Административно право, Земеделие и животновъдство

Африканска чума по свинете. Правни аспекти

Твърдяната от властите епидемия от заболяването „африканска чума“ по свинете накара животновъдите да изпитат притеснение за бъдещето на поминъка си. Много от тях се свързаха с кантората, задавайки логичния въпрос „Какво да правя, ако дойдат да умъртвят животните ми?“. Ето защо в днешната статия ще разгледаме по – подробно въпроса относно принудителното умъртвяване на селскостопански животни и средствата за защита.

Какво представлява заболяването „африканска чума“ по свинете?

Заболяването „африканска чума“ по свинете е високопатогенна инфекциозна болест, която протича в три форми – остра, подостра и хронична. Острата форма се характеризира с висока температура, загуба на апетит, ускорено и затруднено дишане, секреция от носа и очите. По крайниците на животните се появяват подкожни кръвоизливи, а също и се наблюдават смущения в координацията на движенията им. Възможният изход за заразеното животно е кома и смърт. Подострата форма на африканска чума се среща при свине от ендемични райони. Характерните симптоми за тази форма са пристъпи на променлива температура и пневмония. Възможният изход за заразеното животно е смърт, поради сърдечна недостатъчност. Хроничната форма се среща сравнително рядко и няма специфична симптоматика. Макар че не е опасно за хората, те заболяването африканска чума е силно заразно. В острата си форма може да доведе до 100% заболеваемост и смъртност. За него все още няма открито лечение или ваксина.

Важно е да се знае, че от това заболяване боледуват всички видове прасета, т.е. както селскостопанските, така и дивите животни.

Африканска чума по свинете от правна гледна точка

Независимо дали става въпрос за африканска чума по свинете, син език при овцете, луда крава и каквото и да е друго заболяване по селскостопанските животни с епидемичен характер, фактическият и правен изход често е един – масово умъртвяване на животни. Защо?

Правна рамка

Умъртвяването на животни с цел ограничаване и ликвидиране на заразна болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните, е държавновластническа дейност, чието упражняване е уредено от Закона за ветеринарномедицинската дейност и нормативните актове по прилагането му. По своята същност тази дейност е административна. Обявяването на първично възникнали случаи на заболяването, както и определянето на инфектираните зони става със заповед на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните(БАБХ). Със заповед на същия орган се разпорежда умъртвяването на животни като мярка за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои особено опасни заразни болести, включени в нарочна заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Тази заповед, по своята същност, представлява общ административен акт по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно законовото определение общи са:

административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове.

По дефиниция, тези актове подлежат на обжалване пред съответния административен съд. По принцип, оспорването на такива актове не спира тяхното изпълнение, освен ако след изрично искане, съдът постанови друго.

Изключението …

Изключение от този общ ред за оспорване на общи административни актове са именно заповедите на изпълнителния директор на БАБХ за умъртвяване на животни с цел ограничаване и ликвидиране на някои особено опасни заразни болести. Това означава, най – общо, че ако административният орган разпореди умъртвяването на животни в даден регион, това разпореждане не може да се оспори. Идеята на законодателя в този случай е логична. Обжалването на такава заповед пред съд може да доведе до спиране на нейното изпълнение. В този случай, при наличието на реална епидемия и реална опасност за живота и здравето на хора и/или животни, може да се стигне до фатално забавяне на ветеринарномедицинската реакция за овладяване на ситуацията, което от своя страна може да доведе до непоправими вреди.
Това, обаче, не означава, че стопаните на селскостопански животни, засегнати от подобна заповед, нямат средства за защита.

Защита пред административния орган, издал заповедта

Макар заповедта за умъртвяване на животни с цел ограничаване и ликвидиране на заразни болести да не може да бъде отменена от съда, нейното съществуване не е абсолютно. Доколкото умъртвяването на животни е вид административна мярка, тя подлежи на отмяна от административния орган, който е разпоредил нейното предприемане. В конкретния случай, това е изпълнителният директор на БАБХ. За да бъде прекратено умъртвяването на животни е необходимо издаването на нарочна нова заповед от негова страна. За целта е необходимо изпращането на искане до него за прекратяване на мярката. Подобно искане не е задължително за изпълнение от страна на административния орган, но той е длъжен да го разгледа и мотивирано да се произнесе. Разбира се, колкото повече подобни искания бъдат изпратени, толкова по – голяма е възможността за адекватна и навременна реакция на административния орган.

Защита по съдебен ред

Както споменахме, заповедта, с която се разпорежда умъртвяването на животни с цел ликвидиране на заразно заболяване, не подлежи на обжалване пред съд. Може да се окаже, обаче, че тази заповед въпреки всичко е незаконосъобразно издадена. А за издаването на незаконосъобразни актове, администрацията дължи обезщетение на гражданите, които са претърпели вреди. Така, в случая със заболяването африканска чума по свинете, незаконосъобразно би било умъртвяването на животни, ако например това заболяване не е включено в заповед на министъра на земеделието, храните и горите, ако мярката не е наложена съгласно условията и редът, определени в подзаконовите нормативни актове, които уреждат прилагането ѝ, ако не е установено по законов ред наличието на епидемия и др. Изследването на законосъобразността на такава заповед се прави за всеки конкретен случай.

Какво се обезщетява?

Когато по съдебен ред бъдат установени вреди, причинени на граждани от незаконосъобразен акт, държавата дължи обезщетение. Това обезщетение варира. В него се включват претърпените имуществени вреди. Такава вреда е пазарната стойност на незаконосъобразно умъртвеното животно към момента на умъртвяването. На обезщетение подлежат и претърпените от стопанина неимуществени вреди – болки, страдания, притеснения. Те се определят от съда по справедливост.

В заключение

Доколкото заболяването „африканска чума“ по свинете е нелечимо и няма ваксина, въпросът за неговото овладяване е изключително деликатен. Деликатен, обаче, е и въпросът за спасяването на свиневъдството и обезщетяването на пострадалите животновъди. Ето защо, подобна ситуация изисква балансирано решение и адекватен диалог. И ето от тук произтича необходимостта от ефективно представителство на сектора при провеждането на такива диалози от експерти както в областта на ветеринарната медицина и правото, така и в сферите конкретно на свиневъдството.

Земеделие и животновъдство

Биопроизводство: промени в Наредба № 5 от 2018 г.

От статията относно участието на гражданите в законодателната дейност научихме, че можем да даваме мнение по законодателни актове. В настоящата статия ще разгледаме промените, които предстоят в сектор „биопроизводство“. Те са предвидени с наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2018 г. Напомням, че остават 8 дни до изтичане на срока за обществени консултации. Ако желаете да се включите в обсъждането, можете да го направите тук.

Какви изменения предстоят в сектор „биопроизводство“?

В „тялото“ на наредбата

Първото изменение е в чл. 18. Според него, в случаите, когато се разрешава увеличаване на преходния период за растения и растителни продукти се прилага становище от Селскостопанската академия (ССА) за периода на разпад на установените неразрешени продукти и/или вещества в почва. В случая изменението е несъществено. Това е така, тъй като просто е направено уточнение, че становището на ССА се отнася за периода на разпад на установените неразрешени продукти и/или вещества, открити не къде да е, а в почвата.

Освен това, при установяване на неразрешени вещества с период на разпад над 5 години, комисията по биологично производство вече няма да изпраща становище до контролиращото лице. Последното ще трябва по своя инициатива да предприема действия по изключване на засегнатите парцели от система за контрол.

Второто изменение е в чл. 19, ал. 1, т. 2. То също е несъществено. Това е така, тъй като просто е уточнено, че проколът за пробовземане, който следва да се приложи, е изготвен от контролиращото лице.

Следващото предвидено изменение е в чл. 36. Съгласно него, при изтичане на преходния период и преди издаване на първото за дадено стопанство писмено доказателство по чл. 29 от Регламент (ЕО) № 834/2007 контролиращото лице взема най – малко една проба от поне една култура или продукт, и я предоставя за анализ за установяване наличието на продукти, които не са разрешени за биопроизводство, в акредитирана лаборатория.

Четвъртото изменение е в чл. 48. Във връзка с принципното изменение на определението за „подизпълнител“ ал. 11 се предлага да бъде отменена. Съгласно действащата ал. 11

Подизпълнителите могат да извършват само следните групи дейности: производство, преработка и съхранение.

Тази промяна се налага, тъй като действащото определение противоречи на определението за подизпълнител, дадено в по – висок по степен нормативен акт, а именно ЗПООПЗПЕС.

В чл. 53

Предвидените в този текст изменения касаят надзорните проверки. Предлага се ал. 4 да се промени изцяло и да изглежда така:

Проверките по ал. 1 се извършват при спазване на изискванията на чл. 92в, параграфи 1 – 3 от Регламент (ЕО) 889/2008. За резултата от извършените проверки се изготвя доклад и при констатирани нарушения се прилагат разпоредбите на чл. 22, ал. 3 и 4 от ЗПООПЗПЕС.

Така предложеният текст в известна степен затруднява защитата на контролиращите лица. Това е така, тъй като се прави директно препращане към регламента и се налага адресата на тази разпоредба, когато се опитва да разбере спазени ли са изискванията за извършената спрямо него проверка, да чете няколко нормативни актове едновременно. За неспециалист в областта на правото, това може да бъде трудоемко и времеемко, както и да доведе до неразбиране. Използваната правна техника, обаче, е правилна, тъй като регламентите имат т.нар. директен ефект или пряко действие. Това означава, че е налице забрана за „преписване“ на разпоредби на регламент в националното законодателство. Разрешено е единствено препращането, както и е направено в предложените изменения.

В случай на съмнение относно спазването на изискванията за провеждане на надзорната проверка, контролиращите лица вероятно ще се налага да ползват специализирана правна помощ, което ще увеличи разходите им. Такава помощ, обаче, ще бъде необходима, тъй като при установяване на нарушения в рамките на тези проверки, министърът може да отнеме или да ограничи обхвата на разрешението за извършване на контрол в сектор „биопроизводство“.

В останалата част на измененията в чл. 53 се отменят особените процесуални правила за извършване на надзорната проверка. Това вероятно е така, поради препращането към такива правила в Регламент (ЕО) 889/2008.

По същия начин стоят нещата при предложеното изменение на чл. 54.

В останалата част от „тялото“ на наредбата

Предложеното в чл. 57 изменение е несъществено. Това е така, тъй като единствено се уточнява, че установените неразрешени за употреба вещества, трябва да са забранени в Република България. В този случай, както и в случай че контролиращото лице установи употреба на вещества над максимално допустимите стойности, то уведомява БАБХ и компетентното звено в срок до 3 работни дни от установяването.

В чл. 60 се добавя общо правомощие на комисията по биопроизводство да разглежда други въпроси, свързани с националната политика в областта на биологичното производство в Република България.

Премахва се и необходимостта от одобрение на протокола на взетите решения от заседанието на комисията по биопроизводство. Този протокол вече ще се представя с информативна цел.

В допълнителните разпоредби се изменят определенията за оператор и подизпълнител. Според предложените изменения,

„Оператор“ е лице по смисъла на § 1, т. 36 от допълнителните разпоредби на ЗПООПЗПЕС.

От гледна точка на използването на правна техника, това изменение е излишно. Това е така, тъй като с него се прави двойно препращане, доколкото § 1, т. 36 препраща към чл. 2, б. „г“ от Регламент (ЕО) № 834/2007. Двойното препращане по принцип е нежелателно, тъй като създава затруднения по отношение разбирането на разпоредбите на нормативния акт. Реално, определението за „оператор“, с посоченото изменение не се променя по никакъв начин. Това е така, тъй като действащата наредба препраща директно към чл. 2, б. „г“ от Регламент (ЕО) № 834/2007.

От друга страна,

„Подизпълнител” е лице по смисъла на § 1, т. 35 от допълнителните разпоредби на ЗПООПЗПЕС.

Ситуацията с двойното препращане тук е същата като при определението за „оператор“. Реално и това определение не се изменя съществено, тъй като отново става ясно, че подизпълнителят е лице, на което се възлага извършването на една или няколко дейности от етапите на производство, обработка и разпространение на биологични продукти.

В приложение № 3

Приложение № 3 от действащата Наредба № 5 от 2018 г. представлява списък от мерки, които следва да бъдат предприети от контролиращите лице при установяване на несъответствия и/или нарушения.

А. Обща част

На първо място, предложен е ред за налагане на определените в приложението мерки при установяване на същото нарушение. Той е възходящ и е както следва: 5.1, 5.2, 5.3 и 5.4.

Какво означава това? При установяване на всяко следващо еднакво нарушение, контролиращото лице издава първо предписание за предприемане на корективни действия. При липса на такива действия, се предприема следващата мярка. Тя е налагане на забрана за пускане на определена партида или продукция на пазара като биологична и/или в преход, премахване или забрана за използване при етикетирането на термините, указващи биологичен метод на производство и/или производство в преход до отстраняване на несъответствието и/или нарушението и засилен контрол чрез допълнителни инспекции в съответната година.

Ако и втората мярка не доведе до отстраняване на нарушението, налага се следващата мярка. Тя е временно ограничаване (частично или пълно) на писменото доказателство, налагане на забрана за предлагане на съответната партида или продукция на пазара като биологична и/или в преход, премахване на термините, указващи биологичен метод на производство или производство в преход, в етикетирането и рекламата на цялата партида или продукция до отстраняване на несъответствията и/или нарушенията и засилен контрол чрез допълнителни инспекции в съответната година.

Крайна мярка

Ако и третата мярка не доведе до отстраняване на нарушението, налага се четвъртата по степен, а именно отнемане на писменото доказателство по чл. 29, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 834/2007 за цялото стопанство, налагане на забрана на оператора/подизпълнителя да извършва търговия с продукти с позоваване в етикетирането и рекламата на биологичния метод на производство за определен период от време, който е не по-малък от 6 месеца и е предварително съгласуван с компетентния орган и засилен контрол чрез допълнителни инспекции в съответната година. За дейностите растениевъдство, животновъдство, пчеларство и производство на аквакултури стартира и нов преходен период от датата на
установяване на нарушението.

Предлага се, когато на оператора в сектор „биопроизводство“ писменото доказателство е отнето или ограничено и същия извърши ново нарушение, за което е следва да се наложат същите мерки, срокът на първоначалната мярка се удължава, като продължителността се съгласува с компетентния орган.

Предлагат се и четири нови мерки в случай на установяване на нарушение в сектор „биопроизводство“

Тези мерки са:

Мярка 5.5

Забрана за пускане и/или предлагане на пазара на определена партида или продукция като биологична и/или в преход, премахване на термините, указващи биологичен метод на производство или производство в преход в етикетирането и рекламата на цялата партида или продукция, и премахване на определената партида или продукция от писменото доказателство. Тази мярка се налага, в случай на установено замърсяване с неразрешени за биологичното производство продукти и/или вещества по независещи от оператора събития, съответно причини.

Мярка 6

Налагат се при наличие на мотивирано съмнение у контролиращото лице, че продукт не е в съответствие с разпоредбите на биологичното производство.

6.1. Временна забрана за продажба на продукта като биологичен и/или в преход за определен от контролиращото лице срок до доказване или отстраняване на съмненията, но не по-дълъг от 30 дни или до получаване на резултата от извършен лабораторен анализ.

Тази мярка се налага при наличие на мотивирано съмнение, че продукт не е в съответствие с разпоредбите на сектор „биопроизводство“. Какво означава съмнението да е „мотивирано“ не става ясно. Съобразно общите принципи на правото, мотивирано съмнение ще бъде налице, когато има достатъчно доказателства, от които може да се направи предположение, че даден продукт не съответства на законовите изисквания. А как администрацията ще прилага на практика тази разпоредба, предстои да видим в случай на приемане на тези изменения.

6.2. Временна забрана за пускане и/или предлагане на пазара на определена партида или продукция като биологична и/или в преход. Контролиращото лице извършва проследяване в срок от 30 дни или до излизане на резултати от извършен лабораторен анализ, за да установи причините от замърсяването. При установена употреба на неразрешени за биологичното производство продукти и/или вещества от оператора се налага мярка 5.4. При установено наличие на неразрешени за биопроизводство продукти и/или вещества, които не са използвани от оператора се налага мярка 5.5.

Тази мярка се налага в случай на установено наличие на неразрешени продукти и/или вещества за биопроизводство в партида или продукция.

Мярка 8

При налагане на мярка 5.2, 5.3, 5.4, 5.5 или 6.2, контролиращото лице извършва проверка за продадени количества от замърсената партида и/или продукция и уведомява останалите контролиращи лица и компетентното звено за оператори, които са закупили количества от същите. Контролиращите лица, под чиито контрол са операторите закупили продукти, неотговарящи на изискванията, предприемат  всички необходими мерки и действия същите да не се предлагат пазара с позоваване на метода за биологично производство.

Мярка 9

„В случай на продажба на продукти и/или продукция като биологични и/или в преход, при ограничено или отнето писмено доказателство за същите за цялото стопанство, се налага мярка 5.4“, а именно отнемане на писменото доказателство за цялото стопанство, налагане на забрана на оператора/подизпълнителя, да извършва търговия с продукти с позоваване в етикетирането и рекламата на биологичния метод на производство за определен период от време, който е не по-малък от 6 месеца и е предварително съгласуван с компетентния орган и засилен контрол чрез допълнителни инспекции в съответната година. За дейностите растениевъдство, животновъдство, пчеларство и производство на аквакултури стартира и нов преходен период от датата на установяване на нарушението.

Смисълът на тази мярка е да се отнеме писменото доказателство за цялото стопанство, в случай че операторът/подизпълнителят в сектор „биопроизводство“ предлагат точно определени конкретни продукти с отнето САМО по отношение на тях писмено доказателство.

Б. Специална част

 В нея са предвидени няколко раздела.

Първо, минимални изисквания и система за контрол. В този раздел се създава т. 1.10, съгласно която при установяване на наличие на неразрешени продукти и/или вещества в биопроизводство по отношение на всички стопанства ще се налага мярка 5.5.

Второ, растениевъдство. Точка 4.9 се отменя. Съгласно нея при наличие на неразрешени вещества в земеделско биопроизводство се прилага мярка 5.4.

Трето, преработка. Тук промените са несъществени, тъй като се променя препращането от чл. 26, пар. 5 на чл. 26, пар. 3 от Регламент (ЕО) № 889/2008.

В заключение

Всички изменения, за които говорихме в настоящата статия, съгласно проекта на доклад, са предвидени вследствие на преговори между МЗХГ и представители на неправителствени организации, контролиращи лица и оператори в система на контрол на биопроизводство. Всеки един заинтересуван може да даде становище по тези изменения, както и да предложи нови. Напомням, че срокът за това е 18.04.2019 г. Напомням също, че МЗХГ е длъжно да отрази всяко едно становище, дадено в рамките на общественото обсъждане. А ако реши да го отхвърли, трябва да се мотивира. В случай че предложените изменения бъдат приети при неизпълнение на тези задължения, това е основание за тяхната отмяна от страна на съда.

Земеделие и животновъдство

МЗХГ предложи изменения в наредбата за финансово подпомагане на лозаро-винарския сектор

Вчера, 21.03.2019 г. Министерството на земеделието, храните и горите – МЗХГ, публикува на уеб страницата си предложение за изменение на Наредба № 6 от 2018 г. Тя касае финансовото подпомагане на заетите в лозаро – винарския сектор. Пълният текст на проекта, можете да видите и на страницата на Портала за обществени консултации тук.

Защо, според МЗХГ, е необходимо изменение?

Предложеното от МЗХГ изменение е обусловено от дадената на България възможност да предоставя финансова помощ по мярка „Популяризиране в трети държави“. Тази възможност бе дадена с решение на заседание на Постоянната работна група, проведено на 28 февруари 2019 г.

Каква е целта на изменението?

Съобразно доклада на заместник – министъра на земеделието, храните и горите, изменението е насочено към постигане на три конкретни цели. Първо, ефективно прилагане на Националната програма за подпомагане на лозаро – винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. Второ, създаване на правно основание за предоставяне на държавна помощ по мярка „Популяризиране в трети държави“. И трето, стимулиране популяризирането на качествени български вина.

Какви са съществените новости в предложеното от МЗХГ изменение?

Първо, съгласно предложеното изменение към финансовата помощ по мярка „Популяризиране в трети държави“ от ЕФГЗ се добавя и възможността за още до 30% държавна помощ. По този начин самоучастието на бенефициентите се намалява от 50% на 20%.

Второ, отпада изискването кандидатът за предоставяне на финансова помощ да прилага определени видове документи. Това са документи, удостоверяващи, че всички членове на кандидата са получили равни възможности да изобразяват техните търговски марки. Няма да се изисква още и мотивирана обосновка защо обозначаването на търговските марки е необходимо за постигане на целите на промоционалния проект. Последният отпадащ документ е декларацията, че изобразяването на търговските марки ще бъде ограничено само до панаири и международни изложения, демонстрации в търговски обекти, организиране на посещения в България, организиране на бизнес срещи, организиране на кулинарни училища и свързаните с тях информационни и промоционални материали и при условията на чл. 48.

N.B. Горепосочените документи, обаче, ще трябва да се прилагат към заявленията от кандитати с проекти, които предвиждат видимост на търговски марки. Такива проекти ще имат право на 50% финансова помощ от ЕФГЗ, но няма да могат да получат 30% държавна помощ.

Трето, авансовото плащане, МЗХГ предлага да стане в размер на 80%, вместо досегашните 50%.

Четвърто, при подпомагане по мярка „Популяризиране в трети страни“ рекламните дейности и рекламните кампании не трябва да упоменават конкретно предприятие и търговска марка. За сортовите вина без ЗНП/ЗГУ не трябва да упоменават и произход. Рекламните кампании не трябва да са обвързани с продуктите на едно или повече конкретни предприятия. За това подпомагане отпадат изискванията по чл. 48, т. 5 – 12 по действащата наредба.

Пето, МЗХГ предлага изискванията по чл. 48, т. 5 – 9 и 11 и 12 да важат само за проектите, в които се предвижда видимост на търговска марка. Главното послание на промоционалния проект следва да е послание на Съюза и да не акцентира върху конкретен произход и конкретни търговски марки.

главното послание на промоционалния проект следва да е послание на Съюза и да не акцентира върху конкретен произход и конкретни търговски марки.

Заключение

Всяко едно законодателно изменение засяга определен кръг заинтересовани лица, които се занимават с регулираната дейност. В конкретния случай това са земеделските стопани, които оперират в лозаро – винарския сектор. Често се случва, обаче, предвидените законодателни промени да не са съвсем в интерес на лицата, които оперират в регулирания сектор. Затова и законодателят е предвидил възможност за обществени консултации, в които заинтересуваните лица могат да дадат становище по предложените изменения. Дали ще потърсите помощта на специалист в сферата на нормотворчеството или сами ще дадете становището си, МЗХГ е задължено да го разгледа. Колкото по – добре аргументирано е това становище, толкова е по – висока вероятността мотивите на подателя му да бъдат приети и включени в проекта на наредба. А за това как можете да участвате в дейността по обществено обсъждане, можете да видите тук.

Земеделие и животновъдство

Конопът като земеделска култура

Земеделската култура "коноп".

Още от 2001 г. насам в българското законодателство съществува възможност за отглеждане на коноп. Макар и много несъвършена, а в много случаи и неразбираема, уредбата действаше до скоро у нас и земеделските производители имаха възможността да подават заявления за получаване на разрешение за семепроизводство, отглеждане, внос и износ на растения от рода на конопа.

Забрани

Съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) се забранява засяването и отглеждането на територията на Република България на растенията опиев мак, кокаинов храст, както и на растенията от рода на конопа (канабис), освен в случаите на чл. 29, ал. 1. В частта относно засяването и отглеждането на опиев мак и кокаинов храст важи единствено изключението по чл. 31 от ЗКНВП, а именно че забраната не се прилага за ограничени количества за медицински, научни и лабораторни изследвания и образователни цели. Интерес представлява, обаче, разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗКНВП и именно тя и текстовете на предвидената в нея наредба ще бъдат предмет на настоящата статия.

Законодателна уредба

И така, съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗКНВП, отглеждането на растения от рода на конопа (канабис), предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев, със съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, се извършва само след издадено разрешение от министъра на земеделието, храните и горите. Условията и редът за издаване на разрешение, търговия и контрол се определят с наредба на министъра на земеделието, храните и горите. Наименованието на тази наредба е Наредба № 1 от 2018 г. за условията и реда за издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис), предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев, със съдържание под 0.2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, за търговия и контрол (Наредба № 1 от 2018 г.).

Какъв сорт коноп може да бъде отглеждан? 

Най – общо казано, съществуват три сорта коноп – Cannabis Sativa, Cannabis Indica и Cannabis Ruderalis.

  1. Cannabis Sativa е сорт канабис, при който растението
    израства високо и тънко и поради това е по – подходящо за отглеждане на открито;
  2. Cannabis Indica е сорт канабис, при който растението израства
    ниско и широко, поради което е по – подходящо за отглеждане на закрито.
  3. Cannabis Ruderalis
    е по – скоро плевелен сорт, който съдържа
    малки количества канабиноиди.

Съгласно § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 2018 г., разрешеният са отглеждане в България сорт е Cannabis Sativa L. Необходимо условие е съдържанието на тетрахидронабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета да бъде под 0.2 тегловни процента. В противен случаи посевът ще бъде бракуван.

Кой може да отглежда растения от рода на конопа (канабис) и за какви цели?

Растенията от рода на конопа (канабис) могат да бъдат отглеждани за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев. Лицата, които могат да отглеждат тази земеделска култура са физическите и юридическите лица, регистрирани като земеделски производители, които не са осъждани за трафик, производство, разпространение и притежание на наркотици. Допълнително условие за земеделските производители, които желаят да отглеждат растения от рода на конопа (канабис) с цел производство за семена, предназначени за фураж трябва да са подали декларация съгласно приложение № 3 от Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Отглеждането може да се осъществява както на открити, така и на закрити площи.

Кога и по какъв начин може да се подаде заявление за издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис)?

Заявлението се подава писмено или по електронен път до министъра на земеделието, храните и горите. Към него се прилагат определените в Наредба № 1 от 2018 г. данни и документи, а именно:

1. име, седалище и адрес на заявителя;

2. ЕИК/БУЛСТАТ;

3. номер и дата на издаване/заверка на
картата за земеделски стопанин.

4. декларация от заявителя, а когато
заявител е юридическо лице – и от членовете на управителните му органи, че не
са осъждани за престъпление по чл. 242 – чл. 242а и/или по чл.
354а – чл. 354в от Наказателния кодекс; когато заявителят е гражданин или е
регистриран в друга държава, се прилага легализиран превод на документ за
съдебния му статус;

5. нотариално заверено пълномощно, когато документите се подават от упълномощено лице.

Издаване и отнемане на разрешение

В тримесечен срок от подаване на заявлението, министърът на земеделието, храните и горите издава или отказва да издаде разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис). Това разрешение се издава за срок от три години и може да бъде отнето при определените в Наредба № 1 от 2018 г. условия. Отнемането става, когато заявителят:

1. си е послужил с неверни данни при
подаване на заявлението за издаване на разрешение;

2. не е представил документите по чл.
9, ал. 1 в сроковете от същата разпоредба или представените документи не
отговарят на нормативно установените изисквания;

3. е осъден с влязла в сила присъда за
престъпление по чл. 242 – чл. 242а и/или по чл. 354а – чл. 354в
от Наказателния кодекс или аналогично престъпление съгласно
законодателството на друга държава;

4. извършва дейност в нарушение на Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и на тази наредба;

5. не е подал заявление до Изпълнителната
агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол за вземане на проби от всяко
засяване за определяне съдържанието на тетрахидронабинол.

______________________________________________________________

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява висококвалифицирана правна помощ и съдействие при издаване на разрешения за отглеждане на коноп.

За контакт: 
гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com