Административно право, Извънредно положение

Задължение за носене на маска като противоепидемична мярка

* Текстът е приведен в съответствие със Заповед № РД 01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която се въвежда задължение за носене на маска или друго средство, покриващо носа и устата. 

В самото начало на кризата с разпространението на коронавируса у нас, министърът на здравеопазването, в рамките на своите правомощия по закон, предприе множество противоепидемични мерки. Към онзи момент беше налице тяхната безспорна необходимост, тъй като гражданите решиха да се възползват от наложената карантина като вид отпуск и започнаха масово закрити публични места, като молове, заведения и кина, където е налице висок риск от заразяване. Разбира се, за всеки беше ясно, че спешно е необходимо да се разпореди преустановяване посещението на такива места с очакване, че впоследствие ще бъдат предприети и адекватни икономически мерки. 

В последните седмици, обаче, Националният оперативен щаб отбеляза остро повишаване на заболеваемостта. Според това, което до момента науката знае за инкубационния период на COVID – 19, тази тенденция е и логична, но тя предизвика паника сред населението и българските власти. Последните, от своя страна, започнаха хаотично приемане на нови и нови противоепидемични мерки преди да са осигурили ефективното прилагане на предишните, създавайки правен безпорядък и поставяйки юристите в позиция да търсят тълкуване на взаимно изключващи се разпоредби. 

Именно това се случи и с новата заповед на министъра от 11.04.2020 г., с която се разпорежда задължително носене на маска или друго средство, покриващо носа и устатата от лицата, намиращи се в закрити или на открити обществени места. За неизпълнение на това задължение е предвидена глоба в размер на 300 до 1000 лв. Оказва се, че тази заповед се намира в колизия със закон и поначало на това основание, тя не може да се приложи. 

Това, обаче, не е най – сериозният проблем, който се повдига с вменяването на това задължение. Той е свързан с факта, че при едновременното наличие в правния мир на задължение за носене на маска или друго средство, покриващо устата и носа и забраната за това, уредена в закон, води до парадокса, че гражданите могат да бъдат глобени и на двете основания, а в рамките на съдебно обжалване, съответният съд ще решава законосъобразността на наложената санкция. 

Впрочем, това не е първо по време вменяване на задължение за носене на средство, покриващо носа и устатата. На 30.03.2020 г. със заповед на министъра на здравеопазването беше възложено такова задължение, но то беше отменено по – малко от 24 часа по – късно. 

Задължение за носене на маска срещу забрана за това

Според новосъздадената т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването „всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). 

За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги)“. Мярката е в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. включително. 

Важно е да се напомни, че макар и в допълнението на посочената заповед да се възлага задължение за носене на защитна маска в паркове, то посещението в такива продължава да е забранено с друга заповед на министъра на здравеопазването. За неизпълнението на забраната за посещение на паркове се налага глоба в размер на 300 до 1000 лв. 

От друга страна, през 2016 г. беше приет Закон за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето. Според него, на публични места на територията на Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето. 

Според друга разпоредба от същия закон, облекло, прикриващо или скриващо лицето, са плътни и полупрозрачни дрехи, покривала, наметала, мрежести платки, маски и други подобни елементи, които прикриват частично или скриват напълно лицето. 

Според трета разпоредба от същия закон, лицето е прикрито частично при носенето на облекло, с което са закрити устата, носът или очите. 

Идеята на закона беше да забрани носенето на религиозно мюсюлманско облекло, като отговор на зачестилите в Европа терористични атаки в Европа от 2015 г. и откриването на потенциални терористични клетки на „Ислямска държава“ в България. Именно в този закон се разкрива и вредата от бързото и необмислено приемане на закони „на парче“ за точно определени случаи, което е практика в българското нормотворчество. 

Освен, че законът съдържа дискриминативен елемент, тъй като е насочен пряко към мюсюлманската общност, той разкрива и правния абсурд, според който носенето на зимен шал на публично място, покриващ лицето, например, също трябва да се счита за нарушение. 

Разбира се, предвид сериозното недомислие на разпоредбите на закона, той не се е прилагал от създаването си до този момент. Сега, обаче, предвид статута му именно на закон, неговите разпоредби ще трябва да се обсъдят във връзка със заповедта на министъра на здравеопазването за въвеждане на задължение за носене на маска на обществени места.

Така, както вече споменахме, законът забранява носене на публично място на облекло, което закрива устата, носа или очите. Съответно, защитните маски, както и другите средства, покриващи носа и очите, чието носене се възлага с цитираната по – горе заповед, отговарят на тези условия и формално тяхното носене е забранено със закон. Санкцията за това е 200 лв. за първо нарушение и 1 500 лв. за всяко следващо. 

В качеството си на общ административен акт, заповедта на министъра на здравеопазването, която въвежда задължение за носене на защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата на открити и закрити обществени места, следва да се намира в съответствие със закона в широк смисъл, т.е. с всички нормативни актове, които са част от българското законодателство. В конкретния случай, обаче, е налице колизия между разпоредбите на закона, забраняващ носене на облекло, покриващо носа и устата и на заповедта, въвеждаща задължение за това. 

А при спазване на принципа за йерархията на актовете, при противоворечие между административен акт и закон, прилага се законът. Накратко, това означава, че задължението за носене на маска, разпоредено със заповедта на министъра, е незаконосъобразно и не следва да се прилага. Респективно, за неизпълнението му не следва да се налага санкция.  

Изключения от забраната за носене на маска, въведени със закона

В опит да преодолеят така създадения правен хаос, юристи застъпват тезата, че все пак Законът за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето предвижда изключения от забраната за носене на маска. 

Действително, такива изключения има. Забраната не се прилага, ако носенето на облеклото се налага:
1. по здравословни причини;
2. от характера на упражняваната професия;
3. в рамките на спортни, културни, образователни или други подобни прояви, когато се носи от участниците в тях и е с временен характер;
4. в молитвените домове на регистрираните вероизповедания;
5. в случаите, в които със закон е предвидено друго. 

Нека разгледаме тези изключения накратко поотделно. 

Здравословни причини

Именно това изключение някои юристи смятат за приложимо за преодоляване на колизията между разпоредбите на закона и задължението за носене на маска, въведено със заповедта на министъра. Изтъкват се аргументи, че „здравословни причини“ ще бъдат налице тогава, когато носене на маска е необходимо за запазване на индивидуалното и колективно здраве. 

В случая, този аргумент е неприложим. По отношение на Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, изключението от забраната, свързано със здравословни причини може да се приложи в контекста на заповедта на министъра, като начин за преодоляване на противоречието, единствено в случаите в които маската се носи от лице, което е доказан носител на заразно заболяване, т.е. той е обективно болен. 

Забраната, обаче, не може да отпадне за здравите лица, носещи маска с цел превенция от заразяване. Това е и логично, тъй като приемането на обратното, може да доведе до превратно упражняване на права и заобикаляне на закона, предвид факта, че във всеки един момент всеки един гражданин може да твърди, че лицето му е прикрито с цел превенция от всякакви видове инфекциозни заболявания, които се предават по въздушно – капков път. 

В конкретния случай, свързан с разпространението на COVID – 19, така установеното изключение от забраната носене на маска от доказано болен, също не е приложимо. Това е така, поради факта, че лицата, дали положителна проба за COVID – 19 подлежат на задължителна изолация, чието нарушаване вече е правноустановено нарушение, което подлежи на административно наказание. Тоест, доказано болният от COVID – 19 няма как да посещава обществени места, за да може да влезе в изключението от възложеното задължение за носене на маска по здравословни причини. 

За приложението на изключението остават единствено възможностите за носене на маска по здравословни причини от болен от друго инфекциозно заболяване, предавано по въздушно – капков път, който не подлежи на задължителна изолация (напр. при грип). 

Това изключение ще следва да се приложи и в случаите на наличие на обезобразяване на лицето, свързано със здравословни причини.   

Впрочем, още в началото на кризата с разпространението на COVID – 19, ръководителят на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса в България генерал – майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, беше отбелязал, че носенето на маски  от здрави лица е безсмислено и беше препоръчал това да става само от такива, които имат симптоми на заразяване. 

От друга страна, по отношение на вида на защитните маски беше обърнато внимание, че те трябва да бъдат с определени нива на защита, т.е. шал, кърпа или „друго средство, покриващо носа и устата“ не могат обективно да послужат за целта, за която тази противоепидемична мярка е предприета, а именно за ограничаване разпространението на COVID – 19.   

Характерът на упражняваната професия

Това изключение, за разлика от горното, не разкрива някакви особености и е достатъчно ясно. 

Напълно нормално е да бъде предвидено изключение от забраната за носене на маска в случаите, в които това е необходимо като предпазно средство за осигуряване на безопасни условия на труд. Така, не може да се забрани на заварчици, хора, работещи в условия с прах, бои и др., да се предпазват от вредните въздействия, придружаващи професията им. Съответно, те имат право да носят маски, докато изпълняват трудовите си функции. 

Спортни, културни, образователни или други подобни прояви

Подобно на изключението, свързано с характера на упражняваната професия, това основание също е ясно и логично. 

Това е така, тъй като в някои спортове е необходимо покриване на лицето с цел запазване от наранявания. В културните прояви маските често са част от артистичния реквизит. Същото се отнася и до образователните и други подобни прояви. 

Условие за приложение на изключението е прикриването на лицето да се осъществява само от участниците в такива мероприятие и само, когато то е с временен характер (до приключване на проявата). 

Молитвени домове на регистрираните вероизповедания

Това изключение също е логично, тъй като целта му е да осигури  ефективното упражняване на основното и ненакърнимо човешко право на избор на вероизповедание. 

Условието за приложение на това изключение, обаче, е прикриването на лицето да се осъществява единствено в рамките на молитвените домове на регистрираните вероизповедания. Това означава, на първо място, че извън тези молитвени домове, изключението няма действие и на второ място, че в молитвен дом на нерегистрирано вероизповедание, когато той е обществено място, лицето не може да се прикрива. 

В случаите, в които възможността за прикриване на лицето е предвидена в закон

Именно това е единственото основание, което е годно да преодолее така установеното противоречие между забраната за носене на маска и задължението за това. 

В нормотворческата практика е често срещан похват препращането към изключенията от определени правила да бъде общо формулирано чрез словосъчетанието „в случаите, определени със закон“. По този начин се дава възможност за по – гъвкаво ограничаване на приложението на конкретни правила без да се налага да се извършват множество последовални изменения, когато развитието на обществените отношения налага това. 

Законът за ограничаване на носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето не прави изключение и това е логично, тъй като никой закон не може да предвиди всички възможни изключения от приложението на правилата му.

Както споменахме, коментираното основание е от естество да преодолее противоречието между забраната за носене на маска и задължението за това, но това не може да стане, докато задължението е предвидено в общ административен акт, какъвто е заповедта на министъра на здравеопазването. 

От друга страна, обаче, в приетия на 24.03.2020 г. Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., може чрез допълнение да се въведе изключение от забраната за носене на маска, уредена в Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, като по този начин ще се използва съдържащото се в последния изключение с цел премахване на нормативното противоречие, което съществува в момента.     

Липса на обективна възможност за изпълнение на задължението за носене на маска

Допълнително основание за неизпълнимост на задължението за носене на маска предоставя и Законът за здравето, според който държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на въведените противоепидемични мерки, а средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети. Тази разпоредба към момента не е спазена. 

На първо място, според правителството, в търговската мрежа има достатъчно маски, а за хората, които не могат да си позволят закупуването им, ще бъдат осигурени безплатни. За момента, обаче, не е предвиден ред за определяне на категориите лица, които ще получат безплатни маски. 

На второ място, Законът за здравето не предвижда финансовата тежест за изпълнение на това задължение да се поеме от органа, разпоредил неговото въвеждане само за граждани с финансови затруднения. Това е логично, тъй като според Конституцията на Република България, всички граждани са равни пред закона. Това означава, че за обезпечаване изпълнението за носене на маска или други защитни средства, покриващи носа и устата, такива следва да бъдат осигурени от държавния бюджет за всички.   

С коментираната заповед не се осигуряват горните условия, поради което, дори и тя да съответстваше на действащото законодателство, обективно не може да бъде изпълнена. Съответно, носенето на административнонаказателна отговорност за такова неизпълнение е правно необосновано. 

Горното важи единствено в хипотезата, в която задължението за носене на маска не противоречи на закон. Това означава, че дори и наличности на маски и финанси да бъдат осигурени, докато не бъде преодоляно противоречието между задължението и забраната, ще се прилага именно последната.  

Настрана остава въпроса и че липсва дефиниция за „защитна маска“, което също препятства обективната възможност за изпълнение на така възложеното задължение. 

В заключение

Въвеждането на строги противоепидемични мерки в обстановката, в която се намират страната ни и светът в момента, е безспорно необходимо с цел запазване на живота и здравето на населението. 

Тези мерки, обаче, трябва да бъдат ясни, логични, ефективни и най – вече законосъобразни, тъй като всяко задължение, което се поставя в тежест на гражданите, следва да бъде съобразено с действащото законодателство, независимо от обстоятелствата и спешността, които налагат неговото възлагане. В противен случай се създават условия за държавен произвол, какъвто е недопустим в рамките на демократичното общество.

Към настоящия момент, обаче, гражданите обективно могат да бъдат глобени за неизпълнение на задължението за носене на маска или друго средство, покриващо носа и устата на открити обществени места и едновременно с това да им бъде наложена глоба за това, че носят такива. 

____________________________________________________________________

Информация за различните видове права, задължения и средства за защита за нарушаването им в условията на извънредно положение, можете да намерите в секцията „Извънредно положение„.

Още интересни теми, свързани с прилагането на административнонаказателна отговорност, можете да намерите в секцията „Административно право„. 

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и процесуално представителство по административнонаказателни дела. 

Административно право, Извънредно положение

Глоба за разходка при извънредно положение

Всеки ден в медиите се отразява хаотично информацията, свързана с новопредприети противоепидемични мерки, което води до масово объркване на гражданите относно това какво им е забранено да правят и какво не. Често пъти журналисти и обществени личности говорят от малкия екран за възможности за налагане на санкции за осъществяване на действия, които не са част от противоепидемичните мерки, нито пък са изобщо нормативно регулирани. Точно такъв е и случаят, свързан с твърденията за възможност за налагане на глоба за разходка в пешеходни зони, в т. ч. по улици и пазари в градовете. 

Ето защо в днешната статия от поредицата, свързана с правните аспекти на противоепидемичните мерки, ще говорим за това къде ни е забранено да се разхождаме, съществува ли възможност за налагане на глоба за разходка на открито и как да се защитим, както и къде на открито имаме право да се разхождаме. 

Къде ни е забранено да се разхождаме?

Както вече сме споменавали, Законът за здравето предоставя правомощия на министъра на здравеопазването да предприема противоепидемични мерки с цел ограничаване разпространението на заразни болести при възникване на извънредна епидемична обстановка. В изпълнение на тези правомощия и от обявяването на извънредното положение насам, той е издал множество заповеди, с които въвежда такива мерки или изменя, или уточнява предходни свои заповеди, въвеждащи такива мерки.

Сред тях е и заповедта, с която се въвеждат забрана за посещение на определени категории обществени места. Те са:
1. паркове;
2. градски градини;
3. спортни и детски площадки;
4. съоръжения на открити и закрити обществени места. 

Изброяването е изчерпателно. Това означава, че пребиваването на всякакви други места, различни от посочените, не е забранено, съответно не може да се налага санкция. 

Така, например, неверни са твърденията на столичния кмет, че на полицейските органи е възложено да осъществяват засилени проверки в пешеходните зони и да съставят актове за установяване на нарушения на забраната за разходки в такива зони. А дори и такива проверки да се извършват, да се отправят предупреждения или да се съставят актове, то тези действия от страна на полицейските органи биха били незаконосъобразни, а издадените актове и евентуално наложените санкции ще подлежат на отмяна. 

Така предвидените забрани, обаче, разкриват множество слабости, свързани с тяхното практическо приложение. 

На първо място, за да се наложи санкция за нарушение на забраната за посещение на паркове, градски градини, детски и спортни площадки, то необходимо е конкретното обществено място да има формално статут на парк, градска градина или детска/спортна площадка. Това означава, че в случаите на пребиваване в междублокови пространства, улици, пешеходни зони, дворове на жилищни комплекси и др. под., няма да бъде налице нарушение. Същото се отнася и за случаите, в които конкретно обществено място е известно като парк, градска градина, детска или спортна площадка, но няма формален статут на такова.  

На второ място, формулировката на забраната за посещение на „съоръжения“ на открити и закрити обществени места е твърде неясна и създава предпоставки за разширително тълкуване, което противоречи на принципа на законоустановеност на нарушението. Това е така, тъй като субектите, към които забраната е насочена, на практика не знаят какво точно им е забранено, поради което не могат обективно да насочат поведението си към спазване на забраната. Така, възниква въпроса пейките в междублоковите пространства, например, представляват ли „съоръжения“ по смисъла на заповедта, като във всички случаи отговорът на този въпрос ще противоречи на целта на противоепидемичните мерки.

Това е така, тъй като ако се приеме, че пейката в междублоковото пространство е „съоръжение“ по смисъла на заповедта, то използването ѝ ще бъде забранено и нарушението на тази забрана ще доведе до налагане на санкция. Същевременно, обаче, тъй като междублоковото пространство само по себе си не е част от забранените за посещение обществени места, няма да има основание за налагане на санкция, в случай че човек застане до пейката, стига да не сяда на нея. 

От друга страна, обаче, ако се приеме, че пейката в междублоковото пространство не е „съоръжение“ по смисъла на заповедта, то ще липсва всякаква житейска и правна логика да е налице забрана за ползване на пейките в парковете, но да не е налице забрана за ползване на пейките в междублоковите пространства. 

Така, в тази си част, коментираната противоепидемична мярка въвежда един правен абсурд

По отношение на „струпването на групи хора“ на обществени места и за пълнота на изложението, следва да се спомене, че някои кметове на райони/общини, са издали заповеди, с които такива действия се забраняват. Няма да им обръщаме подробно внимание, обаче, тъй като правомощия за установяване на забрана, свързана с ограничение на права като противоепидемична мярка, имат единствено министърът на здравеопазването и директорите на съответните РЗИ. Тоест, противоепидемични мерки, предприети със заповеди на кметове, са нищожни. 

 

Глоба за разходка. Кога може да се наложи и в какъв размер?

Предвид факта, че в по – голямата си част така формулираните противоепидемични мерки са изкючително неясни, което води до нарушаване на основни принципи на административнонаказателния и наказателния процес, то съществува вероятност наложените въз основа на забраните санкции да отпаднат по съдебен ред. 

Ето защо, в случай на наложена глоба за разходка на открито, нейната законосъобразност ще трябва да се преценява конкретно, според тълкуването на съответната забрана, която се твърди, че е нарушена. 

ВАЖНО!!! Макар че след издаване на заповедта, уреждаща забрана за посещение на паркове и градски градини, министърът на здравеопазването „уточни“, че няма да се налага глоба за разходка на домашни любимци на тяхна територия, при условие, че не се допуска струпване на граждани, като за целта следва да се спазва дистанция от минимум един метър между собствениците на домашните животни, следва да се има предвид, че това представлява неофициално и неформално уточнение. Това означава, че формално, въпреки това уточнение и предвид факта, че то не присъства в заповедите на министъра, глоба за разходка на домашен любимец в парка все пак може законосъобразно да се наложи.  

Формално, обаче, нарушаването на забраната за посещение на паркове, градски градини, спортни и детски площадки, съоръжения на открити и закрити обществени места, представлява по същество нарушение на противоепидемична мярка. За това деяние, законът предвижда два вида отговорност – административно наказателна по Закона за здравето и наказателна по Наказателния кодекс, които, обаче, не могат да се прилагат едновременно. Към настоящия момент за нарушение на тези противоепидемични мерки се прилага административнонаказателната отговорност, която е глоба в размер на от 300 до 1000 лв. 

Тук, обаче, се разкрива още един правен абсурд. Според Наказателния кодекс, нарушаването на каквито и да било правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, е престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петнадесет хиляди лева. Съдържащите се във всички заповеди на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки са „мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората“. 

Сред тях са както задължителната карантина на завърналите се от чужбина български граждани, така и забраната за посещаване на паркове, градски градини, детски и спортни площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Въпреки това, обаче, за нарушаване на карантина се образуват наказателни производства, а за посещение на паркове се налагат глоби по реда на Закона за здравето. Тоест, за нарушаване на една и съща категория мерки се прилага различен вид отговорност. 

Защита при наложена глоба за разходка

Както видяхме, не е налице забрана за посещение на места, различни от тези, имащи статут на паркове, градски градини, детски и спортни площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, каквото и да представляват те. Съответно, глоба за разходка може да бъде наложена единствено в рамките на тези места. 

Така, междублоковите пространства и пешеходните зони, пазарите и улиците, например, остават извън обхвата на забраната. Всякакви видове предупреждения или действия по съставяне на актове, свързани с посещение на места извън изрично изброените, са незаконосъобразни. Съответно, евентуално наложена глоба за разходка в техните рамки, ще подлежи на отмяна от съответните съдилища. 

ВАЖНО!!! Нарушенията на противоепидемичните мерки, се установяват с актове на държавните здравни инспектори или на служители, определени от директора на регионалната здравна инспекция, от директорите на областните дирекции на МВР или от кметовете на общини. Това са органите, които могат да налагат глоба за разходка на забранените за това места. 
Във всеки конкретен случай, в който е съставен акт от служител, различен от държавен здравен инспектор, следва да се доказва, че този служител е компетентен да установи нарушението.  

В заключение

Макар и безспорно да е налице сериозна необходимост от въвеждане на противоепидемични мерки с цел ограничаване разпространението на коронавируса у нас, то за осигуряване на тяхната ефективност е необходимо те да бъдат адекватни, ясни и логични. За съжаление, това не може да се приеме за валидно, когато говорим за предвидените възможности за налагане на глоба за разходка на открито. 

От друга страна, за да могат тези мерки да обслужват правилно целта, за която са предприети, без да създават съмнения за произвол, следва да се предвидят законосъобразни форми на контрол, като „сплашването“ чрез средствата за масово осведомяване не е сред тях.  

_____________________________________________________________________

Информация за различните видове права, задължения и средства за защита за нарушаването им в условията на извънредно положение, можете да намерите в секцията „Извънредно положение„.

Още интересни теми, свързани с прилагането на административнонаказателна отговорност, можете да намерите в секцията „Административно право„. 

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява правна помощ и процесуално представителство по административнонаказателни дела. 

Защита на потребителите, Извънредно положение, Конкурентно право

Спекула с цените при извънредно положение

От обявяването на извънредното положение в страната във връзка с ограничаване разпространението на коронавируса у нас, по медиите все по – често се заговори за наличието на спекула с цените на някои стоки, чието търсене значително се е повишило. 

Отделно от това, в опит за „сплашване“ на търговците, Народното събрание „възроди“ един от отдавна забравените текстове на Наказателния кодекс, прилаган в периода 1970 – 1989 г., свързан с ангажиране на наказателна отговорност при извършване на дейност при условията на спекула с цените. Разбира се, това „възраждане“ беше широко отразено в медиите, вследствие на което започнаха да валят сигнали, а и заплахи от страна на потребители срещу търговците с подаването на такива, когато попаднат на цена на стока, която им се струва изкуствено завишена. Не липсва и информация в медиите, според която вече има и образувани досъдебни производства, заради спекула с цените. 

Поради широкото неразбиране на условията на действие на пазарната икономика в условията на демократично управление, както и във връзка с разпространяващата се дезинформация в медиите относно потенциалната отговорност при наличие на спекула с цените, в днешната статия ще отговорим на няколко основни въпроса, свързани с темата. 

Те са:
1. Какво означава терминът „спекула с цените“? 
2. Предвижда ли се в съвременното законодателство „таван“ на цените на определени стоки и кои са те?
3. Съществува ли правна уредба, свързана със забрана за осъществяването на спекула с цените?
4. При какви условия се носи отговорност за действия, представляващи спекула с цените и какви са средствата за защита, предоставени на пострадалите потребители/търговци?
5. Може ли да бъде ангажирана наказателна отговорност за осъществяване на действия, представляващи спекула с цените и при какви условия?
6. Може ли е държавата да приеме правила за ценообразуването на определени стоки, предлагани на пазара?

 

Какво означава терминът "спекула с цените"?

Според речника на български език на Българската академия на науките, спекулата представлява користна търговска дейност за бързо забогатяване. Казано по друг начин, спекула ще има тогава, когато е налице изкуствено завишаване на цени на стоки с цел реализиране на бърза печалба. 

Това означава, че за да бъде налице „спекула“, то доставната цена трябва да бъде значително по – ниска от продажната. Кога това условие ще бъде налице ще следва да се преценява за всеки конкретен случай. 

Например, търговец купува предпазни маски на цена от 0.10 ст., но ги продава на 10 лв. 

Няма да е налице спекула с цените тогава, когато високата цена е формирана на база на доставната цена в комбинация с разходите (логистика, персонал, помещение за съхранение, магазин и др.) и печалбата на търговеца. 

Предвижда ли се в съвременното законодателство "таван" на цените за определени стоки/услуги и кои са те?

След 1989 г. България преминава от планова в пазарна икономика, която съгласно Конституцията се основава на свободната стопанска инициатива, а цените на стоките се определят въз основа на принципа на търсенето и предлагането.

Въпреки това, обаче, съществуват някои конкретни отрасли, които в голяма степен са свързани или с осигуряване на основни човешки права, или с националната сигурност. Поради това при тях е допустимо държавно регулиране на цените. 

Тези отрасли са:
1. водоснабдителни и канализационни услуги;
2. универсалните пощенски услуги, предоставяни от „Български пощи“ ЕАД;
3. природен газ, електрическа и топлинна енергия;
4. лекарствени продукти;
5. тютюневи изделия. 

В сферата на услугите, също съществуват нормативни актове, въвеждащи държавно регулиране чрез т.нар. тарифи. В повечето случаи се определят или твърди цени за определени услуги, или минимален размер на възнагражденията за такива услуги. 

Сред тези сфери са:
1. съдебните такси;
2. нотариалните такси и таксите на частните съдебни изпълнители;
3. адвокатските възнаграждения (предвиден е минимален размер);
4. таксите на лечебните заведения;
5. таксите, събирани от различните държавни и общински органи за предоставянето на определени административни услуги.

Всички останали нормативни актове, които са действали в годините и с които се е допускало държавно регулиране на цените на други стоки, отдавна са изрично или мълчаливо отменени. Това означава, че по отношение на всички други стоки и услуги извън горепосочените, цените се образуват свободно на принципа на търсенето и предлагането в рамките на конкурентната среда и свободната стопанска инициатива.  

Правна уредба, свързана със забрана за осъществяване на действия, представляващи спекула с цените и средства за защита при изкуствено завишаване на цени

Още преди обявяването на извънредно положение на територията на Република България, в българското законодателство съществува правна уредба, защитаваща потребителите и търговците в случаите на изкуствено завишаване на цени. 

Тя се намира в Закона за защита на конкуренцията и в Закона за защита на потребителите. 

Законодателната защита на конкуренцията и осигуряването на условията за нейното разширяване, както и осигуряването на условия за свободна стопанска инициатива в стопанската дейност е правната гаранция за спазване правата на потребителите и търговците – конкуренти по отношение на случаите на изкуствено завишаване на цени. 

Средствата за това са свързани със защитата срещу:
1. злоупотреба с монополно и господстващо положение;
2. забранени споразумения, решения и съгласувани практики по отношение на цените;
3. ограничаване или контролиране на производството или търговията. 

 

Злоупотреба с монополно и господстващо положение

Според закона, „монополно“ е положението на предприятие, което по закон има изключителното право да извършва определен вид стопанска дейност. 

От друга страна, „господстващо“ е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи. 

По отношение на въпроса за изкуствено завишаване на цени, законът забранява злоупотребата с такова положение. 

Необходимостта от предвиждането на тази забрана произлиза от факта, че предприятията с монополно и господстващо положение често пъти разполагат с възможност за установяване на необосновано високи цени, които потребителите по принцип не биха приели, ако съществуваше алтернатива. 

В условията на извънредно положение, подобно проявление на спекула с цените, може да се случи в условията на традиционната търговия. Това е така, тъй като, поради необходимостта от социална изолация и максимално ограничаване на движението без наличието на важни причини, потребителите се стремят да пазаруват хранителни стоки от първа необходимост от места, където няма голямо струпване на хора, като по този начин избягват големите търговски вериги, които по принцип продават на конкуретни цени. 

При онлайн търговията, изкуствено завишаване на цени, поради монополно или господстващо положение, е много малко вероятно в условията на извънредно положение, тъй като съществуват множество онлайн магазини, сайтове за търговия, търговски платформи в социалните мрежи и индивидуални групи за осъществяване на търговия. При онлайн предлагането на стоки, конкуренцията е засилена, а нейното поддържане се осигурява и от мобилността на куриерските услуги. Поради това, физическите и юридическите лица, извършващи търговска дейност онлайн са принудени да поддържат пазарни цени, поради наличието на огромна конкуренция. 

В тази връзка, при онлайн търговията, възможността за ценообразуване на принцип, различен от принципа за търсенето и предлагането, обективно е ограничена, поради факта, че търговците, предлагащи стоки и услуги при условията на изкуствено завишаване на цени, няма да могат ефективно да осъществяват търговска дейност, поради отдръпването на потребителите от тях. 

При осъществяване на преценка за наличие на злоупотреба с монополно и господстващо положение, Комисията за защита на конкуренцията сравнява продажната цена със себестойността на продукта и включените в нея фактически разходи за производството и реализацията му. 

ВАЖНО! За да се приеме, че е налице злоупотреба с монополно или господстващо положение, освен констатацията за изкуствено завишаване на цени, е необходимо да се установи и наличието на такова положение по отношение на съответното предприятие. Това означава, че при липсата на монополно или господстващо положение, изкуственото завишаване на цени няма да представлява нарушение на коментираното основание.   

Забранени споразумения, решения и съгласувани практики по отношение на цените

Сериозно засягане на условията за осъществяване на конкуренция и свободна стопанска инициатива съществува и в случаите на сключване на забранени споразумения, решения или съгласувани практики в ценообразуването. 

Споразумение или решение между предприятия ще има тогава, когато е налице постигнато съгласие или разбирателство между тях по отношение на пазарното им поведение, свързано с ценообразуването. 

Това споразумение или решение ще бъде забранено от закона, когато води до ограничаване свободата на предприятията да определят самостоятелно цените на своите стоки/услуги, като вместо това те предприемат съвместни действия по ценообразуване, които ограничават или премахват ефективната конкуренция между тях. 

На трето място, законът определя съгласуваната практика като координирани действия или бездействия на две или повече предприятия. По отношение на ценообразуването, съгласувана практика ще има тогава, когато две или повече предприятия координирано, но без да са сключвали споразумение, съзнателно определят еднакви или сходни необосновано високи цени. 

Ограничаване или контролиране на производството или търговията

Ограничаването и контролирането на производството или търговията могат да бъдат осъществени както в рамките на злоупотреба с монополно и господстващо положение, така и при условията на забранени споразумения, решения и съгласувани практики. 

На пръв поглед това ограничаване или контролиране няма връзка с ценообразуването, но на практика това не е така, поради факта, че поставянето на ограничения или контрол на производството или търговията могат да доведат до пазарни дефицити на определени стоки. Това от своя страна пък, може да доведе до намаляване на предлагането, но повишаване на търсенето, а оттам и до повишаването на цената.  

Компетентни органи и санкции по Закона за защита на конкуренцията

Компетентният държавен орган, който осъществява преценка за наличието на злоупотреба с монополно и господстващо положение, както и на забранени споразумения, решения и съгласувани практики е Комисията за защита на конкуренцията. 

В случай че бъде установено някое от тези нарушения, Комисията налага имуществена санкция на виновното предприятие или сдружение на предприятия в размер на 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година. 

Защита на потребителите

Правна защита, още от преди обявяването на извънредно положение, срещу изкуствено завишаване на цени, осигурява и Законът за защита на потребителите. В основната си част тя се състои в забраната на нелоялните търговски практики. 

Според закона, търговската практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. 

По отношение на коментираната тема, типичен пример за нелоялна търговска практика са случаите на изкуствено завишаване на цени преди кампания за „черен петък“. Това е така, тъй като това изкуствено завишаване на цени променя съществено икономическото поведение на средния потребител, подтиквайки го да купува безконтролно стоки, които са на „промоция“ , макар реалната им цена в рамките на тази промоция да не се различава от цената, на която същите стоки са се предлагали от същия търговец преди три месеца, например. 

При условията на извънредно положение, нелоялна търговска практика по отношение на ценообразуването, може да се установи в случаите, в които търговец е изпразнил магазините/складовете си и е „скрил“ стоки, които са обект на широко търсене, с цел внушение на потребителите за наличие на недостиг на тези стоки, за да ги подведе да купуват на изкуствено завишена цена. 

Компетентен орган за установяване на нарушението и размер на санкциите

Компетентна да установява нарушения, свързани с нелоялни търговски практики е Комисията за защита на потребителите. 

За това нарушение законът предвижда за виновните лица глоба в размер на 1 500 до 30 000 лв., а за едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер на 2 000 до 50 000 лв. 

Може ли да бъде ангажирана наказателна отговорност за осъществяване на действия, представляващи спекула с цените и при какви условия?

В последните няколко дни в медиите се появиха публикации и изявления, според които при осъществяване на действия, представляващи спекула с цените при наличието на обявено извънредно положение, виновното лице ще носи наказателна отговорност и ще подлежи на наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. 

Появиха се дори и публикации, че вече има образувани наказателни производство за такива „престъпления“. Често пъти и търговци се оплакват, че потребителите ги заплашват с полиция и прокуратура. 

Според Наказателния кодекс, „който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по – голяма от законно допустимото“ в условията на обявено извънредно положение, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. 

Този текст е изначално неприложим. 

Исторически той се е прилагал в периода 1970 – 1989 г., когато пределните размери на цените са се определяли от държавата, а за ангажирането на наказателна отговорност съдилищата са изисквали, в рамките на разследването, прокуратурата да е установила колко виновното лице е получило в повече. 

При условията на пазарна икономика и свободна стопанска инициатива, осъществяването на състава на това престъпление обективно ще бъде възможно в изключително ограничен брой случаи и само по отношение на продажбата на стоки на цена над определената (за стоки, за които това условие е налице), както и за получаване на възнаграждение за услуга, по – високо от законно допустимото (за услуги, за които това условие е налице).

Така, приложението на престъплението, свързано със спекула с цените, ще се ограничи до продажбата на стоки при условията на изкуствено завишаване на цени в регулираните сектори, а именно: 

1. водоснабдителни и канализационни услуги;
2. универсалните пощенски услуги, предоставяни от „Български пощи“ ЕАД;
3. природен газ, електрическа и топлинна енергия;
4. лекарствени продукти;
5. тютюневи изделия. 

По отношение на услугите, този текст би намерил приложение във връзка с таксите, свързани с административните услуги на държавните и общински органи, тъй като именно при тях се предвижда максимален размер. Наказателната отговорност ще се ангажира по отношение на виновното длъжностно лице, което е събрало такса, по – висока от законно допустимата. 

За всички случаи извън изброените, не е възможно да се ангажира наказателна отговорност, заради осъществяване на действия, представляващи спекула с цените. Това е така, тъй като в никой отрасъл, извън изброените, не е установен ред за опреляне или утвърждаване на цени. 

При тази формулировка на разпоредбата се стига и до един правен абсурд да се създадат предпоставки за произвол на органите на наказателна репресия да образуват наказателни производства по отношение на лица, които продават стоки на цени, които не са определени или установени. Това би означавало с лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева да се наказват всички лица, които извършват търговска дейност със стоки, намиращи се извън гореизброените пет отрасъла. Подобно тълкуване, разбира се, е абсолютно недопустимо, тъй като ще означава, че ще трябва да се ангажира наказателна отговорност на почти всички търговци на българския пазар. 

Може ли държавата да приеме правила за ценообразуването на определени стоки, предлагани на пазара?

„Държавата“ може да приема всякакви правила и регулации, свързани с нейната компетентност. Така, в случай че бъде взето решение за създаване на такива правила с цел ограничаване на изкуствено завишаване на цени, то трябва да бъде осъществено със закон. Подзаконови нормативни актове, свързани с определяне на правила за ценообразуване на стоки и услуги, могат да се издават единствено, ако основанието за това е предвидено в закон. 

Друг е въпросът до колко приемането на такива правила е общественооправдано и до колко би било осъществено при съблюдаването на принципите на демокрацията, пазарната икономика, свободната стопанска инициатива и конкуренцията без, на практика, да ги ограничава или премахва. 

От друга страна, приемането на подобни правила може да принуди търговците да осъществяват дейността си без печалба или на загуба. Очаквано следствие на подобно развитие на ситуацията е прекратяване на предлагането на тези стоки и услуги, което ще доведе до ограничаването на наличностите от тях или пълното им изчезване. По този начин се създава и среда за злоупотреби и ново изкуствено завишаване на цени, но този път от „свързани лица“. 

Аналогия с обявеното на територията на страната извънредно положение и повишаването на цените на различните стоки и услуги може да се направи с военните действия, осъществявани в Близкия изток и колебанията в цената на петрола. Така, при всяко подновяване на военни действия, цената на петрола рязко се покачва. Това е така, тъй като принципът за ценообразуване въз основа на търсенето и предлагането се прилага в неговата цялост в световната икономика. При подновяване на военните действия, предлагането започва да намалява, но търсенето се увеличава, тъй като е налице презапасяване с петрол, поради наличието на неясноти кога ще има нова възможност за търговия с тази суровина. 

По същия начин стоят нещата и с ценообразуването на стоките, които са най – необходими в условията на извънредно положение, тъй като те се предлагат от ограничен брой субекти, но пък търсенето им внезапно се увеличава. 

Поради това, единственото възможно решение за ограничаване на действията, представляващи спекула с цените, е насърчаването на конкуренцията, тъй като колкото по – голямо е предлагането, толкова повече потребителите имат избор и толкова повече търговците биха се стремили към поддържане на конкурентни цени.  

В заключение

Действащото законодателство предлага достатъчно ефективна защита в случаите на осъществяване на действия, представляващи спекула с цените, съобразявайки се с действащите в страната принципи на свободна конкуренция, пазарна икономика  и свободна стопанска инициатива. 

От друга страна, „сплашването“ на търговците с неприложими видове отговорност и подтикването на гражданите за подаване на сигнали за извършване на неприложими състави на престъпления не е в обществен интерес. 

Поради това е необходимо да се потърси установяването на баланс между икономическите интереси на участниците в пазарните отношения, а именно тези на потребителите и тези на търговците, както и е необходимо да се създадат условия за увеличаване на предлагането с цел поддържане на конкуренцията по отношение на ценообразуването. 

На последно място, всички опити за търсене на отговорност от частноправни субекти, извън изрично предвидената в Закона за защита на конкуренцията, Закона за защита на потребителите и Наказателния кодекс за нарушения или престъпления извън изрично предвидените, представлява популистично и грубо нарушение на човешки права и е недопустимо.   

______________________________________________________________________


Информация за различните видове права, задължения и средства за защита за нарушаването им в условията на извънредно положение, можете да намерите в секцията „Извънредно положение„.

Още интересни теми, свързани със защитата правата на потребителите от нелоялни търговски практики, можете да намерите в секцията „Защита на потребителите„.

Още интересни теми, свързани със защитата на задържани, обвиняеми и подсъдими срещу незаконосъобразни действия и произвол на органите на наказателното производство, можете да намерите в секцията „Наказателно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага комплексно правно обслужване, свързано със защита на интересите на потребителите. 

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в процесуалното представителство, защита и съдействие по наказателни дела. 

Извънредно положение, Трудово право

Уволнение от работа при извънредно положение

С обявяването на извънредно положение на територията на Република България с решение на Народното събрание на 13 март 2020 г. бяха предприети и безпрецедентни противоепидемични мерки с цел ограничаване разпространението на коронавируса у нас. Именно, поради необходимостта от спазването на тези мерки и предвидените за нарушаването им наказателна и административнонаказателна отговорност, много работодатели започнаха да генерират финансови загуби, принуждавайки се да прибягнат до уволнение на работници. 

Ситуацията е изключително деликатна, тъй като прибягването до уволнение от работа оставя уволнения работник без доходи, а от друга страна, генериращият финансови загуби работодател не може да си позволи неговото оставяне на работа. 

Каква защита предоставя законът на работника в случай на уволнение от работа при извънредно положение? Има ли законосъобразни начини за прекратяване на трудовото правоотношение при тези условия? Какви са възможностите на работника да запази доходите си? 

Основания за уволнение от работа при извънредно положение

Въпросът за общите основания за уволнение вече сме обсъждали в статията „Защита на работника/служителя при уволнение„, но голяма част от тях е възможно да бъдат законосъобразно приложени и при наличието на извънредно положение. Уредбата се намира в Кодекса на труда

Закриване на предприятието или на част от него

Вследствие на разпоредените противоепидемични мерки, свързани с преустановяване работата на търговски обекти, може да се стигне до необходимост работодателят да закрие предприятието или част от него. За да пристъпи към уволнение, обаче, работодателят трябва да отправи едномесечно предизвестие до своите работници. В случай че се налага незабавно закриване на предприятието и срокът на предизвестието не може да бъде спазен, работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. 

За да бъде законосъобразно уволнението на това основание, закриването трябва да бъде реално. В случай че е налице единствено реорганизация на дейността на работодателя и преструктуриране на различни звена, то уволнението е възможно да се окаже незаконосъобразно и да подлежи на отмяна по съдебен ред. 

При закриване на част от предприятието, според закона, работодателят има право на подбор. 

Съкращаване на щата

Съкращаването на щата е едно от най – често използваните основания за уволнение на работник, но и едно от най – често отменяните от страна на съдилищата, поради незаконосъобразност. 

Разбира се, при условията на извънредно положение е възможно такова съкращаване реално да се наложи, но прибягването до уволнение на работници е придружено със сложна и тежка процедура за това. 

На първо място, както и при предходното основание, необходимо е реално наличие на съкращаване на щата. 

Например, собственик на ресторант разполага с петима сервитьори. Поради предприетите противоепидемични мерки и невъзможността за приемане на клиенти в салоните на ресторантите, потокът от гости с заведението е спрян и са разрешени единствено доставки по домовете. Така се оказва, че собственикът няма нужда от толкова много сервитьори, но има са му необходими повече разносвачи, поради което извършва реорганизация на длъжностите в ресторанта, като намалява броя на сервитьорите на двама и увеличава броя на разносвачите с трима. Тоест, трима от сервитьорите ще подлежат на уволнение, поради съкращаване на щата. 

На второ място, за да прецени с кои работници работодателят ще прекрати трудовото си правоотношение, той трябва да извърши подбор. 

Така, според горния пример, за да бъде законосъобразно уволнението, собственикът на ресторанта трябва да извърши подбор между петимата сервитьори, за да прецени кои трима да уволни. Преценката е комплексна и включва образование, допълнителна професионална квалификация, трудов стаж, степен на справяне с работата, постигнати във времето положителни трудови резултати, наложени наказания и др. 

Важно е да се има предвид, че в много случаи съкращаването на щата, въпреки наличието на горните две изисквания, пак може да бъде обявено от съда за формално, а оттам и отменено. Това ще се случи, например, ако разликите в длъжностите „сервитьор“ и „разносвач“ се изразяват единствено в техните наименования, но изискванията за заемането им са еднакви. 

На трето място, необходимо е едномесечно предизвестие при безсрочните трудови договори. Този срок може да бъде и по – дълъг, в случай че е предвиден в трудовия договор. 

Намаляване обема на работа

В условията на извънредно положение е възможно сериозно да намалее обема на работа, вследствие на което работодателят да бъде принуден да намали броя на своите работници чрез реорганизиране работата на предприятието. В този случай той може да прибегне до уволнение на някои работници, чийто обем на работа е намалял. Както и при всички други основания за уволнение по инициатива на работодателя, обаче, при това също е необходимо изпълнението на определени условия. 

Първото условие е да е налице реално намаляване обема на работа за относително траен период от време. Кой период ще следва да се приеме за „траен“ е въпрос, който се решава от съда за всеки конкретен случай. При всички положения, обаче, кратки периоди на намаляване обема на работа, като например ден, седмица или месец, не могат да приети като основание за уволнение. 

Второто условие е броят на уволнените служители да е пропорционален на намалелия обем на работата.

Ако вземем горния пример с ресторанта, преценката за наличие на намален обем на работа може да се направи по следния начин: за предходното тримесечие, ресторантът е реализирал оборот в размер на 50 000 лв. В настоящото тримесечие, оборотът е вече 20 000 лв., което означава, че обемът на работа е намалял с 60%. Законосъобразно може да бъде освободен 60% от персонала. Разбира се, това е много общ пример, тъй като при преценката за законосъобразността на уволнението съдът изследва дали е налице намаляване обема на работа на конкретно уволнения работник. Така, може да е намалял обема на работа само на сервитьорите, съответно на освобождаване ще подлежат 60% от тях. Но, ако обемът на работа на разносвачите не е намалял, то никой от тях не може да бъде освободен на това основание. 

Третото условие е да е осъществен подбор от страна на работодателя.   

Четвъртото условие е да е отправено предизвестие или да е изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестието. 

 

При спиране на работа за повече от 15 работни дни (престой)

При наличието на извънредно положение и във връзка с разпоредените противоепидемични мерки, възможно е работодателят да прецени, че е необходимо да спре работата на предприятието или на част от него. Това може да се случи, например, ако работата е от такова естество, че не може да се извършва от разстояние, но същевременно работодателят няма възможност да спазва противоепидемичните и санитарно – хигиенни изисквания за продължаване на дейността. 

В тези случаи, спирането на работата се прави по инициатива на работодателя с негова заповед. За да е налице т.нар. престой, работата на съответното предприятие трябва да бъде спряна за повече от 15 дни. Реалният срок на престоя се установява от работодателя в рамките на съдебното дело по оспорване на уволнение. 

Важно! В случаите на престой, работодателят може да не освободи работника, а да му възложи да извършва временно друга работа в същото или друго предприятие в същото населено място без неговото съгласие. Това е възможно в рамките на продължителността на престоя на съответната дейност.

В този случай също се дължи едномесечно предизвестие при безсрочните трудови договори. 

Новата разпоредба на чл. 120в, въведена с преходните и заключителни разпоредби на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., предвижда възможност за работодателя със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от него или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение. За периода на действие на заповедта, работодателят е длъжен да не допуска работниците до работните им места. 

Така предвидената възможност, обаче, разкрива сериозен законодателен пропуск, тъй като този вид преустановяване на работата на предприятието, на част от него или на отделни работници не е включен в основанията за прекратяване на трудовото правоотношение, но за сметка на това работодателят дължи брутното трудово възнаграждение на работника. Въпреки това, обаче, до въвеждането на съответни изменения, това основание следва да се тълкува като наличие на престой, ако работата е преустановена за повече от 15 дни.  

Обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор

Това е може би най – общо формулираното основание за уволнение, тъй като законът не уточнява у кого се намира обективната невъзможност – у работника, у работодателя или у двамата. 

В общия случай, при наличието на извънредно положение, тази обективна невъзможност ще се намира у работодателя, тъй като именно той няма да може обективно да изпълнява задълженията си по трудовите договори, като например да допуска работниците до работното им място, както и да изплаща трудови възнаграждения. 

Интересно е и разграничението между основанието за уволнение „спиране на работата за повече от 15 дни“ и „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор“. Както отбелязахме по – горе, престой може да бъде установен по инициатива на работодателя с негова заповед. 

Случаите на обективна невъзможност в условията на извънредно положение, обаче, не бива да се тълкуват особено широко, тъй като това би предоставило възможност за злоупотреба с права. Всъщност, в коментирания случай обективна невъзможност ще бъде налице единствено тогава, когато с акт на компетентен държавен орган е преустановена работата на определени категории предприятия.

Такъв акт е, например, заповедта на министъра на здравеопазването, с което се разпорежда преустановяване дейността на кина, театри, търговски обекти в моловете, фитнеси и спа центрове. 

В тези случаи отново се дължи предизвестие от страна на работодателя. 

Алтернативи на уволнението при извънредно положение

С въведените изменения в Кодекса на труда във връзка с извънредното положение се предвидиха алтернативни възможности за упражняване на трудова дейност. 

На първо място, работодателят може да възлага на работниците временно да извършват надомна работа или работа от разстояние без да се изисква тяхното съгласие. Това става със заповед и не се допуска промяна на размера на трудовото възнаграждение. 

На второ място, до отмяната на извънредното положение, работодателят може да установи непълно работно време. За периода на установяване на непълно работно време, размерът на трудовото възнаграждение се намалява пропорционално. 

На трето място, когато със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от него или на отделни работници, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника и без негово съгласие, вкл. на работник, който не е придобил 8-месечен трудов стаж.

 

В заключение

Макар законът да предвижда множество основания за уволнение, тежестта на доказване на неговата законосъобразност лежи у работодателя. Това означава, че ще има задължение да докаже пред съда, че е спазил реално всички изисквания за уволнение на работника и че не е злоупотребил с правото си за прекратяване на трудовото правоотношение. 

В рамките на обявеното извънредно положение, основанията за уволнение са значително ограничени, тъй като законът се опира на предположението, че работникът е икономически по – слабата страна в трудовото правоотношение и се нуждае от по – сериозна защита. Освен това, в голяма част от случаите формалното спазване на изискванията за законосъобразност на уволнението не е достатъчно условие, за да бъде то прието за осъществено в съответствие със закона. Преценката за това, обаче, следва да се прави за всеки конкретен случай за всяко конкретно основание. 

_____________________________________________________________________

Информация за различните видове права, задължения и средства за защита в условията на извънредно положение, можете да намерите в секцията „Извънредно положение„.   

Още интересни теми, свързани с правата и възможностите за защита на работници срещу незаконосъобразни действия на работодатели, можете да намерите в секцията „Трудово право„. 

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита при незаконно уволнение. 

Бюлетин "Законодателство"

Бюлетин „Законодателство“: брой 13

Отново е петък и отново е време за поредния редовен брой на седмичното електронно издание, поддържано от Адвокатска кантора „Петкова“, Бюлетин „Законодателство“: брой 13. Днес разглеждаме законодателните и други промени, публикувани в „Държавен вестник“ за периода 20.03. – 27.03.2020 г. 

Брой 27 от 2020 г. на „Държавен вестник“ беше издаден на 24.03.2020 г. В същия ден беше публикуван и Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., но с бр. 28 на „Държавен вестник“, който беше и извънреден.  
Именно, поради извънредния характер и на самия закон, предишният Бюлетин „Законодателство“: брой 12 разгледа единствено него.

В „Държавен вестник“, бр. 27 от 2020 г. е публикуван един единствен акт. 

Със споразумението се установява засилено партньорство и сътрудничество между страните в границите на съответната им компетентност, основано на общ интерес и задълбочаване на отношенията им във всички области, в които се прилага. 

Според споразумението, „сътрудничеството е процес между страните, който допринася за международния и регионален мир и стабилност, а така също и за икономическото развитие и е организирано според принципи, придържането към които страните потвърждават и чрез своите международни ангажименти, по специално в рамките на ООН и ОССЕ“.  

Уреждат се множество сфери на сътрудничество, като сред тях са:
1. данъчно облагане;
2. енергетика;
3. транспорт;
4. околна среда;
5. малки и средни предприятия;
6. банково и застрахователно дело;
7 туризъм;
8. селско стопанство;
9. култура и медии;
10. научни изследвания и иновации;
11. образование и обучение;
12. защита на потребителите;
13. свобода, сигурност и правосъдие и др.

Редовното петъчно издание Бюлетин „Законодателство“: брой 13 продължава с отразяването на обнародваните законодателни и други промени с „Държавен вестник“, бр. 29 от 2020 г., публикуван на 27.03.2020 г.  

С разглежданото решение се правят промени в решението на Народното събрание, свързано с неговата работа по време на извънредното положение. 

Нека си припомним неговите разпоредби. 

На първо място, съобразно предходното решение, уреждащо работата на Народното събрание по време на извънредното положение, то следваше да провежда редовни пленарни заседания в четвъртък и петък. 

На второ място, следваше приоритетно да се разглеждат и гласуват законопроекти и проекти на актове, свързани с обявеното извънредно положение. 

Трето, по време на заседанието в четвъртък следваше да се представят и докладват законопроекти и проекти на актове и да се провеждат разисквания по тях. По време на заседанието в петък следваше да се провеждат гласувания по законопроектите и проекти на актове, по които обсъжданията за приключили, както и парламентарният контрол. 

Четвърто, по време на извънредното положение парламентарните комисии следва да провеждат заседания. По решение на съответната комисия нейно открито заседание може да бъде с ограничен достъп на външни лица, като в този случай заседанието се предава пряко в интернте страницата на Народното събрание. 

Пето, в деня преди първото за седмицата заседание, председателят на Народното събрание следваше да консултира проекта на програма за седмицата с Председателския съвет. След консултациите проектът следваше да се представя на народните представители на електронните им пощи и да се публикува на страницата на Народното събрание в интернет. 

Какво се променя с обнародваното в „Държавен вестник“, бр. 29 от 2020 г. решение? 

Първо, вместо редовните заседания в четвъртък и петък, Народното събрание ще провежда пленарни заседания само по законопроекти и проекти на актове, свързани с обявеното извънредно положение. Парламентарният контрол ще се осъществява само с писмени отговори на въпроси и питания. 

Второ, по време на извънредното положение ще се свикват извънредни пленарни заседания по установения за това ред, съобразно Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, т.е. по инициатива на председателя, по искане на една пета от народните представители, по искане на президента или на Министерския съвет. 

Трето, тъй като няма да се провеждат редовни заседания, отпада необходимостта от уредбата на реда за тяхното провеждане и съставяне на програма за това. 

Четвърто, парламентарните комисии продължават работата си без промяна в реда за осъществяването ѝ. 

[Коментар] Във връзка с това решение на Народното събрание в медиите се появиха опасения, че това представлява „разпускане“ на Народното събрание, което е заплаха за конституционализма и демокрацията в страната. Промяната в начина на осъществяване на работата на Народното събрание е отговор на предприетите от страна на държавата противоепидемични мерки и не е лишено от логика. При настоящата формулировка, решението не представлява по същество разпускане на Народното събрание, а единствено ограничава неговата работа до свикването на извънредни заседания. Не се засяга редът, по който може да става това. 

Следва да се има предвид, че разпускане по същество на Народното събрание, съгласно Конституцията е възможно да стане единствено с указ на президента на Република България и то само при невъзможност за постигане на съгласие за съставяне на правителство и за срок до провеждането на нови избори. 

В конкретния случай с промяната в реда на работа на Народното събрание с коментираното решение, сериозен недостатък е непредвиждането на възможност за използване на съвременните технологии за провеждане на редовни заседания от разстояние. В случай че такъв ред бъде предвиден ще бъде успокоено и общественото безпокойство, свързано с потенциалната възможност за засягане на конституционализма в страната.    

Направените в Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки промени целят неговото привеждане в съответствие с измененията и допълненията на Закона за обществените поръчки, които влязоха в сила от 1 януари 2020 г., като повечето от тези промени са свързани с прилагането на Централизираната информационна система „Електронни обществени поръчки“. 

В останалата си част измененията са свързани с правилата за подаване на заявления и оферти. Засягат се още и правилата за работа на комисиите, за провеждане на процедурата конкурс за проект. Промени се въвеждат и при събирането на оферти с обява. 

Накрая, прецизират се разпоредбите, свързани със съдържанието и поддържането на списъка на стопанските субекти с нарушения. 

С решението се открива процедурата за възлагане на концесия, с което се отваря и приема на документи за участие в нея. 

В него са изложени задълженията на концесионера, изискванията, свързани с характера и обекта на концесията, както и към самия концесионер. 

Срокът на концесията е 20 години. 

За концесионер на морски плаж „Градина – централен“ – част 2 в Созопол е определено „Алфа Дилеа“ ООД. Дружеството е със седалище в гр. София, а собственици на капитала му са Димитър Христов Христов, който е и негов управител и „ДЛА индъстриз лимитид“, чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Република Кипър. 

За концесионер на морски плаж с общо наименование „Елените“ в община Несебър, включващ морски плаж „Елените 1“, морски плаж „Елените 2“, морски плаж „Елените – изток 1“ и част от морски плаж „Елените – изток 2“ е избрано „Мирикал“ ЕООД. 

Дружеството е със седалище в гр. София, а едноличен собственик на капитала му и негов управител е Камен Кирилов Спасов. 

„Мирикал“ ЕООД има история като изпълнител по обществени поръчки с различни общини. Сред тях са:

1. договор с Община Своге от 2015 г. за извършване на неотложни аварийно – възстановителни дейности на устой на мост на р. Батулийска в с. Батулия;

2. договор с Община Смолян от 2018 г. с предмет „Реконструкция на вътрешната водоснабдителна мрежа на с. Гела, общ. Смолян“;

3. покана от 2015 г. от Столична община, район Нови искър за участие в процедура по договаряне без обявление за възлагане на обществена поръчка и др.  

С решението се открива процедурата за възлагане на концесия, с което се отваря и приема на документи за участие в нея. 

В него са изложени задълженията на концесионера, изискванията, свързани с характера и обекта на концесията, както и към самия концесионер. 

Срокът на концесията е 20 години. 

С наредбата се определя държавният образователен стандарт за придобиването на квалификация по професията „ресторантьор“ от област на образование „Услуги за личността“ и професионално направление „Хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг“. 

Наредбата е на министъра на регионалното развитие и благоустройството. 

С нея се уреждат условията и редът:

1. за определяне на размерите и разположението на сервитутните ивици на водоснабдителните и канализационните проводи (мрежи) и съоръжения, публична държавна и публична общинска собственост, извън населените места и селищните образувания;

2. за определяне на специалния режим на упражняване на сервитутите на линейните В и К обекти, включително редът и условията за упражняване на правата на лицата, които изграждат и експлоатират линейните В и К обекти (собствениците на водоснабдителните и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения, публична държавна и публична общинска собственост;

3. за определяне на размерите и разположението на сервитутните ивици при реконструкция или основен ремонт на съществуващи линейни В и К обекти, когато се променят трасето, обхватът и границите на сервитутните ивици;

4. при които в сервитутните ивици на съществуващи линейни В и К обекти могат да се разполагат допълнителни (заместващи_ проводи за водоснабдяване и отвеждане на отпадъчни води. 

От обхвата на наредбата са изключени подводни линейни В и К обекти, разположени в морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. 

_______________________________________________________________________

Останалите броеве на електронното издание на Адвокатска кантора „Петкова“ можете да намерите в секцията „Бюлетин „Законодателство“

Бюлетин "Законодателство", Извънредно положение

Бюлетин „Законодателство“: брой 12 (извънреден)

Днешният извънреден Бюлетин „Законодателство“: брой 12 разглежда обнародвания в „Държавен вестник“, бр. 28 от 2020 г., Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на 13 март 2020 г. 

Поради огромната важност на разпоредбите на закона и широкият обществен интерес, Бюлетин „Законодателство“ : брой 12 ще съдържа и подробен юридически анализ на разпоредбите на закона.

Проблемният Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание на 13 март 2020 г. е факт. Ето ги и неговите разпоредби. 

Обсъжданият в днешния извънреден Бюлетин „Законодателство“: бр. 12 закон урежда мерките и действията по време на извънредното положение на територията на Република България. С него се възлагат правомощия на министъра на здравеопазването да въвежда временни мерки и ограничения не само по Закона за здравето, но и по други закони. 

[Коментар] На практика това означава, че описаните в ЗМДВИП възможности за предприемане на противоепидемични мерки и ограничения, могат да бъдат реализирани от министъра на здравеопазването със заповед. По – голямата част от предвидените в закона мерки, обаче, така или иначе влизат в сила с неговото влизане в сила.  

С обнародвания закон, считано от 13 март до отмяната на извънредното положение се спират някои видове срокове. На първо място, това са процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. Не се спират сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА) и производства, свързани с други мерки за принуда.

[Коментар] Това означава, че по граждански, административни, арбитражни и изпълнителни производства няма да текат срокове за обжалване, отговори на искови молби/жалби, както и за произнасяне на компетентните органи. Тоест, най – общо казано, по изброените дела няма да има просточия, ако те не са настъпили преди влизане в сила на закона. По отношение на наказателните дела, делата по ЗЕЕЗА, както и делата, свързани с мерки за принуда, процесуалните срокове продължават да текат и това е логично, тъй като съгласно Конституцията, правото на разглеждане на наказателни дела в разумен срок е неотменимо. 

На второ място спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. Не се спират давностните и други срокове по Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания. 

[Коментар] Това означава, че погасителната давност по задължения за кредити и комунални услуги няма да тече за срока на извънредното положение. Същото се отнася и за придобивната давност, която се прилага при непрекъснато владение на чужд имот. Продължава, обаче, да тече погасителната давност, предвидена за наказателно и административнонаказателно преследване. Подробна информация за давностните срокове по различните видове задължения и придобивни основания, можете да намерите в секцията „Договорно право„. 

Спират се още и сроковете: 
1. за изпълнение на указания, дадени от административен орган на страни или участници в производство, с изключение на производството по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;

2. за подаване на декларации и тяхната проверка по реда на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество; за установяване конфликт на интереси; за установяване на незаконно придобито имущество; за налагане и действия след налагане на обезпечителни мерки, както и за провеждане на производства пред съда за отнемане на незаконно придобито имущество. Не се удължава срока за подаване на декларация за имущество и интереси за предходната календарна година, който остава да бъде 15 май на настоящата;

3. за подаване на декларация за имущество и интереси по реда на Закона за съдебната власт. Не се удължава срока за подаване на декларация за имущество и интереси за предходната календарна година, който остава да бъде 15 май на настоящата.

Удължават се с един месец от отмяната на извънредното положение всички други определени в закон срокове, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, както се удължава и действието на административните актове, което е ограничено със срок и изтича по време на извънредното положение. 

[Коментар] Така, например, ако по време на извънредното положение изтича 14-дневният срок за възстановяване на платени суми по прекратен договор за туристически пакет, то той се удължава с един месец от отмяната на извънредното положение. Това означава, че туроператорът пак ще има задължение да върне парите на пътуващия, но законът му дава по – дълъг срок за това.  

Що се отнася до изпълнителните производства пред частните съдебни изпълнители, с обсъждания в днешния извънреден Бюлетин „Законодателство“: брой 12 закон се спират всички обявени публични продани и въводи във владение, както и се разпорежда неналагане на запори на банкови сметки на физически лица и лечебни заведения, на трудови възнаграждения и пенсии, отстранява се възможността за налагане на обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване. Временно се спира извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица. Изключение се прави единствено за задълженията за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземанията за трудови възнаграждения. 

[Коментар] При тази формулировка на разпоредбата на закона се поставя въпроса дали спирането на изпълнителните действия се отнася и до юридическите лица, извън лечебните заведения, като отговорът е по – скоро отрицателен и предприемането на изпълнителни действия, с изключение на публичните продани и въводите във владение, по отношение на тях следва да продължи. По същия начин се поставя и въпроса дали наложените до обявяването на извънредното положение запори и други обезпечителни мерки следва да се отменят. При тази формулировка, отговорът също е по – скоро отрицателен, макар целта на закона е да съхрани средствата за живот на физическите лица, докато извънредното положение трае. Този отговор произтича и от факта, че забраната за налагане на запори и обезпечителни мерки се прилага от влизането в сила на ЗМДВИП и няма обратно действие. 

На следващо място, ограничават се нотариалните производства единствено до неотложните такива като Нотариалната камара вече е осигурила дежурни нотариуси. Техният списък можете да намерите тук

Изключително важна е разпоредбата, според която до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляване на договор и изземване на вещи. 

[Коментар] Разпоредбата има изключително значение за длъжниците по различни видове възмездни договори. Така, при забавяне на плащане, банките няма да могат да обявяват кредитите за предсрочно изискуеми и да възлагат на длъжника лихви за забава. Възнаградителната лихва продължава да се дължи, освен ако съответната банка не реши доброволно да не я прилага. Същото се отнася и за задълженията по договор за наем, например, като до отмяната на извънредното положение, ако наемателят забави плащането на дължимия наем, договорът му няма да може да бъде прекратен от наемодателя.  

Коментираният ЗМДВИП въвежда възможност за работодателите и органите по назначаване да възлагат надомна работа или работа от разстояние, независимо от съгласието на работниците. Видовете работа, които не могат да се извършват от разстояние, продължават да се осъществяват по нормалния начин. Освен това се предоставя възможност на работодателите да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя, независимо от неговото съгласие.

[Коментар] Това означава, че в случаите, в които работодателят или органът по назначаването задължи работника/служителя да работи от вкъщи или да ползва част от платения си годишен отпуск, това действие ще бъде законосъобразно и работникът/служителят няма да има възможност да възрази. 

На следващо място, временно отпадат въведените ограничения за полагане на извънреден труд и за неговата продължителност за работниците и служителите, работещи на намалено работно време, които оказват или подпомагат оказването на медицинска помощ. По отношение на полицейските органи и органите на пожарна безопасност, възможността за полагане на извънреден труд над ограниченията е поставена в зависимост от съгласие на съответния служител. Липсата на такова съгласие не е основание за търсене на дисциплинарна отговорност. 

[Коментар] Тук следва да се припомни разпоредбата на Наказателния кодекс, според която лице, което упражнява медицинско занятие, ако след като бъде поканено, не се притече на помощ на болен или на родителка без уважителна причина, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева. Ако на виновния е било известно, че болният или родилката са в опасно положение, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация. Това, означава, че ако лице, упражняващо медицинско занятие откаже да се притече на помощ на болен, поради това, че не желае да полага извънреден труд, то ще носи наказателна отговорност. 

Въвежда се определен набор от нови правомощия за военнослужещите от въоръжените сили. При условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, те ще могат съвместно и/или координирано с други органи да участват в прилагането на противоепидемични мерки и ограничения на територията на страната, на отделен регион или на контролно – пропускателен пункт. Военнослужещите ще имат право да извършват проверки за установяване самоличност на лице, както и да ограничават придвижването на лице, за което има данни да е нарушило карантинни мерки, до пристигане на полицейски орган. 

Към нововъдените правомощия влиза и спирането на превозни средства до пристигането на полицейски органи, ограничаването на придвижването на лица и превозни средства на контролно – пропускателен пункт, както и използването на физическа сила и помощни средства, когато това е абсолютно необходимо. В допълнение, сроковете за командироване на военослужещите за участие в операции и мисии извън територията на страната, могат да бъдат удържавани от министъра на отбраната и без съгласието на военнослужещия. 

[Коментар] Нововъведените правомощия на военнослужещите са абсолютно ненужни и възлагането на квазиполицейски функции на армията, предвид огромния административен капацитет на МВР , е неоправдано. Това се отнася до всички новопредвидени техни правомощия, тъй като се създават възможности за безконтролно засягане на основни човешки права, като правото на свобода и сигурност, в случаите, в които се ограничава придвижването на лице до пристигане на полицейски орган, предвид факта, че няма ясен критерий кога са налице „данни“, че лице е нарушило карантинни мерки, както и предвид факта, че няма предвидени никакви критерии за основателна причина за ограничаване придвиждането на лице и превозно средство през контролно – пропускателен пункт. Тези пропуски създават прекалено широки възможности за произвол. 

Не е предвиден и никакъв акт, с който да се ограничава това придвижване, извън устно разпореждане на военнослужещ, което препятства възможността за установяване законосъобразността на ограничението на свободата на придвижване. Изключение е съставянето на „двустранен протокол“ при предаването на лице, за което има данни, че е нарушило карантинни мерки, между военнослужещия и полицейския орган.  

По – нататък, временно отпадат изискванията за обвързване на месечната социална помощ с полагането на общественополезен труд от безработни лица в трудоспособна възраст, както и с редовното посещаване на детска градина или училище. Изключение може да се допусне по преценка на кмета на общината по отношение на общественополезния труд, в случаите на доказана необходимост от провеждане на дезинфекционни мероприятия.  

Същото се отнася и част от изискванията за месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20 – годишна възраст, които се предоставят на социално слаби семейства. Така, отпада задължението по отношение на подпомаганите деца редовно да посещават подготвителните групи в детските градини или училищата за задължително предучилищно образование, както и средните училища. Временно отпада задължението да са направени задължителни имунизации и профилактични прегледи, както и да живее постоянно в страната. 

Удължава се срокът на всички месечни семейни помощи, отпуснати на дете до завършване на средно образование, както и на месечните помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител, които изтичат в периода от 1 февруари 2020 г. до отмяната на извънредното положение. Удължаването се прави служебно и важи до края на месеца, в който е отменено извънредното положение. Същото се отнася и до още няколко категории срокове по Закона за семейни помощи за деца. 

Спира се действието на Закона за обществените поръчки, в случаите, когато се налага закупуване на хигиенни материали, дезинфектанти, медицински изделия и лични предпазни средства за обезпечаване на противоепидемични мерки. Същото се отнася и за медицинските изделия, медицинската и лабораторна апаратура, необходими за диагностика и лечение на заразените пациенти, консумативите за тях, както и дейностите, свързани с внедряването им. Няма да се обявяват обществени поръчки и за възлагане на дейности по обезвреждане на пестициди и болнични отпадъци. Въвежда се възможност за предоговаряне на срокове за изпълнение по искане на изпълнител на обществена поръчка. Този срок, обаче, не може да бъде по – дълъг от срока на действие на извънредното положение. 

[Коментар] Това решение е логично, тъй като при условията на глобална пандемия и при темповете на заразяване, процедурите по обявяването на обществена поръчка, изборът на изпълнител и потенциалното обжалване могат изключително много да забавят снабдяването на лечебните заведения с жизненонеобходими материали за оказване на медицинска помощ. От друга страна, обаче, недостатък на разпоредбата е, че липсва възможност за извършване на текущ и последващ контрол на тези дейности с цел пресичане на злоупотреби.   

На следващо място, обсъжданият в днешния извънреден Бюлетин „Законодателство“: брой 12 ЗМДВИП въвежда възможно аптеките да отпускат лекарства по рецептурна книжка без представяне на рецепта. Ще се предоставят свободно лекарствата, които са последно вписани в рецептурната книжка. Това ще важи до отмяна на извънредното положение и два месеца след неговата отмяна.  

Освен това, въвеждат се правомощия на министъра на здравеопазването на забрани износ на лекарствени продукти. В случай на нарушение на такава забрана, нарушителят – физическо лице ще се наказва с глоба в размер на 10 000 лв. По отношение на юридическо лице ще се налага имуществена санкция в размер на 50 000 лв. За повторно нарушение се предвиждат наказания съответно в размер на 20 000 лв. и на 100 000 лв. Компетентни да съставят актове за нарушения на тази разпоредба са длъжностните лица, определени от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата или на директора на съответната регионална здравна инспекция. Наказателните постановления се издават съответно от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата или от директора на РЗИ. 

Министерският съвет ще може да възлага на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ да извършва проверки на държавния резерв на зърно, месо, млечни продукти и други трайни хранителни продукти, медицинска апаратура, лекарства, медицински консумативи и спирт. Агенцията ще изготвя доклад за наличностите, както и предложения за попълването им. 

Предвижда се възможност за командироване на служители на районните здравноосигурителни каси в РЗИ и държавните здравни инспектори от РЗИ за извършване на дейности по държавен здравен контрол за срок не по – дълъг от два месеца за една календарна година. 

Министърът на здравеопазването ще може да разпореди извършване на проверки на територията на една област от държавни здравни инспектори от друга област и/или от държавни здравни инспектори от Националния център по радиобиология и радиационна защита за спазване на противоепидемичните мерки и ограничения. Тези служители ще могат да издават актове при установяване на нарушения, а наказателните постановления въз основа на тях ще се издават от директора на РЗИ, на чиято територия е извършена проверката. 

[Коментар] Така, например, със заповед на министъра на здравеопазването, на държавен инспектор от област София ще могат да се възлагат правомощия да извършва проверки и да установява нарушения на територията на област Пловдив. Наказателното постановление ще се издава от директора на РЗИ – Пловдив. 

С обнародвания закон се въвежда задължение за организиране на обучение, както и подкрепа на личностно развитие от разстояние в електронна среда чрез използване на средствата на информационните и комуникационните технологии за всички ученици.  

Предвиждат се редица нови правомощия за управляващите органи на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, които ще важат до отмяната на извънредното положение. Сред тях са:
1. да изменят едностранно договори за безвъзмездна финансова помощ съобразно необходимостта от мерки при криза по смисъла на чл. 2, т. 21 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета, включително да увеличават размера на договорената безвъзмездна финансова помощ;

2. да отпускат безвъзмездна финансова помощ при опростени правила, включително без публикуване на покана за набиране на предложения;

3. да увеличат общия ресурс по операциите над одобрените от комитета за наблюдение по схемите, по които са допустими мерки в условията на извънредни ситуации.
Предвижда се възможност за намаляване на някои категории срокове. 

Безвъзмездна финансова помощ се предоставя директно на кандидат, одобен от комитета за наблюдение на съответната програма, чрез приемане на неприсъствено решение по мотивирано предложение на ръководителя на управляващия орган на програмата. Същото се отнася и за кандидат, който в определен от ръководителя на управляващия орган срок отговори на одобрените критерии. 

Спира се действието на разпоредбите на чл. 26, ал. 3, 5 и 8 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвенционни фондове. 

Изменения в други закони, въведени със ЗМДВИП

С преходните и заключителни разпоредби на ЗМДВИП са направени изменения в петнадесет други закони. Ще разгледаме само тези от тях, които представляват особено висок обществен интерес. 

Наказателен кодекс

Въведен е нов квалифициран състав на едно от общостопанските престъпления, чийто основен състав е бил последно актуализиран през 1993 г. Става дума за състава, касаещ спекулата. 

Съгласно този състав, който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по – голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева. Според нововъведения квалифициран състав, ако това деяние бъде извършено при обявено извънредно положение (без значение с какъв акт на Народното събрание), наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. 

[Коментар] Така въведеното изменение буди недоумение, предвид факта, че от 10 ноември 1989 г. в България се прилага принципа на пазарната икономика и възможността за регулиране на цените от страна на държава са изключително ограничени. Конституцията на Република България, от своя страна, прогласява принципа на свободната стопанска инициатива, като разпорежда, че законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. Тези функции на закона в широк смисъл се осъществяват от Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. 

От друга страна, в България е действал Закон за цените, с който са се установявали общите принципи за образуване на цените на стоките и услугите, които се предлагат на вътрешния пазар и се е уреждал редът за тяхното обявяване, наблюдаване и анализ, както и контролът върху ценообразуването на онези от тях, които се регулират от държавата. Той, обаче е отменен през 1999 г., като към настоящия момент държавна регулация на цените към настоящия момент е установена за конкретни сектори, които са свързани с националната сигурност. Сред тези сектори са водоснадбителните и канализационни услуги, универсалните пощенски услуги, предоставяни от „Български пощи“ ЕАД, природния газ, електрическата и топлинната енергия, лекарствените средства и лекарствените продукти, както и тютюневите изделия.

В каталога от български подзаконови нормативни актове се открива Наредба за наблюдение и контрол върху цените на стоки и услуги с особено важно значение за жизненото равнище на населението и икономиката на страната, която е последно актуализирана през 1995 г. С нея се уреждат правилата и критериите при образуване, обявяване и прилагане от фирмите производители и търговците на пределните цени на стоките – обект на наблюдение от страна на правителството, съгласно списъка в приложението към нея. 

С наредбата се определя и реда за установяване на неправомерните доходи и санкциите при реализация на стоки и услуги по цени по – високи от единните фиксирани и пределни цени и надценки, утвърдени от Министерския съвет, пределите на цени, образувани в съответствие с изискванията на раздел II от наредбата, озаглавен „Образуване и прилагане на пределни цени на наблюдаваните от правителството стоки“. Тази наредба, обаче, е неприложима, първо, защото не е ясно кой закон е делегирал възможността за нейното издаване; второ, защото определеният в нея орган за контрол не съществува и трето, защото не съществува списък на единни фиксирани и пределни цени и надценки, а и в условията на пазарна икономика не следва и да съществува, поради действието на принципа за свободна стопанска инициатива.  

Връщайки се на коментара на съставите на престъпленията, свързани със спекулата, тези разпоредби остават приложими за много ограничен кръг от стоки, чийто цени подлежат на държавна регулация и които изброихме по – горе. 

По отношение на приложението на текста в частта, отнасяща се до криминализирането на продажбата на стока преди цената ѝ да бъде определена или утвърдена по установения ред, това ще означава, че ще следва да се носи наказателна отговорност за продажба на всякакви стоки, които все още не са обект на държавна регулация. Или иначе казано, който продава стоки извън горепосочените, за които вече е налице държавна регулация на цените, ще се наказва с лишаване от свобода, което, логично, представлява правен абсурд. 

От друга страна, по основния състав на анализираната разпоредба има бедна съдебна практика по дела между 1970 г. и 1989 г., след което текстът на практика не се е прилагал. И това е логично, тъй като именно от края на 1989 г. се премахва възможността за държавна регулация на цените на стоки, които не са от значение за националната сигурност. Съобразно съществуващата стара съдебна практика при реализирането на наказателната отговорност е следвало и в допълнение да се установи и „колко пари са реализирани в повече“, като липсата на това установяване е пречело на реализацията на назакателната отговорност.

На второ място, завишена е наказателната отговорност за предаване по радио, телефон или по друг начин на неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, от което са настъпили значителни вредни последици. Наказанието остава лишаване от свобода до пет години, но глобата се завишава и става в размер на десет хиляди до петдесет хиляди лева. 

[Коментар] Съгласно тази разпоредба се налагат наказания само за фалшивите сигнали за помощ, злополука или тревога. За момента няма да се реализира наказателна отговорност за „фалшиви новини“, свързани с коронавируса. 

Третата въведена редакция е техническа и с нея думата „заразителна болест“ в разпоредбата, свързана с неспасването на карантинни мерки, е осъвременена и е заменена с думата „заразна болест“. 

Кодекс на труда

В Кодекса на труда се създават редица разпоредби, които да улеснят действието на трудовите правоотношения в рамките на извънредното положение. 

На първо място, редвижда се възможност за възлагане на надомна работа и работа от разстояние без съгласието на работника/служителя, като в този случай се изменя само мястото на работа без да се изменят другите условия по трудовия договор. 

[Коментар] Тази възможност е предвидена и в тялото на закона, което прави промяната в Кодекса на труда правно – технически излишна. 

На второ място, работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от него или на отделни работници/служители за целия период на извънредното положение или част от него и до прекратяването му. В този случай работодателят е длъжен да не допуска работниците на работното им място. Възможно е работодателят да установи и непълно работно време. 

На трето място, когато е преустановена работата при наличието на горните условия или със заповед на държавен орган, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника/служителя без неговото съгласие, включително и на работник/служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж. 

[Коментар] Тази възможност е предвидена в тялото на закона, като е поставено допълнително условие, според което без съгласието на работника/служителя ще може да се предоставя до 1/2 от платения му годишен отпуск. Така се получава колизия между тялото на закона и неговите преходни и заключителни разпоредби, с които се въвеждат измененията в Кодекса на труда. При това положение, колизията ще следва да се преодолява при приложение на принципа, че специалния закон дерогира общия, съответно ще следва да се приеме, че ще се прилагат разпоредбите на ЗМДВИП и платеният годишен отпуск ще следва да се предоставя без съгласието на работника/служителя само в размер до 1/2 от него.  

По отношение на работодателя се въвежда задължение по време на извънредно положение да разрешава ползване на платен или неплатен годишен отпуск по искане на определена категория лица. Това са бременните работнички/служителки, както и работнички/служителки в напреднал етап на лечение ин – витро; майките и осиновителките на дете до 12 – годишна възраст или на дете с увреждане, независимо от възрастта му; работник/служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12 – годишна възраст или на дете с увреждане, независимо от възрастта му; работник/служител, ненавършил пълнолетие, такъв, който има право на закрила от уволнение или който е с намалена работоспособност с 50 и над 50 на сто. 

Времето, през което се ползва отпуск при горните условия се зачита за трудов стаж. 

На пето място, съгласно нововъведенията, за времето на преустановяване на работа на предприятието, част от предприятието или на отделни работници/служители при условията на извънредно положение, работникът/служителят има право на брутното си трудово възнаграждение. 

[Коментар] Обективно е предвидена възможност за защита на работниците и служителите от оставането без доходи чрез въвеждане на задължение за работодателя да заплаща брутното им трудово възнаграждение, но липсва защита за работодателите, които са били принудени да преустановят дейността си. Това може да доведе до последицата от субективна невъзможност за заплащане на възнаграждения, което пък е условие за започване на процедура по обявяване на несъстоятелност на съответния работодател по реда на Търговския закон. 

Закон за държавния служител

В Закона за държавния служител са направени еквивалентни на Кодекса на труда промени по отношение на възможността за работа от разстояние на държавните служители; задължението за предоставяне на отпуск при поискване от изброените във връзка с промените в Кодекса на труда категории служители, както и по отношение на признаването на времето за ползване на отпуска за служебен стаж.  

Закон за здравето

Направените в Закона за здравето изменения са няколко.

Първо, когато съществува заплаха за здравето на гражданите от болести, извън посочените в закона, министърът на здравеопазването може да разпоредби задължителна изолация на болни, на заразоносители, на контактни лица и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави. Изолацията и лечението на тези лица може да се осъществява в домашни условия, като следва да се прецени съществуващия епидемичен риск. Тази преценка се прави от лекуващия лекар или след консултация с епидемиолог или специалист по инфекциозни болести. 

Второ, заповедта за налагане на задължителна изолация подлежи на обжалване, което, обаче не спира изпълнението. 

Трето, въвежда се конкретно неизчерпателно изброяване на противоепидемичните мерки, които могат да бъдат предприети от министъра на здравеопазването. Сред тях са временно ограничаване придвижването на територията на страдана, временно спиране или ограничаване експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите. Тези мерки могат да се предприемат само в рамките на обявено извънредно положение. 

Четвърто, отнема се възможността за отказ за провеждане на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест на контактните лица на болните от заразни болести, когато са въведени съответни противоепидемични мерки съобразно закона.

Пето, въвежда се изрична санкционна разпоредба за нарушаване на противоепидемични мерки, въведени с акт на министъра на здравеопазването или на директор на РЗИ. Санкциите варират от 5000 лв. за физическо лице до 15 000 лв. за едноличен търговец и юридическо лице. 

Нарушенията ще се установяват с актове на държаните здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на РЗИ, на областните дирекции на МВР или от служители, определени от кметовете на общини.

[Коментар] До момента такава отговорност също съществуваше, но се прилагаше общата разпоредба на чл. 229, която предвижда санкциониране при неспазване на разпоредбите на Закона за здравето, които не са конкретно изброени в административнонаказателните му разпоредби. 

Санкциите са от 100 до 600 лв. за физическо лице, от 200 дп 600 лв. за едноличен търговец и от 500 до 2 000 лв. за юридическо лице. След влизане в сила на изменението, общата разпоредба няма да се прилага по отношение на нарушението на противоепидемични мерки. 

Остава, обаче, въпросът по какъв начин ще се прави преценката кога да се наложи административнонаказателна и кога наказателна отговорност за нарушаването на противоепидемични мерки, тъй като двата вида отговорност не могат да се кумулират. 

Съобразно общите правила за прилагане на видовете отговорност тази преценка се прави степента на обществена опасност на деянието, като за момента ще следва да се ползват общите критерии, определени в теорията и съдебната практика по подобни случаи. 

Шесто, болен от заразна болест, посочена в закона, както и контактно лице, което чрез изследване е с потвърдено носителство на заразна болест, посочена в закона, който откаже или не изпълнява задължителна изолация и лечение, ще се санкционира с глоба в размер на 5 000 лв. 

Същото се отнася и за всяко друго контактно лице, както и за лицата, които са влезли на територията на страната от други държави, които са отказали или не са изпълнили разпореждане за задължителна изолация, съответно лечение. Тези категории лица ще се довеждат принудително със съдействието на органите на МВР. 

[Коментар] В частта, свързана с неизпълнение на разпоредби за задължителна изолация и лечение, изпълнителното деяние по административното нарушение се припокрива с изпълнителното деяние на престъплението за неспазване на противоепидемични мерки. Поради това, тук също остава неясен въпроса кога ще се прилага наказателна и кога административнонаказателна отговорност. 

Изобщо, съществуването на тази неяснота и липсата на установени критерии за разграничаване на наказателната от административнонаказателната отговорност, както е, например, при тяхното разграничение в случаите на шофиране след употреба на алкохол, предполага реализацията на наказателна отговорност. Това, първо, обезсмисля направените изменения в Закона за здравето и второ, създава възможност за неоправдано използване на наказателна репресия. 

Седмо, контактно лице, което откаже извършването на изследване с цел установяване на носителство на заразна болест, ще се наказва с глоба от 50 до 500 лв. То ще се довежда принудително със съдействието на органите на МВР. 

Други изменения

С разглеждания в днешния извънреден Бюлетин „Законодателство“: брой 12 са направени единични изменения и в следните нормативни актове:

1. Кодекса за социално осигуряване;

2. Закона за хората с увреждания;

3. Закона за чужденците в Република България;

4. Закона за народните читалища;

5. Закона за вероизповеданията. Изменението не е свързано с въвеждане на изрично задължение за преустановяване провеждането на религиозни обреди;

6. Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.;

7. Закона за лечебните заведения;

8. Закона за акцизите и данъчните складове;

9. Закона за електронните съобщения. С направените изменения се въвежда задължение на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мреди и/или услуги, да съхраняват данни, необходими за установяване на идентификатор на ползваните клетки и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на заразно болните, заразоносителите и контактните лица, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение. Право да искат извършване на справка за тези данни имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на МВР. 

[Коментар] До момента, използването на данните, необходими за установяване на идентификатор на ползваните клетки беше възможно единствено за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления, както и за осъществяване на операции по издирване и спасяване на лица, за които има подаден сигнал, че са изпаднали или може да изпаднат в положение, поставящо в риск живота или здравето му. С изменението в Закона за електронните съобщения се дава възможност на полицейските органи да установяват местонахождението на лица, които не спазват противоепидемичните мерки по местонахождението на мобилните им телефони. Целта е да се обезпечи по – лесното им издирване и принудителното им въдворяване за изолация и лечение. 

Удължават се сроковете по множество данъчни закони, както и сроковете по Закона за предучилищното и училищното образование. 

Удължава се и срока на валидност на личните карти и свидетелствата за управление на моторно превоздно средство, които изтичат в периода от 13 март до 31 октомври 2020 г. с шест месеца. Нови документи могат да се издадат при поискване на лицето и преди изтичането на удължения срок на валидност. 

За времето на действие на извънредното положение се преустановяват плановите ремонти, свързани с преустановяване на преноса на електрическа енергия. Такива могат да се извършват само за отстраняване на възникнали аварии. 

Удължават се сроковете за заплащане на дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия на битови клиенти от 10 на 20 дни. Сроковете могат да бъдат променяни със заповед на министъра на енергетиката по предложение на Националния оперативен щаб. 

На по – голямата част от разпоредбите на ЗМДВИП се прилага обратно действие и те влизат в сила, считано от 13 март 2020 г. Изключение е въведено за:

1. спирането на публичните продани и забраната за налагане на запори;

2. измененията в Наказателния кодекс;

3. разпоредбата, отнасяща се до възложителите, за които не е възнинало задължението за прилагане на платформата по чл. 39а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки;

4. разпоредбите, свързани с удължаване на различните срокове по данъчните закони и по Закона за предучилищното и училищното образование, както и относно съхраняваните в държавния резерв количества етилов алкохол;

5. измененията в Закона за електронните съобщения;

6. измененията в Закона за държавната собственост. 

Тези разпоредби влизат в сила, считано от днес, 24.03.2020 г. 

 

_________________________________________________________________

Информация за различните видове права, задължения и средства за защита в условията на извънредно положение, можете да намерите в секцията „Извънредно положение.   

Останалите броеве на електронния законодателен бюлетин, поддържан от Адвокатска кантора „Петкова, можете да намерите в секцията „Бюлетин „Законодателство“

Извънредно положение, Права на човека

Временна дерогация на ЕКЗПЧ. Какво означава?

С усложняването на ситуацията с разпространението на коронавируса у нас, властите предприемат все по – строги мерки за ограничаването му. Правосъдният министър обяви, че България ще поиска временна дерогация на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) до края на извънредното положение, което според него ще доведе до това, че „голяма част от жалбите на лица, които твърдят, че са засегнати, няма да бъдат допуснати и разгледани“.

 

Това изявление на министъра на правосъдието навежда на внушението, че нотификацията до Генералния секретар на Съвета на Европа за наличието на основания за временно дерогиране на разпоредбите на ЕКЗПЧОС би довело до безконтролни правомощия на националните власти свободно да ограничават неабсолютните основни човешки права и засегнатите лица няма да имат право на защита. Ако това внушение беше действително вярно, нямаше да съществува общоевропейски механизъм, който да възспира националните органи последователно да ограничават основни човешки права с оправданието за наличие на извънредно положение. Съответно, подобна „вратичка“ би поставила европейския мир и сигурност в опасност от връщане в средата на XX век, което би било недопустимо. 

Какво означава временна дерогация на ЕКЗПЧ?

Терминът временна дерогация означава, че за определен период от време няма да се прилагат разпоредбите на ЕКЗПЧОС, които уреждат неабсолютните основни човешки права. Сред тях са правото на свободно придвижване, правото на сдружаване, правото на труд, забраната за принудителен труд и др.

 

От друга страна, в Конвенцията съществуват абсолютни човешки права, които са ненакърними. Това са правото на живот, забраната за изтезанията, забраната на робството, забраната за налагане на наказание без закон.

 

Конституцията на Република България (КРБ) предоставя по – широк обхват на ненакърнимите човешки права, които са изчерпателно изброени. От непредвидените в Конвенцията това са правото на разглеждане на наказателни дела в разумен срок, право на справедлив съдебен процес, включващо забрана за осъждане въз основа единствено на самопризнание и презумпция за невиновност. Освен тях, според КРБ ненакърними, т.е. абсолютни човешки права са и правото на личен и семеен живот и свободата на съвестта, мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи. Това са правата, които при никакви обстоятелства не могат да бъдат ограничавани. 

Кои основни човешки права подлежат на ограничение и при какви условия?

Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи допуска възможност действието на разпоредбите ѝ да бъде временно ограничавано по време на война или на извънредно положение, застрашаващи съществуването на нацията. От това, което до момента се знае за мутацията SARS-CoV-2, причиняваща заболяването COVID – 19, остава спорно от медицинска гледна точка дали е налице извънредно положение, застрашаващо съществуването на нацията, но пък безспорно става дума за разпространение на заразна болест, която застрашава в много голяма степен здравето на нацията. 

 

За целите на анализа няма да навлизаме в медицинска теория и изложението по – долу ще се базира на предположението, че извънредното положение, свързано с необходимостта от ограничаване разпространението на коронавируса у нас е от естество да застраши съществуването на нацията.

 

Това, обаче, не е достатъчно условие за съответствието на исканата временна дерогация с изискванията на разпоредбата на ЕКЗПЧОС, която я позволява. Като допълнително условие се поставя изискване предприетите от съответната страна действия, освобождаващи я от изпълнение на нейните задължения съобразно разпоредбите на Конвенцията да бъдат „строго в пределите на изискванията на положението [бел. авт. извънредното], при условие че тези действия не са несъвместими с другите ѝ задължения по международното право“. 

 

Съгласно това допълнително изискване, за съответствието на предприетите действия, с които се ограничават основни неабсолютни човешки права с разпоредбите на ЕКЗПЧОС, те трябва да бъдат пропорционални с целта, за която се предприемат, а именно „защита на нацията“. Тоест, исканата временна дерогация не може да бъде произволна, независимо от това с какъв национален акт са предприети съответните действия.

 

В този смисъл е и последователната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), според който, за да е налице съответствие на ограничението на основни човешки права с разпоредбите на ЕКЗПЧОС, то следва да се предприема в рамките на законна цел, предвидена в съответен национален нормативен акт, при наличие на строга необходимост и при спазване на изискването за пропорционалност. 

 

В конкретния случай, свързан с ограничаване разпространението на коронавируса на територията на страната, законната цел е опазване на общественото здраве. По отношение на второто условие, страната ни ще трябва да докаже, че всяка от предприетите мерки са вследствие на строга необходимост от ограничаване на основни човешки права, като тя би могло да бъде обоснована единствено в случаите, в които липсва друг начин за постигане на законната цел. Третото условие, пропорционалността, е налице, когато всички ограничения включват разумно съотношение между използваните средства и търсената цел.

 

Пример от практиката на Европейския съд по правата на човека

Това е делото А. и други срещу Обединеното кралство

Фактите

Подадена е жалба от единадесет жалбоподатели, заради нарушение правото на свобода и сигурност (включващо правото на свободно придвижване) и правото на обжалване законосъобразността на задържането пред съд.

 

След атаките от 11 септември 2011 г. срещу САЩ, британското правителство счита, че Обединеното кралство е потенциална мишена на терористични атаки, което повдига въпроса за наличието на „извънредно положение, застрашаващо съществуването на нацията“ по смисъла на ЕКЗПЧОС. Правителството вярва, че заплахата идва от редица чуждестранни граждани, пребиваващи на територията на страната, които предоставят подкрепа на екстремистки ислямски терористични операции, свързани с „Ал кайда“. 

 

Тези лица не са могли да бъдат депортирани, поради риск от изтезания в страната си на произход, поради което би било налице нарушение на чл. 3 от ЕКЗПЧОС (забрана за изтезанията). Поради това, правителството решава, че е необходимо да създаде по – широки правомощия за задържане на чуждестранни граждани, когато държавният секретар обосновано счита, че присъствието на лицето на територията на Обединеното кралство представлява риск за националната сигурност и че то е обосновано заподозряно, че е „международен терорист“. 

 

Предвид факта, че правителството разбира, че нещо подобно няма да бъде в съответствие с правото на свобода и сигурност, изпраща нотификация за временна  дерогация на ЕКЗПЧОС до Генералния секретар на Съвета на Европа. Нотификацията посочва разпоредбите на част четвърта от Закона за борба с тероризма, престъпността и сигурността („Закон 2001“), в които се съдържа правомощието за задържане на чуждестранни граждани, определени като „заподозрени международни терористи“, които „за момента не могат да бъдат отстранени от територията на Обединеното кралство“.

 

Част четвърта от Закон 2001 влиза в сила на 4 декември 2001 и бива отменена през март 2005 г. През това време шестнадесет лица, включително единадесетте жалбоподатели са били задържани до отмяната на закона, когато срещу тях са издадени заповеди за контрол, въз основа на които се разпореждат множество различни ограничения за онези, които са обосновано заподозрени в участие в тероризъм, независимо от националността им.

 

През август 2005 г., след преговори между Обединеното кралство и държавите по произход на задържаните и предоставяне на гаранции, че те няма да бъдат обект на изтезания, ако бъдат върнати, правителството на Обединеното кралство връчва на съответните държави нотификации за депортиране на седем от жалбоподателите, които са задържани под стража от имиграционни служители. През април 2008 г. Апелативният съд постановява, че едно от тези лица не може да бъде законосъобразно депортирано, тъй като липсват гаранции, че доказателства, придобити чрез изтезания, няма да бъдат използвани в съдебен процес срещу него. Делото е решено от Камарата на лордовете на 18 февруари 2009 г.  

Решението на Европейския съд по правата на човека

Въз основа на фактите, ЕСПЧ осъжда, че е налице нарушение на ЕКЗПОС в частта относно правото на свобода и сигурност и правото на съдебно оспорване на законосъобразността на задържането.

За да постанови това решение, ЕСПЧ прави обстоен анализ валидна ли е дерогацията, направена от Обединеното кралство, налице ли е било „извънредно положение, застрашаващо съществуването на нацията“ и дали предприетите мерки са били строго необходими с оглед неотложността на ситуацията. 

 

Изводи от решението

 

Макар даденото за пример решение да не припокрива изцяло ситуацията, в която България се намира в момента, то е част от задължителната практика на ЕСПЧ и заложените в него критерии за преценка на законосъобразността на предприетите дерогиращи действия ще се използват, в случай че пред него бъдат повдигнати подобни казуси. То е и част от последователната практика на ЕСПЧ в тази връзка.

 

Това означава, че на първо място, ако конкретна държава иска да се възползва от правото си на временна дерогация, то тя е длъжна да посочи изчерпателно конкретните дерогиращи мерки и действия, причината за предприемането им и тяхното времетраене.

 

На второ място, на преценка подлежи обстоятелството налице ли е било изобщо „извънредно положение, застрашаващо съществуването на нацията“.

 

На трето място, законосъобразността на т.нар. временна дерогация подлежи на преценка от ЕСПЧ за всеки конкретен случай. Това означава, че дори и дадена държава да се е възползвала от правото си да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнение на нейните задължения по ЕКЗПЧОС, това не прави дерогацията автоматично законосъобразна, а жалбите – недопустими, тъй като предприетите действия подлежат на преценка относно наличието на законна цел, строга необходимост и пропорционалност.

 

Така, в случай че всички критерии са едновременно налични, едва тогава предприетите мерки по ограничаване на основни неабсолютни човешки права, или т. нар. временна дерогация, би било в съответствие с Конвенцията. Липсата на който и да било от изброените елементи, от своя страна, ще доведе до липса на такова съответствие, а оттам и до неоснователност на тези мерки. 

В обобщение

Правото на Република България да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по ЕКЗПЧОС ( временна дерогация ), не е абсолютно и безконтролно. Съответно, възползването от това право чрез нотифициране на Генералния секретар на Съвета на Европа, не отменя юрисдикцията на ЕСПЧ и поради това липсва основание за недопустимост на жалби, подадени за нарушаване на основни човешки права в нейните рамки. Напротив. 

 

Всяко от предприетите от българските власти дерогиращи действия следва да бъде поотделно обосновано като съответстващо на критериите, установени в Конвенцията и практиката на ЕСПЧ, който от своя страна има безусловно и неотменимо правомощие да извърши такова установяване. Това означава, че всяко твърдение, че „последиците [бел. авт. от дерогацията] са, че в този случай голяма част от жалбите на лица, които твърдят, че са засегнати, няма да бъдат допуснати и разгледани“ са неверни и нямат правна опора. 

 

__________________________________________________________________

 

Още интересни теми, свързани с Европейската конвенция за защита правата на човека и с функциите на Европейския съд по правата на човека, можете да намерите в секцията „Права на човека„.

 

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага специализирана правна помощ в областта на защита на правата на човека и основните свободи.   

Договорно право, Извънредно положение

Договор за туристически пакет при извънредно положение

Туристически пакет, чийто дати са променени еднолично от туроператора, може да бъде прекратен от пътуващия по реда на Закона за туризма

Обявеното от Народното събрание извънредно положение, свързано с необходимостта от ограничаване разпространението на коронавируса (COVID – 19) в България постави туроператорите и техните клиенти в деликатна ситуация. Предвид забраната за осъществяване на групови дейности като противоепидемична мярка, наложи се промяна на датите на договорите за туристически пакет. 

Така, туроператорите започнаха да предлагат нови дати за същите екскурзии, замяна на дестинации или издаване на ваучери за платените суми. Оказа се, обаче, че в много случаи новите дати не са удобни за пътуващите, а те от своя страна нямат интерес от друга дестинация или от издаване на ваучер. В тази връзка в последните дни пощенската кутия на кантората беше залята от запитвания от страна на пътуващи, на които им е отказано възстановяване на суми по договори за туристически пакет. 

Ето защо решихме да създадем отделна статия, на която да отговорим на въпросите какви са правата на пътуващите по договор за туристически пакет. 

Какво е туристически пакет?

Съгласно Закона за туризма, „туристически пакет“ е комбинация най – малко от два различна вида туристически услуги за целите на едно и също пътуване или ваканция. 

За предоставянето на туристически пакет се сключва договор със съответния туроператор, притежаващ разрешение за извършване на такава дейност. 

Преди да бъде обвързан от такъв договор, на пътуващия следва да бъде предоставена информация за основните характеристики на туристическите услуги. Те са:

1. дестинацията, маршрута и периодите на престой, датите на пътуването и броя на включените нощувки;

2. вида, характеристиките и категориите на средствата за превоз, местата, датите и часовете на отпътуване и връщане, продължителност на междинните спирания и местата, където те се правят, както и транспортните връзки;

3. местоположението, основните характеристики и категорията на местата за настаняване;

4. предвидените хранения;

5. посещенията, екскурзиите и другите услуги, включени в общата цена, договорена за туристическия пакет; 

6. приблизителния брой на групата, когато е възможно, ако услугата се предоставя в рамките на група;

7. езикът, на който ще се извършват услугите (когато използването на други туристически услуги зависи от ефективната устна комуникация);

8.  дали пътуването е подходящо за лица с ограничена подвижност, както и точна информация дали пътуването е подходящо с оглед потребностите на пътуващия. Последната се предоставя по изрично искане на клиента. 

 

Прекратяване на договор за туристически пакет, поради непредвидени обстоятелства

В закона са предвидени няколко основания за прекратяване на договор за туристически пакет по инициатива на пътуващия. В това число следва да се отбележи, че той има право да прекрати такъв договор по всяко време преди датата на отпътуване. Тогава, обаче, може да бъде задължен да плати такса за прекратяването.

В днешната статия ще разгледаме единствено хипотезата на прекратяване на договор за туристически пакет, поради непредвидени обстоятелства. Такова непредвидено обстоятелство е обявеното от Народното събрание извънредно положение във връзка с ограничаване разпространението на коронавируса (COVID – 19). 

Условия за прекратяване на договор за туристически пакет

Поначало, преди започване на изпълнението на туристически пакет, туроператорът не може да променя едностранно клаузи в договора, различни от цената, освен ако:
1. е запазил това право в договора;
2. промяната е незначителна;
3. туроператорът информира пътуващия за промяната по ясен, разбираем и видим начин на траен носител. 

Следва да се има предвид, че част от договорните клаузи са и съществени характеристики на предложените туристически услуги. 

Възможно е, обаче, да настъпят обстоятелства, които да възпрепятстват изпълнението на задълженията по договора за туристически пакет или да налагат съществено изменение на характеристиките му. Възможно е тези обстоятелства да не могат да се вменят във вина нито на туроператора, нито на пътуващия. 

При обявяването на извънредно положение във връзка с ограничаване на разпространението на коронавируса у нас, най – често се налага туроператорът да промени датите на организираното пътуване. Във всички случаи, обаче, при промяна на което и да е било от съществените условия по договора за туристически пакет, последиците са едни и същи. За тях ще поговорим по – долу. 

Нека преди това се върнем на условията за прекратяване на договор за туристически пакет. Те са три и са алтернативно предвидени. Ще разгледаме подробно само първото, тъй като именно то касае случая на извънредно положение. 

Първото условие ще бъде налице, ако туроператорът е принуден да направи промяна в някоя от съществените характеристики на туристическата услуга (датата, дестинацията, превоза и др.). Специфичното в тази хипотеза се разкрива от думата „принуден“. Това означава, че необходимостта от промяната възниква извън свободната воля на туроператора, без негово виновно поведение и извън възможността да упражни контрол върху тази промяна. 

Така, при обявяването на извънредно положение във връзка с необходимостта от ограничаване на разпространението на коронавируса (COVID – 19) и при забраната за осъществяване на групови дейности, туроператорите обективно не могат да изпълнят договорите за туристически пакет. Поради това са „принудени“ да направят промяна в датите на пътуванията и/или дестинациите.  

Второ, невъзможност за изпълнение на някои специфични изрично определени законови изисквания. 

Трето, увеличение на цената на предложения туристически пакет с повече от 8%. 

Права на пътуващия при промяна на съществени характеристики на туристическата услуга

Въпреки че промяната на датата или дестинацията, или други съществени характеристики на туристическата услуга, не е вследствие на виновно поведение на туроператора, а на извънредно положение, новите дати/дестинация/друга съществена характеристика, може да не устройват пътуващия или той като цяло да не проявява интерес към предложената промяна. Възможно е да е сключил договора за конкретни дати на пътуване, поради конкретен повод (напр. годишнина). 

Възможно е новите дати да не са му удобни, поради наличие на други ангажименти. Възможно е да не желае да посещава новопредложените дестинации. Примерите за възможни причини, поради които пътуващият може да не е удовлетворен от предложената промяна са неизчерпаеми. Важно е да се отбележи, обаче, че пътуващият няма никакво задължение да посочва оправдание за неудовлетворението си от промяната. 

Във всички случаи на необходимост от едностранна промяна на съществени характеристики на туристическата услуга, която туроператорът е принуден да направи, пътуващият има две алтернативно и изчерпателно предоставени от закона права.

Първо, да приеме предложената промяна. 

И второ, да прекрати договора без да заплаща такса за прекратяването. 

Коя от двете опции ще избере зависи изцяло от волята на пътуващия, съобразно неговите интереси. 

ВАЖНО!!! Много туроператори се опитват, при възникналата ситуация, да минимизират финансовите си загуби, като упражняват натиск върху пътуващите и отказват да възстановяват суми. 

Сред оправданията за това са, че при извънредно положение суми не се възстановяват; че договорите не могат да бъдат прекратени, а само може да се спре изпълнението на задълженията по тях; че пътуващите разполагат единствено с възможност да изберат друга дата или друга дестинация от каталога на същия туроператор, или да получат ваучер на стойност заплатената сума, който да ползват за друга екскурзия, предлагана от същия туроператор. 

Подобни опити са незаконосъобразни и не намират правна опора в закона. 

Приемането на промяната на дата/дестинация зависи изцяло от волята на пътуващия. От друга страна, предложението за издаване на ваучер за платените суми, който да се ползва за други екскурзии на същия туроператор в рамките на определен период от време, по същество е предложение за сключване на нов договор за туристически пакет. Дали това предложение ще бъде прието, зависи отново единствено от волята на пътуващия. 

ВАЖНО!!! След като бъде уведомен за промяната, пътуващият трябва в посочен от туроператора разумен срок да го уведоми за решението си дали приема промяната или прекратява договора. В повечето случаи, този разумен срок е посочен в общите условия, които са неразделна част от договорите за туристически пакет. В случай че този срок не бъде спазен, ще се счита, че пътуващият мълчаливо приема промяната. 

Последици от прекратяване на договора за туристически пакет от страна на пътуващия

По отношение на последиците от прекратяване на договора за туристически пакет, законът е пределно ясен. 

Според неговите разпоредби, когато договорът за туристически пакет бъде прекратен от пътуващия, поради промяна в съществените характеристики на туристическата услуга, туроператорът възстановява всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово име, без необосновано забавяне и при всички случаи – не по – късно от 14 дни след прекратяване на договора. 

В този случаи е важно да се имат предвид няколко неща. 

На първо място, възможно е при изпращане на уведомлението за прекратяване на договора, туроператорът да отговори, че не приема това уведомление и не дава съгласие за такова прекратяване. При наличието на промяна в съществените характеристики на туристическите услуги, обаче, съгласието на туроператора е без значение. 

Това е така, тъй като волята за прекратяване е предоставена единствено и само на пътуващия и не е поставена в зависимост от съгласието на туроператора. Това означава, че с изпращане на изявлението на пътуващия за прекратяване в рамките на определения от туроператора разумен срок, договорът се смята за прекратен. Не са необходими никакви други правни действия. 

На второ място, възможно е туроператорът да откаже да възстанови платените суми с оправданието, че вече са преведени на партньорите му в уговорената дестинация (хотели, ресторанти, превозвачи) и те отказват да му ги възстановят. Това обстоятелство, обаче, е проблем в отношенията между туроператора и неговите партньори. 

Пътуващият има права и задължения единствено по договора си за туристически пакет. Така, туроператорът е длъжен да възстанови платените суми на пътуващия, а партньорите на туроператора в дестинацията на пътуване са длъжни да му ги възстановят на него. По какъв ред ще се случи възстановяването от партньорите на туроператора към него не касае пътуващия, нито от това зависи дали ще получи платеното обратно, тъй като договор с партньорите в дестинацията на пътуване той няма.   

Трето, туроператорът не може да се оправдае, че в момента не може да върне платените суми, тъй като се намираме в условията на извънредно положение. Законът е категоричен, че възстановяването се извършва без неоправдано забавяне. Максималният предвиден в закона срок за такова забавяне е 14 дни от прекратяване на договора. Единствената последица от факта, че е обявено извънредно положение е, че туроператорът няма да дължи обезщетение за вреди, поради неизпълнение на договора за туристически пакет, тъй като тези обстоятелства са извън неговия контрол.  

В заключение

При условията на извънредно положение, туроператорите се опитват да ограничат собствените си финансови загуби, но много често това се случва в ущърб на техните клиенти. 

Ето защо е необходимо да се знае, че ако пътуващият не е удовлетворен от предложената промяна, той има безспорното право да прекрати договора. Разбира се, при предоставяне на информация от страна на туроператора за необходимостта от извършване на промяната, той в изключително редки случаи предупреждава пътуващия, че има право да прекрати договора. 

Обикновено, като опции се предоставя промяна на датите за същата екскурзия, промяна на дестинацията или издаване на ваучер за платената сума, който да се ползва за други пътувания, организирани от същия туроператор. По този начин той си осигурява възможността да не понася финансови загуби, но нарушава правата на пътуващия.

В случаите, в които пътуващият не приема промяната и не желае да избере заместващ туристически пакет и туроператорът откаже да възстанови платеното, защитата се осъществява по съдебен ред. 

Какви са последиците от неспазване на карантинни мерки можете да видите в статията на адв. Силвия Петкова за научно – практическата секция на правния портал lex.bg „Коронавирус. Лишаване от свобода при нарушаване на карантина„.

_______________________________________________________________________
Информация за различните видове права, задължения и средства за защита в условията на извънредно положение, можете да намерите в секцията „Извънредно положение.   

Още интересни теми в областта на нарушаването на задължения по договори, можете да намерите в секциите „Договорно право“ и „Защита на потребителите„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита в случаи на неизпълнение на задължения по договори, в т.ч. и туристически, както и при нарушаване на потребителски права.   

 

Бюлетин "Законодателство"

Бюлетин „Законодателство“ : брой 11

Днешният Бюлетин „Законодателство“ : брой 11 обхваща законодателните и други промени, публикувани в „Държавен вестник“, бр. 24 и 25 от 2020 г. Периодът е 14.03. – 20.03.2020 г. 

Бюлетин „Законодателство“ : брой 11
„Държавен вестник“, бр. 24 от 2020 г.

С коментирания брой на „Държавен вестник“ са обнародвани две изменения в подзаконови нормативни актове.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г.

Според направените изменения, за всички заявления, подадени и одобрени в рамките на 12 месеца, считано от датата на влизането в сила на Регламент за Изпълнение (ЕС) 2020/132 на Комисията от 30 януари 2020 г. максималният размер на финансовата помощ е както следва:

1. по мярка „Популяризиране в трети държави“: 60 на сто от стойността на допустимите разходи;

2. в допълнение към горната помощ и след одобрение от страна на Европейската комисия може да се предоставя и държавна помощ до още 20 на сто от допустимите разходи.

В случаи те по т. 1 кандидатът за предоставяне на финансова помощ участва във финансирането с минимум 40 на сто от стойността на допустимите разходи, а в случаите на т. 2 – с минимум 20 на сто от стойността на допустимите разходи.

Промоционални проекти, които предвиждат видимост на търговски марки и/или популяризират сортови вина без ЗНП/ЗГУ, могат да получат само финансова помощ от ЕФГЗ до 60 на сто от стойността на допустимите разходи и нямат право на държавна помощ.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2011 г. за условията и реда за материално подпомагане в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия

Измененията касаят изключително заетите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра и Българската армия. Поради това не представляват широк обществен интерес.

Бюлетин „Законодателство“ продължава с отразяване на законодателните и други промени, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 25 от 2020 г. Това е редовният петъчен брой, публикуван на 20.03.2020 г. 

Измененията са свързани с добавяне в обхвата на закона и разпоредбите на Парижкото споразумение, Регламент (ЕС) 2018/842 и Регламент (ЕС) 2018/841.  

С направените изменения се запазва безплатното разпределение на квоти за индустрията. До 2030 г., за отрасли и подотрасли, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии безплатните квоти ще бъдат в размер на 100%. 
За отраслите и подотраслите, които могат да прехвърлят голяма част от разходите за квоти в крайния продъкт, се разпределят безплатно квори в размер на 30%. 

Питането е отправено към заместник министър – председателя по икономическата и демографската политика Марияна Николова относно политиката на българското правителство за гарантиране на трудовите права на българските работници и служители в контекста на стартиралите тристранни разговори, целящи договаряне на мерки за реформи в ключовите области. 

С обнародваното решение се въвежда задължение на заместник министър – председателя по икономическата и демографската политика да представя всяко тримесечие писмена информация за хода на преговорите между правителството, работодателите и синдикатите, целящи договаряне на мерки за реформи. Тази информация Марияна Николова следва да предоставя на Комисията по труда, социалната и демографската политика на Народното събрание. 

С указа се насрочва частичен избор за кмет на община Септември, област Пазарджик на 14 юни 2020 г. 
Частичният избор се налага, поради това, че по отношение на досегашния кмет Марин Рачев е установен конфликт на интереси.  

Наличието на такъв конфликт е окончателно потвърдено от страна на Върховния административен съд. Причината е заповед на Марин Рачев за промяна предназначението на имот в рамките на управляваната от него община за построяване на хотел от страна на дружество, собственост на неговата майка. 

С указа се насрочва частичен избор за кмет на кметство Брягово, община Първомай, област Пловдив на 14 юни 2020 г. 
Изборът се налага, поради това, че досегашният кмет е починал. 

С указа се насрочва частичен избор за кмет на кметство Аканджиево, община Белово, област Пазарджик на 14 юни 2020 г. 
Изборът се налага, поради това, че избраният кмет не е прекратил търговската си дейност в законоустановения едномесечен срок от избирането му. 

С указа се насрочва частичен избор за кмет на кметство Славяново, община Попово, област Търговище на 14 юни 2020 г. 

Изборът се налага, поради това, че избраният кмет не е прекратил търговската си дейност в законоустановения едномесечен срок от избирането му. 

Измененията не представляват обществен интерес. Те касаят промени в изискванията, свързани с начина на съхранение на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия.  

Промените са свързани с осигуряване на възможност на заседанията на Министерския съвет да се осъществяват дистанционно. 

Основните изменения са свързани с въвеждане на нови разпоредби. 

На първо място, според нововъведенията, в случай че до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, доставчикът не се снабди с фактура за доставка и удостоверение за освобождаване от задължение за заплащане на данък, ще се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. 

На второ място, въведена е разпоредба, свързана с деклариране и отчитане при прилагане на режим складиране на сроки до поискване. Съгласно измененията, всяко данъчно задължено лице, което прехвърля стоки под режим складиране на стоки до поискване от територията на страната до територията на друга държава членка, следва да води специален електронен регистър по образец съгласно приложение № 39 от правилника. 

На трето място, създава се задължение за уведомяване при доставки, предназначени за континенталния шелф и изключителната икономическа зона. 

Въвеждат се и множество изменения в приложенията към правилника. 

Наредбата е издадена от министъра на енергетиката. 

С нея се определят редът и техническите условия за топлоснабдяване, за оперативно управление на топлоснабдителната система, за присъединяване на производители и клиенти към топлопреносната мрежа, за прекратяване на топлоснабдяването, за спиране на топлоподаването и за прилагане на дяловото разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост, както и видът, условията и редът за предоставяне на гаранции от доставчиците на топлинна енергия по сключваните от тях сделки с топлопреносното предприятие. 

_______________________________________________________________________

Останалите броеве можете да намерите в секцията „Бюлетин „Законодателство“

Бюлетин "Законодателство"

Бюлетин „Законодателство“: брой 10

Бюлетин „Законодателство“: брой 10 разглежда законодателните и други промени, обнародвани в „Държавен вестник„. Периодът е 06.03. – 14.03.2020 г.

Предвид обявеното извънредно положение в днешния Бюлетин „Законодателство“: брой 10 ще бъдат публикувани четири броя на Държавен вестник за посочения период.

Бюлетин „Законодателство“: брой 10
Държавен вестник, бр. 20 от 2020 г.

Повечето нормативни актове, публикувани в „Държавен вестник“, бр. 20 от 2020 г. са на подзаконови и са издадени от Министерския съвет.

Решение по Доклада за дейността на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио

С посоченото решение се приема доклада на Временната комисия.

Самият доклад е в размер на 55 страници. Пълният му текст можете да намерите на сайта на Народното събрание.

Постановление № 36 от 2020 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Националния статистически институт за 2020 г.

Допълнителните разходи са в размер на 10 800 000 лв., от които 6 118 000 лв. се предвиждат за персонал във връзка с необходимостта от осигуряването на достатъчен човешки ресурс за преброяването на населението през 2021 г.

Средствата се осигуряват за сметка на предвидените разходи по централния бюджет.

Постановление № 37 от 2020 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2020 г.

Допълнителните разходи са в размер на 10 000 000 лв. и се предвиждат по бюджета на Министерството на вътрешните работи. Тези средства са предвидени за финансовото обезпечаване на сключени договори за изпълнение на дейности, свързани с издаването на българските лични документи.

Средствата се осигуряват за сметка на предвидените разходи по централния бюджет.

Постановление № 38 от 2020 г. за изменение и допълнение на нормативни актове

Първото изменение е в Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“. Промените са кадрови и са свързани както с числеността на персонала, така и с функциите на някои от административните звена.

Второто изменение е в Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Тук измененията също са кадрови и касаят както числеността на персонала, така и функциите на определени административни звена.

Постановление № 39 от 2020 г. за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие

Според основните изменения:

Добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие могат да извършват:

1. търговци, регистрирани по Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и юридически лица, създадени въз основа на нормативен акт; в предмета на дейност на търговеца или в дейността на юридическото лице трябва да е вписано осъществяване на дейности с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие;

2. дружества по Закона за задълженията и договорите, когато извършват такава дейност по занятие и са вписани в публичния регистър на лицата, осъществяващи дейности с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с тях.

Вписването в публичния регистър на лицата, осъществяващи дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали, се извършва въз основа на писмено заявление по образец с посочен ЕИК (БУЛСТАТ) за служебна проверка на статуса на търговците и проверка на дружества по Закона за задълженията и договорите за извършване на съответната икономическа дейност съгласно класификатора за икономическите дейности.

Не се извършва вписване в регистъра, а извършеното вписване се заличава служебно, като се отбелязва в регистъра в срок до 14 дни от настъпването на някое от следните обстоятелства:
1. когато някой от документите, изисквани съгласно наредбата, е признат за недействителен;

2. когато физическите лица – търговци, членовете на управителните и контролните органи и неограничено отговорните съдружници в юридическите лица, както и физическите лица, заявени за вписване в регистъра за осъществяване на заявените за регистрация дейности по наредбата, са осъдени с влязла в сила присъда за престъпления против собствеността, престъпления против паричната и кредитната система и за престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система съгласно Наказателния кодекс;

3. по молба на регистрираното лице;

4. при обявяване в ликвидация, в несъстоятелност, при заличаване на търговеца от търговския регистър или дружество по Закона за задълженията и договорите в регистър БУЛСТАТ;

5. при смърт на физическото лице – търговец.

За вписването в регистъра на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, министърът на икономиката или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение съгласно приложение № 2. Копие от удостоверението се съхранява на видно място във всеки търговски обект или ателие.

Постановление № 40 от 2020 г. за одобряване на допълнителни разходи от резерва по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 5.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 г.

Одобрените допълнителни разходи са в размер на 7 000 000 лв. и се предоставят по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 г. Те се отпускат с цел гарантиране на готовност за профилактични и противоепидемични действия и ефективен отговор на създадената епидемична ситуация с COVID – 19.

Средствата се осигуряват за сметка на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи за 2020 г. в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия.

Решение № 145 от 2020 г. за откриване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Свети Влас – запад“, община Несебър, област Бургас

С решението се открива процедурата за възлагане на концесия, с което се отваря и приема на документи за участие в нея.

В него са изложени задълженията на концесионера, изискванията, свързани с характера и обекта на концесията, както и към самия концесионер.

Срокът на концесията е 20 години.

Решение № 146 от 2020 г. за откриване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Златна рибка“, община Созопол, област Бургас

Горното се отнася и за морски плаж „Златна рибка“.

Поправка в Постановление № 29 на Министерския съвет от 2020 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет

Поправката касае допусната техническа грешка в § 2 от постановлението.

Решение № 149 от 2020 г. за обявяване на 7 юли за професионален празник на специалистите по връзки с обществеността

Както се вижда от наименованието на решението, 7 юли ще бъде професионалния празник на специалистите по връзки с обществеността.

Наредба № 8121з-247 от 2020 г. за приемане на курсанти, студенти и докторанти в Академията на Министерството на вътрешните работи за учебната 2020/2021 г.

С наредбата се уреждат условията и редът за кандидатстване, специализиран подбор, класиране, записване и зачисляване на курсанти, студенти и докторанти в Академията на Министерството на вътрешните работи (АМВР) за учебната 2020/2021 г. 

Приемането на курсанти и студенти в АМВР за учебната 2020/2021 г. ще се извършва по специалности, образователно-квалификационни степени (ОКС), форми и срок на обучение съгласно таблица № 1.

Решение № 89 на Комисията за регулиране на съобщенията от 2020 г. за изменение и допълнение на Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения

Според въведените изменения,

Предприятията, предоставящи обществени телефонни услуги, предлагат на потребителите – физически лица, най-малко един план за телефонни услуги с включено време за разговори с географски и/или мобилни номера, в които се включват и разговори с номера след код 700, за всяка една от следните услуги, ако такива се предлагат:
1. мобилна телефонна услуга на абонаментен план;
2. фиксирана телефонна услуга на абонаментен план;
3. предплатена мобилна телефонна услуга;
4. предплатена фиксирана телефонна услуга.

Държавен вестник, бр. 21 от 2020 г.

И тук, основните изменения, които отбелязваме в днешния Бюлетин „Законодателство“: брой 10, са в по – голямата си част в подзаконови актове на Министерския съвет.

Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие

Направени са множество промени, които не представляват особен обществен интерес. Те се отнасят до стратегическото планиране на регионалното развитие и обхванатите от нея концепции, стратегии и планове, до съдържанието на националната концепция за регионално и пространствено развитие, плановете за интегрирано развитие на общини, както и до състава и представителството на регионалните съвети за координиране.

Указ № 50 на Президента на Република България от 2020 г.

Указът е за освобождаване на генерал Андрей Боцев от длъжността началник на отбраната и от военна служба, считано от 27 февруари 2020 г.

Генерал Боцев беше назначен на длъжност „началник на отбраната“ през март 2017 г. Преди това е бил командир на Сухопътни войски. Той почина на 27 февруари.

Указ № 51 на Президента на Република България от 2020 г.

Указът е за посмъртно награждаване на ген. Боцев с орден „Стара планина“ първа степен с мечове. Наградата се дава за цялостната му дейност по развитието и укрепването на Българската армия и приноса му за националната сигурност на Република България.

Постановление № 41 от 2020 г. за изменение и допълнение на Наредбата за криптографската сигурност на класифицираната информация

Промените не представляват обществен интерес, тъй като касаят условията и реда за взимане на решение за използване на криптографски средства за криптографиране на класифицираната информация и въвеждането им в експлоатация.

Постановление № 42 от 2020 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари

Основните промени касаят издателите на електронни пари и доставчиците на платежни услуги.

Според въведените изменения, тези от тях, които създават централни звена за контакт, следва да предоставят на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ и на Българската народна банка определен набор от документи и информация във връзка със създаването на централно звено за контакт. Те са:

1. наименование/име, седалище и адрес на управление на лицето, определено за централно звено за контакт, съответно име и адрес на територията на страната на лицето, определено за изпълнение на функциите на централно звено за контакт, когато това лице е техен служител;

2. единен идентификационен код/БУЛСТАТ, съответно дата на раждане и номер на документ за самоличност на лицето, определено за изпълнение на функциите на централно звено за контакт, когато това лице е техен служител;

3. списък на лицата, управляващи и представляващи централното звено за контакт, ако лицето, определено за изпълнение на функциите на централно звено за контакт, не е техен служител;

4. данни за контакт с централното звено за контакт.

Освен това, издателите на електронни пари и техните представители се задължават да прилагат допълнителни мерки, включващи мерки за разширена комплексна проверка, в ситуации с по – висок риск, касаещи операции и сделки с електронни пари. Видът, степента и обемът на прилаганите мерки се съобразяват с установения риск

С направените изменения се възлага и задължение на членовете на адвокатските колегии, Нотариалната камара на Република България, Камарата на частните съдебни изпълнители и Институтът на дипломираните експерт – счетоводители да представят декларации, че са запознати с вътрешните правила на професията срещу мерките за изпирането на пари. Това следва да се случи в 14-дневен срок от публикуването им са сайтовете на съответния орган. 

Решение № 161 на Министерския съвет от 2020 г. за определяне на концесионер на морски плаж „Дяволска река 1“, община Приморско, област Бургас

Определеният концесионер е „Луксор Прим“ ЕООД. Дружеството е със седалище в гр. София и е с капитал 2 000 лв. Негов едноличен собственик е Борислав Желязков. Според публикации в медиите той е бивш борец с прякор Боби Манекена.

Решение № 162 на Министерския съвет от 2020 г. за определяне на концесионер на морски плаж „Варна-централен“, община Варна, област Варна

Определеният с решението концесионер е „Лазурен бряг 91“ ЕООД. Дружеството е със седалище в гр. Варна и е с капитал в размер на 50 000 лв. Негов едноличен собственик е „Литъръл инвест“ ЕАД. Дружеството е със седалище в гр. Варна и е с капитал в размер на 50 000 лв. Негов едноличен собственик е „Мпм Груп“ ЕООД. Представител на дружеството е Галина Димитрова, която е и част от Съвета на директорите. Останалите двама души в него са Светослав Пенев и Иван Огнянов. „Мпм Груп“ ЕООД също е със седалище в гр. Варна и е с капитал в размер на 5 000 лв. Негов едноличен собственик е Петко Миланов Тодоров.

Управители на дружеството – концесионер са Галина Димитрова и Светослав Пенев.

Интересен факт за „Лазурен бряг 91“ ЕООД, избрано за концесионер на морски плаж „Варна – централен“ е, че през 2007 г. е избрано за концесионер на морски плаж „Аспарухово“. Концесията, обаче, е била предсрочно прекратена през 2016 г. През 2016 г. са прекратени няколко концесии, повечето заради неплащане на концесионната такса. По отношение на „Лазурен бряг 91“ ЕООД, обаче, не се посочва конкретна причина за прекратяването.

Решение № 163 на Министерския съвет от 2020 г. за откриване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Силистар“, община Царево, област Бургас

С откриването на процедурата за възлагане на концесия се открива и приема на инвестиционните предложения.

Определеният срок на концесията е 20 години.

Решение № 164 на Министерския съвет от 2020 г. за откриване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж „Бутамята“, община Царево, област Бургас

С откриването на процедурата по възлагане на концесия се открива и приема на инвестиционните предлоцения.

Определеният срок на концесията е 20 години.

Правилник за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Националния център за информация и документация

Измененията са кадрови и касаят изключително служителите във ведомството. Те се състоят в промяна на числеността на неговия персонал. Възлагат се и някои допълнителни функции на определени административни звена.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 58 от 2018 г. за изискванията за защита на финансовите инструменти и паричните средства на клиенти, за управление на продукти и за предоставяне или получаване на възнаграждения, комисиони, други парични или непарични облаги

Измененията касаят изключително инвестиционните посредници и веригите от инвестиционни посредници, поради което не представляват особен обществен интерес.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 17 от 2018 г. за паричната и лихвената статистика и статистиката на финансовите сметки

Според измененията банките и клоновете на чуждестранни банки, извършващи дейност на територията на страната и другите депозитни институции ще следва да предоставят месечни отчети чрез статистически форми пред БНБ на определени категории информация, уредени в наредбата.

Определение от 29 януари 2020 г. по административно дело № 118 от 2020 г.

Делото е образувано пред Върховния административен съд (ВАС) по жалба, подадена от „Варна Пропърти“ ЕООД срещу Заповед № 4966 от 27.11.2019 г. на кмета на община Варна, с която се одобрява окончателен проект за актуализация на „Генерален план за организация на движението на територията на община Варна.

С определението, ВАС:

1. Спира действието на одобрения със Заповед № 4966 от 27.11.2019 г. на кмета на община Варна окончателен проект за актуализация на „Генерален план за организация на движението на територията на община Варна“ в графичната част, която предвижда поставянето на бариери на два входа от бул. Княз Борис I и поставяне на забранителни пътни знаци В2, забраняващи влизането в двете посоки на моторни превозни средства на територията, до приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт.

2. Спира действието на утвърдените със Заповед № 4970 от 27.11.2019 г. на кмета на община Варна „Правила за достъп на пътни превозни средства на територията на „Приморски парк“, в частта за местността Салтанат, до приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт.

3. Отхвърля искането за спиране на действието на одобрения със Заповед № 4966 от 27.11.2019 г. на кмета на община Варна окончателен проект за актуализация на „Генерален план за организация на движението на територията на община Варна“ и на утвърдените със Заповед № 4970 от 27.11.2019 г. на кмета на община Варна „Правила за достъп на пътни превозни средства на територията на „Приморски парк“ в останалата част.

Определението не е окончателно и подлежи на обжалване пред 5 – членен състав на ВАС.

Бюлетин „Законодателство“: брой 10
„Държавен вестник“, бр. 22 от 2020 г.

Бюлетин „Законодателство“: брой 10 продължава с извънредния петъчен брой на „Държавен вестник“, с който беше обявено извънредно положение на територията на страната с цел ограничаване разпространението на коронавируса (COVID – 19). Въпреки това, в този брой има още няколко публикувани изменения.

Решение за приемане на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2020 г.)

Решението е на Народното събрание. С него се приема годишната му работна програма по въпросите на Европейския съюз за 2020 г.

Програмата съдържа седем тематични области, както следва:

1. Европейски зелен пакт;
2. Европа, подготвена за цифровата ера;
3. Икономика в интерес на хората;
4. По – силна Европа на световната сцена;
5. Утвърждаване на европейски начин на живот;
6. Нов тласък за европейската демокрация;
7. Отношения между Европейския съюз и Обединеното кралство.

С тази програма се въвеждат конкретни законодателни и незаконодателни инициативи, свързани с тематичните области.

Решение за обявяване на извънредно положение

Това е и най – важната новина от петък, 13 март 2020 г. За първи път в новата българска история Народното събрание се възползва от конституционно определените си правомощия да обяви извънредно положение.

То действа върху цялата територия на Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С решението се възлага на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID-19.

Към настоящия момент тези мерки се предприемат със заповеди на министъра на здравеопазването. Можете да следите мерките, предприемани от правителството на сайта на Министерството на здравеопазването.

Указ № 52 на Президента на Република България от 2020 г.

Указът е издаден за освобождаване на Катя Илиева Делева от длъжността извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Ботсуана.

Указ № 53 на Президента на Република България от 2020 г.

На мястото на Катя Делева, за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Ботсуана е назначен Красимир Димитров Стефанов.

Указ № 54 на Президента на Република България от 2020 г.

С указа от длъжността извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Бахрейн е освободен Александър Борисов Олшевски.

Указ № 55 на Президента на Република България от 2020 г.

На мястото на Александър Олшевски, за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Бахрейн е назначен Димитър Иванов Абаджиев.

Указ № 56 на Президента на Република България от 2020 г.

С указа от длъжността извънреден пълномощен посланик на Република България в Държавата Катар се Метин Хюсеин Казак.

Указ № 57 на Президента на Република България от 2020 г.

На мястото на Метин Казак, за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Държавата Катар е назначен Пламен Станков Делев.

Постановление № 43 на Министерския съвет от 2020 г. за одобряване на допълнителни разходи от резерва по чл. 1, ал. 2, раздел ІІ, т. 5.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. за непредвидени и/или неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 г.

Одобрените допълнителни разходи са в размер на 1 500 000 лв. Те се предоставят за осигуряване на навременно организиране и прилагане на дезинсекционни мероприятия за контрол на комарните популации в страната с оглед на превенция на риска от бедствия и ограничаване на рисковете за общественото здраве.

С тези средства Министерството на здравеопазването следва да финансира и мерките и дейностите по дезинсекционна обработка срещу комари по поречието на р. Дунав съгласно Плана за контрол и предотвратяване разпространението на заболяването Африканска чума по свинете в Република България през 2020 г.

Решение № 175 на Министерския съвет от 2020 г. за определяне на концесионер на морски плаж „Крайморие“, община Бургас, област Бургас

Определеният концесионер е „Булсевън“ ЕООД със седалище в гр. Бургас. Капиталът на дружеството е в размер на 20 лв. Негов едноличен собственик е Николай Колев Димитров.

Решение № 176 на Министерския съвет от 2020 г. за определяне на концесионер на морски плаж „Приморско-юг“, община Приморско, област Бургас

Определеният концесионер е „Луксор Прим“ ЕООД. Повече информация за дружеството и неговия собственик дадохме по – горе. Същото дружество е определено за концесионер на морски плаж „Дяволска река 1“.

Спогодба между Република България и Ислямска република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите

Спогодбата се прилага за:

1. за данъци върху дохода, налагани от едната договаряща държава или нейни политически подразделения или органи на местна власт, независимо от начина, по който се събират;
2. за всички идентични или подобни по естеството си данъци, които са въведени след датата на подписване на Спогодбата като допълнение или вместо съществуващите данъци. Компетентните органи на договарящите държави ще се уведомяват взаимно за всички съществени изменения, извършени в съответните им данъчни закони.

Споразумение между правителството на Република България и правителството на Кралство Тайланд за взаимно освобождаване от изискванията за визи за краткосрочно пребиваване на притежателите на дипломатически и служебни/официални паспорти

Разпоредбите на това Споразумение се прилагат за притежателите на дипломатически или служебни паспорти, издадени от правителството на Република България и на дипломатически или официални паспорти, издадени от правителството на Кралство Тайланд.

Решение № 90 за изменение на чл. 1 от Споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие

Решението е на Министерството на финансите.

С изменението в чл. 1 се добавят следните две изречения:

Целта на Банката може да бъде осъществявана при същите условия също и в Монголия. Съобразно с това всяко позоваване в това Споразумение и в неговите приложения на „централно- и източноевропейски страни“, „страни от Централна и Източна Европа“, „страна получателка (или страни получателки)“ или „получаваща страна-членка (или получаващи страни-членки)“ ще се отнася и за Монголия.

Решение № 137 за изменение на чл. 1 от Споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие

Решението е на Министерството на финансите.

С него текстът на чл. 1 се изменя изцяло, както следва:

Целта на банката е, като допринася за икономическия прогрес и възстановяване, да благоприятства за прехода към открита пазарно ориентирана икономика и да подкрепи частната и предприемаческата инициатива в страните от Централна и Източна Европа, съблюдаващи и прилагащи принципите на многопартийна демокрация, плурализъм и пазарна икономика.

Целта на банката може да бъде осъществявана при същите условия в Монголия и страните членки от Южното и Източното Средиземноморие, по решение на банката, взето с положителния вот на най-малко две трети от управителите, представляващ не по-малко от три четвърти от общия брой гласове на членовете.

Съобразно с това всяко позоваване в това Споразумение и в неговите приложения на „централно- и източноевропейски страни“, „страни от Централна и Източна Европа“, „страна получателка (или страни получателки)“ или „получаваща страна членка (или получаващи страни членки)“ ще се отнася за Монголия, както и за всяка такава страна в Южното и Източното Средиземноморие.

Решение № 138 за изменение на чл. 18 от Споразумението за създаване на Европейската банка за възстановяване и развитие

Решението е на Министерството на финансите и касае специалните фондове.

Държавен вестник, бр. 23 от 2020 г.

Днешният Бюлетин „Законодателство“: брой 10 продължава с отразяване на прецедентния съботен извънреден брой на „Държавен вестник“. С него се обнародват спешните законодателни изменения в Закона за здравето и Наказателния кодекс. Има и няколко странични изменения.

Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето

С обнародваните изменения се разширява обхвата на противоепидемичните мерки, който министърът на здравеопазването може да приема в условията на обявено извънредно положение. Така, тези мерки могат да включват и забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави. Изключение се допуска единствено за гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България, както и членовете на техните семейства.

Завишава се санкцията за болните от заразна болест, които откажат задължителна изолация и лечение. Така, съобразно измененията, глобата ще бъде в размер на 5 000 лв. Въведено е задължение за изолация и лечение и за контактно лице, което чрез изследване е с потвърдено носителство на заразна болест. При отказ от негова страна, санкцията отново е в размер на 5 000 лв.

Със заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, се въвежда изключение от правилата на Закона за обществените поръчки при закупуване от възложителите на медицински изделия и лични предпазни средства, необходими за осигуряване на противоепидемичните мерки, въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция, в случаите на обявено извънредно положение.

Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

Във връзка с обявеното извънредно положение, поради необходимостта от ограничаване разпространението на коронавируса бяха направени изменения и в Наказателния кодекс.

Тези промени са в чл. 355, ал. 1 и 2, чийто разпоредби уреждат наказателната отговорност за нарушаване на карантинни мерки.

В ал. 1, която е основен състав на престъплението се криминализира нарушаването и на правилата и мерките, издадени за предотвратяване разпространението или появяването на заразителна болест по хората. Завишават се значително предвидените наказания – от алтернативно предвидените пробация или глоба, наказанието става кумулативно лишаване от свобода до три години и глоба от хиляда до десет хиляди лева.

В ал. 2, която е квалифициран състав на престъплението, се добавят два допълнителни признака от обективна страна. Така, по – високи ще бъдат наказанията, ако деянието по ал. 1 е извършено по време на пандемия или на извънредно положение, свързано със смъртни случаи. Наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петнадесет хиляди лева.

Подробен анализ на измененията можете да видите в научно – практическата секция на правния портал lex.bg. Автор на статията е адв. Силвия Петкова, а заглавието е „Коронавирус. Лишаване от свобода за нарушаване на карантина„.

Решение на Народното събрание за избор на управител на Националната здравноосигурителна каса

За управител на НЗОК е избран проф. д – р Петко Ненков Салчев.

Правилник за изменение и допълнение на Правилника за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация

Измененията касаят изключително заетите във ведомството и не представляват обществен интерес.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

С измененията се въвежда нов вид декларация. Тя се представя от законните представители на търговците или юридическите лица с нестопанска цел, удостоверяваща приемането от компетентен орган на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността по отношение на предприятията по чл. 19, ал. 1, т. 1 – 3 и чл. 20 от Закона за счетоводството.

____________________________________________________________________________

Останалите броеве на електронното издание на Адвокатска кантора „Петкова“ можете да намерите в секцията Бюлетин „Законодателство“.