Договорно право, Защита на потребителите

Отменен полет. Закъснял полет. Изгубен багаж

Европейското законодателство предоставя стабилна защита и сериозни гаранции за спазване правата на гражданите на Европейския съюз (ЕС) във връзка с въздухоплаването. Твърде често се случва именно тези права да пострадат, поради отменен полет, закъснял полет или изгубен багаж. Ето защо в днешната статия ще научим по какъв начин можем да се защитим в тези случаи.

Важно е да се отбележи, че правата, за които ще говорим днес се отнасят до определени случаи. Първо, ако полетът е в рамките на ЕС и се изпълнява от авиокомпания от ЕС или от страна извън него. Второ, ако полетът пристига в ЕС от страна извън него, но се изпълнява от авиокомпания, регистрирана на територията му. Трето, ако полетът тръгва от ЕС за страна извън него и се изпълнява от авиокомпания от ЕС или от страна извън него. Четвърто, правата на пътуващите със самолет в ЕС ще се приложат и ако пътникът не е получил обезщетение съгласно законодателството на страна извън Съюза. В последния случай се прилага принципа, съгласно който не може да се получат две плащания за едно и също нещо. Това е така, тъй като в противен случай ще бъде налице неоснователно обогатяване.

Важно е още да се знае, че за целите на настоящата статия, в понятието ЕС влизат не само 28-те страни членки на Съюза, но още и Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника, Реюнион, Майот, Сен-Мартен, Азорските острови, Мадейра и Канарските острови, както и Исландия, Норвегияe и Швейцария.

Отменен полет

Кога имаме отменен полет?

На първо място, следва да си зададем въпроса кога е налице отменен полет.

Отмяна, по смисъла на европейското законодателство, е налице в няколко случаи.

  1. Първоначалният полет е отменен и пътникът е прехвърлен на друг полет по разписание.
  2. Самолетът е излетял, но е бил принуден да се върне на летището и пътникът е прехвърлен на друг полет.
  3. Първоначалният полет е пристигнал на летище, което не е крайната дестинация съобразно отразеното в бордната карта. При тази хипотеза, обаче, има изключения от възможността за прилагане на правата на пътниците в ЕС. Първото изключение е налице, когато пътникът е приел премаршрутиране до първоначалната дестинация или до друга дестинация, уговорена с него. Тук, ситуацията ще се тълкува като закъснение, ако премаршрутирането е при сравними условия на транспорт при най – ранна възможност. Второ изключение ще бъде налице, когато летището на пристигане и летището на първоначалната крайна дестинация обслужват същия град или регион. Тук отново ще имаме закъснение.

Какви са правата на пътника при отменен полет?

Първото и основно право на пътника в случай на отменен полет е възстановяването на заплатената сума, премаршрутиране или връщане. Второ, пътникът има право на помощ и право на компенсация. Именно последното представлява най – голям интерес.

Правото на компенсация при отменен полет възниква, когато пътникът е уведомен за отмяната в срок по – кратък от 14 дни преди датата на заминаване. В случаите, обаче, когато са налице извънредни обстоятелства, които не е могло да бъдат избегнати и авиокомпанията успее да докаже наличието им, компенсация няма да се дължи. Такива обстоятелства биха могли да бъдат лошо време, липса на разрешение от контролната кула, обстоятелства, създаващи опасност за сигурността на самолета и др. Важно е да се има предвид, че неизправността на самолета не влиза в категорията на извънредните обстоятелства, които освобождават авиокомпанията от задължението да изплати компенсация.

[!] Внимание [!] На видно място на летището, на гишето за регистрация и онлайн следва да има печатно или електронно обявление, информиращо пътниците за правата им в ЕС. В случай че е налице отменен полет, авиокомпанията трябва писмено да уведоми пътниците за правилата за компенсация и помощ.

Закъснял полет

Случаите на закъснение в голяма степен си приличат със ситуацията на отменен полет.

Кога полетът се счита за закъснял?

Закъснение по смисъла на законодателството на ЕС е налице, първо, когато излитането се забави с два или повече часа. Това се отнася за полети до 1500 км. Второ, при полети над 1500 км в рамките на ЕС, както и при други полети между 1500 и 3500 км. В този случай, самолетът трябва да излети или да пристигне три или повече часове по – късно от предвиденото. И трето, при полети над 3500 км закъснение е налице при излитане или пристигане с четири часа и повече след разписание.

  • два или повече часа  при полети до 1500 км;
  • три или повече часа при полети над 1500 км за полети в рамките на ЕС, както и при други полети между 1500 км и 3500 км; или
  • четири или повече часа при полети над 3500 км за полети, непопадащи в предходните хипотези.

Какви са правата на пътника при закъснял полет?

При пристигане в крайната си дестинация със закъснение повече от 3 часа, пътникът има право на компенсация. Това право отпада, с случай че закъснението се дължи на извънредни обстоятелства. За такива обстоятелства вече дадохме пример по – горе, когато обсъдихме ситуацията с отменен полет.

[!] Внимание [!] На видно място на летището, на гишето за регистрация и онлайн следва да има печатно или електронно обявление, информиращо пътниците за правата им в ЕС. В случай има закъснение повече от 2 часа при заминаване или пристигане или пристигането е с голямо закъснение, авиокомпанията трябва писмено да уведоми пътника за правилата за компенсация и помощ.

Кой е компетентният национален орган в България, към който пътникът може да се обърне в случай на отменен полет или на закъснение?

Компетентен национален орган в Република България, към който можем да се обърнем при нарушаване на правата ни на пътник в ЕС е Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. В повечето случаи, споровете отменен полет или при закъснение се решават между пътника и авиокомпанията. Понякога, обаче, в рамките на преговорите не се постига съгласие между страните, поради което пътникът трябва да се обърне към компетентния съд.

Каква компенсация се дължи при отменен полет и при закъснение?

В случай на отменен полет или закъснение, размерът на дължимата компенсация е различен в зависимост от разстоянието на полета. Има три вида компенсация. Първо, при полет до 1500 км, авиокомпанията дължи на всеки пътник компенсация в размер на 250 EUR. Второ, за полети на територията на ЕС над 1500 км, както и за всички други полети между 1500 и 3500 км, дължимата компенсация е в размер на 400 EUR. За всички останали полети се дължи 600 EUR компенсация.

Какво представлява правото на помощ в случай на отменен полет или закъснение?

Правото на помощ е задължение на авиокомпанията и включва в себе си няколко компонента. Първо, авиокомпанията е длъжна да осигури на пътниците храна и напитки според времето на изчакване. Второ, когато се налага престой за една или повече нощи, се дължи безплатно настаняване в хотел. Същото се отнася и до случаите, когато се налага допълнителен престой към първоначално предвидения от пътника. Трето, авиокомпанията дължи и безплатен превоз между летището и мястото за настаняване. В допълнение, на пътниците следва да се предложат две безплатни телефонни обаждания, телекс или факс съобщения, или електронни съобщения.

Изгубен и повреден багаж

В случаите на загуба, повреда или закъснение на регистриран багаж, авиокомпанията дължи компенсация до 1300 EUR. Изключение е налице, когато щетата е в резултат от присъщ дефект на багажа. В този случай компенсация не се дължи.

По подобен начин стоят нещата и при повреда на ръчния багаж. В този случай компенсация ще се дължи, в случай че вината за повредата е на авиокомпанията.

Кога се подава жалба?

В случай че пътникът желае да подаде жалба за изгубен или повреден багаж, той може да го направи писмено в рамките на 7 дни от изгубването или в рамките на 21 дни от получаването, ако е бил забавен.

Заключение

Както видяхме, всеки пътуващ в рамките на ЕС или с авиокомпания, установена на територията на ЕС, разполага с определени права при отменен полет, закъснял полет или изгубен багаж. Твърде често, пътниците са склонни да „простят“ на авиокомпанията с цел да не си създават излишни главоболия. Въпреки това, обаче, е добре да потърсим правата си. 

Така, на първо място, ще получим съответното обезщетение за причиненото неудобство при отмяна или закъснение на полета ти. Още повече е необходимо търсенето на правата на пътника при закъснял или изгубен багаж. Второ, ангажирането на отговорността на авиокомпанията ще помогне за подобряване на обслужването и намаляване вероятността подобни неудобства да ни бъдат причинявани за в бъдеще.

В тези случаи, пътникът може сам и от свое име да води преговорите за изплащане на компенсацията. Той, обаче, има възможност и да намери начин да се свърже с останалите пътници от същия полет и колективно да се упълномощи специалист, което би помогнало за увеличаване на шансовете за ефективно упражняване на правата на пътниците в ЕС.

_________________________________________________________________

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при нужда от търсене на обезщетение за отменен полет, закъснял полет или изгубен багаж.

За контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Принудително изпълнение

ЧСИ. Ръководство за „употреба“

В условията на усложнена икономическа обстановка в България се наблюдава висок процент на задлъжнялост на българите. Потребителски кредити, ипотечни кредити, бързи кредити – всички те все по – трудно се обслужват от кредитополучателите. Така неизбежно се стига до образуването на изпълнителни производства пред ЧСИ. Поради зачестилите въпроси към кантората във връзка с провеждане на принудително изпълнение, днес ще разгледаме в подробности именно този въпрос.

Частен съдебен изпълнител (ЧСИ). Същност и правомощия

Частният съдебен изпълнител е органът, пред който се водят изпълнителните дела. Цялата му дейност е законово регламентирана в Гражданския процесуален кодекс и в Закона за частните съдебни изпълнители.

Същност на ЧСИ като съдебноизпълнителен орган

Частен съдебен изпълнител е лица, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания.

[!] Според правната теория, притезанието е материалното право на иск. Така например, ако имаме вземане по договор за кредит с уговорен срок, то притезанието ще настъпи с настъпването на падежа. Тоест, притезанието представлява субективното право на кредитора да иска да му се плати.

Държавата може да възлага на ЧСИ и събирането на публични вземания. Районът му на действие съвпада с района на съответния окръжен съд. Частните съдебни изпълнители членуват в Камара на ЧСИ, която е юридическо лице със седалище в София. Камарата създава и води регистър на ЧСИ.

Правомощия на ЧСИ

Частните съдебни изпълнители имат правомощия единствено в рамките на изпълнителното производство. Ще ги разгледаме накратко.

1. Започване на изпълнителното производство

То става по молба на взискателя.

[!] Взискател се нарича лицето, което иска да се пристъпи към принудително изпълнение – кредиторът.

Принудителното изпълнение започва винаги с изпращане на покана за доброволно изпълнение, чийто срок не може да бъде по – кратък от две седмици. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването ѝ. Когато, обаче, заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното ѝ изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист. Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения. При противопоставяне от страна на длъжника ЧСИ има право да потърси съдействие от органите на полицията.

2. Спиране на изпълнението

Спирането на изпълнението е възможно в няколко случаи. На първо място, има възможност съдът да спре принудителното изпълнение. Това става в случаите, в които длъжникът предостави обезпечение на взискателя. На второ място, спиране на изпълнително дело е възможно и по искане на самия взискател – хипотеза, която не е особено често срещана. На трето място, производството се спира при смърт на взискателя или длъжника, както и когато е налице необходимост от учредяване на настойничество или попечителство на някоя от страните.

3. Прекратяване на производството


до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. На първо място, производството се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. На второ място, изпълнението се прекратява, когато взискателят е поискал това писмено. На трето място, когато изпълнителният лист е обезсилен.

Четвърто, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен. Пето, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Шесто, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите. Седмо, когато бъде представено влязло в сила решение, с което искът на засегнатото лице за установяване на недължимост, бъде уважен. Осмо, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Често пъти в практиката именно това осмо основание е ключът към измъкването на длъжника от продължаване на принудителното изпълнение. Затова, малко по – подробно ще разгледаме именно него.

Прекратяване на изпълнителното дело след изтичане на две години от последното изпълнително действие

Това е т.нар. перемция на изпълнителното дело и то следва да се прекрати ex lege (по право). Тоест, теоретично ЧСИ би трябвало служебно да следи за спазването и изтичането на този срок и да откаже да извърши изпълнителни действия, които са поискани след него. Това, че производството се прекратява по право, означава, че не е необходим нарочен акт на ЧСИ, както е в останалите случаи на прекратяване.

В практиката, обаче, нещата стоят по малко по – различен начин. 95% от успешната защита по изпълни дела, кантората е осъществила именно чрез използването на перемпцията. Всъщност, ЧСИ рядко следят за изтичането на двугодишния срок. Дали това е така умишлено, поради желание за събиране на таксата за извършване на поисканото след този срок изпълнително действие или е поради проява на небрежност при изпълнението на служебните задължения е без значение. Важното е, че всяко изпълнително действие, предприето след този срок е незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а ЧСИ – да носи отговорност за вредите от извършването му.

Поради горните причини, в практиката се подава молба до ЧСИ, в която се описват подробно фактическите и правни основания, въз основа на които се счита, че перемпцията е настъпила. Тогава, съдебният изпълнител издава постановление за прекратяване на изпълнителното дело, което изпраща на взискателя. Последният от своя страна има право да го обжалва. До колко този механизъм на прекратяване на изпълнително производство вследствие на настъпването на перемпцията е въпрос, който е според в практиката.

Кои действия са „изпълнителни“ по смисъла на закона

Изпълнителните действия, които са от естество да осуетят настъпването на перемпцията са няколко. Това са:

  1. насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
  2. присъединяването на кредитора;
  3. възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;
  4. извършването на опис и оценка на вещ;
  5. назначаването на пазач;
  6. насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Тоест, всички останали действия, извън посочените, не представляват изпълнителни действия по смисъла на закона и извършването им не препятства настъпването на перемпцията.

Давностни срокове

Важен въпрос, касаещ изпълнителните производства, е въпросът за давностните срокове, инкорпорирани в него.

Всъщност, погасителната давност се установява за вземанията и този въпрос е изключително обширен. Поради това няма да се спираме в подробности в настоящата статия. Ще кажем само няколко думи на общо основание.

Давностният срок за съдебно потвърдено вземане е винаги 5 години. „Съдебно потвърдено“ означава да е налице влязло в сила съдебно решение, с което се потвърждава дължимостта на вземането. Въз основа на това решение се издава изпълнителен лист, които се предава на ЧСИ за образуване на изпълнителното дело. И така, в случая на издаден изпълнителен лист, давността е 5 години и започва да тече от влизане в сила на съдебното решение. В рамките на този срок може да се образува изпълнително дело. В този случай, давността се прекъсва. Това означава, че изтеклият до момента срок се заличава.

Интерес представлява кумулирането на давностния срок на изпълнителното основание и настъпването на перемцията. В случай, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, казахме, че изпълнителното производство се прекратява по право. Не е нужен нарочен акт на ЧСИ. Така, нова погасителна давност започва да тече от датата, в която е поискано или извършено последното валидно изпълнително действие.

В заключение

Често пъти, когато бъде наложен запор на заплатата им, длъжниците бързат да намерят начин да платят доброволно възможно най – бързо или да сключат споразумение за отсрочване и разсрочване на задължението. В много случаи, това е правилният подход, но в много други води до невъзможност за осъществяване на ефективна правна защита. Това е така, тъй като плащането или сключването на споразумение препятства възможността за предприемане на по – нататъшни действия по упражняване правата на длъжника. Ето защо винаги е полезна консултацията със специалист в областта на изпълнителното производство, който да даде насоки за предприемане на последващи ефективни средства за правна защита.

______________________________________________________________________
Контакти:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Административно право, Земеделие и животновъдство

Африканска чума по свинете. Правни аспекти

Твърдяната от властите епидемия от заболяването „африканска чума“ по свинете накара животновъдите да изпитат притеснение за бъдещето на поминъка си. Много от тях се свързаха с кантората, задавайки логичния въпрос „Какво да правя, ако дойдат да умъртвят животните ми?“. Ето защо в днешната статия ще разгледаме по – подробно въпроса относно принудителното умъртвяване на селскостопански животни и средствата за защита.

Какво представлява заболяването „африканска чума“ по свинете?

Заболяването „африканска чума“ по свинете е високопатогенна инфекциозна болест, която протича в три форми – остра, подостра и хронична. Острата форма се характеризира с висока температура, загуба на апетит, ускорено и затруднено дишане, секреция от носа и очите. По крайниците на животните се появяват подкожни кръвоизливи, а също и се наблюдават смущения в координацията на движенията им. Възможният изход за заразеното животно е кома и смърт. Подострата форма на африканска чума се среща при свине от ендемични райони. Характерните симптоми за тази форма са пристъпи на променлива температура и пневмония. Възможният изход за заразеното животно е смърт, поради сърдечна недостатъчност. Хроничната форма се среща сравнително рядко и няма специфична симптоматика. Макар че не е опасно за хората, те заболяването африканска чума е силно заразно. В острата си форма може да доведе до 100% заболеваемост и смъртност. За него все още няма открито лечение или ваксина.

Важно е да се знае, че от това заболяване боледуват всички видове прасета, т.е. както селскостопанските, така и дивите животни.

Африканска чума по свинете от правна гледна точка

Независимо дали става въпрос за африканска чума по свинете, син език при овцете, луда крава и каквото и да е друго заболяване по селскостопанските животни с епидемичен характер, фактическият и правен изход често е един – масово умъртвяване на животни. Защо?

Правна рамка

Умъртвяването на животни с цел ограничаване и ликвидиране на заразна болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните, е държавновластническа дейност, чието упражняване е уредено от Закона за ветеринарномедицинската дейност и нормативните актове по прилагането му. По своята същност тази дейност е административна. Обявяването на първично възникнали случаи на заболяването, както и определянето на инфектираните зони става със заповед на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните(БАБХ). Със заповед на същия орган се разпорежда умъртвяването на животни като мярка за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои особено опасни заразни болести, включени в нарочна заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Тази заповед, по своята същност, представлява общ административен акт по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно законовото определение общи са:

административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове.

По дефиниция, тези актове подлежат на обжалване пред съответния административен съд. По принцип, оспорването на такива актове не спира тяхното изпълнение, освен ако след изрично искане, съдът постанови друго.

Изключението …

Изключение от този общ ред за оспорване на общи административни актове са именно заповедите на изпълнителния директор на БАБХ за умъртвяване на животни с цел ограничаване и ликвидиране на някои особено опасни заразни болести. Това означава, най – общо, че ако административният орган разпореди умъртвяването на животни в даден регион, това разпореждане не може да се оспори. Идеята на законодателя в този случай е логична. Обжалването на такава заповед пред съд може да доведе до спиране на нейното изпълнение. В този случай, при наличието на реална епидемия и реална опасност за живота и здравето на хора и/или животни, може да се стигне до фатално забавяне на ветеринарномедицинската реакция за овладяване на ситуацията, което от своя страна може да доведе до непоправими вреди.
Това, обаче, не означава, че стопаните на селскостопански животни, засегнати от подобна заповед, нямат средства за защита.

Защита пред административния орган, издал заповедта

Макар заповедта за умъртвяване на животни с цел ограничаване и ликвидиране на заразни болести да не може да бъде отменена от съда, нейното съществуване не е абсолютно. Доколкото умъртвяването на животни е вид административна мярка, тя подлежи на отмяна от административния орган, който е разпоредил нейното предприемане. В конкретния случай, това е изпълнителният директор на БАБХ. За да бъде прекратено умъртвяването на животни е необходимо издаването на нарочна нова заповед от негова страна. За целта е необходимо изпращането на искане до него за прекратяване на мярката. Подобно искане не е задължително за изпълнение от страна на административния орган, но той е длъжен да го разгледа и мотивирано да се произнесе. Разбира се, колкото повече подобни искания бъдат изпратени, толкова по – голяма е възможността за адекватна и навременна реакция на административния орган.

Защита по съдебен ред

Както споменахме, заповедта, с която се разпорежда умъртвяването на животни с цел ликвидиране на заразно заболяване, не подлежи на обжалване пред съд. Може да се окаже, обаче, че тази заповед въпреки всичко е незаконосъобразно издадена. А за издаването на незаконосъобразни актове, администрацията дължи обезщетение на гражданите, които са претърпели вреди. Така, в случая със заболяването африканска чума по свинете, незаконосъобразно би било умъртвяването на животни, ако например това заболяване не е включено в заповед на министъра на земеделието, храните и горите, ако мярката не е наложена съгласно условията и редът, определени в подзаконовите нормативни актове, които уреждат прилагането ѝ, ако не е установено по законов ред наличието на епидемия и др. Изследването на законосъобразността на такава заповед се прави за всеки конкретен случай.

Какво се обезщетява?

Когато по съдебен ред бъдат установени вреди, причинени на граждани от незаконосъобразен акт, държавата дължи обезщетение. Това обезщетение варира. В него се включват претърпените имуществени вреди. Такава вреда е пазарната стойност на незаконосъобразно умъртвеното животно към момента на умъртвяването. На обезщетение подлежат и претърпените от стопанина неимуществени вреди – болки, страдания, притеснения. Те се определят от съда по справедливост.

В заключение

Доколкото заболяването „африканска чума“ по свинете е нелечимо и няма ваксина, въпросът за неговото овладяване е изключително деликатен. Деликатен, обаче, е и въпросът за спасяването на свиневъдството и обезщетяването на пострадалите животновъди. Ето защо, подобна ситуация изисква балансирано решение и адекватен диалог. И ето от тук произтича необходимостта от ефективно представителство на сектора при провеждането на такива диалози от експерти както в областта на ветеринарната медицина и правото, така и в сферите конкретно на свиневъдството.

Административно право

НАП и хакерската атака. Възможности за защита

Хакерската атака срещу информационната система на Националната агенция за приходите (НАП) вся сериозна паника сред обществото. Предвид обема на изтеклата чувствителна информация, оказва се, че повечето български граждани са засегнати. Не малка част се запитаха дали няма да станат жертва на измамници и как да се защитят от такива. Други пък се зачудиха дали няма възможност „да изкарат някой лев“ от скандала с изтичането на данни от НАП. И доколкото става въпрос за една изключително важна и сериозна тема, днес ще разгледаме въпроса за личните данни и тяхната защита.

Кои данни са „лични“ според българското и европейското законодателство

„Лични“ са тези данни, които, най – общо казано, могат да послужат за идентификация на дадено физическо лице. Такива данни са име, идентификационен номер (ЕГН), адрес, телефонен номер, имейл, номер на лична карта, IP адрес и др. В повечето случаи, наличието само на една единствена категория данни не е достатъчна за идентифицирането на лице. Например, ако разполагаме единствено с името на физическото лице „Иван Иванов“, трудно можем да разберем кой точно Иван Иванов се има предвид. Съвсем по друг начин стоят нещата с данни като ЕГН, телефонен номер, номер на лична карта, тъй като тази информация е уникална за всеки субект на данни. Не бива да се забравя още, че всяка цифра от ЕГН-то, например, символизира определен признак на лицето, което го притежава. Така, само от ЕГН може да се разберат датата и годината на раждане, полът и месторождението на дадено лице.

Какви лични данни обработва НАП и с какви цели?

С оглед ефективното изпълнение на правомощията си на орган по приходите, НАП събира множество данни за гражданите. Сред тях са имена, ЕГН, адрес на упражняване на дейност, професия, размер на доходите, ползвани болнични и майчинство, размер на осигуряване, номер на лична карта и др. В своята съвкупност, всички тези данни представляват пълна идентификация на физическото лице и предоставят възможност за злоупотреби.

Личните данни, които НАП събира, записва, организира, структурира, съхранява, адаптира или променя, извлича, консултира, употребява, разкрива чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подрежда или комбинира, ограничава, изтрива или унищожава, са защитени от разпоредбите на Общия регламент относно защитата на личните данни и от Закона за защита на личните данни. Целите на извършване на изброените действия, които в съвкупност представляват „обработване“, са многообразни. Основната цел, за която НАП обработва личните данни на физическите лица е идентифицирането им по безспорен начин, във връзка с осъществяването на законоустановени функции на органа. Тези функции се състоят в обслужване на лицата, установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски, обезпечаване и събиране на публични вземания, в това число и установяване на имущественото и финансово състояние на задължените лица, установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания, надлежно информиране на клиентите на НАП, както и други правомощия, предвидени в нормативната уредба.

Разкриване на лични данни

Съществуват законоустановени основания за разкриване на лични данни. Сред тях са съгласието на субекта на лични данни, разрешение от Комисията за защита на личните данни, необходимост от защита на националната сигурност, разкриване и предотвратяване на престъпления и др. Извън изброените от закона случаи, разкриването на лични данни е недопустимо.

Съгласно политиката за защита на лични данни на НАП, органът прилага комплекс от мерки за защита на данните от загуба, кражба, злоупотреба, неоторизиран достъп, разкриване, промяна или унищожаване. Предвид осъществената хакерска атака става ясно, че тези мерки са били недостатъчни. В тази връзка, НАП, като администратор на данни, подлежи на административнонаказателна отговорност. Същата може да бъде реализирана в размери до 20 000 000 EUR. Въпреки впечатляващо големия размер на потенциалната санкция към НАП, обикновеният гражданин се интересува повече от възможностите за собствената си защита. И така …

Как да се защитим от неправомерното разкриване на наши лични данни от НАП?

Както и при защитата от дискриминация, тук защитата също може да се осъществи по административен и по съдебен ред.

I. Административен ред

Административният орган, компетентен да се произнесе по такава жалба е Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

При неправомерно разкриване на лични данни, всеки засегнат може да сезира КЗЛД. Срокът е едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Комисията следва да се произнесе с решение в 30-дневен срок от сезирането. Тя има правомощията да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Решението на Комисията може, в 14-дневен срок от получаването му, да се обжалва пред Върховния административен съд. Съдът може да потвърди или отмени решението на комисията. Съдебното решение е окончателно и произвежда действие за физическото лице и администратора. Освен по инициатива на физическо лице, КЗЛД може служебно да констатира наличие на нарушени права. В тези случаи се предприемат предвидените в закона мерки за тяхната защита, включително уведомяване на засегнатото лице.

Предвид огромният медиен отзвук на хакерската атака срещу НАП, КЗЛД вече е предприела действия по установяване и санкциониране на нарушението. Така, всяко едно лице, чиито лични данни са изтекли, може да поиска от КЗЛД да бъде конституирано в производството като засегната страна.

II. Съдебен ред

При неправомерно разкриване на лични данни, засегнатото лице може да сезира и съда. Разглеждането на такава жалба става по реда на Административнопроцесуалния кодекс от съответния административен съд. В рамките на това производство, за разлика от производството пред КЗЛД, жалбоподателят може да поиска обезщетение за претърпениот него вреди. Именно това е и предимството на съдебния процес пред административното производство, тъй като с една обща жалба може да се поиска установяване на нарушението, санкционирането на нарушителя и осъждането му да заплати обезщетение, което от своя страна спестява на жалбоподателя време и пари. При разглеждане на жалба от КЗЛД тя може да се произнесе само по първите два въпроса.

Тоест, ако бъде подадена жалба пред КЗЛД трябва да се изчака влизането в сила на нейното решение преди да се иска обезщетение по съдебен ред. Това е така, тъй като законът постановява, че субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. Действително, Комисията се произнася изключително бързо, но решението ѝ влиза в сила едва след като бъде потвърдено от ВАС. И именно решението на ВАС забавя самия процес, тъй като в практиката, решаването на дела пред него отнема от една до три години.

Кои вреди подлежат на обезщетяване?

Обезщетение за неправомерно разкриване на лични данни се дължи за претърпените имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с нарушението. В статията относно правата на пострадалия при ПТП изяснихме кои вреди са имуществени и кои – неимуществени. За улеснение, нека ги повторим.

Кои вреди са имуществени?

Имуществените вреди са материални и винаги имат определена парична стойност. Такива вреди, например, са таксите, които субектът на данни трябва да плати за смяна на личните си документи. Имуществена вреда ще бъде и всяка вреда, която лицето търпи, когато трябва да направи разходи, които не би се налагало да прави, ако не беше виновното поведение на администратора на лични данни.

Кои вреди са неимуществени?

Неимуществените вреди са тези, които нямат ясна парична равностойност. Поради тази тяхна характеристика, съдът винаги ги присъжда „по справедливост“. Такива вреди са причинените вследствие на неправомерното разкриване на лични данни притеснения, страх от настъпване на злоупотреби, изгубено време за проучване на въпросите за потенциалните последици и възможностите за защита, както и за чакане по опашки в паспортните служби и др.

В заключение

Личните данни на гражданите представляват изключително чувствителна информация, която е обект на сериозна защита. Поради това санкциите за администраторите на лични данни, които не изпълняват задълженията си по закон и по регламент, са огромни. Всяко едно нарушение може да стане причина за сериозни и необратими последици. Дали при изтичането на лични данни от информационната система на НАП такива последици са възможни, може да се каже едва след като се разбере какви категории данни са изтекли за всеки конкретен гражданин.