Наказателно право

Нарушаване на условна присъда. Последици и защита

Често пъти, при извършване на леки престъпления, както и в случаите на извършени престъпления при наличие на множество смекчаващи вината обстоятелства, съдът постановява условна присъда, с която отлага изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за определен срок. Понякога, обаче, в рамките на изпитателния срок, осъденият извършва друго умишлено или непредпазливо престъпление от общ характер. 

В този случай осъденият често си задава въпроса може ли да му бъде постановена втора условна присъда или ще трябва да изтърпи отложеното наказание „лишаване от свобода“ и да отиде в затвора. Именно на този въпрос ще дадем отговор в днешната статия.  

Кога се постановява условна присъда?

Наказателният кодекс разпорежда, че когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години. За да бъде постановена условна присъда, обаче, е необходимо да бъдат налице и още два задължителни критерия:

1. престъпният деец да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер;

Така, ако по предходна присъда престъпният деец е осъждан на наказание „пробация“ или пък е освободен от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание, по новото престъпление съдът може да постанови условна присъда, с която да отложи изпълнението на наказанието. 

2. съдът да прецени, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. 

Престъпленията от общ характер са всички престъпления, които засягат обществото като цяло. Тяхното извършване се установява  и преследва от органите на досъдебното производство: разследващ полицай и прокурор. Сред тези престъпления са убийство, кражба, грабеж, измама, причиняване на средна или тежка телесна повреда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, разпространение на наркотични вещества, шофиране след употреба на алкохол/наркотични вещества/техни аналози, хулиганство, палеж, подкуп, сексуални престъпления, трафик на хора, ръководене или участие в организирана престъпна група, хакерство, изнудване, лъжесвидетелстване, набедяване, нарушаване на противоепидемични мерки и т.н.  

Следва да се има предвид, че когато отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода, чийто размер е шест месеца или повече, съдът има правомощие да постанови задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител, ограничения в свободното придвижване или включване в курсове за професионална квалификация или програми за обществено въздействие. 

Последици от нарушаване на условна присъда

Тези последици зависят най – вече от наказанието, което ще се наложи при постановяване на присъдата за престъплението, извършено в рамките на изпитателния срок. Ето защо при нарушаване на условна присъда е необходим опитен адвокат по наказателно право, който да окаже адекватно правно съдействие при определянето на вида и размера на наказанието. 

Ако за престъплението, извършено в рамките на изпитателния срок, бъде наложено ново наказание лишаване от свобода за определен срок, осъденият ще трябва да изтърпи и наказанието по условната присъда. 

Пример: По първата присъда е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, чието изтърпяване е отложено за 3 години. Присъдата е условна. Година и половина след влизането ѝ в сила е извършено ново престъпление от общ характер, за което съдът налага наказание лишаване от свобода 1 година. В този случай осъденият ще изтърпи ефективно както първото наказание от 5 месеца затвор, така и второто наказание от 1 година. 

Горното правило се отнася само за умишлените престъпления от общ характер. Ако в рамките на изпитателния срок бъде извършено престъпление по непредпазливост, съдът може да постанови наказанието по предишната условна присъда да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти. Тази преценка е предоставена изцяло на решаващия съд, като при осъществяването ѝ се взимат предвид всякакви обстоятелства, относими към второто престъпление и неговия извършител (вида на престъплението, смекчаващите обстоятелства, поведението на дееца след извършването му, неговите характеристични данни и т.н.). 

В случай, че за престъплението, извършено в рамките на изпитателния срок по условна присъда, бъде наложено наказание пробация, наказанието лишаване от свобода не се изтърпява. 

Възможно ли е един извършител да има няколко условни присъди?

Простият отговор на този въпрос е „да, възможно е“. 

На първо място, това може да се случи, когато едновременно или през непродължителен период от време са извършени две или повече престъпления, но преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. За да бъдат постановени условни присъди за тези престъпления, съдът трябва да наложи наказание лишаване от свобода до три години за всяко от тях. Освен това, необходимо е извършителят да не е осъждан преди това на лишаване от свобода. 

На второ място, повторно постановяване на условна присъда за следващо престъпление е възможно и когато престъплението е извършено след изтичане на изпитателния срок. Това е така, защото тогава настъпва реабилитация по право и извършителят се води „неосъждан“. 

ВАЖНО! Не е възможно да се постанови втора условна присъда, ако е извършено умишлено престъпление от общ характер в рамките на изпитателния срок по първата. В този случай задължително се изтърпява ефективно и отложеното наказание. 

В заключение

Отлагането на изтърпяване на наложено наказание за извършено престъпление чрез опреляне на изпитателен срок има за цел да даде възможност на престъпния деец да разбере, че спрямо него държавата е упражнила наказателноправните си правомощия, но е счела, че не е необходимо да изтърпи наказанието, за да бъде превъзпитан към спазване на законите и обществения морал.

В случай че в рамките на този срок бъде извършено друго престъпление, това показва липса на превъзпитание у извършителя и поради тази причина законът предвижда да бъде изтърпяно наказанието, както по условната присъда, така и по новото осъждане. Това е така, тъй като целта на наказанието е да въздейства предупредително на обществото, но и на самия деец, че за извършените престъпления се налагат съответни наказания. 

______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата в наказателния процес, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на висококвалифицирана правна помощ и представителство в полза на обвиняеми и подсъдими за извършени престъпления.  

Новини

Задържане при протест. Отменена заповед от 2 септември 2020 г.

Надали има български гражданин, който да не си спомня сблъсъците на полицията с протестиращи, искащи оставката на тогавашното правителство, случили се на 2 септември 2020 г. в гр. София на пл. „Независимост“. Тогава за около 126 протестиращи бяха издадени заповеди за полицейско задържане, а самият протест беше прекратен принудително с множество актове на полицейско насилие и прекомерно използване на сила. 

След сериозно забавяне, заради отлагания на делото, поради неявяване на свидетели на полицията, както и несвоевременно предоставяне от страна на прокуратурата на необходимите доказателства, въпреки изричните няколкократни разпореждания на съда, налице е първото решение в полза на задържан протестиращ по едно от няколкото дела, по които поех. 

Обстоятелства около осъщественото полицейско задържане

На 2 септември 2020 г., млада жена присъства на организирания в гр. София протест с искане за оставката на кабинета „Борисов 3“, заедно със свой приятел, като двамата застават на „първа линия“, непосредствено пред полицейските кордони на жандармерията. В някакъв момент настъпва суматоха, в която всички започват да бягат, тъй като жандармерията щурмува площада, удряйки с палки по щитовете си. Започва масово задържане на хора. 

Младата жена е задържана заедно с двама други мъже, като тримата са отведени в посока към Партийния дом, където прекарват повече от два часа без храна, вода или каквито и да било нормални условия, както и без достъп до адвокат. Близките им към този момент все още не са уведомени за задържането им. Това не е и възможно, тъй като заповедите за полицейско задържане са издадени едва след отвеждането им в съответните районни управления на полицията. 

При пристигане в районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи е проведен разпит на тримата задържани. Младата жена дава сведения, като отрича да е осъществявала каквито и да било хулигански действия. Същите сведения дава и един от задържаните с нея мъже. Вторият не само, че потвърждава липсата на извършени от него хулигански действия, но и твърди, че е бил пребит без причина от полицаите, които са го задържали. 

Установявания по делото

В хода на делото са разпитани трима свидетели и е представен протокол от преглед на записи от охранителни камери в района на осъщественото спрямо младата жена полицейско задържане, както и видео материали, предоставени от медиите. 

В тези записи действията на младата жена са установени по безспорен начин, като липсва каквото и да било противоправно поведение от нейна страна. Нещо повече, установява се, че тя се опитва да помогне на паднал мъж да се изправи с помощта на друг гражданин.

Въпреки това, тя е била задържана на произволен принцип за „установяване на съпричастност към престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс“ (хулиганство). 

Според решението на съда, липсват каквито и да било доказателства жалбоподателката да е извършила хулигански действия. В този смисъл са и показанията на свидетелите на защитата, които макар и да не са присъствали лично по време на осъщественото спрямо нея полицейско задържане, са видели по медиите видеоклип от него и са я разпознали, като потвърждават липсата на противоправни действия от нейна страна. 

В хода на делото е разпитан и служителят, осъществил полицейско задържане спрямо жалбоподателката. По неговите думи, той също не бил очевидец на извършени хулигански действия от нейна страна. Заповедта за полицейско задържане издал въз основа на твърдения на негови колеги, чийто имена не посочва, че задържаната е правила неприлични жестове към тях. 

В своето решение, с което отменя заповедта за задържане, съдът посочва, че тези показания на полицейския служител, който я е издал, не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал, като приема, че по несъмнен начин е установена липсата на извършени от задържаната агресивни действия срещу граждани или полицейски служители. Поради това, не е налице и никое от предвидените в закона основания за полицейско задържане. 

Текстът на цялото решение може да бъде прочетен по – долу. 

Задържане при протест. Отменена заповед от 2 септември 2020 г. 1
Задържане при протест. Отменена заповед от 2 септември 2020 г. 2
Задържане при протест. Отменена заповед от 2 септември 2020 г. 3
Задържане при протест. Отменена заповед от 2 септември 2020 г. 4
Задържане при протест. Отменена заповед от 2 септември 2020 г. 5

________________________________________________________________
Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека, както и съучредител и председател на Фондация „Мониторинг на политики и нормотворчество“. 

Още интересни теми за спечелени от кантората дела, можете да намерите в секция „Новини“


Адвокатска кантора „Петкова“
гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Новини

Спечелено дело за шофиране без гражданска отговорност

Всяко лице, което притежава моторно превозно средство,е регистрирано на територията на Република България, има задължение да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. 

Същото задължение има и всяко лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за страната ни застраховка. 

Шофирането без гражданска отговорност е сред рядко срещаните нарушения на Закона за движението по пътищата. Това е така, тъй като в повечето случаи застрахователите напомнят на своите клиенти датата, на която застраховката им изтича. Именно поради тази причина това нарушение е сред онези, които рядко се извършват при условията на пряк или евентуален умисъл.

Напротив. Шофирането без гражданска отговорност най – често се осъществява, поради непредпазливост, понеже собственикът на моторното превозно средство е забравил датата, на която е следвало да сключи застраховката. 

Още по – често срещани са случаите, в които собственикът сключва застраховката в рамките на не повече от няколко дни след изтичането ѝ и преди да получи глоба за извършеното нарушение. Особено в случаите, в които не е реализирано ПТП по негова вина, тези нарушения често се считат за маловажни и за тях не се налагат глоби, а наложените се отменят от съдилищата. 

Наказание за шофиране без гражданска отговорност. Казусът

С автоматизирано техническо средство е заснет автомобил, за който не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Собственик на автомобила е търговско дружество, чийто собственик е забравил датата на изтичане на застраховката и е пропуснал да я поднови. На следващия ден осъзнава пропуска си и незабавно сключва застраховката. Месец по – късно, обаче, получава електронен фиш с наложено наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. за шофиране без гражданска отговорност. 

Във фиша липсва словесно описание на нарушението. В обстоятелствената част е посочено единствено, че е констатирано нарушение на Кодекса за застраховането. Посочени са и множество разпоредби, които не се намират в логична взаимовръзка помежду си. Всъщност, собственикът на дружеството, чието притежание е автомобилът, единствено предполага в какво нарушение е „обвинен“ само, поради факта, че сам го е констатирал и отстранил още месец преди получаване на електронния фиш.  

Решението на съда

В своето решение съдът отменя издадения електронен фиш като незаконосъобразен, като се аргументира, че в в него липсва описание на нарушението, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като нарушава правото на наказаното лице да разбере в какво се изразява вмененото му нарушение.

В случаите, в които съдът констатира съществено нарушение на процесуалните правила, той направо отменя оспорения акт и не разглежда казуса по същество. 

Направените по делото разноски за държавни такси и адвокатски хонорар са възложени в тежест на полицията. 

_______________________________________________________

Съществуват и не малко случаи, в който по съдебен ред се установява, че за съответното моторно превозно средство действително не е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Едновременно с това се установява, че не са допуснати пропуски в електронния фиш или наказателното постановление. Въпреки това, обаче, е възможно, съдът да отмени наложената глоба за шофиране без гражданска отговорност. 

Това се случва при маловажност на нарушението. Такава е налице, когато извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. 

Най – често, съдилищата обявяват нарушението за маловажно и отменят наложеното наказание тогава, когато например собственикът или водачът е забравил, че гражданската отговорност на автомобила е изтекла, но е сключил такава в същия ден или на следващия ден спрямо датата на изтичането ѝ и преди да получи акта, с който нарушението е констатирано. 

_______________________________________________________

Повече информация за други спечелени дела на кантората, можете да намерите в секция „Новини“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при обжалване на незаконосъобразни електронни фишове. 

За контакт:
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
email: office@petkovalegal.com
тел. +359 885 47 77 57 (за клиенти от чужбина, контактът се осъществява чрез viber и whatsapp).

Новини

Спечелено дело срещу КАТ за шофиране с алкохол

Едно от най – често срещаните нарушения по Закона за движението по пътищата, за които се издават наказателни постановления е шофиране с алкохол при концентрация от 0.5 до 1.2 промила.

В по – голямата част от случаите, съдилищата констатират, че нарушение действително е извършено, но при осъществената проверка за шофиране с алкохол или при издаването на самото наказателно постановление са допуснати толкова съществени процедурни нарушения, че оставянето в сила на наложеното наказание противоречи на закона и на правния ред. 

Точно такъв е случаят с поредното спечелено дело срещу КАТ. 

Наказание за шофиране с алкохол. Казусът

При извършване на рутинна проверка на пътя, служители на КАТ установяват водач на лек автомобил, който е адекватен и с ясно съзнание, но от него се носи мирис на алкохол. Поради това, полицейските служители решават да му направят тест с техническо средство – Дрегер. Резултатът показва шофиране с алкохол с концентрация 1.1 промила. 

Полицейските служители издават акт за установяване на административно нарушение и заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която временно отнемат свидетелството за управление на МПС на водача.  

В обстоятелствената част на акта е записано, че водачът управлява лек автомобил след употреба на алкохол с констатираната концентрация.

В същия този акт, само няколко реда по – надолу в описанието на нарушението е записано, че водачът управлява пътно превозно средство, което не е моторно, с концентрация на алкохол в кръвта 1.1 промила. Това несъответствие беше отстранено с издаденото наказателно постановление. Според трайната съдебна практика, обаче, всяка разлика отразеното в акта и наказателното постановление, води до отмяна на наложеното наказание. 

В акта беше отбелязано още и че е реализирано пътно – транспортно произшествие (ПТП), което не отговаряше на обективната истина. 

Предприети действия за обжалване на наложените мерки и наказания за шофиране с алкохол

Наказаният водач се свърза с мен. В рамките на проведената консултация беше констатирано, че е налице съществено противоречие между описанието на обстоятелствата по случая, цифровото изражение на нарушената правна норма и словесното описание на нарушението. Всяко подобно противоречие се приема от трайната съдебна практика на районните наказателни съдилища като съществено процесуално нарушение. Наложените при тези условия принудителни административни мерки и наказания подлежат на отмяна.

Поради това с наказания водач пристъпихме към обжалване както на принудителната административна мярка, така и на издаденото наказателно постановление, с което му беше наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. и „отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца.  

Решенията на съдилищата

Административният съд, пред който беше обжалвана заповедта за налагане на принудителна административна мярка, прецени, че не следва да се съобразява с безпротиворечивата и трайна съдебна практика на съдилищата в страната и потвърди временното отнемане на книжката на водача. Аргументите му бяха свързани с това, че констатираното противоречие не било съществено и не водело до нарушаване на правото на защита на наказания.  

Отделно от това, въпреки изрично направеното оспорване, че не са представени доказателства за компетентността на полицейския служител, издал заповедта, съдът прие тази компетентност за доказана единствено на база на направено твърдение от страна на полицията в тази насока. Поначало, правната теория и съдебната практика приемат, че недоказаните факти се считат за несъществуващи – принцип, който убягна на конкретния административен съд. 

На административния съд убягна и факта, че по делото нито се представиха твърдения, нито доказателства за реализиране на ПТП. 

Решението на административния съд за потвърждаването на наложената, поради шофиране с алкохол мярка не подлежи на обжалване, но пък за сметка на това има, образно казано, „временно действие“ до произнасянето на районния съд, пред който е оспорено наложеното наказание. Това е така, тъй като административният съд разглежда единствено въпроса за прилагане на временното отнемане на книжката до решаване на случая, а случаят се решава окончателно именно от районния съд. 

В своето решение, той не се отклони от трайната съдебна практика и постанови решение, с което отмени наложените за шофиране с алкохол наказания „глоба“ в размер на 1 000 лв. и „отнемане на свидетелството за управление на МПС“ за 12 месеца, както и присъди в полза на жалбоподателя всички направени от него разноски за адвокатска защита.  

В своята подробна аргументация, районният наказателен съд отбелязва, че липсва яснота относно установеното и санкционираното административно нарушение, тъй като по делото безспорно се установи, че е водачът, при извършената му проверка от полицейските служители, е управлявал МПС – лек автомобил и е нелогично да е извършил нарушението шофиране с алкохол на пътно превозно средство, което не е моторно с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Съдът отбелязва, че липсват данни и доказателства за реализирано ПТП.

Именно това е и правилното решение. При влизането му в сила, незаконосъобразно отнетата книжка на водача ще бъде върната, глобата му отпада, а самият той би имал право на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконния акт на полицията, ако такива са настъпили.

___________________________________________________________________

Още интересни казуси от практиката на кантората за нарушения по Закона за движението по пътищата, можете да намерите в секцията „Административно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в успешното предоставяне на специализирана правна помощ по административнонаказателни дела. 

За контакт:
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел.: + 359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

 

Вещно право

Защита на собственост от нарушения. Как и кога?

Всяко едно право може да бъде обект на нарушение от страна на едно или повече лица. Правото на собственост, като абсолютно субективно право, също може да бъде нарушено.

Съществуват различни видове защита на собственост от нарушения, които се прилагат в зависимост от конкретното деяние и обстоятелствата, свързани с извършването му. Защитата може да бъде гражданскоправна или наказателноправна, като в днешната статия ще коментираме темата за защита на собственост от нарушения по реда на Закона за собствеността и гражданския съдебен процес, както и ще дадем примери за такива нарушения и тяхната защита. 

Видове гражданскоправна защита на собственост

Връщане на незаконно отнета/завзета собственост

Първият вид вещноправна защита на собственост от нарушения е връщането на незаконно завзето имущество. Съгласно разпоредбите на закона „собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това“. 

Така се оказва, че защита се дава на собственика, когато владението му е отнето. Защита на собственост се постига чрез защита на правомощието владение. Този вид иск е уреден като вещен, собственически иск. С него може да се защитават вещни права, съдържащи правомощието владение. С този вид иск може да се защитава не само частна, но и държавна собственост. Надлежните страни по този иск са – ищец: само собственикът на вещното право, ответник – „всяко лице което владее или държи чужда вещ без да има правно основание“.

[!] ПРИМЕР [!] Иван и Никола са наследници на къща в равни части. Къщата, обаче, се ползва само от Иван, който е сменил ключалките и Никола няма достъп и не може да ползва своята част от собствеността. В този случай, Никола ще може да образува съдебно дело срещу Иван, с което да поиска съдът да му възстанови възможността да ползва своята част от къщата.  

ИЛИ 

[!] ПРИМЕР [!] Борис е дал своя вещ (моторна косачка, музикална уредба, автомобил, земеделска машина и др.) за ползване на Илия, като са се уговорили вещта да бъде върната след месец. Минава месец, обаче, Илия не си вдига телефона или продължава да отлага връщането на вещта. Борис може да поиска от съда да осъди Илия да му върне вещта. В този случай, ако вещта се окаже изгубена или развалена, може да иска нейната равностойност. 

На второ място, законът предвижда още и че „собственикът може да иска прекратяването на всякакво неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право“. И тук ищецът по този иск следва да докаже своето право на собственост, както и че неговото право на собственост е нарушено от ответника. Този иск се отличава с това, че той дава правна защита на собственост без то да е нарушено от ответника. Той е средство за защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява своето право на собственост. С този вид иск може да се иска не само защита право на собственост, но и ограничени вещни права.

[!] ПРИМЕР [!] Петър е учредил право на преминаване върху имота си в полза на Димитър. Петър, обаче, продава имота на Александър, който го прегражда и по този начин пречи на Димитър да се ползва от правото си на преминаване. Димитър има право да заведе иск срещу Александър, с който съдът да му разпореди да премахне оградата, така че необезпокоявано да може да минава. 

На трето място, защита на собственост от нарушения може да бъде осъществена и чрез иск за определяне на граници. Според закона „собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти“. Това е особен вид иск, основан на правото на собственост. От друга страна, законът урежда и възможност да се иска отстраняване на непълноти и грешки в кадастралния план, при който също може да има спор за гранична линия. 

Защитата на собственост чрез иск за определяне на граници, както подсказва неговото наименование, може да бъде предявен само в случай, че се касае за съседни недвижими имоти, при които границата е неясна, неизвестна или спорна.

За да се предяви такъв иск следва да се има предвид, че при неясноти или несъответствия между определена с устройствения план гранична линия и нейното трасиране, несъответствието се отстранява по административен ред от техническите служби. Поради това, този вид иск е допустим само при неурегулирани поземлени имоти. Характерна особеност при този вид иск е, че всяка от страните се явява и ищец, и ответник по иска.

Най – често този иск се предявява, когато има спор между собственици на земеделски земи, относно реалните граници на имотите им. Често защита на собственост по този ред се търси и когато съсед е преградил част от имот, който принадлежи на другиго. 

Защита на собственост чрез установяването или отричането ѝ по съдебен ред

Вторият вариант за вещноправна защита на собственост е предявяването на т. нар „установителен иск“ за право на собственост.
Този вид защита предоставя възможността на всяко лице не само да предяви иск за възстановяване на правото си, но и да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато има интерес от това. Този вид иск може да има за предмет всякакви права – вещни, облигационни, семейни. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с която спорното право се потвърждава или отрича.

Целта му е да внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Специфичното при него е, че спорното право трябва да е възникнало, да съществува реално. Също толкова важно е лицето, което предявява такъв иск да има правен интерес от неговото предявяване. Най – общо казано, такъв интерес възниква, когато спорното право се претендира или отрича, защото всяко оспорване поражда вероятност за нарушаване на вещното право. Предметът на делото следва да е претендирането или отричането на едно право по повод на една и съща вещ.

Има два вида установителни искове.

Единият от тях е т.нар положителен установителен иск, когато ищецът твърди, че спорното право съществува.

Вторият е т.нар. отрицателен установителен иск, когато ищецът отрича съществуването на спорното право.

Надлежните страни по този вид иск се определят на базата на наличето на правен интерес. Например при отрицателен установителен иск, надлежен ответник е собственикът, чието право се отрича. А при положителен установителен иск ищец е собственикът на вещта, а ответник е този който оспорва правото на ищеца.

Тъй като този вид иск не е уреден изрично във вещното право, то допустимостта му се поставя в зависимост от това дали съществува друга форма на защита на конкретното право. В случай, че нарушеното право може да бъде защитено с друг вид иск, то предявяването на установителния иск ще е недопустимо.

_____________________________________________________

Още интересни теми, свързани с имотни дела, както и с права и задължения, при упражняването на право на собственост, право на преминаване, право на строеж и др., можете да намерите в секцията „Вещно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по имотни дела. 

За контакт:
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. + 359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com