Защита на потребителите, Договорно право

Неравноправни клаузи в потребителски договор

Както вече нееднократно сме говорили, потребителите се ползват с особена защита. Това е така, тъй като търговците често се възползват от икономически по – силната си позиция. Част от тази практика е и включването в потребителските договори на неравноправни клаузи. Чрез тях търговците смятат, че ще получат необосновано предимство, разчитайки че потребителят няма друг избор, освен да сключи договора именно с тях. В условията на пазарна икономика и развитие на конкуренцията това, обаче, далеч не е така. От друга страна, потребителите са все по – запознати с правата си и все по – рядко допускат нелоялните търговски практики. За да разширим тези познания, днес ще обсъдим темата за съществуването на неравноправни клаузи в потребителските договори.

Кога един договор е потребителски?

Когато обсъждахме темите за връщане и замяна на стока, онлайн пазаруване и потребителски кредит, някак между другото, споменавахме понятията „потребител“, „търговец“ и „потребителски договор“. И тъй като днешната тема категорично е пряко свързана с разбирането на тези понятия, ще дадем определения за тях.

Всъщност, тези определения се съдържат в Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Съгласно него,

Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Така, например, ако Иван купува готварска печка, за да оборудва домашната си кухня, той е потребител. Ако, обаче, Иван купува готварска печка, за да оборудва ресторанта си, тогава той вече няма това качество, тъй като придобива стоката във връзка с упражняваната от него стопанска дейност.

Отново според ЗЗП,

Търговец е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.

Така, например, ако Иван купува готварската печка от магазина за техника на Мария, то Мария е търговец. Търговец по смисъла на закона ще бъде и Георги, който е продавач – консултант в магазина на Мария.

От друга страна, както знаем от статията, посветена на въпроса какво да правим, когато длъжникът не изпълнява свое договорно задължение,

Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.

Така стигаме до извода, че потребителски договор имаме тогава, когато потребител и търговец се съгласяват да между тях да бъдат създадени насрещни права и задължения.

Така, например,

договорът между Иван и Мария за покупко – продажба на готварската печка е потребителски. Мария, обаче, може да заложи в него неравноправни клаузи. Затова, нека видим какво представляват те.

Кога са налице неравноправни клаузи в потребителските договори?

Въпросът за съществуването на неравноправни клаузи в потребителските договори също е уреден в ЗЗП.

Неравноправни клаузи имаме тогава, когато е налице уговорка във вреда на потребителя. Тя трябва да не отговаря на изискването за добросъвестност и да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. За по – голяма яснота, ЗЗП изброява видовете неравноправни клаузи.

ВАЖНО!!! Преди сключване на потребителски договор е задължително потребителят да прочете много внимателно неговите условия. Важно е да се внимава за наличието на неравноправни клаузи, които да се отстранят преди подписването на договора. Това би Ви спестило много главоболия, нерви и пари впоследствие.

ВАЖНО!!! Често пъти, търговците не се съгласяват да отстранят заложените в договори неравноправни клаузи, разчитайки, че потребителят ще се съгласи да сключи договора въпреки тях, поради липса на друг избор. Както споменахме в началото, обаче, друг избор винаги има. В някои случаи откриването му може да отнеме допълнително време на потребителя, но пък ще му спести потенциални бъдещи спорове с търговеца. От друга страна, подобно поведение на потребителите би имало дисциплиниращ ефект за търговците.

Видове неравноправни клаузи

Неравноправните клаузи, за чието съществуване трябва да внимаваме преди сключване на потребителски договор са следните:

i) освобождаване или ограничаване на отговорността на производителя, търговеца или доставчика, в случай на смърт или телесни повреди, причинени на потребителя в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика;

ii). изключване или ограничаване на правата на потребителя по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения;

iii) поставяне изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;

iv) позволяване на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика.

Пример

Нека поясним какво означава клаузата по т. iv). Да вземем да пример потребителския договор между Иван и Мария за покупко – продажба на готварската печка. Неравноправни клаузи по т. 4 ще бъдат налице в следния случай:

Иван получава предложение от Мария, включващо цена и гаранционни условия на готварската печка. На пръв поглед той ги одобрява, подписва договора и заплаща цената на печката. В момента, обаче, той не разполага с подходящ транспорт, затова се уговаря с Мария да вземе печката след три дни. През това време, обаче, той намира същата готварска печка на по – добра цена в магазина на Петър. В подписания от него договор с Мария, обаче, е предвидено, че откаже да получи печката, Иван няма да получи връщане на платената от него сума. Клаузата ще бъде неравноправна, ако същевременно с това, договорът предвижда, че Мария не дължи обезщетение на Иван, в случай че не успее да достави закупената от него печка.

Продължаваме с видовете неравноправни клаузи

Към списъка с неравноправни клаузи в потребителските договори се включват и:

v) задължаване на потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;

vi) позволяване на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка. За да бъде клаузата неравноправна същата възможност трябва да не е предоставена на потребителя;

vii) позволяване на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;

viii) предвиждане на необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя.

ix) предвиждане на автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор.

ВАЖНО!!! Клаузите, съдържащи прекалено кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора, както и за автоматичното му продължаване могат да се открият най – често при договори за предоставяне на периодични услуги. Например, при сключване на срочен договор с доставчик на интернет/сателитни услуги. Неравноправни клаузи ще имаме тогава, когато договорът предвижда, че той се продължава автоматично, ако клиентът не поиска прекратяването му след изтичане на срока му. По същия начин стоят нещата и при клаузи, според които договорът ще бъде продължен, ако клиентът не заяви прекратяването му три дни преди изтичането на неговия срок.

Неравноправни клаузи ще имаме тогава, когато договорът предвижда, че той се продължава автоматично, ако клиентът не поиска прекратяването му след изтичане на срока му. По същия начин стоят нещата и при клаузи, според които договорът ще бъде продължен, ако клиентът не заяви прекратяването му три дни преди изтичането на неговия срок.

Други видове неравноправни клаузи

По – нататък в списъка с неравноправни клаузи се включват:

x) налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;

xi) позволяване на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;

xii) позволяване на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;

xiii) предвиждане на възможност цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата. Неравноправна ще бъде и клаузата, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора. Това се отнася за случаите, в които окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;

xiv) предоставяне право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;

xv) налагане на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.

Важно!!! Това условие ще бъде налице, когато, напр. договорът съдържа клауза, според която потребителят дължи плащане дори и ако търговецът не достави стоката.

xvi) даване на възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;

xvii) изключване или възпрепятстване правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон. Тук се включва и необоснованото ограничаване средствата за доказване, с които потребителят разполага. Същото се отнася и за случаите, когато на потребителя се налага тежест на доказване, която е за сметка на търговеца;

xviii) ограничаване обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставяне на неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;

xix) изключване на възможността на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора;

xx) поставяне на други подобни условия.

Защо е важно да следим за неравноправни клаузи още преди сключването на потребителския договор?

На първо място, навременното им откриване ще помогне и за тяхното навременно отстраняване.

На второ място, неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Така, ако договорът за покупко – продажба на готварската печка от нашия пример е сключен при общи условия (както и става обикновено в тези случаи), Иван не е могъл да им повлияе. Това е така, тъй като общите условия се изготвят предварително. В случай че Иван не е съгласен с тях, единственият му избор е да не сключва договора с Мария. Тоест, в повечето случаи те не подлежат на индивидуално договаряне. При това положение, включените в общите условия неравноправни клаузи ще бъдат нищожни. Договорът между двамата ще отпадне единствено, ако не може да се приложи при изключването на тези клаузи.

По по – различен начин стоят нещата, ако съдържащите се в договора неравноправни клаузи са индивидуално уговорени. В този случай те нямат да бъдат нищожни. Това е така, защото се смята, че потребителят е имал възможност да се запознае с тях и да им повлие. Това обстоятелство се основава на факта, че все пак потребителския договор е съглашение между равнопоставени страни. Той се сключва на база на взаимно съгласие, изразено по отношение на неговите условия. След като потребителят се е запознал с индивидуално уговорените неправноправни клаузи и те не са били променени по негово искане, приема се, че е налице неговото информирано съгласие за прилагането им. Съответно рискът от това се възлага в негова тежест.

Нека да дадем пример

Иван решава да закупи готварска печка от магазина за техника на Мария. Компанията, която е собственик на магазина е изготвила общи условия за такъв вид договори. В тях е записано, че ако Мария не достави стоката, тя не дължи връщане на платените суми. Предвидено е още, че ако Иван откаже да приеме печката, Мария няма да му върне парите. Изправени сме пред неравноправна клауза в общи условия. Според закона, тази клауза е нищожна.

Във втория случай, договорът за покупко – продажба на готварската печка е изготвен индивидуално между Иван и компанията, чийто собственик е Мария. В него е записано, че ако Мария не достави стоката, тя не дължи връщане на платените суми. Предвидено е още, че ако Иван откаже да приеме печката, Мария няма да му върне парите. Отново сме изправени пред неравноправна клауза. Тя, обаче, няма да бъде нищожна, ако Иван, при условията на информирано съгласие, я е приел.

ВАЖНО!!! Според закона доказването, че дадена клауза е индивидуално уговорена, е в тежест на търговеца. Според Върховния касационен съд фактът, че клаузата е уговорена в индивидуален договор, не означава задължително, че самата тя е индивидуално уговорена.

Неравноправни клаузи в договор за банков кредит

В допълнение към разпоредбите на ЗЗП, Законът за потребителския кредит урежда допълни основания за недействителност на договорни клаузи. Те са:

  1. предварително изключване или ограничаване на правата на потребителите;
  2. клауза в договора за потребителски кредит, съдържаща отказ от потребителски права;
  3. клауза, имаща за цел или резултат заобикаляне на законови изисквания.

От друга страна, според съдебната практика

Подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него.

В заключение

Преценката за наличието или липсата на неравноправни клаузи в потребителските договори е изключително сложна и всеобхватна. За съжаление, потребителите твърде често подписват договори и/или общи условия без изобщо да ги прочетат. Това обикновено се случва, когато търговецът представи на потребителя десетки страници с неясно формулирани общи условия. Същевременно с това често пъти търговците притискат потребителите да подписват „по – бързо“ без да им дават реална възможност да се запознаят с предложените условия. Трябва да се знае, обаче, че потребителят има право на разумен срок за преценка на предложените условия. Ето защо, никой не е длъжен да се подпише под документ, който не е прочел. Всъщност, именно подробният прочит и доброто разбиране на предложените условия е това, което осигурява превенцията на бъдещи проблеми.

_______________________________________________________________________

Още интересни теми в областта на потребителските права можете да намерите в секцията „Защита на потребителите„. Повече за правата и задълженията на страните по различните видове договори, четете в секцията „Договорно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага специализирана правна помощ и защита на потребители.

Компетентни държавни органи за разрешаване на потребителски спорове са Комисията за защита на потребителите и районните съдилища.

Наказателно право

Получаване на заплахи. Как да се защитим?

Как да постъпим, когато сме изправени пред случай на получаване на заплахи? Отговор на този въпрос ще потърсим в днешната статия.

Заплахата, всъщност, сама по себе си е закана, която може да предизвика основателен страх у заплашения. В практиката се приема, че при отправяне на такава закана, не е задължително лицето действително да се е изплашило. Достатъчно е да съществува основание, че заплахата би могла да се осъществи.

Кога е налице случай на получаване на заплахи?

Получаване на заплахи е налице тогава, когато някой се закани с престъпление против личността или имота на другиго. Наравно с това, получаване на заплахи ще има и тогава, когато заканата се отнася до личността или имота на близките на заплашеното лице. Тази закана може да бъде отправена устно, писмено, по електронен път или по какъвто и да е друг начин, който позволява възприемането ѝ от заплашения.

Престъпление е всяко общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Така например, всяка закана с убийство, нанасяне на побой, разрушаване или подпалване на къща, вила, апартамент, автомобил е заплаха с престъпление.

ВАЖНО!!! Често срещани са случаите на получаване на заплахи за разгласяване на чувствителна информация за дадено лице или пък например, на негови интимни снимки. При тези обстоятелства няма да е налице заплаха с престъпление. Разбира се съществуват някои рядко срещани изключения от това правилно. Сред тях са случаите, когато чувствителната информация е получена при упражняване на занятие (напр. по време на психотерапевтична сесия) или е събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, или е неправомерно придобита от архива на Министерството на вътрешните работи. 

В случаите, в които заканата не е с престъпление, нейният характер се преценява за всеки конкретен случай. Тази преценка е необходима с оглед предприемане на най – адекватните средства за защита. В повечето случаи може да се касае за упражняване на психически тормоз, който при определени обстоятелства представлява домашно насилие.

Повече по тази тема можете да прочетете в статията „Домашно насилие. Как да го разпознаем?“. А ако пък не разполагате с достатъчно време за четене, можете да чуете повече във видеото от „Обясни ми правото: Домашно насилие„.

Разграничение

Важно е да се прави разлика между обикновената заплаха с престъпление и заплахата с престъпление, която има и особена цел. Във втория случай, когато е налице заплаха с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за заплашения или негови ближни, направено с цел да го принуди да се разпореди с вещ или със свое право, или да поеме имуществено задължение, ще бъдем изправени пред изнудване.

Да дадем пример:

Получаване на заплахи (заплаха с престъпление) ще бъде налице, когато съседът Ви дойде при Вас и Ви каже: „Ако още веднъж паркираш на моето място, ще ти запаля колата“.

Изнудване ще бъде налице тогава, когато някой поиска да му продадете имота си за много ниска сума със заплаха, че ако откажете, ще Ви пребие.

Защита при получаване на заплахи съгласно Наказателния кодекс

Както вероятно вече се досетихте, отправянето на заплахи, които могат да възбудят основателен страх, е престъпление. В зависимост от характера и степента на заплахата, то може да бъде престъпление от частен или от общ характер.

Престъпление от частен характер

Нека първо с няколко думи обясним какво означава „престъпление от частен характер“. Такова е налице, когато наказателното производство за неговото разкриване, преследване и наказване се образува по тъжба на пострадалия до съда. В почти всички случаи на получаване на заплахи е налице престъпление от частен характер. Има и няколко изключения, които ще разгледаме по – долу.

И така, как да се защитим, в случай че към нас са отправени заплахи?

Защитата, както казахме по – горе се осъществява чрез подаване на частна тъжба до съда. Срокът за това е шестмесечен от деня на получаване на заплахата. Тоест, ако съседът ни е казал на 12.01.2020 г., че ще запали колата ни, ако още веднъж паркираме на мястото му, то частната тъжба трябва да бъде подадена най – късно на 12.07.2020 г. В случай че пострадалият почине преди изтичането на този срок, тъжбата може да бъде подадена от неговите наследници до изтичането му. Компетентен е съдът по местоизвършване на престъплението. Тоест, ако живея в София и съседът е отправил заплахата пред входа на блока, тъжбата си трябва да подам пред Софийски районен съд.

е сВАЖНО!!! В наказателното производство за престъпления от частен характер контролът върху неговия ход се намира изцяло в зависимост от волята на тъжителя. Тоест, то започва по негова инициатива и може да се прекрати по негова инициатива. Тъжителят може да поиска наложеното наказание да не се изпълнява, преди реалното му изпълнение да е започнало. Доказателствената тежест също се намира у тъжителя. Това означава, че е негова отговорността да докаже, че е била отправена закана с престъпление. Той следва да докаже и че заканата е била от естество да предизвика основателен страх, че може да бъде реализирана.

Престъпление от общ характер

Макар и в повечето случаи заканата с престъпление да е от частен характер, съществуват и изключения. Те са налице, когато заканата е отправена:

1. към длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

2. към лице, ползващо се с международна защита;

3. от лице, което се занимава с охранителна дейност или от служител в организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност. Заканата може да бъде отправена и от лице, което действа по поръчка на такава организация или се представя, че действа по нейна поръчка;

4. от лице от състава на Министерството на вътрешните работи или от лице, което се представя за такова;

5. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на група, занимаваща се с рекети или на организирана престъпна група.

Най – често срещаните случаи на получаване на заплахи, като престъпления от общ характер са заканите с убийство и заканата с престъпление, извършена при условията на домашно насилие. Повече за особеностите на втория случай, можете да видите в статията „Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие„.

ВАЖНО!!! Както в случаите на наказателно преследване от частен характер, така и при това от общ характер, пострадалият може да иска от съда да забрани на заплашващия непосредствено да го доближава. Освен това и в двата вида производства, заплашеният може да иска присъждане на обезщетение. То ще покрие претърпените от престъплението имуществени и неимуществени вреди. Имуществените вреди ще обхванат платената държавна такса, в случай на престъпление от частен характер. При престъпление от общ характер, те ще обхванат платения адвокатски хонорар. Неимуществените вреди от своя страна ще обхванат претърпените негативни емоции: притеснените, стрес, страх и др.

Защита от полицията

Твърде често, лицето, което е обект на заплахи не иска да се обръща към съда. В този случай може да потърси съдействие от полицията. Това може да стане чрез подаване сигнал на телефон 112 или в най – близкото РУ на МВР. В този случай е необходимо заплашеният да даде подробна информация къде, кога и при какви обстоятелства е била отправена заплахата. 

Ако органите на МВР преценят, че са налице основания да се предполага, че лицето, срещу което е подаден сигнала ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред, те ще му отправят писмено или устно предупреждение, което се удостоверява с протокол. Ако отправянето на заплахи продължи, полицейските органи могат да задържат заплашващия за срок до 24 часа.

ВАЖНО!!! В този случай не може да се търси обезщетение за претърпени вреди.

В заключение

Случаите на получаване на заплахи могат да бъдат безобидни. Съответно безболезненото им решаване между заплашения и заплашващия не е изключено. Твърде често, обаче, заплахите са доста сериозни и могат да разклатят спокойствието на заплашения за дълъг период от време. От друга страна, липсата на ответна реакция от страна на заплашеното лице може и да мотивира заплашващия да продължи противоправното си поведение. Ето защо познаването на средствата за защита и навременната реакция могат както да прекратят отправянето на заплахите, така и да предотвратят тяхното реално изпълнение.

_______________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с престъпленията и защитата от тях, можете да прочетете в секцията „Наказателно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява висококвалифицирано правно съдействие по наказателни дела от общ и частен характер.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Незаконна карантина
Медии

Незаконна карантина и право на свобода и сигурност

Адв. Силвия Петкова, специалист по наказателно право и защита правата на човека, коментира въпроса за нарушаване на правото на свобода и сигурност чрез поставяне на недоказано болни лица под незаконна карантина. 

Вижте повече във видеото. 

Незаконна карантина в контекста на правото на свобода и сигурност

Според адв. Силвия Петкова, поставянето под карантина на контактни лица на пациенти, болни от COVID – 19, както и на български граждани, пристигащи в страната от други държави, без да им е направен задължителен тест или без да им е изискан отрицателен резултат, е нарушение на правото на свобода и сигурност според Европейската конвенция за защита правата на човека

Адв. Петкова отбелязва, че българските съдилища са компетентни да прилагат конвенцията, тъй като тя е част от българското право и националните закони, които ѝ противоречат, не се прилагат. В случая такъв национален закон, който противоречи на конвенцията е Законът за здравето, а поставените под незаконна карантина лица, съгласно неговите разпоредби, имат право на обезщетение от държавата. 

_______________________________________________________

Още интересни участия, интервюта и коментари на адв. Силвия Петкова можете да намерите в секция „Медии“

Управление на тротинетки
Медии

Наказателна отговорност за управление на тротинетки

Специалистът по наказателно право и права на човека, адв. Силвия Петкова коментира въпроса съществува ли възможност за ангажиране на наказателна отговорност за управление на тротинетки под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества, както и в случай, на липсваща регистрация в КАТ и правоспособност за управление, като разказва за случаи от практиката си. 

Вижте повече във видеото. 

Възможно ли е да се носи наказателна отговорност за управление на тротинетки без книжка, без регистрация и след употреба на алкохол и/или наркотични вещества?

Според адв. Силвия Петкова такава възможност липсва, особено при новата уредба в Закона за движението по пътищата, съобразно който повечето тротинетки представляват индивидуално електрическо превозно средство, а не МПС. Именно, поради тази причина, за управление на тротинетки не се изисква правоспособност, нито регистрация в КАТ, а в случай че бъде констатирана употреба на алкохол и/или наркотични вещества, то санкцията е административна и е в размер на 20 лв. 

Адв. Петкова, обаче, обръща внимание, че когато става въпрос за по – мощните тротинетки, с конструктивна максимална скорост над 25 км/ч, които са снабдени с място за сядане с референтна точка на седене над 54 см, трябва да се преценява за всеки конкретен случай дали тази тротинетка влиза в обхвата на определението за МПС или не, както и дали на нейния водач са предоставени всички необходими документи за регистрация. 

________________________________________________________

Още интересни участия, интервюта и коментари на адв. Силвия Петкова можете да намерите в секция „Медии“

Маски на обществени места
Медии

Маски на обществени места – коментар на адв. Силвия Петкова

В предаването „Студио Хъ“ адв. Силвия Петкова коментира спорната заповед на министъра на здравеопазването, с която задължава гражданите да носят маски на обществени места. Законосъобразна ли е тази заповед и може ли тези, които отказват да я спазят, да бъдат законосъобразно глобени за нарушаване на противоепидемични мерки, вижте във видеото. 

Законосъобразно ли е вменено на гражданите задължението за носене на маски на обществени места?

В своя коментар, адв. Силвия Петкова цитира разпоредбите на Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, като обръща внимание, че маските са изрично посочени в дефиницията за „облекло“ и попадат в законовата забрана. 

Според нея, заповедите на министъра на здравеопазването, които вменяват задължение на гражданите да носят маски на обществени места противоречи на закона. Адв. Силвия Петкова смята, че тази забрана не може да бъде преодоляна от предвидените в закона изключения за носене на маска по здравословни причини, тъй като те се отнасят до особености на здравето на носещия, когато например, той самият е болен. 

Именно, поради тази причина, адв. Силвия Петкова е на мнение, че докато задължението за носене на маски на обществени места не бъде включено изрично като противоепидемична мярка в Закона за здравето, никой гражданин не може законосъобразно да бъде глобен за това, че не носи маска, а в случай, че такава глоба стане факт, той следва да я оспори в съда. 

_______________________________________________________

Още интересни участия, интервюта и коментари на адв. Силвия Петкова можете да намерите в секция „Медии“

 

Поставяне под карантина
Медии

Поставяне под карантина – законосъобразно или не?

Адвокат Силвия Петкова коментира въпросите, свързани с незаконосъобразното поставяне под карантина на недоказано болни, които пристигат в България от други държави, определени в заповед на министъра на здравеопазването. 

Вижте във видеото. 

Може ли законосъобразно да се извърши поставяне под карантина на човек, който не е доказано болен?

Специалистът е областта на наказателното право и правата на човека, адв. Силвия Петкова, коментира, че за липсва законово основание за поставяне под карантина на хора, на които не е направен задължителен тест за COVID – 19 или не е изискано от тях да представят отрицателен тест за заболяване или заразоносителство, като аргументира мнението си с богатата практика на Европейския съд по правата на човека в областта на правото на свобода и сигурност. 

Според нея, само на основание липса на доказано заболяване, поставените под карантина лица могат и трябва да потърсят обезщетение от държавата за незаконосъобразното им фактическо лишаване от свобода. 

_________________________________________________________

Още интересни участия, интервюта и коментари на адв. Силвия Петкова, можете да намерите в секция „Медии“

Свободата на придвижване
Медии

Свободата на придвижване и неплатените глоби

В предаването „Студио Хъ“ водещият Тошко Йорданов и адв. Силвия Петкова обсъждат законосъобразността на отнемането на книжки, заради неплатени глоби, както и засяга ли това действие свободата на придвижване. 
Вижте във видеото. 

Ограничава ли се свободата на придвижване чрез отнемане на книжка за неплатена глоба?

Според адв. Силвия Петкова, в случаите, в които книжката се отнема, заради неплатени глоби към Министерството на вътрешните работи, свободата на придвижване е обект на сериозно фактическо ограничение, когато това се прави на граничните  – контролно пропускателни пунктове. 

Тя посочва, че упражняването на свободата на придвижване не подлежи на ограничения, освен тези, които са предвидени в закон и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления и за защита на здравето и морала или правата и свободите на другите.

Адвокат Петкова, обаче, обръща внимание и на факта, че дори и дадена забрана да е предвидена в закон, това не я прави задължително законосъобразна. Това се получава в случаите, в които тази забрана противоречи на международен акт, като напр. Европейската конвенция за защита правата на човека

________________________________________________________

Още интересни участия, интервюта и коментари на адв. Силвия Петкова, можете да намерите в секция „Медии“

блокади на пътища
Медии

Адв. Силвия Петкова за блокадите на пътища

В предаването „Студио Хъ“ по 7/8 адв. Силвия Петкова коментира законосъобразността на блокадите на пътища като форма на упражняване на свободата на събранията. 
Вижте повече във видеото.

Имат ли право хората да правят блокади на пътища?

Според адв. Петкова отговорът на този въпрос е много прост и отговор на него е даден в Конституцията на Република БългарияХартата за основните права на Европейския съюзЕвропейската конвенция за защита правата на човека, както и в практиката на Европейския съд по правата на човека

Адвокат Силвия Петкова коментира, че така, както правото на събранията се упражнява в България, чрез поставяне на блокади на възлови градски кръстовища, е правилно упражнено, тъй като не създава неудобства по – големи от тези, които се създават при обикновен ремонт на тези пътища. 

Законосъобразно ли бяха премахнати от полицията блокадите на пътища и какви са правата на потърпевшите протестиращи?

Адвокат Силвия Петкова аргументира тезата, че насилственото премахване на палатковите лагери от страна на полицията представлява непропорционална мярка, която по своя характер се състои в незаконосъобразна намеса във възможността за упражняване на свободата на събранията, като даде за пример няколко решение на Европейския съд по правата на човека срещу Франция, Великобритания, Турция и Литва.  В тази връзка адв. Петкова обърна внимание и на призива на Европейската комисия за съблюдаване правата на протестиращите и осъществяване на контрол от страна на съдилищата в държавната намеса. 

Според нея, засегнатите протестиращи трябва да потърсят признаване на тази незаконосъобразност по съдебен ред, както и да поискат обезщетение за така извършеното нарушение. 

По какъв начин гражданите, които търпят затруднения от блокадите на пътища, могат да потърсят баланс между своите права и правата на протестиращите?

В предаването, адв. Петкова отбелязва, че при блокирането на пътища неизбежно се създават затруднения и за онези граждани, които не участват в протестите, но законно упражняват други свои права, като напр. правото на свободно придвижване, правото на труд и др. 

В този случай, всички граждани трябва заедно да поискат от държавата да изпълни задължението си за намиране на правилен баланс между правата на протестиращите и правата и законните интереси на другите, като осигури. Според нея, това може да се постигне чрез въвеждане на по – малки буферни зони между блокадите и отворените за движение пътища, както и поставяне на регулировчици с цел правилно регулиране на движението и намаляване на задръстванията, вследствие на блокадите. 

_______________________________________________________
Още интересни участия, интервюта и коментари на адв. Силвия Петкова можете да намерите в секция „Медии“.  

Договорно право, Семейно и наследствено право

Оспорване на дарение. Какво трябва да знаем?

Дарението е едно от най – удобните и евтини средства за прехвърляне на имущество. То е особено често използвано за сделки между роднини. От друга страна, много хора смятат, че като дарят имотите си само на едно от децата си, ще лишат от наследство другото, като наказание за това, че не се държи с тях така, както очакват. Поради това, сред често задаваните въпроси към кантората е този за оспорване на дарение.

Същност на дарението

Дарението е вид едностранен договор. С него дарителят прехвърля веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Казваме, че дарението е едностранен договор, тъй като поначало за дарения не възникват никакви задължения.

Дарението може, обаче, да бъде направено под условие или да бъде скрепено с някаква тежест. Например, баща дарява на дъщеря си жилище, при условие, че завърши висшето си образование. В случай че условието не бъде изпълнено, дарението няма да произведе действие.

Форма на дарението

В зависимост от предмета на дарението, то може да бъде както формален, така и неформален договор.

Според закона, във всички случаи на дарение на недвижим имот, то трябва да се осъществи под формата на нотариален акт.

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. Ценните книги се даряват по надлежния начин за прехвърлянето им в зависимост от техния вид.

Оспорване на дарение

Оспорване на дарение е възможно както преживе, така и след смъртта на дарителя.

В зависимост от основанията, оспорване на дарение е възможно както по реда на Закона за задълженията и договорите, така и по реда на Закона за наследството. В единия случай е възможна неговата отмяна, а в другия – намаляване или компенсиране. Ето защо двете възможности ще разгледаме поотделно в изложението.

Оспорване на дарение по реда на Закона за задълженията и договорите

Отмяната на дарението е възможна именно по този ред. Основанията, обаче, са изключително ограничени.

От една страна, дарението може да бъде отменено като нищожно. Общо основание за неговата нищожност е неспазването на предвидената форма, за която по – горе споменахме.

Специалните основания за нищожност на дарението са две.

На първо място, нищожно е дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено са противни на закона или на добрите нрави. Например, родители даряват на сина си вила, за да се разведе със съпругата си.

На второ място, дарението е нищожно и когато условията или тежестта са невъзможни. Например, баща дарява на дъщеря си жилище, при условие, че за една година завърши 4 висши образования.

От друга страна, оспорване на дарение и искане на неговата отмяна е възможно на няколко изрично изброени от закона основания. Те са:

1. когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия/ата съпруг/а или неговото дете, или е съучастник в такова престъпление. Независимо от наличието на тези обстоятелства, ако дареният се окаже невменяем, дарението няма да подлежи на отмяна. По същия начин ще стоят нещата и ако деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана, уплаха и смущение, по непредпазливост или при условията на случайно деяние;

2. когато дареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по – малко от три години. Изключение от това правило е налице, в случаите в които престъплението се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

3. когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Особеност при основанието „дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае“

Причината да се спрем малко по – подробно на това основание е, че то е и най – често срещано в практиката при оспорване на дарение.

За да бъде налице това основание за отмяна на дарението, трябва да бъдат едновременно налични няколко обстоятелства.

На първо място, необходимо е дарителят обективно да се нуждае от издръжка. Това означава, че ако например той просто иска да води луксозен начин на живот, който поначало не може да си позволи и иска дареният да му го осигури, това не е основание за отмяна на дарението.

На второ място, необходимо е дарителят да не може да си осигури издръжка чрез собствените доходи и имоти. Така, например, няма да е налице основание за отмяна на дарението, в случай че дарителят не получава доходи от труд или пенсия, но има недвижимо имущество, което може да продаде или да даде под наем.

На трето място, необходимо е дареният да отказва издръжка при липса на обективни причини за това. Така, например, ако той не разполага със свободни финансови средства, с тези средства издържа своите деца или родители, или изплаща кредити, няма да бъде налице основание за отмяна на дарението.

Изключения

Горните основания за оспорване на дарение и неговата отмяна не се отнасят до обичайните или възнаградителните дарове.

Като пример за „обичаен дар“ можем да дадем подарък за сватба.

Възнаградителен дар, например, е налице, когато дадем пари на съседа, заради това, че ни е помогнал с ремонта на жилището ни.

Срок за оспорване на дарение и летимирани лица

В случай че са налице основания за нищожност на дарението, възможностите за неговото оспорване не са обвързани с никакви срокове. Оспорването може да се направи от всяко едно лице, което има правен интерес от отмяната.

По друг начин стоят нещата, в случаите в които са налице някое от трите основания за отмяна. Тогава, правото на оспорване на дарение се погасява с изтичането на една година, откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

ВАЖНО!!! Възможно е в договора за дарение да бъде предвидена клауза, съгласно което дарителят се отказва от правата си да иска отмяна на дарението. Тази клауза, обаче, е нищожна и не може да породи действие. Тоест, независимо от нейното наличие в договора за дарение, тя не е пречка все пак дарителят да се възползва от правата си за оспорване на дарение.

ВАЖНО!!! Възможно е при приключване на оспорването и до уважаване на искането за отмяна на дарението, да се окаже, че неговият предмет да е продаден на трето лице. В този случай, ако исковата молба за отмяна е вписана преди продажбата, физическото връщане на имота, ще бъде възможно. Ако, обаче, продажбата е станала преди вписване на исковата молба за отмяната, тогава правото на купувача върху имота няма да бъде засегнато. Това, обаче, не означава, че дарителят ще остане с „празни ръце“. В този случай дареният дължи обезщетение за онова, с което се е обогатил. В конкретния пример, дареният ще трябва да предаде на дарителя сумата, която е получил от продажбата.

Оспорване на дарение по реда на Закона за наследството

Оспорване на дарение е възможно след смъртта на дарителя, когато се окаже, че той се е разпоредил преживе с имуществото си, накърнявайки запазената част на своите наследници. В този случай дарението не може да се отмени напълно, но може да се намали.

Кои лица имат право на запазена част от наследството и в какъв размер?

Запазената част е частта от наследството, с която наследодателят не може да се разпорежда със завещание или с дарение.

На първо място, право на запазена част имат низходящите (деца/внуци/правнуци) на наследодателя. Размерът на запазената им част зависи от техния брой, както и от това дали е налице друг наследник със запазена част. Така, запазената част на низходящите, когато наследодателят не е оставил съпруг е, както следва:
1. при едно дете или низходящи от него – 1/2;
2. при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3.

На второ място, право на запазена част имат и родителите на наследодателя или преживелият от тях. Тя е в размер на 1/3.

На трето място, право на запазена част има и преживелият съпруг. Тя е в размер на 1/2, когато наследява сам и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

В случай че направените от наследодателя дарения накърняват горните запазени части, даренията ще подлежат на намаляване с описаните размери.

Право да се възползват от възможността за оспорване на дарение и да искат намаляването му до размера на разполагаемата част, имат наследниците със запазена част.

Ред и срок за оспорване на дарение

По реда на Закона за наследството оспорване на дарение е възможно в петгодишен срок от смъртта на наследодателя. Това става по съдебен ред.

ВАЖНО!!! Накърняване на запазена част ще има само в случаите на безвъзмездно разпореждане с имуществото на наследодателя – при завещание и дарение. Това означава, че при всякакви други видове възмездни прехвърляния, няма да бъде налице такова накърняване.

В заключение

Макар дарението да е често срещан начин за прехвърляне на имущество, то разкрива известни недостатъци. Ето защо е необходимо, преди взимане на решение кой прехвърлителен способ да се използва, отчуждителят да се запознае както със същността на дарението, така и с останалите възможности за прехвърляне на имот. Особено силно това се касае за случаите, в които е налице друг мотив за прехвърлянето, извън дарственото намерение.

_______________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани с права, задължения и оспорвания по различните видове договори, можете да намерите в секцията „Договорно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага специализирана правна помощ и представителство при неизпълнение на договорни задължения, както и при оспорване валидността на договори.

За контакти:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Права на човека

Блокадите на пътища и свободата на събранията

Въпросът за ограничението на свободата на събранията бе повдигнат след като многохилядните протести с искане за оставката на правителството прераснаха в блокади на възлови кръстовища в няколко големи градове, които в ранните часове на 7 август бяха премахнати след мащабна показна полицейска акция.

Правото на протест в контекста на свободата на събранията

Правото на протест срещу начина на управление на страната е едно от политическите права на гражданите и е уредено в Конституцията на Република България и Европейската конвенция за защита правата на човека като част от свободата на събранията и сдруженията. 

Така, всички граждани имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации, когато това се случва по реда, определен със закон. 

Какъв е редът за упражняване на свободата на събранията по българския закон?

Според българския закон има един основен критерий за законосъобразно упражняване на свободата на събранията – за организиране на протест организаторите уведомяват кмета на общината най – малко 48 часа преди провеждането му. В неотложни случаи, уведомлението може да се подаде и в еднодневен срок. В него се посочва кой е организаторът, каква е целта на протеста, както и времето и мястото на провеждането му. 

Съществува забрана за упражняване на свободата на събранията в часовия диапазон между 22:00 и 8:00 ч.  Тази забрана, приложена към формата, в която бяха извършени блокадите на възлови кръстовища чрез организиране на палаткови лагери не може да бъде законосъобразно ограничение, тъй като тези лагери не водят до нарушаване на нощната тишина, респ. не е налице законната цел на забраната – опазване на обществения ред.   

Важно е да се отбележи, че неслучайно в закона е използвана думата „уведомява“. Това е така, тъй като протест може да бъде забранен само в изключителни случаи, които според българския закон са четири. Три от тях могат да се обсъдят в светлината на събитията в страната ни от последната седмица. Във всички случаи, трябва да са налице несъмнени данни за наличието на някоя от тези три хипотези преди да може да се извърши законосъобразна забрана на протест. 

Първо, когато протестът застрашава обществения ред.

Второ, когато е налице застрашаване на народното здраве при предварително обявена епидемична обстановка.

И трето, когато се нарушават правата и свободите на другите граждани. 

Във всички случаи, в които времето и мястото на протеста създават условия за нарушаване на обществения ред или безопасността на движението, кметът предлага тяхната промяна, но не и тяхната забрана.  

Забраната за осъществяване на протест, както и прекратяването на такъв, когато той нарушава установения ред за провеждането му, се извършва с мотивирана писмена заповед на кмета на общината.   

Какъв е редът за упражняване на свободата на събранията според Европейската конвенция за защита правата на човека?

Когато се прави анализ дали е налице нарушение на някое основно човешко право, отправната точка е винаги Европейската конвенция за защита правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека. Това е така, поради факта, че конвенцията се прилага с предимство пред националния закон, който ѝ противоречи и тази постановка намира своята логика в необходимостта да се създадат реални гаранции за спазване на основните човешки права, които да не се поставят в зависимост от националната политическа воля. Именно в тази постановка се състои гарантирането на демократичните принципи във всяка страна – членка по конвенцията. 

Така, „единственото ограничение [на свободата на събранията], което е в състояние да оправдае намеса [на властите] е това, което произтича от демократичните принципи […]. Намесата ще представлява нарушение, освен ако е предвидена в закон, преследва една или повече легитимни цели и е необходима в едно демократично общество за постигането на тези цели“.

„Легитимни цели“ на ограничението са защитата на националната или обществената сигурност, предотвратяване на безредици и престъпления, защита на здравето и морала и защитата правата и свободите на другите.

 

Премахването на блокадите като нарушение на свободата на събранията

За да бъде законосъобразно прекратяването на блокадите, представляващи израз на свободата на събранията, трябва:
1. организаторите да не са представили уведомление до кмета на съответната община; или
2. кметът на съответната община да е забранил  (с писмена мотивирана заповед) провеждането на протеста; или
3. да е издал писмена мотивирана заповед за прекратяване на протеста преди неговото фактическо премахване.  

Към момента на написване на текста няма данни блокадите в съществуващата им форма да са били забранени, нито да е издадена заповед от кмета за прекратяването им. Напротив, според наличната информация, решението за това е взето от „временен оперативен щаб“ към Министерството на вътрешните работи, което, обаче, не е компетентна структура, която да взима решения за прекратяване на протести. Министерството на вътрешните работи е силова структура, която може да се намеси единствено в случаите, в които съответния кмет е прекратил протеста със заповед и протестиращите не са я изпълнили. 

Мотивираната писмена заповед за прекратяване на протест, обаче, не е достатъчна, за да се приеме това действие за законосъобразно, ако липсват легитимните цели за прекратяване. 

Преценката за наличието на баланс между свободата на събранията и правата и свободите на другите е била обект на няколко решения на Съда по правата на човека. В едно от тях, Съдът постановява, че прекратяването на протест би било в съответствие с конвенцията, ако той се провежда без предварително уведомление до компетентните власти и се състои в умишлено сериозно засягане на възможността за нормално протичане на обществения живот, законно осъществяван от други хора, в степен, която е по – сериозна от тази, която би съществувала при нормалното упражняване на правото на протест. 

За „сериозно засягане“ на нормалното протичане на обществения живот, обаче, в случая не може да се говори. Това е така най – малко, поради факта, че ограниченията, създадени от блокадите на възлови кръстовища не са по – големи от тези, които биха се създали при обикновен ремонт на пътя. 

Освен това, преди взимане на решение за прекратяването им, е следвало да се обсъди и пропорционалността на прекратяването, т.е. съществували ли са други възможни мерки за преодоляване сериозността на ограниченията, предизвикани от блокадите. Отговорът на този въпрос е положителен, тъй като балансът между свободата на събранията и правата и законните интереси на другите, би могъл да бъде постигнат чрез правилно изчисление на обходни маршрути, които в рамките на градовете, където бяха поставени блокадите, са напълно възможни, както и с помощта на регулиране на движението от страна на полицейските органи. 

В заключение

Показното премахване на блокадите, организирани под формата на протест като израз на свободата на събранията, показва по – скоро авторитарни признаци на държавно управление, отколкото търсене на баланс между демократичните ценности в обществото. 

Предвид липсата на законовите предпоставки за прекратяване на блокадите и противоречието на действията на властите със стандартите, установени от конвенцията и практиката на Съда по правата на човека, средството за защита на свободата на събранията и възстановяването на възможността за нейното упражняване е обжалването на тези действия пред съда. 

_________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със средствата за защита срещу нарушения на основни човешки правата, можете да намерите в секцията „Права на човека“

Адвокатска кантора „Петкова“ е специализирана в осъществяването на правна помощ в сферата на защитата правата на човека и основните свободи. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com