ипотекиран имот
Вещно право, Договорно право

Покупка на ипотекиран имот. Плюсове и минуси

В обществени условия, при които покупката на жилище често се извършва чрез предоставен банков /ипотечен/ кредит, а не със собствени средства, е напълно възможно да се стигне до покупка на вече ипотекиран имот. Преди да разгледаме какви са плюсовете и минусите на покупката на ипотекиран имот е необходимо да се запознаем със значението и същността на ипотеката така, както е уредена в Закона за задълженията и договорите

Какво представлява ипотеката?

Ипотеката е право, което се учредява от собственика на конкретен имот в полза на друго лице, най-често негов кредитор /банка, финансова институция и други/, за обезпечаване на задължение, което собственика има към това друго лице. Това е най-често срещаната хипотеза, но не е единствена. Възможно е ипотека да се учреди от собственика на имота, но не за обезпечаване на негов дълг, а за чужд.

Ипотеката дава право на лицето, в полза на което е учредена, да продаде ипотекирания имот, в случай че задължението не се плаща редовно. Без значение е чия собственост е имота. Няма пречка след учредяването на ипотеката имотът да е бил прехвърлян на едно или няколко лица, еднократно или многократно. Върху един имот могат да бъдат учредени няколко ипотеки в полза на различни лица.

Ипотеката може да бъде законна или договорна, като по-често срещана е договорната. Във всички случаи ипотеката се вписва в Имотния регистър, което ѝ дава публичност, както и възможност на всяко лице да разбере дали искания от него имот е ипотекиран или не преди закупуването му.

Най-съществената особеност на ипотеката е че тя следва имота, а не лицето, което я е учредило или за чийто дълг е учредена. Няма пречка например лицето, което е учредило ипотеката, да продаде ипотекирания имот. Независимо от последващи прехвърляния, ипотеката продължава да „тежи“ върху имота, без значение кой е неговият собственик. Това означава, че в случай че дългът, за обезпечението на който е учредена, не се погасява редовно, имотът може да бъде изнесен на публична продан от съдебен изпълнител и съответно да бъде продаден, за да бъде удовлетворен кредиторът.

Забележка: При покупка на ипотекиран имот на публична продан от съдебен изпълнител тази особеност не е приложима, тъй като с извършената продажба от съдебен изпълнител се заличават всички ипотеки, които са били учредени върху продадения имот, освен ако купувачът не пожелае да поеме дълга със съгласие на кредитора.

Ипотеката се заличава, когато дългът, за обезпечение на който е била учредена, бъде погасен, както и със съгласие на кредитора. Заличава се също, ако не бъде подновена преди изтичането на 10 години от вписването ѝ, но това не означава, че не може да бъде вписана отново.

Покупка на ипотекиран имот. Плюсове и минуси 1

Какви са възможните варианти на лице, на което му предстои покупка на ипотекиран имот?

На първо място, покупката на ипотекиран имот не се различава от покупката на неипотекиран имот, т.е. купувачът разполага с правото да получи собствеността върху имота след заплащането на уговорената цена. Тази цена няма пречка да бъде заплатена на продавача, което е единият вариант при придобиването на имота и е най-традиционният, приложим при покупко-продажбата и на неипотекирани имоти.

Купувачът обаче може да плати уговорената цена не на продавача, а на кредитора му, като в този случай ипотеката остава вписана, но неин титуляр спрямо другите кредитори на продавача, е купувачът. Тази възможност е приложима, когато върху един имот има вписани няколко ипотеки. Целта е купувачът да се защити в случай че продавачът престане да заплаща дълговете си и ипотекираният имот бъде изнесен на публична продан от съдебен изпълнител. След продажбата на имота, сумата, която е постъпила, ще служи първо за негово удовлетворение, а не на останалите кредитори, които имат вписана ипотека.

В случай че върху имота има вписана само една ипотека, е възможно с уговорената продажна цена купувачът да изплати напълно дълга на продавача към кредитора и по този начин да бъде заличена ипотека, тъй като ще отпадне основанието за учредяването ѝ. 

С какви права разполага лицето, което вече е закупило ипотекиран имот?

Лице, което е закупило ипотекиран имот, разполага с всички права, с които разполага всеки собственик на имот, който не е ипотекиран. По-конкретно разполага с правото да ползва имота, да се разпорежда с него, да го отдава под наем, да извършва ремонтни дейности в него и други.

Съществуват обаче някои ограничения при упражняването на правата му. Собственикът няма право да поврежда имота, като в случай че го повреди, носи отговорност пред кредиторите, които могат да предявят иск срещу него за преустановяване на увреждането и за обезщетение за вреди.

На следващо място, правата на купувача на ипотекиран имот са ограничени от възможността на кредитора да изнесе на публична продан имота, в случай че лицето, за обезпечаването на чийто дълг е учредена ипотеката, спре да погасява редовно дълга си. 

Покупка на имот

Какви са възможностите на лицето, закупило ипотекиран имот, при продажбата му от съдебен изпълнител?

Най-важната възможност, с която разполага лицето, което е закупило ипотекиран имот, който впоследствие е продаден от съдебен изпълнител, поради незаплащане на дълга, за обезпечение на който е била учредена ипотеката, е встъпването в правата на удовлетворения кредитор. 

За да бъде обяснена по-подробно тази възможност е необходимо да се направят следните уточнения: за да бъде продаден ипотекираният имот трябва да бъде образувано изпълнително дело при съдебен изпълнител. В това образувано дело страни са кредиторът /банката, финансовата институция или други/, в полза на който е учредена ипотеката, и лицето, чийто дълг обезпечава ипотеката /например кредитополучателят по договора за кредит/. След като имотът, който вече не е бил собственост на длъжника, бъде продаден, лицето, което е било негов собственик към датата на публичната продажба, може да встъпи като страна по това изпълнително дело и да иска да му се заплати от длъжника сумата, с която е обеднял.

В допълнение разполага с правото да получи необходимите разноски, които е направил за запазването на състоянието на имота, както и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на извършени от него подобрения. Тези суми и разноски му се възстановяват от цената, която е получена от публичната продажба на имота, преди да се възползва от описаната по-горе възможност да встъпи в правата на удовлетворения кредитор. 

Покупка на ипотекиран имот. Плюсове и минуси 2

Какви са плюсовете и минусите на покупката на ипотекиран имот?

След всичко описано по-горе може да се направи извод за плюсовете и минусите при покупката на ипотекиран имот.

+ Предвид обстоятелството, че ипотеката е тежест върху имота, това предполага и по-ниска продажна цена, което е основния плюс.

+ Други плюсове са възможностите, с които разполага купувача, описани по-горе: при публична продажба на имота от съдебен изпълнител да встъпи в правата на кредитора, да получи необходимите разноски и увеличената стойност на имота.

+ Разбира се е възможно да не се стигне до продажба на имота на публична продан, в случай че дългът, за обезпечение на който е учредена ипотеката, се заплаща редовно или бъде изплатен с продажната цена, вследствие на което ипотеката бъде заличена.

– Минус е възможността имотът да бъде изнесен на публична продан и съответно неговия нов собственик да бъде отстранен.

– Съществува и риск след продажбата и въпреки възползването от правото да встъпи в правата на удовлетворения кредитор, купувачът да остане неудовлетворен, ако длъжникът не разполага с имущество.  

В заключение

Като заключение може да се отбележи, че покупката на ипотекиран имот е свързана с известни рискове, които могат да бъдат избегнати, ако правилно се преценят възможностите на купувача и той се възползва от тях, разбира се, като бъде отчетена и индивидуалността на всеки случай. 

_____________________________________________________________________

Още интересни и важни практически насоки в сферата на покупко – продажбите, можете да откриете в секцията „Договорно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя квалифицирана правна помощ при покупко – продажба на имоти, проучване на недвижимо имущество, инвеститори и строители, както и цялостно обслужване преди и след изповядване на сделки. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com 

Покупка на ипотекиран имот. Плюсове и минуси 3
Давност на кредит
Договорно право, Новини, Принудително изпълнение

Давност на кредит. Спечелено дело

Със съдействието на кантората бе спечелено поредното дело, с което съдът призна за установено, че колекторска фирма няма право на принудително изпълнение върху парично задължение на наш клиент, поради погасяването по давност на кредит, изтеглен от него. 

Производството се проведе по реда на Гражданския процесуален кодекс

Погасяване по давност на кредит. Казусът

Коментираният казус за погасяване по давност на кредит по никакъв начин не се отличава от типичните случаи, в които взискател – колекторска фирма изисква плащане от длъжник в размери, далеч по – високи от реалните. 

Длъжникът Х изтеглил потребителски кредит от банка, който, поради финансови затруднения, спрял да обслужва своевременно. Банката обявила кредита за предсрочно изискуем, снабдила се със заповед за незабавно изпълнение и направила искане за образуване на изпълнително дело. Вследствие на това ЧСИ налага няколко запора на банковите сметки на длъжника, както и насрочва и описи на движимите вещи в дома му.

Година по – късно банката продава задължението на колекторска фирма, която встъпва в правата ѝ като взискател по образуваното изпълнително дело. 

Действията по принудително изпълнение продължават малко повече от 9 години, докато в един момент длъжникът не решава да потърси правата си по съдебен ред чрез подаване на искане до ЧСИ да прекрати делото, поради погасяването по давност на кредит. Както се получава в повечето такива случаи, ЧСИ отказва да прекрати делото, поради „неоснователност“ на искането и продължава с налагането на запори по банкови сметки на длъжника и насрочването на описи на негови движими вещи.

Поради това поведение на ЧСИ, длъжникът беше принуден да пристъпи към подаване на т.нар. отрицателен установителен иск, с който да се признае за установено, че задължението му не подлежи на принудително изпълнение, поради погасяване по давност на кредит. Необходимостта от образуване на съдебното производство произтече най – вече от факта, че единствено съдът има правомощие да обяви погасяването по давност на кредит без да има възможност това негово решение да бъде преразглеждано след като влезе в сила.  

Давност на кредит. Спечелено дело 4

Какво постанови съдът по отношение на казуса за погасяване по давност на кредит?

По предявените отрицателни установителни искове за признаване за установено, че колекторската фирма няма право на принудително изпълнение срещу длъжника, поради погасяване по давност на кредит, съдът направи подробен анализ на безспорно доказаните по случая факти. 

На първо място, съдът се съсредоточи върху периодите, през които взискателят беше проявявал активност да поддържа висящността на изпълнителния процес. 

На второ място, съдът направи подробен анализ на датите, на които са били извършвани изпълнителни действия спрямо длъжника, като изрично е отбелязал няколкократно кои действия имат качеството „изпълнителни“ по смисъла на закона и съдебната практика, съответно могат да спрат течението на давностния срок. 

Накрая, въз основа на всички събрани доказателства, съдът стигна до извод, че след 10.11.2015 г. взискателят не е предприемал активни действия по поддържане на висящността на изпълнителния процес, поради което прие, че правото му на принудително изпълнение на задължението е погасено. 

Цялото решение и доводите на съда можете да видите по – долу. 

Давност на кредит. Спечелено дело 5
Давност на кредит. Спечелено дело 6
Давност на кредит. Спечелено дело 7
Давност на кредит. Спечелено дело 8
Давност на кредит. Спечелено дело 9
Давност на кредит. Спечелено дело 10

В заключение

Както стана ясно от изложеното по – горе, макар и приетата през 2020 г. абсолютна давност да се прилага само по отношение на кредитите, изтеглени след влизането в сила на тези правила, фигурата на „вечния длъжник“ може да отпадне и при действието на предишните законови разпоредби, които предоставят достатъчно сериозна защита за длъжниците срещу произвол от страна на ЧСИ, банки и колекторски фирми. 

Защитата от този произвол се провежда успешно по съдебен ред.  

_____________________________________________________________________

Още интересни случаи, по които специалистите от кантората са провели успешна защита, можете да намерите в секция „Новини“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по казуси, свързани с погасяване по давност на кредит. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел.: +359 885 47 77 57 (за клиенти с чуждестранни номера контактът се осъществява чрез whatsapp или viber) 
email: office@petkovalegal.com

Специалистите на кантората работят с предварително записан час. 

Давност на кредит. Спечелено дело 11
Покупка на имот
Вещно право, Договорно право

Покупка на имот. Трябва ли ми адвокат?

За какво трябва да внимаваме при покупка на имот?

Безпрецедентната здравна криза в последните две години доведе до огромно разрастване на имотния пазар, а като една от причините за това специалистите сочат основателното притеснение на гражданите от предстояща финансова криза и високи нива на инфлация. А както е известно, осъществяването на покупка на имот често може да се окаже едно добро противодействие на обезценяването на спестяванията ни. 

Масовото осъществяване на сделки, свързани с покупка на имот доведе и до изключително повишаване на запитванията към кантората от потенциални купувачи, които се питат дали им е необходим адвокат при осъществяването на преговорите и сключването на договорите. 

Отношенията, свързани с покупка на имот и собствеността върху такъв се уреждат от Закона за задълженията и договорите и Закона за собствеността

Покупка на имот. Трябва ли ми адвокат? 12

Действия преди сключване на договор за покупка на имот

Преди да се пристъпи към сключването на договор за покупка на имот, необходимо да се предприемат няколко задължителни стъпки, които могат да спестят на купувача сериозни главоболия впоследствие. 

Първото такова действие е цялостното проучване на продавача. Това е необходимо най – вече в случаите, в които продавачът е юридическото лице – инвеститор, който строи или ще построи сградата, в която се намира имотът, предмет на покупката.  

Защо това проучване е важно?

Строителството на сгради е дейност, изискваща както сериозен опит, така и сериозен капитал, а рискът сградата да не бъде довършена или да не бъде довършена в срок, поради изчерпване на финансовите средства на инвеститора, представлява опасност, която винаги следва да бъде взета предвид преди сключване на договор за покупка на имот. Ето защо е важно да се извърши подробна проверка на финансовото състояние на продавача – юридическо лице, а по възможност и предишните му проекти. Това би спомогнало за съставяне на обективна преценка относно потенциала му да довърши сградата. 

Проучването на финансовото състояние на продавача има и още една важна функция. Тя се състои в предоставянето на възможност за преценка дали купувачът би разполагал с достатъчно ефективни средства за удовлетворяване на претенция за възстановяване на предплатената сума, ако инвеститорът не успее да изпълни задължението си да построи сградата и да предаде имот в завършен вид. 

Случай от практиката

Лицето Х сключва предварителен договор за покупка на имот „на зелено“ от дружество „У“ АД, което се задължава да построи жилищен комплекс и да се снабди с удостоверение за въвеждане в експлоатация  в срок от две години от сключване на договора, като в седмодневен срок предаде на купувача обекта (апартамент), предмет на договора. На етап „груб строеж“ (акт 14) дружеството „У“ АД е обявено в несъстоятелност, като единственото му имущество е именно сградата, намираща се в степен на завършеност „груб строеж“. 

Лицето Х встъпва в производството като кредитор с цел да потърси начин да получи обратно платената по предварителния договор сума. Преди сключване на предварителния договор Х не проверил финансовото състояние на дружеството „У“ АД, поради което не е имало как да знае, че за последните три години то е натрупало огромни загуби от дейността си. 

Покупка на имот. Трябва ли ми адвокат? 13

Второто задължително действие преди сключване на договор за покупка на имот е проучването на самия имот. Това е необходимо както в случаите, в които се купува обект във вече построена сграда, така и когато сградата предстои да бъде построена. Основните цели на това проучване е да се установи собствеността върху имота (земята) и наличието на права на трети лица върху него. 

Защо това проучване е важно?

В практиката най – често се срещат един или няколко от следните проблеми:

1. Имотът да има няколко собственици.
За изповядването на сделката е необходимо съгласието на всеки един от тях. Предварителен договор, сключен само с един съсобственик без той да е упълномощен от всички останали, не ги задължава. Така може да се окаже, че купувачът е дал голяма сума по предварителен договор, който не може да произведе действието си спрямо всички собственици на продавания имот. Ако недобросъвестния продавач не разполага с имущество, купувачът би се изправил пред сериозни препятствия при получаването обратно на платената сума. 

2. Имотът е ипотекиран. 
Ипотеката е вещна тежест, която следва имота, а не собственика. Ако купувачът знае за наличието на ипотека, това не представлява проблем, тъй като той може да плати част от продажната цена на ипотекарния кредитор, а остатъка – на продавача.

Ако, обаче, продавачът не знае за наличието на учредена ипотека, при осъществяването на покупка на имот, той ще плати цялата продажна цена на продавача. В случай че последният не плаща задължението по кредита си, принудителното му изпълнение ще бъде насочено именно към ипотекирания имот.  Така може да се окаже, че купувачът е платил цената на имот, който бива продаден на публична продан. Действително, в този случай той може да потърси отговорността на продавача, като заведе иск срещу него за възстановяване на платената сума. В тази ситуация, обаче, успехът на такъв иск се поставя под въпрос.  

 

3. Имотът е обременен със сервитути или право на ползване. 

Правото на ползване обикновено се учредява пожизнено, а прекратяването му зависи единствено от волята на ползвателя. Така се оказва, че купувачът, който не е проучил имота и го е купил без да знае за наличието на това право, получава само „голата собственост“ без да има възможност да прекрати правото или да ползва самостоятелно обекта, предмет на договора за покупка на имота. 

 

Случай от практиката

Лицето Х закупува дворно място, в рамките на което има разрушена къща. Идеята му е да разчисти мястото, да построи нова къща и да се пренесе там със семейството си. Когато започва разчистването, изпод строителни отпадъци и биологична маса се появяват тръби, като се оказва, че в полза на съседен имот е учредено право на преминаване на газопреносна мрежа, за което Х не е знаел, тъй като не е направил проучване на имота. 

По стечение на обстоятелствата това право на преминаване се оказва нищожно, поради неспазване на установения от закона ред за учредяването му, но 4 години след закупуването на имота, Х не може да започне разчистване и строеж, тъй като газопреносната мрежа препятства тази възможност, а съдебното решение, с което се постановява премахването ѝ е обжалвано от притежателя на правото на преминаване. 

Покупка на имот. Трябва ли ми адвокат? 14

Съдържание на договора за покупка на имот

Особено, когато се касае за покупка на имот от дружество – инвеститор, предоставяните на купувача „бланкови“ договори, всъщност представляват договори, изготвени в интерес на инвеститора от неговите адвокати. Тези договори могат да съдържат клаузи, невидими за неспециализирания в областта на договорното и вещно право купувач. Сред тези клаузи могат да бъдат финансовите уговорки, скрити възможности за едностранно повишаване на продажната цена от страна на инвеститора, на която купувачът да не може впоследствие да се противопостави, особености при предаване владението над обекта, предмет на договора за покупка на имот, клаузи, свързани с гаранционното обслужване на строежа и много, много други. 

В заключение

Ползването на правна помощ от адвокат по имотно право при сключване на договор за покупка на имот не е задължително. Както видяхме по – горе, обаче, този вид сделки могат да проявят редица особени юридически специфики, които от своя страна, ако не бъдат изчистени своевременно, могат да доведат до сериозни загуби на финанси, време и нерви за купувачите, които са решили просто да се доверят, че спрямо тях няма да се прояви никоя от тези специфики. 

______________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на страните по различните договори, чийто предмет е имущество, можете да намерите в секциите „Вещно право“ и „Договорно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при изготвяне, преглеждане и коригиране на договори за покупка на имот, преговори с продавачи относно договорни клаузи, както и процесуално представителство при неизпълнение на предварителни или окончателни договори. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3,
тел: +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Темида лого
Договорно право

Мой длъжник е в производство по несъстоятелност. Какво да правя?

Производство по несъстоятелност срещу длъжник. Защита

Когато говорим за производство по несъстоятелност следва да имаме предвид следното:

Производството по несъстоятелност е универсално принудително производство, което има за цел за ликвидира едно търговско дружество, като осребри неговите активи и изпълни задълженията, които дружеството има към неговите кредитори.

Съгласно чл. 607 от Търговски закон (ТЗ): „производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника. В производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и неговите работници.“

Видно от така цитираната разпоредба, целта на производството по несъстоятелност е именно да удовлетвори не просто някои кредитори, а всички кредитори на съответния търговец. За това производството по несъстоятелност е универсално принудително производство.

За кого може да бъде открито производство по несъстоятелност:

С оглед на чл. 607а от ТЗ: „производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Освен при неплатежоспособност, производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.“ Т.е. от така цитираната разпоредба можем да определим следните категории лица спрямо, които може да бъде открито производство по несъстоятелност.

На първо място, такова производство може да бъде открито спрямо лице, което има качеството на търговец.

Отговор на въпроса кое лице има качеството на търговец ни дава чл. 1 от ТЗ, където се посочва, че търговец по смисъла на търговския закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от сделките изброени в тази разпоредба.

Търговец е и юридическото лице, което е регистрирано по своята правно-организационна форма като търговско дружество съобразно, разпоредбите на ТЗ. Но не спрямо всяко юридическо лице, което е търговско дружество по смисъла на ТЗ може да бъде открито производство по несъстоятелност, а спрямо тези посочени в чл. 607а от ТЗ, а именно: дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.

Търговският закон изрично предвижда, че спрямо търговец – публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон, не може да се открие производство по несъстоятелност.

Такова производство не се открива спрямо банка и застраховател се извършва по ред, определен в отделен закон.

Кога може да се открие производство по несъстоятелност?:

Производството по несъстоятелност може да се открие при състояние на неплатежоспособност на търговеца.

А съгласно чл. 608 от ТЗ, „неплатежоспособен“ е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо:

1. парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или

2. публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или

3. задължение по частно държавно вземане, или

4. задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

В случай, че е налице някое от така изброените обстоятелства по отношение на търговеца, то тогава същият е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността се предполага, когато търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение, ако не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години.

Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. Т.е неплатежоспособността е фактическо, обективно състояние на търговеца, свързано най-вече с финансовия му статус – капиталовата и имуществената структура на предприятието, вземанията и дълга, ликвидността, доходоносността от основната му дейност.

Следва да се има предвид, че дали обстоятелството дали даден търговец е неплатежоспособен се преценява от съда към момента на постановяването на решението по делото, въз основа на събраните в хода на същото доказателства, а не към предходен момент. Именно към момента на постановяване на съдебното решение следва да са налице всички характеристики на неплатежоспособноста, а именно: да е налице неизпълнение на задълженията по търговска сделка и трайната обективна невъзможност за изпълнение на същите.

Също така следва да се има предвид, че задължението което не може да бъде изпълнено следва да бъде само и единствено парично задължение, а не друго по вид задължение. Т.е. в случай, че търговецът не може да изпълни свое задължение, което е с друг хакатер, наприме произтича от договор за покупко – продажба на недвижим имот и не е в състояние да прехвърли правото на собственост на купувачите по този договор, не е основание за откриване на производство по несъстоятелност.

Задължението, което не може да бъде изпълнено следва да бъде съществуващо и действително. Т.е ако задължението е погасено по давност, същото не може да бъде основание за откриване производство по несъстоятелност.

Също така производство по несъстоятелност може да бъде открито и за търговските дружества, които са свръхзадлъжняли. Съгласно чл. 742 от ТЗ, дружеството е свръхзадлъжняло, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост може да иска и член на управителния орган на търговското дружество, както и ликвидаторът.

Както бе посочено по – горе, това не са всички по вид търговски дружества учредени по реда на ТЗ, а само и единствено: дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции.“

Какъв е редът за откриване производство по несъстоятелност:

Производството по несъстоятелност се образува по молба на кредитор, който има парично, ликвидно, реално и съществуващо вземане към даден търговец.

Преценката дали молителят е действителен титуляр на права произтичащи от търговска сделка е условие за допустимост на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Освен кредитор, молба за откриване производство по несъстоятелност може да бъде подадена и от самия длъжник, от ликвидатор, от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца, съгласно чл. 625 от ТЗ.

С оглед на разпоредбата на чл. 626, ал. 3 от ТЗ лицето, което има качество на прокурист на търговеца има задължението в 7-дневен срок да уведоми търговеца за настъпилата неплатежоспособност.

Към молбата за откриване производство по несъстоятелност се прилага: – препис от последния заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет и баланс към датата на подаване на молбата, ако законът задължава търговецът да ги съставя; – опис и оценка на активите и пасивите към датата на подаване на молбата; – списък на кредиторите с посочване на адресите, вида, размера и обезпеченията на вземанията им; – опис на личното имущество и имуществото съпружеска имуществена общност – за едноличния търговец и неограничено отговорния съдружник.

Съгласно чл. 630 от ТЗ, съдът когато констатира неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост, съдът с решението си:

1. обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността и определя началната и дата;

2. открива производството по несъстоятелност;

3. назначава временен синдик;

4. допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;

5. определя датата на първото събрание на кредиторите не по-късно от един месец от постановяване на решението.

Или, когато е очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на несъстоятелността, съдът по искане на длъжника, съответно на ликвидатора, синдика, Националната агенция за приходите или кредитор, може да обяви длъжника в несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за откриване на производството по несъстоятелност или по-късно, но преди да е изтекъл срокът за предлагане на план по чл. 696 от ТЗ.

А в случай, че съдът установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, той постановява решение, с което отхвърля молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

  1. Какво да правя, ако моя длъжник бъде обявен в производство по несъстоятелност?

Съгласно действаща правна уредба от момента на вписване на решението, с което се открива производство по несъстоятелност в търговския регистър, тече едномесечен срок, в който кредиторите следва да предяват своите вземания, възникнали до датата на откриване производството по несъстоятелност.

Предявяването се извършва пред съда по несъстоятелността с писмена молба, в която кредиторът посочва основанието и размера на вземането си, привилегии и обезпечения, ако има такива и съдебен адрес. Към молбата се прилагат писмени доказателства, подкрепящи претенциите на кредиторите ( чл.685 от ТЗ).

В срок от 7 дни от изтичане на срока за предявяване на вземанията, синдикът изготвя: – списък на приетите предявени вземания; – списък на служебно вписаните вземания; – списък на предявените, но неприети вземания; – годишен финансов отчет за предходната календарна година и за последния месец преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. Като съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за счетоводството финансовия отчет включва: счетоводен баланс, отчет за приходи и разходи, отчет за парични потоци, отчет за собствения капитал и приложения.

Незабавно след изготвяне на списъците и счетоводните отчети, синдикът е длъжен да ги представи в съда, на разположение на длъжника и кредиторите в канцеларията на съда и да ги обяви в Търговския регистър.

Всеки заинтересован кредитор или длъжникът може да направи възражение срещу прието или неприето от синдика вземане. Възраженията се депозират в съда, с копие до синдика, в срок от 7 дни от обявяване на списъците и отцетите в ТР.

В случай, че по списъците не са постъпили възражения, съдът ги одобрява с определение, след изтичането на срока за оспорването им и свиква събрание на кредиторите.

А в случай, че такива възражения са постъпили, съдът ги разглежда в открито съдебно заседание, с призоваване на синдика, длъжника, кредитора, чието вземане се оспорва и кредитора направил възражението. Съдът се произнася с определение в 14-дневен срок от проведеждането на откритото съдебно заседание.

Кредиторите, чиито вземания са възникнали до датата на откриване производството по несъстоятелност са пропуснали да предявят своите вземания в едномесечния срок, могат да направят това допълнително в срок от два месеца от изтичане на срока за първоначалното предявяване.

По така описания ред се предявяват и вземания, които са възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност, съгласно чл. 688 във връзка с чл. 616 от ТЗ.

___________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на длъжниците за парични вземания, можете да откриете в секциите „Договорно право“ и „Принудително изпълнение“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита на кредитори на парични вземания. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Договорно право

Хазяинът мами със сметките. Какво да правим?

За съжаление твърде често се среща хипотезата, в която хазяинът мами своите наематели, възползвайки се от зависимото им положение. Още по – често това се случва със сметките за ток. Това е възможно, в случаите в които сградата, в която се намира наетото помещение няма Акт 16. При тази ситуация, сградата ще се захранва с промишлен ток.

Подобна ситуация, в която хазяинът мами със сметките, е възможна и тогава, когато сградата все пак е въведена в експлоатация. Но в тези случаи може да не е отворена партида на конкретното помещение и да не е поставен индивидуален електромер. Възможни са и всякакви други манипулации, свързани с неправилно отчитане на сметки.

Тези случаи, за съжаление, не са единици. Ето защо, днес ще поговорим за това как можем да се защитим, в случай че попаднем в такава ситуация.

Накратко за договора за наем

Наемното правоотношение възниква въз основа на договор между равнопоставени субекти. Единият от тях е наемодател (хазяин), а другият – наемател. Двете страни имат както права, така и задължения. Наемодателят е длъжен да предостави една вещ за временно ползване. Наемателят, от своя страна, има задължение да заплаща определена цена. Това са основните задължения по договора за наем.

Второто основно задължение на наемателя, освен заплащането на наемната цена, е заплащането на разходите, свързани с ползването на вещта. Такива са разходи без съмнение са дължимите плащания за ползваните комунални услуги – ток, вода, парно. В обхвата на тези разходи влизат и кабелна/сателитна телевизия и интернет. При последните три категории спор трудно може да възникне. Това е така, тъй като месечната цена е определена предварително в твърда стойност. Тази стойност не подлежи на промяна, според обема на ползваните услуги.

Това, обаче не се отнася до сметките за ток, вода и парно, които се изчисляват въз основа на консумацията. Точно поради тази причина и именно по отношение на тези разходи е възможна хипотезата, в която хазяинът мами своите наематели.

Как да се предпазим?

Преди изобщо да се стигне до обсъждане на въпроса за потенциална недобросъвестност на наемодателя, първо следва да поговорим за това за какво трябва да внимават наемателите при избор на помещение за наемане, за да предотвратят възможността да попаднат на хипотеза, в която хазяинът мами.

На първо място, от изключителна важност при наемането на помещение е да сте напълно сигурни, че сградата има Акт 16. Това е от значение, защото в случай че такъв липсва, това означава, че сградата се захранва с промишлен ток. Съответно няма отворени индивидуални партиди и консумацията на електроенергия се изчислява за цялата сграда. Индивидуалната консумация в този случай се преценява според площта на ползваното помещение. Най – разумно е, в случай че потенциалният наемодател не представи Акт 16 на сградата, да не наемате помещението.

На второ място, случай че по някаква причина нямате друг избор, освен да наемете помещение в сграда без Акт 16, можете да настоявате собственикът да монтира индивидуален електромер за конкретното помещение.

На трето място и в случай че вече сте наели такова помещение, с цел предпазване от измами от страна на наемодателя, Ваше право е да искате:

  1. да Ви бъде предоставена фактурата за ползваната електроенергия за цялата сграда;
  2. документи, удостоверяващи точната квадратура на ползваното от Вас помещение. Така можете сами да изчислите какво количество електроенергия се пада на него.

ВАЖНО!!! Във всички случаи, когато плащате на наемодателя каквито и да било суми (за наем, за сметки и т. н.) е необходимо да изисквате да Ви бъде издадена разписка. Тя трябва да съдържа основанието за плащане (напр. Фактура № ….. / ……… г. от ЧЕЗ Електро България), както и точната сума и точната дата, на която сте платили.

Как да постъпим, в случай че хазяинът мами със сметките

В случай че вече сте наели помещение в сграда, която няма акт 16 и се захранва с промишлен ток, необходимо е на първо място, да изпълните стъпка 2 и 3 по – горе.

Ако, обаче, не разполагате с фактури или пък наемодателят отказва да Ви ги даде, можете да се свържете със съответното електроразпределително дружество, което по клиентски номер или адрес да Ви предостави информация за размера на задълженията.

Възможно е също наемодателят до момента да не е издавал разписки за получените суми. За съжаление, в този случай, доказването на направеното плащане е изключително трудно. Именно, поради това, и особено ако имате съмнение, че хазяинът мами със сметките, задължително е да искате издаването на такива разписки занапред.

Не са редки случаите, обаче, в които наемодателят категорично отказва да издаде разписки за получените суми. Най – често това е възможно тогава, когато се цели укриване на получените от наема доходи. Една разписка за получени суми за комунални услуги във връзка с ползване на имота, обаче, може да разкрие, че такъв доход се получава. В този случай, можете да се обърнете към Националната агенция по приходите за съдействие.

ВАЖНО!!! Във всички случаи, в които наемодателят отказва да издава разписки, но се съмнявате, че плащате повече, отколкото ползвате, е добре предаването на суми да става в присъствието на свидетел, който да потвърди самото предаване, размера на предадената сума, датата на предаване, лицето, което я е предало и лицето, на което е предадена.

В заключение

В съвременните условия на търсене и предлагане на жилища, не представлява особена трудност да се намери помещение под наем на разумна цена с добра локация и добросъвестен наемодател. Ето защо е необходимо потенциалните наемодатели да познават добре своите права като такива. Тази необходимост произтича от факта, че доброто познаване на правата, от които дадено лице може да се ползва, спомага за намаляване риска от злоупотреби по отношение на него.

В крайна сметка, както видяхме в днешната статия, при всички случаи е добре да се избягва наемането на помещение, което не е въведено в експлоатация по съответния ред. И това е така не само, поради факта, че наемателят може по – ефективно да се предпази от измами. В случая е необходимо да се обърне внимание и на още едно обстоятелство. А то е свързано с това, че дори и наемателят да попадне на добросъвестен хазяин, наемането на помещение в сграда, която не е въведена в експлоатация (липсва Акт 16), не е в негова полза, тъй като, както вече споменахме в този случай сметките за ползваните комунални услуги се изчисляват на база площта на помещението.

Така може да се окаже, че наемател на помещение с по – големи размери, който, напр. работи всеки работен ден от 09:00 до 17:00 ч., логично ползва доста по – малко електроенергия спрямо наемател на помещение в същата сграда с по – малки размери, който, обаче е безработен или работи от вкъщи, но пък плаща по – големи сметки.

А в случай че все пак, поради една или друга причина, такова помещение е наето, необходимо е да се предприемат гореописаните стъпки с цел предпазване от измами.

______________________________________________________________________

Други интересни теми в сферата на договорното право можете да прочетете тук.

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява висококвалифицирана правна помощ и защита в областта на договорното право.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Договорно право, Новини

Психически тормоз от съседи. Спечелено дело

Осъществяването на психически тормоз от съседи чрез вдигане на шум, несъобразяване с правилата за съблюдаване на обществения ред и чрез прояви на неуважение към правилата на етажната собственост е една от най – често срещаните причини клиенти да се обръщат към нас за помощ. 

Именно за един такъв случай ще Ви разкажем днес, в който с наша помощ, съдът осъди съседи – нарушители да платят обезщетение на пострадал от множеството нарушения на обществения ред, извършени от тях. 

Психически тормоз от съседи. Казусът

Млад мъж и неговото семейство са подложени под непрестанен психически тормоз от съседи, живущи на долния етаж, които регулярно нарушават обществения ред в етажната собственост чрез шумни скандали и бой, вкл. и след 22:00 ч. 

Мъжът се опитва, в продължение на почти две години да води конструктивен диалог със съседите си, но без резултат. Виковете, скандалите, ругатните, удрянето на врати, хвърлянето на предмети и боят между въпросните съседи не спира. Както той, така и останалите живущи многократно са подавали сигнали в полицията за нарушаване на обществения ред, а самите нарушители са били многократно предупреждавани да спазват реда в сградата от страна на полицейските служители. 

В крайна сметка мъжът, който има и две малки деца, отказва да търпи повече така упражнявания над него и семейството му психически тормоз от съседи, като завежда дело за обезщетение срещу своите съседи по реда на Закона за задълженията и договорите.  

Ответниците по делото завеждат срещу него насрещен иск, също за упражнен от негова страна психически тормоз, като се обосновават с това, че той непрекъснато ги следял и непрекъснато им правил забележки, без да има причина за това. Твърдят, че вследствие на упражнения от мъжа психически тормоз по отношение на нарушителите, един от тях е развил психическо заболяване. 

Решението на съда

Съдът уважава искането на младия мъж за присъждане на обезщетение в негова полза за осъществен психически тормоз от съседи, като обръща внимание, че ответниците, нарушавайки обществения ред в сградата са осъществили противоправно поведение, което се намира в пряка причинно – следствена връзка с настъпилите за мъжа вреди, а именно безсъние, нервно напрежение, загуба на време за подаване на сигнали и за опити за водене на конструктивен диалог, загуба на работоспособност и др. 

Съдът приема, че от събраните по делото доказателства поведението, което съдът приема като осъществен психически тормоз от съседи, е безспорно доказано. 

Също така, съдът отхвърля исковете на нарушителите, с които те претендират обезщетение от пострадалия под предтекст, че неговите постоянни забележки, насочени към спазване на реда в сградата, са довели до чувство на преследване, поради което единият от нарушителите е развил психическо заболяване, за което по делото бяха приложени съответните документи. 

Съдът не прие тези аргументи на първо място, поради факта, че както се оказа от приложените по делото материали, че въпросното психическо заболяване датира далеч преди изобщо между страните да възникне някакъв конфликт. 

На второ място, подобен иск е неоснователен, тъй като обезщетение може да се търси само за осъществено противоправно поведение, което да може да бъде квалифицирано като психически тормоз от съседи. В случая, желанието на младия мъж нарушаването на реда в етажната собственост да бъде прекратено, изразено чрез регулярно правене на забележки към нарушителите да спазват правилата, по никакъв начин не може да се възприеме като противоправно поведение. Напротив. То е насочено именно към защита на неговите лични права, както и на правата на семейството му, а и на останалите живущи в сградата. 

Нарушителите бяха осъдени да заплатят на мъжа и направените по делото разноски за държавни такси и адвокатски хонорари, съобразно уважената част от иска. 

Извлечение от решението на съда с обезличени лични данни, можете да прочетете по – долу. 

Психически тормоз от съседи. Спечелено дело 15
Психически тормоз от съседи. Спечелено дело 16
Психически тормоз от съседи. Спечелено дело 17
Психически тормоз от съседи. Спечелено дело 18
Психически тормоз от съседи. Спечелено дело 19

_________________________________________________________________

Още интересни казуси по спечелените със съдействието на кантората дела, можете да намерите в секция „Новини“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по дела за непозволено увреждане, в т.ч. и при осъществен психически тормоз от съседи. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Договорно право

Пострадал при ПТП. Какви са правата му?

„Войната по пътищата“ е една от основните причини за причиняване
на телесни повреди и преждевременна смърт. Пътно – транспортните произшествия (ПТП) са толкова много, че 
Министерството на вътрешните работи води подробна статистика за тях. В днешната статия ще говорим за това кой се счита за пострадал при ПТП, както и за това какви са неговите права и правни възможности за получаване на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.

Кой може да бъде пострадал при ПТП?

Пострадал при ПТП е лицето, което е претърпяло телесно увреждане в следствие на пътно-транспортно произшествие. Важно е пострадалото лице да няма вина за настъпването на ПТП. Виновният за катастрофата водач, дори и да е получил телесно увреждане или да е настъпила смъртта му, няма качеството на „пострадал“. Поради тази причина няма и право да бъде обезщетен за вредите, които е претърпял. Обратно, лицето, което не е виновно за настъпването на ПТП има редица права, от които може да се възползва. Кои са те?

Права на лицето - пострадал при ПТП

Сред множеството права на пострадалия при ПТП са правото на спешна медицинска помощ, правото на болничен, поради временна нетрудоспособност и т. н. Посочените права са сравнително ясни и не представляват особена трудност за разбиране и упражняване. Най – важното право, обаче, което е и предмет на днешната статия, е правото на обезщетение.

Вреди, подлежащи на обезщетяване

В правото съществуват две групи вредни последици, които подлежат на обезщетение от непозволено увреждане.

[!] Непозволеното увреждане е вид противозаконно действие, с което се нанасят вреди на лице, различно от причинителя. Тоест, когато водач на МПС, поради невнимание или поради неспазване правилата за движение, се забие в дърво и претърпи телесно увреждане или настъпи смъртта му, няма да бъде налице непозволено увреждане. Обратно, в случай че водач на МПС, поради неспазване правилата на движение, удари друго МПС/пешеходец/колездач или водач на друг вид ППС (напр. електрическа тротинетка) и от това настъпи телесна и/или имуществена вреда, то ще се приложат разпоредбите на института на непозволеното увреждане.

 

Както е видно от казаното по – горе, двете групи вреди от непозволено увреждане могат да бъдат имуществени и неимуществени.

Кои вреди са имуществени?

Имуществените вреди, които лицето – пострадал при ПТП може да претърпи, са материални. Материалните вреди винаги имат определена парична стойност. Така например, щетите, причинени на автомобила на невиновния водач струват определена сума пари, които той трябва да плати за ремонт. Имуществена вреда ще бъде налице и когато е необходимо да се плати лечението, рехабилитацията и възстановяването на лицето – пострадал при ПТП, в случай че вследствие на катастрофата е настъпило телесно увреждане. 

 

Изобщо, имуществена вреда ще бъде налице винаги, когато, поради необходимостта от поправяне на материалите щети от ПТП, се намалява имущество на пострадалия. Или казано, още по – просто, когато лицето – пострадал при ПТП трябва да плаща определени суми пари, които не би се налагало да плати, ако не беше виновното поведение на водача, предизвикал катастрофата.

Кои вреди са неимуществени?

Неимуществените вреди са тези, които нямат ясна парична равностойност. Поради тази тяхна характеристика, съдът винаги ги присъжда „по справедливост“. Такива вреди са причинените вследствие на ПТП болки и страдания, получени поради настъпили телесни увреждания.

 

[!] Обезщетение за претърпени неимуществените вреди при настъпила смърт на лицето – пострадал при ПТП се дължи на неговите близки. Това е така, тъй като вследствие на неговата смърт, те преживяват дълбоки и неприятни емоции, които законът счита, че следва да бъдат компенсирани в пари.

Причинно - следствена връзка

За да се дължи обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди е необходимо да има особена причинно – следствена връзка. Такава ще бъде налице, когато посочените вреди са настъпили пряко и непосредствено, като последица от конкретното ПТП. Това означава, например, че ако едно лице е претърпяло телесно увреждане – травма при предходна катастрофа и тази травма се „обади“ при ново ПТП, то тя няма да бъде зачетена като „нова“, причинена при наличие на причинно – следствена връзка.

От кого лицето - пострадал при ПТП може да търси обезщетение?

Обезщетение за претърпените вреди лицето – пострадал при ПТП може да търси от застрахователната компания на виновния водач. Отговорността се ангажира във връзка със задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. 

 

За получаване на това обезщетение е необходимо лицето – пострадал при ПТП да представи няколко вида документи. Те са:

1. протокол от пътна полиция, с който е установена фактическата обстановка за настъпването на ПТП и вината за причиняването му или

2. влязъл в сила административен акт за налагане на санкция на виновния водач за нарушаване на законови правила, или

3.  влязла в сила присъда по отношение на виновния водач за извършено престъпление.

 

До тук са изброени документите, които задължително трябва да бъдат представени. Всички останали документи, които следва да се дадат на застрахователя, са свързани с доказване на застрахователната претенция. Това могат да бъдат фактури за закупуване или ремонт на вещите, които са повредени или унищожени. Могат да бъдат договори/фактури за проведено лечение/рехабилитация.

 

Това, което трябва да се знае е, че застрахователят дължи изплащане на всички вреди, които са настъпили вследствие на ПТП, предизвикано от техния клиент и които са доказани чрез представяне на съответните документи. Не се изисква представяне на документи за претърпените неимуществени вреди. Това е така, тъй като, както споменахме по – горе, те поначало нямат паричен еквивалент и се определят по справедливост.

 

ВАЖНО!!!

Обърнете специално внимание на формуляра, в които застрахователят иска да попълните размерите на застрахователната си претенция. Често пъти исканото обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди се попълва отделно. Също много често, служителите на застрахователната компания инструктират лицето – пострадал при ПТП в графа „имуществени вреди“ да попълни единствено стойността на увредените вещи. За графа „неимуществени вреди“ оставят всички останали суми – за рехабилитация, за лекарства, пропуснати ползи, поради нетрудоспособност и т. н. 

 

Така описаните вреди, обаче, са имуществени и следва да бъдат попълнени в графа „имуществени вреди“. В графа „неимуществени вреди“ се попълва само сумата, която лицето – пострадал при ПТП счита, че е справедливо да му бъде изплатена единствено за претърпените болки и страдания.

 

Защо правилното попълване на сумите в съответните графи е толкова важно? В повечето случаи застрахователите изплащат сума, която е далеч по – ниска от исканата. Поради това много често пострадалите при ПТП избират да потърсят защита на правата си по съдебен ред. Пред съда, обаче, не могат да бъдат поискани суми, които се различават от поисканите при предявяване на застрахователната претенция.

 

А този „трик“ на застрахователите служи за намаляване на възможността пострдалият да получи пълната сума за претърпените вреди, като по този начин си „помагат“ по не особено морален начин да платят по – малко пари. Затова е препоръчително, преди попълване на формуляра за застрахователната претенция, пострадалите да потърсят квалифицирана правна помощ с цел навременно „хващане“ на подобни трикове и осигуряване получаването на пълната сума на претърпените вреди.

Накратко за съпричиняването

Съпричиняване е налице, когато както единият водач, така и другият са извършили някакво нарушение на правилата за движение. Нека да разгледаме няколко примера.

 

Пример 1: На регулирано с пътни знаци кръстовище водач Х отнема предимство на водач У и реализира ПТП с него. Установява се, обаче, че водач У е употребил алкохол. Налице е съпричиняване.

 

Пример 2: Водач на МПС не пропуска пешеходец и реализира ПТП с него. Пешеходецът, обаче, сам не е спазил правилата на Закона за движението по пътищата. Налице е съпричиняване.

 

Какво е значението на съпричиняването? В случай че лицето – пострадал при ПТП е проявил виновно поведение, чрез което е допринесъл за настъпване на увреждането си, то отговорността на причинителя на катастрофата може да бъде намалена и дори изключена.

В заключение

В крайна сметка, колкото и внимателен да е човек на пътя, понякога се случват инциденти. Често пъти, виновният водач предлага пари на пострадалия, за да не вика полиция, за да избегне санкциите. Приемането на подобно предложение, обаче, никога не е в интерес на лицето – пострадал при ПТП. Това е така, поради няколко причини.

 

На първо място, вследствие на първоначалния шок от случилото се, човек не знае какви вреди е претърпял, нито какво би било необходимото предстоящо лечение. Да не говорим, че винаги е възможно да са налице „скрити“ травми, които могат да се установят само при рентгеново изследване или чрез изследване с компютърен томограф/ЯМР. Затова, с оглед запазване живота и здравето на пострадалия е важно да се извика линейка и да му се предостави спешна медицинска помощ.

 

На второ място, приемането на пари „на ръка“ от виновния водач и недокладването на инцидента изключва възможността той да бъде санкциониран за протиправното си поведение. По този начин няма как същият да бъде „превъзпитан“ към спазване на правилата, каквато е основната цел на санкцията, била тя административна или наказателна. Така е възможно след време той да причини друго ПТП, при което да настъпят и много по – сериозни последици.

 

От друга страна, доброто познаване на собствените права в качеството на пострадал при ПТП спомага за по – успешното им реализиране и избягване на допълнителни увреждания. Разбира се, винаги, когато са налице съмнения или въпроси относно правилното упражняване на тези права, е препоръчително да се потърси навременна правна помощ.

 

____________________________________________________

 

Още интересни теми, свързани с непозволеното увреждане, можете да намерите в секцията „Договорно право“

 

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с опитни специалисти при водене на преговори със застрахователи, както и при процесуално представителство пред съд на пострадали от ПТП. 

 

За контакт:
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207

 

тел. + 359 885 47 77 57 (за клиенти от чужбина контактът се осъществява чрез viber или whatsapp)

 

email: office@petkovalegal.com

Договорно право

Разваляне на договор. Как и кога?

Какво трябва да знаем за понятието "Разваляне на договор"?

Възможността за разваляне на договор представлява правно средство за прекратяване, преустановяване на сключен договор, на създадена правна връзка между две страни. Правната уредба се намира в Закона за задълженията и договорите

Като един от видовете правни средства за прекратяване на договор между две страни, същото се характеризира със свои собствени специфики.

Като вид правно средство или право на една от страните по договора, правото на неговото разваляне е преобразуващо. Неговото упражняване се осъществява посредством едностранно изявление, без да е необходимо съдействие на ответната страна по договора.

Предпоставките, при които възниква възможността за разваляне на договор са следните:

1. Да е налице действителен договор, който не е прекратен на друго основание.

2. Да е налице неизпълнение 
на задължение на насрещната страна по договора – когато договорът е породил повече от едно задължение за изпълнение, неизпълнението, на което и да е билоот тях е достатъчно, за да възникне правото да се развали договорът. Изключение от това правило има тогава, когато неизпълнената част от договора е незначителна с оглед интереса на кредитора. 

3. За да възникне възможността за разваляне на договор, следва да е налице неизпълнение на задължение, за която ответната страна има вина и да отговаря за това, като е без значение дали това неизпълнение е умишлено или не.

Изключение от това правило е налице, когато правото да се развали договор е изрично предвидено в закон или изрично е предвидено в договора между двете страни.

Срокът за упражняване на правото за разваляне на договор е 5 години. 

Как се осъществява възможността за разваляне на договор?

Развалянето на договор може да се осъществи извънсъдебно чрез едностранно изявление, отправено от едната страна към другата. В това изявление следва изправната страна изрично да посочи срок за изпълнение на неизпълненото задължение, както и да посочи че в случай на неизпълнение в този срок, договорът се счита за развален.

Разваляне на договор без предупреждение е възможно, когато изпълнението на задължението е станало невъзможно от части или изцяло. Предупреждението има смисъл само, ако изпълнението на задължението по договора е все още възможно.

Развалянето без предупреждение е възможно тогава, когато неизправната страна по договора е изпаднала в забава, а късното изпълнение на поетото задължение е безполезно.

Възможно е и съдебно разваляне на договор. 

Развалянето на договори, които са обективирани в нотариални актове се осъществява по съдебен ред, като например покупко – продажба на недвижим имот, учредяване право на строеж, дарение, замяна и други. Правото се осъществява чрез предявяване на иск за разваляне на договор пред съответния компетентен съд.

Възможно е да се развали договор и чрез възражение в съдебно дело. Това средство за упражняване правото да се развали договор дава по – малка защита от иска, защото то не се вписва и следователно не може да се противопостави на трети лица.

Последици от упражняването на правото за развалене на договор

Развалянето има обратно действие между страните. Това означава, че след развалянето всяка от страните трябва да върне всичко, което е получила.

 

Действието на развалянето е за в бъдеще, тъй като с развалянето на договора се прекратява за в бъдеще правната връзка между страните. Това означава, че основанието, от което те са били обвързани вече не съществува. 

_______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани възможностите на страните по сключени договори, можете да намерите в секцията „Договорно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ във връзка с упражняване на възможността за разваляне на договор, поради неизпълнение. 

Договорно право, Принудително изпълнение, Семейно и наследствено право

Задължения по кредит на съпруг

Често пъти, както по време на брака, така и след развод, се оказва, че е налице задължение по кредит на единия съпруг, което се възлага в тежест на другия. 

Това е така, тъй като по време на брака съпрузите теглят кредити по различни поводи, като съгласно закона разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. Те отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на такива нужди.

Солидарната отговорност означава, че ако единият съпруг плати изцяло задължението, то той има право да иска от другия съпруг възстановяване на припадащата му се част.

Също толкова често се случва единият съпруг да изтегли кредит за задоволяване на лични нужди, но при спиране на плащанията, изпълнително дело да бъде образувано и срещу другия. 

Казус от кантората

За да обясним по – ясно защитата срещу задължения по кредит на единия съпруг, възложени в тежест на другия, ще дадем пример от нашата практика. 

Мартин е женен за Антоанета от 15 години. Двамата са в режим на семейна имуществена общност. На 10-тата година от техния брак, родителите на Мартин почиват и той наследява стара селска къща, в която двамата за живяли.

И тъй като къщата се нуждае от сериозен основен ремонт, Мартин тегли кредит именно с тази – извършване на основен ремонт на наследствен имот. Това основание е вписано в договора му за кредит. По неизвестни, както за него, така и за Антоанета причини, банката е поискала подписа на Антоанета под договора за кредит, без тя да е вписана като страна по него. 

Две години след сключване на договора Мартин преустановява плащанията, вследствие на което в полза на банката е издаден изпълнителен лист, въз основа на който тя е започнала принудително изпълнение. Като длъжник по делото е конституирана и Антоанета и тъй като Мартин няма официални доходи, а тя е държавен служител, изпълнението е насочено към нея чрез налагане на запор на заплатата ѝ. 

Именно, поради тази причина Мартин се обърна за помощ към кантората с молба съпругата му да бъде отстранена като страна по изпълнителното дело. 

Кога възниква задължение по кредит на единия съпруг в тежест на другия?

Както споменахме по – горе, законът постановява, че независимо на чие име е изтеглен кредитът, двамата съпрузи са солидарно отговорни за неговото изплащане, когато той е предназначен за задоволяване на нужди на семейството. 

За задоволяване на нужди на семейството се считат разходите за закупуване на семейно жилище, за неговото обзавеждане/ремонтиране, за плащане на режийни разходи, за закупуване на храна, облекло, уреди и др. под., за издръжка на роденото от брака дете. За разходи във връзка на нужди на семейството могат да се приемат и някои оправдани нужди на един от съпрузите, напр. за лечение. 

Съществува законова презумпция, че всичко, което е придобито (в т.ч. и задълженията) по време на брака служи за задоляване на такива нужди. Тази презумция, обаче, е оборима по съдебен ред. 

Солидарно отговорни са съпрузите и за разходите, свързани с техни общи вещи. 

Това означава, че за личен кредит на единия съпруг, например за финансиране на бизнес, за закупуване на имущество, задоволяващо лични нужди, както и за разходи за лично имущество, отговорност за задълженията по кредита следва да поеме съпругът – ползвател. 

Да се върнем на нашия пример по – горе.
Наследството, предвид, че не е плод на съвместен принос на двамата съпрузи, винаги е лично имущество на съпруга – наследник. Това означава, че наследената от Мартин къща е негово лично имущество. Ползите от този имот, както и задълженията, свързани с него принадлежат лично на Мартин. От своя страна, доколкото Антоанета не е собственик на къщата, тя не може да бъде солидарно задължена за плащането на кредита, изтеглен за нейния ремонт, освен ако сама не сключи договор за поръчителство. В конкретния случай поръчителство не е налице, поради което Антоанета няма задължение по кредита на Мартин. Тя следва да бъде заличена от списъка на длъжниците по изпълнителното дело. 

Защита по задължения за кредит на единия съпруг

В зависимост от това дали става дума за задължения по кредит на единия съпруг или за изплащане на задължения по общ семеен кредит, начините за осъществяване на защита са различни, макар да имат една обща черта – и в двата случая се защитата се осъществява по съдебен ред. 

Когато е налице задължение по кредит на единия съпруг, изтеглен за задоволяване на семейни нужди и съпругът – титуляр по договора е спрял плащанията, възможно и допустимо е изпълнението да се насочи към другия съпруг. 

В случаите, в които другият съпруг изплати задължението изцяло, той има право да иска от съпруга – титуляр да възстанови припадащата му се част от задължението. 

Доста по – различно стоят нещата, когато задължението по кредит на единия съпруг е възникнало за задоволяване на негови лични нужди, както е в случая на Мартин и Антоанета – за ремонт на наследствената къща на Мартин.

В този случай другият съпруг няма никакво задължение по изтегления кредит на единия съпруг и изобщо не може да бъде конституиран като длъжник по него. В случай, че въпреки това, изпълнението бъде насочено към негово имущество (в т.ч. и вземане, напр. за трудово възнаграждение), той може да се защити чрез оспорване на изпълнението по съдебен ред. В този случай неправомерно изтеглените от частния съдебен изпълнител (ЧСИ) суми ще подлежат на връщане, а пострадалият от неправомерните действия съпруг ще има право на обезщетение за претърпените от тези действия вреди, ако такива са настъпили. 

______________________________________________________

Още интересни теми, свързани с възможностите за защита в рамките на семейните отношения, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по семейни и наследствени дела. 

За контакт: 
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Договорно право, Принудително изпълнение

Абсолютна давност за задължения на физически лица

В продължение на повече от десетилетие българският законодател показваше намерения да въведе абсолютна давност за паричните задължения на физическите лица с цел да премахне фигурата на т. нар. „вечен длъжник“, като до тази промяна не се стигаше, заради спорния ѝ икономически характер. 

В крайна сметка, обаче, с „Държавен вестник“, бр. 102 от 2020 г., промяната стана факт, като със Закона за задълженията и договорите се въведе абсолютна давност, чийто срок е 10 години. Заедно с нея бяха въведени и особени правила за нейното приложение, както и редица изключения. 

За кои задължения се въвежда абсолютна давност?

Като правило, десетгодишна абсолютна давност беше въведена за парични задължения на физически лица. Основната категория задължения, за които ще се прилага на практика тази давност, са задълженията по банкови и бързи кредити, битови сметки (за ток, вода, парно), други периодични плащания (сметки за телефон, телевизия, интернет, наеми), задължения по договори за покупко – продажби и др. под. 

Какво, всъщност, означава това, че за задълженията на физически лица вече съществува абсолютна давност?

Давността е период от време, с изтичането на който настъпва невъзможност кредиторът по едно вземане да иска защита на правото си по съдебен ред. Казано по – просто, с изтичане на период от време конкретната парична сума не може да бъде събрана принудително чрез частен съдебен изпълнител, а в случай че има образувано изпълнително дело, длъжникът може да иска от съда задължението да бъде обявено за погасено по давност, съответно принудителното изпълнение да бъде прекратено. 

ВАЖНО! Често пъти, по погасени по давност задължения, недобросъвестните кредитори (напр. колекторски фирми), упражнявайки последователен психологически тормоз чрез непрекъснати телефонни обаждания и заплахи, успяват да убедят длъжниците или да платят задължението си, или да сключат споразумение за отсрочване или разсрочване. Ако длъжникът плати доброволно това задължение, въпреки че то е погасено по давност, платеното не подлежи на връщане.

Също така, ако длъжникът сключи споразумение за отсрочване и разсрочване на задължението си, ще започне да тече нова обикновена 5-годишна давност, а правилата за предвидената абсолютна давност, няма да се прилагат.

Ето защо е важно, при подобни случаи, своевременно да се потърси специализирана правна помощ. 

От кой момент започва да тече предвидената абсолютна давност?

Предвидените общи правила за давността като цяло, се прилагат и за предвидената абсолютна давност. Тя започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало (напр. в деня на сключване на договор за заем между физически лица).

Предвидени са и правила за приложение на новата абсолютна давност при заварени случаи, т.е. преди влизане в сила на закона. 

Според тези правила, за заварени случаи предвидената абсолютна давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. 

При висящо изпълнително производство, давността започва да тече от първото действие по изпълнението (напр. от първия запор).

В случаите, в които все още не е образувано изпълнително дело, предвидената абсолютна давност започва да тече от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането (напр. съдебно решение, с което длъжникът е осъден да плати определено парично задължение). 

Изключения от предвидената абсолютна давност

Съществуват някои парични задължения на физическите лица, които имат особено значение за кредитора по тях, поради което законодателят е избрал именно неговия интерес да бъде защитен в по – голяма степен. Това е така в общия случай, поради факта, че самият кредитор по задължението се намира в особена зависимост от длъжника, поради което се счита и за по – слабата страна в правоотношението. 

Ето защо законодателят е предвидил изключения от възможността за приложението на нововъведената абсолютна давност по определени категории задължения. Това са вземанията:

– от търговска дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в гражданско дружество;
– за непозволено увреждане;
– за неоснователно обогатяване;
за издръжка;
– за трудово възнаграждение;
– за обезщетения по Кодекса на труда;
– по повод приватизационна сделка;
– по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт. 

В заключение

Новите правила, уреждащи възможността за прилагане на абсолютна давност за парични задължения на физически лица, влизат в сила на 1 юни 2021 г. – шест месеца след тяхното обнародване в „Държавен вестник“. 

В рамките на този отлагателен период на влизане в сила на закона се очаква сериозно активиране на кредиторите по паричните задължения и особено на колекторските фирми, които ще се опитат да съберат задълженията си преди влизането на закона в сила, предвид факта, че след това по повечето от вземанията им това ще стане трудно, а в много случаи – невъзможно. Ето защо е необходимо длъжниците да бъдат изключително внимателни, да не се поддават на заплахи и своевременно да търсят правно съдействие, в случай на упражняване на натиск от страна на техните кредитори. 

______________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата на правата на длъжниците по парични задължения, можете да намерите в секциите „Договорно право“ и „Принудително изпълнение“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по изпълнителни дела, както и по спорове, свързани с парични задължения. 

За контакт:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч.
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com