Новини

Съдът отмени наказание за отказ за проба за наркотици

Наказанията за отказ за проба за наркотици, предвидени в Закона за движението по пътищата, са „глоба“ в размер на 2 000 лв. и лишаване от свидетелство за управление на моторно превозно средство за 24 месеца. 

Нарушението е формално и за налагането на наказание, поначало е достатъчно водач на МПС да откаже да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Точно поради тази причина, в тези случаи защитата твърде често се оказва изключително трудна. 

За разлика от проверките за употреба на алкохол, при които няма изисквания за наличието на специални условия при извършването им, при проверките за употреба на наркотични вещества такива условия има и те са обусловени от наличието на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това означава, че такава рутинна проверка не е възможна, а отказ за проба за наркотици при липса на посочените условия не следва да подлежи на наказание. 

Също така, законът предвижда особени правила, при които следва да се извърши проверката, както и при които следва да се изготвят документите, които се издават въз основа на нея. 

Със съдействието на кантората, съдът отмени като незаконосъобразно наказателно постановление, с което, поради отказ за проба за наркотици, беше наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от свидетелство за управление на МПС за период от 24 месеца. 

Отказ за проба за наркотици - казусът

По време на движение, патрулен автомобил на сектор „Пътна полиция“ отбива от движение лек автомобил „Мерцедес“, управляван от млад мъж. Полицейските служители запитват мъжа дали е употребил алкохол или наркотични вещества. Той отрича. Направена е проверка за употреба на алкохол, резултатът от която е отрицателен. Едновременно с поканата да даде проба за употреба за наркотични вещества, проверяващият полицай подхвърля на водача, че преди 10 минути е направен тест на друг млад мъж, който е твърдял, че не е употребил наркотични вещества, но проверката с тест е показала положителен резултат. 

ВАЖНО!!! Твърде често се случва drug тестовете на полицията да дадат фалшиво положителен резултат. Това се случва най – вече при DrugCheck 3000, като в практиката се установиха много случаи на положителни тестове, вкл. и след употреба на енергийни напитки. Дадените кръвни проби впоследствие се оказаха отрицателни. Ето защо, особено важно е, в случаите в които полицейският drug тест даде положителна проба, незабавно да бъде дадена биологична проба за химико – токсикологично лабораторно изследване, тъй като резултатите от него са точни. 

Мъжът, който няма никакви външни признаци за употреба на забранени вещества, решава да направи отказ за проба за наркотици. Полицейските органи му съставят акт за установяване на административно нарушение, свалят номерата на автомобила му и му взимат свидетелството за управление на моторно превозно средство. Около месец по – късно, водачът получава и наказателното постановление, с което му се налага административно наказание. В законоустановения 7-дневен срок, със съдействието на кантората е депозирана подробна правно аргументирана жалба.  

Решението на съда

В хода на съдебното производство, мъжът не оспорва да е направил отказ за проба за наркотици с техническото средство – тест. Оспорва, обаче, да му е предоставена възможност да даде биологична проба за химико – токсикологично изследване (кръвен тест). 

От събраните по делото доказателства става ясно, че талон за медицинско изследване изобщо не му е връчен. Това представлява сериозно нарушение, тъй като водачите имат задължение да се съгласят да бъдат изпробвани за употреба на наркотици с техническо средство – тест или да дадат биологична проба за химико – токсикологично лабораторно изследване. Административният орган има задължение да осигури възможност на проверявания да изпълни това свое задължение, като във всички случаи на отказ за проба за наркотици с техническо средство – тест, следва да издаде талон за медицинско изследване и да го връчи на водача. 

Освен това сериозно нарушение, при разглеждането на казуса, съдът открива още няколко.

Съдът констатира, че наказателното постановление е издадено преди да е изтекъл срока за подаване на възражение срещу акта за установяване на административно нарушение. По този начин е отнета законовата възможност на водача да възрази срещу констатациите в акта. 

Освен това, в наказателното постановление не е налице правилно описание на нарушението, което се вменява на водача, като е отбелязано единствено, че наказанието му се налага, заради това, че е направил отказ за проба за наркотици с техническо средство. За да бъде законосъобразно наложено, обаче, трябва водачът да не е изпълнил едновременно с това и задължението си даде кръв, като изпълнението му е следвало да се осигури от административния орган чрез връчване на талон за медицинско изследване. 

Съдът отмени наказание за отказ за проба за наркотици 1
Съдът отмени наказание за отказ за проба за наркотици 2
Съдът отмени наказание за отказ за проба за наркотици 3
Съдът отмени наказание за отказ за проба за наркотици 4
Съдът отмени наказание за отказ за проба за наркотици 5

Още интересни казуси, спечелени със съдействието на кантората, можете да намерите в секция „Новини“

Адвокатска кантора „Петкова“предоставя специализирана правна помощ при оспорване на наказателни постановления, с които се налагат наказания при отказ за даване на проби за алкохол и наркотични вещества. 

За контакт:
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
тел.: +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Договорно право

Пострадал при ПТП. Какви са правата му?

„Войната по пътищата“ е една от основните причини за причиняване
на телесни повреди и преждевременна смърт. Пътно – транспортните произшествия (ПТП) са толкова много, че 
Министерството на вътрешните работи води подробна статистика за тях. В днешната статия ще говорим за това кой се счита за пострадал при ПТП, както и за това какви са неговите права и правни възможности за получаване на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

Кой може да бъде пострадал при ПТП?

Пострадал при ПТП е лицето, което е претърпяло телесно увреждане в следствие на пътно-транспортно произшествие. Важно е пострадалото лице да няма вина за настъпването на ПТП. Виновният за катастрофата водач, дори и да е получил телесно увреждане или да е настъпила смъртта му, няма качеството на „пострадал“. Поради тази причина няма и право да бъде обезщетен за вредите, които е претърпял. Обратно, лицето, което не е виновно за настъпването на ПТП има редица права, от които може да се възползва. Кои са те?

Права на лицето - пострадал при ПТП

Сред множеството права на пострадалия при ПТП са правото на спешна медицинска помощ, правото на болничен, поради временна нетрудоспособност и т. н. Посочените права са сравнително ясни и не представляват особена трудност за разбиране и упражняване. Най – важното право, обаче, което е и предмет на днешната статия, е правото на обезщетение.

Вреди, подлежащи на обезщетяване

В правото съществуват две групи вредни последици, които подлежат на обезщетение от непозволено увреждане.

[!] Непозволеното увреждане е вид противозаконно действие, с което се нанасят вреди на лице, различно от причинителя. Тоест, когато водач на МПС, поради невнимание или поради неспазване правилата за движение, се забие в дърво и претърпи телесно увреждане или настъпи смъртта му, няма да бъде налице непозволено увреждане. Обратно, в случай че водач на МПС, поради неспазване правилата на движение, удари друго МПС/пешеходец/колездач или водач на друг вид ППС (напр. електрическа тротинетка) и от това настъпи телесна и/или имуществена вреда, то ще се приложат разпоредбите на института на непозволеното увреждане.

 

Както е видно от казаното по – горе, двете групи вреди от непозволено увреждане могат да бъдат имуществени и неимуществени.

Кои вреди са имуществени?

Имуществените вреди, които лицето – пострадал при ПТП може да претърпи, са материални. Материалните вреди винаги имат определена парична стойност. Така например, щетите, причинени на автомобила на невиновния водач струват определена сума пари, които той трябва да плати за ремонт. Имуществена вреда ще бъде налице и когато е необходимо да се плати лечението, рехабилитацията и възстановяването на лицето – пострадал при ПТП, в случай че вследствие на катастрофата е настъпило телесно увреждане. 

 

Изобщо, имуществена вреда ще бъде налице винаги, когато, поради необходимостта от поправяне на материалите щети от ПТП, се намалява имущество на пострадалия. Или казано, още по – просто, когато лицето – пострадал при ПТП трябва да плаща определени суми пари, които не би се налагало да плати, ако не беше виновното поведение на водача, предизвикал катастрофата.

Кои вреди са неимуществени?

Неимуществените вреди са тези, които нямат ясна парична равностойност. Поради тази тяхна характеристика, съдът винаги ги присъжда „по справедливост“. Такива вреди са причинените вследствие на ПТП болки и страдания, получени поради настъпили телесни увреждания.

 

[!] Обезщетение за претърпени неимуществените вреди при настъпила смърт на лицето – пострадал при ПТП се дължи на неговите близки. Това е така, тъй като вследствие на неговата смърт, те преживяват дълбоки и неприятни емоции, които законът счита, че следва да бъдат компенсирани в пари.

Причинно - следствена връзка

За да се дължи обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди е необходимо да има особена причинно – следствена връзка. Такава ще бъде налице, когато посочените вреди са настъпили пряко и непосредствено, като последица от конкретното ПТП. Това означава, например, че ако едно лице е претърпяло телесно увреждане – травма при предходна катастрофа и тази травма се „обади“ при ново ПТП, то тя няма да бъде зачетена като „нова“, причинена при наличие на причинно – следствена връзка.

От кого лицето - пострадал при ПТП може да търси обезщетение?

Обезщетение за претърпените вреди лицето – пострадал при ПТП може да търси от застрахователната компания на виновния водач. Отговорността се ангажира във връзка със задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. 

 

За получаване на това обезщетение е необходимо лицето – пострадал при ПТП да представи няколко вида документи. Те са:

1. протокол от пътна полиция, с който е установена фактическата обстановка за настъпването на ПТП и вината за причиняването му или

2. влязъл в сила административен акт за налагане на санкция на виновния водач за нарушаване на законови правила, или

3.  влязла в сила присъда по отношение на виновния водач за извършено престъпление.

 

До тук са изброени документите, които задължително трябва да бъдат представени. Всички останали документи, които следва да се дадат на застрахователя, са свързани с доказване на застрахователната претенция. Това могат да бъдат фактури за закупуване или ремонт на вещите, които са повредени или унищожени. Могат да бъдат договори/фактури за проведено лечение/рехабилитация.

 

Това, което трябва да се знае е, че застрахователят дължи изплащане на всички вреди, които са настъпили вследствие на ПТП, предизвикано от техния клиент и които са доказани чрез представяне на съответните документи. Не се изисква представяне на документи за претърпените неимуществени вреди. Това е така, тъй като, както споменахме по – горе, те поначало нямат паричен еквивалент и се определят по справедливост.

 

ВАЖНО!!!

Обърнете специално внимание на формуляра, в които застрахователят иска да попълните размерите на застрахователната си претенция. Често пъти исканото обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди се попълва отделно. Също много често, служителите на застрахователната компания инструктират лицето – пострадал при ПТП в графа „имуществени вреди“ да попълни единствено стойността на увредените вещи. За графа „неимуществени вреди“ оставят всички останали суми – за рехабилитация, за лекарства, пропуснати ползи, поради нетрудоспособност и т. н. 

 

Така описаните вреди, обаче, са имуществени и следва да бъдат попълнени в графа „имуществени вреди“. В графа „неимуществени вреди“ се попълва само сумата, която лицето – пострадал при ПТП счита, че е справедливо да му бъде изплатена единствено за претърпените болки и страдания.

 

Защо правилното попълване на сумите в съответните графи е толкова важно? В повечето случаи застрахователите изплащат сума, която е далеч по – ниска от исканата. Поради това много често пострадалите при ПТП избират да потърсят защита на правата си по съдебен ред. Пред съда, обаче, не могат да бъдат поискани суми, които се различават от поисканите при предявяване на застрахователната претенция.

 

А този „трик“ на застрахователите служи за намаляване на възможността пострдалият да получи пълната сума за претърпените вреди, като по този начин си „помагат“ по не особено морален начин да платят по – малко пари. Затова е препоръчително, преди попълване на формуляра за застрахователната претенция, пострадалите да потърсят квалифицирана правна помощ с цел навременно „хващане“ на подобни трикове и осигуряване получаването на пълната сума на претърпените вреди.

Накратко за съпричиняването

Съпричиняване е налице, когато както единият водач, така и другият са извършили някакво нарушение на правилата за движение. Нека да разгледаме няколко примера.

 

Пример 1: На регулирано с пътни знаци кръстовище водач Х отнема предимство на водач У и реализира ПТП с него. Установява се, обаче, че водач У е употребил алкохол. Налице е съпричиняване.

 

Пример 2: Водач на МПС не пропуска пешеходец и реализира ПТП с него. Пешеходецът, обаче, сам не е спазил правилата на Закона за движението по пътищата. Налице е съпричиняване.

 

Какво е значението на съпричиняването? В случай че лицето – пострадал при ПТП е проявил виновно поведение, чрез което е допринесъл за настъпване на увреждането си, то отговорността на причинителя на катастрофата може да бъде намалена и дори изключена.

В заключение

В крайна сметка, колкото и внимателен да е човек на пътя, понякога се случват инциденти. Често пъти, виновният водач предлага пари на пострадалия, за да не вика полиция, за да избегне санкциите. Приемането на подобно предложение, обаче, никога не е в интерес на лицето – пострадал при ПТП. Това е така, поради няколко причини.

 

На първо място, вследствие на първоначалния шок от случилото се, човек не знае какви вреди е претърпял, нито какво би било необходимото предстоящо лечение. Да не говорим, че винаги е възможно да са налице „скрити“ травми, които могат да се установят само при рентгеново изследване или чрез изследване с компютърен томограф/ЯМР. Затова, с оглед запазване живота и здравето на пострадалия е важно да се извика линейка и да му се предостави спешна медицинска помощ.

 

На второ място, приемането на пари „на ръка“ от виновния водач и недокладването на инцидента изключва възможността той да бъде санкциониран за протиправното си поведение. По този начин няма как същият да бъде „превъзпитан“ към спазване на правилата, каквато е основната цел на санкцията, била тя административна или наказателна. Така е възможно след време той да причини друго ПТП, при което да настъпят и много по – сериозни последици.

 

От друга страна, доброто познаване на собствените права в качеството на пострадал при ПТП спомага за по – успешното им реализиране и избягване на допълнителни увреждания. Разбира се, винаги, когато са налице съмнения или въпроси относно правилното упражняване на тези права, е препоръчително да се потърси навременна правна помощ.

 

____________________________________________________

 

Още интересни теми, свързани с непозволеното увреждане, можете да намерите в секцията „Договорно право“

 

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с опитни специалисти при водене на преговори със застрахователи, както и при процесуално представителство пред съд на пострадали от ПТП. 

 

За контакт:
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207

 

тел. + 359 885 47 77 57 (за клиенти от чужбина контактът се осъществява чрез viber или whatsapp)

 

email: office@petkovalegal.com

Наказателно право

Притежание на наркотици. Наказания и защита

Възможността за притежание на наркотици, според българското законодателство, е поставена под разрешителен режим, а държането им без надлежно разрешително е престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева за високорискови наркотични вещества или техни аналози, както и лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева за рискови наркотични вещества или техни аналози. 

Много често обвиняемите по дела за притежание на наркотици погрешно смятат, че ако кажат на полицията, че откритите у тях наркотични вещества са еднократна доза за лична употреба, това ще им спести налагане на наказание. 

Действително, през 2000 г. в Наказателния кодекс беше направена промяна, според която за притежание на наркотици в еднократна доза за лична употреба не се носи наказателна отговорност. Това положение остана до 2004 г., когато то беше отменено, поради това, че дилърите на наркотици започнаха да носят в себе си само еднократни дози, твърдейки че са за лична употреба и по този начин избягваха правосъдие. 

В действащото българско законодателство, при установяване на притежание на наркотици, във всички случаи се образува досъдебно производство. Това, разбира се, далеч не означава, че всички такива производства завършват с осъдителна присъда или с налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода“. За да се избегне в максимална степен възможността за постановяване на осъдителна присъда или ефективно наказание, необходимо е своевременно да се потърси специализирана правна помощ от адвокат по наказателни дела.

Във всички случаи е необходимо, до ангажирането на адвокатска защита, при откриване на наркотични вещества, да се запази мълчание. След запознаване със случая адвокатът ще прецени необходимо ли е да се дават обяснения или не. 

Наказания за притежание на наркотици

Както беше отбелязано по – горе, за притежание на наркотици се налагат следните наказания:
1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози – с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева;
2. за рискови наркотични вещества или техни аналози – с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева. 

Кои наркотични вещества са високорискови?

Високорискови са всички вещества, които са описани в Списък I и Списък II от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични

Най – често срещаните сред тях са:
1. марихуана;
2. амфетамини;
3. метаамфетамини;
4. MDMA;
5. екстази;
6. кокаин; 
7. хероин;
8. метадон;
9. фентанил;
10. морфин;
11. кодеин
и др. 

По по – особен начин стои въпроса за притежанието на морфин, кодеин и метадон. 

Морфинът и кодеинът се използват в хуманната медицина като лекарствени средства. Поради това, притежанието на тези наркотични вещества с рецепта, издадена от лекар, не е престъпление. Самата рецепта играе ролята на „надлежно разрешение“ по смисъла на закона. 

Що се отнася до метадона, с него се лекува наркотична хероинова зависимост, като зависимите се включват в метадонова програма, а употребата на наркотичното вещество се предписва и дозира от лекар. В тези случаи се издава карта на включеното в метадоновата програма лице, която също играе ролята на „надлежно разрешение“ по смисъла на закона.  

Кои наркотични вещества са рискови?

Рискови са всички вещества, които са описани в Списък III от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични

Най – често срещани сред тях са различните видове лекарства, съдържащи наркотични вещества, напр. бензодиазепините (клоназепам, алпразолам, диазепам, ривотрил, ксанакс); трамадолът, който е наркотично базиран аналгетик и кетаминът, който се използва при депресивни състояния и като болкоуспокояващо, заместител на морфина. 

Тъй като всички рискови наркотични вещества са част от състава на лекарствени продукти, които при определена дозировка се използват и за постигане на ефект на наркотик, притежанието им без рецепта от лекар е престъпление. 

Казус от кантората

Един от най – интересните случаи, по които сме работили касае млад мъж, у когото при полицейска проверка на автомобила му, са открити около 3 гр. суха зелена листна маса, която при полевия тест дава положителен резултат за марихуана. Мъжът е задържан, а полицейски служители осъществяват претърсване в дома му, където са открити около 200 гр. марихуана, разпределена в полиетиленови пликове в грамаж между 1 и 3 гр. всяко. 

На мъжа беше повдигнато обвинение пред съд за притежание на наркотици с цел разпространение – деяние, което се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. 

Още в хода на досъдебното производство беше станало ясно, че жилището, в което са открити наркотичните вещества е под наем, а самият договор беше иззет и представен по делото без да бъде отразен в протокола за претърсване и изземване. Това дребно на пръв поглед процесуално нарушение се оказа решаващо, тъй като без договора за наем, сключен на името на обвиняемия, не можеше да се докаже, че намерените наркотични вещества са именно негови. 

Така, в съдебната фаза обвинението беше изменено само за притежание на наркотици за лично ползване, а не с цел разпространение. Поради това, че количеството на откритите в автомобила на мъжа (3 гр. марихуана) е малко, а той беше съдействал изцяло на разследването, беше с чисто съдебно минало и трудово зает, наложеното наказание беше три месеца лишаване от свобода, което беше отложено с тригодишен изпитателен срок. 

Еднократна доза за лична употреба

Фактът, че към настоящия момент в действащото законодателство случаите на притежание на наркотици са криминализирани, независимо от държаното количество, това не означава, че не е възможно да се постигне оправдателна присъда, административно наказание или условно осъждане. 

Обичайно в практиката, когато намереното количество наркотици е незначително малко, напр. една цигара марихуана, съдилищата приемат, че осъщественото при тези обстоятелства притежание на наркотици представлява малозначително деяние. Тези деяния не са престъпни, което означава, че за тях не се ангажира наказателна отговорност, а ако е образувано съдебно производство, то приключва с оправдателна присъда. 

Притежанието на малки количества наркотични вещества може все пак да бъде възприето като престъпно, но представляващо маловажен случай. При тези обстоятелства, присъдата е осъдителна, но за престъплението се налага единствено глоба в размер на 1 000 лв., а не наказание „лишаване от свобода“.

В маловажни случаи, т.е. при притежание на наркотици с малки количества, възможно е деецът да бъде освободен от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание „глоба“, ако няма предходни осъждания и не е освобождаван преди от наказателна отговорност. В тези случаи присъдата е оправдателна. 

В заключение

Както видяхме по – горе, във всички случаи, когато се прави преценка дали да се повдигне обвинение за притежание на наркотици (за лична употреба) или за притежание на наркотици с цел разпространение, определящи са количествата на откритите наркотични вещества. Няма установена практика, нито законова уредба на „прагове“ под и над които да се прави преценката. Тя се осъществява за всеки конкретен случай. 

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и защитата на обвиняеми и подсъдими за извършени престъпления, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на специализирана правна помощ по наказателни дела. 

За контакт:
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
тел. +359 885 47 77 57 (за клиенти от чужбина контактът се осъществява чрез viber или whatsapp)
email: office@petkovalegal.com

Извънредно положение

Имунизационен паспорт и свободно движение. Има ли ограничения?

Въвеждането на имунизационен паспорт като изискване за пътуване в рамките на Европейския съюз доведе до множество притеснения, че с него се ограничава свободата на движение и се поставя изискване за задължително ваксиниране срещу COVID – 19. 

Ето защо ще разгледаме въпроса какво представлява имунизационния паспорт, какви данни съдържа и въвежда ли някакви задължения и ограничения извън обявените. 

Какво представлява въведения имунизационен паспорт и какви данни съдържа?

Наименованието на т.нар. имунизационен паспорт, всъщност е „цифров сертификат на ЕС за COVID„.

Сертификатът може да бъде издаден в цифров формат и/или на хартия и съдържа QR код, който препраща към Националната здравно – информационна система. 

Важно е да се отбележи, че издаването на т. нар. имунизационнен паспорт е напълно безплатно, а самият сертификат е двуезичен – на езика на съответната държава и на английски. Той е валиден във всички страни на Европейския съюз. 

Българският сертификат на ЕС за COVID се издава от Министерството на здравеопазването, като към настоящия момент той е одобрен от Европейската комисия, а издаването му започна още от 1 юни. 

Въведеният имунизационен паспорт съдържа един от трите вида данни:
1. че притежателят му е ваксиниран срещу COVID – 19;
2. че притежателят му е преболедувал COVID – 19 или
3. че притежателят му е получил отрицателен резултат от тест за COVID – 19. 

По отношение на притесненията относно защитата на данните на притежателите на този сертификат, те са неоснователни. Освен горепосочените данни, той съдържа основна информация за притежателя си, а именно:
1. име;
2. дата на раждане;
3. дата на издаване на сертификата;
4. информация за ваксината/теста/преболедуването;
5. уникален идентификатор на сертификата. 

Държавите членки, които притежателят на сертификата е посетил, нямат право да запазват посочената информация, а за целите на контрола ще се проверява единствено неговите валидност и издател. 

Не се предвижда сертификатът да съдържа други данни за притежателя му, в т.ч. и данни за здравословното му състояние. 

В случай че сертификатът съдържа информация, различна от горепосочената, отговорност ще носи съответната държава – издател на европейски имунизационен паспорт. 

Издаването на такъв сертификат по отношение на конкретен гражданин не е задължително. Той ще се издава само в случай на пътуване в рамките на Европейския съюз. 

Издаването на сертификата ще започне от 1 юни 2021 г., а от 1 юли 2021 г. ще бъде задължителен при пътуване. 

 

Български образец на цифров сертификат на ЕС за COVID

Имунизационен паспорт и свободно движение. Има ли ограничения? 6

Може ли европейският имунизационен паспорт да доведе до ограничаване на свободата на движение?

Отговорът на този въпрос е отрицателен. Точно обратното. Целта на европейския имунизационен паспорт е да улесни свободното движение в рамките на Европейския съюз, като въведе единен стандарт в изискванията за пътуване, който да бъде приложим за всички държави членки. По този начин се преодолява проблема с различното третиране на гражданите в различните държави членки, като неговата основна цел е координираното премахване на въведените в настоящия момент ограничения. 

Сред една от важните роли, които ще играе европейският имунизационен паспорт е изискването държавите членки на ЕС да се въздържат от въвеждане на допълнителни ограничения на свободното движение за притежателите му (напр. поставяне под карантина), освен ако те не са необходими и пропорционални с оглед опазването на общественото здраве.

В случай на поява на нови варианти на COVID – 19, които биха могли да доведат до възникване на необходимост от въвеждане на допълнителни ограничения, съответната държава членка ще има задължение да уведоми както Европейската комисия, така и останалите държави от ЕС. Тя ще трябва, също така, да обоснове решението си, в случай че прецени да въведе допълнителни ограничения за притежателите на цифров сертификат на ЕС за COVID. 

Въвежда ли европейският имунизационен паспорт изискване за задължително ваксиниране?

Отговорът на този въпрос също е отрицателен. Това е така, поради факта, че цифровият сертификат на ЕС за COVID се издава не само при завършен ваксинационен цикъл, но и при преболедуване и при получаване на отрицателен резултат от тест за COVID. 

Тоест, в случай че конкретният гражданин не е преболедувал COVID – 19 и не желае да се ваксинира срещу заболяването, той може да представи отрицателен резултат от тест и отново ще получи цифров сертификат на ЕС за COVID и ще може да пътува свободно в границите на ЕС. 

Към настоящия момент единственото притеснение е, че непреболедувалите и неваксинираните, ако желаят да пътуват, в повечето държави ще трябва да си направят тест за своя сметка. От финансова гледна точка, това би могло да представлява пречка за пътуване, доколкото европейският имунизационен паспорт не се използва единствено за целите на туризма, но се използва и от граждани, които пътуват по работа, живущи в гранични райони или трайно полагащи труд на територията на друга държава членка. 

Именно, поради тази причина, Европейският парламент настоява на гражданите да бъде предоставена възможност за достъпни и безплатни тестове за целите на цифровия сертификат на ЕС за COVID. Подобно решение би довело до цялостно равно третиране на всички граждани и възстановяване в пълна степен на свободното движение в рамките на Съюза. 

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на човека и ограниченията във връзка с COVID – 19 можете да намерите в секцията „Извънредно положение“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при нарушаване на основни човешки права съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com