Адв Силвия Петкова с коментар пред BSTV 1
Медии, Домашно насилие и сексуален тормоз

Адв Силвия Петкова с коментар пред BSTV

Темата, която адв Силвия Петкова коментира пред BSTV е свързана с въпроса „Какво узаконява Истанбулската конвенция?“.

Дебатът „за“ и „против“ ратифицирането на Истанбулската конвенция отново влезе в общественото полезрение. Ето защо адв Силвия Петкова в качеството си на правозащитен адвокат, коментира темата за предаването „Следобед с BSTV“.

Какво обясни тя, гледайте във видеото.

Както ще видите и във видеото, Истанбулската конвенция в действителност не узаконява нищо. Нито еднополовите бракове, нито третия пол, нито въвежда понятия, които да са нови за българското законодателство. Това е така, тъй като, както говорихме в статията „Истанбулската конвенция, еднополовите бракове и третия пол“ и както ще чуете в предаването, понятието социален пол е просто преводаческа грешка. Това понятие следва да бъде коригирано на „социална роля на пола“, за което пък от своя страна се говори в Закона за равнопоставеността на жените и мъжете. Именно, тази социална роля на женския пол Конституционният съд на Република България определи като кореспондираща с биологично детерминираната – на майка/бременна, като по този начин правно затвърди стереотипите, срещу които Истанбулската конвенция се бори. Всъщност, точно тези стереотипи за социалното „място“ на жената в обществото се отчитат като основна причина за насилието над жени.

Следващият момент, който притесни българското общество и Конституционния съд, е забраната за дискриминация въз основа на половата идентичност. Всъщност, тази забрана съществува в България още от 2003 г. Тогава са приети Законът за защита от дискриминация и е ратифицирана Европейската конвенция за защита правата на човека. Към настоящия момент, дискриминацията въз основа на признак „полова идентичност“ влиза в обхвата на забраната за дискриминация по признак „пол“. От друга страна, в България отдавна съществува правна възможност за допускане на различие между биологичния и субективно възприетия пол. Тази допустимост се изразява във възможността за административна смяна на пола, т.е. само по документи.

Така се оказва, че Истанбулската конвенция не въвежда нито спорни, нито нови за българското право понятия.

Повече подробности, гледайте в предаването „Следобед с BSTV„.

Обясни ми правото, Домашно насилие и сексуален тормоз

Насилие над жени и домашно насилие

В съвременния динамичен свят почти никой няма време за повишаване на правната си култура. А общество с ниска правна култура не може да защитава своите законни права, свободи и интереси. И по този начин е застрашено от произвол. Ето защо, адв. Силвия Петкова реши да създаде платформата „Обясни ми правото“, където чрез кратки видеа ще говори по теми, които спомагат за повишаване правната култура на гражданите. Платформата беше стартирана на 25.11.2019 г. – Международният ден за борба с насилие над жени.

Именно по случай този ден, първата разглеждана тема е именно темата за осъществяване на насилие над жени и домашното насилие. Впрочем, тази тема вече сме разглеждали в статията „Домашно насилие. Как да го разпознаем?“. Предвид, обаче, голямото значение на темата е добре да се върнем отново на нея.

Във видеото „Обясни ми правото: Домашно насилие“ говорим за това какви са видовете домашно насилие според българския закон. Изясняваме кои лица могат да бъдат извършители, както и по какъв начин пострадалите могат да се защитят.
За тези, които нямат възможност да гледат видеото, нека разгледаме още веднъж въпроса тук.

 

Видове насилие над жени и домашно насилие

Домашното насилие може да приеме няколко форми.

Физическо насилие над жени

Този вид насилие не се нуждае от особено изясняване. То се изразява в извършване на физически агресивни актове – шамари, юмруци, ритници.

Сексуално насилие над жени

При него въпросът е доста по – деликатен. Това е така, тъй като широко се подкрепя разбирането за наличие на задължение за жената да изпълнява „съпружеския си дълг“, като осъществява редовни сексуални контакти с партньора си. Често се случва, обаче, жената не е в достатъчна кондиция или просто няма желание за сексуален акт в този момент. Ето защо следва да се има предвид, че осъществяването на интимните отношения между двама души не е задължение, а желание, което следва да бъде налице и при двамата партньори. Когато единият от тях не е предоставил съгласието си и такъв акт бъде осъществен въпреки това сме изправени пред сексуално насилие като форма на домашно насилие и пред изнасилване по смисъла на Наказателния кодекс.

Психическо и емоционално насилие над жени

Това е една от най – често срещаните форми на домашно насилие и една от най – подценяваните. То може да се изразява в омаловажаване на приноса на единия от партньорите във връзката към семейството, създаване на чувство за вина за взети решения, които не се харесват на другия партньор, омаловажаване на личността и качествата на пострадалия, проверки на онлайн кореспонденция,
поставяне на тайни или явни проследяващи устройства и др. под., а в по – тежките форми – в отправяне на заплахи за живота и здравето на пострадалото лице или негови близки и преследване. Важно е да се има предвид, че заплахата с престъпление се наказва по реда на наказателния процес.

От 2019 г. с промените в Наказателния кодекс беше криминализирано и системното следене. То се изразява в осъществяване на поведение със заплашителен характер срещу конкретно лице, което може да се изразява в преследване на другото лице, показване на другото лице, че е наблюдавано, навлизане в нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация. Когато е извършено в условията на домашно насилие, следенето е по – тежко наказуемо.

Икономическо насилие над жени

Икономическо насилие. Това е също една от най – често срещаните форми на домашно насилие и е най – подценяваната. Това е така, тъй като статистически в практиката изключително рядко се срещат случаи на подадени сигнали за защита от икономическо насилие.Най – уязвими към този вид домашно насилие са жените, които са в отпуск, поради бременност и майчинство, както и жените, които по „нареждане“ на партньора си не работят. В последния случай ще е налице случай на множество актове на домашно насилие – икономическо насилие и принудително ограничаване на личните права (в случая правото на труд).

Принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права като форма на насилие над жени

Това е също една от често срещаните форми на домашно насилие, която е и сравнително ясна. Всяко принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права представлява домашно насилие. То може да се изразява, както отбелязахме по – горе, в забрана за осъществяване на трудова дейност, ограничаване на контакти с близки и приятели и др. Този вид насилие ще бъде налице и когато няма „забрана“, но свободата е „конклудентно“ (мълчаливо) ограничена с вдигане на скандали.

N. B. Домашно насилие е и всеки опит за осъществяване на някой от горните актове. 

Във всички случаи, в които някой от гореописаните актове е извършен в присъствието на дете, то е налице домашно насилие и по отношение на него. 

Кой може да бъде извършител на домашно насилие

Най – често извършител на домашно насилие е бивш/съпруг или бивш/партньор, с който пострадалият живее или е живял във фактическо съпружеско съжителство, или от когото има дете. Също така, най – често в практиката се среща домашното насилие над жени. Това, обаче, не означава, че мъжете не могат да бъдат жертви на домашно насилие. Напротив. Не са малко случаите в практиката на констатирано домашно насилие, извършено от бивша/съпруга или бивша/партньорка. Най – разпространеният вид домашно насилие срещу мъже е психологическото и емоционалното насилие. То се изразява в ограничаване на контактите му с роденото от отношенията им дете, заплахи за пълно или частично отнемане на родителски права и др.

Според Закона за защита от домашно насилие извършител може да бъде и:

  1.  лице, с което пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
  2. лице, с което пострадалият се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
  3. настойник, попечител или приемен родител;
  4. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
  5. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
  6.  

Кой може да търси защита срещу домашно насилие

На първо място, това е пострадалият. В случай на наличие на опасност за живота и здравето на последния, той може да подаде молба до органите на полицията за предприемане на незабавни мерки по Закона за Министерството на вътрешните работи.

Твърде често, обаче, пострадалият или се страхува да подаде такава молба, или няма физическата възможност да го направи, поради наложени комуникационни ограничения от страна на насилника. Ето защо, законът предвижда възможност молбата за защита да се подаде и от някои категории лица, близки до пострадалия. Това са: брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице, неговият настойник или попечител, както и директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато пострадалият е непълнолетен, поставен под запрещение или е с увреждания.

Кой е компетентният орган за предоставяне на защита

Това е районният съд по местоживеене на пострадалия (по постоянен или настоящ адрес). Молбата следва да се подаде в едномесечен срок от извършване на съответния акт на домашно насилие. В случаите, когато има непосредствена опасност за живота и здравето на пострадалия, съдът издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от подаване на молбата.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на пострадали от насилие, можете да намерите в секцията „Домашно насилие и сексуален тормоз“

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с опитни специалисти в сферата на защитата от домашно насилие и насилието над жени. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Домашно насилие и сексуален тормоз

Домашно насилие. Как да се защитим?

В световен мащаб темата за домашното насилие не e нова. Напротив, напредналите държави отдавна разполагат с добри механизми за противодействие на явлението „домашно насилие“. В България, обаче, тази тема започна да се повдига плахо едва напоследък. Това се случи покрай множеството убийства на жени, станали медийно достояние в последните години. Масовата истерия около Истанбулската конвенция допълнително нажежи обстановката, карайки българското общество да прояви готовност да жертва живота жените, пострадали от насилие от своите партньори, страхувайки се от неизяснения термин „джендър“ и несъществуващата „джендър идеология“.

С цел да се постигне някакъв компромис, правителството прие спорни промени с Наказателния кодекс, за които говорихме в статията „Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие„. За съжаление, обаче, в България продължава да битува масовото неразбиране за това какво е домашно насилие. Все още преобладават мненията сред обществото, че битата или убита жена си го е „заслужила“. И все още пострадалите от домашно насилие не знаят нито как да го разпознаят, нито как да се защитят. Ето защо днес ще поговорим именно за този сериозно наболял проблем.

Правната уредба

Основната правна уредба на домашното насилие се съдържа в Закона за защита от домашното насилие. От февруари 2019 г. в сила са и промените в Наказателния кодекс във връзка с престъпленията, извършени при условията на домашно насилие. Предвид, обаче, доста несъвършената българска правна уредба, специалистите често се обръщат „за помощ“ към международните актове. Такъв акт е Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която съдържа гаранции за спазването на:

  1. правото на живот (чл. 2);
  2. забраната на изтезанията (чл. 3);
  3. правото на личен и семеен живот (чл. 8);
  4. правото на ефективни правни средства за защита (чл. 13);
  5. забраната за дискриминация (чл. 14).

Какво е домашно насилие?

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Какво означава това? Това означава, че противно на масовото схващане сред обществото, домашното насилие не се състои единствено в упражняване на физическо насилие. Напротив. Проява на домашно насилие ще бъдат обидите, униженията, силната ревност, ограничаване на свободата на избор на месторабота, социална среда и социални контакти, принудата към осъществяване на сексуални действия и др.

[!] Важно [!] Дори и да се намира в брак или във фактическо съпружеско съжителство, жената не е длъжна да осъществява сексуални контакти с партньора си против своята воля. Всяко осъществяване на сексуален контакт против волята на жената, както и опитът към такива действия, се счита за изнасилване по смисъла на Наказателния кодекс и подлежи на наказание по общия ред. Това е така, тъй като в българското право не съществува съпружески дълг, който да е свързан с принудително осъществяване на сексуален контакт.

Кой може да бъде извършител на домашно насилие?

Законът за защита от домашното насилие изброява изчерпателно кои лица могат да бъдат извършители на домашно насилие. Това са:

  1. съпруг или бивш съпруг;
  2. лице, с което пострадалият се намира или се е намирал във фактическо съпружеско съжителство;
  3. лице, от което пострадалият има дете;
  4. възходящ (баща, майка, баба, дядо) на пострадалия;
  5. низходящ (син, дъщеря, внук) на пострадалия;
  6. лице, с което пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително (до 1-ви братовчед);
  7. лице, с което пострадалият се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
  8. настойник, попечител или приемен родител;
  9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
  10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

За насилие, извършено от всяко друго лице, извън изброените, защитата се осъществява по общия ред, който е уреден главно в Наказателния кодекс. Това е така, тъй като една част от действията, които законът оценява като домашно насилие, се считат и за престъпления (напр. телесната повреда при побой и изнасилването).

Какви са мерките за защита от домашно насилие?

Мерките за защита от домашно насилие са:

  1. Задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие;
  2. Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда;
  3. Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
  4. Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
  5. Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
  6. Насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване;
  7. Във всички случаи се налага глоба от 200 до 1000 лв.

[!] За неизпълнение на съдебното решение, с което се налагат мерки за защита от домашно насилие се носи наказателна отговорност (лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5 хиляди лева).

Най – често прилаганата мярка за защита е „задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие“. Още по – често се случва тази мярка да е единствената, която съдът прилага. И това води до неефективна защита на лицето, пострадало от домашно насилие, доколкото единствената последица от неспазване на това задължение е насилникът да бъде глобен.

Кой може да потърси защита?

По същия начин, по който е ограничен кръгът на лицата, които могат да бъдат извършители на домашно насилие, така е ограничен и кръгът на лицата, които могат да търсят защита. Тези лица са:

  1. Пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;
  2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице (майка, баща, син, дъщеря);
  3. настойника или попечителя на пострадалото лице;
  4. директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

Изброяването е изчерпателно. Това означава, че никое друго лице, извън изброените, няма право да търси защита от името на пострадал. Така например, близък приятел на пострадалото лице няма възможност да потърси защита. По същия начин стоят нещата и с лекаря, освидетелствал пострадалото лице.

Къде да потърсим защита, ако сме пострадал от домашно насилие?

В случай на домашно насилие, пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита. Молбата се подава до 1 месец от извършване на акта на домашно насилие.

Когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде молба до Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки по Закона за МВР (предупредителен протокол, задържане). Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.

Това е правната страна. Често пъти, обаче, пострадалите или не успяват да осъзнаят, че са жертва на домашно насилие, или се страхуват да потърсят помощ и защита. Важно е да се има предвид, че навременната намеса на държавните органи, може да спаси живота и да запази здравето на пострадалото лице. Всяко забавяне, от своя страна, може да предизвика влошаване на психологическото състояние на пострадалия, както и да постави в опасност живота и здравето му, в случай че се намира в постоянен контакт с насилника. Затова е препоръчително за всеки акт на домашно насилие се да се уведомява полицията чрез обаждане на телефон 112.

От друга страна, напълно разбираемо е, ако пострадалият се страхува да се обърне към държавните органи за защита. Затова, едновременно с намирането на адвокат, специализиран в сферата на домашното насилие, е препоръчително да се потърси и помощта на психотерапевт, който да помогне на пострадалия да се справи с емоционалните и психологическите последствия от претърпяното насилие.

Внимание!!!

При необходимост от предприемане на спешни мерки за извеждане на пострадал от жилището на насилника и скриване от него, можете да се обърнете към Кризисния център за деца и жени, пострадали от домашно насилие „Света Петка“, поддържан от Фондация „Асоциация Анимус“ на телефон 0800 1 86 76. 

В заключение

Неразбирането на същността на домашното насилие води до стигматизация на пострадалите от него. Именно обществото, обаче, е това, което има задължение да не възпитава насилници и жертви. Вероятно ще се запитате каква е причината специалистите да смятат, че обществото възпитава насилници и жертви. Отговорът на този въпрос е елементарен. Той се корени в господстващите все още в България стереотипи за силния мъж и подчинената му жена. Именно затова, всеки член на обществото, който поддържа тези стереотипи, може да се счита за съучастник в побоя или убийството на следващата жена, пострадала от домашно насилие.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата от насилие и тормоз, можете да намерите в секцията „Домашно насилие и сексуален тормоз“.

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с опитни специалисти в предоставянето на адекватна правна помощ и защита на пострадали от насилие. 

Контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Домашно насилие и сексуален тормоз

Сексуален тормоз. Как да го разпознаем?

Осъществяването на сексуален тормоз на работното място, а и извън него, е един от най – често срещаните проблеми, за които пострадалите рядко говорят и още по – рядко търсят правно съдействие. 

Защо тази тема е толкова важна? В България обсъждането на сексуална тематика е табу и винаги е била. Поради това, пострадалите от сексуален тормоз, а и от всякакви видове сексуални посегателства, се срамуват да говорят за това. Именно поради това практиката у нас по темата „сексуален тормоз“ е доста бедна, тъй като пострадалите рядко търсят правата си. Днес ще научим какво накратко представлява сексуалният тормоз, как да го разпознаем и как да се защитим.

Какво е „сексуален тормоз“?

Оскъдната правна уредба на тематиката се намира в Закона за защита от дискриминация. Съгласно определението, дадено в закона

„Сексуален тормоз“ е всяко нежелано поведение от сексуално естество, изразено физически, словесно или по друг начин, с което се накърняват достойнството и честта и се създава враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или застрашителна среда и, в частност, когато отказът да се приеме подобно поведение или принудата към него може да повлияе на вземането на решения, засягащи лицето.

На практика, в основата на преценката за това дали е налице незаконосъобразно сексуално поведение, стои съгласието на неговия обект. Казано с прости думи, ако едно лице (независимо мъж или жена) прояви видими признаци на желание за осъществяване на интимен контакт с десет други души, извършването на нежелано сексуално действие от единадесетия ще бъде незаконосъобразно.

Практиката в България по темата „сексуален тормоз“

Както споменахме по – горе българската практика по темата е доста бедна. Това е така не, поради факта, че незаконосъобразни действия от сексуално естество не се извършват. Това е така, не и поради факта, че макар и бедна, законодателната уредба не работи добре. Липсата на практика се дължи на това, че пострадалите рядко търсят правата си от срам, от страх или от незнание.

В България административната и съдебната практика се изчерпват с няколко жалби за сексуален тормоз на работното място. Той може да бъде извършен чрез физически действия – напр. опипване в областта на гърдите, задните части или гениталиите. Сексуален тормоз може да има и при словесни прояви, напр. неприлични предложения за осъществяване на интимни отношения. Това, което трябва да се знае, обаче, е че сексуалният тормоз във всички случаи представлява дискриминация въз основа на признака „пол“ и поради това доказателствената тежест е обърната. Това означава, че е достатъчно пострадалото лице да твърди, че са извършени нежелани действия от сексуално естество. В тежест на „обвинената“ страна е да докаже, че такива действия не са извършени.

Световна практика

В рамките на Европа практиката по темата „сексуален тормоз“ също не е толкова богата, колкото е в САЩ и Канада. Изключително интересен е случаят с една канадска журналистка, който е доста подобен на наскоро нашумялият скандал. В този казус, Меган Бачелър – журналист на Си Би Си Ванкувър получава целувка по бузата от непознат младеж по време на репортаж. Канадската общност осъжда този акт като акт на сексуален тормоз. До съд не се стига, тъй като младежът се извинява публично, а Бачелър приема извинението му и оттегля жалбата си.

В друг интересен случай, канадски съд отсъжда, че не е налице сексуален тормоз в казус, в който мъж целува своя позната по устните без нейното съгласие. Според съда в случая не става въпрос за сексуален акт, а за фамилиарничене между страните, които се познават от преди.

Изключително богата е американската практика по темата. Там е и основано движението #MeToo във връзка със скандалите за сексуален тормоз в Холивуд. Именно в САЩ могат да се намерят най – сериозните обезщетения от милиони долари, като най – голямото от тях е в размер на $ 168 млн. В този случай служителка в болница се е оплакала от това, че неин колега хирург я посрещал всяка сутрин с думите „Възбуден съм“, придружени с плесване по задните части.

Как да се защитим, ако станем жертва на сексуален тормоз

Извън графа „любопитно“, важно е да знаем как да потърсим правата си, в случай че станем жертва на сексуален тормоз. На първо място трябва да знаем, че не сме си го „изпросили“ и не сме виновни за това поведение. То е недопустимо, незаконосъобразно и не е необходимо да сме реагирали на момента, за да имаме право на защита. В т.ч. дори и да сме запазили усмивката на лицето си в момента на извършването на нежеланото сексуално действие, това не означава, че ние е харесало.

Българският закон дава три варианта на защита. Първо, ако бъдем обект на сексуален тормоз на работното си място, можем да уведомим своя работодател. Той от своя страна е длъжен да извърши проверка и да наложи наказание на служителя, който ни тормози, в случай че той е наш колега. Добре е да се има предвид, че практика в този смисъл, макар и оскъдна, не липсва. Има достатъчно случаи на уволнени служители, заради това, че са упражнили сексуален тормоз върху колега.

Ако работодателят не изпълни задължението си и не предприеме мерки за прекратяване и преустановяване на тормоза, можем да се обърнем към Комисията за защита от дискриминация. Ако тя установи неизпълнение на споменатото задължение на работодателя, ще му наложи имуществена санкция.

Третата възможност за защита е по съдебен ред. Ако станем жертва на сексуален тормоз, можем да подадем искова молба до съда за обезщетение. Това обезщетение има за цел да възстанови понесените от нас неимуществени вреди. Такива са причинените ни притеснение, срам, страх, вина, унижение. Съдът ще прецени степента на тези негативни емоции и ще присъди справедливо обезщетение.

В заключение

В по – голямата си част, пострадалите от сексуален тормоз, както в България, така и в световен мащаб, са жени. За съжаление в българското самосъзнание битува схващането, че сексуалната неприкосновеност на жената не е неин избор. И тази тенденция не е изненадваща предвид, че най – често използвания от българина със странна гордост шеговит цитат, приписван на известна историческа личност е, че всички жени са леки, с изключение на майка ми, но да не забравяме, че и тя е жена.

Оттук, когато жена стане обект на сексуално посегателство или бъде пребита, или дори убита от партньора си или от който да било друг мъж, тя си го е търсила, просила си го е, защото по дефиниция в България всяка жена е лека, поради простата причина, че е … жена. И всичко това за съжаление е закономерно, предвид факта че дори и Конституционния съд набляга на факта, че дълбоко вкоренената в българското самосъзнание социална роля на жената е свързана с биологично определената ѝ – да бъде бременна, да бъде майка или акушерка.

А някога във Великобритания, през 1841 г. Шарлот Бронте през погледа на своята героиня Джейн Еър призовава „да не се подиграваме на жените“, ако искат да постигнат нещо повече от това да плетат чорапи и да бродират чантички. Е, на фона на тази действителност не можем да очакваме от жените, жертви на домашно насилие, сексуален тормоз и престъпления против половата им неприкосновеност, да подават сигнали и да търсят защита, тъй като обществото от деца им налага, че са леки жени и така им се пада. Просто са си го търсили.

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със забраната за дискриминация и защитата от актове, съставляващи такава, можете да откриете в секциите „Домашно насилие и сексуален тормоз“, както и „Права на човека“.

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява квалифицирана правна помощ по дела  за осъществен сексуален тормоз на работното място и извън него. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие 2
Домашно насилие и сексуален тормоз

Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие

След като Конституционният съд на Република България прие решение, с което обяви противоречието на Истанбулската конвенция с Конституцията, Народното събрание пое инициативата за приемане на промени, които да уредят въпроса кога е налице домашно насилие по НК. Тяхната цел беше да се даде допълнителна закрила срещу домашно насилие. 

Тези промени станаха факт със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, обнародван в Държавен вестник, бр. 16 от 2019 г. В какво се състоят те и достатъчни ли са от гледна точка на превенцията на домашното насилие?

Какво означава терминът домашно насилие по НК и кога е налице „престъпление, извършено при условията на домашно насилие“?

Отговорът на този въпрос може да бъде намерен в Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Според неговия чл. 2, ал. 1:

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

С промените, свързани с въпроса за извършването на домашно насилие по НК, се въвежда ново квалифициращо обстоятелство – „престъплението е извършено в условията на домашно насилие“.

N.B. Квалифициращото обстоятелство е такова обстоятелство с наличието, на което престъплението се счита за по – тежко наказуемо.

Кога престъплението е извършено при условията на домашно насилие по НК се уточнява в новата т. 6а на чл. 93. Според този текст, за да бъде извършено престъплението при такива условия, то трябва да е предшествано от системни актове на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. И тук се разкрива първия проблем. Системността по смисъла на наказателното законодателство е налице в случай на извършване на един еднороден акт три или повече пъти. 

В светлината на обсъждания въпрос, това ще означава, че за да бъде убийството извършено при условията на домашно насилие по НК, престъпният деец трябва преди престъплението да е извършил най – малко три акта на домашно насилие. Всеки един от тези актове ще подлежи на установяване с оглед доказване на системността. Или иначе казано, ако г-н Х е убил съпругата/приятелката си вследствие на един единствен побой, то престъплението ще се квалифицира по основния състав на убийството, който е по – леко наказуем.

За кои престъпления се предвижда квалифициращо обстоятелство, а именно деянието да е извършено при условията на домашно насилие по НК

Престъпленията, за които се предвижда по – тежко наказание, са убийство, телесна повреда, отвличане, незаконно лишаване от свобода, принуда. Към тях спадат и заканата с престъпление и престъпно следене. Нито едно от тях не разкрива кой знае какви особености, с изключение на гореспомената. Тоест, ако са извършени без да са предшествани от три или повече акта на домашно насилие по НК, ще се наказват по основния състав, който е по – леко наказуем.

Недоумение буди, обаче, разпоредбата на чл. 161, ал. 2, съгласно която:

За средна телесна повреда, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра … наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.

При тази формулировка на разпоредбата излиза, че престъплението е от частно – публичен характер. Това означава, че неговото образуване зависи от волята на пострадалия и прокуратурата няма право по своя инициатива да започне наказателно преследване.

N.B. За да стане ясно в какво точно се състои абсурдността на този текст, трябва да се има предвид, че наказателното преследване на престъпленията от частно – публичен характер е поставено в зависимост от волята на пострадалия, тъй като се счита, че тяхната обществена опасност е по – ниска.

И така, какво представлява „средната телесна повреда“, причинена при условията на домашно насилие по НК

Средна телесна повреда са трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Тълкуване на разпоредбата и извеждане на проблемите в нея

За да се изведат проблемите в цитираното изменение, необходимо е да се обърне внимание на лицата, на които е признато правото да търсят защита по ЗЗДН. По аргумент от противното, те се извеждат от разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН и са:

а. съпруг или бивш съпруг на извършителя

б. лице, което се намира или се е намирало с извършителя във фактическо съпружеско съжителство;

в. лице, от което извършителят има дете;

г. възходящ (напр. майка/баща, баба/дядо) или низходящ (напр. дете/внук) на извършителя;

д. лице, с което извършителя се намира в родствена връзка по съребрена линия до 4та степен включително (напр. брат/сестра/братовчед);

е. лице, което се намира под настойничеството или попечителството на извършителя или последният му е приемен родител;

ж. лице, което се намира във фактическо съпружеско съжителство с възходящ или низходящ на извършителя (напр. бащата на интимния приятел);

з. лице, чийто родител се намира или се е намирал във фактическо съпружество съжителство с извършителя.

От своя страна, разпоредбата на чл. 162, ал. 2 изброява изчерпателно по отношение на кои лица средната телесна повреда ще се преследва по тяхна тъжба. Това са възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра и само те ще имат право да подадат тъжба до прокуратурата. 

Така се стига до абсурда, че според законодателя средната телесна повреда, извършена по отношение на горепосочените лица е с по – ниска обществена опасност от средната телесна повреда, извършена по отношение на бивш съпруг; на лицето, с което извършителя се намира или се е намирал във фактическо съпружеско съжителство; на лицето, от което извършителят има дете; на братовчед; на лицето, което се намира под настойничеството или попечителството на извършителя или последният му е приемен родител и т.н., която ще се преследва по общия ред.

Така, напр. съпругата на извършителя ще трябва да подаде тъжба, ако ѝ бъдат избити зъби, но за същото действие по отношение на бившата съпруга, прокуратурата сама ще образува наказателно производство.

Особена хипотеза по чл. 182, ал. 2 от НК

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от НК:

Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три хиляди лева.

В обнародваните в бр. 16 от 2019 г. на Държавен вестник изменения на Наказателния кодекс са направена две значими промени в нея. Първата от тях се състои в увеличаване размера на глобата от две до пет хиляди лева, вместо от сто до 300 лв. В особено тежки случаи глобата е увеличена от „до три хиляди лева“ на пет до десет хиляди лева. Тази промяна е продиктувана от променените икономически условия и цели да се постигне съответствие на разпоредбата с тях.

Втората и по – интересна промяна, касаеща този текст се състои във факта, че досега това престъпление се преследваше по общия ред. С новата разпоредба на чл. 193а, обаче, законодателят е преценил, че степента на обществена опасност на това престъпление не е достатъчно висока и затова е разпоредил то да бъде от частен характер. Това означава, че образуването и прекратяването на наказателното производство зависи изцяло от волята на пострадалия.

По този начин законодателят е възприел отново текста на разпоредбата такъв, какъвто е бил при редакцията ѝ през 1997 г.

Кои лица са пострадали престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК и действие на изменението по висящите производства

Предвид че действията по неизпълнение или осуетяване изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете е вид домашно насилие по НК, когато е извършено от лице по чл. 3 от ЗЗДН, за пострадали, а оттам и за оправомощени да подадат тъжба са другия родител и детето. Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението.

В съответствие с принципа за пределите на действие на наказателния закон, ако престъплението е извършено преди влизане в сила на измененията, предмет на настоящия анализ, ще бъдат приложени правилата на текст. От друга страна, съгласно преходните и заключителни разпоредби на ЗИД-а на НК:

Неприключените до влизането в сила на този закон съдебни производства по чл. 182, ал. 2 се довършват по досегашния ред.

Заключение

Промените в Наказателния кодекс, предмет на настоящия анализ са направени във връзка с общественото недоволство, поради липсата на адекватна защита на жените от насилие, в това число и от домашно насилие. Те представляват един изключително несполучлив опит за имплементиране в наказателното ни законодателство на отделни разпоредби на отхвърлената от Конституционния съд на Република България Истанбулска конвенция. 

Тези изменения не съответстват и на мотивите на законопроекта, тъй като реално по никакъв начин не гарантират адекватна и всеобхватна наказателноправна защита от всякакви актове на насилие над жени. Те не могат да осигурят нито превенцията, нито противодействието на тези форми на престъпно поведение. Това е така, тъй като в основата си отново поставят наказването на извършителя в зависимост от волята на жертвата, което по никакъв начин не променя досегашното ѝ положение.

Освен това, дискутираните изменения обуславят по – тежката наказуемост на престъпленията, извършени в условията на домашно насилие в зависимост от тяхната системност, което изцяло противоречи на житейската логика.

В тази връзка, все повече личи необходимостта от адекватна дискусия по разпоредбите на Истанбулската конвенция и нейните позитиви вън от рамките на трансофобията и хомофобията в България.

_______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с проблемите на домашното насилие по ЗЗДН, както и въпросите относно извършено домашно насилие по НК, можете да откриете в секцията „Домашно насилие и сексуален тормоз“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по дела за защита от домашно насилие по НК, както и съгласно ЗЗДН.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие 3
Семейно и наследствено право, Домашно насилие и сексуален тормоз, Наказателно право, Принудително изпълнение

Бивш съпруг отказва да предаде дете, въпреки определения от съда при развода режим на лични отношения с другия родител

Средства за защита при нарушаване на задължение за предаване на дете

Бившите съпрузи могат да се споразумеят относно режима на личните отношения на роденото от брака дете с родителите. А при липса на такова споразумение, Семейният кодекс повелява съдът служебно да определи такива отношения. Това става със съдебното решение за постановяване на развода. В не малко случаи обаче, бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, отказва да изпълни задължението си за предаване на дете за осъществяване на определените от съда лични отношения. Така възниква въпросът в какви правни възможности за защита разполага другия родител.

I. Гражданскоправна защита

Гражданскоправната защита се провежда посредством способите на принудителното изпълнение. Посредством кой изпълнителен способ се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете?

Общите положения по отношение на коментираното задължение за предаване на дете

Отговор на този въпрос дава Върховния касационен съд в своето Тълкувателно решение № 3/2015. В него, съдът посочва, че правото на лични отношения с детето принадлежи на родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Със съдебното решение, с което правото на упражняване на родителските права се предоставя на единия родител, другият не се лишава от тези права. Той остава техен титуляр, но не може да ги упражнява в пълен обем. Затова законът предоставя на този родител правото на лични отношения с детето. 

По този начин се осигурява възможността на родителя да поддържа лични контакти с детето и така да участва в отглеждането и възпитанието му. Това право се упражнява при определения от съда режим, който включва период от време или определени дни, в които родителят може да вижда и взема детето включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. През този период детето пребивава при родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

Местоживеенето на детето е при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. И за последния възниква задължение за предаване на дете на другия родител за времето, определено от съда за осъществяване на личните отношения. Самото право на лични отношения е ограничено в рамките на определеното със съдебното решение време за упражняването му. 

Тоест, след изтичането му родителят е задължен да върне детето на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Последното задължение възниква само, ако упражняващият родителските права родител е изпълнил тежащото над него задължение за предаване на дете на родителя, който не упражнява родителските права. Това се нарича последващо предаване.

Принудително изпълнение

В случаите, когато съществуващото задължение за предаване на дете или за неговото връщане не се изпълняват доброволно е налице възможност за тяхното принудително изпълнение. Способът е посочен е чл. 528 от Гражданския процесуален кодекс. 

Какви са стъпките за образуване на такова изпълнително производство и за провеждането му? 

На първо място, за да се образува изпълнителното производство, трябва да се подаде молба до съдебния изпълнител по местоживеене на детето. Въз основа на тази молба ще бъде образувано производство по принудително изпълнение на задължението за предаване на дете.

N.B. Препоръчително е преди това да се положат всички възможни усилия за доброволно уреждане на спора между двамата родители. Това е така, тъй като по този начин ще се гарантира максималното запазване психиката на детето.

Действия на съдебния изпълнител след образуване на производството

Съдебният изпълнител изпраща покана за доброволно изпълнение до родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Тази покана трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето. Родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права разполага с 3-дневен срок от получаване на поканата, да посочи:

1. готов ли е да изпълни своето задължение за предаване на дете в определеното място и време;

2. какви пречки за своевременното изпълнение на неговото задължение за предаване на дете съществуват;

3. в кое място и време е готов да предаде детето.

N.B. За неизпълнение на това задължение, съдебният изпълнител налага глоба до 400 лв. и може да постанови принудително довеждане.

Действия на съдебния изпълнител при отказ за доброволно изпълнение на задължение за предаване на дете

Въпреки поканата, обаче, родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, може да продължава да отказва да предаде детето. В този случай, съдебният изпълнител може да му налага глоба до 400 лв. за всяко неизпълнение. Като крайна мярка, съдебният изпълнител, със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството, отнема детето принудително и го предава на другия родител.

II. Административноправна защита

Административноправната защита може да се приложи, в случай че се установи синдром на родителско отчуждение. Тя се осъществява посредством разпоредбите на Закона за защита от домашно насилие.

Какво е „синдром на родителско отчуждение“

Синдром на родителско отчуждение е налице тогава, когато детето изцяло отхвърля единия родител (лошия) и се обръща единствено към другия (добрия). Този синдром възниква вследствие на манипулативно поведение на единия родител, който „настройва“ детето против другия.

Мерки по Закона за защита от домашно насилие

В случай на установен синдром на родителско отчуждение, за извършител на домашно насилие се смята родителят, станал причина за възникването му. Пострадало лице е детето, като от съда може да иска определяне на местоживеенето му при родителя, който не е извършил насилието.

N.B. Установяване на извършено домашно насилие по отношение на детето може да бъде основание за внасяне на искане до съда за промяна на титуляра на родителските права.

III. Наказателноправна защита

Съгласно чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс

Родител, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три хиляди лева.

Наказателното производство може да се инициира чрез подаване на жалба до районната прокуратура по постоянния адрес на неизпълняващия родител.

N.B. В случай на осъждане, освен налагането на наказание глоба или лишаване от свобода, неизпълняващия родител ще се счита за осъждан за умишлено престъпление от общ характер. Този факт би могъл да доведе до ограничаване на негови права, за чието упражняване е необходимо титулярът им да не бъде осъждан.

________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата в рамките на семейни и партньорски отношения, можете да намерите в секцията “Семейно и наследствено право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ при защитата срещу всички видове нарушения на семейноправни задължения. 

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57