Месец: април 2020

Извънредно положение, Наказателно право

Наказателният кодекс не е „плашило“ за неспазване на карантина

адв. Силвия Петкова

Почти от самото начало на извънредното положение по медии и брифинги непрекъснато се появява информация, според която за неспазването на едни или други противоепидемични мерки или за предприемането на един или друг вид поведение, което се смята за неподходящо по време на пандемия, се налага наказание лишаване от свобода или разговорно казано „затвор“. И този подход не е нов за българската политическа и правна действителност, тъй като поначало избягването на „затвора“ (погрешно) се смята от законодателната и изпълнителната власт за най – силната мотивация, която да насочва гражданите към следване на установени правила и предприети мерки. 

Всъщност, неподплатената с ясно и недвусмислено определени законови задължения заплаха със затвор в съчетание с липсата на реален практически контрол, не може да постигне целите, за които законосъобразно се използва наказателната репресия. Напротив. Поначало, в последните години се наблюдава нейното увеличаване, но намаляване на престъпността обективно липсва. 

От друга страна, що се отнася до заплахите със затвор, поради неспазване на противоепидемични мерки или поради предприемане на обществено неприемливо поведение по време на пандемия, по – скоро се разкрива един авторитарен модел, който разчита на ниска или липсваща правна култура на обществото с цел „сплашване“, отколкото да е насочен към практическо следване на съответните правила и мерки, а оттам и до реално ограничаване на разпространението на COVID – 19. И до този извод се стига най – вече, заради липсата на законова основа на част от тези заплахи, което ги изпразва от съдържание. 

Този модел се разкрива последователно в заплахите със затвор за разпространяване на невярна информация за COVID – 19, за осъществяване на действия, представляващи спекула с цените при извънредно положение, за нарушаване на задължителна карантина и на противоепидемични мерки като цяло, а вече и за подаване на невярна декларация при преминаване на КПП на влизане и излизане от областен център. Наказателният кодекс, обаче, не е универсално „плашило“, което да се използва за мотивиране на обществото към спазване на непоследователни и незаконосъобразни мерки. Да видим защо. 

До две години затвор за разпространяване на невярна информация за COVID - 19

Това беше може би първата заплаха след предприемането и на първите противоепидемични мерки. Дори беше направен (неуспешен) опит от страна на законодателния орган да въведе допълнителен квалифициран състав при разпространяване на „невярна информация за заразни болести“. Макар и в крайна сметка Народното събрание да се отказа от тази идея, все пак има  образувани няколко наказателни производства по съществуващия основен текст на Наказателния кодекс, според който предаването по радио, телефон или по друг начин на неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години. 

Общотеоретично погледнато, разпространението на невярна информация за COVID – 19, може да се счете за „предаване по радио, телефон или по друг начин на заблуждаващи знаци за тревога“, съответно може да се наложи наказание лишаване от свобода до две години. На практика, обаче, при приложението на този състав, определящи елементи за ангажирането на наказателна отговорност ще бъдат отговорите на няколко въпроса. Първо, „какво е тревога“, второ, „кои знаци за такава са заблуждаващи“, трето,  „кои действия могат да се квалифицират като „знаци“ и четвърто, „заблужващи ли са конкретните такива“.  

В светлината на разпространението на COVID – 19 такива заблуждаващи знаци за тревога могат да бъдат изявления от типа, че недисциплинираното общество го чакат „чували с трупове“ и „детски площадки, превърнати в морги“, ако с оглед на съществуващата до момента медицинска информация за заболяването, няма данни то да е от естество да доведе до толкова апокалиптични последици. Разбира се, допълнителен елемент е и наличието на обективна преценка, че подобно изявление е от естество да предизвика тревога. 

Друг пример за деяние, което (теоретично) може да се подведе под този състав, е изявление, посочващо, че в една или друга болница или в един или друг град има болни или починали от COVID – 19, като многократно се преувеличи техния брой. По отношение на допълнителния елемент, споменат по – горе, той се прилага и по отношение на настоящия пример.   

Изключително важно е, обаче, да се прави разлика между налагане на наказание за предаване на действително заблуждаващи знаци и за ограничаване свободата на словото. Второто, разбира се, е недопустимо в рамките на едно демократично общество.

Така, ако заплахите със затвор са насочени, срещу граждани или професионалисти, които разпространяват по какъвто и да било начин вярна и обективна информация, че дадена държавна институция, болница и т.н., например, не е подготвена за реакция срещу разпространението на COVID – 19 или за лекуването на болни от него, те ще представляват ограничение на свободата на словото, независимо дали са от естество да предизвикат тревога (у обществото). Действително, границата е тънка, но въпреки това е и изключително ясна, а ключът за преценката е верността на разпространената информация. 

От една до три години затвор и глоба от петхиляди до десет хиляди лева при спекула с цените в условията на извънредно положение

Тук става дума за една от разпоредбите на Наказанителния кодекс, която е била прилагана ефективно в периода около 1970 – 1989 г., когато е имало държавна регулация на цените. Доскорошните заплахи със затвор по този текст бяха насочени към спекулата с цените на маски, дезинфектанти и хранителни продукти.

В демократичните страни, обаче, се прилага принципът на пазарната икономика и цените се определят съобразно търсенето и предлагането, а държавна регулация е допустима само за онези отрасли, които са свързани с националната сигурност. В съвременна България държавно регулирани са цените на водоснабдителните и канализационни услуги, природния газ, електрическата и топлинната енергия, лекарствените продукти и тютюневите изделия. Такава регулация има и по отношение на универсалните пощенски услуги на „Български пощи“ ЕАД, като юридическо лице, чийто едноличен собственик на капитала е Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. 

Казано другояче, цените на всички останали продукти не подлежат на държавна регулация, респективно наказателна отговорност не може да се ангажира в частта от разпоредбата, която предвижда наказание за този, който продаде стока на цена над определената. 

Що се отнася до предвиденото наказание за продажба на стока преди нейната цена да бъде определена или утвърдена по установения ред, попадаме в поредния законодателен абсурд. Това е така, поради факта, че при липса на ценова регулация „по установения ред“ на всички стоки в секторите извън гореизброените, наказателна отговорност ще трябва да се ангажира за всеки търговец, който не продава стоки от регулираните сектори. Иначе казано, всеки търговец на хляб, например, би трябвало да влезе в затвора, заради това, че го продава преди цената му да бъде определена от държавата.  

Така, заплахата със затвор за спекула с цените се оказва практически приложима в много ограничен брой случаи. 

До пет години затвор и глоба от десет до петдесет хиляди лева за нарушаване на наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората в условията на извънредно положение

Това е един от т. нар. „мъртви“ текстове на Наказателния кодекс, за който няма данни да се е прилагал изобщо в практиката от 1968 г. насам и според който за нарушаване на наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, се налага наказание лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева. 

Този текст беше върнат към живот именно с цел да служи като „плашило“ срещу недисциплинирано индивидуално поведение, насочено към неспазване на предприетите противоепидемични мерки. За сметка на това той разкрива много повече слабости, отколкото позитивни страни. 

На първо място, сериозен проблем е прекалено широката формулировка на разпоредбата, която насочва към извода, че нарушаването на всякакви мерки, насочени срещу (в случая) разпространението на заразна болест по хората, ще води до ангажиране на наказателна отговорност. От гледна точка на практиката на кантората, обаче, се наблюдава приложение на този текст по отношение само на случаите на нарушаване на задължителна карантина. Що се отнася до нарушаването на всички други противоепидемични мерки се налагат глоби по реда на административното наказване.

На второ място, някои от предприетите противоепидемични мерки, за нарушаването на които теоретично е предвидена наказателна отговорност, са обективно незаконосъобразни. Целесъобразността им не е предмет на настоящия коментар, тъй като не е обект на юридическа компетентност и затова не се обсъжда. 

Тази незаконосъобразност произтича от факта, че въпросните мерки водят до произволно и сериозно нарушаване на основни човешки права. Сред тях е, например, задължителната изолация на контактни лица на болен от COVID – 19 и на лица, пристигащи на територията на страната от други държави. По същество тя е форма на лишаване от свобода, която се налага от орган, който не изпълнява съдебни функции (ръководител на лечебно заведение) и трябва да бъде ограничена във времето, като това ограничение следва да е законоустановено (не в акт на министър, а в закон), а по отношение на нея следва да е предвидена възможност за незабавен съдебен контрол. 

Липсата на законоустановени правила относно времетраенето, както непредвиждането на възможност за незабавен съдебен контрол, прави мярката произволна, а неспазването ѝ не може да доведе до налагане на каквото и да било наказание, а още по – малко до наказателна отговорност. 

В тази ситуация остава да се разчита на разума на съда, решаващ наказателното дело за нарушаване на карантинни мерки. 

До три години затвор и глоба от сто до триста лева за подаване на невярна декларация при преминаване на КПП към областен център

Разпоредбата на Наказателния кодекс, която предвижда до три години лишаване от свобода и глоба от сто до триста лева за потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, с което се удостоверява истинността на някои обстоятелства е едно от най – често използваните средства за „сплашване“ на деклараторите. На практика, това сплашване се изразява във включването във всякакви декларации на изречението „Запознат/а съм с наказателната отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс за деклариране на неверни данни“.  

В почти всички случаи, обаче, случайно или не, се пропуска най – същественото условие за реализиране на наказателна отговорност по този текст, а именно въпросните декларация или съобщение да се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет. Изброяването е изчерпателно и не допуска изключения. 

Ако подведем тази разпоредба под казуса с декларациите, които се представят пред полицейските органи при преминаване през КПП на входовете и изходите на областните центрове, ще видим, че тя е абсолютно неприложима. Действително, това е декларация, която се представя пред полицейски орган, който безспорно е орган на власт. Действително, с тази декларация се удостоверява целта на пътуването, която може да се подведе под хипотезата „удостоверяване истинността на някои обстоятелства“. 

Но за представянето с тази декларация на неверни данни, изразяващи се в попълване на цел на пътуването, различна от реалната, не може да се ангажира наказателна отговорност, респ. не може да се наложи наказание лишаване от свобода. Това е така, тъй като задължението за нейното представяне е предвидено в заповед на министъра на здравеопазването, а не в закон, указ (на президента) или в постановление на Министерския съвет.

Така се оказва, че и тези заплахи със затвор за конкретно коментирания срок, отправени от страна от отговорните за контрола по спазването на противоепидемичните мерки държавни органи, чрез средствата за масово осведомяване, също са изпразнени от съдържание, тъй като не могат да се приложат на практика. Това означава, че всяко обвинение, повдигнато за предаване на КПП на декларация, съдържаща неверни данни, ще приключи с оправдателна присъда.  

Учудващо е, че към настоящия момент държавните органи, пропускат възможността за ангажиране на наказателна отговорност за подправка на документ (наказуемо с до две години лишаване от свобода), в случай на представяне на „неистинска“ декларация при преминаване на КПП. Обективно погледнато правилното и законосъобразно приложение на този състав в коментирания случай е далеч по – възможно, отколкото на състава на чл. 313

 

Парадоксът "(административна) глоба или затвор"

Последният (за момента) юридически хаос, свързан с приложението на видовете отговорност за нарушаване на противоепидемични мерки, се отнася до липсата на обективна възможност за преценка по отношение на нарушението на кои мерки се прилага наказателна отговорност и по отношение на кои – административнонаказателна. 

Това е така, поради обстоятелството, че за нарушаването както на задължителна изолация, така и на всички други противоепидемични мерки се предвижда както административнонаказателна отговорност под формата на глоба, така и наказателна отговорност под формата на затвор и глоба, които обаче не могат да се налагат едновременно. 

Предвид факта, че органите на Министерството на вътрешните работи, са тези, които извършват основната част от контрола по спазването на ограничаващите разпространението на COVID – 19 мерки, това ще означава, че се създава възможност конкретният полицейски орган, установяващ нарушението, да преценява дали да се състави акт на нарушителя на тези мерки или да се пристъпи към образуването на наказателно производство по отношение на него. Така се стига до ситуацията, в която за едно и също противоправно поведение, свързано с неспазване на такива мерки, на едно лице може да му се наложи глоба по административен ред, а по отношение на друго – да бъде ангажирана наказателна отговорност под формата на лишаване от свобода. 

Това обстоятелство, обаче, поставя в опасност както спазването на принципа за равенство на всички граждани пред закона, така и създава условия за установяването на корупционни практики.

 

В заключение

Макар че една част от предприетите до сега противоепидемични мерки вероятно са полезни, необходими и целесъобразни, спазването им към момента е поставено в голяма степен в зависимост от добрата воля на техните адресати, тъй като не винаги е възможно налагането на санкции. Това е така, поради факта, че нито една от отправените до момента от страна на отговорните държавни органи заплахи със затвор за неспазването на тези мерки, няма обективна законова опора. 

От друга страна, чрез наказателното право в най – голяма степен се реализира възможността за упражняване на държавна принуда по отношение на лица, извършители на деяния, които представляват висока степен на обществена опасност. Само, обаче, когато се използва именно за мотивация за съобразяването на поведението на гражданите със законовите разпоредби, то може да постигне целите си, а именно да се поправи и превъзпита престъпният деец, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.  

Изключително тънка, обаче, е границата между използване на наказателното право като мотивация за съобразяване на поведението на гражданите към спазване на законите и използването му за сплашване, поради невъзможност за упражняване на ефективен, правнооправдан контрол. Последното не бива да се допуска. 

____________________________________________________________________

Информация за различните видове права, задължения и средства за защита за нарушаването им в условията на извънредно положение, можете да намерите в секцията „Извънредно положение“. 

Още интересни теми, свързани с прилагането на наказателна отговорност, можете да намерите в секцията „Наказателно право“. 

Адвокатска кантора „Петкова“ е специализирана в предоставянето на правна помощ и защита при незаконосъобразно ангажиране на наказателна отговорност.  

Бюлетин "Законодателство"

Бюлетин „Законодателство“: брой 16

адв. Силвия Петкова

Днешният Бюлетин „Законодателство“: брой 16 разглежда промените в подзаконови нормативни актове, обнародвани с „Държавен вестник“, бр. 36 от 2020 г., публикуван на 14.04.2020 г. 

На 17.04.2020 г. (петък) не е издаван „Държавен вестник“. 

Бюлетин "Законодателство": брой 16
"Държавен вестник", бр. 36 от 2020 г.

Обнародваните в „Държавен вестник“, бр. 35 от 2020 г. подзаконови нормативни актове в голяма част също се отнасят до обявеното в страната извънредно положение. 

Постановление № 64 на Министерския съвет от 2020 г. за допълнение на Постановление № 31 на Министерския съвет от 2016 г. за утвърждаване на единни разходни стандарти за финансиране на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства

За времето на извънредното положение няма да се извършва преизчисление на полагаемата субсидия, предоставяна на държавните културни институти, осъществяващи дейности в областта на сценичните изкуства в системата на Министерството на културата.

Вместо това, на държавните културни институти ще се предоставя субсидия за изплащане на средства по допълнителен компонент за ограничена дейност при извънредно положение в размер на брутните трудови възнаграждения и за насисляване на дължимите осигурителни вноски, считано от 13 март 2020 г. до месеца, в който се достигне нивото на приходи за бюджетна програма „Сценични изкуства“ за същия период на миналата година за всеки държавен културен институт, но за не повече от 6 месеца. 

Постановление № 65 на Министерския съвет от 2020 г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България

Измененията не представляват широк обществен интерес и са свързани със събираните от Патентното ведомство такси за определени услуги, свързани с неговите правомощия. 

Решение № 240 на Министерския съвет от 2020 г. за признаване на Сдружение "Център за психологически изследвания" (ЦПИ) за национално представителна организация

„Център за психологически изследвания“ е юридическо лице с нестопанска цел, регистрирано в гр. София. С решението ЦПИ се признава за национално представителна организация по реда на Закона за хората с увреждания за срок от 4 години, считано от 26 април 2020 г. 

Решение № 243 на Министерския съвет от 2020 г. за признаване на Сдружение "Българска асоциация за невромускулни заболявания" (БАНМЗ) за национално представителна организация

По същия начин, по реда на Закона за хората с увреждания за национално представителна организация е признато и Сдружение „Българска асоциация за невромускулни заболявания“ за срок от 4 години, считано от 26 април 2020 г. Сдружението е юридическо лице с нестопанска цел със седалище в гр. София. 

Решение № 244 на Министерския съвет от 2020 г. за признаване на Сдружение "Асоциация на родители на деца с епилепсия" (АРДЕ) за национално представителна организация

За национално представителна организация по реда на Закона за хората с увреждания и за същия срок се признава и Сдружение „Асоциация на родители на деца с епилепсия“. Сдружението е със седалище в гр. София. 

Договор № РД-НС-01-3-1 от 6 април 2020 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2020 - 2022 г.

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънреното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., който разгледахме подробно в Бюлетин „Законодателство“: брой 15, беше дадена възможност на Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз, съответно на Българския лекарски съюз да сключват анекси към съответните национални рамкови договори, които да съдържат заплащане за работа при неблагоприятни условия. 

С обнародвания Договор № РД-НС-01-3-1 се прави именно това. 

Договор № РД-НС-01-4-2 от 6 април 2020 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз от 2020 - 2022 г.

Горното се отнася и до Договор № РД-НС-01-4-2.

Правилник за устройството и дейността на Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски"

Според обнародвания правилник, Висшето военновъздушно училище е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната. Седалището му се намира в гр. Долна Митрополия, а самото училище има свое знаме, печат и празник – 25 май. То съставя, изпълнява, приключва и отчита бюджет и е част от въоръжените сили на Република България. 

Мисията на Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“ е подготвя висококвалифицирани специалисти и лидери за въоръжените сили на Република България, за сектора за националната сигурност и за националното стопанство в съчетание с научноизследователска, иновационна дейност, фундаментални и приложни изследвания. 

Наредба № 7 от 2020 г. за придобиване на квалификация по професията "Строителен техник"

С наредбата се определят държавният образователен стандарт за придобиването на квалификация по професията „Строителен техник“ съгласно Списъка на професиите за професионално образование и обучение.

Инструкция № И-1 от 2020 г. за условията и реда за организиране и осъществяване охраната на съдии

С инструкцията се уреждат условията и редът за организиране и осъществяване на охраната на съдии, застрашени във връзка с изпълнение на служебните им задължения. 

При условията и по реда на инструкцията охрана може да бъде осигурена и на възходящи, низходящи, съпруг или лице, с което застрашените съдии се намират във фактическо съжителство, както и на лицата, с които те живеят в едно домакинство. 

 

Инструкция № И-2 от 2020 г. за условията и реда за организиране и осъществяване на охраната на прокурори и следователи

Разпоредбите на Инструкция № И-2 от 2020 г. са аналогични на горните с единствената разлика, че се отнасят до прокурорите и следователите, застрашени във връзка с изпълнение на служебните си задължения, както и до техните близки. 

______________________________________________________________________

Останалите броеве на електронното издание на Адвокатска кантора „Петкова“ можете да намерите в секцията „Бюлетин „Законодателство“. 

Договорно право, Извънредно положение, Принудително изпълнение

Задължения по кредит при извънредно положение

адв. Силвия Петкова

От обявяването на извънредно положение досега към кантората постъпиха десетки запитвания от граждани със задължения по кредит, които са получили заплашителни обаждания от банки и колекторски фирми с искания за заплащане на дължимите вноски. И макар че всеки един казус е различен и обичайно средствата за защита се преценяват за всеки конкретен случай, то по отношение на въпросите, свързани със задължения по кредит по време на извънредно положение, е уреден еднозначен законодателен отговор със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. 

Предвид увеличаващия се противозаконен натиск от страна на банки и колекторски фирми по отношение на длъжници със задължения по кредит, ще говорим за това възможно ли е по време на обявеното извънредно положение длъжникът да не плаща вноските си и какви биха последиците от това. 

Неизпълнение на задължения по кредит по време на извънредно положение

Поради предприетите до момента противоепидемични мерки много бизнеси бяха принудени да преустановят дейност, много работници бяха освободени от работа, а повечето хора се стараят да ограничат разходите си до най – необходимото. Това доведе до повсеместен икономически колапс и до драстично намаляване на доходите на физическите лица, а оттам и до невъзможност за своевременно обслужване на поетите задължения по кредит. 

С цел да се ограничат възможностите за пълно оставане без доходи и изпадане в състояние, в което длъжникът да не може да осигури прехрана за себе си и за семейството си, поради отнемане на допълнителни средства за погасяване на задължения по кредит, бяха предприети конкретни законодателни мерки.

На първо място, при неплащане на задължения по кредит не се начисляват лихви за забава и неустойки. Това означава, че ако длъжникът не може да плати дължимата вноска по кредита си навреме, той няма да дължи допълнителна (наказателна) лихва, т.е. след отмяната на обявеното извънредно положение, той ще да плати вноска в същия размер, като този, който би дължал, ако беше платил своевременно.

Пример!  Николай има задължения по кредит към Банка „А“, които трябва да изпълнява чрез вноска в размер на 100 лв. най – късно на всяко пето число на съответния месец. Във връзка с обявеното извънредно положение, обаче, той е бил освободен от работа и за м. април не разполага със средства да плати тази вноска. Според договора му за кредит, той дължи наказателна лихва в размер на 0,5 % за всеки просрочен ден. След отмяната на обявеното извънредно положение, обаче, когато Николай поиска да плати вноската за м. април, той все пак ще е длъжен да плати само 100 лв., а уговорената наказателна лихва за забава, няма да се приложи. 

Ако съответните банки или колекторски фирми начислят лихва за забавени плащания по време на обявеното извънредно положение, тези действия ще бъдат незаконосъобразни и ще подлежат на отмяна по съдебен ред.    

На второ място, до отмяната на обявеното извънредно положение, при неизпълнение на задължения по кредит те не могат да бъдат обявени за предсрочно изискуеми. Поначало, предсрочната изискуемост е средство на кредитора за защита в случай на неплатежоспособност на длъжника. Нейното наличие се предполага, когато задълженото лице не плати определен брой вноски и се изразява във възможност на банките да поискат плащане на целия кредит наведнъж. В условията на извънредно положение използването на това средство за защита не е възможно. 

Нека използваме горния пример. Николай има задължения по кредит в размер на 10 000 лв. главница и 2 000 лв. възнаградителни лихви. Тези суми той трябва да изплати за 10 години, като заплаща вноска по 100 лв. всеки месец, но не разполага със средства да плати вноските си за м. април и м. май. Поначало при тази ситуация, банката би имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да поиска от Николай да плати наведнъж всички 10 000 лв. До отмяната на извънредното положение и за неплатените вноски в неговите рамки, обаче, няма да може да го направи. 

Всяко действие, което се състои в обявяване на предсрочна изискуемост за неплатени вноски по време на извънредното положение, е незаконосъобразно и подлежи на отмяна по съдебен ред.  

Други последици от неизпълнение на задължения по кредит по време на извънредно положение

Обичайно, когато длъжниците не плащат своевременно своите задължения по кредит, съответните банки или колекторски фирми започват с безспирните писма и обаждания, заплашвайки със съдия изпълнител и принудително изпълнение. При нормална обстановка, обективното изпълнение на подобни заплахи е възможно, тъй като принудителното изпълнение също е средство за защита на кредиторите, но при условията на извънредно положение те няма как да бъдат осъществени. 

Това е така, заради наличието на предвидени законови гаранции, че на лицата, които имат задължения по кредит, няма да им бъдат ограничени възможностите да разполагат със средствата си за срок до отмяната на обявеното извънредно положение. 

На първо място, законът разпорежда, че се спират всички обявени публични продани и въводи във владение. Това се отнася за заварените изпълнителни действия. Така, ако Николай от примера ни по – горе не е изпълнявал своите задължения по кредит преди обявяване на извънредно положение и за ипотекираното му жилище е била обявена публична продан, тя ще бъде временно спряна. 

На второ място, до отмяната на обявеното извънредно положение не се налагат запори на банкови сметки на физически лица, както и върху трудови възнаграждения и пенсии. Не се извършват описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица. Това означава, че ако Николай не е платил своите задължения по кредит, дължими по време на обявеното извънредно положение, банковите му сметки и заплатата му не могат да бъдат запорирани и той ще може свободно да се ползва от тези парични средства. По същия начин движимите вещи в дома му, както и недвижимото му имущество няма да могат да бъдат описвани. 

Важно е да се отбележи, че правилото за неналагане на запори на банкови сметки и забраната за извършване на опис на движими вещи и недвижими имоти се прилагат единствено по отношение на физическите лица. Това означава, че ако неплатените задължения по кредит принадлежат на управляваното от Николай търговско дружество, то сметките на това дружество, както и неговото имущество ще могат да бъдат запорирани, съответно описвани. 

Всички действия на съдебните изпълнители, с които се продължават публични продани или се налагат запори на сметки, заплати и пенсии, както и с които се извършват описи на движими вещи и недвижими имоти са незаконосъобразни и подлежат на отмяна по съдебен ред. 

Горните правила, обаче, не се прилагат по отношение на заварените запори, които не се вдигат. Това е сериозен законодателен пропуск, който заобикаля принципа за равенство, тъй като гражданите с вече наложени запори имат също толкова голяма нужда от възможност за свободно разпореждане със средствата си по време на обявеното извънредно положение.  

Правила за давностните срокове при извънредно положение

Макар че законодателството предвижда сериозни гаранции, приложими за срока на обявеното извънредно положение и в полза на гражданите, които имат задължения по кредит, не следва да се забравя принципа за равенство на всички пред закона. Ето защо е необходимо да се предвидят правила за защита интересите и на кредиторите по тези задължения. 

В тази връзка, до отмяната на извънредното положение се спират давностните срокове, с изтичането на които се погасяват права на частноправните субекти. Това означава, че времето на извънредното положение ще се счита за неизтекло. Така, ако обявеното извънредно положение продължи 2 месеца, то практически давностният срок за изпълнение на всички задължения по кредит ще бъде 5 години и 2 месеца. 

В заключение

В условията на здравна и икономическа криза, законодателят направи опит едновременно да облекчи длъжниците със задължения по кредит, както и да защити интересите на кредиторите – банки и колекторски фирми. 

За съжаление, макар и плащането на тези задължения да е по същество „отложено“ и да са преодолени последиците от забавата, то дължимостта им остава, а сроковете за следващите ги вноски продължават да текат. Така се стига до натрупване на задължения, тъй като след отмяната на извънредното положение, длъжниците ще следва да заплатят както вноските, дължими в неговите рамки, така и вноските, които се начисляват за следващите обявеното извънредно положение месеци. 

В тези случаи съответните банки или колекторски фирми могат да се съгласят за допълнително отсрочване или разсрочване на тези задължения по кредит, но при липсата на такова съгласие, след отмяната на обявеното извънредно положение, ще възникнат множество съдебни спорове, както и ще бъдат образувани множество изпълнителни дела. 

_____________________________________________________________________

Всички въпроси, свързани с правата, задълженията и възможностите за защита при тяхното неспазване по време на пандемията от COVID – 19, можете да намерите в секцията „Извънредно положение“.  

Още интересни статии, свързани с правата и правните възможности за защита на длъжниците във връзка с кредити и изпълнителноти производства, можете да намерите в секцията „Принудително изпълнение“. 

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на ефективна защита и правна помощ на длъжници по изпълнителни и искови производства за задължения по кредити срещу банки и колекторски фирми.

Бюлетин "Законодателство", Извънредно положение

Бюлетин „Законодателство“: брой 15

адв. Силвия Петкова

Днешният Бюлетин „Законодателство“: брой 15 разглежда законодателните и други изменения, обнародвани в „Държавен вестник“ за периода 03.04. – 10.04.2020 г. Сред най – важните актове, публикувани и коментирани в седмичното издание, са:
1. Решение за допълнение на Решение за работата на Народното събрание по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание;
2. Решение за удължаване на срока на обявеното извънредно положение;
3. Закон за изменение и допълнение на обнародвания на 24.03.2020 г. Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

Бюлетин "Законодателство": брой 15, "Държавен вестник", бр. 33 от 2020

По – голямата част от най – значимите актове, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 33 от 2020 г. са на Народното събрание и на Министерския съвет и са пряко свързани с извънредното положение. Именно на тях ще се обърне по – подробно внимание в днешния Бюлетин „Законодателство“: брой 15. 

Решение за допълнение на Решение за работата на Народното събрание по време на извънредното положение

Това е злополучното решение, заради което се появиха опасения, че демокрацията и конституционализма в България ще бъдат засегнати, тъй като със спиране на редовната си работа, Народното събрание се е саморазпуснало. Както обяснихме в Бюлетин „Законодателство“: брой 13, тези опасения са безпочвени, тъй като единственият държавен орган, който може да разпуска Народното събрание, това е президентът и то само при невъзможност за постигане на съгласие за съставяне на правителство и за срок до провеждането на нови избори. 

С обнародваното в „Държавен вестник“, бр. 33 от 2020 г. решение се въвеждат особени правила, приложими по отношение на работата на Народното събрание по време на извънредното положение. Допълненията са свързани с осигуряване на неотложност на гласуването и приемането на законопроекти. 

Първо, постъпилите законопроекти ще се разпределят само на водеща комисия, а проектите на актове, приемани на едно гласуване – само на една комисия.

Второ, няма да могат да се правят предложения за закрити заседания. 

Трето, срокът за писмени предложения от народни представители по приети на първо гласуване законопроекти е 24 часа.

Решение на Народното събрание за удължаване на извънредното положение

С приетото решение се удължава срока на обявеното извънредно положение с още един месец до 13 май 2020 г. 

Също така, Народното събрание възлага на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID – 19, като ограничава основни права, предвидени в Конституцията, с изключение на неотменимите такива. 

Коментар! Делегирането на функции към изпълнителната власт, които поначало принадлежат на законодателния орган е противоконституционно. Това е така, тъй като повсеместното предприемане на мерки за овладяване на дадена криза, свързана с извънредно положение, следва да става със закон, а не с актове на Министерския съвет или на отделни негови членове (напр. министъра на здравеопазването). От друга страна, временно ограничаване на неабсолютни човешки права, може да става също само със закон.  

Постановление № 57 на Министерския съвет от 2020 г. за приемане на Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация

Кодексът, който се приема с обнародваното постановление е етичен и касае заетите в държавната администрация, като определя правилата за етичното им поведение и има за цел да повиши общественото доверие в техния професионализъм и почтеност, както и да издигне престижа на държавната служба. 

Постановление № 58 на Министерския съвет от 2020 г. за изменение и допълнение на Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона за държавните такси

С направените изменения фактически направените разходи за вземане и изпитване на проби от твърди горива (въглища и брекети, произведени от въглища) стават в размер на 100 лв. 

За изготвяне на експертиза от резултатите от изпитване на съответствие на горивата с изискванията за качеството им, разходите ще бъдат в размер на 80 лв. 

За регистрация на лицата, които разпространяват твърди горива, и обектите, в които се разпространяват твърди горива, се събира такса 50 лв. 

Постановление № 59 на Министерския съвет от 2020 г. за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за възстановяване на транспортните разходи или на разходите за наем на педагогическите специалисти в институциите в системата на предучилищното и училищното образование

Допълнителните разходи са в размер на 3 136 747 лв. и се разпределят по бюджетите на 249 общини, посочени в приложението на постановлението. 

Постановление № 60 от 2020 г. за приемане на Наредба за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията и боеприпасите, и контрола над тях в Държавна агенция "Технически операции"

С наредбата се определят условията и редът за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията (огнестрелни оръжия) и боеприпасите (патрони за стрелково оръжие) и контролът над тях в Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО).

Постановление № 61 от 2020 г. на Министерския съвет за условията и реда за създаване на търговски дружества от държавните висши училища за целите на стопанската реализация на резултатите от научни изследвания и обекти на интелектуалната собственост

С постановлението се дава възможност на държавните висши училища за създават дружества с ограничена отговорност и акционерни дружества по реда на Търговския закон, както и да участват в капитала на такива дружества само за стопанската реализация на резултати от извършените научни изследвания и създадените обекти на интелектуална собственост. Това ще става с решение на Академичния състав на висшето училище. 

Постановление № 62 на Министерския съвет от 2020 г. за допълнение на Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания

Промените са две и са обвързани с периода на действие на обявеното извънредно положение. 

На първо място, за времето на обявено извънредно положение, при изготвяне на индивидуална оценка на потребностите отпада изискването за осъществяване на личен контакт с човека с увреждане и за посещение в дома му с цел установяване на реалните му затруднения и потребности при попълване на информацията за наличните проблеми с функционирането му, както и за отражението на ограниченията в неговия живот. 

На второ място, за времето на обявено извънредно положение и отново във връзка с изготвянето на индивидуална оценка на потребностите на човек с увреждане, интервюто с него или с неговия законен представител, или с човека, който полага грижи за него, ще се провежда само по телефон или по електронна поща. 

Постановление № 63 на Министерския съвет от 2020 г. за допълнение на Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания

Измененията с Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания са свързани с обявеното извънредно положение и са идентични с промените в Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хора с увреждания. 

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешения за контролна дейност за спазване на правилата за биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица

Основните изменения касаят реда за осъществяване на надзор върху контролиращите лица, получили разрешение от министъра на земеделието, храните и горите. 

Наредба № 5 от 2020 г. за придобиване на квалификация по професията "Помощник - възпитател"

С наредбата се определя държавният образователен стандарт за придобиването на квалификация по професията „Помощник – възпитател“ от област на образование „Социални услуги“ и професионално направление „Социална работа и консултиране“. 

Бюлетин "Законодателство": брой 15 "Държавен вестник", бр. 34 от 2020 г. (извънреден)

Най – важните промени, публикувани в „Държавен вестник“, бр. 34 от 2020 г. са свързани с обнародвания на 24.03.2020 г. Закон за мерките и действията по време на извънредното положение. 

Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

В публикувания на 24.03.2020 г. Закон за мерките и действията по време на извънредното положение са направени множество промени, но ще се спрем на най – важните от тях. 

На първо място, определят се конкретни категории съдебни производства, които ще продължат да се разглеждат по време на обявеното извънредно положение. Те са изброени в приложението на закона. 

На второ място, въвежда се изключение от едномесечното удължаване на срокове след отмяна на извънредното положение по отношение на някои особено важни категории процедури, свързани с висок обществен интерес. Това са:

1. процедурите по възлагане на обществени поръчки;
2. концесионните процедури;
3. производствата по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове;
4. производства по принудително отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавни и общински нужди;
5. производства по Закона за подпомагане на земеделските производители;
6. производства по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи;
7. производства по Закона за горите;
8. производства по Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз;
9. производствата по Закона за ветеринарномедицинската дейност;
10. производства по Закона за устройство на територията;
11. производства по Закона за защита на конкуренцията. 

На трето място, въвежда се изключение и от спряното изпълнение на задължения по изпълнителни дела. С направеното допълнение се разпорежда, че не се спира изпълнението на задължение за предаване на дете или за последващо връщане на детето. 

На четвърто място, що се отнася до последиците от забавата за плащания на задължения на частноправно субекти, въведено е изрично уточнение, че те не се прилагат по отношение на длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране (факторинг, форфетинг и др.), предоставени от банки и финансови институции. Ограничението се разпрострира и в случаите, когато вземанията са придобити от други банки, финансови институции или трети лица (колекторски фирми), както и по отношение на договорите за лизинг.

На пето място, до отмяната на обявеното извънредно положение, всякакви държавни и местни органи ще могат да провеждат заседания от разстояние чрез осигуряване на пряко и виртуално участие при спазване на изискванията за кворум и лично гласуване, или да приемат решения неприсъствено. Същото се отнася и за откритите съдебни заседания по съдебните производства, които продължават своя ход. 

На шесто място, въвежда се възможност за намаляване или за освобождаване от задължение за заплащане на наем на имоти държавна и общинска собственост по отношение на наематели и ползватели, които са ограничили или преустановили дейността си вследствие на мерките и ограниченията, наложени по време на извънредното положение. Тази мярка се прилага до неговата отмяна. 

На седмо място, Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз ще могат да сключват анекси към съответните национални рамкови договори, които да съдържат заплащане за работа при неблагоприятни условия. Това може да се случи до отмяната на извънредното положение. 

На осмо място, военновременни запаси може да се освобождават за безвъзмездно предоставяне за завоволяване потребностите на националното стопанство и населението. Също така, може да се предоставя за временно безвъзмездно ползване на болнично – домакинско имущество или друго имущество, представляващо активи за многократна употреба. След отмяната на извънредното положение активите следва да бъдат възстановени в състояние, което позволява последващо ползване по предназначение. 

На девето място, предоставя се възможност на Министерството на вътрешните работи да сключва договори за дарения, когато техен предмет са лични предпазни средства, дезинфектанти, спирт и други средства, предназначени за предотвратяване разпространението на заразната болест. 

На десето място, по схемата „60:40“ се въвежда заплащане от страна на държавата и на 60 на сто от осигурителните вноски, дължими от работодателя. 

На единадесето място, за времето от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение се спира държавната субсидия на политическите партии. 

На дванадесето място, намалени са глобите за нарушаване на противоепидемични мерки, а новите размери са от 300 до 1000 лв. за първо нарушение, от 1000 до 2000 лв. за повторно нарушение и от 2000 до 5000 лв. за еднолични търговци и юридически лица. 

Коментар! Административнонаказателната отговорност за неспазване на задължителна изолация продължава да се прилага чрез налагане на глоба в размер на 5000 лв. Това означава, че за нарушаване на забраната за разходка в парка глобата ще бъде от 300 до 1000 лв., но за нарушаване на забраната за напускане на жилището от страна на контактно лице или на лице, влязло на територията на страната, глобата остава 5000 лв. 

Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.

Измененията касаят държавния бюджет за 2020 г. по следните показатели:
1. приходите, помощите и даренията;
2. разходите, бюджетните взаимоотношения и вноската в общия бюджет на Европейския съюз;
3. консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване по приходите и трансферите на обща сума 13 455 690,4 хил. лв.;
4. бюджет на фонд „Пенсии“ по приходите и трансферите на обща сума 5 254 917,8 хил. лв.;
5. бюджет на фонд „Трудова злополука и професионална болест“ по приходите и трансферите на обща сума 224 031,9 хил. лв.;
6. бюджет на фонд „Безработица“ по приходите и трансферите на обща сума 323 034,3 хил. лв.;
7. бюджета на фонд „Общо заболяване и майчинство“ по приходите и трансферите на обща сума 1 166 316,7 хил. лв.;
8. бюджета на Националния осигурителен институт по приходите и трансферите на обща сума 5 594 769,9 хил. лв.

Освен това се приема излишък по бюджета на фонд „Трудова злополука и професионална болест“ в размер на 164 880,4 лв., както и дефицити по бюджета на фонд „Общо заболяване и майчинство“ в размер на 124 121,8 лв., както и на фонд „Безработица“ в размер на 1 115 257 лв.

Решение на Народното събрание от 6 април 2020 г.

С обнародваното решение, за времето от 1 април 2020 г. до отмяната на извънредното положение дължимите на народните представители възнаграждения не им се изплащат, а се предоставят за дейности по превенцията и лечението на заразата с COVID – 19.

Решение № 234 на Министерския съвет от 2020 г. за откриване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж "Малък плаж - Лозенец", община Царево, област Бургас

С решението се открива процедурата за възлагане на концесия, с което се отваря и приема на документи за участие в нея. 

В него са изложени задълженията на концесионера, изискванията, свързани с характера и обекта на концесията, както и към самия концесионер. 

 

Срокът на концесията е 20 години. 

Решение № 235 на Министерския съвет от 2020 г. за определяне на концесионер на морски плаж "Каваци - юг", община Созопол, област Бургас

С решението за концесионер на морски плаж „Каваци – юг“ е определено „Мит – секюрити – 85“ ЕООД. Дружеството е регистрирано в гр. Роман с капитал от 2 лв., а негов управител е Мариана Тодорова. 

Преди определянето си за концесионер на плажа, дружеството се е занимавало с издателска и охранителна дейност, както и с производство на млечни продукти. 

Наредба № 6 от 2020 г. за придобиване на квалификация по професията "Помощник в строителството"

С наредбата се определя държавният образователен стандарт за придобиването на квалификация по професията „Помощник в строителството“ в област на образование „Архитектура и строителство“ и професионално направление „Строителство“. 

Бюлетин "Законодателство": брой 15, "Държавен вестник", бр. 35 от 2020 г.

Редовният петъчен брой на „Държавен вестник“, публикуван на 10.04.2020 г. не съдържа изменения, които да представляват особен обществен интерес. Затова само ще бъдат маркирани. 

Указ № 77 на Президента на Република България за 2020 г.

С указа се пренасрочват частичните и нови избори за кметове, които сме отбелязвали във времето в различните издания на Бюлетин „Законодателство“. Всички те бяха насрочени за 14 юни 2020 г., но във връзка със ситуацията, свързана с разпространението на COVID-19, те ще се проведат на 27 септември 2020 г. 

Двугодишно споразумение за сътрудничество между Министерството на здравеопазването на Република България и Регионалния офис за Европа на Световната здравна организация (СЗО) за 2020 - 2021 г.

Този документ представлява практическа рамка за сътрудничество. Той е изготвен в процес на последователни консултации между националните здравни органи и Секретариата на Регионалния офис на СЗО за Европа.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № I-3 от 2015 г. за специфичните изисквания, условията и реда за постъпване на държавна служба в Държавна агенция "Национална сигурност"

Измененията не представляват обществен интерес, тъй като са вътрешноведомствени.

Решение № 122 от 2020 г. за изменение и допълнение на Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения

Измененията касаят въвеждането на допълнителни изисквания по отношение на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщения при включване на индивидуални договори.  

____________________________________________________________________

Останалите броеве на електронното издание на Адвокатска кантора „Петкова“ можете да намерите в секцията „Бюлетин „Законодателство“. 

Административно право, Извънредно положение, Наказателно право

Поставяне под карантина и последици от нарушаването ѝ

адв. Силвия Петкова

Темата за законосъобразните правни средства за поставяне под карантина и последиците от нарушаването ѝ е изключително важна в условията на влошаващата се епидемична обстановка, предвид факта, че към 7 април 2020 г. поставените под карантина лица са почти 10 000 и се очаква броят им да се увеличава. 

От друга страна, обаче, макар и налагането на карантина да е необходимо с оглед ограничаване разпространението на заболяването COVID – 19, то самата задължителна изолация представлява сериозно засягане на основното човешко право на свобода и сигурност, уредено в Европейската конвенция за защита правата на човека, под формата на ограничаване на възможността за свободно придвижване в пространството. 

На фона на статистиката по отношение на поставените под карантина лица, както и предвид високите размери на отговорността за нарушаването ѝ, следва изключително внимателно да се изследва законосъобразността на налагането ѝ и в случай че такава не бъде установена, да бъдат предприети съответни мерки за защита. 

По темата адв. Силвия Петкова гостува на предаването „Студио Хъ“. 

ВАЖНО!!! Поставянето под карантина на недоказано болни лица е незаконосъобразно лишаване от свобода и подлежи на обжалване и обезщетяване от страна на държавата за претърпените неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконното лишаване от възможността на поставеното под карантина лице свободно да се придвижва в пространството. 

Международни стандарти за законосъобразно поставяне под карантина според Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ)

Според чл. 5, пар. 1, б. „е“ от ЕКПЧ, всеки има право на свобода и сигурност, като законосъобразно лишаване от свобода с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести е възможно само по ред, предвиден в закона. 

Макар че тази разпоредба предвижда възможност за лишаване от свобода за защита на обществения интерес, както и за осигуряване сигурността на задържаните лица, все пак тя съдържа в себе си и сериозни гаранции срещу такова произволно задържане. 

В решението Енхорн срещу Швеция, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) разкрива персоналния обхват на приложение на разпоредбата на чл. 5, пар. 1, б. „е“ от ЕКЗПЧ, като приема, че законосъобразно лишаване от свобода по този ред е възможно по отношение на лицата, разпространяващи инфекциозни болести. Или иначе казано, това са тези лица, които страдат от такива болести и по отношение на тях е необходимо да се предприеме лишаване от свобода с цел ограничаване на възможностите за разпространението им. 

Със същото решение са установени и двата критерия за законосъобразно налагане на карантина, а именно:
1. разпространението на инфекциозната болест да представлява опасност за здравето и сигурността на населението; и
2. задържането на лицето, болно от заразна болест, е единственият начин да се предотврати нейното разпространение, като по – малко суровите мерки биха били неефективни по отношение защитата на обществения интерес. 

За да бъде законосъобразно налагането на карантина, е необходимо както едновременното наличие на горните две условия, така и стриктното спазване на предвидения в националния закон ред за това. 

В светлината на необходимостта от ограничаване разпространението на COVID – 19 на територията на Република България и при прилагане на международните стандарти за законосъобразното ограничаване на свободата на придвижване в пространството, се стига до извода, че налагането на карантина е възможно единствено за лица с установено носителство на заболяването при извършване на обективна преценка, че това е единственият възможен начин за предотвратяване заразяването на други лица. 

Това, от своя страна, означава, че във всички случаи на налагане на карантина на лицата по Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, противоречи на международните стандарти, поради което е незаконосъобразно. Това са:
1. всички лица, които влизат на територията на Република България;
2. всички близки контактни на потвърден случай на COVID – 19. 

Разбира се, няма пречка тези лица доброволно да спазват препоръчителна карантина, но не могат да бъдат законосъобразно задължени „да не напускат домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават“. В случай на наложена санкция за неспазването на така определеното в цитираната запове задължение, същата ще подлежи на отмяна. 

При настоящото извънредно положение и епидемична обстановка, обаче, е налице необходимост от своевременно установяване на заразносителите и поставянето им под карантина с оглед ограничаване възможността за разпространение на заболяването COVID – 19. Ето защо е необходимо и преодоляването на изложените недостатъци на цитираната заповед и въвеждането ѝ в съответствие с международните стандарти. 

Такова преодоляване е възможно единствено при въвеждане на задължително изследване на горните лица и поставянето им под карантина след установяване на заразоносителство. По този начин се създават гаранции, както за стриктно спазване на основните човешки права без налагането на произволни мерки, така и за ефективното ограничаване разпространението на COVID – 19 у нас. В този смисъл и е изпратеното от кантората предложение до Народното събрание относно отговорността за нарушаването на противоепидемични мерки, регистрирано с вх. № ПГ-1094-С-31/03.04.2020 г. 

Ред за поставяне под карантина

Спазването на двата критерия за поставяне под карантина, установени от Европейския съд по правата на човека, не е достатъчно за законосъобразността на това действие, тъй като самата ЕКЗПЧ поставя допълнително изискване за това, а именно то да се случило по установения с национален закон ред. 

По отношение на българското национално законодателство, редът за поставяне под карантина и заболяванията, по отношение на които е възможно това, е уреден в Закона за здравето.   

Според неговите разпоредби, на задължителна изолация и болнично лечение подлежат лица, болни и заразоносители от холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне. 

Когато съществува заплаха за здравето на гражданите от болести, извън изброените, министърът на здравеопазването е оправомощения държавен орган, който може да разпореди задължителна изолация на болни, на заразоносители, на контактни лица и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави.

По отношение на противоречието на предвиденото правомощие за разпореждане на задължителна изолация на контактни лица и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави с ЕКЗПЧ и международните стандарти за поставяне под карантина, бяха изложени аргументи по – горе. 

Именно, поради това противоречие и предвид характера на ЕКЗПЧ на международен договор, прилагащ се с предимство спрямо национални нормативни актове, които ѝ противоречат, разпоредбата в тази ѝ част е неприложима. Затова и не е необходимо да се коментира нейното съдържание. На коментар ще подлежи единствено редът за поставяне под карантина на болните и на заразоносителите на COVID – 19, тъй като единствено по отношение на тях е възможно законосъобразно разпореждане на задължителна изолация. 

И така, задължителната изолация и лечението на болните и заразоносителите на COVID – 19 се извършва със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение. 

Изолация и лечение на горните лица може да се осъществява и в домашни условия след преценка на съществуващия епидемичен риск от лекуващия лекар или след консултация с епидемиолог или специалист по инфекциозни болести. 

По същество, заповедта за поставяне под карантина представлява индивидуален административен акт и се подчинява на правилата за издаване и съобщаване на такива актове, уредени в Административнопроцесуалния кодекс. 

На първо място, по отношение на издаването и по – точно по отношение на формата на заповедта за поставяне под карантина, тя следва да бъде писмена. Това е така, поради факта, че устни административни актове, се издават само, когато това е предвидено в закон, а по отношение на коментирания случай това условие не е налице. 

На второ място, що се отнася до съобщаването, това може да стане по електронен път, чрез лицензиран пощенски оператор, както и по факс или по друг начин, оповестен от съответния орган. В практиката, най – често съобщаването на индивидуални административни актове става чрез лицензиран пощенски оператор. 

Предвидени са и допълнителни възможности за съобщаване, които са:
1. устно. То ще бъде възможно по разпореждане на ръководителя на съответното лечебно заведение и се удостоверява с подпис на длъжностното лице, извършило съобщаването;
2. по последния адрес, посочен от адресата на заповедта, а при липса на такъв – на адреса, на който той последно е получавал съобщения. Когато няма посочен от адресата на заповедта адрес или до момента той не е получавал съобщения, съобщаването се извършва по настоящия или по постоянния му адрес, а ако по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, връчването става по месторабота. 

Когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска в нея. 

Правилата за съобщаване на индивидуалните административни актове са толкова подробни и важни, поради факта, че от момента на съобщаването започва да тече и срок за обжалване. От друга страна, тези правила са гаранция за надлежно уведомяване на адресата на акта с цел, на първо място, неговото реално узнаване и изпълнение, и на второ място, осигуряване на възможност за ефективно упражняване на правото на защита при засягане на права и възлагане на задължения, какъвто е случаят при поставяне под задължителна карантина.   

Оспорването става в 14-дневен срок от съобщаването, но то не спира изпълнението, тъй като заповедите за поставяне под карантина подлежат на незабавно изпълнение.  

Санкции за нарушаване на карантина

Всяко задължение, за да има правна стойност, следва да бъде скрепено с ясно определена санкция за неизпълнение. 

По отношение на нарушаването на карантина са предвидени два вида отговорност – административнонаказателна и наказателна, като не е налице ясна диференциация в кои случаи следва да се прилага едната и в кои – другата, с което се създават условия за установяване на противоречива практика по отношение на наказването. 

Административнонаказателната отговорност е предвидена в Закона за здравето и се реализира чрез налагане на глоба в размер на 5000 лв. 

Наказателната отговорност е предвидена в Наказателния кодекс и се реализира чрез налагане на наказание лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева. 

ВАЖНО!!! С направените изменения в Закона за електронните съобщения се въведе изискване за предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги да съхраняват трафични данни за нуждите на принудителното изпълнение на задължителна изолация на лица, които са отказали или не изпълняват мярката. Право на достъп до тези данни имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. 

Предвид липсата на ясна диференциация на приложимия вид отговорност, кантората е предложила на Народното събрание административнонаказателната отговорност за нарушаване на карантина да отпадне за установените случаи на заболяване от COVID – 19 и по отношение на тях да се прилага единствено наказателна отговорност, но в намален размер.  

В заключение

Законосъобразното налагане нa ограничения на основни човешки права е белег на демократичното управление и гаранция за ограничаване на възможностите за произвол.

Вероятно много хора се питат защо е необходимо буквалистичното схващане за защита правата на човека в условията на скоростно разпространение на опасно заболяване, вместо просто наложената карантина да се спазва, независимо от законосъобразността ѝ. 

Отговорът на този въпрос е изключително прост и той се разкрива при налагането на наказания за неспазването ѝ. Това е така, тъй като незаконосъобразните държавновластнически действия не могат да постигнат целта, за която се предприемат. В случая това е превенцията от разпространение на COVID – 19. 

Така, при намаляване на мотивацията за спазване на незакосъобразно разпореждане, вероятността за реално нарушаване на наложена карантина се увеличава, но за сметка на това санкция не може да бъде наложена или ако бъде, то тя ще подлежи на отмяна по съдебен ред, тъй като не е налице правновалидно задължение. 

Спазването на незаконосъобразно наложена карантина може да бъде квалифицирано единствено като морално задължение към обществото, чието неизпълнение не може да бъде санкционирано по правен ред. По този начин се препятства възможността за ефективност на превенцията.

Обратно, законосъобразно наложените ограничения, първо, повишават мотивацията за спазването им и второ, при наличието на правновалидно задължение, нарушенията на тези ограничения подлежат на неотменима санкция.  

_____________________________________________________________________

Информация за различните видове права, задължения и средства за защита за нарушаването им в условията на извънредно положение, можете да намерите в секцията „Извънредно положение“. 

Още интересни теми, свързани с правата на човека, както и с прилагането на административнонаказателна и наказателна отговорност, можете да намерите в секциите „Права на човека“, „Административно право“ и „Наказателно право“. 

Адвокатска кантора „Петкова“ е специализирана в предоставянето на правна помощ и защита при нарушаване на основни човешки права, както и при незаконосъобразно ангажиране на административнонаказателна и наказателна отговорност.  

Административно право, Извънредно положение

Характер на заповедите на министъра на здравеопазването

адв. Силвия Петкова

От началото на кризата с разпространението на заболяването COVID – 19 у нас в юридическите среди се появиха спорове относно характера на издадените от министъра на здравеопазването заповеди, с които се въвеждат противоепидемични мерки. 

По – голямата част от обществеността не следи развитието на тези спорове, тъй като ги счита за теоретични и касаещи единствено юристите. 

Това, обаче, далеч не е така, тъй като именно от отговора на въпроса за характера на издадените от министъра на здравеопазването заповеди, с които се въвеждат противоепидемични мерки, зависи тяхната законосъобразност, а оттам и законосъобразността на наложените за неизпълнението им санкции, които към момента са свързани най – вече с нарушаването на карантина и с разходка на забранени за това места. Това означава и че според характера на издадените заповеди зависят и средствата за защита на гражданите, санкционирани за нарушаването им. 

Издадените от министъра на здравеопазването заповеди като общи административни актове

Съгласно разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс, общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. 

Така, типичните характерни особености на общите административни актове се разкриват в тяхното „еднократно правно действие“, както и в неопределения кръг на адресатите.

По отношение на коментираните заповеди на министъра на здравеопазването, с които се въвеждат противоепидемични мерки, неопределеността на броя на адресатите е безспорно налична тяхна характеристика. Основният правен спор по отношение на правния характер на тези заповеди се води във връзка с въпроса за тяхното правно действие – дали то е еднократно, което е типично за общите административни актове или е многократно, което е типично за нормативните административни актове.   

Според правната теория, що се отнася до еднократното правно действие, то не следва да се оценява единствено във връзка с определен период на валидност, нито с изчерпването на задължителната сила на съответния акт. Така, може да се приеме, че издадените от министъра на здравеопазването заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки, представляват общи административни актове по смисъла на горното определение, тъй като в тях е предвиден конкретен срок на действие, който може да бъде променян в зависимост от развитието на епидемичната ситуация в страната – нещо, което е поначало нетипично за нормативните административни актове.

В този случай, издадените от министъра на здравеопазването заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки, биха се подчинявали на няколко важни процесуални правила, чието неспазване би довело до тяхната незаконосъобразност.  

На първо място, откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. Уведомяването трябва да включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в производството (писмени предложения и възражения, участие в консултативни органи, участие в заседания на колективния орган, издаващ акта, обществено обсъждане). 

Заинтересованите лица и техните организации имат право на достъп до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на общия административен акт, освен ако тя не е класифицирана. 

На второ място, общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации. 

На трето място, съдържанието на общия административен акт следва да бъде съобщено по реда на уведомяването за започване на производството по издаването му. Във всички случаи, в които в него са участвали определени заинтересовани лица, съдържанието на акта следва да им бъде съобщено персонално. 

Това са, обаче, общите правила, които следва да се спазват по принцип при издаване на общи административни актове и от които съществува изключение. То се отнася до общите административни актове, издавани в неотложни случаи. Такива са налице, когато трябва да се предотвратят или преустановят нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, както и за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите. 

Тогава, някои от гореизброените условия за уведомяване и участие на заинтересованите лица в хода на производството по издаване на акта, могат и да не се спазят. В този случай, съображенията за издаване на акта се оповестяват в хода на изпълнението му. 

Що се отнася до издадените от министъра на здравеопазването заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки, може да се приеме, че същите попадат в обхвата на горното изключение и че представляват общи административни актове, издадени с цел осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите. Това означава, че е законово допустимо да не се спазят някои от разпоредбите, свързани с уведомяване за откриване на производството по издаване на тези заповеди, както и с участието на заинтересованите лица. Във всички случаи, обаче, съдържанието на акта трябва да бъде оповестено. 

В конкретния случай, това се случва чрез използване на средствата за масово осведомяване, като всички мерки се оповестяват по електронните медии и новинарските емисии на националните телевизии. Издадените от министъра на здравеопазването заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки са достъпни и на сайта на Министерството на здравеопазването. 

Издадените от министъра на здравопазването заповеди като нормативни административни актове

От друга страна, нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати, имат многократно правно действие и се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по – висока степен.  

Компетентните органи са изрично овластени от Конституцията и законите, като министърът на здравеопазването поначало е сред тях. 

По отношение на нормативните административни актове е налице особен процесуален ред за издаването им, в който се включва обсъждане на проекта, заедно с представените становища, предложения и възражения, както и обнародване в „Държавен вестник“. Неизпълнение на последното условия води до липса на задължителна сила на съответния нормативен административен акт, тъй като няма основания за влизането му в сила. 

Макар в правните среди да съществува теория, че издадените от министъра на здравеопазването заповеди на министъра, с които се въвеждат противоепидемични мерки, представляват нормативни административни актове, тя е трудно обосновима. Действително, не липсва практика на Върховния административен съд, съобразно която за нормативни административни актове се приемат различни заповеди на министъри, но наименованието на съответния акт не е критерий за правната квалификация на неговия характер. 

Всъщност, по отношение на издадените от министъра на здравеопазването заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки липсва един от основните белези на нормативните административни актове, а именно това да са издадени по приложение на закон или подзаконов нормативен акт от по – висока степен. В конкретния случай, те са издадени въз основа на законова делегация във връзка с изпълнение на правомощия на държавен орган по реда на Закона за здравето и по същество не представляват особени правила по неговото приложение. 

Въпреки това, обаче, ако се приеме, че така издадените заповеди на министъра на здравеопазването, представляват нормативни административни актове, то всички санкции, наложени за неспазването им ще трябва да бъдат отменени, поради липсата на обнародването им в „Държавен вестник“. 

В заключение

Така, макар и на пръв поглед спорът относно характера на издадените от министъра на здравеопазването заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки да изглежда чисто теоретичен, то в зависимост от определянето на този характер, последиците от неизпълнението им ще бъдат различни.

Във всички случаи, за да се стигне до категорично становище дали тези заповеди представляват общи или нормативни административни актове, то този въпрос трябва да бъде повдигнат пред съд, който да извърши преценката. Обичайно, този въпрос ще бъде преюдициален във връзка с оспорване на наложени санкции за нарушаване на противоепидемични мерки. 

Не е изключено, обаче, това да се случи и при директно оспорване на тези заповеди пред административните съдилища. 

____________________________________________________________________

Информация за различните видове права, задължения и средства за защита за нарушаването им в условията на извънредно положение, можете да намерите в секцията „Извънредно положение“. 

Още интересни теми, свързани с прилагането на административнонаказателна отговорност, можете да намерите в секцията „Административно право“. 

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и процесуално представителство по административнонаказателни дела. 

Извънредно положение, Трудово право

Задължения на работодател при извънредно положение

адв. Силвия Петкова

След обявяването на извънредно положение на територията на страната във връзка с разрастващата се епидемия от COVID – 19, много работници, чиито работодател не е възложил извършване на работата от разстояние, започнаха да се страхуват от заразяване. Някои спряха да се явяват на работа, а други подадоха молби за напускане. Случаят, който стана обект на широко обществено обсъждаване, беше свързан с масовото подаване на оставки на медиците от Втора градска болница в гр. София.  

Законно допустимо ли е неявяването на работа под предтекст, че работникът се „страхува“ за здравето си? При какви условия е възможно работник да откаже да се яви на работа? Какви са задълженията, възложени на работодател, в случаите на извънредно положение и епидемия? Кой е компетентният държавен орган, който упражнява контрол за това изпълнение?   

Задължения на работодател при извънредно положение и епидемия

Не само в условията на извънредно положение и епидемия, но и по принцип, всеки работодател има задължение да осигури на своите работници здравословни и безопасни условия на труд, като за неизпълнението на това задължение законът предвижда определени последици както за работниците, така и за техния работодател.

Задълженията на работодател за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и последиците от неспазването им са уредени в Кодекса на труда и в Закона за здравословни и безопасни условия на труд.  

Съгласно последния „здравословни и безопасни условия на труд“ са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица. Това е общо задължение на всеки работодател, като законът не може да разпореди конкретни мерки за всяка отделна професия. 

При условията на извънредно положение и епидемия, обаче, това е възможно, тъй като характера на необходимите мерки е предвидим и подлежи на конкретна уредба. Именно, поради тази причина и в изпълнение на своите законови правомощия, министърът на труда и социалната политика, за срок до отмяната на обявеното извънредно положение, е въвел конкретни задължения за всеки работодател да прилага мерки за превенция на риска от разпространение на COVID – 19 в съответствие с вида и характера на дейността си, като осигурява подходящи условия на труд.

На първо място, въвежда се задължение за всеки работодател да провежда извънреден инструктаж на работниците и служителите, с акцент върху ограничаването на разпространението на COVID – 19 и осигуряване на актуална информация за рисковете от зараза, в това число осигуряване на подходящи инструкции, информационни материали и указания за ползване на надеждни източници на информация. 

На второ място, всеки работодател, при условията на конкретно обявените извънредно положение и епидемия, е длъжен да въведе пропускателен режим, който да гарантира контрол и недопускане на територията на предприятието на работници и служители, както и на външни лица, с прояви на остри заразни заболявания. 

На трето място, следва да се създаде организация на работа, която да сведе до минимум преките контакти както между работниците и служителите, така и между тях и външните лица на територията на предприятието, а когато е възможно – спазване на дистанция от не по – малко от 1 – 1.5 м. 

На четвърто място, всеки работодател следва да осигури възможност за задължително почистване и дезинфекция на работните места, санитарните помещения и местата за почивка и хранене.

Дезинфекцията следва да се извършва не по – рядко от два пъти в рамките на работния ден/работната смяна, но не по – рядко от честотата, определена от производителя на използваните препарати. При сменен режим на работа се извършва задължителна дезинфекция след приключването на всяка смяна. 

Пето, следва да бъдат осигурени необходимите условия за спазване на лична хигиена на работещите: течаща топла вода, миещи препарати, салфетки и кърпи за еднократна употреба, дезинфектанти и други. 

Шесто, следва да бъде осигурявана добра респираторна хигиена на работното място чрез редовно проветряване на помещенията. 

На седмо място е вменено може би най – важното задължение в тежест на всеки работодател при условията на извънредно положение и с цел ограничаване на разрастващата се епидемия от COVID – 19. Това е задължението за осигуряване на необходимите лични и колективни средства за защита на работещите според спецификата на дейността – защитни маски за лице, ръкавици и други. 

Осмо, всеки работодател е длъжен да провежда мероприятия по дезинфекция и проветряване на превозните средства след всеки курс, при използване на служебен транспорт, като се сведе до минимум броя на работниците и служителите в превозното средство и им се осигурят защитни средства. 

И на девето място, всеки работодател е длъжен при условията на конкретните извънредно положение и епидемия временно да отстраняват от работа работниците и служителите, които проявяват грипоподобни симптоми или когато работниците и служителите не използват предоставените им лични предпазни средства. 

Гореизброените мерки са минимално изискуемите. Това означава, че всеки отделен работодател е свободен да предприема и по – строги мерки за превенция на разпространението на COVID – 19 в неговото предприятие, стига да не противоречат на нормативно установени разпоредби.  

Обстоятелства, при които работникът може да откаже да се яви на работа

В Кодекса на труда са уредени общите основания, въз основа на които работникът може законосъобразно да откаже да се яви на работа. 

На първо място, работникът или служителят има право да откаже работа в предприятие ползвател, когато тя не съответства на професионалната му квалификация и здравословно състояние или се намира в друго населено място. Отказът трябва да бъде писмен, като работникът/служителят е длъжен да информира предприятието, което осигурява временна работа, към момента на връчване на писмения акт. В този случай трудовото правоотношение се смята за невъзникнало. 

На второ място, работникът или служителят има право да откаже полагане на извънреден труд, когато не са спазени изискванията на Кодекса на труда, на друг нормативен акти или на колективния трудов договор. 

На трето място, трудоустроен работник или служител също може да откаже да приеме работата, на която се трудоустроява, но само при наличие на уважителни причини. 

На четвърто място, бременна жена или кърмачка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин – витро може да откаже изпълнението на работа, която е определена като вредна за здравето на майката или детето, или за която след оценка на риска е определено, че представлява съществен риск за здравето на майката или на нейното дете. 

На пето място, работникът или служителят има право да откаже изпълнението или да преустанови работата, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му, като незабавно уведоми прекия ръководител. В тези случаи продължаването на работата се допуска, само след отстраняване на опасността по нареждане на работодател или на непосредствен ръководител. Именно това би могло да бъде и най – често използваното основание за преустановяване на работата при условията на извънредно положение и епидемия. 

Тази възможност, обаче, не е абсолютна и не може да се използва с оправданието, че работникът субективно счита, че по отношение на него е налице възникнала сериозна и непосредствена опасност за здравето му единствено във връзка с обявеното извънредно положение и разрастващата се епидемия от COVID – 19. Това би противоречало на целта на закона. 

Така, работникът или служителят, при условията на извънредно положение и епидемия, ще може да откаже да се яви на работа, в случаите в които е налице обективна непосредствена опасност за здравето му. Такава опасност ще съществува тогава, когато неговият работодател не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и по – конкретно не е спазил минималните изисквания, определени от министъра на труда и социалната политика за прилагане на мерки за превенция на риска от разпространение на COVID – 19 е съответствие с вида и характера на дейността. 

Възможност за отказ от явяване на работа ще бъде налице, например, когато конкретният работодател не е осигурил необходимите лични предпазни средства на своите работници. Този отказ ще бъде законосъобразен, докато такива средства не бъдат осигурени. 

В случаите, обаче, в които конкретният работодател е осигурил подходящи мерки, съответстващи с разпоредбите на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и със задълженията, въведени от министъра на труда и социалната политика във връзка с ограничаване разпространението на COVID – 19 в предприятията, работниците не могат законосъобразно да откажат да изпълняв ат възложената работа под предтекст, че ги е „страх“ от заразяване.

В случай че работник не се яви на работа, въпреки че неговият работодател е спазил всички гореизброени изисквания, той подлежи на дисциплинарно наказание, в т.ч. и на дисциплинарно уволнение.

 

Защита на работник при неизпълнение на задължения от работодател за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд

Когато конкретен работодател не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд и не е спазил задълженията, въведени от министъра на труда и социалната политика във връзка с превенцията за разпространение на COVID – 19 в предприятията, работникът или служителят, освен че може да преустанови работа, той може да подаде сигнал до контролния орган Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. 

Според степента на извършеното от съответния работодател нарушение, той подлежи на административно наказване с налагане на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 от 15 000 лв. 

От друга страна, работник или служител, който на законно основание е отказал изпълнението или е преустановил работа поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му, има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което не е работил. 

Освен това, всяко прекратяване на трудовото правоотношение на основание неявяване на работа или отказ за изпълнение на възложената работа, при липса на изпълнение на задълженията на работодател за предприемане на мерки с цел ограничаване разпространението на COVID – 19 в предприятията, ще бъде незаконосъобразно и ще подлежи на отмяна по съдебен ред. 

 

В заключение

Задълженията на всеки работодател да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на своите работници и служители са абсолютни и не подлежат на дерогация. При условията на извънредно положение и епидемия, неспазването на въведените допълнителни изисквания за предприемане на конкретни минимално изискуеми мерки, представлява допълнително основание за работника и служителя да се яви на работа. 

От друга страна, обаче, отказът за изпълнение на възложената работа или нейното преустановяване, поради субективен страх от заразяване, при наличие на изпълнение на всички изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, е основание за налагане на дисциплинарно наказание. 

____________________________________________________________________

Информация за различните видове права, задължения и средства за защита в условията на извънредно положение, можете да намерите в секцията „Извънредно положение“. 

Още интересни теми, свързани с правата и възможностите за защита на работници срещу незаконосъобразни действия на работодатели, можете да намерите в секцията  „Трудово право“. 

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита при нарушаване на трудови права. 

Договорно право, Извънредно положение

Договор за наем при извънредно положение

адв. Силвия Петкова

След обявяване на извънредно положение на територията на страната и при затварянето на някои търговски обекти, както и при нарастващите притеснения по отношение на намаляване на обема на работа на бизнеса и заетите в него, към кантората постъпиха стотици запитвания относно правата и задълженията на страните по договор за наем в рамките на обявеното извънредното положение, относно възможностите за разсрочване и отсрочване на наемната цена, за последиците от неплащането ѝ, както и за прекратяването на тези договори. 

Ето защо в днешната статия от серията, посветена на правата,  задълженията и последиците от неспазването на последните, в условията на извънредно положение, ще отговорим именно на тези въпроси. 

На първо място, ще бъде изяснена общата уредба, отнасяща се до сключен договор за наем. 

На второ място, ще бъдат разгледани проблемите, които възникват при наличието на договор за наем между физически лица (напр. в случаите на наем на жилище), както и техните решения в условията на извънредно положение, които са предмет на уредба в гражданското право. 

На трето място, ще бъдат обсъдени и въпросите по отношение на сключен договор за наем между юридически лица (напр. в случаите на наем на офис помещение) при условията на извънредно положение, които са предмет на уредба в търговското право.  

 

Договор за наем. Общи положения

Общата уредба, свързана със сключване на договор за наем се съдържа в Закона за задълженията и договорите и се прилага, както по отношение на наемите между физически лица, така и по отношение на наемите между търговци. Търговското право, обаче, урежда особени случаи на неизпълнение на търговски сделки, съответно особени са и последиците от това неизпълнение.  

По отношение на общите положения, които се прилагат и за двата отрасъла, следва да се отбележи, че със сключването на договор за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати определена цена. 

Видно от тази дефиниция, изпълнението на двете основни задължения на страните по сключен договор за наем, може да бъде сериозно препятствано в условията на извънредно положение. Това е така, тъй като при прилагането на определени противоепидемични мерки е разпоредено затварянето на конкретни обекти, което прави обективно невъзможно задължението на наемодателя да предостави обекта на сключения договор за наем за временно ползване. От друга страна, както поради затварянето на обекти, така и поради влошаването на икономическата обстановка, създават се условия за невъзможност на наемателя да изпълни задължението си да плати определена цена. 

Специфичната правна уредба, свързана с прекратяването на договор за наем, предвижда възможност това да става с едностранно с едномесечно предизвестие при договорите без определен срок. Това означава, че всяка от страните, по общо правило, може да прекрати договора с такова предизвестие. 

Общата правна уредба, свързана с прекратяването на договорите изобщо, предвижда възможност договор за наем да бъде прекратен, поради неизпълнение, в случая поради невъзможност за ползване на наетото помещение (от страна на наемателя) и при неплащане на наемната цена (от страна на наемодателя).

Какво се случва, обаче, при условията на извънредно положение, когато наемателят не разполага с парични средства за изпълнение на задължението си?  

Договор за наем в гражданското право

Казаното по отношение на общите положения във връзка със сключен договор за наем важи за наемите в гражданското право. Най – често този вид договор се използва за наемане на жилище. Съответно, наемодателят ще има задължение да обезпечи спокойното временно ползване на съответното жилище, а наемателят – да плаща уговорената цена. 

При условията на извънредно положение, не се създават предпоставки за неизпълнение на задължението на наемодателя, но предвид затварянето на някои търговски обекти и намаляване обема на работа на други, с преустановяването на тяхната дейност се преустановява и дейността на някои работници. Оттам, същите тези работници губят доходите си и са изправени пред предизвикателството да нямат достатъчно парични средства, но да имат задължение да заплащат регулярно определени суми. В тях се включва и наемната цена за тези от тях, които ползват жилище след сключен договор за наем.  

Съгласно закона, обаче, макар длъжникът да не носи отговорност, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, обстоятелството, че не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Това означава, че ако на наемателя е предоставен неплатен годишен отпуск по реда на Кодекса на труда без негово съгласие в условията на извънредно положение, например, и той е загубил доходите си, това обстоятелство не може да послужи като основание за освобождаване от отговорност, поради неплащане на наемната цена. Тя продължава да се дължи, докато продължава ползването на жилището. 

Предвид факта, че неплащането на наемната цена представлява вид неизпълнение на договорно задължение, то законът предвижда възможност да прекратяване на сключения договор на това основание. В условията на извънредно положение, това би означавало, че много наематели, които са лишени от доходите си, биха могли да се окажат в ситуация, в която да бъдат отстранени от наетия имот, поради прекратяване на договора. 

Подобно решение, обаче, би довело до социална несправедливост. Ето защо, бяха предвидени разпоредби, съобразно които до отмяната на обявеното извънредно положение няма да се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като разваляне на договор. Това означава, че докато обявеното на територията на страната извънредно положение трае, наемодателите няма да могат да прекратяват договори за наем, поради неплащане на уговорената наемна цена, а наемателите няма да дължат лихви и неустойки за забава.

След отмяната на извънредното положение, обаче, наемателят няма да бъде освободен от неплатените вноски, а напротив, ще продължи да ги дължи. Предвид обстоятелството, че те няма да бъдат в малък размер, ако изобщо не са плащани през това време, най – доброто решение би било между наемателя и наемодателя да се уговори разсрочване на плащанията.    

Договор за наем в търговското право

Както споменахме по – горе, до отмяната на обявеното извънредно положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като разваляне на договор. Предвид, че търговците също са частноправни субекти, то това разпореждане се прилага и по отношение на тях. 

Подобно на казаното по отношение на сключен договор за наем между физически лица, тук също е възможно наемателят – търговец да няма възможност да плати своевременно съответната наемна цена, поради обявеното извънредно положение. Той, обаче, няма да дължи лихва за забава и неустойки, а наемодателят – търговец няма да има право да прекрати договора. Поне не и на основание „неплащане на наемната цена“. 

Така, възниква въпросът възможно ли е изобщо, при условията на извънредно положение, някоя от страните да прекрати сключения договор за наем без да дължи предизвестие? 

Отговорът на този въпрос е положителен и се разкрива в приложението на институтите „непреодолима сила“ и „стопанска непоносимост“, уредени в Търговския закон. 

Приложение на института на непреодолимата сила

„Непреодолима сила“ (форсмажор) представлява такова обстоятелство от извънреден харакрет, което е възникнало след сключване на договора, не е могло да бъде предвидено от страните и се намира извън тяхната воля. Видно от цитираното определение на понятието, държавновластническите актове, които по някакъв начин засягат възможността за упражняване на правата и изпълнението на задълженията по един договор, могат да бъдат дефинирани като „непреодолима сила“. Това твърдение се приема единодушно в правната теория и съдебната практика. 

За да се приложат изключенията от последиците на неизпълнение, поради наличие непреодолима сила, необходимо е длъжникът да не е бил в забава преди нейното настъпване.   

По отношение на кои категории лица може да се приеме, че е налице непреодолима сила при условията на извънредно положение? 

Това са всички наематели на обекти, чиято дейност е преустановена със Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, а именно:
1. увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе сладкарници и големи търговски центрове тип МОЛ. На непреодолима сила няма да могат да се позоват наемателите на помещения, презназначени за ресторанти и заведения за бързо обслужване, които не са преустановили изцяло дейността си, а извършват доставки на адрес;
2. обекти, в които се извършват спортни, културно – развлекателни и научни мероприятия (кина, театри, музеи, конференции, симпозиуми, спортни и СПА центрове, фитнес – зали и др).  

Какви са последиците от позоваването на непреодолимата сила при условията на извънредно положение за горните категории лица? 

На първо място, за срока на действие на непреодолимата сила, който в конкретния случай съвпада със срока на действие на обявеното  извънредно положение, наемателят има възможност да не плаща наемната цена, тъй като изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира. 

По същия начин, наемодателят не носи отговорност за това, че не може да осигури на наемателя свободно и необезпокоявано ползване на имота. 

Важно е да се отбележи още, че за да може да се позове на непреодолима сила длъжникът – наемател, който не може да изпълни задължението си, поради нейното наличие е длъжен в подходящ срок да уведоми писмено кредитора – наемодател за това. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди.  

На второ място, в случай че обявеното извънредно положение бъде удължено дотолкова, че за кредитора – наемодател да спре да съществува интерес от изпълнение на задължението на наемателя, той може да прекрати договора. Същото право ще има и наемателят. 

На трето място, извън горните две основания и във всеки един момент съществува възможността за прекратяване на сключения договор за наем по взаимно съгласие.

Приложение на института на стопанската непоносимост

За наематели, различни от горепосочените, няма да бъде налице основание за позоваване на непреодолима сила, тъй като по отношение на тях не е налице установена с държавновластнически акт забрана за извършване на дейност. 

Въпреки това, обаче, при условията на извънредно положение, тази категория наематели могат да понесат финансови загуби, вследствие на намаляване обема на работа, което да доведе до невъзможност за изпълнение на задължението за заплащане на наемната цена по сключен договор за наем. При това положение, обаче не е налице „обективна невъзможност“ за изпълнение на паричното задължение. Това е така, тъй като, както вече споменахме, обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства, не го освобождава от отговорност. 

При тази ситуация длъжникът – търговец по сключен договор за наем може да се позове на института на стопанската непоносимост. Той е уреден в чл. 307 от Търговския закон, според който по съдебен ред може да се иска прекратяване на договора, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и са били длъжни да предвидят и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. 

Според съдебната практика, стопанската непоносимост е налице при съществено изменение на икономическите условия, при които е бил сключен договорът и при която всяка от страните е формирала волята си и е преценила интереса си, с оглед на който е уговорила условията по съответния договор и се е обвързала с тях. В едно съдебните си решения, в рамките на задължителната съдебна практика, Върховният касационен съд казва, че стопанската непоносимост е „настъпило след сключването на договора особено съществено изменение на икономическата конюнктура спрямо съществувалата такава към момента на възникване на задължението, при която изпълнението на договора обективно би довело до несправедлив и социално неоправдан резултат за една от страните“.

От своя страна, променените икономически условия са външни фактори, независещи от волата на страните по договора, които законът приема като основание за неговото прекратяване. 

При условията на обявено извънредно положение и при влошаването на икономическите условия, са налице основания да се приеме, че институтът на стопанската непоносимост е налице и може да се приеме, че запазването на сключения договор за наем противоречи на справедливостта и добросъвестността.  

Основен недостатък на възможността за позоваване на стопанска непоносимост при прекратяване на договор за наем на търговски обект е, че е приложима единствено по съдебен ред по искане на наемателя. Това е така, тъй като единствено съдът е оправомощен да прецени действително ли са налице условията на стопанска непоносимост, като това е уредено от закона с цел да се препятстват възможностите за злоупотреби от страна на длъжниците, които необосновано прекратяват договори, оправдавайки се със стопанска непоносимост. 

Допълнителен недостатък при условията на извънредно положение е, че до неговата отмяна по подадени искови молби за прекратяване на сключен договор за наем, поради стопанска непоносимост, няма да се образуват търговски дела. 

В заключение

В условията на обявено извънредно положение се оказват засегнати множество сектори на обществения живот. А за момента последиците от това засягане не са законодателно уредени така, че да се създадат условия за социална справедливост. При наличието на здравна криза от такива мащаби, която изисква максимално бързо предприемане на мерки за нейното своевременно овладяване, това е и напълно нормално. Въпреки това, обаче, е необходимо едновременно с прилагането на противоепидемични мерки, да се помисли и за приемането на пакет от икономически мерки, които да подпомогнат справянето с предстоящата икономическа криза.   

______________________________________________________________________

Информация за различните видове права, задължения и средства за защита за нарушаването им в условията на извънредно положение, можете да намерите в секцията „Извънредно положение“. 

Още интересни теми, свързани със средствата за защита при нарушение на договорни задължения, можете да намерите в секцията „Договорно право“. 

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя високо квалифицирана правна помощ и защита в областта на договорното право. 

Бюлетин "Законодателство", Извънредно положение

Бюлетин „Законодателство“: брой 14

адв. Силвия Петкова

Днешното издание на бюлетин „Законодателство“: брой 14 отразява законодателните и други промени, обнародвани в „Държавен вестник“ за периода 27.03. – 02.04.2020 г. Разглеждат се и правилата за компенсиране на работодатели във връзка с обявеното извънредно положение. 

Бюлетин "Законодателство": брой 14 "Държавен вестник", бр. 30 от 2020 г.

С „Държавен вестник“, бр. 30 от 2020 г. се правят изменения единствено в подзаконови нормативни актове. Това е логично, предвид факта, че Народното събрание промени правилата за своята работа и ще провежда пленарни заседания само по законопроекти и проекти на актове, свързани с обявеното извънредно положение. Подробно тази промяна беше отразена в Бюлетин „Законодателство“: брой 13. 

Правилник за изменение и допълнение на Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд

Измененията са свързани със създаване на възможност Конституционният съд да провежда заседания и да приема решения от разстояние – чрез видеоконферентна връзка, която осигурява тайната на съвещанието. Предвижда се тази възможност да се прилага по изключение.   

При необходимост, съдии ще могат да участват чрез видеоконферентна връзка и в присъствените заседания на съда. 

В протокола от заседанието, проведено от разстояние, задължително се отбелязва този факт. 

Постановление № 50 на Министерския съвет от 2020 г. за приемане на Програма на мерките за закрила на деца с изявени дарби от държавни, общински и частни училища през 2020 г.

Закрилата на деца с изявени дарби се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на образованието и науката, председателя на Държавната агенция за закрила на детето и министъра на младежта и спорта. В нея се предвиждат мерки за:
1. насърчаване на творческите заложби и потребности на децата;
2. осигуряване на възможности и условия за постъпване в спортни училища и в училища по изкуствата;
3. финансово подпомагане и стимулиране чрез стипендии и специализирани образователни програми. 

В изпълнение на задължението на държавата да осъществява закрила по отношение на закрилата на деца с изявени дарби, ежегодно се приема програма, съдържаща конкретни мерки за закрила. 

Постановление № 51 на Министерския съвет от 2020 г. за извършване на промени на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. максимални размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2020 г., и на максималните размери на новите задължения, които могат да бъдат натрупани през 2020 г. по бюджета на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси"

С цитираното постановление максималните размери за разходи, които могат да бъдат поети през 2020 г. и максималните размери на новите задължения, които могат да бъдат натрупани през 2020 г. от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ се увеличават с 246 000 000 лв. 

Постановление № 52 на Министерския съвет от 2020 г. за одобряване на промени по бюджета на Министерството на икономиката за 2020 г. във връзка с увеличаване капитала на търговско дружество

С цитираното постановление се одобряват промени по бюджета на Министерството на икономиката за 2020 г. в размер на 700 000 000 лв. Тяхното предназначение е за увеличаване на капитала на „Българска банка за развитие“ АД, София. Средствата ще бъдат предоставяни на етапи в зависимост от нуждите за изпълнение на мерките за подпомагане на икономиката във връзка с епидемията от COVID – 19 и предвиденото за това увеличаване на капитала на банката. 

В изпълнението на тези мерки се включва и издаването на портфейлни гаранции към банките, които да им позволят да предоставят по – гъвкави условия за бизнес кредити за определен период при определени условия и индивидуална преценка за всеки конкретен случай. 

Конкретните мерки и механизмът за тяхното изпълнение са предмет на уредба с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката след получаване на положително решение от Европейската комисия или на решение, че помощта не е държавна помощ по смисъла на Договора за функционирането на Европейския съюз.  

Постановление № 53 от 2020 г. за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г.

С цитираното постановление се одобрява допълнителен трансфер в размер на 49 840 000 лв. по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020 г. за еднократно изплащане на допълнителна сума към пенсиите за април 2020 г. 

Допълнителната сума е в размер на 40 лв. и се изплаща на пенсионери, на които пенсията или сборът от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях за април 2020 г. е в размер до 363 лв. включително.

Постановление № 54 на Министерския съвет от 2020 г. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения

С постановлението се правят изменения и допълнения в някои от таксите, събирани по Закона за електронните съобщения. 

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2020 г. за търговия на овощен посадъчен материал и овощни растения, предназначени за производство на плодове на пазара на Европейския съюз

Според направеното изменение овощният посадъчен материал и овощните растения, предназначени за производството на плодове, се предлага на пазара само в достатъчно хомогенни партиди, одобрени като САС (стандартен) материал и придружени от документ на производителя или търговеца, отпечатан незаличимо на български език или на друг от официалните езици на Европейския съюз и лесновидим и четлив, и съответстващ на изискванията на приложение № 7 от наредбата. Всяка друга информация на производителя или търговеца върху документа се поставя по такъв начин, че да се отличава от реквизитите на придружителния документ. Когато документът на производителя или търговеца се поставя върху САС материала, той трябва да бъде жълт на цвят.

Наредба № 3 от 2020 г. за придобиване на квалификация по професията "Актьор"

С наредбата се определя държавният образователен стандарт за придобиването на квалификация по професията „Актьор“ от област на образование „Изкуства“ и професионално направление „Музикални и сценични изкуства“.

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри

Измененията се отнасят до лицата, чиято дейност е свързана с преобразуване и втвърдяване на отпадъци от живак, лицата, при чиито производствен процес се образува вещество или предмет, определено като страничен продукт и лицата, уреждащи превози за или внос в Република България на отпадъци. 

Наредба за допълнение на Наредба № Н-13 от 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица

Според направеното допълнение, през 2020 г. самоосигуряващите се лица, които имат задължение да подадат данъчна декларация с рамките на удължения до 30 юни срок, следва да подадат и декларация образец № 6 в същия срок. 

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 15 от 2004 г. за воденето и съхраняването на регистрите от Комисията за финансов надзор и за подлежащите на вписване обстоятелства

Измененията и допълненията не представляват обществен интерес, тъй като се отнасят до ограничен кръг от лица, а именно лицата, управляващи инвестиционни фондове и предоставящи услуги с финансови инструменти. 

Наредба № 3 от 2020 г. за приемане на фармако - терапевтично ръководство за лечение на инфекциозни заболявания

Ръководството съдържа описание на различните видове инфекциозни заболявания. В него се определят критерии за оценка на резултата от прилаганата терапия по отношение на такива заболявания, както и алгоритми за лечение с лекарствени продукти.

"Държавен вестник", бр. 31 от 2020 г. (извънреден)

Указ № 72 на Президента на Република България

С указа Марян Гьорчев – извънреден и пълномощен посланик на Република Северна Македония е награден с орден „Мадарски конник“, първа степен за големите му заслуги и принос за развитието на отношенията и сътрудничество между България и Северна Македония. 

Указ 3 73 на Президента на Република България

С указа от длъжността извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Белгия е освободена Мая Николова Добрева.

Указ № 74 на Президента на Република България

С указа, на мястото на Мая Добрева, за извънреден и пълномощен посланик на Република България в Кралство Белгия е назначен Пламен Любомиров Бончев. 

Постановление № 55 на Министерския съвет от 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

Постановлението е част от икономическите мерки, които правителството се опитва да предприеме с цел намаляване на последиците от извънредното положение. С него се приема т. нар. от медиите „Схема 60:40“.  

Категории работодатели, които имат право на компенсация:
1. тези, които поради обявеното извънредно положение, със своя заповед въз основа на разпореждане на държавен орган, са преустановили работата на предприятието или на част от него. Това са работодателите, собствениците на магазини в големите търговски центрове тип МОЛ, игрални и развлекателни зали, барове, дискотеки, ресторанти и др.;

2. тези, които по своя преценка са преустановили работата на цялото предприятие, на част от него или на отделни работници и служители за срок до края на обявеното извънредно положение;

3. тези, които за срока на обявеното извънредно положение са установили непълно работно време.

Размерът на компенсацията се изплаща за целия период или за част от периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., но за не повече от три месеца. 

Размерът на компенсацията е 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. на всеки засегнат работник и служител, чиято заетост ще бъде запазена. В случаите на установено непълно работно време, компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно. 

Установени са и някои особени правила за изплащане на компенсациите.

На първо място, въвеждат се допълнителни изисквания към работодалите, които могат да кандидатстват за предоставяне на компенсация. Те са:
1. съответният работодател да е местно физическо или юридическо лице, или чуждестранно юридическо лице, което осъществява стопанска дейност в Република България; 

2. да попадат в конкретно определените в приложението икономически дейности. Те са:
а. търговия на дребно (Изключения! Търговия: с мотоциклети и автомобили; в специализирани и неспециализирани магазини предимно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия; с лекарства и други фармацевтични стоки; с медицински и ортопедични стоки; на открити щандове и пазари; извън търговските обекти);

б. друг пътнически сухопътен транспорт;
в. пътнически въздушен транспорт;
г. хотелиерство:
д. дейност на ресторанти и заведения за бързо хранене;
е. дейност на питейни заведения;
ж. прожектиране на филми;
з. туристическа агентска и операторска дейност: други дейности, свързани с пътувания и резервации;


и. организиране на конгреси и търговски изложения;
й. предучилищно образование (частен сектор);
к. артистична и творческа дейност;
л. други дейности в областта на културата;
м. спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих;
н. поддържане на добро физическо състояние;
о. други икономически дейности – за работодатели, които са преустановили дейност, осъществявана на територията на отделни населени места, в които със заповед на държавен орган са въведени противоепидемични мерки. 

3. да нямат задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, за които не са предприети действия за разсрочване, отсрочване или обезпечение;

4. да не са обявени в несъстоятелност и не се намират в производство по несъстоятелност или ликвидация;

5. да запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за период не по – малък от периода, за който са изплатени компенсациите;

6. да не прекратяват трудови договори на работници, за които са получили компенсации на основание закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, намаляване обема на работата и престой. Изискването не се прилага за случаите на закриване на цялото предприятие;

7. да нямат установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение нарушение на редица трудовоправни разпоредби. 

На второ място, що се отнася до работодателите от изрично неизброените икономически дейности, които със своя заповед въз основа на разпореждане на държавен орган, са преустановили работата на предприятието или на част от него, тези, които по своя преценка са преустановили работата на цялото предприятие, на част от него или на отделни работници и служители за срок до края на обявеното извънредно положение и тези, които за срока на обявеното извънредно положение са установили непълно работно време, те могат да получат компенсация, ако са декларирали намаляване на приходите от продажби. 

По отношение на размера на намалението на приходите са въведени следните изисквания:
1. за лицата, учредени преди 1 март 2019 г. намаляването следва да бъде не по – малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година. 

Казано по – просто, ако заявлението се подава през м. април 2020 г., намаляване на приходите от продажби с 20 на сто следва да е налице за м. март 2020 г., като за сравнение се използват приходите за м. март 2019 г. 

2. за лицата, учредени след 1 март 2019 г. намаляването следва да бъде не по – малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо осреднените приходи за януари и февруари 2020 г. 

Казано по – просто, ако заявлението се подава през м. април 2020 г., намаляване на приходите от продажби с 20 на сто следва да е налице за м. март 2020 г., като за сравнение се използват осреднените приходи за януари и февруари 2020 г. [(приход януари + приход февруари) / 2 = осреднена стойност].

Работодателите, които нямат право да се възползват от „Схемата 60:40“ са от следните сектори:
1. селско, горско и рибно стопанство;
2. финансови и застрахователни дейности;
3. държавно управление;
4. образование;
5. хуманно здравеопазванеи социална работа;
6. дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление;
7. дейности на екстериториални организации и служби. 

Заявленията за изплащане на компенсации се подават в дирекция „Бюро по труда“, обслужваща територията по мястото на работа на съответните засегнати работници и служители.

 

Постановление № 56 на Министерския съвет от 2020 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство

Основното изменение се състои в това, че при изпълнение на функциите си директорът на Бюрото за защита се подпомага от заместник – директори, чийто брой се определя с длъжностното разписание на служителите в структурите на Бюрото защита по Закона за министерството на вътрешните работи. Заместник – директорите заместват директора при ползване на законоустановен отпуск, командироване в страната и в чужбина и при други случаи на неговото отсъствие. 

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № РД-04-2 от 2019 г. за условията и реда за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход

Измененията не представляват широк обществен интерес, тъй като касаят изключително лица, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, както и длъжностите лица в Министерството на икономиката, които осъществяват дейности по водене на регистъра на тези лица. Поради това, няма да ги разглеждаме подробно в рамките на днешния Бюлетин „Законодателство“: брой 14. 

Условия и ред за изменение и допълнение на Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащни напълно или частично от НЗОК

Тези изменения и допълнения също не представляват широк обществен интерес, тъй като касаят отношенията между Националната здравноосигурителна каса и лицата, извършващи дейности в областта на фармацията. 

"Държавен вестник", бр. 32 от 2020 г.

Това е редовният петъчен брой на „Държавен вестник“, който е и последен за периода, който днешният Бюлетин „Законодателство“: брой 14 разглежда. 

Указ № 75 на Президента на Република България от 2020 г.

С указа от длъжността заместник – началник на отбратана е освободен вицеадмирал Емил Василев Ефтимов. Едновременно с освобождаването, той е назначен на длъжност началник на отбраната на мястото на починалия ген. Андрей Боцев. 

Емил Ефтимов е удостоверен и с висше офицерско звание „адмирал“. 

Указ № 76 на Президента на Република България от 2020 г.

С указа се назначава капитан I ранг Велко Петров Велков на длъжността командир на флотилия бойни и спомагателни кораби, като едновременно с това е удостоверен с висше офицерско звание „флотилен адмирал“. 

Решение № 219 на Министерския съвет от 2020 г. за откриване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж "Шкорпиловци - централен", община Долни чифлик, област Варна

С решението се открива процедурата за възлагане на концесия, с което се отваря и приема на документи за участие в нея. 

В него са изложени задълженията на концесионера, изискванията, свързани с характера и обекта на концесията, както и към самия концесионер. 

Срокът на концесията е 20 години. 

Решение № 220 на Министерския съвет от 2020 г. за откриване на процедура за възлагане на концесия за морски плаж "Делфин", община Несебър, област Бургас

С решението се открива процедурата за възлагане на концесия, с което се отваря и приема на документи за участие в нея. 

В него са изложени задълженията на концесионера, изискванията, свързани с характера и обекта на концесията, както и към самия концесионер. 

Срокът на концесията е 20 години.

Решение № 221 на Министерския съвет от 2020 г. за определяне на концесионер на морски плаж "Равда - Олимпийски надежди", община Несебър, област Бургас

С решението за концесионер на морски плаж „Равда – Олимпийски надежди“, община Несебър, област Бургас е определено „Джедар“ ЕООД. Дружеството е със седалище в гр. София, с капитал 100 лв., чийто едноличен собственик е „ДДЖ Комеджи“ ЕООД, а управител е Даниел Димитров Жеков. 

„ДДЖ Комеджи“ ЕООД също е със седалище в гр. София и с капитал в размер на 100 лв., чийто собственик и управител е също Даниел Димитров Жеков. 

Наредба № 4 от 2020 г. за придобиване на квалификация по професията "Оператор в дървообработването"

С наредбата се определя държавният образователен стандарт за придобоването на квалификация по професията „Оператор в дървообработването“ от област на образование „Производство и преработка“ и професионално направление „Производствени технологии – дървесина, хартия, пластмаса и стъкло“. 

______________________________________________________________________

Останалите броеве на електронното издание на Адвокатска кантора „Петкова“ можете да намерите в секцията „Бюлетин „Законодателство“. 

Извънредно положение, Нормотворчество и оценки на въздействието

Предложение до НС относно отговорността за нарушаване на противоепидемичните мерки

адв. Силвия Петкова

Според действащото към момента законодателство за осъществяване на едно и също изпълнително деяние, свързано с неспазване на противоепидемичните мерки, се предвиждат два вида отговорност – наказателна и административнонаказателна. Така, според чл. 209а, ал. 1 и 2 от Закона за здравето (ЗЗ), „който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 и 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер на 5000 лв. Когато нарушението е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер на 15 000 лв.“. 

От друга страна, съгласно чл. 355, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) „който, по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, наруши наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петнадесет хиляди лева“. 

Към настоящия момент, въпреки липсата на богата практика по цитираните текстове, приложението на чл. 355, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК се наблюдава в случаите на нарушаване на задължителна карантина, която е част противоепидемичните мерки съгласно Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, за лица, влизащи от територията на страната, както и за лица, които са контактни на установен случай с COVID – 19. 

Към момента на съставяне на настоящото предложение не са налице данни за прилагане на наказателна отговорност по отношение на лица, нарушили противоепидемичните мерки, въведени със Заповед № РД-01-129 от 16.03.2020 г. на министъра на здравеопазването (изм. и доп. със Заповед № РД-01-165 от 27.03.2020 г.), а именно задължителна домашна изолация и задължителна изолация и хоспитализация за определени категории потвърдени случаи на COVID – 19. 

Oт друга страна, административнонаказателна отговорност се прилага по отношение на лица, нарушили всички останали противоепидемични мерки, въведени със заповеди на министъра на здравеопазването при изпълнение на правомощията му по чл. 63, ал. 1 и 2 от ЗЗ. Подобна логика на приложение на наказателната и административнонаказателната отговорност, свързани с нарушаването на противоепидемичните мерки, създава предпоставки за противоречива практика и превратно тълкуване на закона. 

Дерогацията на административнонаказателната отговорност чрез използване на формулировката „освен ако деянието съставлява престъпление“ е често срещана законодателна практика, която е походяща в случаите, в които е възможно да се направи обективна преценка по отношение на степента на засягане на обекта на съответното деяние, а оттам и правилно да се разграничи приложението на наказателната спрямо административно наказателната отговорност. 

Такъв пример са разпоредбите на чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, чл. 40, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги, чл. 62, ал. 1 от Закона за защита на животните, чл. 324 от Закона за електронните съобщения и др. 

При извършване на правен анализ на цитираните разпоредби е видно, че в съставите на нарушенията и в съставите на престъпленията се съдържат съществени различия в признаците от обективна страна и на субекта, които осигуряват възможността за извършване на правилна преценка от страна на правоприлагащия орган в които случаи да се приложи административнонаказателна и в кои наказателна отговорност. 

Така, например, съгласно чл. 62, ал. 1 от Закона за защита на животните, „който прояви жестокост към животно по смисъла на чл. 7, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., освен ако деянието не съставлява престъпление“. От друга страна, съгласно чл. 325б, ал. 1 от НК, „който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева“. 

Тоест, в допълнение към обективната страна на нарушението, се добавя и осъществяването на определен общественоопасен резултат, който допълнително повишава и обществената опасност на самото деяние и служи като основание за ангажиране на наказателна отговорност. 

В коментирания случай, свързан с необходимостта от диференциация на наказателната и административнонаказателната отговорност по отношение на деянията, свързани с нарушаване на противоепидемичните мерки, горепосочената правна техника е неприложима.

Това е така, тъй като в съставите на нарушението по чл. 209а от ЗЗ и на престъплението по чл. 355, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК не се откриват разлики по отношение на никой от признаците на деянията, поради което се препятства възможността за осъществяване на обективна преценка кой от двата вида отговорност да се приложи. 

Считам за подходяща, обаче, техниката, използвана при диференциацията на двата вида отговорност по отношение на шофирането след употреба на алкохол съгласно чл. 174, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и чл. 343б, ал. 1 от НК. В цитираните разпоредби, като критерий за определяне на приложимия вид отговорност, е използвана степента на обществена опасност, която възниква при наличие на различна концентрация на алкохол в кръвта. 

Така, при по – ниска концентрация се създават по – ограничени условия за засягане на обществените отношения, свързани с осигуряването и гарантирането на транспортната безопасност, което служи като основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност под формата на глоба. Обратно, по – високата концентрация на алкохол в кръвта при шофиране създава изключително сериозни условия за засягане на същите обществени отношения, което оправдава използването на наказателна репресия под формата на лишаване от свобода при тези обстоятелства. 

По аналогичен начин и предвид факта, че престъпленията по чл. 343б и по чл. 355 от НК са общоопасни престъпления на просто извършване, съгласно глава единадесета от НК, по отношение на съставите на престъплението по чл. 355, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК и на нарушението по чл. 209а от ЗЗ, диференциацията относно приложимия вид отговорност, може да се направи чрез използване на критерия степен на обществена опасност от засягане на обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве. 

Ето защо считам, че ще бъде логично да се въведе задължително изследване не само на контактните лица, но и за категорията лица, подлежащи на задължителна изолация съгласно Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. 

По този начин ще се изключи възможността за заразоносителство, без да е необходимо поставяне под задължителна карантина, което, при настоящата формулировка на относимите разпоредби на действащото законодателство, съставлява неоправдано засягане на основното човешко право на свобода и сигурност под формата на ограничаване на свободата на придвижване в пространството, защитено от Европейската конвенция за защита правата на човека. 

Според чл. 5, пар. 1, б. „е“ от ЕКЗПЧ, всеки има право на свобода и сигурност, като законосъобразно лишаване от свобода с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести е възможно само по ред, предвиден в закона. Следва да се има предвид, че налагането на задължителна изолация е форма на лишаване от свобода по смисъла на ЕКЗПЧ, тъй като на изолираните лица се забранява да напускат домовете си или местата за настаняване, в които са заявили, че ще пребивават до изтичане на срока за изолация. 

Макар че тази разпоредба предвижда възможност за лишаване от свобода с цел защита на обществения интерес, както и за осигуряване сигурността на задържаните лица, все пак тя съдържа в себе си и сериозни гаранции срещу такова произволно задържане. 

В решението Енхорн срещу Швеция, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) разкрива персоналния обхват на приложение на разпоредбата на чл. 5, пар. 1, б. „е“ от ЕКЗПЧ, като приема, че законосъобразно лишаване от свобода по този ред е възможно по отношение на лицата, разпространяващи инфекциозни болести. Или иначе казано, това са тези лица, които страдат от такива болести и по отношение на тях е необходимо да се предприеме лишаване от свобода с цел ограничаване възможностите за разпространението им. Със същото решение са установени и двата критерия за законосъобразно налагане на карантина, а именно:

1. разпространението на инфекциозната болест да представлява опасност за здравето и сигурността на населението;
2. задържането на лицето, болно от заразна болест да е единственият начин да се предотврати нейното разпространение, като по – малко суровите мерки биха били неефективни по отношение защитата на обществения интерес. 

За да бъде законосъобразно налагането на карантина в рамките на противоепидемичните мерки, е необходимо както едновременното наличие на горните две условия, така и стриктното спазване на предвидения национален ред за това.

В светлината на необходимостта от ограничаване разпространението на COVID – 19 на територията на Република България чрез противоепидемичните мерки, както и при прилагане на международните стандарти за законосъобразното ограничаване на свободата на придвижване в пространството, се стига до извода, че налагането на карантина е възможно единствено за лица с установено носителство на заболяването при извършване на обективна преценка, че това е единственият възможен начин за предотвратяване заразяването на други лица.

Това, от своя страна, означава, че във всички случаи на налагане на карантина на лицата по Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, противоречи на международните стандарти, поради което е незаконосъобразно. Това са:
1. всички лица, които влизат на територията на Република България;
2. всички близки контактни на потвърден случаи на COVID – 19. 

Разбира се, няма пречка тези лица доброволно да спазват препоръчителна карантина, но не могат да бъдат законосъобразно задължени „да не напускат домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават“. В случай на наложена санкция за неспазването на така определеното в цитираната заповед, същата ще подлежи на отмяна, а наказаното лице ще има право на обезщетение за вредите, причинени от незаконосъобразното поставяне под карантина по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани. 

Предвид факта, че цитираната заповед е издадена в рамките на правомощията на министъра на здравеопазването по отношение на противоепидемичните мерки, при спазване на законодателно предвиден кръг от подлежащи на карантина лица, то този недостатък следва да бъде отстранен именно от закона. 

При настоящото извънредно положение, епидемичната обстановка и противоепидемичните мерки, е налице необходимост от своевременно установяване на заразоносители и поставянето им под карантина с оглед ограничаване възможността за разпространение на заболяването COVID – 19. Ето защо е необходимо преодоляването на изложените недостатъци. 

Такова преодоляване е възможно единствено при законодателно въвеждане на задължително изследване на горните лица и поставянето им под карантина само след установяване на заболяване или заразоносителство. По този начин се създават гаранции за стриктно спазване на основните човешки права без налагането на производлни мерки, така и за ефективното ограничаване разпространението на COVID – 19 у нас. Поради това се обезсмислят и текстовете в Закона за здравето, с които се предвижда административнонаказателна отговорност за контактните лица и лицата, влизащи на територията на страната.

От друга страна, подобно предложение кореспондира с разпоредбите на Конвенцията за правата на човека и биомедицината и по – точно с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 5, съгласно който за защита здравето на другите се допуска ограничаване правото на свободно и съзнателно изразяване на съгласие на заинтересованото лице за извършване на интервенции, свързани със здравето.  

Предложението произтича и от обстоятелството, че при извършване на задължително изследване и при установен отрицателен резултат, необходимостта от поставянето под задължителна изолация на конкретно лице ще отпадне, а оттам ще отпадне и възможността за ангажиране на наказателна отговорност.

Това е така, тъй като поведението на субекта, свързано с нарушаване на противоепидемичните мерки няма нито да създава условия за засягане на обществените отношения, свързани с опазването на общественото здраве, нито ще ги поставя в опасност, нито обективно ще ги уврежда. Това, от своя страна, води до липсата на един от задължителните елементи на престъплението, а именно неговата обществена опасност по смисъла на чл. 10 от НК. 

При тези обстоятелства, логично, ще отпадне и възможността за носене на отговорност за нарушаване на противоепидемичните мерки, а задължителната изолация и хоспитализация ще остане само за потвърдените случаи съгласно Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.

Всъщност, по отношение единствено на тях е оправдано използването на наказателна репресия, тъй като нарушаването на противоепидемичните мерки под формата на задължителна изолация, хоспитализация и лечение от тяхна страна, създава реални и обективни условия за отрицателно засягане на обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве, които са и обект на престъплението по чл. 355, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК. 

Респективно, за отразяване именно на това засягане е необходимо въвеждането в цитираната разпоредба на особен субект на престъплението, а именно „болен от заразна болест“ и „контактно лице, което чрез изследване е с потвърдено носителство на заразна болест“. 

Подобно решение кореспондира и с медицинската логика.

Това е така, тъй като често пъти контактните лица – близки и роднини на заболелия от COVID – 19, се поставят под карантина в едно и също място на пребиваване със самия заразен, ако той не подлежи на задължителна хоспитализация. При тази ситуация, поставянето на контактното лице под карантина само на основание, че е имало досег със заразен, но е дало отрицателен резултат за COVID – 19, не е оправдано, тъй като се създават предпоставки и за неговото заразяване. 

Поради изложеното, считам че е логично наказателната отговорност да се прилага единствено по отношение на поведение, свързано с нарушаване на противоепидемичните мерки, касаещи потвърдени случаи на COVID – 19, като това твърдение произтича както от необходимостта за осигуряване на правилно правоприлагане и спазване на основните човешки права, така и от необходимостта от постигане на най – важната от целите на наказанието, а именно поправянето на дееца, поради извършването от него на общественоопасно поведение. 

По отношение на приложението на административнонаказателна отговорност по смисъла на ЗЗ, то такава следва да се ангажира в случаите на неспазване на противоепидемичните мерки по смисъла на чл. 63 от ЗЗ, които не са свързани със задължителна изолация, хоспитализация и лечение на болен от заразна болест или контактно лице, което чрез изследване е с потвърдено носителство на заразна болест. Сред тях са забраната за посещение на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, увеселителни и игрални зали, дискотеки, барове, ресторанти и т.н.  

По отношение на предвидените наказания,

считам че същите са неоправдано високи, поради което, макар и да могат да бъдат наложени, не могат да бъдат обективно изпълнени, а оттам се препятства възможността за ефективно осъществяване на целите на наказанията по смисъла на чл. 12 от Закона за административните нарушения и наказания по отношение на ангажирането на административнонаказателна отговорност и на чл. 36 от НК по отношение на ангажирането на наказателна отговорност. 

Така, силно завишените санкции в редки случаи ще подлежат на доброволно изпълнение, поради липсата на обективна възможност на по – голямата част от българските граждани да платят накуп наложена глоба в размер на 5000 лв. и повече, а възможностите за отсрочване и разсрочване зависят от волята на съответния наказващ държавен орган. Това обстоятелство, от своя страна, би могло да доведе до необходимост от принудително изпълнение. 

Макар според официалните статистически данни средната работна заплата към последното тримесечие на 2019 г. да е 1313 лв., то тази средна стойност е образувана в рамките на големи амплитуди, като немалка част от българските граждани получават трудово възнаграждение в размер равен или малко по – голям от минималната работна заплата за страната за съответната година. 

Това означава, че в много случаи, дори и да бъде наложена парична санкция, тя ще бъде обективно несъбираема, а в случаите, в които глобеното лице все пак има някакъв секвестируем доход, съответната санкция ще бъде събирана дълго във времето. Това, от своя страна, ще доведе до неоправдано нарастване размера на задължението. 

Що се отнася до размера на наказателната отговорност за коментираните престъпления, считам че тя също е неоправдано завишена. Това е така, на първо място, предвид факта, че специален максимум в размер на пет години действащото законодателство предвижда за резултатни увреждащи престъпления като убийство при превишаване пределите на неизбежната отбрана, убийство по непредпазливост, причиняване на лека телесна повреда на определена категория лица, причиняване на тежка телесна повреда по непредпазливост, умишлено заразяване с венерическа болест на лица до 16 – годишна възраст или на повече от две лица, престъпно съвкупление с непълнолетно лице чрез използване на положение на зависимост и надзор, както и с лице, което не разбира свойството и значението на извършеното и т. н.

Тоест, предвиждането на сравнително висок специален максимум на наказанието е опрадвано при такива деяния, които обективно увреждат обекта на престъплението или го поставят в опасност от увреждане. Когато се касае за формално престъпление, каквото е престъплението по чл. 355, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, което единствено създава условия за евентуално увреждане на своя обект, предвижването на специален максимум на наказанието, намиращ се на границата на дефиницията за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, представлява неоправдано използване на наказателна репресия. 

На второ място, специалният максимум в размер на до пет години, създава предпоставки за изключване приложението на институтите на условното осъждане за всеки конкретен случай и препятства приложението на института на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за всички случаи. Това, при определени казуси ще доведе до необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода за определения от съда срок. 

За сравнение, двата института ще могат да се прилагат в случаите на проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения с Конституцията на Република България обществен и държавен строй, за убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, за причиняване на тежка телесна повреда при физиологичен афект, злепоставяне, закана с престъпление, престъпно съвкупление чрез използване на служебна или материална зависимост и т. н. 

На трето място, по отношение на предвидения размер на глобата, препращам към съображенията, изложени във връзка с размера на административнонаказателната отговорност по – горе. 

Конкретни предложения за въвеждане на изменения в приложимото българско законодателство във връзка с ограничаване разпространението на COVID - 19 на територията на Република България.

1. В закона за здравето:
а. В чл. 61:
аа) ал. 2 да се измени така:
„(2) Когато съществува заплаха за здравето на гражданите, министърът на здравеопазването може да разпореди задължителна изолация и лечение на болни и заразоносители на болести, извън посочените по ал. 1.“;
аб) да се създадат нови ал. 4 и 5:
„(4) Контактните на лицата по ал. 1 и 2, както и лицата, които са влезли на територията на страната от други държави, определени със заповед на министъра на здравеопазването, подлежат на задължително изследване за носителство на заразна болест по ал. 1 или 2“;
(5) Лицата по ал. 4, които откажат извършване на задължително изследване се поставят под задължителна изолация със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция“;

 

ав) досегашната ал. 4 да стане ал. 6 и в нея след думите „ал. 2“ да се добави „и 5“;
аг) досегашната ал. 5 да стане ал. 7 и в нея думата „заповедта“ да се замени със „заповедите“, а след думите „ал. 3“ да се добави „и 5“;
ад) досегашната ал. 6 да стане ал. 8 и в нея след думите „ал. 5“ да се заменят с „ал. 7“;
ае) досегашната ал. 7 да стане ал. 9.

б. В чл. 63, ал. 8 да се отмени;

 

в. В чл. 209а:
ва) в ал. 1 думите „освен ако деянието съставлява престъпление“ да се заличат, а думите „5000 лв.“ да се заменят с „1500 лв.“;
вб) в ал. 2 думите „15 000 лв.“ да се заменят с „4500 лв.“. 

г. Член 215 да се измени така:
„Чл. 215. (1) Лице по чл. 61, ал. 4, което откаже или не изпълнява задължителна изолация, се наказва с глоба в размер на 1500 лв.
(2) Лицата, отказали да се явят доброволно за изолация и лечение, както и лицата, които не изпълняват задължителна изолация, се довеждат принудително със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органите на държавния здравен контрол, на ръководителя на лечебното заведение за болнична помощ или на лекаря, насочил лицето за хоспитализация“;

д. В чл. 215а, ал. 1 думите „чл. 63, ал. 8“ да се заменят с „чл. 61, ал. 4“.

2. В Наказателния кодекс в чл. 355:
а. алинея 1 да се измени така:
„(1) Болен от заразна болест, определена в закон, както и контактно лице, което чрез изследване е с потвърдено носителство на заразна болест, определена в закон, което наруши наредба, правила или мерки, издадени против нейното разпространение, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба от две хиляди до пет хиляди лева“;
б. в ал. 2 след думата „деянието“ да се добави „по ал. 1“, а думите „пет години и десет до петнадесет хиляди лева“ да се заменят с „три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева“. 

В заключение

Ако се абстрахираме от правната техника, можем да обобщим направените предложения за изменение на действащото законодателство, приложимо по отношение на нарушения на противоепидемичните мерки по следния начин: предлага се:

1. задължителна изолация да се прилага единствено за болните от COVID – 19, контактните лица, които са установени носители на заболяването, както и тези, които отказват да им бъде направено изследване; 

2. ангажирането на наказателна отговорност да се отнася само за нарушаване на противоепидемичните мерки от страна на лица, болни от COVID – 19, както и за контактните лица, които са установени носители на заболяването;

3. за всички останали нарушения на противоепидемичните мерки, които не са свързани с неспазване на задължителна изолация, да се ангажира административнонаказателна отговорност;

4. с цел осигуряване на ефективното приложение на противоепидемичните мерки и за повишаване събираемостта на наложените глоби, последните да се намалят на 1500 лв. за физически лица и 4500 лв. за еднолични търговци и юридически лица;

5. с цел привеждане в съответствие на предвидените наказания по Наказателния кодекс за нарушаване на противоепидемичните мерки със степента на обществената опасност на деянието, наказанието по основния състав да се намали на до една година лишаване от свобода и две до пет хиляди лева глоба, а по квалифицирания – на до три години лишаване от свобода и пет хиляди до десет хиляди лева глоба. 

Гореописаното предложение за въвеждане на законодателни промени по отношение на приложимия вид отговорност за нарушаване на противоепидемичните мерки е изпратено до Народното събрание по електронен път на 02.04.2020 г. 

___________________________________________________________________

Всички теми, свързани с различните права, задължения и санкции за неспазването им в условията на извънредно положение, можете да намерите в секцията „Извънредно положение“.