Административно право, Наказателно право

Противообществени прояви на малолетни и непълнолетни. Защита.

Съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс малолетните (ненавършили 14-годишна възраст) не могат да носят наказателна отговорност и това правило е без изключение. За техните противообществени прояви законът предвижда прилагането на съответни възпитателни мерки. 

Що се отнася до непълнолетните (навършили 14-годишна възраст, но ненавършили пълнолетие), спрямо тях може да бъде ангажирана наказателна отговорност само, ако се установи, че конкретният непълнолетен извършител на противообществени прояви е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи поведението си. 

Това, че малолетните и непълнолетните извършители на противообществени прояви поначало могат да не носят наказателна отговорност, не означава, че за осъщественото поведение, което противоречи на закона или морала и добрите нрави, не може да следва съответна реакция на държавата във връзка с наказването им.  

В днешната статия ще изясним именно въпросите, свързани с наказването на укоримото поведение на младежите, които не могат по закон да носят наказателна отговорност, както и защитата в производството по наказването на такова поведение. 

Условна присъда

Кои действия могат да се възприемат като противообществени прояви?

Според дефиницията, дадена в закона, противообществени прояви са тези действия, които са общественоопасни и противоправни или противоречат на морала и добрите нрави. Иначе казано, противообществената проява може да се изрази в извършване на престъпление (нанасяне на побой, кражба, притежание на забранени вещества) или в предприемане на някакво друго укоримо поведение, което не съвпада с общоприетите норми. 

Производство по наказване и видове наказания при противообществени прояви на малолетни и непълнолетни

Както беше отбелязано по – горе, децата, които не са навършили 14-годишна възраст, не могат да носят наказателна отговорност. Това означава, че във всички случаи, преследването на техните противообществени прояви ще става по реда на Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните чрез образуване на възпитателно дело пред съответната Местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. 

По същия ред се преследват деянията, извършени от навършили 14-годишна възраст, но ненавършили пълнолетие деца, които не съставляват престъпление. Това се отнася и за случаите, в които, макар и да е налице престъпление, то не е с висока степен на обществена опасност и е извършено, поради увлечение или лекомислие. 

ВАЖНО!!! Това, че престъпният деец е непълнолетен не означава непременно, че той не може да носи наказателна отговорност. Ако се установи, че той разбира свойството и значението на постъпките си, може да ръководи поведението си, престъплението е с висока степен на обществена опасност и не е извършено, поради лекомислие или увлечение, то извършителят ще носи наказателна отговорност по общия ред, вкл. и чрез налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода“. 

Производствата по установяване и наказване на противообществени прояви, извършени от малолетни или непълнолетни се провеждат пред местните комисии за борба с тези прояви, които се създават към общините. Компетентна е тази комисия, която действа по настоящия адрес на детето. Самото дело следва да се образува в срок до шест месеца от извършването на противообществената проява. То се провежда при закрити врати, но председателят на състава може да покани различни специалисти, когато това е в интерес на детето. Такива могат да бъдат педагози, психолози, педагогически съветници и др.

ВАЖНО!!! Когато се разглежда възпитателно дело относно извършена от малолетен или непълнолетен противообществена проява, неговото присъствие, както и присъствието на негов родител или на лице, което го замества, е задължително. Това означава, че във всички случаи на образувано възпитателно дело срещу конкретно дете, родителите получават съответно уведомление. 

На малолетния или непълнолетния могат да бъдат наложени едно или няколко от изчерпателно предвидените в закона тринадесет на брой наказания, като най – тежката от тях е настаняване във възпитателно училище – интернат.

Всяка една от предвидените в закона мерки може да се прилага за срок до една година, като при нейното неизпълнение се образува ново възпитателно дело, в рамките на което може да се наложи по – тежка мярка. 

ВАЖНО!!! При разглеждането на възпитателното дело може да се установи, че родителите или лицата, които ги заместват, не полагат достатъчно грижи за възпитанието на детето и с това са станали причина то да извърши противообществени прояви. В този случай те също могат да бъдат санкционирани, като наказанията са предупреждение, задължаване да посещават специално организирани беседи и консултации по въпросите на възпитанието, както и глоба в размер от 50 до 1000 лв. В по – тежки случаи е възможно и спрямо родителя или лицето, което го замества, да бъде ангажирана наказателна отговорност под формата на лишаване от свобода до три години и обществено порицание. 

Решенията на комисията подлежат на обжалване пред съответния районен съд. 

Ролята на адвоката във възпитателното дело по повод противообществени прояви на малолетни и непълнолетни

Производството по налагане на възпитателни мерки спрямо малолетни или непълнолетни извършители на противообществени прояви е вид несъщински наказателен процес, в рамките на които се повдига обвинение за извършено правонарушение. Поради тази причина в това производство следва да се прилагат международните стандарти за справедлив процес съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека. Основната гаранция за провеждането на справедлив процес е правото на защита, което в производството по налагане на възпитателни мерки може да бъде упражнено чрез участието на т.нар. „доверен представител“, на представител на съответната дирекция „Социално подпомагане“ или на адвокат. 

В рамките на процеса за установяване и наказване на малолетни или непълнолетни деца за извършени противообществени прояви, ролята на адвоката се състои в изпълнението на няколко основни функции:

1. Извършване на преценка дали малолетният/непълнолетният да даде обяснения по образуваното възпитателно дело. Следва да се отбележи, че правото да се запази мълчание е основното право на детето, обвинено в извършване на противоправно деяние. Макар законът изрично да предвижда, че решението на комисията не може да се основава единствено на самопризнанието на детето, то в някои случаи е важно то да запази пълно мълчание, в други случаи е препоръчително да се дадат максимално подробни обяснения по казуса, а в трети е необходимо да се наблегне на точно определени факти. 

2. Проследяване за спазване на правилото за разглеждане на казуса от независим и безпристрастен състав на комисията, както и осигуряване на щадящ за психиката на детето процес. 

3. Осигуряване на доказателства в полза на обвиненото в извършване на противоправно деяние дете. Това е необходимо с оглед преодоляване на често срещания „обвинителен уклон“, чрез използването на който детето предварително се смята за виновно, като се събират единствено доказателства, потвърждаващи неговата вина.    

Психически тормоз

В заключение

Производството за налагане на възпитателни мерки по отношение на малолетни или непълнолетни извършители на противообществени прояви има за основна цел преодоляване на отклоненията в поведението им, предотвратяване на бъдещи нарушения и интеграция в обществото. 

Ето защо всички предвидени в закона мерки са свързани с въздействие най – вече върху психиката на детето и във всички случаи са срочни. 

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на обвинените в извършване на противоправно поведение, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с опитни и обучени за работа с деца специалисти в областта на защитата на малолетни и непълнолетни извършители на противообществени прояви. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com 

Несъстоятелност на длъжник
Договорно право

Несъстоятелност на длъжник. Какво да правя?

Производството по несъстоятелност на фирма е универсално принудително производство, което има за цел за ликвидира едно търговско дружество, като осребри неговите активи и изпълни задълженията, които дружеството има към неговите кредитори.

Съгласно чл. 607 от Търговски закон (ТЗ): „производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника. В производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници.“

Видно от така цитираната разпоредба, целта на производството по несъстоятелност на фирма е именно да удовлетвори не просто някои кредитори, а всички кредитори на съответния търговец. За това производството по несъстоятелност на длъжник е универсално принудително производство. 

Несъстоятелност на длъжник. Какво да правя? 1

За кого може да бъде открито производство по несъстоятелност на фирма?

Както подсказва и заглавието на настоящия подраздел, „производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Освен при неплатежоспособност, производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.“ Тоест, от така цитираната разпоредба можем да определим няколко категории лица спрямо, които може да бъде открито производство по несъстоятелност.

На първо място, такова производство може да бъде открито спрямо лице, което има качеството на търговец.

Отговор на въпроса кое лице има качеството на търговец ни дава чл. 1 от ТЗ, където се посочва, че търговец по смисъла на търговския закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от сделките изброени в тази разпоредба.

Търговец е и юридическото лице, което е регистрирано по своята правно-организационна форма като търговско дружество съобразно, разпоредбите на ТЗ. Но не спрямо всяко юридическо лице, което е търговско дружество по смисъла на ТЗ може да бъде открито производство по несъстоятелност, а спрямо тези посочени в чл. 607а от ТЗ, а именно: дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.

Търговският закон изрично предвижда, че спрямо търговец – публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон, не може да се открие производство по несъстоятелност.

Такова производство не се открива спрямо банка и застраховател се извършва по ред, определен в отделен закон.

Несъстоятелност на длъжник. Какво да правя? 2

Кога може да се открие производство по несъстоятелност на фирма?

Производството по несъстоятелност на фирма може да се открие при състояние на неплатежоспособност на търговеца.

Според разпоредбите на закона, „неплатежоспособен“ е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:

1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или
2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
3. задължение по частно държавно вземане, или
4. задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

За да бъде налице неплатежоспособност, необходимо е да са налице едно или няколко от посочените обстоятелства.

Неплатежоспособността се предполага, когато търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, ако не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

Неплатежоспособността се предполага, когато търговецът – длъжник е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът не е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. 

Горното означава. че неплатежоспособността е фактическо, обективно състояние на търговеца, свързано най-вече с финансовия му статус – капиталовата и имуществената структура на предприятието, вземанията и дълга, ликвидността, доходоносността от основната му дейност.

Следва да се има предвид, че обстоятелството дали даден търговец е неплатежоспособен се преценява от съда към момента на постановяването на решението по делото, въз основа на събраните в хода на същото доказателства, а не към предходен момент. Именно към момента на постановяване на съдебното решение следва да са налице всички характеристики на неплатежоспособноста, които посочихме по – горе.

Също така следва да се има предвид, че задължението което не може да бъде изпълнено следва да бъде само и единствено парично задължение, а не друго по вид задължение. 

Също така производство по несъстоятелност на фирма може да бъде открито и за търговските дружества, които са свръхзадлъжняли. Според закона едно дружеството е свръхзадлъжняло, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. 

Несъстоятелност на длъжник. Какво да правя? 3

Какъв е редът за откриване на производство по несъстоятелност на фирма?

Производството по несъстоятелност на фирма се образува по молба на кредитор, който има парично, ликвидно, реално и съществуващо вземане към даден търговец.

Преценката дали молителят е действителен титуляр на права произтичащи от търговска сделка е условие за допустимост на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Освен кредитор, молба за откриване производство по несъстоятелност може да бъде подадена и от самия длъжник, от ликвидатор, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.

Когато констатира неплатежоспособност или свръхзадълженост, съдът с решението си:

1. обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и определя началната и дата;
2. открива производството по несъстоятелност;
3. назначава временен синдик;
4. допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;
5. определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от постановяване на решението.

Или, когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Националната агенция за приходите или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на оздравителен план.

А в случай, че съдът установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, той постановява решение, с което отхвърля молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Несъстоятелност на длъжник

Ако да правя, ако е образувано производство по несъстоятелност на фирма, която е мой длъжник?

Съгласно действаща правна уредба от момента на вписване на решението, с което се открива производство по несъстоятелност в търговския регистър, тече едномесечен срок, в който кредиторите следва да предяват своите вземания, възникнали до датата на откриване производството по несъстоятелност.

Предявяването се извършва пред съда по несъстоятелността с писмена молба, в която кредиторът посочва основанието и размера на вземането си, привилегии и обезпечения, ако има такива и съдебен адрес. Към молбата се прилагат писмени доказателства, подкрепящи претенциите на кредиторите.

Всеки заинтересован кредитор или длъжникът може да направи възражение срещу прието или неприето от синдика вземане. Възраженията се депозират в съда, с копие до синдика, в срок от 7 дни от обявяване на списъците и отцетите в ТР.

В случай, че по списъците не са постъпили възражения, съдът ги одобрява с определение, след изтичането на срока за оспорването им и свиква събрание на кредиторите.

А в случай, че такива възражения са постъпили, съдът ги разглежда в открито съдебно заседание, с призоваване на синдика, длъжника, кредитора, чието вземане се оспорва и кредитора направил възражението. Съдът се произнася с определение в 14-дневен срок от проведеждането на откритото съдебно заседание.

Кредиторите, чиито вземания са възникнали до датата на откриване производството по несъстоятелност, но са пропуснали да предявят ги в едномесечния срок, могат да направят това допълнително в срок от два месеца от изтичане на срока за първоначалното предявяване.

По така описания ред се предявяват и вземания, които са възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност.

___________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на длъжниците за парични вземания, можете да откриете в секциите „Договорно право“ и „Принудително изпълнение“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита на кредитори на парични вземания, вкл. и в производство по несъстоятелност на фирма – длъжник. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57

email: office@petkovalegal.com

Несъстоятелност на длъжник. Какво да правя? 4
Полицейско задържане за 24 часа
Административно право, Наказателно право, Новини

Полицейско задържане. Спечелено дело

Издаването на заповед за полицейско задържане за 24 часа е едно от най – често срещаните основания за краткотрайно лишаване от свобода по данни за съпричастност на едно лице към извършване на престъпление.  

Правото на свобода и сигурност е едно от основните човешки права, защитено от Конституцията на Република България, Европейската конвенция за защита правата на човека, приета от Съвета на Европа, Хартата за основните права в Европейския съюз и Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на Обединените нации. 

Условията за накърняване на това основно човешко право чрез задържане на конкретно лице във връзка с извършено престъпление са изчерпателно посочени в законодателството на страната ни, а процедурата за неговото осъществяване е строго формална. Неспазването ѝ винаги води до отмяна на задържането. 

Мярката „полицейско задържане за 24 часа“ може да има превантивен или преустановителен характер. Тя се предприема с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление или да се осуети прикриването му. Мярката се постановява и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител. 

Освен спазването на процедурата за постановяване на полицейско задържане за 24 часа, необходимо е да са налице факти и обстоятелства за наличието на конкретни обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането, е извършило или е съпричастно към извършването на престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.  

Със съдействието на кантората беше спечелено поредното дело за отмяна на незаконно полицейско задържане за 24 часа.

Полицейско задържане за 24 часа - казусът

Непълнолетен младеж е задържан за престъпление по чл. 216 от  Наказателния кодекс – унищожаване и повреждане. Взетата срещу него мярка полицейско задържане за 24 часа е постановена в 14:10 ч. 

На първо място, в заповедта за задържане е записано, че момчето е „заподозряно“ в извършване на престъпление, осъществено на същия ден в 21:30 ч. Друг въпрос е, че фигурата на заподозрения не съществува в българското законодателство от 2005 г. насам.

На второ място, отразено е, че задържането се извършва по подозрение за съпричастност към престъпление. 

На трето място, единствените и косвени индикации, че той може да е съпричастен към престъпление е фактът, че 1. предходната вечер е имал спречкване със собственика на повредения автомобил и 2. дете от квартала, в който живее, е чуло от друго дете, че именно младежът е повредил автомобила. 

Извън посочените, липсват каквито и да било данни да е извършено престъпление от него, съответно образуваното досъдебно производство е прекратено. Младежът, обаче, е освободен след изтичането на 24-часовия срок.

Полицейско задържане за 24 часа - решението на съда

В законоустановения срок е подадена жалба срещу заповедта за задържане с искане за нейната отмяна, поради незаконосъобразност. 

Съдът обявява постановената заповед за полицейско задържане за 24 часа за незаконосъобразна, поради това, че не отговаря на нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта. Причината за това е, че не са посочени конкретни данни, които да обосновават необходимостта от задържането. 

Освен това, съдът констатира, че постановеното полицейско задържане за 24 часа е разпоредено в 14:10 ч., като към този момент описаното в заповедта инкриминирано деяние, заради което лицето е задържано, все още не е настъпило. В случая, от страна на органа по задържането се оспорва, че е допусната техническа грешка по отношение на инкриминираната дата, но предвид факта, че посочването на датата на престъпното деяние е задължителен елемент на заповедта за задържане, то такава грешка не може да бъде определена като „техническа“. Да се приеме нещо различно би означавало да се наруши правото на защита на задържания. 

Накрая, съдът обръща внимание, че формалното посочване, че задържането е постановено по подозрение за престъпление по чл. 216  от НК не е достатъчно, за да се приеме за изпълнено изискването за ясно и недвусмислено посочване на фактическите и правните основания за това.

Всички аргументи на съда за отмяна на заповедта за полицейско задържане за 24 часа са достъпни в решението, публикувано по – долу. 

 

Полицейско задържане. Спечелено дело 5
Полицейско задържане. Спечелено дело 6
Полицейско задържане. Спечелено дело 7
Полицейско задържане. Спечелено дело 8
Полицейско задържане. Спечелено дело 9
Полицейско задържане. Спечелено дело 10

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на задържаните от полицията, както и на обвиняемите и подсъдимите за извършено престъпление, можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Наказателно право“. В секцията „Новини“ ще откриете част от спечелените дела на кантората. 

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при полицейско задържане за 24 часа, прокурорско задържане за 72 часа и задържане под стража. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com