Връщане на стока и замяна
Защита на потребителите

Връщане на стока и замяна. Как и кога?

Колко често се случва, водени от емоциите, да си купим стока, която впоследствие осъзнаваме, че не ни харесва, не можем реално да си я позволим или просто не ни трябва? Или пък сме получили подарък, който не ни пасва? А колко често се случва да се чудим дали можем да я върнем? Или да я заменим? Днес ще говорим за това какви са правата на потребителите при връщане на стока или при нейната замяна. Ще разберем също и кога търговецът е длъжен да върне платената цена.

Повече информация за неравноправните клаузи в потребителските договори, можете да намерите тук

Връщане на стока и замяна

Връщане на стока и замяна в традиционната търговия

За целите на настоящата статия „традиционна търговия“ ще наричаме търговията, която се осъществява в рамките на физически магазини и щандове. Защо ни е необходимо разграничение между видовете търговия, ще разберем малко по – надолу.

И така, влизаме в магазин за техника, например. Отдавна искаме да си купим нов фотоапарат и за наш късмет, няколко модели са на промоция. Бързо избираме един от тях, защото дизайнът му ни харесва, плащаме го и щастливи се прибираме вкъщи, за да разгледаме функциите му и да го изпробваме. Оказва се, обаче, че параметрите на този продукт не ни удовлетворяват. Или пък разбираме, че сме избързали с решението да си го купим, въпреки че нямаме нужда от него. И така започваме да се чудим как да заменим фотоапарата или да го върнем.

Много хора за чували за практиката в САЩ човек да си купи техника, която да върне в магазина след определено време, когато вече спре да му харесва, а търговецът е длъжен да му върне парите. Такава практика в България, обаче, няма.

В България, законодателната уредба както на правото на връщане на стока, така и на замяната ѝ е идентична. Когато става въпрос за стоки, закупени при условията на традиционна търговия, връщане на стока или замяна са възможни, ако стоката е дефектна. 

Съществуват два вида дефекти. 

Първият от тях е явният дефект, който може да бъде открит с просто око в сравнително кратък срок от закупуването. Вторият вид е скритият дефект, който се проявява с течение на времето. Именно, поради наличието на възможност за проява на скрит дефект, законът предвижда задължителен гаранционен срок от две години. В случай на дефект, търговецът е длъжен да (се опита) да поправи стоката за своя сметка. Ако не успее, той следва да я замени. А ако няма възможност да я замени, едва тогава може да се иска връщане на платената цена. 

Често пъти, когато търговецът не успее да поправи стоката или да я замени, той отказва да върне платената цена, а дава „ваучер“ за покупка от магазина му за стойността на дефектната стока. Тази практика е неправилна, тъй като  при покупка на стока с дефекти, потребителят има няколко права. Първо, да получи безплатен ремонт. Второ, да получи безплатна замяна. Трето, ако не може да бъде упражнено нито едно от първите две права, да получи обратно платената сума срещу задължението да върне стоката на търговеца.

Важно! Ако продуктът просто не ни харесва, искаме да го заменим за друг или пък имаме желание директно да получим платената сума обратно, нямаме право да упражним правото си на връщане на стока или замяна. 

Това е така, тъй като законът не предвижда такава възможност по отношение на традиционната търговия. Разбира се, няма пречка да опитаме да върнем или заменим стоката. Има търговци, които в рамките на добрата търговска практика, приемат обратно изправни стоки, съгласяват се да ги заменят или да върнат платената цена. Те, обаче, нямат законово задължение да го направят и подобно действие би било акт на добра воля от тяхна страна.

Връщане на стока и замяна. Как и кога? 1

Връщане на стока и замяна при онлайн търговия

По доста по – различен начин стоят нещата при договорите от разстояние или иначе казано при покупка на стока от „онлайн“ магазин. Ако се върнем на казуса с нашия фотоапарат, можем да го върнем или да го заменим в 14-дневен срок. В този случай търговецът е длъжен да приеме връщането без стоката да има дефект. Потребителят, от своя страна, не е длъжен да дава обяснения поради каква причина иска връщането или замяната. Важно е да се знае, обаче, че връщане на стока без дефект или нейната замяна, става за сметка на потребителя.

Важно! Правото на рекламация и правото на отказ от договора ит разстояние са две различни права, които не могат да се упражняват едновременно. 

Практиката на кантората показва съществуването на една конкретна и много често срещана практика на недобросъвестни потребители.

Потребител закупува стока, която се оказва, че има явен дефект, т.е. такъв, който се е проявил до 14 дни след покупката. Той предявява рекламация, като заявява на търговеца, че иска да получи обратно платената сума. Според разпоредбите на закона, търговецът не е длъжен да върне парите на потребителя, ако се е съгласил да ремонтира или да замени дефектната стока. Разбирайки това, потребителят веднага заявява, че желае да се откаже от договора в рамките на 14-дневния срок, предвиден в закона, като настоява търговецът да уважи това негово право. 

Много са случаите от практиката на кантората, в които потребителят дори подава жалба до Комисията за защита на потребителите, твърдейки че е налице нарушение на потребителските му права. 

Нарушение, обаче, няма. Веднъж предявена претенция за връщане на стока под формата на рекламация не може да бъде оттеглена и вместо това да се претендира право на отказ от договора от разстояние. Тази практика представлява злоупотреба с право и като такава противоречи на закона.  

Подробна информация за правата на потребителите при онлайн търговията можете да намерите в статията „Онлайн пазаруване. Какви са правата ни?„.

Онлайн пазаруване

Защита при нарушения на правото на връщане на стока или замяна

Компетентният държавен орган в тези случаи е Комисията за защита на потребителите (КЗП). Към нея следва да се обърне потребителят, когато правата му в това качество са нарушени. Пред нея могат да се подават жалби както писмено или по пощата, така и по електронен път. В последния случай не се изисква да имаме електронен подпис.

Гаранция на стока. Какви са правата ни?

ВАЖНО! За да може потребителят да упражни правото си на връщане на стока или замяна, той трябва да представи касов бон. При липсата на такъв нито търговецът има задължение да уважи връщането, нито Комисията за защита на потребителите може ефективно да прецени налице ли е нарушение на потребителското право. 

Другият компетентен държавен орган за решаване на потребителски спорове е съдът по постоянния адрес на потребителя. Към него потребителят може да се обърне с искане за обезщетение, в случай че са настъпили някакви вреди от нарушението на потребителските права. Тези вреди могат да са имуществени или неимуществени, а тежестта на доказване както за тяхното настъпване, така и за техния размер, лежи у потребителя. 

Втората възможност да се претендира обезщетение е налице, когато от дефектната стока са причинени някакви вреди. 

Така например, дефектирал електроуред може да причини токов удар, а оттам и пожар. За имуществените вреди (увреденото от огъня имущество), както и за неимуществените (изживяните страх, притеснения, болки, страдание и пр.) може да бъде поискано обезщетение от производителя, дистрибутора или търговеца.

Връщане на стока и замяна. Как и кога? 2

В заключение

Комисията за защита на потребителите многократно е имала повод да обръща внимание, че „връщане на стока с аргумент, че не допада на потребителя, не е правилен размер или подходящ цвят и пр. не е предвидено в закона, освен в случаите, когато сделката е сключена от разстояние или извън търговски обект.“.

Затова е важно винаги, при взимане на решение дали даден продукт да бъде закупен, внимателно да се запознаем с неговите характеристики, да преценим съотношението цена – качество, както и нуждата ни от този конкретен продукт. Важно е, също така, в случай на нарушаване на потребителските ни права, да потърсим тяхната защита пред компетентните органи.

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на потребителите и задълженията на търговците, можете да откриете в секцията „Защита на потребителите“

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при нарушения на правата на потребителите. 

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“предоставя абонаментно правно обслужване по потребителско право и потребителски спорове за търговци.

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 ч. до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Консултации по телефон и на място в кантората се предоставят само с предварително записан час.  

Връщане на стока и замяна. Как и кога? 3
Права на човека

Европейски съд по правата на човека. Що е то?

Колко често често чуваме израза „Ще осъдя държавата в Страсбург“? И колко често се чудим какво има в Страсбург, с чиято помощ да осъдим държавата. В днешната статия ще говорим за т.нар. Съд в Страсбург или иначе казано – Европейски съд по правата на човека.

Европейски съд по правата на човека. Какво представлява той?

„Европейски съд по правата на човека“ се нарича правораздавателната институция на Съвета на Европа. Той е създаден с Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. За нейното съществуване научихме от статията „Заснемане без наше съгласие„. Седалището му е в гр. Страсбург, Франция. Неговата юрисдикция се разпростира върху всички държави – членки на Съвета на Европа, които са ратифицирали Конвенцията. Той има право да разглежда всички въпроси, които се отнасят до тълкуването и приложението на Конвенцията. Жалби до него могат да подават гражданите на държавите – членки на Съвета на Европа, които са я ратифицирали.

Съветът на Европа, от своя страна, е международна организация, която е самостоятелен орган и е отделна от Европейския съюз. Тя има 47 държави – членки с 800 милиона души население. Нейната цел е да насърчава сътрудничеството между всички държави в Европа в определени области. Такива области са правото, човешките права, демократичното развитие и културното сътрудничество. За разлика от Европейския съюз, тя няма законодателни правомощия. Официалните езици на организацията са английски и френски.

N.B. Съдебната практика на институцията Европейски съд по правата на човека е задължителна за прилагане от националните съдилища на държавите – членки на Съвета на Европа. Това означава, че ако например български съд постанови съдебен акт, който противоречи на акт на Съда в Страсбург, това представлява самостоятелна причина актът на българския съд да бъде отменен.

N.B. Европейската конвенция за защита правата на човека е част от българското законодателство. Тя е ратифицирана със закон и се прилага с предимство пред българските нормативни актове, които ѝ противоречат.

Европейски съд по правата на човека. Как и защо се подават жалби до него?

Институцията Европейски съд по правата на човека разглежда жалби на граждани, чиито права, уредени в Конвенцията, са били нарушени от държава – членка.

По – голямата част от жалбите до Европейски съд по правата на човека се обявяват за недопустими и не се разглеждат по същество, тъй като не отговарят на критериите и условията за приемането им за разглеждане. Затова е много важно жалбата да бъде изготвена при стриктно спазване на тези критерии.

На първо място, най – голямо значение има срокът. Гражданин може да сезира т. нар. Европейски съд по правата на човека в шестмесечен срок от датата на постановяване на окончателното решение на последната национална инстанция. Основната цел на това правило е да осигури правната сигурност. Тази необходимост произтича от задължението за разглеждане на делата в разумен срок. Тя произтича и от факта, че не следва да се допуска властите и другите засегнати лица да бъдат държани в ситуация на несигурност за дълъг период от време. Освен това, правилото помага на потенциалния жалбоподател да обмисли дали да подаде жалба, както и му осигурява достатъчно време, за да организира добре защитата си.

Изисквания към жалбата до т. нар. Европейски съд по правата на човека

Второ, важно е да бъдат спазени изискванията за форма и съдържание на жалбата. Тя се подава на основание чл. 34 от Конвенцията по образец, предоставен от секретариата на Съда. Тя е писмена и съдържа цялата информация, която се изисква в съответните графи на образеца. Задължителните ѝ реквизити включват:

  1. името, датата на раждане, гражданството и адреса на жалбоподателя и, ако жалбоподателят е юридическо лице, пълното му наименование, дата на учредяване или вписване, официален регистрационен номер (ако има такъв) и официален адрес;
  2. името, адреса, телефонен номер и факс и имейл адреса на представителя, ако има такъв;
  3. ако жалбоподателят е представляван, дата и негов оригинален подпис, положен в раздел „Пълномощно“ на формуляра;
  4. името на Високодоговарящата страна или страни, срещу която (които) е насочена жалбата;
  5. кратко и четливо изложение на фактите;
  6. кратко и четливо изложение на твърдяното(-ените) нарушение(-я) на Конвенцията и съответните аргументи;
  7. кратко и четливо изложение, потвърждаващо спазването от страна на жалбоподателя на условията за допустимост, предвидени в член 35 § 1 от Конвенцията.

Едно от най – важните условия за допустимост на жалбата е да са изчерпани всички вътрешноправни средства за защита. Това означава, че спорът трябва да е преминал всички възможни национални органи и съдебни инстанции.

Важно! Жалбата трябва да бъде написана на някой от официалните езици на Съвета на Европа или на официален език на държава – членка.

Европейски съд по правата на човека. Разглеждане на жалби

В зависимост от характера на делото, жалбата се разпределя на едноличен състав, комитет или камара.

Ако жалбата е явно недопустима, по нея се произнася едноличен състав, чието решение е окончателно. Това означава, че оспорването на решението, с което тя е обявена за недопустима не е възможно.

Ако с жалбата се повдига въпрос, по който т.нар. Европейски съд по правата на човека вече се е произнасял многократно, тя ще бъде разгледана от комитет от трима съдии.

Ако жалбата не е от гореспоменатите категории, тя ще бъде разгледана от камара от седем съдии. Камарата може да приеме, че жалбата не е недопустима или да я разгледа по същество. Преди това, обаче, съответното правителство ще бъде уведомено за жалбата и ще му бъде предоставена възможност да даде становище по нея. Жалбоподателят получава копие от това становище, както и възможност да отговори на аргументите, изложени в него. Това е и етапът, в който Съдът кани жалбоподателя да упълномощи адвокат, който да го представлява.

Съществува възможност делото да бъде разглеждано и от голямата камара от 17 съдии. Тази възможност е налице, когато с жалбата се повдига съществен въпрос по тълкуването на Конвенцията или когато съществува риск от противоречие с предходно решение на Съда. В този случай камарата, на която е разпределено делото ще се десезира и то ще бъде изпратено на голямата камара. В изключителни случаи делото може да бъде отнесено до голямата камара и по искане на една от страните по делото в тримесечен срок от произнасяне на решението на камарата, на която то е разпределено.

Приключване на производството

Производството може да приключи по два начина – с решение за недопустимост на жалбата или с решение по същество, с което тя се уважава или отхвърля.

В случай че Съдът се произнесе с решение, с което уважава жалбата, поради наличие на нарушение на Конвенцията, той може да присъди обезщетение.

N.B. Европейският съд по правата на човека няма право да отменя решения на националните съдилища. В случай че жалбата бъде уважена, жалбоподателят следва да се възползва от предвидените в националното законодателство механизми за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Българското законодателство предвижда такива механизми, като едно от основанията за отмяна на влязло в сила съдебно решение е именно постановяване на осъдително решение на Съда в Страсбург.

Ако решението по жалбата е постановено от комитет, то влиза в сила веднага и не подлежи на обжалване. Ако решението е постановено от камара, то става окончателно след изтичането на три месеца от постановяването му. До изтичането на този срок жалбоподателят или правителството – ответник могат да поискат делото да се отнесе до голямата камара за ново разглеждане. Решенията на голямата камара са окончателни.

Ако решението е постановено от комитет, то е окончателно и не подлежи на обжалване. Решението на камарата става окончателно след изтичането на три месеца от постановяването му. До изтичането на този срок както Вие, така и правителството-ответник, можете да поискате отнасяне на делото до голямата камара за ново разглеждане на жалбата. Обърнете отново внимание, че Съдът приема такива искания само в изключителни случаи. Решенията на голямата камара са окончателни и не подлежат на обжалване.

N.B. Подаването на жалба до ЕСПЧ не спира изпълнението на националното съдебно решение! Евентуалните вреди, които са настъпили при изпълнение на съдебно решение, постановено при нарушаване на Конвенцията, подлежат на обезщетяване по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

В заключение

Подаването на жалба до ЕСПЧ е полезен и нужен механизъм за защита правата на човека. Това е така, защото националните съдилища не винаги познават добре международното право, международните актове и международните стандарти. Затова и ЕСПЧ играе ролята на коректив на националните съдии, особено предвид факта, че практиката му е задължителна за приложение от тях. За да може, обаче, да изпълнява тази своя роля, е необходимо гражданите да имат смелостта, желанието и търпението да проведат успешно производство пред него. За целта е необходимо да бъдат добре запознати както със своите права и задължения, така и с критериите за подаване на жалби.

Земеделие и животновъдство

Биопроизводство: промени в Наредба № 5 от 2018 г.

От статията относно участието на гражданите в законодателната дейност научихме, че можем да даваме мнение по законодателни актове. В настоящата статия ще разгледаме промените, които предстоят в сектор „биопроизводство“. Те са предвидени с наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2018 г. Напомням, че остават 8 дни до изтичане на срока за обществени консултации. Ако желаете да се включите в обсъждането, можете да го направите тук.

Какви изменения предстоят в сектор „биопроизводство“?

В „тялото“ на наредбата

Първото изменение е в чл. 18. Според него, в случаите, когато се разрешава увеличаване на преходния период за растения и растителни продукти се прилага становище от Селскостопанската академия (ССА) за периода на разпад на установените неразрешени продукти и/или вещества в почва. В случая изменението е несъществено. Това е така, тъй като просто е направено уточнение, че становището на ССА се отнася за периода на разпад на установените неразрешени продукти и/или вещества, открити не къде да е, а в почвата.

Освен това, при установяване на неразрешени вещества с период на разпад над 5 години, комисията по биологично производство вече няма да изпраща становище до контролиращото лице. Последното ще трябва по своя инициатива да предприема действия по изключване на засегнатите парцели от система за контрол.

Второто изменение е в чл. 19, ал. 1, т. 2. То също е несъществено. Това е така, тъй като просто е уточнено, че проколът за пробовземане, който следва да се приложи, е изготвен от контролиращото лице.

Следващото предвидено изменение е в чл. 36. Съгласно него, при изтичане на преходния период и преди издаване на първото за дадено стопанство писмено доказателство по чл. 29 от Регламент (ЕО) № 834/2007 контролиращото лице взема най – малко една проба от поне една култура или продукт, и я предоставя за анализ за установяване наличието на продукти, които не са разрешени за биопроизводство, в акредитирана лаборатория.

Четвъртото изменение е в чл. 48. Във връзка с принципното изменение на определението за „подизпълнител“ ал. 11 се предлага да бъде отменена. Съгласно действащата ал. 11

Подизпълнителите могат да извършват само следните групи дейности: производство, преработка и съхранение.

Тази промяна се налага, тъй като действащото определение противоречи на определението за подизпълнител, дадено в по – висок по степен нормативен акт, а именно ЗПООПЗПЕС.

В чл. 53

Предвидените в този текст изменения касаят надзорните проверки. Предлага се ал. 4 да се промени изцяло и да изглежда така:

Проверките по ал. 1 се извършват при спазване на изискванията на чл. 92в, параграфи 1 – 3 от Регламент (ЕО) 889/2008. За резултата от извършените проверки се изготвя доклад и при констатирани нарушения се прилагат разпоредбите на чл. 22, ал. 3 и 4 от ЗПООПЗПЕС.

Така предложеният текст в известна степен затруднява защитата на контролиращите лица. Това е така, тъй като се прави директно препращане към регламента и се налага адресата на тази разпоредба, когато се опитва да разбере спазени ли са изискванията за извършената спрямо него проверка, да чете няколко нормативни актове едновременно. За неспециалист в областта на правото, това може да бъде трудоемко и времеемко, както и да доведе до неразбиране. Използваната правна техника, обаче, е правилна, тъй като регламентите имат т.нар. директен ефект или пряко действие. Това означава, че е налице забрана за „преписване“ на разпоредби на регламент в националното законодателство. Разрешено е единствено препращането, както и е направено в предложените изменения.

В случай на съмнение относно спазването на изискванията за провеждане на надзорната проверка, контролиращите лица вероятно ще се налага да ползват специализирана правна помощ, което ще увеличи разходите им. Такава помощ, обаче, ще бъде необходима, тъй като при установяване на нарушения в рамките на тези проверки, министърът може да отнеме или да ограничи обхвата на разрешението за извършване на контрол в сектор „биопроизводство“.

В останалата част на измененията в чл. 53 се отменят особените процесуални правила за извършване на надзорната проверка. Това вероятно е така, поради препращането към такива правила в Регламент (ЕО) 889/2008.

По същия начин стоят нещата при предложеното изменение на чл. 54.

В останалата част от „тялото“ на наредбата

Предложеното в чл. 57 изменение е несъществено. Това е така, тъй като единствено се уточнява, че установените неразрешени за употреба вещества, трябва да са забранени в Република България. В този случай, както и в случай че контролиращото лице установи употреба на вещества над максимално допустимите стойности, то уведомява БАБХ и компетентното звено в срок до 3 работни дни от установяването.

В чл. 60 се добавя общо правомощие на комисията по биопроизводство да разглежда други въпроси, свързани с националната политика в областта на биологичното производство в Република България.

Премахва се и необходимостта от одобрение на протокола на взетите решения от заседанието на комисията по биопроизводство. Този протокол вече ще се представя с информативна цел.

В допълнителните разпоредби се изменят определенията за оператор и подизпълнител. Според предложените изменения,

„Оператор“ е лице по смисъла на § 1, т. 36 от допълнителните разпоредби на ЗПООПЗПЕС.

От гледна точка на използването на правна техника, това изменение е излишно. Това е така, тъй като с него се прави двойно препращане, доколкото § 1, т. 36 препраща към чл. 2, б. „г“ от Регламент (ЕО) № 834/2007. Двойното препращане по принцип е нежелателно, тъй като създава затруднения по отношение разбирането на разпоредбите на нормативния акт. Реално, определението за „оператор“, с посоченото изменение не се променя по никакъв начин. Това е така, тъй като действащата наредба препраща директно към чл. 2, б. „г“ от Регламент (ЕО) № 834/2007.

От друга страна,

„Подизпълнител” е лице по смисъла на § 1, т. 35 от допълнителните разпоредби на ЗПООПЗПЕС.

Ситуацията с двойното препращане тук е същата като при определението за „оператор“. Реално и това определение не се изменя съществено, тъй като отново става ясно, че подизпълнителят е лице, на което се възлага извършването на една или няколко дейности от етапите на производство, обработка и разпространение на биологични продукти.

В приложение № 3

Приложение № 3 от действащата Наредба № 5 от 2018 г. представлява списък от мерки, които следва да бъдат предприети от контролиращите лице при установяване на несъответствия и/или нарушения.

А. Обща част

На първо място, предложен е ред за налагане на определените в приложението мерки при установяване на същото нарушение. Той е възходящ и е както следва: 5.1, 5.2, 5.3 и 5.4.

Какво означава това? При установяване на всяко следващо еднакво нарушение, контролиращото лице издава първо предписание за предприемане на корективни действия. При липса на такива действия, се предприема следващата мярка. Тя е налагане на забрана за пускане на определена партида или продукция на пазара като биологична и/или в преход, премахване или забрана за използване при етикетирането на термините, указващи биологичен метод на производство и/или производство в преход до отстраняване на несъответствието и/или нарушението и засилен контрол чрез допълнителни инспекции в съответната година.

Ако и втората мярка не доведе до отстраняване на нарушението, налага се следващата мярка. Тя е временно ограничаване (частично или пълно) на писменото доказателство, налагане на забрана за предлагане на съответната партида или продукция на пазара като биологична и/или в преход, премахване на термините, указващи биологичен метод на производство или производство в преход, в етикетирането и рекламата на цялата партида или продукция до отстраняване на несъответствията и/или нарушенията и засилен контрол чрез допълнителни инспекции в съответната година.

Крайна мярка

Ако и третата мярка не доведе до отстраняване на нарушението, налага се четвъртата по степен, а именно отнемане на писменото доказателство по чл. 29, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 за цялото стопанство, налагане на забрана на оператора/подизпълнителя да извършва търговия с продукти с позоваване в етикетирането и рекламата на биологичния метод на производство за определен период от време, който е не по-малък от 6 месеца и е предварително съгласуван с компетентния орган и засилен контрол чрез допълнителни инспекции в съответната година. За дейностите растениевъдство, животновъдство, пчеларство и производство на аквакултури стартира и нов преходен период от датата на
установяване на нарушението.

Предлага се, когато на оператора в сектор „биопроизводство“ писменото доказателство е отнето или ограничено и същия извърши ново нарушение, за което е следва да се наложат същите мерки, срокът на първоначалната мярка се удължава, като продължителността се съгласува с компетентния орган.

Предлагат се и четири нови мерки в случай на установяване на нарушение в сектор „биопроизводство“

Тези мерки са:

Мярка 5.5

Забрана за пускане и/или предлагане на пазара на определена партида или продукция като биологична и/или в преход, премахване на термините, указващи биологичен метод на производство или производство в преход в етикетирането и рекламата на цялата партида или продукция, и премахване на определената партида или продукция от писменото доказателство. Тази мярка се налага, в случай на установено замърсяване с неразрешени за биологичното производство продукти и/или вещества по независещи от оператора събития, съответно причини.

Мярка 6

Налагат се при наличие на мотивирано съмнение у контролиращото лице, че продукт не е в съответствие с разпоредбите на биологичното производство.

6.1. Временна забрана за продажба на продукта като биологичен и/или в преход за определен от контролиращото лице срок до доказване или отстраняване на съмненията, но не по-дълъг от 30 дни или до получаване на резултата от извършен лабораторен анализ.

Тази мярка се налага при наличие на мотивирано съмнение, че продукт не е в съответствие с разпоредбите на сектор „биопроизводство“. Какво означава съмнението да е „мотивирано“ не става ясно. Съобразно общите принципи на правото, мотивирано съмнение ще бъде налице, когато има достатъчно доказателства, от които може да се направи предположение, че даден продукт не съответства на законовите изисквания. А как администрацията ще прилага на практика тази разпоредба, предстои да видим в случай на приемане на тези изменения.

6.2. Временна забрана за пускане и/или предлагане на пазара на определена партида или продукция като биологична и/или в преход. Контролиращото лице извършва проследяване в срок от 30 дни или до излизане на резултати от извършен лабораторен анализ, за да установи причините от замърсяването. При установена употреба на неразрешени за биологичното производство продукти и/или вещества от оператора се налага мярка 5.4. При установено наличие на неразрешени за биопроизводство продукти и/или вещества, които не са използвани от оператора се налага мярка 5.5.

Тази мярка се налага в случай на установено наличие на неразрешени продукти и/или вещества за биопроизводство в партида или продукция.

Мярка 8

При налагане на мярка 5.2, 5.3, 5.4, 5.5 или 6.2, контролиращото лице извършва проверка за продадени количества от замърсената партида и/или продукция и уведомява останалите контролиращи лица и компетентното звено за оператори, които са закупили количества от същите. Контролиращите лица, под чиито контрол са операторите закупили продукти, неотговарящи на изискванията, предприемат  всички необходими мерки и действия същите да не се предлагат пазара с позоваване на метода за биологично производство.

Мярка 9

„В случай на продажба на продукти и/или продукция като биологични и/или в преход, при ограничено или отнето писмено доказателство за същите за цялото стопанство, се налага мярка 5.4“, а именно отнемане на писменото доказателство за цялото стопанство, налагане на забрана на оператора/подизпълнителя, да извършва търговия с продукти с позоваване в етикетирането и рекламата на биологичния метод на производство за определен период от време, който е не по-малък от 6 месеца и е предварително съгласуван с компетентния орган и засилен контрол чрез допълнителни инспекции в съответната година. За дейностите растениевъдство, животновъдство, пчеларство и производство на аквакултури стартира и нов преходен период от датата на установяване на нарушението.

Смисълът на тази мярка е да се отнеме писменото доказателство за цялото стопанство, в случай че операторът/подизпълнителят в сектор „биопроизводство“ предлагат точно определени конкретни продукти с отнето САМО по отношение на тях писмено доказателство.

Б. Специална част

 В нея са предвидени няколко раздела.

Първо, минимални изисквания и система за контрол. В този раздел се създава т. 1.10, съгласно която при установяване на наличие на неразрешени продукти и/или вещества в биопроизводство по отношение на всички стопанства ще се налага мярка 5.5.

Второ, растениевъдство. Точка 4.9 се отменя. Съгласно нея при наличие на неразрешени вещества в земеделско биопроизводство се прилага мярка 5.4.

Трето, преработка. Тук промените са несъществени, тъй като се променя препращането от чл. 26, пар. 5 на чл. 26, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 889/2008.

В заключение

Всички изменения, за които говорихме в настоящата статия, съгласно проекта на доклад, са предвидени вследствие на преговори между МЗХГ и представители на неправителствени организации, контролиращи лица и оператори в система на контрол на биопроизводство. Всеки един заинтересуван може да даде становище по тези изменения, както и да предложи нови. Напомням, че срокът за това е 18.04.2019 г. Напомням също, че МЗХГ е длъжно да отрази всяко едно становище, дадено в рамките на общественото обсъждане. А ако реши да го отхвърли, трябва да се мотивира. В случай че предложените изменения бъдат приети при неизпълнение на тези задължения, това е основание за тяхната отмяна от страна на съда.

Домашно насилие и сексуален тормоз

Сексуален тормоз. Как да го разпознаем?

Осъществяването на сексуален тормоз на работното място, а и извън него, е един от най – често срещаните проблеми, за които пострадалите рядко говорят и още по – рядко търсят правно съдействие. 

Защо тази тема е толкова важна? В България обсъждането на сексуална тематика е табу и винаги е била. Поради това, пострадалите от сексуален тормоз, а и от всякакви видове сексуални посегателства, се срамуват да говорят за това. Именно поради това практиката у нас по темата „сексуален тормоз“ е доста бедна, тъй като пострадалите рядко търсят правата си. Днес ще научим какво накратко представлява сексуалният тормоз, как да го разпознаем и как да се защитим.

Какво е „сексуален тормоз“?

Оскъдната правна уредба на тематиката се намира в Закона за защита от дискриминация. Съгласно определението, дадено в закона

„Сексуален тормоз“ е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето.

На практика, в основата на преценката за това дали е налице незаконосъобразно сексуално поведение, стои съгласието на неговия обект. Казано с прости думи, ако едно лице (независимо мъж или жена) прояви видими признаци на желание за осъществяване на интимен контакт с десет други души, извършването на нежелано сексуално действие от единадесетия ще бъде незаконосъобразно.

Практиката в България по темата „сексуален тормоз“

Както споменахме по – горе българската практика по темата е доста бедна. Това е така не, поради факта, че незаконосъобразни действия от сексуално естество не се извършват. Това е така, не и поради факта, че макар и бедна, законодателната уредба не работи добре. Липсата на практика се дължи на това, че пострадалите рядко търсят правата си от срам, от страх или от незнание.

В България административната и съдебната практика се изчерпват с няколко жалби за сексуален тормоз на работното място. Той може да бъде извършен чрез физически действия – напр. опипване в областта на гърдите, задните части или гениталиите. Сексуален тормоз може да има и при словесни прояви, напр. неприлични предложения за осъществяване на интимни отношения. Това, което трябва да се знае, обаче, е че сексуалният тормоз във всички случаи представлява дискриминация въз основа на признака „пол“ и поради това доказателствената тежест е обърната. Това означава, че е достатъчно пострадалото лице да твърди, че са извършени нежелани действия от сексуално естество. В тежест на „обвинената“ страна е да докаже, че такива действия не са извършени.

Световна практика

В рамките на Европа практиката по темата „сексуален тормоз“ също не е толкова богата, колкото е в САЩ и Канада. Изключително интересен е случаят с една канадска журналистка, който е доста подобен на наскоро нашумялият скандал. В този казус, Меган Бачелър – журналист на Си Би Си Ванкувър получава целувка по бузата от непознат младеж по време на репортаж. Канадската общност осъжда този акт като акт на сексуален тормоз. До съд не се стига, тъй като младежът се извинява публично, а Бачелър приема извинението му и оттегля жалбата си.

В друг интересен случай, канадски съд отсъжда, че не е налице сексуален тормоз в казус, в който мъж целува своя позната по устните без нейното съгласие. Според съда в случая не става въпрос за сексуален акт, а за фамилиарничене между страните, които се познават от преди.

Изключително богата е американската практика по темата. Там е и основано движението #MeToo във връзка със скандалите за сексуален тормоз в Холивуд. Именно в САЩ могат да се намерят най – сериозните обезщетения от милиони долари, като най – голямото от тях е в размер на $ 168 млн. В този случай служителка в болница се е оплакала от това, че неин колега хирург я посрещал всяка сутрин с думите „Възбуден съм“, придружени с плесване по задните части.

Как да се защитим, ако станем жертва на сексуален тормоз

Извън графа „любопитно“, важно е да знаем как да потърсим правата си, в случай че станем жертва на сексуален тормоз. На първо място трябва да знаем, че не сме си го „изпросили“ и не сме виновни за това поведение. То е недопустимо, незаконосъобразно и не е необходимо да сме реагирали на момента, за да имаме право на защита. В т.ч. дори и да сме запазили усмивката на лицето си в момента на извършването на нежеланото сексуално действие, това не означава, че ние е харесало.

Българският закон дава три варианта на защита. Първо, ако бъдем обект на сексуален тормоз на работното си място, можем да уведомим своя работодател. Той от своя страна е длъжен да извърши проверка и да наложи наказание на служителя, който ни тормози, в случай че той е наш колега. Добре е да се има предвид, че практика в този смисъл, макар и оскъдна, не липсва. Има достатъчно случаи на уволнени служители, заради това, че са упражнили сексуален тормоз върху колега.

Ако работодателят не изпълни задължението си и не предприеме мерки за прекратяване и преустановяване на тормоза, можем да се обърнем към Комисията за защита от дискриминация. Ако тя установи неизпълнение на споменатото задължение на работодателя, ще му наложи имуществена санкция.

Третата възможност за защита е по съдебен ред. Ако станем жертва на сексуален тормоз, можем да подадем искова молба до съда за обезщетение. Това обезщетение има за цел да възстанови понесените от нас неимуществени вреди. Такива са причинените ни притеснение, срам, страх, вина, унижение. Съдът ще прецени степента на тези негативни емоции и ще присъди справедливо обезщетение.

В заключение

В по – голямата си част, пострадалите от сексуален тормоз, както в България, така и в световен мащаб, са жени. За съжаление в българското самосъзнание битува схващането, че сексуалната неприкосновеност на жената не е неин избор. И тази тенденция не е изненадваща предвид, че най – често използвания от българина със странна гордост шеговит цитат, приписван на известна историческа личност е, че всички жени са леки, с изключение на майка ми, но да не забравяме, че и тя е жена.

Оттук, когато жена стане обект на сексуално посегателство или бъде пребита, или дори убита от партньора си или от който да било друг мъж, тя си го е търсила, просила си го е, защото по дефиниция в България всяка жена е лека, поради простата причина, че е … жена. И всичко това за съжаление е закономерно, предвид факта че дори и Конституционния съд набляга на факта, че дълбоко вкоренената в българското самосъзнание социална роля на жената е свързана с биологично определената ѝ – да бъде бременна, да бъде майка или акушерка.

А някога във Великобритания, през 1841 г. Шарлот Бронте през погледа на своята героиня Джейн Еър призовава „да не се подиграваме на жените“, ако искат да постигнат нещо повече от това да плетат чорапи и да бродират чантички. Е, на фона на тази действителност не можем да очакваме от жените, жертви на домашно насилие, сексуален тормоз и престъпления против половата им неприкосновеност, да подават сигнали и да търсят защита, тъй като обществото от деца им налага, че са леки жени и така им се пада. Просто са си го търсили.

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със забраната за дискриминация и защитата от актове, съставляващи такава, можете да откриете в секциите „Домашно насилие и сексуален тормоз“, както и „Права на човека“.

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява квалифицирана правна помощ по дела  за осъществен сексуален тормоз на работното място и извън него. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com