Месец: март 2019

Административно право

Камери за скорост – как да оспорим електронен фиш

адв. Силвия Петкова

Актовете, с които се установяват административните нарушения по Закона за движението по пътищата, могат да бъдат акт, издаден от КАТ или електронен фиш. 

Законът разпорежда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (напр. камера за скорост), за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. 

За разлика от акта, издаден от КАТ, с който само се констатира нарушението и въз основа на него се издава наказателно постановление за налагане на наказание, с издаването на електронен фиш едновременно се установява нарушението и се налага наказанието за него.

И предвид факта, че електронните фишове са специфични актове, то има особено производство за тяхното издаване и оспорване. 

Електронен фиш - задължително съдържание

Като всеки държавно – властнически акт, електронният фиш следва да има определено минимално и задължително съдържание. В него трябва да бъдат описани данните са териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините на доброволното ѝ плащане. 

Липсата на който и да било от тези елементи води до фактическа незаконосъобразност на издадения електронен фиш, поради което той подлежи на отмяна по съдебен ред. 

[!] Любопитно [!] В практиката най – често срещаната причина съдилищата да отменят издадените електронни фишове е недостатъчно ясното описание на нарушението, както и неправилната му правна квалификация. 

Процедура по издаване на електронен фиш

Електронният фиш следва да бъде издаден най – късно една година след извършване на нарушението. В случай че издаването е осъществено след този срок, фишът ще подлежи на отмяна по съдебен ред само на това основание и без да се разглежда нарушението по същество. 

Съществува още една особеност в процедурата по издаване на електронен фиш и тя е, че той се издава в отсъствието на нарушителя и на контролния орган. Това означава, че ако нарушението е заснето от мобилна камера по време на движение на оборудвания с нея полицейски автомобил, електронен фиш не може да бъде законосъобразно издаден. В тези случаи нарушителят се спира от движение и му се издава акт за установяване на административно нарушение. 

Електронен фиш, издаден в нарушение на тази законова постановка, подлежи на отмяна по съдебен ред.  

На следващо място, наложеното с електронния фиш наказание глоба не се изпълнява, ако са изтекли две години от налагането му. За електронните фишове съществува и т. нар. абсолютна давност, която се прилага независимо от спирането и прекъсването ѝ. Тя е три години.  

Освен това, за законосъобразността на заснемането с автоматизирано техническо средство или система, съществуват и задължителни действия, които следва да бъдат извършени от поставилите ги на мястото на осъществяването на контрола полицейски органи, които обаче често се пропускат. 

Най – важните от тези действия са преминаването на техническото средство или система на редовен метрологичен контрол, както и изготвянето на протокол за разположението му и прилагането на снимка, от която да е видно това разположение. В случаите, в които липсва протокол, той е некоректно попълнен или не е приложена снимка на разположението на камерата, електронният фиш подлежи на отмяна по съдебен ред. 

Процедура по оспорване на електронен фиш

Електронният фиш по същество представлява особен индивидуален административен акт, с който се засягат правата и законните интереси на наказаното лице. Именно, поради тази причина законът предвижда и процедура по неговото оспорване. Възможностите са две: оспорване по административен и по съдебен ред. 

Съществува и предварителна процедура по възразяване, че констатирания в електронния фиш нарушител не е реалният такъв. В 14-дневен срок от получаване на електронния фиш собственикът на моторното превозно средство може да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В този случай се издава нов електронен фиш, но на лицето, което действително е извършило нарушението.

Оспорването на електронния фиш по същество по административен ред става чрез подаване на правно и фактически аргументирано възражение. Това трябва да стане в 7-дневен срок от получаването му. В рамките на това оспорване, издаденият електронен фиш може да бъде анулиран, ако се установи, че моторното превозно средство е било обявено за издирване или че то е със специален режим на движение. 

За уважаването или за отхвърлянето на възражението собственикът на моторното превозно средство следва да бъде уведомен писмено. Това трябва да стане в седмодневен срок   от датата на анулирането, съответно – на отказа за анулирането на фиша. Неспазването на този срок, обаче, не е основание за отмяна на електронния фиш. 

От датата на уведомяването за постановяването на отказ за анулиране на издадения електронен фиш, започва да тече 14-дневния срок за неговото обжалване по съдебен ред. В рамките на това производство административнонаказващият орган ще има задължение да докаже, че е спазил всички законови изисквания за издаването на електронния фиш, в т.ч. и че правилно е описано нарушението и е подведено под правилната правна норма, както и че е използвал утвърдения образец, че автоматизираното техническо средство или система е преминало метрологичен контрол, изготвени са съответните протоколи, приложени са съответните снимки и е приспадната максимално допустимата грешка за съответния вид средство или система. 

Липсата на недвусмислени доказателства, приложени от страна на административнонаказващия орган, във всички случаи води до отмяна от страна на съда на незаконосъобразно издадения електронен фиш. 

В заключение

Както видяхме по – горе, процедурата по издаване на електронен фиш се подчинява на специфични законови условия, които съществено се различават от условията, при които се издават актове и наказателни постановления от КАТ. 

Спазването на тази процедура е съществено за законосъобразността на електронните фишове, които в много случаи се отменят от съдилищата, поради допуснати процесуални пропуски от страна на полицейските органи. 

___________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на гражданите срещу актове на КАТ, можете да намерите в секцията „Административно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява квалифицирана правна помощ по дела, свързани с оспорване на наказания, наложени за нарушения на Закона за движението по пътищата. 

Контакти: 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Административно право

Заснемане без наше съгласие. Права на пострадалите

адв. Силвия Петкова

Заснемане без наше съгласие за това е принципно невъзможно. Това е така, тъй като както Конституцията на Република (КРБ), така и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи прогласяват правото на личен живот (ЕКЗПЧОС). Съобразно разпоредбите на КРБ и ЕКЗПЧОС всеки има право на личен живот и това право е неприкосновено. И тъй като въпросът за заснемане без наше съгласие е винаги актуален, в днешната статия ще разгледаме въпроса кога можем да бъдем заснети и как да се защитим срещу противоправно заснемане.

Принципът относно забраната за заснемане без наше съгласие

Съгласно чл. 32, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КРБ

Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Отделно от това, съгласно чл. 8, § 1 от ЕКЗПЧОС

Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.

Цитираното в горните разпоредби право на личен живот, обаче, не е абсолютно. Съществуват законови изключения, в които заснемане без съгласието на заснетото лице ще бъде законосъобразно.

Забраната за заснемане без наше съгласие се извежда още и от Закона за защита на личните данни.

Изключенията

Най – важното изключение от принципа е Законът за специалните разузнавателни средства. Съобразно неговите разпоредби е законосъобразно временното ограничаване на неприкосновеността на личността и жилището и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения. Тоест, в случай на прилагане на СРС отпада необходимостта от това да се иска разрешение за заснемане от заснеманото лице. Добре е да се знае, обаче, че използването на СРС е възможно само вследствие на съдебно решение по наказателни дела.

Второто изключение от забраната за заснемане без наше съгласие е по Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ). Съобразно неговите разпоредби, организаторите на спортни събития могат да заснемат поведението на зрителите в спортната зала и спортния обект. Тези записи могат да се използват при доказване на извършени нарушения. Необходимо условие е, обаче, да са поставени предупредителни съобщения на видно място, че съответните обекти са под видеонаблюдение.

Впрочем, поставянето на предупредително съобщение на видно място, че съответният обект е под видеонаблюдение, напълно отговаря на изискванията на КРБ. Това е така, тъй като заснеманото лице е уведомено, че е налице заснемане. А както споменахме по – горе, неправомерно заснемане ще бъде има, когато заснеманото лице не знае, че това действие се извършва спрямо него.

[!] Когато знаем, че сме обект на заснемане, то ще бъде законосъобразно, ако изрично не му се противопоставим. В този случай се счита, че при липса на противопоставяне, изрично сме се съгласили на заснемането.

Всички останали изключения на заснемане без наше съгласие или при изричното ни противопоставяне са спорни в практиката. Така, в теорията и българската практика се счита, че не е налице нарушение в следните случаи на заснемане в случай на:

  1. извършване на обществена дейност;
  2. присъствие на обществено място;
  3. наличие на изображение на лице, което е част от снимка, показваща събрание, шествие или пейзаж;
  4. редакционни цели при представяне на кадри от събития, представляващи обществен интерес;
  5. предварително получено възнаграждение за заснемане.

Тук отново следва да се отбележи, че при първите три изключения, е необходимо да е налице предупредително съобщение за извършване на видеонаблюдение.

А защо тези изключения са спорни? Това произтича от практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, която е задължителна за българските съдилища. Не са единични решенията му, съобразно които при заснемане на публични събития, като напр. протести, е налице нарушение на правото на личен живот. Затова при изброените по – горе четири основания, дали е налице изключение от забраната за заснемане се преценява при всеки конкретен случай.

Защита срещу неправомерно заснемане

Въпреки наличието забрана за заснемане без съгласието на заснеманото лице или при изричното му противопоставяне, нарушения има много. Какъв е пътят за защита?

На първо място, една от държавните институции, към които можем да се обърнем е Комисията за защита на личните данни.

На второ място, можем да се обърнем към административния съд, като подадем иск срещу този, който е нарушил правото ни на личен живот. В този случай можем да искаме да ни бъдат присъдени както имуществените, така и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Това, напр. могат да бъдат болки и страдания, притеснения, тревоги, страхове и др.

_____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правилата за спазване на правото на лични и семейния живот за гражданите, можете да намерите в секцията „Права на човека“. 

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по дела за неправомерно заснемане. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Земеделие и животновъдство

МЗХГ предложи изменения в наредбата за финансово подпомагане на лозаро-винарския сектор

адв. Силвия Петкова

Вчера, 21.03.2019 г. Министерството на земеделието, храните и горите – МЗХГ, публикува на уеб страницата си предложение за изменение на Наредба № 6 от 2018 г. Тя касае финансовото подпомагане на заетите в лозаро – винарския сектор. Пълният текст на проекта, можете да видите и на страницата на Портала за обществени консултации тук.

Защо, според МЗХГ, е необходимо изменение?

Предложеното от МЗХГ изменение е обусловено от дадената на България възможност да предоставя финансова помощ по мярка „Популяризиране в трети държави“. Тази възможност бе дадена с решение на заседание на Постоянната работна група, проведено на 28 февруари 2019 г.

Каква е целта на изменението?

Съобразно доклада на заместник – министъра на земеделието, храните и горите, изменението е насочено към постигане на три конкретни цели. Първо, ефективно прилагане на Националната програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. Второ, създаване на правно основание за предоставяне на държавна помощ по мярка „Популяризиране в трети държави“. И трето, стимулиране популяризирането на качествени български вина.

Какви са съществените новости в предложеното от МЗХГ изменение?

Първо, съгласно предложеното изменение към финансовата помощ по мярка „Популяризиране в трети държави“ от ЕФГЗ се добавя и възможността за още до 30% държавна помощ. По този начин самоучастието на бенефициентите се намалява от 50% на 20%.

Второ, отпада изискването кандидатът за предоставяне на финансова помощ да прилага определени видове документи. Това са документи, удостоверяващи, че всички членове на кандидата са получили равни възможности да изобразяват техните търговски марки. Няма да се изисква още и мотивирана обосновка защо обозначаването на търговските марки е необходимо за постигане на целите на промоционалния проект. Последният отпадащ документ е декларацията, че изобразяването на търговските марки ще бъде ограничено само до панаири и международни изложения, демонстрации в търговски обекти, организиране на посещения в България, организиране на бизнес срещи, организиране на кулинарни училища и свързаните с тях информационни и промоционални материали и при условията на чл. 48.

N.B. Горепосочените документи, обаче, ще трябва да се прилагат към заявленията от кандитати с проекти, които предвиждат видимост на търговски марки. Такива проекти ще имат право на 50% финансова помощ от ЕФГЗ, но няма да могат да получат 30% държавна помощ.

Трето, авансовото плащане, МЗХГ предлага да стане в размер на 80%, вместо досегашните 50%.

Четвърто, при подпомагане по мярка „Популяризиране в трети страни“ рекламните дейности и рекламните кампании не трябва да упоменават конкретно предприятие и търговска марка. За сортовите вина без ЗНП/ЗГУ не трябва да упоменават и произход. Рекламните кампании не трябва да са обвързани с продуктите на едно или повече конкретни предприятия. За това подпомагане отпадат изискванията по чл. 48, т. 5 – 12 по действащата наредба.

Пето, МЗХГ предлага изискванията по чл. 48, т. 5 – 9 и 11 и 12 да важат само за проектите, в които се предвижда видимост на търговска марка. Главното послание на промоционалния проект следва да е послание на Съюза и да не акцентира върху конкретен произход и конкретни търговски марки.

главното послание на промоционалния проект следва да е послание на Съюза и да не акцентира върху конкретен произход и конкретни търговски марки.

Заключение

Всяко едно законодателно изменение засяга определен кръг заинтересовани лица, които се занимават с регулираната дейност. В конкретния случай това са земеделските стопани, които оперират в лозаро – винарския сектор. Често се случва, обаче, предвидените законодателни промени да не са съвсем в интерес на лицата, които оперират в регулирания сектор. Затова и законодателят е предвидил възможност за обществени консултации, в които заинтересуваните лица могат да дадат становище по предложените изменения. Дали ще потърсите помощта на специалист в сферата на нормотворчеството или сами ще дадете становището си, МЗХГ е задължено да го разгледа. Колкото по – добре аргументирано е това становище, толкова е по – висока вероятността мотивите на подателя му да бъдат приети и включени в проекта на наредба. А за това как можете да участвате в дейността по обществено обсъждане, можете да видите тук.

Договорно право, Принудително изпълнение

Колекторски фирми. Как да се защитим?

адв. Силвия Петкова

Напоследък, постоянният телефонен тормоз и безспирните заплахи от колекторски фирми са проблем, с който се сблъскват много български потребители. А значителният арсенал от способи за сплашване, с които тези фирми разполагат, често води до състояния на тревожност, страх и безпокойство.

Днес ще говорим за това какво представляват колекторските фирми, какъв е „репертоарът“ им и как да се защитим.

Защита от колекторски фирми по време на извънредно положение.

Какво представляват т. нар. колекторски фирми и как работят?

„Колекторски фирми“ е разговорното наименование на агенциите за събиране на вземания. Това са юридически лица, специализирани в тази дейност и могат да действат по два начина. Първият и по – често срещан е чрез изкупуване на т. нар. несъбираеми вземания от мобилни оператори, кредитни институции, доставчици на комунални услуги и др. Това става чрез договор за прехвърляне на вземането (цесия) между първоначалния кредитор и колекторската фирма. В този случай агенцията изкупува вземането на по – ниска цена от неговата реална стойност и се опитва да го събере.

Вторият им начин на действие е като пълномощници на кредитора. Този вариант е по – рядко срещан, но не е невъзможен. В този случай кредиторът не желае сам да организира събирането на задължението, затова го възлага на агенция за събиране на вземания.

„Репертоарът“

Основните средства за тормоз, които колекторските фирми прилагат, са телефонни позвънявания и посещения на адрес (значително по – рядко използван метод). Позвъняванията по телефона се осъществяват по всяко време на денонощието без съобразяване с границите на часовото благоприличие. Освен това се използват и различни телефонни номера. По този начин се стига до момента, в който потребителят пропуска важни лични и служебни обаждания, поради факта че е спрял да вдига на непознати номера. Преди да се стигне до този момент, обаче, потребителят е станал жертва на обичайните заплахи. Най – често срещаните от тях са със съд и съдебен изпълнител.

ЧСИ. Ръководство за „употреба“

N.B. Преди време в кантората позвъни изплашен гражданин, който попита могат ли да го вкарат в затвора, заради това, че не е платил задължението си. Причината? Получил телефонно обаждане от мъж, който му обяснил, че е прокурор и че му се обажда, за да уточнят как ще бъдат уредени отношенията във връзка със задължението. Е, за успокоение на уплашения гражданин, реалните прокурори не се занимават със събиране на вземания. А неизпълнението на договорно парично задължение не е престъпление.

Когато чуе подобни заплахи, обичайно човек бърза да намери средства, за да плати задължението си, „преди да е станало по – зле“. Или пък се съгласява да подпише споразумение за разсрочване на задължението. Или пък склонява да плати, „изкушен“ от предложението на колекторската фирма за опрощаване на част от задължението.

N.B. Преди, обаче, да бъде направена консултация със специалист, тези действия могат да се окажат пагубни.

Защо? Подведен от заплахи и притеснен от евентуални по – тежки последствия, потребителят не осъзнава, че подписвайки споразумение и/или заплащайки задължението на колекторската фирма, може да плати много повече отколкото дължи. А дори е възможно и да се окаже, че такова задължение вече изобщо не съществува. Това може да се случи, поради погасяване по давност.

Как да се защитим?

Пътят за защита е чрез исковия процес. Средството? Отрицателен установителен иск по реда на Гражданския процесуален кодекс. Това е най – често срещаният иск, когато потребител иска да се спаси от тормозещите го колекторски фирми. Този иск работи толкова добре, тъй като обичайно, колекторските фирми са наясно, че задължението е погасено по давност, но се надяват чрез телефонните обаждания и заплахите да склонят длъжника да плати. И твърде често успяват. С този иск, обаче, може да се поиска от съда да се признае за установено, че потребителят не дължи плащане.

Какво е необходимо за успешното провеждане на този иск? Единственото необходимо условие е да се обоснове правния интерес от завеждането му. Това може да стане чрез разпечатки от мобилния оператор, близки, присъствали по време на телефонните разговори. Следва да се има предвид, че колекторските фирми често залепят съобщения на входната врата на длъжника. Тези съобщения имат характера на извънсъдебна покана за плащане и е необходимо потребителят да ги запази. Те също представляват доказателство за наличие на правен интерес от завеждане на отрицателен установителен иск. Предвид, че основен принцип в процеса е, че на доказване подлежат положителните факти, оттук нататък в тежест на колекторската фирма е да докаже, че задължението съществува и че то е дължимо.

Следва да се има предвид и че заедно с този иск може да бъде предявено искане за обезщетение на неимуществени вреди. Това са негативните емоции, които потребителят е преживял, докато е получавал стотици телефонни обаждания и заплахи.

В заключение

Както видяхме по – горе, агресивният подход на колекторските фирми може да изплаши неинформирания длъжник. Но потребителите, които са положили усилие да се запознаят с правата си, имат сериозни възможности за защита. Така наречените колекторски фирми реално не са опасни, а законодателството предвижда ефективни методи за противодействие на методите им.

Принудително изпълнение. Можем ли да се „отървем“?

_________________________________________________________

Повече информация по темите, свързани с отпадане на задължения по кредити и битови сметки, можете да намерите в секцията „Принудително изпълнение„.

Адвокатска кантора „Петкова“има богат опит в предоставянето на правна помощ и защита срещу колекторски фирми и частни съдебни изпълнители.

За контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Административно право

Гражданско участие в законодателната дейност. Възможно ли е?

адв. Силвия Петкова

Ние, българите, имаме навика често да критикуваме държавата, управлението и законите. Но пък за сметка на това рядко се замисляме как можем да подобрим положението, от което не сме доволни. В настоящата статия ще разгледаме един сравнително нов начин за гражданско участие в законодателната дейност.

Какво представлява законодателната инициатива и кой орган разполага с нея?

Законодателната инициатива е право, уредено с Конституцията на Република България (КРБ). То се състои във възможността определени органи да предлагат проекти на закони, които да бъдат разгледани, обсъдени и приети от законодателния орган. Според КРБ право на законодателна инициатива имат Министерският съвет и всеки народен представител.

Освен да предлага проекти на закони, като част от законодателната дейност, Министерският съвет може сам да приема постановления и наредби. Те са нормативни актове от по – ниска степен спрямо законите, но също са задължителни за изпълнение от гражданите. Всеки министър, от своя страна, може да издава наредби.

Гражданско участие в законодателната дейност. Възможности

Законът за нормативните актове (ЗНА) е основният закон, който има отношение към законодателната дейност. През 2016 г. в него бяха направени изменения, които дадоха възможност за активно гражданско участие в процеса на съставяне на закони, постановления и наредби. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА

В процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица.

А съгласно ал. 3

Преди внасянето на проект на нормативен акт съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на Портала за обществени консултации. Когато съставителят е орган на местното самоуправление – на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет.

N.B. Органи на изпълнителната власт са министрите и Министерския съвет. Те са задължени да публикуват своите проекти на интернет страницата на Портала за обществени консултации, която можете да намерите на следния адрес: http://www.strategy.bg/Default.aspx?lang=bg-BG. Непубликуването на проекта на тази страница е основание за неговата отмяна от страна на съда. Тази отмяна може да стане само по жалба на заинтересувано лице, на което не е предоставена възможност да се възползва от правото си на гражданско участие в законодателната дейност.

И така, как в няколко стъпки да упражните своето право на гражданско участие в законодателната дейност по проект на закон, който Ви засяга?

На първо място е необходимо да си направите регистрация и да активирате акаунта си.

Второ, намирате проекта на закон, постановление, наредба, който Ви интересува. Това може да стане през формата за търсене или чрез натискане на бутона „Обществени консултации“.

Трето, можете да изберете тема на законодателната дейност в сферата, която представлява интерес за Вас.

Четвърто, когато откриете нормативният акт, който искате да коментирате и кликнете на него, можете да дадете своето становище в полето „коментар“.

N.B. След изтичане на срока за обществени консултации, в рамките на които се предоставя възможността за гражданско участие в законодателната дейност, органът – вносител на проекта е задължен за състави таблица за отразяване на становищата. Тя се прилага към пакета от документи, които съпровождат проекта на нормативния акт. В тази таблица се отразяват всички получени становища. Отхвърлянето на направените предложения задължително се мотивира. Липсата на отбелязване на становищата, дадени в рамките на обществените консултации, както и немотивирането на отхвърлянето им е основание за отмяна на подзаконовите нормативни актове от съда.

И така, следващият път, когато чуете някой да критикува законодателството, можете да му предложите да прояви активна гражданска позиция и да се възползва от своето право на гражданско участие в законодателната дейност.

____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на гражданите, предвидени в рамките на дейността на държавните органи, можете да намерите в секцията „Административно право“. 

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с опитни специалисти в сферата на нормотворчеството и оказва специализирана правна помощ на граждани, които желаят да се възползват от правото си на гражданско участие в законодателната дейност чрез изготвяне на правно оформени становища по проекти на закони.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Договорно право

Застраховка на банков кредит. Как и кога?

адв. Силвия Петкова

При получаването на кредит от банка или банкова институция, винаги се предлага възможност за сключване на договор за застраховка на банков кредит. В повечето случаи, обаче, кредитополучателят се оказва затруднен в това каква застраховка да избере, така че да бъде най – изгодна и същевременно да му осигури необходимото спокойствие. 

Ето защо в днешната статия ще разгледаме различните възможности за сключване на договор за застраховка на банков кредит, както и предимствата на всяка една от тях. 

Какви са възможностите за сключване на договор за застраховка на банков кредит?

Всички видове застраховки са уредени в Кодекса за застраховането, като днешният анализ ще започнем с двата най – често използвани видове застраховане. Ще посочим и каква е тяхната връзка със задълженията по кредити. 

Това са застраховките „Живот“ и „Имущество“.

Застраховка „Живот“ като застраховка на банков кредит

Застраховката живот може да бъде сключена като рискова застраховка (за смърт) и като спестовна застраховка. В настоящата статия ще разгледаме само рисковата застраховка, тъй като тя касае в най – голяма степен темата за кредитното застраховане.

При рисковата застраховка „Живот“ застрахователното събитие настъпва със смъртта на застрахования. Отговорът на въпроса каква е връзката на тази застраховка с кредитирането се крие в наследственото право. Това е така, тъй като със смъртта на физическото лице, неговото имущество и неговите задължения преминават у наследниците му. 

Тоест, след смъртта на длъжника по банков кредит, последният ще трябва да бъде изплатен от наследниците. С настъпването на смъртта на застрахованото лице по застраховка „Живот“, лицата, в чиято полза тя е направена, получават определена сума, определена съобразно застрахователния договор. Предвид факта, че обичайно застраховката „Живот“ се прави в полза на близки, които влизат в кръга на наследниците, то тези наследници ще могат по – лесно да изплатят кредита на своя наследодател.

N.B. Застраховка „Живот“ може да се направи и в полза на банката при тегленето на кредита. В този случай, при настъпване на застрахователното събитие, застрахователната сума се получава от банката.

Застраховка „Имущество“ като застраховка по банков кредит

Смисълът на застраховането на имущество при кредитиране се разкрива при ипотечните кредити. Повече за ипотеката като вещно обезпечение можете да намерите в статията „Ипотечният кредит и неговите особености“. 

В този случай застрахователното събитие може да варира, но като цяло застраховката покрива риска „погиване на имущество“. Покритието е в размер на действителната или възстановителната стойност на имота, който служи за обезпечение по кредита. Действително, ипотеката се погасява с погиването на ипотекирания имот, но задължението не се погасява. В случай на неплащане на вноските по кредита, погиването на незастрахован ипотекиран имот може да доведе до значителни проблеми за длъжника – запориране на вземания, възбрана на друго имущество и т.н.

Застраховка на банков кредит

Особеност на този вид застраховка на банков кредит е, че застраховано лице е кредитната институция, а задължено по застраховката лице е кредитополучателят. Тоест, застрахователните премии се изплащат от този, който получава кредита, а застраховката е в полза на банката. Застрахователното събитие настъпва при просрочване на плащане по главницата на кредита. Периодът на просрочване се определя в зависимост от т.нар. период на изчакване, посочен в застрахователната полица.

За какво да внимаваме, когато сключваме застраховка на банков кредит при неговото получаване?

Първо, често пъти при теглене на банков кредит, банката изисква да се направи застраховка. Обичайно банките сключват групов застрахователен договор с определен застраховател, а на клиента – кредитополучател се предоставя декларация за застраховане. В този случай, обаче, кредитополучателят няма достъп до договора за застраховане между банката и застрахователя. Трябва да се поиска достъп до условията по договора, за да може клиентът да избере най – изгодната за него оферта.

Второ, макар и банката да има задължение да уведоми клиентите си за промени в застрахователния договор, тя обичайно не го прави. Така може да се окаже, че кредитополучателят не е информиран за повишаване на застрахователната премия, например. Възможно е и застрахователният договор да бъде прекратен и клиентът да не е наясно. Тогава се оказва, че той е останал без застраховка.

Трето, ако кредитополучателят закъснее с плащането на застрахователната премия, то застраховката му автоматично се прекратява. Възможно е да е предвидено, че при възстановяване на плащанията се възстановява и застраховката, но за периода за неплащане, няма да е налице застрахователно покритие.

Четвърто, кредитополучателят няма информация относно изключенията от покритите рискове. Така може да се окаже, че клиентът си мисли, че е застрахован в случай на продължителен болничен, но реално да не е.

В заключение

Сключването на договор за застраховка на банков кредит е „необходимото зло“, но с множество уговорки. Кредитополучателят трябва да прочете внимателно договора за застраховане и общите условия към него, както и добре да се запознае с предлаганите от избраната от него банка застраховки. В противен случай, застраховането по кредита от необходимо и полезно действие, може да се превърне в значителен финансов проблем.

_______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на длъжниците по кредити, както и защитата им при просрочени вземания, можете да намерите в секцията „Договорно право“. 

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при избор на най – добрия вариант за сключване на застраховка на банков кредит, преглед и становище по общи условия, както и всякакви услуги, свързани със защита на кредитополучателите.   

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Вещно право, Семейно и наследствено право

Договор за доброволна делба. Какво трябва да знаем?

адв. Силвия Петкова

Твърде често, особено при наследяване, възниква съсобственост между две или повече лица. В много случаи обаче, съсобствеността предизвиква множество неудобства, които съсобствениците желаят да избегнат. Пътят за това е извършването на делба на съсобственото имущество. Тази делба може да бъде съдебна или доброволна, като подписването на договор за доброволна делба винаги е по – добрият вариант. Това е така, тъй като чрез взаимни отстъпки съсобствениците могат да се споразумеят по начин, че всеки един от тях да бъде удовлетворен.

Същност на договора за доброволна делба

Съгласно Закона за собствеността, договор за доброволна делба може да бъде сключен само в писмена форма с нотариално заверени подписи. Формата е за действителност и се отнася за движими вещи на стойност над 50 лв., както и за недвижими имоти. Ако движимата вещ, която ще се дели е на стойност под 50 лв., то не е нужно да се спазва писмената форма с нотариално заверени подписи. Предвид икономическата обстановка, обаче, тази хипотеза е практически много рядко приложима.

Страни по договор за доброволна делба

Страни по договор за доброволна делба могат да бъдат само съсобствениците на делбеното имущество. Важно е да се има предвид, че в доброволната делба е необходимо участието на всички съсобственици. Ако някой от тях не бъде включен, тогава делбата ще бъде изцяло нищожна, т.е. няма да породи желаните правни последици.

Предмет на договор за доброволна делба

Предмет на всеки договор за доброволна делба може да бъде имущество – движимо, недвижимо или и двете. Например, Х и У са наследили един двустаен апартамент на стойност 100 000 лв., един тристаен апартамент на стойност 200 000 лв. и един автомобил на стойност 10 000 лв. В този пример вариантите на действие са много. 

Възможно е страните да се уговорят, че Х ще получи двустайния апартамент и автомобила, а У – тристайния апартамент като изплати на Х 90 000 лв. уравнение. Възможна е уговорка, според която Х получава цялото имущество, но ще трябва да уравни дела на У в пари – 300 000 лв. Накратко казано Х и У могат да се уговарят по всякакъв начин кой коя част от имуществото да получи, като задължително съсобственикът, получил по – малък дял от общото имущество има право да получи парично уравнение.

Правни възможности на съсобствениците

Всеки съсобственик може да иска да бъде извършена доброволна делба на общата вещ, дори и да е налице противна уговорка. Изключение от това правило се прави, когато извършването на делбата е несъвместима с естеството и предназначението на вещта.

Всеки съсобственик може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.

N.B. Когато с договора за доброволна делба се поделят земеделски земи, законът не допуска разделянето на нивите на части по – малки от 3 декара, на ливадите на части по – малки от 2 декара и на лозята и овощните градини на части по – малки от 1 декар.

В случай че някое имущество бъде пропуснато при сключване на договора за доброволна делба, то се поделя отделно.

Оспорване на договор за доброволна делба

Въпреки че е уредена в Закона за собствеността и в Закона за наследството, доброволната делба все пак е договор. Тя представлява съглашение между две или повече страни, които с цел да ликвидират съсобствеността си, се разпореждат с общо имущество. Поради тази своя характеристика, за неуредените въпроси по аналогия следва да се приложи Законът за задълженията и договорите (ЗЗД).

Общите основания за нищожност на договорите са противоречие или заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Нищожност е налице при договори, при които липсва съгласие или основание, предметът е невъзможен, предписаната от закона форма не е спазена или договорът е привиден. В допълнение към общите основания, доброволната делба ще бъде нищожна, ако някой от съделителите не е участвал в него.

Общите основания за унищожаемост на договорите са липса на дееспособност или при неспазване изискванията на законното представителство. Унищожаеми са още договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. И тук, законът предвижда особеност по отношение на договора за доброволна делба. 

Той не може да бъде оспорван като сключен поради погрешка. Изключение се прави само, в случай че някой от съсобствениците е увреден с повече от 1/4 от стойността на дела му. Разлика спрямо общите правила на оспорване на договор, сключен поради грешка е налице и по отношение на срока за оспорване. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗЗД

Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността започва да тече от деня, в който грешката е била открита.

По отношение на договора за доброволна делба, оспорването може да бъде направено до изтичане на 1 година от извършване на делбата. Унищожение не се допуска, ако преди постановяване на решението от последната съдебна инстанция делът на увредения бъде допълнен в пари или натура от останалите съсобственици.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията между роднини и начините за уреждане на имуществените отношения между тях, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при необходимост от изготвяне на договор за доброволна делба, както и представителство в производства по съдебна делба. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com