Нарушаване на карантина
Извънредно положение, Наказателно право

Нарушаване на карантина. Актуални проблеми и практика

Пандемията от COVID – 19 постави отговорните държавни органи пред някои много сериозни правни предизвикателства. Бързо променящата се епидемична обстановка изисква бързи решения, а българската практика показа, че в повечето случаи тези решения са неефективни и неефикасни. 

Още в самото начало на пандемията, властите започнаха да заплашват със затвор гражданите при осъществяване на спекула с цените, разпространение на заблуждаващо тревожна информация за COVID – 19 и за нарушаване на карантина.  

По отношение на първите две деяния не възникнаха никакви затруднения и единственото известно наказателно производство, което беше образувано, приключи с окончателна оправдателна присъда. Що се отнася, обаче, до въпроса за нарушаване на карантина, проблемите, свързани с него поляризираха научната общност и правните практици в две напълно противоположни мнения. 

Когато говорим за нарушаване на задължителна изолация на болен от COVID – 19, необходимостта от ангажиране на наказателна отговорност е безспорна, тъй като обществената опасност на това деяние е изключително висока.  

Доста по – спорно стои въпросът, обаче, когато става дума за нарушаване на карантина от страна на контактен на болен от COVID – 19 или от човек, пристигащ в страната от друга държава. 

И тъй като правната уредба в сферата беше в известна степен усъвършенствана след 13.05.2020 г., а голяма част от образуваните наказателни производства от преди този период са все още висящи или наскоро приключили, ще разгледаме съдебната практика, касаеща случаите на нарушаване на карантина преди 13.05.2020 г., както и тези след дата, вкл. и към настоящия момент.  

Нарушаване на карантина преди 13.05.2020 г.

В периода между 13.03.2020 г. и 13.05.2020 г. Законът за здравето не предвиждаше възможност за поставяне, нито под задължителна изолация на болни от COVID-19, нито под карантина на контактни и пристигащи от други държави. Въпреки това, обаче, се предвиждаше правомощие за министъра на здравеопазването, при заплаха за здравето на гражданите, да разпореди задължителна изолация на болни, заразносители, контактни и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави. Задължителната изолация, според закона следваше да се извършва със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация. 

Едновременно с това, в заповед на министъра на здравеопазването се предвиждаше образец на предписание за поставяне под карантина, което се издаваше от „органите на граничния здравен контрол“, т.е. от инспектори в регионалните здравни инспекции. 

Именно липсата на законова уредба и предвиждането на форма на лишаване от свобода в общ административен акт доведе до огромно количество противоречива съдебна практика по наказателни дела в този период. Една голяма част от тези наказателни дела приключиха със споразумения между прокуратурата, подсъдимия и защитника му. 

Първи, районният съд в гр. Дупница последователно отказа да одобрява такива споразумения, тъй като правилно прие, че те противоречат на закона и морала. Това е така, поради няколко причини:

На първо място, всички предписания за поставяне под карантина, издадени в този период от инспектори от регионалните здравни инспекции са нищожни, поради липса на законова уредба. 

[Любопитно] По делата за нарушаване на карантина, някои съдебни състави приеха, че наказателният съд има правомощие да се произнесе инцидентно по законосъобразността на предписанието. Други смятаха, че могат да се произнесат единствено по въпроса за нищожността, а трети приеха консервативния подход, според който наказателният съд изобщо няма правомощия да разглежда въпроса относно който и да било аспект на законосъобразността на предписанията. Всъщност, правилният подход е първият, тъй като не може да се приеме, че е извършено престъпление, когато е нарушена нищожна или незаконосъобразна наредба, правило или мярка, предназначена да предотврати или ограничи разпространението на заразна болест по хората. 

На второ място, нито в закона, нито в заповедите на министъра на здравеопазването имаше дефиниция какво точно представлява карантината. Някои съдилища правилно приеха, че при липсата на такава дефиниция, не може да се приеме, че подсъдимият за нарушаване на карантина, знае какви мерки е длъжен да спазва. Други пък обосноваха осъдителните си присъди с това, че понятието „карантина“ следвало да се разбира в общоупотребимия му смисъл. Това становище, обаче, противоречи на принципите на наказателното право и процес за законоустановеност на престъплението. Съответно, тези осъдителни присъди противоречат на закона. 

На трето място, самите заповеди на министъра на здравеопазването, с които се предвиждаше задължителна карантина бяха незаконосъобразни, поради това, че по недопустим начин дописваха закона – нещо, което не може да се случи с акт на орган на изпълнителната власт, който не притежава законодателна инициатива. 

Накрая, по нито едно от тези дела не може да се докаже по несъмнен начин, че подсъдимото лице е било уведомено за задължението си да не напуска дома си, тъй като в самото предписание такива разпореждания няма. От своя страна, здравните инспектори няма как с достатъчна сигурност да потвърдят, че са изяснили това задължение на конкретния подсъдим. Освен това, голяма част от предписанията се оказа, че са били връчвани от неустановени охранители и дори хигиенисти по летищата, а не от самите здравни инспектори.  

ВАЖНО!!! По сключените споразумения е възможно възобновяване на наказателното дело в 6-месечен срок от постановяването на съдебния акт, с който то е одобрено. 

Нарушаване на карантина след 13.05.2020 г.

По малко по – различен начин стои въпроса за наказателната отговорност за нарушаване на карантина след 13.05.2020 г. Считано от следващия ден влязоха в сила няколко съществени корекции в Закона за здравето. 

Така, предвиди се поставяне под карантина с предписание, издадено от директор на РЗИ и „оправомощено“ от него лице, както и се даде (доста неясна) дефиниция на понятията „карантина“ и  „изолация“. Предвиди се също така и административно наказание за нарушаване на карантина във вид на глоба в размер на 5000 лв. 

Към настоящия момент сравнително малко от образуваните наказателни дела са приключили с присъда, от която и да е инстанция, тъй като поначало наказателният процес продължава относително дълго във времето. 

Сред мотивите на съдилищата за оправдаване на подсъдими за нарушаване на карантина в този период се забелязва един основен аргумент и той е свързан с липсата на каквато и да било обществена опасност на нарушаването на карантина от лице, пристигнало на територията на страната от друга държава и за което липсва основание да се смята, че е болно от COVID – 19 или носи заразата в себе си.  

Други наказателни състави приемат, че макар и обществената опасност в тези случаи да е ниска, то такава все пак съществува. Поради това, прекратяват наказателните производства и изпращат материалите по делото за налагане на административно наказание по реда на Закона за здравето, което е в размер на 5000 лв. 

Именно, обаче, едновременното предвиждане на наказателна и на административнонаказателна отговорност доведе до множество проблеми и неясноти, като доведе до създаване на противоречива съдебна практика по подобни случаи. Така, някои прокурори и наказателни съдебни състави приемат, че при нарушаване на карантина е налице престъпление, други – че е налице административно нарушение, а трети – че изобщо липсва както престъпление, така и нарушение. 

Всъщност, предвиждането на два отделни вида отговорност за едно и също деяние противоречи на стандартите на Европейския съюз, както и на международните стандарти за яснота, предвидимост и достъпност на законовите разпоредби. Този подход противоречи и на основния принцип на наказателното право за законоустановеност на нарушенията и наказанията.  

Следва да се отбележи, че според последователната практика на Европейския съд по правата на човека, „стандартът за законност изисква всички закони да бъдат достатъчно точни, за да се избегне всякакъв риск от произвол и да се позволи на гражданите, ако е необходимо с подходящ съвет да предвидят – до разумна степен предвид обстоятелствата по делото – последиците, до които може да доведе дадено действие“.  

В тази връзка, при съществуващата след 13.05.2020 г. правна уредба на въпросите, свързани с нарушаване на карантина, стандартът за законност не е спазен. Именно, поради тази причина, доколкото поставените под карантина граждани не могат в никаква степен да предвидят последиците от нарушаването ѝ, то само, поради неспазване на стандарта за законност следва присъдите да бъдат оправдателни. 

В заключение

В наказателното и административнонаказателното право, спазването на стандарта за законност, както и на принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания е изключително важно, тъй като именно те формират основната защита срещу държавен произвол. 

Ето защо, при повдигане на обвинение за нарушаване на карантина и/или предаването на обвиняемия на съд, както и при издаване на наказателно постановление за такова деяние, необходимо е своевременно да се организира защитата на подсъдимия/наказания първо, за да се избегне налагането на явно несправедливо наказание и второ, за да се препятства продължаващото създаване на противоречива съдебна практика.   

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на поставените под карантина и средствата им за защита при незаконосъобразни действия на служители на регионална здравна инспекция, можете да намерите в секциите „Извънредно положение“ и „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на специализирана правна помощ по наказателни дела за нарушаване на карантина. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

 

Извънредно положение, Наказателно право

Фалшив сертификат за ваксиниране срещу COVID – 19. Последици

Постепенното облекчаване на повечето рестриктивни мерки в полза на притежателите на цифров COVID сертификат на ЕС доведе до повишаване на търсенето на тези документи, но на т. нар. „черен пазар“ чрез получаване на фалшив сертификат за отрицателен резултат от проведено изследване или за извършена ваксинация. Една част от причините се корени във все още скъпите тестове, срещу които може да се получи такъв документ, а друга част – в антивакс настроенията. 

Още в началото на м. юни 2021 г. германската полиция сформира специални екипи, които да отговарят за борбата с разрастващата се търговия с фалшиви сертификати за ваксиниране срещу COVID – 19. В началото на м. юли 2021 г., пък бяха установени данни за продажба на такива сертификати в т.нар. „тъмна мрежа“. В зависимост от държавата на предлагане, цените на сертификатите започват от 20 €, когато с тях се удостоверява отрицателен резултат от тест и достигат до 100 – 150 €, когато с тях се удостоверява извършена ваксинация. 

Предвид мащабите на темата, в днешната статия ще разгледаме накратко наказателноправния аспект на издаването и използването на фалшив сертификат за ваксиниране срещу COVID-19. 

Предлагане на фалшив сертификат за ваксиниране с квалификация "измама"

В практиката се среща възможността за предлагане (напр. чрез обява в интернет) издаването на фалшив сертификат за ваксиниране срещу COVID – 19 в замяна на заплащане на определена сума пари. В обичайния случай жертвата плаща поисканата сума, но не получава сертификат. 

При тези обстоятелства квалифицирането на деянието е сравнително безпроблемно – налице е класическа измама, която се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. В зависимост от това дали предлагащият се е представил за длъжностно лице, той самият е такова лице или има предварителен сговор между две и повече лица, наказанието може да достигне до осем години лишаване от свобода. 

Издаване на фалшив сертификат за ваксиниране, въз основа на информация, въведена от лекар

По доста по – сложен начин стоят нещата, когато бъде издаден фалшив сертификат за ваксиниране без реално да бъде поставена ваксина. 

Накратко, механизмът за издаване на цифров COVID сертификат на ЕС, удостоверяващ завършена ваксинационна схема, е следният:

1. Попълва се и се подписва форма за предоставяне на информирано съгласие от пациента, спрямо когото ще се приложи ваксината.

2. Поставя се ваксина.
Завършването на ваксинационната схема става с поставянето на втората доза при двудозовите ваксини и поставянето на единствена доза при еднодозовите ваксини.  

3. Лекарят въвежда необходимата информация в Националната здравно – информационна система, която автоматично генерира сертификат въз основа на тази информация. 

В някои лечебни заведения, правомощия за въвеждане на тази информация имат техните ръководители, а в други такова правомощие имат и лекарите, които не изпълняват ръководни функции. 

Фалшив сертификат, издаден въз основа на информация, въведена от ръководител на лечебното заведение

Лекарите, упражняващи ръководни функции, са длъжностни лица по смисъла на закона. В някои лечебни заведения именно ръководителите на лечебните заведения, в това си качество, имат правомощие да въвеждат информация относно поставена ваксина. 

Както беше посочено по – горе, при цифровите COVID сертификати на ЕС не е налице същинско „издаване“, а единствено въвеждане на информация, въз основа на която сертификатът се генерира автоматично. Именно, поради тази причина, според мен въвеждането на невярна информация за осъществено ваксиниране без реално поставяне на ваксина, не може да се квалифицира като документно престъпление, извършено от длъжностно лице. 

В случая, следва да се приеме, че е налице класическо престъпление по служба, извършено чрез нарушаване на служебни задължения с цел набавяне на имотна облага, от което могат да възникнат немаловажни последици.  Наказанието в този случай е лишаване от свобода до пет години, като законът предвижда възможност за лишаване от право за упражняване на лекарска професия. 

Фалшив сертификат, издаден въз основа на информация, въведена от "редови" лекар

В повечето лечебни заведения, със заповед на техния ръководител, са определени лекари, които не упражняват ръководни функции, да извършват ваксинация. Тези лекари не са длъжностни лица по смисъла на закона. Механизмът на издаване на цифров COVID сертификат на ЕС, удостоверяващ извършена ваксинация, остава същият, съответно не е налице същинско „издаване“ на този документ. 

В случая, при въвеждане на информация за завършена ваксинационна схема без това реално да се е случило, ще бъде налице невярно документиране чрез снабдяване на пациента с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му. Това деяние се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. 

Подправка на издаден сертификат, удостоверяващ извършено ваксиниране

Снабдяването с фалшив сертификат за ваксиниране чрез подправка на съдържанието на вече издаден такъв истински документ (напр. въвеждане на чуждо име) е много малко вероятно да възникне като практическа хипотеза.

Основната причина за това е, че всеки цифров COVID сертификат на ЕС съдържа уникален QR код, който при разчитане, показва пълната информация за конкретния сертификат, в т.ч. имената на пациента, датите на ваксиниране и вида на поставената ваксина. Според представители на „Информационно обслужване“ АД този QR код не е възможно да бъде фалшифициран, т.е. установяването на подправката ще бъде относително елементарно, а извършването на престъплението в този вид – доста наивно. 

Въпреки това, обаче, ако все пак бъде извършено в този вид, деянието се наказва с лишаване от свобода до три години.  

Използване на фалшив сертификат за ваксиниране

Важно е да се знае, че съзнателното използване на документ с невярно съдържание, каквото би представлявало представянето на фалшив сертификат за ваксиниране пред, например, граничните власти, също съставлява престъпление. 

„Съзнателно“ използване е налице тогава, когато притежателят на фалшив сертификат знае, че в него са отразени неверни данни за здравословното му състояние. 

Наказанието е този случай ще бъде лишаване от свобода до две години или пробация. 

Престъпление ще е налице и тогава, когато пациент предлага имотна облага на ръководител на лечебно заведение или на лекар, който не упражнява ръководни функции, за да му бъде генериран сертификат за извършена ваксинация, без реално поставяне на ваксина. 

Проблемът с реалното ангажиране на наказателна отговорност

На пръв поглед изглежда, че реализирането на наказателна отговорност за въвеждането на невярна информация и използването на генерирания въз основа на тази информация фалшив сертификат, подлежи на безусловно наказване. 

В практиката, обаче, за да се постигне осъдителна присъда, необходимо е да се съберат достатъчно убедителни данни, че конкретно лице е извършило конкретно престъпление. В коментирания случай, ключов момент за ангажирането на наказателна отговорност ще бъде доказването на обстоятелството, че реално ваксина не е поставена.  

Единствената косвена индикация при възникнало съмнение за извършването на подобно деяние, ще бъде резултатът от потенциален тест за формирани антитела. Казвам „косвена“, тъй като липсата на антитела може да е налице и поради невъзможност на конкретния пациент да формира такива.

От друга страна, спорният характер на деянията и на техните субекти в изключителна степен затруднява правната им квалификация, което може да доведе до повдигане на неправилно квалифицирани наказателни обвинения. 

В заключение

Въвеждането на невярна информация за извършена ваксинация, въз основа на която се генерира фалшив сертификат и използването на такъв сертификат, разкриват изключително висока степен на обществена опасност. 

Това е така, най – малко, поради две причини. 

Първата причина се разкрива в това, че един субект, за който няма реални данни относно липсата на заболяване или за наличието на приложен медикамент, който в значителна степен го предпазва от заразяване, сам по себе си представлява опасност за общественото здраве. 

Втората причина е, че за да бъде въведена информация за завършена ваксинационна схема без реално поставяне на ваксина, двете дози при двудозовите ваксини и единствената доза при еднодозовите ваксини, се изхвърлят, като по този начин се причиняват финансови щети на държавата, доколкото именно с публични средства се закупуват ваксините. Макар и към момента цената за една доза да се пази официално в тайна, по информация на Suddeutsche Zeitung, NDR и WDR, тя е 15,50 евро (за ваксината на Pfizer/BioNTech). 

Макар и на пръв поглед сумата да не е голяма, предполагаемата материална щета за публичните средства за всеки фалшив сертификат, генериран въз основа на информация за поставена двудозова ваксина, ще струва на данъкоплатеца около 31 евро или 60,63 лв. 

В тази връзка, изключително важно е да се преодолее възможността за издаване и използване на фалшиви сертификати за ваксиниране или тестване. Това може да се постигне, на първо място, чрез въвеждане на безплатни тестове и широка разяснителна кампания относно ползите и потенциалните вреди от ваксините. 

Едва на второ място, пресичането на този вид деяния може да се постигне чрез приложението на принципа за генерална превенция, осъществена въз основа ефективно разследване и успешно осъждане на извършителите. 

__________________________________________________________________

Репортажът на БНТ относно предлагането на фалшиви сертификати в интернет с коментар на специалиста по наказателно право и права на човека адв. Силвия Петкова, можете да откриете тук: „Специално: Предлагат фалшиви сертификати за ваксинация в интернет“

Още интересни теми, свързани с реализиране на наказателна отговорност в условията на пандемията от COVID – 19, можете да откриете в секциите „Наказателно право“ и „Извънредно положение“

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага специализирана правна помощ по наказателни дела по повдигнати обвинения за извършени престъпления. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Извънредно положение

Имунизационен паспорт и свободно движение. Има ли ограничения?

Въвеждането на имунизационен паспорт като изискване за пътуване в рамките на Европейския съюз доведе до множество притеснения, че с него се ограничава свободата на движение и се поставя изискване за задължително ваксиниране срещу COVID – 19. 

Ето защо ще разгледаме въпроса какво представлява имунизационния паспорт, какви данни съдържа и въвежда ли някакви задължения и ограничения извън обявените. 

Какво представлява въведения имунизационен паспорт и какви данни съдържа?

Наименованието на т.нар. имунизационен паспорт, всъщност е „цифров сертификат на ЕС за COVID„.

Сертификатът може да бъде издаден в цифров формат и/или на хартия и съдържа QR код, който препраща към Националната здравно – информационна система. 

Важно е да се отбележи, че издаването на т. нар. имунизационнен паспорт е напълно безплатно, а самият сертификат е двуезичен – на езика на съответната държава и на английски. Той е валиден във всички страни на Европейския съюз. 

Българският сертификат на ЕС за COVID се издава от Министерството на здравеопазването, като към настоящия момент той е одобрен от Европейската комисия, а издаването му започна още от 1 юни. 

Въведеният имунизационен паспорт съдържа един от трите вида данни:
1. че притежателят му е ваксиниран срещу COVID – 19;
2. че притежателят му е преболедувал COVID – 19 или
3. че притежателят му е получил отрицателен резултат от тест за COVID – 19. 

По отношение на притесненията относно защитата на данните на притежателите на този сертификат, те са неоснователни. Освен горепосочените данни, той съдържа основна информация за притежателя си, а именно:
1. име;
2. дата на раждане;
3. дата на издаване на сертификата;
4. информация за ваксината/теста/преболедуването;
5. уникален идентификатор на сертификата. 

Държавите членки, които притежателят на сертификата е посетил, нямат право да запазват посочената информация, а за целите на контрола ще се проверява единствено неговите валидност и издател. 

Не се предвижда сертификатът да съдържа други данни за притежателя му, в т.ч. и данни за здравословното му състояние. 

В случай че сертификатът съдържа информация, различна от горепосочената, отговорност ще носи съответната държава – издател на европейски имунизационен паспорт. 

Издаването на такъв сертификат по отношение на конкретен гражданин не е задължително. Той ще се издава само в случай на пътуване в рамките на Европейския съюз. 

Издаването на сертификата ще започне от 1 юни 2021 г., а от 1 юли 2021 г. ще бъде задължителен при пътуване. 

 

Български образец на цифров сертификат на ЕС за COVID

Имунизационен паспорт и свободно движение. Има ли ограничения? 1

Може ли европейският имунизационен паспорт да доведе до ограничаване на свободата на движение?

Отговорът на този въпрос е отрицателен. Точно обратното. Целта на европейския имунизационен паспорт е да улесни свободното движение в рамките на Европейския съюз, като въведе единен стандарт в изискванията за пътуване, който да бъде приложим за всички държави членки. По този начин се преодолява проблема с различното третиране на гражданите в различните държави членки, като неговата основна цел е координираното премахване на въведените в настоящия момент ограничения. 

Сред една от важните роли, които ще играе европейският имунизационен паспорт е изискването държавите членки на ЕС да се въздържат от въвеждане на допълнителни ограничения на свободното движение за притежателите му (напр. поставяне под карантина), освен ако те не са необходими и пропорционални с оглед опазването на общественото здраве.

В случай на поява на нови варианти на COVID – 19, които биха могли да доведат до възникване на необходимост от въвеждане на допълнителни ограничения, съответната държава членка ще има задължение да уведоми както Европейската комисия, така и останалите държави от ЕС. Тя ще трябва, също така, да обоснове решението си, в случай че прецени да въведе допълнителни ограничения за притежателите на цифров сертификат на ЕС за COVID. 

Въвежда ли европейският имунизационен паспорт изискване за задължително ваксиниране?

Отговорът на този въпрос също е отрицателен. Това е така, поради факта, че цифровият сертификат на ЕС за COVID се издава не само при завършен ваксинационен цикъл, но и при преболедуване и при получаване на отрицателен резултат от тест за COVID. 

Тоест, в случай че конкретният гражданин не е преболедувал COVID – 19 и не желае да се ваксинира срещу заболяването, той може да представи отрицателен резултат от тест и отново ще получи цифров сертификат на ЕС за COVID и ще може да пътува свободно в границите на ЕС. 

Към настоящия момент единственото притеснение е, че непреболедувалите и неваксинираните, ако желаят да пътуват, в повечето държави ще трябва да си направят тест за своя сметка. От финансова гледна точка, това би могло да представлява пречка за пътуване, доколкото европейският имунизационен паспорт не се използва единствено за целите на туризма, но се използва и от граждани, които пътуват по работа, живущи в гранични райони или трайно полагащи труд на територията на друга държава членка. 

Именно, поради тази причина, Европейският парламент настоява на гражданите да бъде предоставена възможност за достъпни и безплатни тестове за целите на цифровия сертификат на ЕС за COVID. Подобно решение би довело до цялостно равно третиране на всички граждани и възстановяване в пълна степен на свободното движение в рамките на Съюза. 

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на човека и ограниченията във връзка с COVID – 19 можете да намерите в секцията „Извънредно положение“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при нарушаване на основни човешки права съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Извънредно положение, Права на човека

Отворено писмо до Омбудсмана, Президента, Председателя на ВКС и Председателя на ВАС

Отворено писмо до Омбудсмана на Република България, Президента на Република България и Председателите на ВКС и ВАС.

Народното събрание прие изменения в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците, като разпореди, че поставените под задължителна карантина и задължителна изолация граждани, могат да гласуват на предстоящите парламентарни избори 2021 г. с подвижна избирателна кутия, ако подадат заявление за това не по – късно от три дни преди изборния ден.

По този начин, обаче, законодателят практически изключи възможността за гласуване на избирателите, които са поставени под задължителна карантина и задължителна изолация в периода 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г. 

Предвид факта, че избирателното право е едно от основните политически права на гражданите и е уредено като такова в Конституцията на Република България и Европейската конвенция за защита правата на човека, така предвиденото ограничение представлява лишаване от граждански права и на тази основа е противоконституционно. 

Съгласно българското право, компетентен да прогласи противоконституционност на законова разпоредба е Конституционният съд на Република България. Той, обаче, не може да бъде сезиран от граждани или граждански организации. Инициативата за разглеждане на искане за обявяване на противоконституционност на законова разпоредба имат най – малко една пета от народните представители, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, омбудсманът и Висшия адвокатски съвет. 

Поради това, председателят на Фондация „Мониторинг на политики и нормотворчество“ и специалист по наказателно право и права на човека адв. Силвия Петкова, изготви отворено писмо до Омбудсмана на Република България г-жа Диана Ковачева, Президента на Република България г-н Румен Радев, Председателя на Върховния касационен съд г-н Лозан Панов и Председателя на Върховния административен съд г-н Георги Чолаков. 

В изготвеното отворено писмо, адв. Силвия Петкова представя подробни правни аргументи по отношение на противоконституционността на практическото ограничение за гласуване на поставените под задължителна карантина и задължителна изолация граждани и моли омбудсмана, президента и председателите на ВКС и ВАС да упражнят конституционно определените си правомощия да сезират Конституционния съд. 

Текстът на изготвеното отворено писмо ще намерите по – долу. 

Отворено писмо до Омбудсмана на Република България г-жа Диана Ковачева, Президента на Република България г-н Румен Радев, Председателя на Върховния касационен съд г-н Лозан Панов и Председателя на Върховния административен съд г-н Георги Чолаков

Уважаема г-жо Ковачева,
Уважаеми г-н Радев,
Уважаеми г-н Панов,
Уважаеми г-н Чолаков,

Моля да упражните конституционно определените си правомощия, съгласно чл. 150, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България, като сезирате Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на чл. 28, ал. 3, изр. второ от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП).

Съображенията ми са следните:

Съгласно чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДВИППП, избирателите, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация съгласно Закона за здравето, гласуват с подвижни избирателни кутии при спазване на всички противоепидемични мерки, като срокът за подаване на заявленията за гласуване с подвижна избирателна кутия е не по – късно от три дни преди изборния ден. 

На Централната избирателна комисия (ЦИК), с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗМДВИППП, е възложено с решение да определи организацията на изборите и гласуването на избирателите, вкл. и на тези, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация.

От своя страна, ЦИК, със свое решение № 2159-НС от 2 март 2021 г. е определила, че заявленията за гласуване следва да бъдат подадени в периода от 24 март 2021 г. до 31 март 2021 г.

По този начин се оказва, че гражданите, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация в периода от 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г., ще бъдат лишени напълно от възможността да гласуват.

По данни за броя на заразените с COVID – 19, за периода 01.03. – 10.03.2021 г., средно те са 2 254 души. Посочената категория граждани, които са установени случаи на COVID – 19, задължително се поставят под домашна или болнична изолация съгласно чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето.

Съгласно т. 2 от Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020 г. на министъра на здравеопазването задължителната изолация и лечение на потвърден случай на COVID – 19 в домашни условия е за срок от 14 дни.

Съгласно т. 5 от същата заповед, настанените за лечение в болнично заведение потвърдени случаи на COVID – 19 се изписват след преценка на лекуващия лекар на състоянието на пациента.

Съгласно т. 13 от същата заповед на задължителна карантина в домашни условия за срок от 10 дни подлежат всички близки контактни на потвърден случай на COVID – 19.

От друга страна, съгласно раздел I, т. 8 от Заповед № РД-01-105 от 16.02.2021 г. на министъра на здравеопазването, българските граждани и техните семейства, които пристигат на територията на Република България от друга държава и които не представят отрицателен резултат от PCR тест, проведен до 72 часа преди влизането в страната, се поставят под карантина за срок от 10 дни. 

Следва да се отбележи, че официална статистика се води единствено за гражданите, които са дали положителен тест за COVID – 19. Такава статистика, обаче не се води по отношение на гражданите, които са близки контактни на потвърден случай на COVID – 19, както и по отношение на гражданите, влезли на територията на страната без да са представили отрицателен резултат от PCR тест, проведен до 72 часа преди влизането в страната.

Във връзка с гореизложеното и ако се приеме, че до изборния ден ще се запази тенденцията за разпространение на COVID – 19 у нас, за периода от 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г. ще бъдат около 9 016 души. Предвид данните относно по – малкия брой заболели деца, голяма част от посочения брой граждани ще бъдат носители на активно избирателно право, от чието упражняване ще бъдат лишени въз основа на разпоредбата на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДВИППП. 

Предвид липсата на съответна статистика не може да се прогнозира броя на поставените под карантина граждани, които са близки контактни на потвърден случай на COVID – 19 или които са пристигнали на територията на страната без да представят отрицателен резултат от PCR тест. Следва да се има предвид, че въз основа на разпоредбата на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДВИППП, последните две категории избиратели, поставени под карантина за периода от 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г. също ще бъдат напълно лишени от възможността да упражнят своето активно избирателно право.

Правото на свободни избори е предмет на уредба на чл. 10 и чл. 42 от Конституцията на Република България и чл. 3 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ).

В своята практика Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) приема, че правото на свободни избори може да бъде предмет на някои ограничения, но тези ограничения не могат да водят до забрана определени групи граждани да участват в политическия живот на страната си, особено когато това участие се изразява в избор на нейния законодателен орган. В този смисъл са, например, решенията на ЕСПЧ по делата Азиз срещу Кипър, 2004, § 28 и Танасе срещу Молдова [ГК], 2010, § 158. 

Също така, разглеждайки случаи на пълно лишаване от активно избирателно право, ЕСПЧ последователно е отбелязвал, че за да бъде подобен подход съвместим с принципите на ЕКЗПЧ, той трябва не само да преследва законна цел, но също така трябва да бъде подложен на строга преценка за пропорционалност. Това е така, тъй като лишаването от активно избирателно право се разглежда от ЕСПЧ като форма на загуба на граждански права.

Тук е моментът да се отбележи, че гражданите, които са поставени под задължителна карантина или задължителна изолация, за целите на избирателното право следва да бъдат третирани като граждани, лишени от свободата си по смисъла на чл. 5, пар. 1, б. „е“ от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧ) [лишаване от свобода с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести].

Изключително богата е практиката на ЕСПЧ по отношение на лишаването от активно избирателно право на осъдени лица в рамките на наказателен процес. В тази връзка, при преценката относно предвиждането на възможност за ефективно упражняване на активното избирателно право на посочената категория граждани, по аналогия би могла се приложи практиката на ЕСПЧ по дела, свързани със спазване на правото на свободни избори на лишени от свобода, като се съобрази, че лишаването от свобода при поставяне под задължителна карантина или задължителна изолация не е свързано с изпълнение на наложено наказание или принудителна административна мярка.

В тази връзка следва да се спомене решението по делото Кулински и Събев срещу България (жалба № 63849/06), в което ЕСПЧ приема, че е налице нарушение на правото на свободни избори, поради това съществуващата обща забрана за гласуване на осъдени лица. В същото решение за пореден път, ЕСПЧ потвърждава общите положения, които да бъдат изследвани при преценката за съвместимостта на лишаването от активно избирателно право с принципите на ЕКЗПЧ.

Съобразно първото, установено от ЕСПЧ условие, следва да се прецени дали невъзможността за упражняване на активното избирателно право представлява намеса в правата на засегнатите граждани. В настоящия случай, определена група граждани, а именно поставените под задължителна карантина или задължителна изолация с начална дата в периода от 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г., фактически са лишени от възможността да упражнят активното си избирателно право по силата на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДПИППП и решение решение № 2159-НС от 2 март 2021 г. на ЦИК. Следователно, лишаването представлява намеса в правото им на глас, залегнало в чл. 3 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ.

Второто общо условие изисква преценка за оправдаването на лишаването от легитимна цел. В конкретния случай, лишаването от възможност за гласуване на граждани, поставени под задължителна карантина или задължителна изолация за периода от 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г., не разкрива никаква легитимна цел.

Последното общо условие при преценката за съвместимостта на лишаването от активно избирателно право с принципите на ЕКЗПЧ е пропорционалността с преследваните цели. Това условие, обаче, не може да бъде коментирано, предвид констатацията, че не са налице легитимни цели, които да се преследват с въпросното ограничение.

С оглед гореизложеното се достига до извода, че разпоредбата на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДПИППП противоречи на чл. 3 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ, поради което на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България теоретично би следвало да се прилага ЕКЗПЧ. Това, практически, не е възможно, предвид липсата на съответна организация за провеждане на изборите, съобразена с международните стандарти.

От друга страна, Конституционният съд на Република България е имал възможност да се произнесе по въпросите, свързани с лишаване от активно избирателно право с Решение № 3 от 23 февруари 2017 г. по конституционно дело № 11 от 2016 г. В посоченото решение Конституционният съд на Република България обръща внимание на следното:

„В чл. 42, ал. 1 от Конституцията изчерпателно са посочени условията за придобиване на избирателно право, а именно гражданинът да е навършил 18 години, да не е поставен под запрещение и да не изтърпява наказание лишаване от свобода. Други ограничения за придобиване на избирателното право Конституцията не предвижда и не допуска. За да гласува, пълнолетният и дееспособен гражданин трябва да бъде включен в избирателен списък. Включването в избирателния списък не поражда избирателното право, което съществува ex constitutione, но легитимира гражданина като избирател и се явява задължително условие, за да може да упражни правото си на глас. Без включване в избирателния списък гражданинът не може да упражни избирателното си право“.

С коментираната разпоредба на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДПИППП се предвижда времево ограничение за заявяване на вписване в избирателния списък за гласуване с подвижна избирателна кутия. Ако гражданинът, поставен под задължителна карантина или задължителна изолация не бъде включен в този списък, на практика за него остава невъзможно да упражни своето активно избирателно право, доколкото при поставяне под карантина или изолация, на лицето се забранява напускането на дома или мястото за настаняване под страх от наказателна отговорност, изразяваща се в лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петнадесет хиляди лева. 

Тази уредба представлява препятствие, което се оказва непреодолимо и води до фактическо лишаване от избирателни права на част от избирателното тяло. Посочените негативни последици са лишени от конституционно основание, поради което следва да се приеме, че оспорената разпоредба влиза в противоречие с чл. 42, ал. 1 от Конституцията.

Съгласно цитираното решение на Конституционния съд, „Конституционният законодател с разпоредбата на чл. 42, ал. 1 е установил условията (позитивни и негативни правни предпоставки) за придобиване на избирателното право. С друга норма от същия порядък не е предвидил възможност със закон да бъдат уредени други предпоставки за придобиване или ограничаване на избирателното право.

Такова правомощие не може да се изведе и от разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от Конституцията, според която със закон може да се уреди само организацията и редът за произвеждане на избори и референдум – дейност, която представлява администриране и организация на изборния процес с цел да се осигури свободно и безпрепятствено във всяко отношение упражняване на избирателното право на всеки гражданин и не допуска създаване на ограничения (извън установените на конституционно ниво) за неговото упражняване“. Фактическата невъзможност за гласуване на гражданите, поставени под карантина или изолация в периода 1 април 2021 г. до 4 април 2021 г. представлява ограничение на всеобщото избирателно право.

Накрая, следва да се отбележи и факта, че разпоредбата на чл. 28, ал. 3, изр. второ от ЗМДПИППП влиза в противоречие и с принципа на правовата държава, установен с чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

_______________________________________________________

Още интересни теми, свързани с нарушаване на правата на гражданите и защита срещу такива нарушения, можете да намерите в секциите „Извънредно положение“ и „Права на човека“

Извънредно положение, Права на човека

Ваксинационна дискриминация при пътуване. Възможно ли е?

Ограничения за неваксинираните или привилегии за ваксинираните? Задава ли се ера на ваксинационна дискриминация при пътуване? Това е основният въпрос, който вълнува обществото, откакто се заговори за възможността да бъдат въведени „паспорти за ваксинация“, ограничаващи възможностите за пътуване на неваксинираните срещу COVID – 19 граждани.

Въпросът за това представляват ли задължителните ваксини неоправдано засягане на личния и семеен живот под формата на нарушение на неприкосновеността на физическия интегритет на индивида, както и осъществява ли се ваксинационна дискриминация при въвеждане на ограничения за хора, на които не са поставени задължителни ваксини, е бил предмет както на практиката на Европейския съд по правата на човека, така и на Върховния административен съд.

Когато се говори за опасни инфекциозни заболявания принципното мнение на съдебната практика е, че нито е налице непропорционално засягане на физическия интегритет на индивида, нито е налице дискриминация при въвеждане на определени ограничения за неваксинирани лица (напр. ограниченията за посещение на детска градина от деца, на които не са поставени задължителни ваксини). Що се отнася до утвърдените задължителни ваксини, приложими на територията на страната към момента, тази практика е безспорно правилна и обоснована.

Представлява ли идеята за въвеждане на европейски имунизационен паспорт привилегия или ограничение, изразяващо се във ваксинационна дискриминация?

Отговорът на този въпрос би бил изключително лесен, ако одобрените за употреба на този етап ваксини срещу COVID – 19 не се намираха практически в трета фаза на клинично изпитване и определено би бил в подкрепа на тезата, че въвеждането на ограничения за пътуване на неваксинирани лица се приближава в значителна степен до изискванията за необходимост и пропорционалност. И трите продукта, а именно „Комирнати“ (Пфайзер / Бионтех), Модерна и Оксфорд / Астра Зенека, са разрешени за употреба по схемата „разрешаване под условие“, като за всеки от тях се очакват допълнителни данни, а Европейската агенция по лекарствата ще извършва преглед на новата информация за тях поне веднъж годишно. 

Разгледани поотделно, трите ваксини към момента показват следните (неизчерпателно изброени) характеристики:

Употреба при тромбоцитопения и нарушения на кръвосъсирването:

Както при други интрамускулни инжекции ваксината трябва да се прилага внимателно при лица, получаващи антикоагулантна терапия или лица с тромбоцитопения или някакво нарушение на кръвосъсирването (като хемофилия), тъй като при тези лица могат да
възникнат кървене или образуване на синини след интрамускулно приложение.

Употреба при имунокомпрометирани лица

Ефикасността, безопасността и имуногенността на ваксината не са оценени при имунокомпрометирани лица, включително тези, получаващи имуносупресивна терапия. Ефикасността на Comirnaty може да е по-ниска при имуносупресирани лица.

Продължителност на защитата

Продължителността на защитата, предоставяна от ваксината, не е известна, тъй като тя все още се определя в текущи клинични проучвания. Както при всяка ваксина, ваксинацията с Comirnaty може да не защити всички ваксинирани. Лица може да не са напълно защитени до 7-мия ден след втората доза от ваксината за

Пфайзер, до 14-тия – за Модерна и до 15-тия -за Астра Зенека“ (вж. кратка характеристика на продуктите, всяка от които е достъпна на сайта на Министерството на здравеопазването).

По отношение на ваксината на Астра Зенека в публично достъпната кратка характеристика на продукта по отношение на ефективността е отбелязано, че ефикасността на ваксината е 62,6% при участници получили две препоръчителни дози с всякакъв интервал между приложените дози (вариращ от 3 до 23 седмици), а при участници с едно или повече съпътстващи заболявания ефикасността на ваксината е 58,3%, което е подобно на ефикасността на ваксината, наблюдавана в общата популация.

По отношение на проведените формални клинични проучвания, видно от публично достъпните листовки и кратки характеристики на трите одобрени за използване на територията на Европейския съюз ваксини:

– от проучването на Комирнати (Пфайзер / Бионтех) във втора и трета фаза са изключени участници, които са имунокомпрометирани, и участници с предишна клинична или микробиологична диагноза за COVID-19;

– от проучването на Модерна в трета фаза са изключени имунокомпрометирани лица или такива, получавали имуносупресори в рамките на последните 6 месеца, както и бременни или такива с известна анамнеза за инфекция със SARS-CoV-2;

– от проучването на Астра Зенека в трета фаза са изключени участници с тежко и/или неконтролирано сърдечносъдово, стомашно-чревно, чернодробно, бъбречно, ендокринно/метаболитно заболяване и неврологични заболявания, както и хора с тежка имуносупресия, бременни жени и участници с известна анамнеза за SARS-CoV-2 инфекция.

Възможна ли е ваксинационна дискриминация при нежелание за ваксиниране, при липса на достатъчно ваксини и при медицински противопоказания?

От публично достъпните кратки характеристики на одобрените за ползване на територията на Европейския съюз ваксини става ясно, че тяхното приложение може да доведе единствено до по –
лекото протичане
 на заболяването при заразяване, тъй като патогенът няма да бъде чужд за организма и той ще бъде „обучен“ да го разпознава и унищожава.

При наличието на горните данни и като се допълни факта, че към момента не са налице достатъчно дози от ваксините за всички европейски граждани, безусловното въвеждане на европейски имунизационен паспорт категорично ще представлява непропорционално ограничение на свободата на придвижване и ваксинационна дискриминация. 

Това е така, поради няколко причини. 

Първо, доколкото към момента е сигурна ефективността по отношение единствено на по – лекото протичане на заболяването, въвеждането на задължителна ваксинация при пътуване няма да бъде нито необходимо, нито пропорционално на преследваната цел за опазване на живота и здравето на другите.

Второ, предвид липсата на достатъчно данни за безопасното приложение на разрешените за употреба ваксини по отношение на хора, страдащи от тромбоцитопения и нарушения на кръвосъсирването, имунокомпротираните хора, бременните жени и жените, планиращи да станат майки, децата и младежите, както и възрастните хора, безусловните ограничения без да се вземат предвид изброените обективни признаци, също ще представлява непропорционално ограничение на свободата на придвижване и ваксинационна дискриминация.

Трето, оказва се, че ефективността на съществуващите ваксини спрямо новите щамове на COVID – 19 е под въпрос.

Четвърто, по отношение и на трите продукта съществува сравнително дълъг период за формиране на имунитет. Това ще означава, че при пътуване на ваксиниран с втора доза, когато се издава сертификат за ваксинация, три дни преди пътуване и неваксиниран, вероятността за заразяване и разпространение на заболяването изглежда близка, но възможностите за пътуване ще бъдат различни.

Така, ако ще се въвежда задължение за поставяне на ваксина срещу COVID – 19 с цел осигуряване на възможност за пътуване, което да е необходимо и пропорционално, ограничението следва да действа и за ваксинираните до изминаване на периода за формиране на защита, посочен в кратката характеристика на приложения продукт. 

Пето, следва да се зададе въпроса необходимо ли е и ако е, защо, да се поставя ваксина на преболедували COVID – 19, които имат антитела и повторното заразяване към момента е изключително рядко срещано.

Шесто, видно от публично достъпните кратки характеристики на всяка една от разрешените за употреба ваксини, продължителността на защитата е неизвестна. Това може да означава, че е необходимо последващо приложение през определен период от време по аналогия на грипната ваксина, която се поставя ежегодно. В този случай, ако първоначално ваксинираният е проявил някаква форма на нежелана лекарствена реакция, повторното приложение може да се окаже неподходящо, а едно потенциално ограничение – непропорционално и представляващо ваксинационна дискриминация.

Седмо, следва да се зададе въпроса дали при постигане на 70% имунизационно покритие ще бъде възможно отпадането на необходимостта от носене на маски, спазване на дистанция, периодична дезинфекция на ръце и повърхности и затваряне на определени категории бизнеси, както и по какъв начин ще се проследява поддържането на този процент при липса на данни за продължителността на придобитата чрез ваксина защита.

 

В заключение

Това са само някои от неизвестните по отношение на приложението на ваксините срещу COVID – 19, които поставят под съмнение въпроса за необходимостта и пропорционалността за въвеждането на ограничения за неваксинирани лица при пътуване и засилват усещането, че се допуска ваксинационна дискриминация.

В крайна сметка сред всички неизвестни едно е сигурно и това е, че ограничения действително са необходими. Всяко едно ограничение, обаче, особено, когато касае основни човешки права на гражданите като правото на свободно придвижване и неприкосновеността на физическия интегритет, както и опасността от въвеждане на ваксинационна дискриминация, следва да бъде достатъчно добре и подробно обмислено, като бъдат предвидени изключения при въвеждане на определени задължения, които засягат негативно тези права. 

Именно, поради тази причина, към настоящия момент липсва единодушие измежду европейските лидери следва ли да се въведе европейски имунизационен паспорт и при какви условия. Вероятно това решение и въпросите, възникващи покрай него, ще продължат да се обсъждат подробно в идните месеци. 

През това време остава отворен и въпросът защо светът продължава да се движи в коловоза на разработване на ваксина, а не на лекарство по аналогия на лекарството “Оселтамивир”, което беше създадено и широко използвано при епидемиите от птичи и свински грип през 2006 и 2009 г. 

__________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на гражданите по време на пандемията от COVID – 19, можете да намерите в секциите „Права на човека“ и „Извънредно положение“

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека, както и председател на Фондация „Мониторинг на политики и нормотворчество“. 

Текстът е изготвен по идея на правозащитната медия „Маргиналия“

Извънредно положение, Права на човека

Правото на свободни избори при поставяне под карантина

В Конституцията, както и в множество международни актове, по които Република България е страна, сред които са Европейската конвенция за защита правата на човека и Всеобщата декларация за правата на човекае уредено задължение на държавите да осигурят възможност за ефективно упражняване на едно от основните граждански права – право на свободни избори.

Пандемията от COVID – 19, обаче, постави националните законодателни органи пред сериозно изпитание по какъв начин да бъде гарантирано запазването на основите на демокрацията чрез обезпечаване упражняването на предвиденото право на свободни избори, като същевременно бъдат осигурени мерки за безопасността на живота и здравето на останалите участници във вота. 

Повечето държави, в които следваше да бъдат проведени избори през 2020 г. реагираха адекватно и своевременно, като предоставиха най – малко по една ефективна възможност за упражняване на това право от страна на поставените под карантина граждани. В САЩ, например, този въпрос започна да се обсъжда още в самото начало на световната пандемия. 

Още тогава стана ясно, че държавите, на които им предстои да проведат избори през 2021 г. имат достатъчно време и достатъчно чуждестранен опит, за да успеят своевременно да въведат необходимите законодателни изменения, с които да осигурят упражняването на изключително важното за демократичните системи право на свободни избори при условията на безпрецедентна за новата история на света здравна и политическа криза.   

Традиционно за обявената в Република България извънредна епидемична обстановка своевременна и адекватна реакция от страна на българските власти така и не настъпи. В последния момент бяха предвидени бланкетни изменения, които така и не намериха място в Изборния кодекс, а месец преди вота липсват ясни правила, по които се очаква да се осигури възможността за гласуване на поставените под карантина. По този начин осигуряването на възможността за ефективно упражняване на предвиденото право на свободни избори бе поставено под сериозно съмнение. 

Световният и европейски опит при осигуряването на право на свободни избори за поставени под карантина граждани

През 2020 г. бяха проведени избори на национално и местно ниво в множество държави, сред които Австралия, Индия, Черна гора, САЩ, Южна Корея, Испания (Баска автономна област и Галисия), Хърватия, Беларус, Чехия, Литва, Италия, Нова Зеландия, Северна Македония, Израел и др. 

При решаване на въпросите за осигуряване на възможност за ефективно упражняване на предвиденото право на свободни избори на поставените под карантина граждани се наблюдаваха най – общо пет различни подхода. 

Първият подход бе гласуването по пощата. Той беше възприет от Австралия, Индия, Черна гора, САЩ, Южна Корея и Испания (Баска автономна област и Галисия). Такава възможност за гласуване съществува далеч преди началото на пандемията от COVID – 19 в Германия, Швейцария, Австрия и Франция. Този подход, обаче, беше категорично отхвърлен от българските власти.  

Вторият подход беше използван в Хърватия и Испания (Баска автономна област и Галисия), като беше предвидена възможност за гласуване чрез пълномощник.  

Любопитен факт е, че Хърватия първоначално не планираше да осигури възможност за гласуване на заболелите от COVID – 19 под предтекст, че това би изложило на риск здравето на гражданите. В крайна сметка, това решение, освен че постави демокрацията в опасност, се оказа и противоконституционно. Именно, поради това, то беше отменено от Хърватския конституционен съд. Вследствие на тази отмяна, на гражданите, дали положителен резултат за заболяване от COVID – 19, беше предоставена възможност за гласуване чрез пълномощник.   

Третата възможност беше използвана на Бермудските острови чрез уредба на т.нар. „предварително гласуване“. 

В рамките на четвъртия подход беше предвидена възможност за гласуване от дома или от лечебното заведение, в което болният е настанен. Този начин на гласуване беше осигурен за карантинираните гласоподаватели в Беларус, Чехия, Литва, Италия, Нова Зеландия, Северна Македония, Суринам и Израел. 

В Северна Македония гласуването беше осигурено чрез използване на подвижни избирателни екипи, придружавани от лекар, оборудван с всички необходими лични предпазни средства. 

В Чехия пък, за изборите на 2 – 3 октомври 2020 г. беше осигурена възможност за машинно гласуване в специални избирателни секции без да е необходимо болният да излиза от автомобила си (по метода „drive-in“, използван от някои ресторанти за бързо хранене). Освен това, бяха създадени и специални избирателни секции, предназначени само за заразени с COVID – 19, както и бе осигурена възможност за гласуване от дома чрез посещение от подвижен избирателен екип.  

Последният подход, който бе възприет от Беларус, Чехия, Ямайка, Малайзия, Индия, Италия, Шри Ланка, Южна Корея и САЩ, беше свързан със създаване на специфична организация в определени избирателни секции, за да се осигури възможност за лично гласуване в определени часови интервали.  

По отношение на въпроса за личното гласуване в избирателна секция, Американският център за контрол и превенция на заболяванията (ЦКПЗ) намира, че е възможно то да бъде проведено безопасно, ако болният носи маска, поддържа дистанция около 2 м от останалите и мие или дезинфекцира ръцете си преди и след подаването на гласа си. За осигуряване на безопасността на членовете на избирателните комисии, ЦКПЗ препоръчва те да носят лични предпазни средства, включващи маска, шлем, предпазно облекло и ръкавици, както и да бъдат обучени как да ги използват правилно. 

Право на свободни избори на поставените под карантина в България

В България беше проведена кратка и явно незаинтересована дискусия по отношение осигуряването на възможност за ефективно упражняване на предвиденото в Конституцията и международните актове право на свободни избори за поставени под карантина граждани. В крайна сметка, бяха приети бланкетни изменения в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, чието систематично място поначало е в Изборния кодекс. 

Според тези изменения, въведени по – малко от два месеца преди изборната дата, поставените под карантина или задължителна изолация граждани, следва да заявят желанието си за гласуване най – малко три дни преди изборния ден. Само по този начин може да им бъде осигурена възможност за упражняване на правото им на вот чрез подвижна избирателна кутия. Организацията на изборите и гласуването на избирателите, поставени под карантина или задължителна изолация, се определя с решение на Централната избирателна комисия, като към днешна дата и около месец преди изборите, такава организация е приета единствено по отношение на хората с трайни увреждания. 

Това означава, че организацията ще бъде въведена в последния момент, което ще я направи вероятно неефективна и хаотична, каквито са и предприеманите до момента противоепидемични мерки, поради липса на адекватно планиране. Това, от своя страна, може да доведе до сериозно нарушаване на политическите права на гражданите. 

Ако до 4 април 2021 г. се запази интензитета на заболеваемост при средни нива от около 1 500 души на ден, най – малко по отношение на 21 000 заболели граждани ще липсва ефективна възможност за упражняване на право на свободни избори, поради организация в последния момент. 

По отношение на най – малко 4 500 заболели граждани, които са и по същество лишени от свободата си, ще бъде изключена възможността за упражняване на това право, поради невъзможността за гласуване чрез подвижна избирателна кутия, поради неподаване на заявление за това в определения в закона тридневен срок преди датата на изборите. Това е така, тъй като гражданите с положителни резултати от тестове от 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти април (момента на поставяне под карантина) няма да могат изобщо да упражнят правото си на глас, т.е. по отношение на тях ще действа пълна забрана за гласуване. 

В горната статистика не влизат гражданите, които са поставени под карантина като близки контактни на болен от COVID – 19, както и карантинираните граждани, пристигащи от други държави. 

Пълната, макар и мълчаливо наложена, забрана за гласуване, както и неосигуряването на възможност за ефективното упражняване на правото на глас, представлява нарушение на предвиденото право на свободни избори, което последователно е било разглеждано от Европейския съд по правата на човека като едно от най – тежките нарушения, водещи до подкопаване на демократичните основи в конкретните държави. Присъжданите обезщетения за тези нарушения са в размери, гравитиращи средно около 3 000 евро за всяко индивидуално нарушение. 

 

В заключение

При наличието на достатъчна политическа воля и добро планиране, ефективното осигуряване на предвиденото право на свободни избори по отношение на поставени под карантина или задължителна изолация граждани и едновременното осигуряване на здравето на останалите е напълно възможно, както показва опитът на други държави. 

От друга страна, лошите законодателни решения и последователната липса на своевременна и ефективна реакция по отношение на осигуряването правото на глас на болните от COVID – 19, техните близки контактни лица и хората, пристигащи от други държави, може да струва на българския данъкоплатец около 13 500 000 евро под формата на обезщетения, ако само онези средно 4 500 болни, по отношение на които ще действа пълна мълчалива забрана за гласуване, потърсят правата си.  

__________________________________________________________

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека и председател на Фондация „Мониторинг на политики и нормотворчество“. 

Още интересни теми, свързани с нарушения на правата на гражданите в рамките на пандемията от COVID – 19, можете да намерите в секциите „Извънредно положение“ и „Права на човека“

Административно право, Извънредно положение

Масовата ваксинация и правовата държава

Месец след като се оказа, че България е на последно място в Европейския съюз по темп на ваксиниране, министър – председателят разпореди да се създаде т.нар. „зелен коридор“ за масова ваксинация на всички желаещи да се ваксинират срещу COVID – 19. Това се случи по време на работно съвещание от 19.02.2021 г., свикано от него с представители на Националния оперативен щаб, ваксинационния щаб и министъра на здравеопазването.

Разпореждането на премиера е масова ваксинация да се започне едновременно с четвъртата фаза, съгласно Националния план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България. Много бързо това разпореждане беше формално облечено в решение на Министерския съвет за допълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България. 

Още на следващия ден се формираха огромни опашки от желаещи за ваксиниране пред пунктовете за ваксинация в големите градове в страната, а премиерът се похвали в социалните мрежи, че ваксинирането на неприоритетните групи вече е започнало. 

При условията на наближаващи избори, дълбока икономическа криза, поради ненавременни и неправилни противоепидемични мерки и продължаващ страх сред населението от заразяване с COVID – 19, подхранван от ежедневната „черна статистика“, подобно разпореждане и скоростното му обличане във формален акт на Министерския съвет вероятно звучи примамливо за масовата публика. Съвпада ли, обаче, този подход с принципите на правовата държава? 

Национален план за ваксиниране срещу COVID - 19 в Република България и петте фази на ваксинация

На 7 декември 2020 г. с Решение № 896 на Министерския съвет беше приет Национален план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България.

Националният план за ваксиниране предвижда пет фази за приоритетно ваксиниране и те са:

I фаза: Медицински персонал на лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, медицински специалисти по здравни грижи, лекари по дентална медицина, фармацевти, помощник фармацевти и друг помощен персонал.

II фаза: Потребители и персонал на социални институции, педагогически специалисти и персонал на ферми за отглеждане на норки.

III фаза: Служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности.

IV фаза: Възрастни хора на и над 65-годишна възрасти и лица с придружаващи хронични заболявания поради по-тежкото протичане на заболяването и по-високият риск от развитие на усложнения и смъртен изход, в т.ч. имунокомпроментирани или лица с вторични имунни дефицити.

V фаза: Уязвими групи от населението поради високия епидемиологичен риск от инфектиране, свързан с условията и начина им на живот.

Според съдържанието на Националния план за ваксиниране:
„Първоначално, при ваксинацията срещу COVID – 19 няма да има налични достатъчно количества ваксина, за да се отговори на общите нужди. Приоритизирането на целевите групи се основава на епидемиологични и етични критерии. Определянето на целевите групи и препоръките за ваксинация, ще зависят от посочените в официалната документация на разрешените за употреба ваксини групи от населението, за които е предназначена дадената ваксина“. 

На 24.02.2021 г. беше публикувано Решение № 144 на Министерския съвет от 2021 г. за допълнение на Националния план за ваксиниране. Решението е с дата 19.02.2021 г., като към момента на изготвяне на настоящия материал на страницата на Министерския съвет не са публикувани данни за дневен ред на извънредно заседание на Министерския съвет от тази дата, нито стенограма от такова. 

С единствената разпоредба на това решение се определя, че се допуска ваксиниране“по изключение и при налични достатъчно количества ваксини срещу COVID – 19 в събота и неделя и на лица, които не попадат в целевите групи на фаза I – V, при условие, че са изразили желание за имунизиране срещу COVID – 19″. 

Правна стойност на разпореждане на министър - председателя за масова ваксинация

Решението на Министерския съвет за приемане на Национален план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България е административен акт на централния колегиален орган на изпълнителната власт, който има обща компетентност. Докато това решение е в сила, то следва да се спазва от всички държавни органи, на които неговото изпълнение е възложено. 

Предвид, че към момента няма данни за спазване на правилата за провеждане на заседания на Министерския съвет съгласно неговия устройствен правилник, не може да се прецени валидността на решението, с което Националния план за ваксиниране е допълнен. 

Следва да се има предвид, че отмяната на решения на Министерския съвет или тяхното допълнение може да става само от самия Министерски съвет на редовно проведено заседание. Това може да стане и от Върховния административен съд по жалба на заинтересовано лице. 

Това означава, че никой друг не може да отменя такива решения. Още по – малко еднолично министър – председателя може да издаде законосъобразно разпореждане на неофициална среща, която в случая е наречена „работно съвещание“ за предприемане на действия в противоречие на разпоредби на решение на Министерския съвет. Това е така най – малко поради факта, че министър – председателят като централен едноличен орган на изпълнителната власт има само ръководни функции спрямо правителството, но не стои над Министерския съвет, а е само негов член. 

Така се оказва, че разпореждането за създаване на т.нар. „зелени коридори“ за масова ваксинация с ваксината на Astra Zeneca противоречи на Националния план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България и не просто няма правна стойност, но и противоречи административен акт, който е задължителен и за самия министър – председател. 

 

Проблемът в разпореждането за масова ваксинация не е толкова в неговата правна стойност.

Освен че противоречи на задължителен административен акт, разпореждането за масова ваксинация разкрива и още един проблем, който е по – скоро морален. 

Към момента, дейността по ваксиниране е на етап започване на третата фаза за ваксиниране: служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности. Както беше отбелязано по – горе, започнала е дейността и по масова ваксинация във връзка с разпореждането на министър – председателя на работната среща от 19.02.2021 г. с представители на Националния оперативен щаб, ваксинационния щаб и министъра на здравеопазването. 

Така излиза, че една от най – уязвимите обществени групи, a именно възрастни хора на и над 65 – годишна възрасти и лица с придружаващи хронични заболявания, в т.ч. имунокомпроментирани или лица с вторични имунни дефицити, предвидени за приоритетно ваксиниране с решение на Министерския съвет отпадат от приоритетните етапи, поради правно невалидно разпореждане на министър – председателя, което, освен всичко останало, е и предварително и незаконосъобразно приведено в изпълнение. 

Извън правния аспект на въпроса, се повдига и моралният проблем за изоставянето от страна на държавата на уязвими социални групи, чиято закрила би следвало да бъде приоритет съгласно Конституцията на Република България.  

 

В заключение

Ускоряването на процеса на ваксиниране срещу COVID – 19 и предвиждането на масова ваксинация на всички желаещи е безспорно необходимо с оглед постигане на по – голямо ваксинационно покритие за по – кратък период от време. Такава необходимост има и с оглед осигуряване на възможност за по – скорошно възвръщане към нормалния живот. 

Това ускоряване, обаче, не може да става чрез използване на популистки методи във връзка с наближаващите избори, които противоречат на принципите на правовата държава, уредени в Конституцията. Това не може да става и със съмнителни и непрозрачни допълващи решения на Министерския съвет.

Макар и българското общество често да става свидетел на подобни методи в последните 10 години, те са по – скоро присъщи на един режим, действал на територията на страната преди 31 години. 

С цел спазване на залегналите в Конституцията на Република България принципи, необходимо е всички решения на държавните органи да бъдат в съответствие с правото. В конкретния случай, при наличие на политическа воля за ускоряване на процеса на ваксиниране и създаване на организация за масова ваксинация, това може да стане легитимно единствено чрез валидна промяна в Националния план за ваксиниране. 

__________________________________________________________

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека и председател на Фондация „Мониторинг на политики и нормотворчество“. 

Още интересни теми, свързани с правните аспекти на пандемията от COVID – 19 можете да намерите в секциите „Извънредно положение“ и „Административно право„. 

Административно право, Извънредно положение, Наказателно право

Поставяне под карантина и нарушаването ѝ. Съдебна практика

Най – тежката противоепидемична мярка, предприета от министъра на здравеопазването за ограничаване разпространението на COVID – 19, беше наложена чрез поставяне под карантина на болни, контактни и пристигащи от определени държави. 

От началото на извънредното положение насам многократно отбелязвахме, че мярката „поставяне под карантина“ по същество представлява лишаване от свобода по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека, което трябва да отговаря на определени критерии. 

Малко повече от 9 месеца по – късно, когато вече има постановени съдебни решения по дела за поставяне под карантина и нейното нарушаване, се оказва, че съдилищата в страната не са единодушни в мнението си по тези казуси. Предвид изключително неясната и хаотична уредба, това не е изненада.    

След като разгледахме съдебната практика по жалбите за отмяна на глобите за разходка в парка, както и на глобите за неносене на маска, днес ще обърнем внимание и на най – спорната от всички противоепидемични мерки, а именно мярката „поставяне под карантина“ на контактни лица и на граждани, пристигащи в страната от определени държави. 

Анализът е базиран на достъпната в правно – информационните системи съдебна практика до момента, както и на дела, свързани с поставяне под карантина, спечелени от кантората. 

Незаконосъобразност на предписанията за поставяне под карантина

Много от предписанията за поставяне под карантина бяха оспорени пред административните съдилища. Наличната до момента съдебна практика не показва отклонение от констатациите, свързани с отмяна на глобите за неносене на маски и на глобите за разходка в парка. Всички оспорени предписания за поставяне под карантина, за които има постановени и достъпни в правно – информационните системи съдебни решения, са отменени

Според решението по едно от спечелените дела, водени от кантората, оспореното предписание за поставяне под карантина е издадено от инспектор в РЗИ. По делото няма твърдения и данни за овластяването му да изпълнява функциите на директор на РЗИ към момента на издаване на предписанието, нито да са му предоставени такива правомощия с нарочен акт от директора. Компетентност за него не е предвидена нито в заповедите на министъра на здравеопазването, нито в закона. След като предписанието не е издадено от директора на РЗИ или надлежно упълномощено от него лице, то се явява нищожно като постановено от некомпетентен орган. 

В допълнение и с цел пълнота на съдебното решение, съдът посочва, че предписанието на отговаря и на задължителните изисквания за форма на административния акт, които са посочени в закона, тъй като в него не са посочени никакви правни и фактически основания за поставяне под карантина на жалбоподателя. Съдът отбелязва, че липсата на мотиви препятства съдебния контрол за правилното прилагане на материалния закон и обуславя незаконосъобразност на акта. 

С горните аргументи са обявени за нищожни повечето от оспорените предписания, вкл. и тези на граждани, пристигащи от територията на определени държави, главно от Великобритания. 

Според публично обявените съдебни решения, предписанията за поставяне под карантина на контактни лица на болни от COVID – 19, също са отменени, поради липса на доказателства поставените под карантина действително да са били (близки) контактни на заразен, кога е бил последният контакт и по какъв начин е установен той. 

Наказания за нарушаване на карантина

Макар че всички предписания за поставяне под карантина по публично достъпните дела и делата на кантората са отменени, по доста по – интересен начин стои ситуацията с наказанията за нарушаването на карантина. Истинският правен хаос се разкрива именно там. 

За нарушаване на карантина в закона беше предвидено едновременно административно наказание „глоба“ и наказание „лишаване от свобода“, налагано по реда на Наказателния кодекс. В практиката, обаче, е недопустимо административнонаказателната и наказателната отговорност да се прилагат едновременно. Това доведе до сериозно объркване при приложението на отговорността, защото правоприлагащите органи бяха поставени пред „избор“ кой вид отговорност да ангажират. 

Така се стигна до случаи, в които са едно и също нарушение (излизане от дома след издадено предписание за поставяне под карантина) на едни лица бяха наложени глоби по административен ред, а срещу други бяха образувани наказателни дела. Излишно е да споменавам, че според публично достъпните решения за разглеждане законосъобразността на наложените глоби за нарушаване на карантина, те са отменени, поради допуснати съществени процесуални нарушения от страна на РЗИ.   

Налагането на глоба за нарушаване на карантина, обаче, е по – редкият случай. В повечето случаи са образувани досъдебни производства. Голяма част от тях, вкл. и водените от кантората, са прекратени, поради липса на субективната страна на престъплението. Такава субективна страна е налице само тогава, когато деецът знае, че за него съществува забрана да напуска дома си. Тя, обаче, не беше отбелязана в предписанията за поставяне под карантина. 

Така, когато поставеният под карантина не знае, че има забрана за напускане на дома си за срока на карантината, не може да се приеме, че е извършил престъпление. Разбира се, за незаконно повдигнатите обвинения, на тези граждани се дължи обезщетение от държавата. 

В много случаи, обаче, нарушителите на карантината, които не са ползвали правна помощ и са били притиснати от полиция и прокуратура (една често срещана порочна практика), са сключили споразумения, въпреки липсата на субективна страна. За съжаление, голяма част от тези споразумения са одобрени от съдилищата в нарушение на задължението да не се одобрява споразумение, което противоречи на закона и на морала. С тях се налагат основно наказания „пробация“, но по – сериозната последица е, че сключилият споразумението се води „осъждан“ със съответните последици на осъждането. 

По – малка част от тези споразумения са върнати на прокуратурата. Според мотивите на един от съдилищата, който е отказал да одобри споразумение за налагане на наказание по реда на Наказателния кодекс на нарушител на карантина, в хода на досъдебното производство липсват доказателства по отношение на субективната страна на обвинението. Установява се, че подсъдимият не е осъзнавал какво точно е нарушавал, какво поведение е изисквано от него и съответно с кои действия го е нарушил. Същият е влязъл на територията на страната от друга държава, като при влизането му е издадено предписание за поставяне под карантина, в което се сочат действия единствено спрямо членовете на неговото семейство (спазване на дистанция, неползване на общи прибори). 

Липсата на субективна страна означава липса на престъпление, поради което одобрението на споразумението е отказано, предвид противоречието му със закона и морала. 

Нарушение на принципа на равенството на гражданите пред закона и защита срещу него

С различното третиране на едно и също деяние (нарушаване на карантина) по отношение на налагането на наказания, се допусна неравно третиране на гражданите пред закона. 

В масовия случай на поставяне под карантина, в предписанията изобщо не е изписано задължението да не се напуска дома и именно поради тази причина всички или почти всички сключени споразумения в рамките на досъдебните производства противоречат на закона и на морала, поради липса на престъпление. Законът постановява, че одобрените споразумения между обвиняемия и прокуратурата имат характер на влязла в сила присъда и не подлежат на оспорване. 

Това, обаче, не означава, че осъдените с противоречащи на закона и морала споразумения нямат възможност за защита. Напротив. Всеки съд, както споменахме, има задължение да не одобрява такива споразумения. Те следва да бъдат върнати на прокуратурата. Нарушавайки това свое задължение, съдът допуска съществено нарушение на процесуалните правила и делото подлежи на възобновяване по искане на осъдения. 

С цел уеднаквяване на практиката и отпадане на последиците от незаконосъобразните осъждания с одобрените в противоречие на закона и морала споразумения, препоръчително е всички осъдени на база на такива споразумения да поискат възобновяване на делата им. 

Разбира се, осъдените въз основа на такива споразумения, ще имат право на сериозни обезщетения от страна на държавата. 

В заключение

Към момента, съдебната практика по дела за поставяне под карантина и нейното нарушаване е оскъдна, но показателна – масово се издават незаконосъобразни предписания, които се отменят от съдилищата само на процедурно основание. 

Предвид сериозната продължителност на извънредната епидемична обстановка в България и последователните законодателни и правоприлагащи грешки на държавните органи, съдебната практика по отмяна на наказанията за неспазване на противоепидемични мерки, тепърва ще се утвърждава.

_____________________________________________________________

Адв. Силвия Петкова, като специалист в областта на правото на свобода и сигурност, води множество от делата за оспорване на предписания за поставяне под карантина и нарушаването ѝ на територията на цялата страна.  

Още интересни теми, свързани с прилагането на противоепидемичните мерки, можете да намерите в секцията „Извънредно положение“.  

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по административнонаказателни и наказателни дела. 

Адвокатска кантора “Петкова”
работно време: 10:00 ч. – 18:00 ч. (понеделник – петък) 
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
email: office@petkovalegal.com
тел. +359 885 47 77 57 (за клиенти от чужбина контактът на посочения номер се осъществява чрез viber или whatsapp)

Административно право, Извънредно положение

Глоба за неносене на маска. Преглед на съдебната практика

Първата вълна на коронавируса у нас сякаш изненада изпълнителната власт в лицето на министъра на здравеопазването, който последователно издаваше заповеди, а впоследствие ги отменяше или изменяше, вкл. и няколко часа след издаването им. Тази практика доведе до хаос в административно – наказателната дейност, който се отрази и на законосъобразността на наложените наказания за неспазване на противоепидемичните мерки, вкл. и на наложените глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места. 

За изготвянето на настоящия материал са разгледани 125 съдебни решения на районните и административните съдилища в страната. Статистически погледнато, едва около 10% от наложените глоби за неносене на маска са потвърдени, а останалите 90% са отменени на различни основания. В много случаи отмяната на така наложените глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места е потвърдена на всички съдебни инстанции. 

Следва да се отбележи, че тези 10% от наложените глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места са потвърдени след разглеждане на спора по същество. В останалите случаи или до преглед по същество изобщо не се е стигало, заради наличие на съществени процесуални нарушения, или нарушението е било определяно като „маловажен случай“. 

По – долу ще разгледаме най – често срещаните причини за отмяна на наказателните постановления, с които се налагат глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места.  

Отмяна на глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила

Подобно на вече анализираната съдебна практика във връзка с наложените глоби за разхождане в парка, както и за посещение на детски площадки, спортни и други съоръжения на открито, тук също най – често срещаното основание за отмяна са допуснатите най – разнообразни съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. 

Защо спазването на процесуалните правила е толкова важно?

Адмистративно – наказателният процес е строго формален, първо, поради факта, че с него се засягат основни права и задължения на гражданите. На второ място, неговият формализъм се обосновава и от факта, че административното наказание представлява форма на „наказателно обвинение“ по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека в частта относно уредбата на правото на справедлив съдебен процес. За да бъде обезпечено ефективното му упражняване е необходимо както да бъде спазено правото на защита на наказания (т.е. да може да разбере за какво нарушение, при какви обстоятелства и на какво основание е наказан), така и да се осигури възможност на решаващия съд да прецени основателността на обвинението за извършено административно нарушение. 

В случаите на наложени глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места, най – често допусканите процесуални нарушения са:
1. недостатъчно ясно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
2. неправилна правна квалификация;
3. налагане на глоба след отмяна на заповедта на министъра на здравеопазването, с която се вменява задължение за носене на маски на открити и закрити обществени места;
4. нередовно връчване на акта за установяване на административно нарушение;
5. неправилно оповестяване на заповедите на министъра на здравеопазването, с които се въвеждат противоепидемични мерки.

Недостатъчно ясно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението

Отбелязването на т. нар. от закона „фактическо основание“ в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е един от задължителните елементи на двата акта, който осигурява спазването правото на защита на наказаното лице. По същество фактическото основание представлява максимално точно и ясно описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. 

Например, в коментирания случай, за достатъчно ясно описание на фактическото основание може да се приеме следното: 
На 18.04.2020 г. около 18:30 ч. жалбоподателят Иван Петров се движил пеш по бул. „Витоша“ в района на № 15 в посока от Съдебната палата към Национален дворец на културата, представляващо открито обществено място, без да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо устата и носа. 

В много голяма част от разгледаните случаи на наложени глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места, съдилищата са констатирали, че липсва такова описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. 

Неправилна правна квалификация

Неправилната правна квалификация е най – масовата причина за отмяна на наказателните постановления, с които са налагани глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места. 

Видно от прегледаната и анализирана съдебна практика, неправилната правна квалификация се среща в няколко разновидности. 

На първо място, това е неправилното посочване или липсата на посочване изобщо на нарушената противоепидемична мярка. В масовият случай, в актовете за установяване на административните нарушения и издадените въз основа на тях наказателни постановления е записвано бланкетно „не спазва въведените в страната противоепидемични мерки“, без да се отбелязва изрично, че нарушението е свързано с неносене на маска на обществени места. 

На второ място, сред често срещаните случаи на неправилна правна квалификация е посочването на неправилна заповед на министъра на здравеопазването, неправилна част от нея или на неправилна разпоредба от Закона за здравето. Това проявление на неправилната правна квалификация е напълно оправдано и разбираемо, предвид факта, че издадените заповеди за въвеждане на противоепидемични мерки бяха многократно променяни и отменяни, бяха неясни, а неясни бяха и формулировките на законовите разпоредби. Най – честият случай в това отношение е посочването на норма, която не предвижда задължително поведение и няма санкционен характер, а предвижда единствено правомощия на министъра на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки.  

Накрая, коментираното нарушение, много често се е проявявало и в неправилна връзка между нормативните разпоредби и по – точно посочване единствено на бланкетната законова норма на чл. 209а от Закона за здравето, без да се направи необходимото препращане към нарушената точка от заповедта на министъра, уреждаща конкретната противоепидемична мярка.

 

Налагане на глоби за неносене на маска след отмяна на заповедта на министъра на здравеопазването

Това основание за отмяна е ясно и няма нужда от допълнително обяснение. Случаите, в които на граждани са били наложени глоби за неносене на маска на открити и закрити обществени места, след като заповедта на министъра е била отменена от самия него, са изненадващо много. 

Това, накратко, означава, че са издадени наказателни постановления за несъществуващо нарушение, а разноските за воденето на делата за тяхната отмяна са възложени в тежест на съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи. 

Нередовно връчване на акта за установяване на административно нарушение

Според Закона за административните нарушения и наказания, актът, с който е установено административното нарушение, трябва да бъде подписан от нарушителя. Смисълът на тази разпоредба е първо, нарушителят да узнае причината, поради която е наказан и второ, ако желае, да се възползва от възможността за подаване на възражение срещу констатациите в него. Редовното връчване на акта е условие, което също е свързано със спазване правото на защита. 

Неправилно оповестяване на заповедите на министъра на здравеопазването, с които се въвеждат противоепидемични мерки

С обявяването на извънредното положение във връзка с разпространението на COVID – 19 в страната и със започване издаването на заповеди от страна на министъра на здравеопазването за въвеждането на противоепидемични мерки, в юридическите среди възникна въпроса за правния характер на тези заповеди и по – точно дали те са общи или нормативни административни актове. 

Макар на пръв поглед въпросът да е изцяло теоретичен, всъщност значението на правния характер на тези заповеди има практическо проявление и се изразява в различния начин на оповестяването им и в това дали могат да бъдат издавани в неотложни случаи при неспазване на някои от законовите правила за оповестяване. 

Ако се приеме, че заповедите на министъра на здравеопазването са нормативни административни актове, то оповестяването трябва да стане чрез публикуването им в „Държавен вестник“, както и да бъде спазена стриктно процедурата за обществено обсъждане. Нормативните административни актове не могат да се приемат в неотложни случаи. 

От друга страна, ако заповедите на министъра на здравеопазването се приемат за общи административни актове, за оповестяването им е достатъчно публикуването им на страницата на Министерството на здравеопазването. Освен това, те могат да се приемат в неотложни случаи и някои от правилата за издаването им (напр. общественото обсъждане) могат и да не бъдат спазени. 

В прегледаната съдебна практика по делата за отмяна на наказателни постановления, с които са налагани глоби за неносене на маска на обществени места, съдилищата са приемали заповедите за приемане на противоепидемични мерки като нормативни административни актове, които в случая не са оповестени по надлежния ред, а именно чрез обнародване в „Държавен вестник“. 

Отмяна на наложени глоби за неносене на маска, поради противоречие с целта на закона

Противоречието с „целта на закона“ е самостоятелно основание за отмяна на административни актове, макар че по същество представлява материална незаконосъобразност. 

В случая във връзка с вменяването на задължението за носене на маски, целта на закона е да се опази живота и здравето на гражданите, като се ограничи или предотврати разпространението на инфекциозното заболяване COVID – 19. Тази цел може да се постигне, когато е налице застрашаване на посочените блага, напр. при струпване на хора и невъзможност за спазване на достатъчна дистанция. 

Стъпвайки на тази логика, съдилищата в страната са отменяли наказателни постановление за налагане на глоба за неносене на маска на обществено място, поради това, че например, велосипедист по време на движение по улицата не е бил с поставено предпазно средство, покриващо устата и носа. Мотивите на съда са, че „спирайки жалбоподателя по време на движението му с велосипед и подреждайки го на опашка, за да му бъде съставен АУАН в рамките на провеждана „акция“ или „операция“, проверяващите не са отчели факта, че поведението му не представлява нарушение и че целта на издадената заповед на министъра за налагане на социална дистанция на практика е изпълнена. Съставяйки АУАН, а по – късно и НП, административно – наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон“. 

Същата логика е използвана от съдебните състави при отмяна на глоби за неносене на маска в случай на свалянето ѝ за прием на храна, вода и лекарства. 

 

Отмяна на наложените глоби за неносене на маска, поради наличие на маловажен случай

В редките случаи, в които съдилищата са стигали до разглеждане на случая по същество, много от тях са приемали, че извършеното нарушение представлява маловажен случай. 

Според закона, такъв е налице тогава, когато извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от този вид. 

Сред разгледаните от съдилищата казуси, като маловажни са приети, например, случаи, в които нарушителят е излязъл за кратко от личния си автомобил без да постави маска, но не е имало никой в непосредствена близост до него.

В заключение

Разгледаната съдебна практика показва една изключително притеснителна тенденция, а именно, че на територията на цялата страна е създаден праворазвателен хаос, поради липса на цялостна стратегия, свързана с обмислено приемане на ефективни и най – вече законосъобразни противоепидемични мерки. 

Притеснителна е и последователната неспособност на контролните органи да издават съответвестващи на законовите правила административни актове. Тази неспособност води до разгледания по – горе резултат – масова отмяна на наложени глоби за неспазване на противоепидемични мерки без, в повечето случаи, да се стига до разглеждане на въпросите по същество. 

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че голяма част от съдебните състави са констатирали наличие на формално нарушение на задължението за носене на маска, но въпреки това глобите са отменяни на процедурно основание, заради груби ограничения на правото на защита. 

В тази връзка, предприемането на противоречащи на закона противоепидемични мерки (без да се коментира тяхната ефикасност, доколкото това е предмет на медицинската наука) и издаването на незаконосъобразни актове за нарушаването им, може да доведе до обратния на търсения от закона ефект, а именно застрашаване на живота и здравето на гражданите, поради наслагване на усещане за безнаказаност у някои от тях.

Това, пък от своя страна, води по – скоро до мотивиране към неспазване на противоепидемичните мерки от страна на привържениците на конспиративните теории и недобросъвестните граждани, отколкото да се осигурява ефективна превенция при разпространението на COVID – 19.  

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с оспорването на санкции, налагани за неспазване на противоепидемични мерки, можете да прочетете в секциите „Административно право“ и „Извънредно положение“

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява активна дейност по оспорване на административни наказания за неспазване на противоепидемични мерки. 

За контакти:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч.
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com 

Административно право, Извънредно положение

Преглед на съдебната практика по глоби за разходка в парка

В началото на обявеното в страната извънредно положение във връзка с разпространението на COVID – 19 в страната бяха предприети множество противоепидемични мерки, сред които и забрана за посещение в паркове и градски градини. За неспазването на тази забрана бяха наложени редица глоби за разхождане в парка, в т. ч. и на домашни любимци. 

Тук е моментът да припомним, че при издаване и оповестяване на заповедта на министъра на здравеопазването, с която беше въведена забраната, самият той, по време на пресконференция, потвърди, че тя не важи за собственици на домашни любимци. Отделно от това, на интернет страницата на Министерството на здравеопазването беше публикувана изрична уточняваща информация в същия смисъл – че домашни любимци може да бъдат разхождани в паркове и градинки. Единственото правило, което следва да се спазва, е да не се предизвикват струпвания на граждани, като за целта следва да се спазва дистанция от минимум един метър между собствениците на домашните животни. 

Въпреки горните уточнения, на множество собственици на домашни любимци също бяха наложени глоби за разхождане в парка. Това е нормално, тъй като между писмената заповед на министъра на здравеопазването и неговите устни уточнения, както и уточненията, публикувани на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, приложение намира именно заповедта, тъй като само тя има характер на административен акт. 

В това отношение следва да се има предвид, обаче, че нарушението на противоепидемични мерки се наказва единствено, когато е умишлено. При наличието на устни уточнения на пресконференция и официално уточнение, публикувано на интернет страницата на Министерството на здравеопазването в обратния на забраната смисъл, то умисълът отпада и наложените глоби за разхождане в парка на домашни любимци следва да отпаднат. 

Отмяна от съда на наложените глоби за разхождане в парка

Към настоящия момент вече има множество произнасяния на съдилища от цялата страна относно законосъобразността на наложени глоби за разхождане в парка, както и за посещение на детски площадки, спортни или други съоръжения на открито. Във всички прегледани съдебни решения, наказателните постановления са отменени, съответно отменени са и наложените с тях глоби. Някои от тези съдебни решения са окончателно потвърдени и от втората инстанция. 

Отмяна на наложени глоби за разхождане в парка, както и при посещение на детски площадки, спортни и други съоръжения на открито, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила

Отмяната на наложени глоби за разхождане в парка, за посещения на детски площадки и (спортни) съоръжения на обществени места, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице, е масовият случай

Наличието на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и/или при издаване на наказателното постановление (НП), с което се налага глобата, означава, че съдът изобщо не стига до гледане на казуса по същество. Въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, се разглеждат само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване. Когато самото производство е водено и извършено порочно, тези въпроси не се обсъждат, т.е. формално може и да е налице нарушение, отмяната става единствено на процедурно основание. 

От прегледаните съдебни решения, постановени по дела за разглеждане на законосъобразността на наложени глоби за разхождане в парка, за посещение на детски площадки или спортни съоръжения на открито, се наблюдават няколко основни видове нарушения, констатирани от съдилищата. 

Първото от тях е липсата на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Към това процесуално нарушение спада и недостатъчно ясното описание на санкционираното противоправно поведение. Това, обаче, е задължителен реквизит на административния акт (такива са както АУАН, така и НП) и липсата му е абсолютно основание за отмяна.

В тези случаи съдилищата отбелязва, че посочването на обстоятелствата във връзка с деянието съставлява дейност по индивидуализиране на нарушението, която функция – установителна или констатираща, е една от трите основни функции, присъщи на АУАН, редом с обвинителната и сезиращата, и която се изразява именно в констатирането на нарушението чрез индивидуализирането му – както посредством неговото описание, така също и посредством описание на обстоятелствата, при които е било извършено. 

Второто най – често срещано съществено нарушение на процесуалните правила е неправилната правна квалификация на противоправното деяние, за което е наложено наказание „глоба“. В по – голямата част от случаите е посочвана бланкетна правна норма, която няма санкционен характер, а санкциониращата разпоредба на Закона за здравето, която определя нарушенията и наказанията, изобщо не присъства в издадените актове. 

Към неправилната правна квалификация спадат и случаите, в които в оспорените НП не е описано защо на конкретната дата е било забранено посещението на паркове, градинки, детски площадки и спортни съоръжения на открито. Тоест, не е цитирана релевантната заповед на министъра на здравеопазването, с която е наложена съответната забрана. 

На трето място, често пъти се наблюдава разминаване между обвинението по АУАН и обвинението по НП. При тези случаи, обаче, НП и наложените с тях глоби се отменят, тъй като, както правилно отбелязват съдилищата, недопустимо е за първи път в НП да се въвежда нарушена противоепидемична мярка, различна от посочената в АУАН, тъй като това на практика подмененя неговото съдържание, с което безспорно правото на защита на нарушителя се накърнява съществено. Това е така, тъй като едва с издаването на НП е узнал, че отговорността му е ангажирана за обстоятелства, непосочени в акта, срещу които не е могъл своевременно да се защити (чрез подаване на възражение в 3-дневния срок от издаването на АУАН).

Сред констатираните от съдилищата различия между АУАН и НП се наблюдават и разминавания в описаната от двата акта фактическа обстановка. В този случай отново е налице съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. 

Отмяна на наложени глоби за разхождане в парка, както и за посещение на детски площадки, спортни и други съоръжения на открито, поради маловажност

В изключително ограничените като брой случаи от прегледаната съдебна практика, в които не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, съдилищата са отменяли наложените глоби, поради маловажност на деянието. 

Според закона, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. 

За да се внесе яснота в тази законова дефиниция, ще споменем един пример от гр. Генерал Тошево. В конкретния случай съдът разглежда казус на мъж, който „извършвал трудовата си дейност по сметосъбирането, когато спрял работа за регламентирана почивка, започнал да пие кафе и срещу него бил съставен АУАН, а впоследствие бил санкциониран“. 

В този случай съдът постановява, че съобразно събраните по делото данни, налице е формално нарушение на противоепидемична мярка, въведена със заповед на министъра на здравеопазването, но деянието представлява маловажен случай. 

За да обоснове този свой извод, съдът посочва, че „с извършеното нарушение не са настъпили вредни последици, съответно не са увредени в значителна степен нормативните изисквания по въведените противоепидемични мерки на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, не са застрашени от противоправни последици друг по – широк кръг от лица“. Това е така, тъй като пред сградата, където наказаното лице е стояло, пиейки кафе, не е имало сериозно струпване на хора, поради това, че на мястото на установяване на нарушението са присъствали единствено наказаният, негови колеги и двама свидетели. 

В заключение

Видно от достъпната към момента в различните правно – информационни системи и анализирана съдебна практика по дела за разглеждане законосъобразността на наложени глоби за разхождане в парка, както и за посещение на детски площадки, спортни и други съоръжения на открито, няма нито едно наказание, което да е оспорено и да не е отменено. В изключително редки случаи изобщо се е стигало до разглеждане на казусите по същество. 

Тук следва да се отбележи, че при отмяната на наложените глоби, регионалните здравни инспекции са осъждани да платят разноските за водене на делата, в т.ч. и адвокатските хонорари, които наказаните лица са платили, за да получат правна помощ. Според Закона за здравето и Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, тяхната издръжка се формира от субсидии от държавния бюджет, както и от държавни такси, глоби и имуществени санкции и други източници. 

Държавният бюджет, от който се субсидира част от издръжката на регионалните здравни инспекции, пък се формира от различните данъци, събирани от гражданите и юридическите лица, осъществяващи дейност на територията на Република България. 

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с оспорване на наказателни постановления, както и със законосъобразността на различните противоепидемични мерки, можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Извънредно положение“

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява специализирана правна помощ по дела за оспорване законосъобразността на глоби и досъдебни производства за неспазване на противоепимичните мерки, въведени във връзка с разпространението на COVID – 19 у нас. 

За контакт:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч. 
email: office@petkovalegal.com
тел.: 
+359 885 47 77 57