Наказателно право, Административно право

Шофиране в нетрезво състояние

Нарастващата тенденция сред водачите на моторни превозни средства (МПС) да си позволяват шофиране в нетрезво състояние е притеснителна. Именно, поради тази причина бяха приети промени в Наказателния кодекс. Съобразно тях вече няма възможност нетрезвият шофьор да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това означава, че когато контролните органи установят шофиране след употреба на алкохол над определени нива или под въздействието на наркотици, се образува наказателно производство, което приключва с присъда (оправдателна или осъдителна). 

Ето затова, днес ще поговорим малко по – подробно за административноправните и наказателноправните последици при шофиране в нетрезво състояние.

Спецификите по темата във връзка с употребата на наркотици, четете в статията „Шофиране след употреба на наркотици. Наказания“.

Кога е налице шофиране в нетрезво състояние?

Отговорът на този въпрос е различен в сферата на административнонаказателното право и в сферата на наказателното право. Два са основните нормативни актове, които отговарят на този въпрос: Законът за движението по пътищата и Наказателният кодекс.

Административнонаказателно производство по Закона за движението по пътищата (ЗДвП)

Законът за движението по пътищата забранява на водачите на пътни превозни средства (ППС) да управляват ППС с концентрация на алкохол в кръста над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. „Водач“ е лице, което управлява ППС или води организирана група пешеходци. Водач е също лице, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Законът за движението по пътищата дава и легална дефиниция на понятието „ППС“. „Пътно превозно средство“ е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата“.

Казано по – просто, независимо дали управляваме автомобил, мотоциклет, велосипед, популярните тази година електрически скутери (тротинетки), скейтборд, ховърборд и др., законът ни възприема като водач на ППС, поради което върху нас тежи забраната да не го управляваме в нетрезво състояние. Впрочем, терминът „нетрезво“ състояние ще използваме в настоящото изложение като събирателен термин за шофиране под въздействието на алкохол и/или наркотици и техни аналози.

Изисквания за законосъобразност на извършваната проверка за шофиране в нетрезво състояние

Законът поставя определени изисквания, спазването на които осигурява законосъобразност на извършената проверка. Първо, „спирането“ за проверка може да бъде осъществено единствено от съответния контролен орган – служител на сектор „Пътна полиция“ към МВР. Второ, за да бъде законосъобразно спряно ППС трябва да бъдат спазени следните изисквания:

  1. служителят на органът за контрол следва да подаде своевременно ясен сигнал със стоп – палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ – СПРИ!“;
  2. служителят на органите за контрол представя на спрения за проверка участник в пътното движение полицейски знак или служебна карта.

ВАЖНО! Водачите на МПС, трамвай или самоходна машина имат задължение при разпореждане от страна на органите за контрол да се съгласят да им бъде направена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. В случай че проверяваното лице откаже такава проверка се книжката му се отнема за срок от две години и му се налага глоба 2000 лв.

ВАЖНО!!!

В случай че се намирате в паркирано МПС (с изключен двигател) нямате задължение да се съгласявате да Ви бъде правен тест за употреба на алкохол или наркотици. Това е така, тъй като нито употребата на алкохол, нито употребата на наркотици са забранени според българския закон, ако не управлявате ППС под тяхно въздействие. Често пъти се случва органите за контрол все пак да изискват такава проверка при паркирано МПС. Също така, при отказ, често се случва да отнемат шофьорски книжки със съставяне на акт. В този случай е необходимо да се направи съответно възражение, както и да се обжалва издаденото въз основа на акта наказателно постановление.

И така, установява се шофиране в нетрезво състояние. Какво следва?

След извършване на проверката се установява концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или употреба на наркотици. Първото нещо, което ще се случи е на нетрезвия шофьор да му бъде отнета книжката. Това е принудителна административна мярка (ПАМ), която се взима до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Нейната основна цел е да се попречи на водача да извършва други нарушения. Втората ПАМ, която се взима е прекратяване регистрацията на МПС, собственост на водача. Тази мярка се взима за срок от шест месеца до една година.

Административнонаказателната отговорност на водача е различна, в зависимост от откритата концентрация на алкохол. Ако тя е в границите над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, книжката се отнема за срок от шест месеца и се налага глоба 500 лв.
Ако тя е в границите над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, книжката се отнема за срок от дванадесет месеца и се налага глоба 1000 лв.

Акт от КАТ. Как да се защитим?

Какво става, обаче, когато се установи употреба на наркотици и/или концентрация над 1,2 на хиляда? В този случай производството по наказване на виновния водач се провежда по реда на Наказателно – процесуалния кодекс.

Наказателно производство по реда на Наказателно – процесуалния кодекс

В случай че бъде установено наличие на концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда или употреба на наркотици, образува се т.нар. бързо производство. Често пъти виновният водач се задържа за 24 часа по реда на ЗМВР.

ВАЖНО!!! Задържането по ЗМВР представлява ПАМ. Тя се прилага, когато са налице следните две предпоставки:

  1. да е налице основателно предположение, че задържаният е извършил престъпление;
  2. да е налице опасност виновният водач да се укрие, да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.

Твърде често, органите на МВР пропускат да преценят втората предпоставка. Тъй като, обаче, тя е задължителна, пропускът за преценка на нейното наличие е основание за отмяна на заповедта. Затова и е необходимо нейното навременно обжалване пред съда.

ВАЖНО!!! До 2017 г. беше възможно виновният водач да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Тази възможност беше премахната. В тази връзка трябва да се знае, че във всички случаи, в които бъде установена по надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда и/или употреба на наркотици, производството по наказване на виновния водач завършва (с няколко изключения) с присъда.

Важно е да се знае, че вече има и случаи на задържани лица с повдигнати обвинения за управление на електрическа тротинетка под въздействието на алкохол и/или наркотици. Един такъв случай от практиката на кантората разглеждаме в темата за електрическите тротинетки и опиатите.

Какви наказания предвижда Наказателния кодекс за шофиране в нетрезво състояние?

При шофиране с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. Задължително се постановява лишаване от право за управление на МПС.

При шофиране след употреба на наркотици, наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева.

Има ли възможност за налагане по – ниски наказания от описаните? Отговорът на този въпрос е положителен. Налагането на по – ниско наказание може да се постигне чрез сключване на споразумение с прокуратурата. В този случай, може да бъде наложено наказание много под определения в Наказателния кодекс минимум.

В по – голямата част от случаите, в които се налага наказание лишаване от свобода за шофиране в нетрезво състояние, неговото изпълнение се отлага за срок от три до пет години. Това е така нареченият „изпитателен срок“, който се налага при условно осъждане.

Какви са последиците от осъждането и в какъв срок те могат да отпаднат?

След влизане в сила на присъдата или на решението, с което съдът одобрява споразумението, виновният водач се води „осъждан“. Този факт се вписва в справката за съдимост на лицето. Последиците от това са разнообразни. Например, справка за съдимост се изисква от някои работодатели. Осъжданите лица нямат право да заемат определени публични длъжности и др. Има една особено важна последица от осъждането, на която трябва да се обърне сериозно внимание. 

Тя се състои в това, че ако в рамките на изпитателния срок лицето извърши друго престъпление, наказанието за него няма да може повече да бъде отложено. Тоест, няма да бъде възможно повторно условно осъждане. Втората последица е, че към наложеното наказание за новото престъпление, се присъединява за изтърпяване и наказанието, наложено за шофиране в нетрезво състояние. Двете наказания се изтърпяват ефективно в съответното помещение за лишаване от свобода – затвор или затворническо общежитие.

Повече специфики на наказанията за пияни водачи, можете да намерите в статията „Шофиране след употреба на алкохол„.

В заключение

Шофирането под въздействие на алкохол и/или наркотици е опасно, както за живота и здравето на шофиращия, така и на околните. Твърде често пренебрегваме тези опасности и смятаме, че едно – две питиета или една цигара марихуана не са проблем. Още по – честа, макар и нелогична, мотивацията да не шофираме в нетрезво състояние е свързана със страха от отнемане на книжата или от влизане в затвора. При наличието на подобна масова логика, според която се страхуваме повече за свободата си, но не и за живота си, изглежда българският законодател е подходил правилно, криминализирайки шофирането в нетрезво състояние.

________________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с възможностите за защита при административнонаказателни и наказателни производства, вижте в секциите „Административно право“ и „Наказателно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат процесуален опит в предоставянето на правна помощ и защита по административнонаказателни и наказателни дела.

За контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Домашно насилие и сексуален тормоз

Домашно насилие. Как да се защитим?

В световен мащаб темата за домашното насилие не e нова. Напротив, напредналите държави отдавна разполагат с добри механизми за противодействие на явлението „домашно насилие“. В България, обаче, тази тема започна да се повдига плахо едва напоследък. Това се случи покрай множеството убийства на жени, станали медийно достояние в последните години. Масовата истерия около Истанбулската конвенция допълнително нажежи обстановката, карайки българското общество да прояви готовност да жертва живота жените, пострадали от насилие от своите партньори, страхувайки се от неизяснения термин „джендър“ и несъществуващата „джендър идеология“.

С цел да се постигне някакъв компромис, правителството прие спорни промени с Наказателния кодекс, за които говорихме в статията „Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие„. За съжаление, обаче, в България продължава да битува масовото неразбиране за това какво е домашно насилие. Все още преобладават мненията сред обществото, че битата или убита жена си го е „заслужила“. И все още пострадалите от домашно насилие не знаят нито как да го разпознаят, нито как да се защитят. Ето защо днес ще поговорим именно за този сериозно наболял проблем.

Правната уредба

Основната правна уредба на домашното насилие се съдържа в Закона за защита от домашното насилие. От февруари 2019 г. в сила са и промените в Наказателния кодекс във връзка с престъпленията, извършени при условията на домашно насилие. Предвид, обаче, доста несъвършената българска правна уредба, специалистите често се обръщат „за помощ“ към международните актове. Такъв акт е Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която съдържа гаранции за спазването на:

  1. правото на живот (чл. 2);
  2. забраната на изтезанията (чл. 3);
  3. правото на личен и семеен живот (чл. 8);
  4. правото на ефективни правни средства за защита (чл. 13);
  5. забраната за дискриминация (чл. 14).

Какво е домашно насилие?

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Какво означава това? Това означава, че противно на масовото схващане сред обществото, домашното насилие не се състои единствено в упражняване на физическо насилие. Напротив. Проява на домашно насилие ще бъдат обидите, униженията, силната ревност, ограничаване на свободата на избор на месторабота, социална среда и социални контакти, принудата към осъществяване на сексуални действия и др.

[!] Важно [!] Дори и да се намира в брак или във фактическо съпружеско съжителство, жената не е длъжна да осъществява сексуални контакти с партньора си против своята воля. Всяко осъществяване на сексуален контакт против волята на жената, както и опитът към такива действия, се счита за изнасилване по смисъла на Наказателния кодекс и подлежи на наказание по общия ред. Това е така, тъй като в българското право не съществува съпружески дълг, който да е свързан с принудително осъществяване на сексуален контакт.

Кой може да бъде извършител на домашно насилие?

Законът за защита от домашното насилие изброява изчерпателно кои лица могат да бъдат извършители на домашно насилие. Това са:

  1. съпруг или бивш съпруг;
  2. лице, с което пострадалият се намира или се е намирал във фактическо съпружеско съжителство;
  3. лице, от което пострадалият има дете;
  4. възходящ (баща, майка, баба, дядо) на пострадалия;
  5. низходящ (син, дъщеря, внук) на пострадалия;
  6. лице, с което пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително (до 1-ви братовчед);
  7. лице, с което пострадалият се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
  8. настойник, попечител или приемен родител;
  9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
  10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

За насилие, извършено от всяко друго лице, извън изброените, защитата се осъществява по общия ред, който е уреден главно в Наказателния кодекс. Това е така, тъй като една част от действията, които законът оценява като домашно насилие, се считат и за престъпления (напр. телесната повреда при побой и изнасилването).

Какви са мерките за защита от домашно насилие?

Мерките за защита от домашно насилие са:

  1. Задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие;
  2. Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда;
  3. Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
  4. Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
  5. Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
  6. Насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване;
  7. Във всички случаи се налага глоба от 200 до 1000 лв.

[!] За неизпълнение на съдебното решение, с което се налагат мерки за защита от домашно насилие се носи наказателна отговорност (лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5 хиляди лева).

Най – често прилаганата мярка за защита е „задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие“. Още по – често се случва тази мярка да е единствената, която съдът прилага. И това води до неефективна защита на лицето, пострадало от домашно насилие, доколкото единствената последица от неспазване на това задължение е насилникът да бъде глобен.

Кой може да потърси защита?

По същия начин, по който е ограничен кръгът на лицата, които могат да бъдат извършители на домашно насилие, така е ограничен и кръгът на лицата, които могат да търсят защита. Тези лица са:

  1. Пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;
  2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице (майка, баща, син, дъщеря);
  3. настойника или попечителя на пострадалото лице;
  4. директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

Изброяването е изчерпателно. Това означава, че никое друго лице, извън изброените, няма право да търси защита от името на пострадал. Така например, близък приятел на пострадалото лице няма възможност да потърси защита. По същия начин стоят нещата и с лекаря, освидетелствал пострадалото лице.

Къде да потърсим защита, ако сме пострадал от домашно насилие?

В случай на домашно насилие, пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита. Молбата се подава до 1 месец от извършване на акта на домашно насилие.

Когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде молба до Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки по Закона за МВР (предупредителен протокол, задържане). Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.

Това е правната страна. Често пъти, обаче, пострадалите или не успяват да осъзнаят, че са жертва на домашно насилие, или се страхуват да потърсят помощ и защита. Важно е да се има предвид, че навременната намеса на държавните органи, може да спаси живота и да запази здравето на пострадалото лице. Всяко забавяне, от своя страна, може да предизвика влошаване на психологическото състояние на пострадалия, както и да постави в опасност живота и здравето му, в случай че се намира в постоянен контакт с насилника. Затова е препоръчително за всеки акт на домашно насилие се да се уведомява полицията чрез обаждане на телефон 112.

От друга страна, напълно разбираемо е, ако пострадалият се страхува да се обърне към държавните органи за защита. Затова, едновременно с намирането на адвокат, специализиран в сферата на домашното насилие, е препоръчително да се потърси и помощта на психотерапевт, който да помогне на пострадалия да се справи с емоционалните и психологическите последствия от претърпяното насилие.

Внимание!!!

При необходимост от предприемане на спешни мерки за извеждане на пострадал от жилището на насилника и скриване от него, можете да се обърнете към Кризисния център за деца и жени, пострадали от домашно насилие „Света Петка“, поддържан от Фондация „Асоциация Анимус“ на телефон 0800 1 86 76. 

В заключение

Неразбирането на същността на домашното насилие води до стигматизация на пострадалите от него. Именно обществото, обаче, е това, което има задължение да не възпитава насилници и жертви. Вероятно ще се запитате каква е причината специалистите да смятат, че обществото възпитава насилници и жертви. Отговорът на този въпрос е елементарен. Той се корени в господстващите все още в България стереотипи за силния мъж и подчинената му жена. Именно затова, всеки член на обществото, който поддържа тези стереотипи, може да се счита за съучастник в побоя или убийството на следващата жена, пострадала от домашно насилие.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата от насилие и тормоз, можете да намерите в секцията „Домашно насилие и сексуален тормоз“.

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с опитни специалисти в предоставянето на адекватна правна помощ и защита на пострадали от насилие. 

Контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com