Административно право, Извънредно положение, Наказателно право

Поставяне под карантина и нарушаването ѝ. Съдебна практика

Най – тежката противоепидемична мярка, предприета от министъра на здравеопазването за ограничаване разпространението на COVID – 19, беше наложена чрез поставяне под карантина на болни, контактни и пристигащи от определени държави. 

От началото на извънредното положение насам многократно отбелязвахме, че мярката „поставяне под карантина“ по същество представлява лишаване от свобода по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека, което трябва да отговаря на определени критерии. 

Малко повече от 9 месеца по – късно, когато вече има постановени съдебни решения по дела за поставяне под карантина и нейното нарушаване, се оказва, че съдилищата в страната не са единодушни в мнението си по тези казуси. Предвид изключително неясната и хаотична уредба, това не е изненада.    

След като разгледахме съдебната практика по жалбите за отмяна на глобите за разходка в парка, както и на глобите за неносене на маска, днес ще обърнем внимание и на най – спорната от всички противоепидемични мерки, а именно мярката „поставяне под карантина“ на контактни лица и на граждани, пристигащи в страната от определени държави. 

Анализът е базиран на достъпната в правно – информационните системи съдебна практика до момента, както и на дела, свързани с поставяне под карантина, спечелени от кантората. 

Незаконосъобразност на предписанията за поставяне под карантина

Много от предписанията за поставяне под карантина бяха оспорени пред административните съдилища. Наличната до момента съдебна практика не показва отклонение от констатациите, свързани с отмяна на глобите за неносене на маски и на глобите за разходка в парка. Всички оспорени предписания за поставяне под карантина, за които има постановени и достъпни в правно – информационните системи съдебни решения, са отменени

Според решението по едно от спечелените дела, водени от кантората, оспореното предписание за поставяне под карантина е издадено от инспектор в РЗИ. По делото няма твърдения и данни за овластяването му да изпълнява функциите на директор на РЗИ към момента на издаване на предписанието, нито да са му предоставени такива правомощия с нарочен акт от директора. Компетентност за него не е предвидена нито в заповедите на министъра на здравеопазването, нито в закона. След като предписанието не е издадено от директора на РЗИ или надлежно упълномощено от него лице, то се явява нищожно като постановено от некомпетентен орган. 

В допълнение и с цел пълнота на съдебното решение, съдът посочва, че предписанието на отговаря и на задължителните изисквания за форма на административния акт, които са посочени в закона, тъй като в него не са посочени никакви правни и фактически основания за поставяне под карантина на жалбоподателя. Съдът отбелязва, че липсата на мотиви препятства съдебния контрол за правилното прилагане на материалния закон и обуславя незаконосъобразност на акта. 

С горните аргументи са обявени за нищожни повечето от оспорените предписания, вкл. и тези на граждани, пристигащи от територията на определени държави, главно от Великобритания. 

Според публично обявените съдебни решения, предписанията за поставяне под карантина на контактни лица на болни от COVID – 19, също са отменени, поради липса на доказателства поставените под карантина действително да са били (близки) контактни на заразен, кога е бил последният контакт и по какъв начин е установен той. 

Наказания за нарушаване на карантина

Макар че всички предписания за поставяне под карантина по публично достъпните дела и делата на кантората са отменени, по доста по – интересен начин стои ситуацията с наказанията за нарушаването на карантина. Истинският правен хаос се разкрива именно там. 

За нарушаване на карантина в закона беше предвидено едновременно административно наказание „глоба“ и наказание „лишаване от свобода“, налагано по реда на Наказателния кодекс. В практиката, обаче, е недопустимо административнонаказателната и наказателната отговорност да се прилагат едновременно. Това доведе до сериозно объркване при приложението на отговорността, защото правоприлагащите органи бяха поставени пред „избор“ кой вид отговорност да ангажират. 

Така се стигна до случаи, в които са едно и също нарушение (излизане от дома след издадено предписание за поставяне под карантина) на едни лица бяха наложени глоби по административен ред, а срещу други бяха образувани наказателни дела. Излишно е да споменавам, че според публично достъпните решения за разглеждане законосъобразността на наложените глоби за нарушаване на карантина, те са отменени, поради допуснати съществени процесуални нарушения от страна на РЗИ.   

Налагането на глоба за нарушаване на карантина, обаче, е по – редкият случай. В повечето случаи са образувани досъдебни производства. Голяма част от тях, вкл. и водените от кантората, са прекратени, поради липса на субективната страна на престъплението. Такава субективна страна е налице само тогава, когато деецът знае, че за него съществува забрана да напуска дома си. Тя, обаче, не беше отбелязана в предписанията за поставяне под карантина. 

Така, когато поставеният под карантина не знае, че има забрана за напускане на дома си за срока на карантината, не може да се приеме, че е извършил престъпление. Разбира се, за незаконно повдигнатите обвинения, на тези граждани се дължи обезщетение от държавата. 

В много случаи, обаче, нарушителите на карантината, които не са ползвали правна помощ и са били притиснати от полиция и прокуратура (една често срещана порочна практика), са сключили споразумения, въпреки липсата на субективна страна. За съжаление, голяма част от тези споразумения са одобрени от съдилищата в нарушение на задължението да не се одобрява споразумение, което противоречи на закона и на морала. С тях се налагат основно наказания „пробация“, но по – сериозната последица е, че сключилият споразумението се води „осъждан“ със съответните последици на осъждането. 

По – малка част от тези споразумения са върнати на прокуратурата. Според мотивите на един от съдилищата, който е отказал да одобри споразумение за налагане на наказание по реда на Наказателния кодекс на нарушител на карантина, в хода на досъдебното производство липсват доказателства по отношение на субективната страна на обвинението. Установява се, че подсъдимият не е осъзнавал какво точно е нарушавал, какво поведение е изисквано от него и съответно с кои действия го е нарушил. Същият е влязъл на територията на страната от друга държава, като при влизането му е издадено предписание за поставяне под карантина, в което се сочат действия единствено спрямо членовете на неговото семейство (спазване на дистанция, неползване на общи прибори). 

Липсата на субективна страна означава липса на престъпление, поради което одобрението на споразумението е отказано, предвид противоречието му със закона и морала. 

Нарушение на принципа на равенството на гражданите пред закона и защита срещу него

С различното третиране на едно и също деяние (нарушаване на карантина) по отношение на налагането на наказания, се допусна неравно третиране на гражданите пред закона. 

В масовия случай на поставяне под карантина, в предписанията изобщо не е изписано задължението да не се напуска дома и именно поради тази причина всички или почти всички сключени споразумения в рамките на досъдебните производства противоречат на закона и на морала, поради липса на престъпление. Законът постановява, че одобрените споразумения между обвиняемия и прокуратурата имат характер на влязла в сила присъда и не подлежат на оспорване. 

Това, обаче, не означава, че осъдените с противоречащи на закона и морала споразумения нямат възможност за защита. Напротив. Всеки съд, както споменахме, има задължение да не одобрява такива споразумения. Те следва да бъдат върнати на прокуратурата. Нарушавайки това свое задължение, съдът допуска съществено нарушение на процесуалните правила и делото подлежи на възобновяване по искане на осъдения. 

С цел уеднаквяване на практиката и отпадане на последиците от незаконосъобразните осъждания с одобрените в противоречие на закона и морала споразумения, препоръчително е всички осъдени на база на такива споразумения да поискат възобновяване на делата им. 

Разбира се, осъдените въз основа на такива споразумения, ще имат право на сериозни обезщетения от страна на държавата. 

В заключение

Към момента, съдебната практика по дела за поставяне под карантина и нейното нарушаване е оскъдна, но показателна – масово се издават незаконосъобразни предписания, които се отменят от съдилищата само на процедурно основание. 

Предвид сериозната продължителност на извънредната епидемична обстановка в България и последователните законодателни и правоприлагащи грешки на държавните органи, съдебната практика по отмяна на наказанията за неспазване на противоепидемични мерки, тепърва ще се утвърждава.

_____________________________________________________________

Адв. Силвия Петкова, като специалист в областта на правото на свобода и сигурност, води множество от делата за оспорване на предписания за поставяне под карантина и нарушаването ѝ на територията на цялата страна.  

Още интересни теми, свързани с прилагането на противоепидемичните мерки, можете да намерите в секцията „Извънредно положение“.  

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по административнонаказателни и наказателни дела. 

Адвокатска кантора “Петкова”
работно време: 10:00 ч. – 18:00 ч. (понеделник – петък) 
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
email: office@petkovalegal.com
тел. +359 885 47 77 57 (за клиенти от чужбина контактът на посочения номер се осъществява чрез viber или whatsapp)

Авторско и патентно право

Обекти на авторскоправна закрила. Обезщетение за нарушения

Често получаваме запитвания: „Качих снимка в социалните медии. Мога ли да я защитя, за да не бъде копирана? Как да получа обезщетение, aко някой я ползва без мое разрешение?“ или „Имам страхотна идея за сюжет на книга. Ползвам ли се авторскоправна закрила?“ 

На тези и подобни въпроси ще отговорим в настоящото изложение, за да внесем яснота в необятната тема за специфичните обекти на авторско право и тяхната закрила.

Авторското право е съвкупност от имуществени и неимуществени права. Авторът има право да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено, да иска признаване на неговото авторство върху произведението, да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно, да иска запазване цялостта на произведението. 

Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица и срещу възнаграждение. Ето защо е изключително важно да се изясни кои са специфичните обекти на авторско право и по отношение на кои точно произведения законът определя имуществените и неимуществените права на автора. 

Кога възниква авторското право?

Авторското право възниква за автора със създаването на произведението. Не е необходимо никакво друго действие като вписване в особен регистър или преминаване през специално административно производство. Принципното положение е, че авторът е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. 

До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него или техните опаковкиЕто защо, въпреки че не е задължително, е силно препоръчително, с цел улесняване на доказването, да отличите произведението си, като отбележите името си или поставите свой уникален знак. 

Имате възможност и за регистрация на определени обекти на авторско право в Американското авторскоправно ведомство, за която можем да съдействаме. Необходимо е да се попълни заявление, при подаване онлайн на необходимите документи има намаление на таксата, като до момента на одобрение на заявлението могат да минат между 3 и 8 месеца, в зависимост от произведението, което сме представили в заявлението.

 

Кои са специфичните обекти на авторско право?

Както посочихме, авторското право възниква за автора със създаването на произведение, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. По този начин закрилата се разпростира върху всяко творение, което отговаря на изискванията на закона, без ограничение на средствата за създаване на творбата. Използването на помощни средства, които да помагат на творческия процес, като например различни компютърни програми, не препятства възникването на право на авторство, ако произведението носи белезите, посочени в закона.

Обекти на авторско право са всички произведения на литературата, изкуството и науката, които са резултат на творческа дейност и са изразени по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като в закона са посочени неизчерпателно: 

– литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми; 
– музикални произведения;
– сценични произведения;
– филми и други аудио – визуални произведения;
– фотографски произведения и други. 

Обекти на авторско право са също преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби, аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби, периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали. Обекти на авторско право могат да бъдат и части от произведения, както и подготвителните скици, планове и други подобни.

Не са обекти на авторско право нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, актовете на съдилищата, различни идеи и концепции, фолклорните творби, новините, фактите, сведенията и данните. Ето защо, ако имате идея за сюжет на книга, то тя следва по някакъв начин да се изрази и обективира , за да претендирате закрила. Самата идея не подлежи на закрила.

Тук е ред да споменем, че много хора смятат, че всички, направени от тях снимки, са обект на авторско право, но трябва да се държи сметка, че творческата дейност е свързана със създаването на оригинален продукт и изисква креативност. Ето защо не цялото визуално съдържание, което се споделя в социалните медии, е годен обект на авторското право. Направените снимки без идейно съдържание и вложен смисъл, на случаен принцип, без влагане на творчество не отговарят на изискванията на закона за закрила. За всеки отделен случай следва да се прецени конкретно с оглед фактите коя снимка отговаря на последните.

[!] ЛЮБОПИТНО [!]. Кръстословицата представлява обект на авторското право по смисъла на  Закона за авторското право и сродните му права като особен вид литературно произведение, изразено с думи и графично оформление, което е резултат от творческа дейност на автора. В този смисъл е и съдебната практика. Самото графичното оформление на всяка кръстословица, като част от едно периодично издание, също е  сред специфичните обекти на авторско право. От своя страна, то включва различни елементи като рамка, полета, в които се пишат въпросите, самия текст на въпросите, а комбинирането на всички тези елементи по подходящ начин, за да се получи крайно и завършено произведение, е винаги плод на една цялостна завършена творческа дейност, каквато е всяка кръстословица.

 

 

Какъв е периодът на защита?

Общото положение е, че авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт. При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор.

 

Право на обезщетение за неправомерно използване на обекти на авторско право

Законът постановява, че който наруши авторско право, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението при определяне размера на обезщетението, като определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Закрилата не се изчерпва дотук. С оглед  всеки конкретен случай се преценя какъв иск следва да се предяви, за да се защитят правата на автора в най – пълен обем.

 

Заключение

Авторското право възниква с факта на създаване на произведението и е съвкупност от имуществени и неимуществени права, с които следва да се съобразяват всички останали. Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение, като всички останали дължат уважение на това право и се въздържат от използването на творбата без съгласие на автора. Защитата е на няколко нива: гражданскоправна, наказателноправна и административноправна, като за да сте сигурни, че ще я получите, следва да потърсите квалифицирана адвокатска помощ при предявяване на претенциите си. 

АВТОР: Радина Атанасова

_____________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на авторите върху обекти на авторско право и тяхната закрила, можете да намерите в секцията „Авторско право и патентно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита при нарушения на обекти на авторско право и сродни права. 

Авторско и патентно право

Новите Общи условия на Инстаграм и авторските ни права

Отразяват ли се новите Общи условия на Инстаграм, в сила от 20.12.2020 г., на защитата на авторските ни права в социалната медия? 

Инстаграм се използва ежедневно от милиони хора, за да споделят свои снимки, видеа и друго съдържание за забавление или за да развиват бизнеса си. Статистиката за 2020 г. е красноречива за значението и влиянието върху бизнеса, което Инстаграм има:
– 200 милиона потребители на Инстаграм ежедневно посещават поне един бизнес профил;
– това е второто най – изтегляно безплатно приложение в магазина за приложения на Apple; 
– 1 милиард души използват Инстаграм всеки месец;
– Инстаграм е втората класирана традиционна социална мрежа по отношение на активните потребители;
– 500 милиона души използват Инстаграм Сторис всеки ден
.  

На 20 декември 2020 г. влязоха в сила новите Общи Условия на Инстаграм. Те вече са достъпни за всички потребители на социалната медия, които следва да се запознаят с тях, за да са наясно със своите права и задължения. Когато създадете акаунт в Инстаграм или използвате Инстаграм, Вие се съгласявате с тези условия.

Какви разрешения даваме като се съгласяваме с новите Общи условия на Инстаграм?

Изрично в новите Общи условия на Инстаграм е закрепено, че социалната медия не претендира за собственост върху съдържанието, което качваме, но ние, като потребители, предоставяме право и лицензия (разрешение) то да бъде използвано от Инстаграм. Такова беше положението и в сега действащите Общи условия. Ясно е записано, че сме свободни да споделяме своето съдържание с всекиго. 

Когато публикуваме съдържание, което е обхванато от права на интелектуална собственост (като например снимки или видеоклипове), с даване на съгласие ние предоставяме неизключителна, безвъзмездна, прехвърлима, подлежаща на сублицензиране и валидна за целия свят лицензия за хостване, използване, разпространение, модифициране, възпроизвеждане, копиране, публично изпълнение или визуализиране, превеждане и създаване на производни разработки на нашето съдържание

Всичко това е в съответствие с настройките ни за поверителност и настройките на приложението. Ако все още не сте разгледали настройките на профила си, вече знаете, че следва да се запознаете с това какво разрешавате и до какви потребители достигат вашите постове.

Прекратяване на лицензията

Лицензията прекратява действието си, когато съдържанието ни бъде изтрито от системата поотделно или наведнъж – като изтрием целия си акаунт. Според Новите Общи условия на Инстаграм промени има по отношение на изтриване на съдържанието. След като съдържанието бъде изтрито е възможно да отнеме още 90 дни, докато то бъде премахнато от резервните копия и системите за възстановяване при бедствия. В рамките на 90 дни от началото на процеса по изтриване на акаунта или на съдържанието в изрично изброени хипотези то няма да бъде изтрито. 

Това са случаите, когато:
– изтриването би ограничило разследване или идентифициране на незаконни дейности или нарушения;
– за защита безопасността и сигурността на продуктите, системите и потребителите на самата социална мрежа;
– за запазване на доказателства;
– ако е налице искане на съдебна или административна институция, правоохранителен орган или държавен орган и др. 

В заключение

Съгласно новите Общи условия на Инстаграм, социалната медия не става собственик на публикуваното от нас съдържание, но трябва да предоставим на социалната медия глобален неизключителен лиценз за хостване на това съдържание. Случаите на нарушаване на права, свързани с интелектуалната собственост, са много и следва да се потърси квалифицирана адвокатска помощ за получаване на адекватна защита в тези хипотези. Въпросът за интелектуалната собственост и социалните медии е многопластов и трябва да познаваме Общите условия за ползване на мрежите, които използваме, за да знаем впоследствие можем ли да защитим правата си и да установим кога има реално нарушение. 

АВТОР: Радина Атанасова

________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани с правото на интелектуална собственост, можете да намерите в секцията „Авторско и патентно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита при нарушение на авторски права, както и при регистрация на търговски марки, изобретения и полезни модели и при нарушение на правата по тях. 

За контакт:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207 (с предварително записан час)
email: office@petkovalegal.com (денонощно)

Административно право

Давност на наказателно постановление от КАТ

Както при всяко друго задължение, съществува и давност на наказателно постановление от КАТ.

С наказателните постановления, които се издават от началниците на секторите и отделите „Пътна полиция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, се налагат наказания за извършени административни нарушения, например превишена скорост, липса на валидно сключена гражданска отговорност, липса на годишен технически преглед, шофиране след употреба на алкохол до 1,2 промила включително и други. 

Какво означава понятието "давност на наказателно постановление от КАТ"

Понятието „давност на наказателно постановление от КАТ“ означава, че ако в рамките на определен от закона период от време, началникът на сектор/отдел „Пътна полиция“ не установи по съответния ред извършването на административно нарушение или не наложи наказание за неговото извършване, то той губи възможността да направи това на по – късен етап.

Тези периоди са определени в Закона за административните нарушения и наказания.  

Кои са те и какви са последиците от тяхното настъпване?

Давност за образуване на административнонаказателно производство

Административнонаказателното производство се образува с акта за установяване на административното нарушение. Наименованието на този акт подсказва и неговото предназначение – да се установи самото административно нарушение, да се съберат доказателства за фактите и обстоятелства, при условията на които е извършено, както и да се установи неговият извършител (автор). 

Във всички случаи не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява), ако нарушителят е починал или е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието. Във втория случай означава, че нарушителят е невменяем, т.е. не може да разбира свойството и значението на наложеното му наказание, респективно последното не може да изпълни своите функции – да предупреди дееца, че ако не спазва законите ще бъде наказан, както и да го превъзпита към спазване на правилата. 

Административнонаказателно производство не се образува и ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. 

Например, ако на 12.12.2020 г. бъдете заснет от камера, че шофирате с превишена скорост, електронният фиш срещу Вас трябва да бъде издаден най – късно до 12.12.2021 г. Ако такъв фиш бъде издаден след този срок, то той ще подлежи на отмяна по съдебен ред.  

Образуваното административнонаказателно производство ще следва да се прекрати, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. 

Давност на наказателно постановление от КАТ

В случаите, в които гореизброените срокове са спазени, събрани са достатъчно доказателства за самото нарушение, описани са фактите и обстоятелствата, при които е извършено, извършителят е открит и е установено, че е извършил нарушението виновно, началникът на КАТ издава наказателно постановление, с което налага съответното наказание. 

За нарушения на Закона за движението по пътищата, налаганите наказания са две: 1) глоба и 2) лишаване от право на управление на моторно превозно средство за определен срок. 

В някои случаи могат да бъдат наложени принудителни административни мерки с цел да се преустанови извършването на нарушението. Относимите към днешната тема са следните мерки: 1) временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца и 2) временно спиране от движение на пътно превозно средство; 3) временно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство; 4) задържане за отговорно пазене до установяване на собствеността; 5) преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик; 6) временно недопускане продължаването на движението на пътно превозно средство. Те подлежат на самостоятелно съдебно обжалване. 

Законът отчита като давност на наказателно постановление от КАТ следните срокове: 1) две години, когато наложеното наказание е глоба и 2) шест месеца, когато наложеното наказание е временно лишаване от свидетелство за управление на моторно превозно средство. 

Изтичането на тези срокове означава, че наложеното с наказателното постановление наказание, не може да бъде изпълнено. Поне не и принудително. Това важи най – вече за наложеното наказание глоба, тъй като ако с изтичането на две години от издаването на наказателното постановление не сте си платили глобата или не са предприети действия по принудителното ѝ събиране, никой не може да Ви задължи да го платите, ако не искате.

[!] Важно [!] В случай, че не сте се възползвали от възможността си да оспорите пред съд издаденото срещу Вас наказателно постановление и то е влязло в сила, неплащането на наложената глоба не може да доведе до временно отнемане на свидетелството Ви за управление на моторно превозно средство или отказ същото да бъде върнато.  

По отношение на съществуващата според закона давност на наказателно постановление от КАТ има и три особености.

Първата касае броенето на давността. Тя започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След извършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. 

Втората е свързана с наличието на абсолютната давност на наказателно постановление от КАТ. Независимо от спирането и прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли три години, ако наложеното наказание е глоба и девет месеца, ако наложеното наказание е лишаване от свидетелство за управление на моторно превозно средство. 

Третата е свързана с изключенията от горното правило. Абсолютната давност не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането ѝ в двугодишния срок е образувано изпълнително производство. 

В заключение

Давностните срокове за събирането на задължения имат за цел да мотивират кредиторите да защитават правата си, както и да защитят длъжниците от възможността прекалено дълго време да се намират в опасност от принудително изпълнение. 

Тази тяхна обща характеристика се прилага и по отношение на предвидената давност на наказателно постановление от КАТ. Тук е важно да се отбележи, че ако изтеклата по давност глоба бъде платена, тя не подлежи на връщане. Ето защо, макар и давността да не съставлява универсално решение за погасяване на административнонаказателната отговорност, при възникване на съмнения за нейното изтичане, е препоръчително да се потърси квалифицирана правна помощ. 

_____________________________________________________________

Още интересни теми във връзка със средствата за защита срещу актове на КАТ, можете да намерите в секцията „Административно право„. 

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по въпроси, свързани с оспорване законосъобразността на актове и наказателни постановление от КАТ. 

Наказателно право

Споделено пътуване. Засяга ли се то с промените в НК?

Широко обсъжданите в общественото пространство промени в Наказателния кодекс, отнасящи се до криминализирането на обществения превоз на пътници без съответно разрешение, са вече факт с Държавен вестник, бр. 108 от 2020 г., като остана неизяснен въпросът засягат ли тези промени т. нар. „споделено пътуване“.

Засяга ли се на теория т.нар. "споделено пътуване" от тези промени?

Общественият превоз на пътници е вид търговска дейност, която може да бъде извършвана от физически лица – търговци или юридически лица, наречени от закона „превозвачи“, след получаване на съответен лиценз от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.  

Предвид общата формулировка на състава на новото престъпление и систематичното му място в Наказателния кодекс, а именно в главата „Престъпления против стопанството“, на теория би следвало то да е насочено именно към осъществяването на обществен превоз на пътници в условията на стопанска дейност. 

За да бъде престъпление, съгласно новосъздадената разпоредба, конкретното деяние трябва задължително да се отличава с три елемента. Те трябва да са налице едновременно. 

Първият от тях е да е извършен обществен превоз на пътници. Според закона, такъв е налице, когато превозът се извършва за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага

Вторият елемент, който е необходимо да е налице, за да се приеме, че общественият превоз на пътници съставлява престъпление, е конкретното лице, било то физическо или юридическо, да няма съответно разрешение. 

Накрая, третият елемент, който е и най – спорен като съдържание, е дейността по обществен превоз на пътници да се извършва „по занятие“. 

За да бъде общественият превоз на пътници извършван „по занятие“, той трябва да отговаря на два критерия:
1. да представлява системна дейност (т.е. да се извършва повече от три пъти);
2. тази дейност да съставлява един от основните източници на издръжката на този, който я извършва (т.е. да е икономическа дейност). 

Така, следва да се приеме, че законодателят не инкриминира сам по себе си обществения превоз на пътници без съответно разрешение, като единична дейност, а обявява за престъпна поредицата от извършвани по занятие дейности от този вид. В допълнение с това, престъпление ще бъде налице само, ако дейността е икономическа, т.е. осъществява се с цел печалба. Тук е моментът да се отбележи, обаче, че еднократното извършване на обществен превоз на пътници без разрешение, е административно нарушение, което се наказва с глоба в размер на 2000 лв. при първо нарушение, 4000 лв. – при повторно нарушение и 6000 лв. при системни (три или повече) нарушения. 

Описаните елементи не съвпадат с естеството на т.нар. „споделено пътуване“, тъй като при него дейността е еднократна (макар да е възможно да се осъществява през определен период от време), а разходите също за „споделени“, т.е. превозването от точка „А“ до точка „Б“ става както за сметка на водача, така и за сметка на пътниците. 

И накрая, дейността по споделено пътуване не се осъществява за печалба, а за покриване на пътните разходи за гориво. От друга страна, дори и такава печалба практически да се реализира, тя е минимална и може да се определи като основен източник на доход за водача.  

Горното означава, че т.нар. споделено пътуване не може да бъде преследвано по наказателноправен ред с промените в Наказателния кодекс, криминализиращи обществения превоз на пътници без съответно разрешение. 

Възможно ли е все пак да се образува досъдебно производство срещу водач, осъществил споделено пътуване?

Доста по – спорно стои практическият въпрос относно възможността за наказателно преследване на т.нар. „споделено пътуване“. Причините за това са изцяло от процесуално естество. 

[Пример] Петър, Мария и Николай чакат с багажа си на автобусна спирка на бул. „Цар Борис III“ в гр. София, ползвана и от автобуси на междуградския транспорт, в посока гр. Кюстендил. На спирката пристига Ивайло, в чийто автомобил се качват Петър, Мария и Николай. При направена проверка няколко минути след потегляне се установява, че Николай не притежава лиценз за извършване на обществен превоз на пътници. 

До приемането на промените в Наказателния кодекс, касаещи извършването на обществен превоз на пътници, на Николай можеше да бъде наложена единствено глоба, която би била отменена, ако се установи, че случаят касае споделено пътуване.   

След влизането в сила на промените, касаещи инкриминирането на обществения превоз на пътници, в горния случай може да се образува и досъдебно производство, в рамките на което да се установи представлява ли случая споделено пътуване или Николай реализира печалба, както и системна ли е дейността или еднократна. 

Причината да съществува, макар и малка, вероятност за образуване на досъдебни производство в случаи на споделено пътуване е, че липсва точна и ясна дефиниция на понятието „по занятие“ и то подлежи на тълкуване, което може да бъде и доста широко – нещо, което в наказателния процес е недопустимо, но пък нерядко срещано. 

В заключение

Както видяхме, макар теоретично дейността по споделено пътуване да не попада в обхвата на новопредвиденото престъпление, свързано с осъществяване на обществен превоз на пътници без съответно разрешение, то практически преследването ѝ поне на етап досъдебно производство не може да се изключи напълно. Това е така най – вече, поради твърде широката формулировка на престъпния състав и липсата на достатъчно ясни законови дефиниции, които да отличат споделеното пътуване от стопанската дейност по превоз на пътници.  

Въпреки това, обаче, дори и да се стигне до образуване на наказателно производство за случаи като тези от дадения пример, то едва ли може да стигне до етап повдигане на обвинение пред съд, а дори и да стигне, не е реалистично да се смята, че може да се стигне до осъдителна присъда. Обратното би означавало произвол и неправомерен натиск над гражданите, срещу който следва да се използват всички законови средства за защита. 

_________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата от произвол, осъществяван от полицията и от органите на досъдебното производство, можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по наказателни и административнонаказателни дела. 

Семейно и наследствено право

Определяне на по – голям дял от общото имущество при развод

В днешната статия ще разгледаме въпроса в кои случаи е възможно да се стигне до определяне на по – голям дял от общото имущество при развод.

Основни принципи за имуществените отношения на съпрузите при законов режим на общност са общността върху придобитите по време на брака в резултат на съвместен принос общи вещни права, независимо от това на чие име са придобити и равенство на дяловете при прекратяване на имуществената общност. Често обаче единият съпруг смята, че е допринесъл значително повече в придобиването на семейното имущество от другия. В такива случаи може да се стигне до определяне на по  – голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. 

Този иск представлява правна възможност за оборване на установената от Семейния кодекс презумпция за съвместен принос в придобитото имущество по време на брака. 

Имаме множество примери от практиката на кантората за казуси, при които предявяването на иск за определяне на по – голям дял, поради значително по – голям принос, е пътят за постигане на справедливо уреждане на отношенията след прекратяване на брака. Това са случаи, в които единият съпруг е получавал много по – големи доходи и с тях семейството е било материално осигурено; единственият доход на семейството е на единия съпруг, а другият съпруг не е работил. 

!!! Квалифицирана адвокатска помощ в тези случаи е силно препоръчителна, защото, както ще видим в изложението по – нататък, съдът в тези хипотези взима предвид не само размера на доходите, но и преценява редица други фактори при постановяване на съдебното решение. 

Как се определя съвместният принос?

Съгласно Семейния кодекс съвместният принос не е само материален, а може да се изрази и във влагане на труд, грижи за децата, работа в домакинството. Съвместният принос се предполага до доказване на противното. 

Какви са характерът на иска за определяне на по - голям дял и срокът за предявяване?

Искът, предмет на настоящата статия, е конститутивен. При прекратяване на общността, поради развод, при унищожаване на брака по съдебен ред или при прекратяване на брака по съдебен ред, ако важни причини налагат това, съдът може да прибегне до определяне на по – голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. 

Правото за получаване на по-голям дял може да се осъществи само по съдебен ред. В случай на развод или унищожаване на брака искът за по-голям дял може да се съедини по преценка на съда с брачния иск. Искът може да се предяви и в срок една година от прекратяването на брака.

Как се определя размерът на приноса и кога се стига до определяне на по - голям дял?

Съдебната практика е безпротиворечива, че явното и значително несъответствие в приноса за придобиване на общите вещи следва да се установява не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а и като се държи сметка и за полагания труд в домакинството и в семейството, за отглеждането на децата, за създадената от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи, както и всички други обстоятелства, които са от значение за благополучието на семейството. 

В практиката си ВКС приема, че при изменение на установеното от закона равенство на дяловете на финансовия принос не се отдава по-голяма тежест! Ето защо, дори и при неоспорими доказателства, че доходите Ви са по-големи, с оглед цялата фактическа обстановка, съдът може да не уважи предявения иск за определяне на по – голям дял.

Практически съвети, свързани с въпроса за определяне на по - голям дял от общото имущество при развод

Най-често в практиката си наблюдаваме, че пречка да се установи какъв е приносът на всеки от съпрузите към придобиване на общото имущество и дали някой от двамата има по-голям такъв е най-често липсата на доказателства по отношение на:

  размера на получени и спестени от всеки от страните парични средства от тяхната трудова дейност;
– 
това как точно са се разпределяли грижите в
семейството;
– 
генералното дезинтересиране на единия съпруг от
семейните нужди, което е твърдяно от другата страна;
– 
получени и разходвани доходи в значителен размер в полза на семейството;
– 
поеманите ангажименти по отглеждане и издръжка на други членове на семейството;
– 
размера на заплатени разходи за дейността и издръжка на семейството;
– размера на получените от трети лица суми, вложени в покупката на имот.

 

 

 

 

 

В заключение

Съдът може да прибегне до определяне на по – голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. 

Справедливото уреждане на имуществените отношения
след прекратяване на семейната имуществена общност на основата на приноса, който всеки от съпрузите има за нейното създаване, е цел на това законодателно решение.

АВТОР: Радина Атанасова

____________________________________________________

Още интересни теми, свързани с уреждането на отношенията между съпрузи по време на брака и след неговото прекратяване, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява специализирана правна помощ по семейни дела. 

Договорно право, Принудително изпълнение, Семейно и наследствено право

Задължения по кредит на съпруг

Често пъти, както по време на брака, така и след развод, се оказва, че е налице задължение по кредит на единия съпруг, което се възлага в тежест на другия. 

Това е така, тъй като по време на брака съпрузите теглят кредити по различни поводи, като съгласно закона разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. Те отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на такива нужди.

Солидарната отговорност означава, че ако единият съпруг плати изцяло задължението, то той има право да иска от другия съпруг възстановяване на припадащата му се част.

Също толкова често се случва единият съпруг да изтегли кредит за задоволяване на лични нужди, но при спиране на плащанията, изпълнително дело да бъде образувано и срещу другия. 

Казус от кантората

За да обясним по – ясно защитата срещу задължения по кредит на единия съпруг, възложени в тежест на другия, ще дадем пример от нашата практика. 

Мартин е женен за Антоанета от 15 години. Двамата са в режим на семейна имуществена общност. На 10-тата година от техния брак, родителите на Мартин почиват и той наследява стара селска къща, в която двамата за живяли.

И тъй като къщата се нуждае от сериозен основен ремонт, Мартин тегли кредит именно с тази – извършване на основен ремонт на наследствен имот. Това основание е вписано в договора му за кредит. По неизвестни, както за него, така и за Антоанета причини, банката е поискала подписа на Антоанета под договора за кредит, без тя да е вписана като страна по него. 

Две години след сключване на договора Мартин преустановява плащанията, вследствие на което в полза на банката е издаден изпълнителен лист, въз основа на който тя е започнала принудително изпълнение. Като длъжник по делото е конституирана и Антоанета и тъй като Мартин няма официални доходи, а тя е държавен служител, изпълнението е насочено към нея чрез налагане на запор на заплатата ѝ. 

Именно, поради тази причина Мартин се обърна за помощ към кантората с молба съпругата му да бъде отстранена като страна по изпълнителното дело. 

Кога възниква задължение по кредит на единия съпруг в тежест на другия?

Както споменахме по – горе, законът постановява, че независимо на чие име е изтеглен кредитът, двамата съпрузи са солидарно отговорни за неговото изплащане, когато той е предназначен за задоволяване на нужди на семейството. 

За задоволяване на нужди на семейството се считат разходите за закупуване на семейно жилище, за неговото обзавеждане/ремонтиране, за плащане на режийни разходи, за закупуване на храна, облекло, уреди и др. под., за издръжка на роденото от брака дете. За разходи във връзка на нужди на семейството могат да се приемат и някои оправдани нужди на един от съпрузите, напр. за лечение. 

Съществува законова презумпция, че всичко, което е придобито (в т.ч. и задълженията) по време на брака служи за задоляване на такива нужди. Тази презумция, обаче, е оборима по съдебен ред. 

Солидарно отговорни са съпрузите и за разходите, свързани с техни общи вещи. 

Това означава, че за личен кредит на единия съпруг, например за финансиране на бизнес, за закупуване на имущество, задоволяващо лични нужди, както и за разходи за лично имущество, отговорност за задълженията по кредита следва да поеме съпругът – ползвател. 

Да се върнем на нашия пример по – горе.
Наследството, предвид, че не е плод на съвместен принос на двамата съпрузи, винаги е лично имущество на съпруга – наследник. Това означава, че наследената от Мартин къща е негово лично имущество. Ползите от този имот, както и задълженията, свързани с него принадлежат лично на Мартин. От своя страна, доколкото Антоанета не е собственик на къщата, тя не може да бъде солидарно задължена за плащането на кредита, изтеглен за нейния ремонт, освен ако сама не сключи договор за поръчителство. В конкретния случай поръчителство не е налице, поради което Антоанета няма задължение по кредита на Мартин. Тя следва да бъде заличена от списъка на длъжниците по изпълнителното дело. 

Защита по задължения за кредит на единия съпруг

В зависимост от това дали става дума за задължения по кредит на единия съпруг или за изплащане на задължения по общ семеен кредит, начините за осъществяване на защита са различни, макар да имат една обща черта – и в двата случая се защитата се осъществява по съдебен ред. 

Когато е налице задължение по кредит на единия съпруг, изтеглен за задоволяване на семейни нужди и съпругът – титуляр по договора е спрял плащанията, възможно и допустимо е изпълнението да се насочи към другия съпруг. 

В случаите, в които другият съпруг изплати задължението изцяло, той има право да иска от съпруга – титуляр да възстанови припадащата му се част от задължението. 

Доста по – различно стоят нещата, когато задължението по кредит на единия съпруг е възникнало за задоволяване на негови лични нужди, както е в случая на Мартин и Антоанета – за ремонт на наследствената къща на Мартин.

В този случай другият съпруг няма никакво задължение по изтегления кредит на единия съпруг и изобщо не може да бъде конституиран като длъжник по него. В случай, че въпреки това, изпълнението бъде насочено към негово имущество (в т.ч. и вземане, напр. за трудово възнаграждение), той може да се защити чрез оспорване на изпълнението по съдебен ред. В този случай неправомерно изтеглените от частния съдебен изпълнител (ЧСИ) суми ще подлежат на връщане, а пострадалият от неправомерните действия съпруг ще има право на обезщетение за претърпените от тези действия вреди, ако такива са настъпили. 

______________________________________________________

Още интересни теми, свързани с възможностите за защита в рамките на семейните отношения, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по семейни и наследствени дела. 

За контакт: 
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Договорно право, Принудително изпълнение

Абсолютна давност за задължения на физически лица

В продължение на повече от десетилетие българският законодател показваше намерения да въведе абсолютна давност за паричните задължения на физическите лица с цел да премахне фигурата на т. нар. „вечен длъжник“, като до тази промяна не се стигаше, заради спорния ѝ икономически характер. 

В крайна сметка, обаче, с „Държавен вестник“, бр. 102 от 2020 г., промяната стана факт, като със Закона за задълженията и договорите се въведе абсолютна давност, чийто срок е 10 години. Заедно с нея бяха въведени и особени правила за нейното приложение, както и редица изключения. 

За кои задължения се въвежда абсолютна давност?

Като правило, десетгодишна абсолютна давност беше въведена за парични задължения на физически лица. Основната категория задължения, за които ще се прилага на практика тази давност, са задълженията по банкови и бързи кредити, битови сметки (за ток, вода, парно), други периодични плащания (сметки за телефон, телевизия, интернет, наеми), задължения по договори за покупко – продажби и др. под. 

Какво, всъщност, означава това, че за задълженията на физически лица вече съществува абсолютна давност?

Давността е период от време, с изтичането на който настъпва невъзможност кредиторът по едно вземане да иска защита на правото си по съдебен ред. Казано по – просто, с изтичане на период от време конкретната парична сума не може да бъде събрана принудително чрез частен съдебен изпълнител, а в случай че има образувано изпълнително дело, длъжникът може да иска от съда задължението да бъде обявено за погасено по давност, съответно принудителното изпълнение да бъде прекратено. 

ВАЖНО! Често пъти, по погасени по давност задължения, недобросъвестните кредитори (напр. колекторски фирми), упражнявайки последователен психологически тормоз чрез непрекъснати телефонни обаждания и заплахи, успяват да убедят длъжниците или да платят задължението си, или да сключат споразумение за отсрочване или разсрочване. Ако длъжникът плати доброволно това задължение, въпреки че то е погасено по давност, платеното не подлежи на връщане.

Също така, ако длъжникът сключи споразумение за отсрочване и разсрочване на задължението си, ще започне да тече нова обикновена 5-годишна давност, а правилата за предвидената абсолютна давност, няма да се прилагат.

Ето защо е важно, при подобни случаи, своевременно да се потърси специализирана правна помощ. 

От кой момент започва да тече предвидената абсолютна давност?

Предвидените общи правила за давността като цяло, се прилагат и за предвидената абсолютна давност. Тя започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало (напр. в деня на сключване на договор за заем между физически лица).

Предвидени са и правила за приложение на новата абсолютна давност при заварени случаи, т.е. преди влизане в сила на закона. 

Според тези правила, за заварени случаи предвидената абсолютна давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. 

При висящо изпълнително производство, давността започва да тече от първото действие по изпълнението (напр. от първия запор).

В случаите, в които все още не е образувано изпълнително дело, предвидената абсолютна давност започва да тече от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането (напр. съдебно решение, с което длъжникът е осъден да плати определено парично задължение). 

Изключения от предвидената абсолютна давност

Съществуват някои парични задължения на физическите лица, които имат особено значение за кредитора по тях, поради което законодателят е избрал именно неговия интерес да бъде защитен в по – голяма степен. Това е така в общия случай, поради факта, че самият кредитор по задължението се намира в особена зависимост от длъжника, поради което се счита и за по – слабата страна в правоотношението. 

Ето защо законодателят е предвидил изключения от възможността за приложението на нововъведената абсолютна давност по определени категории задължения. Това са вземанията:

– от търговска дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в гражданско дружество;
– за непозволено увреждане;
– за неоснователно обогатяване;
за издръжка;
– за трудово възнаграждение;
– за обезщетения по Кодекса на труда;
– по повод приватизационна сделка;
– по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт. 

В заключение

Новите правила, уреждащи възможността за прилагане на абсолютна давност за парични задължения на физически лица, влизат в сила на 1 юни 2021 г. – шест месеца след тяхното обнародване в „Държавен вестник“. 

В рамките на този отлагателен период на влизане в сила на закона се очаква сериозно активиране на кредиторите по паричните задължения и особено на колекторските фирми, които ще се опитат да съберат задълженията си преди влизането на закона в сила, предвид факта, че след това по повечето от вземанията им това ще стане трудно, а в много случаи – невъзможно. Ето защо е необходимо длъжниците да бъдат изключително внимателни, да не се поддават на заплахи и своевременно да търсят правно съдействие, в случай на упражняване на натиск от страна на техните кредитори. 

______________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата на правата на длъжниците по парични задължения, можете да намерите в секциите „Договорно право“ и „Принудително изпълнение“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по изпълнителни дела, както и по спорове, свързани с парични задължения. 

За контакт:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч.
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

 

Наказателно право, Новини

Ограничаването на правото на жалба на затворниците – липса на нормотворчески капацитет

На 26 ноември 2020 г. Народното събрание прие на първо четене поредните спорни законодателни промени, този път в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. С тях беше допуснато ограничение на предвиденото в националното и международното законодателство право на жалба срещу определена категория съдебни актове на лишените от свобода пред Върховния административен съд (ВАС). 

Впрочем, законодателната практика за облекчаване работата на ВАС в последните 5 години, е все по – често срещана. И макар зад нея да стоят добрите намерения за ускоряване на съдебните производства, които към момента се бавят изключително много, поради огромната натовареност на съда, всъщност тя разкрива сериозната и последователна липса на нормотворчески капацитет на Народното събрание. 

Какво, всъщност, се променя по отношение на предвиденото право на жалба

С коментираните промени не се засяга въпроса за инстанционния контрол на решенията на съдилищата, постановени по същество на споровете. 

Изключение се наблюдава в случаите на налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, за което, с приетите на първо четене промени в ЗИНЗС, се въвежда двуинстационен контрол пред тричленен състав на съда по местоизпълнение на наказанието. В действащата си редакция контролът е едноинстанционен, т.е. решението на първоинстанционния съд не подлежи на обжалване.

Казано по – просто, в действащата редакция на закона, когато административния съд в състав от един съдия постанови, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ е законосъобразно, това решение е окончателно. В случай, че предложените промени бъдат приети, това решение ще подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд. 

По отношение на предвидената защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко и унизително отношение чрез подаване на искане за прекратяване на такова отношение, предложената промяна не води по същество до изменение на режима на гледане на делата. Тези дела са едноинстанционни от 2017 г. насам. 

В останалата част предложените промени касаят оспорването на определенията и разпорежданията, постановени от първоинстанционните административни съдилища по следните дела: 
– преместване от един затвор в друг (чл. 62);
– преместване от затвор в затворническо общежитие от закрит тип (чл. 63);
– преместване от затвор или затворническо общежитие от закрит тип в затворническо общежитие от открит тип (чл. 64);
– замяна на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в по – лек (чл. 66);
– налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ (чл. 111);
– зачитане на изтърпяно наказание в случай на две или повече присъди (чл. 179); и
– продължаване на специалния режим на изтърпяване на наказанието при наказания „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“ (чл. 198).

По гореизброените спорове се отнема компетентността на ВАС да осъществява касационен контрол по тези определения и разпореждания. Този контрол се прехвърля на тричленните състави на административните съдилища по местоизпълнение на наказанието. 

В допълнение, въвежда се едноинстанционен контрол на всички индивидуални административни актове и неоснователни действия и бездействия на затворническите органи. В действащата редакция на специалния по своя характер ЗИНЗС такъв контрол не е предвиден и може да се осъществява чрез пряко приложение на общия процесуален закон – АПК. 

Тук следва да се отбележи, че по всички гореизброени дела, контролът по същество е едноинстанционен и той е въведен с направените в ЗИНЗС през 2017 г. 

[Любопитно] До преди извършване на промените в ЗИНЗС от 2017 г. контролът по гореизброените дела беше само административен (пред министъра на правосъдието или главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията). Съдебен контрол до този момент изобщо не се предвиждаше. През 2017 г., ДВ, бр. 13, бяха направени мащабни промени в посочения закон. 

Видно от мотивите по законопроекта, те са осъществени в изпълнение на препоръки на делегации на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне или наказание към Съвета на Европа, както и в изпълнение на пилотното решение на Европейския съд по правата на човека Нешков срещу България, в рамките на което е констатирано нарушение на забраната за изтезания и нечовешко или унизително отношение или наказание, както и липсата на ефективни правни средства за защита. 

Именно с тези промени беше въведен едноинстанционния съдебен контрол по същество на гореизброените казуси. 

Къде е проблемът по отношение на предвиденото право на жалба?

За да може да бъде разбран по – добре проблемът в предложените изменения във връзка с предвиденото в законодателството право на жалба, е необходимо накратко да се обясни разликата между актовете на съда – решения, определения и разпореждания. 

Съдът се произнася с решения тогава, когато решава даден правен спор по същество. Например, оспорва се отказ на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ затворник да бъде преместен от един затвор в друг. Съдът се произнася с решение, когато потвърждава тази заповед или я отменя. При действащата редакция на ЗИНЗС това решение не подлежи на обжалване. С коментираните промени това обстоятелство не се променя. Контролът по същество остава едноинстанционен.

Съдът се произнася с определения и разпореждания, когато решава процесуални въпроси, напр. когато обявява жалбата за недопустима и прекратява делото или когато изпраща делото по подсъдност на друг съд. Тоест, това не са актове по същество. Ако използваме горния пример, съдът ще се произнесе с определение, когато при оспорване на отказ на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ остави жалбата без разглеждане, защото не е спазен законоустановения срок за подаването ѝ. 

В действащата редакция на ЗИНЗС тези т.нар. „преграждащи процеса“ актове подлежат на оспорване пред ВАС, който има правомощие да ги отмени и да върне делото за произнасяне на първоинстанционния съд или да ги потвърди. С предложените промени, вместо ВАС, по тези въпроси се предвижда да се произнася тричленен състав на същия административен съд, решил делото като първа инстанция.  

Така стигаме до отговора на въпроса „Къде е проблемът в така предвидените изменения що се касае до предвиденото в законодателството право на жалба?“. 

На първо място, проблем съществува още от 2017 г. насам, когато беше въведен едноинстанционният съдебен контрол по същество на гореизброените казуси. Именно тези изменения доведоха до капсулиране проблемите на затворниците на местно ниво, вместо да осигурят спазването на забраната за изтезанията и нечовешкото и унизително отношение, осигуряването на справедлив съдебен процес и осигуряването на ефективни правни средства за защита. Тоест, този проблем стои на дневен ред от около 3 години насам.

Това бяха измененията, които доведоха до реално ограничаване на предвиденото в законодателството право на жалба, както и правото на справедлив съдебен процес и ефективни правни средства за защита. 

Въпреки предвиждането на едноинстанционен съдебен контрол по същество, беше оставена възможността за провеждане на върховен касационен контрол по преграждащите актове на съдилищата – определения и разпореждания. 

Именно тук се разкрива първата слабост на законопроекта, тъй като за осигуряване на възможността за упражняване на предвиденото право на жалба следва да се предвиди двуинстанционен контрол и на решенията на съдилищата по същество. Единствено промяна в този смисъл би довела до търсения от законопроекта от 2017 г. резултат за осигуряване на ефективен контрол за спазване на забраната за изтезанията и нечовешкото и унизително отношение, както и за обезпечение на справедливия съдебен процес и за създаване на ефективни правни средства за защита.

Действащата уредба, а не само предложената с промените в ЗИНЗС, създава условия за административен и съдебен произвол на местно ниво. Това е така, защото липсва уредба, а с коментирания законопроект липсва и предложение за въвеждане на такава уредба, която да създава възможност за защита срещу такъв произвол на по – високо ниво и извън територията на населеното място, където се намира съответния затвор. Особено в малките населени места, където се наблюдават недопустими обвързаности на съдилищата с местното представителство на изпълнителната власт, това представлява сериозен проблем и следва да бъде решен именно с промени в ЗИНЗС в посока на предвиждане на върховен двуинстанционен контрол по същество. 

Вторият недостатък на коментираните промени се изразява в законодателното отнемане на компетентността на ВАС да осъществява касационен контрол върху преграждащите актове на първоинстанционните съдилища. 

Както споменахме по – горе, тази законодателна практика намира все по – широко приложение в последните години, но тя по същество разкрива липсата на нормотворчески капацитет на Народното събрание, доколкото противоречи на по – горестоящи нормативни актове. Именно тук се разкрива основният проблем.

Това е така, на първо място, поради факта, че съгласно Конституцията на Република България върховният съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване  се осъществява само и единствено от ВАС. Това означава, че отнемането на коментираните дела от неговата компетентност и липсата на уредба на тази компетентност при решенията по същество, представлява изключване на върховния съдебен надзор. Подобна практика е противоконституционна. 

На второ място, Административнопроцесуалният кодекс урежда родовата подсъдност на делата в административното правораздаване, като предвижда, че на административните съдилища са подсъдни всички административни дела, с изключение на тези, подсъдни на ВАС. Последният е единствено компетентен, според законовите разпоредби, да разглежда касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения, както и частни жалби срещу определения  и разпореждания. Тази уредба е логична, кореспондира с уредбата в Конституцията и не предвижда изключения. 

Така, с отнемането, със специален закон, на касационната компетентност на ВАС, се създава правен хаос, поради наличието на предпоставки за установяване на противоречива съдебна практика и необходимост от приемане на тълкувателни решения относно компетентността на съдилищата за разглеждане на посочените дела. Това от своя страна води до обратния на търсения резултат, а именно допълнително забавяне на производствата.

В заключение

Ускоряването на съдебните производства и финансовата икономия са мотивите, въз основа на които е предложено отнемането на предвиденото право на жалба пред ВАС срещу преграждащите актове на първоинстанционните съдилища. Подобни мотиви, обаче, са несъстоятелни, когато се говори за застрашаване на основни човешки права като правото на справедлив съдебен процес и правото на ефективни правни средства за защита. 

Действително, ВАС от години е претоварен и това води до изключително големи забавяния при постановяване на неговите актове, но ускоряването на производствата може да се постигне и чрез попълване на неговия състав с повече съдии, а не чрез нарушаване на Конституцията. 

От друга страна, отнемането на предвиденото право на жалба пред ВАС срещу преграждащите актове на съдилищата, както и неуреждането на върховен касационен контрол върху решенията по същество може да има обратния на търсения ефект във връзка с финансовата икономия. Това е така, тъй като, както се спомена по – горе, тези пропуски са от естество да доведат до нарушаване на правото на справедлив съдебен процес и до неосигуряване на ефективни правни средства за защита – основания за осъдителни решения пред Европейския съд по правата на човека и присъждане на обезщетения за тези нарушения.  

___________________________________________________________

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека. 

Още интересни теми в сферата на защитата правата на гражданите може да намерите в секциите „Административно право“ и „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява специализирана правна помощ по административни и наказателни дела.