Административно право, Новини

Причиняване на ПТП. Спечелено дело

Със съдействието на кантората беше спечелено дело, по което оспорихме наказателно постановление, с което беше наложено наказание за причиняване на ПТП съгласно Закона за движението по пътищата. Както се случва при повечето подобни казуси, съдът изобщо не стигна до разглеждане на въпроса по същество, поради допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на наказателното постановление. Тогава, когато са налице такива нарушения, съдът изобщо не разглежда въпроса дали наказаното лице действително е виновно за причиняване на ПТП или не. 

Казусът, свързан с причиняване на ПТП

Павел*, като водач на моторно превозно средство, спрял непосредствено преди спирка на градския транспорт в непознат за него град, за да попита за пътя човек, чакащ на спирката. След като получил необходимите упътвания, той потеглил и със съобразена скорост на движение се престроил в платното за движение. На около 50 метра в посоката му на движение имало завой, от който с много висока скорост изскочил друг автомобил, управляван от Никола и който навлизайки в насрещното платно, ударил челно излезлият току – що от района на спирката автомобил на Павел. 

Двамата мъже били невредими, а от ПТП имало само материални щети по автомобилите им. Тъй като Никола управлявал чисто нов лизингов автомобил, в гнева си, заради причинените материални щети, извадил все още стъписания Павел от автомобила му и му нанесъл няколко удара с юмруци в областта на лицето, вследствие на което счупил носа му. 

При пристигане на патрул на КАТ, полицейските служители, без да направят необходимите измервания, отразили че причиняване на ПТП е налице вследствие на нарушение, извършено от Павел. Актът за административно нарушение му бил съставен в спешното отделение, в което е бил закаран с линейка, за да му бъде осъществен преглед във връзка със счупването на носа. 

Павел възразил срещу акта, твърдейки, че не той, а Никола, е виновен в причиняване на ПТП, поради навлизане в насрещното движение със скорост над максимално разрешената за населеното място. Въпреки това, обаче, му било издадено наказателно постановление, с което му била наложена глоба в размер на 200 лв.  Със съдействието на кантората, Павел оспори така наложеното наказание пред съда. 

* Имената на участниците са сменени с оглед запазване на адвокатската тайна.   

Решението на съда

Първоинстанционният съд отмени наложеното наказание единствено въз основа на констатацията, че наказателното постановление е издадено при съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като липсва описание на твърдяното нарушение. 

В случая беше посочено единствено, че Павел, при излизане от крайпътна територия, не е пропуснал движещият се насреща автомобил на Никола и с това свое поведение е станал повод за причиняване на ПТП. Административнонаказващият орган, обаче, не беше посочил видът на крайпътната територия, от която твърди, че Павел е потеглил, с което е ограничил възможността му да се защити срещу повдигнатото му административнонаказателно обвинение. 

Решението беше обжалвано от страна на полицията пред по – горестоящия административния съд, който прие, че районният съд е изследвал подробно всички релевантни за спора обстоятелства, като е изложил изключително пространни и задълбочени мотиви. Правилно е констатирано извършването на процесуалното нарушение въз основа на събраните по административнонаказателната преписка доказателства. Разпитан е актосъставителят и са обсъдени писмените доказателства. Показанията са разгледани в съвкупност с останалите събрани материали. Изложените мотиви и направените от първоинстанционния съд изводи се споделят изцяло от състава на административния съд, поради което той решава да не ги преповтаря.  

С тези аргументи административният съд потвърди решението на районния съд, с което беше отменено наложеното на Павел наказание за причиняване на ПТП.  

Подробните мотиви на съда можете да видите по – долу. 

Причиняване на ПТП. Спечелено дело 1
Причиняване на ПТП. Спечелено дело 2
Причиняване на ПТП. Спечелено дело 3
Причиняване на ПТП. Спечелено дело 4

________________________________________________________________

Още интересни казуси, по които специалисти на кантората успешно са провеждали защита в полза на нашите клиенти, можете да намерите в секция „Новини“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по административнонаказателни дела при наложени наказания за нарушаване на правилата на Закона за движението по пътищата. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Нарушаване на карантина
Извънредно положение, Наказателно право

Нарушаване на карантина. Актуални проблеми и практика

Пандемията от COVID – 19 постави отговорните държавни органи пред някои много сериозни правни предизвикателства. Бързо променящата се епидемична обстановка изисква бързи решения, а българската практика показа, че в повечето случаи тези решения са неефективни и неефикасни. 

Още в самото начало на пандемията, властите започнаха да заплашват със затвор гражданите при осъществяване на спекула с цените, разпространение на заблуждаващо тревожна информация за COVID – 19 и за нарушаване на карантина.  

По отношение на първите две деяния не възникнаха никакви затруднения и единственото известно наказателно производство, което беше образувано, приключи с окончателна оправдателна присъда. Що се отнася, обаче, до въпроса за нарушаване на карантина, проблемите, свързани с него поляризираха научната общност и правните практици в две напълно противоположни мнения. 

Когато говорим за нарушаване на задължителна изолация на болен от COVID – 19, необходимостта от ангажиране на наказателна отговорност е безспорна, тъй като обществената опасност на това деяние е изключително висока.  

Доста по – спорно стои въпросът, обаче, когато става дума за нарушаване на карантина от страна на контактен на болен от COVID – 19 или от човек, пристигащ в страната от друга държава. 

И тъй като правната уредба в сферата беше в известна степен усъвършенствана след 13.05.2020 г., а голяма част от образуваните наказателни производства от преди този период са все още висящи или наскоро приключили, ще разгледаме съдебната практика, касаеща случаите на нарушаване на карантина преди 13.05.2020 г., както и тези след дата, вкл. и към настоящия момент.  

Нарушаване на карантина преди 13.05.2020 г.

В периода между 13.03.2020 г. и 13.05.2020 г. Законът за здравето не предвиждаше възможност за поставяне, нито под задължителна изолация на болни от COVID-19, нито под карантина на контактни и пристигащи от други държави. Въпреки това, обаче, се предвиждаше правомощие за министъра на здравеопазването, при заплаха за здравето на гражданите, да разпореди задължителна изолация на болни, заразносители, контактни и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави. Задължителната изолация, според закона следваше да се извършва със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация. 

Едновременно с това, в заповед на министъра на здравеопазването се предвиждаше образец на предписание за поставяне под карантина, което се издаваше от „органите на граничния здравен контрол“, т.е. от инспектори в регионалните здравни инспекции. 

Именно липсата на законова уредба и предвиждането на форма на лишаване от свобода в общ административен акт доведе до огромно количество противоречива съдебна практика по наказателни дела в този период. Една голяма част от тези наказателни дела приключиха със споразумения между прокуратурата, подсъдимия и защитника му. 

Първи, районният съд в гр. Дупница последователно отказа да одобрява такива споразумения, тъй като правилно прие, че те противоречат на закона и морала. Това е така, поради няколко причини:

На първо място, всички предписания за поставяне под карантина, издадени в този период от инспектори от регионалните здравни инспекции са нищожни, поради липса на законова уредба. 

[Любопитно] По делата за нарушаване на карантина, някои съдебни състави приеха, че наказателният съд има правомощие да се произнесе инцидентно по законосъобразността на предписанието. Други смятаха, че могат да се произнесат единствено по въпроса за нищожността, а трети приеха консервативния подход, според който наказателният съд изобщо няма правомощия да разглежда въпроса относно който и да било аспект на законосъобразността на предписанията. Всъщност, правилният подход е първият, тъй като не може да се приеме, че е извършено престъпление, когато е нарушена нищожна или незаконосъобразна наредба, правило или мярка, предназначена да предотврати или ограничи разпространението на заразна болест по хората. 

На второ място, нито в закона, нито в заповедите на министъра на здравеопазването имаше дефиниция какво точно представлява карантината. Някои съдилища правилно приеха, че при липсата на такава дефиниция, не може да се приеме, че подсъдимият за нарушаване на карантина, знае какви мерки е длъжен да спазва. Други пък обосноваха осъдителните си присъди с това, че понятието „карантина“ следвало да се разбира в общоупотребимия му смисъл. Това становище, обаче, противоречи на принципите на наказателното право и процес за законоустановеност на престъплението. Съответно, тези осъдителни присъди противоречат на закона. 

На трето място, самите заповеди на министъра на здравеопазването, с които се предвиждаше задължителна карантина бяха незаконосъобразни, поради това, че по недопустим начин дописваха закона – нещо, което не може да се случи с акт на орган на изпълнителната власт, който не притежава законодателна инициатива. 

Накрая, по нито едно от тези дела не може да се докаже по несъмнен начин, че подсъдимото лице е било уведомено за задължението си да не напуска дома си, тъй като в самото предписание такива разпореждания няма. От своя страна, здравните инспектори няма как с достатъчна сигурност да потвърдят, че са изяснили това задължение на конкретния подсъдим. Освен това, голяма част от предписанията се оказа, че са били връчвани от неустановени охранители и дори хигиенисти по летищата, а не от самите здравни инспектори.  

ВАЖНО!!! По сключените споразумения е възможно възобновяване на наказателното дело в 6-месечен срок от постановяването на съдебния акт, с който то е одобрено. 

Нарушаване на карантина след 13.05.2020 г.

По малко по – различен начин стои въпроса за наказателната отговорност за нарушаване на карантина след 13.05.2020 г. Считано от следващия ден влязоха в сила няколко съществени корекции в Закона за здравето. 

Така, предвиди се поставяне под карантина с предписание, издадено от директор на РЗИ и „оправомощено“ от него лице, както и се даде (доста неясна) дефиниция на понятията „карантина“ и  „изолация“. Предвиди се също така и административно наказание за нарушаване на карантина във вид на глоба в размер на 5000 лв. 

Към настоящия момент сравнително малко от образуваните наказателни дела са приключили с присъда, от която и да е инстанция, тъй като поначало наказателният процес продължава относително дълго във времето. 

Сред мотивите на съдилищата за оправдаване на подсъдими за нарушаване на карантина в този период се забелязва един основен аргумент и той е свързан с липсата на каквато и да било обществена опасност на нарушаването на карантина от лице, пристигнало на територията на страната от друга държава и за което липсва основание да се смята, че е болно от COVID – 19 или носи заразата в себе си.  

Други наказателни състави приемат, че макар и обществената опасност в тези случаи да е ниска, то такава все пак съществува. Поради това, прекратяват наказателните производства и изпращат материалите по делото за налагане на административно наказание по реда на Закона за здравето, което е в размер на 5000 лв. 

Именно, обаче, едновременното предвиждане на наказателна и на административнонаказателна отговорност доведе до множество проблеми и неясноти, като доведе до създаване на противоречива съдебна практика по подобни случаи. Така, някои прокурори и наказателни съдебни състави приемат, че при нарушаване на карантина е налице престъпление, други – че е налице административно нарушение, а трети – че изобщо липсва както престъпление, така и нарушение. 

Всъщност, предвиждането на два отделни вида отговорност за едно и също деяние противоречи на стандартите на Европейския съюз, както и на международните стандарти за яснота, предвидимост и достъпност на законовите разпоредби. Този подход противоречи и на основния принцип на наказателното право за законоустановеност на нарушенията и наказанията.  

Следва да се отбележи, че според последователната практика на Европейския съд по правата на човека, „стандартът за законност изисква всички закони да бъдат достатъчно точни, за да се избегне всякакъв риск от произвол и да се позволи на гражданите, ако е необходимо с подходящ съвет да предвидят – до разумна степен предвид обстоятелствата по делото – последиците, до които може да доведе дадено действие“.  

В тази връзка, при съществуващата след 13.05.2020 г. правна уредба на въпросите, свързани с нарушаване на карантина, стандартът за законност не е спазен. Именно, поради тази причина, доколкото поставените под карантина граждани не могат в никаква степен да предвидят последиците от нарушаването ѝ, то само, поради неспазване на стандарта за законност следва присъдите да бъдат оправдателни. 

В заключение

В наказателното и административнонаказателното право, спазването на стандарта за законност, както и на принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания е изключително важно, тъй като именно те формират основната защита срещу държавен произвол. 

Ето защо, при повдигане на обвинение за нарушаване на карантина и/или предаването на обвиняемия на съд, както и при издаване на наказателно постановление за такова деяние, необходимо е своевременно да се организира защитата на подсъдимия/наказания първо, за да се избегне налагането на явно несправедливо наказание и второ, за да се препятства продължаващото създаване на противоречива съдебна практика.   

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на поставените под карантина и средствата им за защита при незаконосъобразни действия на служители на регионална здравна инспекция, можете да намерите в секциите „Извънредно положение“ и „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на специализирана правна помощ по наказателни дела за нарушаване на карантина. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

 

Договорно право

Хазяинът мами със сметките. Какво да правим?

За съжаление твърде често се среща хипотезата, в която хазяинът мами своите наематели, възползвайки се от зависимото им положение. Още по – често това се случва със сметките за ток. Това е възможно, в случаите в които сградата, в която се намира наетото помещение няма Акт 16. При тази ситуация, сградата ще се захранва с промишлен ток.

Подобна ситуация, в която хазяинът мами със сметките, е възможна и тогава, когато сградата все пак е въведена в експлоатация. Но в тези случаи може да не е отворена партида на конкретното помещение и да не е поставен индивидуален електромер. Възможни са и всякакви други манипулации, свързани с неправилно отчитане на сметки.

Тези случаи, за съжаление, не са единици. Ето защо, днес ще поговорим за това как можем да се защитим, в случай че попаднем в такава ситуация.

Накратко за договора за наем

Наемното правоотношение възниква въз основа на договор между равнопоставени субекти. Единият от тях е наемодател (хазяин), а другият – наемател. Двете страни имат както права, така и задължения. Наемодателят е длъжен да предостави една вещ за временно ползване. Наемателят, от своя страна, има задължение да заплаща определена цена. Това са основните задължения по договора за наем.

Второто основно задължение на наемателя, освен заплащането на наемната цена, е заплащането на разходите, свързани с ползването на вещта. Такива са разходи без съмнение са дължимите плащания за ползваните комунални услуги – ток, вода, парно. В обхвата на тези разходи влизат и кабелна/сателитна телевизия и интернет. При последните три категории спор трудно може да възникне. Това е така, тъй като месечната цена е определена предварително в твърда стойност. Тази стойност не подлежи на промяна, според обема на ползваните услуги.

Това, обаче не се отнася до сметките за ток, вода и парно, които се изчисляват въз основа на консумацията. Точно поради тази причина и именно по отношение на тези разходи е възможна хипотезата, в която хазяинът мами своите наематели.

Как да се предпазим?

Преди изобщо да се стигне до обсъждане на въпроса за потенциална недобросъвестност на наемодателя, първо следва да поговорим за това за какво трябва да внимават наемателите при избор на помещение за наемане, за да предотвратят възможността да попаднат на хипотеза, в която хазяинът мами.

На първо място, от изключителна важност при наемането на помещение е да сте напълно сигурни, че сградата има Акт 16. Това е от значение, защото в случай че такъв липсва, това означава, че сградата се захранва с промишлен ток. Съответно няма отворени индивидуални партиди и консумацията на електроенергия се изчислява за цялата сграда. Индивидуалната консумация в този случай се преценява според площта на ползваното помещение. Най – разумно е, в случай че потенциалният наемодател не представи Акт 16 на сградата, да не наемате помещението.

На второ място, случай че по някаква причина нямате друг избор, освен да наемете помещение в сграда без Акт 16, можете да настоявате собственикът да монтира индивидуален електромер за конкретното помещение.

На трето място и в случай че вече сте наели такова помещение, с цел предпазване от измами от страна на наемодателя, Ваше право е да искате:

  1. да Ви бъде предоставена фактурата за ползваната електроенергия за цялата сграда;
  2. документи, удостоверяващи точната квадратура на ползваното от Вас помещение. Така можете сами да изчислите какво количество електроенергия се пада на него.

ВАЖНО!!! Във всички случаи, когато плащате на наемодателя каквито и да било суми (за наем, за сметки и т. н.) е необходимо да изисквате да Ви бъде издадена разписка. Тя трябва да съдържа основанието за плащане (напр. Фактура № ….. / ……… г. от ЧЕЗ Електро България), както и точната сума и точната дата, на която сте платили.

Как да постъпим, в случай че хазяинът мами със сметките

В случай че вече сте наели помещение в сграда, която няма акт 16 и се захранва с промишлен ток, необходимо е на първо място, да изпълните стъпка 2 и 3 по – горе.

Ако, обаче, не разполагате с фактури или пък наемодателят отказва да Ви ги даде, можете да се свържете със съответното електроразпределително дружество, което по клиентски номер или адрес да Ви предостави информация за размера на задълженията.

Възможно е също наемодателят до момента да не е издавал разписки за получените суми. За съжаление, в този случай, доказването на направеното плащане е изключително трудно. Именно, поради това, и особено ако имате съмнение, че хазяинът мами със сметките, задължително е да искате издаването на такива разписки занапред.

Не са редки случаите, обаче, в които наемодателят категорично отказва да издаде разписки за получените суми. Най – често това е възможно тогава, когато се цели укриване на получените от наема доходи. Една разписка за получени суми за комунални услуги във връзка с ползване на имота, обаче, може да разкрие, че такъв доход се получава. В този случай, можете да се обърнете към Националната агенция по приходите за съдействие.

ВАЖНО!!! Във всички случаи, в които наемодателят отказва да издава разписки, но се съмнявате, че плащате повече, отколкото ползвате, е добре предаването на суми да става в присъствието на свидетел, който да потвърди самото предаване, размера на предадената сума, датата на предаване, лицето, което я е предало и лицето, на което е предадена.

В заключение

В съвременните условия на търсене и предлагане на жилища, не представлява особена трудност да се намери помещение под наем на разумна цена с добра локация и добросъвестен наемодател. Ето защо е необходимо потенциалните наемодатели да познават добре своите права като такива. Тази необходимост произтича от факта, че доброто познаване на правата, от които дадено лице може да се ползва, спомага за намаляване риска от злоупотреби по отношение на него.

В крайна сметка, както видяхме в днешната статия, при всички случаи е добре да се избягва наемането на помещение, което не е въведено в експлоатация по съответния ред. И това е така не само, поради факта, че наемателят може по – ефективно да се предпази от измами. В случая е необходимо да се обърне внимание и на още едно обстоятелство. А то е свързано с това, че дори и наемателят да попадне на добросъвестен хазяин, наемането на помещение в сграда, която не е въведена в експлоатация (липсва Акт 16), не е в негова полза, тъй като, както вече споменахме в този случай сметките за ползваните комунални услуги се изчисляват на база площта на помещението.

Така може да се окаже, че наемател на помещение с по – големи размери, който, напр. работи всеки работен ден от 09:00 до 17:00 ч., логично ползва доста по – малко електроенергия спрямо наемател на помещение в същата сграда с по – малки размери, който, обаче е безработен или работи от вкъщи, но пък плаща по – големи сметки.

А в случай че все пак, поради една или друга причина, такова помещение е наето, необходимо е да се предприемат гореописаните стъпки с цел предпазване от измами.

______________________________________________________________________

Други интересни теми в сферата на договорното право можете да прочетете тук.

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява висококвалифицирана правна помощ и защита в областта на договорното право.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Новини, Трудово право

Уволнение в срока за изпитване. Спечелени дела

Законно ли е осъществяването на уволнение в срока за изпитване след допълнително уговорена клауза, която предвижда такъв срок?

Повечето работодатели смятат, че с предвиждането на клауза, съдържаща срок за изпитване в тяхна полза, уволнението на работника или служителя в рамките на този срок е безусловно, неотменимо и във всички случаи законосъобразно. Да се приеме подобно мнение, обаче, би означавало да се допусне злоупотреба с право – нещо, което не може да бъде позволено от Кодекса на труда

В този смисъл е и становището на съдилищата. В днешната статия ще Ви разкажем за две дела, образувани от работници срещу незаконно уволнение в срока за изпитване, които бяха спечелени със съдействието на кантората. 

Незаконно уволнение в срока за изпитване. Казус 1

Нашата клиентка се е намирала в трудово правоотношение с търговско дружество по силата на трудов договор. С допълнително споразумение, подписано 2 години след подписването на трудовия договор, работничката е била преназначена на друга длъжност с клауза „срок за изпитване в размер на 6 месеца в полза на работодателя. 

Със заповед на директора на дружеството е било осъществено уволнение в срока за изпитване. 

В тази ситуация, на първо място, твърдяхме че уговорената с допълнителното споразумение клауза, с която се въвежда срок за изпитване е недействителна. На второ място, оспорихме осъщественото уволнение в срока за изпитване като незаконно, като поискахме клиентката ни да бъде възстановена на работа, както и да ѝ бъде платено обезщетение за оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение в срока за изпитване. 

Решението на съда

На първо място, въпреки изричните указания на съда, ответникът не представи доказателства, въз основа на които да могат да бъдат сравнени трудовите функции на двете длъжности, заемани от ищцата преди спрямо нея да бъде осъществено уволнение в срока за изпитване. Прилагайки принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, съдът прие, че работодателят не е доказал наличието на различия в двете длъжности и поради това обяви клаузата за срок за изпитване за недействителна.  

Въз основа на обявяването на недействителността на посочената клауза, поради противоречие със закона, съдът отмени и осъщественото уволнение в срока за изпитване като незаконно. 

Също така, съдът възстанови незаконно уволнената работничка на работа, осъди работодателя да ѝ плати обезщетение в размер на 6 работни заплати за времето, в което е останала без работа, както и ѝ присъди разноските, сторени за адвокат. 

Недействителна клауза за срок за изпитване. Казус 2

По силата на трудов договор ищцата (работник) и ответника (търговско дружество) са се намирали в трудово правоотношение, като страните са уговорили 6 – месечен изпитателен срок в полза на работодателя. 

С допълнително споразумение трудовият договор е изменен като е променена заеманата от ищеца длъжност и е уговорен нов 6 – месечен изпитателен срок в полза на работодателя. Тъй като, обаче, новата длъжност при същия работодател не се различава от заеманата преди това по безсрочното трудово правоотношение, твърдяхме пред съда, че клаузата, с която страните са уговорили нов 6-месечен изпитателен срок е недействителна.

Решението на съда

Съдът уважи това наше твърдение. 

Съгласно закона за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Нормата е императивна и установява забрана за сключване на втори договор за изпитване между същите страни за осъществяване от работника на същата трудова функция, поради което за установяване недействителността на клаузата от допълнително споразумение, с която е уговорен нов 6 – месечен изпитателен срок, следва да се установи, че макар и с променено наименование, ищецът е продължил да изпълнява трудовите задължения, възложени с първоначалния трудов договор, по който е изтекъл 6 – месечния изпитателен срок.

При съпоставка на приетите по делото като писмени доказателства длъжностни характеристики за заемане на старата и новата длъжност, се установява, че основните трудови функции на двете длъжности се припокриват, макар формално административно да са ситуирани в различни отдели при ответника. 

Поради това, съдът обявява клаузата за недействителна. Ответникът – работодател е осъден да възстанови направените разноски за правна помощ. Тъй като решението не беше обжалвано, към настоящия момент то е влязло в сила. 

Уволнение в срока за изпитване. Спечелени дела 5
Уволнение в срока за изпитване. Спечелени дела 6
Уволнение в срока за изпитване. Спечелени дела 7

________________________________________________________

Още интересни дела, свързани с трудовите права на работниците и служителите, можете да откриете в секцията „Трудово право“.

В секция „Новини“ можете да следите информацията относно спечелените дела на Адвокатска кантора „Петкова“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по трудови дела при съкращаване на щата, дисциплинарно уволнение, уволнение в срока за изпитване, уволнение по време на неплатен отпуск, уволнение по време на майчинство и уволнение по време на болничен. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Наказателно право

Разпространение на наркотици. Защита при повдигнато обвинение

Възможността за разпространение на наркотици, както и техните аналози, подобно на тяхното притежание, според българското законодателство е поставена в зависимост от получаването на съответно разрешение от компетентен държавен орган. Осъществяването на разпространение на наркотици без такова разрешение, както и притежанието на такива вещества с цел разпространение без надлежно разрешение, е въздигнато от закона като престъпление. 

Всъщност, образно казано разпространение на наркотици със съответно разрешение е възможно само при осъществяване на търговска дейност с наркотични вещества или лекарствени продукти, съдържащи такива вещества. Лицензията се издава в полза на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, при условие че дейностите с наркотични вещества, както и с лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества се извършват под ръководството на магистър – фармацевт. 

Търговията с наркотични вещества, както и с лекарствени продукти, съдържащи такива е възможна само по отношение на високорисковите вещества, разрешени за употреба в хуманитарната и ветеринарната медицина и на рисковите вещества. Това означава, че във всички случаи притежанието и разпространението на марихуана, амфетамини, метаамфетамини, кокаин, хероин и др. под. във всички случаи е забранено от закона и се наказва като престъпление. 

Изключение от горното правило е възможно само, когато изброените наркотици са в ограничени количества, използват се за медицински, научни и лабораторни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане на работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества. В този случай е необходимо разрешение, а притежанието на наркотици без такова разрешение е административно нарушение, което се наказва с глоба от 2 000 до 5 000 лв. 

В днешната статия ще разгледаме въпросите, свързани с престъпно държане на наркотични вещества с цел разпространение, както и с разпространение на наркотици. 

Наказания за притежание на наркотични вещества с цел разпространение и за разпространение на наркотици

Наказателният кодекс определя две възможни форми на деяния, наказуеми с предвидените наказания за разпространение на наркотици. 

Първото изпълнително деяние, което подлежи на наказване е държането на наркотични вещества с цел разпространение. Предвидените наказания са, както следва:
1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози – лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева;
2. за рискови наркотични вещества или техни аналози – лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. 

Второто изпълнително деяние, което подлежи на наказване е разпространение на наркотични вещества. Предвидените наказания са, както следва:
1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози – лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева;
2. за рискови наркотични вещества или техни аналози – лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. 

ВАЖНО!!! Държането с цел разпространение, както и разпространението на наркотични вещества са тежки престъпления по смисъла на закона. Макар и да не се предвижда задължително участие на защитник, то е желателно с цел осигуряване на максимална защита на правата на обвиняемия. Предвид факта, че разглежданите престъпления разкриват сериозни процесуални особености, препоръчително е ангажирането на опитен адвокат по наказателно право в областта на престъпленията, чийто предмет са наркотични вещества. 

 

Защита при повдигнато обвинение за притежание на наркотични вещества с цел разпространение и за разпространение на наркотици

Законодателят не случайно разделя изпълнителните деяния на „държане с цел разпространение“ и на „разпространение на наркотици“.  В първия случай разпространението все още не се е случило, но е налице такава особена цел, а във втория случай са предприети действия по достигане на наркотика до крайния потребител. Смисълът на тази диференциация се свежда до необходимостта от наказателно преследване на всички форми на разпространение на наркотици, независимо дали те са на етап намерение или вече се осъществяват.  

Основният критерий за преценка дали е налице държане с цел разпространение или държане за лична употреба е количеството на откритите наркотични вещества. Нито законът, нито задължителната съдебна практика определят граници, в рамките на които да се приеме, че наркотичните вещества се държат за лична употреба или с цел разпространение. Този въпрос се решава за всеки конкретен случай. 

Количеството открити наркотични вещества е от съществено значение за квалификацията на деянието, тъй като, както беше отбелязано по – горе, държането на наркотици с цел разпространение се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. При държане на наркотични вещества за лична употреба, когато деянието не съставлява маловажен случай, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. 

[Маловажен случай е налице, когато откритите количества наркотични вещества са пренебрежимо малки]. 

Пример с казус от кантората:
При полицейска проверка на автомобила на млад мъж са открити около 3 гр. суха зелена листна маса, която при полевия тест дава положителен резултат за марихуана. Мъжът е задържан. 

Извършено е претърсване в жилище, в което се смята, че мъжът пребивава, но то не е негова собственост. В жилището са намерени около 200 гр. марихуана, разпределена в полиетиленови пликове от по 1 гр. и 2 гр. 

На мъжа е повдигнато обвинение за държане на наркотични вещества с цел разпространение. По делото е приложен договор за наем на жилището, в което са открити 200 гр. марихуана, който се твърди, че е иззет при претърсването. В протокола от това действие, обаче, този договор не е посочен като открит и иззет. Налице е съществено процесуално нарушение, тъй като по делото е приложено доказателство, което не е събрано по надлежния ред и поради това е негодно. Договорът за наем се изключва от доказателствения материал. В тази връзка не може да се докаже по несъмнен начин дали откритото наркотично вещество е било притежание именно на обвинения мъж, на неговия съквартирант или на неговия хазаин. 

Така, процесът приключи с осъждане на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение беше отложено за три години (условно осъждане) за обикновено притежание на наркотични вещества – 3 гр. марихуана, открити в автомобила му.  

Друг пример с казус от кантората: 
Полицейски служители твърдят, че са получили „оперативна информация“ за разпространение на наркотици, извършвано от млад мъж. При обход на града установяват мъжа, заедно с три други лица пред учебно заведение. Според получената „оперативна информация“ в района на посоченото учебно заведение поначало се извършва дейност по разпространение на наркотици. 

В близост до групата от хора на земята, полицейските служители откриват голям полиетиленов плик, в който има други по – малки пликове със следното съдържание: 11 плика с по 1 гр. марихуана; 4 плика с по 2 гр. амфетамини и 1 плик с 3 гр. кокаин, като твърдят, че докато са се приближавали, са забелязали мъжа да изхвърля големия плик. Той е задържан за 24 часа. 

Повдигнато е обвинение за разпространение на наркотици. В хода на досъдебното производство не успяват да се съберат достатъчно безспорни доказателства, че именно обвиняемият е изхвърлил плика, тъй като това обстоятелство се потвърждава единствено от показанията на двама полицейски служители без да са налице каквито и да е други данни за това. Производството беше прекратено.   

В заключение

Посочените по – горе примери са само малка част от практиката, но са достатъчни, за да се разбере същността на престъпленията, свързани с притежание и разпространение на наркотици. Също така, не са малко и случаите, в които наркотичните вещества, които са били открити у „извършителите“ са подхвърляни с неизвестна цел. 

Дори и случаят да не е такъв и да не става въпрос за „скалъпено“ обвинение, а за реално извършено деяние, правилната и навременно предприета защита значително увеличава възможността за налагане на по – леко наказание. 

____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на обвиняемите и подсъдимите в наказателния процес, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.  

Адвокатска кантора „Петкова“разполага с опитни специалисти, които предоставят правна помощ и защита при повдигнато обвинение за притежание или разпространение на наркотици. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел.: +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com 

Административно право

Неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС. Глоби и защита

Законът за данък върху добавената стойност урежда случаите, в които данъчно задължените лица имат задължение за регистрация по ЗДДС. За неизпълнението на това задължение се налагат глобите, предвидени в закона. 

В днешната статия ще разгледаме именно случаите, в които данъчно задължените лица имат задължение за регистрация по ЗДДС, както и възможна ли е защитата срещу наложени наказания за неизпълнение на такова задължение. 

В кои случаи е налице задължение за регистрация по ЗДДС?

Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

 

В така цитираната правна норма, законът изрично предвижда какво се включва и не се включва в облагаемия оборот, във връзка с предвиденото задължение за регистрация по ЗДДС.

 

В ЗДДС също така изрично е определено и понятието за „данъчно задължено лице“. По смисъла на този закон е предвидено, че „данъчно задължено лице“ е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.“

 

Съгласно така установената законова разпоредба данъчно задължено лице е всяко лице, независимо от това дали извършва независима икономическа дейност като физическо лице и/или като търговец и/или търговско дружество по смисъла на ТЗ.

 

В закона изрично е определено и какво е независима икономическа дейност. Същата представлява по смисъла на ЗДДС дейност на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.“

 

При съблюдаването на изискванията за спазване на задължение за регистрация по ЗДДС, контролният орган в лицето на НАП може да издава наказателни постановления, като съгласно закона „данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.“

 

Тези наказания подлежат на обжалване в 7-дневен срок от деня на получаване на наказателното постановление, с което се налага санкцията за неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС. 

Случай от практиката

Едно физическо лице, за период от 12 последователни месеца изпраща стоки чрез използване на куриерски услуги, получавайки за така предоставените стоки сума пари, която е представлявала цената на тези стоки.

 

Съгласно законоустановените изисквания тези действия представляват независима икономическа дейност. Чрез нейното осъществяване даденото физическо лице попада в обхвата на понятието за „данъчно задължено лице“. Съответно, когато достигне оборот от 50 000 лв. от тази дейност за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, то следва да изпълни своето задължение за регистрация по ЗДДС.

 

По отношение на конкретния случай, обаче следва да се отбележи, че изпращането на стоки и получаването на продажната цена за всяка изпратена по куриер стока, това физическо лице не е осъщестявало самостоятелно за себе си, а в изпълнение на своите трудови задължения и длъжностна характеристика. Същото е имало сключен трудов договор и е действало като пълномощник на съответното търговско дружество – негов работодател.

 

Тези факти и обстоятелства не са отчетени от страна на контролния орган – НАП и във връзка с констатирано от негова страна неспазване на законоустановеното задължение за регистрация по ЗДДС е издадено наказателно постановление и му е наложена глоба в размер на 5 000 лв.

 

Така наложеното наказание е оспорено пред съда в законоустановения срок. 

Съдът отменя глобата, наложена за неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС

От събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е изпращал чрез куриерска фирма стоките, от продажбата на които се поддържа в НП, че е формиран облагаемият оборот, надвишаващ 50 000 лв. за проверявания период, както и това, че той е получавал сумите от продажбата на стоките. В хода на производството пред АНО обаче, той е посочил, че е правил това от името и за сметка на своя работодател. 

 

Още в хода на производството пред АНО е било установено, че действително наказаното лице през конкретния период е бил в трудово правоотношение с  конкретно дружество, като същият е представил  и пълномощно, с което представляващият дружеството го е упълномощил, от името и за сметка на дружеството да приема и изпраща пратки чрез куриерски фирми, свързани с дейността на фирмата, а именно: автомобилни гуми, авточасти, джанти и други, както и да приема и плаща суми, свързани с изпращането и получаването на пратки по куриерски фирми. 

 

Въпреки това, незаконосъобразно доказателствената тежест да докаже, че изпращайки процесните куриерски пратки и получавайки плащанията за тях е действал от името и за сметка на дружеството, а не от свое име е прехвърлена на жалбоподателя. Това доказване е станало, както бе посочено по-горе чрез посочване от него на дружеството, в което е работил и представяне на пълномощно от неговия управител, с което е упълномощен да извършва тези действия от името и за сметка на дружеството – работодател. 

 

АНО е приел, че тези доказателства не са достатъчни и след като не са били представени от жалбоподателя такива от които категорично да се установява, че реализираните обороти са били от името и за сметка на дружеството  – работодател на жалбоподателя и след като не е доказал и начина на предаване на сумите на дружеството  и тяхното счетоводно отразяване в това дружество, е направен извод за извършено административно нарушение, като е прието, че процесният оборот е реализиран от наказаното лице, в качеството му на физическо лице. 

 

Съдът, обаче, счита че тези доказателства са напълно достатъчни и приема, че не е налице неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС. 

 

______________________________________________________


Още интересни теми, свързани с административнонаказателната отговорност и защитата срещу наложени глоби за извършени административни нарушения, можете да намерите в секцията 
„Административно право“.

 

 

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по административни и административнонаказателни дела. 

 

 

За контакт:

работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207

тел. 0885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com