Бюлетин "Законодателство"

Бюлетин „Законодателство“: Брой 4

В днешния Бюлетин „Законодателство“: брой 4 разглеждаме обнародваните в „Държавен вестник“ законодателни и други актове за периода 24.01. – 31.01.2020 г.

Бюлетин „Законодателство“: брой 4,
„Държавен вестник“, бр. 8 от 2020 г.

Както вече сме споменавали в предишните броеве на бюлетина, изданията на „Държавен вестник“ са извънредни и редовни. Ето защо днешният Бюлетин „Законодателство“: брой 4 ще започнем с извънредния бр. 8 от 2020 г. Подобно на предходните броеве от началото на тази година, извънредния брой за обсъждания период не съдържа законодателни актове. Поради това, в днешното ни издание ще маркираме обнародваните в него решения на Народното събрание и подзаконовите нормативни актове на правителството.

Решение на Народното събрание за попълване състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения

Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения е една от парламентарните комисии. С обнародваното решение за неин член е назначен Деан Стоянов Станчев. Той се назначава на мястото на Емил Димитров, който беше избран за министър на околната среда и водите. Деан Станчев е член на парламентарната група на Обединени патриоти.

Решение на Народното събрание за попълване състава и ръководството на Комисията по политиките за българите в чужбина

Комисията по политиките за българите в чужбина също е парламентарна комисия. За неин член и заместник – председател е избран отново Деан Станчев.

Решение на Народното събрание за попълване състава на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа

Съветът на Европа е международна организация, която осъществява мониторинг за спазването на човешките права, принципите на демокрацията и върховенството на закона в своите държави – членки. Парламентарната асамблея е един от главните органи на Съвета на Европа, като в нейния състав се назначават народни представители на националните парламенти на държавите – членки. Членовете на Парламентарната асамблея могат да бъдат постоянни и заместващи.

С коментираното решение на Народното събрание за основен представител на постоянната делегация на Народното събрание се назначава Крум Костадинов Зарков. Той е юрист и е от квотата на „БСП за България“.

Решение на Народното събрание за попълване състава на постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа

Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е междуправителствена организация в областта на сигурността. Тя осъществява контрол над въоръжаването и утвърждаването на човешките права, свободата на пресата и честните избори. Подобно на Съвета на Европа, Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е неин главен орган. Той се формира от депутати от националните парламенти на държавите – членки и съдейства на техните парламентарни институции при участието им в дейността на организацията.

С коментираното в днешния Бюлетин „Законодателство“: брой 4 решение за заместващ член се назначава Димитър Иванов Данчев. Той е икономист и е народен представител от листата на „БСП за България“.

Решение № 41 на Министерския съвет от 2020 г.
за признаване на Сдружение „Национален алианс за социална отговорност“ (НАСО) за национално представителна организация

Сдружението счита за своя мисия „обединяване, мотивиране и подкрепа възможностите и усилията на стопански и нестопански юридически лица, общини, общински и регионални структури и организации чрез осигуряване на национално и международно партньорство и участие в създаването и реализирането на социално отговорно поведение, политики и дейности в подкрепа на различни социални общности за по-добро качество на живот и ускорено социално развитие на България“.

Споразумение между правителството на Република България и правителството на Унгария за уреждане на въпросите относно недвижимите имоти за нуждите на дипломатическото представителство на Република България в Будапеща

Споразумението е постигнато по повод нерешени имотни въпроси, възникнали за дипломатическото представителство на Република България в Будапеща. С него на българската страна се прехвърлят конкретно определени недвижими имоти за нуждите на дипломатическата ни мисия в Унгария.

Споразумение между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за взаимно освобождаване от изискванията за притежаване на визи за краткосрочно пребиваване на притежателите на дипломатически и служебни паспорти

Предметът на това споразумение отново е свързан с българската дипломатическа мисия в Кралство Йордания. Както подсказва неговото наименование, с него се премахват изискванията за притежание на визи за краткосрочно пребиваване на лица, притежаващи дипломатически и служебни паспорти.

Споразумение за изменение на Спогодбата между правителството на Република България и Международната организация на франкофонията относно функционирането на Франкофонския институт по администрация и управление (ФИАУ) в София, подписана на 28 август 2002 г., сключено чрез размяна на ноти

Това споразумение също не представлява особен обществен интерес, предвид факта, че засяга единствено конкретно определени страни. С него се променя наименованието на ФИАУ, както и се определят правила за поемането на някои от разходите му.

Правилник за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт

Правилникът също не представлява обществен интерес, тъй като касае единствено кадрови и административни вътрешноведомствени въпроси на НОИ.

Правилник за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Комисията за регулиране на съобщенията и на нейната администрация

Тук измененията също са кадрови и се отнасят до промяна в общата численост на служителите, заети в комисията. Въвеждат се и изменения във функциите на някои от дирекциите към Комисията.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин

Измененията в Наредба Н-18 бяха обект на широк обществен дебат и множество протести от страна на бизнеса. Сред множеството изменения и допълнения, които имат главно счетоводен характер, се отлага действието на някои разпоредби от предходната Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-18.

Така, в § 71, ал. 2 думите „31 януари 2020 г.“ се заменят с „31 март 2020 г.“, при условие, че е подадена в БИМ заявка за изпитване на ИАСУТД в срок до 31 януари 2020 г.“.

Лицата, които извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин и чрез софтуера на електронния магазин не управляват други, извън извършваните чрез електронния магазин продажби, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с всички изисквания на наредбата в срок до 31 март 2020 г. Тези лица подават информацията съгласно приложение № 32 в срок до 31 май 2020 г.

Освен това, изискването, съгласно което когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8, влиза в сила от 1 април 2020 г.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 29 от 2006 г. за минималното ниво на кредитните рейтинги на банките и за определяне на държавите, международните финансови организации, пазарите и индексите на тези пазари съгласно чл. 176, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване

Промените касаят най – вече дейността на пенсионноосигурителните дружества и се състоят в изменение на списъка на държавите и пазарите, в които пенсионноосигурителното дружество може да инвестира средствата на фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване.

Наредба № 1 от 2020 г. за приемане на фармако-терапевтично ръководство по пневмология и фтизиатрия

Ръководството съдържа 59 страници с определения, разпространения и клинична картина на определени видове болести. То касае професионалистите, работещи в областта на пневмологията и фтизиатрията.

„Държавен вестник“, бр. 9 от 2020 г. 

Изданието Бюлетин „Законодателство“: брой 4, поддържано от Адвокатска кантора „Петкова“ продължаваме с обнародваните законодателни и подзаконови актове с редовния бр. 9 от 2020 г. на „Държавен вестник“.

Може би най – съществено внимание следва да се обърне на обнародвания в това издание напълно нов Закон за маслодайната роза.

Закон за маслодайната роза

С този закон се предвиждат:

1. създаването и поддържането на публичен национален електронен регистър на розопроизводителите, розопреработвателите, обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза и на насажденията от маслодайна роза;
2. условията за идентификация и отглеждане на насажденията от маслодайна роза;
3. правила за изкупуването на цвят от маслодайна роза;
4. правила за производството и етикетирането на продуктите от цвят на маслодайна роза;
5. изисквания към обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза, към розопроизводителите и розопреработвателите;
6. правила за научното обслужване в областта на розопроизводството, статута и функциите на Консултативния съвет по маслодайната роза;
7. условия за осъществяване на контрол върху дейността на розопроизводителите, розопреработвателите и обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза.

Целта, поради която се приема закона е опазването на маслодайната роза като традиционна култура, отглеждана на територията на България. Отговорен орган за провеждането на държавната политика в областта е министърът на земеделието, храните и горите.

Закон за изменение и допълнение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход

Изменението засяга търговците на едро с нефт и нефтени продукти; и лицата, чиято дейност е свързана със съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или складови стопанства на регистрирани получатели. Основните изменения са свързани с промяна на изискванията относно капитала на тези лица, съобразен с нетните им годишни приходи за предходната година.

Въвеждат се промени и в административните наказания за неспазване на закона.

Указ № 5 от 2020 г. на Президента на Република България

С този указ българският президент награждава г-н Штефан Горда с
с орден „Мадарски конник“ първа степен. Награденият е извънреден и пълномощен посланик на Република Молдова, а наградата се връчва за неговия принос за укрепването и развитието на двустранните отношения.

Указ № 6 от 2020 г. на Президента на Република България

С указа орден „Мадарски конник“ първа степен получава и проф. Соня Рув – Увалиева. Наградата се връчва за нейния принос за развитието и укрепването на двустранните отношения между Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Указ № 8 от 2020 г. на Президента на Република България

С този указ президентът награждава проф. д – р Владимир Спасов Гетов с орден „Св. св. Кирил и Методий“ втора степен. Наградата се връчва за големите му заслуги в областта на образованието и науката и за развитието на сътрудничеството в академичната област между Република България и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Указ № 10 от 2020 г. на Президента на Република България

С него президентът освобождава от длъжност заместник – началника на Националната служба за охрана полк. Росен Тинков Тодоров.

Постановление № 8 на Министерския съвет от 2020 г. за закриване на Координационния съвет по участието на Република България в дейността на Съвета на Европа

Мисията на Координационния съвет беше свързана с подпомагане дейността на държавната администрация при изпълнението на задачите, свързани с членството на България в Съвета на Европа.

Считано от 1 януари 2020 г., участието на Република България в отделните дейности и инициативи на Съвета на Европа се поема от съответните заинтересовани министерства и ведомства.

Постановление № 9 на Министерския съвет от 2020 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет

Измененията и допълненията се отнасят до нормативни актове на Министерския съвет са свързани с:
1. определяне на диференцирани нормативи за издръжка на обучението на един студент по професионални управления;
2. определяне на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението в държавните висши училища в зависимост от комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда;
3. условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации;
4. условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и за приемане на Списък на приоритетните професионални направления и на Списък на защитените специалности.

Постановление № 10 от 2020 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет

Измененията и допълненията се отнасят до нормативни актове на Министерския съвет са свързани с:

1. осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина:
2. условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации;
3. държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България;
4. осигуряване на преподаватели по български език и литература в чуждестранни висши училища.

Постановление № 11 от 2020 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на отбраната

Промените са кадрови и касаят изключително служителите на Министерството на отбраната. С тях се въвеждат разпоредби, свързани с функциите на длъжностното лице по защита на личните данни.

Постановление № 12 на Министерския съвет от 2020 г. за приемане на Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние

С новосъздадената наредба се се определят:

1. изискванията за осъществяване на техническата експлоатация на язовирите в различните й етапи;
2. изискванията за осигуряване на безопасна експлоатация в нормални, екстремни и аварийни условия;
3. редът за извършване на анализ за техническото състояние и оценка на сигурността на язовирните стени и съоръженията към тях;
4. задълженията и отговорностите на собствениците на язовири, язовирни стени и съоръженията към тях и на операторите, както и редът и начинът, по който операторът ще осъществява дейността си;
5. условията и редът за издаване на разрешение за извеждане от експлоатация или ликвидация на язовири и съоръженията към тях;


6. изискванията за използването на измервателна и контролна апаратура за мониторинг на състоянието на язовирите, на язовирните стени и съоръженията към тях;
7. критериите за класифициране на степента на потенциална опасност;
8. условията и редът за класифициране на язовирите по степен на потенциална опасност;
9. специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите;
10. съдържанието на протокола за резултатите от проверката на контролните органи.

Постановление № 13 на Министерския съвет от 2020 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет

Измененията и допълненията се отнасят до нормативни актове на Министерския съвет са свързани с:

1. провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители;
2. прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията;
3. стипендиантската програма в държавната администрация;
4. условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация;
5. определяне размера на минималната работна заплата за страната.

Наредба № H-1 от 2020 г. за условията и реда за извършване на изследване за професионална и психологическа пригодност в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и в териториалните й служби Н

Наредбата е на министъра на правосъдието и касае условията и редът за извършване на изследване за професионална и психологическа пригодност на затворническия персонал.

Наредба за изменение и допълнение на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин

Това е един от изключително рядко срещаните случаи на изменение и допълнение на изменящ и допълващ нормативен акт, при това едва два дни след обнародването му. Поправката на поправката е свързана с допълнително отлагане на действието на някои от разпоредбите на спорната наредба.

Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № 8121з-988 от 2015 г. за вида на личния знак, за условията и реда за ползването му и реда за носене на индивидуален идентификационен номер от служителите на Министерството на вътрешните работи

Инструкцията е вътрешноведомствена и касае единствено служителите на МВР.

____________________________________________________________________________

Останалите броеве от електронното издание на Адвокатска кантора „Петкова“, можете да намерите в секцията „Бюлетин „Законодателство“.

Наказателно право

Шофиране след употреба на наркотици. Наказания

Предвид зачестилите случаи на запитвания към Адвокатска кантора „Петкова“, свързани с образуване на досъдебни производства при установяване на шофиране след употреба на наркотици, решихме да разделим въпроса от темата за шофирането в нетрезво състояние и да го разгледаме отделно и по – подробно.

Кои вещества представляват наркотици?

Наркотици са всички вещества, изчерпателно предвидени в закона. „Изчерпателно“ означава, че ако даден опиат не е класифициран като наркотик или негов аналог, то за шофирането след неговата употреба не следва да се налага наказание. Това се отнася най – вече до т. нар. дизайнерски наркотици, които все още не са установени по състав, съответно не са включени в законодателството.

В тази секция е важно да се отбележат някои особености, свързани с определянето на веществата като наркотични. На първо място, съществуват три групи наркотични вещества:

1. високорискови, забранени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина. Сред тях са канабис, амфетамини, метаамфетамини, LSD, псилоцибин и др.
2. високорискови, разрешени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина. Сред тях е една от най – често срещаните съставки на сиропите за кашлица – кодеинът. Към тази група спадат и бензодиазепините, които са основна съставка на диазепама;
3. рискови, разрешени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина. Сред тях е алпразоламът, които е една от съставките на ксанакса.

Така може да се окаже, че водачът е приемал лекарства, чрез които е употребил наркотици без да разбере. За един такъв случай Ви разказахме в статията „Тротинетки и опиати. Случай от кантората“.

На второ място,

според Наказателния кодекс, престъпление е налице при шофиране „след употреба“ на наркотици или техни аналози. Разпоредбата, обаче, е изключително неточна. Това е така, тъй като формулировката „след употреба“ на наркотици може да означава от няколко часа до няколко дни, след като наркотикът е спрял да действа на употребяващия. Налагането на наказание в тези случаи е неоправдано. На първо място, употребата на наркотици според българския закон НЕ е забранена

Тук под „употреба“ се има предвид личната или самопредписана за медицински цели употреба (без лекарско предписание, напр. употреба на марихуана при онкологично заболяване с цел увеличаване на апетита). Освен това, с тази формулировка на разпоредбата се нарушава духа на закона. Това е така, тъй като идеята за криминализиране на шофирането след употреба на наркотици е свързана с необходимостта от превенция на ПТП, предизвикани от дрогирани водачи, поради невъзможността им правилно да контролират реакциите си и да взимат адекватни решения на пътя.

Времето, обаче, в което тестовете на КАТ и кръвните и уринни тестове отчитат наличието на наркотици в организма на водача, могат да надвишават времето, през което същите тези наркотици въздействат на способността му за шофиране. Ето защо следва да бъде криминализирано шофирането „под въздействие“ на наркотици, а не след употребата им.

Кога шофирането след употреба на наркотици съставлява престъпление?

Простият отговор на този въпрос е „винаги“. Това е така, тъй като българското законодателство не предвижда граници, в рамките на които шофирането след употреба на наркотици е забранено. Критериите за това се определят от техническите характеристики на използваните тестове. И по – точно от това каква концентрация могат да засичат. На база на това се прилагат неясни критерии за средни стойности за еднократна употреба. Няма и ясни критерии колко време след употреба на наркотици шофирането е престъпление. Такива се прилагат според всеки конкретен случай.

Служителите на сектор „Пътна полиция“ използват два вида тестове. Това са Dräger DrugCheck 3000 и Dräger DrugTest 5000. Тези тестове засичат няколко от най – разпространените видове наркотици и при следните нива:
1. амфетамини: 50 ng/mL;
2. метаамфетамини: 35 ng/mL (за еднократен „нормален“ прием се счита количество под 100 ng/ml за лица без развита зависимост);
3. кокаин: 20 ng/mL;
4. опиати (морфин): 20 ng/mL;
5. THC (марихуана): 5 ng/mL;
6. бензодиазепини (диазепам): 15 ng/mL;
7. метадон: 20 ng/mL.

Наличието на горните количества зависи от много физиологични фактори, свързани с конкретния употребяващ. Поради това, не може да се каже, например, колко цигари марихуана трябва да е изпушил съответния водач, за да му покаже полевия тест резултат 5 ng/mL и повече.

От друга страна,

съдебната практика дава някои насоки по отношение на това колко време след употребата на дадено наркотично вещество е възможно кръвната проба да се окаже положителна. Така, например, при установена концентрация в кръвта на наркотични вещества над „еднократния нормален прием за лице без зависимост“ се смята, че веществото е употребено до 12-я час от вземане на кръвната проба. 

Според медицинските данни в съдебната практика наркотичните вещества се елиминират по-дълго от организма, отколкото алкохолът, който се елиминира за часове. Най-кратко време наркотичното вещество се задържа в кръвта и оралната течност, като за метамфетамина, например, това е средно 24 до 36 часа след еднократна употреба от хора без зависимост. В урината се задържа по – дълго и може да бъде открит до три – четири дни след употреба.

Процедура за установяване на наличието на употреба на наркотици при шофиране

Проверката за употреба на наркотични вещества се извършва при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС. Такава проверка служители на КАТ могат да поискат и при рутинно спиране на автомобил. В случай че, чрез използването на полеви тест, бъде установена концентрация на наркотици в изследваната слюнка, водачът се изпраща за изследване на кръв и урина. 

За това изследване се вземат две проби кръв, всяка от които с обем не по-малък от 7 мл, и една проба урина с препоръчителен обем не по-малък от 20 мл. Изследването трябва да се извърши в срок от 45 минути след установяване на нарушението. Това важи за случаите, в които нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за извършване на медицинското изследване. В останалите случаи срокът за взимане на пробите е 120 минути.

Съществуват и определени изисквания, свързани със спазването на медицинския протокол във връзка с взимането и съхранението на пробите. Отклонението от тях може да доведе до отпадане валидността на взетите проби.

Наказания за шофиране след употреба на наркотици

Предвидените в закона наказания за шофиране след употреба на наркотици са няколко категории и се налагат едновременно. Това са:
1. лишаване от свобода от една до три години;
2. лишаване от право на дееца да управлява МПС;
3. прекратяване на регистрацията на МПС (за срок от 6 месеца до 1 година);
4. глоба от 500 до 1500 лв.
Конкретните размери на тези наказания се определят съобразно тежестта на престъплението.

ВАЖНО!!! През 2017 г. бяха приети промени в Наказателния кодекс, съобразно които при установяване на шофиране след употреба на наркотици, деецът не може да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това означава, че във всички случаи срещу употребилия наркотици водач ще се води наказателно дело. То може да приключи с осъдителна или с оправдателна присъда.

Защита

В много случаи, установяването на шофиране след употреба на наркотици води до осъдителна присъда след споразумение с прокуратурата. В случаите, в които деецът има чисто съдебно минало, присъдата е условна. До този изход се стига обикновено тогава, когато има действителна употреба на наркотични вещества непосредствено или в близко време преди шофиране.

Съществуват множество хипотези на защита, които не можем да обхванем в настоящия анализ, но ще разгледаме най – често срещаните. Те са две.

Хипотеза 1: Употреба на наркотици известно (по – дълго) време преди шофиране

Колко би било това по – дълго време зависи от всеки конкретен случай и от физиологичните особености на конкретния употребяващ. Във всички случаи, обаче, това е легитимна линия на защита. С цел подобряване на шансовете за успешното ѝ провеждане, твърдението за употреба преди два – три дни, например, трябва да се заяви при установяване на концентрацията.

Хипотеза 2: Употреба на лекарства, съдържащи наркотици по медицински предписания

При взимането на проба за установяване употребата на наркотични вещества се съставя протокол по образец. В този протокол следва да се отбележи, че деецът приема определени лекарства по медицински предписания. В него се вписват конкретните лекарства и лекарят, който ги е предписал. Наличието на медицинско предписание и липсата на предупреждение от лекуващия лекар или в листовката на съответния медикамент, е основание за изключване на субективната страна на престъплението, а оттам и до отпадане на наказателната отговорност.

В заключение

Както при всеки наказателноправен въпрос, така и въпросът за защитата при установяване на шофиране след употреба на наркотици се решава за всеки конкретен случай. Въпреки това, обаче, съществуват общи методи на защита, като на първо място следва да се потърсят процедурни нарушения. На второ място, следва да се търси установяване на времето на употреба, както и изтекъл ли е ефектът на съответното наркотично вещество. На трето място, от особена важност е да се отбележи, че шофирането след употреба на наркотични вещества е престъпление, извършено при условията на пряк умисъл. Това означава, че в случаите, в които деецът изобщо не е знаел, че употребява наркотични вещества, той не следва да носи наказателна отговорност.

_______________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защита правата на обвиняемите и подсъдимите, четете в секцията „Наказателно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага специализирана правна помощ при полицейско и прокурорско задържане, задържане под стража и при образувани досъдебни производства и съдебни наказателни дела.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Принудително изпълнение

Заповед за незабавно изпълнение. Ами сега?

С днешната тема продължаваме разглеждането на средствата за защита на длъжниците в рамките на принудителното изпълнение. Издаването на заповед за незабавно изпълнение е сред най – често срещаните способи за принудително събиране на задължения. Най – вече това се отнася до задълженията по банкови и бързи кредити.

Ипотечният кредит и неговите особености

След като миналата седмица разгледахме въпроса какво да правим, ако получим заповед за изпълнение, днес ще видим как да постъпим, в случай на издаден срещу нас изпълнителен лист, въз основа на заповед за незабавно изпълнение.

Принудително изпълнение. Можем ли да се отървем?

Заповед за незабавно изпълнение – същност и особености

В закона тази заповед се нарича „заповед за изпълнение въз основа на документ“. Не всеки документ, обаче, може да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Напротив. Тези документи са изрично и изчерпателно изброени.

Това са:

1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения и общините или вземания на банка. Към това извлечение следва да е представен документът, от който произтича вземането на банката (напр. договор за кредит). Представят се и всички негови приложения, включително приложимите общи условия;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите. Заповедта се издава за съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;


4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг . Заповедта се издава за връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт;


7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения;
9. акт за начет;
10. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

ВАЖНО!!!

Най – честите случаи, за които се издава заповед за незабавно изпълнение са свързани със задължения по банкови кредити.

Производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение

При наличието на някой от горните документи и без значение от цената на иска, може да се подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред съответния районен съд. Основна особеност на този вид заповед, както подсказва и нейното наименование е, че изпълнителният лист се издава едновременно със заповедта. Тя, от своя страна, се връчва на съдебен изпълнител, заедно с копие от документа, въз основа на който е издадена.

ЧСИ. Ръководство за „употреба“

Това означава, че длъжникът разбира за издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение едва след като тя му бъде връчена от съдебния изпълнител.

Средства за защита

Предвид факта, че заповедта за незабавно изпълнение се издава въз основа на документ, средствата за защита срещу нея са силно ограничени. Това е така, тъй като се счита, че представеният документ има доказателствена сила по отношение на задължението.

ВАЖНО!!! Заповед за незабавно изпълнение може да се издаде само по отношение на изискуемо вземане. Това означава, че трябва да е настъпила датата за плащане на съответното задължение и то да не е платено.

Защита в заповедното производство

Защитата в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба и възражение в едномесечен срок. Този срок се брои от датата на получаване на заповедта за незабавно изпълнение. Жалбата и възражението се подават едновременно. Частната жалба е срещу разпореждането, с което се уважава искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Възражението, от своя страна, е срещу самата заповед.

ВАЖНО!!! Подаването на частна жалба и възражение не спират незабавното изпълнение, освен ако длъжникът не представи обезпечение. Спирането на изпълнението е възможно и в случаите, в които заповедта е издадена въз основа на ценна книга.

Въз основа на така представените частна жалба и възражение, съдът ще отмени разпореждането, а така издадената заповед за незабавно изпълнение няма да подлежи на изпълнение, когато:

1. документът, въз основа на който е издадена заповедта не е редовен от външна страна (в случаите на наличие на ценни книги);
2. същият този документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника;
3. според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство и изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството не са удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ;
4. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В тези случаи до взискателя ще бъдат изпратени указания за предявяване на иск за установяване на вземането му срещу длъжника.

ВАЖНО!!!

Основната линия на защита в заповедното производство при представянето на частна жалба и възражение се намира в погасителната давност. Това е така, поради няколко съображения. На първо място, както споменахме по – горе, заповед за незабавно изпълнение се издава, в общия случай, за задължения с настъпил падеж. Този падеж, обаче, може да е настъпил достатъчно отдавна, за да е погасено задължението по давност. На второ място, съдът не следи служебно за настъпването на давността. Това означава, че е необходимо длъжникът да представи възражение в този смисъл. На трето място, изтичането на давностния срок за погасяване на вземането препятства неговото изпълнение по принудителен ред.

Защита по исков ред

Тази защита се осъществява в рамките на исковия процес, образуван по молба на взискателя, след като е подадено възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Основната линия на защита в исковия процес (но не и единствената) също е свързана с погасителната давност. Тя се упражнява, в случаите в които кредиторът е подал установителен иск за вземането си въз основа на указанията на заповедния съд. Това става чрез възражение, предявено с отговора на исковата молба.

ВАЖНО!!! Предявяването на иск за установяване на вземането прекъсва неговата давност. Същото се отнася и за започването на принудително изпълнение. Това се случва тогава, когато давността още не е изтекла.

А ако изпуснем едномесечния срок за подаване на частна жалба и възражение или пък не сме имали възможност да възразим в исковия процес?

Често се случва съответният кредитор (умишлено или не) да даде на съда грешен адрес за призоваване на длъжника. В този случай се оказва, че последният изобщо не е разбрал за воденото заповедно производство. Възможно е и да е разбрал за заповедното производство, но по някаква причина да не е бил редовно призован за исковия процес. Така, длъжникът не е успял да защити правата си, изпускайки законовите срокове за това.

Дори и при това обстоятелство, законът все пак предоставя средство за защита. Това е т. нар. отрицателен установителен иск, който се предявява срещу кредитора. Той е допустим в два случая:

1. когато, поради каквито и да е (извинителни) обстоятелства длъжникът не е могъл да се защити в заповедното производство или исковия процес;
2. когато е изтекла давността на вземането, съобразно изпълнителния лист.

Повече за давността говорихме в темата „Защита срещу претенции за изпълнение на задължения, чието погасителна давност е изтекла„.

В заключение

Макар че заповед за изпълнение се издава въз основа на документ, за който се счита, че има определена доказателствена сила, това не означава, че длъжникът е лишен от средства за защита. От друга страна, твърде често, защитата се осъществява именно в рамките на изпълнителното производство. Това е така, защото често пъти банката – кредитор обявява предсрочна изискуемост на кредита и се снабдява със заповед за незабавно изпълнение. Предвид липсата на секвестируемо имущество на длъжника, обаче, приема дълга за несъбираем.

В този случай, банките продават вземанията си на колекторски фирми, които подават молба до ЧСИ за присъединяване като взискател по делото. В повечето случаи въпросните колекторски фирми осъзнават факта, че давността на задължението по изпълнителния лист е изтекла. Именно затова започват да упражняват тормоз по телефона върху длъжниците. Този тормоз се осъществява най – често чрез заплахи с отнемане на имущество. Заплахите обикновено са придружени с покана към длъжника да се яви в офиса на съответния колектор за подписване на споразумение.

Важно е да се знае, обаче, че подписването на споразумение има характер на признание на задължението. А това признание прекъсва давността на вземането по изпълнителния лист. Това означава, че изтеклата до момента давност, няма да има правно значение. А от датата на подписване на споразумението започва да тече нова давност. Ето защо е изключително важно да не се подписват никакви документи, представени от колектора, докато не бъде проведена консултация със специалист в областта на принудителното изпълнение.

____________________________________________________________________________

Още интересни теми във връзка със защитата срещу претенции за изпълнение на задължения по кредити или битови разходи, можете да прочетете в секцията „Принудително изпълнение“.

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с богат опит в успешното осъществяване на правна помощ, защита и съдействие на длъжници по изпълнителни дела и заповедни производства.

Заповед за незабавно изпълнение. Ами сега? 1
Бюлетин "Законодателство"

Бюлетин „Законодателство“: брой 3

Добре дошли в новото издание на Бюлетин „Законодателство“: брой 3. В днешния брой публикуваме и коментираме обнародваните законодателни и други актове в „Държавен вестник“, бр. 6 от 2020 г. и „Държавен вестник“, бр. 7 от 2020 г.

Бюлетин „Законодателство“: брой 3: „Държавен вестник“, бр. 6 от 2020 г.

Извънредният бр. 6 от 2020 г. на „Държавен вестник“, информация за който публикуваме в днешното издание на Бюлетин „Законодателство“: брой 3 не съдържа актове, които представляват особен обществен интерес.

Решение на Народното събрание по Доклада за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба през 2018 г. от Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет

С посоченото решение на Народното събрание се приема Доклада за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии за двойна употреба през 2018 г. Този доклад е на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките, създаден към Министерския съвет. Докладът съдържа информация за:

1. подадените заявления и издадените документи по посочения по – горе закон за 2018 г.;
2. видовете търговци – заявители за лицензи и удостоверения за регистрация по посочения по – горе закон за периода 2008 – 2018 г.;
3. видовете решения за издаване на лиценци и удостоверения за регистрация по посочения по – горе закон за периода 2008 – 2018 г.;
4. притежателите на лицензи, удостоверения и сертификати по Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба, актуална към 31.12.2018 г.

Докладите от 2012 до 2018 г. можете да видите на страницата на самия Междуведомствен съвет тук.

Решение на Народното събрание за попълване състава и ръководството на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата

Това е постоянна комисия към Народното събрание. С обнародваното решение за неин член и председател е избран Юлиан Кръстев Ангелов. Господин Ангелов е народен представител, избран от листата на Патриотичния фронт.

Решение на Народното събрание за попълване състава на Комисията по правни въпроси

И това решение касае една от постоянните комисии в Народното събрание. За неин член е избран Стоян Радков Божинов. Господин Божинов е народен представител от листата на Обединени патриоти.

Решение на Народното събрание за промяна в състава на Комисията по политиките за българите в чужбина

С цитираното решение от поста заместник – председател и член на комисията се освобождава Юлиан Кръстев Ангелов. Промяната е направена, за да може той да бъде назначен като председател на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика.

Решение за промяна в състава на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения

С цитираното решение се освобождава Стоян Радков Божинов като член на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Промяната е направена, за да може той да бъде назначен като член на Комисията по правни въпроси.

Решение за приемане на Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2018 г.

Пълния текст на Доклада можете да намерите тук. В него се съдържа подробен анализ на пазара на пощенските услуги за 2018 г.

Указ № 1 от 2020 г. на Президента на Република България

По – точно, обнародваният указ е с наименование Указ № 1 за награждаване на г-н Моайад Фатхала Елдали – извънреден и пълномощен посланик на Арабска република Египет в Република България, с орден „Мадарски конник“ първа степен. Господин Елдали е награден, заради неговия принос за развитието и укрепването на двустранните отношения между двете държави.

Постановление № 4 на Министерския съвет от 2020 г. за създаване на Център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания – Бургас

Центърът се създава, считано от 1 февруари 2020 г., на основата на част от материално – техническата база, ползвана от Дома за медико – социални грижи за деца – Бургас. Той е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на здравеопазването. Предметът му на дейност включва:

1. подкрепа на семействата на деца с увреждания и хронични заболявания за назначаване и провеждане на ранна диагностика, диагностика, лечение и медицинска и психосоциална рехабилитация;
2. продължително лечение и рехабилитация на деца с увреждания и тежки хронични заболявания и обучение на родителите им за поемане на грижата в семейна среда;
3. осигуряване на посещения от медицински специалисти за оказване на специфични грижи за деца с увреждания и тежки хронични заболявания, отглеждани в семейна среда и в социална услуга резидентен тип;
4. осигуряване на специализирани палиативни грижи за деца.

Решение № 19 на Министерския съвет от 2020 г.
за приемане на Отчет за изпълнението на Националната статистическа програма и за дейността на Националния статистически институт през 2019 година и за приемане на Националната статистическа програма за 2020 година

Целият отчет можете да намерите тук, а текстът на Програмата – тук.

Договор за покупка и доставка между правителството на Република България и правителството на Държавата Нидерландия за закупуване на минен ловец „Мааслуис“, клас „Трипарти“, с бордови № М856, и минен ловец „Хелевутслайс“, клас „Трипарти“, с бордови № М859

Минен ловец „Мааслуис“ и минен ловец „Хелевутслайс“ са бойни кораби, които се закупуват от правителството в полза на българските Военноморски сили. Стойността на покупката е в размер на
1 996 000 евро. Българското правителство ще трябва да заплати тази сума по банкова сметка в 30-дневен срок от получаване на фактурата.

Споразумение за сътрудничество в областта на образованието между правителството на Република България и правителството на Социалистическа република Виетнам за периода 2019 – 2023 г.

Споразумението се сключва между двете държави с цел сътрудничество в следните сфери:

1. Обмен на добри практики и на информация за образователните системи на двете държави в областите образование, развитие, управление и планиране.
2. Обмен на преподаватели, студенти, докторанти и специализанти, както и други форми на сътрудничество.
3. Насърчаване на прякото сътрудничество между средните и висшите училища в двете страни.
4. Насърчаване изучаването на български и виетнамски език.

Решение № 19 от 9 януари 2020 г. на Комисията за регулиране на съобщенията

С решението се приемат Правила за съдържанието, начина на разпределение на разходите, реда и сроковете за съгласуване на системата за разпределение на разходите на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга. Обнародваните правила касаят пощенските оператори и не представляват обществен интерес.

Решение № 1732-НС на Централната избирателна комисия от 16 януари 2020 г. относно обявяване на Деан Стоянов Станчев за народен представител от Тридесети изборен район – Шуменски

Господин Деан Станчев е от листата на Обединени патриоти в гр. Шумен. Той заема мястото на Емил Димитров, който беше избран за министър на околната среда и водите.

С това промените в „Държавен вестник“, бр. 6 от 2020 г., отразени в днешното издание на Бюлетин „Законодателство“: брой 3, приключват. Както видяхме по – голямата част от тях са кадрови или пък касаят приемане на годишни отчети.

„Държавен вестник“, бр. 7 от 2020 г.

Настоящото издание на Бюлетин „Законодателство“: брой 3 продължаваме с обнародваните актове в редовния петъчен брой на „Държавен вестник“. В него също не се откриват съществени изменения, които да представляват особен обществен интерес.

Решение за изменение на Решение на Народното събрание за възлагане на Сметната палата да извърши одит за съответствието при финансовото управление на Българското национално радио за периода 1 януари 2017 г. до 30 септември 2019 г.

С цитираното решение се изменя срокът за внясяне в Народното събрание на окончателния доклад на Сметната палата. Съобразно първоначалното решение той е бил до 31 януари 2020 г., като се изменя на 10 март 2020 г.

Решение за предсрочно прекратяване на мандата на член от Комисията по финансов надзор

Комисията по финансов надзор е специализиран държавен орган. Той обединява регулирането и надзора на различни сегменти на финансовата система – капиталовия, застрахователния и пазара на допълнителното пенсионно осигуряване. С цитираното решение предсрочно се прекратява мандата на нейния член Владимир Николаев Савов.

Указ № 2 от 2020 г. на Президента на Република България

Указът се издава за освобождаване на Христо Стефанов Полендаков от длъжността извънреден и пълномощен посланик на Република България в Ислямска република Иран.

Указ № 3 от 2020 г. на Президента на Република България

На мястото на Христо Стефанов Полендаков Президентът назначава
Николина Стефанова Кунева. Госпожа Кунева е била член на секционна избирателна комисия в Турция.

Указ № 4 от 2020 г. на Президента на Република България

С издадения указ Президентът назначава Румен Петров Петров за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Алжирската демократична и народна република и в Република Мали. Господин Петров е дългогодишен служител в Министерството на външните работи. Неговият професионален опит в дипломатическата служба е свързан преобладаващо с проблематиката на държавите от района Близкия изток и Северна Африка.

Постановление № 5 на Министерския съвет от 2020 г. за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на служба „Военна информация“, приет с Постановление № 170 на Министерския съвет от 2016 г.

Промените са функционални и кадрови. Касаят изключително служителите на служба „Военна информация“. Направени са изменения и в Класификатора на длъжностите в посочената служба.

Постановление № 6 на Министерския съвет от 2020 г. за създаване на Национален борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт и за приемане на Правилник за дейността, структурата и организацията на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт

Бордът е независим специализиран държавен орган към Министерския съвет. Той е самостоятелно юридическо лице. Неговият председател е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

На новосъздадения постоянно действащ колективен държавен орган са възложени функции по разследване на:

1. авиационни събития. Такива могат да бъдат: авиационни произшествия, сериозни инциденти и инциденти с граждански въздухоплавателни средства на територията на Република България, териториалните води и обслужваното въздушно пространство съгласно поетите от Република България международни ангажименти, независимо от държавата на регистрация на въздухоплавателните средства;

2. много тежки морски произшествия, а във всички останали случаи на морски произшествия и инциденти – след преценка от управителния орган на борда въз основа на експертното становище на инспекторите по разследването от борда;
3. тежки железопътни произшествия, както и по своя преценка – разследване на произшествия и инциденти, които при различна обстановка са могли да доведат до последиците на тежките железопътни произшествия, и на произшествия и инциденти извън посочените.

Постановление № 7 на Министерския съвет от 2020 г. за одобряване на промени по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2020 г.

Промените се правят във връзка с учредяване на еднолично акционерно холдингово дружество с държавно участие в капитала „Български ВиК холдинг“ – ЕАД. Дружеството е със седалище в гр. София. Отделените средства са в размер на 1 000 000 000 лв.

Средствата, постъпленията и плащанията на дружеството се включват в Системата на единна сметка и в Системата за електронни бюджетни разплащания.

Национален рамков договор № РД-НС-01-4 от 23 декември 2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 – 2022 г.

Както споменахме в Бюлетин „Законодателство“: брой 2
национални рамкови договори са вид договори на консенсусна основа, се определят правата и задълженията на Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, районните здравноосигурителни каси, както и на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ в здравната система.

С конкретния национален рамков договор се определят отношенията между НЗОК и БЛС. Негов предмет са правата и задълженията по оказването на медицинска помощ съгласно Закона за здравното осигуряване.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда

С наредбата се внясят изменения в минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти. Ето какви са те:
1. директор: 1334 лв.;
2. заместник – директор: 1246 лв.;
3. учител, възпитател, логопед, психолог, педагогически съветник, корепетитор, хореограф, треньор по вид спорт, рехабилитатор на слуха и говора, ръководител на направление ИКТ: 1085 лв.;
4. старши учител, старши възпитател: 1120 лв.;
5. главен учител, главен възпитател: 1176 лв.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 2004 г. за прегледите на корабите и корабопритежателите

Наредбата определя условията и редът за извършване на прегледите на кораби и корабопритежатели, видовете прегледи и органите, които ги извършват. Целта на тези прегледи е установяване спазването на изискванията за безопасност, сигурност, безопасна експлоатация и предотвратяване на замърсяването на околната среда, както и условията за труд и живот на борда на кораба.

Обнародваните промени в наредбата се отнасят главно до правомощията на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ в качеството ѝ на контролен орган съгласно наредбата.

Важно изменение, касаещо корабопритежателите, се отнася до случаите на откриване на несъответствия със законовите разпоредби.
Когато откритите несъответствия са опасни за безопасността на ро-ро пътническия кораб или високоскоростния пътнически плавателен съд или представляват непосредствена опасност за здравето или живота на неговия екипаж и пътници, капитанът на пристанището или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за задържане на съответния плавателен съд. Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административно процесуалния кодекс като административен акт.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 12 от 2010 г. за проверките по реда на държавния пристанищен контрол

Основното изменение се състои в създаването на ново Приложение № 14. То урежда реда за извършване на проверка на ро-ро пътнически кораби и високоскоростни пътнически плавателни съдове по редовни линии.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 20 от 2011 г. относно правилата за безопасност и стандартите за пътническите кораби

Днешният Бюлетин „Законодателство“: брой 3 завършваме с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 20 от 2011 г.

нея се внасят промени в категориите на морските зони. Допълнителни промени има и в класовете на пътническите кораби. Тези класове се определят според морската зона, в която могат да оперират.

Изпълнителна агенция „Морска администрация“ изготвя и осъвременява списък на морските зони, който се публикува в „Известие до мореплавателите“. Неразделна част от този списък е и списъкът на морските зони, през които преминават ро-ро пътнически кораби. Те се отнасят до корабите, извършващи рейсове по редовна линия, за или от български пристанища. В списъка на морските зони се включват и данни за съответните стойности на значителната височина на вълните в тези зони.

______________________________________________________________________________

Останалите броеве от електронното издание на Адвокатска кантора „Петкова“, можете да намерите в секцията „Бюлетин „Законодателство“.

Принудително изпълнение

Получих заповед за изпълнение. Сега какво?

Издаването на заповед за изпълнение бележи началото на заповедното производство по Гражданския процесуален кодекс. Това производство се използва изключително често, особено в случаите на задължения по банков кредит или за битови разходи. Тези разходи най – често са периодични и са свързани със задължения към ЧЕЗ, Водоснабдяване, Топлофикация, мобилни и кабелни оператори и др.

Ипотечният кредит и неговите особености.

Причината за широкото използване на заповедното производство се корени в неговата бързина и финансовата му изгодност. На първо място, то е значително по – евтино от общия исков процес. При последния, държавната такса е в размер на 4 на сто от материалния интерес. Въз основа на този интерес се изчислява и адвокатското възнаграждение. За образуване на заповедно производство, обаче, се дължи проста държавна такса, която е предварително определена. 

Адвокатският хонорар, от своя страна, се дължи наполовина спрямо този при исков процес. Освен това, производството по издаване на заповед за изпълнение е значително ускорено. В идеалния случай, то може да приключи до месец и половина след подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение, съответно в рамките на този срок кредиторът да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на който да започне принудително изпълнение.

Какво да правим, в случай че получим призовка от ЧСИ четете в статията „Принудително изпълнение. Можем ли да се отървем?“.

Именно, поради широката приложимост на производството за издаване на заповед за изпълнение днес ще разгледаме нейните особености и ще отговорим на множество въпроси, свързани със защитата срещу нея.

Кога се издава заповед за изпълнение?

Случаите, в които се издава заповед за изпълнение все пак са ограничен брой. Това означава, че не е възможно за всяко едно задължение да бъде издадена такава заповед. В българското заповедно производство съществуват два вида заповед за изпълнение – тази по чл. 410 от ГПК и тази по чл. 417 от ГПК (за незабавно изпълнение). В зависимост от това пред коя от двете заповеди сме изправени се разграничават техните характеристики и защитата срещу тях. Предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е сравнително по – често срещана, в настоящата статия ще разгледаме само нея. Особеностите на заповедта за незабавно изпълнение и формите на защита срещу нея, ще оставим за отделен коментар.

Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК

Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК по – нататък в изложението ще наричаме за краткост просто „заповед за изпълнение“.

Тя се издава за изчерпателно изброени задължения. Това са:

1. задълженията по вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд.

ВАЖНО!!! Подсъдни на районния съд са исковете с цена под 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

2. задължения за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължения да я върне (напр. при договор за наем на автомобил или при заем за послужване). Такава заповед може да се издаде и за предаването на движима вещ, която е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението. Последният случай ще бъде налице, напр., при договор за покупко – продажба, по който продавачът не е предал продадената вещ).

Производство по издаване на заповедта за изпълнение

Производството по издаване на заповедта за изпълнение започва по инициатива на кредитора чрез подаване на заявление до съда. В тридневен срок от получаването му той издава исканата заповед за изпълнение и връчва препис от нея на длъжника.

ВАЖНО!!! Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските.

Как да се защитим?

Защитата срещу издадената заповед за изпълнение може да се прояви на две нива – в заповедното производство и в исковия процес. Преценката кой от видовете защита следва да се предприеме се прави за всеки конкретен случай според обстоятелствата по казуса.

Защита в заповедното производство

Защитата в заповедното производство се осъществява чрез подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение. То може да се отнася до части от заповедта или до цялата заповед. Обосноваване на това възражение не се изисква. Иначе, казано, достатъчно е в него да се напише просто „Не дължа.“. Съществуват, обаче, две изключения от това правило. 

На първо място, едно от изключенията се отнася за случаите, в които длъжникът е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в рамките на едноседмичния срок за доброволно изпълнение, който се съдържа в нея. В този случай към възражението следва да се приложат доказателства за осъщественото изпълнение. На второ място, в случай че длъжникът с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи заплащане на направените от кредитора в заповедното производство разноски.

ВАЖНО!!! Възражението срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът може да подаде в едномесечен срок от връчването ѝ. Спазването на този срок е от изключително значение, тъй като той не може да бъде продължаван.

ВАЖНО!!! Подобно възражение не е препоръчително да се подава преди случаят да е прегледан от опитен адвокат. Това е така, тъй като има случаи, в които подаването на възражение може повече да навреди на длъжника. Кога да се подаде възражение и кога не се решава за всеки конкретен случай, според обстоятелствата по него. 

Като последица от подаването на възражение в едномесечния срок се явява указанието на съда до заявителя – кредитор да предяви иск за установяване на вземането си. Този иск следва да бъде подаден също в едномесечен срок. В противен случай заповедта за изпълнение се обезсилва.

Защита в исковия процес

Упражняването на защита чрез възражение в заповедното производство активира нуждата от защита в исковия процес, ако заявителят спази едномесечния срок.

ВАЖНО!!! Защита в исков процес срещу издадена заповед за изпълнение ще има и в случаите, когато:
1. заповедта за изпълнение се счита за връчена, в случаите в които длъжникът не се е явил в определения за получаването ѝ срок от канцеларията на съда или общината и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението;
2. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Необходимостта от защита в исковия процес след представяне на възражение в рамките на заповедното производство произтича от факта, че при подаване на възражение от страна на длъжника се счита, че вече е налице правен спор по отношение на вземането, което се търси чрез искането за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка, единствено компетентен да реши такъв спор е съответния първоинстанционен съд.

Основното средство за защита в исковия процес, образуван след подаване на възражение, е възражението за давност. То трябва да бъде предявено най – късно в срока за отговор на исковата молба.

Защита срещу претенции за изпълнение на задължения, чиято погасителна давност е изтекла.

Защита по исков ред по инициатива на длъжника

Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Последици от неподаване на възражение

Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. С това действие заповедното производство приключва и се отваря възможност за започване на изпълнителен процес. Това ще се случи, когато кредиторът подаде молба до ЧСИ за образуване на изпълнително дело срещу длъжника.

ВАЖНО!!! В случай че възражение срещу заповедта за изпълнение не е подадено, давността се прекъсва с образуване на изпълнителното дело. Това означава, че считано от предприемането на това действие започва да тече нова давност, а изтеклата до момента губи своето значение. Дали давността ще бъде тригодишна или петгодишна зависи изцяло от вида на съответното задължение.

Как да преценим кое средство за защита да използваме?

Както вече споменахме, преценката за вида на конкретното средство за защита, което е препоръчително да се използва зависи от обстоятелствата по съответния случай. Съществуват, обаче, някои особени обстоятелства, които следва да се вземат предвид преди извършването на тази преценка.

На първо място, в случай че задължението, за изпълнението на което е издадена заповед за изпълнение не е погасено по давност и липсват други основания за недължимост, подаването на възражение може да доведе до възлагане на допълнителни разноски в тежест на длъжника. Това ще се случи, ако кредиторът успее да докаже основанието и размера на вземането си в исковия процес, който би започнал въз основа на направеното възражение.

На второ място, при подаване на възражение и образуване на исков процес въз основа на него, законодателят придава обратно действие на прекъсването на давността. В този случай, давността се счита за прекъсната от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, а не на иска за установяването на вземането.

На трето място, в случай че давността за предявеното вземане е изтекла, което е често срещана хипотеза, възражение срещу издадената заповед за изпълнение е препоръчително да се направи. В този случай, както споменахме по – горе, кредиторът ще има право да предяви иск за установяване на вземането си. В рамките на този процес, длъжникът може да повдигне възражение за изтекла погасителна давност. Последиците от предяваване на това възражение в рамките на образуван от кредитора исков процес ще спести на длъжника време и нерви. Освен това, уважаването на възражението за давност от страна на съда ще доведе не само до отпадане на задължението, но и до заплащане на направените от длъжника разноски за защита.

В заключение

Както видяхме, заповедното производство е едно изключително улеснено, ускорено и често срещано в практиката производство за събиране на неплатени задължения. Също толкова често, при получаване на заповед за изпълнение, длъжниците изпадат в паника, смятайки че положението е неспасяемо. Това, обаче, не винаги е така. Именно, поради факта, че производството е улеснено и ускорено, законът предоставя на длъжника достатъчно ефективни средства за защита. Разбира се, тези средства са предоставени и при отчитане на интереса на кредитора. При наличието на правилна преценка и навременно упражнена защита, може да се окаже, че кредиторът няма да успее да докаже наличието на вземането си.

_____________________________________________________________________

Още интересни теми във връзка със защитата срещу претенции за изпълнение на задължения по кредити или битови разходи, можете да прочетете в секцията „Принудително изпълнение“.

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с богат опит в успешното осъществяване на правна помощ, защита и съдействие на длъжници по изпълнителни дела и заповедни производства.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Бюлетин "Законодателство"

Бюлетин „Законодателство“: брой 2

Днешният Бюлетин „Законодателство: брой 2 обхваща публикуваните законодателни промени за периода 10.01. – 17.01.2020 г.

Както и в предишния брой на Бюлетин „Законодателство“ днес също ще посочим всички законодателни промени, а най – интересните ще коментираме.

Бюлетин „Законодателство“: брой 2: „Държавен вестник“, бр. 4 от 2020 г.

Днешното издание на Бюлетин „Законодателство“: брой 2 започваме с промените, обнародвани с „Държавен вестник“, бр. 4, публикуван на 14.01.2020 г. Броят е извънреден. С него, както и в предишните броеве са обнародвани само подзаконови нормативни актове, както и две решения на Върховен административен съд.

Постановление № 2 от 2020 г. за изменение и допълнение на Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги, приета с Постановление № 3 на Министерския съвет от 2017 г.

Това изменение е направено с цел въвеждане на хармонизирания европейски стандарт за уебсайтовете и мобилните проложения. Става въпрос за стандарт EN 301 549 V2.1.2 (2018-08) на Европейската комисия. Изменението се отнася до възлагане на задължение на административните органи, на доставчиците на обществени услуги и на лицата, осъществяващи публични функции да приведат съдържанието на интернет страниците си и мобилните си приложения в съответствие с посочения стандарт. Възлага се и задължение за разработване и публикуване на декларация за достъпност.

Разбира се, както при всяко правило и тук е предвидено изключение от задължението за осигуряване на достъпност. То се отнася до случаите, в които изпълнението на това задължение би довело до прекомерна организационна или финансова тежест за задълженото лице. Към мерките, водещи до прекомерна тежест, се включват и онези мерки, които биха застрашили способността на задълженото лице да изпълни своята цел или да публикува информация, която е необходима за неговите задължения и услуги или е свързана с тях. При преценката за прилагането на изключението се взема предвид вероятната полза или вреда, която би настъпила за гражданите, по – специално за хората с увреждания.

Любопитно!!!

Посоченото изменение е допълнение на разпоребите на Закона за електронното управление в частта му относно достъпността на интернет страниците и мобилните приложения на административните органи, работещи с електронни документи и предоставящи административни услуги по електронен път, както и на интернет страниците и мобилните приложения на лицата, осъществяващи публични функции, и на организациите, предоставящи обществени услуги.

Съгласно тези разпоредби посочените по – горе лица осигуряват достъпност на съдържанието на своите интернет страници и мобилни приложения в съответствие с приложимите хармонизирани стандарти, части от тях или технически спецификации.

Голяма част от задълженията за осигуряване на достъпност са свързани с необходимостта от създаване на равни възможности за достъп до електронни документи и електронни административни услуги от страна на хора с увреждания.

Национален рамков договор № РД-НС-01-3 от 23 декември 2019 г. за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2020 – 2022 г.

На следващо място, сред представените с Бюлетин „Законодателство“: брой 2 промени е Националният рамков договор № РД-НС-01 от 23 декември 2019 г.

Всъщност, нека с няколко изречения да споменем какво представлява националния рамков договор и за какво се отнася. С всички национални рамкови договори, на консенсусна основа, се определят правата и задълженията на Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз, Българския зъболекарски съюз, районните здравноосигурителни каси, както и на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ в здравната система.

С конкретния национален рамков договор, който е част от Бюлетин „Законодателство“: брой 2 и който е публикуван в „Държавен вестник“, бр. 4 от 2020 г. се уреждат:

1. условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях;

2. отделните видове медицинска помощ;

3. условията и реда за оказването ѝ;

3а. обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ;

4. критерии за качество и достъпност на помощта, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите;

5. документацията и документооборота;

6. задълженията на страните по информационното осигуряване и обмена на информация;

6а. условията и реда за контрол по изпълнението на договорите;

6б. санкции при неизпълнение на договора;

7. други въпроси от значение за здравното осигуряване.

Споразумение за сътрудничество в областта на статистиката между Националния статистически институт на Република България и Централното статистическо бюро на Палестина

Споразумението е сключено в рамките на правомощията на Националния статистически институт. То се отнася до оказване на взаимно сътрудничество между страните по него. Целта на това сътрудничество е постигане на качествено развитие статистическите методологии, статистическите изследвания и по – добро разбиране на статистическите резултати. Страните по споразумението се уговарят и да обменят опит и знания във всички области на статистическата дейност.

Меморандум за разбирателство между Министерството на младежта и спорта на Република България и Министерството на младежта и спорта на Република Сърбия за сътрудничество в областта на младежта и спорта

Меморандумът за разбирателство е писмен правен документ. Той описва принципите и условията на постигнато между две или повече страни споразумение в определена област. В конкретния случай между България и Сърбия е сключено споразумение за сътрудничество в областта на младежта и спорта. То е отразено в обнародвания в „Държавен вестник“, бр. 4 от 2020 г. и публикуван в Бюлетин „Законодателство“: брой 2 меморандум.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-142 от 2016 г. за условията и реда за изпращане на държавни служители от Министерството на вътрешните работи за изпълнение на длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации

Както подказва нейното наименование, изменяната наредба за отнася до условията и реда за изпращане на държавни служители от системата на МВР на служба в структури на ЕС. С коментираното изменение се предвижда изключение от задължението за провеждане на национална процедура за подбор.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. 

Наредбата е издадена от министъра на земеделието, храните и горите и съдържа множество изменения. Те се отнасят най – вече до въвеждане на мярката „Събиране на реколтата на зелено“.

ВАЖНО за заетите в лозаро – винарския сектор!!! С коментираните изменения се въвежда период за прием по мярка „Застраховане на реколтата“ от 1 май до 30 юни. Този прием ще се прилага за всяка година от програмния период. По отношение на мярката „Събиране на реколтата на зелено“ периодът за прием на заявления за предоставяне на финансова помощ се определя от министъра на земеделието, храните и горите, но не може да бъде по – късно от 10 юни. Определянето на този период се извършва най – късно до 25 април на съответната година. Възможно е, обаче, за конкретната година прием на заявления да няма, поради обявяване на неприлагане на мярката. Това става със заповед на ресорния министър. Подробностите относно правната уредба на коментираната мярка се съдържат в нововъведената глава Пета.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство

Глава Пета от Закона за българското гражданство се отнася до условията и реда за придобиване на такова гражданство. Измененията, коментирани в днешния Бюлетин „Законодателство“: брой 2 се отнасят до въвеждането на изисквания за извършване на служебни проверки. Те се правят от компетентните органи по закона с цел намаляване на административната тежест за кандидатите.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 14 от 2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението – Национална база данни „Население“

Измененията касаят единствено органите на съдебната власт и не представляват обществен интерес.

Решения на Върховния административен съд.

Решение № 6136 от 23 април 2019 г. по административно дело № 11077 от 2016 г. и Решение № 16766 от 10 декември 2019 г.по административно дело № 8601 от 2019 г. И двете решения са от категорията на подлежащите на обнародване, поради това, че касаят подзаконов нормативен акт. Това е Наредба № 8121з-776 от 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. С второто решение се отменя първото, като последиците от това се състоят в цялостна отмяна на посочената наредба.

„Държавен вестник“, бр. 5 от 2020 г.

Днешният Бюлетин „Законодателство“: брой 2 продължаваме с редовния седмичен брой на „Държавен вестник“. Това е броят от днес, 17.01.2020 г. В него също няма обнародвани законодателни промени, а единствено промени в подзаконови нормативни актове. Обнародвани са и две решения на Върховния административен съд. Допуснати са, също така, промени в персоналния състав на българското правителство.

Решение на Народното събрание на Република България за персонални промени в Министерския съвет на Република България

С това решение се освобождава бившият министър на околната среда и водите Нено Димов, който към настоящия момент е задържан. На негово място Народното събрание избира Емил Димитров. Медиите са му дали прякора „Ревизоро“, заради издадените от него книги, свързани с Агенция „Митници“, на която е бил назначен за ръководител през 2001 г.

Постановление № 3 от 2020 г. за създаване и функциониране на Механизъм за възлагането и изпълнението на научни консултации от Българската академия на науките

Целта на така създадения механизъм е да осигурява осигурява висококачествена и независима научна експертиза за органите на изпълнителната власт. Такива консултации БАН ще следва да предоставя по въпроси от значителна важност при формирането на секторни политики и инструменти за изпълнение на държавната политика, както и при транспониране на европейски директиви и привеждане в съответствие на други европейски препоръки или документи.

Решение № 16 на Министерския съвет от 2020 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – пясъци и чакъли

Концесията се отнася до находище „Мечта“, разположено в землищата на с. Кънчево и с. Черганово, община Казанлък, обл. Стара Загора. Тя се предоставя за срок 25 години. Концесионер ще бъде „Трон“ ЕООД. Дружеството е със седалище и адрес на управление в с. Дунавци и е собственост на Неждет Зекерия Яшар.

Решение № 18 от 2020 г. за откриване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Равда – централен“, община Несебър, област Бургас

Срокът, за който се предвижда да се предостави концесия е 20 години. Минималният размер на концесионното възнаграждение е определен на 8071 лв. без ДДС.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 44 от 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти

Наредбата е издадена от министъра на земеделието, храните и горите. Измененията се отнасят най – вече до разпоредбите, свързани с отглеждане на свине за лични нужди в семейни ферми. Създава се и нов раздел в наредбата, с който се уреждат ветеринарномедицински и зоохигиенни изисквания към животновъдните обекти – пасища.

Кои са по – съществените новости?

1. Нови животновъдни обекти за отглеждане на свине във фамилна и индустриална ферма се изграждат при спазване на мерките за биосигурност и на разстояние не по-малко от 10 км от други обекти за отглеждане на свине във фамилна, индустриална ферма и заградена територия за отглеждане на космат дивеч. Правилата за разстоянията не се прилагат, в случаите на технологично свързани обекти за отглеждане на свине в индустриална ферма.
2. Нов животновъден обект за отглеждане на птици се изгражда на разстояние не по-малко от 10 км от заградена територия за отглеждане на пернат дивеч.


3. Около животновъдните обекти за отглеждане на свине в индустриална ферма за ограничаване на всякакъв контакт с диви свине следва да се обособи буферна зона с отстояние не по – малко от 500 м от оградата на обекта до горски територии и обработваеми земеделски земи за добив на продукция. Дадени са и алтернативни варианти. Наредбата дава възможност да се изгради двойна ограда, състояща се от мрежа и електропастир или плътна ограда, която е метална или зидана.
4. В личните стопанства на физически лица се отглеждат за лични нужди до:

а. два броя едри преживни животни (ЕПЖ) и приплодите им до 12-месечна възраст;
б. десет броя дребни преживни (ДПЖ) с приплодите им до 9-месечна възраст;
в. три броя прасета за угояване, различни от свине майки и некастрирани нерези;
г. два броя еднокопитни и приплодите им до 12-месечна възраст;
д. десет възрастни зайци с приплодите им, но не повече от сто броя общо;
е. петдесет възрастни птици независимо от вида;
ж. сто бройлера или подрастващи птици независимо от вида. Обектите следва да включат някои от мерките за биосигурност. Въведени са и промени в изискванията относно животновъдните обекти за отглеждане на свине в лични стопанства, фамилни и индустриални ферми (чл. 11 – 11в).

Ветеринарномедицински и зоохигиенни изисквания към животновъдните обекти – пасища

Измененията са отразени в чл. 18а и следващите. По – съществените разпоредби са следните:

1. В животновъдни обекти – пасища, се отглеждат едри и/или дребни преживни животни и/или еднокопитни животни целогодишно пасищно. Тези обекти следва да отговарят на следните изисквания:

а. да разполагат с ограждение, осигуряващо безопасност на обекта, което не позволява свободен достъп на хора и неконтролируемо движение на диви и селскостопански животни;
б. да разполагат с площ от поне два декара за една животинска единица;
в. да имат осигурен постоянен достъп до вода и храна;
г. да имат навес с минимум две съседни страни, който осигурява защита от неблагоприятни атмосферни влияния и други вредни въздействия върху здравословното състояние на всички животни;
д. да разполагат с обособено място или съоръжение, което дава възможност за бързо залавяне и фиксиране на животните при извършване на ветеринарномедицински или зоотехнически манипулации;
е. имат поставена информационна табела на входа, съдържаща данни за идентификацията на обекта.

2. Собственикът или ползвателят на люпилня и/или животновъден обект за отглеждане на птици и свине в индустриална ферма е длъжен да разполага с одобрени от изпълнителния директор на БАБХ или оправомощено от него лице:
а. програма за почистване, дезинфекция, дезинсекция и дератизация с въведени процедури и тяхното документиране;
б. индивидуален план за биосигурност с определяне на критичните контролни точки в обекта и процедури за тяхното управление;
в. изготвен план за прилагане на спешни мерки при констатиране на заразно заболяване.

По – голямата част от промените са предвидени с цел по – добра превенция на епидемии, подобни на тази от африканска чума по свинете.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № РД-02-20-6 от 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението

Наредбата е издадена съвместно от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието.

Най – важното изменение е това в чл. 2, ал. 2. Съгласно него в общината, района или кметството се издават удостоверения за всички лица независимо от адресната им регистрация с изключение на изрично предвидените в наредбата случаи. До настоящия момент такива удостоверения се издаваха само, ако съответната община, район или кметство има достъп до Националната база данни „Население“.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на канцерогени и мутагени при работа

Наредбата е на министъра на труда и социалната политика и на министъра на здравеопазването. Измененията касаят най – вече граничните стойности на професионална експозиция.

Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № Із-417 от 2010 г. за организацията и технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските лични документи

Инструкцията е на министъра на вътрешните работи и урежда изменения в организационни въпроси, касаещи служителите на МВР, заети при издаване на български лични документи. Промените не представляват обществен интерес.

Решение № 1341 от 31 януари 2019 г.по административно дело № 8647 от 2018 г.

Решението е на Върховния касационен съд от категорията на подлежащите на обнародване. Делото е образувано по съвместна жалба от Българския лекарски съюз, Сдружение с нестопанска цел „Център за защита на правата в здравеопазването“ и Сдружение с нестопанска цел „Национално сдружение на частните болници“. Оспорва се Решение № РД-НС-04-24-1 от 29 март 2016 г., прието от Надзорния съвет на НЗОК. Мотивите за оспорването са свързани с неговата нищожност, алтернативно незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с материалния закон.

Предмет на оспореното решение са:

1. обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по чл. 45 ЗЗО;

2. условията и редът за контрол по изпълнението на договорите и санкции при неизпълнение на договорите, за които в ЗЗО се предвижда, че са част от съдържанието на НРД, и които не се съдържат в НРД за медицинските дейности за 2015 г., във връзка с промяна в действащото относимо законодателство – ЗИДЗЗО; Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г.; Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения;

3. медицинските дейности във връзка с промяна в действащото относимо законодателство – Наредба № 2 от 25 март 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;

4. други условия по чл. 55, ал. 2, т. 1, 3, 4, 5, 6 и 7 ЗЗО във връзка с промяна в действащото относимо законодателство – Наредба № 2 от 2016 г. и други посочени в разпоредбата актове, както и условията и редът за съставяне на уникален идентификационен номер на здравноосигуреното лице – ЗОЛ (УИН на ЗОЛ), и процедурата по електронна автентификация на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗЗО и чл. 2, ал. 5 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.

Резултатът от подадената жалба срещу Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. е обявяване на неговата нищожност.

______________________________________________________________________________

В секция Бюлетин „Законодателство“ можете да намерите следващите негови броеве.


Договорно право

Лизинг на автомобил. Какво трябва да знаем?

Договорът за лизинг на автомобил е най – често използваното средство за закупуване на чисто нова кола. В практиката, обаче, той твърде често предизвиква сериозни неясноти. От друга страна, този вид договор далеч не е уреден в полза на лицето, което получава лизинга. Поради това е добре да сме добре запознати с рисковете, с които можем да се сблъскаме и едва тогава да преценим дали бихме искали да използваме именно този инструмент за придобиване на мечтания автомобил.

Важно!!! Договорът за лизинг на автомобил и продажбата на изплащане са два съвсем различни вида договори. При продажбата на изплащане, правата и задълженията на продавача и купувача са сравнително равностойно уредени. Както, обаче, ще видим по – долу, това не е така при договора за лизинг на автомобил, където интересът на лизингодателя е много добре защитен за сметка на интереса на лизингополучателя.

Лизинг на автомобил – правна уредба

Всъщност, когато говорим за договора за лизинг на автомобил, трябва да отбележим, че законът не урежда конкретно него, а лизингът като цяло. Нека видим какво представлява този договор и какви са неговите особености. Правната уредба се намира основно в Търговския закон.

Същност на договора за лизинг на автомобил

Съгласно закона има два вида лизинг – оперативен и финансов. Страните и по двата вида са еднакви. Лизингодателят е лицето, което предоставя лизинга. Лизингополучателят, от своя страна, пък е лицето, което се ползва от него. И така, при оперативния лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Тоест, това правоотношение прилича много на наем. С изтичането на договора за лизинг, лизингополучателят може да върне автомобила, да го замени с нов или да стане негов собственик като заплати остатъчната му стойност.

При финансовия лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. При договорите за лизинг на автомобил именно финансовият лизинг е по – често срещаната хипотеза. 

Това е така, тъй като обикновено лизингодателят е определено автомобилно представителство за България на известна марка, което придобива лизингования автомобил от централата в съответната държава по произход. При финансовия лизинг, с изтичането на срока на договора, лизингополучателят може да стане собственик на лизингованата вещ. Тоест, правоотношението тук прилича в голяма степен на правоотношението при продажба на изплащане със запазване на собствеността.

Особености на договора за лизинг

За разлика от договора за наем и за продажба на изплащане, където действа принципът, че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за собственика, то при договора за финансов лизинг, този риск е за лизингополучателя, който, както видяхме по – горе, не е собственик на вещта през времето на действие на договора.

Какво означава това? Най – просто казано, това означава, че дори и ако автомобилът бъде откраднат или повреден, лизингополучателят не се освобождава от плащането на вноските по договора до края на неговия срок. По темата за кражбата на лизингован автомобил вече е налице и задължителна съдебна практика. На 9 декември 2019 г. Върховният касационен съд се произнесе с решение, според което дори и при кражба на лизингования автомобил, лизингополучателят дължи всички вноски до края на срока на договора за лизинг.

При оперативния лизинг, рискът от случайното погиване или повреждане на вещта е за лизингодателя. И в това има добра логика, тъй като както споменахме по – горе, с оперативния лизинг се предоставя една вещ (автомобил) за ползване. Често пъти, обаче, лизионгодателите залагат в договорите за оперативен лизинг клауза, че рискът остава за лизингополучателя.

ВАЖНО!!!

При договора за лизинг на автомобил лизингополучателят заплаща застрахователните вноски по застраховка „Каско“ с включена кражба. Лизингодателят, обаче, е този, който в случая получава застрахователното обезщетение. Това законово разрешение, обаче, при финансовия лизинг, е крайно несправедливо, защото по този начин лизингодателят се обогатява неоснователно. Това се случва, поради факта, че лизингодателят е получавал редовно лизинговите вноски, а едновременно с това получава и второ плащане за една и съща вещ чрез застрахователното обезщетение. Именно този факт е особено важно да се знае преди да се вземе решение за сключване на договор за лизинг на автомобил.

При оперативния лизинг това решение има известна логика, тъй като лизинговите вноски приличат на наемните. Тук придобиването на собствеността след изтичане на договора е опция. В случай, че лизингополучателят не желае да придобие ползвания до момента автомобил, той го заменя с нов, чиято лизингова (наемна) вноска, продължава да плаща.

Казус от кантората
Закупен е чисто нов автомобил от официално представителство на съответната марка. Договорът за лизинг на автомобил е от вида „оперативен“ и е за срок 5 години. Лизинговите вноски са заплащани своевременно. Същото се отнася и до вноските за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и застраховка „Автокаско“. В началото на четвъртата година, автомобилът е откраднат. Лизингодателят получава застрахователното обезщетение, но изисква от лизингополучателя да плати вноските за оставащите две години от договора, като отбелязва, че в противен случай ще ги събере по съдебен ред. Според задължителната съдебна практика, в този случай лизингодателят е в правото си, тъй като противозаконното отнемане на автомобила не води до прекратяване на договора. 

Това е и един от основните недостатъци на договора за лизинг на автомобил. Със съдействието на кантората беше постигнато съгласие между двете страни по договора лизингополучателят да не заплаща дължимите до края на срока на договора вноски, а лизингодателят да направи 30% отстъпка при лизинговане на следващ автомобил, като компенсация за изгубените лизингови вноски преди кражбата. 

Какво се случва, когато лизингополучателят спре да плаща лизинговите вноски

В обичайния случай, лизингодателят разваля договора за лизинг на автомобил, поради неизпълнение, като изисква връщане на автомобила. От друга страна, обаче, на лизингополучателя се представя за подпис запис на заповед за останалите вноски.

ВАЖНО!!! Записът на заповед е ценна книга, която обективира в себе си безусловно задължение да се плати.

Защо при разваляване на договора за лизинг на автомобил лизингодателите принуждават неизправния лизингополучател да подпише запис на заповед за сумата, представляваща оставащите до края на срока на договора вноски? Отговорът на този въпрос е много прост. Правят го, защото нямат друг правен механизъм, с който да поискат тези вноски, тъй като те са недължими. 

Това е така, защото при упражняване на правото на разваляне на договора за лизинг на автомобил, правата и задълженията по него отпадат. Тоест, отпада и задължението за заплащане на следващите вноски. Лизингодателите са наясно с този факт и именно затова се възползват от незнанието на лизингополучателя, принуждавайки го да подпише записа на заповед. Предвид, че той представлява безусловно обещание да се плати определена сума, в случай че лизингополучателят го е подписал, възможностите му за защита значително се усложняват, макар и да не са невъзможни.

Поради това е важно да се консултирате със специалист преди да  подпишете какъвто и да било документ. Това може да Ви бъде от изключителна полза за ефективна защита на правата Ви.

Ето защо, в случай че вече нямате възможност да плащате вноските по лизинга, трябва да знаете няколко неща. Първо, дължите връщане на автомобила. Второ, дължите плащане на вноските, начислени до деня на разваляне на договора. Трето, не дължите оставащите вноски до края на срока на договора. Дължите, обаче, обезщетение.

ВАЖНО!!!

Често се случва лизингодателите да включват в договорните клаузи уговорка, че при разваляне на договора за лизинг на автомобил по вина на лизингополучателя, последният ще бъде длъжен да плати неустойка в размер на оставащите вноски по договора. Тази практика прилича много на порочната хипотеза със записа на заповед, за която говорихме по – горе. Освен това тя представлява и (неуспешен) опит за заобикаляне на закона. 

Това е така, тъй като неустойката не може да бъде използвана за извличане на непозволена печалба. Всъщност тя има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Използването ѝ за всякакви други цели извън посочените я прави нищожна. Това е така, защото, ако тя бъде уговорена в същия размер, който лизингодателят би получил, ако договорът бе продължил да действа, ще се излезе именно извън посочените нейни функции.

Защита на лизингополучателя при неплащане на вноски

Защитата на лизингополучателя е възможна в няколко от етапите на развалянето на договора за лизинг в случай на неизплащане на вноските.

На първо място, в случай че лизингодателят желае да развали договора, той има право да иска връщане на автомобила и плащане на дължимите до развалянето вноски.

Второ, ако лизингодателят не развали договора, той няма право на връщане на автомобила, а само може да търси дължимите вноски. Това е така, защото договора за лизинг продължава да действа.

И горните два случая, за дължимите лизингови вноски, лизингодателят може да иска да му бъде издадена заповед за незабавно изпълнение. Разпореждането, с което тази заповед се уважава, лизингополучателят може да обжалва в 14-дневен срок от получаването му.

В случай че лизингополучателят е подписал запис на заповед, лизингодателят може да иска издаването на заповед за изпълнение. Когато този запис на заповед е издаден за оставащата до края на срока на разваления договор сума, е много важно да се предяви навременно възражение. Възразяването на заповедта за изпълнение активира задължението на лизингодателя да предяви иск за установяване на вземането си. А в исковия процес може да се окаже, че записът на заповед е привидно съставен. По този начин лизингополучателят ще може ефективно да защити правата си.

В заключение

Както видяхме, различните разновидности на договора за лизинг не са предвидени в особена степен в полза на лизингополучателя. Ето защо е необходимо, преди да подпишете договор за лизинг на автомобил, подробно да се запознаете с рисковете, които може да донесе той и да прецените дали тези рискове си заслужават. От друга страна, в много случаи, автомобилните представителства не предоставят друга опция за закупуване на чисто нов автомобил, когато потенциалните купувачи не разполагат с цялата необходима за покупката сума, именно защото договорите за лизинг са изключително в тяхна полза. 

Това, обаче, не бива да Ви отчайва. Дори и да решите да сключите такъв договор, важно е и навременно да потърсите специализирана помощ. Това правило има сила най – вече в случаите, когато нямате възможност да продължите да заплащате вноските за автомобила. Именно тази специализирана намеса може да спести много неприятности, които биха възникнали, ако съответните права не бъдат защитени навреме.

От друга страна, не бива да забравяте, че сключването на договор за лизинг не е и единствената възможна опция. Българското законодателство предвижда и възможност за продажба на изплащане. В доста по – голяма полза за купувача, спрямо сключването на договор за лизинг, ще бъде и ползването на потребителски кредит.

_______________________________________________________________________

Отговорите на още много интересни въпроси, свързани с различните видове договори, както и с правата и задълженията на страните по тях, можете да намерите в секцията „Договорно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага висококвалифицирана правна помощ в областта на договорното право.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел.: +359 884 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Обясни ми правото

Обясни ми правото: Истанбулска конвенция

Истанбулската конвенция е един международен договор, който предизвика множество полюсни реакции. В медийното пространство превес взеха спекулациите, че конвенцията узаконява еднополовите бракове и третия пол. Твърдения, които напълно противоречат на нейното съдържание. А тяхната необоснованост може да бъде доказана от един прост и елементарен прочит на нейния текст. Ето защо в платформата „Обясни ми правото“ обсъждаме въпросът за Истанбулската конвенция изключително пространно. В първото видео от серията „Обясни ми правото: Истанбулска конвенция“ говорим за псевдо проблемите, които този международен договор разкрива.

Защо „псевдо проблеми“? Отговорът на този въпрос е много прост и еднозначен. Защото скритите проблеми и цели на Истанбулската конвенция, всъщност, не съществуват. Те са просто плод на медийни спекулации, чието разпространение беше постигнато, поради ниското ниво на правна култура на българското общество и склонността му да не създава собствено мнение по въпроси от обществен интерес. Именно и предвид притеснителните мащаби на тази тенденция, беше създадена платформата „Обясни ми правото“, чиято цел е точно повишаването на правната култура на гражданите и събуждането у тях на възможността за независимо мислене.

Отговор на въпроса „Узаконява ли Истанбулската конвенция еднополовите бракове и третия пол?“, можете да намерите в статията на адв. Силвия Петкова за българския правен портал lex.bg. А „Какво узаконява Истанбулската конвенция?“ чуйте в интервюто на адв. Силвия Петкова за Българска свободна телевизия.

В първата част от серията „Обясни ми правото: Истанбулска конвенция“ разкриваме абсурдността на спекулативните твърдения по отношение на нея. Обсъждаме и решението на Конституционния съд на Република България за обявяване на противоречието на Истанбулската конвенция с българската Конституция. В тази част обръщаме внимание и на обществено наложените стереотипи по отношение на социалните роли, възложени на мъжете и жените, които българският Конституционен съд счита за конституционосъобразни.

ВАЖНО!!!

„Социален пол“ и „социална роля на пола“ не са еднозначни понятия. Всъщност, понятие „социален пол“ не съществува. То е плод на грешка в превода на Истанбулската конвенция от официалните ѝ версии на български език.

И така, какви са псевдо проблемите на Истанбулската конвенция, вижте във видеото.

Другите видеа от платформата, можете да намерите в секцията „Обясни ми правото„.

Обясни ми правото

Обясни ми правото: Сексуален тормоз

Във видеото „Обясни ми правото: Сексуален тормоз“ обсъждаме за пореден път една от темите – табу за българското общество.

Сексуалният тормоз е тема, която е слабо регламентирана, слабо коментирана и още по – слабо разбирана.

Нека дадем пример за регламетацията на проблема в някои европейски държави. В съседна Румъния се регламентира сексуалният тормоз на работното място. Първо, той се смята за форма на дискриминация и затова се урежда в Закона за защита от дискриминация. Второ, съгласно Закона за равнопоставеност на мъжете и жените, сексуалният тормоз се счита за базиран на пола акт. И трето, съгласно Наказателния кодекс, тормозът, който се извършва чрез отправяне на заплахи или поставяне на ограничения с цел получаване на сексуално удовлетворение от лице, което злоупотребява с властта или влиянието си на работното място, представлява сексуален тормоз и се наказва с лишаване от свобода от три месеца до две години или с глоба.

Други държави

В Литва, сексуалният тормоз е уреден в Кодекса на труда, в Закона за равните възможности на мъжете и жените и в Наказателния кодекс. Съобразно последния „лице, което търсейки сексуален контакт или сексуално удовлетворение, тормози друго лице, което му е подчинено в длъжност или по друг начин чрез обидни или други сравними действия или чрез отправяне на предложения или намеци, следва да се счита за извършител на престъпление и се наказва с глоба или лишаване от свобода“.

В Полша, сексуалният тормоз е уреден в Кодекса на труда. Той е форма на дискриминация на работното място по признак „пол“. Наказателният кодекс не го урежда изрично. Според теорията и практиката, обаче, в определени случаи може да се преследва на основание чл. 198 и 199.

В Германия, сексуалният тормоз също не е изрично наказателноправно определен. В практиката може да се преследва като обида или клевета. От друга страна, германският Закон за защита от дискриминация го дефинира като форма на дискриминация на работното място.

В Холандия, сексуалният тормоз също е дефиниран като форма на дискриминация на работното място, а извън него липсва наказателноправна уредба и се преследва само, ако осъществява състава на някое от предвидените в холандския Наказателен кодекс сексуални престъпления.

Още примери от българската и световната практика можете да прочетете в статията на адв. Силвия Петкова за marginalia.bg „Защо темата за сексуалния тормоз продължава да бъде табу в България„. Чуйте и интервюто на адв. Силвия Петкова за БНР, в което коментира темата за сексуалния тормоз в светлината на целувката на Кубрат Пулев и Джени Суши.

А какво представлява сексуалният тормоз според българското законодателство, вижте във видеото „Обясни ми правото: Сексуален тормоз„.

Още теми от платформата за повишаване на правната култура на гражданите можете откриете в секцията „Обясни ми правото„.

Бюлетин "Законодателство"

Бюлетин „Законодателство“: брой 1

Поддържането на информираността по отношение на измененията в законодателството е от голямо значение за формиране на гражданското общество. Тази информираност е важна и от гледна точка на правната култура на гражданите. Тя, от своя страна, дава своя принос за по – добрата защита на техните права и интереси. Ето защо, с настъпването на новата 2020 г., Адвокатска кантора „Петкова“ започва с регулярното публикуване на информация относно измененията в законодателството и подзаконовите нормативни актове, обнародвани в „Държавен вестник„. Днешният Бюлетин „Законодателство: брой 1 обхваща публикуваните законодателни промени за периода 3.01. – 10.01.2020 г.

Бюлетин „Законодателство“: брой 1 (Държавен вестник, бр. 1 от 03.01.2020 г.)

Бюлетин „Законодателство“: брой 1 започваме с брой 1 на „Държавен вестник“. В него бяха обнародвани няколко подзаконови нормативни актове, едно негово решение, както и решение на Върховния административен съд. Броят е от 03.01.2020 г.

Постановление № 372 на Министерския съвет от 2019 г.

С Постановление Министерският съвет се одобряват допълнителни разходи по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Сумата е в размер на 55 млн. лв. Тя се предоставя за нуждите на Авиоотряд 28 за закупуване на самолет и за изграждане на хангар за неговото съхранение и обслужване. Средствата са за сметка на централния бюджет.

Авиоотряд 28 е авиационен оператор и изпълнява полети със специално предназначение, както и полети за нуждите на министерства и ведомства. Полетите се осъществяват по заявка на дирекция „Държавен протокол“ на Министерството на външните работи или на службите, отговарящи за протокола в Администрацията на Президента, Народното събрание, Министерския съвет, министерствата и ведомствата, Националната служба за охрана (НСО) при Президента на Република България.

Постановление № 373 на Министерския съвет от 2019 г.

Сред обнародваните подзаконови нормативни актове, част от днешния Бюлетин „Законодателство“: брой 1 е и постановлението, с което се одобряват допълнителни трансфери в размер на 47 839 500 лв. по бюджите на 23 общини за извършване на различни ремонтни дейности.

Одобряват се и допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет в размер на 917 096 лв. От тях 204 646 лв лв. следва да се разпределят за Българската православна църква. Средствата са предназначени за строителни и ремонтни дейности в Ловчанската епархия. Остатъкът от 712 450 лв. се отпуска за конвервация, реставрация и адаптация на Ибрахим паша джамия в гр. Разград. Средствата следва да се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2019 г.

Постановление № 374 на Министерския съвет от 2019 г.

Със следващото постановление, което включваме в Бюлетин „Законодателство“: брой 1 се одобряват се одобряват допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет в размер на 2 300 000 лв. Средствата се осигуряват за довършването на ремонта и реконструкцията на източното (Банското) крило на Славянобългарския манастир – „Св. Великомъченик Георги Зограф“ – Света гора, Атон. Те следва да се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2019 г.

Решение № 810 на Министерския съвет от 2019 г.

С посоченото решение се предоставя концесия за срок от 25 години за добив на скалнооблицовъчни материали – гнайси от находище „Умата“, с. Крушево, общ. Гърмен, обл. Благоевград. Концесията се предоставя в полза на „Фемили – Филибев – С-ИЕ“ ООД.

Останалите актове, обнародвани на 3.01.2020 г. са:

1. Наредба № Н-13 от 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица;

2. Решение № 7143 от 14 май 2019 г. по административно дело № 8989 от 2018 г. Върховният административен съд. С него се отменя ал. 2 от § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 2 от 2018 г. за условията и реда за осигуряване защита на лицата при медицинско облъчване, издадена от министъра на здравеопазването.

Бюлетин „Законодателство“: брой 1 („Държавен вестник“, бр. 2 от 07.01.2020 г.).

В „Държавен вестник“, бр. 2 от 07.01.2020 г. (извънреден) също са публикувани единствено подзаконови нормативни актове, укази и решения. Доколкото не са налице съществени законодателни промени, само ще маркираме обнародваните актове. Те са на Президенството на Република България и на Министерския съвет

Президенство на Република България

Както може би повечето от Вас знаят, президентът на Република България има определени правомощия, част от които упражнява чрез издаването на укази. Те се обнародват в „Държавен вестник“. В днешния Бюлетин „Законодателство“: брой 1 също ще ги публикуваме. Те са:

  1. Указ № 298 от 2019 г. С него се освобождава Румяна Тодорова Митрева от длъжността извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Исландия;
  2. Указ 299 от 2019 г. С него се се назначава Вера Викторова Шатилова – Мицарова за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Норвегия и в Република Исландия;
  3. Указ № 300 от 2019 г. за освобождаване на Сергей Пенчев Мичев от длъжността извънреден и пълномощен посланик на Република България в Бруней Даруссалам;
  4. Указ № 301 за назначаване на Петър Димитров Андонов – извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Индонезия и в Бруней Даруссалам. Преди това г-н Андонов е бил посланик на Република България в Република Корея.

Министерски съвет на Република България

В днешния Бюлетин „Законодателство“ отбелязваме публикуваните в извънредния брой на „Държавен вестник“ от 07.01.2020 г. постановления и решения на Министерския съвет.

Постановления

1. Постановление № 380 от 2019 г. за приемане на Наредба за условията и реда за издаване на разрешение за освобождаване по Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.

Наредбата се отнася до:

а) условията, редът и сроковете за
издаване, отказване, изменение, прекратяване и отнемане на разрешението за освобождаване от прилагането на разпоредбите на европейското законодателство, отнасящи се до: i) регистрацията на вещества; ii) обмен на информация и избягване на ненужни изпитвания; iii) оценка на досиета, вещества и междинни продукти; iv) изисквания и процедури за издаване на разрешения; v) ограничения при производството, пускането на пазара и употребата на определени опасни вещества и препарати; vi) такси и плащания;

б) изискванията за предотвратяване или ограничаване на вредното въздействие върху човешкото здраве и околната среда;

в) информацията, която лицата, получили разрешение за освобождаване, са длъжни да поддържат и предоставят ежегодно до 31 януари на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет

2. Постановление № 381 от 2019 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2020 г.

Постановлението се отнася до:

а) утвърждаване на показателите по отделните бюджетни програми по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет;

б) предоставяне на бюджетни средства на някои общини за техните нужди.

ВАЖНО!!!

Приложение № 1 към Постановлението съдържа описание на разходите на ведомствата, които са първостепенни разпоредители с бюджет.

3. Постановление № 382 от 31 декември 2019 г. за изменение на Правилника за устройството и функциите на Националния инспекторат по образованието

Националният инспекторат по образованието е юридическо лице на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бщджет към Министерския съвет.

4. Постановление № 1 от 2020 г. за приемане на актуализиран Списък със защитените от държавата специалности от професии за учебната 2020/2021 година и на актуализиран Списък със специалности от професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда, за учебната 2020/2021 година.

Решения

1. Решение № 832 от 31 декември 2019 г. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства – строителни материали – пясъци и чакъли (баластра), от находище „Дрянка“, участъци „Дрянка-запад“ и „Дрянка-център“, разположено в землището на с. Поройна и гр. Първомай, община Първомай, област Пловдив, на „Агрострой 07“ – ООД, гр. Първомай.

Решението се отнася до предоставяне на концесия за добив на строителни материали – пясъци и чакъли (баластра) от находище „Дрянка“. Концесията се предоставя на „Агрострой 07“ ООД, гр. Първомай. Концесията е за срок 35 години.

2. Решение № 2 от 3 януари 2020 г. за откриване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Слънчев бряг – юг“, община Несебър, област Бургас

Предвиденият минимален размер на годишното концесионно възнаграждение е 530 809 лв. без ДДС.

Бюлетин „Законодателство (Държавен вестник, бр. 3 от 10.01.2020 г.)

В бр. 3 от 2020 г. на „Държавен вестник“ също няма публикувани законодателни изменения.

Постановления на Министерския съвет

Обнародваното постановление е едно единствено и това е Постановление № 379 от 2019 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на Община Перник за 2019 г. С него на община Перник са предоставени 30 млн. лв. за реконструкция на водопроводи и пречиствателни станции.

Ведомства

Някои актове на министри и на ръководители на изпълнителни агенции също се публикуват в официалния раздел на „Държавен вестник“.

1. Споразумение за извършване на Преглед на инвестиционната политика на Република България между Република България, от една страна, и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), от друга страна, сключено чрез размяна на писма. Споразумението е подписано от министъра на икономиката.

2. Наредба № 8121з-36 от 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Наредбата е издадена от министъра на вътрешните работи и се отнася до държавните служители в системата на МВР.

3. Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з-919 от 2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и размера на началните и максималните заплати за длъжност на лицата, работещи по трудово правоотношение. С нея се определят възнагражденията на определени категории държавни служители в системата на МВР.

4. Правила за добра фармацевтична практика. Издадени са от министъра на здравеопазването. Тяхната цел е създаването на рамка за извършване на определените с тях видове дейности и изработване на професионални стандарти. Изброяването на тези дейности е в чл. 5 от Правилата.

5. Процедура за акредитация BAS QR 2, версия 8 от 1 януари 2020 г. Изпълнението на процедурата гарантира извършване на акредитацията при спазване принципите на законност, независимост, безпристрастност, публичност, равнопоставеност, недопускане на конкуренция и опазване на производствената и търговската тайна. Този документ се прилага за всички
органи за оценка на съответствието, включително медицински лаборатории и проверяващи по околна среда.

В секция Бюлетин „Законодателство“ можете да намерите следващите негови броеве.