Наказателно право

Жертви на изнудване. Случаи от кантората

Осъществяването на изнудване е вид криминална проява, която в практиката се извършва по много сходни начини.

В днешната статия ще поговорим за това какво представлява изнудването. Как то се проявява и как да се защитим, в случай че станем жертва на такива актове? Ще дадем и два примера с най – типичните случаи на изнудване, по които кантората е работила.

Изнудване. Случаи от кантората

Днешното изложение ще започнем отзад напред. Това е необходимо с цел по – лесното разбиране на механизма на извършване на престъплението. С оглед запазване на адвокатската тайна, имената на пострадалите и извършителите са променени.

Случай 1

Николета е семейна бизнес дама, която назначава Красимир на работа като общ работник в стопанисван от нейното дружество склад по препоръка на неин близък. В първите няколко месеца отношенията между новия работник и неговия работодател протичат гладко. Красимир се справя добре с работата, общителен и лъчезарен е, харесван от колегите си и преките си ръководители.

Около половин година след започване на работа, обаче, ситуацията коренно се променя. Това се случва, когато една сутрин Красимир съобщава на Николета, че предишната вечер я е забелязал да слиза от колата на непознат мъж и я е заснел. За да не изпрати снимките на съпруга ѝ, Красимир иска от Николета тя да осъществи интимен контакт с него. Тя категорично отказва, вследствие на което той променя исканията си. Новото му условие е „до края на седмицата“ Николета да му предаде сума в размер на 15 000 лв., като ѝ дава подробни инструкции къде да остави парите.

Николета не разполага с толкова пари, но знае, че същата тази вечер действително е била с друг мъж, с когото има афера. Макар и да няма представа дали Красимир действително я е заснел, у нея възниква основателен страх, че той разполага със снимките, които твърди, че е направил и че наистина ще ги изпрати на съпруга ѝ. Ето защо, тя се принуждава да потърси начин да се снабди с парите. Опитва се да изтегли кредит за тази сума, но банката ѝ отпуска само половината. Тя ги оставя там, където Красимир е поискал и по – късно получава потвърждение от него, че ги е взел. След като, обаче, установява, че дадената сума не съответства на поисканата, Красимир продължил с отправянето на заплахите си.

Случай 2

Ивайло и Камелия са бивши съпрузи, които са се разделили сравнително отдавна, но са запазили приятелските си отношения. Често им се налага да общуват помежду си покрай общите им деца. Имат и общ бизнес, който създали по време на брака си и след развода, решили да запазят, предвид добре развиващите им се приятелски отношения. Както Ивайло, така и Камелия намерили подходящи интимни партньори в лицето на други хора – Ваня и Александър.

Във връзка с общия бизнес, Ивайло и Камелия се сблъскали с финансов проблем, заради който се наложило да общуват малко по – често от обичайното и до малко по – късно от обичайното. В края на един такъв ден, Камелия се прибрала късно вкъщи. Цяла вечер е била с Ивайло, правейки ревизия на обект, свързан с дейността им. Взела си душ, но като излязла от банята с изумление установила, че е получила заплашително съобщение по едно от известните чат приложения от Ваня. Според съобщението, Ваня знаела, че Камелия и Ивайло цяла вечер са били заедно и че иска Камелия да ѝ даде 10 000 лв. В противен случай ще я убие.

Какво е изнудване?

Както виждаме от примерите, най – типичните елементи на престъплението „изнудване“ са два. Първият е свързан с получаването на някаква имотна облага от страна на извършителя. Вторият елемент съществува в съвкупност с първия. Тоест, за да подейства мотивиращо на жертвата да предостави тази облага, извършителят си служи със заплаха.

Същност на изнудването

Изнудването е престъпление от общ характер. То е от категорията на тежките престъпления, тъй като се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. В допълнение се предвижда и глоба от хиляда до три хиляди лева. Това са наказанията, предвидени в основния състав, като съществуват случаи на изнудване, които могат да бъдат наказани и по – тежко. Например, в случай че изнудването е придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. Глобата също е по – висока. Тя е в размер на три до пет хиляди лева.

Елементи на изнудването

Престъплението изнудване има особена цел. Тя се състои в това извършителят да получи някаква имотна облага и се постига чрез „мотивиране“ на пострадалия да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение. Това „мотивиране“ се осъществява чрез принуда. Тя е необходима, поради факта, че изначално пострадалият не желае да се разпорежда с вещ или право, или да поема имуществени задължения. Както видяхме по – горе, най – често имотната облага се състои в получаване на пари от пострадалия.

Наказателният кодекс дава насоки и за естеството на заплашването. За да е налице престъплението „изнудване“ трябва извършителят да е заплашил пострадалия с насилие (както в случая на Камелия), с разгласяванена позорящи обстоятелства (както в случая на Николета), увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за пострадалия или негови близки.

ВАЖНО!!! Без значение е дали извършителят действително е имал намерение да осъществи заплахата си. За съставомерността на това деяние е необходимо единствено да е налице формално заплашване, което да предизвика основателен страх у пострадалия. То следва да бъде от естество, че да може да предизвика тежки последици и да предизвика. Така, в примера на Николета, заплахата може да предизвика основателен страх, че ако бъде осъществена, семейството ѝ ще се разпадне. По същия начин, заплахата с убийство е от естество да предизвика основателен страх у Камелия, че животът ѝ ще бъде насилствено отнет.

Как да се защитим?

Средството за защита е чрез подаване на жалба до съответната районна прокуратура по местоизвършване на престъплението.

ВАЖНО!!! От изключително значение е с подаването на жалбата, пострадалият да бъде конституиран в досъдебното производство именно в това качество. Това е така, тъй като множеството права на пострадалия в наказателия процес се активират единствено тогава, когато той изрично иска да участва в него. Сред най – важните от тези права са:


1 . да получи защита за своята сигурност и тази на близките си. Когато изнудването е придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда, тази защита е изключително важна, особено ако не са изпълнени исканията на извършителя;
2. да бъде информиран за хода на наказателното производство. Това право е пряко свързано със следващото;
3. да участва в производството съобразно предвиденото в закона. Това участие се изразява във възможността пострадалият да се включи в делото като граждански ищец/граждански ответник и да предяви искането си за получаване на обезщетение за претърпените от престъплението вреди направо пред наказателния съд. За извършването на това присъединяване, обаче, има точно определени срокове, които ако бъдат изпуснати, не могат да се възстановят. Това ще означава, че пострадалият ще загуби правото си да се присъедини в наказателния процес по – късно, за да предяви претенциите си;
4. да обжалва актовете, които водят до прекратяване или спиране на наказателното производство.

В заключение

Както видяхме по – горе, престъплението изнудване има много типични признаци, които е трудно да бъдат сбъркани. Същевременно, продължителното понасяне на подобни действия, може да доведе до сериозни психологически последици за пострадалия. Ето защо е необходимо предприемането на навременни мерки, както с оглед своевременното прекратяване на действията, представляващи изнудване, така и с цел обезщетяване на претърпите негативни усещания като страх, нервно напрежение, притеснение и др.

____________________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с различните видове престъпления, четете в секцията „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ специализира в сферата на предоставяне на правна помощ и защита на пострадали от престъпления.

Извънредно положение, Нормотворчество и оценки на въздействието

Мерките след извънредното положение – теория на безпорядъка. Част втора

Законът за изменение и допълнение на Закона за здравето, обнародван в извънредния бр. 44 на „Държавен вестник“, публикуван на 13.05.2020 г. уреди не само правомощията на държавните органи във връзка с обявяването на извънредна епидемична ситуация, но и мерките след извънредното положение, които да се прилагат чрез Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. 

Темата за мерките след извънредното положение, предвидени в самия Закон за здравето коментирахме в статията „Мерки след извънредното положение – теория на безпорядъка. Част първа“

Както бяхме обещали в нея, днес ще коментираме мерките след извънредното положение в част втора на нашата теория на безпорядъка. Фокусът ще бъде насочен към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците и към измененията, осъществени с него. 

Още в началото трябва да се отбележи, че проблемите, свързани с мерките след извънредното положение, отразени в този закон съвпадат напълно с някои проблеми, коментирани в част първа от темата. Това е така, тъй като и тук се разкрива онази притеснителна тенденция, според която проектите на законодателни актове не се подлагат на обществено обсъждане. Измененията в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение също като тези в Закона за здравето са внесени с един и същ проект, чийто съставител е Министерският съвет. 

Законовият път за предложение от страна на върховния орган на изпълнителната власт до Народното събрание за приемане на законодателни изменения е чрез решение, придружено с мотиви, предварителна оценка на тяхното въздействие на обществените отношения и обществения живот, обществено обсъждане в Портала за обществени консултации, проведено за срок най – малко 14 дни, таблица за постъпилите и приети становища от граждани и юридически лица, както и с мотиви за неприемането на такива становища. Нищо от това не се е случило, но не съществува процедура за оспорване на закон, поради неспазване на процедурата по приемането му. Такава възможност съществува единствено за подзаконовите нормативни актове. 

От друга страна, макар и самият закон, уреждащ мерките след извънредното положение да има някои положителни страни, по – сериозният проблем е, че разкрива няколко съществени недостатъци. Именно тях ще разгледаме в днешната тема. 

 

Мерките след извънредното положение, свързани с неизпълнение на парични задължения

Безспорно позитивен е подходът, в който се търси защита на длъжниците по време на здравната криза с цел да се осигури тяхното оцеляване. 

Ето защо сред мерките след извънредното положение беше уредено удължаване на срока, в който следва да бъдат спрени публичните продани и въводите във владение срещу физически лица (граждани) с два месеца след неговата отмяна.

По същия начин беше уредена и забраната за налагане на запори на банкови сметки на физически лица и на лечебни заведения, запори върху трудови възнаграждения и пенсии, обезпечителни мерки върху медицинска апаратура и оборудване, както и извършването на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на физически лица. Изключение от забраната представляват задълженията за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и за вземания за трудови възнаграждения. 

Казано по – просто, за гражданите, които имат дължими  и неизплатени парични задължения, това означава, че техните кредитори (напр. банки и колекторски фирми), няма да могат да търсят принудително изпълнение чрез налагане на запори на банкови сметки и заплати за срок от два месеца след отмяната на извънредното положение. 

В рамките на същия този двумесечен срок, няма да се прилагат последиците при забава за плащане на задължения по кредит. Тази разпоредба се отнася както до физическите, така и за юридическите лица. Изключения се допускат при задължения към дъщерните дружества на банките. Тук става въпрос за мерките след извънредното положение, според които няма да се начисляват лихви за забава и неустойки. Освен това, банките няма да могат да обявяват кредитите за предсрочно изискуеми при забава за плащане в двумесечния период след отмяната на извънредното положение, както и няма да могат да се развалят договори, поради неизпълнение. 

Казано по – просто, гражданите и юридическите лица, които имат задължения по договори за кредит с банкови и финансови институции, които не са дъщерни дружества на банките, няма да дължат лихви и неустойки за забава на плащанията си в срока по – горе, т.е. за периода 14 май – 14 юли 2020 г., макар и да са забавили плащанията си, ще дължат единствено съответната месечна вноска за главница и възнаградителна лихва. 

От друга страна, в нормална обстановка, при забавяне на плащанията по договори за кредит, банките имат право да го обявят за предсрочно изискуем, което води до моментално образуване на изпълнително дело пред ЧСИ срещу длъжника. Обявяването на предсрочна изискуемост, обаче, в двумесечен срок от отмяната на извънредното положение, не е възможно. 

Изложеното до тук звучи добре, тъй като на пръв поглед изглежда, че длъжниците са достатъчно защитени. Това, обаче не е точно така.

На първо място, мерките след извънредното положение, свързани с последиците от неизпълнение на парични задължения, в съществената си част се отнасят до физическите лица (граждани) и лечебните заведения. Не се оспорва факта, че необходимост от финансова защита на тези субекти, действително има. 

Същественият проблем е, че не се предвижда възможност за неналагане на запори на банкови сметки на юридически лица (фирми), както и че липсва уредба, уреждаща забрана за извършване на описи на движими вещи и недвижими имоти, собственост на такива лица. Всъщност, множеството ограничителни и противоепидемични мерки по време на извънредното положение, доведоха до сериозен икономически спад в оборота на фирмите, а работата на някои от тях беше напълно преустановена за период от два месеца. 

Търговските дружества, обаче, заемат по – големия дял сред длъжниците по кредити, поради факта, че повечето бизнеси са започнати с корпоративни заеми от банки. Така се получава един омагьосан кръг, в който предприетите до момента противоепидемични мерки са поставили някои от тези дружества в ситуация да не могат изобщо да реализират оборот или той да бъде съществено намален. Едновременно с това мерките след извънредното положение не им осигуряват защита срещу запориране на сметките и описване на имуществото, в случай на неплащане на задълженията по кредитите. 

Законодателят не е помислил върху факта, че тези сметки са необходими, за да могат да се използват натрупаните в тях парични средства за снабдяване със стоки, за заплащане на наеми на помещения, за комунални плащания, за задължения по трудови възнаграждения на работниците и др. под.  

Така, макар и както видяхме по – горе, физическите лица да са формално защитени от изпълнителни производства с цел да им се подсигурят средства за оцеляване, когато не е уредена защита на техните работодатели, така че да могат да реално да продължат плащанията за заплати, тази защита в много случаи става обективно невъзможна. Респективно, когато работодателите не могат да плащат заплати, защото сметките им са запорирани, заради невъзможност за обслужване на кредити, поради намаляване обема на работата или нейното преустановяване, не са защитени и работниците, тъй като на практика те не получават възнагражденията и е без никакво значение дали ще може или не да се запорира нещо, което го няма. 

Да, факт е, че е предвидено държавно подпомагане за юридически лица по т. нар. схема „60:40“, но тази мярка не е достатъчна, за да осигури адекватна защита срещу почти сигурен фалит, тъй като първо, малко работодатели отговарят на условията на схемата и второ, при запор на сметки 40% също няма как да бъдат изплатени.   

Мерките след извънредното положение, свързани с предотвратяване разпространението на заразни болести

Недостатъкът на закона във връзка с мерките след извънредното положение, свързани с предотвратяване разпространението на заразни болести се състои в тяхната пълна липса. Нито Министерският съвет, нито Народното събрание предложиха вариант, в който поне част от противоепидемичните мерки, взети до момента със стотиците заповеди на министъра на здравеопазването, да бъдат уредени в закона. 

А това е необходимо най – малко за тези от тях, които предвиждат ограничение на основните неабсолютни човешки права, като например правото на свободно придвижване, свободата на събранията и сдружаването, правото на личната свобода и неприкосновеност и др. Това е необходимо и за тези мерки, спазването на които поначало е забранено със закон, какъвто е случаят със задължението за носене на маскa

Нека разгледаме накратко кои са тези мерки.

Мерките след извънредното положение, свързани с ограничаване на правото на свободно придвижване

Още в самото начало следва да се отбележи, че всички мерки, включително и мерките след извънредното положение, свързани с ограничаване правото на свободно придвижване следва да бъдат законово определени, необходими и пропорционални на преследваната цел, която в случая се състои в защита на общественото здраве. И за да бъде една такава мярка правилна и законосъобразна, то следва и трите изброени критерии да са налице. 

Конкретно предприетите към момента, а и преди това, мерки в това отношение, не са законово определени, което е достатъчно основание да се обоснове тяхната нищожност. От друга страна, макар и те да са безспорно необходими, в никакъв случай не може да се каже, че са пропорционални.

Сред мерките след извънредното положение, свързани с ограничаване на правото на свободно придвижване е, например, забраната за посещение на хранителни магазини и аптеки от лица на видима възраст под 60 (шестдесет) години в интервала между 8:30 до 10:30 ч. 

Първата неяснота е свързана с факта, че забраната се отнася до лица, които са на видима възраст под 60 години, която принципно обезсмисля приложението на тази мярка. Това е така, като за начало, поради факта, че е установен субективен критерий за преценка на кръга от хората, които се обхващат от тази забрана. Видимата възраст на човек над 60 години може да бъде под този праг, поради чисто физиологични характеристики, т.е. той/тя може да изглежда субективно по – млад. Освен това, видимата възраст зависи и от преценката на преценяващия. 

Всъщност, целта на тази мярка е да осигури възможност за ограничаване контакта на възрастните хора, които са по – уязвими здравословно, с други лица, които може да са преносители на заразна болест. При установяване, обаче, на субективни критерии за нейното приложение, тази цел обективно и реално не може да бъде изпълнена. 

Вторият проблем, който възниква във връзка с тази част от мерките след извънредното положение е, че избраният времеви интервал необосновано ограничава и затруднява останалите граждани на възраст под 60 години. Обичайно именно това са хората, които работят всеки делничен ден, като работното им време започва между 9:00 и 10:00 ч. 

Също обичайно, в този интервал и преди започване на работа, се налага тези хора да минават през хранителни магазини, за да си осигурят хранителни продукти за работа или лекарства, които са им необходими. Така например, един работещ човек, събудил се с главоболие няма да може да се снабди със съответното обезболяващо преди да отиде на работа или ще се надява, че работодателят ще му позволи да излезе през работно време, за да отиде до аптека. 

Сред мерките след извънредното положение, свързани с ограничаване на свободното движение е и забраната да се посещават спортни и детски площадки и съоръжения на закрити обществени места. Тази забрана също нито е законово определена, нито е необходима, нито е пропорционална. 

На първо място, няма никаква яснота какво се има предвид под „съоръжение“. Предвид липсата на законова дефиниция на това понятие, гражданите няма как да разберат какво им е забранено и логично, не е възможно да го спазват. В тези случаи, ако бъде наложено наказание за неспазването на тази мярка и в съответния акт за установяването на нарушението се запише просто „посетил съоръжение на закрито обществено място“, съдът ще отмени това наказание, поради нарушаване на правото на защита. 

На второ място, дори и да се приеме, че е възможно мярката да е необходима, поради факта, че заразни болести могат да се предават и чрез повърхности, то дали ще се ползват съоръжения на открити обществени места, но няма да се ползват такива на закрити обществени места е без никакво значение, което обезсмисля мярката, поради липса на логика в приложението ѝ. 

Мерките след извънредното положение, свързани с ограничаване свободата на събранията и сдружаването

Сред мерките след извънредното положение, свързани с ограничаване на свободата на събранията и сдружаването е забрана за провеждане на всякакви организирани събирания на групи над 10 (десет) лица. Именно по отношение на тази мярка възникват някои сериозни проблеми, които са следствие от останалите пропуски както в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците, така и в Закона за здравето и в Наказателния кодекс. 

Добре е още в началото да уточним, че упражняването на свободата на събранията и сдружаването може да бъде ограничено, освен в случаи предвидени в закон и необходими в едно демократично общество:
1. в интерес на националната или обществената сигурност;
2. за предотвратяване на безредици или престъпления;
3. за защита на здравето и морала
4. за защита на правата и свободите на другите. 

Изброените по – горе четири възможности, първо, са изчерпателно изброени и ограничаването на тази свобода, извън техния обхват, е недопустимо и второ, за да е възможно такива ограничения да бъдат приложени е необходимо те да са предвидени в закон и да са необходими в условията на едно демократично общество за защита на четирите изброени по – горе ценности. 

В обхвата на забраната за провеждане на организирани събирания на групи над 10 души влиза и провеждането на протести, организирани по каквито и да било причини и/или срещу когото и да било, тъй като логично, на тях ще присъстват повече от 10 лица. И това, че тази забрана не е предвидена в закон, а в заповед на министъра на здравеопазването, е най – малкият проблем. 

Всъщност, същественото тук е, че неспазването на тази забрана може да доведе до ангажиране на отговорност, като в законодателството за нарушаване на противоепидемични мерки тя може да бъде както наказателна, така и административнонаказателна. Тази отговорност, обаче, както от Адвокатска кантора „Петкова“ многократно сме отбелязвали, не е диференцирана. Това означава, че за неспазване на една и съща противоепидемична мярка на един човек може да му бъде наложена глоба, а по отношение на друг да бъде наложено наказание лишаване от свобода. 

В светлината на забраната за провеждане на организирани събития на групи над 10 души, може да се даде следния пример:

Вариант 1: 15 души се организират за рождения ден на свой приятел и провеждат празненството в парка. Предвид, че нарушават забрана в този смисъл, въведена със заповед на министъра на здравеопазването, биват санкционирани от компететните органи, като им се налага глоба в размер на 300 лв. Това ще бъде законосъобразно наложена глоба, тъй като тя е предвидена в Закона за здравето. 

Вариант 2: В същото време, докато 15-те приятели от горния пример провеждат своето организирано събиране в парка, в центъра на града се провежда протест с численост 1000 души. На място са изпратени полицейски служители, които арестуват организаторите на простеста, тъй като са нарушили мерките след извънредното положение, предвидени със заповед на министъра на здравеопазването и срещу тях съответната прокуратура образува досъдебно производство за ангажиране на наказателна отговорност. Това действие също ще бъде формално законосъобразно, тъй като е предвидено в Наказателния кодекс. 

Тази липса на диференциация на видовете отговорност, предвидена за нарушаване на противоепидемични мерки, води до създаване на възможности за произвол, тъй като видът отговорност, който ще се прилага за всеки конкретен случай зависи от органа, установил нарушението.  

Мерките след извънредното положение, свързани с ограничаване на правото на свобода и сигурност

Кантората многократно е обръщала внимание, че задължителната изолация и карантина е форма на лишаване от свобода, която трябва да отговаря на международните стандарти за законност, необходимост и пропорционалност. Към настоящия момент в закона тези форми на ограничаване на правото на свобода и сигурност са предвидени бланкетно и абстрактно в закона, но условията и редът за тяхното приложение е уреден в заповед на министъра на здравеопазването, което ги прави незаконосъобразни. 

Проблемите и опасностите в тази връзка сме разгледали в темата „Поставяне под карантина и последици от нарушаването ѝ“ и няма да се спираме подробно на въпроса, тъй като не бяха осъществени промени в тази сфера. 

В заключение

Възникването на извънредна епидемична ситуация, особено на настоящата, свързана с разпространението на нов за медицината вирус, за който науката не знае много, изисква своевременни и адекватни законодателни решения. 

Няма никакъв спор, че спазването на конкретни мерки и ограничения е важно, но хаотичното и необмислено приемане на такива, които нито са законосъобразни, нито са необходими, нито са пропорционални, излиза от обхвата на законната цел, свързана с опазване на общественото здраве. Тук не говорим за формалното непостигане на тази цел, а за реалното такова. 

Ето защо всяко законодателно изменение следва да се случва след провеждане на обществени консултации, с участието на специалисти в сферата на законотворчеството и на медицински специалисти – практици в областта на инфекциозните заболявания и най – вече без наличието на паника от страна на отговорните органи.

______________________________________________________________________

Информация за различните видове права, задължения и средства за защита за нарушаването им в условията на извънредно положение, можете да намерите в секцията „Извънредно положение“

Още интересни теми, свързани със законодателната дейност и участието на обществото в нея, можете да намерите в секцията „Нормотворчество и оценки на въздействието“

Адвокатска кантора „Петкова“ е специализирана в предоставянето на правна помощ и защита при незаконосъобразно ангажиране на наказателна отговорност.  

 

Извънредно положение, Нормотворчество и оценки на въздействието

Мерки след извънредното положение – теория на безпорядъка. Част първа

Краят на обявеното на територията на Република България извънредно положение настъпи на 13 май 2020 г., когато законодателният орган прие набързо и без особен дебат промени в редица закони, за да уреди мерки след извънредното положение, като най – сериозни изменения се появиха в Закона за здравето и в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (и за преодоляване на последиците). Законът за изменение и допълнение на Закона за здравето беше обнародван в „Държавен вестник“, бр. 44 на 13 май 2020 г. 

Предвид множеството недостатъци на предприетите мерки след извънредното положение, техният анализ ще бъде разделен на две части. Обект на коментар в днешната първа част ще бъдат промените в Закона за здравето, а във втората част с отделна статия ще бъдат подробно анализирани измененията в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (и за преодоляване на последиците).  

Още в самото начало следва да се отбележи притеснителната тенденция за неспазването на законите от страна на самите държавни органи. Според единствения закон, уреждащ законотворческата дейност, а именно Законът за нормативните актове, при изработването на проект на нормативен акт се извършва предварителна оценка на въздействието и се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. Този принцип е необходимо да се прилага стриктно в една демократична и правова държава, тъй като именно законите са тези, които засягат права и законни интереси на гражданите, както и им възлагат задължения. Съответно, тяхното участие в законодателната дейност е задължително. 

На второ място, когато един проект на нормативен акт е съставен от орган на изпълнителната власт, както е в случая със Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, уреждащ мерки след извънредното положение, той следва да бъде публикуван на интернет страницата на Портала за обществени консултации за срок от най – малко 14 дни, когато става дума за неотложни случаи. Законът за нормативните актове разпорежда, че след приключването на обществената консултация и преди приемането на съответния нормативен акт, съставителят публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения, заедно с обосновка за неприетите от тях.

Нищо от горното, обаче, не се случи преди приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, уреждащ мерки след извънредното положение, тъй като неговият съставител – Министерски съвет, пропусна да спази тази процедура и директно внесе закона в Народното събрание. Самото Народно събрание е органът, който е длъжен да следи за спазването на тази процедура и да упражнява контрол в това отношение. В последните години, обаче, се наблюдава тенденция за контрол над Народното събрание от страна на изпълнителната власт, но не и обратното. 

От друга страна, самото Народно събрание също не спази процедурата за приемане на коментирания закон и въпреки постъпилите 14 становища от граждани и юридически лица, включително и от кантората, те не бяха нито обсъдени, нито беше мотивирано неприемането им. 

На следващо място, влизането на законите в сила трябва да става след изтичане на т. нар. vacatio legis. Това е срокът, в който законът е обнародван, но не е влязъл в сила и неговата цел е засегнатите граждани и юридически лица да имат възможност да се запознаят със съдържанието му и да се подготвят за неговото изпълнение. По правило този срок е тридневен, като в изключителни случаи може да се предвиди законът да влезе в сила в по – кратък срок. 

Що се отнася до Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, с който се уреждат мерки след извънредното положение, фактът, че тяхното предвиждане е станало „спешно“, поради бездействие на законодателния орган и на изпълнителната власт, не може да послужи като оправдание за скъсяване на този срок. Задължение именно на тези органи е да изработват законодателните актове своевременно. 

От своя страна, Законът за изменение и допълнение на Закона за здравето, както и предприетите в него мерки след извънредното положение, разкриват изключително много недостатъци, които е нормално да се проявят при „спешно“ и необмислено приемане на законодателни изменения.

Мерки след извънредното положение, свързани със задължителна изолация

При предвиждането на мерки след извънредното положение, в Закона за здравето остана разпоредбата, според която на „задължителна карантина“ подлежат контактни лица на лица, болни от определените в него заразни болести, вкл. COVID – 19. Следва да се отбележи позитивният подход за включване на законова дефиниция на понятията „задължителна карантина“ и „задължителна изолация“, но за съжаление позитивите в това отношение приключват до тук.

На първо място, според законодателя, карантината и изолацията са напълно идентични понятия и представляват действия по отделяне на лица, болни от заразна болест, на заразоносители, контактни лица на болни от заразна болест и на лица, влезли на територията на страната от други държави, с цел предотвратяване разпространението на заразна болест. Пълната идентичност на понятията води до извода, че едновременното им използване е напълно излишно.

От друга страна, задължителната изолация (карантина), като действие, представляващо по същество принудително лишаване от свобода трябваше да бъде подробно законодателно уредено, както от гледна точка на нейната дефиниция, така и от гледна точка на условията, реда и сроковете за нейното прилагане. Вместо това Народното събрание делегира своите правомощия за това на изпълнителната власт и по – точно на министъра на здравеопазването, който ще приема тези условия с наредба. Този подход, обаче, е правно недопустим. 

Това е така, най – малко, поради факта, че основанията за лишаване от свобода, включително и с цел предотвратяване разпространението на заразни болести, в условията на приложение на мерки след извънредното положение, са уредени изчерпателно в Европейската конвенция за защита правата на човека, съгласно която редът за лишаване от свобода следва да бъде предвиден в закон. 

Това разрешение е логично, тъй като се приема, че законодателният орган на съответната държава е независим останалите власти и най – вече от изпълнителната власт и именно той следва да упражнява правомощията, водещи до предприемане на мерки за предотвратяване на произвол. Лишаването от свобода е сред действията, за чието извършване държавата е упълномощена, но практиката на Европейския съд по правата на човека показва, че именно тя е обект на най – сериозен произвол. 

Така стигаме до следващия сериозен недостатък, който може да доведе до множество осъдителни решения срещу България от Съда в Страсбург, съответно до заплащане на големи обезщетения на пострадалите лица. Той е свързан със задължителната карантина на контактни лица на заразноболни. 

Поначало, не може да се поставят под карантина лица, които не са установени зараносители или заразно болни, тъй като при тях не съществува законната цел – да се предотврати разпространението на инфекциозни болести. Ето защо, разпореждането за задължително карантиниране на контактни лица и на лица, влизащи на територията на страната, противоречи на международните ангажименти на страната. 

Предвид факта, обаче, че COVID – 19 е очевидно сериозно и смъртоносно заболяване, този законодателен недостатък може да се преодолее като се предвиди задължително тестване на тези лица, какъвто подход беше предприет по отношение на близките на загиналия наскоро в катастрофа известен български журналист, влезли в страната, на които според медиите им е бил направен тест за COVID – 19 и след получаване на отрицателни резултати, карантината им е била прекратена. 

Този подход следва да се приложи по отношение на всички контактни лица, както и на всички граждани, влезли на територията на страната не само, заради необходимостта от спазването на принципа за равенство на гражданите пред закона, но и с цел едновременно изпълнение на международните ангажименти на страната, предпазване на общественото здраве и защита на лицата от произвол. 

Впрочем, следва да се отбележи, че сред приетите мерки след извънредното положение, се предвижда лицата, влизащи на територията на страната да „може“ да се поставят под задължителна карантина. Условията и редът, приложими в тези случаи също не е уреден, като по този начин се отваря врата за разпореждане на задължителна карантина с цел защита на конкретно определени частни интереси (например, определяне на задължителна карантина на лица, влизащи от Гърция и Турция с цел да се мотивират българските граждани да „спасят“ големите хотели, комплекси и концесионери по българското черноморие). 

На следващо място, законът предвижда възможност за задължителна изолация на заразно болни, заразоносители и контактните им лица в домашни условия. В случаите на леки симптоматични прояви на болните, този подход е логичен и правилен, тъй като лечебните заведения не могат, а и не би трябвало да приемат всички болни, особено в случаите, когато те нямат необходимост от постоянно лекарско наблюдение. Проблем възниква в случаите на задължителна изолация в домашни условия на контактните лица на този заразно болен. 

Това обичайно са лицата, които споделят общо домакинство с болния и обичайно се изолират заедно с него за определен период от време. Това, обаче, е неправилно и се отдалечава от целта на закона, която е свързана със запазване на общественото здраве. Контактните лица на заразноболните, в зависимост от особеностите на своя имунитет, могат да се заразят от същата болест, но могат и да останат здрави. Изолирането им заедно с болния създава сериозен риск за тяхното здраве. Този проблем може да се преодолее по споменатия вече начин чрез тяхното задължително тестване и поставянето им под карантина само след получаване на положителен резултат. 

Като позитивна страна на уредбата в Закона за здравето следва да се приеме факта, че се предвижда срокът на задължителната изолация да се определя с нарочен акт. За съжаление и тук, позитивите приключват до тук. 

Както вече споменахме, задължителната изолация по същество представлява лишаване от свобода и нейният срок следва да бъде в законодателно определени граници, съобразени с това дали се изолира заразно болен, контактно лице или лице, влизащо на територията на страната. Съответно недопустимо е той да се предвижда в акт, издаден от орган на изпълнителната власт, какъвто е министърът на здравеопазването. Този недостатък би бил преодолян чрез предвиждането на обоснован срок за изолация на заразноболните, който да започва с тяхното лечение и да приключва след окончателното им оздравяване. Що се отнася до контактните лица и лицата, влизащи на територията на страната, за тях е логично да бъдат определени срокове за задължителна изолация до получаване на резултати от задължително тестване и при наличие на положителен резултат. 

Логично, предвидена е и възможност за обжалване на задължителната изолация пред съд по реда на административния процес, който не предвижда незабавност на производствата. Константната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека, обаче, разпорежда, че законосъобразността на задържането и обосноваността на неговия срок следва да бъдат оценени от независим съд, докато лишаването от свобода (изолацията) трае. За нарушения на този принцип има десетки осъдителни решения срещу България (М.М. срещу България, Харизанов срещу България и много др.). Ето защо трябваше да се предвиди незабавен съдебен контрол на задължителната изолация и карантина по аналогия с незабавния контрол на полицейското и прокурорското задържане. 

Мерки след извънредното положение, свързани с извънредна епидемична обстановка

Изключително сериозни проблеми и въпроси, свързани с устоите на правовия ред в страната и на нейните демократични и конституционни основи повдигат предвидените мерки след извънредното положение, свързани с извънредна епидемична обстановка. 

Няма как да не се отбележи като положителна страна на закона, че все пак бяха предвидени определени условия, въз основа на които да се направи обективна преценка за наличието на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, която да послужи за обявяване на извънредна епидемична обстановка. 

Оттук започват и множеството проблеми. 

Законът предвижда, че извънредна епидемична обстановка ще се обявява с решение на Министерския съвет и в нейните рамки министърът на здравеопазването ще може да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки. 

На първия проблем, свързан с въвеждането на временни противоепидемични мерки със заповеди на министъра на здравеопазването, обществото стана свидетел по време на действието на извънредното положение. В рамките на два месеца, министърът издаде стотици заповеди. Едни от тях бяха изменяни многократно, други бяха отменяни няколко часа след издаването им, което доведе до масова паника, сериозно объркване и пълен колапс на администрацията.

Вторият проблем е свързан с това, че противоепидемичните мерки по своето естество водят до ограничаване на някои основни права на гражданите, които пък според Конституцията са неотменими, освен когато ограниченията са предвидени със закон. По отношение на някои от тези права се разпорежда ограниченията да стават само в рамките на война, военно или друго извънредно положение. Така се стига до извода, че делегацията на правомощия, които поначало принадлежат на Народното събрание, към орган на изпълнителната власт, е противоконституционно. 

Третият проблем произтича от факта, че именно извънредната епидемична обстановка е предпоставка за активиране на възможността за ограничаване на основни човешки права. Поради това нейно качество, абсолютно недопустимо е нейното обявяване бъде предоставено на Министерския съвет, тъй като това, първо, противоречи на Конституцията и второ, предоставя сериозни възможности за произвол и авторитаризъм, поради факта, че за правото остава неясно ще подлежи ли това решение на съдебен контрол или не. Така се стига до ситуацията, в която на изпълнителната власт се предоставят правомощия да обявява извънредна епидемична обстановка, в чийто рамки да се ограничават основни права на гражданите за привидно определен период от време, без да е налице сигурен съдебен или обществен контрол чрез Народното събрание. 

Неотстранените проблеми в Наказателния кодекс

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето не бяха направени промени в Наказателния кодекс по отношение на престъплението, свързано с нарушаване на наредба, правила и мерки, приети с цел предотвратяване разпространението на заразна болест, в която продължава да се предвижда лишаване от свобода за всички лица, които не спазят задължителна изолация. Кантората многократно е обръщала внимание на този проблем, включително и със становищата си до Народното събрание, който произлиза от факта, че липсва диференциране на наказателната от административнонаказателната отговорност и остава неясно за кои лица кой вид отговорност ще се прилага. 

По този начин се създават условия за неспазване на принципа за равенство на гражданите пред закона и за развитие на корупционни практики, тъй като законът в този му вид позволява налагане на глоба по административен ред за нарушаване на задължителна карантина от контактно лице А и налагане на наказание лишаване от свобода за контактно лице Б. Този недостатък лесно би бил преодолян, ако наказателната отговорност остане само за неспазване на задължителна изолация от страна на заразно болните и заразоносителите. Това разрешение е логично, поради това, че именно тази категория лица, с неспазването на своята изолация, поставят в сериозна опасност здравето на другите и това прави прилагането на наказателната отговорност оправдано от правна гледна точка. 

Що се отнася до контактните лица и лицата, влизащи на територията на страната, те не са установени носители на заразна болест, поради което неспазването на карантина от тяхна страна не поставя в никаква опасност общественото здраве. Предвид, че поставянето на тези лица под карантина би било оправдано единствено до получаване на резултат от задължително проведен тест за заразоносителство, то неспазването на карантината през този период е оправдано да се наказва с глоба по административен ред.  

В заключение

Както видяхме по – горе, изменението дори и на само няколко разпоредби от даден закон, когато не е съобразено със законоустановените принципи за необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност, може да доведе до сериозен законодателен безпорядък. 

От друга страна, простото спазване на горните принципи би имало като последица законосъобразност на предприетите мерки след извънредното положение, които, първо ще изпълнят своята цел за опазване на общественото здраве и второ, ще бъдат разсеяни обществените притеснения, свързани с установяването на произвол в държавното управление. 

______________________________________________________________________

Информация за различните видове права, задължения и средства за защита за нарушаването им в условията на извънредно положение, можете да намерите в секцията „Извънредно положение“

Още интересни теми, свързани със законодателната дейност и участието на обществото в нея, можете да намерите в секцията „Нормотворчество и оценки на въздействието“

Адвокатска кантора „Петкова“ е специализирана в предоставянето на правна помощ и защита при незаконосъобразно ангажиране на наказателна отговорност.  

Семейно и наследствено право

Лишаване от родителски права. Кога и как?

Един от най – често задаваните към кантората въпроси в областта на семейното право е „Какво да правя, ако бащата на децата ми не плаща издръжка и не полага грижи за тях?“. Именно отговорът на този въпрос се намира в пряка връзка с днешната тема за лишаване от родителски права. 

Предварителни бележки

Съгласно Семейния кодекс, всеки от родителите е носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца. 

Поначало, родителите имат равни права и задължения, независимо дали се намират в брак или не. Те следва да се осъществяват винаги в интерес на детето. Сред тях са правото на осъществяване на лични отношения с детето, правото на участие във вземането на решения, свързани с неговото отглеждане, възпитание и обучение, задължението за полагане на грижа, както и задължението за даване на издръжка. 

Съществуват, обаче, ситуации, в които един от родителите не упражнява своите права по отношение на детето, нито изпълнява своите задължения. В такива случаи законът предоставя възможност по отношение на виновния родител да бъде постановено ограничаване или лишаване от родителски права.  

Ограничаване на родителски права е възможно, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. В този случай районният съд може да вземе съответни мерки в интерес на детето чрез ограничаване на родителски права като отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях. Той, също така, може да постанови осъществяването им от друго лице. 

По – интересен е случаят на лишаване от родителски права, тъй като условията за това са пряко свързани с неупражняване на родителските права и неизпълнение на родителските задължения. 

Кога може да се прибегне до лишаване от родителски права?

Мярката за лишаване от родителски права е крайна и изключителна. Тя се прилага с особено тежки случаи на поведение на виновния родител, застрашаващо личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Лишаване от родителски права е възможно (и по – често срещано), когато без основателна причина родителят трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Законът изисква едновременното наличие на тези четири условия. 

Липса на основателна причина

По отношение на неупражняването на родителските права и на неизпълнението на родителските задължения, законът и съдебната практика предвиждат изключително тесен кръг от възможности за признаване на основателност на причината за това. 

Обичайно в практиката, защитата се насочва по отношение на търсенето на основателна причина за недаване на издръжка. Често пъти като такава се изтъква невъзможността за реализиране на доход, поради липса на трудова дейност. Според последователната практика на съдилищата тази причина не може да се счете за основателна. Това е така, тъй като законът изисква от родителя да положи всички усилия да дава издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, като това, че не намира работа по професията си или работа, която да го удовлетворява, не означава, че не може да започне каквато и да било друга работа, благодарение на която да реализира доход. 

Накратко казано, липсата на парични средства обичайно не представлява основателна причина, макар че се допускат изключения, преценката на които зависи според обстоятелствата по конкретния случай. 

От друга страна, основателна причина за неполагане на грижи и недаване на издържка, може да бъде например тежко заболяване на родителя или тежко увреждане, които обективно пречат на упражняването на родителските права и изпълнението на родителските задължения. 

 

"Трайност" на поведението

Условието за „трайност“ на неполагането на грижи и недаването на издръжка се преценява за всеки конкретен случай, тъй като липсва законоустановен критерий за това. Във всички случаи то е налице, когато това поведение се осъществява последователно за определен период от време, който не е твърде кратък. Така например, неполагането на грижи и недаването на издръжка не може да се приеме за „трайно“, когато родителят от седмица или месец не се е интересувал от детето и не му е давал издръжка. 

По отношение на изпълнението на това условие, може да се вземе предвид изискването на Наказателния кодекс, според което, за да е налице престъпление, осъденият да плаща издръжка не го е правил в продължение на два или повече месеца. 

Неполагане на грижи

Полагането на грижи е част от неимуществените задължения на родителите и се обуславя от крехката възраст на ненавършилото пълнолетие дете, което няма достатъчно знания и опит, за да се грижи само за отглеждането, възпитанието и обучението си. Ето защо задължение за това е възложено на неговите родители. 

Така, поведението, свързано с неполагане на грижи може да обхване широк кръг от бездействия, като например незаинтересованост от детето, липса на инициатива във възпитанието и отглеждането му, неучастие в неговите учебни и извънкласни дейности и много други. 

Недаване на издръжка

Даването на издръжка на ненавършилото пълнолетие дете пък е част от имуществените задължения на родителя. То се състои в предоставяне на парични средства в достатъчен размер за осигуряване на разумни негови нужди. 

Под „разумни нужди“ се има предвид, че ако родителят дава издръжка, която е достатъчна за предоставяне на необходимите храна, дрехи и задължително образование (такси за детски градини/училища, учебници и ученически пособия и др.), но не е достатъчна за луксозен живот на детето, това не е основание да се приеме, че е налице неизпълнение на имущественото задължение на родителя.   

Процедура за лишаване от родителски права

В случай че горните четири условия, предвидени в закона, са налице, може да се прибегне до лишаване от родителски права на виновния родител. 

Следва да се има предвид, че за случаите на ограничаване на родителски права се ползва същата процедура. 

Производството за лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител. Правомощия имат и прокурорите, както и съответната териториална дирекция „Социално подпомагане“. Компетентен да разгледа делото е районният съд по настоящия адрес на детето. 

По делото се изслушват прокурорът, представител на дирекция „Социално подпомагане“, както и родителят, чието лишаване от родителски права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини. 

След като съдът установи, че е налице тежък случай на поведение на родителя, застрашаващо личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето или че родителят без основателна причина трайно не полага грижи за него и не му дава издръжка, той постановява лишаване от родителски права, определя изключително ограничен режим на осъществяване на лични отношения, както и разпорежда плащането на издръжка в конкретен размер.  

Важно! Така постановеното лишаване от родителски права не е необратимо. Родителските права могат да бъдат възстановени от лишения родител по негово искане, но само ако са отпаднали основанията, поради които е бил лишен от тях. 

 

Последици

За разлика от случаите на ограничаване на родителски права, при лишаване от родителски права последиците за виновния родител са изключително сериозни. Сред тях са отнемане на възможността на виновния родител да участва активно в грижите за детето, както и да взима решения за неговото възпитание и обучение, ограничаване на личните отношения между тях и отнемане на възможността това да става без присъствието на другия родител или на определено от съда лице.

Най – сериозната последица, обаче, се състои в това, че съгласието на лишения от родителски права родител не се изисква, в случай на пълно осиновяване на детето. Той дава единствено своето мнение, което не е задължително за съда. 

Важно! Постановяването на лишаване от родителски права не води до лишаване от имуществените родителски задължения. Това означава, че виновният родител продължава да има задължение за даване на издръжка, като за неизпълнението му може да се ангажира гражданска отговорност чрез образуване на изпълнително дело, както и наказателна отговорност. 

Вместо заключение: Два казуса от практиката на кантората

За да илюстрираме по – ясно теоретичните постановки по – горе, ще завършим днешната тема с два от най – интересните казуси от практиката на кантората. 

Казус 1: Илия е грижовен баща на две деца. С майката, с която не са имали сключен брак, са разделени от няколко месеца след пореден неоснователен скандал от нейна страна и поредните нанесени обиди към него. Илия се е съгласил децата да останат с майка си, а той да ги взима при себе си за два уикенда в месеца. Веднъж месечно той дава на ръка на майката пари за издръжката на децата, а от време на време праща допълнителни малки суми по куриер или по банка. Уговорката между Илия и бившата му партньорка относно издръжката и личните му отношения с децата е само устна и не е скрепена с никакъв писмен акт. 

Наскоро, обаче, майката спира да вдига телефона си и спира да му позволява да взима децата, а и да ги вижда изобщо. Дори, при един от опитите на Илия да види децата си, когато той се появил направо пред прага ѝ и започнал да звъни на звънеца, тя повикала полиция и се оплакала, че той я тормози, преследва и притеснява. Пристигналите на място полицаи му съставили протокол за предупреждение и го уверили, че следващо подобно поведение от негова страна ще доведе до задържането му. 

Тъй като той е в изпитателен срок след условна присъда за хулиганство, предупреждението на полицейските служители той възприема като заплаха и за сигурността на децата му, тъй като задържането му ще доведе до невъзможност да работи и да им изпраща пари. Затова, той спира да се опитва да се види с тях, но продължава опитите да се свърже с майка им, за да може поне да им дава издръжката. Поради това, че тя отказва да се вижда с него, той започва да ѝ превежда пари по куриер, които тя охотно прибира. 

Няколко месеца по – късно, майката завежда дело срещу него за лишаване от родителски права с аргументите, че той не се интересува от децата си с месеци, изоставил ги е, не е правил опити изобщо да се срещне с тях и не им дава издръжка. 

Казус 2:  Антоанета е разведена от три години с бившия си съпруг – Красимир. Той е осъден да плаща по 100 лв. месечна издръжка за двамата им малолетни близнаци, както и да осъществява лични отношения с тях в определени дни и часове. Първите няколко месеца, Красимир плащал редовно издръжка и спазвал стриктно режима на лични отношения. 

Дори, когато Антоанета поискала повишение на размера на издръжката, той се съгласил и двамата сключили писмено споразумение, с което издръжката била увеличена на 150 лв. за всяко дете. След сключването на споразумението минавали месеци, в които Красимир не плаща нищо и изобщо Антоанета не може да се свърже с него, за да вземе децата, няколко месеца, в които той плаща стриктно, а дори и в повече и сам проявява желание да осъществява лични отношения с децата. В последната година и половина, обаче, Красимир едва на два пъти е поискал да види децата си, респективно им е дал издръжка, а през другото време не проявява никакъв интерес към тях. 

Междувременно, Антоанета се омъжила повторно за Георги, който приел доведените си деца като свои и полага сериозни бащински грижи за тях. Поради това, двамата решават, че искат Георги да осинови близнаците, като за целта трябва да минат през процедурата за лишаване от родителски права по отношение на Красимир.

______________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани с отношенията между съпрузи, както и между родители и деца, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита по дела за ограничаване и лишаване от родителски права. 

Бюлетин "Законодателство"

Бюлетин „Законодателство“: брой 18

Редовният петъчен брой на електронния Бюлетин „Законодателство“: брой 18 обхваща промените в подзаконови нормативни актове за периода 01.05. – 08.05.2020 г. Тъй като все още страната ни се намира в извънредно положение, Народното събрание осъществява дейността си единствено в рамките на извънредни заседания за разглеждане на проекти на закони, свързани именно с това извънредно положение, а за разглеждания период такива няма. Ето защо и днешният Бюлетин „Законодателство“: брой 18 няма да съдържа анализ на законодателни промени. 

Обнародваните в „Държавен вестник“, бр. 40 от 2020 г., публикуван на 05.05.2020 г. съдържат актове, свързани с подзаконовата дейност на Министерския съвет, както и на някои министри. 

С приетата наредба се определят условията и редът за разходване на средствата за обезщетяване на собствениците на животни при прилагане на мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране от Българската агенция за безопасност на храните на някои особено опасни заразни болести, посочени в заповед на министъра на земеделието, храните и горите. 

Обезщетение ще могат да получат собствениците на:

1. умрели животни, когато смъртта е настъпила след датата на обявяване на съмнение за възникване на особено опасна заразна болест;
2. животни, умъртвени за поставяне на диагноза;
3. заразени и контактни животни, умъртвени/унищожени с цел ликвидиране на особено опасни заразни болести;
4. животно, третирани с имунологични ветеринарномедицински препрати срещу такива болести:
а) умрели животни вследствие на непредвидим риск;
б) неотложно заклани животни преди изтичане на карентния срок;
5. умрели или неотложно заклани животни след налагане на възбрана от БАБХ;
6. зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар, унищожени при ликвидиране на особено заразни болести. 

Предвидени са и изключения, като обезщетения няма да се изплащат на собствениците, извършили изчерпателно изброени категории нарушения, за които има издадени наказателни постановления. За тези нарушения наредбата препраща към Закона за ветеринарномедицинската дейност. 

Размерът на обезщетението за всеки собственик на животни, зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар се определя индивидуално и се предоставя с акт за обезщетение, издаден от директора на съответната областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ). 

За целта е необходимо съответният собственик да подаде заявление до ОДБХ в срок до три работни дни от датата на умъртвяването, унищожаването или на смъртта на животните, когато същата е настъпила след датата на обявяване на съмнение за възникване на особено опасна заразна болест и/или от унищожаването на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани фуражи и инвентар. 

Допълнителните средства са в размер на 163 700 лв. и са предназначени за изплащане на обезщетения за нарушаване на правото за разглеждане на делото в разумен срок. 

Повече информация за това кога се изплаща такова обезщетение, можете да намерите в статията „Бавно правосъдие. Как да получим обезщетение?„. 

Допълнителните средства са в размер на 20 000 000 лв. и са предназначени за изпълнението на Национална програма „Изграждане на училищна STEM среда“. Тази среда е свързана с фокусирано обучение по направленията наука, технология, инженерство и математика. 

Допълнителните средства са в размер на 295 110 лв. и са разпределени, както следва:
1. по бюджетите на общините 197 235 лв.;
2. по бюджета на Министерството на образованието и науката – 97 875 лв., в т.ч. за трансфер за Техническия университет – София, 1620 лв. 

С правилника се уреждат:
1. съдържанието на политиката за участието на държавата в публичните предприятия и редът за нейното разработване, приемане и актуализиране;
2. дейността на Агенцията за публичните предприятия и контрол като координиращо звено по отношение на публичните предприятия и нейните взаимноотношения с органите, упражняващи правата на държавата и с публичните предприятия;
3. редът за упражняване правата на държавата в публичните предприятия;
4. особени правила за сключване на някои видове договори от публичните предприятия;

5. основните критерии за подбор, условията и редът за провеждане на конкурсната процедура за номиране на членове на органите за управление и контрол; 
6. възлагането на управлението и контрола в публичните предприятия и редът за определяне на възнаграждението на членовете на органите за управление и контрол;
7. планирането на дейността на публичните предприятия и отчитането на изпълнението;
8. публичното оповестяване на финансова и нефинансова информация за предприятията;
9. принципите за упражняване правата на общините в общинските публични предприятия.

Консултативният съвет ще бъде орган, който консултира и подпомага Министерския съвет във връзка със:
1. произтичащите от Съобщението на Европейската комисия до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Европейска зелена сделка“;
2. съвместяването на националните приоритети в областта на енергийната сигурност, икономическо развитие, социална справедливост и защитата на околната среда;
3. разработването на балансирана национална енергийна стратегия до 2030 г. с поглед до 2050 г., основана на реална оценка на националните приоритети, насърчаване въвеждането на иновационни технологии в производството, съхранението и доставката на енергия;
4. подготовката на план за устойчива работа на топлоелектрическите централи, захранвани с въглищно гориво;
5. планове и стратегически документи, произтичащи от Съобщението. 

Съгласно измененията, във веригите от магазини, представляващи търговски обекти за самообслужване за продажба на дребно на храни и нехранителни стоки, където търговията се извършва от името и за сметка на едно лице, сградите и съоръженията представляват комплексен обект, които разполагат с 10 и повече търговски обекта на територията на страната, задължително обособяват места, в които се предлагат:

1. мляко и млечни продукти от българско сурово мляко;
2. риба и рибни продукти;
3. прясно месо от едри и дребни преживни животни и яйца, отговарящи на изискванията на Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г.;
4. пчелен мед;
5. пресни сезонни плодове и зеленчуци, произведени от регионални производители. 

Местата за продажба следва да са с площ – достатъчна за излагане и продажба на съответните хранителни продукти, както и да са обозначени по подходящ начин, от който да е видно, че предлаганите продукти са регионално производство. 

Контролът по изпълнението на тези задължения е възложен на Българската агенция по безопасност на храните. За неспазването им се налагат санкции в размер на 15 000 до 25 000 лв. за първо нарушение и от 30 000 до 50 000 за повторно нарушение. 

Тези мерки са временни и се прилагат до отмяната на извънредното положение. 

С решението се открива процедурата за възлагане на концесия, с което се отваря и приема на документи за участие в нея. 

В него са изложени задълженията на концесионера, изискванията, свързани с характера и обекта на концесията, както и към самия концесионер.

 

Срокът на концесията е 20 години. 

С направените изменения Националната здравноосигурителна каса се задължава да сключва договори/допълнителни споразумения с лечебни/здравни заведения за изпълнение на високоспециализирано медико – диагностично изследване „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID – 19“. 

В останалата си част последващите изменения са пряко свързани с това задължение. 

Промените са кадрови и не представляват обществен интерес.

 

Измененията и допълненията се правят с цел въвеждане в българското законодателство на изискванията на Директива за изпълнение (ЕС) 2019/1985 на Комисията от 28 ноември 2019 г. 

С промените се отменя раздел „VII. Овощни родове и видове“ от Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1. Изцяло се изменят и Приложение № 4 и 5 към чл. 13, ал. 1, както и Приложение № 7 към чл. 14, ал. 1.

Ето и основните изменения. 

Според тях, националният компетентен орган, който одобрява избора на прилагаща и оценяваща организация на обикновените промоционални програми, е Държавен фонд „Земеделие“. 

Кандидатите ще могат да избират подизпълнители само в случаи на специфични операции от реализирането на цялостната промоционална дейност, в изпълнението на които кандидатите не са специализирани и нямат опит. В този случай кандидатите посочват в заявлението избраните подизпълнители и дела от дейността, която ще им възложат, като следва да представят доказателства за поетите от подизпълнителите задължения. Подизпълнителите трябва да отговарят на установените в наредбата критерии за подбор. 

При замяна и/или добавяне на подизпълнител в хода на изпълнение на промоционална програма предлагащата организация подава в Държавен фонд „Земеделие“ заявление за одобрение на подизпълнител по образец, утвърден със заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и представя всички документи, които доказват изпълнението на определените в наредбата условия. 

Кандидатите ще могат да се позовават на капацитета на трети лица. 

Изпълнителнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ издава заповед за одобряване или отказ. Държавен фонд „Земеделие“ уведомява Министерството на земеделието, храните и горите и Европейската комисия за одобрените прилагащи организации. 

Наредбата се отнася до служителите в системата на Министерството на вътрешните работи и не представлява обществен интерес. 

С направеното допълнение е осигурена възможност за предоставяне на безплатна храна и на военнослужещите и цивилните служители, поставени под карантина. 

Измененията са в Приложение № 10, допълнение № 3.

Ръководството е предназначено за специалисти в областта на детската кардиология и съдържа подробна медицинска информация, методи за диагностициране и терапия на критични вродени сърдечни малформации, сърдечна недостатъчност, инфекциозен ендокардит и др. 

Тези правила определят условията и редът относно:
1. осигуряване на свободна практика;
2. спазване на правилата за радиобмен;
3. спазване на указанията на бреговите центрове за предоставяне на речни информационни услуги и обслужване на корабния трафик за движение в районите на пристанищата;
4. използване на маневрените кораби в районите на пристанищата;
5. използване на котвените стоянки;
6. товарене, разтоварване, маркиране и деклариране на опасни и специални товари;
7. осигуряване предпазването на водите на река Дунав от замърсяване от кораби;
8. противопожарна безопасност;
9. снабдяването на корабите с гориво и смазочни материали.

Правилата се прилагат по отношение на акваториите на българските пристанища в българския участък на река Дунав, както и по отношение на бреговата инфраструктура, свързана непосредствено с безопасността на престоя, обработката и обслужването на корабите. 

Измененията в Правилата за търговия с електрическа енергия касаят основно участието на свободния пазар на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия. 

Редовният петъчен брой на „Държавен вестник“ не съдържа особено съществени изменения. 

Помощта е в размер на 250 лв. 

Неизпълнението се отнася до задължението на „Виастройинженеринг“ ООД за сключване на договор в тримесечен срок от постановяване на решението за определянето му за концесионер. 

Измененията не представляват обществен интерес. 

Измененията касаят единствено служителите в системата на Министерството на вътрешните работи и не представляват обществен интерес. 

С наредбата се определят изискванията, на които трябва да отговарят преместваемите обекти, информационните, рекламните и монументално – декоративните елементи, както и редът и условията за поставянето им на територията на пристанищата. Определят се още и редът за съставяне и връчване на констативни актове, за подаване на възражения срещу тях и за принудително премахване на обекти, когато заповедта на капитана на съответното пристанище, с която е разпоредено премахване, не е изпълнена доброволно в определения за това срок. 

Наредбата се прилага за всички български пристанища с изключение на военните и граничнополицейските пристанища. 

Правилата за добра медицинска практика в денталната медицина целят осигуряване на възможно най – качествена грижа за пациентите и включват система от насоки и принципи, които описват професионалните ценности, знания, умения и поведение, които лекарите по дентална медицина могат да прилагат в съответствие с опита и професионалната си преценка. 

_______________________________________________________________________
Останалите броеве на електронното издание на Адвокатска кантора „Петкова“ можете да намерите в секцията „Бюлетин „Законодателство“

Бюлетин "Законодателство"

Бюлетин „Законодателство“: брой 17

Днешният Бюлетин „Законодателство“: брой 17 разглежда промените в редица подзаконови нормативни актове на Министерския съвет и на отделни министри, обнародвани в „Държавен вестник“ в периода 24.04. – 01.05.2020 г. 

Предвид факта, че страната все още се намира в извънредно положение и работата на Народното събрание е ограничена, тази седмица е публикувано само едно издание на „Държавен вестник“.

Успокояването на извънредната обстановка започва да проличава и в законовата, и подзаконовата дейност на държавните органи, като все по – малко се изготвят нормативни актове, свързани с извънредното положение. 

В това постановление в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас се открива Научноизследователски институт. 

Такъв институт, но конкретно за технологии и иновации се открива и в структурата на Русенския университет „Ангел Кънчев“.

 

С това допълнение се правят две промени.

На първо място, предвижда се възможност на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД да се предоставя авансово финансиране по ред, начин и в срокове, определени от министъра на финансите, при спазване на правото на Европейския съюз и българското законодателство в областта на държавните помощи. Това финансиране представлява предоставени чрез Националния фонд средства и/или заложени лимити за плащания за заемообразно финансиране. 

На второ място, въз основа на мотивирано предложение от управляващ орган временни безлихвени заеми може да се предоставят чрез сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд за финансиране на авансови и други плащания по оперативни програми за дейности и операции, обявени за справяне с пандемията от коронавируса, след решение на Комитета за наблюдение на програмата за одобряване на съответната процедура. 

С направеното допълнение се създава изцяло нова глава с наименование „Удостоверяване на документи по реда на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове“ и съдържа една единствена разпоредба. 

Според тази разпоредба удостоверяването на документи, по реда, посочен в Конвенцията, се извършва чрез издаване на удостоверението „апостил“. Удостоверяват се истинността на подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало документа и при необходимост – автентичността на печата или марката, които са поставени върху документа. 

Второ, оправомощените органи в Република България, които издават удостоверението „апостил“ за различните категории документи са Министерството на правосъдието, Националният център за информация и документация, областните администрации и Министерството на външните работи. 

Новата разпоредба предвижда и съответните срокове за всяка категория документи, в които се издава удостоверението „апостил“. 

Допълнителните трансфери са в размер на 29 998 109 лв. и се разпределят по бюджетите на общините. 

За работа с деца и ученици от уязвими групи в детските градини и училищата се отпускат 27 913 411 лв., а за допълнително финансиране и издръжка на паралелки за придобиване на квалификация по защитени специалности от професии и специалности от професии, по които е налице очакван недостиг на специалисти на пазара на труда се отпускат 2 084 698 лв. 

Допълнителните трансфери се осигуряват за сметка на намаление на утвърдените разходи по „Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот“, бюджетна програма „Улесняване на достъпа до образование. Приобщаващо образование“ – 27 913 411 лв. и бюджетна програма „Училищно образование“ – 2 084 698 лв. по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2020 г. 

Тези суми ще бъдат предоставени по бюджетите на общините от централния бюджет под формата на обща субсидия за делегираните от държавата дейности за сметка на намаление на бюджетното взаимоотношение на централния бюджет с бюджета на Министерството на образованието и науката за 2020 г. 

Допълнителните трансфери са в размер на 36 262 054 лв. и се осигуряват за сметка на намаление на утвърдените разходи по „Политика в областта на всеобхватното, достъпно и качествено предучилищно и училищно образование. Учене през целия живот“, бюджетна програма „Улесняване на достъпа до образование. Приобщаващо образование“ – 27 913 411 лв. и бюджетна програма „Училищно образование“ – 2 084 698 лв. по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2020 г. 

Одобрените заявители за учебната 2019/2020 г., които са предоставили съответни графици с предвидени доставки в учебните заведения за периода на извънредното положение могат да извършват еднократна доставка в съответните учебни заведения, включваща планираните по график доставки за периода 13 март – 13 май. Количествата доставени продукти трябва да бъдат съобразени с броя деца и ученици в целевата група към съответното учебно заведение. 

Тези заявители подават заявка за плащане в областната дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ по седалище или адрес на управление на заявителя в срок от 10 работни дни след извършването на доставката. 

С направените изменения се въвежда изчерпателен списък от стоки, които се освобождават от вносни мита и ДДС, тъй като са необходими за борбата с последиците от пандемията от COVID – 19 през 2020 г. 

Сред тях са медицинските апарати, NIV маски за цяло лице, други видове маски, ръкавици, защитни щитове за лице, очила, работни облекла, защитни калъфи за обувки/калцуни, РНК екстрактори, COVID – 19 тестови комплекти и определени категории лекарствени продукти. 

Целта на това споразумение е да гарантира защитата на класифицираната информация, която е съвместно създадена от или обменяна между двете страни. То се прилага за всички дейности, договори или споразумения, включващи класифицирана информация, които ще бъдат изпълнявани или сключвани в бъдеще, както и за класифицирана информация, която вече е създадена или обменена в процеса на сътрудничество между страните преди влизането в сила на споразумението.

С изменението се въвежда приложение, в което са уредени минималните размери на сервитутните зони за линейни енергийни обекти за пренос и разпределение на електрическа енергия, за които са възникнали сервитути по силата на отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност. 

С инструкцията се създават образци на два нови документа. Те са:
1. оценъчен лист за вакантната длъжност, който съдържа информация относно  кандидатите за длъжността, както и за кандидатите, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността;

2. протокол от заседание на Комисията за избор на военнослужещи за назначаване на длъжности по Регистъра на вакантните длъжности за военнослужещи в състава на многонационални формирования, в международни организации и в други международни инициативи на територията на страната. 

Инструкцията е класифицирана с ниво „поверително“, поради което съдържанието ѝ не може да бъде обнародвано в „Държавен вестник“ на вниманието на широката публика, тъй като единствено служители с достъп до класифицирана информация могат да се запознаят с него. 

Както подсказва нейното наименование, с инструкцията се определят редът и начинът за обмен на информация между АПИ, МВР и АМ, както и условията и редът за достъп до Електронната система за събиране на пътни такси, Системата за вторична интеграция и правоприлагане (СВИП) и до Националния регистър на превозните средства и собствениците им. 

Този обмен се осъществява чрез информационните системи за пътен контрол и административнонаказателна дейност на МВР и модул „Пътни такси и разрешителен режим“ на Българската интегрирана митническа информационна система на АМ, от една страна, и Електронната система на АПИ и СВИП, от друга. 

Задължение на МВР е да предоставя на определените от Управителния съвет на АПИ длъжностни лица справочна информация от Националния регистър на превозните средства и собствениците им. 

Направените изменения са малобройни и несъществени, поради което не представляват обществен интерес. 

С решението се правят изменения по отношение на времето за пренасяне от край до край на пощенските пратки, както и на нормативите за качеството на услугата. 

Въвеждат се и нормативи за качество по отношение на редовността на събиране на пощенски пратки и по отношение на редовността на доставянето им.

 

С решението се въвеждат няколко промени в Приложение № 5. 

Според тези промени, при невъзможност за осъществяване на излъчване от предавателните станции възстановяването на излъчването се извършва във възможно най – кратък срок, след като отпаднат причините, предизвикали повредите. За да се предотвратят прекъсвания с по – голяма продължителност, е възможно да се използва друго (резервно) оборудване с аналогични параметри на повреденото. За посочените обстоятелства: невъзможност за осъществяване на излъчване, използване на резервно оборудване, както и възстановяване на излъчването след отстраняване на причините, довели до неговото прекъсване, предприятието уведомява КРС по имейл или гореща телефонна линия незабавно след възникване на съответното обстоятелство. 

Освен това, профилактиката на електронните съобщителни мрежи следва да се извършва поне веднъж в годината, като предприятието предварително уведомява аудиторията, Графикът за годишната профилактика се представя от предприятието на КРС до края на предходната година, като при промяна в графика предприятието незабавно уведомява КРС. Протоколът от профилактиката се представя от предприятието на КРС в 30-дневен срок от нейното извършване по образец съгласно настоящото приложение към техническите изисквания. 

Промени в местоположението на предавателната станция и/или на основни технически характеристики на електронните съобщителни мрежи, се извършват след подаване на заявление по образец за изменение и/или допълнение на разрешението и произнасяне на КРС с решение.

_______________________________________________________________________

Останалите броеве на електронното издание на Адвокатска кантора „Петкова“ можете да намерите в секцията „Бюлетин „Законодателство“