Наказателно право

Хулиганство по Наказателния кодекс. Същност и защита

Хулиганството е едно от най – разпространените престъпления против обществения ред и спокойствието на гражданите, което нерядко е съпроводено с извършването на други престъпления. Именно, поради тази причина, сред често срещаните запитвания, отправяни към кантората, са въпросите за т.нар. „едро хулиганство“, което представлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (НК) и по – точно за неговата същност и средствата за защита при повдигане на такова обвинение. 

Всъщност, повдигането на обвинение за престъплението „хулиганство“ се оказва често срещана практика както за дребни случаи като спорове на пътя, така и за по – сериозни прояви като проява на вербална и физическа агресия към органи на реда, придружени с оказване на съпротива при арест. 

Предвид факта, че примерите за обвинения и присъди за хулиганството по НК в практиката са стотици хиляди и често всеки конкретен случай е много различен от останалите, в днешната статия ще разгледаме общите положения при хулиганство по НК, както и общите правила за защита по такова обвинение.  

Същност на престъплението "хулиганство"

Трудностите при обсъждането на хулиганството като непристойна проява произлизат от факта, че законът две различни хипотези: хулигантство по НК и дребно хулиганство, което съставлява административно нарушение. Разликата между двата вида прояви е много тънка и преценката за това дали е налице престъпление или административно нарушение се прави единствено с оглед интензитета на конкретно извършените действия. За сметка на това, предвидените в закона наказания са изключително различни по своята степен. 

Предвидените наказания за административното нарушение е глоба в размер от 100 лв. до 500 лв. или задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи. Наказанията за хулиганството по НК, обаче, могат да достигнат и до шест години лишаване от свобода. Ето защо е изключително важно да се изясни характеристиката на коментираното престъпление и да се отграничи то от административното нарушение. 

И така, НК определя хулиганството като „непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото“. Всеки един от тези термини звучи неясно и субективно, поради което още през 1974 г. Пленумът на Върховния съд е дал тълкувание на всяка една от характеристиките, типични за хулиганството по НК. 

„Непристойни действия“ са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. 

„Грубо нарушение на обществения ред“ има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.

„Явно неуважение към обществото“ има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. При това антиобществения характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние. Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени. 

Хулиганските действия може да се извършват в най – разнообразни форми. С оглед на мотива за извършване на действието и целите, които преследва извършителят, може да се посочат примерно няколко групи хулигански действия:

– хулигански действия на обществени места (на улицата, на стадиона, в ресторанта и другаде). Те са свързани с посегателство върху интересите на много хора;

– хулигански действия, свързани с посегателства върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда; 

– хулигански действия, насочени против морала;

– хулигански действия, свързани с повреда или унищожаване на държавно, обществено или лично имущество; 

– хулигански действия, които създават тревожна обстановка в държавни предприятия, учреждения или обществени организации, които могат да създадат смут в обществото и др. 

В съдебната практика съществува спор по въпроса дали хулиганските действия трябва да бъдат извършени на публично място. Законът не е въздигнал такъв признак на престъплението. Затова, хулиганство по НК може да бъде налице и тогава, когато хулиганските действия не са извършени на публично място, но след това са станали достояние или могат да станат достояние и на други лица. 

Защита при повдигнато обвинение за хулиганство по НК

Именно правилната преценка на гореизброените критерии е от съществено значение за ефективното провеждане на защитата по обвинение за извършено хулиганство по НК. Особено стойност има т.нар. субективна страна на престъплението. Тя отразява съзнанието на извършителя относно непристойния характер на неговите действия, насочването им грубото нарушаване на обществения ред и съзнателната демонстрация с тях на явно неуважение към обществото. 

Така, например, побой на оживено кръстовище, може да се окаже хулиганство по НК. 

В подобни случаи, защитата следва да се съсредоточи и в разграничението между хулиганството по НК и дребното хулиганство като административно нарушение. То се съдържа в степента на обществената опасност на деянията, както и в посочените в разпоредбите на Указа за борба с дребното хулиганство и НК признаци. 

Според указа, дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиране или други подобни действия, с които се нарушава обществени ред и спокойствие, но поради своята по – ниска степен на обществена опасност не съставлява престъпление.  

В най – често срещания случай на постигане на оправдателни присъди по обвинение за хулиганство по НК се оказва, че или извършените действия са с нисък интензитет, поради което се налага административно наказание – глоба, или че действията, макар и непристойни, не съзнателно насочени към грубо нарушение на обществения ред или към демонстрация на явно неуважение към обществото. 

Случаи от практиката

Случай 1 (казус от кантората): 

Ваня* и Кремена са съседи в жилищен блок, но се намират в конфликт една с друга, тъй като Кремена непрекъснато оставя строителни отпадъци по площадките между етажите, а Ваня редовно ѝ прави забележки. След поредния такъв случай, при разминаване на входната врата двете започват да се карат, а някой от другите съседи вика полиция. При пристигането на органите на реда, Ваня и Кремена са предупредени да спазват обществения ред, но Ваня изпуска гнева си и пред полицейските служители и няколко съседи използва множество ругатни, псувни и други неприлични изрази по адрес на Кремена, като проявява признаци на желание за физическа саморазправа. 

При опита на полицаите да отдръпнат Ваня, тя отправя обидни думи и към тях. Вследствие на тези нейни действия, Ваня е задържана за срок от 24 часа.  При гледане на делото ѝ на следващия ден, съдът постановява, че не е налице хулиганство по НК и налага глоба на Ваня в размер на 100 лв. Впоследствие, след осъществяването на ефективна защита, задържането ѝ е признато за незаконно и на Ваня бе изплатено обезщетение.  

* Имената са променени.

Случай 2 (казус от практиката): 

По време на разрешен протест, полицейските служители забелязват жена да хвърля яйца по сградата на Висшия съдебен съвет. Едновременно с това се твърди, че е хвърляла яйца и по служебен автомобил на МВР. Първата инстанция признава жената за виновна в извършване на дребно хулиганство и ѝ налага глоба в размер на 100 лв. Втората инстанция, обаче, отменя наказанието с аргумента, че действията на наказаната представляват форма на изразяване на мнение и не съставляват нито престъпление, нито административно нарушение. 

Случай 3 (казус от практиката):

На централно кръстовище в голям областен град възникнало пътно – транспортно произшествие от водач, употребил алкохол, който се ударил в задната част спрял на червен светофар автомобил. Водачът на спрелия автомобил излязъл от автомобила си, за да огледа щетите. От автомобила си излязъл и виновния водач, който се държал неадекватно и лъхал на алкохол. Мъжът от ударения автомобил решил да извика полиция, което действие предизвикало агресията на виновния. Той започнал да го псува, хванал го за яката и започнал да го бута, опитвайки се да му отнеме мобилния телефон, като впоследствие му нанесъл и няколко удара. След направено самопризнание пред съд, виновният водач е осъден за извършено хулиганство по НК.    

В заключение

Както видяхме, преценката на степента и интензитета на хулиганските действия се извършва за всеки конкретен случай при спазване на точно определени критерии. Понякога, обаче, вследствие на създадената противоречива съдебна практика, се получава така, че за подобни случаи на едни се налагат административни наказания, а на други – осъдителни присъди. Ето защо при повдигане на обвинение за хулиганство по НК, осъществяването на своевременна и ефективна защита е от съществено значение за крайния резултат.  

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на обвиняемите за извършени престъпления, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита по досъдебни и съдебни производства за извършени престъпления. 

Административно право, Извънредно положение

Масовата ваксинация и правовата държава

Месец след като се оказа, че България е на последно място в Европейския съюз по темп на ваксиниране, министър – председателят разпореди да се създаде т.нар. „зелен коридор“ за масова ваксинация на всички желаещи да се ваксинират срещу COVID – 19. Това се случи по време на работно съвещание от 19.02.2021 г., свикано от него с представители на Националния оперативен щаб, ваксинационния щаб и министъра на здравеопазването.

Разпореждането на премиера е масова ваксинация да се започне едновременно с четвъртата фаза, съгласно Националния план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България. Много бързо това разпореждане беше формално облечено в решение на Министерския съвет за допълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България. 

Още на следващия ден се формираха огромни опашки от желаещи за ваксиниране пред пунктовете за ваксинация в големите градове в страната, а премиерът се похвали в социалните мрежи, че ваксинирането на неприоритетните групи вече е започнало. 

При условията на наближаващи избори, дълбока икономическа криза, поради ненавременни и неправилни противоепидемични мерки и продължаващ страх сред населението от заразяване с COVID – 19, подхранван от ежедневната „черна статистика“, подобно разпореждане и скоростното му обличане във формален акт на Министерския съвет вероятно звучи примамливо за масовата публика. Съвпада ли, обаче, този подход с принципите на правовата държава? 

Национален план за ваксиниране срещу COVID - 19 в Република България и петте фази на ваксинация

На 7 декември 2020 г. с Решение № 896 на Министерския съвет беше приет Национален план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България.

Националният план за ваксиниране предвижда пет фази за приоритетно ваксиниране и те са:

I фаза: Медицински персонал на лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, медицински специалисти по здравни грижи, лекари по дентална медицина, фармацевти, помощник фармацевти и друг помощен персонал.

II фаза: Потребители и персонал на социални институции, педагогически специалисти и персонал на ферми за отглеждане на норки.

III фаза: Служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности.

IV фаза: Възрастни хора на и над 65-годишна възрасти и лица с придружаващи хронични заболявания поради по-тежкото протичане на заболяването и по-високият риск от развитие на усложнения и смъртен изход, в т.ч. имунокомпроментирани или лица с вторични имунни дефицити.

V фаза: Уязвими групи от населението поради високия епидемиологичен риск от инфектиране, свързан с условията и начина им на живот.

Според съдържанието на Националния план за ваксиниране:
„Първоначално, при ваксинацията срещу COVID – 19 няма да има налични достатъчно количества ваксина, за да се отговори на общите нужди. Приоритизирането на целевите групи се основава на епидемиологични и етични критерии. Определянето на целевите групи и препоръките за ваксинация, ще зависят от посочените в официалната документация на разрешените за употреба ваксини групи от населението, за които е предназначена дадената ваксина“. 

На 24.02.2021 г. беше публикувано Решение № 144 на Министерския съвет от 2021 г. за допълнение на Националния план за ваксиниране. Решението е с дата 19.02.2021 г., като към момента на изготвяне на настоящия материал на страницата на Министерския съвет не са публикувани данни за дневен ред на извънредно заседание на Министерския съвет от тази дата, нито стенограма от такова. 

С единствената разпоредба на това решение се определя, че се допуска ваксиниране“по изключение и при налични достатъчно количества ваксини срещу COVID – 19 в събота и неделя и на лица, които не попадат в целевите групи на фаза I – V, при условие, че са изразили желание за имунизиране срещу COVID – 19″. 

Правна стойност на разпореждане на министър - председателя за масова ваксинация

Решението на Министерския съвет за приемане на Национален план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България е административен акт на централния колегиален орган на изпълнителната власт, който има обща компетентност. Докато това решение е в сила, то следва да се спазва от всички държавни органи, на които неговото изпълнение е възложено. 

Предвид, че към момента няма данни за спазване на правилата за провеждане на заседания на Министерския съвет съгласно неговия устройствен правилник, не може да се прецени валидността на решението, с което Националния план за ваксиниране е допълнен. 

Следва да се има предвид, че отмяната на решения на Министерския съвет или тяхното допълнение може да става само от самия Министерски съвет на редовно проведено заседание. Това може да стане и от Върховния административен съд по жалба на заинтересовано лице. 

Това означава, че никой друг не може да отменя такива решения. Още по – малко еднолично министър – председателя може да издаде законосъобразно разпореждане на неофициална среща, която в случая е наречена „работно съвещание“ за предприемане на действия в противоречие на разпоредби на решение на Министерския съвет. Това е така най – малко поради факта, че министър – председателят като централен едноличен орган на изпълнителната власт има само ръководни функции спрямо правителството, но не стои над Министерския съвет, а е само негов член. 

Така се оказва, че разпореждането за създаване на т.нар. „зелени коридори“ за масова ваксинация с ваксината на Astra Zeneca противоречи на Националния план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България и не просто няма правна стойност, но и противоречи административен акт, който е задължителен и за самия министър – председател. 

 

Проблемът в разпореждането за масова ваксинация не е толкова в неговата правна стойност.

Освен че противоречи на задължителен административен акт, разпореждането за масова ваксинация разкрива и още един проблем, който е по – скоро морален. 

Към момента, дейността по ваксиниране е на етап започване на третата фаза за ваксиниране: служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности. Както беше отбелязано по – горе, започнала е дейността и по масова ваксинация във връзка с разпореждането на министър – председателя на работната среща от 19.02.2021 г. с представители на Националния оперативен щаб, ваксинационния щаб и министъра на здравеопазването. 

Така излиза, че една от най – уязвимите обществени групи, a именно възрастни хора на и над 65 – годишна възрасти и лица с придружаващи хронични заболявания, в т.ч. имунокомпроментирани или лица с вторични имунни дефицити, предвидени за приоритетно ваксиниране с решение на Министерския съвет отпадат от приоритетните етапи, поради правно невалидно разпореждане на министър – председателя, което, освен всичко останало, е и предварително и незаконосъобразно приведено в изпълнение. 

Извън правния аспект на въпроса, се повдига и моралният проблем за изоставянето от страна на държавата на уязвими социални групи, чиято закрила би следвало да бъде приоритет съгласно Конституцията на Република България.  

 

В заключение

Ускоряването на процеса на ваксиниране срещу COVID – 19 и предвиждането на масова ваксинация на всички желаещи е безспорно необходимо с оглед постигане на по – голямо ваксинационно покритие за по – кратък период от време. Такава необходимост има и с оглед осигуряване на възможност за по – скорошно възвръщане към нормалния живот. 

Това ускоряване, обаче, не може да става чрез използване на популистки методи във връзка с наближаващите избори, които противоречат на принципите на правовата държава, уредени в Конституцията. Това не може да става и със съмнителни и непрозрачни допълващи решения на Министерския съвет.

Макар и българското общество често да става свидетел на подобни методи в последните 10 години, те са по – скоро присъщи на един режим, действал на територията на страната преди 31 години. 

С цел спазване на залегналите в Конституцията на Република България принципи, необходимо е всички решения на държавните органи да бъдат в съответствие с правото. В конкретния случай, при наличие на политическа воля за ускоряване на процеса на ваксиниране и създаване на организация за масова ваксинация, това може да стане легитимно единствено чрез валидна промяна в Националния план за ваксиниране. 

__________________________________________________________

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека и председател на Фондация „Мониторинг на политики и нормотворчество“. 

Още интересни теми, свързани с правните аспекти на пандемията от COVID – 19 можете да намерите в секциите „Извънредно положение“ и „Административно право„. 

Трудово право

Закрила при уволнение. Как и кога?

В социален аспект, правото на труд е едно от най – важните права на гражданите, тъй като чрез упражняването му се осигуряват средствата за съществуването на индивида и неговото семейство. 

Именно, поради тази причина, някои уязвими групи работници и служители се ползват със специална предварителна закрила при уволнение. По какъв начин се осъществява тази закрила, кога се активира тя и какви са средствата за защита при неспазване на правилата за нейното упражняване? 

На тези и на други важни въпроси, свързани с предварителната закрила при уволнение, ще отговорим в днешната статия. 

Категории работници и служители, които се ползват с предварителна закрила при уволнение

Специалната закрила при уволнение е предварителна, поради това, че по отношение на изрично определените в Кодекса на труда категории работници и служители, които се ползват от нея, не може законосъобразно да се осъществи уволнение, освен след изпълнение на уредените от закона процедури за това. 

С предварителна закрила при уволнение се ползват следните категории работници и служители:

1. работничка или служителка, която е майка на дете до 3 – годишна възраст;
2. трудоустроен работник или служител;
3. работник или служител, боледуващ от:
– исхемична болест на сърцето;
– активна форма на туберкулоза;
– онкологично заболяване;
– професионално заболяване;
– психично заболяване;
– захарна болест;

4. работник или служител, който е започнал позлването на разрешения му отпуск;
5. работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите за времето, докато има такова качество;
6. работник или служител, който е избран за представител на работещите по безопасност на здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците за времето, докато има такова качество;
7. работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява функциите си. 

Следва да се има предвид, че не е необходимо работодателят да е знаел, че работникът или служителят се ползва с предварителна закрила при уволнение. Необходимо е единствено някое от основанията за активиране на предварителната закрила при уволнение да съществува обективно. Ето защо, обичайно в практиката, преди пристъпване към уволнение, работодателят следва да изиска от работника или служителя информация дали се ползва със закрила. 

Какъв е редът за прекратяване на трудовото правоотношение на работници и служители, ползващи се от закрила при уволнение?

В зависимост от основанието, въз основа на което работникът или служителят се ползва с предварителна закрила при уволнение, различен е и редът за прекратяване на трудовото правоотношение с него. 

Бременна работничка или служителка, както и работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин – витро може да бъде уволнена с предизвестие само при:
– закриване на предприятието;
– отказ от страна на работничката или служителката да последва предприятието или негово поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност;
– когато заеманата от нея длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;
– при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. 

Бременна работничка или служителка, както и работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин – витро може да бъде уволнена без предизвестие в случай на налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда. 

Трудоустроен работник или служител, както и работник или служител, боледуващ от някоя горепосочените болести, може да бъде уволнен само, ако преди пристъпване към уволнение се вземе мнението на трудово – експертната лекарска комисия. При частична ликвидация, при съкращение в щата или при спиране на работа за повече от 30 дни на предприятието, ще бъде необходимо и предварително разрешение на съответната окръжна инспекция по охрана на труда. 

Работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отрасло или национален ръководен изборен синдикален орган, може да бъде уволнен през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. Това се отнася до следните случаи:

– при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата;
– при намаляване обема на работата;
– при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата;
– при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. 

Работник или служител, който ползва отпуск за бременност и раждане, може да бъде уволнен само при закриване на цялото предприятие. 

В заключение

Както видяхме, законът предвижда определени правила за прекратяване на трудовото правоотношение на работници или служители, които се ползват със специална предварителна закрила при уволнение. 

Неспазването на което и да било от изискванията на закона води до незаконосъобразност на уволнението. В тези случаи е необходимо уволнението да бъде оспорено пред съда, който има правомощието да го обяви за незаконосъобразно, да възстанови работника или служителя на работа и да му присъди обезщетение за оставането без работа. 

_____________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата на правата на работниците и служителите, можете да намерите в секцията „Трудово право“.  

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита при незаконно уволнение. 

Семейно и наследствено право

Издръжка на дете. Как и кога?

Задължението за осигуряване на издръжка на дете, съпътства неговите родители както по време на брака/фактическото съжителство, така и след развод/фактическа раздяла. 

Уредбата на задължението за предоставяне на издръжка на дете се намира в Семейния кодекс, а наказанията за неизпълнение на това задължение са уредени в Наказателния кодекс

Задължение за издръжка на дете

Задължението за осигуряване на издръжка на дете тежи върху всеки родител. То се съобразява с неговите възможности и материално състояние, но във всички случаи трябва да бъде от естество да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. 

Предвид особената социална функция и важност на задължението за издръжка на дете, законът постановява, че родителите дължат издръжка на детето си, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

[!] ВАЖНО [!] Тази постановка се отнася до правилата на гражданското право. Това означава, че независимо от материалните възможности на родителя, вкл. и наличието на обективни пречки за даване на издръжка на дете, като напр. неработоспособност, неплатената издръжка пак може да бъде събрана по принудителен ред. Това, обаче, не може да се приложи по отношение на престъплението „неплащане на издръжка“. Предвид факта, че престъплението е умишлено, неплащащият издръжка родител ще следва да бъде осъден само, ако съзнава задължението си, има възможност да го изпълнява и въпреки това не го прави, вкл. и когато умишлено не си намира работа, за да осигури материалните си възможности за изпълнение на това задължение. Именно в това се състои обществената опасност на деянието. 

Родителите дължат издръжка, в случаите, в които детето е настанено извън семейството. 

[!] ВАЖНО [!] Лишаването от родителски права не е основание за освобождаване от задължението за плащане на издръжка на дете. То само отнема от родителя възможността му да взима решения, свързани с възпитанието и развитието на детето. От друга страна, трайното неполагане на грижи за детето и недаването на издръжка, е основание за лишаване на виновния родител от родителски права. 

Следва да се има предвид, че родителят дължи издръжка не само на малолетното или непълнолетното си дете. 
Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца. Условията за това са няколко:
– да учат редовно в средни учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст; или
– да учат редовно във висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет и пет годишна възраст.
Едновременно с това е необходимо учащото дете да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и родителите да могат да я дават без особени затруднения. 

Размер на задължението за издръжка на дете

В случай на развод, съдът определя размера на задължението за издръжка на дете, което следва да се изпълнява от родителя, при когото детето не живее

Правилото е, че нейният размер се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Във всички случаи, тя не може да бъде по – ниска от една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната за конкретната година. 

Размерът на издръжката не е нито постоянен, нито окончателен. Напротив. Съществуват няколко възможности за промяна на този размер. 

На първо място, към определената по съдебен ред издръжка може да се определи и добавка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Добавката се дължи за определен срок. 

На второ място, при изменение на обстоятелствата размерът на издръжката може да изменен или издръжката да бъде прекратена. Такова изменение може да настъпи, например, в икономическите условия и да наложи увеличаване на размера на издръжката. На следващо място, такова увеличение може да се наложи и когато нуждите на детето го налагат, напр. необходими са повече разходи за неговото правилно развитие и възпитание. 

Защита при неизпълнение на задължението за издръжка на дете

Защитата при неизпълнение на задължението за осигуряване на издръжка на дете може да се проведе по гражданскоправен и по наказателноправен ред. Двете възможности могат да се активират едновременно. 

Подробен анализ по темата, свързана със средствата за защита при неплащане на издръжка, можете да намерите в статията „Неплащане на издръжка. Последици и защита“

В заключение

Споровете относно изпълнението на задължение за осигуряване на издръжка на дете, както и необходимостта от защита срещу неизпълнение на това задължение, са често срещани в съвременния свят. 

Поради изключителната важност на това задължение спрямо малолетните, непълнолетните и учащите пълнолетни деца, неговото изпълнение е гарантирано от закона с особено сериозни правни средства, вкл. чрез възможността издръжката да се заплаща от държавата, вместо неизпълняващия задължението си родител. 

Разбира се, с оглед осигуряване на максимално адекватна и своевременна защита, препоръчително е ползването на специализирана правна помощ в областта на семейното право.

________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правните аспекти на семейните отношения, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“.   

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага със специалисти – адвокати по семейни дела. 

Защита на потребителите

Правна защита от СПАМ. Как да постъпим?

Как и кога законът предоставя възможност за осъществяване на правна защита от СПАМ?

Често пъти физическите и юридическите лица (граждани и фирми) получават т. нар. „непоискани търговски съобщения“ на електронния си адрес или чрез обаждания по телефона от страна лица и компании, предлагащи различни услуги, напр. почивки, застраховки, казино бонуси, кредити, оферти от мобилни оператори и др. под. 

Изпращането на такива съобщения, както и осъществяването на телефонни обаждания без изричното съгласието на техния получател в повечето случаи представлява нарушение, което подлежи на правна защита от СПАМ.

Какво е СПАМ и как да го разпознаем?

СПАМ е всеки вид непоискано търговско съобщение. То може да бъде рекламно или друг вид съобщение, представящо пряко или косвено стоките, услугите или репутацията на лицето, извършващо търговска или занаятчийска дейност или упражняващо регулирана професия.

Според закона, не представляват търговски съобщения самостоятелното използване на:
1. информация, осигуряваща директен достъп до дейността на лицето, като наименованието на неговия домейн или адрес -на електронна поща;
2. съобщения за стоките, услугите или репутацията на лицето, информацията за които е събрана по независим начин, без за това да е заплатено. В този случай, обаче е възможно да бъде налице злоупотреба с лични данни, за което ще говорим малко по – надолу в статията.

По отношение на търговските съобщения, които са част от услуга или предоставят услуга на информационното общество, законът предвижда определени изисквания и те са:

1. да бъдат лесно разпознаваеми като търговски;
2. да позволяват ясна идентификация на физическите или юридическите лица, от името на които са направени;
3. да определят ясно и недвусмислено условията за ползване на промоционални предложения, като отстъпки, премии, подаръци, ако включват такива;
4. да осигуряват лесен достъп до ясни и недвусмислени условия за участие в състезания и игри с обявени награди, ако съдържат такава информация;
5. да съдържат и друга информация, в зависимост от вида на съобщението, която е предвидена в закон по отношение на него.

Непредоставянето на горната информация представлява нарушение, което се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв. 

Правна защита от СПАМ на юридически лица

Правната защита от СПАМ може да се раздели на защита, осъществявана по отношение на юридически лица и такава, осъществявана по отношение на физически лица. 

Законът предвижда, че доставчикът на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя. 

Отделно от това, законът забранява изпращането на непоискани търговски съобщения до юридически лица, вписани в регистъра на Комисията за защита на потребителите, както и до потребители, които не са дали съгласие за това. Глобата за такова нарушение е от 250 до 1500 лв. На юридическото лице или потребителя ще се дължи обезщетение от виновния търговец – нарушител, което може да бъде търсено по съдебен ред. 

Така стигаме до извода, че правната защита от СПАМ на юридически лица става, на първо място, чрез вписване в регистъра на лицата, нежелаещи да получават непоискани търговски съобщения. В случай на изпращане на такива съобщения въпреки вписването в регистъра, нарушителят подлежи на глоба и изплащане на обезщетение. 

Правна защита от СПАМ на потребители

По смисъла на закона, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по потребителски договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. 

В този случай не е необходимо потребителят да е вписан в какъвто и да било регистър. За ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговеца, изпращащ непоисканите търговски съобщения, е достатъчно потребителят да не е дал предварително съгласие за изпращането им. 

ВАЖНО!!! Възможно е потребителят да е дал съгласие за получаване на такива съобщения, напр. за промоционални кампании на онлайн магазини, без да е разбрал. Това се случва често при регистрация за поръчка в онлайн магазин, в който системата на сайта автоматично отваря прозорец за даване на съгласие за получаване на известия. В случай, че потребителят е натиснал бутон „разрешавам“, той ще получава търговски съобщения, но те няма да са „непоискани“. Във всички случаи, обаче, е необходимо да бъде предоставена възможност от страна на търговеца потребителят да се откаже от получаването на такива съобщения. 

Правна защита от СПАМ при директен маркетинг

Според закона, осъщестяването на повиквания, съобщения или изпращането на имейл за целите на директния маркетинг или реклама се позволяват само при предварително получено съгласие на потребителя, на когото следва да се предостави техническа възможност да го оттегли по всяко време. 

За събирането на личните данни на потребителя е необходимо да бъдат стриктно спазени разпоредбите на Закона за защита на личните данни и Общия регламент за защита на данните (GDPR). 

Когато потребителят е клиент на търговеца, изпращащ съобщения за целите на директния маркетинг и реклама, законът предвижда особени правила. 

Така, всяко лице, което е получило при търговска сделка за предоставяне на продукри или услуги данни, чрез които може да бъде осъществен контакт с потребителя по електронен път, може да използва тези данни за изпращане на съобщение за маркетинг и реклама на негови сходни продукти или услуги, като дава възможност на всеки потребител безвъзмездно и по лесен начин:
1. да изразява несъгласие в момента на сключване на сделката;
2. да изрази несъгласие с бъдещо получаване на подобни съобщения, когато това не е направено в момента на сключване на сделката.

Търговецът е длъжен да се съобрази с отказа на потребителя да получава съобщения за маркетингови цели. 

Изпращането на съобщения за маркетингови и рекламни цели се забранява дори и да са спазени горните две условия в няколко изрично изброени от закона случаи и те са:

1. ако не може да се идентифицира лицето, което ги изпраща;
2. ако съобщението не включва валиден адрес, на който получателят може да изпрати заявка за отказ от получаване на съобщения;
3. съобщението

а) не е лесно разпознаваемо като търговско;
б) не позволява ясна идентификация на физическите или юридическите лице, от името на които са направени;
в) не определят ясно и недвусмислено условията за ползване на промоционални предложения, като отстъпки, премии, подаръци, ако включват такива; и
г) не осигурява лесен достъп до ясни и недвусмислени условия за участие в състезания и игри с обявени награди, ако съдържат такава информация. 

4. съобщението насърчава потребителите да посетят уебсайтове, които не отговарят на горните четири изисквания. 

В заключение

Масовото нерегламентирано изпращане на непоискани търговски съобщения, както и осъществяването на телефонни обаждания без съгласието на потребителя е често срещана практика и сериозен проблем, който се разкрива в световен мащаб. 

С навлизането на новите технологии, българският законодател беше принуден да актуализира нормативната уредба и да развие подробни правила за получаване на съгласие, ред за неговото оттегляне, защитата на личните данни и правната защита от СПАМ, като към настоящия момент компетентните институции гледат изключително строго на тези нарушения и налагат сериозни наказания за тях.

_______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на потребителите, можете да намерите в секцията „Защита на потребителите“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по потребителски спорове, по казуси за нарушения по Закона за защита на личните данни, както и предлага пълно правно решение за онлайн магазини чрез въвеждане на GDPR и правила за спазване на потребителското право.