Принудително изпълнение, Договорно право

Принудително изпълнение. Можем ли да се „отървем“?

След като вече обсъдихме теоритично какво е „частен съдебен изпълнител“ и какви са неговите правомощия е време да поговорим по същество има ли начин да се „отървем“, в случай че срещу нас бъде започнато принудително изпълнение. Твърде често, длъжниците по изпълнителни дела мислят, че нямат възможност за защита. Още по – често, обаче, това далеч не е така. Особено, когато се отнася до „стари кредити“ или поръчителство по кредит. В последния случай повечето от поръчителите успяват да получат адекватна защита. Това е така, тъй като много често кредиторите искат извършване на изпълнителни действия само по отношение на главния длъжник, но пропускат да реализат правата си и спрямо поръчителя, като по този начин изпускат сроковете да го направят по – късно. Защо това е така? Нека видим!

Защита от принудително изпълнение по време на извънредно положение.

Давност на задължението

Предмет на днешната статия ще бъдат давността на задължението и давността при принудително изпълнение. Тези давностни срокове са важни именно с оглед успешната реализация на защитата на длъжника в изпълнителното производство. И така, какво представлява давността на задължението?

Давността на задължението, най – просто казано, е един период от време, в който кредиторът не упражнява своите права по неговото събиране. Законодателят е предвидил такива срокове, поради факта, че един длъжник не може да бъде задължен за неопределен период от време, особено, ако кредиторът се е дезинтересирал от правото си да събере своето вземане. Независимо дали става въпрос за задължения по кредит, за комунални услуги (ток, вода, парно), за наеми или за други периодични плащания (сметки за мобилни телефони, интернет, кабелна/сателитна телевизия), тези срокове съществуват. В зависимост от вида на задължението, обаче, те са с различна продължителност. Давностните срокове за задължения, произтичащи от договорни основания, са два вида – общи и специални.

Обща погасителна давност

В случай че принудително изпълнение е започнато въз основа на изпълнителен лист, издаден след съдебно решение, давността е петгодишна. Това е общата погасителна давност. Нарича се „обща“, защото се отнася до всички вземания, за които в закона не е предвиден друг срок. Ето защо, петгодишна ще бъде и давността, с която ще се погасяват напр. и задълженията по банков/бърз кредит. Така, за да има основание да се анализира дали е налице възможност за прекратяване на принудително изпълнение, поради изтичане на общата погасителна давност, изпълнителното дело следва да е образувано преди най – малко 5 години в посочените случаи.

Специална погасителна давност

Специалната погасителна давност е тригодишна и ще бъде налице, когато е започнато принудително изпълнение въз основа на заповед за изпълнение на определените в закона задължения, за които тя се отнася. Те са:

  1. вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
  2. вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
  3. вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Най – голям интерес за практиката, а и за темата на днешната статия, представлява т. 3 и по – точно т.нар. „други периодични плащания“. Отговор на въпроса кои плащания са периодични дава Върховният касационен съд, като казва следното:

Понятието „периодични плащания” се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Казано по – просто, периодични плащания са всички задължения към „Топлофикация„, „Софийска вода„, „ЧЕЗ„, всички мобилни оператори, доставчиците на интернет и т. н. Именно те, в изпълнителния процес, образуван въз основа на изпълнителен лист по заповед за изпълнение, се погасяват с тригодишна давност. Това означава, че за да може да се обсъжда въпроса за наличието на основания за защита по принудително изпълнение, изпълнителното дело трябва да е било образувано преди най – малко три години.

Доколкото, обаче, както споменахме, давностните срокове са уредени като защита на длъжника при липса на интерес от събиране на вземането от страна на кредитора, то предприемането на определени действия от негова страна прекъсват давността. Това означава, че считано от момента на предприемане на определени действия от страна на кредитора, започва да тече нова давност. В този случай, изтеклите до момента срокове се считат за неизтекли. Кои действия, обаче, са от естество да прекъснат давността?

Действия, прекъсващи давността на задължението

Тези действия са изрично и изчерпателно определени в закона. Те са:

  1. признаване на вземането от длъжника;
  2. предявяване на иск или възражение или на искане за започване на помирително производство (ако искът или възражението или искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната);
  3. предприемане на действия за принудително изпълнение.

Интерес за днешната тема представлява т. 3. Така, например, подаването на молба за издаване за заповед за изпълнение не прекъсва давността. От своя страна, молбата, отправена до частния съдебен изпълнител за образуване на изпълнителното производство, прекъсва давността на задължението.

Давност при принудително изпълнение

Самото принудително изпълнение има своя (условно казано) давност, която е двегодишна. Този двегодишен срок отново е свързан с дезинтересирането на кредитора по отношение на исканията за предприемане на изпълнителни действия. Тези искания всъщност се изразяват в периодично подаване на молби до частния съдебен изпълнител за извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника. Неподаването на такива молби в продължение на две години е основание за прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона. В този случай, когато двугодишният срок е настъпил, ЧСИ е длъжен да издаде постановление, с което да констатира прекратяването. Това, обаче, се случва изключително рядко. Ето защо, в повечето случаи е необходимо самият длъжник да подаде молба до ЧСИ за прекратяване на принудителното изпълнение на това основание.

Каква е връзката между давността на задължението и давността при принудително изпълнение?

Именно тази връзка е „вратичката“, която може да помогне на длъжника ефективно да се защити срещу принудителното изпълнение. При преценката на основанията за активиране на тази защита, първо се прави анализ за наличието на двугодишната давност. Ако при справка по изпълнителното дело се установи, че тя е изтекла, следващата стъпка е да се провери кога е извършено последното валидно изпълнително действие. На въпроса кои са валидните изпълнителни действия отговорихме в статията „ЧСИ. Ръководство за „употреба“. Именно от деня на извършване на последното изпълнително действие започва да тече тригодишната, съответно петгодишната давност на задължението.

Нека илюстрираме казаното с пример.

Казус

Въз основа на искова молба от Банка А, съдът постановява съдебно решение, с което осъжда Иван Петров да плати задължение в размер на 50 000 лв. На база това решение, Банка А се сдобива с изпълнителен лист от 09.07.2010 г. и на 03.12.2010 г. подава молба до ЧСИ за започване на принудително изпълнение. В същия ден ЧСИ разпорежда да се насрочи опис на движимите вещи в дома на Петров. На 14.12.2010 г. ЧСИ разпорежда да се запорира трудовото възнаграждение на Петров. На 30.03.2011 г. ЧСИ разпорежда да се наложи запор на всички банкови сметки на длъжника.

Банка А подава молба до ЧСИ за налагане на нов запор на трудовото възнаграждение на Петров на 23.04.2012 г. Молба от Банка А за изпълнение по отношение на Петров е подадена отново на 10.11.2015 г. На 14.09.2016 г. ЧСИ е разпоредил нов запор по банковите сметки на длъжника. На 25.10.2019 г., когато Петров трябва да получи месечната си заплата разбира, че върху нея е наложен запор и получава с 250 лв. по – малко.

Анализ на казуса

С подадената молба от 03.12.2010 г. за образуване на изпълнителното дело е прекъсната давността на задължението. От същия ден е и молбата за извършване на изпълителни действия по отношение на Петров. Следващата такава молба Банка А депозира едва на 10.11.2015 г., дълго след изтичане на двугодишната давност при принудително изпълнение. Това означава, че към 03.12.2012 г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона и всяко изпълнително действие след тази дата е невалидно. Последното валидно изпълнително действие е от 23.04.2012 г. Тъй като при прекратяване на изпълнението по силата на закона въз основа на изтичане на двугодишния срок, новата давност на вземането започва да тече от датата на последното валидно изпълнително действие, това означава, че към 23.04.2017 г. петгодишната давност на задължението също е изтекла и то не подлежи на принудително изпълнение.

Тоест, задължението на Петров към Банка А вече не може да бъде събрано от ЧСИ, а изтеглените 250 лв. от трудовото му възнаграждение подлежат на връщане.

В заключение

Така, макар и на пръв поглед да изглежда доста сложно, всъщност защитата от принудително изпълнение е напълно възможна. Тя е и необходима, защото е недопустимо да се остави длъжникът да живее цял живот в страх кога ЧСИ ще му вземе „всичко“. Този страх се появява най – вече, когато длъжникът види как за годините, в които е текло изпълнителното дело, дългът е нараснал двойно, тройно, а дори и повече. В крайна сметка, обаче, при адекватна и навременна правна помощ*, длъжникът има добри шансове да прекрати всякакви възможности за предприемане на последващи принудителни изпълнителни действия спрямо него.

_____________________________________________________________

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя правна помощ, защита и съдействие в случаите на принудително изпълнение.

За контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Административно право

Акт от КАТ. Как да се защитим?

Законът за движението по пътищата (ЗДвП) предвижда множество правила, свързани с безопаността на пътя. Ето защо и водачите на пътни превозни средства имат множество задължения, чието нарушаване може да доведе до съставяне на акт от КАТ. Административнонаказващите органи, обаче, също имат задължения за спазване на определени правила при съставянето на такива актове. А всяко неизпълнение на тези задължения води до тяхната незаконосъобразност. В по – големия процент от случаите се случва именно това – органите не спазват своите задължения при издаването на своите актове и наказателни постановления и затова съдилищата ги отменят.

Ето защо в днешната статия ще разгледаме въпроса как да се защитим, ако получим акт от КАТ.

Производство по съставяне на акт от КАТ

Производството по съставяне на акт от КАТ е административнонаказателно и се провежда по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Този закон съдържа особените правила и изисквания, които следва да се спазват, за да бъдат актовете законосъобразни. Нека ги разгледаме.

Съдържание на понятието „акт от КАТ“

„Акт от КАТ“ е акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който се съставя от служители на сектор „Пътна полиция„. Това е и основанието въз основа, на което се образува производството по налагане на административно наказание за нарушение на ЗДвП. Тъй като това са властнически актове на държавни органи, те следва да съдържат точно определени реквизити (елементи). Те са:

1. собственото, бащиното и фамилното име на съставителя и длъжността му;

2. датата на съставяне на акта;

3. датата и мястото на извършване на нарушението;

4. описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено;

5. законните разпоредби, които са нарушени;

6. собственото, бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и местоработата, единен граждански номер;

7. имената и точните адреси на свидетелите, единен граждански номер;

8. обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива.

9. имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер;10. опис на писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени за пазене.

Важно! Липсата, на който и да било от тези елементи, води до незаконосъобразност на акта. Случва се изключително рядко да липсва някой от посочените елементи, но това не означава, че средствата ни за защита се изчерпват до тук.

Правила за извършване на проверка от КАТ

От 2017 г. съществуват особени правила за извършване на проверки на водачи и ППС. Те са свързани с изискванията за ползване на специализираното видео и аудио оборудване на патрулните автомобили. Най – важните от тези правила са:

  1. проверяваното ППС да бъде в обхвата за заснемане на камерите на АИСВПК по начин, позволяващ да се извършва наблюдение, видео- и аудиозапис на проверяваните лица и ППС, включително регистрационните им номера;
  2. проверяващият полицейски служител се представя, като произнася длъжността, фамилията, структурното звено, повода за спиране, и уведомява водача, че при проверката се осъществява видео- и аудиозапис;
  3. при поискване полицейският служител показва своята служебна карта или полицейски знак.

Именно аудио- и видеозаписите, направени по гореописания ред представляват веществено доказателствено средство, чрез което се доказва извършеното нарушение, както и неговия извършител. Липсата на такива записи може да доведе до недоказаност на нарушението и до отмяна на наказанието.

Правила за съставяне на акт от КАТ

Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В случай че служителят на КАТ е възприел наличието на определен свидетел и не е съставил акта в негово присъствие, това е съществено процесуално нарушение. Какво представлява то, ще изясним по – нататък в изложението.

Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.

При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

N.B. В практиката често се случва за свидетели на съставянето на акта да се вписва втория служител от наряда, извършил проверката и констатирал нарушението. Тази практика, обаче, противоречи на закона. За установяване на фактическата обстановка, такъв свидетел не може да бъде разпитван и в съдебно заседание в случай на обжалване. Това е така, тъй като законът забранява участието в административнонаказателния процес като свидетел на служителите, които са участвали в извършването на проверката. Свидетели могат да бъдат само служители, които са присъствали на нея.

На последно място, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.

Важно! Ако в тримесечен срок от откриване на нарушителя не е съставен акт, административнонаказателно производство не се образува. Същото се случва и ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Производство по налагане на административно наказание с наказателно постановление

Съставянето на акт от КАТ е само елементът, въз основа на който административнонаказателното производство се образува. То, обаче, завършва с издаване на наказателно постановление, с което се налага наказание. Преди издаването му, обаче, също има особени стъпки, които следва да се спазят.

Възразяване на акта и обсъждане на възраженията

След като ни бъде съставен акт от КАТ, разполагаме с тридневен срок за представяне на възражения срещу него. Теоритично, разполагаме с тази възможност и при неговото съставяне. Практически, обаче, служителите на КАТ не предоставят такава възможност. Това е така, тъй като актовете се съставят на таблет, който никога не се дава на нарушителя за вписване на възражения. Тук няма да имаме съществено процесуално нарушение, тъй като възможността за възразяване все още съществува и за нея тече тридневен срок. Тоест, правото на защита не е нарушено.

Преди да се произнесе, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост. Той е длъжен и да прецени възраженията и събраните доказателства. Когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Едва след извършването на посочените действия, наказващият орган може да пристъпи към издаване на наказателно постоновление.

За да бъде то законосъобразно издадено, наказващият орган следва, при горната преценка, да е установил, че е налице административно нарушение, което е извършено виновно от лицето, посочено в акта от КАТ. При липсата на тези елементи, наказателно постановление не се издава. Ако е налице маловажност на случая, също не се издава наказателно постановление.

Издаване на наказателно постановление

Наказващият орган е длъжен да се произнесе в месечен срок от получаване на преписката. Срокът е инструктивен. Ако, обаче, в шестмесечен срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление, образуваното административнонаказателно производство се прекратява.

Съдържание на наказателното постановление

Наказателното постановление, което се издава въз основа на акт от КАТ, също трябва да съдържа определени в закона реквизити. Те са:

1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало;

2. датата на издаването и номерата на постановлението;

3. датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;

4. собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер;

5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;

6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно;

7. вида и размера на наказанието;

8. вещите, които се отнемат в полза на държавата;

9. размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;

10. дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.

Важно! Липсата, на който и да било от тези елементи води до незаконосъобразност на наказателното постановление. Това е така, тъй като те са формални. Също като при актовете на КАТ, тези елементи на наказателното постановление рядко липсват, но това отново не означава, че средствата ни за защита са изчерпани.

Обжалване на наказателното постановление*

И така, наказателното постановление вече е издадено и връчено на нарушителя. По негова преценка може да последва обжалване. То се провежда пред районния съд по местоизвършване на нарушението. Срокът е седмодневен, а производството се провежда по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Основанията са:

  1. нарушение на закона (тук се има предвид материалния закон);
  2. допуснато съществено нарушение на процесуалните правила (частен случай на нарушение на закона);
  3. явна несправедливост на наказанието.

Първите две основания са най – често срещаните. Явната несправедливост на наказанието, като отменително основание, се среща рядко, затова само ще го маркираме в изложението.

Нарушение на закона

Нарушението на материалния закон е най – често срещаното основание за отмяна на наказателни постановления, съставени въз основа на акт от КАТ. Това е така, защото такова нарушение ще бъде налице винаги, когато нарушението не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Такова доказване ще бъде налице, когато има свидетели, различни от служителите, участвали в проверката, аудио- и видеозаписи от камерите в патрулния автомобил и изобщо всякакви други предвидени в закона доказателства. Впрочем, важно е да се знае, че доказателствената тежест в съдебния процес принадлежи на наказващия орган. Това означава, че той е този, който следва да докаже фактите, въз основа на които е преценил, че е налице нарушение на закона. Тоест, активната страна в процеса е именно наказващия орган.

Жалбоподателят може да избере пасивното поведение, като единствено твърди незаконосъобразност на наказателното постановление. Той може, обаче, и да прояви активно поведение като сам сочи доказателства, които опровергават фактите, описани в наказателното постановление.

Съществено нарушение на процесуалните правила

Същественото процесуално нарушение е налице, когато не са спазени определените от закона стъпки, които органът трябва да следва при съставянето на акта и/или на наказателното постановление. Наличието на такова нарушение винаги води до незаконосъобразност на съответния акт.

Явна несправедливост на наказанието

Това основание е налице, когато наложеното наказание е несъразмерно голямо спрямо тежестта на извършеното нарушение.

Във всеки случай, когато е налице нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, наказателното постановление се отменя. В случаите на явна несправедливост на наказанието, съдът изменя наказателното постановление, като налага по – леко наказание.

Важно! В административнонаказателния процес съдът не може да връща наказателните постановления на наказващия орган за поправка.

В заключение

Както видяхме в днешната статия, защитата срещу наказателните постановления, издадени въз основа на акт от КАТ, както и срещу самите актове е сложна, но е необходима и възможна. Това е така, тъй като често наказващите органи нарушават закона и неправилно налагат наказания на водачите на ППС. В този смисъл, обжалването на наказателните постановления има както дисциплиниращ ефект за държавните органи, така и води в пълна степен до упражняване правото на защита на нарушителите.

_____________________________________________________________

*Адвокатска кантора „Петкова“ е специализирана в областта на осъществяване на правна помощ и защита по дела, свързани с обжалване на наказателни постановления от сектор „Пътна полиция“.

Адвокатска кантора “Петкова”
работно време: 10:00 ч. – 18:00 ч. (понеделник – петък) 
адрес: 
гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: +359 885 47 77 57

Адвокат Петкова на гости в BSTV 1
Медии, Административно право

Адвокат Петкова на гости в BSTV

Какво е общото между един наказателен адвокат и единствената жена – илюзионист в България? Електрическите тротинетки, разбира се! Адвокат Петкова и Десислава Димитрова – Шехерезада коментират законовите и практически проблеми, свързани с тях.

Горещата тема за правната уредба на електрическите тротинетки не се коментира за пръв път от адвокат Петкова. Първо, във в. „Труд„, след това за BG on Air, а сега и пред Българска свободна телевизия, адвокат Петкова обяснява правните проблеми, които възникват при липсата на правна регламентация.

В най – пространния си коментар досега по темата, адвокат Петкова отново набляга на няколко важни неща. На първо място, отново се обръща внимание, че електрическите тротинетки не могат да бъдат приравнени на нищо познато. Действително, те безспорно представляват пътни превозни средства, но законодателят още не е определил какви точно ППС са те. От друга страна, набляга се на факта, че ако бъдат приравнени на моторни превозни средства, те не могат да бъдат регистрирани, поради липсата на правен ред за това. А ако бъдат приравнени на велосипед с прикачен двигател, регистрация изобщо не е необходима.

В отговор на коментара на илюзиониста и общественик Десислава Димитрова – Шехерезада, адв. Петкова коментира и липсата на изискване за притежаване на правоспособност за управление на модерните превозни средства.

В предаването адвокат Петкова обръща внимание и на подготвяните промени в Закона за движението по пътищата във връзка с темата. Според нея, проектът е адекватен с един единствен пропуск – липсата на задължение за носене на каски. Именно възлагането на такова задължение препоръчва и Шехерезада. Обсъди се и бъдещата регламентация на т.нар. самобалансиращи се превозни средства, минимално допустимата възраст за водачите на индивидуални електрически превозни средства, както и бъдещите наказания, които очакват водачите, които не спазват законовите изисквания.

Адвокат Петкова отправи и едно важно послание към зрителите на BSTV, а именно да спазват закона, тъй като той е написан за тяхна защита.

Административно право, Наказателно право, Права на човека

Полицейско задържане. Интересни случаи от кантората.

Мярката „задържане от полицията“ е едно от най – често използваните средства за процесуална принуда при съмнения за извършено престъпление. По своята същност, обаче, то не е мярка на наказателното право. Напротив. „Задържане от полицията“ е вид принудителна административна мярка. То се прилага от компетентен полицейски орган към Министерството на вътрешните работи. Оттук е видно, че органът, налагащ мярката е административен.

Цели на мярката „задържане от полицията“

Тази мярка е от категорията на превантивните и има две законоустановени цели. Първо, да се попречи на едно лице да се укрие, като по този начин осуети реализирането на наказателната отговорност спрямо него. Второ, чрез полицейско задържане се цели да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление. Впрочем, целите на трите вида задържане, уредени в българското право (полицейско, прокурорско и съдебно), са напълно идентични. Различията се състоят в това, че се предприемат от различни органи и се подчиняват на различен ред на обжалване. В основата на тяхната правна регламентация, обаче, стои правото на свобода и сигурност, гарантирано от Европейската конвенция за защита правата на човека.

Предвид интензита, с който се предприема мярката „полицейско задържане“, днес ще разгледаме именно нея, като започнем с два интересни случая от практиката на Адвокатска кантора „Петкова“.*

Задържане от полицията: случай 1

Петър Николов** е млад мъж с висше образование, неосъждан, с постоянна работа на трудов договор по специалността си и известни на органите на реда постоянен и настоящ адрес. При обиск на автомобила му е открита малка кутийка, съдържаща тревна маса. Местоположението на кутийката е посочено на полицейските служители от самия Николов. В този момент той е задържан за срок до 24 часа. Срещу него е образувано бързо производство. В неговите рамки са извършени неотложни действия по разследването – претърсване и изземване в дома му. Открити са още кутии, съдържащи тревна маса. Тяхното местоположение също е посочено от Николов доброволно. Извършената впоследствие експертиза показва, че тревната маса реагира на марихуана, а общото открито количество се равнява на около 700 гр.

На Николов е връчен екземпляр от изготвената заповед за задържане, на която липсва изходящ номер, а в правното основание за задържането му, както и в декларацията за правата му като задържан се съдържат отменени текстове на Закона за Министерството на вътрешните работи. В допълнение, липсва изцяло фактическо основание за задържането. Липсва и препращане към такова основание. Вместо това, на мястото, отделено за попълване на фактическо основание в заповедта е записано „извършил престъпление по чл. 354а от НК“.

Обжалване

Петър Николов обжалва заповедта. Два часа след депозиране на жалбата е насрочено заседание за нейното разглеждане. Причините за обжалването са, на първо място, нарушаване правото на защита, поради липсата на входящ номер и цитирането на отменени правни основания. Второ, противоречие с материалния закон, поради липса на фактическо основание или препращане към такова основание. Трето, противоречие с целта на закона.

В хода на делото съдът задължава районното управление, в което е служител полицаят, издал заповедта, да представи неин оригинал. Същевременно, задължава и прокуратурата, да представи заверено копие от цялата преписка, в която се съдържа и тази заповед.

И така, по делото има три екземпляра на оспорената заповед – този на Петър Николов, завереното копие, представено от прокуратурата, както и оригиналът, представен от полицията.

Дописването

Двете копия, това на Николов и това на прокуратурата имат идентично съдържание. Разликата се състои в това, че екземплярът на прокуратурата изненадващо се е сдобил с входящ номер. Съдържанието на оригинала, представен от полицията, се оказва доста различно от това на копията. Това е така, тъй като оригиналът не само се е сдобил с входящ номер, но също така са поправени, съобразно действащия закон, правното основание за задържането, както и действащите законови текстове, в които се съдържат правата на задържания.  

По – интересното е, обаче, че оригиналът на заповедта се е сдобил и с препращане към фактическото основание за задържане, а именно посочен е номер на досъдебното производство, образувано срещу Николов. Така се оказва, че изведнъж заповедта за задържане на Николов отговаря на всички законови изисквания, тъй като пороците, посочени в жалбата срещу нея са впоследствие отстранени.

[!] Важно! Винаги, когато се установи разлика в съдържанието между копие и оригинал, се налага изводът, че оригиналът е бил дописан. Това действие може да доведе до заключение, че е налице т.нар. материална подправка на документ (представяне на документ с невярно съдържание), което в определени случаи представлява престъпление съобразно разпоредбите на Наказателния кодекс.

Задържане от полицията: случай 2

Нина Павлова* е дама на средна възраст, управляваща семеен бизнес, неосъждана, с известен на полицейските органи постоянен адрес. След поредно нарушаване на обществения ред от страна на нейни съседи, извършващи ремонт в забранените часове, тя се спречква със един от тях като изрича няколко груби думи по негов адрес. Известно време след свадата, униформени полицаи звънят на вратата на дома ѝ, слагат ѝ белезници и я отвеждат, пред погледа на съседите ѝ, в най – близкото районно управление на МВР.

Няколко часа след отвеждането ѝ в съответното РУ на МВР, г-жа Павлова обжалва заповедта за задържане. Причината – липса на правно и фактическо основание и противоречие с целта на закона. Липса на правно основание, поради посочване на препращаща норма към „други случаи, определени със закон“ без той да е посочен, а липса на фактическо основание, тъй като в неговото поле е отбелязано бланкетно „във връзка с УБДХ“ (Указ за борба с дребното хулиганство).

19 часа след задържането си Павлова е изправена пред съд, който ѝ налага 100 лв. глоба (минимална санкция). Санкцията е за извършено действие, представляващо дребно хулиганство – използване на груби думи и изрази. В продължение на една седмица след задържането, няма насрочено съдебно заседание за разглеждане на неговата законосъобразност. 

На пръв поглед случаите на Николов и Павлова са много различни. Това, обаче, не е така. Приликата в двата казуса е, че както спрямо единия, така и по отношение на другия е налице незаконосъобразност на задържането. Това е така, поради факта, че липсват формални елементи на административните актове, с които то е извършено. По отношение на Павлова е налице и нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Нека разгледаме по – подробно откритите пороците от нашите два реални казуса.

Изисквания за законосъобразност на мярката „полицейско задържане“

Както споменахме, полицейското задържане е принудителна административна мярка. Именно тази нейна характеристика изисква тя да бъде изчерпателно уредена в закона. Българският законодател се е съобразил с това изискване и я е уредил в Закона за министерството на вътрешните работи.

В кои случаи е законносъобразно дадено лице да бъде задържано?

Случаите, в които полицейските органи могат да задържат лице са седем. Те са:

– когато за лицето има данни, че е извършило престъпление;

– когато, след надлежно предупреждение, лицето съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;

– когато дадено показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;

– при невъзможност да се установи самоличността му по определените в закона начини;

– когато лицето се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт;

– когато лицето е обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;

– в други случаи, определени със закон.

В практиката, най – често използваните основания за задържане са първото и последното. Или иначе казано, съобразно примерите по – горе, Николов е задържан, поради наличие на данни за извършено от него престъпление, а задържането на Павлова е извършено на основание други случаи, определени със закон.

Какви са изискванията за законосъобразност на заповедта за задържане?

Поради факта, че заповедта за задържане е индивидуален административен акт, с който се засягат законни права и интереси на задържания гражданин, то тя има и законоустановени задължителни елементи. Те са:

  1. името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;
  2. фактическите и правни основания за задържането;
  3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;
  4. датата и часът на задържането;
  5. правата, които се ограничават;
  6. правата, които задържаният има в това си качество. Това са правото на: а. обжалване пред съд законосъобразността на задържането; б. адвокатска защита; в. медицинска помощ; г. телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д. да се свърже с консулските власти на държавата, чийто гражданин е; е. преводач, в случай че не разбира български език.

Тези елементи са формални и липсата, на който и да било от тях води до незаконосъобразност на задържането само на това основание. В практиката, най – често допусканата грешка е липсата на правно и/или фактическо основание. Ето защо ще ги разгледаме поотделно.

Правно основание за задържане

Това е правната норма, въз основа на която се извършва задържането. Както споменахме, задържане може да се извърши само въз основа на изчерпателно изброените в закона случаи. Тях обсъдихме по – горе в секцията „В кои случаи е законносъобразно дадено лице да бъде задържано?“. Посочването на други правни норми, които са различни от изброените, автоматично води до незаконосъобразност на заповедта за задържане.

По – интересен е въпросът за основанието „в други случаи, определени със закон“. Тук, за да е налице правилно посочване на правното основание съобразно разпоредбите на ЗМВР, е необходимо, да е посочена изрично и конкретно разпоредбата на закона, която позволява извършване на полицейско задържане. Ако такава разпоредба не бъде посочена, трайната съдебна практика приема, че е налице незаконосъобразност на задържането.

Фактическо основание за задържане

Фактическото основание за задържане е широко понятие. За да се приеме, обаче, че то е налице, следва да е спазено едно от следните правила:

  1. да е налице подробно описание в заповедта на фактическата обстановка, довела до задържането;
  2. да е налице препращане към друг/и документ/и, в които такова описание е налице. Например, посочването на номер на досъдебно производство, в което се съдържат докладните записки на полицейските служители, извършили задържането.

Липсата на изпълнение на някое от тези две правила, води до липса на фактическо основание за задържане, а оттам и до неговата незаконосъобразност.

Анализ на нарушенията във връзка със законосъобразността на задържането и правата на човека в двата примера

След като разгледахме теоретично критериите за законосъобразност на задържането, е време да видим и какви са нарушенията при задържането на Николов и Павлова. Общото между тях е, че и при двамата е налице нарушение на правото на свобода и сигурност, гарантирано от Европейската конвенция за защита правата на човека. Това е така, тъй като задържането и в двата случая противоречи на закона. Този факт, от своя страна, активира правото им на обезщетение от държавата за причинените, поради незаконосъобразни актове на нейни органи, вреди – имуществени и неимуществени.

Случай 1: Петър Николов

Взетата по отношение на Николов мярка „полицейско задържане“ е незаконосъобразна, поради две причини. Първата е първоначална липса на фактическо основание/препращане към документ, съдържащ такова. Втората е противоречие с целта на закона.

По отношение на липсата на фактическо основание

В описанието на казуса видяхме, че в полето „фактическо основание за задържане“ в заповедта на Петър Николов е отбелязано „извършил престъпление по чл. 354а от НК“. Това, обаче, не е фактическо основание, тъй като не съдържа фактите и обстоятелствата, които са довели до необходимостта от неговото задържане.

Дописаното впоследствие препращане към досъдебното производство, където се намира описанието на фактите и обстоятелствата, довели до задържането, не отстранява първоначалния порок. Наличието на фактическо основание е формално изискване и следва да е първоначално съществуващо. Всяко последващо негово вписване, особено след образуване на делото за оспорване на задържането на това основание, не води до отпадане на незаконосъобразността.

[!] Важно: Във връзка с формулировката „извършил престъпление по чл. 354а от НК“ е налице нарушение на презумпцията за невиновност. Съгласно нея всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. Това е така, тъй като единствено съдът е компетентен да установи налице ли е престъпление, кой е неговият извършител и при каква форма на вина го е извършил.

По отношение на противоречието с целта на закона

Посочихме, че Петър Николов е млад, високо образован мъж с постоянна работа на трудов договор с известен работодател, известни адреси, неосъждан е и е оказал пълно съдействие на полицията при откриването на забраненото вещество. Всяко едно от тези обстоятелства показва поотделно и в своята съвкупност, съобразно трайната съдебна практика, че Николов няма намерения да се укрива, да осуетява реализирането на наказателната отговорност по отношение на него, нито има намерение да извършва друго престъпление. 

Напротив, посочените негови характеристични данни, оказаното съдействие и липсата на предишни осъждания показва, че той е готов да поеме отговорността за извършеното, както и че няма изградени трайни престъпни навици. Поради това, предприемането спрямо него на мярка „полицейско задържане“ е несъразмерно, неподходящо и незаконосъобразно.

Случай 2: Нина Павлова

Взетата по отношение на Нина Павлова мярка „задържане от полицията“ е незаконосъобразна, поради множество причини. Сред тях са формалните: липса на правно и фактическо основание. Налице е противоречие с целта на закона. В допълнение, нарушено е нейното право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Тези две нарушения, в своята съвкупност, водят до право на обезщетение от страна на държавата.

По отношение на липсата на правно и фактическо основание

В описанието на казуса споменахме, че като правно основание за задържането на Павлова е посочено „други случаи, определени със закон“, без да е налице цитиране на разпоредба на закон, която да оправомощава задържане. Тази липса на изрично и конкретно препращане към друга разпоредба се равнява на липса на правно основание.

Аргументите за липса на фактическо основание се припокриват с тези в случая на Николов. Както при него, така и при Павлова липсва посочване на фактите и обстоятелства, довели до необходимостта от задържане. Липсва препращане към документи, съдържащи тези факти и обстоятелства.

N.B. Следва да се отбележи, за пълнота на анализа, че в случая на Павлова, изобщо не е налице възможност за задържане, поради извършване на действия, попадащи в обхвата на Указа за борба с дребното хулиганство.

По отношение на противоречието с целта на закона

И тук аргументите са подобни на тези в случая на Николов. Дори са още по – силни, тъй като по отношение на Николов все пак са налице данни, че той може да е извършил престъпление. При Павлова изобщо липсват такива данни. Действително, принудителните административни мерки принципно могат да се прилагат по повод извършването на административно нарушение (за преустановяване на същото или за предотвратяване на последиците от него). Конкретният вид мярка, обаче, следва да се посочи в закона, който съдържа правната ѝ регламентация. 

В Указа за борба с дребното хулиганство не е предвидена никаква възможност за задържане за срок до 24 часа.

По отношение на нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок

Това право е уредено в чл. 5, пар. 4 от ЕКЗПЧОС. Тази разпоредба гласи:

Βсеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) многократно е имал възможността да тълкува съдържанието на тази разпоредба. В едно от своите знакови дела срещу България, ЕСПЧ постановява, че чл. 5, пар. 4 от Конвенцията се задейства веднага след арест или задържане и е приложим за всеки лишен от свобода. На практика, това означава, че въпросът за законосъобразността на всяко задържане трябва да бъде разгледан, докато то трае. 

Това е така, тъй като, в съответствие с правото на свобода и сигурност, задържаният трябва да получи възможност да бъде освободен преди постановеното от органа по задържането време да е изтекло. Именно, поради тази причина, ЗМВР беше променен. Съобразно новата регламентация, задържаният може да обжалва задържането пред компетентния съд, който е длъжен да се произнесе незабавно.

В случая на Павлова, това право е нарушено, поради факта, че същата е освободена 19 часа след задържането си на друго основание, различно от обявяване на незаконосъобразност на задържането. От друга страна, почти седмица след подаване на нейната жалба, не е налице насрочване на заседание за разглеждането ѝ.

Това е един класически пример за бавно правосъдие – тема, която вече сме обсъждали. Именно за това нарушение, държавата ще следва да плати на Павлова обезщетение в размер на до 10 000 лв.

Именно поради това, ако жалбата бъде подадена, докато задържането трае, съдът дължи произнасяне независимо дали към момента задържаният е вече освободен или не. Това е така, тъй като въпросът за законосъобразността на задържането е преюдициален (предварителен) по отношение активирането правото на обезщетение. Следва да се отбележи, че това обезщетение се дължи именно за незакосъобразни действия на държавни органи, които са довели до имуществени и/или неимуществени вреди.

В заключение

Твърде често, в случаите на полицейско задържане, задържаните не търсят правна помощ, поради липса на вяра в своя успех. Много заповеди за задържане, обаче, биват отменяни от съда, поради липса на формалните елементи за тяхната законосъобразност. Макар и в много случаи съдът да не успява да се произнесе по законосъобразността на задържането, докато то трае, неговата отмяна активира правото на обезщетение, което задържаният може да получи от държавата. Ето защо, предприемането на действия по оспорване на задържането има двояк ефект.

На първо място, обезщетяват се причинените вреди на незаконосъобразно задържания гражданин. И на второ място, оказва се дисциплиниращо въздействие на полицейските органи в посока ограничаване на произволните задържания. Този втори ефект има за последица и намаляването на разходите на държавата за обезщетения за незаконосъобразни действия на нейните органи.
____________________________________________________________
Адвокатска кантора „Петкова“ е специализирана в правната помощ, защитата и съдействието при всички видове задържане. За защита на задържани лица, кантората работи денонощно. 

**Във връзка с осигуряване спазването на адвокатската тайна и правилата на GDPR, имената на задържаните лица от дадените примери са променени.

Контакти:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Адвокат Силвия Петкова пред BG on AIR относно електрическите тротинетки 2
Медии, Административно право

Адвокат Силвия Петкова пред BG on AIR относно електрическите тротинетки

Адвокат Силвия Петкова коментира темата за електрическите скутери за Bulgaria on Air.

Според нея, при липсата на правна уредба на електрическите тротинетки, въпросът за тяхната правна същност е спорен. Това е така, тъй като е въпрос на тълкуване дали те могат да се приравнят на нещо познато за действащото право. В публичното пространство се изразиха мнения, че те могат да се приравнят, както на МПС, така и на велосипед. Според адвокат Силвия Петкова, обаче, това не е възможно. Поради това е необходимо спешното приемане на законова уредба. В случая, обаче, не може да се говори за законодателен пропуск. Това е така, тъй като със законите се уреждат важни обществени отношения, които се нуждаят от регулация. Електрическите скутери набраха популярност едва тази година. Именно, затова, законодателят се нуждае от технологично време, за да ги регулира.

Адвокат Силвия Петкова коментира и представения за обществно обсъждане проект на ЗДвП. Съобразно него се урежда уредбата на т.нар. индивидуални електрически превозни средства. Към тях ще се включат както електрическите тротинетки, така и самобалансиращите се превозни средства („ховърбордове“). В така представения законопроект се предвиждат правилата за движение на индивидуалните електрически превозни средства. Най – важното сред тях е задължението за движение по велосипедната инфраструктура. При липса на такава, законодателят повелява, че тези превозни средства следва да се движат по пътищата с ограничение до 50 км/ч. Забранява се на водачите на индивидуални електрически превозни средства да се движат по пътища клас I и клас II, независимо от ограничението на скоростта. Пътища клас I са скоростните градски магистрали с непрекъснат режим на движение. Пътища клас II са градските магистрали с прекъснат режим на движение. Въвежда се и забрана за надвишаване на разрешената максимална скорост за тези превозни средства от 25 км/ч.

Важно значение имат и предвидените санкции. Те ще варират между 10 и 50 лв. за различните видове нарушения.

Гледайте във видеото: „Юрист: е-тротинетките не могат да се приравнят на МПС или велосипед„.