Договорно право

Защита срещу претенции за изпълнение на задължения, чиято погасителна давност е изтекла

Какви са средствата за защита срещу претенции за изпълнение на задължения с изтекла давност?

Общи положения.

Какво означава „погасителна давност“?

Институтът на погасителната давност се определя като период от време на бездействие на кредитора по едно вземане. С изтичането на този период се погасява възможността това вземане да бъде събрано по принудителен ред. Или казано по – просто, длъжникът продължава да дължи плащане, но кредиторът не може да го „принуди“ да плати.

Какви са давностните срокове за различните видове задължения?

Общата погасителна давност е уредена в чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. Според тази разпоредба

С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Давността започва да тече от деня, в който задължението е трябвало да бъде изпълнено.

Законът предвижда и някои специални срокове за определени видове парични вземания. Такива са, например, три годишните давностни срокове за:

1. вземанията за възнаграждение за труд;

Какво означава това? Работникът Х напуска работа на 27.02.2019 г. и има едно неизплатено възнаграждение за месец февруари. Работодателят не изплаща това възнаграждение, но и Х не го търси. На 28.02.2021 г. Х се сеща, че има едно вземане за труд от преди три години. Обажда се на своя бивш работодател да го покани да плати, но последния отказва, поради изтичане на погасителната давност. Х може да заведе дело, но ако работодателят направи възражение за изтекла погасителна давност, искът ще бъде отхвърлен.

2. вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;

По идентичен начин стоят нещата и при този вид парични вземания.

3. вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Тези вземания представляват особен практически интерес, особено в частта „други периодични плащания“. По въпроса „кои плащания са периодични“ Върховният касационен съд (ВКС) е имал повод да се произнесе с тълкувателно решение.

Съгласно задължителното за прилагане определение, дадено от ВКС

Понятието „периодични плащания” се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Или, казано по – просто, периодичните плащания имат два отличителни белега. Първо, предварително е определено какъв ще бъде техният размер. Второ, предварително е определено през какъв период от време ще се извършват. Периодични плащания са всички плащания за комунални услуги – ток, вода, парно. Такива са и плащанията по договори с мобилни оператори и интернет доставчици.

N.B. Пример за задължения с изтекла давност по периодично плащане.

Господин Х не е плащал сметки за парно в последните пет години – от 1.01.2014 г. На 27.02.2019 г. получава призовка от съда, съгласно която Топлофикация е завела дело срещу него. И тъй като давността не се прилага служебно, г-н Х трябва да направи изрично възражение пред съда, че погасителната давност за сметките от 1.01.2014 до 01.01.2017 г. е изтекла. Така съдът ще отхвърли иска в частта, засягаща дължимите суми за посочения период.

Съгласно задължителната практика на ВКС, вноските по договор за финансов лизинг представляват периодично плащане и се погасяват с изтичането на тригодишна давност.

Защита срещу претенции за изпълнение на задължения с изтекла давност

Вариант 1: в случай че кредиторът предяви иск срещу длъжника

При този вариант в теорията и съдебната практика единодушно се приема, че възражението за невъзможност за принудително изпълнение на задължения с изтекла давност, е правилният път за защита. От изключителна важност е това възражение да бъде направено своевременно (в срока за отговор на исковата молба), тъй като, както споменахме по – рано давността не се прилага служебно. Това означава, че без такова възражение, съдът ще уважи иска на кредитора и ще осъди длъжника да плати.

Вариант 2: кредиторът продължава да бездейства, но длъжникът не иска да живее „в страх“ от завеждане на дело или иска задълженията му да бъдат „отписани“, поради това, че представляват задължения с изтекла давност

Въпросът какви действия следва да се предприемат при този вариант е спорен в теорията и съдебната практика.

Най – често използваното средство за защита е т. нар. отрицателен установителен иск. С него се цели да се признае за установено, че претендираните суми не подлежат на принудително изпълнение, тъй като представляват задължения с изтекла давност. В този случай спорът дали е правилно да се каже, че длъжникът „не дължи“, поради изтичане на погасителната давност или че на кредитора е погасено правото да иска принудително изпълнение е по – скоро теоретичен. Практическият ефект е един и същ – длъжникът не може да бъде принуден да плати.

Има случаи, когато длъжникът иска да плати нововъзникналите задължения, но на каса на Топлофикация, например, служител отказва да приеме плащането без да бъдат платени и старите задължения.

Какви са възможностите?

На първо място, може да се подаде възражение до кредитора, че са налице стари задължения с изтекла давност (такава практика има Националната агенция за приходите). Въз основа на това възражение може да се постигне споразумение между кредитора и длъжника за отписване на задълженията. Кредиторът, обаче, не е длъжен да го приеме. Това е така, тъй като, макар и давността да е изтекла, изпълнение на задължението се дължи. Просто кредиторът не може да иска принудително изпълнение.

На второ място, в този случай също може да се подаде отрицателен установителен иск. Следва да се има предвид, разбира се, че тази възможност, също е спорна в теорията и практиката, но все пак съществуват множество съдебни решения в този смисъл. Петитумът (искането към съда) е същият като при защитата от принудително изпълнение – да се признае за установено, че г-н Х не дължи плащане, поради изтекла погасителна давност. В случай че съдът уважи такъв иск, въз основа на съдебното решение задълженията следва да бъдат отписани. Ролята на „подводен камък“ тук би могъл да играе въпросът с обосновката на правния интерес от предявяването на този иск.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията, предвидени от законите във връзка с различните видове договори, както и при принудително изпълнение, можете да намерите в секцията 
“Договорно право”.

Адвокатска кантора “Петкова” има богат опит при предоставянето на ефективна защита по дела за принудително изпълнение. 

За контакт: 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57 

Трудово право

Забрана за работа при друг работодател. Възможно ли е?

В съвременните конкурентни условия и при наличието на подробна законодателна регламентация във връзка със защитата и създаването на условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива, бизнесът се опитва да намира всякакви начини за запазване на стопанските си интереси. Един от тези похвати се осъществява чрез налагане на забрана за работа при друг работодател. В настоящия коментар ще разгледаме въпросите за действителността на този род клаузи, както и възможностите за защита срещу тях.

Забрана за работа при друг работодател, извършващ конкурентна дейност, по време на действието на трудовия договор

Поначало, налагането на забрана за работа при друг работодател, извършващ конкурентна дейност, по време на действието на трудовия договор, както и след прекратяването му, е нищожна. Тя не може да породи своите правни последици. При наличието на такава клауза работникът може да иска обявяването на нищожността по съдебен ред. Това произлиза от факта, че извършването на конкурентна дейност е по съществото си трудова дейност.

Правото на труд е основно човешко право. Неговото ограничаване е забранено от Конституцията на Република България и редица международни актове. Освен това, то е и субективно право и предварителния отказ от неговото упражняване е недействителен. Такъв предварителен отказ ще бъде налице, в случай че работникът подпише споразумение, с което се съгласява да спазва наложената забрана за работа при друг работодател, осъществяващ конкурентна дейност.

Това, че правото на труд е основно човешко право, което не подлежи на ограничения, не означава, че при изпълнението му не са предвидени определени задължения. Освен обичайните задължения, заложени в трудовия договор, като добросъвестно изпълнение на работата, идване навреме и т.н., работникът има задължение за лоялност към работодателя. Това задължение се изразява в спазване на поведение, чрез което не се злоупотребява с неговото доверие. В обхвата на това задължение влиза и задължението за неразпространение на поверителни за него сведения.

По какъв начин се „закрепва“ юридически това задължение

Задължението за лоялност на работника не е необходимо да бъде уреждано с трудовия договор, тъй като е законово регламентирано. Много често, обаче, работодателите, прибягват до споразумение (декларация) за поверителност (конфиденциалност), която се различава по своята природа от налагането на забрана за работа при друг работодател. Неизпълнението на това задължение е следвано от имуществена и дисциплинарна отговорност за работника. Тя може да бъде реализирана по два начина. Първият е по реда на Кодекса на труда. В този случай работодателят ще трябва да доказва размера на причинената вреда.

N.B. Следва да се има предвид, че имуществената отговорност на работника за вреди, причинени на работодателя по небрежност е до размера на уговореното месечно възнаграждение. За умишлено причиняване на вреда, обаче, размерът на отговорността се определя съобразно гражданския закон. Това означава, че се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В повечето случаи, работодателите предвиждат клауза за заплащане на неустойка от страна на работника в случай на неизпълнение на задължението за лоялност. Това се прави с цел избягване на необходимостта от доказване на действително претърпените вреди. С такова споразумение за конфиденциалност, работникът може да бъде задължен да не използва и разгласява всякаква служебно известна информация за дейността на работодателя, съставляваща фирмена тайна, включително да не извършва конкурентна дейност и да не реализира доходи от всякакъв вид граждански, трудови или търговски правоотношения, при използване (лично или чрез другиго) на такива данни. Такава клауза е действителна и вредите, произлезли от неизпълнението ѝ подлежат на обезщетяване.

Забрана за работа при друг работодател, извършващ конкурентна дейност, след прекратяване действието на трудовия договор

До 1998 г. Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) е закрепвал законова забрана за работа при друг работодател, извършващ дейност, която е конкурентна на бившия работодател. В новия ЗЗК от 2008 г., обаче, такава забрана не съществува. Нещо повече, Комисията за защита на конкуренцията многократно е имала повод да се произнесе относно законосъобразността на неспазването на наложена забрана за работа при друг работодател, осъществяващ конкурентна дейност, след прекратяване на трудовия договор. Българските съдилища, от своя страна, безпротиворечиво обявяват клаузата, която съдържа забрана за работа при забраняваща извършването на конкурентна дейност от бивш работник, за нищожна. Съгласно едно от решенията на Върховния касационен съд, с което се дава задължително тълкуване на въпроса за законосъобразността на забраната за извършване на конкурентна дейност:

Клауза, по силата на която се възлага гражданска отговорност на работника или служителя в случай, че след прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя, същият не спази поето задължение да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, е нищожна поради противоречие със закона. Правото по чл. 48, ал. 3 от Конституцията, всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа, не може да бъде предмет на действителен отказ или ограничение, изразени в частноправно съглашение, включително като клауза на трудов договор при постъпване на работа , предвид недопустимостта за отказ от личното право на труд, скрепено с императивната норма на чл. 8, ал. 4 от Кодекса на труда, в доразвитие на изведения в цитираната конституционна норма принцип.

 

Обявяването на недействителността на тази клауза, следва да стане по съдебен ред. Когато пред съд бъде предявен иск от работодателя за ангажиране на имуществената отговорност на работника, поради неспазване на така предвиденото задължение, пътят за защита е чрез инцидентен установителен иск.

N.B. Разгласяването на търговска или производствена тайна е нарушение по Закона за защита на конкуренцията. Това задължение се отнася както за периода на действие на трудовия договор, така и за времето след прекратяването му.

_____________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на работниците и служителите, можете да откриете в секцията „Трудово право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по трудови дела. 

За контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 884 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com
Консултации на място в кантората и по телефон се осъществяват в рамките на работното време с предварително записан час. Консултации по email се предоставят денонощно. 

Забрана за работа при друг работодател. Възможно ли е? 1
Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие 2
Домашно насилие и сексуален тормоз

Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие

След като Конституционният съд на Република България прие решение, с което обяви противоречието на Истанбулската конвенция с Конституцията, Народното събрание пое инициативата за приемане на промени, които да уредят въпроса кога е налице домашно насилие по НК. Тяхната цел беше да се даде допълнителна закрила срещу домашно насилие. 

Тези промени станаха факт със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, обнародван в Държавен вестник, бр. 16 от 2019 г. В какво се състоят те и достатъчни ли са от гледна точка на превенцията на домашното насилие?

Какво означава терминът домашно насилие по НК и кога е налице „престъпление, извършено при условията на домашно насилие“?

Отговорът на този въпрос може да бъде намерен в Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Според неговия чл. 2, ал. 1:

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

С промените, свързани с въпроса за извършването на домашно насилие по НК, се въвежда ново квалифициращо обстоятелство – „престъплението е извършено в условията на домашно насилие“.

N.B. Квалифициращото обстоятелство е такова обстоятелство с наличието, на което престъплението се счита за по – тежко наказуемо.

Кога престъплението е извършено при условията на домашно насилие по НК се уточнява в новата т. 6а на чл. 93. Според този текст, за да бъде извършено престъплението при такива условия, то трябва да е предшествано от системни актове на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. И тук се разкрива първия проблем. Системността по смисъла на наказателното законодателство е налице в случай на извършване на един еднороден акт три или повече пъти. 

В светлината на обсъждания въпрос, това ще означава, че за да бъде убийството извършено при условията на домашно насилие по НК, престъпният деец трябва преди престъплението да е извършил най – малко три акта на домашно насилие. Всеки един от тези актове ще подлежи на установяване с оглед доказване на системността. Или иначе казано, ако г-н Х е убил съпругата/приятелката си вследствие на един единствен побой, то престъплението ще се квалифицира по основния състав на убийството, който е по – леко наказуем.

За кои престъпления се предвижда квалифициращо обстоятелство, а именно деянието да е извършено при условията на домашно насилие по НК

Престъпленията, за които се предвижда по – тежко наказание, са убийство, телесна повреда, отвличане, незаконно лишаване от свобода, принуда. Към тях спадат и заканата с престъпление и престъпно следене. Нито едно от тях не разкрива кой знае какви особености, с изключение на гореспомената. Тоест, ако са извършени без да са предшествани от три или повече акта на домашно насилие по НК, ще се наказват по основния състав, който е по – леко наказуем.

Недоумение буди, обаче, разпоредбата на чл. 161, ал. 2, съгласно която:

За средна телесна повреда, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра … наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.

При тази формулировка на разпоредбата излиза, че престъплението е от частно – публичен характер. Това означава, че неговото образуване зависи от волята на пострадалия и прокуратурата няма право по своя инициатива да започне наказателно преследване.

N.B. За да стане ясно в какво точно се състои абсурдността на този текст, трябва да се има предвид, че наказателното преследване на престъпленията от частно – публичен характер е поставено в зависимост от волята на пострадалия, тъй като се счита, че тяхната обществена опасност е по – ниска.

И така, какво представлява „средната телесна повреда“, причинена при условията на домашно насилие по НК

Средна телесна повреда са трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Тълкуване на разпоредбата и извеждане на проблемите в нея

За да се изведат проблемите в цитираното изменение, необходимо е да се обърне внимание на лицата, на които е признато правото да търсят защита по ЗЗДН. По аргумент от противното, те се извеждат от разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН и са:

а. съпруг или бивш съпруг на извършителя

б. лице, което се намира или се е намирало с извършителя във фактическо съпружеско съжителство;

в. лице, от което извършителят има дете;

г. възходящ (напр. майка/баща, баба/дядо) или низходящ (напр. дете/внук) на извършителя;

д. лице, с което извършителя се намира в родствена връзка по съребрена линия до 4та степен включително (напр. брат/сестра/братовчед);

е. лице, което се намира под настойничеството или попечителството на извършителя или последният му е приемен родител;

ж. лице, което се намира във фактическо съпружеско съжителство с възходящ или низходящ на извършителя (напр. бащата на интимния приятел);

з. лице, чийто родител се намира или се е намирал във фактическо съпружество съжителство с извършителя.

От своя страна, разпоредбата на чл. 162, ал. 2 изброява изчерпателно по отношение на кои лица средната телесна повреда ще се преследва по тяхна тъжба. Това са възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра и само те ще имат право да подадат тъжба до прокуратурата. 

Така се стига до абсурда, че според законодателя средната телесна повреда, извършена по отношение на горепосочените лица е с по – ниска обществена опасност от средната телесна повреда, извършена по отношение на бивш съпруг; на лицето, с което извършителя се намира или се е намирал във фактическо съпружеско съжителство; на лицето, от което извършителят има дете; на братовчед; на лицето, което се намира под настойничеството или попечителството на извършителя или последният му е приемен родител и т.н., която ще се преследва по общия ред.

Така, напр. съпругата на извършителя ще трябва да подаде тъжба, ако ѝ бъдат избити зъби, но за същото действие по отношение на бившата съпруга, прокуратурата сама ще образува наказателно производство.

Особена хипотеза по чл. 182, ал. 2 от НК

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от НК:

Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три хиляди лева.

В обнародваните в бр. 16 от 2019 г. на Държавен вестник изменения на Наказателния кодекс са направена две значими промени в нея. Първата от тях се състои в увеличаване размера на глобата от две до пет хиляди лева, вместо от сто до 300 лв. В особено тежки случаи глобата е увеличена от „до три хиляди лева“ на пет до десет хиляди лева. Тази промяна е продиктувана от променените икономически условия и цели да се постигне съответствие на разпоредбата с тях.

Втората и по – интересна промяна, касаеща този текст се състои във факта, че досега това престъпление се преследваше по общия ред. С новата разпоредба на чл. 193а, обаче, законодателят е преценил, че степента на обществена опасност на това престъпление не е достатъчно висока и затова е разпоредил то да бъде от частен характер. Това означава, че образуването и прекратяването на наказателното производство зависи изцяло от волята на пострадалия.

По този начин законодателят е възприел отново текста на разпоредбата такъв, какъвто е бил при редакцията ѝ през 1997 г.

Кои лица са пострадали престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК и действие на изменението по висящите производства

Предвид че действията по неизпълнение или осуетяване изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете е вид домашно насилие по НК, когато е извършено от лице по чл. 3 от ЗЗДН, за пострадали, а оттам и за оправомощени да подадат тъжба са другия родител и детето. Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението.

В съответствие с принципа за пределите на действие на наказателния закон, ако престъплението е извършено преди влизане в сила на измененията, предмет на настоящия анализ, ще бъдат приложени правилата на текст. От друга страна, съгласно преходните и заключителни разпоредби на ЗИД-а на НК:

Неприключените до влизането в сила на този закон съдебни производства по чл. 182, ал. 2 се довършват по досегашния ред.

Заключение

Промените в Наказателния кодекс, предмет на настоящия анализ са направени във връзка с общественото недоволство, поради липсата на адекватна защита на жените от насилие, в това число и от домашно насилие. Те представляват един изключително несполучлив опит за имплементиране в наказателното ни законодателство на отделни разпоредби на отхвърлената от Конституционния съд на Република България Истанбулска конвенция. 

Тези изменения не съответстват и на мотивите на законопроекта, тъй като реално по никакъв начин не гарантират адекватна и всеобхватна наказателноправна защита от всякакви актове на насилие над жени. Те не могат да осигурят нито превенцията, нито противодействието на тези форми на престъпно поведение. Това е така, тъй като в основата си отново поставят наказването на извършителя в зависимост от волята на жертвата, което по никакъв начин не променя досегашното ѝ положение.

Освен това, дискутираните изменения обуславят по – тежката наказуемост на престъпленията, извършени в условията на домашно насилие в зависимост от тяхната системност, което изцяло противоречи на житейската логика.

В тази връзка, все повече личи необходимостта от адекватна дискусия по разпоредбите на Истанбулската конвенция и нейните позитиви вън от рамките на трансофобията и хомофобията в България.

_______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с проблемите на домашното насилие по ЗЗДН, както и въпросите относно извършено домашно насилие по НК, можете да откриете в секцията „Домашно насилие и сексуален тормоз“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по дела за защита от домашно насилие по НК, както и съгласно ЗЗДН.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие 3
Семейно и наследствено право, Домашно насилие и сексуален тормоз, Наказателно право, Принудително изпълнение

Бивш съпруг отказва да предаде дете, въпреки определения от съда при развода режим на лични отношения с другия родител

Средства за защита при нарушаване на задължение за предаване на дете

Бившите съпрузи могат да се споразумеят относно режима на личните отношения на роденото от брака дете с родителите. А при липса на такова споразумение, Семейният кодекс повелява съдът служебно да определи такива отношения. Това става със съдебното решение за постановяване на развода. В не малко случаи обаче, бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, отказва да изпълни задължението си за предаване на дете за осъществяване на определените от съда лични отношения. Така възниква въпросът в какви правни възможности за защита разполага другия родител.

I. Гражданскоправна защита

Гражданскоправната защита се провежда посредством способите на принудителното изпълнение. Посредством кой изпълнителен способ се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете?

Общите положения по отношение на коментираното задължение за предаване на дете

Отговор на този въпрос дава Върховния касационен съд в своето Тълкувателно решение № 3/2015. В него, съдът посочва, че правото на лични отношения с детето принадлежи на родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Със съдебното решение, с което правото на упражняване на родителските права се предоставя на единия родител, другият не се лишава от тези права. Той остава техен титуляр, но не може да ги упражнява в пълен обем. Затова законът предоставя на този родител правото на лични отношения с детето. 

По този начин се осигурява възможността на родителя да поддържа лични контакти с детето и така да участва в отглеждането и възпитанието му. Това право се упражнява при определения от съда режим, който включва период от време или определени дни, в които родителят може да вижда и взема детето включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. През този период детето пребивава при родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

Местоживеенето на детето е при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. И за последния възниква задължение за предаване на дете на другия родител за времето, определено от съда за осъществяване на личните отношения. Самото право на лични отношения е ограничено в рамките на определеното със съдебното решение време за упражняването му. 

Тоест, след изтичането му родителят е задължен да върне детето на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Последното задължение възниква само, ако упражняващият родителските права родител е изпълнил тежащото над него задължение за предаване на дете на родителя, който не упражнява родителските права. Това се нарича последващо предаване.

Принудително изпълнение

В случаите, когато съществуващото задължение за предаване на дете или за неговото връщане не се изпълняват доброволно е налице възможност за тяхното принудително изпълнение. Способът е посочен е чл. 528 от Гражданския процесуален кодекс. 

Какви са стъпките за образуване на такова изпълнително производство и за провеждането му? 

На първо място, за да се образува изпълнителното производство, трябва да се подаде молба до съдебния изпълнител по местоживеене на детето. Въз основа на тази молба ще бъде образувано производство по принудително изпълнение на задължението за предаване на дете.

N.B. Препоръчително е преди това да се положат всички възможни усилия за доброволно уреждане на спора между двамата родители. Това е така, тъй като по този начин ще се гарантира максималното запазване психиката на детето.

Действия на съдебния изпълнител след образуване на производството

Съдебният изпълнител изпраща покана за доброволно изпълнение до родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Тази покана трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето. Родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права разполага с 3-дневен срок от получаване на поканата, да посочи:

1. готов ли е да изпълни своето задължение за предаване на дете в определеното място и време;

2. какви пречки за своевременното изпълнение на неговото задължение за предаване на дете съществуват;

3. в кое място и време е готов да предаде детето.

N.B. За неизпълнение на това задължение, съдебният изпълнител налага глоба до 400 лв. и може да постанови принудително довеждане.

Действия на съдебния изпълнител при отказ за доброволно изпълнение на задължение за предаване на дете

Въпреки поканата, обаче, родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, може да продължава да отказва да предаде детето. В този случай, съдебният изпълнител може да му налага глоба до 400 лв. за всяко неизпълнение. Като крайна мярка, съдебният изпълнител, със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството, отнема детето принудително и го предава на другия родител.

II. Административноправна защита

Административноправната защита може да се приложи, в случай че се установи синдром на родителско отчуждение. Тя се осъществява посредством разпоредбите на Закона за защита от домашно насилие.

Какво е „синдром на родителско отчуждение“

Синдром на родителско отчуждение е налице тогава, когато детето изцяло отхвърля единия родител (лошия) и се обръща единствено към другия (добрия). Този синдром възниква вследствие на манипулативно поведение на единия родител, който „настройва“ детето против другия.

Мерки по Закона за защита от домашно насилие

В случай на установен синдром на родителско отчуждение, за извършител на домашно насилие се смята родителят, станал причина за възникването му. Пострадало лице е детето, като от съда може да иска определяне на местоживеенето му при родителя, който не е извършил насилието.

N.B. Установяване на извършено домашно насилие по отношение на детето може да бъде основание за внасяне на искане до съда за промяна на титуляра на родителските права.

III. Наказателноправна защита

Съгласно чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс

Родител, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три хиляди лева.

Наказателното производство може да се инициира чрез подаване на жалба до районната прокуратура по постоянния адрес на неизпълняващия родител.

N.B. В случай на осъждане, освен налагането на наказание глоба или лишаване от свобода, неизпълняващия родител ще се счита за осъждан за умишлено престъпление от общ характер. Този факт би могъл да доведе до ограничаване на негови права, за чието упражняване е необходимо титулярът им да не бъде осъждан.

________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата в рамките на семейни и партньорски отношения, можете да намерите в секцията “Семейно и наследствено право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ при защитата срещу всички видове нарушения на семейноправни задължения. 

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57 

Вещно право

Как се придобива недвижим имот по давност?

В кои случаи и по какъв ред е възможно придобиване на имот по давност?

В съвременните демократични общества собствеността е публична и частна. А способите за нейното придобиване са чрез правна сделка, чрез наследяване и посредством придобивна давност.

Какво означава „придобивна давност“?

В правото съществуват два вида давностни срокове – погасителна и придобивна. Сама по себе си, давността представлява период от време, изтичането на който поражда определени правни последици. В случая на придобивната давност правните последици се състоят в придобиването на право на собственост (или друго ограничено вещно право).

Условия за придобиване на имот по давност

Тези условия са две.

Първото от тях е да е налице владение на имота. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Важното тук е поведението на владелеца – той си служи с имота по начин, показващ намерението му да го „свои“. Законодателят е улеснил възможността за доказване на владението, като е предвидил оборимата презумпция на чл. 69 от Закона за собствеността. Съгласно тази разпоредба

Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

Второто условие е упражняване на непрекъсната фактическа власт в продължение на законоустановен период от време. Въпросът какво означава „непрекъсната“ фактическа власт няма еднозначен отговор и се преценява за всеки конкретен случай. Съществуват, обаче, общи критерии на база, на които може да се прецени дали е налице това второ условие. Съобразно тези критерии, властта е непрекъсната, когато е упражнявана явно, трайно и необезпокоявано. Необходимо е още владелецът да е предприел мерки за изключване на въздействието на други лица върху имота. Такова действие би било, например, поставянето на ограда.

Прекъсване на владението

Владението се смята за непрекъснато, ако е продължило повече от шест месеца. От гледна точка на доказването, необходимо е владелецът да докаже, че е владял в различни времена, за да се смята, че е владял и в промеждутъка. Така например, установява се, че едно лице е владяло даден имот през януари, февруари, март, май, септември и декември. В този случай законодателят счита, че то е владяло и през останалите месеци от годината. Как се доказват моментите на владението също се решава за всеки конкретен случай. Това може да стане, например, чрез документи за платени данъци, битови сметки, за извършени ремонтни дейности и т. н.

При неупражняване на владение в продължение на повече от 6 месеца, то се прекъсва. Ако лицето отново установи фактическа власт върху имота, ще започне да тече нов срок, а изтеклият няма да се присъедини. С това се прекъсва и възможността за придобиване на имот по давност.

Особена хипотеза на присъединяване на владението

Законът за собствеността предвижда една особена хипотеза на присъединяване на владението на праводателя. Съгласно чл. 82

Владелецът може да присъедини към своето владение и владението на праводателя си.

Това означава, че ако лицето, което владее определен недвижим имот почине след 8 години непрекъснато недобросъвестно владение, неговите наследници ще придобият имота по давност след още 2 години.

Какъв период от време трябва да изтече, за да се осъществи придобиване на имот по давност?

В зависимост от това дали владението е добросъвестно или не, този период от време е различен.

Добросъвестно владение е налице при наличието на две предпоставки. Първо, владелецът да е придобил владението на правно основание, годно да го направи собственик. Такова правно основание е всяка правна сделка, като покупко – продажба, дарение, прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане и др.). Второ, владелецът трябва да не знае, че праводателят му не е собственик или че не е спазена предписаната от закона форма. Какво означава това? Например, Мария продава на Петър къщата на баба си. Петър мисли, че Мария е реалният собственик и купува от нея. Той е добросъвестен владелец и ще придобие право на собственост върху къщата след 5 години непрекъснато владение.

По аргумент от противното, недобросъвестното владение ще бъде налице, когато владелецът знае, че придобива от несобственик или че предписаната от закона форма не е била спазена. В горния пример, Петър ще бъде недобросъвестен, ако знае, че не Мария, а баба ѝ е собственик на къщата. Тогава той ще може да я придобие след 10 години непрекъснато владение.

Защита при придобиване на имот по давност

На първо място, след изтичането на 5, съответно 10 години владелецът може да поиска да му се издаде констативен нотариален акт. За целта той трябва да представи документи, доказващи факта на непрекъснато владение.

На второ място, владелец, срещу когото е заведено дело от собственика за освобождаване на имота, може да се защити чрез т.нар. възражение за изтекла давност.

Повече информация за процедурата по придобиване на имот по давност, можете да намерите в статията „Нямам нотариален акт за имота си. Какво да правя?“.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата, задълженията и възможностите при придобиване на имущество, можете да намерите в секцията „Вещно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по всички видове вещни казуси. 

За контакт:
Адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
Работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
Email: office@petkovalegal.com
Тел.: 0885 47 77 57 

Поръчителство по кредит
Договорно право

Поръчителство по кредит – същност и защита

В повечето случаи, при заявка за предоставяне на кредит, кредиторът (банката) изисква кредитополучателят да представи обезпечение – било то лично, било вещно. 

Поемането на поръчителство по кредит е форма на лично обезпечение и именно върху него ще се съсредоточим в днешната статия. 

Какво означава "поръчителство по кредит"?

Договорът за поръчителство по кредит между кредитора и поръчителя трябва да бъде сключен в писмена форма. Тази форма е за действителност на договора. Това означава, че ако бъде сключен устен договор за поръчителство по кредит, той няма да породи своето правно действие. 

Особеност на този договор е, че той обичайно е едностранен, т.е. поръчителят поема задължение да отговаря за чуждия дълг, а кредиторът има право да иска плащане от него. В случая, обаче, се има предвид свободата на договаряне, съответно няма пречка да се уговорят задължения и за кредитора. Така, например, кредиторът може да се задължи да заплаща възнаграждение на поръчителя.

Всъщност, със сключването на договор за поръчителство по кредит, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителство може да съществува само за действително задължение. Ако е поето нищожно задължение или такова по унищожен по надлежния ред договор, то няма да е обезпечено с поръчителство.

Поръчителство по кредит - същност и защита 4

Обем на отговорността при поръчителство по кредит

Отговорността на поръчителя е уредена в Закона за задълженията и договорите. Съгласно неговите разпоредби, поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането. 

Поръчителят е задължен за целия дълг – главницата, лихвите и разноските. Възможно е, обаче, в договора за поръчителство да се уговори по – малък обем на отговорността на поръчителя. Така например може се уговори последния да не отговаря за лихвите или разноските.

N.B. Поръчителят може да отговаря за по – малко от главния длъжник, но не може да се задължава за повече от него. Уговорка в противен смисъл е нищожна, т.е. не може да породи правно действие.

Поръчителят отговаря солидарно с главния длъжник. Това означава, че кредиторът не е длъжен да иска изпълнение първо от главния длъжник. Напротив, кредиторът, при наличие на поръчителство по кредит, има право да избере срещу кого да насочи претенцията си, като няма никаква законова пречка да се ангажира първо отговорността на поръчителя.  

Ако няколко лица са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му.

До кой момент се простира отговорността при поръчителство по кредит?

При поръчителство по кредит, поръчителят остава задължен след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това правило важи и тогава, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.

Поръчителство по кредит - същност и защита 5

Защита при поръчителство по кредит

С оглед на факта, че поръчителят се задължава за чужд дълг и обичайно не извлича никакви ползи от това, законодателят е предвидил широки възможности за неговата правна защита.

На първо място, поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Той не губи тия права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение. Така например, в случай че е изтекла погасителната давност за дълга, но длъжникът все пак е признал задължението и се е отказал от нея, този отказ няма действие спрямо поръчителя. Той може да противопостави на кредитора възражението за изтекла погасителна давност.

На второ място, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.

На трето място, когато няколко лица са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също задължение, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от другите поръчители припадащите им се части.

И на последно място, най – важната и най – широко използваната възможност на поръчителя е, след като изпълни задължението на главния длъжник, да встъпи в правата на удовлетворения кредитор. Поръчителят встъпва и в правата на кредитора срещу третите лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до размера, в който би имал иск срещу тях, ако те биха били поръчители. Това, най – общо казано, означава, че поръчителят става кредитор на главния длъжник, като в негова полза действат дадените за дълга лични и/или вещни обезпечения, които да гарантират неговото изпълнение.

______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията, предвидени от законите във връзка с различните видове договори, можете да намерите в секцията “Договорно право”.

Еднолично адвокатско дружество “Силвия Петкова” предоставя специализирана правна помощ както при изготвянето на всички видове договори, така и при тяхното оспорване и разваляне. 

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57 

Консултации по телефон, както и на място в кантората се предоставят с предварително записан час. 

Поръчителство по кредит - същност и защита 6
Ипотечен кредит
Вещно право, Договорно право

Ипотечен кредит. За какво да внимаваме?

* Текстът е актуализиран към 2022 г. 

Често пъти длъжниците по ипотечен кредит не успяват да платят задълженията си, като по този начин са поставени в опасност от отнемане не само на ипотекираното, но и на останалото им имущество по принудителен ред. В тези случаи ситуацията изглежда безизходна, но обичайно това не е така, тъй като съществуват множество важни законодателни изисквания към договора за ипотечен кредит. А ако тези изисквания не бъдат спазени ипотеката няма да бъде валидно учредена. 

В днешната статия ще се запознаем с тях. 

Същност на ипотеката и видове ипотечен кредит

Ипотеката представлява реално (вещно) обезпечение на едно задължение. Тя се учредява посредством вписване в Имотния регистър въз основа на договор или на закона. 

Съгласно Закона за задълженията и договорите ипотека може да се учреди само върху поединично определени имоти и за определена парична сума. 

Това означава, че ипотека, учредена общо върху цялото имущество на длъжника или за „всички задължения“ на длъжника ще бъде нищожна, т.е. няма да породи своето правно действие и няма да тежи върху недвижимия имот, върху който е учредена. Това обстоятелство е обща особеност на двата вида ипотека. 

Ипотечен кредит. За какво да внимаваме? 7

Законна ипотека

Такава ипотека се учредява в два случая:

1. в полза на отчуждителя на недвижим имот – върху отчуждения имот, за обезпечение на вземанията му по договора, и 

2. в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела – върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване. 

Договорна ипотека

Договорът за ипотека се сключва във форма на нотариален акт. Тази форма е за действителност, което означава, че ако не бъде спазена, договорът е нищожен. 

Друга важна особеност на ипотеката е, че има ред от вписването, чието действие трае в продължение на 10 години. Това действие може да бъде продължено, ако бъде подновено вписването преди този срок да е изтекъл. Ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише отново. В такъв случай тя има ред от новото вписване. 

Какво означава това?

Това означава, че има период на „прекъсване“ на вписването, в рамките на това прекъсване върху съответния имот няма да тежи ипотека. 

Важна особеност на ипотеката е, че тя може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. 

Единодушно в теорията и съдебната практика се приема, че ипотеката, учредена върху имот, на който длъжникът не е собственик, е нищожна. 

Покупка на имот

Несеквестируемост

Съгласно Гражданския процесуален кодексАЗЗЗЗЗЗЗ, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него. 

Несеквестируемостта представлява забрана за насочване на принудително изпълнение върху конкретно определени вещи на длъжника. Тази забрана е предвидена с оглед необходимостта от осигуряване на минимални жизнени условия за длъжника, въпреки наличието на неизпълнение по неговия дълг. В случай, обаче, че върху единственото жилище на длъжника е учредена ипотека, вкл. чрез договор за ипотечен кредит, несеквестируемостта отпада. Това означава, че ако кредиторът насочи принудително изпълнение върху ипотекирания недвижим имот, той ще бъде продаден на публична продан, дори и ако е единственото жилище на длъжника. 

Ипотечен кредит. За какво да внимаваме? 8

Предсрочна изискуемост

Възможността за обявяване на предсрочна изискуемост на ипотечен кредит, отпуснат от банка, е уредена в закона. За да бъде валидно това обявяване е необходимо да бъдат изпълнени няколко задължителни условия, а именно:

1. неплащане в срок на една или повече вноски по сключения договор за ипотечен кредит;
2. банката да е изпратила уведомление до длъжника, че счита изтегленият ипотечен кредит за предсрочно изискуем. 

Необходимо е уведомлението не просто формално да е изпратено, но и да бъде реално получено от длъжника. Това задължение трябва да бъде изпълнено преди банката да е пристъпила към действия по започване на принудително изпълнение. Липсата на такова уведомление опорочава обявяването на предсрочната изискуемост и тя следва да се счита за ненастъпила.

В случай на обявяване на предсрочна изискуемост на изтегления ипотечен кредит, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение. Получаването на съобщение за така издадената заповед или за доброволно изпълнение по започнато изпълнително производство не представлява изпълнение на задължението на банката да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на съществуващото задължение по ипотечен кредит 

В тази връзка следва да се има предвид, че извършените действия по принудително изпълнение при липса на уведомление за предсрочна изискуемост ще бъдат невалидни.

Междувременно, защитата срещу заповедта за незабавно изпълнение е значително улеснена от законодателя. Необходимо е длъжникът просто да възрази срещу нея без да се налага да излага аргументи за възражението си. В този случай на кредиторът ще бъде даден срок за завеждане на дело за установяване съществуване на задължението, което дава възможност и достатъчно време на длъжника да се защити срещу кредиторовата претенция.

_____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията, предвидени от законите във връзка с различните видове договори, можете да намерите в секцията “Договорно право”.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ както при изготвянето на всички видове договори, така и при тяхното оспорване и разваляне. 

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57

Консултации по телефон и на място в кантората се осъществяват с предварително записан час. 

 

Ипотечен кредит. За какво да внимаваме? 9
Неизпълнение на задължение по договор
Договорно право

Неизпълнение на задължение по договор. Как да постъпя?

*Текстът е актуализиран към 2022 г. 

Свободата на договаряне е един от основните принципи, залегнали в Закона за задълженията и договорите. Съгласно този принцип страните могат свободно да определят съдържанието на договора, стига то да не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. 

Практиката познава десетки различни видове договори. Общото между тях е, че винаги поне една от страните има някакво задължение. От своя страна, хипотезите на неизпълнение на задължение по договор са точно толкова често срещани, колкото често са срещани и самите договори. 

Ето защо в днешната статия ще поговорим за това как да постъпим, когато е налице неизпълнение на задължение по договор, сключен между нас и трето лице. 

Неизпълнение на задължение по договор. Как да постъпя? 10

Как да постъпим, когато сме изправени пред неизпълнение на задължение по договор?

Както беше отбелязано по – горе, правната уредба на договорите се намира в Закона за задълженията и договорите. 

Според разпоредбите на този закон „договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях“. 

Видно от определението, дадено от законодателя, за да е налице договор са необходими най – малко две лица със съвпадащи насрещни волеизявления.

N.B. По отношение на някои договори, законодателят е предвидил особена форма на сключване с оглед тяхната действителност. Тя може да бъде писмена или нотариална. По – голямата част от договорите, обаче, могат да се сключват и устно, а писмената форма може да бъде за противопоставимост или за доказване. В настоящата статия ще се спрем на темата за неизпълнение на задължение по договор като цяло, а в отделна тема ще разгледаме „Проблеми на устните договори“.

Неизпълнение на задължение по договор. Как да постъпя? 11

Видове неизпълнение на задължение по договор

Неизпълнение на задължение по договор може да се прояви по множество начини. Длъжникът може да изпълни неточно, да не изпълни въобще или да изпълни лошо като цяло. И поради това неизпълнението може условно да се раздели на два вида – пълно и неточно.

Пълно неизпълнение на задължение по договор и защита

Пълното неизпълнение на задължение по договор е по – простата хипотеза на неизпълнение на договорите, тъй като при него длъжникът изобщо не е предприел поведение, което да съответства на поетите от него задължения по договора. Той не осъществява никаква част от предметното съдържание на дължимата престация. В този случай насрещната страна разполага с няколко възможности:

1. Ако кредиторът все още има интерес от изпълнението, той може да иска от длъжника да изпълни и да му плати обезщетение за забавата. А ако кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той може да иска обезщетение за неизпълнение. 

2. Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника. Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението. 

3. Изправната страна по договора може да иска и неговото разваляне при следните предпоставки: а) неизпълнението се дължи на причина, за която длъжникът отговаря; б) кредиторът е дал подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за развален; в) този срок е изтекъл без длъжникът да е изпълнил. 

4. Кредиторът има право на обезщетение за причинените вреди от неизпълнението, което обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза. 

Развалянето на договорите поначало има обратно действие. Това означава, че ако изправната страна упражни правото си на разваляне, следва да получи обратно това, което сам е дал по разваления договор.

 

Неизпълнение на задължение по договор. Как да постъпя? 12

Неточно изпълнение на задължение по договор и защита

Неточното изпълнение е по – сложната хипотеза на неизпълнение на задължение по договор, тъй като може да има безброй проявни форми. Длъжникът може да изпълни нещо различно (напр. да достави тениски, вместо ризи); по – малко от уговореното (напр. 10 ризи, вместо поръчаните 20); не в уговорения срок; с по – лошо качество (напр. вместо ризи от памук достави ризи от синтетична материя) и т. н. В този случай, кредиторът разполага със същите възможности като описаните по – горе. 

Следва да се имат предвид, обаче, три особености. 

На първо място, съгласно разпоредбите на закона, разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. 

На второ място, законът повелява, че няма да бъде налице неизпълнение на задължение по договора, за което длъжникът ще отговаря, когато невъзможността за изпълнение не се дължи на причина, за която той отговаря. Такава причина може да бъде например природно бедствие, задължително разпореждане на държавен орган (напр. заповед на министъра на здравеопазването за затваряне на търговски обекти) и др. Това, че длъжникът „не отговаря“ означава, че той няма да дължи обезщетение за неизпълнението си, но все пак е длъжен да върне даденото по договора. В противен случай ще бъде налице неоснователно обогатяване.

На трето място, когато е налице неизпълнение на задължение за плащане на парична сума, липсата на парични средства не освобождава длъжника от отговорност. Следва да се има предвид, че българското право не познава института на фалит на физическо лице. 

В заключение

В условията на настъпваща икономическа криза, допускането на неизпълнение на задължение по договор, особено когато става дума за парично такова, е все по – често срещана хипотеза. 

И тъй като защитата срещу такова неизпълнение на задължение е специфична дейност, която изисква специални знания и опит, препоръчително е ангажирането на добър адвокат по договорно право, чието участие да осигури правилната защитна стратегия.  

_______________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията, предвидени от законите във връзка с различните видове договори, можете да намерите в секцията “Договорно право”.

Еднолично адвокатско дружество “Силвия Петкова” предоставя специализирана правна помощ както при изготвянето на всички видове договори, така и при тяхното оспорване и разваляне. 

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57 

 

Неизпълнение на задължение по договор. Как да постъпя? 13

 

Такива са случаите, когато неизпълнението, било то пълно или частично, се дължи на някаква непреодолима сила – природно бедствие, действия на трето лице и др. Това, че длъжникът „не отговаря“ означава, че той няма да дължи обезщетение за неизпълнението си, но все пак е длъжен да върне даденото по договора. В противен случай ще бъде налице неоснователно обогатяване.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията, предвидени от законите във връзка с различните видове договори, можете да намерите в секцията “Договорно право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ както при изготвянето на всички видове договори, така и при тяхното оспорване и разваляне. 

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57