Договорно право

Мой длъжник е в производство по несъстоятелност. Какво да правя?

Производство по несъстоятелност срещу длъжник. Защита

Когато говорим за производство по несъстоятелност следва да имаме предвид следното:

Производството по несъстоятелност е универсално принудително производство, което има за цел за ликвидира едно търговско дружество, като осребри неговите активи и изпълни задълженията, които дружеството има към неговите кредитори.

Съгласно чл. 607 от Търговски закон (ТЗ): „производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника. В производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници.“

Видно от така цитираната разпоредба, целта на производството по несъстоятелност е именно да удовлетвори не просто някои кредитори, а всички кредитори на съответния търговец. За това производството по несъстоятелност е универсално принудително производство.

За кого може да бъде открито производство по несъстоятелност:

С оглед на чл. 607а от ТЗ: „производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Освен при неплатежоспособност, производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.“ Т.е. от така цитираната разпоредба можем да определим следните категории лица спрямо, които може да бъде открито производство по несъстоятелност.

На първо място, такова производство може да бъде открито спрямо лице, което има качеството на търговец.

Отговор на въпроса кое лице има качеството на търговец ни дава чл. 1 от ТЗ, където се посочва, че търговец по смисъла на търговския закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от сделките изброени в тази разпоредба.

Търговец е и юридическото лице, което е регистрирано по своята правно-организационна форма като търговско дружество съобразно, разпоредбите на ТЗ. Но не спрямо всяко юридическо лице, което е търговско дружество по смисъла на ТЗ може да бъде открито производство по несъстоятелност, а спрямо тези посочени в чл. 607а от ТЗ, а именно: дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.

Търговският закон изрично предвижда, че спрямо търговец – публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон, не може да се открие производство по несъстоятелност.

Такова производство не се открива спрямо банка и застраховател се извършва по ред, определен в отделен закон.

Кога може да се открие производство по несъстоятелност?:

Производството по несъстоятелност може да се открие при състояние на неплатежоспособност на търговеца.

А съгласно чл. 608 от ТЗ, „неплатежоспособен“ е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:

1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или

2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или

3. задължение по частно държавно вземане, или

4. задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

В случай, че е налице някое от така изброените обстоятелства по отношение на търговеца, то тогава същият е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността се предполага, когато търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, ако не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. Т.е неплатежоспособността е фактическо, обективно състояние на търговеца, свързано най-вече с финансовия му статус – капиталовата и имуществената структура на предприятието, вземанията и дълга, ликвидността, доходоносността от основната му дейност.

Следва да се има предвид, че дали обстоятелството дали даден търговец е неплатежоспособен се преценява от съда към момента на постановяването на решението по делото, въз основа на събраните в хода на същото доказателства, а не към предходен момент. Именно към момента на постановяване на съдебното решение следва да са налице всички характеристики на неплатежоспособноста, а именно: да е налице неизпълнение на задълженията по търговска сделка и трайната обективна невъзможност за изпълнение на същите.

Също така следва да се има предвид, че задължението което не може да бъде изпълнено следва да бъде само и единствено парично задължение, а не друго по вид задължение. Т.е. в случай, че търговецът не може да изпълни свое задължение, което е с друг хакатер, наприме произтича от договор за покупко – продажба на недвижим имот и не е в състояние да прехвърли правото на собственост на купувачите по този договор, не е основание за откриване на производство по несъстоятелност.

Задължението, което не може да бъде изпълнено следва да бъде съществуващо и действително. Т.е ако задължението е погасено по давност, същото не може да бъде основание за откриване производство по несъстоятелност.

Също така производство по несъстоятелност може да бъде открито и за търговските дружества, които са свръхзадлъжняли. Съгласно чл. 742 от ТЗ, дружеството е свръхзадлъжняло, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост може да иска и член на управителния орган на търговското дружество, както и ликвидаторът.

Както бе посочено по – горе, това не са всички по вид търговски дружества учредени по реда на ТЗ, а само и единствено: дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.“

Какъв е редът за откриване производство по несъстоятелност:

Производството по несъстоятелност се образува по молба на кредитор, който има парично, ликвидно, реално и съществуващо вземане към даден търговец.

Преценката дали молителят е действителен титуляр на права произтичащи от търговска сделка е условие за допустимост на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Освен кредитор, молба за откриване производство по несъстоятелност може да бъде подадена и от самия длъжник, от ликвидатор, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца, съгласно чл. 625 от ТЗ.

С оглед на разпоредбата на чл. 626, ал. 3 от ТЗ лицето, което има качество на прокурист на търговеца има задължението в 7-дневен срок да уведоми търговеца за настъпилата неплатежоспособност.

Към молбата за откриване производство по несъстоятелност се прилага: – препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата, ако законът задължава търговецът да ги съставя; – опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата; – списък на кредиторите с посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им; – опис на личното имущество и имуществото съпружеска имуществена общност – за едноличния търговец и неограничено отговорния съдружник.

Съгласно чл. 630 от ТЗ, съдът когато констатира неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът с решението си:

1. обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и определя началната и дата;

2. открива производството по несъстоятелност;

3. назначава временен синдик;

4. допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;

5. определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от постановяване на решението.

Или, когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Националната агенция за приходите или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план по чл. 696 от ТЗ.

А в случай, че съдът установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, той постановява решение, с което отхвърля молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

  1. Какво да правя, ако моя длъжник бъде обявен в производство по несъстоятелност?

Съгласно действаща правна уредба от момента на вписване на решението, с което се открива производство по несъстоятелност в търговския регистър, тече едномесечен срок, в който кредиторите следва да предяват своите вземания, възникнали до датата на откриване производството по несъстоятелност.

Предявяването се извършва пред съда по несъстоятелността с писмена молба, в която кредиторът посочва основанието и размера на вземането си, привилегии и обезпечения, ако има такива и съдебен адрес. Към молбата се прилагат писмени доказателства, подкрепящи претенциите на кредиторите ( чл.685 от ТЗ).

В срок от 7 дни от изтичане на срока за предявяване на вземанията, синдикът изготвя: – списък на приетите предявени вземания; – списък на служебно вписаните вземания; – списък на предявените, но неприети вземания; – годишен финансов отчет за предходната календарна година и за последния месец преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. Като съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за счетоводството финансовия отчет включва: счетоводен баланс, отчет за приходи и разходи, отчет за парични потоци, отчет за собствения капитал и приложения.

Незабавно след изготвяне на списъците и счетоводните отчети, синдикът е длъжен да ги представи в съда, на разположение на длъжника и кредиторите в канцеларията на съда и да ги обяви в Търговския регистър.

Всеки заинтересован кредитор или длъжникът може да направи възражение срещу прието или неприето от синдика вземане. Възраженията се депозират в съда, с копие до синдика, в срок от 7 дни от обявяване на списъците и отцетите в ТР.

В случай, че по списъците не са постъпили възражения, съдът ги одобрява с определение, след изтичането на срока за оспорването им и свиква събрание на кредиторите.

А в случай, че такива възражения са постъпили, съдът ги разглежда в открито съдебно заседание, с призоваване на синдика, длъжника, кредитора, чието вземане се оспорва и кредитора направил възражението. Съдът се произнася с определение в 14-дневен срок от проведеждането на откритото съдебно заседание.

Кредиторите, чиито вземания са възникнали до датата на откриване производството по несъстоятелност са пропуснали да предявят своите вземания в едномесечния срок, могат да направят това допълнително в срок от два месеца от изтичане на срока за първоначалното предявяване.

По така описания ред се предявяват и вземания, които са възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност, съгласно чл. 688 във връзка с чл. 616 от ТЗ.

___________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на длъжниците за парични вземания, можете да откриете в секциите “Договорно право” и “Принудително изпълнение”

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ и защита на кредитори на парични вземания. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Новини, Принудително изпълнение

Давност на задължение. Спечелено дело

Със съдействието на кантората беше спечелено поредното дело за отпадане по давност на задължения, за което беше образувано изпълнително дело. 

Отпадане по давност на задължения - казусът

Доверителят ни имаше задължения в размер на почти 40 000 лв., за което срещу него е било образувано изпълнително дело през 2006 г. при един съдебен изпълнител, а впоследствие делото е било прехвърлено към друг. Почти през цялото време от 2006 г. до момента на завеждане на делото по реда на Гражданския процесуален кодекс през 2020 г. взискателят е поддържал изпълнителния процес или като е правил искания за извършване на изпълнителни действия, или като е възлагал на съдебния изпълнител да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество. 

Тъй като материалният интерес е относително висок, съответно високи са и държавните такси, за да защитим максимално добре интереса на доверителя ни без същевременно да го натоварваме финансово, преценихме, че ще заведем дело за отпадане по давност на задължения чрез предявяване на иск само за част от сумата. Целта на този иск е, ако делото бъде загубено, това да не доведе до големи финансови загуби, а ако бъде спечелено – да обезпечи с достатъчна сигурност връщането на направените разноски и по иска за останалата част от задължението. 

В случая, доколкото така заведеното дело приключи в полза на доверителя ни, при завеждане на иска за отпадане по давност на задължения в останалата им част, той също ще бъде в негова полза. 

Решението на съда по заведеното дело за отпадане по давност на задължения

В конкретния случай ответникът призна иска и съдът постанови решение въз основа на това признание. Целта на дружеството – кредитор беше да не бъде осъдено за възстанови направените за воденото на делото разноски с аргумента, че не е дало повод за завеждането му. 

Съдът с решението си призна за установено, че дружеството – ответник не разполага с вземане спрямо доверителя ни, но въпреки това го осъди да възстанови направените разноски. Аргументите му са, че макар и да признава иска, ответникът, с поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като въпреки изтеклата погасителна давност на задължения, които доверителят ни е имал към него, то е продължило да поддържа изпълнителния процес. Съответно, единствената възможност на длъжника е била да заведе отрицателен установителен иск пред съда, с който да иска да се признае за установено погасяването на задължението му по давност. 

Следва да се отбележи, че в съдебната практика и правната наука се приема, че признанието на иска е неоттегляемо. 

Решението на съда е публикувано по – долу.

Давност на задължение. Спечелено дело 1
Давност на задължение. Спечелено дело 2

____________________________________________________________________

Още интересни казуси от работата на кантората, можете да откриете в секцията “Новини”

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя правна помощ във връзка с отпадане по давност на задължения и осъществява защита и представителство по изпълнителни дела. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Вещно право

Право на ползване. Същност и защита

Когато говорим за право на ползване на имот следва да се има предвид, че този термин се използва с различни значения. С него се обозначава едно от вещните права върху чужда вещ. Този термин се употребява и в облигационното право, например в Закона за задълженията и договорите, където се постановява, че „с договора за наем наемодателят предоставя на наемателя една вещ за временно ползване“.

По отношение на установеното право на ползване на имот, като вид вещно право, следва да се има предвид, че общата му правна уредба се съдържа в Закона за собствеността.

Същност и съдържание на установеното от закона право на ползване на имот

Съгласно Закона за собствеността “правото на ползване, включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добивите от нея, без тя да се променя съществено“.

Иначе казано, правото на ползване на имот представлява ограничено вещно право, чрез което се предоставя правната възможност едно лице да използва чужда вещ съобразно нейното предназначение и да получава добивите от нея, без да я променя съществено. Важно е да се обърне внимание по отношение на факта, че като един от видовете ограничено вещно право, то съдържанието на законоустановеното право на ползване на имот се състои от отделни правомощия.

Важен акцент при правото на ползване на имот е, че за разлика от правото на собственост, то е срочно. 

Коментираното право също така е неотчуждимо, тъй като се учредява в полза на конкретно лице, т.е. с оглед на неговата личност. В случай, че лицето, в чиято полза е учредено право на ползване на имот почине, то се погасява, тъй като е ненаследимо.

Съдържанието на правото на ползване се изразява в правата и задълженията на  ползвателя. Съгласно Закона за собствеността, това са:

1. Правото да се упражнява фактическата власт върху дадена вещ: това правомощие е необходимо, с оглед на факта, че за да се използва дадена вещ, то фактическата власт върху нея следва да бъде предадена на ползващото лице. Това означава, че правомощието “владение” е съществен елемент от съдържанието на правото на ползване;

2. Правото да се ползва вещта и да се получат добивите от нея: най-общо казано това правомощие се изразява в извличане на полезните свойства на вещта, като законът не посочва изрично какви са начините за използване на вещта, а само границите, обема на това правомощие, а именно според нейното предназначение. Меродавно е предназначението на вещта към момента на учредяване на право на ползване на имот. Последващо изменение е допустимо, но в разумни граници, без вещта да се променя съществено.

3. Учреденото право на ползване на имот съдържа в себе си и други правни действия. 

Съгласно закона ползвателят може да отдава под наем чуждата вещ, в заем за послужване и др. Тези сделки по същността си представляват сделки на управление, а не на разпореждане и са допустими при наличие на учредено право на ползване на имот. Точно обратно стои въпросът със сделките, които представляват сделки на разпореждане, като например: ипотеката и залога.Същите съобразно законовите изисквания са недопустими, тъй като ползвателят не може да отчуждава своето право.

Правомощията, които съставляват ограниченото вещно право на ползване на имот, а именно правото да се използва вещта и да се получават добивите от нея са ограничени и във времето, и в начина на упражняването им. Това е така, защото законът съдържа изричното изискване вещта да не бъде променяна съществено. Следва да се има предвид, че ползвателят не отговаря за овехтяването и изхабяването на вещта.

С учредяването на право на ползване на имот възникват правоотношения между лицето, което го е учредило и ползвателя. Част от тези отношения се свеждат до това, че като вид вещно право, правото на ползване е абсолютно и противопоставимо на всички трети лица. То може да бъде противопоставено дори и на собственика на вещта, който е учредил върху същата право на ползване на имот.

Също така, по повод учреденото право на ползване на имот могат да възникат отношения, които да имат облигационен характер, а не вещен такъв, като например собственикът да предаде владението върху вещта на ползвателя, да съдейства за защитата на вещта, върху която е учредено право на ползване.

Съгласно закона, ползвателят има задължението да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване. Тук следва да се отбележи, че всички тези разноски представляват необходими разноски.

Друг вид разноски, които ползвателят следва да заплати по повод използването на дадената вещ са т. нар „подобрения“.

Също така, видно от цитираната разпоредба, ползвателят на вещта следва да заплати и разноските свързани със заплащане на данъци и такси. По смисъла на данъчните закони, данъчно задължено лице е собственикът, но Законът за собствеността ги възлага в тежест на ползвателя (напр. данък сгради, такса смет и др.).

Следва да се отбележи, че Законът за собствеността изрично предвижда, че задължение на ползвателя е да застрахова вещта и да заплаща разноските свързани със застраховката.

Специфика на ограниченото вещно право на ползване на имот, също така е, че собственикът на вещта, върху която е учредено то, не упражнява фактическата власт върху вещта лично, а чрез ползвателя. Това е и причината, поради която на ползвателя му се вменява задължението да съобщава на собственика за всяко посегателство върху вещта. В случай, че не изпълни това си задължение, ползвателят ще носи отговорност за изплащане на обезщетение за вредите, които са настъпили от неговото бездействие.

Друго задължение на ползвателя е да върне вещта след прекратяване на учреденото право на ползване на имот и то в състоянието, в което тя се е намирала към момента на нейното предване. Но разбира се, следва да се отчете и овехтяването или изхабяването, които настъпват при използването на вещта.

Учредяване и прекратяване на право на ползване на имот

Ограничено  вещно право на ползване на имот може да се учреди по един от установените от закона начини, а именно: „вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват с правна сделка по давност, или по други начини, определени от закона“.

Казано иначе, право на ползване на имот като вид вещно право може да се учреди с договор за учредяване право на ползване или като отделна клауза в такъв договор.

В практиката съществуват и случаи, при които правото на ползване може да се учреди чрез административен акт. Такъв пример се съдържа в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където се посочва, че: „Министърът на земеделието, храните и горите или оправомощени от него лица и общинските съвети могат да предоставят на гражданите безвъзмездно правото на ползване от държавния или общинския поземлен фонд върху слабопродуктивни земи и върху земи в обезлюдени райони, определени от Министерския съвет. Лицата, обработвали предоставената им земя повече от десет години, могат да придобият безвъзмездно правото на собственост по решение на общинския съвет, а когато се придобива правото на собственост върху земя от държавния поземлен фонд – със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.“

Право на ползване на имот може да възникне в следствие на конститутивни съдебни решения или по давност.

Прекратяването на право на ползване на имот също е уредено в закона. Така, то може да се прекрати с уговорения срок, със смъртта на ползвателя, с погиване на вещта, върху което то е учредено или когато не е упражнено в продължение на 5 години от неговото учредяване.

Защита на нарушено право на ползване върху имот

Доколкото често пъти с посегателствата върху учредено право на ползване върху имот се посяга и върху правото на собственост, ползвателят разполага с възможност да защити своето право по съдебен ред, като иска прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си. По същия начин може да бъде защитено правото и спрямо собственика, ако нарушението произлиза от него. 

_____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата, задълженията и защитата на права върху имоти, можете да откриете в секцията “Вещно право”

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ при изготвяне на договори за учредяване и прехвърляне вещни права върху движими и недвижими имоти, както и защита при нарушения на право на собственост и право на ползване върху имот. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Семейно и наследствено право

Съпружеска имуществена общност. Как се прекратява?

Възможностите за уреждане на имуществените отношения между съпрузите са уредени от Семейният кодекс, който урежда три различни режима – общност, разделност и брачен договор. 

Режимът на съпружеска имуществена общност се прилага в уреждането на имуществените отношения между съпрузите съществува във всички семейни кодекси, действали на територията на страната от Освобождението до момента. Той се прилага във всички случаи, в които съпрузите не са избрали някоя от другите уредени от закона възможности. 

И тъй като режимът на съпружеска имуществена общност е най – често срещан в практиката, то именно той ще бъде предмет на днешната статия.

Същност на понятието "съпружеска имуществена общност"

При действието на режима на съпружеска имуществена общност, правата върху движимо или недвижимо имущество, които съпрузите са придобили по време на брака, принадлежат общо и на двамата. Условието е да бъде налице съвместен принос, който се предполага до доказване на противното. Тоест, съпругът, който твърди липса на принос на другия съпруг при придобиване на имуществото, следва да го докаже. 

Важно! Съвместният принос може да се изрази по различни начини, като влагането на средства е само един от тях. Съвместен принос в придобиването на имуществото, което е обща собственост на двамата съпрузи, е налице и при полагане на грижи за децата и работа в домакинството. 

Важно! Законът предвижда определена и изрично определена категория лица, които могат да имат претенции пред съд за липса на съвместен принос. Това са съпругът (по време на брака или след неговото прекратяване) или наследник на починал съпруг.

При режима на съпружеска имуществена общност, няма значение чие име е вписано в документа на собственост на конкретното имущество. 

Общата собственост възниква по силата на закона, като основанието за това е действащият между съпрузите режим на съпружеска имуществена общност. 

Тази обща собственост има някои отличителни черти от обикновената съсобственост. На първо място, конкретните дялове на съпрузите са неопределени. Същите, при необходимост, могат обаче да бъдат определени. Това може да възникне при желание за прекратяване на режима на съпружеска имуществена общност и преминаване към режим на разделност или към сключване на брачен договор. 

Всеки от съпрузите има равни права на владение, управление и разпореждане с общото имущество, но през времетраенето на брака никой от двамата няма възможност да се разпорежда с дяла, който би получил при прекратяването на режима на съпружеска имуществена общност. 

Общата собственост се разпростира само до придобитите вещни права по време на валидно сключен граждански брак. 

Важно! За валидно сключен се счита и унищожаемият брак. Съответно и при него съпружеската имуществена общност ще се прилага до момента на неговото унищожаване по съответния ред. 

Важно! Кои права са вещни? 
Това са правото на собственост върху движимо и недвижимо имущество, право на ползване, право на строеж, пристрояване и надстрояване. Вещни права са и сервитутните права.

Важно! Паричните влогове не са включени в действаща съпружеска имуществена общност.  

Прекратяване на съпружеска имуществена общност

Законът предвижда няколко възможности за прекратяване на съпружеска имуществена общност. Общите основания за това са смърт на единия съпруг, развод и унищожаване на брака. 

Семейният кодекс позволява и вариант, в който съпружеска имуществена общност да бъде прекратена по време на действието на брака. Това става с промяна в режима на имуществените отношения на съпрузите. В този случай те могат да изберат режим на разделност или да сключат брачен договор. 

При избор на режим на разделност, имуществото, придобито по време на брака става лична собственост на съответния съпруг.

При сключването на брачен договор, съпрузите могат да уредят решението на следните въпроси:
1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;
2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
3. начините на управление и разпореждане с имущество, вкл. и със семейното жилище;
4. участието на страните в разходите и задълженията;
5. имуществените последици при развод;
6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
7. издръжката на децата от брака;
8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на Семейния кодекс. 

 

Имуществената общност може да бъде прекратена и по съдебен ред, ако важни причини налагат това. Кои причини са “важни” се преценява с оглед на всеки конкретен случай. 

Законът предвижда и някои специални основания, въз основа на които може да бъде прекратена съпружеска имуществена общност. 

Първото такова основание е, когато за личен дълг на единия съпруг принудителното изпълнение е насочено към вещ, включена в съпружеска имуществена общност. В този случай прекратяването засяга само тази вещ. Прекратяване по отношение на определена вещ настъпва и когато тя бъде включена в предприятието на съпруга  – едноличен търговец.

 

Второто такова основание възниква при влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг – едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.

В заключение

В общия случай, последицата от прекратяване режима на съпружеска имуществена общност е, че съсобствеността се трансформира от бездялова в дялова. Дяловете се смятат за равни до доказване на противното. Това може да стане, например, чрез оборване на презумпцията за съвместен принос. Както бе отбелязано по – горе, тежестта за доказване лежи у съпруга, който твърди липсата на такъв принос. 

________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с отношенията, правата и задълженията в рамките на семейството, можете да намерите в секцията “Семейно и наследствено право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ при развод, промяна на законовите режими за уреждане на имуществени отношения между съпрузи, изготвяне на брачни договори, медиация, водене на дела за издръжка, както и за определяне на режим на лични отношения с родените от брака деца и др. 

 

За контакт:

работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3, 
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Вещно право

Имот с много наследници. Как да постъпим?

Българското законодателство, чрез Закона за собствеността, предвижда възможност един имот да бъде собственост на множество лица. Едновременно с това, Законът за наследството повелява, че идеалните части на починал съсобственик стават собственост на неговите наследници. По този начин се получава така, че е налице един имот с много наследници, като някои от тях изобщо не се интересуват от него и не полагат грижи за поддръжката и подобряването му, но и не желаят да изкупят частите на другите съсобственици, които предпочитат да не притежават въпросния имот. 

Така постепенно възниква въпросът кой е най – добрият начин да се реши проблема със собствеността на част от имот с много наследници. Именно на него ще отговорим в днешната статия, като ще дадем и примери от практиката на кантората. 

Делба на имот с много наследници

Един от начините за прекратяване на съсобствеността при наличието на имот с много наследници е делбата, която може да бъде доброволна или съдебна. До втория случай се стига, когато между съсобствениците не може да се постигне съгласие относно разделянето на общото имущество. 

Когато се дели недвижим имот, това става задължително с договор, който подлежи на нотариално заверяване. Важно е да се отбележи, че делба може да се извърши дори и когато между съсобствениците има противна уговорка. 

Доброволната делба е по – лесният, удобен и евтин начин за прекратяване на съсобствеността. За да може да бъде осъществена, обаче, необходимо е да е налице съгласие между съсобствениците относно конкретните части от имота, които всеки съделител ще получи. 

Често пъти, обаче, такова съгласие липсва и е необходимо да се пристъпи към осъществяване на съдебна делба. 

Тя се извършва по реда на гражданското процесуално право и в нея следва да участват всички съсобственици. Процедурата се провежда в рамките на две фази, като с решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася между кого и за кои имоти следва да се извърши тя. Съдът определя и частите на всеки от съделителите. След това се изготвя разделителен протокол и се призовават страните за теглене на жребий. По този начин се определя кой от съделите коя конкретна част от имота ще получи. 

Двете описани по – горе процедури могат да се използват само, ако съответният имот с много наследници е поделяем. 

Когато, обаче, имотът не може да бъде разделен, съответно не може да се поставен в един от дяловете, имотът се изнася на публична продан. И макар съделителите да имат право да участват в наддаването в публичната продан, този метод е изключително неудобен, тъй като в повечето случаи продажбата става бавно и на цена, много по – ниска от пазарната. 

Имот с много наследници. Как да постъпим? 3

Продажба на имот с много наследници

Горепосоченият проблем може да бъде преодолян много лесно и ефективно, когато всички съсобственици вземат решение заедно да продадат общия имот с много наследници. Дори и някои от съсобствениците да не желаят да проявят необходимата активност, тяхното съгласие може да бъде получено чрез осъществяване на преговори от упълномощен посредник – адвокат по имотно право

Важно е да се отбележи, че не може да бъде извършена валидна продажба без да е налице съгласието на всички съсобственици. Това е така, поради две причини.

Първата е, че макар и продажбата на чужда вещ да не е нищожна, тя не може да породи своя ефект, най – вече поради факта, че от чисто практическа гледна точка няма да има нотариус, който да се съгласие да изповяда сделката в този вид.

Втората е, че ако бъдат продадени частите само на съсобствениците, чието съгласие е получено, то продажбата на тези части на трето лице, ще бъде недействителна, ако те не са му предварително предложени за изкупуване при същите условия, при които са предложени на третото лице – купувач. 

В случай че е осигурено съгласието на всички съсобственици, винаги е препоръчително по самата сделка да бъде упълномощен само от един от тях или всички заедно да упълномощят  посредник – адвокат по имотно право, който да проведе целия процес. 

Самото осъществяване на продажбата на имот с много наследници не разкрива сериозни особености спрямо обикновената продажба на имот с един или двама собственици. 

 

Казус от кантората

С нас се свързаха двама от наследниците на къща, намираща се в български планински курорт, върху която право на собственост имаха общо осем души. 

От тях, само двамата, които се свързаха с нашата кантора, имали желание да поддържат имота, който в противен случай е щял да се разпадне напълно. Те били и тези, които го ползват сравнително често. Сред останалите шестима съсобственици, трима ползвали имота от време на време, но с твърдението, че нямат излишни пари, отказвали последователно да участват в обикновените ремонти, от които имота се нуждае (напр. ремонт на покрива, на верандата и др.). Последните трима изобщо не се интересували нито от ползването на имота, нито от участие в разходите за него, но и не искали да се откажат от собствеността.

Двамата ползващи имота съсобственици дори бяха поискали да изкупят частите на останалите, но те бяха отказали да продават. Едновременно с това, не беше възможно осъществяване нито на доброволна, нито на съдебна делба, тъй като се касаеше за единен имот, който нямаше как да бъде поделен на осем равни части.  

Ситуацията, която на пръв поглед изглеждаше безизходна, включително и поради факта, че част от съсобствениците не бяха в добри отношения с друга част от съсобствениците, беше решена след провеждане на сериозни преговори, които продължиха няколко месеца. 

След получаване на съгласието на всички съсобственици, къщата беше продадена като единен имот без да се налага да бъде обявявана на публична продан, съответно без да бъде загубена възможността за продажба на пазарна цена.  

Покупка на имот с много наследници

Много често, самият факт, че обект на покупко – продажбата е имот с много наследници, с цел сделката да се осъществи максимално бързо, цената на имота се намалява спрямо пазарната, съответно се появяват и много желаещи да го придобият. 

Когато, обаче, разбират, че става въпрос за имот с много наследници, много потенциални купувачи се отказват от идеята, поради притеснения, че е възможно да възникне опасност от предявяване на претенции за собственост от някой собственик, за който те не знаят. 

Всъщност, както посочихме по – горе, покупко – продажбата на имот с много наследници, не разкрива сериозни особености спрямо обикновената покупко – продажба. 

За да се избегне възможността някой от множеството съсобственици да не е участвал в сделката, респ. спрямо него тя да е недействителна, необходимо е единствено да се направи задълбочено проучване, вкл. и по отношение на наследодателите на собствениците (лицата, от които съсобствениците черпят правата си), за да се установят всички собственици, размера на притежаваните от тях части, наличието на ограничени вещни права в полза на трети лица, в т.ч. и пожизнено право на ползване. 

Имот с много наследници. Как да постъпим? 4

 

_____________________________________________________________________

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ при:
1. преговори с другите съсобственици с цел организиране продажба на имот с много наследници и изготвяне на всички необходими документи;
2. изготвяне на договори за доброволна делба;
3. процесуално представителство при съдебна делба;
4. правна помощ и проучване на имот преди закупуване и др. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Семейно и наследствено право

Развод по взаимно съгласие. Какъв е редът?

Според правилата на Семейния кодекс, сключеният брак се прекратява със смъртта на единия от съпрузите, при унищожаване на брака и при развод. В последния случай, прекратяването може да стане по вина на единия от съпрузите. Възможно е да се постигне и развод по взаимно съгласие и именно това е темата, която ще разгледаме подробно в днешната статия.

Общото между прекратяване на брака по вина на един от съпрузите и развод по взаимно съгласие е, че и в двете хипотези е необходимо преминаването през съдебна процедура, като във втория случай тя е значително улеснена. 

За да може да се осъществи развод по взаимно съгласие, необходимо е да бъде налице сериозно и непоколебимо съгласие, изразено от страна на двамата съпрузи едновременно. За да може съгласието да се приеме за “сериозно”, необходимо е решението за пристъпване към тази крачка да е обмислено, а не спонтанно. Що се отнася до въпроса кога съгласието е “непоколебимо”, то може да се приеме, че това основание е налице, когато решението е категорично, окончателно и неотменимо.

 

Какъв е редът за осъществяване на развод по взаимно съгласие?

Развод по взаимно съгласие се постига по реда на т.нар. охранителни производства, в които липсва правен спор, а съдът единствено одобрява или отхвърля молбата, с която това производство е инициирано. 

В случая, инициативата трябва да е налице от страна на двамата съпрузи едновременно, които следва да изразят сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака както с молбата, с която производството се инициира, така и впоследствие пред съда в съдебното заседание. Това става чрез изпълнение на задължението за лично явяване пред съда. При липса на такова, съдът отхвърля молбата и прекратява делото. 

Особеност на това производство, за разлика от производството при прекратяване на брака по вина на единия съпруг е, че не се събират доказателства и не се изисква представянето на мотиви за взимането на решение за развод.

След изслушване на съпрузите, съдът постановява решение, с което одобрява прекратяването на брака или отхвърля направеното искане. Само в случай на отхвърляне, решението подлежи на обжалване. 

Една от особеностите на това производство е, че в случай че един от съпрузите почине по време на висящото производство по развод по взаимно съгласие, то не може да бъде продължено от наследниците. Бракът се счита за прекратен, поради смърт. 

Споразумение за развод по взаимно съгласие

Неизменна част от производството за развод по взаимно съгласие е споразумението, с което двамата съпрузи уреждат следбрачните си отношения. Особено голямо значение има това споразумение в случаите, в които от брака има родени деца, които към момента на прекратяването му не са навършили пълнолетие. 

За да бъде одобрено осъществяването на развод по взаимно съгласие, необходимо е съпрузите да представят на съда споразумение, в което да се съдържа решение на следните въпроси:

1. определяне на местоживеенето на родените от брака ненавършили пълнолетие деца;
2. упражняването на родителските права;
3. личните отношения между децата и родителя, който не упражнява родителските права;
4. издръжката на децата;
5. ползването на семейното жилище;
6. издръжката между съпрузите;
7. запазването или промяната на фамилното име. 

Споразумението може да съдържа и обсъждане на други въпроси, свързани с развода, напр. разпределение на общото имущество. 

Споразумението се утвърждава от съда, след като се направи проверка дали са защитени интересите на децата. В този случай съдът има правомощие да поиска становище от дирекция “Социално подпомагане”. 

В случай че съдът констатира, че споразумението не отговаря на изискванията за задължителното му съдържание или че интересите на децата не са защитени в достатъчна степен, той дава срок на съпрузите да отстранят допуснатите непълноти. 

При отстраняването им в срок, съдът допуска осъществяването на развод по взаимно съгласие и одобрява споразумението. Изменение в съдържанието му относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и тяхната издръжка, се допуска при изменение на обстоятелствата. 

В заключение

При осъществяването на развод по взаимно съгласие, необратимата последица е, че бракът се прекратява. Както бе посочено по – горе, решението, с което разводът се допуска, не подлежи на обжалване, но е допустимо същите лица да сключат брак помежду си повторно. 

При прекратяването на брака, съпрузите престават да бъдат наследници по закон един на друг, както и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Законът предвижда изключение от това правило, в случай че завещателят изрично е посочил, че завещанието ще има действие и след развода. 

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на съпрузите по време на брака и след него, можете да намерите в секцията “Семейно и наследствено право”

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ на територията на цялата страна при осъществяване на развод по взаимно съгласие, както и по всякакви въпроси, свързани със защита правата и задълженията на съпрузите, както и интересите на родените от брака ненавършили пълнолетие деца. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

 

Новини, Трудово право

Уволнение в срока за изпитване. Спечелени дела

Законно ли е осъществяването на уволнение в срока за изпитване след допълнително уговорена клауза, която предвижда такъв срок?

Повечето работодатели смятат, че с предвиждането на клауза, съдържаща срок за изпитване в тяхна полза, уволнението на работника или служителя в рамките на този срок е безусловно, неотменимо и във всички случаи законосъобразно. Да се приеме подобно мнение, обаче, би означавало да се допусне злоупотреба с право – нещо, което не може да бъде позволено от Кодекса на труда

В този смисъл е и становището на съдилищата. В днешната статия ще Ви разкажем за две дела, образувани от работници срещу незаконно уволнение в срока за изпитване, които бяха спечелени със съдействието на кантората. 

Незаконно уволнение в срока за изпитване. Казус 1

Нашата клиентка се е намирала в трудово правоотношение с търговско дружество по силата на трудов договор. С допълнително споразумение, подписано 2 години след подписването на трудовия договор, работничката е била преназначена на друга длъжност с клауза „срок за изпитване в размер на 6 месеца в полза на работодателя. 

Със заповед на директора на дружеството е било осъществено уволнение в срока за изпитване. 

В тази ситуация, на първо място, твърдяхме че уговорената с допълнителното споразумение клауза, с която се въвежда срок за изпитване е недействителна. На второ място, оспорихме осъщественото уволнение в срока за изпитване като незаконно, като поискахме клиентката ни да бъде възстановена на работа, както и да ѝ бъде платено обезщетение за оставане без работа, вследствие на незаконното уволнение в срока за изпитване. 

Решението на съда

На първо място, въпреки изричните указания на съда, ответникът не представи доказателства, въз основа на които да могат да бъдат сравнени трудовите функции на двете длъжности, заемани от ищцата преди спрямо нея да бъде осъществено уволнение в срока за изпитване. Прилагайки принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, съдът прие, че работодателят не е доказал наличието на различия в двете длъжности и поради това обяви клаузата за срок за изпитване за недействителна.  

Въз основа на обявяването на недействителността на посочената клауза, поради противоречие със закона, съдът отмени и осъщественото уволнение в срока за изпитване като незаконно. 

Също така, съдът възстанови незаконно уволнената работничка на работа, осъди работодателя да ѝ плати обезщетение в размер на 6 работни заплати за времето, в което е останала без работа, както и ѝ присъди разноските, сторени за адвокат. 

Недействителна клауза за срок за изпитване. Казус 2

По силата на трудов договор ищцата (работник) и ответника (търговско дружество) са се намирали в трудово правоотношение, като страните са уговорили 6 – месечен изпитателен срок в полза на работодателя. 

С допълнително споразумение трудовият договор е изменен като е променена заеманата от ищеца длъжност и е уговорен нов 6 – месечен изпитателен срок в полза на работодателя. Тъй като, обаче, новата длъжност при същия работодател не се различава от заеманата преди това по безсрочното трудово правоотношение, твърдяхме пред съда, че клаузата, с която страните са уговорили нов 6-месечен изпитателен срок е недействителна.

Решението на съда

Съдът уважи това наше твърдение. 

Съгласно закона за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Нормата е императивна и установява забрана за сключване на втори договор за изпитване между същите страни за осъществяване от работника на същата трудова функция, поради което за установяване недействителността на клаузата от допълнително споразумение, с която е уговорен нов 6 – месечен изпитателен срок, следва да се установи, че макар и с променено наименование, ищецът е продължил да изпълнява трудовите задължения, възложени с първоначалния трудов договор, по който е изтекъл 6 – месечния изпитателен срок.

При съпоставка на приетите по делото като писмени доказателства длъжностни характеристики за заемане на старата и новата длъжност, се установява, че основните трудови функции на двете длъжности се припокриват, макар формално административно да са ситуирани в различни отдели при ответника. 

Поради това, съдът обявява клаузата за недействителна. Ответникът – работодател е осъден да възстанови направените разноски за правна помощ. Тъй като решението не беше обжалвано, към настоящия момент то е влязло в сила. 

Уволнение в срока за изпитване. Спечелени дела 5
Уволнение в срока за изпитване. Спечелени дела 6
Уволнение в срока за изпитване. Спечелени дела 7

________________________________________________________

Още интересни дела, свързани с трудовите права на работниците и служителите, можете да откриете в секцията “Трудово право”.

В секция “Новини” можете да следите информацията относно спечелените дела на Адвокатска кантора “Петкова”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ по трудови дела при съкращаване на щата, дисциплинарно уволнение, уволнение в срока за изпитване, уволнение по време на неплатен отпуск, уволнение по време на майчинство и уволнение по време на болничен. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Административно право

Неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС. Глоби и защита

Законът за данък върху добавената стойност урежда случаите, в които данъчно задължените лица имат задължение за регистрация по ЗДДС. За неизпълнението на това задължение се налагат глобите, предвидени в закона. 

В днешната статия ще разгледаме именно случаите, в които данъчно задължените лица имат задължение за регистрация по ЗДДС, както и възможна ли е защитата срещу наложени наказания за неизпълнение на такова задължение. 

В кои случаи е налице задължение за регистрация по ЗДДС?

Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

 

В така цитираната правна норма, законът изрично предвижда какво се включва и не се включва в облагаемия оборот, във връзка с предвиденото задължение за регистрация по ЗДДС.

 

В ЗДДС също така изрично е определено и понятието за „данъчно задължено лице“. По смисъла на този закон е предвидено, че „данъчно задължено лице“ е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.“

 

Съгласно така установената законова разпоредба данъчно задължено лице е всяко лице, независимо от това дали извършва независима икономическа дейност като физическо лице и/или като търговец и/или търговско дружество по смисъла на ТЗ.

 

В закона изрично е определено и какво е независима икономическа дейност. Същата представлява по смисъла на ЗДДС дейност на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.“

 

При съблюдаването на изискванията за спазване на задължение за регистрация по ЗДДС, контролният орган в лицето на НАП може да издава наказателни постановления, като съгласно закона „данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.“

 

Тези наказания подлежат на обжалване в 7-дневен срок от деня на получаване на наказателното постановление, с което се налага санкцията за неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС. 

Случай от практиката

Едно физическо лице, за период от 12 последователни месеца изпраща стоки чрез използване на куриерски услуги, получавайки за така предоставените стоки сума пари, която е представлявала цената на тези стоки.

 

Съгласно законоустановените изисквания тези действия представляват независима икономическа дейност. Чрез нейното осъществяване даденото физическо лице попада в обхвата на понятието за “данъчно задължено лице”. Съответно, когато достигне оборот от 50 000 лв. от тази дейност за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, то следва да изпълни своето задължение за регистрация по ЗДДС.

 

По отношение на конкретния случай, обаче следва да се отбележи, че изпращането на стоки и получаването на продажната цена за всяка изпратена по куриер стока, това физическо лице не е осъщестявало самостоятелно за себе си, а в изпълнение на своите трудови задължения и длъжностна характеристика. Същото е имало сключен трудов договор и е действало като пълномощник на съответното търговско дружество – негов работодател.

 

Тези факти и обстоятелства не са отчетени от страна на контролния орган – НАП и във връзка с констатирано от негова страна неспазване на законоустановеното задължение за регистрация по ЗДДС е издадено наказателно постановление и му е наложена глоба в размер на 5 000 лв.

 

Така наложеното наказание е оспорено пред съда в законоустановения срок. 

Съдът отменя глобата, наложена за неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС

От събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е изпращал чрез куриерска фирма стоките, от продажбата на които се поддържа в НП, че е формиран облагаемият оборот, надвишаващ 50 000 лв. за проверявания период, както и това, че той е получавал сумите от продажбата на стоките. В хода на производството пред АНО обаче, той е посочил, че е правил това от името и за сметка на своя работодател. 

 

Още в хода на производството пред АНО е било установено, че действително наказаното лице през конкретния период е бил в трудово правоотношение с  конкретно дружество, като същият е представил  и пълномощно, с което представляващият дружеството го е упълномощил, от името и за сметка на дружеството да приема и изпраща пратки чрез куриерски фирми, свързани с дейността на фирмата, а именно: автомобилни гуми, авточасти, джанти и други, както и да приема и плаща суми, свързани с изпращането и получаването на пратки по куриерски фирми. 

 

Въпреки това, незаконосъобразно доказателствената тежест да докаже, че изпращайки процесните куриерски пратки и получавайки плащанията за тях е действал от името и за сметка на дружеството, а не от свое име е прехвърлена на жалбоподателя. Това доказване е станало, както бе посочено по-горе чрез посочване от него на дружеството, в което е работил и представяне на пълномощно от неговия управител, с което е упълномощен да извършва тези действия от името и за сметка на дружеството – работодател. 

 

АНО е приел, че тези доказателства не са достатъчни и след като не са били представени от жалбоподателя такива от които категорично да се установява, че реализираните обороти са били от името и за сметка на дружеството  – работодател на жалбоподателя и след като не е доказал и начина на предаване на сумите на дружеството  и тяхното счетоводно отразяване в това дружество, е направен извод за извършено административно нарушение, като е прието, че процесният оборот е реализиран от наказаното лице, в качеството му на физическо лице. 

 

Съдът, обаче, счита че тези доказателства са напълно достатъчни и приема, че не е налице неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС. 

 

______________________________________________________


Още интересни теми, свързани с административнонаказателната отговорност и защитата срещу наложени глоби за извършени административни нарушения, можете да намерите в секцията 
“Административно право”.

 

 

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ по административни и административнонаказателни дела. 

 

 

За контакт:

работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207

тел. 0885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Договорно право, Новини

Психически тормоз от съседи. Спечелено дело

Осъществяването на психически тормоз от съседи чрез вдигане на шум, несъобразяване с правилата за съблюдаване на обществения ред и чрез прояви на неуважение към правилата на етажната собственост е една от най – често срещаните причини клиенти да се обръщат към нас за помощ. 

Именно за един такъв случай ще Ви разкажем днес, в който с наша помощ, съдът осъди съседи – нарушители да платят обезщетение на пострадал от множеството нарушения на обществения ред, извършени от тях. 

Психически тормоз от съседи. Казусът

Млад мъж и неговото семейство са подложени под непрестанен психически тормоз от съседи, живущи на долния етаж, които регулярно нарушават обществения ред в етажната собственост чрез шумни скандали и бой, вкл. и след 22:00 ч. 

Мъжът се опитва, в продължение на почти две години да води конструктивен диалог със съседите си, но без резултат. Виковете, скандалите, ругатните, удрянето на врати, хвърлянето на предмети и боят между въпросните съседи не спира. Както той, така и останалите живущи многократно са подавали сигнали в полицията за нарушаване на обществения ред, а самите нарушители са били многократно предупреждавани да спазват реда в сградата от страна на полицейските служители. 

В крайна сметка мъжът, който има и две малки деца, отказва да търпи повече така упражнявания над него и семейството му психически тормоз от съседи, като завежда дело за обезщетение срещу своите съседи по реда на Закона за задълженията и договорите.  

Ответниците по делото завеждат срещу него насрещен иск, също за упражнен от негова страна психически тормоз, като се обосновават с това, че той непрекъснато ги следял и непрекъснато им правил забележки, без да има причина за това. Твърдят, че вследствие на упражнения от мъжа психически тормоз по отношение на нарушителите, един от тях е развил психическо заболяване. 

Решението на съда

Съдът уважава искането на младия мъж за присъждане на обезщетение в негова полза за осъществен психически тормоз от съседи, като обръща внимание, че ответниците, нарушавайки обществения ред в сградата са осъществили противоправно поведение, което се намира в пряка причинно – следствена връзка с настъпилите за мъжа вреди, а именно безсъние, нервно напрежение, загуба на време за подаване на сигнали и за опити за водене на конструктивен диалог, загуба на работоспособност и др. 

Съдът приема, че от събраните по делото доказателства поведението, което съдът приема като осъществен психически тормоз от съседи, е безспорно доказано. 

Също така, съдът отхвърля исковете на нарушителите, с които те претендират обезщетение от пострадалия под предтекст, че неговите постоянни забележки, насочени към спазване на реда в сградата, са довели до чувство на преследване, поради което единият от нарушителите е развил психическо заболяване, за което по делото бяха приложени съответните документи. 

Съдът не прие тези аргументи на първо място, поради факта, че както се оказа от приложените по делото материали, че въпросното психическо заболяване датира далеч преди изобщо между страните да възникне някакъв конфликт. 

На второ място, подобен иск е неоснователен, тъй като обезщетение може да се търси само за осъществено противоправно поведение, което да може да бъде квалифицирано като психически тормоз от съседи. В случая, желанието на младия мъж нарушаването на реда в етажната собственост да бъде прекратено, изразено чрез регулярно правене на забележки към нарушителите да спазват правилата, по никакъв начин не може да се възприеме като противоправно поведение. Напротив. То е насочено именно към защита на неговите лични права, както и на правата на семейството му, а и на останалите живущи в сградата. 

Нарушителите бяха осъдени да заплатят на мъжа и направените по делото разноски за държавни такси и адвокатски хонорари, съобразно уважената част от иска. 

Извлечение от решението на съда с обезличени лични данни, можете да прочетете по – долу. 

Психически тормоз от съседи. Спечелено дело 8
Психически тормоз от съседи. Спечелено дело 9
Психически тормоз от съседи. Спечелено дело 10
Психически тормоз от съседи. Спечелено дело 11
Психически тормоз от съседи. Спечелено дело 12

_________________________________________________________________

Още интересни казуси по спечелените със съдействието на кантората дела, можете да намерите в секция “Новини”

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ по дела за непозволено увреждане, в т.ч. и при осъществен психически тормоз от съседи. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Новини, Трудово право

Дисциплинарно уволнение. Спечелено дело

Със съдействието на кантората беше спечелено дело за дисциплинарно уволнение. Със своето решение, съдът обяви осъщественото дисциплинарно уволнение за незаконно, присъди обезщетение за оставане без работа, както и осъди работодателя да заплати на работника направените разноски за правна помощ. 

Дисциплинарно уволнение - казусът

На работник, потърсил правна помощ от кантората, е било наложено наказание “дисциплинарно уволнение” за това, че самоволно напуснал работното си място и не се явил на работа в продължение на 26 работни дни.  

Със съдействието на кантората, заповедта за дисциплинарно уволнение беше оспорена, като направихме следните твърдения и искания:

1. Действително, работникът е напуснал работното си място. Това, обаче, не е станало самоволно, а поради неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд (непредоставяне на маски и дезинфектанти, въпреки изричната заповед на министъра на здравеопазването в този смисъл от началото на извънредното положение).

2. Действително, работникът не се е явил в продължение на 26 дни на работното си място. Това се е случило, поради няколко причини. Първата е, че в нито един момент той не е бил уведомен, че здравословни и безопасни условия на труд са били осигурени. Втората е, че е ползвал законен болничен. Третата е, че след приключване на болничния прекият му ръководител е спрял да му вдига телефона. В хода на делото се установи, че дори е блокирал телефонния му номер. Поради това, работникът обективно не е могъл да се яви на работа. 

3. На работника не са платени дължими му към момента на прекратяване на трудовото правоотношение трудови възнаграждения. Това твърдение беше оспорено от работодателя, който твърдеше, че няма задължения към работника, представяйки определен набор от документи с твърдението, че на тях е подписът на работника, който е потвърдил, че е получил дължимите му суми. В хода на делото се установи, че в част от тези документи почеркът и подписът на работника са фалшифицирани, съответно получаването на сумите не е удостоверено от него. В конкретния случай се касаеше за сума малко под 6 000 лв. 

Материалите относно фалшификацията на документите бяха изпратени в прокуратурата за образуване на досъдебно производство. Подадени са и жалби за лъжесвидетелстване и срещу двама свидетели, които в хода на делото са дали лъжливи показания.  

Решението на съда

Съдът отсъди, че наложеното наказание “дисциплинарно уволнение” е незаконно и го отмени. Причината е в констатирано нарушение на предвидената в Кодекса на труда процедура. В случая, в хода на делото се установи, че работодателят е изпратил три писма с искания на обяснения от работника относно неявяването му работа, но е приел само две от тях. 

По време на процеса, представителят на работодателя твърдеше, че третото обяснение, което работникът представи по делото, е фалшиво и е създадено специално за тази цел. Това твърдение, обаче, беше изключително лесно опровергано с предоставяне на справка от куриер, от която беше видно, че получаването на третото обяснение е било отказано от страна на работодателя. 

При наличието на това формално нарушение, съдът направо отменя заповедта за дисциплинарно уволнение без да разглежда спора по същество и да изследва имало ли е основания за такова уволнение или не. 

Работодателят обжалва решението на първоинстанционния съд, което беше потвърдено от горната инстанция. Предстои Върховният касационен съд да разгледа спора в частта относно неплащането на трудовите възнаграждения. 

Съкратена версия на решението със заличени лични данни е достъпна по – долу. 

Дисциплинарно уволнение. Спечелено дело 13
Дисциплинарно уволнение. Спечелено дело 14
Дисциплинарно уволнение. Спечелено дело 15
Дисциплинарно уволнение. Спечелено дело 16
Дисциплинарно уволнение. Спечелено дело 17

Още интересни теми, свързани със спечелените дела на кантората, както с възможностите за защита на правата на работниците и служителите, можете да намерите в секциите “Новини” и “Трудово право”

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ в полза на работници и служители при извършено уволнение, при несвоевременно заплащане на трудово възнаграждение, при неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и др. 

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя абонаментна правна помощ в полза на работодатели за обезпечаване на законосъобразността на процедурите, свързани с уреждане на трудови правоотношения с работници и служители, както и с разрешаване на възникнали спорове, в т.ч. и по съдебен ред. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
тел. +359 884 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com