Административно право, Наказателно право

Противообществени прояви на малолетни и непълнолетни. Защита.

Съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс малолетните (ненавършили 14-годишна възраст) не могат да носят наказателна отговорност и това правило е без изключение. За техните противообществени прояви законът предвижда прилагането на съответни възпитателни мерки. 

Що се отнася до непълнолетните (навършили 14-годишна възраст, но ненавършили пълнолетие), спрямо тях може да бъде ангажирана наказателна отговорност само, ако се установи, че конкретният непълнолетен извършител на противообществени прояви е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи поведението си. 

Това, че малолетните и непълнолетните извършители на противообществени прояви поначало могат да не носят наказателна отговорност, не означава, че за осъщественото поведение, което противоречи на закона или морала и добрите нрави, не може да следва съответна реакция на държавата във връзка с наказването им.  

В днешната статия ще изясним именно въпросите, свързани с наказването на укоримото поведение на младежите, които не могат по закон да носят наказателна отговорност, както и защитата в производството по наказването на такова поведение. 

Противообществени прояви на малолетни и непълнолетни. Защита. 1

Кои действия могат да се възприемат като противообществени прояви?

Според дефиницията, дадена в закона, противообществени прояви са тези действия, които са общественоопасни и противоправни или противоречат на морала и добрите нрави. Иначе казано, противообществената проява може да се изрази в извършване на престъпление (нанасяне на побой, кражба, притежание на забранени вещества) или в предприемане на някакво друго укоримо поведение, което не съвпада с общоприетите норми. 

Производство по наказване и видове наказания при противообществени прояви на малолетни и непълнолетни

Както беше отбелязано по – горе, децата, които не са навършили 14-годишна възраст, не могат да носят наказателна отговорност. Това означава, че във всички случаи, преследването на техните противообществени прояви ще става по реда на Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните чрез образуване на възпитателно дело пред съответната Местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. 

По същия ред се преследват деянията, извършени от навършили 14-годишна възраст, но ненавършили пълнолетие деца, които не съставляват престъпление. Това се отнася и за случаите, в които, макар и да е налице престъпление, то не е с висока степен на обществена опасност и е извършено, поради увлечение или лекомислие. 

ВАЖНО!!! Това, че престъпният деец е непълнолетен не означава непременно, че той не може да носи наказателна отговорност. Ако се установи, че той разбира свойството и значението на постъпките си, може да ръководи поведението си, престъплението е с висока степен на обществена опасност и не е извършено, поради лекомислие или увлечение, то извършителят ще носи наказателна отговорност по общия ред, вкл. и чрез налагане на ефективно наказание “лишаване от свобода”. 

Производствата по установяване и наказване на противообществени прояви, извършени от малолетни или непълнолетни се провеждат пред местните комисии за борба с тези прояви, които се създават към общините. Компетентна е тази комисия, която действа по настоящия адрес на детето. Самото дело следва да се образува в срок до шест месеца от извършването на противообществената проява. То се провежда при закрити врати, но председателят на състава може да покани различни специалисти, когато това е в интерес на детето. Такива могат да бъдат педагози, психолози, педагогически съветници и др.

ВАЖНО!!! Когато се разглежда възпитателно дело относно извършена от малолетен или непълнолетен противообществена проява, неговото присъствие, както и присъствието на негов родител или на лице, което го замества, е задължително. Това означава, че във всички случаи на образувано възпитателно дело срещу конкретно дете, родителите получават съответно уведомление. 

На малолетния или непълнолетния могат да бъдат наложени едно или няколко от изчерпателно предвидените в закона тринадесет на брой наказания, като най – тежката от тях е настаняване във възпитателно училище – интернат.

Всяка една от предвидените в закона мерки може да се прилага за срок до една година, като при нейното неизпълнение се образува ново възпитателно дело, в рамките на което може да се наложи по – тежка мярка. 

ВАЖНО!!! При разглеждането на възпитателното дело може да се установи, че родителите или лицата, които ги заместват, не полагат достатъчно грижи за възпитанието на детето и с това са станали причина то да извърши противообществени прояви. В този случай те също могат да бъдат санкционирани, като наказанията са предупреждение, задължаване да посещават специално организирани беседи и консултации по въпросите на възпитанието, както и глоба в размер от 50 до 1000 лв. В по – тежки случаи е възможно и спрямо родителя или лицето, което го замества, да бъде ангажирана наказателна отговорност под формата на лишаване от свобода до три години и обществено порицание. 

Решенията на комисията подлежат на обжалване пред съответния районен съд. 

Ролята на адвоката във възпитателното дело по повод противообществени прояви на малолетни и непълнолетни

Производството по налагане на възпитателни мерки спрямо малолетни или непълнолетни извършители на противообществени прояви е вид несъщински наказателен процес, в рамките на които се повдига обвинение за извършено правонарушение. Поради тази причина в това производство следва да се прилагат международните стандарти за справедлив процес съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека. Основната гаранция за провеждането на справедлив процес е правото на защита, което в производството по налагане на възпитателни мерки може да бъде упражнено чрез участието на т.нар. “доверен представител”, на представител на съответната дирекция “Социално подпомагане” или на адвокат. 

В рамките на процеса за установяване и наказване на малолетни или непълнолетни деца за извършени противообществени прояви, ролята на адвоката се състои в изпълнението на няколко основни функции:

1. Извършване на преценка дали малолетният/непълнолетният да даде обяснения по образуваното възпитателно дело. Следва да се отбележи, че правото да се запази мълчание е основното право на детето, обвинено в извършване на противоправно деяние. Макар законът изрично да предвижда, че решението на комисията не може да се основава единствено на самопризнанието на детето, то в някои случаи е важно то да запази пълно мълчание, в други случаи е препоръчително да се дадат максимално подробни обяснения по казуса, а в трети е необходимо да се наблегне на точно определени факти. 

2. Проследяване за спазване на правилото за разглеждане на казуса от независим и безпристрастен състав на комисията, както и осигуряване на щадящ за психиката на детето процес. 

3. Осигуряване на доказателства в полза на обвиненото в извършване на противоправно деяние дете. Това е необходимо с оглед преодоляване на често срещания “обвинителен уклон”, чрез използването на който детето предварително се смята за виновно, като се събират единствено доказателства, потвърждаващи неговата вина.    

Психически тормоз

В заключение

Производството за налагане на възпитателни мерки по отношение на малолетни или непълнолетни извършители на противообществени прояви има за основна цел преодоляване на отклоненията в поведението им, предотвратяване на бъдещи нарушения и интеграция в обществото. 

Ето защо всички предвидени в закона мерки са свързани с въздействие най – вече върху психиката на детето и във всички случаи са срочни. 

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на обвинените в извършване на противоправно поведение, можете да намерите в секцията “Наказателно право”

Адвокатска кантора “Петкова” разполага с опитни и обучени за работа с деца специалисти в областта на защитата на малолетни и непълнолетни извършители на противообществени прояви. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com 

Полицейско задържане за 24 часа
Административно право, Наказателно право, Новини

Полицейско задържане. Спечелено дело

Издаването на заповед за полицейско задържане за 24 часа е едно от най – често срещаните основания за краткотрайно лишаване от свобода по данни за съпричастност на едно лице към извършване на престъпление.  

Правото на свобода и сигурност е едно от основните човешки права, защитено от Конституцията на Република България, Европейската конвенция за защита правата на човека, приета от Съвета на Европа, Хартата за основните права в Европейския съюз и Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на Обединените нации. 

Условията за накърняване на това основно човешко право чрез задържане на конкретно лице във връзка с извършено престъпление са изчерпателно посочени в законодателството на страната ни, а процедурата за неговото осъществяване е строго формална. Неспазването ѝ винаги води до отмяна на задържането. 

Мярката “полицейско задържане за 24 часа” може да има превантивен или преустановителен характер. Тя се предприема с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление или да се осуети прикриването му. Мярката се постановява и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител. 

Освен спазването на процедурата за постановяване на полицейско задържане за 24 часа, необходимо е да са налице факти и обстоятелства за наличието на конкретни обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането, е извършило или е съпричастно към извършването на престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.  

Със съдействието на кантората беше спечелено поредното дело за отмяна на незаконно полицейско задържане за 24 часа.

Полицейско задържане за 24 часа - казусът

Непълнолетен младеж е задържан за престъпление по чл. 216 от  Наказателния кодекс – унищожаване и повреждане. Взетата срещу него мярка полицейско задържане за 24 часа е постановена в 14:10 ч. 

На първо място, в заповедта за задържане е записано, че момчето е “заподозряно” в извършване на престъпление, осъществено на същия ден в 21:30 ч. Друг въпрос е, че фигурата на заподозрения не съществува в българското законодателство от 2005 г. насам.

На второ място, отразено е, че задържането се извършва по подозрение за съпричастност към престъпление. 

На трето място, единствените и косвени индикации, че той може да е съпричастен към престъпление е фактът, че 1. предходната вечер е имал спречкване със собственика на повредения автомобил и 2. дете от квартала, в който живее, е чуло от друго дете, че именно младежът е повредил автомобила. 

Извън посочените, липсват каквито и да било данни да е извършено престъпление от него, съответно образуваното досъдебно производство е прекратено. Младежът, обаче, е освободен след изтичането на 24-часовия срок.

Полицейско задържане за 24 часа - решението на съда

В законоустановения срок е подадена жалба срещу заповедта за задържане с искане за нейната отмяна, поради незаконосъобразност. 

Съдът обявява постановената заповед за полицейско задържане за 24 часа за незаконосъобразна, поради това, че не отговаря на нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта. Причината за това е, че не са посочени конкретни данни, които да обосновават необходимостта от задържането. 

Освен това, съдът констатира, че постановеното полицейско задържане за 24 часа е разпоредено в 14:10 ч., като към този момент описаното в заповедта инкриминирано деяние, заради което лицето е задържано, все още не е настъпило. В случая, от страна на органа по задържането се оспорва, че е допусната техническа грешка по отношение на инкриминираната дата, но предвид факта, че посочването на датата на престъпното деяние е задължителен елемент на заповедта за задържане, то такава грешка не може да бъде определена като “техническа”. Да се приеме нещо различно би означавало да се наруши правото на защита на задържания. 

Накрая, съдът обръща внимание, че формалното посочване, че задържането е постановено по подозрение за престъпление по чл. 216  от НК не е достатъчно, за да се приеме за изпълнено изискването за ясно и недвусмислено посочване на фактическите и правните основания за това.

Всички аргументи на съда за отмяна на заповедта за полицейско задържане за 24 часа са достъпни в решението, публикувано по – долу. 

 

Полицейско задържане. Спечелено дело 2
Полицейско задържане. Спечелено дело 3
Полицейско задържане. Спечелено дело 4
Полицейско задържане. Спечелено дело 5
Полицейско задържане. Спечелено дело 6
Полицейско задържане. Спечелено дело 7

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на задържаните от полицията, както и на обвиняемите и подсъдимите за извършено престъпление, можете да намерите в секциите “Административно право” и “Наказателно право”. В секцията “Новини” ще откриете част от спечелените дела на кантората. 

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ при полицейско задържане за 24 часа, прокурорско задържане за 72 часа и задържане под стража. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

 

Административно право, Новини

Причиняване на ПТП. Спечелено дело

Със съдействието на кантората беше спечелено дело, по което оспорихме наказателно постановление, с което беше наложено наказание за причиняване на ПТП съгласно Закона за движението по пътищата. Както се случва при повечето подобни казуси, съдът изобщо не стигна до разглеждане на въпроса по същество, поради допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на наказателното постановление. Тогава, когато са налице такива нарушения, съдът изобщо не разглежда въпроса дали наказаното лице действително е виновно за причиняване на ПТП или не. 

Казусът, свързан с причиняване на ПТП

Павел*, като водач на моторно превозно средство, спрял непосредствено преди спирка на градския транспорт в непознат за него град, за да попита за пътя човек, чакащ на спирката. След като получил необходимите упътвания, той потеглил и със съобразена скорост на движение се престроил в платното за движение. На около 50 метра в посоката му на движение имало завой, от който с много висока скорост изскочил друг автомобил, управляван от Никола и който навлизайки в насрещното платно, ударил челно излезлият току – що от района на спирката автомобил на Павел. 

Двамата мъже били невредими, а от ПТП имало само материални щети по автомобилите им. Тъй като Никола управлявал чисто нов лизингов автомобил, в гнева си, заради причинените материални щети, извадил все още стъписания Павел от автомобила му и му нанесъл няколко удара с юмруци в областта на лицето, вследствие на което счупил носа му. 

При пристигане на патрул на КАТ, полицейските служители, без да направят необходимите измервания, отразили че причиняване на ПТП е налице вследствие на нарушение, извършено от Павел. Актът за административно нарушение му бил съставен в спешното отделение, в което е бил закаран с линейка, за да му бъде осъществен преглед във връзка със счупването на носа. 

Павел възразил срещу акта, твърдейки, че не той, а Никола, е виновен в причиняване на ПТП, поради навлизане в насрещното движение със скорост над максимално разрешената за населеното място. Въпреки това, обаче, му било издадено наказателно постановление, с което му била наложена глоба в размер на 200 лв.  Със съдействието на кантората, Павел оспори така наложеното наказание пред съда. 

* Имената на участниците са сменени с оглед запазване на адвокатската тайна.   

Решението на съда

Първоинстанционният съд отмени наложеното наказание единствено въз основа на констатацията, че наказателното постановление е издадено при съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като липсва описание на твърдяното нарушение. 

В случая беше посочено единствено, че Павел, при излизане от крайпътна територия, не е пропуснал движещият се насреща автомобил на Никола и с това свое поведение е станал повод за причиняване на ПТП. Административнонаказващият орган, обаче, не беше посочил видът на крайпътната територия, от която твърди, че Павел е потеглил, с което е ограничил възможността му да се защити срещу повдигнатото му административнонаказателно обвинение. 

Решението беше обжалвано от страна на полицията пред по – горестоящия административния съд, който прие, че районният съд е изследвал подробно всички релевантни за спора обстоятелства, като е изложил изключително пространни и задълбочени мотиви. Правилно е констатирано извършването на процесуалното нарушение въз основа на събраните по административнонаказателната преписка доказателства. Разпитан е актосъставителят и са обсъдени писмените доказателства. Показанията са разгледани в съвкупност с останалите събрани материали. Изложените мотиви и направените от първоинстанционния съд изводи се споделят изцяло от състава на административния съд, поради което той решава да не ги преповтаря.  

С тези аргументи административният съд потвърди решението на районния съд, с което беше отменено наложеното на Павел наказание за причиняване на ПТП.  

Подробните мотиви на съда можете да видите по – долу. 

Причиняване на ПТП. Спечелено дело 8
Причиняване на ПТП. Спечелено дело 9
Причиняване на ПТП. Спечелено дело 10
Причиняване на ПТП. Спечелено дело 11

________________________________________________________________

Още интересни казуси, по които специалисти на кантората успешно са провеждали защита в полза на нашите клиенти, можете да намерите в секция “Новини”

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ по административнонаказателни дела при наложени наказания за нарушаване на правилата на Закона за движението по пътищата. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Административно право

Неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС. Глоби и защита

Законът за данък върху добавената стойност урежда случаите, в които данъчно задължените лица имат задължение за регистрация по ЗДДС. За неизпълнението на това задължение се налагат глобите, предвидени в закона. 

В днешната статия ще разгледаме именно случаите, в които данъчно задължените лица имат задължение за регистрация по ЗДДС, както и възможна ли е защитата срещу наложени наказания за неизпълнение на такова задължение. 

В кои случаи е налице задължение за регистрация по ЗДДС?

Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

 

В така цитираната правна норма, законът изрично предвижда какво се включва и не се включва в облагаемия оборот, във връзка с предвиденото задължение за регистрация по ЗДДС.

 

В ЗДДС също така изрично е определено и понятието за „данъчно задължено лице“. По смисъла на този закон е предвидено, че „данъчно задължено лице“ е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.“

 

Съгласно така установената законова разпоредба данъчно задължено лице е всяко лице, независимо от това дали извършва независима икономическа дейност като физическо лице и/или като търговец и/или търговско дружество по смисъла на ТЗ.

 

В закона изрично е определено и какво е независима икономическа дейност. Същата представлява по смисъла на ЗДДС дейност на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.“

 

При съблюдаването на изискванията за спазване на задължение за регистрация по ЗДДС, контролният орган в лицето на НАП може да издава наказателни постановления, като съгласно закона „данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.“

 

Тези наказания подлежат на обжалване в 7-дневен срок от деня на получаване на наказателното постановление, с което се налага санкцията за неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС. 

Случай от практиката

Едно физическо лице, за период от 12 последователни месеца изпраща стоки чрез използване на куриерски услуги, получавайки за така предоставените стоки сума пари, която е представлявала цената на тези стоки.

 

Съгласно законоустановените изисквания тези действия представляват независима икономическа дейност. Чрез нейното осъществяване даденото физическо лице попада в обхвата на понятието за “данъчно задължено лице”. Съответно, когато достигне оборот от 50 000 лв. от тази дейност за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, то следва да изпълни своето задължение за регистрация по ЗДДС.

 

По отношение на конкретния случай, обаче следва да се отбележи, че изпращането на стоки и получаването на продажната цена за всяка изпратена по куриер стока, това физическо лице не е осъщестявало самостоятелно за себе си, а в изпълнение на своите трудови задължения и длъжностна характеристика. Същото е имало сключен трудов договор и е действало като пълномощник на съответното търговско дружество – негов работодател.

 

Тези факти и обстоятелства не са отчетени от страна на контролния орган – НАП и във връзка с констатирано от негова страна неспазване на законоустановеното задължение за регистрация по ЗДДС е издадено наказателно постановление и му е наложена глоба в размер на 5 000 лв.

 

Така наложеното наказание е оспорено пред съда в законоустановения срок. 

Съдът отменя глобата, наложена за неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС

От събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е изпращал чрез куриерска фирма стоките, от продажбата на които се поддържа в НП, че е формиран облагаемият оборот, надвишаващ 50 000 лв. за проверявания период, както и това, че той е получавал сумите от продажбата на стоките. В хода на производството пред АНО обаче, той е посочил, че е правил това от името и за сметка на своя работодател. 

 

Още в хода на производството пред АНО е било установено, че действително наказаното лице през конкретния период е бил в трудово правоотношение с  конкретно дружество, като същият е представил  и пълномощно, с което представляващият дружеството го е упълномощил, от името и за сметка на дружеството да приема и изпраща пратки чрез куриерски фирми, свързани с дейността на фирмата, а именно: автомобилни гуми, авточасти, джанти и други, както и да приема и плаща суми, свързани с изпращането и получаването на пратки по куриерски фирми. 

 

Въпреки това, незаконосъобразно доказателствената тежест да докаже, че изпращайки процесните куриерски пратки и получавайки плащанията за тях е действал от името и за сметка на дружеството, а не от свое име е прехвърлена на жалбоподателя. Това доказване е станало, както бе посочено по-горе чрез посочване от него на дружеството, в което е работил и представяне на пълномощно от неговия управител, с което е упълномощен да извършва тези действия от името и за сметка на дружеството – работодател. 

 

АНО е приел, че тези доказателства не са достатъчни и след като не са били представени от жалбоподателя такива от които категорично да се установява, че реализираните обороти са били от името и за сметка на дружеството  – работодател на жалбоподателя и след като не е доказал и начина на предаване на сумите на дружеството  и тяхното счетоводно отразяване в това дружество, е направен извод за извършено административно нарушение, като е прието, че процесният оборот е реализиран от наказаното лице, в качеството му на физическо лице. 

 

Съдът, обаче, счита че тези доказателства са напълно достатъчни и приема, че не е налице неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС. 

 

______________________________________________________


Още интересни теми, свързани с административнонаказателната отговорност и защитата срещу наложени глоби за извършени административни нарушения, можете да намерите в секцията 
“Административно право”.

 

 

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ по административни и административнонаказателни дела. 

 

 

За контакт:

работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207

тел. 0885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Административно право, Новини

Защита на лични данни. Спечелено дело

Целта на Закона за защита на лични данни е да бъде гарантирана неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данни. Именно тази формулировка използва Комисията за защита на лични данни, когато разглежда преписки, свързани със злоупотреба с лични данни. 

Именно с незаконосъобразен достъп до лични данни е свързано спечеленото дело, което коментираме в днешната статия. 

Злоупотреба и защита на лични данни - казусът

Преписката пред Комисията за защита на лични данни касае на пръв поглед обикновен случай, в който автомобил е бил паркиран в продължение на повече от две години пред дома на човек, различен от неговия собственик. В хода на процедурата е установено, че въпросният автомобил е съсобствен на две лица, но се ползва от трето, което е получило разрешение за паркирането му от роднина на собствениците на жилището. 

След като автомобилът не бил потърсен в продължение на посочения период, собственичката на жилището, пред който бил паркиран, използвайки служебното си положение на служител на МВР, направила справка в полицейските регистри относно неговите собственици. Скоро след това синът ѝ се свързал с тях. 

Решението на Комисията за защита на лични данни

В своето решение, Комисията за защита на лични данни обръща внимание на няколко неща.

На първо място, за да прецени дали е налице нарушение на Закона за защита на лични данни, Комисията изследва въпроса дали е осъществено обработване на лични данни. Според нейното становище проверката на собствеността на автомобила в регистрите на МВР представлява по същество обработване на лични данни. 

На второ място, изследва се въпросът дали обработването е неправомерно. В този случай, Комисията се съсредоточава върху това, че съгласно закона, органите на МВР могат да обработват лични данни, но това не може да става произволно. Напротив. Предвидената в закона възможност за обработване на лични данни от страна на служители на МВР е възможна само в случаите, в които това се прави за изпълнение на дейностите на ведомството и по установения от закона ред. 

В конкретния случай, Комисията за защита на лични данни установява, че служителката на МВР е използвала служебното си положение, осъществявайки достъп до регистрите на ведомството поради извънслужебна необходимост, като стига до извода, че по този начин е нарушен предвидения от закона ред. В тази връзка стига до извод, че обработването е незаконосъобразно, а администраторът (МВР) не е предприел необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. 

За смекчаващо вината на администратора обстоятелство, Комисията за защита на лични данни приема факта, че неправомерният достъп е осъществен от служител на МВР, макар и за извънслужебни нужди, а не от трето – неоторизирано лице. В тази връзка е направена преценка, че налагането на наказание “имуществена санкция” би било несъразмерно тежко съобразно степента на извършеното нарушение.  

Ето защо, в случая Комисията се възползва от правомощието си да даде задължителни указания на администратора, а именно:

1. Да въведе контрол за спазване на процедурите чрез извършване на периодични случайни проверки на логове, като се извършва анализ и оценка дали осъществения оторизиран достъп до регистрите с лични данни на МВР е регламентиран или нерегламентиран.

2. Да извършва обучение на длъжностните лица с достъп до регистрите с лични данни на МВР относно правилата и процедурите за обработване на лични данни. 

По отношение на твърдението, че служителката – нарушител е предоставила установените лични данни на сина си за осъществяване на контакт със собственичките на автомобила от негова страна, същото е прието за недоказано. 

Относимите части от решението на Комисията за защита на лични данни са достъпни по – долу. 

Защита на лични данни. Спечелено дело 12
Защита на лични данни. Спечелено дело 13
Защита на лични данни. Спечелено дело 14
Защита на лични данни. Спечелено дело 15

ВАЖНО!!! За всяко неправомерно обработване на лични данни  се дължи обезщетение от страна на администратора за претърпените от субекта на данни вреди. 

____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със спечелените дела на кантората, както с възможностите за защита на правата на гражданите, можете да намерите в секциите “Новини”

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ, свързана със защита на лични данни в полза на граждани, пострадали от злоупотреби.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
тел. +359 884 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Административно право

Глоба за шофиране без застраховка “Гражданска отговорност”. Защита.

Всяко лице, което притежава моторно превозно средство,е регистрирано на територията на Република България, има задължение да сключи договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. 

Същото задължение има и всяко лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за страната ни застраховка. 

При неизпълнение на това задължение се налага глоба за шофиране без гражданска отговорност. 

Макар и нарушението “шофиране без гражданска отговорност” да е формално и на пръв поглед да изглежда, че за наказването му е достатъчно единствено обективно да не е била сключена такава застраховка, това не е точно така. Българските съдилища имат богата практика по отмяна на наказателни постановления и електронни фишове. Важно е да има предвид, обаче, че тази практика не може да се приложи общо за всички подобни казуси, а наличието на основания за отмяна следва да се разглежда за всеки конкретен случай на наложено наказание.  

Глоби за шофиране без гражданска отговорност

Кодексът за застраховането урежда няколко вида глоби за шофиране без гражданска отговорност, както и няколко вида наказателноотговорни лица. 

На първо място, на собственик на моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република България, който не изпълни задължението си да сключи договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите се налага глоба в размер на 250 лв., ако е физическо лице и имуществена санкция в размер на 2 000 лв., ако е юридическо лице. 

При повторно нарушение глобата е 800 лв., а имуществената санкция – 4 000 лв. 

На второ място, на глоба подлежи и лицето, което управлява моторно превозно средство, за което няма сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Тя е в размер на 400 лв. При повторно нарушение, глобата се удвоява.

Повторност е налице тогава, когато нарушението е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акта, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. 

Например, ако на 30 юни 2020 г. с влязло в сила наказателно постановление ни е наложена глоба за шофиране без гражданска отговорност и на 28 април 2021 г. отново шофираме без такава застраховка, нарушението ще бъде извършено повторно. 

[!] ВАЖНО [!] Вече е възможно да бъде установено шофиране без гражданска отговорност и от автоматизирани технически средства или системи (камери на пътя).

Налагането на горните наказания става с наказателно постановление, когато нарушението е установено в присъствието на нарушителя и на контролния орган и с електронен фиш, когато нарушението е заснето от автоматизирано техническо средство или система (камера). 

За законосъобразното налагане на наказанията за шофиране без гражданска отговорност е необходимо да бъдат спазени всички законовоуредени общи процедури за издаване на наказателни постановления и електронни фишове.  

Електронен фиш с глоба за шофиране без гражданска отговорност

Електронен фиш се издава тогава, когато е нарушението “шофиране без гражданска отговорност” е констатирано с автоматизирано техническо средство или система (камера) в отсъствието на контролен орган и на нарушител. 

Това означава, че електронни фишове могат да се издават само, ако нарушението е заснето със стационарна камера. В случай, че нарушението е установено с мобилна камера, необходимо е нарушителят да бъде отбит от движение, да му бъде съставен акт, а след това и наказателно постановление.

В случаите, в които за нарушение, заснето с мобилна камера, е издаден електронен фиш, той следва да бъде отменен, а наложената глоба за шофиране без гражданска отговорност следва да отпадне. 

За да бъде валиден електронен фиш, с който се налага глоба за шофиране без гражданска отговорност, той трябва да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на превозното средство, собственика, на когото е регистрирано то, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините на доброволно плащане. Липсата на който и да е от тези елементи води до отмяна на електронния фиш. 

Липсата на който и да било от посочените елементи води до незаконосъобразност на електронния фиш и отпадане на наложената с него глоба. 

Сред най – честите пороци, които водят до отмяна на наказания и са свързани със задължителното съдържание на електронните фишове, в съдебната практика са липсата или недостатъчно ясното описание на нарушението. Важно е да се отбележи, че посочването единствено на текстове от закона, не представлява “описание на нарушението”. В тези случаи, електронният фиш подлежи на отмяна. 

Също сред най – често срещаните пороци, водещи до отмяна на наложеното наказание е различието между словестното описание на нарушението и посочването на санкционната норма на закона. 

Електронният фиш, с който се налага глоба за шофиране без гражданска отговорност, следва да бъде издаден в тримесечен срок от откриване на нарушителя, но не по – късно от една година от установяване на нарушението. Издаването му след тези срокове е абсолютно основание за неговата отмяна. Това е така наречената обикновена давност на електронен фиш. 

Съществува и абсолютна давност на електронен фиш, с който е наложена глоба за шофиране без гражданска отговорност. Тя е тригодишна, считано от датата на извършване на нарушението. 

Електронните фишове подлежат на възразяване в 7-дневен срок от получаването им, а на обжалване – в 14-дневен срок. 

Наказателно постановление с глоба за шофиране без гражданска отговорност

Наказателните постановления, с които се налага глоба за шофиране без гражданска отговорност са по – рядко срещаната хипотеза и при тях се допускат по – малко нарушения при съставянето им от страна на контролните органи. По отношение на тях се прилагат общите правила на административното наказване. 

Наказателното постановление се издава след извършена проверка на място в присъствието на контролен орган и на нарушител въз основа на съставен при тази проверка валиден акт за установяване на административно нарушение. 

Законът определя задължителните елементи на наказателното постановление, като разпорежда, че то следва да съдържа най – малко трите имена и длъжността на лицето, което го е издало, датата на издаване и номера на наказателното постановление, датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, трите имена на нарушителя и точния му адрес и ЕГН, описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на наказанието, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието.

Подобно на случаите при електронните фишове за нагалане на глоба за шофиране без гражданска отговорност, липсата на който и да било от горните елементи води до незаконосъобразност на наказателното постановление. 

Във всички случаи трябва да бъде налице пълно съответствие между фактите, отразени в акта за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление. Всяка съществена разлика в посочените факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и в посочените за нарушени правни норми, е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление. 

В заключение

Съществуват и не малко случаи, в който по съдебен ред се установява, че за съответното моторно превозно средство действително не е сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”. Едновременно с това се установява, че не са допуснати пропуски в електронния фиш или наказателното постановление. Въпреки това, обаче, е възможно, съдът да отмени наложената глоба за шофиране без гражданска отговорност. 

Това се случва при маловажност на нарушението. Такава е налице, когато извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. 

Най – често, съдилищата обявяват нарушението за маловажно и отменят наложеното наказание тогава, когато например собственикът или водачът е забравил, че гражданската отговорност на автомобила е изтекла, но е сключил такава в същия ден или на следващия ден спрямо датата на изтичането ѝ и преди да получи акта, с който нарушението е констатирано. 

______________________________________________________________

Спечелените дела на кантората, с които са отменени електронни фишове или наказателни постановления на КАТ, можете да видите в секция “Новини”

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на собствениците и водачите на моторни превозни средства и възможностите им за защита при извършени нарушения, можете да намерите в секцията “Административно право”

Адвокатска кантора “Петкова” разполага с опитни специалисти и предоставя висококвалифицирана правна помощ при обжалване на незаконосъобразни електронни фишове и наказателни постановления.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
email: office@petkovalegal.com
тел.: +359 885 47 77 57

Административно право

Глоба за превишена скорост. Можем ли да се защитим?

Едно от най – често срещаните нарушения на Закона за движението по пътищата е шофирането със скорост над максимално разрешената. Тези нарушения се наказват по два начина – с наказателно постановление или с електронен фиш. И в двата случая, обаче, се налага глоба за превишена скорост. 

В зависимост от това с какъв акт е наложена глобата, защитата се осъществява по различен начин. В днешната статия ще разгледаме правилата за издаване на наказателно постановление и електронен фиш, с които се налага глоба за превишена скорост, както и ще коментираме най – честите случаи в практиката, при които наложените наказания се отменят.  

Глоба за превишена скорост, наложена с електронен фиш

Електронният фиш е най – широко разпространения акт, с който се налага глоба за превишена скорост. Той се издава за нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система (камера за скорост), за които не се предвижда наказание отнемане на книжка или на контролни точки. Електронният фиш се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Това означава, че електронни фишове могат да се издават само, ако нарушението е заснето със стационарна камера. В случай, че нарушението е установено с мобилна камера, необходимо е нарушителят да бъде отбит от движение, да му бъде съставен акт, а след това и наказателно постановление.

В случаите, в които за нарушение, заснето с мобилна камера, е издаден електронен фиш, той следва да бъде отменен, а наложената глоба за превишена скорост следва да отпадне. 

За да бъде валиден електронен фиш, с който се налага глоба за превишена скорост, той трябва да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на превозното средство, собственика, на когото е регистрирано то, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините на доброволно плащане. Липсата на който и да е от тези елементи води до отмяна на електронния фиш. 

Електронният фиш, с който се налага глоба за превишена скорост, следва да бъде издаден в тримесечен срок от откриване на нарушителя, но не по – късно от една година от установяване на нарушението. Издаването му след тези срокове е абсолютно основание за неговата отмяна. Това е така наречената обикновена давност на електронен фиш. 

Съществува и абсолютна давност на електронен фиш, с който е наложена глоба за превишена скорост. Тя е тригодишна, считано от датата на извършване на нарушението. 

Също често срещано основание за отмяна на електронен фиш, с който е наложена глоба за превишена скорост, е издаването му спрямо водач, който не е извършил нарушението. Това се случва най – често при констатация на превишена скорост със служебен автомобил. В този случай, в 14-дневен срок собственикът на автомобила може да даде данни на лицето, извършило нарушението. В този случай, глоба за превишена скорост се налага на реалния нарушител. Това може да стане само в случаите, в които може да се установи неговата личност. Посочването на дадено лице от страна  на собственика на автомобила не е достатъчно, за да се приеме, че именно той е извършител на нарушението. 

Електронните фишове подлежат на възразяване в 7-дневен срок от получаването им, а на обжалване – в 14-дневен срок. 

Глоба за превишена скорост, наложена с наказателно постановление

Наказателното постановление е вторият по вид акт, с който може да се наложи глоба за превишена скорост. То се издава в присъствието на контролен орган и на нарушител. Както беше отбелязано по – горе, при нарушения, установени с мобилна камера за скорост, следва да се издаде именно наказателно постановление, а не електронен фиш. 

Законът определя задължителните елементи на наказателното постановление, като разпорежда, че то следва да съдържа най – малко трите имена и длъжността на лицето, което го е издало, датата на издаване и номера на наказателното постановление, датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, трите имена на нарушителя и точния му адрес и ЕГН, описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на наказанието, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието.

Липсата на който и да било от горните елементи води до незаконосъобразност на наказателното постановление. 

При издаване на наказателни постановления, с които се налага глоба за превишена скорост, същите задължително следва да се придружават от протокол и снимка, отразяващи позиционирането на мобилната камера и посоката на контрол. Дали е изготвен протокол и дали е попълнен правилно, се установява след завеждане на делото за отмяна на издаденото наказателно постановление. 

Във всички случаи трябва да бъде налице пълно съответствие между фактите, отразени в акта за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление. Всяка съществена разлика в посочените факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и в посочените за нарушени правни норми, е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление. 

 

Размери на възможната глоба за превишена скорост

В зависимост от това дали нарушението е извършено в рамките на населеното място или извън него, както и в зависимост от това с колко км/ч е надвишена максимално разрешената скорост.

Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населеното място, се наказва, както следва:
1. за превишаване с 10 км/ч – с глоба 20 лв.;
2. за превишаване от 11 до 20 км/ч – с глоба 50 лв.;
3. за превишаване от 21 до 30 км/ч – с глоба 100 лв.;
4. 
за превишаване от 31 до 40 км/ч – с глоба 400 лв.;
5. 
за превишаване над 40 км/ч – с глоба 600 лв.;
6. 
за превишаване над 50 км/ч – с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.

Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва:
1. за превишаване с 10 км/ч – с глоба 20 лв.;
2. за превишаване от 11 до 20 км/ч – с глоба 50 лв.;
3. за превишаване от 21 до 30 км/ч – с глоба 100 лв.;
4. 
за превишаване от 31 до 40 км/ч – с глоба 300 лв.;
5. 
за превишаване от 41 до 50 км/ч – с глоба 400 лв.;
6. 
за превишаване над 50 км/ч – с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.

Когато шофирането с превишена скорост е извършено три или повече случаи, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок 6 месеца. 

В заключение

Изключително често се случва, нарушение действително да е извършено, но въпреки това издаденият електронен фиш или наказателно постановление, с което се налага глоба за превишена скорост, биват отменяни от съдилищата, поради наличие на съществени пропуски при осъществяването на процедурата по издаването им. Понякога тези пропуски са видими още при обикновен преглед на издадения административен акт. Друг път, пък, те стават ясни едва след завеждане на делото за оспорването им. 

Макар шофирането с превишена скорост да е едно от най – опасните нарушения на Закона за движението по пътищата, твърде често наказанието е наложено, поради това, че е извършено нарушение в участъци с абсолютно нелогични ограничения на скоростта, които по – скоро създават затруднения за движението, отколкото да целят осигуряване на живота и здравето на участниците в пътния трафик. Поради това, отмяната на такива наказания е напълно оправдано, доколкото в тези случаи поставянето на ограничения на скоростта не изпълнява законната си цел, а дори напротив – противоречи ѝ. 

_________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на гражданите при институционален произвол, можете да намерите в секциите “Административно право” и “Наказателно право”

Адвокатска кантора “Петкова” разполага с опитни специалисти и предоставя висококвалифицирана правна помощ при обжалване на незаконосъобразни електронни фишове и наказателни постановления.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
email: office@petkovalegal.com
тел.: +359 885 47 77 57

Административно право, Извънредно положение

Масовата ваксинация и правовата държава

Месец след като се оказа, че България е на последно място в Европейския съюз по темп на ваксиниране, министър – председателят разпореди да се създаде т.нар. “зелен коридор” за масова ваксинация на всички желаещи да се ваксинират срещу COVID – 19. Това се случи по време на работно съвещание от 19.02.2021 г., свикано от него с представители на Националния оперативен щаб, ваксинационния щаб и министъра на здравеопазването.

Разпореждането на премиера е масова ваксинация да се започне едновременно с четвъртата фаза, съгласно Националния план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България. Много бързо това разпореждане беше формално облечено в решение на Министерския съвет за допълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България. 

Още на следващия ден се формираха огромни опашки от желаещи за ваксиниране пред пунктовете за ваксинация в големите градове в страната, а премиерът се похвали в социалните мрежи, че ваксинирането на неприоритетните групи вече е започнало. 

При условията на наближаващи избори, дълбока икономическа криза, поради ненавременни и неправилни противоепидемични мерки и продължаващ страх сред населението от заразяване с COVID – 19, подхранван от ежедневната “черна статистика”, подобно разпореждане и скоростното му обличане във формален акт на Министерския съвет вероятно звучи примамливо за масовата публика. Съвпада ли, обаче, този подход с принципите на правовата държава? 

Национален план за ваксиниране срещу COVID - 19 в Република България и петте фази на ваксинация

На 7 декември 2020 г. с Решение № 896 на Министерския съвет беше приет Национален план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България.

Националният план за ваксиниране предвижда пет фази за приоритетно ваксиниране и те са:

I фаза: Медицински персонал на лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, медицински специалисти по здравни грижи, лекари по дентална медицина, фармацевти, помощник фармацевти и друг помощен персонал.

II фаза: Потребители и персонал на социални институции, педагогически специалисти и персонал на ферми за отглеждане на норки.

III фаза: Служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности.

IV фаза: Възрастни хора на и над 65-годишна възрасти и лица с придружаващи хронични заболявания поради по-тежкото протичане на заболяването и по-високият риск от развитие на усложнения и смъртен изход, в т.ч. имунокомпроментирани или лица с вторични имунни дефицити.

V фаза: Уязвими групи от населението поради високия епидемиологичен риск от инфектиране, свързан с условията и начина им на живот.

Според съдържанието на Националния план за ваксиниране:
“Първоначално, при ваксинацията срещу COVID – 19 няма да има налични достатъчно количества ваксина, за да се отговори на общите нужди. Приоритизирането на целевите групи се основава на епидемиологични и етични критерии. Определянето на целевите групи и препоръките за ваксинация, ще зависят от посочените в официалната документация на разрешените за употреба ваксини групи от населението, за които е предназначена дадената ваксина”. 

На 24.02.2021 г. беше публикувано Решение № 144 на Министерския съвет от 2021 г. за допълнение на Националния план за ваксиниране. Решението е с дата 19.02.2021 г., като към момента на изготвяне на настоящия материал на страницата на Министерския съвет не са публикувани данни за дневен ред на извънредно заседание на Министерския съвет от тази дата, нито стенограма от такова. 

С единствената разпоредба на това решение се определя, че се допуска ваксиниране”по изключение и при налични достатъчно количества ваксини срещу COVID – 19 в събота и неделя и на лица, които не попадат в целевите групи на фаза I – V, при условие, че са изразили желание за имунизиране срещу COVID – 19″. 

Правна стойност на разпореждане на министър - председателя за масова ваксинация

Решението на Министерския съвет за приемане на Национален план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България е административен акт на централния колегиален орган на изпълнителната власт, който има обща компетентност. Докато това решение е в сила, то следва да се спазва от всички държавни органи, на които неговото изпълнение е възложено. 

Предвид, че към момента няма данни за спазване на правилата за провеждане на заседания на Министерския съвет съгласно неговия устройствен правилник, не може да се прецени валидността на решението, с което Националния план за ваксиниране е допълнен. 

Следва да се има предвид, че отмяната на решения на Министерския съвет или тяхното допълнение може да става само от самия Министерски съвет на редовно проведено заседание. Това може да стане и от Върховния административен съд по жалба на заинтересовано лице. 

Това означава, че никой друг не може да отменя такива решения. Още по – малко еднолично министър – председателя може да издаде законосъобразно разпореждане на неофициална среща, която в случая е наречена “работно съвещание” за предприемане на действия в противоречие на разпоредби на решение на Министерския съвет. Това е така най – малко поради факта, че министър – председателят като централен едноличен орган на изпълнителната власт има само ръководни функции спрямо правителството, но не стои над Министерския съвет, а е само негов член. 

Така се оказва, че разпореждането за създаване на т.нар. “зелени коридори” за масова ваксинация с ваксината на Astra Zeneca противоречи на Националния план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България и не просто няма правна стойност, но и противоречи административен акт, който е задължителен и за самия министър – председател. 

 

Проблемът в разпореждането за масова ваксинация не е толкова в неговата правна стойност.

Освен че противоречи на задължителен административен акт, разпореждането за масова ваксинация разкрива и още един проблем, който е по – скоро морален. 

Към момента, дейността по ваксиниране е на етап започване на третата фаза за ваксиниране: служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности. Както беше отбелязано по – горе, започнала е дейността и по масова ваксинация във връзка с разпореждането на министър – председателя на работната среща от 19.02.2021 г. с представители на Националния оперативен щаб, ваксинационния щаб и министъра на здравеопазването. 

Така излиза, че една от най – уязвимите обществени групи, a именно възрастни хора на и над 65 – годишна възрасти и лица с придружаващи хронични заболявания, в т.ч. имунокомпроментирани или лица с вторични имунни дефицити, предвидени за приоритетно ваксиниране с решение на Министерския съвет отпадат от приоритетните етапи, поради правно невалидно разпореждане на министър – председателя, което, освен всичко останало, е и предварително и незаконосъобразно приведено в изпълнение. 

Извън правния аспект на въпроса, се повдига и моралният проблем за изоставянето от страна на държавата на уязвими социални групи, чиято закрила би следвало да бъде приоритет съгласно Конституцията на Република България.  

 

В заключение

Ускоряването на процеса на ваксиниране срещу COVID – 19 и предвиждането на масова ваксинация на всички желаещи е безспорно необходимо с оглед постигане на по – голямо ваксинационно покритие за по – кратък период от време. Такава необходимост има и с оглед осигуряване на възможност за по – скорошно възвръщане към нормалния живот. 

Това ускоряване, обаче, не може да става чрез използване на популистки методи във връзка с наближаващите избори, които противоречат на принципите на правовата държава, уредени в Конституцията. Това не може да става и със съмнителни и непрозрачни допълващи решения на Министерския съвет.

Макар и българското общество често да става свидетел на подобни методи в последните 10 години, те са по – скоро присъщи на един режим, действал на територията на страната преди 31 години. 

С цел спазване на залегналите в Конституцията на Република България принципи, необходимо е всички решения на държавните органи да бъдат в съответствие с правото. В конкретния случай, при наличие на политическа воля за ускоряване на процеса на ваксиниране и създаване на организация за масова ваксинация, това може да стане легитимно единствено чрез валидна промяна в Националния план за ваксиниране. 

__________________________________________________________

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека и председател на Фондация “Мониторинг на политики и нормотворчество”. 

Още интересни теми, свързани с правните аспекти на пандемията от COVID – 19 можете да намерите в секциите “Извънредно положение” и “Административно право“. 

Административно право

Задължителна ваксина. Можем ли да откажем?

Извънредната епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID – 19, както и започването на имунизационната кампания срещу заболяването, отново повдигна темата за възможността да се прилага задължителна ваксина спрямо гражданите. 

Ето защо в днешната статия ще разгледаме действащата уредба и ще отговорим на въпросите:
1. В кои случаи се прилага задължителна ваксина?
2. Можем ли да откажем приложението на задължителна ваксина и на какви основания?
3. Какво включва информираното съгласие?
4. Какви са последиците от такъв отказ и можем ли да се защитим от наложени наказания? 

В кои случаи се прилага задължителна ваксина?

Законът за здравето предвижда, че за предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации. 

Заболяванията, за които се прилага задължителна ваксина са изчерпателно изброени в закона и са:
1. туберкулоза;
2. дифтерия;
3. тетанус;
4. коклюш;
5. полиомиелит;
6. морбили;
7. епидемичен паротит;
8. рубеола;
9. вирусен хепатит тип Б;
10. хемофилус инфлуенце тип Б;
11. пневмококови инфекции. 

Този списък може да се допълва от министъра на здравеопазването

На задължителна ваксинация, според действащия имунизационен календар, подлежат бебета, деца и възрастни. 

Бебетата подлежат на задължителна имунизация в следните възрасти:
1. при раждането;
2. всеки месец от първия до четвъртия включително;
3. шести и седми месец;
4. дванадесети, тринадесети и шестнадесети месец. 

Децата подлежат на задължителна ваксинация на шест, седем, единадесет и дванадесет годишна възраст. 

Задължително се прилага ваксина срещу туберкулоза на 17-годишна възраст. 

Що се отнася до възрастните, те подлежат на приложение на задължителна ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш на всеки 10 години след навършване на 25-годишна възраст.

Можем ли да откажем приложението на задължителна ваксина и на какво основание?

Макар че законът предвижда, че ваксините за горните заболявания са задължителни, както при всеки един лекарствен продукт съществуват противопоказания, които могат да обосноват отлагане на поставянето извън имунизационния календар, както и до възможност да се стигне до законосъобразен отказ от поставяне на ваксина. 

Противопоказания, обосноваващи отлагане на поставянето на задължителна ваксина

Тези противопоказания могат да бъдат наречени условно “временни”. Това е така, тъй като представляват краткотрайно обективно състояние на подлежащото на ваксинация лице, което се очаква да премине след определен период от време, но наличието му препятства незабавното поставяне на ваксината. Такива могат да бъдат например остро заболяване с температура, общо неразположение при пробиване на зъби, съпроводени с лека температура, много ниско тегло при недоносени бебета и др. под. 

Противопоказания, обосноваващи възможността за законосъобразен отказ от поставяне на задължителна ваксина

Тези противопоказания са “трайни” и рядко се отнасят до всички задължителни ваксини едновременно. Сред тях са: сериозно прогресиращо заболяване на нервната  система, тежка форма на алергия, имунодефицитни състояния (при ваксините с живи ваксини, за които е възможно заместване), алергия към белтък от кокоши яйца или мая (за ваксините, които ги съдържат). 

При наличие на трайни противопоказания за поставяне на една задължителна ваксина или няколко такива едновременно, органите на медицинската експертиза преценяват дали да поставят заместващ препарат или изобщо да не приложат ваксина. При съществуване на безопасен заместващ препарат, за който не са налице трайните противопоказания, не може законосъобразно да се откаже неговото поставяне. Същото се отнася и за останалите ваксини, за които тези противопоказания не се отнасят.  

ВАЖНО!!! Във всички случаи пациентът трябва да бъде запознат най – малко с естеството на процеса на поставяне на задължителна ваксина, нейното предназначение, противопоказанията за приложението ѝ, както и с нежеланите лекарствени реакции и тяхната честота. 

Последици от отказа за приложение на задължителна ваксина

Когато отказът е направен на основания, различни от наличието на временни или трайни противопоказания за поставяне на задължителна ваксина, законът предвижда възможност за налагане на символично административно наказание под формата на глоба.

По отношение на пълнолетните лица, които подлежат на задължителна имунизация, се налага глоба от 50 до 100 лв., а при повторно нарушение – от 100 до 200 лв. 

Що се отнася до родителите, които не осигурят провеждането на задължителни имунизации на децата си, глобата е в същия размер – от 50 до 100 лв. за първо нарушение и от 100 до 200 лв. при повторност. 

Допълнителна неблагоприятна последица от непоставянето на ваксина на дете е ограничаването на достъпа му до детска градина. 

През 2019 г. пред българския съд беше поставен на дневен ред именно въпрос, свързан с недопускане на неваксинирано дете до детска градина. 

Казусът накратко

Баща на девет деца, две от които без поставени задължителни ваксини, и неговата съпруга, подават до Комисията за защита от дискриминация жалба, заради това, че по отношение на неваксинираните деца Регионалната здравна инспекция е издала предписание да не бъдат допускани до детска градина. Комисията постановява, че не е налице дискриминация. Поради това, родителите обжалват решението пред Административен съд – гр. Сливен. Той, от своя страна, постановява, че в случая е налице пряка дискриминация по отношение на двете неваксинирани деца.

Подробен коментар по темата на адв. Силвия Петкова за “Маргиналия”, можете да намерите в публикувания на сайта на правозащитната медия анализ, озаглавен “Дискриминационно ли е достъпът до детска градина да се поставя в зависимост от наличието на задължителни ваксини”

В крайна сметка казусът приключи с окончателно решение на Върховния административен съд, който отмени решението на Административен съд – гр. Сливен и потвърди законосъобразността на изискването за поставяне на задължителна ваксина с цел осигуряване на достъп до детска градина.

Върховните магистрати приемат, че изискването да представяне на данни от личния лекар за имунизационния статус на детето като условие за прием в детска градина няма дискриминационен характер, защото не противопоставя едни групи деца на други. То е насочено единствено към създаването на подходящи условия за осъществяване на установените и признати за законосъобразни от съда задължителни планови имунизации и реимунизации на деца, с оглед гарантиране изпълнението на конституционното задължение на държавата за защита интересите на децата и опазване на здравето и живота им. 

Върховният административен съд приема, че предвидените в закона и в наредбата задължителни имунизации се правят за предпазване на гражданите от заразни болести, които могат да прераснат в епидемии. Чрез тях държавата съхранява здравето и живота на всички български граждани, не само на тези, които подлежат на имунизация. 

Задължителното имунизиране на определени лица срещу определени заразни болести е съобразено с изискванията на световните здравни организации. Целта на закона е да не бъде поставено в риск здравето на гражданите като национален приоритет, гарантиран от държавата, включително чрез осъществяване на надзор над заразните болести. 

В заключение

В светлината на набиращото сила “антивакс движение” и ширещите се конспиративни теории, следва да се има предвид, че приложението на всеки един лекарствен продукт крие медицински рискове от проява на леки до много тежки нежелани реакции, съответно включително и за ваксините съществуват противопоказания, чието наличие обоснова възможност за законосъобразен отказ от такава интервенция.  

Във всички случаи, обаче, дори и в тези, в които се прилага задължителна ваксина, е необходимо на пациента да се предостави достатъчно информация на разбираем език, която да му помогне да направи преценка съществуват ли по отношение на него някакви противопоказания, за които знае, както и с цел да поиска да му бъдат направени изследвания за изключване на противопоказанията за съответния препарат. 

По темата “ЗА” и “ПРОТИВ” ваксините, можете да чуете мнението на адв. Силвия Петкова в предаването “Нашия следобед” с водещ Елена Пенчукова. 

Още интересни теми, свързани със защитата на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразни действия на държавни органи, можете да намерите в секцията “Административно право”

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ по дела за защита от институционален произвол. 

Административно право

Глоба за неносене на лична карта. Защита.

Всеки български гражданин е длъжен, при поискване от страна на компетентен орган, да удостовери своята самоличност. Това може да стане чрез представяне на лична карта, паспорт, шофьорска книжка или други заместващи документи, определени в Закона за българските лични документи. В случай на невъзможност за представяне на такъв документ, може да бъде наложена глоба за неносене на лична карта, както и непредставяне на друг документ, удостоверяващ самоличността. 

Анализът на съществуващата съдебна практика показва, обаче, че в много случаи на наложена глоба за неносене на лична карта, са допуснати съществени грешки от страна на полицейските органи, съответно глобите са отменени.  

Ето защо, в днешната статия ще разгледаме в кои случаи по отношение на нас може да бъде извършена проверка за установяване на самоличност, кои са основните компетентни органи и кои са най – често допусканите грешки, които водят до отмяна на наложена глоба за неносене на лична карта. 

Кой може да извършва проверки за установяване на самоличността и в кои случаи?

Българското законодателство предвижда няколко категории компетентни органи, които могат да осъществяват проверки да установяване на самоличност. 

Това са, на първо място, полицейските служители. Те могат да извършват такива проверки в следните случаи:

1. когато има данни, че проверяваното лице е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред;
2. когато проверката е необходима за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;
3. при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната;
4. на контролен пункт от полицейските органи;
5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон. 

Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето; сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. 

ВАЖНО!!! При проверка за редовността на пътниците в градския транспорт, за да има задължение проверяваният пътник да представи документ за самоличност, необходимо е проверката да се извърши от полицейски служител. Служител – контрольор не е компетентен да изисква документ за самоличност, а проверяваното лице няма задължение да представи такъв документ. 

На второ място, компетентни да извършват проверки за установяване на самоличност могат да извършват служителите на Главна дирекция “Охрана” към Министерството на правосъдието. Тези проверки се извършват на входовете на съдебните сгради. 

На трето място, изпълнителите на частна охранителна дейност също могат да изискват представяне на документ за самоличност на външни лица, влизащи в охраняваните от тях обекти. 

Това са трите категории компетентни органи, по отношение на които всеки гражданин има задължение за представяне на документ за установяване на самоличност. Във всички останали случаи при поискване на такъв документ от друго лице или орган, проверяваното лице няма задължение да го представи. 

Основания за отмяна на наложена глоба за неносене на лична карта или друг документ за самоличност

В случаите, когато при осъществяване на проверка за установяване на самоличността, проверяваното лице не може да представи поискания документ, компетентният орган налага глоба за неносене на лична карта или друг документ за самоличност. Тя може да бъде в размер от 50 до 300 лв. 

Често пъти, обаче, съдилищата отменят наложената глоба за неносене на лична карта или на друг документ за самоличност, поради допуснати от контролните органи съществени грешки при извършване на проверките или при съставяне на актовете/наказателните постановления за налагане на глобите. 

В много случаи, проверяващият орган, изисква от проверяваното лице да представи лична карта и при липса на такава, съставя акт за административно нарушение. Във всички подобни случаи, съдът отменя глобата, тъй като освен личната карта, законът определя и други категории лични документи, които могат да бъдат представени. За да бъде законосъобразно наложена глобата, полицейският служител трябва изчерпателно да е изброил видовете документи за самоличност, които могат да бъдат представени и едва тогава, при невъзможност това да се случи, да състави акт. 

При оспорване на наложената глоба за неносене на лична карта, полицейският орган е този, който трябва да докаже пред съда, че е изпълнил задължението си да изиска не само лична карта, но и всички други документи, с които може да се установи самоличността на лице. 

Също в много от случаите, в актовете, с които се установява неносене на лична карта или друг документ за самоличност, се записва, че проверяваното лице не е представило такъв документ, но задължително следва да се запише и че не е успяло да установи самоличността си. Както споменахме по – горе, това може да стане освен чрез представяне на документ за самоличност и по друг подходящ начин, например чрез устно цитиране на трите имена и ЕГН-то от страна на проверяваното лице. 

Разбира се, това са само няколко от множеството основания, на които съдилищата отменят наложената глоба за неносене на лична карта или на друг документ за самоличност, като те се преценяват за всеки конкретен случай след преглед на акта за установяване на административното нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление. 

В заключение

Както във всеки друг случай на налагане на административно наказание, така и при налагането на глоба за неносене на лична карта или друг документ за самоличност, за да бъде това действие законосъобразно, трябва да са спазени всички законови изисквания, свързани с начина на извършване на проверките и правилата за налагане на наказанията. 

Дори и едно единствено правило да не бъде спазено, това прави наложената глоба незаконосъобразна, съответно тя подлежи на отмяна по съдебен ред.  

____________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с наложени глоби за различни административни нарушения, можете да намерите в секцията “Административно право”

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ по дела за наложени глоби от страна на полицейски органи.