Договорно право

Устен договор. Особености и защита

Въпросът за устните договори, тяхната правна уредба и правната защита е изключително интересен. Това е така, тъй като липсата на писмена форма затруднява процеса на доказване на тяхното съдържание. От друга страна, отчитайки обема на гражданския и търговския оборот, законодателят изисква писмена форма за много малко видове договори. Ето защо, сключването на устен договор е изключително често срещана хипотеза.

Колкото и удобно да е сключването на устен договор, то все пак крие своите рискове. Какви са те и как да се предпазим ще говорим в днешната статия.

Какво е „устен договор“?

Устните уговорки са договори като всички други. Те се подчиняват на общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите според вида на уговорката. Устен договор е всяко съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.

Кога можем да сключим устен договор

Устен договор може да се сключи във всички случаи, в които законът не изисква изрично писмена форма. Тези случаи са изрично и изчерпателно изброени. Те са:

  1. предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма. Изисква се писмена форма за действителност;
  2. договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти. Изисква се нотариална форма за действителност;
  3. договор за аренда на земеделска земя. Изисква се писмена форма за действителност с нотариална заверка на подписите;
  4. брачен договор. Изисква се писмена форма за действителност с нотариална заверка на подписите и съдържанието;
  5. продажба и залог на вземане, обезпечено с ипотека. Изисква се писмена форма за действителност с нотариална заверка на подписите;
  6. договор за поръчка, дадена от пълномощник, за придобиване на вещни права върху недвижими имоти. Изисква се писмена форма за действителност с нотариална заверка на подписите;
  7. договор за покупко – продажба на моторно превозно средство с предходна регистрация в България. Изисква се писмена форма за действителност с нотариална заверка на подписите;
  8. договори със задължения над 5000 лв. Изисква се писмена форма за доказване;
  9. други определени в закона договори, за които се изисква писмена форма за действителност или за доказване.

Всякакви други договори, за които законът не изисква особена форма за действителност или за доказване, могат да бъдат сключвани устно.

Така, устен договор ще имаме, например, когато Ваш приятел Ви помоли да му дадете определена сума назаем с уговорка да Ви върне парите след месец. Устен договор ще бъде налице и тогава, когато продавате стария си телевизор, например, с уговорка купувачът да Ви плати след седмица. Устен договор ще има и тогава, когато поръчате изработка на фирмено лого/уеб сайт срещу определена цена и за определен срок.

Какви са рисковете при сключване на устен договор?

Колкото и да са удобни, устните уговорки крият определени рискове. Те произтичат именно от липсата на писмена форма, благодарение на която да се докажат условията, за които страните са постигнали съгласие.

Както при писмените, така и при устните договори, е възможно неизпълнение на задълженията по него. Така, например, Вашият приятел може да не Ви върне парите, които сте му заели. Възможно е купувачът на стария Ви телевизор да не Ви плати обещаната сума, макар Вие вече да сте предали телевизора в негово владение. Може дизайнерът/разработчикът да не изработи логото/сайта в уговорения срок или с уговореното съдържание. Не е изключено и Вие да сте дизайнерът/разработчикът, който е извършил възложената му работа, съобразно уговореното, но клиентът да не плаща дължимото възнаграждение.

При сключен устен договор, обаче, изключително трудно е доказването на факта каква сума сте предоставили на Вашия приятел и в какъв срок той се е задължил да я върне; предали ли сте телевизора, каква сума сте се уговорили да бъде платена за него и в какъв срок; какво лого/какъв уеб сайт сте се уговорили да бъде изработен/о, в какъв срок и срещу какво възнаграждение и т.н.

Впрочем, следва да се има предвид, че за неизпълнението на задължения, поети по устен договор, се подчиняват на същите правила, които важат и за писмените договори. Как да защитим правата си в тези случаи говорихме в статията „Какво да правим, когато длъжникът не изпълнява задълженията си по договора?„. Казаното в тази статия важи и в настоящия случай.

Как да се предпазим от тези рискове?

Макар и устната уговорка по дефиниция да изключва писмения елемент, такъв все пак е необходимо да се осигури.

Така например, при устните договори за паричен заем, можете да поискате от заемополучателя да подпише разписка за получаване на сумата. В разписката задълженително трябва да присъства основанието „устен договор за заем“. Предаването на парични средства и основанието за това, може да стане и чрез банков превод по сметката на заемополучателя с отбелязване на посоченото основание за плащане. Възможност заемодателят да получи обратно сумата, която му се дължи може да се обезпечи и чрез запис на заповед. Тя представлява безусловно задължение да се плати определена сума на определена дата.

По този начин се обезпечава и падежът на задължението. От друга страна, улеснена е и защитата, в случай че заемополучателят разполага със запис на заповед. Това е така, тъй като няма да му се налага да доказва вземането си по съдебен ред чрез исков процес. В тези случаи се използва улеснената, по – евтина и по – бърза процедура на заповедното производство. При наличието на устен договор, при който длъжникът не изпълнява задължението си, не е трудно и да се докаже падежът на задължението.

Това е така, тъй като, макар и да няма ясни доказателства за това в какъв срок длъжникът се е съгласил да плати/да извърши нещо, това задължение ще се оценява като задължение без определен срок на изпълнение. В тези случаи, длъжникът изпада в забава от деня на поканата да изпълни. Тя може също да бъде устна, но в този случай е добре да се осигури свидетел, който да потвърди нейното отправяне.

При предаването на вещи/работа, дължими по устен договор е добре да се направи приемно – предавателен протокол. В съвременния свят при сключване на устни договори за изработка/поръчка/продажба съществуват писмени следи и при проведената кореспонденция в социални мрежи/мобилни чат приложения.

ВАЖНО!!!

Във всеки един от посочените примери, наличието на свидетели, които са присъствали по време на сключването на устния договор, би било от изключителна помощ в процеса на доказване. Следва да се има предвид, че установяването на договори на стойност над 5000 лв. не може да става със свидетели. Не бива да се забравят и разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Съгласно тях

Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

1. на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лв.;

2. на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

Първата хипотеза е ясна, но какво означава втората? Например, сключен е устен договор за покупко – продажба на професионална озвучителна система на стойност 12 000 лв. Между страните е уговорено разсрочено плащане на вноски от по 1000 лв. в рамките на 12 месеца. В този случай, плащането трябва да стане по банков път, независимо от факта, че отделните вноски са на стойност под 10 000 лв. Това е така, защото те се дължат на едно и също основание – договор за покупко – продажба, чиято стойност надвишава 10 000 лв.

Всъщност, най – сериозната бариера

пред защитата на правата на страните при устните договори не е доказването на съществените уговорки в него. Тя е свързана с практическото намиране на длъжника, за да изпълни задължението си. Дори и в случаите, когато изправната страна по договора е успяла да докаже уговорките по договора, но не разполага с данните на длъжника, за да бъде призован от съда, той не може да бъде осъден. Към настоящия момент и при действащото законодателство тази бариера е изключително трудно преодолима. Това е така, тъй като името, адреса и телефонния номер на длъжника представляват лични данни. А като такива, те подлежат на доста сериозна защита.

Това е и основният недостатък на устните договори спрямо писмените. Това е така, тъй като писмените договори сами по себе си съдържат най – малко името и постоянния/настоящия адрес на страните по тях. Съответно, тези данни могат да се използват при призоваване на неизправната страна от съда.

Следва да се има предвид, че ако при завеждане на дело срещу неизправния длъжник не бъдат посочени неговите имена и адрес, исковата молба ще бъде върната като нередовна, а делото прекратено.

Ето защо е добре да се поиска от другата страна да предостави двете си имена и адреса си.

В заключение

Фактът, че сключването на устен договор крие сериозни рискове и трудности при доказването, не означава, че във всички случаи трябва да се сключват изрични писмени договори с цел обезпечаване на сигурност при изпълнението им. Подобна практика значително би затруднила и забавила гражданския и търговския оборот. Ето защо, предприемането на няколкото лесни стъпки за обезпечаване на доказването на поетите задължения, би спестило много средства и нерви. Във всички случаи, в които не сте сигурни как да обезпечите такива доказателства, но не желаете да сключване писмен договор, е добре да се консултирате със специалист, който да Ви посъветва какви мерки за превенция да предприемете, за да сте сигурни, че правата Ви са ефективно защитени.

____________________________________________________________________

Още интересни теми можете да прочетете в секцията „Договорно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага специализирана правна помощ при изготвяне на договори, както и при нужда от защита при неизпълнение на договорни задължения.

За контакт:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч.
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Административно право, Извънредно положение

Глоба за неносене на маска. Преглед на съдебната практика

Първата вълна на коронавируса у нас сякаш изненада изпълнителната власт в лицето на министъра на здравеопазването, който последователно издаваше заповеди, а впоследствие ги отменяше или изменяше, вкл. и няколко часа след издаването им. Тази практика доведе до хаос в административно – наказателната дейност, който се отрази и на законосъобразността на наложените наказания за неспазване на противоепидемичните мерки, вкл. и на наложените глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места. 

За изготвянето на настоящия материал са разгледани 125 съдебни решения на районните и административните съдилища в страната. Статистически погледнато, едва около 10% от наложените глоби за неносене на маска са потвърдени, а останалите 90% са отменени на различни основания. В много случаи отмяната на така наложените глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места е потвърдена на всички съдебни инстанции. 

Следва да се отбележи, че тези 10% от наложените глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места са потвърдени след разглеждане на спора по същество. В останалите случаи или до преглед по същество изобщо не се е стигало, заради наличие на съществени процесуални нарушения, или нарушението е било определяно като „маловажен случай“. 

По – долу ще разгледаме най – често срещаните причини за отмяна на наказателните постановления, с които се налагат глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места.  

Отмяна на глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила

Подобно на вече анализираната съдебна практика във връзка с наложените глоби за разхождане в парка, както и за посещение на детски площадки, спортни и други съоръжения на открито, тук също най – често срещаното основание за отмяна са допуснатите най – разнообразни съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. 

Защо спазването на процесуалните правила е толкова важно?

Адмистративно – наказателният процес е строго формален, първо, поради факта, че с него се засягат основни права и задължения на гражданите. На второ място, неговият формализъм се обосновава и от факта, че административното наказание представлява форма на „наказателно обвинение“ по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека в частта относно уредбата на правото на справедлив съдебен процес. За да бъде обезпечено ефективното му упражняване е необходимо както да бъде спазено правото на защита на наказания (т.е. да може да разбере за какво нарушение, при какви обстоятелства и на какво основание е наказан), така и да се осигури възможност на решаващия съд да прецени основателността на обвинението за извършено административно нарушение. 

В случаите на наложени глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места, най – често допусканите процесуални нарушения са:
1. недостатъчно ясно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
2. неправилна правна квалификация;
3. налагане на глоба след отмяна на заповедта на министъра на здравеопазването, с която се вменява задължение за носене на маски на открити и закрити обществени места;
4. нередовно връчване на акта за установяване на административно нарушение;
5. неправилно оповестяване на заповедите на министъра на здравеопазването, с които се въвеждат противоепидемични мерки.

Недостатъчно ясно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението

Отбелязването на т. нар. от закона „фактическо основание“ в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е един от задължителните елементи на двата акта, който осигурява спазването правото на защита на наказаното лице. По същество фактическото основание представлява максимално точно и ясно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. 

Например, в коментирания случай, за достатъчно ясно описание на фактическото основание може да се приеме следното: 
На 18.04.2020 г. около 18:30 ч. жалбоподателят Иван Петров се движил пеш по бул. „Витоша“ в района на № 15 в посока от Съдебната палата към Национален дворец на културата, представляващо открито обществено място, без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо устата и носа. 

В много голяма част от разгледаните случаи на наложени глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места, съдилищата са констатирали, че липсва такова описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. 

Неправилна правна квалификация

Неправилната правна квалификация е най – масовата причина за отмяна на наказателните постановления, с които са налагани глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места. 

Видно от прегледаната и анализирана съдебна практика, неправилната правна квалификация се среща в няколко разновидности. 

На първо място, това е неправилното посочване или липсата на посочване изобщо на нарушената противоепидемична мярка. В масовият случай, в актовете за установяване на административните нарушения и издадените въз основа на тях наказателни постановления е записвано бланкетно „не спазва въведените в страната противоепидемични мерки“, без да се отбелязва изрично, че нарушението е свързано с неносене на маска на обществени места. 

На второ място, сред често срещаните случаи на неправилна правна квалификация е посочването на неправилна заповед на министъра на здравеопазването, неправилна част от нея или на неправилна разпоредба от Закона за здравето. Това проявление на неправилната правна квалификация е напълно оправдано и разбираемо, предвид факта, че издадените заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки бяха многократно променяни и отменяни, бяха неясни, а неясни бяха и формулировките на законовите разпоредби. Най – честият случай в това отношение е посочването на норма, която не предвижда задължително поведение и няма санкционен характер, а предвижда единствено правомощия на министъра на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки.  

Накрая, коментираното нарушение, много често се е проявявало и в неправилна връзка между нормативните разпоредби и по – точно посочване единствено на бланкетната законова норма на чл. 209а от Закона за здравето, без да се направи необходимото препращане към нарушената точка от заповедта на министъра, уреждаща конкретната противоепидемична мярка.

 

Налагане на глоби за неносене на маска след отмяна на заповедта на министъра на здравеопазването

Това основание за отмяна е ясно и няма нужда от допълнително обяснение. Случаите, в които на граждани са били наложени глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места, след като заповедта на министъра е била отменена от самия него, са изненадващо много. 

Това, накратко, означава, че са издадени наказателни постановления за несъществуващо нарушение, а разноските за воденето на делата за тяхната отмяна са възложени в тежест на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи. 

Нередовно връчване на акта за установяване на административно нарушение

Според Закона за административните нарушения и наказания, актът, с който е установено административното нарушение, трябва да бъде подписан от нарушителя. Смисълът на тази разпоредба е първо, нарушителят да узнае причината, поради която е наказан и второ, ако желае, да се възползва от възможността за подаване на възражение срещу констатациите в него. Редовното връчване на акта е условие, което също е свързано със спазване правото на защита. 

Неправилно оповестяване на заповедите на министъра на здравеопазването, с които се въвеждат противоепидемични мерки

С обявяването на извънредното положение във връзка с разпространението на COVID – 19 в страната и със започване издаването на заповеди от страна на министъра на здравеопазването за въвеждането на противоепидемични мерки, в юридическите среди възникна въпроса за правния характер на тези заповеди и по – точно дали те са общи или нормативни административни актове. 

Макар на пръв поглед въпросът да е изцяло теоретичен, всъщност значението на правния характер на тези заповеди има практическо проявление и се изразява в различния начин на оповестяването им и в това дали могат да бъдат издавани в неотложни случаи при неспазване на някои от законовите правила за оповестяване. 

Ако се приеме, че заповедите на министъра на здравеопазването са нормативни административни актове, то оповестяването трябва да стане чрез публикуването им в „Държавен вестник“, както и да бъде спазена стриктно процедурата за обществено обсъждане. Нормативните административни актове не могат да се приемат в неотложни случаи. 

От друга страна, ако заповедите на министъра на здравеопазването се приемат за общи административни актове, за оповестяването им е достатъчно публикуването им на страницата на Министерството на здравеопазването. Освен това, те могат да се приемат в неотложни случаи и някои от правилата за издаването им (напр. общественото обсъждане) могат и да не бъдат спазени. 

В прегледаната съдебна практика по делата за отмяна на наказателни постановления, с които са налагани глоби за неносене на маска на обществени места, съдилищата са приемали заповедите за приемане на противоепидемични мерки като нормативни административни актове, които в случая не са оповестени по надлежния ред, а именно чрез обнародване в „Държавен вестник“. 

Отмяна на наложени глоби за неносене на маска, поради противоречие с целта на закона

Противоречието с „целта на закона“ е самостоятелно основание за отмяна на административни актове, макар че по същество представлява материална незаконосъобразност. 

В случая във връзка с вменяването на задължението за носене на маски, целта на закона е да се опази живота и здравето на гражданите, като се ограничи или предотврати разпространението на инфекциозното заболяване COVID – 19. Тази цел може да се постигне, когато е налице застрашаване на посочените блага, напр. при струпване на хора и невъзможност за спазване на достатъчна дистанция. 

Стъпвайки на тази логика, съдилищата в страната са отменяли наказателни постановление за налагане на глоба за неносене на маска на обществено място, поради това, че например, велосипедист по време на движение по улицата не е бил с поставено предпазно средство, покриващо устата и носа. Мотивите на съда са, че „спирайки жалбоподателя по време на движението му с велосипед и подреждайки го на опашка, за да му бъде съставен АУАН в рамките на провеждана „акция“ или „операция“, проверяващите не са отчели факта, че поведението му не представлява нарушение и че целта на издадената заповед на министъра за налагане на социална дистанция на практика е изпълнена. Съставяйки АУАН, а по – късно и НП, административно – наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон“. 

Същата логика е използвана от съдебните състави при отмяна на глоби за неносене на маска в случай на свалянето ѝ за прием на храна, вода и лекарства. 

 

Отмяна на наложените глоби за неносене на маска, поради наличие на маловажен случай

В редките случаи, в които съдилищата са стигали до разглеждане на случая по същество, много от тях са приемали, че извършеното нарушение представлява маловажен случай. 

Според закона, такъв е налице тогава, когато извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. 

Сред разгледаните от съдилищата казуси, като маловажни са приети, например, случаи, в които нарушителят е излязъл за кратко от личния си автомобил без да постави маска, но не е имало никой в непосредствена близост до него.

В заключение

Разгледаната съдебна практика показва една изключително притеснителна тенденция, а именно, че на територията на цялата страна е създаден праворазвателен хаос, поради липса на цялостна стратегия, свързана с обмислено приемане на ефективни и най – вече законосъобразни противоепидемични мерки. 

Притеснителна е и последователната неспособност на контролните органи да издават съответвестващи на законовите правила административни актове. Тази неспособност води до разгледания по – горе резултат – масова отмяна на наложени глоби за неспазване на противоепидемични мерки без, в повечето случаи, да се стига до разглеждане на въпросите по същество. 

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че голяма част от съдебните състави са констатирали наличие на формално нарушение на задължението за носене на маска, но въпреки това глобите са отменяни на процедурно основание, заради груби ограничения на правото на защита. 

В тази връзка, предприемането на противоречащи на закона противоепидемични мерки (без да се коментира тяхната ефикасност, доколкото това е предмет на медицинската наука) и издаването на незаконосъобразни актове за нарушаването им, може да доведе до обратния на търсения от закона ефект, а именно застрашаване на живота и здравето на гражданите, поради наслагване на усещане за безнаказаност у някои от тях.

Това, пък от своя страна, води по – скоро до мотивиране към неспазване на противоепидемичните мерки от страна на привържениците на конспиративните теории и недобросъвестните граждани, отколкото да се осигурява ефективна превенция при разпространението на COVID – 19.  

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с оспорването на санкции, налагани за неспазване на противоепидемични мерки, можете да прочетете в секциите „Административно право“ и „Извънредно положение“

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява активна дейност по оспорване на административни наказания за неспазване на противоепидемични мерки. 

За контакти:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч.
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com 

Административно право

Фиш за неправилно паркиране. Можем ли да се защитим?

Издаването на фиш за неправилно паркиране е сред често срещаните начини за налагане на глоби за административни нарушения. До 2017 г. фишовете се издаваха само присъствено, но с направените промени в Закона за движението по пътищата беше предвидена спорната хипотеза, в която фиш за неправилно паркиране, а и не само, може да бъде издаден и в отсъствие на нарушителя.

Така издаденият фиш за неправилно паркиране, обаче, сам по себе си, не подлежи на обжалване. Затова в днешната статия ще разгледаме вариантите за защита при тази ситуация.  

 

Фиш за неправилно паркиране от орган на КАТ, издаден в присъствието на нарушителя

Издаването на фиш за неправилно паркиране от орган на КАТ, както и на фиш за всички останали нарушения (напр. шофиране без включени светлини), в повечето случаи става присъствено, тъй като естеството на проверките на КАТ е такова, че обичайно нарушителят се отбива от движение и нарушението се установява на място. 

В случая, когато фишът е издаден в присъствието на нарушителя, той може да възрази пред полицейския орган още на мястото на извършване на проверката. В този случай, проверяващият орган има задължение за издаде акт за установяване на административно нарушение и да анулира фиша. 

Този акт подлежи на възразяване в тридневен срок пред съответния началник на сектор „Пътна полиция“. В случай че липсва възражение или то не бъде уважено, издава се наказателно постановление, с което се определят нарушението и глобата за извършването му. 

Всяко наказателно постановление подлежи на обжалване пред компетентния административен съд в седмодневен срок от връчването. 

Фиш за неправилно паркиране, издаден в отсъствие на нарушителя

По по – особен начин стои въпросът при издаването на фиш за неправилно паркиране в отсъствие на нарушителя. Това обикновено се случва тогава, когато водачът е паркирал в зона за платено почасово паркиране. 

Компетентни да издават такива фишове са органите на сектор/отдел „Пътна полиция“ към съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, както и служители на звената „Общинска полиция“, ако са определени за осъществяване на контрол за спазване на правилата за паркиране, а ако не са – от кмета на общината. 

Това означава, че служители на частни дружества, били те и собственост на съответната община, като например „Център за градска мобилност“, не могат да бъдат упълномощавани да извършват държавно – властническа дейност, каквато по същество е дейността по административно наказване. 

В случаите на издаване на фиш за неправилно паркиране в отсъствие на нарушителя за автомобила се закрепва уведомление, с което фишът се счита за връчен. От датата на закрепването започва да тече седмодневния срок за доброволно плащане. 

Как да постъпим в този случай?

Тъй като уведомлението, закрепено за автомобила, може да не може да бъде видяно от водача, поради специфични атмосферни условия, поради премахване от трето лице и др. под., законът предвижда, че екземпляр от фиша се изпраща на собственика на автомобила, с който е извършено нарушението. 

От момента на получаване на екземпляр от фиш за неправилно паркиране, лицето, на което е издаден има право да подаде възражение пред органа, който го е издал. Подаването на възражение срещу фиш, издаден в отсъствието на нарушителя, има същата последица като възражението, подадено срещу фиш, издаден в негово присъствие. В този случай се издава акт за установяване на административно нарушение, а след това и наказателно постановление, с което се налага административното наказание. 

Така издаденото наказателно постановление подлежи на обжалване пред съответно компетентния районен съд в седмодневен срок от получаването му. 

ВАЖНО!!! При липса на възражение/обжалване, глобата влиза в сила и подлежи на доброволно плащане в седмодневен срок, считано от датата на узнаване. 

ВАЖНО!!! При липса на плащане, може да се стигне до отнемане на свидетелството за управление на МПС. 

В заключение

Макар на пръв поглед да изглежда, че при издаване на фиш за неправилно паркиране, а и за всяко друго нарушение, липсват средства за защита, такива съществуват и могат да се приложат ефективно. Това е така, тъй като установяването на административни нарушения и налагането на административни наказания по същество представлява административно – наказателна дейност, която по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека и практиката на Съда по правата на човека, представлява форма на „наказателно обвинение“, съответно държавите имат задължение да осигурят възможност то да бъде разгледано от независим съд. 

____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защита правата на гражданите при налагане на административни наказания, можете да намерите в секцията „Административно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по дела, свързани с налагане на наказания за административни нарушения. 

За контакти: 
работно време: всеки делничен ден 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207,
email: office@petkovalegal.com
тел. +359 885 47 77 57 

Административно право, Извънредно положение

Преглед на съдебната практика по глоби за разходка в парка

В началото на обявеното в страната извънредно положение във връзка с разпространението на COVID – 19 в страната бяха предприети множество противоепидемични мерки, сред които и забрана за посещение в паркове и градски градини. За неспазването на тази забрана бяха наложени редица глоби за разхождане в парка, в т. ч. и на домашни любимци. 

Тук е моментът да припомним, че при издаване и оповестяване на заповедта на министъра на здравеопазването, с която беше въведена забраната, самият той, по време на пресконференция, потвърди, че тя не важи за собственици на домашни любимци. Отделно от това, на интернет страницата на Министерството на здравеопазването беше публикувана изрична уточняваща информация в същия смисъл – че домашни любимци може да бъдат разхождани в паркове и градинки. Единственото правило, което следва да се спазва, е да не се предизвикват струпвания на граждани, като за целта следва да се спазва дистанция от минимум един метър между собствениците на домашните животни. 

Въпреки горните уточнения, на множество собственици на домашни любимци също бяха наложени глоби за разхождане в парка. Това е нормално, тъй като между писмената заповед на министъра на здравеопазването и неговите устни уточнения, както и уточненията, публикувани на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, приложение намира именно заповедта, тъй като само тя има характер на административен акт. 

В това отношение следва да се има предвид, обаче, че нарушението на противоепидемични мерки се наказва единствено, когато е умишлено. При наличието на устни уточнения на пресконференция и официално уточнение, публикувано на интернет страницата на Министерството на здравеопазването в обратния на забраната смисъл, то умисълът отпада и наложените глоби за разхождане в парка на домашни любимци следва да отпаднат. 

Отмяна от съда на наложените глоби за разхождане в парка

Към настоящия момент вече има множество произнасяния на съдилища от цялата страна относно законосъобразността на наложени глоби за разхождане в парка, както и за посещение на детски площадки, спортни или други съоръжения на открито. Във всички прегледани съдебни решения, наказателните постановления са отменени, съответно отменени са и наложените с тях глоби. Някои от тези съдебни решения са окончателно потвърдени и от втората инстанция. 

Отмяна на наложени глоби за разхождане в парка, както и при посещение на детски площадки, спортни и други съоръжения на открито, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила

Отмяната на наложени глоби за разхождане в парка, за посещения на детски площадки и (спортни) съоръжения на обществени места, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице, е масовият случай

Наличието на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и/или при издаване на наказателното постановление (НП), с което се налага глобата, означава, че съдът изобщо не стига до гледане на казуса по същество. Въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, се разглеждат само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване. Когато самото производство е водено и извършено порочно, тези въпроси не се обсъждат, т.е. формално може и да е налице нарушение, отмяната става единствено на процедурно основание. 

От прегледаните съдебни решения, постановени по дела за разглеждане на законосъобразността на наложени глоби за разхождане в парка, за посещение на детски площадки или спортни съоръжения на открито, се наблюдават няколко основни видове нарушения, констатирани от съдилищата. 

Първото от тях е липсата на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Към това процесуално нарушение спада и недостатъчно ясното описание на санкционираното противоправно поведение. Това, обаче, е задължителен реквизит на административния акт (такива са както АУАН, така и НП) и липсата му е абсолютно основание за отмяна.

В тези случаи съдилищата отбелязва, че посочването на обстоятелствата във връзка с деянието съставлява дейност по индивидуализиране на нарушението, която функция – установителна или констатираща, е една от трите основни функции, присъщи на АУАН, редом с обвинителната и сезиращата, и която се изразява именно в констатирането на нарушението чрез индивидуализирането му – както посредством неговото описание, така също и посредством описание на обстоятелствата, при които е било извършено. 

Второто най – често срещано съществено нарушение на процесуалните правила е неправилната правна квалификация на противоправното деяние, за което е наложено наказание „глоба“. В по – голямата част от случаите е посочвана бланкетна правна норма, която няма санкционен характер, а санкциониращата разпоредба на Закона за здравето, която определя нарушенията и наказанията, изобщо не присъства в издадените актове. 

Към неправилната правна квалификация спадат и случаите, в които в оспорените НП не е описано защо на конкретната дата е било забранено посещението на паркове, градинки, детски площадки и спортни съоръжения на открито. Тоест, не е цитирана релевантната заповед на министъра на здравеопазването, с която е наложена съответната забрана. 

На трето място, често пъти се наблюдава разминаване между обвинението по АУАН и обвинението по НП. При тези случаи, обаче, НП и наложените с тях глоби се отменят, тъй като, както правилно отбелязват съдилищата, недопустимо е за първи път в НП да се въвежда нарушена противоепидемична мярка, различна от посочената в АУАН, тъй като това на практика подмененя неговото съдържание, с което безспорно правото на защита на нарушителя се накърнява съществено. Това е така, тъй като едва с издаването на НП е узнал, че отговорността му е ангажирана за обстоятелства, непосочени в акта, срещу които не е могъл своевременно да се защити (чрез подаване на възражение в 3-дневния срок от издаването на АУАН).

Сред констатираните от съдилищата различия между АУАН и НП се наблюдават и разминавания в описаната от двата акта фактическа обстановка. В този случай отново е налице съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. 

Отмяна на наложени глоби за разхождане в парка, както и за посещение на детски площадки, спортни и други съоръжения на открито, поради маловажност

В изключително ограничените като брой случаи от прегледаната съдебна практика, в които не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, съдилищата са отменяли наложените глоби, поради маловажност на деянието. 

Според закона, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. 

За да се внесе яснота в тази законова дефиниция, ще споменем един пример от гр. Генерал Тошево. В конкретния случай съдът разглежда казус на мъж, който „извършвал трудовата си дейност по сметосъбирането, когато спрял работа за регламентирана почивка, започнал да пие кафе и срещу него бил съставен АУАН, а впоследствие бил санкциониран“. 

В този случай съдът постановява, че съобразно събраните по делото данни, налице е формално нарушение на противоепидемична мярка, въведена със заповед на министъра на здравеопазването, но деянието представлява маловажен случай. 

За да обоснове този свой извод, съдът посочва, че „с извършеното нарушение не са настъпили вредни последици, съответно не са увредени в значителна степен нормативните изисквания по въведените противоепидемични мерки на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, не са застрашени от противоправни последици друг по – широк кръг от лица“. Това е така, тъй като пред сградата, където наказаното лице е стояло, пиейки кафе, не е имало сериозно струпване на хора, поради това, че на мястото на установяване на нарушението са присъствали единствено наказаният, негови колеги и двама свидетели. 

В заключение

Видно от достъпната към момента в различните правно – информационни системи и анализирана съдебна практика по дела за разглеждане законосъобразността на наложени глоби за разхождане в парка, както и за посещение на детски площадки, спортни и други съоръжения на открито, няма нито едно наказание, което да е оспорено и да не е отменено. В изключително редки случаи изобщо се е стигало до разглеждане на казусите по същество. 

Тук следва да се отбележи, че при отмяната на наложените глоби, регионалните здравни инспекции са осъждани да платят разноските за водене на делата, в т.ч. и адвокатските хонорари, които наказаните лица са платили, за да получат правна помощ. Според Закона за здравето и Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, тяхната издръжка се формира от субсидии от държавния бюджет, както и от държавни такси, глоби и имуществени санкции и други източници. 

Държавният бюджет, от който се субсидира част от издръжката на регионалните здравни инспекции, пък се формира от различните данъци, събирани от гражданите и юридическите лица, осъществяващи дейност на територията на Република България. 

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с оспорване на наказателни постановления, както и със законосъобразността на различните противоепидемични мерки, можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Извънредно положение“

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява специализирана правна помощ по дела за оспорване законосъобразността на глоби и досъдебни производства за неспазване на противоепимичните мерки, въведени във връзка с разпространението на COVID – 19 у нас. 

За контакт:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч. 
email: office@petkovalegal.com
тел.: 
+359 885 47 77 57

Други

Еднократни помощи за деца. Кога и при какви условия?

Социалната политика на всяка една държава следва да се грижи за децата, като взема предвид нуждите им и осигурява помощи в подкрепа на семействата, поели по пътя на родителството. Законовата уредба на семейните помощи е в Закона за семейни помощи за деца. Той несистематизирано представя условията за придобиване правото на еднократна помощ при бременност, раждане и отглеждане на деца, формите и реда за тяхното предоставяне, като според нас множеството му изменения са го направили труден за разбиране. Ето защо предлагаме разяснение по темата.

Семейните помощи са средства в пари или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. Върху вземанията за семейни помощи по този закон не се дължат данъци и такси и не могат да бъдат правени удръжки, освен за надвзети средства за семейни помощи в резултат на счетоводно-техническа грешка или за недобросъвестно получени суми. Държавната политика в областта се определя от Министерския съвет като централен орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Компетентни органи в областта са и  министърът на труда и социалната политика, който разработва, координира и провежда държавната политика в областта на семейните помощи за деца, както и Агенцията за социално подпомагане, която осъществява дейност по отпускане на семейни помощи за деца.

 

 Семейните помощи за деца се отпускат от дирекция „Социално подпомагане“ въз основа на заявление-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, за всяка отделна помощ,. Образците се обнародват в „Държавен вестник“. Помощите се отпускат със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. Отказът за отпускане се мотивира. Заповедта за отказ се съобщава писмено на лицето, подало молбата, в 7-дневен срок от издаването й и подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на съда е окончателно.

Видове еднократна помощ

Еднократните семейни помощи са:

1. еднократна помощ при бременност;

2. еднократна помощ при раждане на дете;

3. еднократна помощ при осиновяване на дете;

4. еднократна помощ за отглеждане на близнаци;

5. еднократна помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение;

6. еднократна помощ за ученици, записани в първи клас;

7. еднократна помощ за безплатно пътуване веднъж в годината с железопътния и автобусния транспорт в страната за многодетни майки.

 

Законът постановява, че право на семейни помощи за деца имат бременните жени – български граждани; семействата на българските граждани – за децата, които отглеждат в страната; семействата, в които единият от родителите е български гражданин – за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; семействата на роднини, близки или приемни семейства – за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; бременните жени – чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Еднократна помощ при бременност

По отношение на еднократна помощ при бременност е налице специално условие, което се определя от дохода на семейството, а именно: средномесечният доход на член от семейството на семействата и бременните жени за предходните 12 месеца, следва да е по-нисък или равен на дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. Средномесечният доход за 2020 г. е 450 лв. При подаване на заявлението-декларация за отпускане на помощи следва писмено да се декларира съгласието за извършване на служебна проверка на доходите на лицата от дирекция „Социално подпомагане“.

 За да имат право на помощта жените следва да нямат право на обезщетение за бременност и раждане по реда на Кодекса за социално осигуряване и да живеят постоянно в страната. Ако бременната жена е осигурена за общо заболяване и майчинство, но не получава обезщетение за бременност и раждане, поради това че няма необходимия осигурителен стаж, който е 12 месеца, еднократната помощ се изплаща в размер, определен пропорционално на броя на дните от началото на отпуска за бременност и раждане до придобиването на необходимия осигурителен стаж, но за не повече от 45 дни.

 

В случай че бременната жена не е навършила 18 години, дирекция „Социално подпомагане“ предприема мерки за закрила в семейна среда, сред които са: осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата; насочване към подходящи социални услуги; консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие; консултиране и съдействие по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги и други. Помощта се изплаща за периода от 45 дни преди определения термин за раждане. Правото се погасява след определения термин за раждане, а в случай на раждане преди определения термин – три месеца след раждането. Размерът на еднократната помощ при бременност за 2020 г. е 150 лв.

Еднократна помощ при раждане на дете

Майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е настанено за отглеждане извън семейството. Правото се ползва от бащата, в случай че майката почине преди подаването на заявлението-декларация за отпускане на помощта. Помощта се изплаща на майката, а при невъзможност да я получи – на друг законен представител на детето. Размерът на помощта се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, който не е по-малък от предходната година и се oпределя според поредността на децата, родени от майката. При раждане на близнаци, един от които е второ дете на майката, помощта се изплаща за всяко дете близнак в размера за второ дете. При определяне поредността на децата се вземат предвид само родените от майката деца, които са живи в момента на раждането. Ако до навършване на 2-годишна възраст на детето се установят трайни увреждания 50 и над 50 на сто, на майката се изплаща допълнителна еднократна помощ в размер, определен ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. Помощта се възстановява от лицето, на което е била отпусната, ако до навършване на двегодишна възраст от детето то бъде настанено за отглеждане извън семейството по поради лишаване от родителски права. Правото се погасява след навършване на тригодишна възраст от детето, така че за да се възползвате, следва да подадете заявлението-декларация преди това.

 

Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете за 2020 г. е, както следва: за първо дете – 250 лв.; за второ дете – 600 лв.; за трето дете – 300 лв.; за четвърто и всяко следващо дете – 200 лв. Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст за 2020 г. е 100 лв.

Еднократна помощ при отглеждане на близнаци

Майката (осиновителката) има право на еднократна помощ за отглеждане на близнаци, независимо от доходите на семейството, когато децата не са настанени за отглеждане извън и живеят постоянно в страната. Помощта се изплаща на майката (осиновителката), а при невъзможност да я получи – на друг законен представител на детето. Еднократна помощ за отглеждане на близнаци се предоставя и на самотния баща (осиновител), както и на семействата на роднини, близки или приемни семейства – когато в тези семейства по са настанени близнаци под 6-месечна възраст. Размерът на помощта се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година и се изплаща за всяко дете близнак. Помощта се възстановява от лицето, на което е била отпусната, ако до навършване на двегодишна възраст близнаците бъдат настанени за отглеждане извън семейството по реда поради лишаване от родителски права. Правото се погасява след навършване на 6-месечна възраст от децата. Размерът на еднократната помощ за отглеждане на близнаци за 2020 г. е 1200 лв. за всяко дете.

Еднократна помощ при осиновяване

Осиновителите имат право на еднократна помощ при осиновяване на дете независимо от доходите на семейството, при условие че осиновителите и осиновеното дете живеят постоянно в страната. Размерът на помощта се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година. При осиновяване на дете от съпрузи правото се ползва само от единия от тях. Помощта се възстановява, в случай че до две години от осиновяването то бъде прекратено или детето бъде настанено извън семейството поради лишаване от родителски права. Правото се погасява след 6 месеца от влизане в сила на съдебното решение, с което е допуснато осиновяването. Размерът на еднократната помощ при осиновяване на дете за 2020 г. е 250 лв.

 

Еднократна помощ за майки - студентки

Майка (осиновителка) студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие, че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството, майката (осиновителката) живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование, майката (осиновителката) е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето, тя не е осигурена и не получава обезщетение за бременност и раждане, за отглеждане на дете или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на Кодекса за социално осигуряване. От тази помощ могат да се ползват и докторантите, обучаващи се в редовна форма на държавна издръжка.

 

Размерът на помощта се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. Помощта се изплаща на майката (осиновителката), а при невъзможност да я получи – на друг законен представител на детето. Еднократна помощ за отглеждане на дете се предоставя и на самотния баща (осиновител).  Помощта се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът се изплаща след представяне на уверение/удостоверение за записан следващ семестър или за завършено висше образование, но не по-късно от навършване на една година от детето. Помощта се възстановява от лицето, на което е била отпусната, ако до навършване на двегодишна възраст от детето то бъде настанено за отглеждане извън семейството поради лишаване от родителски права. Помощта се погасява след навършване на 6-месечна възраст от детето. Размерът на еднократната помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение за 2020 г. е 2880 лв.

Еднократна помощ за многодетна майка

Многодетните майки имат право на безплатно пътуване веднъж в годината – отиване и връщане, с железопътния и автобусния транспорт в страната. „Многодетни“ са майките, родили (осиновили) и отгледали три и повече деца над едногодишна възраст. Правото се погасява след един месец от осъществяването на пътуването.

Еднократна помощ за ученици

На семействата, чиито деца са записани в първи клас на държавно или общинско училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството. Освен това средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца, следва да е по-нисък или равен на дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година. Средномесечният доход за 2020 г. е 450 лв.

  Помощта се отпуска независимо от дохода на семейството за  деца с трайни увреждания; деца с един жив родител; деца, настанени в семейства на роднини и близки и приемни семейства. Размерът на еднократната помощ се определя ежегодно с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика за съответната година, като за ученици, записани в първи клас през учебната 2020/2021 тя е в размер на 250 лв. Помощта се изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът се изплаща в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище. Помощта се връща, ако детето не постъпи в училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; ученикът не продължи обучението си през втория учебен срок до завършване на първи клас, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние; ученикът е допуснал в рамките на един месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини. Правото се погасява след един месец от началото на учебната година.

АВТОР: Радина Атанасова

Адвокатска кантора „Петкова“ осигурява специализирано правно съдействие при изготвяне на необходимата документация за получаване на еднократна помощ за деца.

За контакт:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Наказателно право

Самозащита. Случаи от кантората

В днешно време, случаите на улични разпри не са никак малко. Някой е засякъл друг на пътя. Някой е погледнал друг накриво в дискотеката. Някой дължи пари на друг и т.н. Словесните схватки в тези случаи често прерастват във физическа агресия. Нерядко се стига до нанасяне на телесни повреди, заплахи с хладно или огнестрелно оръжие. А понякога се стига дори и до тяхното фактическо използване. Всъщност, причиняването на вреди на нападателя в много случаи съставлява „неизбежна отбрана“ или казано на разговорен език „самозащита“.

Предвид зачестилите запитвания по подобни казуси, днес ще разгледаме трите най – интересни случаи от практиката на кантората. Ще поговорим и за това кои са законните средства за самозащита и как да защитим правата си, в случай че сме се били нападнати и сме причинили вреди на нападателя.

Казус 1:

Господин В. шофирал личния си автомобил по слабо оживен булевард в София. В този момент с него в колата му са две негови приятелки. Друг автомобил го засича до степен, в която г-н В. едва успява да избегне пътно – транспортно произшествие.

Ето защо той натиска клаксона с цел да покаже на другия водач, че действията му са неприемливи. Това, обаче, го ядосва и той набива спирачки, изравнява се с г-н В. и му казва да отбие, за да се „разберат“. В противен случай ще го гони до където е необходимо. Господин В. отбива автомобила си и слиза от него, като в този момент от другия автомобил слизат трима мъже, сред които е и водачът. И тримата вървят към него, а водачът крещи „Ей сега ще видиш, мухльо! Ще те спукам от бой!“. Господин В., обаче, се оказва шампион по бойни изкуства. Той успява да отблъсне и тримата си нападатели, нанасяйки им телесни повреди. Водачът на другия автомобил, изрекъл заплахата, е със счупен крак.

Заради нанесената средна телесна повреда, водачът, изрекъл заплахата, решава да подаде жалба в полицията. Въз основа на тази жалба, г-н В. е извикан на разпит в съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи. Полицейските служители извършили разпита са му казали, че по случая е образувано досъдебно производство и той може да бъде привлечен като обвиняем за нанасяне на средна телесна повреда.

Казус 2:

Господин И. е дърводелец по професия и винаги държи в себе си нож. Шофирайки по оживен столичен булевард е засечен от автомобила на г-н Е., който, раздразнен от натиснатия от г-н И. клаксон спира на около 50 м напред, слиза от колата и се насочва с бързи крачки и видима агресия към колата на г-н И. Разбирайки потенциалната опасност на ситуацията, г-н И. приготвя ножа си и заключва колата си. Тези негови действия са продиктувани от желанието му да не влиза във физическа схватка с нападателя си, но и все пак да го уплаши и отблъсне. Приближавайки се към колата, г-н Е. вижда ножа и побягва.

По – късно г-н И. вижда публикация във фейсбук, придружена със снимка на автомобила му, на който се вижда регистрационният му номер. „Услужлив“ приятел на г-н Е. му е помогнал по номера на колата да намери адреса на г-н И. и неговите пълни имена, цитирайки ги е коментар в публичната публикация. Изявлението на г-н Е. гласи „Този боклук си позволи да извади нож пред дъщеря ми. Елате с мен да му покажем как се дялка с този нож“. Тази публикация е споделена над 5000 пъти и има над 300 коментара.

Казус 3:

Автомобилът на г-н С. е ударен на паркинг от друг автомобил. Щетите са леки – изкривяване на калник и няколко драскотини по боята. Въпреки това, обаче, г-н С. иска от другия водач, който е във видимо нетрезво състояние, да съставят двустранен протокол за ПТП, за да може да получи застрахователно обезщетение за причинените щети. Другият водач отказва, крещейки обидни думи срещу г-н С. Той спокойно отговаря, че в такъв случай трябва да извика КАТ и бърка в джоба си, за да си извади телефона.

През това време, от автомобила на г-н С. са излезли двамата негови приятели г-н А. и г-н. М., които се опитват словесно да подпомогнат решаването на ситуацията. Разбирайки, че действително ще бъдат извикани служители на КАТ, видимо нетрезвият водач се нахвърля върху г-н С., поваля го на земята и му нанася удари с юмруци в главата. Господин М. изважда регистрирания си по надлежния ред газов пистолет и целенасочено стреля с гумени патрони в пространството до краката на нападателя. Не се цели конкретно в него и не го улучва.

Нападателят се отдръпва от г-н С. и се обажда в полицията с оплакване, че г-н М. е стрелял по него. Четиримата мъже са задържани. Пияният водач, г-н С. и г-н А. са освободени 2 часа по – късно след проведен разпит. Господин М. остава в ареста за 24 часа.

Кога е налице самозащита по смисъла на закона?

Законът урежда случаите на самозащита, за да предостави възможност на нападнатия успешно да отблъсне своя нападател. Именно затова се приема, че за причинените вреди, отбраняващият се няма да носи наказателна отговорност. Това е така, тъй като действията, които той е предприел са били предизвикани от чуждо противоправно поведение. То е трябвало да бъде отблъснато с цел предотвратяване на настъпването на други вреди. Всъщност, Наказателния кодекс е нормативният акт, който урежда въпросът за осъществяването на действия по самозащита.

Какво е неизбежна отбрана или „самозащита“?

Неизбежна отбрана, какъвто е законовият термин или казано по – просто „самозащита“ е налице, когато се осъществява с цел да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Именно това е ситуацията и в казус 1.

Кога е налице „нападение“, което е „непосредствено“ и „противоправно“?

Нападението е активно човешко поведение, което е насочено към нанасяне на вреди. Това поведение може да бъде увреждащо или поставящо в опасност. Така, в казус 1, по отношение на г-н В. е налице действие, което го поставя в опасност. Това са думите „Ей сега ще видиш, мухльо! Ще те спукам от бой!“ в комбинация с насочващите се към него трима мъже. В казус 3 пък е налице увреждащо поведение – пияният водач вече е повалил г-н С. и е започнал да му нанася удари.

Нападението е непосредствено, когато е възникнала опасност от увреждане (казус 1), както и когато самото увреждане вече е започнало (казус 3).

Важно!!! Не може да се осъществи законосъобразно самозащита, когато нападението не е започнало (ако г-н В. от казус 1 сам беше извадил водачът от колата му и му беше счупил крака) или когато нападението вече е приключило (ако г-н И. от казус 2 беше догонил г-н Е. и го беше намушкал в крака).

Нападението е противоправно, когато е в резултат на законово нарушение. Много често, разбира се, такова нападение е и престъпно, както е в трите казуса по – горе.

Важно!!! Осъщественото при условията на самозащита поведение не е противоправно. Напротив, то е обществено полезно. Ето защо не може да има самозащита срещу действия, представляващи такава. Така например, ако пияният водач от казус 3 се беше сбил с г-н М., той нямаше да може да оправдае действията си като извършени в условията на самозащита, защото г-н М. е стрелял в пространството до краката му. Това е така, защото именно пияният водач е нападател, а г-н М. е в ролята на отбраняващ се.

В кои случаи е позволено от закона да се осъществи самозащита?

Важно е да се знае, че самозащита може да се осъществи не само, когато е налице опасност за защитаващия се, но и когато са застрашени чужди права, свободи и интереси. Те могат да са държавни, общински или индивидуални. Така например, в казус 1 и 2, опасността е лично за г-н В. и за г-н И. Те извършват определени действия, за да защитят собствената си физическа неприкосновеност. В казус 3 г-н М. отбранява физическата неприкосновеност на своя приятел г-н С., на когото пияният водач нанася побой в този момент. Възможна е „самозащита“ и в случаите, в които лицето, което я осъществява изобщо не познава нападнатото лице.

Така например, при сбиване в бар, всеки може да се намеси и да обезвреди нападателя. Самозащита ще бъде налице също и когато се обезврежда крадец, влязъл с чужд имот или лице, което разрушава поставени от общината знаци или заграждения и т.н. Примерите могат да бъдат хиляди.

Ограничения при осъществяване на самозащита

Пределите на неизбежната отбрана, обаче, не са неограничени и могат да бъдат превишени. Превишаване на позволените предели за самозащита е налице, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. Използваният от закона критерий за явно несъответствие между защитата и нападението е формулиран доста общо, но и няма как да бъде прецизиран. Това е така, тъй като житейските ситуации са хиляди и не могат да бъдат изброени всички. Ето защо преценката за това кога е налице такова ясно несъответствие се извършва за всеки конкретен случай. Разбира се, съществуват и някои критерии, въз основа на които се извършва такава преценка. Сред тях са броят на нападалите, наличието на оръжие у тях, психофизическото им състояние (под въздействието на алкохол/наркотични вещества, видимо психическо заболяване), пол, възраст, време и място на нападението и много др.

Така например, превишаване пределите на неизбежната отбрана би имало, ако г-н М. беше застрелял пияния водач с бойно оръжие в главата. Това е така, тъй като убийството е прекалено крайна мярка за отблъскване на този конкретен нападател и съществуват други по – леки мерки, напр. да бъде застрелян в крака.

ВАЖНО!!! Отбраняващият се НЕ Е длъжен да използва най – леката възможна мярка за отблъскване на нападателя. Тоест, ако г-н М. се беше прицелил в крака на пияния водач от казус 2 и го беше уцелил, нямаше да има превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Изключение от правилата за ограничението на пределите на неизбежната отбрана

Някои нападения са толкова сериозни, че законодателят позволява да се използват всички възможни средства за самоотбрана без да налага ограничения. Това е случаят, в който нападение е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. В тези случаи дори и ако собственикът на жилището или друг отбраняващ се, станал свидетел на проникването, умъртви нападателя, пределите на неизбежната отбрана няма да бъдат превишени.

Кое помещение се смята за жилище?

За дефинирането на понятието „жилище“ могат да използват разпоредбите на Закона за устройството на територията. Съгласно тях

„жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

Така, съгласно посоченото определение, жилище ще бъде всяко помещение, което е предназначено за живеене.

Кога е налице проникване „с насилие“ или „с взлом“ в жилище?

Проникване с насилие ще бъде налице, когато, напр., нападателят е заплашил собственика, за да го пусне в жилището. Проникване с взлом ще бъде налице, когато е извършено чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот. Такова проникване ще е налице, например, когато е разбира вратата или са счупени прозорците.

ВАЖНО!!! В случаите, в които е използвано техническо средство (напр. отвертка) или специален начин (напр. дублиран ключ) за проникването, отпадането на ограниченията в пределите на неизбежната отбрана ще подлежат на преценка според конкретния случай. Тоест, в тези случаи ограниченията е възможно и да не отпаднат безусловно.

ВАЖНО!!! Ограниченията в пределите на осъществената самозащита отпадат единствено при кумулативното (едновременно) наличие на трите критерия.

Отпадане на наказуемостта при превишаване пределите на неизбежната отбрана

Възможно е ограниченията в пределите на осъществената самозащита да са превишени, но отбраняващият се все пак да не бъде наказан. Това би се случило тогава, когато отбраняващият се е допуснал явно несъответствие между защитата и осъщественото нападение, вследствие на уплаха или смущение. Наличието на тези признаци също се преценява за всеки конкретен случай. Такъв ще бъде случаят, например, когато млада майка прибира от втора смяна в училище своето малко дете. Навън е тъмно, а те минават през слабо оживено място.

На пръв поглед невъоръжен мъж с качулка се приближава към тях, отправяйки словесни заплахи към майката с искане да му предаде всичките си пари. Майката, в паниката за собствения си живот и за живота на детето си, вади нож и нанася удар в сърцето на мъжа, вследствие на което той умира. В този случай ще бъде налице превишаване пределите на позволената от закона самозащита. Майката, обаче, няма да бъде наказана, тъй като допуснатото от нея несъответствие между защитата и нападението е вследствие на нейната уплаха.

В заключение

Както видяхме в днешната тема, въпросът за преценката на това налице ли е самозащита и в необходимите предели ли е осъществена е доста сложен и подлежи на сериозна оценка. В крайна сметка, винаги е по – добре, ако разполага с такава възможност, нападнатият да избяга. Това е така, тъй като по – този начин намалява рисковете при схватката с нападателя да получи увреждания. В много случаи, обаче, бягството не е възможно. Законодателят не го предвижда и като необходимо и задължително. И в повечето случаи осъществената самозащита с несмъртоносни средства се оценява като неизбежна отбрана. Във всички случаи, обаче, когато отбраняващият се е попаднал в подобна ситуация и е бил задържан или обвинен за извършеното деяние, е добре да се консултира със специалист преди да предприеме последващи действия по своята защита.

_________________________________________________________
Още интересни теми и казуси от кантората, можете да прочетете в секцията „Наказателно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя висококвалифицирана правна помощ при задържане, повдигане на обвинение и внасяне на обвинителен акт.

За контакт:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч.
email: office@petkovalegal.com
тел. +359 885 47 77 57