Отказ за проба за алкохол
Административно право

Отказ за проба за алкохол. Последици и защита

* Статията е актуализирана към 2022 г. и е съобразена с новите законови правила и съдебна практика. 

Шофирането след употреба на алкохол над определени граници, (1.2 промила), както и шофирането след употреба на наркотици, съставляват престъпления, които се наказват с лишаване от свобода. Предвид, че този факт е известен на широката общественост, отказ за проба за алкохол или наркотици често се прави именно от шофьорите, качили се зад волана след употреба на тези вещества с цел избягване на наказателна отговорност. 

Не са никак малко и случаите, в които отказ за проба за алкохол се прави и когато човекът е убеден, че не е длъжен да дава такава, например, когато е спрян от полицейски служители, които не са от КАТ, както и когато вече е паркирал автомобила си и/или е извън него, но полицейски служители искат от него да даде такава проба.  

Предвид, че последиците за водачите, които са направили отказ за проба за алкохол, са изключително тежки, днес ще разгледаме условията за законност на проверката с дрегер, както и възможностите за защита при издаване на наказателните постановления, с които за такъв отказ се налага административно наказание. 

[!] Съдът отмени наказание за отказ за проба за наркотици със съдействието на кантората. [!]

Обезщетение за претърсване

Условия за законосъобразност на проверката за алкохол

Законът за движението по пътищата и нормативните актове по прилагането му определят редица условия за законосъобразността на проверката за шофиране след употреба на алкохол. Неспазването на което и да било от тези условия опорочава проверката, а наложеното наказание следва да се отмени от съда. 

На първо място, според закона, отговорност за отказ за проба за алкохол могат да носят само водачите на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина. За да бъде едно лице, определено като „водач“, то трябва да управлява съответното МПС, т.е. да се намира в движение. В съдебната практика е установено, че качеството „водач“ може да има и лице, което макар и вече паркирало автомобила си, е шофирало непосредствено преди започване на проверката от страна на полицейски служители. Фактът, че спреният за проверка гражданин е управлявал МПС непосредствено преди започването ѝ, при спор подлежи на доказване, което е в тежест на полицията. 

На второ място, проверката с дрегер и/или drug test, трябва да бъде извършена от компетентни полицейски служители. Това са служителите на секторите „Пътна полиция“ (КАТ), както и някои от служителите на отдел „Охранителна полиция“. 

На трето място, спиране за проверка за спазване на Закона за движението по пътищата е възможно само в някои от следните четири случаи:
1. има видимо нарушение на правилата за движение по пътищата;
2. има неизправностти на ППС или разположението на товара създава опасност за участниците в движението;
3. начинът на движение и поведение поражда съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози;
4. съществуват данни или предположения, че водачът на ППС е участвал в ПТП или в извършването на престъпление.

ВАЖНО!!! Така наречената „рутинна проверка“, всъщност е общополицейската проверка на самоличността на шофьора и неговите спътници, за проверка на техни лични вещи, на автомобила и на багажа в него. Осъществяването на този род проверки също следва да става при конкретно определени в закона условия, но те не касаят пряко въпроса за законосъобразността на проверките с дрегер и drug test.

На следващо място, важен е начинът на извършване на проверката. Това трябва да стане чрез отбиване от движение със стоп – палка или с ръка (от униформен полицай), с описваща полукръг червена светлина (през нощта) или от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ – СПРИ!“. 

Проверките следва да се извършват и при включена записваща система на полицейските автомобили. Тази система трябва да документира регистрационния номер на автомобила, както и лицето и гласа на водача.  

ВАЖНО!!! Спирането за проверка и задържането на водача до идването на патрул на сектор „Пътна полиция“ (КАТ) без издаване на заповед за задържане представлява нарушение на правото на свободно движение, заради което е незаконосъобразно. Това твърдение е валидно независимо колко време гражданинът е трябвало да кача на място пристигането на служители на КАТ. 

Освен това, при съставянето на акта, с който се установява отказа, трябва да се посочат лицата, станали негови свидетели.

И на последно място, отказът на водача да бъде проверен за употреба на алкохол трябва да бъде съзнателен. Не са малко случаите, в които лица са подвеждани от страна на полицейските служители да откажат да дадат проба. При тези обстоятелства отказът не следва да се взима предвид и не следва да се налага наказание.  

 

Отказ за проба за алкохол. Последици и защита 1

Последици от отказ за проба за алкохол

Последиците при отказ за проба за алкохол са изключително тежки. На виновния водач се налага глоба в размер на 2 000 лв. и се лишава от право да управлява МПС за срок от две години. 

Макар и при отказ за проба за алкохол да е налице едно формално нарушение, при което на пръв поглед защитата е невъзможна, то това далеч не винаги е така. Такава възможност възниква при неспазване на което и да е от горните изисквания и може да упражнена по съдебен ред. 

Важно е да се отбележи също, че при отказ за проба за алкохол чрез техническо средство, полицейските служители са длъжни да издадат талон за медицинско изследване. В случай че такъв липсва, това също представлява сериозно закононарушение от страна на полицейските органи и наложеното наказание ще следва да бъде отменено по съдебен ред. 

Чести са случаите, при които, поради закъснение със законоустановеното време от 45 минути, медицинските екипи отказват да вземат кръвна проба на проверения водач, а полицейските служители му налагат наказание за отказ за проба за алкохол или наркотици. В тези случаи наказанието също ще подлежи на отмяна от съда. 

Практически проблем при отказ за проба за алкохол

Един от често срещаните проблеми, които възникват в практиката при извършване на проверки за алкохол с дрегер е невъзможността на проверявания водач да подаде достатъчно въздух в уреда, вследствие на което липсва валиден резултат от изпробването.  Това може да се дължи както на физически проблеми на самия водач, така и на неизправност на техническото средство. 

Когато водачът откаже да прави повече опити да подава въздух в дрегера, обикновено му се съставя акт за установяване на административно нарушение за това, че е направил отказ за проба за алкохол. В този случай препоръчително е проверяваният да отбележи в акта своето възражение, че не е направил отказ за проба за алкохол, а че техническото средство не е отчело резултат, въпреки няколкократните му опити да даде такава. 

Това може да стане не само по времето на проверката, но и в 7-дневния срок за подаване на писмено възражение по акта. В случай че бъде издадено наказателно постановление, то следва да се обжалва в съда в 14-дневен срок от получаването му. 

В заключение

Макар и на пръв поглед, когато е налице отказ за проба за алкохол, нарушението да изглежда съвсем формално, налице са множество процесуални изисквания за законосъобразност на самата проверка. 

Освен това, във всички случаи тежестта на доказване на наличието на материалноправните предпоставки, а именно наказаното лице да е управлявало МПС и съзнателно да е отказало да бъде тествано с дрегер, принадлежи на полицейските органи. 

Спазването на процесуалните изисквания и на материалноправните предпоставки при извършване на проверката и при налагане на наказанието, трябва да бъде едновременно, а в случай че полицейските органи не успеят да го докажат, самото наказание подлежи на отмяна от страна на съда, а лицето, което е било неправилно наказано има право на възстановяване на разноските за правна помощ, както и на парично обезщетение за претърпените от него имуществени (разходи за таксита, градски транспорт и др.) и неимуществени вреди (загубено време, нерви, притеснения). 
____________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата, задълженията и средствата за защита при нарушения на Закона за движението по пътищата, можете да намерите в секциите „Наказателно право“ и „Административно право“.   

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит при предоставянето на специализирана правна помощ и защита по дела за наказания при нарушения на Закона за движението по пътищата. 

За контакт:
работно време: 10:00 ч. – 18:00 ч. (понеделник – петък) 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: +359 885 47 77 57

Отказ за проба за алкохол. Последици и защита 2
Административно право, Наказателно право

Задържане на непълнолетен. Правила и защита

Малолетните и непълнолетните деца се ползват със специална законова закрила. Това е така, тъй като на тази възраст тяхната психика и моралните им устои все още не са достатъчно укрепнали, за да могат правилно да оценяват обкръжаващата ги среда. Да се стигне до задържане на непълнолетен, обаче, не е невъзможно. 

При осъществяването на задържане на непълнолетен съществуват особени правила, които следва да бъдат стриктно спазвани. Твърде често, обаче, те не се спазват, което води до сериозно отрицателно засягане на личността на детето. В световен мащаб се отчита, че макар и процентът на самоубийства сред задържаните непълнолетни от години да представлява сериозен  проблем в сферата на общественото здраве, той получава изключително оскъдно внимание от страна на компетентните органи. 

Така, според едно проучване в САЩ, през 2014 г. среднодневното присъствие на непълнолетни в центровете за задържане наброява 61 000 души. Около 22 000 от тях са обмисляли самоубийство по време на задърженето, 17 900 са направи опит за самоубийство поне веднъж, а 5 200 са направили такъв опит наскоро. Според друго проучване в САЩ на „Кампания за детско правосъдие“, задържаните младежи са изложени на 19 пъти по – висок риск от самоубийство, отколкото младежите сред общата популация. 

Задържане на непълнолетен, поради извършено от него престъпление

При задържане на непълнолетен за целите на наказателния процес, следва да бъдат спазени общите правила, уредени в Закона за Министерството на вътрешните работи и Наказателно – процесуалния кодекс

В статията „Полицейско задържане. Интересни случаи от кантората“ говорихме за изискванията, които трябва да бъдат спазени при полицейско задържане за срок до 24 часа. Тъй като те са част от общите правила за задържане, тези изисквания се прилагат и по отношение на непълнолетните. Сходни с тях са правилата за задържане на непълнолетен от прокурор за срок до 72 часа и от съд.  

Общи правила за законосъобразно задържане на непълнолетен от полицията

На първо място, за да бъде законосъобразно задържането на непълнолетен от полицията, трябва да е налице писмена заповед за задържане

[!] ВАЖНО!!! Твърде често полицията си позволява да отвежда деца до полицейските управления или да ги задържа на място в продължение на тридесет до шестдесет и повече минути без да има издадена такава заповед. Тази практика е абсолютно незаконосъобразна и за подобни действия се дължи обезщетение на пострадалото дете. 

На второ място, трябва да има данни, че непълнолетният е извършил престъпление. Кога има такива „данни“ законът не уточнява, но съдебната практика разгръща последователно този въпрос. Тези данни могат да бъдат сигнал, подаден срещу детето; твърдения на свидетели – очевидци на престъплението; записи от охранителни камери, показващи детето, докато извършва престъпление; установяване на детето като извършител на местопрестъплението от полицейски служители и др. 

На трето място, заповедта за задържане за съдържа всички задължителни елементи, уредени в закона. Най – често допусканата грешка при съставяне на заповеди за задържане е липсата на правното и фактическото основание, т.е. не е посочена законовата разпоредба, която позволява задържането на непълнолетния и не е посочена фактическата обстановка, която оправдава задържането. 

На четвърто място, трябва да съществува опасност непълнолетният извършител да се укрие или да извърши друго престъпление. Такава опасност е налице в случаите, в които непълнолетният има трайно противообществено поведение, т.е. в миналото е извършвал престъпления, както и тогава, когато не е съдействал на полицейските органи, налице са данни за извършено тежко престъпление и/или самият непълнолетен е агресивен и опасен за другите. 

Липсата на който и да било от тези четири задължителни елементи, прави задържането на непълнолетен незаконно. 

Общи правила за законосъобразно задържане на непълнолетен от прокурор и от съд

В рамките на образувано досъдебно производство срещу непълнолетен, задържане на непълнолетен е възможно с постановление на прокурор за срок до 72 часа, както и със съдебно определени. В този случай говорим за т. нар. мярка за неотклонение „задържане под стража“. Тя се взима в следните случаи:

Първо, непълнолетният трябва да е привлечен като обвиняем за извършено престъпление. Това става с постановление на прокурор.

Второ, да е налице обосновано предположение, че именно този конкретен непълнолетен обвиняем е извършил престъплението. Кога е налице „обосновано предположение“ законът също не уточнява, но е налице международен стандарт, установен в практиката на Европейския съд по правата на човека. Такова предложение е налице, когато данните по делото могат да убедят независим и обективен наблюдател, че именно посоченото в тях лице е извършител на престъплението. 

Трето, обвинението да е за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по – тежко наказание. 

Четвърто, данните по делото да сочат, че съществува реална опасност непълнолетния обвиняем да се укрие или да извърши престъпление. Такава реална опасност ще бъде налице, например, в случай че непълнолетният е бил установен на местопрестъплението и е побягнал или пък не се е явявал при призоваване от страна на полицията и прокуратурата. 

Самата мярка се взима също с писмено постановление на прокурор, което трябва да е мотивирано. Изискването за подробни и адекватни мотиви важи и по отношение на съдебното определение. 

Специални правила за задържане на непълнолетен

Тези специални правила се отнасят и за трите вида задържане на непълнолетен – полицейско, прокурорско и съдебно. 

Първото и най – важно условие, което следва да се има предвид е, че задържане на непълнолетно дете е допустимо само в изключителни случаи. В закона тази възможност е предвидена на последно място след няколко други по – леки мерки, които не включват поставяне на ограничения в свободата на непълнолетния и които следва да се прилагат по отношение на непълнолетни обвиняеми.

Второ, ако компетентният орган прецени, че действително е налице „изключителен случай“ и постанови задържане на непълнолетния, то той трябва да бъде настанен в специално помещение отделно от пълнолетните. Това се отнася включително за деца, които са на 17 години и няколко месеца, но не са навършили 18-годишна възраст. 

Трето, за задържането на детето незабавно трябва да бъде уведомен неговият родител или настойник, както и директорът на учебното заведение, в което задържаният е ученик. Основната цел на уведомяването на родителя или настойника е той да упълномощи адвокат – защитник на детето, тъй като то не може да упълномощи такъв само.

[!] С промените в Наказателно – процесуалния кодекс от 2019 г. беше въведено абсурдното изключение от задължението за уведомяване на родител или настойник, скрепено с изключително неясни критерии в противоречие с международните стандарти, установени по отношение на правото на свобода и сигурност. Това изключение поставя непълнолетния в абсурдната ситуация родителите/настойниците му, в продължение на 24 часа, да не знаят неговото местонахождение, нито да могат да упълномощят негов защитник. Както споменахме, непълнолетният не може сам да упълномощи такъв, а в наказателните производства срещу деца, участието на адвокат е задължително. До уведомяване на родителя/настойника, непълнолетният ползва служебен защитник.

В заключение

Едновременното изпълнение на всички изброени правила и изисквания е единственото основание да се счете, че е осъществено законосъобразно задържане на непълнолетен. Както вече споменахме, обаче, често пъти предвидените в закона условия не се спазват, съответно на задържания непълнолетен ще се дължи обезщетение. 

____________________________________________________________________

Още теми, свързани с различните видове задържане в наказателния процес, както и интересни казуси, по които кантората е работила, можете да намерите в секциите „Наказателно право“ и „Административно право“.  

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ в сферата на детското правосъдие и по – специално в защитата на деца, обвинени в извършване на престъпление. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Семейно и наследствено право

Лишаване от наследство. Възможно ли е?

Колко често някой чува заплахата на ядосан родител „ще те лиша от наследство!“? Сравнително често. Още по – често тази реплика е следствие от афект, който скоро преминава.

Има случаи, обаче, в които родители сериозно обмислят въпроса как да лишат децата си от наследство. Причините, които изтъкват са разнообразни, но в повечето случаи се касае за разочарование на родителя от дадено поведение на неговото дете.

Възможно ли е, всъщност, лишаването от наследство? Това е въпросът, на който ще отговорим днес.

Законови основания за лишаване от наследство

Преди да разгледаме законовите основания за лишаване от наследство следва да отбележим, че това понятие е условно. Това е така, тъй като самото лишаване не може да стане преживе на наследодателя и от самия него. Защо това е така, ще видим по – долу.

Забрана за наследяване

Законът за наследството предвижда три основания при наличието, на които едно лице няма да наследи своя наследодател след смъртта му. Те са изчерпателно изброени. Това означава, че за случаи извън тях наследяването ще бъде възможно, независимо от волята на наследодателя.

Така, според закона, не може да наследява този, който е недостоен.
За недостоен се счита този, който:
1. умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления. Това няма да се отнася до случаите, в които престъплението е извършено от невменяемо лице. Същото се отнася и до случаите, в които деянието е амнистирано;
2. е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по – тежко наказание. Предвидено е изключение за случаите, в които набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;
3. е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието. Същото се отнася и до този, който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Любопитно! Всъщност, най – често срещаните в практиката случаи на недостойнство са свързани именно с унищожаване, скриване или поправяне на завещание, както и съзнателно служене с неистинско завещание.

По какъв ред става лишаването от наследство на недостойния?

Както споменахме по – горе, наследодателят не може преживе да „лиши“ от наследство недостойния. Действително, неспособността за наследяване настъпва по силата на закона едновременно с извършване на някое от горните действия. В практиката, обаче, е необходимо съответния районен съд по местоокриване на наследството да признае тази неспособност. Това става чрез подаване на искова молба до съда от сънаследниците на недостойния, съответно от упълномощения от тях адвокат.

Едва след като с влязло в сила решение съдът установи недостойнството, настъпва ефектът на практическото лишаване от наследство.

И макар да казахме, че наследодателят не може преживе да лиши недостойния от правото на наследяване, то той може преживе да „отмени“ недостойнството и да възпрепятства окончателно последващите възможности за лишаване от наследство. Това може да стане само, ако наследодателят е признал изрично недостойния за достоен чрез акт с нотариална заверка на съдържанието или чрез завещание.

Възможно е, обаче, завещателят да е знаел причината за недостойнството, но да не е признал изрично недостойния за достоен. В тези случаи, недостойният ще наследява само в границите на завещанието. Това означава, че ако, напр., е накърнена негова запазена част, то той няма да има възможност да иска нейното възстановяване.

ВАЖНО!!! Ако наследодателят не е знаел, че наследникът е недостоен и е направил завещание в негова полза, то такова завещание подлежи на оспорване.

Нотариално и саморъчно завещание. Същност, форма и оспорване

Лишаване от възможност за наследяване чрез завещание

Много хора смятат, че ако направят завещание в полза само на едното от децата си или пък на трето лице, извън своите роднини, ще могат да лишат от наследство лицето, което не искат да ги наследи. По същия начин се възприемат нещата и по отношение на извършване на дарение на цялото имущество. Това, обаче, не е възможно.

Това е така, тъй като законът предвижда запазени части по отношение на определени категории наследници. И макар наследодателят да може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество, той не може да накърнява запазената част. Такава имат три категории лица. Това са низходящите (деца и внуци), родителите или съпругът.

Размерът на запазените части също е уреден в закона. Така,
1. запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:
а. при едно дете или низходящи от него – 1/2;
б. при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя;
2. запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
3. запазената част на съпруга е:
а. 1/2, когато наследява сам;
б. 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.
Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

Възстановяването на запазената част става по съдебен ред.

От друга страна, в случаите на оспорване на дарение, може да се изследва дали то не е направено единствено с цел някой наследник да бъде лишен от наследство. Ако наличието на такава цел бъде установено, тогава дарението ще бъде нищожно, поради противоречие с добрите нрави. Така, имуществото – обект на дарението, ще бъде върнато изцяло в наследствената маса.

Лишаване от възможност за наследяване чрез възмездно разпореждане с имущество

Както видяхме по – горе, лишаването от наследство чрез завещание или дарение не е възможно. Това е така, поради безвъзмездния характер на тези сделки. Как стоят, обаче, нещата, в случай че преживе наследодателят се разпореди с цялото си имущество чрез възмездни сделки, напр. продажба или прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане?

По някои въпроси относно договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане

В тези случаи наследникът, чиято запазена част е била накърнена, няма да може да иска нейното възстановяване. Това е така, поради възмездния характер на извършените сделки.

Друг е въпросът, че не се изключва възможността продажбата или прехвърлянето на имота срещу задължение за издръжка и гледане да са симулативни и реалната им цел да е била лишаване на някой наследник от наследство. В тези случаи цената на продажбата не е реално платена, а издръжката и гледането не са реално осъществявани. Установяването на симулацията става по съдебен ред.

В заключение

Макар възможностите за изключване на наследник от реда на наследяването да са значително ограничени, това не означава, че при наличие на сериозни основания такова изключване е невъзможно. От друга страна пък, накърняването на запазената част на някой наследник без наличие на предвидените в закона основания дава възможност тя да бъде възстановена, а завещателните разпореждания и/или даренията – намалени. Важно е да се има предвид още, че всеки опит за заобикаляне на законовите разпоредби, свързани със забраната за накърняване на запазените части, може да доведе до неговата нищожност.

___________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правната страна на отношенията между съпрузи и роднини, четете в секцията „Семейно и наследствено право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ оказва правна помощ и съдействие по семейни и наследствени дела.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Права на човека

Разпръскване на протести, придружени с насилие и права на човека

Свободата на мирните протести е гарантирана от Европейската конвенция за защита правата на човека. Твърде често, обаче, първоначално организирани като мирни събрания, протестите биват опетнявани с актове на насилие, осъществявани от малки групи провокатори. Особено често това се случва по време на политически протести, в рамките на които целенасочено се вливат нарушители на обществения ред. 

Внедряването на футболни агитки в мирни политически протести с цел компрометирането им, не е рядка практика в държавите по света. Подобни случаи има във Великобритания, Франция, САЩ, Германия и много др. Логично, при осъществяването на насилнически актове, полицията прибягва до разпръскване на целия протест. 

Именно това се случи и в София в сряда, 02.09.2020 г., когато действията на единични агресори предизвикаха брутално полицейско насилие, като стотици бяха задържани, повечето от тях на случаен принцип, протестът беше разпръснат, а придружаващите го блокади – насилствено премахнати. 

Европейският съд по правата на човека, обаче, е имал много поводи да се произнесе по законосъобразността на разпръскването на протести, придружени с насилие, както и е установил критерии, при които може да се приеме за допустимо задържането на участници в протеста.  

Общи принципи за действие по време на протести, придружени с насилие

В практиката на Европейския съд по правата на човека се приема, че в случаите, в които конкретно събрание е било опетнено от спорадични актове на насилие, това не го превръща автоматично в насилствено, съответно то може да остане в обхвата на гаранциите за упражняване на свободата на събранията.  По същия начин, индивидуалните участници в същото това събрание не престават да се ползват от тези гаранции, поради осъществените актове на насилие от други. Това означава, че неизвършилият актове на насилие участник в политически протест може да претендира нарушаване на гаранциите за упражняване на свободата на събранията. 

Конкретната ситуация в София от сряда

В сряда протестът беше разпръснат след щурм на жандармерията, заради единични прояви на насилие от страна на протестиращи. Официални представители на Министерството на вътрешните работи оправдаха тези свои действия с присъствието на провокатори, които са обгазявали полицейските служители и са ги замеряли с камъни, павета, бутилки и пиратки. Това оправдание поставя, обаче, един основен въпрос и той е защо на територията на протеста са допуснати лица, притежаващи опасни предмети. Възможните отговори са два: от немърливост, поради това, че МВР не си е свършило работата по охрана на обществения ред или умишлено, за да се допуснат провокатори, които да дискредитират протеста. 

Тук е редно да се припомни миналогодишния протест в подкрепа на тогава все още кандидата за главен прокурор г-н Иван Гешев, на чиято територия бяха обособени контролно – пропускателни пунктове, имаше поставени скенери, извършваха се проверки и не се допускаха лица, които не подкрепят протеста, а полицията щателно проверяваше желаещите да се включат в него. 

Това напомняне показва, че при наличие на добра организация, адекватната и ефективна охрана на протести е напълно възможна, както и е напълно реалистично да се смята, че и на протестите в сряда, можеше да се осигури недопускането на агресори. Защо това не е било направено, обаче, остава отворен въпрос, на който именно МВР следва да отговори. 

Безпрецедентните нарушения на правата на протестиращите и на задържаните

Агресивните действия от страна на единични участници в многохилядния протест в сряда до закъснял жандармерийски щурм на пл. „Независимост“ и околностите, разпръскване на всички участници и задържането, в повечето случаи на случаен принцип, на попадналите в суматохата хора. Щурмът беше закъснял, защото в продължение на повече от час няколко провокатори са хвърляли различни предмети по посока на полицейските кордони, като нито един от полицейските служители не е предприел действия по изпълнение на служебните си задължения и не е пристъпил към тяхното задържане. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи, обаче, те са имали не само такова право, но и такова задължение. Вместо това, бе оставено достатъчно време на агресорите да се изтеглят, преди щурмът и задържанията да започнат. 

Няколко сериозни и безпрецедентни нарушения се наблюдават в тази ситуация. 

Първо, разпръскването на поначало мирен протест, заради действията на единични агресори, е непропорционална мярка и нарушава свободата на събранията. Правилният подход, според международните стандарти, е неутрализирането на провокаторите и предоставяне на възможност провеждането на протеста с участието на мирните граждани да продължи. 

Второ, масовите неоправдани задържания на случаен принцип, нарушават правото на свобода и сигурност, което гарантира, че никой не може да бъде задържан, освен по обосновано подозрение за извършено престъпление или с цел да се предотврати възможността конкретно лице да се укрие или да извърши престъпление. 

Трето, от страна на служителите на МВР беше използвана физическа сила отвъд допустимите граници, нанасяйки сериозни наранявания на задържаните, които бяха спъвани, влачени, притискани, задушавани, удряни с метални боксове. Следва да се има предвид, че никой от тях, според данните по делата им, не са оказвали съпротива при задържането, т.е. използването на непропорционална физическа сила изобщо не е било необходимо. За нанесените телесни повреди са издадени съответните медицински свидетелства.  

Четвърто, всеки един задържан има право на адвокат от момента на задържането. Задържаните, обаче, бяха оставени в продължение на не по малко от час, нахвърляни до стените на бившия партиен дом, а впоследствие откарани в различните районни управления на МВР. Близките на много от тях изобщо не бяха уведомени за задържането, за да потърсят адвокатска помощ. Някои от тях бяха посъветвани да подадат сигнал на спешния телефон 112 за това, че техният близък е изчезнал. 

Пето, адвокатите не бяха допускани с часове до задържаните, не беше давана възможност за разговори насаме между адвоката и задържания, както повелява законът и беше отказван достъп до заповедите за задържане. Много от задържаните дори нямаха такива заповеди. Тези действия доведоха до грубо препятстване на правото на разглеждане на законосъобразността на задържането в разумен срок. Този разумен срок, според практиката на Съда по правата на човека, е „докато задържането трае“, а според Закона за МВР – „незабавно“.   

И накрая, но не на последно място, днес, когато се гледаха делата за мерките за неотклонение на двадесет и четирима от задържаните с прокурорско постановление за 72 часа, техните защитници не бяха допуснати до сградата на Софийския районен съд в продължение на часове, без възможност за достъп до храна, вода и изобщо до човешки условия за изчакване на делата им, което от своя страна представлява и безпрецедентно нарушение на Закона за адвокатурата. 

Подобни груби нарушения на правото на свобода и сигурност и свободата на събранията се наблюдават последователно в решенията на Европейския съд по правата на човека главно срещу авторитарни държави като Турция и Русия. 

 

В заключение

Свободата на събранията, съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и практиката на Съда в Страсбург, е индивидуално право на всеки гражданин. Съдът е установил критерии, въз основа на които да се направи преценка кога едно лице може да претендира, че тази негова свобода е била недопустимо накърнена. Така, необходимо е да се изследва дали събранието изначално е било планирано като мирно и дали организаторите са имали агресивни намерения. Ако такива намерения са били налице, конкретният участник трябва да знаел за тях. 

На следващо място, преценява се дали претендиращият нарушението е демонстрирал агресивно поведение при присъединяването си в тези протести, както и дали е причинил телесно увреждане на някого. 

При едновременното наличие на тези три критерия, всеки един от присъстващите на разпръснатите в сряда протести, може да претендира от държавата обезщетение за нарушение на основното му право на свобода на мирните събрания

Що се отнася до задържаните, за които от страна на прокуратурата беше поискана мярка за неотклонение „задържане под стража“, те бяха освободени – едни без никакви мерки, други с „подписка“, а трети – със символична гаранция.  

__________________________________________________________________

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека и представлява част от задържаните при антиправителствените протести в сряда, 02.09.2020 г.