Наказателно право, Договорно право

Неплащане на издръжка. Защита и последици

Въпросът за неплащането на издръжка има две гледни точки. Едната е на лицето, което се нуждае от нея. Другата е на лицето, осъдено да я плаща.

Освен двете гледни точки, касаещи темата, съществува и различен ред за защита, в случай на неплащане на издръжка. Тя се осъществява по гражданскоправен ред, а при определени условия и по реда на наказателното производство.

В днешната статия ще разгледаме както двете гледни точки, така и двете възможности за защита. За целта ще започнем с един от случаите на неплащане на издръжка, по които кантората е предоставяла правна защита.

Случай от кантората*

Александър е разведен със съпругата си Емилия. От брака им има родени три деца – Мария, Владимир и Борислав. Упражняването на родителските права по отношение на Мария и Борислав е предоставено на майката. Родителските права по отношение на Владимир се упражняват от баща му. При развода Александър се съгласява да изплаща сам семейните кредити в размер на 80 000 лв. Същевременно, съдът го осъжда да плаща издръжка на децата си в размер на по 100 лв. месечно за всяко дете. Александър, обаче, смята, че за времето на плащане на семейните кредити, неговото задължение за издръжка ще се прихване с частта от задълженията на Емилия по кредитите.

От друга страна, освен семейните задължения, Александър плаща и два кредита на родителите си.

Няколко месеца след влизане в сила на решението за допускане на развода, Емилия се отказва пред нотариус от правото да получава издръжка за децата си. Отказът ѝ е писмен и е удостоверен с нотариална заверка на подписа и съдържанието.

Още преди този отказ, обаче, поради спиране на плащанията по кредитите, на трудовото възнаграждение на Александър са наложени множество запори. Вследствие на това, той спира да може да се разпорежда със сумите по сметките си, съответно прекратява плащанията по задълженията си за издръжка. Поради това, Емилия изважда изпълнителен лист, но не предприема действия по принудително изпълнение. Същевременно, тя подава жалба до прокуратурата. В резултат на тази жалба Александър е привлечен като обвиняем за престъпление, свързано с неплащане на издръжка.

* с оглед запазване на адвокатската тайна, имената на участниците са променени

Гражданскоправна защита при неплащане на издръжка

Въпросът за издръжката на ненавършилите пълнолетие деца е сред централните въпроси, които се решават при постановяване на решението за допускане на развод. Според Семейния кодекс,

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.


Това означава, че в гражданския процес обективните причини за неплащане на издръжка са без значение. Именно, поради това при принудително изпълнение за задължения за издръжка отпада несеквестируемостта на:
1. земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година;

2. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава.

По отношение на задълженията за издръжка, не се прилагат и правилата за несеквестируемостта на доходите на длъжника. Тоест, според гражданското право, задължението за плащане на издръжка се поставя преди неговите лични нужди.

Освен това, законът разпорежда, че при наличието на множество задължения, това за издръжка се удовлетворява с предпочитание.

Също с оглед значението на това задължение, исковете за установяването му се разглеждат по реда на бързото производство. В този случай, съдът се произнася с решение в двуседмичен срок от последното по делото заседание.

Най – важната защита, обаче, произтича от законовата забрана да се извършва прихващане със задължения за издръжка. Допълнителна гаранция за изпълнението на това задължение се съдържа и в законовата разпоредба, съобразно която отказът от издръжка за бъдеще време е нищожен. 

Това означава, че въпреки възприятията на Александър, че не дължи издръжка за времето на изплащане на семейните кредити, поради прихващане със задълженията на Емилия по последните, както и нотариално завереният ѝ отказ от издръжката, няма да имат правно значение. Това задължение ще подлежи безусловно на принудително изпълнение от доходите и имуществото на Александър.

Той не може да се защити и с възражението, че не е знаел законовите разпоредби. В този случай ще се приложи принципът, че незнанието на правото не извинява. Тоест, независимо от незнанието му, той ще дължи и лихвата за забава за неплатената издръжка.

Единствената възможност за отпадане на задължението за издръжка е изтичането на погасителната давност. По отношение на нея, обаче, има специфични правила за нейното спиране. Така, напр., давност не тече между родители и деца. В този случай, срокът за давността ще започне да тече (най – рано) от навършване на пълнолетие на детето.

Издръжката в наказателното право

Доста по – различно стоят нещата в наказателното право. Действително,

който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

За да бъде налице това престъпление, необходимо е осъщественото неплащане на издръжката да е умишлено. Според съдебната практика, умисълът е налице, когато деецът е съзнавал съществуването на задължението за издръжка. В допълнение, той следва да е имал обективна възможност да я заплаща. И на последно място, следва да е съзнавал общественоопасните последици от осъщественото неплащане на издръжка и да е искал тяхното настъпване или поне да се е примирявал с изпадането си в забава. При липсата на някой от тези елементи, не може да се счете, че е налице състава на престъплението.

Разбира се, за всеки конкретен случай съдът ще преценява дали обстоятелствата, които се отнасят за съответния подсъдим, действително водят до обективна невъзможност за плащане на издръжка. Така, например, в някои случаи при липсата на доход от трудова дейност, няма да бъде налице обективна невъзможност. В други случаи, обаче, тази липса ще представлява обективна невъзможност за плащане на издръжка.

Важно е да се отбележи,

че дори и да не се установи обективна невъзможност и решаващият съд да прецени, че престъпление все пак е извършено, това не означава автоматично, че неизправния длъжник по задължението за издръжка ще бъде лишен от свобода.

На първо място, това е така, тъй като с оглед тежестта на престъплението, неговата обществена опасност и обществената опасност на дееца, законът предвижда две алтернативно приложими наказания. Това са лишаването от свобода и пробацията. Фактът, че са алтернативно приложими означава, че съдът ще прецени кое от двете да наложи.

На второ място, деецът няма да получи наказание, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си. За да се приложи тази възможност е необходимо от деянието да не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба, обаче, не може да се приложи повторно.

На трето място, ако съдът прецени да наложи наказание „лишаване от свобода“, той може да отложи изпълнението му за изпитателен срок от 3 до 5 години.

В случая на Александър,

по отношение на него не може да бъде ангажирана наказателна отговорност. Това е така, поради няколко причини.

Първо, наложените запори на банковите му сметки, препятстват възможността му да се разпорежда свободно с парите в тях. С несеквестируемия си доход, той заплаща вноски по два кредита на родителите си, съгласно споразумение с колекторска фирма. С остатъка от сумите ги издържа, тъй като и двамата са с малки пенсии и сериозни заболявания, изискващи лечение, което те не могат да си позволят. Освен това, той дължи финансовото осигуряване на сина си Владимир, който живее с него. Така се оказва, че независимо от доброто му желание, Александър е изправен пред обективна невъзможност да заплаща дължимата издръжка.

Второ, в наказателния процес срещу Александър не може да се приложи принципа, че незнанието на правото не извинява. Това е така, защото за наличието на престъпление е необходимо в неговото съзнание да се е отразил факта на задължаването му. В конкретния случай не може да се говори за умисъл за неплащане на издръжка, тъй като той е смятал да поднови плащанията, след като погаси семейните кредити, за които е задължена и бившата му съпруга и по които тя не заплаща нищо. Това свое намерение той нееднократно е заявявал пред Емилия.

От друга страна,

отчита се и факта, че Александър няма специализирано образование, за да знае, че нотариалната заверка не изключва задължението му за издръжка. Напротив. Според закона, а и според обществените възприятия нотариусът има официални удостоверителни функции. В този случай, макар и в гражданския процес незнанието на правото да не извинява, в конкретния случай неплащането на издръжка не може да му се вмени във вина. Това е така, тъй като Александър е възприел отказа от издръжка на Емилия за официален, тъй като е заверен от нотариус.

Така, при липсата на умисъл, няма да бъде налице престъпление и Александър не следва да бъде подведен под наказателна отговорност.

В заключение 

За лицата, които се нуждаят от издръжка, законът предвижда сериозни средства за защита. Тези средства са безусловни в сферата на гражданското право. В наказателния процес, обаче, обстоятелствата около конкретния казус подлежат на индивидуална преценка.

_______________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани със средства за защита при неизпълнение на задължения, четете в секциите „Договорно право“ и „Принудително изпълнение“. Отговори на много въпроси по отношение на защитата на обвиняеми и подсъдими, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по граждански и наказателни дела за издръжка.

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
Email: office@petkovalegal.com

Административно право, Наказателно право

Шофиране с отнета книжка. Какви са последиците?

Един от най – често задаваните към кантората въпроси е „какви са последиците при шофиране след отнета книжка, поради употреба на алкохол/наркотични вещества/други причини?“. Ето защо в днешната статия ще разгледаме именно този въпрос. 

Всъщност, от съществено значение относно последиците при шофиране след отнета книжка е причината за нейното отнемане. 

В зависимост от това дали е отнета книжка, поради лишаване от право за управление на моторно превозно средство по наказателноправен или по административен ред, последиците и потенциалните наказания, на които подлежи виновното лице, са различни. 

От друга страна, в случаите, когато не се касае за отнета книжка, поради шофиране в нетрезво състояние, от значение е дали отнемането е принудителна административна мярка (ПАМ) или е наказание, наложено с влязло в сила наказателно постановление. 

Шофиране с отнета книжка, поради употреба на алкохол и/или наркотици

Както вече сме споменавали в разгледаните вече конкретни теми, свързани с шофиране след употреба на алкохол и шофиране след употреба на наркотици, тези деяния съставляват престъпление, което се преследва по наказателноправен ред, а производството приключва със споразумение или с присъда, която може да бъде осъдителна или оправдателна. 

В случаите на осъдителна присъда или споразумение, винаги се налага наказание лишаване на осъдения от право да управлява моторно превозно средство за определен срок. Често срещана хипотеза е, обаче, водачът с отнета книжка все пак да шофира и това нарушение рано или късно бива установено от полицейските органи. Също толкова често срещан въпрос е „какво може да ми се случи?“. Отговорът на този въпрос зависи от това дали шофирането с отнета книжка е извършено след употреба на алкохол/наркотични вещества или не. 

 

Шофиране след употреба на алкохол/наркотични вещества и с отнета книжка с присъда/споразумение

След като има влязла в сила условна присъда или споразумение,, одобряващо условна присъда, с които по наказателноправен ред е наложено наказание лишаване от право за управление на моторно превозно средство и осъденият бъде хванат да шофира в нетрезво състояние и с отнета книжка, последиците са доста сериозни. 

На първо място, по отношение на него отново ще бъде реализирана наказателна отговорност, тъй като, както вече казахме, във всички случаи шофирането след употреба на алкохол/наркотици съставлява престъпление. Това означава, че осъденият с предходната присъда, ще бъде осъден отново. Този път, обаче, наложеното наказание лишаване от свобода ще бъде ефективно, т.е. той ще лежи в затвора. Това е така, тъй като извършването на друго престъпление в рамките на изпитателния срок, пречи на възможността за нова условна присъда. 

На второ място, освен новоналоженото наказание лишаване от свобода, този водач ще изтърпи ефективно и предишното си наказание лишаване от свобода по условната присъда. 

ВАЖНО!!! Всъщност, именно затова отлагането на изтърпяването на наказание „лишаване от свобода“ се нарича „условно осъждане“. Това е така, тъй като ефективното изтърпяване на наказанието в затвор се поставя под условие осъденият да не върши други престъпления. В случай, че това условие не бъде спазено, отпада и възможността за последващо отлагане на изпълнението на наказанието. 

Пример: През м. януари 2020 г. Александър е бил хванат да шофира с концентрация на алкохол в кръвта 1,35 промила. Било сключено споразумение, с което той бил осъден на пет месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок и бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от девет месеца. През м. юли 2020 г. Александър отново бил хванат да шофира с отнета книжка и концентрация на алкохол в кръвта си 0,8 промила, като бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година и за още една година бил лишен да управлява моторно превозно средство. 

Тъй като, обаче, е извършил престъплението в рамките на изпитателния срок, Александър не може повече да се очаква условно осъждане. Той ще отиде в затвора за срок от една година и пет месеца (това е срокът по старата и по новата присъда). Разбира се, няма пречка той да бъде условно предсрочно освободен.    

ВАЖНО!!! В случаите, в които са налице повтарящи се през не много дълъг период от време престъпления, извършени след употреба на алкохол и/или наркотични вещества, възникват съмнения за наличие на зависимост. В тези случаи е възможно съдът да освободи престъпния деец от наказателна отговорност и да постанови принудителното му лечение, тъй като зависимостите могат да се разглеждат като основание за невменяемост. 

Шофиране с отнета книжка по наказателноправен ред с влязла в сила присъда без употреба на алкохол/наркотици

Често пъти, след като с влязла в сила присъда осъденият е с отнета книжка, той отново се качва зад волана, поради една или друга причина, но без да е употребил алкохол или наркотични вещества. 

Тази хипотеза е изключително интересна, тъй като се оказва, че когато едно лице е лишено от право да управлява моторно превозно средство от съда по наказателноправен ред, последиците за него са по – леки, отколкото, ако лишаването е станало по административен ред. 

Така, ако вземем дадения по – горе пример и Александър не е употребил алкохол, то той ще понесе глоба в размер на 100 до 300 лв., тъй като е управлявал моторно превозно средство с отнета книжка по съдебен ред. 

Шофиране с отнета книжка по административен ред

Лишаването от право за управление на моторно превозно средство е вид административно наказание за извършено административно нарушение по Закона за движението по пътищата. Най – често то се налага в случаите, в които е налице употреба на алкохол в концентрация под 1,2 промила. Разбира се, съществуват множество други нарушения, за които се налага това наказание, като сред тях са отказът за извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, отказът за представяне на документи на органите за контрол, отказът за изпълнение на разпореждания на органите за контрол, непоставяне на регистрационните табели на определените за това места и много други. 

Независимо от причината за отнемане на правото за управление на моторно превозно средство по административен ред за извършено административно нарушение, последиците са едни и същи и те са описани в Наказателния кодекс

Така, в този случаи хипотезите са три, съответно и предвидените последици са три. 

Първата хипотеза се отнася до случаите, в които е налице управление на моторно превозно средство в срока на изтърпяване на наказание „лишаването от право да управлява моторно превозно средство“, след като е наказан за същото деяние по административен ред. Наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева.

Пример: На Ивайло му е отнета книжката за срок от 12 месеца, заради това, че участвал в нерегламентирано състезание. На третия месец, обаче, когато Ивайло отново се качил зад волана, бил спрян от полицейски патрул и било установено, че той е лишен от право да управлява МПС. Тъй като това е първо негово нарушение, на него ще му бъде наложено административно наказание „глоба“ от 100 до 300 лв. На шестия месец, докато Ивайло все още е с отнета книжка, той пак се качва зад волана. Тъй като вече е бил наказван за това деяние по административен ред, по отношение на него вече ще се търси наказателна отговорност. 

Важно!!! Във всички случаи, преди ангажиране на наказателна отговорност, държавните органи ще трябва да докажат, че деецът е узнал за наложеното наказание, т.е., че наказателното постановление му е било връчено. 

Втората хипотеза се отнася за случаите, в които едно лице, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство извърши такова деяние. Наказанието е лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.

Пример: Да се върнем на примера с Ивайло. По отношение на него ще се реализира наказателна отговорност в тази хипотеза, ако в рамките на една година откакто му е наложена глобата от 100 до 300 лв. за това, че е шофирал с отнета книжка, отново бъде хванат зад волана. 

Третата хипотеза се отнася за случаите, в които лице управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Наказанието е лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева. 

Наказателна отговорност ще се търси включително и когато мярката е била оспорена, но още не е окончателно потвърдена или отменена от съда. Това е така, тъй като всички принудителни административни мерки се изпълняват незабавно и обжалването не спира изпълнението, освен ако не е изрично поискано от съда и той е уважил такова искане. 

В тази хипотеза попадат случаите на отнета книжка, заради неплатени глоби

В заключение

В много случаи налагането на административно наказание или на наказание лишаване от свобода, заради шофиране с отнета книжка, може бъде плод на произвол от страна на държавните органи. Освен това, много редки са хипотезите, в които това деяние може да доведе до ефективно лишаване от свобода. Въпреки това, обаче, в случаите на отнемане на свидетелството за управление на МПС е силно препоръчително мярката или наказанието да бъдат оспорени пред съда, а до момента на произнасянето, те да се спазват. 

Следва да се има предвид, че след като съдът отмени мярката „временно отнемане на СУМПС“ или наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за определен срок, административно наказващият орган ще дължи обезщетение за времето, през което мярката/наказанието са били незаконосъобразно наложени. 

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с административнонаказателната и наказателната отговорност, както и средствата за защита, можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ е специализирана в предоставянето на правна защита и в процесуалното представителство при оспорване на незаконни актове на полицията, както и при ангажиране на наказателна отговорност. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Административно право

Неплатените глоби и напускането на страната

В сряда, 10 юни, Министерството на вътрешните работи (МВР) обяви, че „системата „Административно – наказателна дейност на Пътна полиция работи на Граничния контролно – пропускателен пункт Калотина […] На водачите и пътниците, които преминават през границата се правят проверки за невръчени електронни фишове и неплатени задължения по Закона за движението по пътищата“. Така, ако се установи, че опитващият се да премине границата водач има невръчени документи, те се връчват, а ако има неплатени глоби, изисква се плащането им на място, а при отказ ще се отнема свидетелството за управление на моторното превозно средство (СУМПС). Според  представител на МВР тази дейност на администрацията, не води до ограничаване на правото на свободно движение. Нека видим дали това действително е така. 

Кога се прибягва до отнемане на СУМПС?

Отнемането на СУМПС, съгласно Закона за движението по пътищата, се прилага както като принудителна административна мярка, така и като наказание. И в двата случая, обаче, за да е налице основание за приложение на такова действие следва да бъде налице административно нарушение. 

Според закона, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Казано по – просто, административно нарушение е налице тогава, гражданин не е спазил някоя законова норма и за това негово нарушение е предвидено конкретно определено наказание

Принудителните административни мерки, от своя страна, се прилагат с две цели: прекратителна и превантивна и по – точно, за да се преустанови извършването на нарушението, както и да се предотврати възможността за извършване на ново такова в рамките на необходимия технически срок за налагане на наказание. Това означава, че теоретично, принудителната административна мярка не може да съществува самостоятелно и да се прилага без да е налице извършено административно нарушение, което да е предвидено в закон. Тоест, нейното приложение се намира в пряка и непосредствена връзка именно с него и с предстоящото наказание.  

И тъй като това е основен принцип на административното право, именно в този смисъл следва да бъдат построени административно – наказателните разпоредби на всеки закон и Законът за движението по пътищата не прави изключение. При обикновен преглед на последния, обаче, се установява, че сред принудителните административни мерки, съществуват такива, които не кореспондират с предвидено административно нарушение и наказание, което ги прави произволни. 

Такива мерки са и отнемането на СУМПС, както и временното спиране от движение на пътното превозно средство, заради неплатени глоби. 

Основната причина за произволност на тези мерки е, че шофирането с неплатени глоби не е административно нарушение, а е обикновено неизпълнение на публично задължение, за събирането на което съществува законово определен принудителен ред чрез предаване за събиране на публичен изпълнител. Така, отнемането на СУМПС и временното спиране от движение на пътното превозно средство в този случай излизат извън присъщите на принудителната административна мярка функции и по същество представляват принуда към плащане чрез заобикаляне на законовия ред за събиране на неплатени глоби. Подобен подход е недопустим, независимо от факта, че е законово определен, тъй като противоречи на целта на закона, която винаги се прилага с приоритет пред разпоредбите на същия този закон. 

Ограничаването на правото на свободно движение чрез отнемане на СУМПС на ГКПП за неплатени глоби

Макар и представителите на МВР да твърдят, че не е налице ограничаване на правата на гражданите чрез отнемане на СУМПС за неплатени глоби, практически това не е така. 

 

Накратко за правото на свободно движение

Правото на свободно движение на територията на страната и извън нейните предели е уредено в Конституцията на Република България и в Европейската конвенция за защита правата на човека. То се състои в това, че всеки е свободен да се придвижва по територията на страната, както и напуска нейните предели. 

Упражняването на това право не подлежи на никакви
ограничения
, освен на тези, предвидени в закона и необходими
в едно демократично общество:
1. в интерес на националната или
обществената сигурност;
2. за поддържане на обществения ред;
3. за предотвратяване на престъпления;
4. за защитата на здравето и
морала
или на правата и свободите на другите. 

Изброяването е изчерпателно, което означава, че всяко ограничаване на правото на свободно придвижване извън горния списък е недопустимо и ще подлежи на отмяна. 

Важно е да се има предвид, че освен четирите специални основания за ограничение, съществуват и две общи такива, които следва да съществуват едновременно и независимо едно от друго. Това са, първо, ограничението да е предвидено в закон и второ, да е необходимо в едно демократично общество. Последното означава ограничението да не е произволно, независимо от неговото законово съществуване 

 

Фактическото ограничение

Фактът, че при отнемане на СУМПС на ГКПП за неплатени глоби няма да е налице формално ограничаване на правото на свободно придвижване, наложено със съответен акт на компетентен държавен орган, далеч не означава, че такова няма да съществува фактически. 

Така всъщност, отнемането на СУМПС на ГКПП и временното спиране от движение на пътното превозно средство, което, впрочем, също би трябвало да се прилага, ако мярката беше идентична на съществуващата такава от около две години насам, в повечето случаи ще доведе именно до фактическо ограничаване на правото на свободно движение. 

Това ще се случи на първо място, когато водачът с неплатени глоби, пътува сам. В този случай не само, че правото му на свободно движение ще бъде ограничено, но и той ще бъде поставен в нерешима ситуация на границата между Р. България и друга държава без възможност за своевременно връщане или продължаване. Подобна мярка може да доведе до изключително тежки последици за съответния водач, което е недопустимо, когато той, всъщност, не е извършил административно нарушение, за да понася каквито и да било негативи.  

На второ място, дори и водачът да не пътува сам, то сред пътниците е възможно да няма правоспособен водач. Така, горните последици ще възникнат не само за неизправния водач с неплатени глоби, но и ще бъдат засегнати правата и на други лица, на които пък не може никакво неприемливо деяние да им се вмени във вина. 

 

На трето място, наличието на правоспособен друг водач, различен от този, който управлява МПС с неплатени глоби, не означава, че той практически може да шофира, нито има законов ред, той да бъде принуден да го направи. 

Относно законосъобразността на това ограничение и съответствието му с международните стандарти

Отнемането на СУМПС на ГКПП за неплатени глоби, освен че е недопустима принудителна административна мярка, то води до произвол, тъй като противоречи на целта на закона и функциите на този тип мерки, до заобикаляне на закона и представлява незаконосъобразно фактическо ограничаване на правото на свободно придвижване, което противоречи на международните стандарти. 

Последното е така, тъй като, макар и да е предвидено в закона, отнемането на СУМПС на ГКПП за неплатени глоби не отговаря на останалите критерии за законност. На първо място, липсва необходимост от предприемането на такава мярка, тъй като е предвиден подробен законов ред за принудително събиране на неплатени глоби с осигурено право на защита за задълженото лице.  Такова право липсва при принуждаването към плащане чрез отнемане на СУМПС. На второ място, не може да се говори, че това е мярка, подходяща за приложение в „едно демократично общество“. 

На второ място, ограничаването на правото на свободно придвижване чрез отнемане на СУМПС на ГКПП не отговаря на четирите специални критерии за законност, тъй като не се прави нито в интерес на националната или обществената сигурност, нито за поддържане на обществения ред, нито за предотвратяване на престъпления, нито за защита на здравето, морала или правата и свободите на другите. Мярката се прилага единствено с цел събиране на публични държавни вземания, което не е основание за ограничаване правото на свободно придвижване. 

Без отговор остава въпросът дали изобщо при отнемане на СУМПС на ГКПП, поради неплатени глоби, е налице компетентен орган, който да приложи тази принудителна административна мярка, тъй като тя е предвидена в Закона за движението по пътищата, а органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ нямат правомощия по този закон. 

 

Относно връчването на ГКПП на невръчени документи

Законът не съдържа подробни правила относно връчването на наказателни постановления и електронни фишове, но те могат да се изведат по тълкувателен път, като правилото е, че те се връчват на посочения от нарушителя адрес срещу подпис. Когато той не може да бъде намерен на този адрес, а новият ми адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. 

Що се отнася до отказа да бъде получено връченото наказателно постановление или електронен фиш, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което се подписва.

Горното означава, че връчването на ГКПП на невръчени документи представлява заобикаляне на закона, което, първо, е недопустимо и второ, може да доведе до негативни последици за нарушителя, поради това, че държавните органи не са изпълнили законово определените си правомощия. 

Така, например, при невръчено съобразно законовите правила наказателно постановление, с което се налага наказание „отнемане на СУМПС“, наказаното лице няма как да узнае за него, но продължаването на шофирането води до търсене на наказателна отговорност за шофиране без книжка. Разбира се, в тези случаи такава отговорност практически не може да се реализира, поради липса на субективната страна на престъплението. От своя страна, съответните държавни органи в едно такова производство ще бъдат длъжни да докажат, че наказаното лице е лично уведомено за наказанието. 

С връчването на документи на ГКПП, които държавните органи не са връчили по определения законов ред за това, обаче, ще се „облагодетелстват“ в процеса на доказване за това, че не са изпълнили законовите си правомощия с достатъчно старание. Именно в това се състои заобикалянето на закона чрез недопустимо запълване на празнота в него, свързана с връчването на административни актове. 

Що се отнася до "детайлните проверки" за неплатени глоби на ГКПП на пътниците в напускащите страната автомобили, то те към момента нямат законова опора. Също така, дори и да се проведе такава проверка, то съответният пътник не може по никакъв начин да бъде принуден да плати, освен по реда на принудителното изпълнение.

В заключение

Отнемането на СУМПС на ГКПП, заради неплатени глоби е поредната мярка, чието приложение повдига повече въпроси, отколкото да води до каквито и да било позитиви. Тя повдига и множество съмнения за държавен произвол и последователно ограничаване на правата на гражданите, както и за липса на достатъчен административен капацитет и компетентност по отношение на изпълненията на правомощията на държавните органи своевременно да събират неплатените публични държавни вземания по изрично и изчерпателно предвидения в закона ред.  

_____________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани със защита правата на гражданите в административни и административно – наказателни производства, можете да намерите в секцията „Административно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ е специализирана правна кантора с богат процесуален опит в представителството, защитата и съдействието на граждани срещу незаконосъобразни действия на държавни органи. 

Права на човека, Договорно право

Психически тормоз. Какви са правата ни?

Извършването на психически тормоз е възможно да се случва вкъщи, на работното място, на улицата – от съседи, от познати или от непознати. Всъщност, психическият тормоз е един от най – често срещаните видове тормоз. Неговите последици могат да бъдат много сериозни, макар и често да са подценявани. Сред тях са чувството на страх, безсилие, притеснение, нервно напрежение, тъга и др. под. Тези последици в правото се наричат неимуществени вреди и подлежат на обезщетяване по справедливост по преценка на съдилищата. От друга страна, не е важно само обезщетяването на жертвите на психически тормоз, но и неговото фактическо прекратяване.

На въпроса за извършен психически тормоз от бивш/настоящ партньор или роднина няма да се спираме подробно днес. Тази тема вече сме разглеждали подробно както в платформата „Обясни ми правото„, така и в секцията „Домашно насилие и сексуален тормоз„. Тези от вас, които нямат време да прочетат статията „Домашно насилие. Как да го разпознаем?„, могат да чуят как могат да се защитят от психически тормоз вкъщи във видеото „Обясни ми правото: Домашно насилие„. Наказателноправните въпроси на домашното насилие също вече сме разглеждали. Можете да ги намерите в темата „Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие„.

По отношение на извършения психически тормоз при условията на домашно насилие законът предвижда доста сериозна правна защита. Защита от такъв тормоз е предоставена и на работното място в рамките на приложението на Закона за защита от дискриминация. Не по този начин стоят нещата в случаите, в които този вид тормоз е извършен извън работното място или домашната среда.

Ето защо днес ще разгледаме както средствата за защита от тормоз на работното място, така и извън него.

Що се отнася до темата за психически тормоз, осъществяван при нарушение на правилата за обществения ред в етажна собственост, можете да се запознаете с един от казусите, по които специалистите на кантората са работили и с чието съдействие е спечелено делото. Това можете да направите в статията „Психически тормоз от съседи. Спечелено дело“.

Психически тормоз на работното място

Извършването на психически тормоз на работното място въз основа на защитените от закона признаци представлява дискриминация. Според Закона за защита от дискриминация,

Забранява се тормозът въз основа на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Кога е налице „тормоз“ на работното място?

Тормоз е всяко нежелано поведение въз основа на горните признаци. Това поведение може да бъде изразено физически, словесно или по друг начин. В контекста на психическия тормоз, той най – често се извършва словесно, макар и да може да приеме всякакви други форми. Наличието на извършен по друг начин психически тормоз ще се преценява за всеки конкретен случай.

В обхвата на определението за тормоз на работното място се включва и специфичната цел или резултат от неговото извършване. Те се състоят в накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Такъв тормоз може да бъде извършен от колега/ръководител или от клиент. За да се потърси, обаче, защита по реда на Закона за защита от дискриминация, необходимо е още той да е извършен в рамките на работното място.

Отговор на въпроса кога тормозът е извършен на работното място Законът за защита от дискриминация не съдържа. Затова, можем да потърсим определение на термина „работно място“ в друг нормативен акт. Така, според Кодекса на труда,

„Работно място“ е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието.

Така, например, психическият тормоз на работното място може да се изразява под формата на обидни коментари за външния вид, образованието, квалификацията и др. Той може да се осъществи и чрезю непрекъснато подаване на сигнали до ръководители за несъществуващи нарушения или в заплахи за такива сигнали.

Защита при тормоз на работното място

Както при сексуалния тормоз, за който говорихме в статията „Сексуален тормоз – как да го разпознаем„, както и във видеото „Обясни ми правото: Сексуален тормоз„, средствата за защита на жертвите на тормоз на работното място, в т.ч. и психически тормоз, са три.

Първо, ако служител стане обект на тормоз на работното си място, той може да уведоми работодателя. Последният, от своя страна, е длъжен да извърши проверка и да предприеме всички необходими действия за прекратяване на тормоза. В случай, че лицето, което го упражнява е работник/служител в същото предприятие, работодателят следва и да му наложи дисциплинарно наказание.

Ако работодателят не предприеме мерки за прекратяване и преустановяване на тормоза или предприетите мерки не са достатъчни, пострадалият работник може да се обърнем към Комисията за защита от дискриминация. Ако тя установи нарушение от страна на работодателя на горното задължение, ще му наложи имуществена санкция.

ВАЖНО!!! Комисията за защита от дискриминация няма правомощия да присъжда обезщетения за претърпени неимуществени вреди от упражнения тормоз.

Третата възможност за защита е по съдебен ред чрез подаване на искова молба до съответния съд. Единствено той има правомощия, освен да наложи глоба на работодателя, съответно на лицето, извършило тормоза, да присъди и обезщетение за претърпените негативни емоции, вследствие на упражнения тормоз. Според техния обем и интензитет, съдът ще определи размера на справедливото обезщетение.

Психическият тормоз, осъществен извън работното място и домашната среда

Както видяхме по – горе, а и от предишните ни статии и видеа, законът предоставя ясно определена защита срещу осъществяването на тормоз, в т. ч. психически и сексуален, на работното място и в домашна среда. Тази защита не винаги е достатъчно ефективна, но най – малкото е законово определена.

Доста по – различно стоят нещата в случаите на извършен психически тормоз навсякъде другаде извън работното място и домашната среда. Това е така, защото липсва изрична правна уредба, която да осигурява защита в подобни случаи.

ВАЖНО!!! Психическият тормоз на работното място, който не е извършен въз основа на някой от защитените признаци по – горе, също няма се квалифицира като такъв по Закона за защита от дискриминация. Същото се отнася и за случаите, в които такъв тормоз е осъществен от бивш или настоящ партньор, с който постралият не се (е) намира(л) в брачна връзка или във фактическо съжителство.

Така, например, психическият тормоз може да бъде извършен от съсед, който непрекъснато подава сигнали до домоуправителя за несъществуващи нарушения. Или пък постоянно звъни на вратата ни с обиди, претенции, заплахи, скандали и др. Психическият тормоз може да бъде осъществен от (не)познат по телефон или по интернет. Той може да се изразява в заплахи за разпространение на (интимни/голи) снимки, на опозоряващи обстоятелства, на споделени тайни и др.

В зависимост от характера, обема, интензитета и целта на действията, представляващи психически тормоз, той може да бъде квалифициран и като престъпление. Това се отнася за случаите, когато е осъществена заплаха с престъпление (убийство, телесна повреда, накърняване на имущество и др.). Това ще се отнася и за случаите, когато психическият тормоз се осъществява с цел пострадалият да се разпореди със свое право, напр. да даде определена сума пари, да продаде имот и др. или да извърши нещо против волята си.

Как да се защитим?

В зависимост от това дали осъщественият психически тормоз съставлява престъпление или не съществуват две възможности за защита – гражданскоправна и наказателноправна.

ВАЖНО!!! При липсата на изрична правна уредба, квалификацията на осъществените актове, представляващи психически тормоз, ще се прави за всеки конкретен случай. Съобразно тази квалификация се определя и подходящият правен ред за предприемане на действия по защита.

ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЗАЩИТА

Гражданскоправната защита срещу действия, представляващи психически тормоз, се осъществява в случаите, в които те не съставляват престъпление. Тя се реализира по реда на търсене на отговорност за непозволено увреждане.

ВАЖНО!!! По същия ред се търси и заплащането на неимуществените вреди при установяване на тормоз на работното място и в домашна среда.

Според закона,

Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

За разлика от постановките на наказателното право, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Това означава, че извършителят на психическия тормоз ще трябва да докаже, че вредите, които са възникнали, заради действията му, не са причинени виновно.

ВАЖНО!!! За да е налице подлежащ на обезщетение психически тормоз, необходимо е извършените действия да са „непозволени“, т.е. да противоречат на закона. Не е задължително те да съставляват престъпление или административно нарушение. Така, например, няма да бъде налице психически тормоз, а оттам и непозволено увреждане, когато съсед подава сигнали до домоуправителя за действителни нарушения от страна на друг живущ в етажната собственост. Напротив, психически тормоз, а оттам и непозволено увреждане ще бъде налице, когато сигналите са подадени при ясното съзнание от страна на съседа, че нарушения не съществуват, но пък желанието му е да навреди на пострадалите, като стане причина да бъдат викани регулярно от домоуправителя за даване на обяснения. Същото се отнася и за случаите, в които сигналите са до държавни и общински органи.
Непозволено увреждане ще има, например и тогава, когато се осъществяват заплахи за разпространение на снимки/опозоряващи обстоятелства с цел да се създаде психически дискомфорт за пострадалия.

Кои вреди подлежат на обезщетяване?

Извършителят на психическия тормоз ще бъде длъжен да обезщети всички преки и непосредствени вреди, които са възникнали от неговите действия. Тези вреди могат да бъдат имуществени. Сред тях ще бъдат, например, платените такси и хонорари за правна помощ и защита. На обезщетение подлежат и пропуснатите ползи. Така, например, вследствие на упражнения тормоз, у пострадалия може да е възникнал страх за излизане от дома му. По този начин той е пропуснал свои професионални ангажименти, които са щели да му донесат финансови изгоди. Тези пропуснати изгоди следва да бъдат заплатени от извършителя на тормоза. За целта е важно, обаче, да се докаже, че пропускът се намира в пряка и непосредствена връзка с осъществените незаконосъобразни действия.

Подлежащите на обезщетение вреди могат да бъдат и неимуществени. Те се състоят в преживяните страх, стрес, нервно напрежение, притеснение, както и във всякакви други отрицателни емоции. Обезщетението за тези вреди се определя от съда по справедливост. Преценката зависи от характера, степента, обема, честотата и интензитета на действията, които представляват психически тормоз.

Така, например,

колкото по – дълго и често във времето са отправяни заплахи за разпространение на снимки/позорящи обстоятелства, толкова по – голям ще бъде размерът на присъденото обезщетение.

Как да потърсим обезщетение?

Търсенето на обезщетение става чрез подаване на искова молба до съответния компетентен съд. В нея следва да се посочат подробно обстоятелствата, при които е извършен психическия тормоз.

НАКАЗАТЕЛНОПРАВНА ЗАЩИТА

Както споменахме по – горе, някои действия, представляващи психически тормоз, могат да осъществяват признаците на престъпление. В зависимост от тяхното естество, ще се прецени дали може да се прибегне до наказателноправна защита. В тези случаи се подава подробна и аргументирана жалба до съответната прокуратура.

ВАЖНО!!! В случаите, в които осъщественият психически тормоз съставлява престъпление, искането за обезщетение може да се направи в съдебната фаза на наказателния процес. Това става чрез подаване на граждански иск. Подробно ще говорим за него в следващите ни теми.

Пример

1. Г-н А. заплашва г-жа Б., че ще разпространи нейни интимни снимки, ако не му даде 5 000 лв. Налице е изнудване.
2. Г-н В. системно изпраща текстови съобщения до г-н Г., че ще запали колата му, ако продължи да я паркира на „неговото“ паркомясто. Налице е заплаха с престъпление.

В заключение

Психическият тормоз може да предприеме множество форми – от много леки и безобидни до много тежки, съпроводени със сериозни последици. Ето защо този вид тормоз не бива да се подценява. В зависимост от това дали е осъществен в рамките на работното място, домашната среда или където и да било другаде, правните средства за защита се различават. Във всички случаи, обаче, извършителят ще има задължение да обезщети пострадалия за причинените вреди.

Търсенето на отговорност за осъществен психически тормоз има двояка функция. От една страна, пострадалият ще получи определена парична сума, която да го възмезди за претърпените негативни емоции. От друга страна е налице и предупредителната роля на тази отговорност към извършителя, който ще трябва да поправи поведението си към спазването на законите. Поради това е изключително важно психическият тормоз да бъде своевременно разпознат, а пострадалият да потърси адекватна и ефективна защита на правата си.

________________________________________________________________________

Още интересни теми, четете в секциите „Права на човека„, „Наказателно право“ и „Договорно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя висококвалифицирана правна помощ и защита на пострадали от тормоз на работното място, в домашна среда, както и при непозволено увреждане и извършено престъпление.