Защита на потребителите

Правна защита от СПАМ. Как да постъпим?

Как и кога законът предоставя възможност за осъществяване на правна защита от СПАМ?

Често пъти физическите и юридическите лица (граждани и фирми) получават т. нар. “непоискани търговски съобщения” на електронния си адрес или чрез обаждания по телефона от страна лица и компании, предлагащи различни услуги, напр. почивки, застраховки, казино бонуси, кредити, оферти от мобилни оператори и др. под. 

Изпращането на такива съобщения, както и осъществяването на телефонни обаждания без изричното съгласието на техния получател в повечето случаи представлява нарушение, което подлежи на правна защита от СПАМ.

Какво е СПАМ и как да го разпознаем?

СПАМ е всеки вид непоискано търговско съобщение. То може да бъде рекламно или друг вид съобщение, представящо пряко или косвено стоките, услугите или репутацията на лицето, извършващо търговска или занаятчийска дейност или упражняващо регулирана професия.

Според закона, не представляват търговски съобщения самостоятелното използване на:
1. информация, осигуряваща директен достъп до дейността на лицето, като наименованието на неговия домейн или адрес -на електронна поща;
2. съобщения за стоките, услугите или репутацията на лицето, информацията за които е събрана по независим начин, без за това да е заплатено. В този случай, обаче е възможно да бъде налице злоупотреба с лични данни, за което ще говорим малко по – надолу в статията.

По отношение на търговските съобщения, които са част от услуга или предоставят услуга на информационното общество, законът предвижда определени изисквания и те са:

1. да бъдат лесно разпознаваеми като търговски;
2. да позволяват ясна идентификация на физическите или юридическите лица, от името на които са направени;
3. да определят ясно и недвусмислено условията за ползване на промоционални предложения, като отстъпки, премии, подаръци, ако включват такива;
4. да осигуряват лесен достъп до ясни и недвусмислени условия за участие в състезания и игри с обявени награди, ако съдържат такава информация;
5. да съдържат и друга информация, в зависимост от вида на съобщението, която е предвидена в закон по отношение на него.

Непредоставянето на горната информация представлява нарушение, което се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв. 

Правна защита от СПАМ на юридически лица

Правната защита от СПАМ може да се раздели на защита, осъществявана по отношение на юридически лица и такава, осъществявана по отношение на физически лица. 

Законът предвижда, че доставчикът на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя. 

Отделно от това, законът забранява изпращането на непоискани търговски съобщения до юридически лица, вписани в регистъра на Комисията за защита на потребителите, както и до потребители, които не са дали съгласие за това. Глобата за такова нарушение е от 250 до 1500 лв. На юридическото лице или потребителя ще се дължи обезщетение от виновния търговец – нарушител, което може да бъде търсено по съдебен ред. 

Така стигаме до извода, че правната защита от СПАМ на юридически лица става, на първо място, чрез вписване в регистъра на лицата, нежелаещи да получават непоискани търговски съобщения. В случай на изпращане на такива съобщения въпреки вписването в регистъра, нарушителят подлежи на глоба и изплащане на обезщетение. 

Правна защита от СПАМ на потребители

По смисъла на закона, “потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по потребителски договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. 

В този случай не е необходимо потребителят да е вписан в какъвто и да било регистър. За ангажиране на административнонаказателната отговорност на търговеца, изпращащ непоисканите търговски съобщения, е достатъчно потребителят да не е дал предварително съгласие за изпращането им. 

ВАЖНО!!! Възможно е потребителят да е дал съгласие за получаване на такива съобщения, напр. за промоционални кампании на онлайн магазини, без да е разбрал. Това се случва често при регистрация за поръчка в онлайн магазин, в който системата на сайта автоматично отваря прозорец за даване на съгласие за получаване на известия. В случай, че потребителят е натиснал бутон “разрешавам”, той ще получава търговски съобщения, но те няма да са “непоискани”. Във всички случаи, обаче, е необходимо да бъде предоставена възможност от страна на търговеца потребителят да се откаже от получаването на такива съобщения. 

Правна защита от СПАМ при директен маркетинг

Според закона, осъщестяването на повиквания, съобщения или изпращането на имейл за целите на директния маркетинг или реклама се позволяват само при предварително получено съгласие на потребителя, на когото следва да се предостави техническа възможност да го оттегли по всяко време. 

За събирането на личните данни на потребителя е необходимо да бъдат стриктно спазени разпоредбите на Закона за защита на личните данни и Общия регламент за защита на данните (GDPR). 

Когато потребителят е клиент на търговеца, изпращащ съобщения за целите на директния маркетинг и реклама, законът предвижда особени правила. 

Така, всяко лице, което е получило при търговска сделка за предоставяне на продукри или услуги данни, чрез които може да бъде осъществен контакт с потребителя по електронен път, може да използва тези данни за изпращане на съобщение за маркетинг и реклама на негови сходни продукти или услуги, като дава възможност на всеки потребител безвъзмездно и по лесен начин:
1. да изразява несъгласие в момента на сключване на сделката;
2. да изрази несъгласие с бъдещо получаване на подобни съобщения, когато това не е направено в момента на сключване на сделката.

Търговецът е длъжен да се съобрази с отказа на потребителя да получава съобщения за маркетингови цели. 

Изпращането на съобщения за маркетингови и рекламни цели се забранява дори и да са спазени горните две условия в няколко изрично изброени от закона случаи и те са:

1. ако не може да се идентифицира лицето, което ги изпраща;
2. ако съобщението не включва валиден адрес, на който получателят може да изпрати заявка за отказ от получаване на съобщения;
3. съобщението

а) не е лесно разпознаваемо като търговско;
б) не позволява ясна идентификация на физическите или юридическите лице, от името на които са направени;
в) не определят ясно и недвусмислено условията за ползване на промоционални предложения, като отстъпки, премии, подаръци, ако включват такива; и
г) не осигурява лесен достъп до ясни и недвусмислени условия за участие в състезания и игри с обявени награди, ако съдържат такава информация. 

4. съобщението насърчава потребителите да посетят уебсайтове, които не отговарят на горните четири изисквания. 

В заключение

Масовото нерегламентирано изпращане на непоискани търговски съобщения, както и осъществяването на телефонни обаждания без съгласието на потребителя е често срещана практика и сериозен проблем, който се разкрива в световен мащаб. 

С навлизането на новите технологии, българският законодател беше принуден да актуализира нормативната уредба и да развие подробни правила за получаване на съгласие, ред за неговото оттегляне, защитата на личните данни и правната защита от СПАМ, като към настоящия момент компетентните институции гледат изключително строго на тези нарушения и налагат сериозни наказания за тях.

_______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на потребителите, можете да намерите в секцията “Защита на потребителите”

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ по потребителски спорове, по казуси за нарушения по Закона за защита на личните данни, както и предлага пълно правно решение за онлайн магазини чрез въвеждане на GDPR и правила за спазване на потребителското право. 

Защита на потребителите, Договорно право

Неравноправни клаузи в потребителски договор

Както вече нееднократно сме говорили, потребителите се ползват с особена защита. Това е така, тъй като търговците често се възползват от икономически по – силната си позиция. Част от тази практика е и включването в потребителските договори на неравноправни клаузи. Чрез тях търговците смятат, че ще получат необосновано предимство, разчитайки че потребителят няма друг избор, освен да сключи договора именно с тях. В условията на пазарна икономика и развитие на конкуренцията това, обаче, далеч не е така. От друга страна, потребителите са все по – запознати с правата си и все по – рядко допускат нелоялните търговски практики. За да разширим тези познания, днес ще обсъдим темата за съществуването на неравноправни клаузи в потребителските договори.

Кога един договор е потребителски?

Когато обсъждахме темите за връщане и замяна на стока, онлайн пазаруване и потребителски кредит, някак между другото, споменавахме понятията “потребител”, “търговец” и “потребителски договор”. И тъй като днешната тема категорично е пряко свързана с разбирането на тези понятия, ще дадем определения за тях.

Всъщност, тези определения се съдържат в Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Съгласно него,

Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Така, например, ако Иван купува готварска печка, за да оборудва домашната си кухня, той е потребител. Ако, обаче, Иван купува готварска печка, за да оборудва ресторанта си, тогава той вече няма това качество, тъй като придобива стоката във връзка с упражняваната от него стопанска дейност.

Отново според ЗЗП,

Търговец е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги или сключва договор с потребител като част от своята търговска или професионална дейност в публичния или в частния сектор, както и всяко лице, което действа от негово име и за негова сметка.

Така, например, ако Иван купува готварската печка от магазина за техника на Мария, то Мария е търговец. Търговец по смисъла на закона ще бъде и Георги, който е продавач – консултант в магазина на Мария.

От друга страна, както знаем от статията, посветена на въпроса какво да правим, когато длъжникът не изпълнява свое договорно задължение,

Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.

Така стигаме до извода, че потребителски договор имаме тогава, когато потребител и търговец се съгласяват да между тях да бъдат създадени насрещни права и задължения.

Така, например,

договорът между Иван и Мария за покупко – продажба на готварската печка е потребителски. Мария, обаче, може да заложи в него неравноправни клаузи. Затова, нека видим какво представляват те.

Кога са налице неравноправни клаузи в потребителските договори?

Въпросът за съществуването на неравноправни клаузи в потребителските договори също е уреден в ЗЗП.

Неравноправни клаузи имаме тогава, когато е налице уговорка във вреда на потребителя. Тя трябва да не отговаря на изискването за добросъвестност и да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. За по – голяма яснота, ЗЗП изброява видовете неравноправни клаузи.

ВАЖНО!!! Преди сключване на потребителски договор е задължително потребителят да прочете много внимателно неговите условия. Важно е да се внимава за наличието на неравноправни клаузи, които да се отстранят преди подписването на договора. Това би Ви спестило много главоболия, нерви и пари впоследствие.

ВАЖНО!!! Често пъти, търговците не се съгласяват да отстранят заложените в договори неравноправни клаузи, разчитайки, че потребителят ще се съгласи да сключи договора въпреки тях, поради липса на друг избор. Както споменахме в началото, обаче, друг избор винаги има. В някои случаи откриването му може да отнеме допълнително време на потребителя, но пък ще му спести потенциални бъдещи спорове с търговеца. От друга страна, подобно поведение на потребителите би имало дисциплиниращ ефект за търговците.

Видове неравноправни клаузи

Неравноправните клаузи, за чието съществуване трябва да внимаваме преди сключване на потребителски договор са следните:

i) освобождаване или ограничаване на отговорността на производителя, търговеца или доставчика, в случай на смърт или телесни повреди, причинени на потребителя в резултат на действие или бездействие от страна на търговеца или доставчика;

ii). изключване или ограничаване на правата на потребителя по отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения;

iii) поставяне изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;

iv) позволяване на търговеца или доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика.

Пример

Нека поясним какво означава клаузата по т. iv). Да вземем да пример потребителския договор между Иван и Мария за покупко – продажба на готварската печка. Неравноправни клаузи по т. 4 ще бъдат налице в следния случай:

Иван получава предложение от Мария, включващо цена и гаранционни условия на готварската печка. На пръв поглед той ги одобрява, подписва договора и заплаща цената на печката. В момента, обаче, той не разполага с подходящ транспорт, затова се уговаря с Мария да вземе печката след три дни. През това време, обаче, той намира същата готварска печка на по – добра цена в магазина на Петър. В подписания от него договор с Мария, обаче, е предвидено, че откаже да получи печката, Иван няма да получи връщане на платената от него сума. Клаузата ще бъде неравноправна, ако същевременно с това, договорът предвижда, че Мария не дължи обезщетение на Иван, в случай че не успее да достави закупената от него печка.

Продължаваме с видовете неравноправни клаузи

Към списъка с неравноправни клаузи в потребителските договори се включват и:

v) задължаване на потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;

vi) позволяване на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка. За да бъде клаузата неравноправна същата възможност трябва да не е предоставена на потребителя;

vii) позволяване на търговеца или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие, освен когато има сериозни основания за това;

viii) предвиждане на необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя.

ix) предвиждане на автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор.

ВАЖНО!!! Клаузите, съдържащи прекалено кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора, както и за автоматичното му продължаване могат да се открият най – често при договори за предоставяне на периодични услуги. Например, при сключване на срочен договор с доставчик на интернет/сателитни услуги. Неравноправни клаузи ще имаме тогава, когато договорът предвижда, че той се продължава автоматично, ако клиентът не поиска прекратяването му след изтичане на срока му. По същия начин стоят нещата и при клаузи, според които договорът ще бъде продължен, ако клиентът не заяви прекратяването му три дни преди изтичането на неговия срок.

Неравноправни клаузи ще имаме тогава, когато договорът предвижда, че той се продължава автоматично, ако клиентът не поиска прекратяването му след изтичане на срока му. По същия начин стоят нещата и при клаузи, според които договорът ще бъде продължен, ако клиентът не заяви прекратяването му три дни преди изтичането на неговия срок.

Други видове неравноправни клаузи

По – нататък в списъка с неравноправни клаузи се включват:

x) налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;

xi) позволяване на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;

xii) позволяване на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата;

xiii) предвиждане на възможност цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата. Неравноправна ще бъде и клаузата, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора. Това се отнася за случаите, в които окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора;

xiv) предоставяне право на търговеца или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на договора;

xv) налагане на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.

Важно!!! Това условие ще бъде налице, когато, напр. договорът съдържа клауза, според която потребителят дължи плащане дори и ако търговецът не достави стоката.

xvi) даване на възможност на търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя;

xvii) изключване или възпрепятстване правото на предявяване на иск или използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора, включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен арбитражен съд, който не е предвиден по закон. Тук се включва и необоснованото ограничаване средствата за доказване, с които потребителят разполага. Същото се отнася и за случаите, когато на потребителя се налага тежест на доказване, която е за сметка на търговеца;

xviii) ограничаване обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставяне на неговите задължения в зависимост от спазването на определено условие;

xix) изключване на възможността на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора;

xx) поставяне на други подобни условия.

Защо е важно да следим за неравноправни клаузи още преди сключването на потребителския договор?

На първо място, навременното им откриване ще помогне и за тяхното навременно отстраняване.

На второ място, неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Така, ако договорът за покупко – продажба на готварската печка от нашия пример е сключен при общи условия (както и става обикновено в тези случаи), Иван не е могъл да им повлияе. Това е така, тъй като общите условия се изготвят предварително. В случай че Иван не е съгласен с тях, единственият му избор е да не сключва договора с Мария. Тоест, в повечето случаи те не подлежат на индивидуално договаряне. При това положение, включените в общите условия неравноправни клаузи ще бъдат нищожни. Договорът между двамата ще отпадне единствено, ако не може да се приложи при изключването на тези клаузи.

По по – различен начин стоят нещата, ако съдържащите се в договора неравноправни клаузи са индивидуално уговорени. В този случай те нямат да бъдат нищожни. Това е така, защото се смята, че потребителят е имал възможност да се запознае с тях и да им повлие. Това обстоятелство се основава на факта, че все пак потребителския договор е съглашение между равнопоставени страни. Той се сключва на база на взаимно съгласие, изразено по отношение на неговите условия. След като потребителят се е запознал с индивидуално уговорените неправноправни клаузи и те не са били променени по негово искане, приема се, че е налице неговото информирано съгласие за прилагането им. Съответно рискът от това се възлага в негова тежест.

Нека да дадем пример

Иван решава да закупи готварска печка от магазина за техника на Мария. Компанията, която е собственик на магазина е изготвила общи условия за такъв вид договори. В тях е записано, че ако Мария не достави стоката, тя не дължи връщане на платените суми. Предвидено е още, че ако Иван откаже да приеме печката, Мария няма да му върне парите. Изправени сме пред неравноправна клауза в общи условия. Според закона, тази клауза е нищожна.

Във втория случай, договорът за покупко – продажба на готварската печка е изготвен индивидуално между Иван и компанията, чийто собственик е Мария. В него е записано, че ако Мария не достави стоката, тя не дължи връщане на платените суми. Предвидено е още, че ако Иван откаже да приеме печката, Мария няма да му върне парите. Отново сме изправени пред неравноправна клауза. Тя, обаче, няма да бъде нищожна, ако Иван, при условията на информирано съгласие, я е приел.

ВАЖНО!!! Според закона доказването, че дадена клауза е индивидуално уговорена, е в тежест на търговеца. Според Върховния касационен съд фактът, че клаузата е уговорена в индивидуален договор, не означава задължително, че самата тя е индивидуално уговорена.

Неравноправни клаузи в договор за банков кредит

В допълнение към разпоредбите на ЗЗП, Законът за потребителския кредит урежда допълни основания за недействителност на договорни клаузи. Те са:

  1. предварително изключване или ограничаване на правата на потребителите;
  2. клауза в договора за потребителски кредит, съдържаща отказ от потребителски права;
  3. клауза, имаща за цел или резултат заобикаляне на законови изисквания.

От друга страна, според съдебната практика

Подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него.

В заключение

Преценката за наличието или липсата на неравноправни клаузи в потребителските договори е изключително сложна и всеобхватна. За съжаление, потребителите твърде често подписват договори и/или общи условия без изобщо да ги прочетат. Това обикновено се случва, когато търговецът представи на потребителя десетки страници с неясно формулирани общи условия. Същевременно с това често пъти търговците притискат потребителите да подписват “по – бързо” без да им дават реална възможност да се запознаят с предложените условия. Трябва да се знае, обаче, че потребителят има право на разумен срок за преценка на предложените условия. Ето защо, никой не е длъжен да се подпише под документ, който не е прочел. Всъщност, именно подробният прочит и доброто разбиране на предложените условия е това, което осигурява превенцията на бъдещи проблеми.

_______________________________________________________________________

Още интересни теми в областта на потребителските права можете да намерите в секцията “Защита на потребителите“. Повече за правата и задълженията на страните по различните видове договори, четете в секцията “Договорно право“.

Адвокатска кантора “Петкова” предлага специализирана правна помощ и защита на потребители.

Компетентни държавни органи за разрешаване на потребителски спорове са Комисията за защита на потребителите и районните съдилища.

Защита на потребителите, Извънредно положение, Конкурентно право

Спекула с цените при извънредно положение

От обявяването на извънредното положение в страната във връзка с ограничаване разпространението на коронавируса у нас, по медиите все по – често се заговори за наличието на спекула с цените на някои стоки, чието търсене значително се е повишило. 

Отделно от това, в опит за “сплашване” на търговците, Народното събрание “възроди” един от отдавна забравените текстове на Наказателния кодекс, прилаган в периода 1970 – 1989 г., свързан с ангажиране на наказателна отговорност при извършване на дейност при условията на спекула с цените. Разбира се, това “възраждане” беше широко отразено в медиите, вследствие на което започнаха да валят сигнали, а и заплахи от страна на потребители срещу търговците с подаването на такива, когато попаднат на цена на стока, която им се струва изкуствено завишена. Не липсва и информация в медиите, според която вече има и образувани досъдебни производства, заради спекула с цените. 

Поради широкото неразбиране на условията на действие на пазарната икономика в условията на демократично управление, както и във връзка с разпространяващата се дезинформация в медиите относно потенциалната отговорност при наличие на спекула с цените, в днешната статия ще отговорим на няколко основни въпроса, свързани с темата. 

Те са:
1. Какво означава терминът “спекула с цените”? 
2. Предвижда ли се в съвременното законодателство “таван” на цените на определени стоки и кои са те?
3. Съществува ли правна уредба, свързана със забрана за осъществяването на спекула с цените?
4. При какви условия се носи отговорност за действия, представляващи спекула с цените и какви са средствата за защита, предоставени на пострадалите потребители/търговци?
5. Може ли да бъде ангажирана наказателна отговорност за осъществяване на действия, представляващи спекула с цените и при какви условия?
6. Може ли е държавата да приеме правила за ценообразуването на определени стоки, предлагани на пазара?

 

Какво означава терминът "спекула с цените"?

Според речника на български език на Българската академия на науките, спекулата представлява користна търговска дейност за бързо забогатяване. Казано по друг начин, спекула ще има тогава, когато е налице изкуствено завишаване на цени на стоки с цел реализиране на бърза печалба. 

Това означава, че за да бъде налице “спекула”, то доставната цена трябва да бъде значително по – ниска от продажната. Кога това условие ще бъде налице ще следва да се преценява за всеки конкретен случай. 

Например, търговец купува предпазни маски на цена от 0.10 ст., но ги продава на 10 лв. 

Няма да е налице спекула с цените тогава, когато високата цена е формирана на база на доставната цена в комбинация с разходите (логистика, персонал, помещение за съхранение, магазин и др.) и печалбата на търговеца. 

Предвижда ли се в съвременното законодателство "таван" на цените за определени стоки/услуги и кои са те?

След 1989 г. България преминава от планова в пазарна икономика, която съгласно Конституцията се основава на свободната стопанска инициатива, а цените на стоките се определят въз основа на принципа на търсенето и предлагането.

Въпреки това, обаче, съществуват някои конкретни отрасли, които в голяма степен са свързани или с осигуряване на основни човешки права, или с националната сигурност. Поради това при тях е допустимо държавно регулиране на цените. 

Тези отрасли са:
1. водоснабдителни и канализационни услуги;
2. универсалните пощенски услуги, предоставяни от “Български пощи” ЕАД;
3. природен газ, електрическа и топлинна енергия;
4. лекарствени продукти;
5. тютюневи изделия. 

В сферата на услугите, също съществуват нормативни актове, въвеждащи държавно регулиране чрез т.нар. тарифи. В повечето случаи се определят или твърди цени за определени услуги, или минимален размер на възнагражденията за такива услуги. 

Сред тези сфери са:
1. съдебните такси;
2. нотариалните такси и таксите на частните съдебни изпълнители;
3. адвокатските възнаграждения (предвиден е минимален размер);
4. таксите на лечебните заведения;
5. таксите, събирани от различните държавни и общински органи за предоставянето на определени административни услуги.

Всички останали нормативни актове, които са действали в годините и с които се е допускало държавно регулиране на цените на други стоки, отдавна са изрично или мълчаливо отменени. Това означава, че по отношение на всички други стоки и услуги извън горепосочените, цените се образуват свободно на принципа на търсенето и предлагането в рамките на конкурентната среда и свободната стопанска инициатива.  

Правна уредба, свързана със забрана за осъществяване на действия, представляващи спекула с цените и средства за защита при изкуствено завишаване на цени

Още преди обявяването на извънредно положение на територията на Република България, в българското законодателство съществува правна уредба, защитаваща потребителите и търговците в случаите на изкуствено завишаване на цени. 

Тя се намира в Закона за защита на конкуренцията и в Закона за защита на потребителите. 

Законодателната защита на конкуренцията и осигуряването на условията за нейното разширяване, както и осигуряването на условия за свободна стопанска инициатива в стопанската дейност е правната гаранция за спазване правата на потребителите и търговците – конкуренти по отношение на случаите на изкуствено завишаване на цени. 

Средствата за това са свързани със защитата срещу:
1. злоупотреба с монополно и господстващо положение;
2. забранени споразумения, решения и съгласувани практики по отношение на цените;
3. ограничаване или контролиране на производството или търговията. 

 

Злоупотреба с монополно и господстващо положение

Според закона, “монополно” е положението на предприятие, което по закон има изключителното право да извършва определен вид стопанска дейност. 

От друга страна, “господстващо” е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи. 

По отношение на въпроса за изкуствено завишаване на цени, законът забранява злоупотребата с такова положение. 

Необходимостта от предвиждането на тази забрана произлиза от факта, че предприятията с монополно и господстващо положение често пъти разполагат с възможност за установяване на необосновано високи цени, които потребителите по принцип не биха приели, ако съществуваше алтернатива. 

В условията на извънредно положение, подобно проявление на спекула с цените, може да се случи в условията на традиционната търговия. Това е така, тъй като, поради необходимостта от социална изолация и максимално ограничаване на движението без наличието на важни причини, потребителите се стремят да пазаруват хранителни стоки от първа необходимост от места, където няма голямо струпване на хора, като по този начин избягват големите търговски вериги, които по принцип продават на конкуретни цени. 

При онлайн търговията, изкуствено завишаване на цени, поради монополно или господстващо положение, е много малко вероятно в условията на извънредно положение, тъй като съществуват множество онлайн магазини, сайтове за търговия, търговски платформи в социалните мрежи и индивидуални групи за осъществяване на търговия. При онлайн предлагането на стоки, конкуренцията е засилена, а нейното поддържане се осигурява и от мобилността на куриерските услуги. Поради това, физическите и юридическите лица, извършващи търговска дейност онлайн са принудени да поддържат пазарни цени, поради наличието на огромна конкуренция. 

В тази връзка, при онлайн търговията, възможността за ценообразуване на принцип, различен от принципа за търсенето и предлагането, обективно е ограничена, поради факта, че търговците, предлагащи стоки и услуги при условията на изкуствено завишаване на цени, няма да могат ефективно да осъществяват търговска дейност, поради отдръпването на потребителите от тях. 

При осъществяване на преценка за наличие на злоупотреба с монополно и господстващо положение, Комисията за защита на конкуренцията сравнява продажната цена със себестойността на продукта и включените в нея фактически разходи за производството и реализацията му. 

ВАЖНО! За да се приеме, че е налице злоупотреба с монополно или господстващо положение, освен констатацията за изкуствено завишаване на цени, е необходимо да се установи и наличието на такова положение по отношение на съответното предприятие. Това означава, че при липсата на монополно или господстващо положение, изкуственото завишаване на цени няма да представлява нарушение на коментираното основание.   

Забранени споразумения, решения и съгласувани практики по отношение на цените

Сериозно засягане на условията за осъществяване на конкуренция и свободна стопанска инициатива съществува и в случаите на сключване на забранени споразумения, решения или съгласувани практики в ценообразуването. 

Споразумение или решение между предприятия ще има тогава, когато е налице постигнато съгласие или разбирателство между тях по отношение на пазарното им поведение, свързано с ценообразуването. 

Това споразумение или решение ще бъде забранено от закона, когато води до ограничаване свободата на предприятията да определят самостоятелно цените на своите стоки/услуги, като вместо това те предприемат съвместни действия по ценообразуване, които ограничават или премахват ефективната конкуренция между тях. 

На трето място, законът определя съгласуваната практика като координирани действия или бездействия на две или повече предприятия. По отношение на ценообразуването, съгласувана практика ще има тогава, когато две или повече предприятия координирано, но без да са сключвали споразумение, съзнателно определят еднакви или сходни необосновано високи цени. 

Ограничаване или контролиране на производството или търговията

Ограничаването и контролирането на производството или търговията могат да бъдат осъществени както в рамките на злоупотреба с монополно и господстващо положение, така и при условията на забранени споразумения, решения и съгласувани практики. 

На пръв поглед това ограничаване или контролиране няма връзка с ценообразуването, но на практика това не е така, поради факта, че поставянето на ограничения или контрол на производството или търговията могат да доведат до пазарни дефицити на определени стоки. Това от своя страна пък, може да доведе до намаляване на предлагането, но повишаване на търсенето, а оттам и до повишаването на цената.  

Компетентни органи и санкции по Закона за защита на конкуренцията

Компетентният държавен орган, който осъществява преценка за наличието на злоупотреба с монополно и господстващо положение, както и на забранени споразумения, решения и съгласувани практики е Комисията за защита на конкуренцията. 

В случай че бъде установено някое от тези нарушения, Комисията налага имуществена санкция на виновното предприятие или сдружение на предприятия в размер на 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година. 

Защита на потребителите

Правна защита, още от преди обявяването на извънредно положение, срещу изкуствено завишаване на цени, осигурява и Законът за защита на потребителите. В основната си част тя се състои в забраната на нелоялните търговски практики. 

Според закона, търговската практика е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. 

По отношение на коментираната тема, типичен пример за нелоялна търговска практика са случаите на изкуствено завишаване на цени преди кампания за “черен петък”. Това е така, тъй като това изкуствено завишаване на цени променя съществено икономическото поведение на средния потребител, подтиквайки го да купува безконтролно стоки, които са на “промоция” , макар реалната им цена в рамките на тази промоция да не се различава от цената, на която същите стоки са се предлагали от същия търговец преди три месеца, например. 

При условията на извънредно положение, нелоялна търговска практика по отношение на ценообразуването, може да се установи в случаите, в които търговец е изпразнил магазините/складовете си и е “скрил” стоки, които са обект на широко търсене, с цел внушение на потребителите за наличие на недостиг на тези стоки, за да ги подведе да купуват на изкуствено завишена цена. 

Компетентен орган за установяване на нарушението и размер на санкциите

Компетентна да установява нарушения, свързани с нелоялни търговски практики е Комисията за защита на потребителите. 

За това нарушение законът предвижда за виновните лица глоба в размер на 1 500 до 30 000 лв., а за едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер на 2 000 до 50 000 лв. 

Може ли да бъде ангажирана наказателна отговорност за осъществяване на действия, представляващи спекула с цените и при какви условия?

В последните няколко дни в медиите се появиха публикации и изявления, според които при осъществяване на действия, представляващи спекула с цените при наличието на обявено извънредно положение, виновното лице ще носи наказателна отговорност и ще подлежи на наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. 

Появиха се дори и публикации, че вече има образувани наказателни производство за такива “престъпления”. Често пъти и търговци се оплакват, че потребителите ги заплашват с полиция и прокуратура. 

Според Наказателния кодекс, “който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по – голяма от законно допустимото” в условията на обявено извънредно положение, се наказва с лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. 

Този текст е изначално неприложим. 

Исторически той се е прилагал в периода 1970 – 1989 г., когато пределните размери на цените са се определяли от държавата, а за ангажирането на наказателна отговорност съдилищата са изисквали, в рамките на разследването, прокуратурата да е установила колко виновното лице е получило в повече. 

При условията на пазарна икономика и свободна стопанска инициатива, осъществяването на състава на това престъпление обективно ще бъде възможно в изключително ограничен брой случаи и само по отношение на продажбата на стоки на цена над определената (за стоки, за които това условие е налице), както и за получаване на възнаграждение за услуга, по – високо от законно допустимото (за услуги, за които това условие е налице).

Така, приложението на престъплението, свързано със спекула с цените, ще се ограничи до продажбата на стоки при условията на изкуствено завишаване на цени в регулираните сектори, а именно: 

1. водоснабдителни и канализационни услуги;
2. универсалните пощенски услуги, предоставяни от “Български пощи” ЕАД;
3. природен газ, електрическа и топлинна енергия;
4. лекарствени продукти;
5. тютюневи изделия. 

По отношение на услугите, този текст би намерил приложение във връзка с таксите, свързани с административните услуги на държавните и общински органи, тъй като именно при тях се предвижда максимален размер. Наказателната отговорност ще се ангажира по отношение на виновното длъжностно лице, което е събрало такса, по – висока от законно допустимата. 

За всички случаи извън изброените, не е възможно да се ангажира наказателна отговорност, заради осъществяване на действия, представляващи спекула с цените. Това е така, тъй като в никой отрасъл, извън изброените, не е установен ред за опреляне или утвърждаване на цени. 

При тази формулировка на разпоредбата се стига и до един правен абсурд да се създадат предпоставки за произвол на органите на наказателна репресия да образуват наказателни производства по отношение на лица, които продават стоки на цени, които не са определени или установени. Това би означавало с лишаване от свобода от една до три години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева да се наказват всички лица, които извършват търговска дейност със стоки, намиращи се извън гореизброените пет отрасъла. Подобно тълкуване, разбира се, е абсолютно недопустимо, тъй като ще означава, че ще трябва да се ангажира наказателна отговорност на почти всички търговци на българския пазар. 

Може ли държавата да приеме правила за ценообразуването на определени стоки, предлагани на пазара?

“Държавата” може да приема всякакви правила и регулации, свързани с нейната компетентност. Така, в случай че бъде взето решение за създаване на такива правила с цел ограничаване на изкуствено завишаване на цени, то трябва да бъде осъществено със закон. Подзаконови нормативни актове, свързани с определяне на правила за ценообразуване на стоки и услуги, могат да се издават единствено, ако основанието за това е предвидено в закон. 

Друг е въпросът до колко приемането на такива правила е общественооправдано и до колко би било осъществено при съблюдаването на принципите на демокрацията, пазарната икономика, свободната стопанска инициатива и конкуренцията без, на практика, да ги ограничава или премахва. 

От друга страна, приемането на подобни правила може да принуди търговците да осъществяват дейността си без печалба или на загуба. Очаквано следствие на подобно развитие на ситуацията е прекратяване на предлагането на тези стоки и услуги, което ще доведе до ограничаването на наличностите от тях или пълното им изчезване. По този начин се създава и среда за злоупотреби и ново изкуствено завишаване на цени, но този път от “свързани лица”. 

Аналогия с обявеното на територията на страната извънредно положение и повишаването на цените на различните стоки и услуги може да се направи с военните действия, осъществявани в Близкия изток и колебанията в цената на петрола. Така, при всяко подновяване на военни действия, цената на петрола рязко се покачва. Това е така, тъй като принципът за ценообразуване въз основа на търсенето и предлагането се прилага в неговата цялост в световната икономика. При подновяване на военните действия, предлагането започва да намалява, но търсенето се увеличава, тъй като е налице презапасяване с петрол, поради наличието на неясноти кога ще има нова възможност за търговия с тази суровина. 

По същия начин стоят нещата и с ценообразуването на стоките, които са най – необходими в условията на извънредно положение, тъй като те се предлагат от ограничен брой субекти, но пък търсенето им внезапно се увеличава. 

Поради това, единственото възможно решение за ограничаване на действията, представляващи спекула с цените, е насърчаването на конкуренцията, тъй като колкото по – голямо е предлагането, толкова повече потребителите имат избор и толкова повече търговците биха се стремили към поддържане на конкурентни цени.  

В заключение

Действащото законодателство предлага достатъчно ефективна защита в случаите на осъществяване на действия, представляващи спекула с цените, съобразявайки се с действащите в страната принципи на свободна конкуренция, пазарна икономика  и свободна стопанска инициатива. 

От друга страна, “сплашването” на търговците с неприложими видове отговорност и подтикването на гражданите за подаване на сигнали за извършване на неприложими състави на престъпления не е в обществен интерес. 

Поради това е необходимо да се потърси установяването на баланс между икономическите интереси на участниците в пазарните отношения, а именно тези на потребителите и тези на търговците, както и е необходимо да се създадат условия за увеличаване на предлагането с цел поддържане на конкуренцията по отношение на ценообразуването. 

На последно място, всички опити за търсене на отговорност от частноправни субекти, извън изрично предвидената в Закона за защита на конкуренцията, Закона за защита на потребителите и Наказателния кодекс за нарушения или престъпления извън изрично предвидените, представлява популистично и грубо нарушение на човешки права и е недопустимо.   

______________________________________________________________________


Информация за различните видове права, задължения и средства за защита за нарушаването им в условията на извънредно положение, можете да намерите в секцията „Извънредно положение“.

Още интересни теми, свързани със защитата правата на потребителите от нелоялни търговски практики, можете да намерите в секцията “Защита на потребителите“.

Още интересни теми, свързани със защитата на задържани, обвиняеми и подсъдими срещу незаконосъобразни действия и произвол на органите на наказателното производство, можете да намерите в секцията “Наказателно право“.

Адвокатска кантора “Петкова” предлага комплексно правно обслужване, свързано със защита на интересите на потребителите. 

Адвокатска кантора “Петкова” има богат опит в процесуалното представителство, защита и съдействие по наказателни дела. 

Защита на потребителите

Гаранция на стока. Какви са правата ни?

В рамките на отношенията “потребител – търговец” най – често срещаните спорове са свързани с предоставената гаранция на стока, закупена от потребител. И може да се каже, че потребителите в еднаква степен не са запознати с правата си, колкото и търговците със задълженията си. 

Твърде често, подобно незнание произлиза от невъзможността за различаване на законовата от търговската гаранция. Ето защо в днешната статия ще разграничим двата вида гаранция. Ще поговорим за правото на потребителите да предявят рекламация. Ще отговорим и на въпроса за какъв срок търговецът е длъжен да спазва предоставената гаранция на стока.

Гаранция на стока – общи положения

Както вече говорихме в статията, посветена на потребителските права при онлайн пазаруване, действащият Закон за защита на потребителите смята потребителя за икономически по – слабата страна в отношенията му с търговеца, поради което му предоставя особена защита. Част от тази особена закрила е и задължението на търговеца да предоставя и да спазва предоставената гаранция на стока.

Какво всъщност означава терминът “гаранция на стока”?

Най – просто казано, гаранция на стока е налице при поемане на задължение от страна на търговеца, че в определен от закона или от него самия срок, той ще бъде “гарант” за съответствието на стоката с уговореното в договора за нейната продажба. Това означава, че ако в така определените срокове се прояви дефект на стоката, счита се, че тя не съответства на уговореното. Съответно, търговецът ще бъде длъжен за своя сметка да отстрани недостатъците.

Законът

изрично определя в кои случаи се смята, че потребителската стока съответства на уговореното. Тези случаи са четири. И така, потребителската стока съответства на уговореното, когато:

1. притежава характеристиките, определени от страните в договора. В допълнение, тя следва да е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид;

2. отговаря на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или образец. Това условие е изключително важно. Това е така, тъй като нерядко търговците предоставят изключително качествени варианти на образци или мостри с цел да привлекат потребителя като свой клиент, но впоследствие се оказва, че реално доставената стока не е същата;

3. е годна за специалната употреба, желана от потребителя, при условие че той е уведомил продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от продавача. Така например, ако поискаме пералня, която може да пере килими, но се окаже, че това не е възможно, продадената пералня не съответства на договора за продажба;

4. притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните и характеристики, направени от продавача, производителя или негов представител, които се съдържат в рекламата или в етикета на потребителската стока.

Видове гаранция

Какво вече споменахме, съществуват два вида гаранция – законова и търговска.

Законова гаранция

Законовоопределената гаранция на стока е задължителна и не може да бъде заобиколена. Тя се прилага за случаите, в които продадената стока прояви фабрични дефекти или не съответства на договора за продажба. Всякакви механични увреждания на стоката, причинени от виновното поведение на потребителя, не влизат в обхвата на законовата гаранция.

Съгласно закона, за да могат да се приложат разпоредбите, отнасящи се до този вид гаранция на стока, несъответствието трябва да е съществувало при доставката на стоката. Към тези случаи спадат и стоките, чиито дефекти са се проявили в шестмесечен срок от сключване на договора за продажба.

ВАЖНО!!! За прилагане на законовата гаранция няма ограничение във вида на стоките, за които се отнася.

Търговска гаранция

Предоставянето на търговска гаранция, както подсказва и нейното наименование, зависи от волята на търговеца.

ВАЖНО!!! Търговската гаранция на стока не отменя или заменя законовата, а я допълва. Това означава, че ако търговецът предостави гаранция с по – кратък срок от законовата, ще се приложи последната.

И макар законът да не предвижда задължителност на търговската гаранция на стока, той предвижда определени изисквания по отношение на нейните форма и съдържание.

Какви са те?

На първо място, търговската гаранция на стока следва да се предостави на потребителя в писмена фирма или на друг траен носител, достъпен за потребителя.

На второ място, заявлението за предоставяне на търговска гаранция на стока трябва да съдържа най – малко няколко категории информация:

а. правото на потребителя да предяви рекламация и срокът за това;

б. изявление, че търговската гаранция не отменя законовата;

в. съдържанието и обхвата на търговската гаранция;

г. съществените елементи, необходими за нейното прилагане. Сред тях са начините на предявяване на рекламации, срок на гаранцията, териториален обхват (само в България ли се прилага или не); име и адрес на лицето, което я предоставя и на лицето, което я обслужва.

ВАЖНО!!! Неспазването на някое от горните изисквания не води до недействителност на гаранцията. Това означава, че въпреки липсата на тези елементи, потребителят може да се позове на нея и да претендира изпълнение на посоченото в заявлението за нейното предоставяне.

Предявяване на рекламация при предоставена гаранция на стока

Правото на предявяване на рекламация е средството за защита, в случай че потребителската стока не съответства на договора. То е и средството за активиране на задълженията на търговеца по законовата или търговската гаранция.

ВАЖНО!!! Рекламацията на потребителска стока може да се предяви до две години от доставката на стоката, но не по-късно от два месеца от установяване на несъответствието с договореното. Рекламацията на услуги може да се предяви до 14 дни от откриване на несъответствието на услугата с договореното.

По отношение на рекламацията, законът също поставя някои изисквания.

На първо място, тя се предявява устно или писмено пред търговеца или упълномощено от него лице.

На второ място, при предявяването ѝ потребителят трябва да посочи нейния предмет, предпочитания начин за удовлетворяването ѝ и размера на претендираната сума, както и адрес за контакт.

ВАЖНО!!! Пазете касовите бележки/фактурите за закупените стоки. Те са средството, чрез което доказвате, че конкретната стока е закупена от конкретния търговец и именно той е задълженото лице по предоставената гаранция.

Права на потребителя при предявяване на рекламация

В рамките на предоставената гаранция, потребителят има право да предяви рекламация. Упражняването на това право, пък, активира задължението на търговеца да извърши конкретни законовоопределени действия.

Какво може да иска потребителят, в случай че в гаранционния срок  установи несъответствие на стоката с уговореното или фабричен  дефект?

В посочените случаи, потребителят има следните права:

а. възстановяване на заплатената сума;

б. за заменяне на стоката с друга, съответстваща на договореното;

в. отбив от цената (намаление);

г. безплатно извършване на ремонт.

Коя от предвидените в закона възможности да използва потребителят в конкретната ситуация е въпрос на неговата субективна преценка. Нека, обаче, да обърнем внимание на някои правила, които е добре да вземем предвид при извършване на тази преценка.

Правила

По отношение на претенцията за възстановяване на заплатената сума, следва да се има предвид, че по същество тя представлява разваляне на договора. Потребителят, обаче, не може да претендира за разваляне на договора, ако несъответствието на потребителската стока с договора е незначително. 

Същото се отнася и за случаите, в които търговецът се е съгласил да замени или да ремонтира за своя сметка стоката в едномесечен срок от предявяване на рекламацията. Обратно, когато търговецът не може да замени или ремонтира стоката в законоопределения срок, или пък стоката е ремонтирана многократно в рамките на предоставената гаранция, или когато несъответствието не е незначително, потребителят може успешно да отправи претенция за възстановяване на платената сума.

ВАЖНО!!! При използването на тази опция, потребителят ще дължи връщане на стоката.

По отношение на втората опция не възникват особени въпроси. Претенцията за замяна на дефектната/несъответстващата стока се отправя с цел получаване на друга, която да съответства на договореното.

Третата опция, а именно отбив от цената може да се използва успешно в случаите на незначително несъответствие на стоката. Такова ще бъде налице, когато не се засягат функциите на стоката, свързани с обикновената ѝ употреба.

Четвъртата опция се изразява в отправяне на претенция за извършване на безплатен ремонт. Тази възможност също е ясно регламентирана и не разкрива допълнителни въпроси. Тя също е свързана със задължението на търговеца да приеме своевременно предявената рекламация и съответно, да я удовлетвори.

ВАЖНО!!!

Много търговци използват непозволени практики, в случаите на претенции за възстановяване на платената сума, както и в случаите на замяна на стока и възстановяване на разликата в цените. Често пъти, вместо фактически да възстановят дължимите суми, търговците предоставят “ваучери” за пазаруване от техен обект. Тази практика е абсолютно незаконосъобразна! 

Това е така, тъй като търговецът носи отговорност за качеството на предлаганата от него стока. В случаите на предоставяне на ваучер, тази отговорност не може да се реализира, тъй като неоправдано се задължава потребителя да придобие стока от същия търговец.

Ако Ви бъде предложено издаване на ваучер за пазаруване, вместо фактическо възстановяване на платената цена, нямате никакво задължение да се съгласите на такова предложение. Ако пък търговецът откаже фактически да върне парите, имате право на защита по общия ред за неспазване на гаранцията.

Случай от кантората

За да илюстираме казаното до тук, ще дадем пример с един от казусите, по които Адвокатска кантора “Петкова” е предоставила правна помощ и съдействие.

Господин П. закупува 5 бр. интериорни врати, с които да обзаведе чисто новия си апартамент. Съгласно договора му за продажба, вратите се предоставят с две години гаранция на стока. Три месеца след монтажа в една от вратите се проявява дефект, заради който рамката на вратата пада, а малкият му внук едва се разминава от причиняване на сериозно нараняване. Господин П. предявява рекламация два дни след инцидента по мобилно чат приложение на служебен номер на търговеца. 

В рамките на едномесечния срок, последният не само, че не удовлетворява рекламацията, но и изобщо не отговаря. Видно от представените факти, г-н П. се е възползвал от правото си да предяви рекламацията в законоустановените срок и форма, Търговецът, от своя страна, не е изпълнил законовите си задължения. Успешното разрешаване на казуса в полза на г-н П. дойде след сезиране на Комисията за защита на потребителите.

В заключение

В крайна сметка, познаването на потребителските права, в случай на дефект или несъответствие е изключително важно. Това е така, тъй като правилният избор за това каква претенция да бъде отправена към търговеца може да ограничи възможностите тя да бъде възразена от него. Освен това, спазването на формата, съдържанието и сроковете за предявяване на рекламация могат да бъдат от решаващо значение за осигуряването на успешен изход от възникналия спор.

_______________________________________________________________________

Отговорите на други интересни въпроси относно естеството, видовете и защитата на потребителските права, можете да намерите в секцията “Защита на потребителите“.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ и съдействие по потребителски спорове.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Защита на потребителите

Онлайн пазаруване. Какви са правата ни?

В света на новите технологии все по – малко хора имат време и желание да пазаруват от физически магазини. От друга страна и все по – малко търговци са склонни да плащат високи наеми за помещения и за поддръжка на персонал в определено работно време. Именно поради това практиката за онлайн пазаруване става все по – популярна. Именно, благодарение на новите технологии съществуват и множество възможности за манипулиране на външния вид на стоките, предлагани в онлайн магазините. Отчитайки този факт, през 2014 г. законодателят създаде специална уредба, с която да уреди именно тези модерни отношения.

Онлайн пазаруване съобразно закона

Законовият еквивалент на разговорното словосъчетание “онлайн пазаруване” е “договор от разстояние”. Той е уреден в Закона за защита на потребителите. Според него,

Договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.

Казано по – просто, когато натиснем бутона “купи”/”добави в количката”/друг подобен бутон в сайта на търговец, ние сключваме с него договор от разстояние.

Законът за защита на потребителите отчита търговеца като икономически по – силната страна в иначе равнопоставените отношения с потребителя. Освен това, отчитайки техническите и комуникационни възможности за въвеждане на потребителя в заблуждение относно вида на стоката, законът му дава възможност да се откаже от така сключения договор при определени условия.

Отказ от договор от разстояние

И така, стоката, която сме си поръчали пристига по куриер. Отваряме опаковката, но виждаме, че реално тя няма нищо общо със снимките. Или пък се оказва, че размерът ѝ не е подходящ. Можем и да сме я поръчали за подарък и да не е паснала на човека, за когото е била предназначена. Как можем да върнем стоката, която сме закупили чрез онлайн пазаруване?

Законът за защита на потребителите повелява, че потребителят има право да се откаже от договора от разстояние. Това той може да направи без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи (с някои изключения). Срокът за упражняване на правото на отказ е 14-дневен, считано от датата, на която потребителят е приел стоката.

ВАЖНО!!!

Въпреки че потребителят се счита за икономически по – слабата страна, той все пак се намира в равнопоставени гражданскоправни отношения с търговеца. Ето защо законът предвижда, че той ще трябва да заплати определени категории разходи, когато упражнява правото си да се откаже от договора от разстояние. На първо място, потребителят заплаща разходите за доставка, когато е избрал начин на доставяне, различен от най – евтиния, предлаган от търговеца. На второ място, в тежест на потребителя остават и преките разходи за връщане на стоката. Това задължение ще отпадне, ако търговецът не го е уведомил, че връщането е за негова сметка.

Тук само ще маркираме факта, че възлагането на преките разходи за връщането на стоката в тежест на потребителя е неоправдано. Това е така, тъй като търговците често злоупотребяват. Например, използват множество различни средства, за да прикрият изключително лошото качество на стоките си. И при това положение потребителят хем е бил въведен в заблуждение, хем трябва да заплати разходите за връщане. 

Това е един изключително неприятен законодателен пропуск. Логика потребителят да заплаща преките разходи за връщане би имало единствено, когато връщането се дължи на субективни причини. Например, променил си мнението и е преценил, че тази стока, всъщност, не му трябва.

Срок за доставка при договор от разстояние

Законът за защита на потребителите определя и сроковете за доставка на стоката при онлайн пазаруване. Според него търговецът е длъжен да достави и предаде стоката в срок не по – късно от 30 дни от сключването на договора. Отклонение от това правило е възможно само, ако търговецът и потребителят при условията на взаимно съгласие са уговорили друг срок за доставка. 

Когато търговецът не достави и предаде стоките в рамките на уговорения или на 30-дневния законоустановен срок, потребителят изисква от него доставката и предаването на стоките да бъде извършена в допълнително определен срок в зависимост от обстоятелствата. Ако търговецът не достави и предаде стоките в този допълнително определен срок, потребителят има право да развали договора.

Важно!!! Възможно е потребителят да има интерес стоката да бъде доставена до конкретно определена дата. Например, когато е предназначена за подарък, който трябва да се връчи на определен ден. Потребителят няма да има интерес, стоката да бъде доставена в по – късен момент. Ето защо, в тези случаи законодателят го освобождава от задължението да определя на търговеца друг срок за доставка и може директно да се откаже от договора. За да се възползва от тази възможност, потребителят трябва да е уведомил търговеца, че желае стоката да бъде доставена до определен ден.

При разваляне на договора търговецът следва да възстанови на потребителя всички платени суми. Това той трябва да направи без неоправдано забавяне. При разваляне на договора, поради ненавременна доставка, потребителят може да претендира за обезщетение или неустойка.

По какъв начин се упражнява правото на отказ от договор при онлайн пазаруване

Когато потребителят иска да се откаже от договора при онлайн пазаруване, той информира търговеца за това преди изтичането на 14-дневния срок от приемане на стоките. Следва да се има предвид, че търговецът може и да е предвидил по – дълъг срок за упражняване на правото на отказ. Информирането може да стане чрез използване на стандартния формуляр за отказ, който законът предоставя. 

Също така, търговецът може да е предвидил възможност за потребителя да попълни и изпрати формуляр за отказ по електронен път чрез интернет страницата си. Отказът може да се упражни, обаче, и по всякакъв друг начин. Достатъчно е от него да е недвусмислено видно намерението на потребителя да се откаже от договора.

Когато потребителят е упражнил правото си на отказ, търговецът е длъжен да го приеме. Той няма право да иска от него да посочва причини за отказа. Не може и да му възлага разходи, извън посочените по – горе. От друа страна, търговецът има задължение възстановява всички суми получени от потребителя суми. В това се включват и разходите за доставка. Това задължение трябва да се изпълни без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни. Срокът тече от датата, на която търговецът е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора.

Важно!!!

Следва да се има предвид, че възстановяването на сумите трябва да стане по същия начин, по който са получени. Отклонение е възможно единствено, когато потребителят се е съгласил да бъде използван друг платежен метод. Това съгласие се счита за дадено, ако този друг платежен метод е посочен в общите условия на търговеца. Това обстоятелство е важно да се знае, защото твърде често търговците предоставят възможност само за възстановяване на суми по банков път. 

Потребителят, обаче, няма никакво задължение да поддържа банкова сметка. Освен това е възможно и сметките на потребителя да са били запорирани от съдебен изпълнител, като по този начин той няма да може да получи платеното обратно. Ето защо, в случай че потребителят не е съгласен сумите да му бъдат възстановени по предложения от търговеца начин, то последният е длъжен да върне платеното по начина, по който го е получил.

А ако търговецът откаже да приеме стоките и да възстанови платените суми?

От законова гледна точка, търговецът няма право да откаже да приеме стоките и да възстанови платените суми. Изключение от това правило има в случаите, в които потребителят не е спазил срока за упражняване на правото на отказ. В този случай търговецът не е длъжен нито да приеме върнатата стока, нито да възстанови каквито и да било суми.

На практика, обаче, съществуват много недобросъвестни търговци, които отказват да получат обратно стоката и да възстановят платените суми. Не липсват и случаи, в които се съгласяват да получат стоката, но потребителят така и не получава обратно платеното. Няма място за притеснение. В случая, необходимо е потребителят единствено да може да докаже, че е спазил срока за връщане на стоката. Освен това, куриерите пазят информация за това, че получаването на стоката е отказано, респ. за това кога стоката е получена.

Разполагайки с тези доказателства, потребителят може да се обърне за съдействие към Комисията за защита на потребителите. Другият компетентен да решава потребителски спорове държавен орган е районния съд по постоянния/настоящия си адрес на потребителя.

В заключение

Закупуването на стоки посредством онлайн пазаруване е колкото удобно, толкова и рисковано. Този факт произтича от обстоятелството, че по отношение на повечето стоки не са налице конкретни изисквания за тяхното качество. Поради това търговците се възползват и внасят стоки от държави, известни с лошата изработка на стоките, поради ниските им цени, опитвайки се да ги пласират на българския пазар с висока надценка. Ето защо е важно, потребителят да бъде добре запознат с правата си, за да може да реагира навреме и да защити интересите си.

_______________________________________________________________________

Адвокатска кантора “Петкова” предлага специализирана правна помощ при потребителски спорове.

Договорно право, Защита на потребителите

Отменен полет. Закъснял полет. Изгубен багаж

Европейското законодателство предоставя стабилна защита и сериозни гаранции за спазване правата на гражданите на Европейския съюз (ЕС) във връзка с въздухоплаването. Твърде често се случва именно тези права да пострадат, поради отменен полет, закъснял полет или изгубен багаж. Ето защо в днешната статия ще научим по какъв начин можем да се защитим в тези случаи.

Важно е да се отбележи, че правата, за които ще говорим днес се отнасят до определени случаи. Първо, ако полетът е в рамките на ЕС и се изпълнява от авиокомпания от ЕС или от страна извън него. Второ, ако полетът пристига в ЕС от страна извън него, но се изпълнява от авиокомпания, регистрирана на територията му. Трето, ако полетът тръгва от ЕС за страна извън него и се изпълнява от авиокомпания от ЕС или от страна извън него. Четвърто, правата на пътуващите със самолет в ЕС ще се приложат и ако пътникът не е получил обезщетение съгласно законодателството на страна извън Съюза. В последния случай се прилага принципа, съгласно който не може да се получат две плащания за едно и също нещо. Това е така, тъй като в противен случай ще бъде налице неоснователно обогатяване.

Важно е още да се знае, че за целите на настоящата статия, в понятието ЕС влизат не само 28-те страни членки на Съюза, но още и Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника, Реюнион, Майот, Сен-Мартен, Азорските острови, Мадейра и Канарските острови, както и Исландия, Норвегияe и Швейцария.

Отменен полет

Кога имаме отменен полет?

На първо място, следва да си зададем въпроса кога е налице отменен полет.

Отмяна, по смисъла на европейското законодателство, е налице в няколко случаи.

  1. Първоначалният полет е отменен и пътникът е прехвърлен на друг полет по разписание.
  2. Самолетът е излетял, но е бил принуден да се върне на летището и пътникът е прехвърлен на друг полет.
  3. Първоначалният полет е пристигнал на летище, което не е крайната дестинация съобразно отразеното в бордната карта. При тази хипотеза, обаче, има изключения от възможността за прилагане на правата на пътниците в ЕС. Първото изключение е налице, когато пътникът е приел премаршрутиране до първоначалната дестинация или до друга дестинация, уговорена с него. Тук, ситуацията ще се тълкува като закъснение, ако премаршрутирането е при сравними условия на транспорт при най – ранна възможност. Второ изключение ще бъде налице, когато летището на пристигане и летището на първоначалната крайна дестинация обслужват същия град или регион. Тук отново ще имаме закъснение.

Какви са правата на пътника при отменен полет?

Първото и основно право на пътника в случай на отменен полет е възстановяването на заплатената сума, премаршрутиране или връщане. Второ, пътникът има право на помощ и право на компенсация. Именно последното представлява най – голям интерес.

Правото на компенсация при отменен полет възниква, когато пътникът е уведомен за отмяната в срок по – кратък от 14 дни преди датата на заминаване. В случаите, обаче, когато са налице извънредни обстоятелства, които не е могло да бъдат избегнати и авиокомпанията успее да докаже наличието им, компенсация няма да се дължи. Такива обстоятелства биха могли да бъдат лошо време, липса на разрешение от контролната кула, обстоятелства, създаващи опасност за сигурността на самолета и др. Важно е да се има предвид, че неизправността на самолета не влиза в категорията на извънредните обстоятелства, които освобождават авиокомпанията от задължението да изплати компенсация.

[!] Внимание [!] На видно място на летището, на гишето за регистрация и онлайн следва да има печатно или електронно обявление, информиращо пътниците за правата им в ЕС. В случай че е налице отменен полет, авиокомпанията трябва писмено да уведоми пътниците за правилата за компенсация и помощ.

Закъснял полет

Случаите на закъснение в голяма степен си приличат със ситуацията на отменен полет.

Кога полетът се счита за закъснял?

Закъснение по смисъла на законодателството на ЕС е налице, първо, когато излитането се забави с два или повече часа. Това се отнася за полети до 1500 км. Второ, при полети над 1500 км в рамките на ЕС, както и при други полети между 1500 и 3500 км. В този случай, самолетът трябва да излети или да пристигне три или повече часове по – късно от предвиденото. И трето, при полети над 3500 км закъснение е налице при излитане или пристигане с четири часа и повече след разписание.

  • два или повече часа  при полети до 1500 км;
  • три или повече часа при полети над 1500 км за полети в рамките на ЕС, както и при други полети между 1500 км и 3500 км; или
  • четири или повече часа при полети над 3500 км за полети, непопадащи в предходните хипотези.

Какви са правата на пътника при закъснял полет?

При пристигане в крайната си дестинация със закъснение повече от 3 часа, пътникът има право на компенсация. Това право отпада, с случай че закъснението се дължи на извънредни обстоятелства. За такива обстоятелства вече дадохме пример по – горе, когато обсъдихме ситуацията с отменен полет.

[!] Внимание [!] На видно място на летището, на гишето за регистрация и онлайн следва да има печатно или електронно обявление, информиращо пътниците за правата им в ЕС. В случай има закъснение повече от 2 часа при заминаване или пристигане или пристигането е с голямо закъснение, авиокомпанията трябва писмено да уведоми пътника за правилата за компенсация и помощ.

Кой е компетентният национален орган в България, към който пътникът може да се обърне в случай на отменен полет или на закъснение?

Компетентен национален орган в Република България, към който можем да се обърнем при нарушаване на правата ни на пътник в ЕС е Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”. В повечето случаи, споровете отменен полет или при закъснение се решават между пътника и авиокомпанията. Понякога, обаче, в рамките на преговорите не се постига съгласие между страните, поради което пътникът трябва да се обърне към компетентния съд.

Каква компенсация се дължи при отменен полет и при закъснение?

В случай на отменен полет или закъснение, размерът на дължимата компенсация е различен в зависимост от разстоянието на полета. Има три вида компенсация. Първо, при полет до 1500 км, авиокомпанията дължи на всеки пътник компенсация в размер на 250 EUR. Второ, за полети на територията на ЕС над 1500 км, както и за всички други полети между 1500 и 3500 км, дължимата компенсация е в размер на 400 EUR. За всички останали полети се дължи 600 EUR компенсация.

Какво представлява правото на помощ в случай на отменен полет или закъснение?

Правото на помощ е задължение на авиокомпанията и включва в себе си няколко компонента. Първо, авиокомпанията е длъжна да осигури на пътниците храна и напитки според времето на изчакване. Второ, когато се налага престой за една или повече нощи, се дължи безплатно настаняване в хотел. Същото се отнася и до случаите, когато се налага допълнителен престой към първоначално предвидения от пътника. Трето, авиокомпанията дължи и безплатен превоз между летището и мястото за настаняване. В допълнение, на пътниците следва да се предложат две безплатни телефонни обаждания, телекс или факс съобщения, или електронни съобщения.

Изгубен и повреден багаж

В случаите на загуба, повреда или закъснение на регистриран багаж, авиокомпанията дължи компенсация до 1300 EUR. Изключение е налице, когато щетата е в резултат от присъщ дефект на багажа. В този случай компенсация не се дължи.

По подобен начин стоят нещата и при повреда на ръчния багаж. В този случай компенсация ще се дължи, в случай че вината за повредата е на авиокомпанията.

Кога се подава жалба?

В случай че пътникът желае да подаде жалба за изгубен или повреден багаж, той може да го направи писмено в рамките на 7 дни от изгубването или в рамките на 21 дни от получаването, ако е бил забавен.

Заключение

Както видяхме, всеки пътуващ в рамките на ЕС или с авиокомпания, установена на територията на ЕС, разполага с определени права при отменен полет, закъснял полет или изгубен багаж. Твърде често, пътниците са склонни да “простят” на авиокомпанията с цел да не си създават излишни главоболия. Въпреки това, обаче, е добре да потърсим правата си. 

Така, на първо място, ще получим съответното обезщетение за причиненото неудобство при отмяна или закъснение на полета ти. Още повече е необходимо търсенето на правата на пътника при закъснял или изгубен багаж. Второ, ангажирането на отговорността на авиокомпанията ще помогне за подобряване на обслужването и намаляване вероятността подобни неудобства да ни бъдат причинявани за в бъдеще.

В тези случаи, пътникът може сам и от свое име да води преговорите за изплащане на компенсацията. Той, обаче, има възможност и да намери начин да се свърже с останалите пътници от същия полет и колективно да се упълномощи специалист, което би помогнало за увеличаване на шансовете за ефективно упражняване на правата на пътниците в ЕС.

_________________________________________________________________

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ при нужда от търсене на обезщетение за отменен полет, закъснял полет или изгубен багаж.

За контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Защита на потребителите

Връщане на стока и замяна. Как и кога?

Колко често се случва, водени от емоциите, да си купим стока, която впоследствие осъзнаваме, че не ни харесва, не можем реално да си я позволим или просто не ни трябва? А колко често се случва да се чудим дали можем да я върнем? Или да я заменим? Днес ще говорим за това какви са правата на потребителите при връщане на стока или при нейната замяна. Ще разберем също и кога търговецът е длъжен да върне платената цена.

Повече информация за неравноправните клаузи в потребителските договори, можете да намерите тук

Връщане на стока и замяна при традиционна търговия

За целите на настоящата статия “традиционна търговия” ще наричаме търговията, която се осъществява в рамките на физически магазини и щандове. Защо ни е необходимо разграничение между видовете търговия, ще разберем малко по – надолу.

И така, влизаме в магазин за техника, например. Отдавна искаме да си купим нов фотоапарат и за наш късмет, няколко модели са на промоция. Бързо избираме един от тях, защото дизайнът му ни харесва, плащаме го и щастливи се прибираме вкъщи, за да разгледаме функциите му и да го изпробваме. Оказва се, обаче, че параметрите на този продукт не ни удовлетворяват. Или пък разбираме, че сме избързали с решението да си го купим, въпреки че нямаме нужда от него. И така започваме да се чудим как да заменим фотоапарата или да го върнем.

N.B.

Много хора за чували за практиката в САЩ човек да си купи техника, която да върне в магазина след определено време, когато вече спре да му харесва, а търговецът е длъжен да му върне парите. Такава практика в България, обаче, няма.

В България, законодателното решение както на правото на връщане на стока, така и на замяната ѝ е идентична. Когато става въпрос за стоки, закупени при условията на традиционна търговия, връщането или замяната стават задължително, ако стоката е дефектна. Това е отнася и за двата вида дефекти. 

Първият от тях е явният дефект, който може да бъде открит с просто око в сравнително кратък срок от закупуването. Вторият вид е скритият дефект, който се проявява с течение на времето. Именно, поради наличието на възможност за проява на скрит дефект, законът предвижда задължителен гаранционен срок до две години. В случай на дефект, търговецът е длъжен да (се опита) да поправи стоката за своя сметка. Ако не успее, той следва да я замени. А ако няма възможност да я замени, едва тогава може да се иска връщане на платената цена.

Често пъти, когато търговецът не успее да поправи стоката или да я замени, той отказва да върне платената цена, а дава “ваучер” за покупка от магазина му за стойността на дефектната стока. Според мен, тази практика е неправилна. Този свой извод извеждам от Закона за задълженията и договорите, съгласно който при покупка на вещ с недостатъци купувачът има няколко права. Първо, да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата. Второ, да задържи вещта и да иска намаляване на цената (отбив). И трето, да отстрани недостатъците за сметка на продавача.

Ако продуктът просто не ни харесва, искаме да вземем друг вместо него или искаме директно да си получим парите обратно, нямаме възможност да упражним правото си на връщане на стока или замяна.

Това е така, тъй като законът не предвижда такава възможност по отношение на традиционната търговия. Разбира се, няма пречка да опитаме да върнем или заменим стоката. Има търговци, които в рамките на добрата търговска практика, приемат обратно изправни стоки, съгласяват се да ги заменят или да върнат платената цена. Те, обаче, нямат законово задължение да го направят и подобно действие би било акт на добра воля от тяхна страна.

Връщане на стока и замяна при онлайн търговия

По доста по – различен начин стоят нещата при договорите от разстояние или иначе казано при покупка на стока от “онлайн” магазин. Ако се върнем на казуса с нашия фотоапарат, можем да го върнем или да го заменим в 14-дневен срок. В този случай търговецът е длъжен да приеме връщането без стоката да има дефект. Потребителят, от своя страна, не е длъжен да дава обяснения поради каква причина иска връщането или замяната. Важно е да се знае, обаче, че връщане на стока без дефект или нейната замяна, става за сметка на потребителя.

Подробна информация за правата на потребителите при онлайн търговията можете да намерите в статията “Онлайн пазаруване. Какви са правата ни?“.

Как да се защитим, в случай че търговецът откаже да приеме обратно дефектна стока или пък ако онлайн магазинът не приеме връщане на стока, направено в законоустановения срок

Компетентният държавен орган в тези случаи е Комисията за защита на потребителите (КЗП). Към нея следва да се обърнем, когато правата ни като потребители са нарушени. Пред нея могат да се подават жалби както писмено лично или по пощата, така и по електронен път. В последния случай не се изисква да имаме електронен подпис.

Гаранция на стока. Какви са правата ни?

[!] Важен документ както, в случай че се обръщаме към търговеца, така и към КЗП, е касовият бон. Без него нито търговецът ще приеме връщането, нито КЗП ще има възможност да прецени налице ли е нарушение на потребителските ни права.

Другият компетентен държавен орган, от който можем да потърсим защита, е съдът по постоянния адрес на потребителя. Към него можем да се обърнем с искане за обезщетение, в случай че са настъпили някакви вреди от нарушаването на потребителските ни права. Тези вреди могат да са имуществени или неимуществени и ще трябва да ги докажем. Втората възможност да искаме обезщетение е налице, когато от дефектната стока са ни причинени някакви вреди. 

Така например, дефектирал електроуред може да причини токов удар, а оттам и пожар. За имуществените вреди (увреденото от огъня имущество), както и за неимуществените (изживяните страх, притеснения, болки, страдание и пр.) можем да поискаме обезщетение от производителя, дистрибутора или търговеца.

В заключение

Комисията за защита на потребителите многократно е имала повод да обръща внимание, че “връщане на стока с аргумент, че не допада на потребителя, не е правилен размер или подходящ цвят и пр. не е предвидено в закона, освен в случаите, когато сделката е сключена от разстояние или извън търговски обект.”. Затова е важно винаги, при взимане на решение дали даден продукт да бъде закупен, внимателно да се запознаем с неговите характеристики, да преценим съотношението цена – качество, както и нуждата ни от този конкретен продукт. Важно е, също така, в случай на нарушаване на потребителските ни права, да потърсим тяхната защита пред компетентните органи.

________________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани със защитата при нарушаване на потребителските права, четете в секцията “Защита на потребителите“.

Адвокатска кантора “Петкова” предлага висококвалифицирана правна помощ и защита при нарушаване на потребителски права.

За контакти: 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com