Шофиране без гражданска отговорност
Административно право

Глоба за шофиране без застраховка „Гражданска отговорност“. Защита.

Всяко лице, което притежава моторно превозно средство,е регистрирано на територията на Република България, има задължение да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. 

Същото задължение има и всяко лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за страната ни застраховка. 

При неизпълнение на това задължение се налага глоба за шофиране без гражданска отговорност. 

Макар и нарушението „шофиране без гражданска отговорност“ да е формално и на пръв поглед да изглежда, че за наказването му е достатъчно единствено обективно да не е била сключена такава застраховка, това не е точно така. Българските съдилища имат богата практика по отмяна на наказателни постановления и електронни фишове. Важно е да има предвид, обаче, че тази практика не може да се приложи общо за всички подобни казуси, а наличието на основания за отмяна следва да се разглежда за всеки конкретен случай на наложено наказание.  

Глоба за шофиране без застраховка "Гражданска отговорност". Защита. 1

Глоби за шофиране без гражданска отговорност

Кодексът за застраховането урежда няколко вида глоби за шофиране без гражданска отговорност, както и няколко вида наказателноотговорни лица. 

На първо място, на собственик на моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република България, който не изпълни задължението си да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се налага глоба в размер на 250 лв., ако е физическо лице и имуществена санкция в размер на 2 000 лв., ако е юридическо лице. 

При повторно нарушение глобата е 800 лв., а имуществената санкция – 4 000 лв. 

На второ място, на глоба подлежи и лицето, което управлява моторно превозно средство, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Тя е в размер на 400 лв. При повторно нарушение, глобата се удвоява.

Повторност е налице тогава, когато нарушението е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акта, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. 

Например, ако на 30 юни 2020 г. с влязло в сила наказателно постановление ни е наложена глоба за шофиране без гражданска отговорност и на 28 април 2021 г. отново шофираме без такава застраховка, нарушението ще бъде извършено повторно. 

[!] ВАЖНО [!] Вече е възможно да бъде установено шофиране без гражданска отговорност и от автоматизирани технически средства или системи (камери на пътя).

Налагането на горните наказания става с наказателно постановление, когато нарушението е установено в присъствието на нарушителя и на контролния орган и с електронен фиш, когато нарушението е заснето от автоматизирано техническо средство или система (камера). 

За законосъобразното налагане на наказанията за шофиране без гражданска отговорност е необходимо да бъдат спазени всички законовоуредени общи процедури за издаване на наказателни постановления и електронни фишове.  

Глоба за шофиране без застраховка "Гражданска отговорност". Защита. 2

Електронен фиш с глоба за шофиране без гражданска отговорност

Електронен фиш се издава тогава, когато е нарушението „шофиране без гражданска отговорност“ е констатирано с автоматизирано техническо средство или система (камера) в отсъствието на контролен орган и на нарушител. 

Това означава, че електронни фишове могат да се издават само, ако нарушението е заснето със стационарна камера. В случай, че нарушението е установено с мобилна камера, необходимо е нарушителят да бъде отбит от движение, да му бъде съставен акт, а след това и наказателно постановление.

В случаите, в които за нарушение, заснето с мобилна камера, е издаден електронен фиш, той следва да бъде отменен, а наложената глоба за шофиране без гражданска отговорност следва да отпадне. 

За да бъде валиден електронен фиш, с който се налага глоба за шофиране без гражданска отговорност, той трябва да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на превозното средство, собственика, на когото е регистрирано то, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините на доброволно плащане. Липсата на който и да е от тези елементи води до отмяна на електронния фиш. 

Липсата на който и да било от посочените елементи води до незаконосъобразност на електронния фиш и отпадане на наложената с него глоба. 

Сред най – честите пороци, които водят до отмяна на наказания и са свързани със задължителното съдържание на електронните фишове, в съдебната практика са липсата или недостатъчно ясното описание на нарушението. Важно е да се отбележи, че посочването единствено на текстове от закона, не представлява „описание на нарушението“. В тези случаи, електронният фиш подлежи на отмяна. 

Също сред най – често срещаните пороци, водещи до отмяна на наложеното наказание е различието между словестното описание на нарушението и посочването на санкционната норма на закона. 

Електронният фиш, с който се налага глоба за шофиране без гражданска отговорност, следва да бъде издаден в тримесечен срок от откриване на нарушителя, но не по – късно от една година от установяване на нарушението. Издаването му след тези срокове е абсолютно основание за неговата отмяна. Това е така наречената обикновена давност на електронен фиш. 

Съществува и абсолютна давност на електронен фиш, с който е наложена глоба за шофиране без гражданска отговорност. Тя е тригодишна, считано от датата на извършване на нарушението. 

Електронните фишове подлежат на възразяване в 7-дневен срок от получаването им, а на обжалване – в 14-дневен срок. 

Шофиране без гражданска отговорност

Наказателно постановление с глоба за шофиране без гражданска отговорност

Наказателните постановления, с които се налага глоба за шофиране без гражданска отговорност са по – рядко срещаната хипотеза и при тях се допускат по – малко нарушения при съставянето им от страна на контролните органи. По отношение на тях се прилагат общите правила на административното наказване. 

Наказателното постановление се издава след извършена проверка на място в присъствието на контролен орган и на нарушител въз основа на съставен при тази проверка валиден акт за установяване на административно нарушение. 

Законът определя задължителните елементи на наказателното постановление, като разпорежда, че то следва да съдържа най – малко трите имена и длъжността на лицето, което го е издало, датата на издаване и номера на наказателното постановление, датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, трите имена на нарушителя и точния му адрес и ЕГН, описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на наказанието, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието.

Подобно на случаите при електронните фишове за нагалане на глоба за шофиране без гражданска отговорност, липсата на който и да било от горните елементи води до незаконосъобразност на наказателното постановление. 

Във всички случаи трябва да бъде налице пълно съответствие между фактите, отразени в акта за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление. Всяка съществена разлика в посочените факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и в посочените за нарушени правни норми, е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление. 

адвокат по административно право

В заключение

Съществуват и не малко случаи, в който по съдебен ред се установява, че за съответното моторно превозно средство действително не е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Едновременно с това се установява, че не са допуснати пропуски в електронния фиш или наказателното постановление. Въпреки това, обаче, е възможно, съдът да отмени наложената глоба за шофиране без гражданска отговорност. 

Това се случва при маловажност на нарушението. Такава е налице, когато извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. 

Най – често, съдилищата обявяват нарушението за маловажно и отменят наложеното наказание тогава, когато например собственикът или водачът е забравил, че гражданската отговорност на автомобила е изтекла, но е сключил такава в същия ден или на следващия ден спрямо датата на изтичането ѝ и преди да получи акта, с който нарушението е констатирано. 

______________________________________________________________

Спечелените дела на кантората, с които са отменени електронни фишове или наказателни постановления на КАТ, можете да видите в секция „Новини“

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на собствениците и водачите на моторни превозни средства и възможностите им за защита при извършени нарушения, можете да намерите в секцията „Административно право“

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ разполага с опитни специалисти и предоставя висококвалифицирана правна помощ при обжалване на незаконосъобразни електронни фишове и наказателни постановления. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: +359 885 47 77 57

Административно право

Глоба за превишена скорост. Можем ли да се защитим?

Едно от най – често срещаните нарушения на Закона за движението по пътищата е шофирането със скорост над максимално разрешената. Тези нарушения се наказват по два начина – с наказателно постановление или с електронен фиш. И в двата случая, обаче, се налага глоба за превишена скорост. 

В зависимост от това с какъв акт е наложена глобата, защитата се осъществява по различен начин. В днешната статия ще разгледаме правилата за издаване на наказателно постановление и електронен фиш, с които се налага глоба за превишена скорост, както и ще коментираме най – честите случаи в практиката, при които наложените наказания се отменят.  

Глоба за превишена скорост, наложена с електронен фиш

Електронният фиш е най – широко разпространения акт, с който се налага глоба за превишена скорост. Той се издава за нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система (камера за скорост), за които не се предвижда наказание отнемане на книжка или на контролни точки. Електронният фиш се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Това означава, че електронни фишове могат да се издават само, ако нарушението е заснето със стационарна камера. В случай, че нарушението е установено с мобилна камера, необходимо е нарушителят да бъде отбит от движение, да му бъде съставен акт, а след това и наказателно постановление.

В случаите, в които за нарушение, заснето с мобилна камера, е издаден електронен фиш, той следва да бъде отменен, а наложената глоба за превишена скорост следва да отпадне. 

За да бъде валиден електронен фиш, с който се налага глоба за превишена скорост, той трябва да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на превозното средство, собственика, на когото е регистрирано то, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините на доброволно плащане. Липсата на който и да е от тези елементи води до отмяна на електронния фиш. 

Електронният фиш, с който се налага глоба за превишена скорост, следва да бъде издаден в тримесечен срок от откриване на нарушителя, но не по – късно от една година от установяване на нарушението. Издаването му след тези срокове е абсолютно основание за неговата отмяна. Това е така наречената обикновена давност на електронен фиш. 

Съществува и абсолютна давност на електронен фиш, с който е наложена глоба за превишена скорост. Тя е тригодишна, считано от датата на извършване на нарушението. 

Също често срещано основание за отмяна на електронен фиш, с който е наложена глоба за превишена скорост, е издаването му спрямо водач, който не е извършил нарушението. Това се случва най – често при констатация на превишена скорост със служебен автомобил. В този случай, в 14-дневен срок собственикът на автомобила може да даде данни на лицето, извършило нарушението. В този случай, глоба за превишена скорост се налага на реалния нарушител. Това може да стане само в случаите, в които може да се установи неговата личност. Посочването на дадено лице от страна  на собственика на автомобила не е достатъчно, за да се приеме, че именно той е извършител на нарушението. 

Електронните фишове подлежат на възразяване в 7-дневен срок от получаването им, а на обжалване – в 14-дневен срок. 

Глоба за превишена скорост, наложена с наказателно постановление

Наказателното постановление е вторият по вид акт, с който може да се наложи глоба за превишена скорост. То се издава в присъствието на контролен орган и на нарушител. Както беше отбелязано по – горе, при нарушения, установени с мобилна камера за скорост, следва да се издаде именно наказателно постановление, а не електронен фиш. 

Законът определя задължителните елементи на наказателното постановление, като разпорежда, че то следва да съдържа най – малко трите имена и длъжността на лицето, което го е издало, датата на издаване и номера на наказателното постановление, датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, трите имена на нарушителя и точния му адрес и ЕГН, описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на наказанието, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието.

Липсата на който и да било от горните елементи води до незаконосъобразност на наказателното постановление. 

При издаване на наказателни постановления, с които се налага глоба за превишена скорост, същите задължително следва да се придружават от протокол и снимка, отразяващи позиционирането на мобилната камера и посоката на контрол. Дали е изготвен протокол и дали е попълнен правилно, се установява след завеждане на делото за отмяна на издаденото наказателно постановление. 

Във всички случаи трябва да бъде налице пълно съответствие между фактите, отразени в акта за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление. Всяка съществена разлика в посочените факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и в посочените за нарушени правни норми, е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление. 

 

Размери на възможната глоба за превишена скорост

В зависимост от това дали нарушението е извършено в рамките на населеното място или извън него, както и в зависимост от това с колко км/ч е надвишена максимално разрешената скорост.

Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населеното място, се наказва, както следва:
1. за превишаване с 10 км/ч – с глоба 20 лв.;
2. за превишаване от 11 до 20 км/ч – с глоба 50 лв.;
3. за превишаване от 21 до 30 км/ч – с глоба 100 лв.;
4. 
за превишаване от 31 до 40 км/ч – с глоба 400 лв.;
5. 
за превишаване над 40 км/ч – с глоба 600 лв.;
6. 
за превишаване над 50 км/ч – с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.

Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва:
1. за превишаване с 10 км/ч – с глоба 20 лв.;
2. за превишаване от 11 до 20 км/ч – с глоба 50 лв.;
3. за превишаване от 21 до 30 км/ч – с глоба 100 лв.;
4. 
за превишаване от 31 до 40 км/ч – с глоба 300 лв.;
5. 
за превишаване от 41 до 50 км/ч – с глоба 400 лв.;
6. 
за превишаване над 50 км/ч – с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.

Когато шофирането с превишена скорост е извършено три или повече случаи, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок 6 месеца. 

В заключение

Изключително често се случва, нарушение действително да е извършено, но въпреки това издаденият електронен фиш или наказателно постановление, с което се налага глоба за превишена скорост, биват отменяни от съдилищата, поради наличие на съществени пропуски при осъществяването на процедурата по издаването им. Понякога тези пропуски са видими още при обикновен преглед на издадения административен акт. Друг път, пък, те стават ясни едва след завеждане на делото за оспорването им. 

Макар шофирането с превишена скорост да е едно от най – опасните нарушения на Закона за движението по пътищата, твърде често наказанието е наложено, поради това, че е извършено нарушение в участъци с абсолютно нелогични ограничения на скоростта, които по – скоро създават затруднения за движението, отколкото да целят осигуряване на живота и здравето на участниците в пътния трафик. Поради това, отмяната на такива наказания е напълно оправдано, доколкото в тези случаи поставянето на ограничения на скоростта не изпълнява законната си цел, а дори напротив – противоречи ѝ. 

_________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на гражданите при институционален произвол, можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с опитни специалисти и предоставя висококвалифицирана правна помощ при обжалване на незаконосъобразни електронни фишове и наказателни постановления.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
email: office@petkovalegal.com
тел.: +359 885 47 77 57

Съсобственост
Вещно право

Съсобственост и правила за ползване на обща вещ

Какво означава понятието "съсобственост"?

Понятието „съсобственост“ означава правния статут на дадена движима и/или недвижима вещ, която се притежава от две или повече лица. 

Според законовото определение на Закона за собствеността „правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица – държавата, общините и други юридически или физически лица. Частите на съсобствениците се считат за равни до доказване на противното“.

Нека разгледаме по – подробно какви са правата и задълженията на съсобствениците и възможностите за тяхната защита. 

Покупка на имот

Права и задължения на съсобствениците

Съгласно разпоредбите на Закона за собствеността всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. 

Това означава, че всеки съсобственик участва в печалбите и разходите на общата вещ съобразно идеалните части от правото на собственост, които притежава.

Например, ако двама души притежават по 1/2 идеална част от общ апартамент, който дават под наем, всеки от двамата ще дължи 1/2 от разходите за ремонт и ще има право на 1/2 от получавания наем.  

Всеки от съсобствениците на вещта може да владее вещта, но съответно на своя дял и по начин да не пречи на останалите съсобственици да си служат с нея съобразно правата им.

ВАЖНО! Ако един от съсобствениците пречи на останалите да упражняват своята фактическа власт върху вещта, те разполагат с възможността да поискат по съдебен ред той да бъде осъден да прекрати всяко неоснователно действие, което им пречи да упражняват своите права.

Всеки от съсобствениците разполага с възможността да ползва вещта, съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Това означава, че всеки един от съсобствениците може да ползва общата вещ, която е обект на съсобственост, но той следва да се ограничи, на първо място, от предназначението на вещта. Например, един гараж, който се намира в режим на съсобственост, не може да се ползва от един от съсобствениците за жилище.

На второ място, съсобственикът е ограничен в ползването на вещта и от правата на всички останали съсобственици. Така, например, ако трима души са съсобственици на вила, никой от тях не може да ползва частта на другите без тяхно съгласие. 

На трето място, всеки от съсобствениците може свободно да се разпореди със своя дял от правото на собственост върху вещта, без да е необходимо съгласие на останалите съсобственици. Единственото изключение от това правило касае продажба на дял от правото на собственост върху недвижим имот. Тогава Законът за собствеността изисква съсобственикът да предложи своя дял от правото на собственост първо на останалите съсобственици, при същите условия, при които е обявен за продажба. В случай, че никой от тях не е приел да изкупи дела, тогава съсобственикът може да предложи своя дял и на трети лица.

Що се отнася до задълженията на съсобствениците, всеки от тях е длъжен да участва в „тежестите на общата вещ съразмерно на частта си“. Това означава, че всеки съсобственик следва да участва във всички разноски, които произхождат от поддържането на вещта, съобразно своя дял. 

Защита на собственост

Права на съсобственика - подобрител

Когато говорим за съсобственост върху вещ, възможно е само един от съсобствениците да е извършил подобрения върху нея. В този случай, той може да поиска от останалите съсобственици, разликата между размера на своя дял от правото на собственост и стойността на извършените подобрения.

Пример:
Иван, Петър и Мария наследяват триетажна къща, като се договарят всеки един от тях да получи по един етаж, т.е. всеки има по 1/3 от тази съсобственост. Петър решава да постави външна изолация на цялата къща, чиято стойност е 9 000 лв., платена изцяло от него. В този случай, той има право да поиска от Иван и Мария да му платят всеки по 3 000 лв., съобразно размера на тяхната 1/3 част и след приспадане на неговата 1/3 част.   
 

По друг начин стои въпросът, когато са направени разноски и/или подобрения върху чужда вещ. Право да иска разноските, направени върху чуждия имот има само владелецът. Неговата претенция е спрямо собственика.

Разликите в режима на отношенията между собственика и други лица, които са направили подобрения върху чуждата вещ са следните:

Държателят – преобретател: държателят не е владелец, защото не държи вещта като своя, а я държи за друго лице. Тогава отношенията между него и собственика на вещта ще се уредят от нормите на облигационното право. Така, Законът за задълженията и договорите му дава право да прихване разноските, които е направил за дребни поправки, от наема;

Носителят на вещно право върху чужда вещ: ползвателят или суперфициарът също правят разноски във връзка с ползването и застрояването на чуждия недвижим имот. Но тези разноски са за тяхна сметка.

По правилата на Закона за собствеността владелецът има право на два вида разноски – необходими и полезни разноски.
Необходими са разноските, без които вещта съществено би се повредила илипогинала. Полезните разноски се наричат „подобрения“. Това са онези разноски, които не са необходими за запазване на вещта, но са довели до увеличаване на нейната стойност.

Право на вземания за необходимите разноски имат, както добросъвестният, така и недобросъвестният владелец. За целта следва да съществува обективна необходимост от извършването на тези разноски. 

Съществуват разлики при режима на вземания за необходимите разноски за добросъвестния и недобросъвестния владелец.

На първо място, добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение. Законът указва ясно как и кога ще се определи размерът на увеличената стойност. Тази сума е равна на разликата между стойността на имота към датата на постановяване на съдебното решение и стойността на тази сума към същата тази дата, ако извършените подобрения не бяха направени. Определящи в този случай са пазарните цени към деня на съдебното решение.

Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта. До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта. т

Oт така посочените правила става ясно, че за да поиска разликата от стойността на вещта преди подобренията и след това, както и разноските за тези подобрения лицето, което ги е осъществило следва да е добросъвестен владелец. Такъв ще е ако владее вещта на годно правно основание.

По – различни са правилата, когато е налице недобросъвестно владение. Според закона, „недобросъвестния владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. Той може да иска да му се заплатят и направените от него необходими за запазването на вещта
разноски“. 

Горното показва, че за разлика от добросъвестния владелец, недобросъвестният има правото само на заплащане на разноски и то необходими, за запазването на вещта. Недобросъвестен е владелецът, който владее вещта без правно основание.

_______________________________________________________

Още интересни теми, свързани със законовите правила при право на собственост и съсобственост, можете да намерите в секцията „Вещно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита при нарушения в случай на съществуваща съсобственост на вещ или имот.  

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Съсобственост и правила за ползване на обща вещ 3
Наказателно право

Предсрочно освобождаване от затвор. Възможно ли е?

Възможно ли е да се постигне предсрочно освобождаване от ефективно изтърпяване на наложено наказание?

Както вече е ставало въпрос, във връзка с наказателното преследване, държавата разполага с три правомощия – да осъди извършителя на престъпление; да изпълни наложеното наказание и да третира престъпния деец като осъждан, като може да се откаже от всяко едно от тези правомощия.

Днес ще говорим за възможността за освобождаване от изтърпяване на наложено наказание и по – точно за условното предсрочно освобождаване.   

Видове освобождаване от изтърпяване на наложено наказание

Наказателният кодекс предвижда три възможности за освобождаване от изтърпяване на наложено наказание:
1. амнистия със закон;
2. помилване от президента;
3. условно предсрочно освобождаване. 

Последният Закон за амнистията е приет през 2009 г., т.е. тази възможност за отказ на държавата да изпълни наложено наказание, се среща сравнително рядко. 

Доста по – често срещана хипотеза е помилването с указ на президента, като молби за това се разглеждат и решават периодично от Комисията по помилванията.  

Най – разпространената хипотеза на освобождаване от изтърпяване на част от наложено наказание е условното предсрочно освобождаване. 

Предпоставки за условно предсрочно освобождаване

Условното предсрочно освобождаване се прилага по наказателни дела, по които има влязла в сила осъдителна присъда, с която е наложено ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода. 

За да бъде осъденият освободен от изтърпяване на част от така наложеното наказание, е необходимо едновременното наличие на две предпоставки:
1. осъденият да е дал доказателства за своето поправяне;
2. осъденият да е изтърпял не по – малко от две трети от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив и не по – малко от една втора от наложеното наказание в останалите случаи. 

При наличието на тези условия съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на остатъка от 1/3, респ. 1/2, но не е длъжен да го направи. Във всички случаи на условно предсрочно освобождаване се обсъжда въпроса и за освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от право (обикновено да се упражнява определена професия или дейност), ако такова наказание също е наложено.

ВАЖНО!!! Опасен рецидив е налице в две хипотези:
1. когато преди извършването ново престъпление, престъпният деец е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, чието изпълнение не е отложено с условна присъда; 
2. когато преди извършването на ново престъпление, престъпният деец е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено с условна присъда.

Последици от условното предсрочно освобождаване

Доколкото е налице установено с влязла в сила присъда извършителство на престъпление, постановяването на предсрочно освобождаване от изтърпяване на наложено наказание не може да бъде безусловно. Поради това, във всички случаи се установява изпитателен срок, който се равнява на неизтърпяната част от наказанието. В рамките на този изпитателен срок, но за не повече от 3 години на освободения може да бъде наложена пробационна мярка (обикновено задължителна регистрация по настоящ адрес или задължително посещение на пробационен служител). 

Въпреки че, за да освободи предсрочно осъдения, съдът преценява, че той е дал достатъчно доказателства за своето поправяне към спазване на законите и обществения ред, възможно е, а и често се случва, да извърши ново престъпление в рамките на изпитателния срок. 

В този случай, ако престъплението е умишлено, той ще трябва да изтърпи отделно неизтърпяната част от наложеното наказание лишаване от свобода, по отношение на което е предсрочно освободен, както и наказанието по новото престъпление, без да има възможност за условно осъждане по него. Изцяло се изтърпява и наказанието лишаване от право. По същия начин се постъпва и когато освободеният не спазва постановените пробационни мерки. 

Ако извършеното в рамките на изпитателния срок престъпление е непредпазливо, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти. Това се решава за всеки конкретен случай при отделна и съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по казуса. 

 

В заключение

Както видяхме, наличието на осъждане, не означава задължително изтърпяване на цялото наложено наказание. Следва да се има предвид, обаче, че дори и да е изпълнен обективният елемент, т.е. да е изтърпяна определената в закона част от наказанието, то следва едновременно да бъде налице и субективният фактор – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. 

Тази преценка се прави най – често въз основа на фактическата трудова заетост на затворника и желанието за получаване на такава заетост, както и неговото поведение по време на затворническия престой. Едни от най – сериозните фактори, които подлежат на преценка дали да се постанови условно предсрочно освобождаване са най – вече извършвал ли е затворникът дисциплинарни нарушения, наказван ли е за тях или напротив, получавал е награди за добро поведение.  

___________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата на осъдени лица, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“предоставя висококвалифицирана и специализирана правна помощ по наказателни дела във връзка с повдигнати обвинения за извършени престъпления от общ и частен характер.