Разваляне на договор
Договорно право

Разваляне на договор. Как и кога?

Какво трябва да знаем за понятието "Разваляне на договор"?

Възможността за разваляне на договор представлява правно средство за прекратяване, преустановяване на сключен договор, на създадена правна връзка между две страни. Правната уредба се намира в Закона за задълженията и договорите

Като един от видовете правни средства за прекратяване на договор между две страни, същото се характеризира със свои собствени специфики.

Като вид правно средство или право на една от страните по договора, правото на неговото разваляне е преобразуващо. Неговото упражняване се осъществява посредством едностранно изявление, без да е необходимо съдействие на ответната страна по договора.

Предпоставките, при които възниква възможността за разваляне на договор са следните:

1. Да е налице действителен договор, който не е прекратен на друго основание.

2. Да е налице неизпълнение 
на задължение на насрещната страна по договора – когато договорът е породил повече от едно задължение за изпълнение, неизпълнението, на което и да е билоот тях е достатъчно, за да възникне правото да се развали договорът. Изключение от това правило има тогава, когато неизпълнената част от договора е незначителна с оглед интереса на кредитора. 

3. За да възникне възможността за разваляне на договор, следва да е налице неизпълнение на задължение, за която ответната страна има вина и да отговаря за това, като е без значение дали това неизпълнение е умишлено или не.

Изключение от това правило е налице, когато правото да се развали договор е изрично предвидено в закон или изрично е предвидено в договора между двете страни.

Срокът за упражняване на правото за разваляне на договор е 5 години. 

Неизпълнение на задължение по договор

Как се осъществява възможността за разваляне на договор?

Развалянето на договор може да се осъществи извънсъдебно чрез едностранно изявление, отправено от едната страна към другата. В това изявление следва изправната страна изрично да посочи срок за изпълнение на неизпълненото задължение, както и да посочи че в случай на неизпълнение в този срок, договорът се счита за развален.

Разваляне на договор без предупреждение е възможно, когато изпълнението на задължението е станало невъзможно от части или изцяло. Предупреждението има смисъл само, ако изпълнението на задължението по договора е все още възможно.

Развалянето без предупреждение е възможно тогава, когато неизправната страна по договора е изпаднала в забава, а късното изпълнение на поетото задължение е безполезно.

Възможно е и съдебно разваляне на договор. 

Развалянето на договори, които са обективирани в нотариални актове се осъществява по съдебен ред, като например покупко – продажба на недвижим имот, учредяване право на строеж, дарение, замяна и други. Правото се осъществява чрез предявяване на иск за разваляне на договор пред съответния компетентен съд.

Възможно е да се развали договор и чрез възражение в съдебно дело. Това средство за упражняване правото да се развали договор дава по – малка защита от иска, защото то не се вписва и следователно не може да се противопостави на трети лица.

Разваляне на договор. Как и кога? 1

Последици от упражняването на правото за развалене на договор

Развалянето има обратно действие между страните. Това означава, че след развалянето всяка от страните трябва да върне всичко, което е получила.

Действието на развалянето е за в бъдеще, тъй като с развалянето на договора се прекратява за в бъдеще правната връзка между страните. Това означава, че основанието, от което те са били обвързани вече не съществува. 

_______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани възможностите на страните по сключени договори, можете да намерите в секцията „Договорно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ във връзка с упражняване на възможността за разваляне на договор, поради неизпълнение. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Консултации на място в кантората и по телефон се осъществяват с предварително записан час. 

Разваляне на договор. Как и кога? 2
Права на човека

Заявление за гласуване с подвижна избирателна кутия

Приложение № 1

към Решение № 2159-НС

от 2 март 2021 г.

 

ДО

КМЕТА НА ОБЩИНА/РАЙОН/КМЕТСТВО

ИЛИ КМЕТСКИЯ НАМЕСТНИК

………………………………………………

ОБЛАСТ ………………………………….

 

                                      ЗАЯВЛЕНИЕ

                за гласуване с подвижна избирателна кутия в

изборите за народни представители на 4 април 2021 г. в секция за гласуване на избиратели, поставени под задължителна карантина или изолация, съгласно Закона за здравето

(по чл. 37, ал. 1 и 2 от Изборния кодекс и чл. 28, ал. 3 от Закона за мерките и

действията по време на извънредното положение, обявено с решение на

Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците)

 

………………………..……….………………………………………………………………………..,

(собствено, бащино и фамилно име)

ЕГН …………………., документ за самоличност вид ……………… № …………., издаден на ……………. от …………..

постоянен адрес: гр./с. ……………………, община …………………, район …………………., област …………………., ж.к./ул. ……………………………, бл. № ……., вх. …, ет. ….., ап….,

настоящ адрес: гр./с. ……………………, община …………………, адм. район …………….., област ……………………, ж.к./ул. …………………………, бл. № ……., вх. ….., ет. ….., ап….

(данни за настоящия адрес се попълват само когато избирателят предварително е подал заявление за вписване в избирателния списък по настоящ адрес)

телефон …………………., email ……………………….. (с оглед уведомяване на избирателя за включването му в избирателен списък за гласуване с подвижна избирателна кутия)

Желая да упражня правото си на глас в изборите за народни представители на 4 април 2021 г. с подвижна избирателна кутия на адрес: …………………………………………., където изтърпявам задължителна карантина/изолация.

Съгласен/а съм личните ми данни да бъдат обработвани във връзка с изборите за народни представители на 4 април 2021 г.

 

Дата: ….………………….. г.

Подпис: 

Заявлението се подава не по-късно от 3 дни преди изборния ден – 31.03.2021 г., от избиратели, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация съгласно Закона за здравето.

Заявлението трябва да е саморъчно подписано и може да бъде подадено от упълномощено лице или изпратено по пощата, факс или електронно заявление със същото съдържание през интернет страницата на органите по чл. 23, ал. 1 ИК по постоянния адрес или по настоящия адрес, когато е направено искане по чл. 36 ИК и лицето е вписано в избирателния списък по настоящия му адрес.

В заявлението се посочват имената на избирателя, ЕГН (личен номер), постоянният адрес или настоящият адрес, когато е направено искане по чл. 36 ИК.

Към заявлението не се прилагат документи, освен пълномощно в свободен текст в случаите, в които се подава чрез пълномощник.

 

На територията на всяка община (район – в градовете с районно деление) се назначава най-малко една подвижна СИК при наличие на не по-малко от 10 избиратели, поставени под задължителна карантина и задължителна изолация съгласно Закона за здравето, и заявили желание да гласуват с подвижна избирателна кутия.

Оригиналът на заявлението можете да намерите на сайта на Централната избирателна комисия тук и сами да направите дописване в абзаца:
„Желая да упражня правото си на глас в изборите за народни представители на 4 април 2021 г. с подвижна избирателна кутия“, като допишете думите „на адрес …………………………………….., където изтърпявам задължителна карантина/изолация“. 

Ако получите отказ за вписване в списъците или поради законови ограничения в срока за подаване на заявленията, не успеете да го подадете, попълнете формуляра за предоставяне на информация за лишени от активно избирателно право български граждани в парламентарни избори 2021, който е достъпен тук

___________________________________________________________________

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека и председател на Фондация „Мониторинг на политики и нормотворчество“. 

Наказателно право

Освобождаване от наказателна отговорност. Възможно ли е?

Възможно ли е освобождаване от наказателна отговорност?

Държавата разполага с три правомощия във връзка с осъществяване на наказателно преследване за извършено престъпление. Първото е да осъди извършителя. Второто е да изпълни наказанието, а третото е да третира престъпния деец като осъждан. При определени условия държавата може да се откаже от прилагането на някое от тези правомощия. 

Днес ще поговорим именно за първото правомощие, което се изразява в освобождаване от наказателна отговорност на извършителя на престъплението. 

Какво означава освобождаване от наказателна отговорност?

За освобождаване от наказателна отговорност говорим тогава, когато органите на досъдебното производство (разследващ полицай и прокурор) са установили по безспорен начин, че е извършено престъпление от конкретно определено лице, като за осъждането на извършителя е повдигнато обвинение пред съд. 

С оглед тежестта на престъплението, настъпилите вредни последици и личността на престъпния деец, защитникът може да пледира, a съдът да уважи искането му, подзащитният му да бъде освободен от наказателна отговорност. 

С отказа на държавата от правомощието си да осъди извършителя на престъплението, тя автоматично се отказва и от другите си две правомощия. Това е така, защото ако лицето не бъде осъдено по наказателноправен ред, няма да е наложено наказание за изпълнение, съответно няма как същото това лице да бъде третирано като осъждано. Тоест, съдебното му минало ще остане чисто и при изваждане на свидетелство за съдимост, в него ще бъде отбелязано „неосъждан“.  

Кога е възможно освобождаване от наказателна отговорност?

За да може да бъде постановено освобождаване от наказателна отговорност, Наказателният кодекс предвижда задължителното и едновременно наличие на няколко определени условия. 

Първото условие е, когато престъплението е умишлено, за извършването му да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години лишаване от свобода или друго по – леко наказание. По – леките самостоятелно налагани наказания са глоба, обществено порицание и пробация. 

Сред престъпленията, за които се предвиждат посочените наказания, са проповядване на фашистка или друга антидемократична идеология; убийство, извършено от майка върху рожба по време на раждане или непосредствено след раждане; причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие, когато деецът е направил всичко, което зависи от него, за да спаси пострадалия; някои телесни повреди; умишлено заразяване с венерическа болест; закана с престъпление; обида и клевета; кръвосмешение; някои сексуални престъпления; разпространение на порнографски материал, неплащане на издръжка; неспазване на режим на лични отношения с дете; неспазване на противоепидемични мерки и др.

Второто условие, за да бъде възможно освобождаване от наказателна отговорност, е деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност досега. Тук следва да се отбележи, че практиката е противоречива по отношение на възможността за повторно прилагане на възможността за освобождаване от наказателна отговорност. Често съдът приема, обаче, че това е възможно, ако е изтекъл едногодишен срок от заплащане на наложената глоба по предходно освобождаване. Доколкото тези случаи са особени, препоръчително е да се потърси правна помощ от опитен адвокат по наказателно право

Третото условие е причинените от престъплението имуществени вреди да бъдат възстановени.

Когато съдът постановява освобождаване от наказателна отговорност, той задължително налага административно наказание в размер от хиляда до пет хиляди лева. 

ВАЖНО!!! До 2017 г. беше възможно постановяване на освобождаване от наказателна отговорност за шофиране в пияно състояние, след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Към днешна дата това е невъзможно, поради което за тези престъпления винаги се постановява присъда, която може да бъде осъдителна, но може да бъде и оправдателна. 

В случаите на шофиране в пияно състояние или след употреба на наркотични вещеста или техни аналози се разкрива една любопитна особеност. При отказ за даване на проба за употреба на алкохол или наркотици се налага административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. и „отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок от 24 месеца.

При установяване на престъплението шофиране след употреба на посочените вещества, предвиденото наказание е от една до три години лишаване от свобода, глоба от двеста до хиляда лева и отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок до 18 месеца. При участието на достатъчно опитен защитник, това наказание може да се намали на лишаване от свобода от три до пет месеца с три години изпитателен срок, лишаване от свидетелство за управление на моторно превозно средство за срок от 6 до 9 месеца и без налагане на глоба. След изтичане на тригодишния изпитателен срок настъпва реабилитация и лицето се води неосъждано. 

В този случай се повдига въпроса дали ангажирането на наказателна отговорност за посочените престъпления е достатъчно ефективен метод за тяхната превенция. 

В заключение

Възможността за освобождаване от наказателна отговорност, макар и да води до запазване на чистото съдебно минало на извършителя на престъпление, не е нито безусловна, нито оставя престъплението без последици. 

Напротив. В много случаи, имуществената санкция, която подлежи на принудително изпълнение и е събрана ефективно, може да доведе в много по – голяма степен до превъзпитание на дееца, който няма трайни престъпълни наклонности, отколкото би довело условното осъждане, например, или постановяването на пробационни мерки. 

_________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с защитата в наказателни производства за извършени престъпления, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на висококвалифицирана правна помощ и защита на обвиняеми и подсъдими в размките на наказателния процес. 

Развод по вина на единия съпруг
Семейно и наследствено право

Развод по вина на съпруг. Какви са възможностите ни?

Разводът представлява способ за съдебно прекратяване на граждански брак приживе на съпрузите на основания, възникнали след неговото сключване.

 

В настоящата статия ще се разгледат съществените особености при развод по вина на единия съпруг, който се осъществява по исков ред.

 

При развод по исков ред единственото основание е дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

 

Под „дълбоко“ се разбира липса на взаимност, уважение, доверие между двамата съпрузи. Брачната връзка е само формална. 

 

Под „непопоравимо“ се има предвид, че противоречията между двамата съпрузи не могат да се преодолеят и да се възстановят нормалните им отношения. Налице е един нефункциониращ брак, чието запазване е неоправдано.

 

Когато разводът е поради разстройство на брака, т.е. налице е развод по вина на единия съпруг), реализира се особено исково производство.

 

На доказване в съдебния процес подлежи обективното състояние на брачната връзка. Изявленията на страните са твърдения, подлежащи на доказване. Съдът трябва да се убеди в наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Самопризнанията на страните не са достатъчни за уважаване на иска за развод. Съдът трябва да разгледа и обсъди всички обективни и субективни причини за развода и отражението им върху състоянието на брачната връзка между двамата съпрузи. Причините за разтрогването на брака трябва да са сериозни и убедителни.

 

Следва да се вземе под внимание, че дори при това основание за развод, съдът има задължение да предложи на съпрузите възможност за помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Лишаване от родителски права

Развод по вина на единия съпруг и значение на вината

Вината в бракоразводния процес представлява субективното отношение на съпруга към извършените от него брачни нарушения и настъпилият от това резултат, а именно дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

 

Важна особеност при обсъждания развод по вина на единия съпруг е, че съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите изрично е поискал това. Няма задължение за служебно произнасяне по въпроса за вината.

 

В зависимост от конкретния случай, виновен може да е само единият, двамата или да липсва вина, когато дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по обективни причини (например наличието на психическа болест).

 

При развода по исков ред правното значение на вината е в няколко важни насоки, а именно: за последиците от развода и във връзка със съдебния процес.

 

По отношение на претенциите към упражняване на родителски права при наличието на дете/деца от брака при доказана вина на единия съпруг, родителските права няма да се предоставят на виновния съпруг, ако неговото поведение може да се отрази отрицателно върху възпитанието на децата.

 

По отношение на имуществените претенции на единия към другия съпруг при решаването на въпроса за семейно жилище, то не би било предоставено за ползване на виновния съпруг. Освен това право да претендира издръжка има само невиновния за развода съпруг.

 

В съдебния процес продължаването на бракоразводното дело от наследниците на починалия съпруг е възможно, ако ищецът е поискал произнасяне по вината.

 

Освен това разноските по делото също са за сметка на виновния съпруг.

 

Следва да се има предвид, че при всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.

Психически тормоз

Особености на съдебното производство при развод по вина на единия съпруг

За непълнолетните и ограничено запретените е предвидена специална дееспособност.

 

По искане на съпругата производството може да бъде спряно, ако е бременна и до навършване на 12 месеца на детето.

 

По молба на всяка от страните съдът, пред когото е предявен иск може да определи привременни мерки относно издръжката, придобитото по време на брака движимо и недвижимо имущество.

 

На първото по делото заседание страните следва да се яват лично, ако ищецът не се яви без уважителна причина производството се прекратява.

 

На следващо място следва да се акцентира, че съдът има задължението да напъти страните към опит за доброволно уреждане на спора, какъвто способ представлява медиацията. Ако се постигне съгласие за медиация между двамата съпрузи производството се спира за срок до 6 месеца. Ако страните постигнат споразумение делото или се прекратява или се преминава към развод по взаимно съгласие. В случай, че не се постигне съгласие делото се продължава.

 

Важно е да се знае, че при предявяване на иск за развод трябва да е налице изчерпателност на основанията. Ищецът трябва да предяви всички основания, които са настъпили и са били му известни и водят до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Краен момент е приключването на устните състезания по делото. Непосочените не са основание за предяваване на нов иск за развод.

 

Друг съществен момент е, че всички брачни искове могат да се съединяват помежду си. Задължително с брачните искове се предявяват и разглеждат искове за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжка на децата, ползване на семейното жилище, издръжка на съпруга и фамилното име.

Развод по вина на единия съпруг

В заключение

По отношение решението за допускане на развод следва да се знае следното:


Не се постановява неприсъствено решение и решение при признаване на иска.


Решението за развод по вина на единия съпруг влиза в сила дори да е обжалвано в частта му за вината.


Решението действа по отношение на всички.


Ако е допуснат развод по вина на единия съпруг, решението не подлежи на отмяна по реда на Гражданския процесуален кодекс.


Фундаментална последица от развода е, че след него бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Изключение се прилага, ако завещателят изрично е посочил, че завещателните разпореждания ще имат действие и след развода.


____________________________________________________


Още интересни теми, свързани с правата в рамките на семейните отношения и тяхната реализация, можете на намерите в секцията „Семейно и наследствено право“


Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при развод по исков ред или по взаимно съгласие.  


За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Консултации на място и по телефон се предоставят с предварително записан час. 

Развод по вина на съпруг. Какви са възможностите ни? 3
Новини

Кадастрална карта и кадастрален регистър в община Божурище

Важна новина за приемане на нова кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти за урбанизираните територии в землищата на с. Делян, с. Златуша, с. Мала Раковица, с. Хераково и с. Храбърско, община Божурище

 

На основание чл. 46, ал. 1 и 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/  Служба по геодезия, картография и кадастър София област /СГКК/ Ви информира, че са приети нова кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти за урбанизираните територии в землищата на с. Делян, сЗлатуша, сМала Раковица, с. Хераково и с. Храбърско, община Божурище, /обява в „Държавен вестник“, бр. 21 от 2021 г./

Материалите се намират в Службата по геодезия, картография и кадастър Софийска област и община Божурище.

Справки могат да се правят в сградата на СГККСофия област, гр. София, ул. ,,Мусала № 1, директно на гише 6, без да се тегли номер от машината, всеки работен ден от 9.00 до 11.30ч. и от 14.00 до 16.00 ч. и на сайта на АГКК https://kais.cadastre.bg/bg/Map    слоевеНеодобрени КККР“ или в Община Божурище и съответните кметства.

В 30 – дневен срок от обявяването в Държавен вестник, т.е. до 12.04.2021 г. вкл., заинтересованите лица могат да направят ПИСМЕНИ ИСКАНИЯ И ВЪЗРАЖЕНИЯ ПО ПРИЕТИТЕ МАТЕРИАЛИ И ДАННИ пред Службата по геодезия, картография и кадастър София област. Възраженията могат да се подават в сградата на СГКК София област, община Божурище и на емейла на СГКК София област: sofia.oblast@cadastre.bg

По този повод АГКК Ви информира, че:

Подаването на писмени искания и възражения не решава спорове за материално право между собственици на поземлени имоти.

Допуснати непълноти и грешки в изготвената нова кадастрална карта и кадастрални регистри се допълват и поправят по молба на заинтресуваното лице до СГКК София област след влизането в сила на заповедта за одобряване, като необходимите изменения се извършват по реда на поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Когато непълнотите и грешките в изготвената нова кадастрална карта и кадастралните  регистри  са свързани със спор за материално право, те се коригират от СГКК след решаването на спора по съдебен ред.

______________________________________________________

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя правна помощ при имотни спорове, както и по повод писмени възражения и искания до съответните служби по геодезия, картография и кадастър. 

Припознаване на дете
Семейно и наследствено право

Припознаване на дете. Същност и оспорване

Способът за установяване на произход от родител – майка или баща, се нарича припознаване на дете. За да се извърши това действие, необходимо е припознаващият да направи едностранно формално изявление, че детето произхожда от него.

Този метод за установяване на произход на дете е предоставен от закона най – вече за случаите, в които двамата родители нямат сключен граждански брак. Той може, обаче, да бъде използван и тогава, когато бъде оборена презумпцията за майчинство или за бащинство. Най – често в практиката се прибягва до оспорване на презумпцията за бащинство. 

При извършване на припознаване на дете, в полза на припознаващия възниква качеството „родител“, като той се вписва в акта за раждането на детето. В този случай се приема, че припознаващият има това качество от момента на раждането на детето. В негова полза възниква и пълния обем родителски права и задължения, уредени в закона. 

Родителско отчуждение

Същност на способа за установяване на произход "припознаване на дете"

Правната регламентация за припознаване на дете е уредена в Семейния кодекс.

 

Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, като в този случай припознаването може да се извърши само от бащата. Целта е да бъдат обезпечени наследствените права на нероденото дете, тъй като съгласно Закона за наследството, заченатият има право да наследява починал възходящ. 

 

Припознаване на дете е възможно и по отношение на починали деца, които са оставили низходящи (свои деца). В този случай припознаването също се допуска с цел обезпечаване на наследствени права. 

 

Законът не поставя ограничение във възрастта на лицето, което се припознава. Това означава, че припознаване на дете може да се извърши и спрямо пълнолетни лица. Единственото условие за това е лицето да е с неустановен или успешно оспорен произход от бащата или от майката.  

 

Спорен остава въпросът дали е възможно припознаване на дете от лице, което няма биологична връзка с него. 

 

Действително, буквалното тълкуване на закона води до извод, че само лице, което е биологичен родител на детето, може да го припознае, но преобладаващата съдебна практика приема друг по – целесъобразен подход, като допуска припознаване на дете да се извърши и от лице, което няма биологична връзка с него. 

 

ВАЖНО!!! За извършване на акта на припознаване не се изисква съгласието на другия родител. 

 

Що се отнася до реда за извършване на припознаване на дете, то се осъществява лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. 

 

Длъжностното лице по гражданското състояние има задължение да съобщи припознаването в 7-дневен срок от извършването му, ако той е известен. Припознаването се извършва и на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето. Това съобщаване е необходимо, тъй като от този момент започват да текат законово определените срокове за оспорване на извършеното припознаване на дете. 

 

ВАЖНО!!! Припознаващият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама (порок във волята). Това може да стане в едногодишен срок от припознаването. Припознаването може да бъде унищожено и в случай че то е направено, поради заплашване. Това може да стане в едногодишен срок от прекратяване на заплашването. В случай че припознаващият е бил недееспособен (напр. поради разстройство на съзнанието), унищожаването на припознаването може да се иска в едногодишен срок от придобиване на дееспособност.

Припознаване на дете

Оспорване на припознаване на дете

 

Както беше отбелязано по – горе, за осъществяване на акта на припознаване на дете, не се изисква съгласието на другия родител. Впрочем, не се изисква и съгласието на детето. Поради тази причина законът предоставя възможност за оспорване на извършеното припознаване. 

 

Лицата, които имат право на оспорване на припознаването са:
1. другият родител;
2. детето, ако е навършило четиринадесет години;

3. дирекция „Социално подпомагане“; 

4. всяко лице, което твърди, че е родител на припознатото дете;

5. от прокурор, когато е налице обществен интерес. 

 

Редът за оспорване на припознаването е административен и съдебен. 

 

Семейният кодекс предоставя и правни способи за оспорване на припознаването от другия родител, от навършилото четиринадесет години дете, от Дирекция „Социално подпомагане“, както и от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия и от прокурора при наличие на обществен интерес.

 

Припознаването може да бъде оспорено по административен и по съдебен ред.

 

Оспорване по административен ред то може да бъде извършено от другия родител или от навършилото четиринадесет години дете. Срокът за това е тримесечен от съобщението за извършеното припознаване. Оспорването става чрез подаване на писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние. 

 

Оспорване по административен ред може да бъде извършено и по инициатива на Дирекция „Социално подпомагане“, ако това е в интерес на детето. 

 

ВАЖНО!!! Ако припознаването не бъде оспорено в посочения срок, то се вписва в акта за раждане. 

 

В случай че припознаването бъде оспорено, припознаващият може да предяви иск за установяване на произход. 

 

Законът предвижда особена хипотеза на недопустимост на оспорване на припознаването от страна на другия родител. Първото условие е припознаването да е извършено преди да е съставен акт за раждане на детето. Второто условие е другият родител да е заявил пред длъжностното лице по гражданското състояние лично или чрез управителя на лечебното заведение, в което детето е родено, че няма да оспорва припознаването. В този случай припозналият се вписва в акта за раждане веднага, а последващо оспорване от страна на другия родител не е възможно. 

 

Втората възможност за оспорване на припознаване на дете е по съдебен ред. Тя може да бъде използвана от детето, ако към момента на извършване на припознаването, то е било малолетно. Срокът за това е едногодишен от навършване на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако то е станало по – късно. 

 

Припознаване по съдебен ред може да извърши и всяко лице, което твърди, че е родител на припознатото дете. Това става чрез иск, предявен в едногодишен срок от припознаването. 

 

_____________________________________________________

 

Още интересни теми, свързани с правилата, определящи семейните отношения, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“

 

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и съдействие при припознаване на дете и оспорване на припознаването. 


За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Припознаване на дете. Същност и оспорване 4
Извънредно положение, Права на човека

Отворено писмо до Омбудсмана, Президента, Председателя на ВКС и Председателя на ВАС

Отворено писмо до Омбудсмана на Република България, Президента на Република България и Председателите на ВКС и ВАС.

Народното събрание прие изменения в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците, като разпореди, че поставените под задължителна карантина и задължителна изолация граждани, могат да гласуват на предстоящите парламентарни избори 2021 г. с подвижна избирателна кутия, ако подадат заявление за това не по – късно от три дни преди изборния ден.

По този начин, обаче, законодателят практически изключи възможността за гласуване на избирателите, които са поставени под задължителна карантина и задължителна изолация в периода 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г. 

Предвид факта, че избирателното право е едно от основните политически права на гражданите и е уредено като такова в Конституцията на Република България и Европейската конвенция за защита правата на човека, така предвиденото ограничение представлява лишаване от граждански права и на тази основа е противоконституционно. 

Съгласно българското право, компетентен да прогласи противоконституционност на законова разпоредба е Конституционният съд на Република България. Той, обаче, не може да бъде сезиран от граждани или граждански организации. Инициативата за разглеждане на искане за обявяване на противоконституционност на законова разпоредба имат най – малко една пета от народните представители, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, омбудсманът и Висшия адвокатски съвет. 

Поради това, председателят на Фондация „Мониторинг на политики и нормотворчество“ и специалист по наказателно право и права на човека адв. Силвия Петкова, изготви отворено писмо до Омбудсмана на Република България г-жа Диана Ковачева, Президента на Република България г-н Румен Радев, Председателя на Върховния касационен съд г-н Лозан Панов и Председателя на Върховния административен съд г-н Георги Чолаков. 

В изготвеното отворено писмо, адв. Силвия Петкова представя подробни правни аргументи по отношение на противоконституционността на практическото ограничение за гласуване на поставените под задължителна карантина и задължителна изолация граждани и моли омбудсмана, президента и председателите на ВКС и ВАС да упражнят конституционно определените си правомощия да сезират Конституционния съд. 

Текстът на изготвеното отворено писмо ще намерите по – долу. 

Отворено писмо до Омбудсмана на Република България г-жа Диана Ковачева, Президента на Република България г-н Румен Радев, Председателя на Върховния касационен съд г-н Лозан Панов и Председателя на Върховния административен съд г-н Георги Чолаков

Уважаема г-жо Ковачева,
Уважаеми г-н Радев,
Уважаеми г-н Панов,
Уважаеми г-н Чолаков,

Моля да упражните конституционно определените си правомощия, съгласно чл. 150, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България, като сезирате Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на чл. 28, ал. 3, изр. второ от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП).

Съображенията ми са следните:

Съгласно чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДВИППП, избирателите, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация съгласно Закона за здравето, гласуват с подвижни избирателни кутии при спазване на всички противоепидемични мерки, като срокът за подаване на заявленията за гласуване с подвижна избирателна кутия е не по – късно от три дни преди изборния ден. 

На Централната избирателна комисия (ЦИК), с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗМДВИППП, е възложено с решение да определи организацията на изборите и гласуването на избирателите, вкл. и на тези, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация.

От своя страна, ЦИК, със свое решение № 2159-НС от 2 март 2021 г. е определила, че заявленията за гласуване следва да бъдат подадени в периода от 24 март 2021 г. до 31 март 2021 г.

По този начин се оказва, че гражданите, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация в периода от 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г., ще бъдат лишени напълно от възможността да гласуват.

По данни за броя на заразените с COVID – 19, за периода 01.03. – 10.03.2021 г., средно те са 2 254 души. Посочената категория граждани, които са установени случаи на COVID – 19, задължително се поставят под домашна или болнична изолация съгласно чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето.

Съгласно т. 2 от Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването задължителната изолация и лечение на потвърден случай на COVID – 19 в домашни условия е за срок от 14 дни.

Съгласно т. 5 от същата заповед, настанените за лечение в болнично заведение потвърдени случаи на COVID – 19 се изписват след преценка на лекуващия лекар на състоянието на пациента.

Съгласно т. 13 от същата заповед на задължителна карантина в домашни условия за срок от 10 дни подлежат всички близки контактни на потвърден случай на COVID – 19.

От друга страна, съгласно раздел I, т. 8 от Заповед № РД-01-105 от 16.02.2021 г. на министъра на здравеопазването, българските граждани и техните семейства, които пристигат на територията на Република България от друга държава и които не представят отрицателен резултат от PCR тест, проведен до 72 часа преди влизането в страната, се поставят под карантина за срок от 10 дни. 

Следва да се отбележи, че официална статистика се води единствено за гражданите, които са дали положителен тест за COVID – 19. Такава статистика, обаче не се води по отношение на гражданите, които са близки контактни на потвърден случай на COVID – 19, както и по отношение на гражданите, влезли на територията на страната без да са представили отрицателен резултат от PCR тест, проведен до 72 часа преди влизането в страната.

Във връзка с гореизложеното и ако се приеме, че до изборния ден ще се запази тенденцията за разпространение на COVID – 19 у нас, за периода от 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г. ще бъдат около 9 016 души. Предвид данните относно по – малкия брой заболели деца, голяма част от посочения брой граждани ще бъдат носители на активно избирателно право, от чието упражняване ще бъдат лишени въз основа на разпоредбата на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДВИППП. 

Предвид липсата на съответна статистика не може да се прогнозира броя на поставените под карантина граждани, които са близки контактни на потвърден случай на COVID – 19 или които са пристигнали на територията на страната без да представят отрицателен резултат от PCR тест. Следва да се има предвид, че въз основа на разпоредбата на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДВИППП, последните две категории избиратели, поставени под карантина за периода от 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г. също ще бъдат напълно лишени от възможността да упражнят своето активно избирателно право.

Правото на свободни избори е предмет на уредба на чл. 10 и чл. 42 от Конституцията на Република България и чл. 3 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ).

В своята практика Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) приема, че правото на свободни избори може да бъде предмет на някои ограничения, но тези ограничения не могат да водят до забрана определени групи граждани да участват в политическия живот на страната си, особено когато това участие се изразява в избор на нейния законодателен орган. В този смисъл са, например, решенията на ЕСПЧ по делата Азиз срещу Кипър, 2004, § 28 и Танасе срещу Молдова [ГК], 2010, § 158. 

Също така, разглеждайки случаи на пълно лишаване от активно избирателно право, ЕСПЧ последователно е отбелязвал, че за да бъде подобен подход съвместим с принципите на ЕКЗПЧ, той трябва не само да преследва законна цел, но също така трябва да бъде подложен на строга преценка за пропорционалност. Това е така, тъй като лишаването от активно избирателно право се разглежда от ЕСПЧ като форма на загуба на граждански права.

Тук е моментът да се отбележи, че гражданите, които са поставени под задължителна карантина или задължителна изолация, за целите на избирателното право следва да бъдат третирани като граждани, лишени от свободата си по смисъла на чл. 5, пар. 1, б. „е“ от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ) [лишаване от свобода с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести].

Изключително богата е практиката на ЕСПЧ по отношение на лишаването от активно избирателно право на осъдени лица в рамките на наказателен процес. В тази връзка, при преценката относно предвиждането на възможност за ефективно упражняване на активното избирателно право на посочената категория граждани, по аналогия би могла се приложи практиката на ЕСПЧ по дела, свързани със спазване на правото на свободни избори на лишени от свобода, като се съобрази, че лишаването от свобода при поставяне под задължителна карантина или задължителна изолация не е свързано с изпълнение на наложено наказание или принудителна административна мярка.

В тази връзка следва да се спомене решението по делото Кулински и Събев срещу България (жалба № 63849/06), в което ЕСПЧ приема, че е налице нарушение на правото на свободни избори, поради това съществуващата обща забрана за гласуване на осъдени лица. В същото решение за пореден път, ЕСПЧ потвърждава общите положения, които да бъдат изследвани при преценката за съвместимостта на лишаването от активно избирателно право с принципите на ЕКЗПЧ.

Съобразно първото, установено от ЕСПЧ условие, следва да се прецени дали невъзможността за упражняване на активното избирателно право представлява намеса в правата на засегнатите граждани. В настоящия случай, определена група граждани, а именно поставените под задължителна карантина или задължителна изолация с начална дата в периода от 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г., фактически са лишени от възможността да упражнят активното си избирателно право по силата на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДПИППП и решение решение № 2159-НС от 2 март 2021 г. на ЦИК. Следователно, лишаването представлява намеса в правото им на глас, залегнало в чл. 3 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ.

Второто общо условие изисква преценка за оправдаването на лишаването от легитимна цел. В конкретния случай, лишаването от възможност за гласуване на граждани, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация за периода от 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г., не разкрива никаква легитимна цел.

Последното общо условие при преценката за съвместимостта на лишаването от активно избирателно право с принципите на ЕКЗПЧ е пропорционалността с преследваните цели. Това условие, обаче, не може да бъде коментирано, предвид констатацията, че не са налице легитимни цели, които да се преследват с въпросното ограничение.

С оглед гореизложеното се достига до извода, че разпоредбата на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДПИППП противоречи на чл. 3 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, поради което на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България теоретично би следвало да се прилага ЕКЗПЧ. Това, практически, не е възможно, предвид липсата на съответна организация за провеждане на изборите, съобразена с международните стандарти.

От друга страна, Конституционният съд на Република България е имал възможност да се произнесе по въпросите, свързани с лишаване от активно избирателно право с Решение № 3 от 23 февруари 2017 г. по конституционно дело № 11 от 2016 г. В посоченото решение Конституционният съд на Република България обръща внимание на следното:

„В чл. 42, ал. 1 от Конституцията изчерпателно са посочени условията за придобиване на избирателно право, а именно гражданинът да е навършил 18 години, да не е поставен под запрещение и да не изтърпява наказание лишаване от свобода. Други ограничения за придобиване на избирателното право Конституцията не предвижда и не допуска. За да гласува, пълнолетният и дееспособен гражданин трябва да бъде включен в избирателен списък. Включването в избирателния списък не поражда избирателното право, което съществува ex constitutione, но легитимира гражданина като избирател и се явява задължително условие, за да може да упражни правото си на глас. Без включване в избирателния списък гражданинът не може да упражни избирателното си право“.

С коментираната разпоредба на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДПИППП се предвижда времево ограничение за заявяване на вписване в избирателния списък за гласуване с подвижна избирателна кутия. Ако гражданинът, поставен под задължителна карантина или задължителна изолация не бъде включен в този списък, на практика за него остава невъзможно да упражни своето активно избирателно право, доколкото при поставяне под карантина или изолация, на лицето се забранява напускането на дома или мястото за настаняване под страх от наказателна отговорност, изразяваща се в лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петнадесет хиляди лева. 

Тази уредба представлява препятствие, което се оказва непреодолимо и води до фактическо лишаване от избирателни права на част от избирателното тяло. Посочените негативни последици са лишени от конституционно основание, поради което следва да се приеме, че оспорената разпоредба влиза в противоречие с чл. 42, ал. 1 от Конституцията.

Съгласно цитираното решение на Конституционния съд, „Конституционният законодател с разпоредбата на чл. 42, ал. 1 е установил условията (позитивни и негативни правни предпоставки) за придобиване на избирателното право. С друга норма от същия порядък не е предвидил възможност със закон да бъдат уредени други предпоставки за придобиване или ограничаване на избирателното право.

Такова правомощие не може да се изведе и от разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от Конституцията, според която със закон може да се уреди само организацията и редът за произвеждане на избори и референдум – дейност, която представлява администриране и организация на изборния процес с цел да се осигури свободно и безпрепятствено във всяко отношение упражняване на избирателното право на всеки гражданин и не допуска създаване на ограничения (извън установените на конституционно ниво) за неговото упражняване“. Фактическата невъзможност за гласуване на гражданите, поставени под карантина или изолация в периода 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г. представлява ограничение на всеобщото избирателно право.

Накрая, следва да се отбележи и факта, че разпоредбата на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДПИППП влиза в противоречие и с принципа на правовата държава, установен с чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

_______________________________________________________

Още интересни теми, свързани с нарушаване на правата на гражданите и защита срещу такива нарушения, можете да намерите в секциите „Извънредно положение“ и „Права на човека“

Извънредно положение, Права на човека

Ваксинационна дискриминация при пътуване. Възможно ли е?

Ограничения за неваксинираните или привилегии за ваксинираните? Задава ли се ера на ваксинационна дискриминация при пътуване? Това е основният въпрос, който вълнува обществото, откакто се заговори за възможността да бъдат въведени „паспорти за ваксинация“, ограничаващи възможностите за пътуване на неваксинираните срещу COVID – 19 граждани.

Въпросът за това представляват ли задължителните ваксини неоправдано засягане на личния и семеен живот под формата на нарушение на неприкосновеността на физическия интегритет на индивида, както и осъществява ли се ваксинационна дискриминация при въвеждане на ограничения за хора, на които не са поставени задължителни ваксини, е бил предмет както на практиката на Европейския съд по правата на човека, така и на Върховния административен съд.

Когато се говори за опасни инфекциозни заболявания принципното мнение на съдебната практика е, че нито е налице непропорционално засягане на физическия интегритет на индивида, нито е налице дискриминация при въвеждане на определени ограничения за неваксинирани лица (напр. ограниченията за посещение на детска градина от деца, на които не са поставени задължителни ваксини). Що се отнася до утвърдените задължителни ваксини, приложими на територията на страната към момента, тази практика е безспорно правилна и обоснована.

Представлява ли идеята за въвеждане на европейски имунизационен паспорт привилегия или ограничение, изразяващо се във ваксинационна дискриминация?

Отговорът на този въпрос би бил изключително лесен, ако одобрените за употреба на този етап ваксини срещу COVID – 19 не се намираха практически в трета фаза на клинично изпитване и определено би бил в подкрепа на тезата, че въвеждането на ограничения за пътуване на неваксинирани лица се приближава в значителна степен до изискванията за необходимост и пропорционалност. И трите продукта, а именно „Комирнати“ (Пфайзер / Бионтех), Модерна и Оксфорд / Астра Зенека, са разрешени за употреба по схемата „разрешаване под условие“, като за всеки от тях се очакват допълнителни данни, а Европейската агенция по лекарствата ще извършва преглед на новата информация за тях поне веднъж годишно. 

Разгледани поотделно, трите ваксини към момента показват следните (неизчерпателно изброени) характеристики:

Употреба при тромбоцитопения и нарушения на кръвосъсирването:

Както при други интрамускулни инжекции ваксината трябва да се прилага внимателно при лица, получаващи антикоагулантна терапия или лица с тромбоцитопения или някакво нарушение на кръвосъсирването (като хемофилия), тъй като при тези лица могат да
възникнат кървене или образуване на синини след интрамускулно приложение.

Употреба при имунокомпрометирани лица

Ефикасността, безопасността и имуногенността на ваксината не са оценени при имунокомпрометирани лица, включително тези, получаващи имуносупресивна терапия. Ефикасността на Comirnaty може да е по-ниска при имуносупресирани лица.

Продължителност на защитата

Продължителността на защитата, предоставяна от ваксината, не е известна, тъй като тя все още се определя в текущи клинични проучвания. Както при всяка ваксина, ваксинацията с Comirnaty може да не защити всички ваксинирани. Лица може да не са напълно защитени до 7-мия ден след втората доза от ваксината за

Пфайзер, до 14-тия – за Модерна и до 15-тия -за Астра Зенека“ (вж. кратка характеристика на продуктите, всяка от които е достъпна на сайта на Министерството на здравеопазването).

По отношение на ваксината на Астра Зенека в публично достъпната кратка характеристика на продукта по отношение на ефективността е отбелязано, че ефикасността на ваксината е 62,6% при участници получили две препоръчителни дози с всякакъв интервал между приложените дози (вариращ от 3 до 23 седмици), а при участници с едно или повече съпътстващи заболявания ефикасността на ваксината е 58,3%, което е подобно на ефикасността на ваксината, наблюдавана в общата популация.

По отношение на проведените формални клинични проучвания, видно от публично достъпните листовки и кратки характеристики на трите одобрени за използване на територията на Европейския съюз ваксини:

– от проучването на Комирнати (Пфайзер / Бионтех) във втора и трета фаза са изключени участници, които са имунокомпрометирани, и участници с предишна клинична или микробиологична диагноза за COVID-19;

– от проучването на Модерна в трета фаза са изключени имунокомпрометирани лица или такива, получавали имуносупресори в рамките на последните 6 месеца, както и бременни или такива с известна анамнеза за инфекция със SARS-CoV-2;

– от проучването на Астра Зенека в трета фаза са изключени участници с тежко и/или неконтролирано сърдечносъдово, стомашно-чревно, чернодробно, бъбречно, ендокринно/метаболитно заболяване и неврологични заболявания, както и хора с тежка имуносупресия, бременни жени и участници с известна анамнеза за SARS-CoV-2 инфекция.

Възможна ли е ваксинационна дискриминация при нежелание за ваксиниране, при липса на достатъчно ваксини и при медицински противопоказания?

От публично достъпните кратки характеристики на одобрените за ползване на територията на Европейския съюз ваксини става ясно, че тяхното приложение може да доведе единствено до по –
лекото протичане
 на заболяването при заразяване, тъй като патогенът няма да бъде чужд за организма и той ще бъде „обучен“ да го разпознава и унищожава.

При наличието на горните данни и като се допълни факта, че към момента не са налице достатъчно дози от ваксините за всички европейски граждани, безусловното въвеждане на европейски имунизационен паспорт категорично ще представлява непропорционално ограничение на свободата на придвижване и ваксинационна дискриминация. 

Това е така, поради няколко причини. 

Първо, доколкото към момента е сигурна ефективността по отношение единствено на по – лекото протичане на заболяването, въвеждането на задължителна ваксинация при пътуване няма да бъде нито необходимо, нито пропорционално на преследваната цел за опазване на живота и здравето на другите.

Второ, предвид липсата на достатъчно данни за безопасното приложение на разрешените за употреба ваксини по отношение на хора, страдащи от тромбоцитопения и нарушения на кръвосъсирването, имунокомпротираните хора, бременните жени и жените, планиращи да станат майки, децата и младежите, както и възрастните хора, безусловните ограничения без да се вземат предвид изброените обективни признаци, също ще представлява непропорционално ограничение на свободата на придвижване и ваксинационна дискриминация.

Трето, оказва се, че ефективността на съществуващите ваксини спрямо новите щамове на COVID – 19 е под въпрос.

Четвърто, по отношение и на трите продукта съществува сравнително дълъг период за формиране на имунитет. Това ще означава, че при пътуване на ваксиниран с втора доза, когато се издава сертификат за ваксинация, три дни преди пътуване и неваксиниран, вероятността за заразяване и разпространение на заболяването изглежда близка, но възможностите за пътуване ще бъдат различни.

Така, ако ще се въвежда задължение за поставяне на ваксина срещу COVID – 19 с цел осигуряване на възможност за пътуване, което да е необходимо и пропорционално, ограничението следва да действа и за ваксинираните до изминаване на периода за формиране на защита, посочен в кратката характеристика на приложения продукт. 

Пето, следва да се зададе въпроса необходимо ли е и ако е, защо, да се поставя ваксина на преболедували COVID – 19, които имат антитела и повторното заразяване към момента е изключително рядко срещано.

Шесто, видно от публично достъпните кратки характеристики на всяка една от разрешените за употреба ваксини, продължителността на защитата е неизвестна. Това може да означава, че е необходимо последващо приложение през определен период от време по аналогия на грипната ваксина, която се поставя ежегодно. В този случай, ако първоначално ваксинираният е проявил някаква форма на нежелана лекарствена реакция, повторното приложение може да се окаже неподходящо, а едно потенциално ограничение – непропорционално и представляващо ваксинационна дискриминация.

Седмо, следва да се зададе въпроса дали при постигане на 70% имунизационно покритие ще бъде възможно отпадането на необходимостта от носене на маски, спазване на дистанция, периодична дезинфекция на ръце и повърхности и затваряне на определени категории бизнеси, както и по какъв начин ще се проследява поддържането на този процент при липса на данни за продължителността на придобитата чрез ваксина защита.

 

В заключение

Това са само някои от неизвестните по отношение на приложението на ваксините срещу COVID – 19, които поставят под съмнение въпроса за необходимостта и пропорционалността за въвеждането на ограничения за неваксинирани лица при пътуване и засилват усещането, че се допуска ваксинационна дискриминация.

В крайна сметка сред всички неизвестни едно е сигурно и това е, че ограничения действително са необходими. Всяко едно ограничение, обаче, особено, когато касае основни човешки права на гражданите като правото на свободно придвижване и неприкосновеността на физическия интегритет, както и опасността от въвеждане на ваксинационна дискриминация, следва да бъде достатъчно добре и подробно обмислено, като бъдат предвидени изключения при въвеждане на определени задължения, които засягат негативно тези права. 

Именно, поради тази причина, към настоящия момент липсва единодушие измежду европейските лидери следва ли да се въведе европейски имунизационен паспорт и при какви условия. Вероятно това решение и въпросите, възникващи покрай него, ще продължат да се обсъждат подробно в идните месеци. 

През това време остава отворен и въпросът защо светът продължава да се движи в коловоза на разработване на ваксина, а не на лекарство по аналогия на лекарството “Оселтамивир”, което беше създадено и широко използвано при епидемиите от птичи и свински грип през 2006 и 2009 г. 

__________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на гражданите по време на пандемията от COVID – 19, можете да намерите в секциите „Права на човека“ и „Извънредно положение“

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека, както и председател на Фондация „Мониторинг на политики и нормотворчество“. 

Текстът е изготвен по идея на правозащитната медия „Маргиналия“

Извънредно положение, Права на човека

Правото на свободни избори при поставяне под карантина

В Конституцията, както и в множество международни актове, по които Република България е страна, сред които са Европейската конвенция за защита правата на човека и Всеобщата декларация за правата на човекае уредено задължение на държавите да осигурят възможност за ефективно упражняване на едно от основните граждански права – право на свободни избори.

Пандемията от COVID – 19, обаче, постави националните законодателни органи пред сериозно изпитание по какъв начин да бъде гарантирано запазването на основите на демокрацията чрез обезпечаване упражняването на предвиденото право на свободни избори, като същевременно бъдат осигурени мерки за безопасността на живота и здравето на останалите участници във вота. 

Повечето държави, в които следваше да бъдат проведени избори през 2020 г. реагираха адекватно и своевременно, като предоставиха най – малко по една ефективна възможност за упражняване на това право от страна на поставените под карантина граждани. В САЩ, например, този въпрос започна да се обсъжда още в самото начало на световната пандемия. 

Още тогава стана ясно, че държавите, на които им предстои да проведат избори през 2021 г. имат достатъчно време и достатъчно чуждестранен опит, за да успеят своевременно да въведат необходимите законодателни изменения, с които да осигурят упражняването на изключително важното за демократичните системи право на свободни избори при условията на безпрецедентна за новата история на света здравна и политическа криза.   

Традиционно за обявената в Република България извънредна епидемична обстановка своевременна и адекватна реакция от страна на българските власти така и не настъпи. В последния момент бяха предвидени бланкетни изменения, които така и не намериха място в Изборния кодекс, а месец преди вота липсват ясни правила, по които се очаква да се осигури възможността за гласуване на поставените под карантина. По този начин осигуряването на възможността за ефективно упражняване на предвиденото право на свободни избори бе поставено под сериозно съмнение. 

Световният и европейски опит при осигуряването на право на свободни избори за поставени под карантина граждани

През 2020 г. бяха проведени избори на национално и местно ниво в множество държави, сред които Австралия, Индия, Черна гора, САЩ, Южна Корея, Испания (Баска автономна област и Галисия), Хърватия, Беларус, Чехия, Литва, Италия, Нова Зеландия, Северна Македония, Израел и др. 

При решаване на въпросите за осигуряване на възможност за ефективно упражняване на предвиденото право на свободни избори на поставените под карантина граждани се наблюдаваха най – общо пет различни подхода. 

Първият подход бе гласуването по пощата. Той беше възприет от Австралия, Индия, Черна гора, САЩ, Южна Корея и Испания (Баска автономна област и Галисия). Такава възможност за гласуване съществува далеч преди началото на пандемията от COVID – 19 в Германия, Швейцария, Австрия и Франция. Този подход, обаче, беше категорично отхвърлен от българските власти.  

Вторият подход беше използван в Хърватия и Испания (Баска автономна област и Галисия), като беше предвидена възможност за гласуване чрез пълномощник.  

Любопитен факт е, че Хърватия първоначално не планираше да осигури възможност за гласуване на заболелите от COVID – 19 под предтекст, че това би изложило на риск здравето на гражданите. В крайна сметка, това решение, освен че постави демокрацията в опасност, се оказа и противоконституционно. Именно, поради това, то беше отменено от Хърватския конституционен съд. Вследствие на тази отмяна, на гражданите, дали положителен резултат за заболяване от COVID – 19, беше предоставена възможност за гласуване чрез пълномощник.   

Третата възможност беше използвана на Бермудските острови чрез уредба на т.нар. „предварително гласуване“. 

В рамките на четвъртия подход беше предвидена възможност за гласуване от дома или от лечебното заведение, в което болният е настанен. Този начин на гласуване беше осигурен за карантинираните гласоподаватели в Беларус, Чехия, Литва, Италия, Нова Зеландия, Северна Македония, Суринам и Израел. 

В Северна Македония гласуването беше осигурено чрез използване на подвижни избирателни екипи, придружавани от лекар, оборудван с всички необходими лични предпазни средства. 

В Чехия пък, за изборите на 2 – 3 октомври 2020 г. беше осигурена възможност за машинно гласуване в специални избирателни секции без да е необходимо болният да излиза от автомобила си (по метода „drive-in“, използван от някои ресторанти за бързо хранене). Освен това, бяха създадени и специални избирателни секции, предназначени само за заразени с COVID – 19, както и бе осигурена възможност за гласуване от дома чрез посещение от подвижен избирателен екип.  

Последният подход, който бе възприет от Беларус, Чехия, Ямайка, Малайзия, Индия, Италия, Шри Ланка, Южна Корея и САЩ, беше свързан със създаване на специфична организация в определени избирателни секции, за да се осигури възможност за лично гласуване в определени часови интервали.  

По отношение на въпроса за личното гласуване в избирателна секция, Американският център за контрол и превенция на заболяванията (ЦКПЗ) намира, че е възможно то да бъде проведено безопасно, ако болният носи маска, поддържа дистанция около 2 м от останалите и мие или дезинфекцира ръцете си преди и след подаването на гласа си. За осигуряване на безопасността на членовете на избирателните комисии, ЦКПЗ препоръчва те да носят лични предпазни средства, включващи маска, шлем, предпазно облекло и ръкавици, както и да бъдат обучени как да ги използват правилно. 

Право на свободни избори на поставените под карантина в България

В България беше проведена кратка и явно незаинтересована дискусия по отношение осигуряването на възможност за ефективно упражняване на предвиденото в Конституцията и международните актове право на свободни избори за поставени под карантина граждани. В крайна сметка, бяха приети бланкетни изменения в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, чието систематично място поначало е в Изборния кодекс. 

Според тези изменения, въведени по – малко от два месеца преди изборната дата, поставените под карантина или задължителна изолация граждани, следва да заявят желанието си за гласуване най – малко три дни преди изборния ден. Само по този начин може да им бъде осигурена възможност за упражняване на правото им на вот чрез подвижна избирателна кутия. Организацията на изборите и гласуването на избирателите, поставени под карантина или задължителна изолация, се определя с решение на Централната избирателна комисия, като към днешна дата и около месец преди изборите, такава организация е приета единствено по отношение на хората с трайни увреждания. 

Това означава, че организацията ще бъде въведена в последния момент, което ще я направи вероятно неефективна и хаотична, каквито са и предприеманите до момента противоепидемични мерки, поради липса на адекватно планиране. Това, от своя страна, може да доведе до сериозно нарушаване на политическите права на гражданите. 

Ако до 4 април 2021 г. се запази интензитета на заболеваемост при средни нива от около 1 500 души на ден, най – малко по отношение на 21 000 заболели граждани ще липсва ефективна възможност за упражняване на право на свободни избори, поради организация в последния момент. 

По отношение на най – малко 4 500 заболели граждани, които са и по същество лишени от свободата си, ще бъде изключена възможността за упражняване на това право, поради невъзможността за гласуване чрез подвижна избирателна кутия, поради неподаване на заявление за това в определения в закона тридневен срок преди датата на изборите. Това е така, тъй като гражданите с положителни резултати от тестове от 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти април (момента на поставяне под карантина) няма да могат изобщо да упражнят правото си на глас, т.е. по отношение на тях ще действа пълна забрана за гласуване. 

В горната статистика не влизат гражданите, които са поставени под карантина като близки контактни на болен от COVID – 19, както и карантинираните граждани, пристигащи от други държави. 

Пълната, макар и мълчаливо наложена, забрана за гласуване, както и неосигуряването на възможност за ефективното упражняване на правото на глас, представлява нарушение на предвиденото право на свободни избори, което последователно е било разглеждано от Европейския съд по правата на човека като едно от най – тежките нарушения, водещи до подкопаване на демократичните основи в конкретните държави. Присъжданите обезщетения за тези нарушения са в размери, гравитиращи средно около 3 000 евро за всяко индивидуално нарушение. 

 

В заключение

При наличието на достатъчна политическа воля и добро планиране, ефективното осигуряване на предвиденото право на свободни избори по отношение на поставени под карантина или задължителна изолация граждани и едновременното осигуряване на здравето на останалите е напълно възможно, както показва опитът на други държави. 

От друга страна, лошите законодателни решения и последователната липса на своевременна и ефективна реакция по отношение на осигуряването правото на глас на болните от COVID – 19, техните близки контактни лица и хората, пристигащи от други държави, може да струва на българския данъкоплатец около 13 500 000 евро под формата на обезщетения, ако само онези средно 4 500 болни, по отношение на които ще действа пълна мълчалива забрана за гласуване, потърсят правата си.  

__________________________________________________________

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека и председател на Фондация „Мониторинг на политики и нормотворчество“. 

Още интересни теми, свързани с нарушения на правата на гражданите в рамките на пандемията от COVID – 19, можете да намерите в секциите „Извънредно положение“ и „Права на човека“