Авторско и патентно право

Издателски договор. За какво трябва да внимаваме?

Първата печатна машина в Европа се свързва с името
на немския изобретател 
Йохан Гутенбергкойто е основоположник на съвременното книгопечатане.  Той използва ръчен набор за печатане през 1439 г. и пръв в света конструира механично задвижвана печатна пресаТова изобретение несъмнено има голямо влияние
върху икономиката, защото
дава възможност за масово производство на печатни книги, което е в полза на всички – на печатарите, на авторите и на читателите. Издателската дейност се превръща в търговска, което има за своя последица и необходимостта отношенията, свързани с издаването, да бъдат уредени нормативно. Актуалната правна уредба на т.нар. издателски договор в България е в Закона за авторското право и сродните му права.

Със сключването на издателски договор авторът отстъпва на издателя правото да възпроизведе и разпространи произведението, а издателят се задължава да извърши тези действия и да заплати на автора възнаграждение. 

С издателския договор може да бъде отстъпено правото за възпроизвеждане и разпространение на вече създадено произведение или на произведение, което авторът се задължава да създаде.

Ако с издателски договор автор е отстъпил на издател правото на използване на произведението и по други начини освен издаване, издателят може да преотстъпва използването на произведението по тези други начини на трети лица, ако това е уговорено изрично, при преотстъпването издателят е длъжен да уведомява автора писмено.

Издателски договор. Съдържание

Издателският договор задължително следва да се сключи в писмена форма. Това е форма за действителност и ако Вашият договор не е в писмена форма, то той не поражда правни последици. Един издателски договор следва да съдържа клаузи относно индивидуализиращите белези на страните; датата и мястото на сключването на договора; предмет; срок; тираж на изданието; особености на произведението; начин на формиране на възнаграждението; отговорност при неизпълнение. Договорът може да се сключи за срок до десет години, когато този договор е сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет години.

ВАЖНО!!! Много е важно как точно е написан издателският договор и какви клаузи съдържа. Той следва да се изготви от специалист в областта, тъй като много хора не знаят, че ако договорът не съдържа някоя от посочените клаузи, то той не е нищожен, защото законът е закрепил диспозитивни правила – т.е. такива, които запълват празнините, ако страните не са се уговорили изрично по някой от въпросите. Може да бъдете изненадани, ако не сте наясно, че ако в издателския договор не е предвидено друго, се смята, че:

1. на издателя е отстъпено правото само за едно издание;

2. на издателя е отстъпено правото да издаде произведението в тираж, не по – голям от десет хиляди екземпляра;

3. на автора се дължи възнаграждение в размер петнадесет на сто от цената на дребно на всеки продаден екземпляр от произведението;

4. броят на екземплярите, които издателят ще предостави на автора безплатно, не може да бъде по – малък от пет екземпляра на всяко издание;

5. издателят има право да издаде произведението на езика, на който е предадено;

6. издателят може да разпространи изданието само на територията на страната, чийто гражданин е или където се намира седалището му, ако той е юридическо лице;

7. правото на издаване е отстъпено за 3 години, ако не е уговорено друго.

Винаги се консултирайте с адвокат, ако не можете да изтълкувате договора си, а в най – добрия случай –  преди подписване на издателски договор, защото при нарушение на някоя клауза от Ваша страна, може да се стигне до уреждане на отношенията по съдебен ред и иск срещу Вас за обезщетение за вреди, причинени от нарушаване на договора или неустойки.

ВАЖНО!!! Не може да отстъпвате правото да се използват всички Ваши произведения, които бихте създали. Такъв договор е нищожен.

Какви са задълженията на автора при сключване на издателски договор?

Авторът трябва да отстъпи правото за възпроизвеждане и разпространение на произведението; трябва да се въздържи от ново издаване на произведението през времетраенето на договора, ако на издателя е отстъпено изключително право; трябва да предаде екземпляр от произведението на издателя ; трябва да даде възможност на издателя да възстанови без заплащане на ново възнаграждение на възпроизведени, но погинали не по негова вина още непуснати в продажба екземпляри от произведението в едногодишен срок.

Какви са задълженията на издателя при сключване на издателски договор?

Издателят трябва:
1. да издаде произведението;
2. да разпространи произведението;
3. да заплати на автора възнаграждение;
4. да даде на автора уговорения брой безплатни екземпляри;
5. да извърши за своя сметка редактирането и коригирането на ръкописа преди предаването му в печатницата;
6. да върне на автора, ако това е било уговорено, получените за нуждите на изданието оригинали на произведения на изобразителното изкуство, оригинални документи, илюстрации или други оригинали (ако са били предадени такива).
7. да даде на автора възможност да внесе изменения и допълнения в произведението, преди да пристъпи към следващо издание.

Кога сключеният издателски договор може да се прекрати едностранно?

Ако не е уговорено друго, сключеният издателски договор се прекратява с изтичане на срока на договора или с изчерпване на тиража на изданието, а ако е било уговорено повече от едно издание – с изчерпване на тиража на последното издание. Авторите обаче имат право да прекратят издателския договор едностранно, с писмено предизвестие, когато договорът е сключен за повече от едно издание и тиражът на последното издание е изчерпан, а издателят в едногодишен срок не възпроизведе и разпространи следващо издание, при условие, че в същия срок авторът е поискал от него да направи това. Полученото вече от автора възнаграждение не подлежи на връщане.

Как да се защитим при неизпълнение на издателски договор?

В зависимост от вида на неизпълнението и конкретните клаузи, закрепени в договора, защитата е различна и специфична за всеки отделен случай. Може да се инициира съдебен процес, като се иска от съда да присъди неустойка или обезщетение, може да се иска разваляне на договора или да се подаде иск за реално изпълнение.

В заключение

Напоследък много млади автори решават да се самоиздават и сами финасират възпроизвеждането и разпространението на своето произведение. Наблюдаваме обаче тенденцията да се увеличава броя на издателствата в България и сключването на издателски договор е съществена част от уреждане на отношенията автор – издател. Издателският договор следва да отразява спецификата на конкретния случай, да държи сметка за правата на страните по него и така да урежда последиците от евентуалното неизпълнение, че икономическият интерес да е защитен по възможно най – добрия начин.

АВТОР: Радина Атанасова

______________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на авторите и защитата при нарушаването им, можете да намерите в секцията „Авторско и патентно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при изготвяне на издателски договор; становища по проекти на такъв договор, както и защита при неговото неизпълнение, в т.ч. и наказателноправен ред. 

Административно право

Задължителна ваксина. Можем ли да откажем?

Извънредната епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID – 19, както и започването на имунизационната кампания срещу заболяването, отново повдигна темата за възможността да се прилага задължителна ваксина спрямо гражданите. 

Ето защо в днешната статия ще разгледаме действащата уредба и ще отговорим на въпросите:
1. В кои случаи се прилага задължителна ваксина?
2. Можем ли да откажем приложението на задължителна ваксина и на какви основания?
3. Какво включва информираното съгласие?
4. Какви са последиците от такъв отказ и можем ли да се защитим от наложени наказания? 

В кои случаи се прилага задължителна ваксина?

Законът за здравето предвижда, че за предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации. 

Заболяванията, за които се прилага задължителна ваксина са изчерпателно изброени в закона и са:
1. туберкулоза;
2. дифтерия;
3. тетанус;
4. коклюш;
5. полиомиелит;
6. морбили;
7. епидемичен паротит;
8. рубеола;
9. вирусен хепатит тип Б;
10. хемофилус инфлуенце тип Б;
11. пневмококови инфекции. 

Този списък може да се допълва от министъра на здравеопазването

На задължителна ваксинация, според действащия имунизационен календар, подлежат бебета, деца и възрастни. 

Бебетата подлежат на задължителна имунизация в следните възрасти:
1. при раждането;
2. всеки месец от първия до четвъртия включително;
3. шести и седми месец;
4. дванадесети, тринадесети и шестнадесети месец. 

Децата подлежат на задължителна ваксинация на шест, седем, единадесет и дванадесет годишна възраст. 

Задължително се прилага ваксина срещу туберкулоза на 17-годишна възраст. 

Що се отнася до възрастните, те подлежат на приложение на задължителна ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш на всеки 10 години след навършване на 25-годишна възраст.

Можем ли да откажем приложението на задължителна ваксина и на какво основание?

Макар че законът предвижда, че ваксините за горните заболявания са задължителни, както при всеки един лекарствен продукт съществуват противопоказания, които могат да обосноват отлагане на поставянето извън имунизационния календар, както и до възможност да се стигне до законосъобразен отказ от поставяне на ваксина. 

Противопоказания, обосноваващи отлагане на поставянето на задължителна ваксина

Тези противопоказания могат да бъдат наречени условно „временни“. Това е така, тъй като представляват краткотрайно обективно състояние на подлежащото на ваксинация лице, което се очаква да премине след определен период от време, но наличието му препятства незабавното поставяне на ваксината. Такива могат да бъдат например остро заболяване с температура, общо неразположение при пробиване на зъби, съпроводени с лека температура, много ниско тегло при недоносени бебета и др. под. 

Противопоказания, обосноваващи възможността за законосъобразен отказ от поставяне на задължителна ваксина

Тези противопоказания са „трайни“ и рядко се отнасят до всички задължителни ваксини едновременно. Сред тях са: сериозно прогресиращо заболяване на нервната  система, тежка форма на алергия, имунодефицитни състояния (при ваксините с живи ваксини, за които е възможно заместване), алергия към белтък от кокоши яйца или мая (за ваксините, които ги съдържат). 

При наличие на трайни противопоказания за поставяне на една задължителна ваксина или няколко такива едновременно, органите на медицинската експертиза преценяват дали да поставят заместващ препарат или изобщо да не приложат ваксина. При съществуване на безопасен заместващ препарат, за който не са налице трайните противопоказания, не може законосъобразно да се откаже неговото поставяне. Същото се отнася и за останалите ваксини, за които тези противопоказания не се отнасят.  

ВАЖНО!!! Във всички случаи пациентът трябва да бъде запознат най – малко с естеството на процеса на поставяне на задължителна ваксина, нейното предназначение, противопоказанията за приложението ѝ, както и с нежеланите лекарствени реакции и тяхната честота. 

Последици от отказа за приложение на задължителна ваксина

Когато отказът е направен на основания, различни от наличието на временни или трайни противопоказания за поставяне на задължителна ваксина, законът предвижда възможност за налагане на символично административно наказание под формата на глоба.

По отношение на пълнолетните лица, които подлежат на задължителна имунизация, се налага глоба от 50 до 100 лв., а при повторно нарушение – от 100 до 200 лв. 

Що се отнася до родителите, които не осигурят провеждането на задължителни имунизации на децата си, глобата е в същия размер – от 50 до 100 лв. за първо нарушение и от 100 до 200 лв. при повторност. 

Допълнителна неблагоприятна последица от непоставянето на ваксина на дете е ограничаването на достъпа му до детска градина. 

През 2019 г. пред българския съд беше поставен на дневен ред именно въпрос, свързан с недопускане на неваксинирано дете до детска градина. 

Казусът накратко

Баща на девет деца, две от които без поставени задължителни ваксини, и неговата съпруга, подават до Комисията за защита от дискриминация жалба, заради това, че по отношение на неваксинираните деца Регионалната здравна инспекция е издала предписание да не бъдат допускани до детска градина. Комисията постановява, че не е налице дискриминация. Поради това, родителите обжалват решението пред Административен съд – гр. Сливен. Той, от своя страна, постановява, че в случая е налице пряка дискриминация по отношение на двете неваксинирани деца.

Подробен коментар по темата на адв. Силвия Петкова за „Маргиналия“, можете да намерите в публикувания на сайта на правозащитната медия анализ, озаглавен „Дискриминационно ли е достъпът до детска градина да се поставя в зависимост от наличието на задължителни ваксини“

В крайна сметка казусът приключи с окончателно решение на Върховния административен съд, който отмени решението на Административен съд – гр. Сливен и потвърди законосъобразността на изискването за поставяне на задължителна ваксина с цел осигуряване на достъп до детска градина.

Върховните магистрати приемат, че изискването да представяне на данни от личния лекар за имунизационния статус на детето като условие за прием в детска градина няма дискриминационен характер, защото не противопоставя едни групи деца на други. То е насочено единствено към създаването на подходящи условия за осъществяване на установените и признати за законосъобразни от съда задължителни планови имунизации и реимунизации на деца, с оглед гарантиране изпълнението на конституционното задължение на държавата за защита интересите на децата и опазване на здравето и живота им. 

Върховният административен съд приема, че предвидените в закона и в наредбата задължителни имунизации се правят за предпазване на гражданите от заразни болести, които могат да прераснат в епидемии. Чрез тях държавата съхранява здравето и живота на всички български граждани, не само на тези, които подлежат на имунизация. 

Задължителното имунизиране на определени лица срещу определени заразни болести е съобразено с изискванията на световните здравни организации. Целта на закона е да не бъде поставено в риск здравето на гражданите като национален приоритет, гарантиран от държавата, включително чрез осъществяване на надзор над заразните болести. 

В заключение

В светлината на набиращото сила „антивакс движение“ и ширещите се конспиративни теории, следва да се има предвид, че приложението на всеки един лекарствен продукт крие медицински рискове от проява на леки до много тежки нежелани реакции, съответно включително и за ваксините съществуват противопоказания, чието наличие обоснова възможност за законосъобразен отказ от такава интервенция.  

Във всички случаи, обаче, дори и в тези, в които се прилага задължителна ваксина, е необходимо на пациента да се предостави достатъчно информация на разбираем език, която да му помогне да направи преценка съществуват ли по отношение на него някакви противопоказания, за които знае, както и с цел да поиска да му бъдат направени изследвания за изключване на противопоказанията за съответния препарат. 

По темата „ЗА“ и „ПРОТИВ“ ваксините, можете да чуете мнението на адв. Силвия Петкова в предаването „Нашия следобед“ с водещ Елена Пенчукова. 

Още интересни теми, свързани със защитата на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразни действия на държавни органи, можете да намерите в секцията „Административно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по дела за защита от институционален произвол. 

Медии

Адв. Силвия Петкова с коментар пред BG on AIR за задържаните от протестите

Силвия Петкова - адвокат по наказателно право и права на човека с коментар пред BG on AIR за задържаните от протестите

Специалистът по наказателно право и права на човека Силвия Петкова – адвокат при Софийската адвокатска колегия, коментира за Bulgaria on AIR задържанията на протестиращи и правата на задържаните. 

На 2 септември 2020 г. по време на протеста, проведен с искане за оставката на правителството под надслов „Велико Народно въстание“ бяха извършени множество закононарушения, осъществени чрез незаконосъобразни задържания на протестиращи и разпръскване на протеста, включително чрез използване на физическа сила и помощни средства като белезници, свински опашки и сълзотворен газ. 

Много протестиращи бяха задържани за 72 часа с искане за постоянно задържане и им бяха повдигнати съмнителни обвинения за хулиганство. 

По този начин полицията допусна не само нарушение на правото на свобода и сигурност, не само погази свободата на събранията и правото на изразяване на мнение, но и създаде съмнения за използването на тези граждани за назидание и показна акция какво очаква изправилите се срещу властта.

Като адвокат по наказателно право и права на човека Силвия Петкова представлява част от задържаните протестиращи. Тя отбелязва, че полицейските органи при осъществяването на задържанията за извършили множество закононарушения. 

Протестиращите са били задържани в продължение на повече от час без техни близки да бъдат уведомени за задържанията, без достъп до адвокат и без заповеди за задържане и са били вързани със свински опашки, а не с белезници. 

След отвеждането им в съответните районни управления в столицата, на задържаните е препятствана възможността на задържаните да се срещнат със защитниците си насаме.  

Целият коментар на Силвия Петкова - адвокат и специалист по наказателно право и права на човека, вижте във видеото по - долу.

______________________________________________________________

Още интересни участия на Силвия Петкова – адвокат по наказателно право и права на човека във важни обществени дискусии, можете да намерите в секцията „Медии“.  

Административно право

Глоба за неносене на лична карта. Защита.

Всеки български гражданин е длъжен, при поискване от страна на компетентен орган, да удостовери своята самоличност. Това може да стане чрез представяне на лична карта, паспорт, шофьорска книжка или други заместващи документи, определени в Закона за българските лични документи. В случай на невъзможност за представяне на такъв документ, може да бъде наложена глоба за неносене на лична карта, както и непредставяне на друг документ, удостоверяващ самоличността. 

Анализът на съществуващата съдебна практика показва, обаче, че в много случаи на наложена глоба за неносене на лична карта, са допуснати съществени грешки от страна на полицейските органи, съответно глобите са отменени.  

Ето защо, в днешната статия ще разгледаме в кои случаи по отношение на нас може да бъде извършена проверка за установяване на самоличност, кои са основните компетентни органи и кои са най – често допусканите грешки, които водят до отмяна на наложена глоба за неносене на лична карта. 

Кой може да извършва проверки за установяване на самоличността и в кои случаи?

Българското законодателство предвижда няколко категории компетентни органи, които могат да осъществяват проверки да установяване на самоличност. 

Това са, на първо място, полицейските служители. Те могат да извършват такива проверки в следните случаи:

1. когато има данни, че проверяваното лице е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред;
2. когато проверката е необходима за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;
3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната;
4. на контролен пункт от полицейските органи;
5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон. 

Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето; сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. 

ВАЖНО!!! При проверка за редовността на пътниците в градския транспорт, за да има задължение проверяваният пътник да представи документ за самоличност, необходимо е проверката да се извърши от полицейски служител. Служител – контрольор не е компетентен да изисква документ за самоличност, а проверяваното лице няма задължение да представи такъв документ. 

На второ място, компетентни да извършват проверки за установяване на самоличност могат да извършват служителите на Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието. Тези проверки се извършват на входовете на съдебните сгради. 

На трето място, изпълнителите на частна охранителна дейност също могат да изискват представяне на документ за самоличност на външни лица, влизащи в охраняваните от тях обекти. 

Това са трите категории компетентни органи, по отношение на които всеки гражданин има задължение за представяне на документ за установяване на самоличност. Във всички останали случаи при поискване на такъв документ от друго лице или орган, проверяваното лице няма задължение да го представи. 

Основания за отмяна на наложена глоба за неносене на лична карта или друг документ за самоличност

В случаите, когато при осъществяване на проверка за установяване на самоличността, проверяваното лице не може да представи поискания документ, компетентният орган налага глоба за неносене на лична карта или друг документ за самоличност. Тя може да бъде в размер от 50 до 300 лв. 

Често пъти, обаче, съдилищата отменят наложената глоба за неносене на лична карта или на друг документ за самоличност, поради допуснати от контролните органи съществени грешки при извършване на проверките или при съставяне на актовете/наказателните постановления за налагане на глобите. 

В много случаи, проверяващият орган, изисква от проверяваното лице да представи лична карта и при липса на такава, съставя акт за административно нарушение. Във всички подобни случаи, съдът отменя глобата, тъй като освен личната карта, законът определя и други категории лични документи, които могат да бъдат представени. За да бъде законосъобразно наложена глобата, полицейският служител трябва изчерпателно да е изброил видовете документи за самоличност, които могат да бъдат представени и едва тогава, при невъзможност това да се случи, да състави акт. 

При оспорване на наложената глоба за неносене на лична карта, полицейският орган е този, който трябва да докаже пред съда, че е изпълнил задължението си да изиска не само лична карта, но и всички други документи, с които може да се установи самоличността на лице. 

Също в много от случаите, в актовете, с които се установява неносене на лична карта или друг документ за самоличност, се записва, че проверяваното лице не е представило такъв документ, но задължително следва да се запише и че не е успяло да установи самоличността си. Както споменахме по – горе, това може да стане освен чрез представяне на документ за самоличност и по друг подходящ начин, например чрез устно цитиране на трите имена и ЕГН-то от страна на проверяваното лице. 

Разбира се, това са само няколко от множеството основания, на които съдилищата отменят наложената глоба за неносене на лична карта или на друг документ за самоличност, като те се преценяват за всеки конкретен случай след преглед на акта за установяване на административното нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление. 

В заключение

Както във всеки друг случай на налагане на административно наказание, така и при налагането на глоба за неносене на лична карта или друг документ за самоличност, за да бъде това действие законосъобразно, трябва да са спазени всички законови изисквания, свързани с начина на извършване на проверките и правилата за налагане на наказанията. 

Дори и едно единствено правило да не бъде спазено, това прави наложената глоба незаконосъобразна, съответно тя подлежи на отмяна по съдебен ред.  

____________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с наложени глоби за различни административни нарушения, можете да намерите в секцията „Административно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по дела за наложени глоби от страна на полицейски органи. 

Административно право, Медии

Ваксината срещу COVID – 19 от правна гледна точка

Широко обсъжданата ваксина срещу коронавирус е обект на множество конспиративни теории, вкл. и че е задължителна към настоящия момент – обстоятелство, което противоречи на обективната истина. По отношение на ваксините, правото има своята гледна точка и подробно урежда правилата за тяхното приложение. 

Задължително ли е поставянето на ваксина срещу коронавирус?

В общественото пространство се разпространява погрешната информация, че поставяната на този етап ваксина срещу коронавирус е задължителна. 

Към настоящия момент, задължителните ваксини са 11 вида и те са срещу:
1. туберкулоза;
2. дифтерия;
3. тетанус;
4. коклюш;
5. полиомиелит;
6. морбили;
7. епидемичен паротит;
8. рубеола;
9. вирусен хепатит тип Б;
10, хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ);
11. пневмококови инфекции.  

Министърът на здравеопазването, обаче, има правомощията да включи и поставянето на ваксина срещу коронавирус в списъка на задължителните ваксини. 

Има ли достатъчно информация относно прилаганата в момента ваксина срещу коронавирус на Пфайзер и Бионтех?

Информацията относно състава, приложението, противопоказанията и етапите на проучванията на ваксината „Comirnaty“ на Pfizer и BioNTech е публично достъпна на страницата на Министерството на здравеопазването, като всеки гражданин може да се запознае с нейните характеристики. 

Имаме ли право на защита, в случай че наличието на приложена ваксина срещу коронавирус стане задължително при пътуване?

Въвеждането на изискване за наличие на поставена ваксина срещу коронавирус при пътуване/преминаване на граници би могло да доведе до ограничаване правото на свободно движение по смисъла на правото на Европейския съюз и на Европейската конвенция за защита правата на човека. 

Важно е да се има предвид, обаче, че това право не е абсолютно. Както според правото на Европейския съюз, така и според правото на Конвенцията, то подлежи на ограничения, основани на съображения във връзка с общественото здраве. 

Редът за защита е съдебен в случаите, в които ограниченията са наложени от държави – членки на Европейския съюз или на Съвета на Европа. 

Когато ограниченията са наложени от субекти на частното право, напр. авиокомпании/работодатели, чиито условия за пътуване/постъпване на работа са наличие на поставена ваксина срещу коронавирус, те нямат задължение за осигуряване спазването на правото на свободно движение. 

Въпреки всичко, обаче, защита би могла да се търси на база на твърдение за осъществена дискриминация по признак „лично положение“ (непоставена ваксина срещу коронавирус). Тук следва отново да се има предвид, че преценката за законосъобразността на подобно изискване ще се прави при анализиране на баланса между личния и обществения интерес. 

В заключение

Изброените по – горе предположения за възможностите за въвеждане на задължително приложение на ваксина срещу коронавирус са хипотетични, съответно потенциалната незаконосъобразност на дадени мерки и действия ще може да се преценява едва след като такива бъдат предприети и за всяка конкретна мярка и/или действие. 

Към настоящия момент, прилагането на ваксина срещу коронавирус се извършва на фази, определени от министъра на здравеопазването, в които са включени определени групи, намиращи се във висок епидемичен риск. Това са: 

Фаза I: Медицински персонал на лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, медицински специалисти по здравни грижи, лекари по дентална медицина, фармацевти, помощник фармацевти и друг помощен персонал.

Фаза II: Потребители и персонал на социални институции, педагогически специалисти и персонал на ферми за отглеждане на норки. 

Фаза III: Служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности. 

Фаза IV: Възрастни хора на и над 65-годишна възрасти и лица с придружаващи хронични заболявания поради по-тежкото протичане на заболяването и по-високият риск от развитие на усложнения и смъртен изход, в т.ч. имунокомпроментирани или лица с вторични имунни дефицити.

Фаза V: Уязвими групи от населението поради високия епидемиологичен риск от инфектиране, свързан с условията и начина им на живот.

Едва след успешното и пълно провеждане на изброените фази, ще бъде възможно да се премине към поставяне на ваксина срещу коронавирус на всеки български гражданин, който не е част от горните групи, като към настоящия момент няма достоверна информация, че това ще бъде задължително.  

Във видеото по – долу ще откриете подробен коментар на адв. Силвия Петкова в предаването „Делници“ относно гледната точка на правото по отношение на поставянето на ваксина срещу коронавирус. 

Още интересни коментари на адв. Силвия Петкова, можете да намерите в секцията „Медии“

Още интересни теми, свързани със защитата на гражданите срещу незаконосъобразни действия на държавни органи, можете да намерите в секцията „Административно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита по дела, свързани с институционален произвол. 

Медии

Силвия Петкова, адвокат с коментар относно поставянето под карантина

Специалистът по наказателно право и права на човека адвокат Силвия Петкова коментира в предаването „Делници“ по телевизия „Евроком“ наличната към момента съдебна практика, отменяща предписанията за поставяне под карантина на контактни лица на болен от COVID – 19, както и на пристигащи от други държави. 

Адвокат Силвия Петкова уточнява, че само компетентните медицински специалисти могат да дават оценка на това целесъобразно ли е поставянето под карантина на тези категории лица. Посочената от нея съдебна практика, както и впечатленията ѝ от водените от нея дела, свързани с поставяне от карантина, анализира законосъобразността на тази мярка. 

В своя коментар адвокат Силвия Петкова обръща внимание и на необходимостта от следването на демократичните принципи.

В предаването, специалистът по наказателно право и права на човека говори още за ваксините, антивакс движението и споделя своя опит в работата си със задържаните от протестите на 2 септември 2020 г. 

Цялото предаване, гледайте във видеото. 

__________________________________________________________________

Още интересни коментари на адвокат Силвия Петкова по важни обществени теми, можете да намерите в секция „Медии“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ в областта на наказателното право и правата на човека. 

Авторско и патентно право

Авторско право върху компютърни програми. Как да го защитим?

Въпросът за предвидената в закона закрила на авторско право върху компютърни програми в съвременния живот е тема с изключително значение. Не само големият материален интерес, съпътстващ софтуерния бизнес, но и динамиката, с която се развива дигиталният свят, обуславят необходимостта от нормативно установени ясни правила по отношение на правата на авторите и ползвателите на компютърни програми и тяхната закрила. 

Икономическите измерения на проблема предопределят важността юридическата защита и законодателните решения в областта да са адекватни и в унисон с дълбочината и многопластовостта на регулираната материя.

Компютърна програма е поредица от машинни инструкции, които са в състояние да приведат информационна система да осъществява определени функции, според легалната дефиниция, дадена в Наказателния кодекс. В Закона за авторкото право и сродните му права компютърните програми са посочени като обекти на авторското право, наред с литературните произведения. 

Съществуващото авторско право върху компютърни програми е на нейния създател. Ако не е уговорено друго, защитеното авторско право върху компютърни програми, създадени в рамките на трудово правоотношение, принадлежи на работодателя и продължава 70 години след разгласяването на произведението (т.е след публикуването на сайт в интернет, което може да се установи от съответната хостинг компания).

Какви права имаме, като сме закупили компютърна програма?

Ако не е уговорено друго се счита, че лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може да зарежда програмата, да я изобразява върху екран, да я изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я превежда, преработва и да внася други изменения в нея

Тези действия обаче следва да са необходими за постигане на целта, заради която е придобито правото да се използва програмата, включително и за отстраняване на грешки и са израз на отделни начини на използване на програмата. Свободата за свободно използване на произведения не се отнася до компютърните програми.

Какво можем да правим с компютърната програма и без съгласието на автора?

Законът постановява императивни правила по отношение на това какво лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна програма, може без съгласието на автора и без заплащане на отделно възнаграждение. Изчерпателно са посочени следните действия:

1. да изготвя резервно копие от програмата, ако това е необходимо за съответния вид използване, за който е придобита програмата;

2. да наблюдава, изучава и изпитва начина на действие на програмата за определяне на идеите и принципите, които са залегнали в който и да е неин елемент, ако това става в процеса на зареждането на програмата, изобразяването ѝ върху екран, изпълняването ѝ, предаването ѝ на разстояние или съхраняването ѝ в компютърната памет при условие, че той има право да извършва тези действия;

3. да превежда програмния код от една форма в друга, ако това е безусловно необходимо за получаване на информация за постигане на съвместимост на създадена компютърна програма с други програми, при условие, че необходимата за тази цел информация не е била предоставена в готов вид и че това се извършва само по отношение на онези части от компютърната програма, които са необходими за постигане на съвместимостта.

Получената информация не може да бъде използвана за създаване и разпространение на компютърна програма, несъществено отличаваща се от програмата, чийто програмен код се превежда, както и за каквото и да е друго действие, което може да накърни авторските права върху програмата.

Какви са административните нарушения на авторско право върху компютърни програми и предвидените за тях наказания?

Закона за авторското право и сродните му права са установени състави на административни нарушения на защитеното авторско право върху компютърни програми. Такова е притежанието на компютърна програма, в случай че лицето знае или има основание да предполага, че това е незаконно. Нарушение е и възпроизвеждането, съхраняването в паметта на компютър, разпространяването или използването по друг начин на компютърни програми

Предвиденото наказание е глоба или имуществена санкция в размер от две хиляди до двадесет хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. Предметът на нарушението, независимо чия собственост е, може да се отнеме в полза на държавата, а отнетите вещи се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи. В закона се предвижда, че при повторно и всяко следващо нарушение в едногодишен срок от налагане на предишното наказание глобата или имуществената санкция е от три хиляди до тридесет хиляди лева и предметът на нарушението, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.

Как се осъществява закрилата на авторско право върху компютърни програми?

Нарушенията на защитеното от закона авторско право върху компютърни програми се установяват с акт, който се съставя от длъжностни лица, определени със заповед на министъра на културата. Наказателните постановления се издават от министъра на културата или от оправомощен от него заместник-министър. Препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. 

Когато наказателното постановление не може да бъде връчено на едноличния търговец или юридическото лице на посочения от него адрес или на адреса на управление или кореспонденция, вписан в съответния регистър, воден от Агенцията по вписванията, съобщение за съставянето му се поставя незабавно на таблото за обявления и на специална секция на интернет страницата на Министерството на културата, видима при първоначалното ѝ зареждане. 

В съобщението се посочва и датата на поставянето му. Когато в 14-дневен срок от поставянето на съобщението, лицето не се яви в Министерството на културата за предявяване и подписване на акта, актосъставителят отбелязва това в акта, същият се прилага към преписката и се смята за редовно връчен в деня на отбелязването.

Наказанията глоба или имуществена санкция се изпълняват доброволно в 7-дневен срок от влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда, с което са наложени. След изтичането на срока за доброволно изпълнение копие от наказателното постановление се изпраща на Националната агенция за приходите за принудително изпълнение на наложената глоба или имуществена санкция по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. 

След влизането в сила на наказателното постановление трайните материални носители, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.

Закрилата може да се осъществи и още по гражданскоправен и наказателноправен ред, като за всеки отделен случай е наложително да се консултирате със специалист в тази материя.

В заключение

Компютърните програми са защитени от авторското право, а прогресът, който съпътства развитието на новите технологии, и начинът, по който бизнесът установява съвременни модели на работа, налагат познанието ни за тях да се задълбочи. Ние несъмнено, като потребители, трябва да държим сметка за правата на авторите на компютърните програми, а самите автори трябва да знаят как точно да защитят своя труд.

АВТОР: Радина Атанасова

_______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата на различните видове авторски и сродни права, можете да намерите в секцията „Авторско и патентно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при нарушаване на авторски права, както и срещу издадени наказателни постановления и образувани наказателни производства. 

Авторско и патентно право

Авторско право върху снимки. Как да се защитим?

С развитието на социалните медии, блоговете, използването на все повече платформи зa споделяне на снимки в интернет пространството и непрекъснато увеличаващия се брой на потребители в социалните мрежи проблемът за нарушаването на авторско право на снимки се задълбочава. Всеки отделен казус е различен и изисква индивидуален подход, но ще се опитаме да изясним кога и при какви обстоятелства е добре да потърсите защита на авторските си права върху направените от Вас снимки.

 

Кои снимки са обект на авторскоправна закрила?

Тук е ред да припомним, че много хора смятат, че всички, направени от тях снимки, са обект на авторско право, но трябва да се държи сметка, че творческата дейност е свързана със създаването на оригинален продукт и изисква креативност. Произведението, което е обект на закрила на авторско право на снимки, трябва да има „художествен характер“, да е произведение на изкуството. Ето защо не цялото визуално съдържание, което се споделя в социалните медии, и не всички снимки, са годни обекти на авторското право.

Практиката на Съда на Европейския съюз е безпротиворечива, че авторското право може да се приложи единствено по отношение на обект като дадена фотография, който е оригинален т.е. е собствено авторско интелектуално творение. Една снимка за лични документи не е обект на авторското право, например. Направените снимки без идейно съдържание и вложен смисъл, на случаен принцип, без влагане на творчество не отговарят на изискванията на Закона за авторското право и сродните му права за закрила. За всеки отделен случай следва да се прецени конкретно с оглед фактите коя снимка отговаря на последните.

 

Кога се изисква съгласие на заснетото лице за фотографиране?

Съществуващото авторско право на снимки (произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице), принадлежи на автора на произведението. За създаване на такова произведение се изисква съгласието на заснетото лице. Не се изисква съгласие, когато:

– снимката е била направена в хода на обществената дейност на заснетото лице или на публично или обществено място;
– изображението на лицето е само детайл в снимката, показваща събрание, шествие или пейзаж;
– заснетото лице е получило възнаграждение, за да позира, освен ако между автора и заснетото лице е било уговорено друго.

Кой има право на защита на авторско право на снимки от фотосесия?

Напоследък е особено популярно да си направиш фотосесия при професионален фотограф – за Коледа или друг празник, при специален повод (сватба, кръщене, дипломиране) или просто за забавление. Но рядко се замисляме кой всъщност има права върху снимките, на които сме изобразени ние и дали тези снимки могат да бъдат използвани от фотографа законосъобразно впоследствие без ние да знаем. 

В случая са налице снимки, създадени по поръчка. Законът за авторското право и сродните му права постановява, че авторското право върху произведение, създадено по поръчка принадлежи на автора на произведението, освен ако в договора за възлагане е предвидено друго. Ето защо в нашата хипотеза, авторските права са на фотографа, който сме ангажирали, но използването на снимката може да бъде предмет на споразумение. 

Ако не е уговорено друго, поръчващият има право да използва произведението без разрешението на автора за целта, за която е поръчано. 

Кога е налице свободно използване?

Без съгласието на носителя на авторско право на снимки и без заплащане на възнаграждение, в някои хипотези е допустимо свободното ползване на снимките. Сред тях са възпроизвеждането на вече публикувани снимки от общодостъпни библиотеки, учебни или други образователни заведения с учебна цел и използването на неголям брой снимки в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или научно изследване. 

Кои права се нарушават?

Авторът на една снимка има имуществени авторски права върху нея. При всяко незаконосъобразно сваляне на снимка тези права биват нарушени. Авторът има изключителното авторско право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица. Ето защо е важно да знаем, че се нарушава правото му на публикуване и на разпространение на снимката, както и правото на публично показване на произведение, създадено по фотографски начин. Всяко неправомерно използване на чужда снимка нарушава правото на автора да получи възнаграждение за всеки вид използване на снимката.

Освен имуществени, често биват нарушени и неимущественото авторско право на снимки на автора при едно незаконосъобразно ползване на чужда снимка. Авторът на снимката има право:

– да реши дали създадената от него снимка може да бъде показана/публикувана и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това;
– да иска признаване на неговото авторство върху снимката;
– да реши дали снимката му да бъде публикувана/показана под псевдоним или анонимно;
– да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на снимката му;
– да се противопоставя на всякакви промени, направени на неговата снимка.

С прехвърлянето на собствеността върху произведения, създадени по фотографски начин (например ако продадете фотография, направена от Вас), се отстъпва, ако писмено не е уговорено друго, и правото за публично показване на произведенията.

 

Какви са средствата за защита на авторско право на снимки?

Произведенията, обект на авторско право на снимки, се използва само след предварителното съгласие на автора. При липса на такова съгласие, както и при неплащане на дължимото възнаграждение на автора, е налице нарушение и възниква право на обезщетение на автора за имуществени вреди. 

Законът е ясен, че, който наруши авторско право, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. 

При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от нарушителя вследствие на нарушението.

 

Когато дадена снимка се използва незаконосъобразно, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред установяване факта на нарушението; преустановяване на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване; изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от снимката.

В заключение

Важно е да помним, че не може да си изберем снимка от чужд профил от социалните медии, да я променим и да я публикуваме в нашия профил, с който се опитваме на развиваме бизнеса си, без съгласието на автора; не може да изберем произволна снимка, която сме намерили в google, и да я ползваме за наше лого, в рекламна кампания или в блога си, без разрешение от автора; не може да качим на нашия сайт произволно избрана снимка от интернет, без да държим сметка за правата на автора ѝ. 

Има сайтове, които предлагат освободени от авторски права снимки, които са алтернатива, ако нямаме бюджет да заплатим, за да платим на фотографа. Ако установим, че наши авторски права са нарушени, то най-добре е да потърсим квалифицирана адвокатска помощ, за да ги защитим.

АВТОР: Радина Атанасова

___________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата на авторските права, можете да намерите в секцията „Авторско и патентно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по дела, свързани с нарушаване на авторски права.