Договорно право

Хазяинът мами със сметките. Какво да правим?

За съжаление твърде често се среща хипотезата, в която хазяинът мами своите наематели, възползвайки се от зависимото им положение. Още по – често това се случва със сметките за ток. Това е възможно, в случаите в които сградата, в която се намира наетото помещение няма Акт 16. При тази ситуация, сградата ще се захранва с промишлен ток.

Подобна ситуация, в която хазяинът мами със сметките, е възможна и тогава, когато сградата все пак е въведена в експлоатация. Но в тези случаи може да не е отворена партида на конкретното помещение и да не е поставен индивидуален електромер. Възможни са и всякакви други манипулации, свързани с неправилно отчитане на сметки.

Тези случаи, за съжаление, не са единици. Ето защо, днес ще поговорим за това как можем да се защитим, в случай че попаднем в такава ситуация.

Накратко за договора за наем

Наемното правоотношение възниква въз основа на договор между равнопоставени субекти. Единият от тях е наемодател (хазяин), а другият – наемател. Двете страни имат както права, така и задължения. Наемодателят е длъжен да предостави една вещ за временно ползване. Наемателят, от своя страна, има задължение да заплаща определена цена. Това са основните задължения по договора за наем.

Второто основно задължение на наемателя, освен заплащането на наемната цена, е заплащането на разходите, свързани с ползването на вещта. Такива са разходи без съмнение са дължимите плащания за ползваните комунални услуги – ток, вода, парно. В обхвата на тези разходи влизат и кабелна/сателитна телевизия и интернет. При последните три категории спор трудно може да възникне. Това е така, тъй като месечната цена е определена предварително в твърда стойност. Тази стойност не подлежи на промяна, според обема на ползваните услуги.

Това, обаче не се отнася до сметките за ток, вода и парно, които се изчисляват въз основа на консумацията. Точно поради тази причина и именно по отношение на тези разходи е възможна хипотезата, в която хазяинът мами своите наематели.

Как да се предпазим?

Преди изобщо да се стигне до обсъждане на въпроса за потенциална недобросъвестност на наемодателя, първо следва да поговорим за това за какво трябва да внимават наемателите при избор на помещение за наемане, за да предотвратят възможността да попаднат на хипотеза, в която хазяинът мами.

На първо място, от изключителна важност при наемането на помещение е да сте напълно сигурни, че сградата има Акт 16. Това е от значение, защото в случай че такъв липсва, това означава, че сградата се захранва с промишлен ток. Съответно няма отворени индивидуални партиди и консумацията на електроенергия се изчислява за цялата сграда. Индивидуалната консумация в този случай се преценява според площта на ползваното помещение. Най – разумно е, в случай че потенциалният наемодател не представи Акт 16 на сградата, да не наемате помещението.

На второ място, случай че по някаква причина нямате друг избор, освен да наемете помещение в сграда без Акт 16, можете да настоявате собственикът да монтира индивидуален електромер за конкретното помещение.

На трето място и в случай че вече сте наели такова помещение, с цел предпазване от измами от страна на наемодателя, Ваше право е да искате:

  1. да Ви бъде предоставена фактурата за ползваната електроенергия за цялата сграда;
  2. документи, удостоверяващи точната квадратура на ползваното от Вас помещение. Така можете сами да изчислите какво количество електроенергия се пада на него.

ВАЖНО!!! Във всички случаи, когато плащате на наемодателя каквито и да било суми (за наем, за сметки и т. н.) е необходимо да изисквате да Ви бъде издадена разписка. Тя трябва да съдържа основанието за плащане (напр. Фактура № ….. / ……… г. от ЧЕЗ Електро България), както и точната сума и точната дата, на която сте платили.

Как да постъпим, в случай че хазяинът мами със сметките

В случай че вече сте наели помещение в сграда, която няма акт 16 и се захранва с промишлен ток, необходимо е на първо място, да изпълните стъпка 2 и 3 по – горе.

Ако, обаче, не разполагате с фактури или пък наемодателят отказва да Ви ги даде, можете да се свържете със съответното електроразпределително дружество, което по клиентски номер или адрес да Ви предостави информация за размера на задълженията.

Възможно е също наемодателят до момента да не е издавал разписки за получените суми. За съжаление, в този случай, доказването на направеното плащане е изключително трудно. Именно, поради това, и особено ако имате съмнение, че хазяинът мами със сметките, задължително е да искате издаването на такива разписки занапред.

Не са редки случаите, обаче, в които наемодателят категорично отказва да издаде разписки за получените суми. Най – често това е възможно тогава, когато се цели укриване на получените от наема доходи. Една разписка за получени суми за комунални услуги във връзка с ползване на имота, обаче, може да разкрие, че такъв доход се получава. В този случай, можете да се обърнете към Националната агенция по приходите за съдействие.

ВАЖНО!!! Във всички случаи, в които наемодателят отказва да издава разписки, но се съмнявате, че плащате повече, отколкото ползвате, е добре предаването на суми да става в присъствието на свидетел, който да потвърди самото предаване, размера на предадената сума, датата на предаване, лицето, което я е предало и лицето, на което е предадена.

В заключение

В съвременните условия на търсене и предлагане на жилища, не представлява особена трудност да се намери помещение под наем на разумна цена с добра локация и добросъвестен наемодател. Ето защо е необходимо потенциалните наемодатели да познават добре своите права като такива. Тази необходимост произтича от факта, че доброто познаване на правата, от които дадено лице може да се ползва, спомага за намаляване риска от злоупотреби по отношение на него.

В крайна сметка, както видяхме в днешната статия, при всички случаи е добре да се избягва наемането на помещение, което не е въведено в експлоатация по съответния ред. И това е така не само, поради факта, че наемателят може по – ефективно да се предпази от измами. В случая е необходимо да се обърне внимание и на още едно обстоятелство. А то е свързано с това, че дори и наемателят да попадне на добросъвестен хазяин, наемането на помещение в сграда, която не е въведена в експлоатация (липсва Акт 16), не е в негова полза, тъй като, както вече споменахме в този случай сметките за ползваните комунални услуги се изчисляват на база площта на помещението.

Така може да се окаже, че наемател на помещение с по – големи размери, който, напр. работи всеки работен ден от 09:00 до 17:00 ч., логично ползва доста по – малко електроенергия спрямо наемател на помещение в същата сграда с по – малки размери, който, обаче е безработен или работи от вкъщи, но пък плаща по – големи сметки.

А в случай че все пак, поради една или друга причина, такова помещение е наето, необходимо е да се предприемат гореописаните стъпки с цел предпазване от измами.

______________________________________________________________________

Други интересни теми в сферата на договорното право можете да прочетете тук.

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява висококвалифицирана правна помощ и защита в областта на договорното право.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Договорно право

Устен договор. Особености и защита

Въпросът за устните договори, тяхната правна уредба и правната защита е изключително интересен. Това е така, тъй като липсата на писмена форма затруднява процеса на доказване на тяхното съдържание. От друга страна, отчитайки обема на гражданския и търговския оборот, законодателят изисква писмена форма за много малко видове договори. Ето защо, сключването на устен договор е изключително често срещана хипотеза.

Колкото и удобно да е сключването на устен договор, то все пак крие своите рискове. Какви са те и как да се предпазим ще говорим в днешната статия.

Какво е „устен договор“?

Устните уговорки са договори като всички други. Те се подчиняват на общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите според вида на уговорката. Устен договор е всяко съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.

Кога можем да сключим устен договор

Устен договор може да се сключи във всички случаи, в които законът не изисква изрично писмена форма. Тези случаи са изрично и изчерпателно изброени. Те са:

  1. предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма. Изисква се писмена форма за действителност;
  2. договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти. Изисква се нотариална форма за действителност;
  3. договор за аренда на земеделска земя. Изисква се писмена форма за действителност с нотариална заверка на подписите;
  4. брачен договор. Изисква се писмена форма за действителност с нотариална заверка на подписите и съдържанието;
  5. продажба и залог на вземане, обезпечено с ипотека. Изисква се писмена форма за действителност с нотариална заверка на подписите;
  6. договор за поръчка, дадена от пълномощник, за придобиване на вещни права върху недвижими имоти. Изисква се писмена форма за действителност с нотариална заверка на подписите;
  7. договор за покупко – продажба на моторно превозно средство с предходна регистрация в България. Изисква се писмена форма за действителност с нотариална заверка на подписите;
  8. договори със задължения над 5000 лв. Изисква се писмена форма за доказване;
  9. други определени в закона договори, за които се изисква писмена форма за действителност или за доказване.

Всякакви други договори, за които законът не изисква особена форма за действителност или за доказване, могат да бъдат сключвани устно.

Така, устен договор ще имаме, например, когато Ваш приятел Ви помоли да му дадете определена сума назаем с уговорка да Ви върне парите след месец. Устен договор ще бъде налице и тогава, когато продавате стария си телевизор, например, с уговорка купувачът да Ви плати след седмица. Устен договор ще има и тогава, когато поръчате изработка на фирмено лого/уеб сайт срещу определена цена и за определен срок.

Какви са рисковете при сключване на устен договор?

Колкото и да са удобни, устните уговорки крият определени рискове. Те произтичат именно от липсата на писмена форма, благодарение на която да се докажат условията, за които страните са постигнали съгласие.

Както при писмените, така и при устните договори, е възможно неизпълнение на задълженията по него. Така, например, Вашият приятел може да не Ви върне парите, които сте му заели. Възможно е купувачът на стария Ви телевизор да не Ви плати обещаната сума, макар Вие вече да сте предали телевизора в негово владение. Може дизайнерът/разработчикът да не изработи логото/сайта в уговорения срок или с уговореното съдържание. Не е изключено и Вие да сте дизайнерът/разработчикът, който е извършил възложената му работа, съобразно уговореното, но клиентът да не плаща дължимото възнаграждение.

При сключен устен договор, обаче, изключително трудно е доказването на факта каква сума сте предоставили на Вашия приятел и в какъв срок той се е задължил да я върне; предали ли сте телевизора, каква сума сте се уговорили да бъде платена за него и в какъв срок; какво лого/какъв уеб сайт сте се уговорили да бъде изработен/о, в какъв срок и срещу какво възнаграждение и т.н.

Впрочем, следва да се има предвид, че за неизпълнението на задължения, поети по устен договор, се подчиняват на същите правила, които важат и за писмените договори. Как да защитим правата си в тези случаи говорихме в статията „Какво да правим, когато длъжникът не изпълнява задълженията си по договора?„. Казаното в тази статия важи и в настоящия случай.

Как да се предпазим от тези рискове?

Макар и устната уговорка по дефиниция да изключва писмения елемент, такъв все пак е необходимо да се осигури.

Така например, при устните договори за паричен заем, можете да поискате от заемополучателя да подпише разписка за получаване на сумата. В разписката задълженително трябва да присъства основанието „устен договор за заем“. Предаването на парични средства и основанието за това, може да стане и чрез банков превод по сметката на заемополучателя с отбелязване на посоченото основание за плащане. Възможност заемодателят да получи обратно сумата, която му се дължи може да се обезпечи и чрез запис на заповед. Тя представлява безусловно задължение да се плати определена сума на определена дата.

По този начин се обезпечава и падежът на задължението. От друга страна, улеснена е и защитата, в случай че заемополучателят разполага със запис на заповед. Това е така, тъй като няма да му се налага да доказва вземането си по съдебен ред чрез исков процес. В тези случаи се използва улеснената, по – евтина и по – бърза процедура на заповедното производство. При наличието на устен договор, при който длъжникът не изпълнява задължението си, не е трудно и да се докаже падежът на задължението.

Това е така, тъй като, макар и да няма ясни доказателства за това в какъв срок длъжникът се е съгласил да плати/да извърши нещо, това задължение ще се оценява като задължение без определен срок на изпълнение. В тези случаи, длъжникът изпада в забава от деня на поканата да изпълни. Тя може също да бъде устна, но в този случай е добре да се осигури свидетел, който да потвърди нейното отправяне.

При предаването на вещи/работа, дължими по устен договор е добре да се направи приемно – предавателен протокол. В съвременния свят при сключване на устни договори за изработка/поръчка/продажба съществуват писмени следи и при проведената кореспонденция в социални мрежи/мобилни чат приложения.

ВАЖНО!!!

Във всеки един от посочените примери, наличието на свидетели, които са присъствали по време на сключването на устния договор, би било от изключителна помощ в процеса на доказване. Следва да се има предвид, че установяването на договори на стойност над 5000 лв. не може да става със свидетели. Не бива да се забравят и разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Съгласно тях

Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

1. на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лв.;

2. на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

Първата хипотеза е ясна, но какво означава втората? Например, сключен е устен договор за покупко – продажба на професионална озвучителна система на стойност 12 000 лв. Между страните е уговорено разсрочено плащане на вноски от по 1000 лв. в рамките на 12 месеца. В този случай, плащането трябва да стане по банков път, независимо от факта, че отделните вноски са на стойност под 10 000 лв. Това е така, защото те се дължат на едно и също основание – договор за покупко – продажба, чиято стойност надвишава 10 000 лв.

Всъщност, най – сериозната бариера

пред защитата на правата на страните при устните договори не е доказването на съществените уговорки в него. Тя е свързана с практическото намиране на длъжника, за да изпълни задължението си. Дори и в случаите, когато изправната страна по договора е успяла да докаже уговорките по договора, но не разполага с данните на длъжника, за да бъде призован от съда, той не може да бъде осъден. Към настоящия момент и при действащото законодателство тази бариера е изключително трудно преодолима. Това е така, тъй като името, адреса и телефонния номер на длъжника представляват лични данни. А като такива, те подлежат на доста сериозна защита.

Това е и основният недостатък на устните договори спрямо писмените. Това е така, тъй като писмените договори сами по себе си съдържат най – малко името и постоянния/настоящия адрес на страните по тях. Съответно, тези данни могат да се използват при призоваване на неизправната страна от съда.

Следва да се има предвид, че ако при завеждане на дело срещу неизправния длъжник не бъдат посочени неговите имена и адрес, исковата молба ще бъде върната като нередовна, а делото прекратено.

Ето защо е добре да се поиска от другата страна да предостави двете си имена и адреса си.

В заключение

Фактът, че сключването на устен договор крие сериозни рискове и трудности при доказването, не означава, че във всички случаи трябва да се сключват изрични писмени договори с цел обезпечаване на сигурност при изпълнението им. Подобна практика значително би затруднила и забавила гражданския и търговския оборот. Ето защо, предприемането на няколкото лесни стъпки за обезпечаване на доказването на поетите задължения, би спестило много средства и нерви. Във всички случаи, в които не сте сигурни как да обезпечите такива доказателства, но не желаете да сключване писмен договор, е добре да се консултирате със специалист, който да Ви посъветва какви мерки за превенция да предприемете, за да сте сигурни, че правата Ви са ефективно защитени.

____________________________________________________________________

Още интересни теми можете да прочетете в секцията „Договорно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага специализирана правна помощ при изготвяне на договори, както и при нужда от защита при неизпълнение на договорни задължения.

За контакт:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч.
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Наказателно право

Самозащита. Случаи от кантората

В днешно време, случаите на улични разпри не са никак малко. Някой е засякъл друг на пътя. Някой е погледнал друг накриво в дискотеката. Някой дължи пари на друг и т.н. Словесните схватки в тези случаи често прерастват във физическа агресия. Нерядко се стига до нанасяне на телесни повреди, заплахи с хладно или огнестрелно оръжие. А понякога се стига дори и до тяхното фактическо използване. Всъщност, причиняването на вреди на нападателя в много случаи съставлява „неизбежна отбрана“ или казано на разговорен език „самозащита“.

Предвид зачестилите запитвания по подобни казуси, днес ще разгледаме трите най – интересни случаи от практиката на кантората. Ще поговорим и за това кои са законните средства за самозащита и как да защитим правата си, в случай че сме се били нападнати и сме причинили вреди на нападателя.

Казус 1:

Господин В. шофирал личния си автомобил по слабо оживен булевард в София. В този момент с него в колата му са две негови приятелки. Друг автомобил го засича до степен, в която г-н В. едва успява да избегне пътно – транспортно произшествие.

Ето защо той натиска клаксона с цел да покаже на другия водач, че действията му са неприемливи. Това, обаче, го ядосва и той набива спирачки, изравнява се с г-н В. и му казва да отбие, за да се „разберат“. В противен случай ще го гони до където е необходимо. Господин В. отбива автомобила си и слиза от него, като в този момент от другия автомобил слизат трима мъже, сред които е и водачът. И тримата вървят към него, а водачът крещи „Ей сега ще видиш, мухльо! Ще те спукам от бой!“. Господин В., обаче, се оказва шампион по бойни изкуства. Той успява да отблъсне и тримата си нападатели, нанасяйки им телесни повреди. Водачът на другия автомобил, изрекъл заплахата, е със счупен крак.

Заради нанесената средна телесна повреда, водачът, изрекъл заплахата, решава да подаде жалба в полицията. Въз основа на тази жалба, г-н В. е извикан на разпит в съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи. Полицейските служители извършили разпита са му казали, че по случая е образувано досъдебно производство и той може да бъде привлечен като обвиняем за нанасяне на средна телесна повреда.

Казус 2:

Господин И. е дърводелец по професия и винаги държи в себе си нож. Шофирайки по оживен столичен булевард е засечен от автомобила на г-н Е., който, раздразнен от натиснатия от г-н И. клаксон спира на около 50 м напред, слиза от колата и се насочва с бързи крачки и видима агресия към колата на г-н И. Разбирайки потенциалната опасност на ситуацията, г-н И. приготвя ножа си и заключва колата си. Тези негови действия са продиктувани от желанието му да не влиза във физическа схватка с нападателя си, но и все пак да го уплаши и отблъсне. Приближавайки се към колата, г-н Е. вижда ножа и побягва.

По – късно г-н И. вижда публикация във фейсбук, придружена със снимка на автомобила му, на който се вижда регистрационният му номер. „Услужлив“ приятел на г-н Е. му е помогнал по номера на колата да намери адреса на г-н И. и неговите пълни имена, цитирайки ги е коментар в публичната публикация. Изявлението на г-н Е. гласи „Този боклук си позволи да извади нож пред дъщеря ми. Елате с мен да му покажем как се дялка с този нож“. Тази публикация е споделена над 5000 пъти и има над 300 коментара.

Казус 3:

Автомобилът на г-н С. е ударен на паркинг от друг автомобил. Щетите са леки – изкривяване на калник и няколко драскотини по боята. Въпреки това, обаче, г-н С. иска от другия водач, който е във видимо нетрезво състояние, да съставят двустранен протокол за ПТП, за да може да получи застрахователно обезщетение за причинените щети. Другият водач отказва, крещейки обидни думи срещу г-н С. Той спокойно отговаря, че в такъв случай трябва да извика КАТ и бърка в джоба си, за да си извади телефона.

През това време, от автомобила на г-н С. са излезли двамата негови приятели г-н А. и г-н. М., които се опитват словесно да подпомогнат решаването на ситуацията. Разбирайки, че действително ще бъдат извикани служители на КАТ, видимо нетрезвият водач се нахвърля върху г-н С., поваля го на земята и му нанася удари с юмруци в главата. Господин М. изважда регистрирания си по надлежния ред газов пистолет и целенасочено стреля с гумени патрони в пространството до краката на нападателя. Не се цели конкретно в него и не го улучва.

Нападателят се отдръпва от г-н С. и се обажда в полицията с оплакване, че г-н М. е стрелял по него. Четиримата мъже са задържани. Пияният водач, г-н С. и г-н А. са освободени 2 часа по – късно след проведен разпит. Господин М. остава в ареста за 24 часа.

Кога е налице самозащита по смисъла на закона?

Законът урежда случаите на самозащита, за да предостави възможност на нападнатия успешно да отблъсне своя нападател. Именно затова се приема, че за причинените вреди, отбраняващият се няма да носи наказателна отговорност. Това е така, тъй като действията, които той е предприел са били предизвикани от чуждо противоправно поведение. То е трябвало да бъде отблъснато с цел предотвратяване на настъпването на други вреди. Всъщност, Наказателния кодекс е нормативният акт, който урежда въпросът за осъществяването на действия по самозащита.

Какво е неизбежна отбрана или „самозащита“?

Неизбежна отбрана, какъвто е законовият термин или казано по – просто „самозащита“ е налице, когато се осъществява с цел да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Именно това е ситуацията и в казус 1.

Кога е налице „нападение“, което е „непосредствено“ и „противоправно“?

Нападението е активно човешко поведение, което е насочено към нанасяне на вреди. Това поведение може да бъде увреждащо или поставящо в опасност. Така, в казус 1, по отношение на г-н В. е налице действие, което го поставя в опасност. Това са думите „Ей сега ще видиш, мухльо! Ще те спукам от бой!“ в комбинация с насочващите се към него трима мъже. В казус 3 пък е налице увреждащо поведение – пияният водач вече е повалил г-н С. и е започнал да му нанася удари.

Нападението е непосредствено, когато е възникнала опасност от увреждане (казус 1), както и когато самото увреждане вече е започнало (казус 3).

Важно!!! Не може да се осъществи законосъобразно самозащита, когато нападението не е започнало (ако г-н В. от казус 1 сам беше извадил водачът от колата му и му беше счупил крака) или когато нападението вече е приключило (ако г-н И. от казус 2 беше догонил г-н Е. и го беше намушкал в крака).

Нападението е противоправно, когато е в резултат на законово нарушение. Много често, разбира се, такова нападение е и престъпно, както е в трите казуса по – горе.

Важно!!! Осъщественото при условията на самозащита поведение не е противоправно. Напротив, то е обществено полезно. Ето защо не може да има самозащита срещу действия, представляващи такава. Така например, ако пияният водач от казус 3 се беше сбил с г-н М., той нямаше да може да оправдае действията си като извършени в условията на самозащита, защото г-н М. е стрелял в пространството до краката му. Това е така, защото именно пияният водач е нападател, а г-н М. е в ролята на отбраняващ се.

В кои случаи е позволено от закона да се осъществи самозащита?

Важно е да се знае, че самозащита може да се осъществи не само, когато е налице опасност за защитаващия се, но и когато са застрашени чужди права, свободи и интереси. Те могат да са държавни, общински или индивидуални. Така например, в казус 1 и 2, опасността е лично за г-н В. и за г-н И. Те извършват определени действия, за да защитят собствената си физическа неприкосновеност. В казус 3 г-н М. отбранява физическата неприкосновеност на своя приятел г-н С., на когото пияният водач нанася побой в този момент. Възможна е „самозащита“ и в случаите, в които лицето, което я осъществява изобщо не познава нападнатото лице.

Така например, при сбиване в бар, всеки може да се намеси и да обезвреди нападателя. Самозащита ще бъде налице също и когато се обезврежда крадец, влязъл с чужд имот или лице, което разрушава поставени от общината знаци или заграждения и т.н. Примерите могат да бъдат хиляди.

Ограничения при осъществяване на самозащита

Пределите на неизбежната отбрана, обаче, не са неограничени и могат да бъдат превишени. Превишаване на позволените предели за самозащита е налице, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. Използваният от закона критерий за явно несъответствие между защитата и нападението е формулиран доста общо, но и няма как да бъде прецизиран. Това е така, тъй като житейските ситуации са хиляди и не могат да бъдат изброени всички. Ето защо преценката за това кога е налице такова ясно несъответствие се извършва за всеки конкретен случай. Разбира се, съществуват и някои критерии, въз основа на които се извършва такава преценка. Сред тях са броят на нападалите, наличието на оръжие у тях, психофизическото им състояние (под въздействието на алкохол/наркотични вещества, видимо психическо заболяване), пол, възраст, време и място на нападението и много др.

Така например, превишаване пределите на неизбежната отбрана би имало, ако г-н М. беше застрелял пияния водач с бойно оръжие в главата. Това е така, тъй като убийството е прекалено крайна мярка за отблъскване на този конкретен нападател и съществуват други по – леки мерки, напр. да бъде застрелян в крака.

ВАЖНО!!! Отбраняващият се НЕ Е длъжен да използва най – леката възможна мярка за отблъскване на нападателя. Тоест, ако г-н М. се беше прицелил в крака на пияния водач от казус 2 и го беше уцелил, нямаше да има превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Изключение от правилата за ограничението на пределите на неизбежната отбрана

Някои нападения са толкова сериозни, че законодателят позволява да се използват всички възможни средства за самоотбрана без да налага ограничения. Това е случаят, в който нападение е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. В тези случаи дори и ако собственикът на жилището или друг отбраняващ се, станал свидетел на проникването, умъртви нападателя, пределите на неизбежната отбрана няма да бъдат превишени.

Кое помещение се смята за жилище?

За дефинирането на понятието „жилище“ могат да използват разпоредбите на Закона за устройството на територията. Съгласно тях

„жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

Така, съгласно посоченото определение, жилище ще бъде всяко помещение, което е предназначено за живеене.

Кога е налице проникване „с насилие“ или „с взлом“ в жилище?

Проникване с насилие ще бъде налице, когато, напр., нападателят е заплашил собственика, за да го пусне в жилището. Проникване с взлом ще бъде налице, когато е извършено чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот. Такова проникване ще е налице, например, когато е разбира вратата или са счупени прозорците.

ВАЖНО!!! В случаите, в които е използвано техническо средство (напр. отвертка) или специален начин (напр. дублиран ключ) за проникването, отпадането на ограниченията в пределите на неизбежната отбрана ще подлежат на преценка според конкретния случай. Тоест, в тези случаи ограниченията е възможно и да не отпаднат безусловно.

ВАЖНО!!! Ограниченията в пределите на осъществената самозащита отпадат единствено при кумулативното (едновременно) наличие на трите критерия.

Отпадане на наказуемостта при превишаване пределите на неизбежната отбрана

Възможно е ограниченията в пределите на осъществената самозащита да са превишени, но отбраняващият се все пак да не бъде наказан. Това би се случило тогава, когато отбраняващият се е допуснал явно несъответствие между защитата и осъщественото нападение, вследствие на уплаха или смущение. Наличието на тези признаци също се преценява за всеки конкретен случай. Такъв ще бъде случаят, например, когато млада майка прибира от втора смяна в училище своето малко дете. Навън е тъмно, а те минават през слабо оживено място.

На пръв поглед невъоръжен мъж с качулка се приближава към тях, отправяйки словесни заплахи към майката с искане да му предаде всичките си пари. Майката, в паниката за собствения си живот и за живота на детето си, вади нож и нанася удар в сърцето на мъжа, вследствие на което той умира. В този случай ще бъде налице превишаване пределите на позволената от закона самозащита. Майката, обаче, няма да бъде наказана, тъй като допуснатото от нея несъответствие между защитата и нападението е вследствие на нейната уплаха.

В заключение

Както видяхме в днешната тема, въпросът за преценката на това налице ли е самозащита и в необходимите предели ли е осъществена е доста сложен и подлежи на сериозна оценка. В крайна сметка, винаги е по – добре, ако разполага с такава възможност, нападнатият да избяга. Това е така, тъй като по – този начин намалява рисковете при схватката с нападателя да получи увреждания. В много случаи, обаче, бягството не е възможно. Законодателят не го предвижда и като необходимо и задължително. И в повечето случаи осъществената самозащита с несмъртоносни средства се оценява като неизбежна отбрана. Във всички случаи, обаче, когато отбраняващият се е попаднал в подобна ситуация и е бил задържан или обвинен за извършеното деяние, е добре да се консултира със специалист преди да предприеме последващи действия по своята защита.

_________________________________________________________
Още интересни теми и казуси от кантората, можете да прочетете в секцията „Наказателно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя висококвалифицирана правна помощ при задържане, повдигане на обвинение и внасяне на обвинителен акт.

За контакт:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч.
email: office@petkovalegal.com
тел. +359 885 47 77 57 

Договорно право

Потребителски кредит. Какво трябва да знаем?

Тегленето на потребителски кредит е един от най – често срещаните методи за снабдяване с ликвидни парични средства. Като всеки друг кредит, той е вид договор, който съдържа определени условия, за които кредитополучателят трябва да внимава, тъй като често пъти финансовите институции се възползват от икономически по – силното си положение. 

Не са редки и случаите, в които кредитополучателят спира плащанията по кредита. По този начин се стига до предсрочна изискуемост на кредита. А оттам и до принудително изпълнение на задълженията по него. Как да постъпим в този случай вече говорихме в статията, посветена на темата за принудителното изпълнение. Обхващали сме и темата „ипотечен кредит“ и сме разглеждали неговите особености.

Ето защо днес ще обсъдим въпроса какво трябва да знаем по темата „потребителски кредит“. Неговата подробна уредба се съдържа в Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Що е то „потребителски кредит“?

Потребителският кредит е договор за отпускане на финансови средства срещу лихва. Този вид договори се сключва между потребителя и финансовата институция. За да има качеството „потребител“ лицето трябва да тегли кредита в лично качество и за лични нужди.

Преди подписване на договора за потребителски кредит, финансовата институция трябва да предостави на кредитополучателя стандартен европейски формуляр с информация относно потребителския кредит. Той включва основните характеристики на договора, размера на кредита и неговата цена, годишния процент на разходите (ГПР), броя, периодичността и размера на всички плащания и информация по важни правни аспекти.

По отношение на индекса ГПР трябва да отбележим, че той представлява стойност, означаваща общия размер на всички разходи по кредита. В това число се включват лихвите, комисионите, таксите, както и всякакви други разходи, произтичащи от кредита.

ВАЖНО!!! Имате право да се откажете от договора за потребителски кредит. Това свое право можете да упражните в 14-дневен срок от подписването му. Срокът се брои в календарни дни. Подобно на договорите от разстояние при онлайн пазаруване, не дължите обяснение на кредитора за причините да се откажете от договора. Единственото Ви задължение е да възстановите отпуснатата сума, заедно с лихвите от деня на подписване на договора. Възможно е да загубите сумите, платени по някои неподлежащи на възстановяване такси (напр. такса за кандидатстване).

След одобрение за получаване на потребителски кредит

финансовата институция изготвя предложение, включващо неговите условия. Лицето, кандидатстващо за кредита, обаче, не е длъжно да подпише договора веднага. Напротив, кредиторът предоставя определен срок, не по – малък от 14 дни, за приемане или отхвърляне на предложението. Докато този срок тече, банката не може да променя така предложените условия, тъй като направеното предложения я обвързва. Едва след изтичане на този срок и ако кредитополучателят не одобри условията, кредиторът може да представи ново предложение.

ВАЖНО!!! Винаги четете добре изготвеното от банката или друга кредитна институция предложение. Не е изключено да има неравноправни клаузи. Преди да вземете решение от чие предложение да се възползвате, препоръчително е сте проучили поне две – три независими оферти. В случай че се съмнявате относно значение на някои клаузи или пък изобщо не ги разбирате, добре е да се свържете със специалист, преди да подпишете договора за кредит. По този начин със сигурност ще си спестите множество бъдещи главоболия, нерви и пари.

Задължително съдържание на договора за потребителски кредит

Задължителното съдържание на договора за потребителски кредит включва общо 27 реквизира, които са изброени в чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Липсата, обаче, само на някои от тях води до неговата недействителност. Ето защо, за да бъде валиден договора, той следва да съдържа най – малко информация за:

а. общия размер на кредита и условията за усвояването му;

б. стоката или услугата и нейната цена в брой. Това е необходимо в случаите, в които кредитът се отпуска под формата на разсрочено плащане на стока или услуга;

в. лихвания процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния. Посочват се и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент;

ВАЖНО!!!

Едностранна промяна на общия разход по кредита за потребителя се допуска, когато в договора за кредит изрично е предвидена възможност за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита и когато обстоятелствата, приложими към промяната на общия разход по кредита, са описани в договора, обективно са обосновани и не зависят от волята на кредитора.

а. методиката за изчисляване на референтния лихвен процент;

б. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит;

в. условията за издължаване на кредита, включително погасителен план. Той трябва да съдържа информация за размера, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;

г. правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;

д. наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора; срока, в който това право може да упражнено, както и другите условия за неговото упражняване.

Предсрочно погасяване на задълженията по договора за потребителски кредит

И така, вече сме сключили договор за потребителски кредит и сме го изпълнявали в продължение на определен период от време. Сдобили сме с допълнителни финансови средства и не искаме да плащаме възнаграждение на кредитора под формата на лихва до края на срока на договора. Можем ли да погасим предсрочно и какви ще бъдат последиците от това?

Законът за потребителския кредит разпорежда, че потребителят има право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит. В тези случаи той има право на намаляване на общите разходи по кредита. Това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. Кредиторът не може да откаже да приеме предсрочното изпълнение по договора за кредит.

ВАЖНО!!! Обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на кредита не се дължи единствено в три хипотези:

  1. когато погасяването се извършва в период, през който лихвеният процент не е фиксиран;
  2. погасяването е извършено въз основа на плащане по застрахователен договор, чиято цел е била да гарантира връщането на кредита;
  3. договорът за кредит е под формата на овърдрафт.

Извън изброените хипотези, финансовата институция има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита. Това се отнася за случаите, в които погасяването се извършва в период, когато лихвеният процент е фиксиран. Законът предвижда и обективен критерий кога обезщетението е справедливо и обективно обосновано. 

То ще бъде такова, когато не надвишава 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по – голям от една година. Когато оставащият период на договора за кредит е по – малък от една година, обезщетението не трябва да надвишава 0,5 на сто от сумата на предсрочно погасения кредит.

ВАЖНО!!!

Все пак законът предвижда и изключение от критериите за определяне на обосноваността на обезщетението. Предвидена е възможност кредиторът по – голямо обезщетение. Това може да стане само, ако докаже, че е претърпял загуба от предсрочното погасяване на кредита, превишаваща горните суми.

Възможно е кредиторът да се опита да заобиколи законовите правила и да иска сума, която надвишава загубите му. В този случай потребителят може да иска съответно намаляване. В този случай загубата се определя като разлика между първоначално договорената лихва и лихвения процент, при който кредиторът може да предложи на пазара отново като кредит предсрочно погасената сума, като се отчита въздействието на предсрочното погасяване върху административните разходи по кредита.

ВАЖНО!!! Обезщетението на кредитора не може да надвишава размера на лихвата, която потребителят би платил за периода, обхващащ предсрочното погасяване на кредита и договорената дата за прекратяване на договора за кредит.

Предсрочна изискуемост на задължението по договор за потребителски кредит

Правилата за предсрочната изискуемост на задълженията по договор за потребителски кредит не разкриват никакви особености спрямо общите правила за предсрочна изискуемост на кредитите.

Основанията за предсрочна изискуемост на кредита са договорни и законови. Договорните основания се съдържат в самия договор за кредит и могат да бъдат различни от законовите. Те, от своя страна, са следните:

а. кредитът не се ползва за целта, за която е получен (когато такава е определена в договора);

б. кредитополучателят представя неверни сведения. Най – често това са сведенията, свързани с финансовото му състояние и способността му да обслужва кредита;

в. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок. Това основание важи за случаите, когато такова обезпечение е дадено;

г. кредитополучателят не връща други кредити към съответната банка, поради сериозно влошаване на финансовото си състояние;

д. неплащане в срок на едно или повече вноски по кредита.

ВАЖНО!!! Основанията по т. 1 до 4 за предсрочна изискуемост на кредита се отнасят единствено до банковите кредити, но не и до кредитите, предоставени от небанкови финансови институции.

ВАЖНО!!! За да настъпи валидно предсрочната изискуемост на кредита, кредиторът трябва надлежно да я е обявил пред кредитополучателя.

В заключение

Договорът за потребителски кредит е популярен и добър начин за снабдяване с пари в брой, особено, когато става въпрос за покупка на стока с по – висока цена, отколкото потребителят може да си позволи да плати наведнъж. Той е значително по – добро средство от доближаващия се до него по своята характеристика договор за финансов лизинг, който, както вече говорихме, трябва да бъде избягван на всяка цена. Всъщност, най – голямата трудност при потребителския кредит е изборът на финансовата институция, която да го предостави. 

От друга страна, при наличието на минимални знания за възможните уловки, които могат да бъдат заложени в договора или при консултация със специалист след получаване на предложението за условията на кредита, правата на потребителя могат да бъдат защитени в достатъчно висока степен, за да бъдат рисковете за нарушаването им сведени до минимум.

__________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с кредити, поръчителство, както и с всякакви видове договори, четете в секцията „договорно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в правното консултиране по въпроси, свързани с потребителски и ипотечни кредити и поръчителство, както и в предоставянето на ефективна правна защита на кредитополучатели и техните поръчители по спорове с финансови институции, колекторски фирми и изпълнителни производства.

За контакт:
работно време: понеделник – петък от 10:00 до 18:00 ч.
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Семейно и наследствено право

Лишаване от наследство. Възможно ли е?

Колко често някой чува заплахата на ядосан родител „ще те лиша от наследство!“? Сравнително често. Още по – често тази реплика е следствие от афект, който скоро преминава.

Има случаи, обаче, в които родители сериозно обмислят въпроса как да лишат децата си от наследство. Причините, които изтъкват са разнообразни, но в повечето случаи се касае за разочарование на родителя от дадено поведение на неговото дете.

Възможно ли е, всъщност, лишаването от наследство? Това е въпросът, на който ще отговорим днес.

Законови основания за лишаване от наследство

Преди да разгледаме законовите основания за лишаване от наследство следва да отбележим, че това понятие е условно. Това е така, тъй като самото лишаване не може да стане преживе на наследодателя и от самия него. Защо това е така, ще видим по – долу.

Забрана за наследяване

Законът за наследството предвижда три основания при наличието, на които едно лице няма да наследи своя наследодател след смъртта му. Те са изчерпателно изброени. Това означава, че за случаи извън тях наследяването ще бъде възможно, независимо от волята на наследодателя.

Така, според закона, не може да наследява този, който е недостоен.
За недостоен се счита този, който:
1. умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления. Това няма да се отнася до случаите, в които престъплението е извършено от невменяемо лице. Същото се отнася и до случаите, в които деянието е амнистирано;
2. е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по – тежко наказание. Предвидено е изключение за случаите, в които набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;
3. е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието. Същото се отнася и до този, който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Любопитно! Всъщност, най – често срещаните в практиката случаи на недостойнство са свързани именно с унищожаване, скриване или поправяне на завещание, както и съзнателно служене с неистинско завещание.

По какъв ред става лишаването от наследство на недостойния?

Както споменахме по – горе, наследодателят не може преживе да „лиши“ от наследство недостойния. Действително, неспособността за наследяване настъпва по силата на закона едновременно с извършване на някое от горните действия. В практиката, обаче, е необходимо съответния районен съд по местоокриване на наследството да признае тази неспособност. Това става чрез подаване на искова молба до съда от сънаследниците на недостойния, съответно от упълномощения от тях адвокат.

Едва след като с влязло в сила решение съдът установи недостойнството, настъпва ефектът на практическото лишаване от наследство.

И макар да казахме, че наследодателят не може преживе да лиши недостойния от правото на наследяване, то той може преживе да „отмени“ недостойнството и да възпрепятства окончателно последващите възможности за лишаване от наследство. Това може да стане само, ако наследодателят е признал изрично недостойния за достоен чрез акт с нотариална заверка на съдържанието или чрез завещание.

Възможно е, обаче, завещателят да е знаел причината за недостойнството, но да не е признал изрично недостойния за достоен. В тези случаи, недостойният ще наследява само в границите на завещанието. Това означава, че ако, напр., е накърнена негова запазена част, то той няма да има възможност да иска нейното възстановяване.

ВАЖНО!!! Ако наследодателят не е знаел, че наследникът е недостоен и е направил завещание в негова полза, то такова завещание подлежи на оспорване.

Нотариално и саморъчно завещание. Същност, форма и оспорване

Лишаване от възможност за наследяване чрез завещание

Много хора смятат, че ако направят завещание в полза само на едното от децата си или пък на трето лице, извън своите роднини, ще могат да лишат от наследство лицето, което не искат да ги наследи. По същия начин се възприемат нещата и по отношение на извършване на дарение на цялото имущество. Това, обаче, не е възможно.

Това е така, тъй като законът предвижда запазени части по отношение на определени категории наследници. И макар наследодателят да може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество, той не може да накърнява запазената част. Такава имат три категории лица. Това са низходящите (деца и внуци), родителите или съпругът.

Размерът на запазените части също е уреден в закона. Така,
1. запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:
а. при едно дете или низходящи от него – 1/2;
б. при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя;
2. запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
3. запазената част на съпруга е:
а. 1/2, когато наследява сам;
б. 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.
Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

Възстановяването на запазената част става по съдебен ред.

От друга страна, в случаите на оспорване на дарение, може да се изследва дали то не е направено единствено с цел някой наследник да бъде лишен от наследство. Ако наличието на такава цел бъде установено, тогава дарението ще бъде нищожно, поради противоречие с добрите нрави. Така, имуществото – обект на дарението, ще бъде върнато изцяло в наследствената маса.

Лишаване от възможност за наследяване чрез възмездно разпореждане с имущество

Както видяхме по – горе, лишаването от наследство чрез завещание или дарение не е възможно. Това е така, поради безвъзмездния характер на тези сделки. Как стоят, обаче, нещата, в случай че преживе наследодателят се разпореди с цялото си имущество чрез възмездни сделки, напр. продажба или прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане?

По някои въпроси относно договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане

В тези случаи наследникът, чиято запазена част е била накърнена, няма да може да иска нейното възстановяване. Това е така, поради възмездния характер на извършените сделки.

Друг е въпросът, че не се изключва възможността продажбата или прехвърлянето на имота срещу задължение за издръжка и гледане да са симулативни и реалната им цел да е била лишаване на някой наследник от наследство. В тези случаи цената на продажбата не е реално платена, а издръжката и гледането не са реално осъществявани. Установяването на симулацията става по съдебен ред.

В заключение

Макар възможностите за изключване на наследник от реда на наследяването да са значително ограничени, това не означава, че при наличие на сериозни основания такова изключване е невъзможно. От друга страна пък, накърняването на запазената част на някой наследник без наличие на предвидените в закона основания дава възможност тя да бъде възстановена, а завещателните разпореждания и/или даренията – намалени. Важно е да се има предвид още, че всеки опит за заобикаляне на законовите разпоредби, свързани със забраната за накърняване на запазените части, може да доведе до неговата нищожност.

___________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правната страна на отношенията между съпрузи и роднини, четете в секцията „Семейно и наследствено право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ оказва правна помощ и съдействие по семейни и наследствени дела.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Защита на потребителите, Договорно право

Неравноправни клаузи в потребителски договор

Както вече нееднократно сме говорили, потребителите се ползват с особена защита. Това е така, тъй като търговците често се възползват от икономически по – силната си позиция. Част от тази практика е и включването в потребителските договори на неравноправни клаузи. Чрез тях търговците смятат, че ще получат необосновано предимство, разчитайки че потребителят няма друг избор, освен да сключи договора именно с тях. В условията на пазарна икономика и развитие на конкуренцията това, обаче, далеч не е така. От друга страна, потребителите са все по – запознати с правата си и все по – рядко допускат нелоялните търговски практики. За да разширим тези познания, днес ще обсъдим темата за съществуването на неравноправни клаузи в потребителските договори.

Кога един договор е потребителски?

Когато обсъждахме темите за връщане и замяна на стока, онлайн пазаруване и потребителски кредит, някак между другото, споменавахме понятията „потребител“, „търговец“ и „потребителски договор“. И тъй като днешната тема категорично е пряко свързана с разбирането на тези понятия, ще дадем определения за тях.

Всъщност, тези определения се съдържат в Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Съгласно него,

Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Така, например, ако Иван купува готварска печка, за да оборудва домашната си кухня, той е потребител. Ако, обаче, Иван купува готварска печка, за да оборудва ресторанта си, тогава той вече няма това качество, тъй като придобива стоката във връзка с упражняваната от него стопанска дейност.

Отново според ЗЗП,

Търговец е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.

Така, например, ако Иван купува готварската печка от магазина за техника на Мария, то Мария е търговец. Търговец по смисъла на закона ще бъде и Георги, който е продавач – консултант в магазина на Мария.

От друга страна, както знаем от статията, посветена на въпроса какво да правим, когато длъжникът не изпълнява свое договорно задължение,

Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.

Така стигаме до извода, че потребителски договор имаме тогава, когато потребител и търговец се съгласяват да между тях да бъдат създадени насрещни права и задължения.

Така, например,

договорът между Иван и Мария за покупко – продажба на готварската печка е потребителски. Мария, обаче, може да заложи в него неравноправни клаузи. Затова, нека видим какво представляват те.

Кога са налице неравноправни клаузи в потребителските договори?

Въпросът за съществуването на неравноправни клаузи в потребителските договори също е уреден в ЗЗП.

Неравноправни клаузи имаме тогава, когато е налице уговорка във вреда на потребителя. Тя трябва да не отговаря на изискването за добросъвестност и да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. За по – голяма яснота, ЗЗП изброява видовете неравноправни клаузи.

ВАЖНО!!! Преди сключване на потребителски договор е задължително потребителят да прочете много внимателно неговите условия. Важно е да се внимава за наличието на неравноправни клаузи, които да се отстранят преди подписването на договора. Това би Ви спестило много главоболия, нерви и пари впоследствие.

ВАЖНО!!! Често пъти, търговците не се съгласяват да отстранят заложените в договори неравноправни клаузи, разчитайки, че потребителят ще се съгласи да сключи договора въпреки тях, поради липса на друг избор. Както споменахме в началото, обаче, друг избор винаги има. В някои случаи откриването му може да отнеме допълнително време на потребителя, но пък ще му спести потенциални бъдещи спорове с търговеца. От друга страна, подобно поведение на потребителите би имало дисциплиниращ ефект за търговците.

Видове неравноправни клаузи

Неравноправните клаузи, за чието съществуване трябва да внимаваме преди сключване на потребителски договор са следните:

i) освобождаване или ограничаване на отговорността на производителя, търговеца или доставчика, в случай на смърт или телесни повреди, причинени на потребителя в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика;

ii). изключване или ограничаване на правата на потребителя по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения;

iii) поставяне изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;

iv) позволяване на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика.

Пример

Нека поясним какво означава клаузата по т. iv). Да вземем да пример потребителския договор между Иван и Мария за покупко – продажба на готварската печка. Неравноправни клаузи по т. 4 ще бъдат налице в следния случай:

Иван получава предложение от Мария, включващо цена и гаранционни условия на готварската печка. На пръв поглед той ги одобрява, подписва договора и заплаща цената на печката. В момента, обаче, той не разполага с подходящ транспорт, затова се уговаря с Мария да вземе печката след три дни. През това време, обаче, той намира същата готварска печка на по – добра цена в магазина на Петър. В подписания от него договор с Мария, обаче, е предвидено, че откаже да получи печката, Иван няма да получи връщане на платената от него сума. Клаузата ще бъде неравноправна, ако същевременно с това, договорът предвижда, че Мария не дължи обезщетение на Иван, в случай че не успее да достави закупената от него печка.

Продължаваме с видовете неравноправни клаузи

Към списъка с неравноправни клаузи в потребителските договори се включват и:

v) задължаване на потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;

vi) позволяване на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка. За да бъде клаузата неравноправна същата възможност трябва да не е предоставена на потребителя;

vii) позволяване на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;

viii) предвиждане на необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя.

ix) предвиждане на автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор.

ВАЖНО!!! Клаузите, съдържащи прекалено кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора, както и за автоматичното му продължаване могат да се открият най – често при договори за предоставяне на периодични услуги. Например, при сключване на срочен договор с доставчик на интернет/сателитни услуги. Неравноправни клаузи ще имаме тогава, когато договорът предвижда, че той се продължава автоматично, ако клиентът не поиска прекратяването му след изтичане на срока му. По същия начин стоят нещата и при клаузи, според които договорът ще бъде продължен, ако клиентът не заяви прекратяването му три дни преди изтичането на неговия срок.

Неравноправни клаузи ще имаме тогава, когато договорът предвижда, че той се продължава автоматично, ако клиентът не поиска прекратяването му след изтичане на срока му. По същия начин стоят нещата и при клаузи, според които договорът ще бъде продължен, ако клиентът не заяви прекратяването му три дни преди изтичането на неговия срок.

Други видове неравноправни клаузи

По – нататък в списъка с неравноправни клаузи се включват:

x) налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;

xi) позволяване на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;

xii) позволяване на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;

xiii) предвиждане на възможност цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата. Неравноправна ще бъде и клаузата, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора. Това се отнася за случаите, в които окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;

xiv) предоставяне право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;

xv) налагане на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.

Важно!!! Това условие ще бъде налице, когато, напр. договорът съдържа клауза, според която потребителят дължи плащане дори и ако търговецът не достави стоката.

xvi) даване на възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;

xvii) изключване или възпрепятстване правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон. Тук се включва и необоснованото ограничаване средствата за доказване, с които потребителят разполага. Същото се отнася и за случаите, когато на потребителя се налага тежест на доказване, която е за сметка на търговеца;

xviii) ограничаване обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставяне на неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;

xix) изключване на възможността на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора;

xx) поставяне на други подобни условия.

Защо е важно да следим за неравноправни клаузи още преди сключването на потребителския договор?

На първо място, навременното им откриване ще помогне и за тяхното навременно отстраняване.

На второ място, неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Така, ако договорът за покупко – продажба на готварската печка от нашия пример е сключен при общи условия (както и става обикновено в тези случаи), Иван не е могъл да им повлияе. Това е така, тъй като общите условия се изготвят предварително. В случай че Иван не е съгласен с тях, единственият му избор е да не сключва договора с Мария. Тоест, в повечето случаи те не подлежат на индивидуално договаряне. При това положение, включените в общите условия неравноправни клаузи ще бъдат нищожни. Договорът между двамата ще отпадне единствено, ако не може да се приложи при изключването на тези клаузи.

По по – различен начин стоят нещата, ако съдържащите се в договора неравноправни клаузи са индивидуално уговорени. В този случай те нямат да бъдат нищожни. Това е така, защото се смята, че потребителят е имал възможност да се запознае с тях и да им повлие. Това обстоятелство се основава на факта, че все пак потребителския договор е съглашение между равнопоставени страни. Той се сключва на база на взаимно съгласие, изразено по отношение на неговите условия. След като потребителят се е запознал с индивидуално уговорените неправноправни клаузи и те не са били променени по негово искане, приема се, че е налице неговото информирано съгласие за прилагането им. Съответно рискът от това се възлага в негова тежест.

Нека да дадем пример

Иван решава да закупи готварска печка от магазина за техника на Мария. Компанията, която е собственик на магазина е изготвила общи условия за такъв вид договори. В тях е записано, че ако Мария не достави стоката, тя не дължи връщане на платените суми. Предвидено е още, че ако Иван откаже да приеме печката, Мария няма да му върне парите. Изправени сме пред неравноправна клауза в общи условия. Според закона, тази клауза е нищожна.

Във втория случай, договорът за покупко – продажба на готварската печка е изготвен индивидуално между Иван и компанията, чийто собственик е Мария. В него е записано, че ако Мария не достави стоката, тя не дължи връщане на платените суми. Предвидено е още, че ако Иван откаже да приеме печката, Мария няма да му върне парите. Отново сме изправени пред неравноправна клауза. Тя, обаче, няма да бъде нищожна, ако Иван, при условията на информирано съгласие, я е приел.

ВАЖНО!!! Според закона доказването, че дадена клауза е индивидуално уговорена, е в тежест на търговеца. Според Върховния касационен съд фактът, че клаузата е уговорена в индивидуален договор, не означава задължително, че самата тя е индивидуално уговорена.

Неравноправни клаузи в договор за банков кредит

В допълнение към разпоредбите на ЗЗП, Законът за потребителския кредит урежда допълни основания за недействителност на договорни клаузи. Те са:

  1. предварително изключване или ограничаване на правата на потребителите;
  2. клауза в договора за потребителски кредит, съдържаща отказ от потребителски права;
  3. клауза, имаща за цел или резултат заобикаляне на законови изисквания.

От друга страна, според съдебната практика

Подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него.

В заключение

Преценката за наличието или липсата на неравноправни клаузи в потребителските договори е изключително сложна и всеобхватна. За съжаление, потребителите твърде често подписват договори и/или общи условия без изобщо да ги прочетат. Това обикновено се случва, когато търговецът представи на потребителя десетки страници с неясно формулирани общи условия. Същевременно с това често пъти търговците притискат потребителите да подписват „по – бързо“ без да им дават реална възможност да се запознаят с предложените условия. Трябва да се знае, обаче, че потребителят има право на разумен срок за преценка на предложените условия. Ето защо, никой не е длъжен да се подпише под документ, който не е прочел. Всъщност, именно подробният прочит и доброто разбиране на предложените условия е това, което осигурява превенцията на бъдещи проблеми.

_______________________________________________________________________

Още интересни теми в областта на потребителските права можете да намерите в секцията „Защита на потребителите„. Повече за правата и задълженията на страните по различните видове договори, четете в секцията „Договорно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага специализирана правна помощ и защита на потребители.

Компетентни държавни органи за разрешаване на потребителски спорове са Комисията за защита на потребителите и районните съдилища.

Наказателно право

Получаване на заплахи. Как да се защитим?

Как да постъпим, когато сме изправени пред случай на получаване на заплахи? Отговор на този въпрос ще потърсим в днешната статия.

Заплахата, всъщност, сама по себе си е закана, която може да предизвика основателен страх у заплашения. В практиката се приема, че при отправяне на такава закана, не е задължително лицето действително да се е изплашило. Достатъчно е да съществува основание, че заплахата би могла да се осъществи.

Кога е налице случай на получаване на заплахи?

Получаване на заплахи е налице тогава, когато някой се закани с престъпление против личността или имота на другиго. Наравно с това, получаване на заплахи ще има и тогава, когато заканата се отнася до личността или имота на близките на заплашеното лице. Тази закана може да бъде отправена устно, писмено, по електронен път или по какъвто и да е друг начин, който позволява възприемането ѝ от заплашения.

Престъпление е всяко общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Така например, всяка закана с убийство, нанасяне на побой, разрушаване или подпалване на къща, вила, апартамент, автомобил е заплаха с престъпление.

ВАЖНО!!! Често срещани са случаите на получаване на заплахи за разгласяване на чувствителна информация за дадено лице или пък например, на негови интимни снимки. При тези обстоятелства няма да е налице заплаха с престъпление. Разбира се съществуват някои рядко срещани изключения от това правилно. Сред тях са случаите, когато чувствителната информация е получена при упражняване на занятие (напр. по време на психотерапевтична сесия) или е събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, или е неправомерно придобита от архива на Министерството на вътрешните работи. 

В случаите, в които заканата не е с престъпление, нейният характер се преценява за всеки конкретен случай. Тази преценка е необходима с оглед предприемане на най – адекватните средства за защита. В повечето случаи може да се касае за упражняване на психически тормоз, който при определени обстоятелства представлява домашно насилие.

Повече по тази тема можете да прочетете в статията „Домашно насилие. Как да го разпознаем?“. А ако пък не разполагате с достатъчно време за четене, можете да чуете повече във видеото от „Обясни ми правото: Домашно насилие„.

Разграничение

Важно е да се прави разлика между обикновената заплаха с престъпление и заплахата с престъпление, която има и особена цел. Във втория случай, когато е налице заплаха с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за заплашения или негови ближни, направено с цел да го принуди да се разпореди с вещ или със свое право, или да поеме имуществено задължение, ще бъдем изправени пред изнудване.

Да дадем пример:

Получаване на заплахи (заплаха с престъпление) ще бъде налице, когато съседът Ви дойде при Вас и Ви каже: „Ако още веднъж паркираш на моето място, ще ти запаля колата“.

Изнудване ще бъде налице тогава, когато някой поиска да му продадете имота си за много ниска сума със заплаха, че ако откажете, ще Ви пребие.

Защита при получаване на заплахи съгласно Наказателния кодекс

Както вероятно вече се досетихте, отправянето на заплахи, които могат да възбудят основателен страх, е престъпление. В зависимост от характера и степента на заплахата, то може да бъде престъпление от частен или от общ характер.

Престъпление от частен характер

Нека първо с няколко думи обясним какво означава „престъпление от частен характер“. Такова е налице, когато наказателното производство за неговото разкриване, преследване и наказване се образува по тъжба на пострадалия до съда. В почти всички случаи на получаване на заплахи е налице престъпление от частен характер. Има и няколко изключения, които ще разгледаме по – долу.

И така, как да се защитим, в случай че към нас са отправени заплахи?

Защитата, както казахме по – горе се осъществява чрез подаване на частна тъжба до съда. Срокът за това е шестмесечен от деня на получаване на заплахата. Тоест, ако съседът ни е казал на 12.01.2020 г., че ще запали колата ни, ако още веднъж паркираме на мястото му, то частната тъжба трябва да бъде подадена най – късно на 12.07.2020 г. В случай че пострадалият почине преди изтичането на този срок, тъжбата може да бъде подадена от неговите наследници до изтичането му. Компетентен е съдът по местоизвършване на престъплението. Тоест, ако живея в София и съседът е отправил заплахата пред входа на блока, тъжбата си трябва да подам пред Софийски районен съд.

е сВАЖНО!!! В наказателното производство за престъпления от частен характер контролът върху неговия ход се намира изцяло в зависимост от волята на тъжителя. Тоест, то започва по негова инициатива и може да се прекрати по негова инициатива. Тъжителят може да поиска наложеното наказание да не се изпълнява, преди реалното му изпълнение да е започнало. Доказателствената тежест също се намира у тъжителя. Това означава, че е негова отговорността да докаже, че е била отправена закана с престъпление. Той следва да докаже и че заканата е била от естество да предизвика основателен страх, че може да бъде реализирана.

Престъпление от общ характер

Макар и в повечето случаи заканата с престъпление да е от частен характер, съществуват и изключения. Те са налице, когато заканата е отправена:

1. към длъжностно лице или представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или функцията му;

2. към лице, ползващо се с международна защита;

3. от лице, което се занимава с охранителна дейност или от служител в организация, която извършва охранителна или застрахователна дейност. Заканата може да бъде отправена и от лице, което действа по поръчка на такава организация или се представя, че действа по нейна поръчка;

4. от лице от състава на Министерството на вътрешните работи или от лице, което се представя за такова;

5. от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на група, занимаваща се с рекети или на организирана престъпна група.

Най – често срещаните случаи на получаване на заплахи, като престъпления от общ характер са заканите с убийство и заканата с престъпление, извършена при условията на домашно насилие. Повече за особеностите на втория случай, можете да видите в статията „Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие„.

ВАЖНО!!! Както в случаите на наказателно преследване от частен характер, така и при това от общ характер, пострадалият може да иска от съда да забрани на заплашващия непосредствено да го доближава. Освен това и в двата вида производства, заплашеният може да иска присъждане на обезщетение. То ще покрие претърпените от престъплението имуществени и неимуществени вреди. Имуществените вреди ще обхванат платената държавна такса, в случай на престъпление от частен характер. При престъпление от общ характер, те ще обхванат платения адвокатски хонорар. Неимуществените вреди от своя страна ще обхванат претърпените негативни емоции: притеснените, стрес, страх и др.

Защита от полицията

Твърде често, лицето, което е обект на заплахи не иска да се обръща към съда. В този случай може да потърси съдействие от полицията. Това може да стане чрез подаване сигнал на телефон 112 или в най – близкото РУ на МВР. В този случай е необходимо заплашеният да даде подробна информация къде, кога и при какви обстоятелства е била отправена заплахата. 

Ако органите на МВР преценят, че са налице основания да се предполага, че лицето, срещу което е подаден сигнала ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред, те ще му отправят писмено или устно предупреждение, което се удостоверява с протокол. Ако отправянето на заплахи продължи, полицейските органи могат да задържат заплашващия за срок до 24 часа.

ВАЖНО!!! В този случай не може да се търси обезщетение за претърпени вреди.

В заключение

Случаите на получаване на заплахи могат да бъдат безобидни. Съответно безболезненото им решаване между заплашения и заплашващия не е изключено. Твърде често, обаче, заплахите са доста сериозни и могат да разклатят спокойствието на заплашения за дълъг период от време. От друга страна, липсата на ответна реакция от страна на заплашеното лице може и да мотивира заплашващия да продължи противоправното си поведение. Ето защо познаването на средствата за защита и навременната реакция могат както да прекратят отправянето на заплахите, така и да предотвратят тяхното реално изпълнение.

_______________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с престъпленията и защитата от тях, можете да прочетете в секцията „Наказателно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява висококвалифицирано правно съдействие по наказателни дела от общ и частен характер.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Договорно право, Семейно и наследствено право

Оспорване на дарение. Какво трябва да знаем?

Дарението е едно от най – удобните и евтини средства за прехвърляне на имущество. То е особено често използвано за сделки между роднини. От друга страна, много хора смятат, че като дарят имотите си само на едно от децата си, ще лишат от наследство другото, като наказание за това, че не се държи с тях така, както очакват. Поради това, сред често задаваните въпроси към кантората е този за оспорване на дарение.

Същност на дарението

Дарението е вид едностранен договор. С него дарителят прехвърля веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Казваме, че дарението е едностранен договор, тъй като поначало за дарения не възникват никакви задължения.

Дарението може, обаче, да бъде направено под условие или да бъде скрепено с някаква тежест. Например, баща дарява на дъщеря си жилище, при условие, че завърши висшето си образование. В случай че условието не бъде изпълнено, дарението няма да произведе действие.

Форма на дарението

В зависимост от предмета на дарението, то може да бъде както формален, така и неформален договор.

Според закона, във всички случаи на дарение на недвижим имот, то трябва да се осъществи под формата на нотариален акт.

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. Ценните книги се даряват по надлежния начин за прехвърлянето им в зависимост от техния вид.

Оспорване на дарение

Оспорване на дарение е възможно както преживе, така и след смъртта на дарителя.

В зависимост от основанията, оспорване на дарение е възможно както по реда на Закона за задълженията и договорите, така и по реда на Закона за наследството. В единия случай е възможна неговата отмяна, а в другия – намаляване или компенсиране. Ето защо двете възможности ще разгледаме поотделно в изложението.

Оспорване на дарение по реда на Закона за задълженията и договорите

Отмяната на дарението е възможна именно по този ред. Основанията, обаче, са изключително ограничени.

От една страна, дарението може да бъде отменено като нищожно. Общо основание за неговата нищожност е неспазването на предвидената форма, за която по – горе споменахме.

Специалните основания за нищожност на дарението са две.

На първо място, нищожно е дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено са противни на закона или на добрите нрави. Например, родители даряват на сина си вила, за да се разведе със съпругата си.

На второ място, дарението е нищожно и когато условията или тежестта са невъзможни. Например, баща дарява на дъщеря си жилище, при условие, че за една година завърши 4 висши образования.

От друга страна, оспорване на дарение и искане на неговата отмяна е възможно на няколко изрично изброени от закона основания. Те са:

1. когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия/ата съпруг/а или неговото дете, или е съучастник в такова престъпление. Независимо от наличието на тези обстоятелства, ако дареният се окаже невменяем, дарението няма да подлежи на отмяна. По същия начин ще стоят нещата и ако деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана, уплаха и смущение, по непредпазливост или при условията на случайно деяние;

2. когато дареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по – малко от три години. Изключение от това правило е налице, в случаите в които престъплението се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

3. когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Особеност при основанието „дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае“

Причината да се спрем малко по – подробно на това основание е, че то е и най – често срещано в практиката при оспорване на дарение.

За да бъде налице това основание за отмяна на дарението, трябва да бъдат едновременно налични няколко обстоятелства.

На първо място, необходимо е дарителят обективно да се нуждае от издръжка. Това означава, че ако например той просто иска да води луксозен начин на живот, който поначало не може да си позволи и иска дареният да му го осигури, това не е основание за отмяна на дарението.

На второ място, необходимо е дарителят да не може да си осигури издръжка чрез собствените доходи и имоти. Така, например, няма да е налице основание за отмяна на дарението, в случай че дарителят не получава доходи от труд или пенсия, но има недвижимо имущество, което може да продаде или да даде под наем.

На трето място, необходимо е дареният да отказва издръжка при липса на обективни причини за това. Така, например, ако той не разполага със свободни финансови средства, с тези средства издържа своите деца или родители, или изплаща кредити, няма да бъде налице основание за отмяна на дарението.

Изключения

Горните основания за оспорване на дарение и неговата отмяна не се отнасят до обичайните или възнаградителните дарове.

Като пример за „обичаен дар“ можем да дадем подарък за сватба.

Възнаградителен дар, например, е налице, когато дадем пари на съседа, заради това, че ни е помогнал с ремонта на жилището ни.

Срок за оспорване на дарение и летимирани лица

В случай че са налице основания за нищожност на дарението, възможностите за неговото оспорване не са обвързани с никакви срокове. Оспорването може да се направи от всяко едно лице, което има правен интерес от отмяната.

По друг начин стоят нещата, в случаите в които са налице някое от трите основания за отмяна. Тогава, правото на оспорване на дарение се погасява с изтичането на една година, откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

ВАЖНО!!! Възможно е в договора за дарение да бъде предвидена клауза, съгласно което дарителят се отказва от правата си да иска отмяна на дарението. Тази клауза, обаче, е нищожна и не може да породи действие. Тоест, независимо от нейното наличие в договора за дарение, тя не е пречка все пак дарителят да се възползва от правата си за оспорване на дарение.

ВАЖНО!!! Възможно е при приключване на оспорването и до уважаване на искането за отмяна на дарението, да се окаже, че неговият предмет да е продаден на трето лице. В този случай, ако исковата молба за отмяна е вписана преди продажбата, физическото връщане на имота, ще бъде възможно. Ако, обаче, продажбата е станала преди вписване на исковата молба за отмяната, тогава правото на купувача върху имота няма да бъде засегнато. Това, обаче, не означава, че дарителят ще остане с „празни ръце“. В този случай дареният дължи обезщетение за онова, с което се е обогатил. В конкретния пример, дареният ще трябва да предаде на дарителя сумата, която е получил от продажбата.

Оспорване на дарение по реда на Закона за наследството

Оспорване на дарение е възможно след смъртта на дарителя, когато се окаже, че той се е разпоредил преживе с имуществото си, накърнявайки запазената част на своите наследници. В този случай дарението не може да се отмени напълно, но може да се намали.

Кои лица имат право на запазена част от наследството и в какъв размер?

Запазената част е частта от наследството, с която наследодателят не може да се разпорежда със завещание или с дарение.

На първо място, право на запазена част имат низходящите (деца/внуци/правнуци) на наследодателя. Размерът на запазената им част зависи от техния брой, както и от това дали е налице друг наследник със запазена част. Така, запазената част на низходящите, когато наследодателят не е оставил съпруг е, както следва:
1. при едно дете или низходящи от него – 1/2;
2. при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3.

На второ място, право на запазена част имат и родителите на наследодателя или преживелият от тях. Тя е в размер на 1/3.

На трето място, право на запазена част има и преживелият съпруг. Тя е в размер на 1/2, когато наследява сам и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

В случай че направените от наследодателя дарения накърняват горните запазени части, даренията ще подлежат на намаляване с описаните размери.

Право да се възползват от възможността за оспорване на дарение и да искат намаляването му до размера на разполагаемата част, имат наследниците със запазена част.

Ред и срок за оспорване на дарение

По реда на Закона за наследството оспорване на дарение е възможно в петгодишен срок от смъртта на наследодателя. Това става по съдебен ред.

ВАЖНО!!! Накърняване на запазена част ще има само в случаите на безвъзмездно разпореждане с имуществото на наследодателя – при завещание и дарение. Това означава, че при всякакви други видове възмездни прехвърляния, няма да бъде налице такова накърняване.

В заключение

Макар дарението да е често срещан начин за прехвърляне на имущество, то разкрива известни недостатъци. Ето защо е необходимо, преди взимане на решение кой прехвърлителен способ да се използва, отчуждителят да се запознае както със същността на дарението, така и с останалите възможности за прехвърляне на имот. Особено силно това се касае за случаите, в които е налице друг мотив за прехвърлянето, извън дарственото намерение.

_______________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани с права, задължения и оспорвания по различните видове договори, можете да намерите в секцията „Договорно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага специализирана правна помощ и представителство при неизпълнение на договорни задължения, както и при оспорване валидността на договори.

За контакти:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Административно право, Наказателно право

Разпространение на снимки без наше съгласие

Практиката за разпространение на снимки без съгласието на заснетото лице съвсем не е рядко срещана. Дали тя се отнася до „папарашки“, интимни или съвсем обикновени снимки е без значение за правото, тъй като при определени условия съставлява нарушение. Това е така, защото снимките, чрез които заснетият може да бъде идентифициран, представляват лични данни. Последните се ползват с особена национална и европейска закрила.

Как да се защитим в случай на заснемане без наше съгласие?

Последиците от неправомерното разпространение на снимки могат да се разгърнат в множество правни клонове. Основната защита се осъществява пред Комисията за защита на личните данни. Наказателното право също предоставя защита, когато разпространените снимки представляват порнографски материал (при т. нар. „голи снимки“). Гражданското право пък се използва за обезщетяване на настъпилите вреди от неправомерното разпространение на снимките.

Кога снимките представляват лични данни по смисъла на Закона за личните данни (ЗЗЛД)?

Според ЗЗЛД и Общия регламент за защита на данните (GDPR) за лични данни се приема всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано.

Дадено лице може да бъде идентифицирано чрез име, ЕГН или физически/IP/електронен адрес. То може, обаче, да бъде идентифицирано и чрез някакви специфични негови признаци. Те могат да бъдат физически (вкл. белези и татуировки), генетични, психически, умствени, икономически, културни или социални.

Именно възможността заснетото лице да бъде идентифицирано чрез използването на горните признаци прави снимките част от обхвата на понятието „лични данни“, а оттам и разпространението им без неговото съгласие представлява законово нарушение.

ВАЖНО!!! За да е налице нарушение при разпространение на снимки, е необходимо на тях да се вижда лицето на заснетия или други негови особени признаци. Ако тези условия не са налице, заснетият не може да бъде идентифициран. Съответно снимката не попада в обхвата на понятието „лични данни“. Ако, обаче, се разкрива, например, част от лице, въпросът дали заснетият може да бъде идентифициран, подлежи на преценка.

Горното се отнася и в случаите на разпространение на интимни (голи) снимки. Ако на снимката не се вижда лицето на заснетия, белези, татуировки или други подобни признаци, по които да бъде идентифициран, нарушение няма да има. По наказателноправен ред, обаче, би могло да се търси отговорност на лицето, което ги разпространява, в случай че то твърди, че на снимката е заснет точно определен конкретен човек.

ВАЖНО!!! Разпространението на такива снимки или заплахата за това може да представлява домашно насилие под формата на психологически тормоз. По – подробно за домашното насилие говорим във видеото „Обясни ми правото: Домашно насилие„, както и в статията „Домашно насилие. Как да го разпознаем?“.

Защита при неправомерно разпространение на снимки

И така, установяваме, че сме станали жертва на неправомерно разпространение на снимки. Кой правен ред за защита да използваме?

ВАЖНО!!! Когато сами сме разпространили снимките си в публичното пространство, тяхното „споделяне“ от други хора не е неправомерно.

Спорен е въпросът ще бъде ли неправомерно разпространението на снимка, качена от заснетото лице в социалните мрежи с ограничение на публиката – „само приятели“? Според мен, отговорът на този въпрос следва да бъде положителен. Това е така, защото поставяйки ограничението „само приятели“, заснетият изразява мълчаливо съгласие снимките му да бъдат видяни единствено от определен кръг от хора. Съответно, разпространението без негово изрично съгласие извън този кръг, би следвало да се цени като нарушение. Така, например, медия е получила снимки на дадено лице чрез негов „приятел“ в социалните мрежи. Снимката е част от ограничените за широката публика публикации и е в секцията „само приятели“. Разпространението, от страна на медията, на такава снимка, следва да се приеме като нарушение.

Административноправна защита

Както споменахме по – горе, административноправната защита срещу неправомерно разпространение на снимки се осъществява чрез подаване на жалба до Комисията за защита на личните данни. Срокът за подаване на жалба е шестмесечен и тече от деня на узнаване на нарушението и не по – късно от две години от извършването му. Комисията се произнася в тримесечен срок от получаването ѝ, като в случай че констатира неправомерно разпространение на снимки, тя я уважава.

Изключения! Съгласно ЗЗЛД,

обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.

До скоро тази изключително обща формулировка беше конкретизирана от десет субективни критерии, въз основа на които да се прави преценка дали обработването на лични данни за горните цели се прави при наличието баланс между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни. Те, обаче, бяха обявени за противоконституционни, поради което вече не могат да намерят приложение. Ето защо, за момента, преценката за наличието на такъв баланс се прави за всеки конкретен случай.

Например,

извършено е убийство. Извършителят е избягал и се предполага, че е въоръжен и опасен. Властите подозират, че автор на престъплението е Иван Петров, чийто снимки се появяват по медиите с призив гражданите, които са го виждали, да се обадят в полицията. В случая
балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни ще бъде налице. Това е така, защото Иван Петров е потенциално опасен и гражданите имат право да знаят как изглежда той, за да могат да се предпазят.

Друг пример. Медия публикува снимка на Иван Петров, придружена със заглавие „Ето го убиецът на Георги Георгиев“. В този случай балансът е нарушен. Това е така, първо, тъй като въпросът дали убиецът на Георги Георгиев е точно Иван Петров ще се реши с влязла в сила присъда. Второ, така формулираното заглавие по никакъв начин не засяга правото на информация, тъй като тя е непотвърдена. Трето, свободата на изразяване може да бъде ограничена в случаите, в които може да доведе до сериозно нарушаване на правата на трето лице, както е в конкретния пример.

Наказателноправна защита

Наказателноправната защита при разпространение на снимки без съгласието на заснетото лице се използва най – често в случаите на разпространение на интимни (голи) снимки. В зависимост от техния характер и сцените, които изобразяват, те могат да попаднат в обхвата на определението за порнографски материал.

Според Наказателния кодекс,

„Порнографски материал“ е изготвен по какъвто и да е начин, неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, чието съдържание изобразява реално или симулирано блудствено действие, съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, както и похотливо показване на половите органи на лице.

Така може да се окаже, че в определени хипотези разпространението на голи снимки, представлява престъпление. В този случай наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева. Ако заснетото лице е непълнолетно или изглежда като такова, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до осем хиляди лева.

Кога дадена снимка представлява порнографски материал, подлежи на преценка за всеки конкретен случай.

Гражданскоправна защита

Гражданскоправната защита, както споменахме по – горе, е средството, чрез което се обезщетява пострадалото от нарушението лице. Тя се активира тогава, когато нарушението е констатирано официално от съответния държавен орган. Искането за обезщетение се предявява пред съответния съд по местоживеене/местонахождение на нарушителя. То обхваща претърпените имуществени и неимуществени вреди от нарушението. В повечето случаи най – сериозни са нанесените морални щети, размерът на чието обезщетяване се определя от съда по справедливост. Те включват претърпените притеснения, унижения, страх, засягане на честта и доброто име, уронване на авторитет и престиж, издаване на интимна тайна и т.н.

ВАЖНО!!! Твърде често неправомерното разпространение на снимки без съгласието на заснетото лице се случва от страна на бивш интимен партньор като форма на отмъщение за случилата се раздяла. Когато този бивш партньор е лицето, с което заснетият е бил във фактическо съжителство или в брак, разпространението на снимките може да се окаже домашно насилие във формата на психологически и емоционален тормоз. Същото се отнася и по отношение на заплахата за разпространение на такива снимки.

В заключение

Проблемът за неправомерното разпространение на снимки е сравнително нов за българското правоприлагане. С напредването на технологиите тази практика, обаче, става все достъпна и възможна. От друга страна, навременното подаване на сигнали, би довело до нейното пресичане още в зародиш.

____________________________________________________________

Още интересни теми можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Наказателно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява висококвалифицирана правна помощ и съдействие в случаите на нарушения, свързани с лични данни.

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com 

Административно право, Договорно право, Наказателно право

Катастрофа с тротинетка. Права на пострадалия

Все по – масовото присъствие на индивидуалното електрическо превозно средство (тротинетка) по пътищата за обществено ползване води и до все повече инциденти, в които участници са лек автомобил и водач на тротинетка.

Обичайната причина за тези инциденти е невниманието на шофьорите, масовата практика за отнемане на предимство или за „притискане“ на пътя на велосипедисти, мотористи, а вече и на водачи на тротинетка. Много често, когато именно водачът на лекия автомобил е виновен за пътното – транспортно произшествие, с цел да се размине срещата със закона, предлага определена сума пари, която да покрие само имуществените вреди от катастрофата за повредената или унищожена тротинетка.  

Подобно предложение често се оказва примамливо за водача на електрическата тротинетка и той го приема без да свърже с органите на реда. Това, в повечето случаи води до сериозно ощетяване на правата на пострадалия, вследствие на непознаването им, като се пропуска обезщетяването на всички останали вреди, които биха могли да възникнат. 

Ето защо в днешното кратко изложение ще поговорим за това какви са правата на пострадалия водач на тротинетка при катастрофа с лек автомобил, какви са първите спешни действия, които той следва да предприеме непосредствено след катастрофата, трябва ли да приема пари „на ръка“ от виновния водач, както и какви са вариантите за защита и получаване на обезщетение. 

Права на пострадалия водач на тротинетка

Правата на пострадалия при всяко пътно – транспортно произшествие се активират в пълна степен, когато той няма вина за настъпването му или когато е налице съпричиняване. 

Водачът на електрическа тротинетка няма да бъде виновен за настъпването на пътно – транспортното произшествие тогава, когато е спазил в пълна степен Закона за движението по пътищата и инцидентът е настъпил изцяло, поради нарушения, извършени от водача на лекия автомобил. Най – често срещаното такова нарушение е отнемането на предимство. 

Подробна информация за задълженията на водача на електрическа тротинетка като пълноправен участник в движението по пътищата можете да намерите в статията „Новите правила за електрическите тротинетки“, като индивидуални електрически превозни средства по смисъла на закона. 

Съпричиняване (на вредоносния резултат) ще има тогава, когато и двамата водачи са извършили нарушение на правилата за движение. Най – честият случай на съпричиняване възниква тогава, когато водачът на тротинетката не е слязъл от нея при преминаване по пешеходна пътека, а водачът на лекия автомобил не е спрял на нея, с което двамата са реализирали ПТП. В този случай правата на пострадалия не се прекратяват, но обезщетението, което той получава за претърпените от него вреди се намалява. 

И така, както стана ясно, основното право на пострадалия водач на електрическа тротинетка е да получи обезщетение за претърпените от него:

– имуществени вреди: повредена или унищожена тротинетка, както и всички останали вещи, които вследствие на катастрофата са били повредени или унищожени (напр. слънчеви очила, мобилен телефон, др. ел. устройства);

– неимуществени вреди: при ПТП, в по – голямата част от случаите, именно тези вреди съставляват най – голям финансов размер. В зависимост от степента на увреждането на пострадалия водач обезщетенията могат да достигнат до 70 – 80 хил. лв.    

Защита и обезщетяване на претърпените вреди

За да се обезпечат доказателствата за настъпилите вреди е изключително важно в момента на пътно – транспортното произшествие да бъдат извършени няколко задължителни действия:

– обаждане на тел. 112 с цел съобщаване за произшествието и изчакване на патрул на сектор „Пътна полиция“ (КАТ). Полицейските служители трябва да изготвят протокол за ПТП, в който да се впишат причинените имуществени вреди, да направят тест за употреба на алкохол/наркотични вещества на участващите в ПТП водачи, както и да установят виновния за инцидента.

ВАЖНО!!! В случай че водачът на тротинетка е употребил алкохол или наркотични вещества, ще е налице съпричиняване. Следва да се има предвид, че за разлика от подобните случаи с управление на моторно превозно средство под въздействието на алкохол над определени граници или на наркотични вещества, където наказанието е лишаване от свобода, при управление на електрическа тротинетка след употреба на алкохол или наркотици, наказанието се налага по административен ред и е глоба в размер на 20 лв. (фиксиран). Често пъти именно това обстоятелство спира водачът на електрическата тротинетка да потърси правата си от страх, че ще му бъде ангажирана по – сериозна отговорност, но това далеч не е така. 

– в случай че водачът е пострадал физически, не е необходимо да се изчаква патрул на КАТ, а трябва да се извика линейка, която да го закара в най – близкото лечебно заведение. Пострадалият ще бъде разпитан от полицията направо в болницата;

– след приключване на прегледите / разпитите, пострадалият трябва незабавно да посети съдебна медицина за снабдяване с медицинско свидетелство за получените увреждания. Това важи и за случаите, в които са налице само натъртвания без нарушения на цялостта на кожата / кръвонасядания (синини) / охлузвания / счупвания и др. под. (т. нар. „болкова симптоматика). Тоест, във всички случаи е необходимо посещение в съдебна медицина.   

В зависимост от резултатите от взетите проби с дрегер за употреба на алкохол / наркотични вещества от страна на водача на лекия автомобил, както и в зависимост от причинените вреди на водача на електрическата тротинетка, защитата на последния може да бъде наказателноправна или гражданскоправна. 

Наказателноправна защита

Възможността за наказателноправна защита се активира в следните случаи:

– виновният водач на лекия автомобил е употребил алкохол / наркотични вещества;

– нанесена е средна или тежка телесна повреда на пострадалия водач на електическата тротинетка.

ВАЖНО!!! 

Телесната повреда е средна, когато е причинено трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците (всички видове счупвания), снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст  или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезбразяване на лицето или на други части на тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота (напр. някои счупвания на носа и мозъчно сътресение [комоцио]), наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. 

Телесната повреда е тежка, когато е причинено продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. 

Във всички случаи на установяване на шофиране на МПС след употреба на алкохол над 1,2 промила / наркотични вещества се образува бързо досъдебно производство. Това се случва веднага след получаване на резултатите от дрегер / дръг тест / кръвна проба. Същото се отнася и до случаите на средна или тежка телесна повреда. Това се случва след получаване на медицинското свидетелство за вида на получените увреждания и тяхната квалификация. 

В случай че все пак не бъде образувано бързо производство, следва да се подаде жалба в прокуратурата (не в полицията).

Защо е важно да се реагира още в момента на образуване на досъдебното производство срещу виновния водач?

Причините са от правно – процесуално естество. Още на етап досъдебно производство е необходимо водачът на електрическата тротинетка да поиска да участва в него като „пострадал“. Това му дава право да получава информация за хода на разследването и да прави искания по него, както и да бъде информиран за моментите на повдигане на обвинение (предварително и пред съд). 

Именно в момента на узнаването за повдигането на обвинение пред съд и насрочването на т. нар. „разпоредително заседание“ пострадалият може да поиска да участва и в съдебната фаза като частен обвинител и граждански ищец. Ако пропусне този момент, той не може да направи това по – късно и за да получи обезщетение за причинените вреди, трябва да изчака постановяването на присъда и влизането ѝ в сила, което може да отнеме много време. 

Друг практически проблем на пропускането на този срок е невъзможността на пострадалия да узнае кога е постановена присъда и кога тя е влязла в сила, тъй като всъщност, той няма да има достъп нито до номера на делото, нито до материалите по него.   

Възможност за провеждане на наказателноправна защита има и в случаите на причиняване на лека телесна повреда, но това не става чрез прокуратурата, а по желание на пострадалия директно пред съда. 

Гражданскоправна защита

Гражданскоправната защита се активира в случаите, в които няма настъпили телесни увреждания или ако има, те са леки и пострадалият водач на електрическата тротинетка не желае да търси наказателноправна защита по наказателноправен ред. 

Гражданскоправната защита се провежда по реда на Закона за задълженията и договорите по съдебен ред или чрез извънсъдебно споразумение. 

При избора на варианта за защита чрез извънсъдебно споразумение е необходимо изключително внимателно да се следи за неговите параметри, по възможност с помощта на специалист с опит в тази материя, тъй като в 100% от случаите се залагат клаузи, които са в ущърб на пострадалия, но се разчита той да не ги забележи, особено в случаите, в които не ползва правна помощ. 

Клаузите на споразумението подлежат на предоговаряне единствено преди то да бъде сключено. След като вече са положени подписите на страните, параметрите на споразумението се стабилизират, т.е. не подлежат на отмяна, освен в някои много ограничен брой случаи (напр. нищожност на цялото споразумение). 

В заключение

Както във всеки един случай, така и в случаите на инциденти между електрически тротинетки и леки автомобили, необходимо е пострадалият водач добре да познава правата си, тъй като именно това познаване е от полза както за своевременно събиране на нужните документи с цел търсене на обезщетение за претърпените вреди, така и за осигуряване на невъзможност за съгласие с неравноправни клаузи при потенциални споразумения. 
___________________________________________________________________

Още интересни статии, както и телевизионни интервюта, свързани с изясняване на правилата за управление на електрическа тротинетка, видовете отговорност на нейния водач, както и неговите права и задължения, можете да намерите в секциите „Административно право“„Наказателно право“ и „Медийни изяви“

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага специализирана правна помощ за водачи на електрически тротинетки по административно – наказателни и наказателни дела. 

За контакти:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com