Новини, Принудително изпълнение

Давност на задължение. Спечелено дело

Със съдействието на кантората беше спечелено поредното дело за отпадане по давност на задължения, за което беше образувано изпълнително дело. 

Отпадане по давност на задължения - казусът

Доверителят ни имаше задължения в размер на почти 40 000 лв., за което срещу него е било образувано изпълнително дело през 2006 г. при един съдебен изпълнител, а впоследствие делото е било прехвърлено към друг. Почти през цялото време от 2006 г. до момента на завеждане на делото по реда на Гражданския процесуален кодекс през 2020 г. взискателят е поддържал изпълнителния процес или като е правил искания за извършване на изпълнителни действия, или като е възлагал на съдебния изпълнител да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество. 

Тъй като материалният интерес е относително висок, съответно високи са и държавните такси, за да защитим максимално добре интереса на доверителя ни без същевременно да го натоварваме финансово, преценихме, че ще заведем дело за отпадане по давност на задължения чрез предявяване на иск само за част от сумата. Целта на този иск е, ако делото бъде загубено, това да не доведе до големи финансови загуби, а ако бъде спечелено – да обезпечи с достатъчна сигурност връщането на направените разноски и по иска за останалата част от задължението. 

В случая, доколкото така заведеното дело приключи в полза на доверителя ни, при завеждане на иска за отпадане по давност на задължения в останалата им част, той също ще бъде в негова полза. 

Решението на съда по заведеното дело за отпадане по давност на задължения

В конкретния случай ответникът призна иска и съдът постанови решение въз основа на това признание. Целта на дружеството – кредитор беше да не бъде осъдено за възстанови направените за воденото на делото разноски с аргумента, че не е дало повод за завеждането му. 

Съдът с решението си призна за установено, че дружеството – ответник не разполага с вземане спрямо доверителя ни, но въпреки това го осъди да възстанови направените разноски. Аргументите му са, че макар и да признава иска, ответникът, с поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като въпреки изтеклата погасителна давност на задължения, които доверителят ни е имал към него, то е продължило да поддържа изпълнителния процес. Съответно, единствената възможност на длъжника е била да заведе отрицателен установителен иск пред съда, с който да иска да се признае за установено погасяването на задължението му по давност. 

Следва да се отбележи, че в съдебната практика и правната наука се приема, че признанието на иска е неоттегляемо. 

Решението на съда е публикувано по – долу.

Давност на задължение. Спечелено дело 1
Давност на задължение. Спечелено дело 2

____________________________________________________________________

Още интересни казуси от работата на кантората, можете да откриете в секцията „Новини“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя правна помощ във връзка с отпадане по давност на задължения и осъществява защита и представителство по изпълнителни дела. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Вещно право

Право на ползване. Същност и защита

Когато говорим за право на ползване на имот следва да се има предвид, че този термин се използва с различни значения. С него се обозначава едно от вещните права върху чужда вещ. Този термин се употребява и в облигационното право, например в Закона за задълженията и договорите, където се постановява, че „с договора за наем наемодателят предоставя на наемателя една вещ за временно ползване“.

По отношение на установеното право на ползване на имот, като вид вещно право, следва да се има предвид, че общата му правна уредба се съдържа в Закона за собствеността.

Същност и съдържание на установеното от закона право на ползване на имот

Съгласно Закона за собствеността „правото на ползване, включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добивите от нея, без тя да се променя съществено“.

Иначе казано, правото на ползване на имот представлява ограничено вещно право, чрез което се предоставя правната възможност едно лице да използва чужда вещ съобразно нейното предназначение и да получава добивите от нея, без да я променя съществено. Важно е да се обърне внимание по отношение на факта, че като един от видовете ограничено вещно право, то съдържанието на законоустановеното право на ползване на имот се състои от отделни правомощия.

Важен акцент при правото на ползване на имот е, че за разлика от правото на собственост, то е срочно. 

Коментираното право също така е неотчуждимо, тъй като се учредява в полза на конкретно лице, т.е. с оглед на неговата личност. В случай, че лицето, в чиято полза е учредено право на ползване на имот почине, то се погасява, тъй като е ненаследимо.

Съдържанието на правото на ползване се изразява в правата и задълженията на  ползвателя. Съгласно Закона за собствеността, това са:

1. Правото да се упражнява фактическата власт върху дадена вещ: това правомощие е необходимо, с оглед на факта, че за да се използва дадена вещ, то фактическата власт върху нея следва да бъде предадена на ползващото лице. Това означава, че правомощието „владение“ е съществен елемент от съдържанието на правото на ползване;

2. Правото да се ползва вещта и да се получат добивите от нея: най-общо казано това правомощие се изразява в извличане на полезните свойства на вещта, като законът не посочва изрично какви са начините за използване на вещта, а само границите, обема на това правомощие, а именно според нейното предназначение. Меродавно е предназначението на вещта към момента на учредяване на право на ползване на имот. Последващо изменение е допустимо, но в разумни граници, без вещта да се променя съществено.

3. Учреденото право на ползване на имот съдържа в себе си и други правни действия. 

Съгласно закона ползвателят може да отдава под наем чуждата вещ, в заем за послужване и др. Тези сделки по същността си представляват сделки на управление, а не на разпореждане и са допустими при наличие на учредено право на ползване на имот. Точно обратно стои въпросът със сделките, които представляват сделки на разпореждане, като например: ипотеката и залога.Същите съобразно законовите изисквания са недопустими, тъй като ползвателят не може да отчуждава своето право.

Правомощията, които съставляват ограниченото вещно право на ползване на имот, а именно правото да се използва вещта и да се получават добивите от нея са ограничени и във времето, и в начина на упражняването им. Това е така, защото законът съдържа изричното изискване вещта да не бъде променяна съществено. Следва да се има предвид, че ползвателят не отговаря за овехтяването и изхабяването на вещта.

С учредяването на право на ползване на имот възникват правоотношения между лицето, което го е учредило и ползвателя. Част от тези отношения се свеждат до това, че като вид вещно право, правото на ползване е абсолютно и противопоставимо на всички трети лица. То може да бъде противопоставено дори и на собственика на вещта, който е учредил върху същата право на ползване на имот.

Също така, по повод учреденото право на ползване на имот могат да възникат отношения, които да имат облигационен характер, а не вещен такъв, като например собственикът да предаде владението върху вещта на ползвателя, да съдейства за защитата на вещта, върху която е учредено право на ползване.

Съгласно закона, ползвателят има задължението да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване. Тук следва да се отбележи, че всички тези разноски представляват необходими разноски.

Друг вид разноски, които ползвателят следва да заплати по повод използването на дадената вещ са т. нар „подобрения“.

Също така, видно от цитираната разпоредба, ползвателят на вещта следва да заплати и разноските свързани със заплащане на данъци и такси. По смисъла на данъчните закони, данъчно задължено лице е собственикът, но Законът за собствеността ги възлага в тежест на ползвателя (напр. данък сгради, такса смет и др.).

Следва да се отбележи, че Законът за собствеността изрично предвижда, че задължение на ползвателя е да застрахова вещта и да заплаща разноските свързани със застраховката.

Специфика на ограниченото вещно право на ползване на имот, също така е, че собственикът на вещта, върху която е учредено то, не упражнява фактическата власт върху вещта лично, а чрез ползвателя. Това е и причината, поради която на ползвателя му се вменява задължението да съобщава на собственика за всяко посегателство върху вещта. В случай, че не изпълни това си задължение, ползвателят ще носи отговорност за изплащане на обезщетение за вредите, които са настъпили от неговото бездействие.

Друго задължение на ползвателя е да върне вещта след прекратяване на учреденото право на ползване на имот и то в състоянието, в което тя се е намирала към момента на нейното предване. Но разбира се, следва да се отчете и овехтяването или изхабяването, които настъпват при използването на вещта.

Учредяване и прекратяване на право на ползване на имот

Ограничено  вещно право на ползване на имот може да се учреди по един от установените от закона начини, а именно: „вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват с правна сделка по давност, или по други начини, определени от закона“.

Казано иначе, право на ползване на имот като вид вещно право може да се учреди с договор за учредяване право на ползване или като отделна клауза в такъв договор.

В практиката съществуват и случаи, при които правото на ползване може да се учреди чрез административен акт. Такъв пример се съдържа в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където се посочва, че: „Министърът на земеделието, храните и горите или оправомощени от него лица и общинските съвети могат да предоставят на гражданите безвъзмездно правото на ползване от държавния или общинския поземлен фонд върху слабопродуктивни земи и върху земи в обезлюдени райони, определени от Министерския съвет. Лицата, обработвали предоставената им земя повече от десет години, могат да придобият безвъзмездно правото на собственост по решение на общинския съвет, а когато се придобива правото на собственост върху земя от държавния поземлен фонд – със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.“

Право на ползване на имот може да възникне в следствие на конститутивни съдебни решения или по давност.

Прекратяването на право на ползване на имот също е уредено в закона. Така, то може да се прекрати с уговорения срок, със смъртта на ползвателя, с погиване на вещта, върху което то е учредено или когато не е упражнено в продължение на 5 години от неговото учредяване.

Защита на нарушено право на ползване върху имот

Доколкото често пъти с посегателствата върху учредено право на ползване върху имот се посяга и върху правото на собственост, ползвателят разполага с възможност да защити своето право по съдебен ред, като иска прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си. По същия начин може да бъде защитено правото и спрямо собственика, ако нарушението произлиза от него. 

_____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата, задълженията и защитата на права върху имоти, можете да откриете в секцията „Вещно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при изготвяне на договори за учредяване и прехвърляне вещни права върху движими и недвижими имоти, както и защита при нарушения на право на собственост и право на ползване върху имот. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Семейно и наследствено право

Съпружеска имуществена общност. Как се прекратява?

Възможностите за уреждане на имуществените отношения между съпрузите са уредени от Семейният кодекс, който урежда три различни режима – общност, разделност и брачен договор. 

Режимът на съпружеска имуществена общност се прилага в уреждането на имуществените отношения между съпрузите съществува във всички семейни кодекси, действали на територията на страната от Освобождението до момента. Той се прилага във всички случаи, в които съпрузите не са избрали някоя от другите уредени от закона възможности. 

И тъй като режимът на съпружеска имуществена общност е най – често срещан в практиката, то именно той ще бъде предмет на днешната статия.

Същност на понятието "съпружеска имуществена общност"

При действието на режима на съпружеска имуществена общност, правата върху движимо или недвижимо имущество, които съпрузите са придобили по време на брака, принадлежат общо и на двамата. Условието е да бъде налице съвместен принос, който се предполага до доказване на противното. Тоест, съпругът, който твърди липса на принос на другия съпруг при придобиване на имуществото, следва да го докаже. 

Важно! Съвместният принос може да се изрази по различни начини, като влагането на средства е само един от тях. Съвместен принос в придобиването на имуществото, което е обща собственост на двамата съпрузи, е налице и при полагане на грижи за децата и работа в домакинството. 

Важно! Законът предвижда определена и изрично определена категория лица, които могат да имат претенции пред съд за липса на съвместен принос. Това са съпругът (по време на брака или след неговото прекратяване) или наследник на починал съпруг.

При режима на съпружеска имуществена общност, няма значение чие име е вписано в документа на собственост на конкретното имущество. 

Общата собственост възниква по силата на закона, като основанието за това е действащият между съпрузите режим на съпружеска имуществена общност. 

Тази обща собственост има някои отличителни черти от обикновената съсобственост. На първо място, конкретните дялове на съпрузите са неопределени. Същите, при необходимост, могат обаче да бъдат определени. Това може да възникне при желание за прекратяване на режима на съпружеска имуществена общност и преминаване към режим на разделност или към сключване на брачен договор. 

Всеки от съпрузите има равни права на владение, управление и разпореждане с общото имущество, но през времетраенето на брака никой от двамата няма възможност да се разпорежда с дяла, който би получил при прекратяването на режима на съпружеска имуществена общност. 

Общата собственост се разпростира само до придобитите вещни права по време на валидно сключен граждански брак. 

Важно! За валидно сключен се счита и унищожаемият брак. Съответно и при него съпружеската имуществена общност ще се прилага до момента на неговото унищожаване по съответния ред. 

Важно! Кои права са вещни? 
Това са правото на собственост върху движимо и недвижимо имущество, право на ползване, право на строеж, пристрояване и надстрояване. Вещни права са и сервитутните права.

Важно! Паричните влогове не са включени в действаща съпружеска имуществена общност.  

Прекратяване на съпружеска имуществена общност

Законът предвижда няколко възможности за прекратяване на съпружеска имуществена общност. Общите основания за това са смърт на единия съпруг, развод и унищожаване на брака. 

Семейният кодекс позволява и вариант, в който съпружеска имуществена общност да бъде прекратена по време на действието на брака. Това става с промяна в режима на имуществените отношения на съпрузите. В този случай те могат да изберат режим на разделност или да сключат брачен договор. 

При избор на режим на разделност, имуществото, придобито по време на брака става лична собственост на съответния съпруг.

При сключването на брачен договор, съпрузите могат да уредят решението на следните въпроси:
1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;
2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
3. начините на управление и разпореждане с имущество, вкл. и със семейното жилище;
4. участието на страните в разходите и задълженията;
5. имуществените последици при развод;
6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
7. издръжката на децата от брака;
8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на Семейния кодекс. 

 

Имуществената общност може да бъде прекратена и по съдебен ред, ако важни причини налагат това. Кои причини са „важни“ се преценява с оглед на всеки конкретен случай. 

Законът предвижда и някои специални основания, въз основа на които може да бъде прекратена съпружеска имуществена общност. 

Първото такова основание е, когато за личен дълг на единия съпруг принудителното изпълнение е насочено към вещ, включена в съпружеска имуществена общност. В този случай прекратяването засяга само тази вещ. Прекратяване по отношение на определена вещ настъпва и когато тя бъде включена в предприятието на съпруга  – едноличен търговец.

 

Второто такова основание възниква при влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг – едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.

В заключение

В общия случай, последицата от прекратяване режима на съпружеска имуществена общност е, че съсобствеността се трансформира от бездялова в дялова. Дяловете се смятат за равни до доказване на противното. Това може да стане, например, чрез оборване на презумпцията за съвместен принос. Както бе отбелязано по – горе, тежестта за доказване лежи у съпруга, който твърди липсата на такъв принос. 

________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с отношенията, правата и задълженията в рамките на семейството, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при развод, промяна на законовите режими за уреждане на имуществени отношения между съпрузи, изготвяне на брачни договори, медиация, водене на дела за издръжка, както и за определяне на режим на лични отношения с родените от брака деца и др. 

 

За контакт:

работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3, 
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Наказателно право

Причиняване на ПТП. Последици и защита

Нарушаването на правилата за движение по пътищата често води до причиняване на ПТП. В някои случаи виновният водач може да понесе единствено административно наказание под формата на глоба и отнемане на книжката. В други случаи, обаче, за причиняване на ПТП се носи наказателна отговорност, като в зависимост от настъпилия резултат, наказанията варират от „пробация“ до „доживотен затвор“.  

В днешната статия ще поговорим по – подробно именно за т.нар. „транспортни престъпления“, свързани с причиняване на ПТП, както и ще дадем примери от практиката. 

В кои случаи при причиняване на ПТП се носи наказателна отговорност?

В повечето случаи на нарушаване на правилата за движение, вследствие на което се е стигнало до причиняване на ПТП, на виновния водач се налага глоба по правилата за налагане на административни наказания. 

Наказателният кодекс, обаче, предвижда няколко случая на причиняване на ПТП, при които се носи наказателна отговорност за извършено престъпление. 

Значителни имуществени вреди, настъпили в в резултат на причиняване на ПТП

При нарушаване на правилата за движение по пътищата е възможно да се стигне до причиняване на ПТП, от което да възникнат значителни имуществени вреди. Тези вреди могат да се отнасят както до държавно и общинско, така и до частно имущество. 

Пример [!] При шофиране с превишена скорост, водач изпуска завой и се удря в електрически стълб. От удара стълба пада, вследствие на което е повредена електропреносната мрежа. Имуществото е държавно или общинско. При извършване на същото нарушение е възможно ударът да бъде в частен имот или в паркиран автомобил, в който няма хора или те не са пострадали. В последният случай, имуществото е частно. 

За да се прецени дали конкретно причинените имуществени вреди са „значителни“, следва да се направи сравнение между причиненото увреждане на конкретното имуществено и неговата стойност. В тези вреди се включват разходите за пълното възстановяване на увреденото имущество, изчислени по пазарни цени на дребно. Когато повреденото имущество не подлежи на възстановяване и ремонт, преценката на неговата стойност се прави по пазарни цени на дребно, като се отчете овехтяването му, а когато е унищожен автомобил – следва да се приспадне и стойността на частите, които могат да бъдат използвани от собственика. 

Минималният размер на значителната вреда е не по – малко от хиляда лева. 

За това престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години, ако деянието е умишлено и „лишаване от свобода“ до една година или пробация, ако деянието е извършено по непредпазливост. Във втория случай и според конкретните обстоятелства е възможно съдът да освободи виновния за причиняване на ПТП водач от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание, ако до приключване на делото възстанови причинените щети.  

В случай че не се установи значителност на причинените имуществени вреди, деянието не е престъпление, а административно нарушение. 

Средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица в резултат на причиняване на ПТП

Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. 

Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота, загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило от белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. 

Пример [!] При отнемане на предимство настъпва удар между два автомобила, вследствие на което пътник в един от автомобилите (различен от виновния водач) е със счупен крак (средна телесна повреда). 

За това престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от три до дванадесет години, когато е умишлено. Когато деянието е извършено по непредпазливост, наказанието за причинена тежка телесна повреда е „лишаване от свобода“ до четири години, а при причинена средна телесна повреда – „лишаване от свобода“ до три години или пробация. 

Настъпване на смърт като резултат от причиняване на ПТП

Настъпването на смърт при причиняване на ПТП е най – тежкият възможен резултат при това престъпление. 

Предвидените наказания са, както следва:
1. когато деянието е умишлено – „лишаване от свобода“ от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи – от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор;  
2. когато деянието е извършено по непредпазливост – „лишаване от свобода“ от две до шест години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от три до десет години. 

При този престъпен резултат трябва да се отбележат два важни особености. 

Първата особеност е свързана с това, че настъпилата смърт следва да се намира в пряка причинно – следствена връзка с осъщественото причиняване на ПТП. Така, ако пострадалият е починал, вследствие на увреждане, което е активирало стара травма, то тогава няма да се носи наказателна отговорност за настъпилата смърт, а за реално причиненото увреждане. 

Втората особеност е свързана с понятието „особено тежък случай“. Законът смята, че такъв е налице, когато извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Конкретизацията става за всеки отделен случай според данните по него. 

ВАЖНО!!! Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употребата на наркотични вещества или техни аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека, наказанието е: 
1. при тежка или средна телесна повреда – лишаване от свобода от една до шест години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от две до десет години;
2. при смърт – лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от пет до двадесет години. 

ВАЖНО!!! Поведението на пострадалия от ПТП пешеходец, когато той също е нарушил правилата за движение по пътищата се отчита винаги като смекчаващо отговорността обстоятелство, т.е. води до по – леко наказание. Разбира се, виновното поведение на пешеходеца подлежи на доказване в рамките на процеса. 

ВАЖНО!!! По – леко наказание се налага на водач, по чиято вина е настъпило причиняване на ПТП, който е направил всичко възможно, за да помогне на пострадалия. Така например, той може да откара пострадалия в болница незабавно след настъпването на ПТП. След като го откара в болница, обаче, необходимо е да се върне на местопроизшествието и да изчака идването на контролни органи. 

В случай че виновният водач не се върне на местопроизшествието по неуважителни причини (напр. той самият да е имал нужда от медицинска помощ), тогава ще се приеме, че е избягал от местопроизшествието и ще се приложи по – тежко наказуемият състав. Оказаната помощ на пострадалия ще се цени единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство. 

В заключение

Както видяхме по – горе, транспортните престъпления разкриват редица сериозни особености. В зависимост от конкретните факти по случая и качеството на осъществената защита, може да бъде наложено по – леко или по – тежко наказание. 

________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата на обвиняеми и подсъдими за извършени престъпления, можете да откриете в секцията „Наказателно право“.   

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при причиняване на ПТП, като осъществява защита по отношение на виновни водачи, както и по отношение на пострадалите или техните близки. 

Вещно право

Имот с много наследници. Как да постъпим?

Българското законодателство, чрез Закона за собствеността, предвижда възможност един имот да бъде собственост на множество лица. Едновременно с това, Законът за наследството повелява, че идеалните части на починал съсобственик стават собственост на неговите наследници. По този начин се получава така, че е налице един имот с много наследници, като някои от тях изобщо не се интересуват от него и не полагат грижи за поддръжката и подобряването му, но и не желаят да изкупят частите на другите съсобственици, които предпочитат да не притежават въпросния имот. 

Така постепенно възниква въпросът кой е най – добрият начин да се реши проблема със собствеността на част от имот с много наследници. Именно на него ще отговорим в днешната статия, като ще дадем и примери от практиката на кантората. 

Делба на имот с много наследници

Един от начините за прекратяване на съсобствеността при наличието на имот с много наследници е делбата, която може да бъде доброволна или съдебна. До втория случай се стига, когато между съсобствениците не може да се постигне съгласие относно разделянето на общото имущество. 

Когато се дели недвижим имот, това става задължително с договор, който подлежи на нотариално заверяване. Важно е да се отбележи, че делба може да се извърши дори и когато между съсобствениците има противна уговорка. 

Доброволната делба е по – лесният, удобен и евтин начин за прекратяване на съсобствеността. За да може да бъде осъществена, обаче, необходимо е да е налице съгласие между съсобствениците относно конкретните части от имота, които всеки съделител ще получи. 

Често пъти, обаче, такова съгласие липсва и е необходимо да се пристъпи към осъществяване на съдебна делба. 

Тя се извършва по реда на гражданското процесуално право и в нея следва да участват всички съсобственици. Процедурата се провежда в рамките на две фази, като с решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася между кого и за кои имоти следва да се извърши тя. Съдът определя и частите на всеки от съделителите. След това се изготвя разделителен протокол и се призовават страните за теглене на жребий. По този начин се определя кой от съделите коя конкретна част от имота ще получи. 

Двете описани по – горе процедури могат да се използват само, ако съответният имот с много наследници е поделяем. 

Когато, обаче, имотът не може да бъде разделен, съответно не може да се поставен в един от дяловете, имотът се изнася на публична продан. И макар съделителите да имат право да участват в наддаването в публичната продан, този метод е изключително неудобен, тъй като в повечето случаи продажбата става бавно и на цена, много по – ниска от пазарната. 

Имот с много наследници. Как да постъпим? 3

Продажба на имот с много наследници

Горепосоченият проблем може да бъде преодолян много лесно и ефективно, когато всички съсобственици вземат решение заедно да продадат общия имот с много наследници. Дори и някои от съсобствениците да не желаят да проявят необходимата активност, тяхното съгласие може да бъде получено чрез осъществяване на преговори от упълномощен посредник – адвокат по имотно право

Важно е да се отбележи, че не може да бъде извършена валидна продажба без да е налице съгласието на всички съсобственици. Това е така, поради две причини.

Първата е, че макар и продажбата на чужда вещ да не е нищожна, тя не може да породи своя ефект, най – вече поради факта, че от чисто практическа гледна точка няма да има нотариус, който да се съгласие да изповяда сделката в този вид.

Втората е, че ако бъдат продадени частите само на съсобствениците, чието съгласие е получено, то продажбата на тези части на трето лице, ще бъде недействителна, ако те не са му предварително предложени за изкупуване при същите условия, при които са предложени на третото лице – купувач. 

В случай че е осигурено съгласието на всички съсобственици, винаги е препоръчително по самата сделка да бъде упълномощен само от един от тях или всички заедно да упълномощят  посредник – адвокат по имотно право, който да проведе целия процес. 

Самото осъществяване на продажбата на имот с много наследници не разкрива сериозни особености спрямо обикновената продажба на имот с един или двама собственици. 

 

Казус от кантората

С нас се свързаха двама от наследниците на къща, намираща се в български планински курорт, върху която право на собственост имаха общо осем души. 

От тях, само двамата, които се свързаха с нашата кантора, имали желание да поддържат имота, който в противен случай е щял да се разпадне напълно. Те били и тези, които го ползват сравнително често. Сред останалите шестима съсобственици, трима ползвали имота от време на време, но с твърдението, че нямат излишни пари, отказвали последователно да участват в обикновените ремонти, от които имота се нуждае (напр. ремонт на покрива, на верандата и др.). Последните трима изобщо не се интересували нито от ползването на имота, нито от участие в разходите за него, но и не искали да се откажат от собствеността.

Двамата ползващи имота съсобственици дори бяха поискали да изкупят частите на останалите, но те бяха отказали да продават. Едновременно с това, не беше възможно осъществяване нито на доброволна, нито на съдебна делба, тъй като се касаеше за единен имот, който нямаше как да бъде поделен на осем равни части.  

Ситуацията, която на пръв поглед изглеждаше безизходна, включително и поради факта, че част от съсобствениците не бяха в добри отношения с друга част от съсобствениците, беше решена след провеждане на сериозни преговори, които продължиха няколко месеца. 

След получаване на съгласието на всички съсобственици, къщата беше продадена като единен имот без да се налага да бъде обявявана на публична продан, съответно без да бъде загубена възможността за продажба на пазарна цена.  

Покупка на имот с много наследници

Много често, самият факт, че обект на покупко – продажбата е имот с много наследници, с цел сделката да се осъществи максимално бързо, цената на имота се намалява спрямо пазарната, съответно се появяват и много желаещи да го придобият. 

Когато, обаче, разбират, че става въпрос за имот с много наследници, много потенциални купувачи се отказват от идеята, поради притеснения, че е възможно да възникне опасност от предявяване на претенции за собственост от някой собственик, за който те не знаят. 

Всъщност, както посочихме по – горе, покупко – продажбата на имот с много наследници, не разкрива сериозни особености спрямо обикновената покупко – продажба. 

За да се избегне възможността някой от множеството съсобственици да не е участвал в сделката, респ. спрямо него тя да е недействителна, необходимо е единствено да се направи задълбочено проучване, вкл. и по отношение на наследодателите на собствениците (лицата, от които съсобствениците черпят правата си), за да се установят всички собственици, размера на притежаваните от тях части, наличието на ограничени вещни права в полза на трети лица, в т.ч. и пожизнено право на ползване. 

Имот с много наследници. Как да постъпим? 4

 

_____________________________________________________________________

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при:
1. преговори с другите съсобственици с цел организиране продажба на имот с много наследници и изготвяне на всички необходими документи;
2. изготвяне на договори за доброволна делба;
3. процесуално представителство при съдебна делба;
4. правна помощ и проучване на имот преди закупуване и др. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Семейно и наследствено право

Развод по взаимно съгласие. Какъв е редът?

Според правилата на Семейния кодекс, сключеният брак се прекратява със смъртта на единия от съпрузите, при унищожаване на брака и при развод. В последния случай, прекратяването може да стане по вина на единия от съпрузите. Възможно е да се постигне и развод по взаимно съгласие и именно това е темата, която ще разгледаме подробно в днешната статия.

Общото между прекратяване на брака по вина на един от съпрузите и развод по взаимно съгласие е, че и в двете хипотези е необходимо преминаването през съдебна процедура, като във втория случай тя е значително улеснена. 

За да може да се осъществи развод по взаимно съгласие, необходимо е да бъде налице сериозно и непоколебимо съгласие, изразено от страна на двамата съпрузи едновременно. За да може съгласието да се приеме за „сериозно“, необходимо е решението за пристъпване към тази крачка да е обмислено, а не спонтанно. Що се отнася до въпроса кога съгласието е „непоколебимо“, то може да се приеме, че това основание е налице, когато решението е категорично, окончателно и неотменимо.

 

Какъв е редът за осъществяване на развод по взаимно съгласие?

Развод по взаимно съгласие се постига по реда на т.нар. охранителни производства, в които липсва правен спор, а съдът единствено одобрява или отхвърля молбата, с която това производство е инициирано. 

В случая, инициативата трябва да е налице от страна на двамата съпрузи едновременно, които следва да изразят сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака както с молбата, с която производството се инициира, така и впоследствие пред съда в съдебното заседание. Това става чрез изпълнение на задължението за лично явяване пред съда. При липса на такова, съдът отхвърля молбата и прекратява делото. 

Особеност на това производство, за разлика от производството при прекратяване на брака по вина на единия съпруг е, че не се събират доказателства и не се изисква представянето на мотиви за взимането на решение за развод.

След изслушване на съпрузите, съдът постановява решение, с което одобрява прекратяването на брака или отхвърля направеното искане. Само в случай на отхвърляне, решението подлежи на обжалване. 

Една от особеностите на това производство е, че в случай че един от съпрузите почине по време на висящото производство по развод по взаимно съгласие, то не може да бъде продължено от наследниците. Бракът се счита за прекратен, поради смърт. 

Споразумение за развод по взаимно съгласие

Неизменна част от производството за развод по взаимно съгласие е споразумението, с което двамата съпрузи уреждат следбрачните си отношения. Особено голямо значение има това споразумение в случаите, в които от брака има родени деца, които към момента на прекратяването му не са навършили пълнолетие. 

За да бъде одобрено осъществяването на развод по взаимно съгласие, необходимо е съпрузите да представят на съда споразумение, в което да се съдържа решение на следните въпроси:

1. определяне на местоживеенето на родените от брака ненавършили пълнолетие деца;
2. упражняването на родителските права;
3. личните отношения между децата и родителя, който не упражнява родителските права;
4. издръжката на децата;
5. ползването на семейното жилище;
6. издръжката между съпрузите;
7. запазването или промяната на фамилното име. 

Споразумението може да съдържа и обсъждане на други въпроси, свързани с развода, напр. разпределение на общото имущество. 

Споразумението се утвърждава от съда, след като се направи проверка дали са защитени интересите на децата. В този случай съдът има правомощие да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“. 

В случай че съдът констатира, че споразумението не отговаря на изискванията за задължителното му съдържание или че интересите на децата не са защитени в достатъчна степен, той дава срок на съпрузите да отстранят допуснатите непълноти. 

При отстраняването им в срок, съдът допуска осъществяването на развод по взаимно съгласие и одобрява споразумението. Изменение в съдържанието му относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и тяхната издръжка, се допуска при изменение на обстоятелствата. 

В заключение

При осъществяването на развод по взаимно съгласие, необратимата последица е, че бракът се прекратява. Както бе посочено по – горе, решението, с което разводът се допуска, не подлежи на обжалване, но е допустимо същите лица да сключат брак помежду си повторно. 

При прекратяването на брака, съпрузите престават да бъдат наследници по закон един на друг, както и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Законът предвижда изключение от това правило, в случай че завещателят изрично е посочил, че завещанието ще има действие и след развода. 

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на съпрузите по време на брака и след него, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ на територията на цялата страна при осъществяване на развод по взаимно съгласие, както и по всякакви въпроси, свързани със защита правата и задълженията на съпрузите, както и интересите на родените от брака ненавършили пълнолетие деца. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com