Семейно и наследствено право

Отказ от наследство. Как и кога?

Оказва се, че сме наследили огромни и непосилни за нас парични задължения, а в наследствената маса активи няма. Какво следва да предприемем? 

В такъв случай трябва да имаме предвид, че имаме право да се откажем от наследството. Отказ от наследство означава едностранно формално неоттегляемо волеизявление на наследника, с което той отказва да приеме полагащия му се дял от наследствената маса в своята правна сфера. Нужно е да се подчертае, че всеки отказ от наследство обхваща наследството в цялост като съвкупност от наследими права (имуществени, неимуществени, такива с комплексен характер), а не само задълженията на наследодателя. 

Съгласно Закона за наследството (ЗН) наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. 

Наследникът не е обвързан от срок, в който следва да заяви своя отказ от наследство. Ако се забави твърде дълго, обаче, всеки, който има интерес, може да поиска от съда да определи срок, в който наследникът следва да заяви дали приема или се отказва от наследството. Отказ от наследство се прави преди наследството да бъде прието (като следва да имаме предвид, че наследството се смята за прието и ако теглите пари от сметката на своя наследодател). 

Не е възможен частичен отказ от наследство (например – искаме да запазим правото си на собственост върху автомобил, но се отказваме от задълженията на наследодателя ни по банковия му кредит). Отказът обхваща и евентуално открити впоследствие права, част от наследствената маса, за които наследникът не е знаел към момента на подаване на заявлението за отказ. 

Какво е необходимо, за да се направи отказ от наследство?

Отказ от наследство може да се направи с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството. Наследството се открива в момента на смъртта по последния постоянен адрес на починалото лице (например, ако това е гр. София, компетентният съд е Софийски районен съд (СРС) ). Необходимо е да бъде извършена нотариална заверка на подписа на заявлението от нотариус. 

Към заявлението следва да се приложат:
1. препис – извлечение от акт за смърт;
2. удостоверение за наследници;
3. вносна бележка за платена държавна такса. 

При завеждането на заявлението получавате входящ номер, по който впоследствие можете да правите справки за движението му.

Какви са последиците при отказ от наследство?

Ако подадените документи са редовни, отказът от наследство се вписва в особена книга на съда, след като се разгледа от съдия. След това получавате готовото удостоверение. 

След вписване на отказа се счита, че наследникът не е имал права върху наследството и не е бил наследник. Последица от така направения отказ от наследство е уголемяване на дяловете на останалите наследници, които са от същото коляно като отказалия се.

Важно е да се знае, че при отказ от наследство кредиторите на лицето, което се е отказало от него, могат да искат унищожаване на отказа в своя полза, доколколкото не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. 

Този конститутивен иск се предявява в едногодишен срок от узнаването на отказа, но не по – късно от три години след отказа и за да бъде уважен не се изисква субективен елемент – знание за увреждането. Ако получите препис от искова молба на това основание, следва веднага да потърсите адвокатска помощ!

Може ли дете да извърши отказ от наследство? Защо има противоречива практика на Върховния касационен съд (ВКС) по въпроса?

Аналогични казуси дават повод за различни решения по въпроса от страна на различните състави на ВКС. Фактическата обстановка е следната: имуществото на починал наследодател – баща – съдържа множество пасиви и задължения, които детето няма правен интерес да наследи, поради което е подадено заявление за отказ от наследство. 

Ключови в този смисъл се явяват две от разпоредбите на Семейния кодекс (СК), според които:


1. Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. 

2. Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по горния ред при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството. 

С едно свое определение по частно гражданско дело, ВКС отменя като неправилни обжалваното определение на едно от окръжните съдилища в страната и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд и постановява вписване на отказа на детето от наследството на своя баща в особената книга на съответния районен съд. В определението си ВКС сочи, че е допустимо да бъде направен отказ от наследство от името на малолетен наследник, респективно непълнолетен наследник да се откаже от наследството със съгласието на своя родител или попечител, тък като отказът от наследство не представлява отказ от права по смисъла на СК. 

Отказът от наследство е разгледан не като отказ от конкретни права върху определено имущество, а като изявление, с което призованото към наследяване лице изразява воля да не приеме наследството, т.е. да не придобива права върху притежаваната от наследодателя съвкупност от права, задължения и фактически отношения, доколкото такива действително са били притежавани от наследодателя. 

От друга страна, с друго определение по частно гражданско дело, различен състав на ВКС постановява, че отказът от наследство представлява отказ от права по смисъла на СК и затова районният съд не може да уважи молба за вписването му, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник. Този състав на ВКС подчертава, че относимите разпоредби на СК са императивни правни норми, направеното в тях изброяване на правни действия е изчерпателно, което изключва възможността същите да бъдат тълкувани разширително. Посочва се още, че приемането на наследство от недееспособни лица е предмет на изрична правна уредба в ЗН, съгласно която те приемат наследството само по опис.

В заключение

Отказът от наследство може да има много сериозни последици за имуществото на детето. Налице е необходимостта интересите на детето да бъдат охранявани чрез извършване на преценка от независим правораздавателен орган, тъй като малолетното дете не извършва действието лично, а чрез законния си представител. Ние смятаме, че именно интересите на детето са водещи и са основна ценност, а за да се вземе решение по такъв казус районният съд следва да съпостави стойността на активите на наследството, ако има такива, със стойността на задълженията на наследодателя. 

Тъй като обаче относимите разпоредби на СК са императивни и не следва да бъдат тълкувани разширително, то отказ от наследство на дете следва да бъде уреден изрично в тях, а към настоящия момент не е. Ние поддържаме тезата, че отказът от наследство не е отказ от права и не е нищожен по смисъла на СК. Необходимо е ВКС да уеднакви практиката си, като постанови тълкувателно решение, за да няма противоречие по въпроса, като то, според нас, трябва да е в смисъл, че съдът чрез охранителното производство законосъорбазно може да преценя във всеки конкретен случай в интерес на детето ли е вписването на отказ от наследство и само тогава да разпореди вписване. 

АВТОР: Радина Атанасова

______________________________________________________________

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага специализирана правна помощ в областта на семейното и наследственото право

Адвокатска кантора “Петкова”
работно време: 10:00 ч. – 18:00 ч. (понеделник – петък) 
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
email: office@petkovalegal.com
тел.: +359 885 47 77 57

Наказателно право

Предложенията на главния прокурор за промени в НПК

Предложенията на главния прокурор за промени в НПК станаха обект на широк обществен дебат, поради две съществени причини. 

На първо място, в последно време се наблюдава положителната тенденция за сериозно повишаване на правната култура в българското общество. Така, гражданите, разбирайки основополагащия за демократичните общества принцип на разделението на властите, са наясно, че прокуратурата, като част от съдебната власт, не може и не бива да има законодателна инициатива. 

Отговорът на въпроса защо това е така се крие в Конституцията на Република България, според която държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна, а законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет. Прокуратурата, от своя страна, има единствено задължение да прилага закона такъв, какъвто е, при това в неговата цялост. 

На второ място, според мотивите за предложените от главния прокурор промени в НПК, те се обосновават от необходимостта българският наказателен процес да се приведе в съответствие с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (ЕКЗПЧ), практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и на Съда на Европейския съюз. Само по себе си това твърдение е частично вярно, тъй като промени в НПК в тази насока са необходими и тази необходимост се повдига като въпрос от години. 

Приемането на по – голямата част от предложенията на главния прокурор за промени в НПК, обаче, би довело по – скоро до обратния ефект, а именно нарушаване на множество разпоредби от ЕКЗПЧ и повишаване на потенциала за повече осъдителни решения срещу България от страна на ЕСПЧ.

Общи недостатъци на предложените промени в НПК

Първият общ недостатък на предложените от главния прокурор промени в НПК беше споменат по – горе. Предвид, че прокуратурата и нейният ръководител – главният прокурор са част от съдебната власт, само по себе си изготвянето на „експертни предложения“ за каквито и да било законодателни промени представлява неконституционосъобразно неспазване на принципа на разделението на властите.

Вторият общ недостатък е мотивът за представянето на коментираните предложения за промени в НПК, свързан с т. нар. „процесуален формализъм“ на българския наказателен процес. Според статистиката, около 97% от внесените обвинителни актове завършват с осъдителна присъда. Това означава, че определено процесуалния формализъм не съставлява проблем за прокуратурата.

Напротив. Проблем при тези статистически резултати се разкрива по – скоро в склонността на някои съдебни състави към поддържане на обвинителен уклон, към неспазване на презумпцията за невиновност, както и като цяло на международните стандарти за справедлив съдебен процес. Съответно, промени са необходими именно в тази насока. 

Конкретни недостатъци на предложените промени в НПК

Сред инициираните от главния прокурор промени в НПК се разкриват някои изключително притеснителни предложения. 

Първото такова предложение е свързано с това лицата от близкия семеен кръг на обвиняемия, които не са се възползвали от предоставената им от закона възможност да откажат да свидетелстват при първия разпит, да не могат да го направят и впоследствие. 

Главният недостатък на това предложение се крие в последователното неразбиране на правния характер на тази възможност. Тя представлява право на свидетеля, което възниква и следва да се прилага при всеки един разпит.  Приемането на това предложение ще означава, че ако при първия разпит свидетел не откаже да даде показания, то той няма да може да го направи впоследствие и под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване (престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 5 години) ще има задължение, включително и да уличава в престъпление своя родител, дете, съпруг, брат или сестра. 

Това предложение е особено неподходящо и като се вземе предвид последователната порочна практика на органите на досъдебното производство да указват натиск върху свидетели и обвиняеми, както и да се въздържат от устното изясняване на правата им в наказателния процес. Поради това не могат и да се предвидят ефективни процесуални гаранции, че отказът на едно лице от правото да не свидетелства е информиран, доброволен, изричен и недвусмислен. Единствена такава гаранция би била уреждането на задължително участие на адвокат при първоначалния разпит на свидетеля. Такова разрешение, обаче, би довело първо, до утежняване на процеса и второ, до извършване на неподлежащи на възстановяване разходи. 

Предложената промяна в НПК би довела и до неоправдано засягане на неприкосновеността на личния и семейния живот по смисъла на ЕКЗПЧ. 

Следващото притеснително предложение е свързано с въвеждането на субективен елемент при преценката за спазването на правилата за събиране и изготвяне на доказателствени средства. Така нареченият от прокуратурата „формализъм“ в тази хипотеза, обаче е абсолютно необходим, тъй като чрез него се осигурява правото на защита на обвиняемия и на подсъдимия. От друга страна, формалните правила, отнасящи се до събирането и изготвянето на доказателствените средства, препятства възможността за постановяване на осъдителна присъда, основаваща се на некомпетентно водено разследване от непознаващи и неспазващи закона органи.   

От друга страна, предвиждането на законова възможност тежестта на дадено процесуално нарушение да се преценява по „вътрешно убеждение“ на органите на досъдебното производство или съда, ще доведе до грубо нарушение на правото на справедлив съдебен процес по смисъла на ЕКЗПЧ. Нарушение в този смисъл ще има и на принципа на правовата държава, прогласен в Конституцията на Република България. 

Впрочем, в практиката ми като адвокат по наказателни дела се е случвало държавен орган да направи дописване в оригинала на несъобразен с разпоредбите на закона документ, съд да констатира това дописване и да постанови, че то не представлява нарушение. 

Предложението, което обаче буди най – сериозно недоумение, е свързано с премахването на касационния контрол в случаите, в които първите две инстанции са се произнесли еднакво, т.е. постановени са две оправдателни, респ. две осъдителни присъди. 

При първия вариант не се разкриват особени проблеми. Това предложение е спорно, обаче, при втората хипотеза, тъй като съгласно чл. 2 от Протокол 7 от ЕКЗПЧ, „всяко лице, признато от съда за виновно в извършването на престъпление, има право да обжалва обявяването си за виновно или осъждането си пред висшестоящ съд“.  

Наистина, възможността за обжалване на осъдителната присъда, постановена от първоинстанционния съд, пред втората инстанция, попада в обхвата на горната разпоредба, но за целите на наказателния процес тя е недостатъчна. 

Това е така, първо, поради факта, че в българската действителност не е рядко срещана хипотезата на зависимост на съда от органите на полицията и прокуратурата, като тази тенденция е по – разпространена в малките населени места, където осъдителни присъди се постановяват само на база „свидетелски“ показания на полицейски служители и/или при игнориране на съществени процесуални нарушения. Отнемането на възможността за касационен контрол би довело до невъзможност за ефективна и ефикасна защита на обвиненото в извършване на престъпление лице. 

На второ място, негативният ефект върху справедливостта от въвеждането на двуинстанционност на санкционните производства, вече се наблюдава при административнонаказателния процес, напр. при разглеждане на заповеди за задържане и наказателни постановления на секторите „Пътна полиция“ на местно ниво. Той се проявява най – вече в лишаването на наказаното лице от възможността случаят му да бъде разгледан от върховни съдии със значителен професионален опит и практикуващи извън конкретното населено място, което би довело до намаляване на опасността от допускане на грешки, поради неопитност или незнание на по – ниските по степен съдилища, както и от постановяване на решения, поради зависимост. 

Същият негативен ефект би настъпил и при изключването на триинстанционното производство в наказателния процес, освен в някои изключителни случаи, каквото е предложението на главния прокурор за промени в НПК. Приемането на това предложение, при изложените недостатъци на двуинстанционното производство, ще постави в опасност възможността за произнасяне на справедлива и обективна присъда, както и ще създаде предпоставки за увеличаване на местния произвол и репресиите по отношение на приети за „неудобни“ лица. 

В заключение

Формализмът в наказателния процес, изразен чрез подробното и стриктно регламентиране представлява гаранция за спазване правото на защита, на презумпцията за невиновност и на правото на справедлив съдебен процес в широк смисъл. Именно, поради тази причина, неговото премахване в смисъла на направените от прокуратурата предложения за промени в НПК, би довело до повишаване на броя на делата срещу България пред ЕСПЧ, както и до увеличаване на осъдителните решения за нарушения на ЕКЗПЧ, обезщенията за които се заплащат от държавния бюджет. 

 

_________________________________________________________

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека. 

Още интересни теми, свързани с наказателния процес, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Трудово право

Съкращаване на щата. Условия и защита

Извършването на съкращаване на щата е форма на оптимизация на работния процес от страна на работодателя. При него, в интерес на производството в широк смисъл, се прави промяна в персоналния състав на предприятието с цел на работа да останат работниците, които имат по – висока квалификация и работят по – добре. 

За да бъде законосъобразно, обаче, всяко съкращаване на щата трябва да отговаря стриктно на изискванията на Кодекса на труда. Днес ще разгледаме именно тези изисквания, както и възможностите за защита при неспазването им, когато е извършено съкращаване на щата.

Пример за спечелено дело на уволнен работник при съкращаване на щата, можете да намерите в статията „Уволнение при съкращаване на щата. Спечелено дело“. Най – интересните от спечелените дела на кантората са достъпни в секция „Новини“

Съкращаване на щата. Условия и защита 1
Съкращаване на щата. Условия и защита 2
Съкращаване на щата. Условия и защита 3
Съкращаване на щата. Условия и защита 4
Съкращаване на щата. Условия и защита 5

Задължение за подбор при съкращаване на щата

Кодексът на труда предвижда, че когато за една и съща длъжност в щатното разписание на работодателя съществуват две или повече бройки, работодателят има т. нар. „задължение за подбор“. Именно неизпълнението на това задължение е най – често срещаната причина за съдебна отмяна на уволненията, извършени чрез съкращаване на щата. 

Така, например, ако има три бройки за длъжността „касиер“ и работодателят желае да съкрати две от тях, то той ще има задължение да проведе подбор между всички трима касиери, за да прецени кой от тях да остане на работа и с кои двама да прекрати трудовото правоотношение.

Самата процедура за подбор е тежка, но е задължителна за изпълнение и следва да се проведе при хронологичното спазване на следните стъпки:
1. Взимане на решение за съкращаване на щата. То може да стане само от компетентния за това орган. Обикновено той е вписан в дружествения договор, когато работодателят е търговец или е законово уреден. Това може да бъде управител, изпълнителен директор, общо събрание и др. 

2. Извършване на промяна в щатното разписание. Тази промяна показва реалното съкращаване на щата, което е задължително условие за неговата законност и се прави с утвърждаване на ново щатно разписание.

3. Назначаване на комисия за извършване на подбор, когато за съкращаваната длъжност съществуват две или повече щатни бройки. Тази комисия е препоръчително да се състои най – малко от двама души, които в края на работата си следва да изготвят писмен протокол от извършения подбор. Критериите, въз основа на които се прави преценка кой конкретен работник да остане на работа и кой да бъде съкратен и кой да остане на работа са уредени в закона.

Първият критерий за преценка от страна на комисията за извършване на подбор е кой от всички назначени на съкращаваната длъжност има по – висока квалификация. Преценката се извършва по документи и се прави въз основа на образованието на работниците и техния професионален опит. 

Вторият критерий за преценка е кой от работниците работи по – добре. Често пъти тази преценка е субективна, тъй като не винаги работодателите разполагат, например, със система за годишно оценяване на работниците си. Тук могат да се използват преценката на прекия ръководител, наличието на дисциплинарни наказания и др. под. 

При всички случаи, когато е налице оспорване пред съд на съкращението, в което се твърди, че подбор не е извършен или не е извършен съобразно законовите критерии, решаващият съд има правомощие да разгледа пълнотата и основателността на преценката на тези два критерия. 

ВАЖНО!!! При извършване на подбора, работодателят няма задължение да представи документите за това на съкратения работник. По – често в практиката се случва да стане ясно дали е налице подбор или не именно в рамките на съдебно оспорване на уволнението, извършено чрез съкращаване на щата. 

Но дори и в най – лошия случай, съкратеният работник знае кой е останал на работа, съответно знае неговата професионална квалификация (образование и професионален опит), както и неговото старае в работата и може да го сравни със собствените си с цел да получи информация най – малко за това дали законовите критерии за извършване на подбор са спазени. 

Тази първоначална преценка е важна при взимане на решение за предприемане на съдебни действия по защита от незаконно уволнение

 

Допълнителни изисквания при съкращаване на щата

След извършване на подбора, работодателят има и някои допълнителни задължения, които следва да изпълни, за да бъде уволнението законосъобразно. 

На първо място, работодателят е длъжен да събере информация дали по отношение на избрания за съкращение работник не е налице някое от основанията за специална закрила. 

Със специална закрила се ползват следните категории работници:

1. работничка или служителка, която е майка на дете до 3 – годишна възраст;

2. трудоустроен работник или служител;

3. работник или служител, боледуващ от някоя от следните болести:
– исхемична болест на сърцето;
– активна форма на туберкулоза;
– онкологично заболяване;
– професионално заболяване;
– психично заболяване;
– захарна болест; 

4. работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск;

5. работник или служител, който е избран за представител на общите интереси на работниците и служителите по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя или пред държавните органи.
По същия начин със специална закрила се ползва и представителят на работниците и служителите, които да получава информация от работодателя при изменение на дейността, икономическото състояние и организацията на труда на предприятието.
Специалната закрила по отношение на такъв работник действа за времето, в което той има качеството „представител“;

6. работник или служител, който е избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците. Закрилата действа за времето, докато работникът има такова качество;

7. работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество. Закрилата действа за времето, докато работникът има такова качество. 

В случай, че е налице някое от основанията за специална закрила, работодателят не може да извърши съкращаване на щата без да е получил предварително разрешение за това от съответната инспекция по труда. 

На второ място, при извършване на съкращаване на щата, работодателят е длъжен да представи на работника едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор. В случай че не го направи или пък не спази срока на предизвестието, работодателят дължи на съкратения работник обезщетение в размер на месечното му брутно трудово възнаграждение. 

Важно е да се има предвид, че в трудовия договор е възможно и да е уговорен по – дълъг срок за предизвестие, съответно той трябва да бъде спазен. Обезщетението за неспазване на срока за предизвестието се равнява на месечното брутно трудово възнаграждение на работника за броя месеци, за които не е спазено. 

Например, ако в трудовия договор е уговорено трудовото правоотношение да се прекратява с тримесечно предизвестие, то дължимото обезщетение за този срок ще бъде брутното трудово възнаграждение на работника за три месеца. 

В заключение

Изпълнението на всички критерии за прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата, е условие за неговата законосъобразност и неотменимост.  Липсата на спазване на което и да било от тези изисквания активира правото на работника да потърси съдебна отмяна на така осъщественото уволнение. За предприемане на съдебни действия, съкратеният работник разполага с двумесечен срок от получаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.  

__________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на работниците и средствата за тяхната защита, можете да намерите в секцията „Трудово право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по дела за оспорване на уволнение при съкращаване на щата. 

За контакт:
работно време: понеделник – петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Административно право

Разпространение на регистрационен номер на кола. Защита

В последните години широкото използване на социални мрежи доведе до нов вид нарушения на законодателството, свързано със защита на личните данни. Сред тях са разпространението на снимки на хора без тяхно съгласие, както разпространението на регистрационен номер на автомобил в различни групи в социалните мрежи с цел демонстрация на неправилно паркиране или на друго въображаемо или не закононарушение. 

Днес ще поговорим именно за втория случай – разпространението на регистрационен номер на автомобил в социалните мрежи – представлява ли нарушение на закона и по какъв начин можем да се защитим. 

Регистрационен номер на автомобил - обект на закрила от Закона за защита на личните данни

Комисията за защита на личните данни е имала повод да се произнесе относно обхвата на понятието „лични данни“ и включването в него на регистрационните номера на автомобилите. 

И така, според становището на Комисията, всеки регистрационен номер на автомобил, който е собственост на физическо лице (гражданин), представлява „лични данни“ по смисъла на закона и разпространението му следва да отговаря на неговите разпоредби. 

Условия за законосъобразно разпространение на регистрационен номер на автомобил

Доколкото разпространението на регистрационен номер на автомобил в социалните мрежи представлява по същество дейност по обработване на лични данни, то тази дейност може да бъде извършвана само при условията, които са изрично и изчерпателно изброени от Закона за защита на личните данни и GDPR.  

На първо място, обработване на лични данни чрез разпространение на регистрационен номер на автомобил в социалните мрежи е възможно, ако собственикът на този автомобил е дал съгласие за това. Законът не предвижда конкретно определена форма за даване на такова съгласие, но с цел доказване на неговото наличие, препоръчително е то да бъде дадено писмено. 

ВАЖНО!!! При всички случаи, когато е налице съмнение относно законосъобразността на разпространението, този, който го е осъществил, ще трябва да докаже, че е получил съгласие от собственика на автомобила. 

На второ място, разпространението ще бъде допустимо, когато е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на собственика на автомобила или на друго физическо лице.

Така, например, ако има данни, че даден автомобил е откраднат и конкретен гражданин го е засякъл на конкретно определено място, той може да публикува в социалните мрежи снимка, в която регистрационния номер се вижда, за да може собственикът да си го разпознае и да потърси помощ от полицейските органи за връщането му. 

И на трето място, разпространението на регистрационен номер би било допустимо при необходимост от изпълнение на задача от обществен интерес. Именно това е и най – често срещаното оправдание за разпространение на регистрационен номер на автомобил в социалните мрежи. Това законово основание не е абсолютно и също има своите особености. 

Обичайната причина, която човекът, разпространяващ конкретния регистрационен номер на автомобил в социалните мрежи, посочва е, че неговият водач е паркирал неправилно (на забранена за паркиране зона; в зелени площи; на тротоар/пешеходна пътека или пък е заел повече място за паркиране от необходимото) или пък е извършил нарушение на Закона за движението по пътищата

Тези причини, обаче, не са достатъчно легитимни, за да се приеме, че при разпространението на този регистрационен номер на автомобил, е изпълнена задача от обществен интерес, напр. за „назидание“ на (уж) виновния водач. При наличие на неправилно паркиране и/или друго закононарушение, правилният път за гражданска реакция е подаване на сигнал до „Пътна полиция“ (КАТ). 

Освен това, във всички случаи следва да се търси баланс между обществения интерес, напр. съответната общност да бъде информирана за извършването на закононарушение от конкретен водач, и интереса на собственика на автомобила, чийто регистрационен номер е разпространен. Наличието на такъв баланс следва да се преценява за всеки конкретен случай, но задължително условие изобщо за започването на такава преценка е водачът на автомобила, чийто регистрационен номер е разпространен да е извършил закононарушение, установено по надлежния ред. В случаите на нарушение на правилата за движение по пътищата, този ред е чрез влязло в сила Наказателно постановление или електронен фиш. 

Във всички случаи, извън изброените по – горе, разпространението на регистрационен номер на автомобил в социалните мрежи ще представлява нарушение на закона.

Защита срещу незаконосъобразно разпространение на регистрационен номер на автомобил

Комисията за защита на личните данни е компетентният държавен орган, който може да се произнесе по въпроса дали конкретното разпространение на регистрационен номер на автомобил в социалните мрежи представлява нарушение на закона. Сезирането на Комисията става чрез подаване на жалба. 

Важно е да се отбележи, че това трябва да се случи в срок от шест месеца от узнаване на нарушението, но не по – късно от две години от извършването му.  

В заключение

Незаконосъобразното разпространение на регистрационен номер на автомобил в социалните мрежи е често срещана практика, която, обаче, може да доведе до сериозни последици за пострадалия собственик. 

В тези случаи и когато Комисията за защита на личните данни установи, че е налице закононарушение, собственикът може да търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди от лицето, което е осъществило разпространението. 

ВАЖНО!!! Когато разпространението е извършено в различни групи или профили в социалните мрежи, за доказване самоличността на автора на публикацията, е необходимо пострадалият собственик да разполага най – малко с екранна снимка на тази публикация/профил, от която да е видно името на разпространяващия. 

_____________________________________________________

Още интересни теми, можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Договорно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя правна помощ по казуси, свързани с незаконосъобразна обработка на лични данни и осъществява процесуално представителство пред Комисията за защита на личните данни и съдилищата на територията на страната. 

За контакт:
работно време: понеделник – петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Договорно право

Потребителски кредит. Какво трябва да знаем?

Тегленето на потребителски кредит е един от най – често срещаните методи за снабдяване с ликвидни парични средства. Като всеки друг кредит, той е вид договор, който съдържа определени условия, за които кредитополучателят трябва да внимава, тъй като често пъти финансовите институции се възползват от икономически по – силното си положение. 

Не са редки и случаите, в които кредитополучателят спира плащанията по кредита. По този начин се стига до предсрочна изискуемост на кредита. А оттам и до принудително изпълнение на задълженията по него. Как да постъпим в този случай вече говорихме в статията, посветена на темата за принудителното изпълнение. Обхващали сме и темата „ипотечен кредит“ и сме разглеждали неговите особености.

Ето защо днес ще обсъдим въпроса какво трябва да знаем по темата „потребителски кредит“. Неговата подробна уредба се съдържа в Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Що е то „потребителски кредит“?

Потребителският кредит е договор за отпускане на финансови средства срещу лихва. Този вид договори се сключва между потребителя и финансовата институция. За да има качеството „потребител“ лицето трябва да тегли кредита в лично качество и за лични нужди.

Преди подписване на договора за потребителски кредит, финансовата институция трябва да предостави на кредитополучателя стандартен европейски формуляр с информация относно потребителския кредит. Той включва основните характеристики на договора, размера на кредита и неговата цена, годишния процент на разходите (ГПР), броя, периодичността и размера на всички плащания и информация по важни правни аспекти.

По отношение на индекса ГПР трябва да отбележим, че той представлява стойност, означаваща общия размер на всички разходи по кредита. В това число се включват лихвите, комисионите, таксите, както и всякакви други разходи, произтичащи от кредита.

ВАЖНО!!! Имате право да се откажете от договора за потребителски кредит. Това свое право можете да упражните в 14-дневен срок от подписването му. Срокът се брои в календарни дни. Подобно на договорите от разстояние при онлайн пазаруване, не дължите обяснение на кредитора за причините да се откажете от договора. Единственото Ви задължение е да възстановите отпуснатата сума, заедно с лихвите от деня на подписване на договора. Възможно е да загубите сумите, платени по някои неподлежащи на възстановяване такси (напр. такса за кандидатстване).

След одобрение за получаване на потребителски кредит

финансовата институция изготвя предложение, включващо неговите условия. Лицето, кандидатстващо за кредита, обаче, не е длъжно да подпише договора веднага. Напротив, кредиторът предоставя определен срок, не по – малък от 14 дни, за приемане или отхвърляне на предложението. Докато този срок тече, банката не може да променя така предложените условия, тъй като направеното предложения я обвързва. Едва след изтичане на този срок и ако кредитополучателят не одобри условията, кредиторът може да представи ново предложение.

ВАЖНО!!! Винаги четете добре изготвеното от банката или друга кредитна институция предложение. Не е изключено да има неравноправни клаузи. Преди да вземете решение от чие предложение да се възползвате, препоръчително е сте проучили поне две – три независими оферти. В случай че се съмнявате относно значение на някои клаузи или пък изобщо не ги разбирате, добре е да се свържете със специалист, преди да подпишете договора за кредит. По този начин със сигурност ще си спестите множество бъдещи главоболия, нерви и пари.

Задължително съдържание на договора за потребителски кредит

Задължителното съдържание на договора за потребителски кредит включва общо 27 реквизира, които са изброени в чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Липсата, обаче, само на някои от тях води до неговата недействителност. Ето защо, за да бъде валиден договора, той следва да съдържа най – малко информация за:

а. общия размер на кредита и условията за усвояването му;

б. стоката или услугата и нейната цена в брой. Това е необходимо в случаите, в които кредитът се отпуска под формата на разсрочено плащане на стока или услуга;

в. лихвания процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния. Посочват се и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент;

ВАЖНО!!!

Едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя се допуска, когато в договора за кредит изрично е предвидена възможност за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита и когато обстоятелствата, приложими към промяната на общия разход по кредита, са описани в договора, обективно са обосновани и не зависят от волята на кредитора.

а. методиката за изчисляване на референтния лихвен процент;

б. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит;

в. условията за издължаване на кредита, включително погасителен план. Той трябва да съдържа информация за размера, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;

г. правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;

д. наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора; срока, в който това право може да упражнено, както и другите условия за неговото упражняване.

Предсрочно погасяване на задълженията по договора за потребителски кредит

И така, вече сме сключили договор за потребителски кредит и сме го изпълнявали в продължение на определен период от време. Сдобили сме с допълнителни финансови средства и не искаме да плащаме възнаграждение на кредитора под формата на лихва до края на срока на договора. Можем ли да погасим предсрочно и какви ще бъдат последиците от това?

Законът за потребителския кредит разпорежда, че потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В тези случаи той има право на намаляване на общите разходи по кредита. Това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. Кредиторът не може да откаже да приеме предсрочното изпълнение по договора за кредит.

ВАЖНО!!! Обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на кредита не се дължи единствено в три хипотези:

  1. когато погасяването се извършва в период, през който лихвеният процент не е фиксиран;
  2. погасяването е извършено въз основа на плащане по застрахователен договор, чиято цел е била да гарантира връщането на кредита;
  3. договорът за кредит е под формата на овърдрафт.

Извън изброените хипотези, финансовата институция има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита. Това се отнася за случаите, в които погасяването се извършва в период, когато лихвеният процент е фиксиран. Законът предвижда и обективен критерий кога обезщетението е справедливо и обективно обосновано. 

То ще бъде такова, когато не надвишава 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по – голям от една година. Когато оставащият период на договора за кредит е по – малък от една година, обезщетението не трябва да надвишава 0,5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит.

ВАЖНО!!!

Все пак законът предвижда и изключение от критериите за определяне на обосноваността на обезщетението. Предвидена е възможност кредиторът по – голямо обезщетение. Това може да стане само, ако докаже, че е претърпял загуба от предсрочното погасяване на кредита, превишаваща горните суми.

Възможно е кредиторът да се опита да заобиколи законовите правила и да иска сума, която надвишава загубите му. В този случай потребителят може да иска съответно намаляване. В този случай загубата се определя като разлика между първоначално договорената лихва и лихвения процент, при който кредиторът може да предложи на пазара отново като кредит предсрочно погасената сума, като се отчита въздействието на предсрочното погасяване върху административните разходи по кредита.

ВАЖНО!!! Обезщетението на кредитора не може да надвишава размера на лихвата, която потребителят би платил за периода, обхващащ предсрочното погасяване на кредита и договорената дата за прекратяване на договора за кредит.

Предсрочна изискуемост на задължението по договор за потребителски кредит

Правилата за предсрочната изискуемост на задълженията по договор за потребителски кредит не разкриват никакви особености спрямо общите правила за предсрочна изискуемост на кредитите.

Основанията за предсрочна изискуемост на кредита са договорни и законови. Договорните основания се съдържат в самия договор за кредит и могат да бъдат различни от законовите. Те, от своя страна, са следните:

а. кредитът не се ползва за целта, за която е получен (когато такава е определена в договора);

б. кредитополучателят представя неверни сведения. Най – често това са сведенията, свързани с финансовото му състояние и способността му да обслужва кредита;

в. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок. Това основание важи за случаите, когато такова обезпечение е дадено;

г. кредитополучателят не връща други кредити към съответната банка, поради сериозно влошаване на финансовото си състояние;

д. неплащане в срок на едно или повече вноски по кредита.

ВАЖНО!!! Основанията по т. 1 до 4 за предсрочна изискуемост на кредита се отнасят единствено до банковите кредити, но не и до кредитите, предоставени от небанкови финансови институции.

ВАЖНО!!! За да настъпи валидно предсрочната изискуемост на кредита, кредиторът трябва надлежно да я е обявил пред кредитополучателя.

В заключение

Договорът за потребителски кредит е популярен и добър начин за снабдяване с пари в брой, особено, когато става въпрос за покупка на стока с по – висока цена, отколкото потребителят може да си позволи да плати наведнъж. Той е значително по – добро средство от доближаващия се до него по своята характеристика договор за финансов лизинг, който, както вече говорихме, трябва да бъде избягван на всяка цена. Всъщност, най – голямата трудност при потребителския кредит е изборът на финансовата институция, която да го предостави. 

От друга страна, при наличието на минимални знания за възможните уловки, които могат да бъдат заложени в договора или при консултация със специалист след получаване на предложението за условията на кредита, правата на потребителя могат да бъдат защитени в достатъчно висока степен, за да бъдат рисковете за нарушаването им сведени до минимум.

__________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с кредити, поръчителство, както и с всякакви видове договори, четете в секцията „договорно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в правното консултиране по въпроси, свързани с потребителски и ипотечни кредити и поръчителство, както и в предоставянето на ефективна правна защита на кредитополучатели и техните поръчители по спорове с финансови институции, колекторски фирми и изпълнителни производства.

За контакт:
работно време: понеделник – петък от 10:00 до 18:00 ч.
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com