Административно право, Наказателно право

Разпространение на снимки без наше съгласие

Практиката за разпространение на снимки без съгласието на заснетото лице съвсем не е рядко срещана. Дали тя се отнася до „папарашки“, интимни или съвсем обикновени снимки е без значение за правото, тъй като при определени условия съставлява нарушение. Това е така, защото снимките, чрез които заснетият може да бъде идентифициран, представляват лични данни. Последните се ползват с особена национална и европейска закрила.

Как да се защитим в случай на заснемане без наше съгласие?

Последиците от неправомерното разпространение на снимки могат да се разгърнат в множество правни клонове. Основната защита се осъществява пред Комисията за защита на личните данни. Наказателното право също предоставя защита, когато разпространените снимки представляват порнографски материал (при т. нар. „голи снимки“). Гражданското право пък се използва за обезщетяване на настъпилите вреди от неправомерното разпространение на снимките.

Кога снимките представляват лични данни по смисъла на Закона за личните данни (ЗЗЛД)?

Според ЗЗЛД и Общия регламент за защита на данните (GDPR) за лични данни се приема всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано.

Дадено лице може да бъде идентифицирано чрез име, ЕГН или физически/IP/електронен адрес. То може, обаче, да бъде идентифицирано и чрез някакви специфични негови признаци. Те могат да бъдат физически (вкл. белези и татуировки), генетични, психически, умствени, икономически, културни или социални.

Именно възможността заснетото лице да бъде идентифицирано чрез използването на горните признаци прави снимките част от обхвата на понятието „лични данни“, а оттам и разпространението им без неговото съгласие представлява законово нарушение.

ВАЖНО!!! За да е налице нарушение при разпространение на снимки, е необходимо на тях да се вижда лицето на заснетия или други негови особени признаци. Ако тези условия не са налице, заснетият не може да бъде идентифициран. Съответно снимката не попада в обхвата на понятието „лични данни“. Ако, обаче, се разкрива, например, част от лице, въпросът дали заснетият може да бъде идентифициран, подлежи на преценка.

Горното се отнася и в случаите на разпространение на интимни (голи) снимки. Ако на снимката не се вижда лицето на заснетия, белези, татуировки или други подобни признаци, по които да бъде идентифициран, нарушение няма да има. По наказателноправен ред, обаче, би могло да се търси отговорност на лицето, което ги разпространява, в случай че то твърди, че на снимката е заснет точно определен конкретен човек.

ВАЖНО!!! Разпространението на такива снимки или заплахата за това може да представлява домашно насилие под формата на психологически тормоз. По – подробно за домашното насилие говорим във видеото „Обясни ми правото: Домашно насилие„, както и в статията „Домашно насилие. Как да го разпознаем?“.

Защита при неправомерно разпространение на снимки

И така, установяваме, че сме станали жертва на неправомерно разпространение на снимки. Кой правен ред за защита да използваме?

ВАЖНО!!! Когато сами сме разпространили снимките си в публичното пространство, тяхното „споделяне“ от други хора не е неправомерно.

Спорен е въпросът ще бъде ли неправомерно разпространението на снимка, качена от заснетото лице в социалните мрежи с ограничение на публиката – „само приятели“? Според мен, отговорът на този въпрос следва да бъде положителен. Това е така, защото поставяйки ограничението „само приятели“, заснетият изразява мълчаливо съгласие снимките му да бъдат видяни единствено от определен кръг от хора. Съответно, разпространението без негово изрично съгласие извън този кръг, би следвало да се цени като нарушение. Така, например, медия е получила снимки на дадено лице чрез негов „приятел“ в социалните мрежи. Снимката е част от ограничените за широката публика публикации и е в секцията „само приятели“. Разпространението, от страна на медията, на такава снимка, следва да се приеме като нарушение.

Административноправна защита

Както споменахме по – горе, административноправната защита срещу неправомерно разпространение на снимки се осъществява чрез подаване на жалба до Комисията за защита на личните данни. Срокът за подаване на жалба е шестмесечен и тече от деня на узнаване на нарушението и не по – късно от две години от извършването му. Комисията се произнася в тримесечен срок от получаването ѝ, като в случай че констатира неправомерно разпространение на снимки, тя я уважава.

Изключения! Съгласно ЗЗЛД,

обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.

До скоро тази изключително обща формулировка беше конкретизирана от десет субективни критерии, въз основа на които да се прави преценка дали обработването на лични данни за горните цели се прави при наличието баланс между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни. Те, обаче, бяха обявени за противоконституционни, поради което вече не могат да намерят приложение. Ето защо, за момента, преценката за наличието на такъв баланс се прави за всеки конкретен случай.

Например,

извършено е убийство. Извършителят е избягал и се предполага, че е въоръжен и опасен. Властите подозират, че автор на престъплението е Иван Петров, чийто снимки се появяват по медиите с призив гражданите, които са го виждали, да се обадят в полицията. В случая
балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни ще бъде налице. Това е така, защото Иван Петров е потенциално опасен и гражданите имат право да знаят как изглежда той, за да могат да се предпазят.

Друг пример. Медия публикува снимка на Иван Петров, придружена със заглавие „Ето го убиецът на Георги Георгиев“. В този случай балансът е нарушен. Това е така, първо, тъй като въпросът дали убиецът на Георги Георгиев е точно Иван Петров ще се реши с влязла в сила присъда. Второ, така формулираното заглавие по никакъв начин не засяга правото на информация, тъй като тя е непотвърдена. Трето, свободата на изразяване може да бъде ограничена в случаите, в които може да доведе до сериозно нарушаване на правата на трето лице, както е в конкретния пример.

Наказателноправна защита

Наказателноправната защита при разпространение на снимки без съгласието на заснетото лице се използва най – често в случаите на разпространение на интимни (голи) снимки. В зависимост от техния характер и сцените, които изобразяват, те могат да попаднат в обхвата на определението за порнографски материал.

Според Наказателния кодекс,

„Порнографски материал“ е изготвен по какъвто и да е начин, неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, чието съдържание изобразява реално или симулирано блудствено действие, съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, както и похотливо показване на половите органи на лице.

Така може да се окаже, че в определени хипотези разпространението на голи снимки, представлява престъпление. В този случай наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева. Ако заснетото лице е непълнолетно или изглежда като такова, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до осем хиляди лева.

Кога дадена снимка представлява порнографски материал, подлежи на преценка за всеки конкретен случай.

Гражданскоправна защита

Гражданскоправната защита, както споменахме по – горе, е средството, чрез което се обезщетява пострадалото от нарушението лице. Тя се активира тогава, когато нарушението е констатирано официално от съответния държавен орган. Искането за обезщетение се предявява пред съответния съд по местоживеене/местонахождение на нарушителя. То обхваща претърпените имуществени и неимуществени вреди от нарушението. В повечето случаи най – сериозни са нанесените морални щети, размерът на чието обезщетяване се определя от съда по справедливост. Те включват претърпените притеснения, унижения, страх, засягане на честта и доброто име, уронване на авторитет и престиж, издаване на интимна тайна и т.н.

ВАЖНО!!! Твърде често неправомерното разпространение на снимки без съгласието на заснетото лице се случва от страна на бивш интимен партньор като форма на отмъщение за случилата се раздяла. Когато този бивш партньор е лицето, с което заснетият е бил във фактическо съжителство или в брак, разпространението на снимките може да се окаже домашно насилие във формата на психологически и емоционален тормоз. Същото се отнася и по отношение на заплахата за разпространение на такива снимки.

В заключение

Проблемът за неправомерното разпространение на снимки е сравнително нов за българското правоприлагане. С напредването на технологиите тази практика, обаче, става все достъпна и възможна. От друга страна, навременното подаване на сигнали, би довело до нейното пресичане още в зародиш.

____________________________________________________________

Още интересни теми можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Наказателно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява висококвалифицирана правна помощ и съдействие в случаите на нарушения, свързани с лични данни.

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com 

Административно право, Договорно право, Наказателно право

Катастрофа с тротинетка. Права на пострадалия

Все по – масовото присъствие на индивидуалното електрическо превозно средство (тротинетка) по пътищата за обществено ползване води и до все повече инциденти, в които участници са лек автомобил и водач на тротинетка.

Обичайната причина за тези инциденти е невниманието на шофьорите, масовата практика за отнемане на предимство или за „притискане“ на пътя на велосипедисти, мотористи, а вече и на водачи на тротинетка. Много често, когато именно водачът на лекия автомобил е виновен за пътното – транспортно произшествие, с цел да се размине срещата със закона, предлага определена сума пари, която да покрие само имуществените вреди от катастрофата за повредената или унищожена тротинетка.  

Подобно предложение често се оказва примамливо за водача на електрическата тротинетка и той го приема без да свърже с органите на реда. Това, в повечето случаи води до сериозно ощетяване на правата на пострадалия, вследствие на непознаването им, като се пропуска обезщетяването на всички останали вреди, които биха могли да възникнат. 

Ето защо в днешното кратко изложение ще поговорим за това какви са правата на пострадалия водач на тротинетка при катастрофа с лек автомобил, какви са първите спешни действия, които той следва да предприеме непосредствено след катастрофата, трябва ли да приема пари „на ръка“ от виновния водач, както и какви са вариантите за защита и получаване на обезщетение. 

Права на пострадалия водач на тротинетка

Правата на пострадалия при всяко пътно – транспортно произшествие се активират в пълна степен, когато той няма вина за настъпването му или когато е налице съпричиняване. 

Водачът на електрическа тротинетка няма да бъде виновен за настъпването на пътно – транспортното произшествие тогава, когато е спазил в пълна степен Закона за движението по пътищата и инцидентът е настъпил изцяло, поради нарушения, извършени от водача на лекия автомобил. Най – често срещаното такова нарушение е отнемането на предимство. 

Подробна информация за задълженията на водача на електрическа тротинетка като пълноправен участник в движението по пътищата можете да намерите в статията „Новите правила за електрическите тротинетки“, като индивидуални електрически превозни средства по смисъла на закона. 

Съпричиняване (на вредоносния резултат) ще има тогава, когато и двамата водачи са извършили нарушение на правилата за движение. Най – честият случай на съпричиняване възниква тогава, когато водачът на тротинетката не е слязъл от нея при преминаване по пешеходна пътека, а водачът на лекия автомобил не е спрял на нея, с което двамата са реализирали ПТП. В този случай правата на пострадалия не се прекратяват, но обезщетението, което той получава за претърпените от него вреди се намалява. 

И така, както стана ясно, основното право на пострадалия водач на електрическа тротинетка е да получи обезщетение за претърпените от него:

– имуществени вреди: повредена или унищожена тротинетка, както и всички останали вещи, които вследствие на катастрофата са били повредени или унищожени (напр. слънчеви очила, мобилен телефон, др. ел. устройства);

– неимуществени вреди: при ПТП, в по – голямата част от случаите, именно тези вреди съставляват най – голям финансов размер. В зависимост от степента на увреждането на пострадалия водач обезщетенията могат да достигнат до 70 – 80 хил. лв.    

Защита и обезщетяване на претърпените вреди

За да се обезпечат доказателствата за настъпилите вреди е изключително важно в момента на пътно – транспортното произшествие да бъдат извършени няколко задължителни действия:

– обаждане на тел. 112 с цел съобщаване за произшествието и изчакване на патрул на сектор „Пътна полиция“ (КАТ). Полицейските служители трябва да изготвят протокол за ПТП, в който да се впишат причинените имуществени вреди, да направят тест за употреба на алкохол/наркотични вещества на участващите в ПТП водачи, както и да установят виновния за инцидента.

ВАЖНО!!! В случай че водачът на тротинетка е употребил алкохол или наркотични вещества, ще е налице съпричиняване. Следва да се има предвид, че за разлика от подобните случаи с управление на моторно превозно средство под въздействието на алкохол над определени граници или на наркотични вещества, където наказанието е лишаване от свобода, при управление на електрическа тротинетка след употреба на алкохол или наркотици, наказанието се налага по административен ред и е глоба в размер на 20 лв. (фиксиран). Често пъти именно това обстоятелство спира водачът на електрическата тротинетка да потърси правата си от страх, че ще му бъде ангажирана по – сериозна отговорност, но това далеч не е така. 

– в случай че водачът е пострадал физически, не е необходимо да се изчаква патрул на КАТ, а трябва да се извика линейка, която да го закара в най – близкото лечебно заведение. Пострадалият ще бъде разпитан от полицията направо в болницата;

– след приключване на прегледите / разпитите, пострадалият трябва незабавно да посети съдебна медицина за снабдяване с медицинско свидетелство за получените увреждания. Това важи и за случаите, в които са налице само натъртвания без нарушения на цялостта на кожата / кръвонасядания (синини) / охлузвания / счупвания и др. под. (т. нар. „болкова симптоматика). Тоест, във всички случаи е необходимо посещение в съдебна медицина.   

В зависимост от резултатите от взетите проби с дрегер за употреба на алкохол / наркотични вещества от страна на водача на лекия автомобил, както и в зависимост от причинените вреди на водача на електрическата тротинетка, защитата на последния може да бъде наказателноправна или гражданскоправна. 

Наказателноправна защита

Възможността за наказателноправна защита се активира в следните случаи:

– виновният водач на лекия автомобил е употребил алкохол / наркотични вещества;

– нанесена е средна или тежка телесна повреда на пострадалия водач на електическата тротинетка.

ВАЖНО!!! 

Телесната повреда е средна, когато е причинено трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците (всички видове счупвания), снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст  или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезбразяване на лицето или на други части на тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота (напр. някои счупвания на носа и мозъчно сътресение [комоцио]), наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. 

Телесната повреда е тежка, когато е причинено продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. 

Във всички случаи на установяване на шофиране на МПС след употреба на алкохол над 1,2 промила / наркотични вещества се образува бързо досъдебно производство. Това се случва веднага след получаване на резултатите от дрегер / дръг тест / кръвна проба. Същото се отнася и до случаите на средна или тежка телесна повреда. Това се случва след получаване на медицинското свидетелство за вида на получените увреждания и тяхната квалификация. 

В случай че все пак не бъде образувано бързо производство, следва да се подаде жалба в прокуратурата (не в полицията).

Защо е важно да се реагира още в момента на образуване на досъдебното производство срещу виновния водач?

Причините са от правно – процесуално естество. Още на етап досъдебно производство е необходимо водачът на електрическата тротинетка да поиска да участва в него като „пострадал“. Това му дава право да получава информация за хода на разследването и да прави искания по него, както и да бъде информиран за моментите на повдигане на обвинение (предварително и пред съд). 

Именно в момента на узнаването за повдигането на обвинение пред съд и насрочването на т. нар. „разпоредително заседание“ пострадалият може да поиска да участва и в съдебната фаза като частен обвинител и граждански ищец. Ако пропусне този момент, той не може да направи това по – късно и за да получи обезщетение за причинените вреди, трябва да изчака постановяването на присъда и влизането ѝ в сила, което може да отнеме много време. 

Друг практически проблем на пропускането на този срок е невъзможността на пострадалия да узнае кога е постановена присъда и кога тя е влязла в сила, тъй като всъщност, той няма да има достъп нито до номера на делото, нито до материалите по него.   

Възможност за провеждане на наказателноправна защита има и в случаите на причиняване на лека телесна повреда, но това не става чрез прокуратурата, а по желание на пострадалия директно пред съда. 

Гражданскоправна защита

Гражданскоправната защита се активира в случаите, в които няма настъпили телесни увреждания или ако има, те са леки и пострадалият водач на електрическата тротинетка не желае да търси наказателноправна защита по наказателноправен ред. 

Гражданскоправната защита се провежда по реда на Закона за задълженията и договорите по съдебен ред или чрез извънсъдебно споразумение. 

При избора на варианта за защита чрез извънсъдебно споразумение е необходимо изключително внимателно да се следи за неговите параметри, по възможност с помощта на специалист с опит в тази материя, тъй като в 100% от случаите се залагат клаузи, които са в ущърб на пострадалия, но се разчита той да не ги забележи, особено в случаите, в които не ползва правна помощ. 

Клаузите на споразумението подлежат на предоговаряне единствено преди то да бъде сключено. След като вече са положени подписите на страните, параметрите на споразумението се стабилизират, т.е. не подлежат на отмяна, освен в някои много ограничен брой случаи (напр. нищожност на цялото споразумение). 

В заключение

Както във всеки един случай, така и в случаите на инциденти между електрически тротинетки и леки автомобили, необходимо е пострадалият водач добре да познава правата си, тъй като именно това познаване е от полза както за своевременно събиране на нужните документи с цел търсене на обезщетение за претърпените вреди, така и за осигуряване на невъзможност за съгласие с неравноправни клаузи при потенциални споразумения. 
___________________________________________________________________

Още интересни статии, както и телевизионни интервюта, свързани с изясняване на правилата за управление на електрическа тротинетка, видовете отговорност на нейния водач, както и неговите права и задължения, можете да намерите в секциите „Административно право“„Наказателно право“ и „Медийни изяви“

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага специализирана правна помощ за водачи на електрически тротинетки по административно – наказателни и наказателни дела. 

За контакти:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Договорно право

Неустойка при неизпълнение на договор

Темата за дължимостта на неустойка се разгръща както в гражданското, така и в търговското право. Съответно правната ѝ уредба се намира в Закона за задълженията и договорите и в Търговския закон.

Съществува и законна неустойка. Тя, обаче, няма бъде предмет на настоящия анализ, тъй като в практиката се среща изключително рядко.

Неустойка. Същност и функции

Както споменахме по – горе, тя е институт на гражданското и на търговското право. Поради това, тя се уговаря между равнопоставени субекти. Нека видим какво, всъщност, представлява тя?

Същност

Когато говорим за неустойката, уговорена в договор, нейната най – важна характеристика е, че тя представлява предварително определена отговорност в случай на пълно или частично неизпълнение на задълженията в него.

Какво да правим, ако длъжникът не изпълнява задълженията си по договора?

„Предварително определена“ означава, че настъпилите за вреди, които съответстват на размера на неустойката, не е необходимо да се доказват.

Например, Георги и Никола сключват договор, съгласно който Никола ще достави на Георги лек автомобил от конкретно определена марка и с конкретно определени характеристики, както и с конкретно определена дата на цена 10 000 лв. Тя трябва да бъде платена на 20 месечни вноски от по 500 лв. Неустойката в тежест на Никола е в размер на 3 000 лв. Тя се дължи, в случай че той не успее да достави автомобила в срок или достави автомобил с други характеристики.

Неустойката е уговорена и в тежест на Георги. Тя се дължи, в случай че той спре плащанията и е в размер на оставащите до края на срока на договора вноски. Така, в случай че Никола не изпълни задължението си за доставка на автомобила, той ще дължи на Георги 3000 лв.

Той, от своя страна, няма нужда да доказва, че претърпените от него вреди са точно в размер на 3000 лв. Същото се отнася и в случаите на неизпълнение на задължението за плащане от страна на Георги.

ВАЖНО!!! В случай че изправната страна е претърпяла вреди, които надвишават размера на неустойката, тя може да ги претендира. За да може, обаче, да ѝ бъдат присъдени, техният размер трябва да бъде доказан.

Функции

Тя не е безпредметно съществуваща договорна клауза, а има своите функции. Те са обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Обезпечителната ѝ функция служи като гаранция, че в случай на неизпълнение, неизправната страна ще дължи най – малко нейния размер. Част от тази функция е и превантивния характер на неустойката. Той произтича от нейния „сплашващ“ елемент, а именно, че страхът от заплащане на неустойка в случай на неизпълнение ще послужи като мотивация за добросъвестно отношение между страните.

Обезщетителната функция намира проявление в това, че неустойката се уговаря с цел покриване на вреди, настъпили поради неизпълнение. Важна гаранция за обезпечаване на тази функция е липсата на необходимост тези вреди да се доказват до размера на уговорената неустойка.

Санкционната функция се изразява в това, че неустойката представлява своеобразно „наказание“ за допуснатото неизпълнение.

Стриктното съблюдаване на изброените функции е от изключително значение. Малко по – надолу ще видим защо.

Възможно ли е неустойка да бъде прекомерно висока, съответно да бъде намалена?

Отговорът на този въпрос зависи от това дали тя е уговорена по гражданско или по търговско правоотношение.

В гражданското правоотношение

Когато неустойката по договор, който не е търговска сделка и тя е прекомерна, съдът може да я намали. Законът определя и критериите, въз основа на които се прави преценката за това прекомерна ли е неустойката или не.

На първо място, тя ще подлежи на намаляване, в случай че е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди. Така, ако вземем нашия пример от по – горе, неустойката в размер на 3000 лв. би била прекомерна, ако поради неизпълнението на задължението на Никола да достави автомобила, Георги го е закупил от другиго на цена 10 200 лв. Тоест, претърпените от Георги вреди са в размер на разликата между първоначалната и покупната цена, която е 200 лв.

На второ място, съдът може да я намали, ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти. Така, неустойката може да бъде намалена, в случай че Никола достави червен автомобил, вместо уговорения черен цвят. Изпълнението е неправилно, но все пак Георги е получил своя автомобил. Дали е червен или черен е въпрос на пребоядисване, чиято стойност е, да речем 1000 лв. Неустойка в размер на 3000 лв. ще бъде прекалено голяма в този случай.

В търговското правоотношение

Тук нещата са малко по – особени. Това е така, тъй като при уговарянето на неустойка по двустранната търговска сделка, законът счита страните за равнопоставени професионалисти при упражняване на своята търговска дейност. Ето защо в тези случаи не се допуска намаляване на неустойката, поради прекомерност.

Това, обаче, не означава, че тя не може да бъде намалена, поради противоречие с добрите нрави. То ще бъде налице тогава, когато тя е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В този смисъл е тълкувателната практика на Върховния касационен съд.

В светлината на примера с договора между Георги и Никола, нека предложим, че двамата са еднолични търговци. Уговорените между тях неустойки не могат да бъдат намалени, поради прекомерност. Но, в примера, в тежест на Георги е уговорена неустойка, която е нищожна. Това е така, тъй като заплащането на оставащите до края на срока на договора вноски под формата на неустойка, излиза извън трите изброени по – горе нейни функции. В примера, неустойката, която следва да плати Георги се равнява на това, което Никола би получил, в случай че договорът им продължаваше своето действие. Впрочем, противоречието с добрите нрави в този случай ще се отнася и за гражданскоправните отношения.

ВАЖНО!!! Законът не предвижда отпадане на задължението за заплащането ѝ, поради прекомерност. В гражданскоправните отношения тя може да бъде само намалена на това основание, а в търговскоправните – не може. Това, обаче, не означава, че тя трябва да се плати във всички случаи. Както видяхме по – горе, уговорената неустойка може да противоречи на добрите нрави и съответно да отпадне.

В заключение

Както повечето неща правото, така и въпросите, свързани с неустойката, се преценяват за всеки конкретен случай. Особено що се касае за поначално абстрактни понятия като „прекомерност“ и „добри нрави“. От друга страна, въпросът дали тя може да се намали или да отпадне е от изключително значение за защита на финансовия интерес на неизправната страна по договора. Разбира се, в зависимост от фактите при конкретния случай, може да се иска от нея да заплати настъпилите от неизпълнението вреди, но в случай че уговорената неустойка отпадне, целият техен размер ще подлежи на доказване. А този процес не винаги е особено лесен.

______________________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с различните видове договори, както и последиците от неизпълнението на задължения по тях, четете в секцията „Договорно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя висококвалифицирана правна помощ при изготвяне на всякакви видове договори, както и правна защита и представителство по дела за неизпълнение на договорни задължения.

Административно право, Наказателно право

Демокрацията не е за всеки

Демокрацията означава най – просто казано „власт на народа“, но случващото се в България показва, че тя не е за всеки народ, особено когато той непрекъснато се лута измежду „по – малкото зло“. 

Поголовното погазване на човешките права в България не е от днес. Всъщност, страната ни на водещите места по осъдителни решения от Европейския съд по правата на човека в Страсбург

По статистика на Съвета на Европа, към днешна дата, най – сериозните проблеми в страната ни са свързани с незаконни действия на силите за сигурност, водещи до смърт, изтезания, малтретиране, прекомерна употреба на физическа сила и липса на своевременна медицинска помощ. Тези действия се проявяват най – често при полицейско задържане и в рамките на пенитенциарните заведения. Сред сериозните проблеми на България в областта на правата на човека са и липсата на ефективно разследване по наказателни дела, незаконните задържания, нарушенията на правото на свобода на събранията, липсата на равенство на гражданите, нарушения на правото на личен и семеен живот, осъществявани чрез незаконно заснемане, разкриване на кореспонденция и подслушвания, както и нарушения на избирателните права на гражданите. 

Това, което виждаме днес е едно просто отражение на липсата на „власт на народа“ най – малко от 1992 г. насам (от когато България се присъединява към Съвета на Европа и от когато се води „външна“ статистика за проблемите на демокрацията в страната ни). И това е типичен пример защо е необходимо гражданите своевременно да търсят и реализират правата си. 

Проблемите на демокрацията днес

Кризата, свързана с разпространението на COVID – 19 и непоследователните, а в много случаи и незаконосъобразни действия на управляващите, поставиха началото на „събуждането“ на нацията. 

Още в самото начало на кризата, правната общност предупреждаваше за задаващи се опити за авторитарност в управлението, което взе своя връх в предоставянето на възможност на правителството чрез закон, в противоречие с Конституцията, да обявява (подобно на) извънредното положение и да поставя ограничения в основни права на гражданите, сред които са правото на свободно движение и свободата на събранията. Последващо проявление на тази авторитарност беше забраната за организирано събиране на повече от десет души, за чието нарушаване се предвижда наказателна отговорност. 

По този начин под страх от „до пет години лишаване от свобода и глоба до петдесет хиляди лева“ беше направен опит за избягване на възможността за организирани протести. Тези опити, обаче, не сполучиха. 

Напълно произволното, но избирателно поставяне под задължителна карантина на български граждани на база на неустановени и неустановими критерии, възпрепятства възможността за нормално упражняване на правото им на свободно движение без да е налице доказателство за заболяване. Въведената задължителна 14 – дневна карантина и наказателната отговорност за нарушаването ѝ, заедно с 14 – дневния срок за обжалване на предписанията, които бяха скрепени с предварително изпълнение, поставиха карантинираните граждани в параграф 22 – да не могат да излизат от домовете си за 14 дни под страх от затвор, но единствено в рамките на същите тези 14 дни да могат да обжалват предписанията си – класически пример за нарушаване правото на защита и непредоставянето на ефективни правни средства за това. 

Веднага след това дойде и следващото ограничаване на правото на свободно движение чрез спорното отнемане на свидетелства за управление на моторни превозни средства по граничните контролно – пропускателни пунктове. 

През цялото това време, Наказателният кодекс беше „развяван“ като плашило за всички, които не искат да се съобразят с нарушенията на правата им. И въпреки че наказателно – репресивният апарат беше активиран повсеместно, особено в случаите на нарушаване на карантина, вече са налице първите крушения в тези производства, а в полза на незаконно обвинените в тях граждани вече е активирано правото на обезщетение от страна на държавата.   

В последните месеци наблюдаваме множество последователни опити за поставяне на демокрацията в страната на колене.

Прокурори разпространяват информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства и това деяние остава ненаказано, въпреки че е уредено в закона като престъпление (става дума за изнесените записи от разговори, в които се чува глас, за който се твърди, че е на президента Радев). 

Предлага се увеличаване наказателната репресия за деяния, за които поначало отстраняването на липсата на ефективен контрол би било достатъчно за драстичното им намаляване.

Полицейски произвол се оправдава с хулигански действия на пострадалите. 

По чуждестранни медии се разпространява информация, касаеща разследване срещу премиера за пране на пари.

Изтичат записи с глас, силно наподобяващ този на премиера, съдържащ нецензурни думи и изрази, някои от които насочени пряко по адрес на ръководителя на народната власт – председателя на парламента. 

В същия момент изтичат и снимки на шкафчета, пълни със стотици хиляди, а може би и милиони евро, златни кюлчета и оръжие, за които се твърди, че се намират в дома на премиера. 

Демокрацията, обаче, започна да се събужда едва когато срещу политически лидер, опитващ да достъпи публична държавна собственост бе използвана физическа сила от страна на представители на държавни институции. Тези действия засегнаха националната чест на гражданите, които възприеха това като напомняне, че „турчин е завзел част от българското черноморие“. В някои медии се появиха исторически препратки към башибозуците и заптиетата. 

Прокуратурата все по – ясно се проявява като охранител на изпълнителната власт в нарушение на уредения в Конституцията принцип на разделението на властите чрез показни акции, целящи повече демонстрация на сила и сплашване, отколкото ефективно разследване. 

Държавният глава, който според Конституцията следва да бъде обединител на нацията, призовава към оставки членове на изпълнителната и съдебната власт. 

Ръководителят на правителството иска да бъдат наложени глоби на участниците в протестите, заради неспазване на противоепидемични мерки.  

Полицаи използват груба физическа сила срещу граждани, упражняващи правото си свободно мирно да се събират на събрания и митинги. Всъщност, наличието на полицейски произвол не само, че отдавна не е изненадващ факт, но и е често подминаван. 

Задържат се политически активисти, а собственици на опозиционни медии се сдобиват с обвинения. 

Институции си прехвърлят отговорността за ширещото се беззаконие, потъпкването на човешките права и застрашаването на принципите на демокрацията. 

Министър на правосъдието си позволява публично грубо сравнение на свой предшественик с анимационен герой в пълно нарушение на протокола. А и на обикновеното възпитание. 

Висши държавни служители се появяват по медиите по тениски с якички. 

В крайна сметка, именно воденето на политика на страх и явни опити за налагане на авторитарно управление, особено по време на криза, може да доведе до ефекта на демокрацията – до желанието на народа да си върне властта. Именно този ефект наблюдаваме днес. Остава отворен въпросът ще бъде ли доведен той до своя край или демокрацията ще бъде окончателно и безвъзвратно изгорена именно, защото тя не е за всеки. 

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата на правата на човека, можете да намерите в секцията „Права на човека“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при нарушаване на основни човешки права, незаконни задържания и полицейски произвол. 

Административно право, Наказателно право

Новите правила за електрическите тротинетки

Електрическите тротинетки все повече навлизат в ежедневния живот като участници в движението по пътищата, а пълната липса на правна уредба, свързана с тях, доведе до хаос, съставени актове за управлението им без свидетелство за управление на моторно превозно средство и без регистрация в КАТ, а в практиката се появиха и случаи на образувани досъдебни производства за управление на електрическите тротинетки под въздействието на опиати

Още от миналата година законодателят се опитва да състави проект на закон, който да уреди правният режим на електрическите тротинетки. Имаше предложения тази уредба да влезе в Закона за движението по пътищата и това беше логичното решение. И така, в „Държавен вестник“, бр. 60 от 2020 г. бяха обнародвани промените, които уредиха една голяма част от електрическите тротинетки като индивидуални електрически превозни средства.

Новите правила за електрическите тротинетки според Закона за движението по пътищата

Въпреки че част от електрическите тротинетки получиха уредба в закона, други останаха неуредени и за тях, за всеки конкретен случай, ще се преценява представляват ли те моторно превозно средство или не. 

Новите правила, които законодателят прие по отношение на електрическите тротинетки важат за тези от тях, които отговарят на критериите за „индивидуално електрическо превозно средство“. 

Това е вид пътно превозно средство, което:
1. е оборудвано с електрически двигател;
2. максималната му конструктивна скорост надвишава 6 км/ч;
3. няма място за сядане или
4. мястото за сядане е с височина на референтната точка на седене до 540 мм за двуколесните и 400 мм за превозните средства с три или повече колела;
5. собствената му маса е до 50 кг. 

Както се вижда, основният критерий за определяне електрическите тротинетки представляват инвидидуално електричеко или моторно превозно средство с определена категория не е мощността на двигателя или конструктивната максимална скорост, а наличието или липсата на място за сядане и височината на неговата референтна точка.  

Всяко едно електрическо превозно средство, което не отговаря на горните пет критерия, не представлява индивидуално електрическо превозно средство и новите правила, уредени в Закона за движението по пътищата за този вид превозни средства не се прилагат. 

С промените в Закона за движението по пътищата, уреждащи правния режим на електрическите тротинетки се въвеждат множество правила, свързани с тяхното ползване и управление. Тези правила са аналогични на правилата, които важат за велосипедистите. 

На първо място, електрическите тротинетки могат да се движат по велосипедната инфраструктура (велоалеите) и по градските пътища, по които позволената скорост е до 50 км/ч. Правилото е това може да става, когато по съответната улица няма изградена велоалея. Съответно, електрическите тротинетки трябва да се движат възможно най – вдясно на платното за движение.  

Това означава, че по пътища, по които позволената скорост е над 50 км/ч (напр. бул. „България“ в гр. София), електрическите тротинетки ще могат да се движат само, ако има изградена велосипедна инфраструктура.

За електричеките тротинетки е забранено движението в BUS лентите и по тротоарите, както и във всички зони, маркирани със знак за забрана на влизане на велосипеди. 

Максималната допустима скорост на движение е 25 км/ч. Доколкото голяма част от електрическите тротинетки не показват на дисплеите си скоростта на движение, то техните водачи ще трябва или да се сдобият с такива или да намерят друг начин да спазват ограничението. За момента, обаче, не става ясно по какъв начин ще се контролира спазването на това изискване. 

По отношение на водачите на електрическите тротинетки важат и следните забрани:
1. да превозват други лица;
2. да се движат успоредно с друга тротинетка или двуколесно пътно превозно средство;
3. да управляват тротинетката без ръце;
4. да се движат в непосредствена близост до други пътни превозни средства или да се държат за тях;
5. да превозват, теглят или тласкат предмети, които пречат на управлението на тротинетката или създават опасност за другите участници в движението;
6. да използват мобилни телефони при управлението на тротинетката. 

С промените в Закона за движението по пътищата, свързани с електрическите тротинетки бяха въведени и възрастови ограничения. Така, деца под 14 годишна възраст няма да могат да управляват електрически тротинетки, а тези от 14 до 16 години ще могат да се движат в рамките на велосипедната инфракструктура. 

ВНИМАНИЕ! Законът позволява на общинските съвети да приемат по – строги правила за управление на електрическите тротинетки. Затова е важно водачите да бъдат запознати с местното законодателство в общината, в която живеят.  

През нощта, както и при намалена видимост, водачите на тротинетки са длъжни да използват светлоотразителни елементи върху видимата част на облеклото, позволяващи да бъдат лесно забелязани. Допълнително задължение на водачите е да тротинетките им да бъдат с включени светлини. 

ВАЖНО!!! Задължението за носене на каска се отнася единствено на лицата до 18 – годишна възраст. Това е и един от сериозните недостатъци на закона, тъй като буди недоумение причината, поради която законодателят смята, че пълнолетните лица не са уязвими, в случай на пътно – транспортно произшествие. Ето защо, макар и да не е задължително, силно препоръчително е носенето на каска. 

Разбира се, за неспазване на така уредените изисквания, са предвидени и САНКЦИИ.

На първо място, с глоба в размер на 10 лв. се наказва водач на електрическа тротинетка, който:
1. не ползва светлоотразителни елементи в облеклото си в тъмната част на денонощието и при намалена видимост;
2. не носи каска, ако е на възраст до 18 години. 

На второ място, с глоба в размер на 50 лв. се наказва водач на електрическа тротинетка, който:
1. не се движи по велоалеите, когато има такива, а когато няма – не се движи най – вдясно на пътното платно;
2. при намалена видимост или през нощта управлява тротинетката без да е включил светлините;
3. управлява тротинетката с неизправна спирачна система;
4. се движи по пътища и улици, на които максимално разрешената скорост на движение е над 50 км/ч, когато няма велоалея;
5. се движи в зони, забранени за влизане на велосипеди;

6. се движи в BUS лента;
7. развива скорост над 25 км/ч;
8. превозва други лица;
9. се движи успоредно с друга тротинетка или двуколесно пътно превозно средство;
10. управлява тротинетката без ръце;
11. движи се в непосредствена близост до друго ППС или се държи за него; 

12. превозва, тегли или тласка предмети, които пречат на управлението на тротинетката или създават опасност за другите участници в движението;
13. управлява тротинетката по тротоари;
14. управлява тротинетката извън велоалеите, ако е на възраст под 16 години;
15. управлява тротинетка, ако е на възраст под 14 години. 

ВАЖНО!!! Доколкото електрическите тротинетки представляват вид пътни превозни средства по смисъла на Закона за движението по пътищата, при управлението им е забранена употребата на алкохол над 0.5 промила, както и на наркотични вещества. Водач на електрическа тротинетка, който я управлява в пияно състояние или под въздействието на наркотици, подлежи на глоба в размер на 20 лв. 

И накрая, електрическите тротинетки, представляващи индивидуални електрически превозни средства не подлежат на регистрация в КАТ и не се изисква правоспособност за тяхното управление. 

 

Наказателна отговорност за управление на електрическите тротинетки без книжка, без регистрация в КАТ или след употреба на алкохол/наркотици

Както споменахме по – горе, за всички електрически превозни средства, които не отговарят на законовите критерии за индивидуално електрическо превозно средство, ще се прави отделна преценка за всеки конкретен случай представляват ли те моторни превозни средства или не. 

Така, електрическите скутери с мощност на двигателя между 250W и 4000W и конструктивна максимална скорост над 25 км/ч до 45 км/ч, които имат място за сядане с референтна точка на седене над 540 мм за двуколесните и над 400 мм за тези с три и повече колела, ще подлежат на регистрация в КАТ и за тяхното управление ще се изисква свидетелство за управление на МПС, категория „М“.  

ВАЖНО!!! Тъй като по – голямата част от електрическите тротинетки са внос от страни извън Европейския съюз, при покупката продавачът трябва да осигури сертификат за съответствие. Без него, скутерът няма да може да бъде регистриран, но въпреки това ще се носи съответната отговорност за липсата на такава регистрация. 

По отношение на тези скутери, важат правилата, приложими към мотопедите.  

По – мощните електрически скутери могат да влязат и в категория А1, А2 и А, в зависимост от мощността на двигателите. 

Когато говорим за електрическите тротинетки и скутери, подлежащи на регистрация, не можем и да не споменем за наказателната отговорност по смисъла на Наказателния кодекс за управление на такава тротинетка след употреба на алкохол и наркотици, както и при управление с отнета книжка. 

ВНИМАНИЕ!!! В тези случаи важат общите правила за наказване на водачите на моторни превозни средства. Тези правила сме коментирали в статиите „Шофиране след употреба на алкохол“„Шофиране след употреба на наркотици“ и „Шофиране след отнета книжка. Последици“

По темата за новите правила относно електрическите тротинетки и наказателната отговорност във връзка с тях, адв. Силвия Петкова гостува на предаването „Следобед с БСТВ“. Повече можете да видите във видеото по – долу.

В заключение

Макар и подробната регламентация на електрическите тротинетки да се забави с около година и половина от първото им появяване по българските пътища, тя вече е факт от 07.07.2020 г., като, разбира се, се очаква засилен контрол поне в началото на действието на новите законови промени. 

Въпреки това, остават множество въпросителни по отношение на по – мощните електрически тротинетки. Ето защо, във всички случаи, в които възниква съмнение за собственика представлява ли неговата електрическа тротинетка индивидуално електрическо или моторно превозно средство, подлежащо на регистрация, е препоръчителна консултацията със специалист, както и изпращането на запитване до началника на съответния сектор „Пътна полиция. 

_________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с тротинетките и отговорността, свързана с тях, можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Наказателно право“.   

Адвокатска кантора „Петкова“ е специализирана в предоставянето на правна помощ по административнонаказателни дела по Закона за движението по пътищата, както и по наказателни дела.

За въпроси, свързани с правния режим на електрическите тротинетки, както и в случаи на наложени наказания при тяхното управление, можете да се свържете с кантората на имейл office@petkovalegal.com или на телефон +359 885 47 77 57.  

Наказателно право, Права на човека

Привлечен съм като обвиняем. Какво да правя?

Наскоро в кантората беше получено обаждане от г-н Георгиев* със следния проблем. Преди няколко години сключил договор за кредит, а неговата позната г-жа Иванова* му станала поръчител. Поради една или друга причина, г-н Георгиев спрял да плаща вноските по кредита и изпълнението било насочено към имуществото на г-жа Иванова. Тя, обаче, подала жалба до прокуратурата, твърдейки, че г-н Георгиев е подправил подписа ѝ. Съответно тя не знае за съществуването на кредита и не е давала съгласието си да поръчителства по него. На база на тази жалба, г-н Георгиев е привлечен като обвиняем.

Господин Георгиев е изключително притеснен, тъй като не е подправял подписа на г-жа Иванова. Въпреки това, обаче, се страхува, че след като е привлечен като обвиняем, може да получи и присъда за нещо, което не е извършил. Дори и да го беше извършил, обаче, това не винаги означава присъда, а още по – малко и ефективна такава.

И тъй като г-н Георгиев далеч не е единственият, който се свързва с кантората, поради наличие на повдигнато обвинение, днес ще разгледаме именно фигурата „обвиняем“ в досъдебното производство.

Кой има качеството „обвиняем“ в досъдебното производство

Обвиняемият е централна фигура в досъдебната фаза на наказателния процес. Ето защо Наказателно – процесуалният кодекс съдържа изключително подробна уредба, която изяснява същността, правата и задълженията на участващия в това качество гражданин.

Същност

Най – кратко и просто казано, обвиняем е лицето, по отношение на което има данни, че е извършило престъпление. Още в началото на днешното изложение ще отбележим, че в досъдебното производство може да бъде повдигнато предварително и окончателно обвинение. Предварителното обвинение се повдига от разследващия орган, докато тече разследването. Окончателното обвинение се повдига от прокурора пред съд след приключване на разследването. Повдигането на предварително обвинение не винаги води до повдигане на окончателно обвинение. От своя страна, повдигането на обвинение пред съд не винаги води до присъда. А присъдата, пък, не винаги води до лишаване от свобода и въвеждане в затвор.

Права на обвиняемия

Лицето, привлечено в качеството на обвиняем има следните права:

  • да научи за какво предстъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства. Спазването на това право гарантира провеждането на справедлив процес съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека;
  • да дава или да откаже да дава обясняния по обвинението. Често пъти, особено когато е осъществено и задържане, разследващите органи убеждават лицето, привлечено като обвиняем, че ако си признае, ще бъде по – добре за него. Не във всички случаи, обаче, подобно твърдение е вярно. Това е така, защото е възможно обвиняемият изобщо да не е извършил престъплението. В този случай, самопризнанието му може да се използва за постановяване на присъдата. От друга страна, възможно е и обвиняемият действително да е извършил престъплението, но то да не може да бъде доказано. А при липса на доказателства и без самопризнание присъда не може да бъде постановена;
  • да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства и да прави необходимите извлечения. Не се случва рядко разследващите органи и прокуратурата да отказват да предоставят материалите по делото за запознаване или да ги предоставят с големи закъснения, с което или ограничават правото на защита на обвиняемия, или препятстват възможността защитата му да бъде организирана своевременно;
  • да представя доказателства;
  • да участва в наказателното производство;
  • да прави искания, бележки и възражения;
  • да се изказва последен;
  • да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси
  • да има защитник.

Ограничаването, на което и да е от тези права представлява съществено процесуално нарушение.

ВАЖНО!!!

Основно право на лицето, привлечено като обвиняем, е правото да има защитник. Защитникът, всъщност, е квалифицираният юридически помощник – адвокат, чието присъствие е гаранция за спазване правото на защита. Поради факта, че именно това е и едно от най – важните права на обвиняемия, то е подробно развито в закона. В тази връзка, обвиняемият има право:

  • защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие (напр. разпознаване). Обвиняемият все пак може да се откаже от това право, макар и да не е препоръчително;
  • да му бъде предоставяна обща информация, улесняваща неговия избор на защитник;
  • свободно да осъществява връзка със защитника си. Това право е особено важно в случаите на задържане. Обвиняемият има право по всяко време и без никакви ограничения да се обажда на защитника си, както и да се среща с него. Всеки опит за ограничаване на броя обаждания/срещи или тяхното времетраене представлява нарушаване на правото на защита;
  • да се среща насаме със защитника си. В много случаи по време на срещата заедно с обвиняемия и защитника, има униформен служител на МВР, който „пази“. Тази практика е изключително порочна и незаконосъобразна. Ето защо, ако подобно нещо се случи и ангажираният от Вас защитник не е поискал от полицейския служител да напусне помещението,  налице е накърняване на правото на защита, както и на правото на справедлив процес;
  • да получава съвети и друга правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита и на всяко друго процесуално действие с участие на обвиняемия.

Какво може да се случи, ако бъдете привлечени като обвиняем

Възможните по – сериозни последици от повдигането на обвинение са две – взимане на мярка за неотклонение или на друга мярка за процесуална принуда.

Мерки за неотклонение

Мярка за отклонение може да се вземе само по отношение на лице, което е обвиняем по дело от общ характер. Това е и логично, защото по делата от частен и частно – публичен характер, няма обвиняем, а само подсъдим.

Втората предпоставка, за да бъде взета законосъобразно мярка за неотклонение е от събраните доказателства да може да се направи обосновано предположение, че лицето е извършило престъплението, за което е обвинено.

Третата предпоставка за взимане на мярка за неотклонение е да е налице опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. Ето защо се казва, че мерките за неотклонение са превантивни мерки. Тяхната цел е да се осигури възможността за нормално провеждане на наказателния процес.

При липсата на която и да било от тези три предпоставки, мярка за неотклонение не може да се вземе. Поне не и законосъобразно.

Мерките за неотклонение са четири – задържане под стража, домашен арест, гаранция в пари/ценни книжа и подписка.

По отношение на това коя мярка е най – подходяща за конкретния обвиняем се преценяват множество фактори. Сред тях са степента на обществената опасност на престъплението и на обвиняемия, съдебното му минало, налични полицейски регистрации, събраните доказателства, здравословно състояние, семейно положение, професия и възраст, образование, оказано съдействие на разследващите органи, както и всякакви други данни за личността на съответния обвиняем.

Важно да се знае, че подписката и гаранцията могат да бъдат взети от органите на досъдебното производство, а домашен арест и задържане под стража се взимат само от съд и подлежат на инстанционен съдебен контрол.

Наблюдаващият прокурор може да постанови задържане до 72 ч. Това задържане има за цел да осигури явяването на обвиняемия пред съда, в случай че се иска мярка за неотклонение домашен арест или задържане под стража. Тя също се взима в случай на наличие на данни, че обвиняемият може да се укрие или да извърши престъпление. Въпреки че съдилищата твърде често не знаят как да процедират, това постановление подлежи на съдебен контрол.

Други мерки за процесуална принуда

Тези „други“ мерки за процесуална принуда също са свързани с осигуряване нормалния ход на наказателния процес. Те са пряко свързани с характера на престъплението, в което лицето, по отношение на което се взимат, е обвинено. Такива мерки са:

  1. временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС). Тази мярка се взима, в случай че лицето е обвинено в извършване на престъпление против транспорта и съобщенията, както и в хулиганство при управление на МПС;
  2. настаняване за изследване в психиатрично заведение;
  3. принудително довеждане (когато обвиняемият не се яви пред съответния орган, в случаите в които е редовно призован);
  4. мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата (налагане на запори и възбрани върху имуществото на обвиняемия);
  5. мерки за обезпечаване на разноски по делото.

В заключение

Както споменахме в началото, повдигането на „работно“ обвинение от разследващия орган не винаги води по повдигане на обвинение пред съд, което пък от своя страна не винаги води до присъда, а още по – малко до ефективна такава. Всички тези последици се преценяват за всеки конкретен случай с оглед тежестта на престъплението и събраните доказателства, както за извършването му, така и за неговия извършител. Така се стига до извода, че придобиването на качеството обвиняем не винаги означава осъждане, лишаване от свобода и наличие на съдебно минало.

Във всички случаи, в които е налице повдигнато „работно“ обвинение, но прокурорът прекратява досъдебното производство и не внася обвинителен акт в съда, несправедливо обвиненият има право на обезщетение от държавата за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. Същото се отнася и за случаите, в които повдигнатото пред съд обвинение завършва с оправдателна присъда.

________________________________________________________________________

* с оглед запазване на адвокатската тайна, имената са променени.

Други интересни теми в областта на наказателното право, можете да прочетете тук.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ в случаите на задържане и повдигане на обвинение.