Наказателно право Архиви - Еднолично адвокатско дружество "Силвия Петкова"

Физическата саморазправа при възникнал словесен конфликт или конфликт на пътя е сред най – често срещаните причини да се стигне до нанасяне на телесна повреда при побой и до повдигане на обвинение за такова деяние. В зависимост от степента на ескалация на конфликта се стига и до нанасяне на различна по степен телесна повреда – лека, средна или тежка.

Не са редки и случаите, в които нападнатият, с цел да се защити от друго агресивно лице, му нанася някакво увреждане, вследствие на което именно на него се повдига обвинение за причинена телесна повреда при побой.

Както при всяко едно престъпление, предвидено в Наказателния кодекс, линията на защита се изгражда за всеки конкретен случай, според конкретните обстоятелства по него, но съществуват общи положения и именно тях ще обсъдим в днешната статия, както и ще разкажем няколко интересни казуси от работата ни като адвокати по наказателно право в Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“.

Случаи от работата на кантората по случаи с повдигнати обвинения за телесна повреда при побой

Първият случай касае обвинение за нанесена средна телесна повреда при побой.

Николай* се прибира от работа привечер с автомобила си. Кварталът му е малък и с тесни улички, от двете страни на които има паркирани други автомобили. Поради тази причина той кара много бавно. При завой към паркинга на блока му, иззад паркиралите коли изскача внезапно мъж с детска количка пред себе си, заради което Николай се налага да натисне рязко спирачки и да спре. Мъжът започва да се кара с Николай и да го обижда, на което той отвръща също с обиди. Мъжът оставя детската количка в средата на пътното платно, отваря вратата на автомобила на Николай, нахвърля се върху него и започва да му нанася удари в лицето и в гърдите, продължавайки обидите и псувните по негов адрес.

Николай успява да се измъкне от автомобила, избутвайки мъжа, който продължава да нанася ударите. За да се опита да прекрати нападението, Николай замахва също към лицето на мъжа и му нанася само един удар, който довежда до счупване на кост в челюстта на нападателя му. Срещу Николай е повдигнато обвинение за нанасяне на средна телесна повреда при побой.

Вторият случай касае обвинение за нанасяне на тежка телесна повреда при побой.

Валентин е млад мъж, който живее със семейството си в поначало спокоен квартал. Стар познайник на полицията, обаче, всяка нощ тормози квартала, крещейки всякакви нецензурни думи и псувни след употреба на масивни количества алкохол.

Случаят се разиграва в поредната такава нощ, в която пияният крещи и псува, ходейки полугол из квартала. Валентин и съпругата му Камелия излизат на терасата и наблюдават пияния, който лежи по тротоара полугол, става, ходи на зиг – заг, пак пада и така в продължение на няколко минути. От други тераси се чуват викове на други ядосани съседи, отправени към пияния.

Валентин решава да слезе и да помогне на пияния да се прибере вкъщи. Пред входа се оказва, че има още двама души, които се опитват да успокоят пияния и да го убедят да се прибере. Когато тримата мъже се опитват да го хванат, той прави опит да избяга, но се спъва в шахта и пада по лице, получавайки сериозни охлузвания. Пияният започва да вика за помощ с думите „Убиват ме!“. От съседния магазин някой вика полиция и линейка, а Валентин и тримата мъже се отказват да правят повече опити, тъй като пияният е неконтролируем и в истерия, съответно се отдръпват настрани, за да изчакат компетентните органи.

Не след дълго, на място пристига екип на полицията, както и линейка. Медиците преглеждат пияния, промиват и превързват раните без да констатират някакви сериозни увреждания, а един от полицаите го отвежда до дома му.

Валентин и останалите се прибират вкъщи, забравяйки за случая. Десет дни по – късно полиция нахлува в дома на Валентин. Провежда се претърсване и изземване, а той е задържан. Оказва се, че родителите на пияния са подали сигнал в прокуратурата за това, че след случая той е спрял да вижда с едното око, а съсед на Валентин, с когото са в лоши отношения, е посочил, че го е видял да нанася множество удари в лицето на пияния.

На Валентин е повдигнато обвинение за нанасяне на тежка телесна повреда при побой и той прекарва 7 месеца под домашен арест.

* С оглед запазване на адвокатската тайна, имената са променени.

Видове телесна повреда при побой

Наказателният кодекс урежда три вида телесни повреди – тежка, средна и лека.

Тежка телесна повреда е налице тогава, когато на пострадалия са причинени някоя от следните последици:
1. продължително разстройство на съзнанието (напр. амнезия). Подобни нарушения се причиняват най – често при сериозни травми на мозъка;
2. постоянна слепота с едното или с двете очи;
3. постоянна глухота;
4. загуба на речта;
5. детеродна неспособност (стерилитет);
6. обезбразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган. „Завинаги“ означава, че последиците са необратими от медицинска гледна точка;
7. загуба на единия бъбрек, слезката или на крило на белия дроб;
8. загуба или осакатяване на крак или ръка;
9. постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота (напр. епилепсия). Този вид нарушение също се причинява от травма на мозъка.

За причиняване на тежка телесна повреда при побой, законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години.

Средна телесна повреда е причинена, когато са налице едно или повече от следните увреждания:
1. трайно отслабване на зрението или слуха;
2. трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата (т.е. счупване на ръка, крак, таз или врат), на функциите на половите органи без причиняване на стерилитет.

Тук „трайно“ не означава необратимо. Обстоятелството, че чрез подходяща медицинска намеса това отслабване е отстранено, а пациентът се е възстановил напълно, не променя характера на телесната повреда;

3. счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето;
4. обезобразяване на лицето или на други части от тялото;
5. постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота (напр. счупване на носа, вследствие на което се затруднява дишането) или разстройство на здравето, временно опасно за живота (напр. мозъчно сътресение със загуба на съзнание);
6. наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. Тези наранявания се получават при нападение с остри предмети.

За причиняване на средна телесна повреда при побой законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.

Лека телесна повреда е налице във всички случаи, които не попадат в гореизброените последици. Наказанията са лишаване от свобода до две години или пробация, когато причинената лека телесна повреда при побой е довела до разстройство на здравето (напр. синини и охлузвания). Когато е причинена лека телесна повреда без разстройство на здравето (напр. ударен е шамар), наказанието е до шест месеца лишаване от свобода или пробация, или глоба от сто до триста лева.

В случаите, в които пострадалият веднага е отвърнал с удар, който също представлява лека телесна повреда, и двамата участници в сбиването могат да бъдат освободени от наказателна отговорност.

ВАЖНО!!! При нанесена лека телесна повреда при побой, пострадалият може да защити правата си като подаде тъжба пред съда. Това е разликата със средната и тежката телесна повреда, които се преследват чрез подаване на сигнал до прокуратурата.

Защита за нанасяне на телесна повреда при побой

Както отбелязахме по – горе, линията на защита се изгражда за всеки конкретен случай, според конкретните обстоятелства по него.

Няколко са най – често срещаните причини да се постигне оправдателна присъда или по – ниско по размер на наказание, вследствие на преквалификация на увреждането.

На първо място, възможно е да не може да се докаже авторството на деянието. Така, в случая на Валентин, описан по – горе, показанията на свидетеля, с когото той е в лоши отношения, не може да обоснове осъждането му, когато нито едно друго доказателство не сочи той да е нанесъл побоя над пияния.

На второ място, възможно е, както в случая на Николай, телесната повреда да е нанесена с цел защита срещу първоначално нападение. В този случай законът постановява, че е налице „неизбежна отбрана“ (наричана неправилно „неизбежна самоотбрана“ или само „самоотбрана“) и нанеслият телесна повреда при побой не носи наказателна отговорност изобщо.

На трето място, възможно е увреждането да е неправилно квалифицирано от медицинска гледна точка. Най – сериозни проблеми при квалификацията се срещат при счупване на носа, когато трябва да се определи дали е причинено затруднение на дишането. По подобен начин стоят нещата, когато е налице мозъчно сътресение при определянето дали има загуба на съзнание. Определянето на тези обстоятелства, обаче, е изключително важно, тъй като в първия случай е налице средна телесна повреда, а във втория – лека.

На следващо място, възможно е да са налице обстоятелства, които насочват към извод, че пострадалият сам е предизвикал дееца със свое неправомерно поведение. В този случай може да се изследва и т.нар. „физиологичен афект“, а установяването му може да послужи за налагане на по – ниско по размер наказание.

Такова по – леко наказание може да се наложи и когато след нанасяне на телесна повреда при побой, деецът е извикал линейка или сам е закарал пострадалия в болница.

В заключение

Всъщност, възможните хипотези за постигане на оправдателна присъда при повдигнато обвинение за причиняване на телесна повреда при побой или за налагане на по – леко наказание са толкова, колкото са и самите случаи на такова деяние.

В тези случаи, ангажирането на квалифициран и опитен адвокат по наказателно право, може да окаже от изключително значение за правилното провеждане на наказателния процес.

______________________________________________________________________

Още теми, свързани с правата и задълженията на обвиняемите и подсъдимите за извършено престъпление, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя квалифицирана правна помощ от опитни адвокати по наказателно право в полза както на обвиняеми за нанасяне на телесна повреда при побой, така и на пострадали от такива престъпления.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Консултации по телефон и на място в кантората се предоставят само с предварително записан час.

Наказателно право

Претърсване от полиция. Как да се защитим?

05.05.202205.05.2022 адв. Силвия Петкова

Осъществяването на претърсване от полиция и изземването на предмети в хода на това претърсване са два от най – често срещаните способи за доказване на извършени престъпления.

Тъй като и в двата случая действията се извършват при сериозно засягане на конституционно и международно утвърдените основни права на зачитане на личния и семеен живот и на неприкосновеност на собствеността, за да бъдат законосъобразни, те трябва да бъдат извършени при стриктно спазване на условията и правилата, предвидени в Наказателно – процесуалния кодекс.

Не са редки случаите, в които, при осъществяване на претърсване от полиция, правилата на закона се оказват нарушени. Именно тогава възниква въпросът за защитата на лицата, потърпевши от тези незаконни действия.

Кога се пристъпва към извършване на претърсване от полиция?

Претърсване от полиция може да бъде осъществено, когато е налице достатъчно основателно предположение, че в конкретно помещение се намират предмети, документи или компютърни информационни системи, съдържащи данни, които биха могли да имат значение към образувано наказателно производство за извършено престъпление.

Две са основните цели на претърсването.
Първата е да се открият и изземат тези документи, предмети или компютърни информационни системи, които имат значение за водено наказателно дело.
Втората цел е да се издири лице или труп.

Когато определя условията за осъществяване на претърсване от полиция, по отношение на тези действия, законът борави с относително абстрактното словосъчетание „достатъчно основание да се предполага“. Причината за това се състои в огромния набор от възможни данни, които не могат да бъдат изчерпателно изброени, но пък могат да представляват такова основание. Ето защо дали конкретно претърсване и изземване е извършено при наличие на „достатъчно основание да се предполага“, че в претърсваното помещение се намират вещи, имащи значение за определено наказателно дело, се преценява за всеки отделен случай.

Къде може да се извърши претърсване на полиция?

Когато регламентира осъществяването на претърсване от полиция, законът посочва и мястото, на което това може да се случи. Това е „помещение“.

Такова помещение, в което може да се извърши претърсване от полиция е жилище, автомобил, склад, офис, магазин, мазе, таван и и изобщо всяко обособено пространство, в което могат да се съхраняват предмети, документи и компютърни информационни системи, както и да се укриват лица или трупове.

Практиката показва, че най – често, претърсваните помещения са собственост на обвиняемия по наказателното дело или се обитават от него.

ПРИМЕР
При повдигане на обвинение за притежание или разпространение на наркотици се извършва претърсване от полиция в дома или квартирата на заподозрения или обвиняемия. Целта е да бъдат открити и иззети наркотични вещества. Това се прави, тъй като преценката дали да се повдигне обвинение за притежание или за разпространение се прави въз основа на откритото количество наркотици.

Претърсване може да бъде извършвано и в помещения, чиито собственици или ползватели не са пряко обвързани със самото престъпление, но по някаква причина имат отношение към наказателното дело. Това могат да бъдат наемодатели, работодатели, близки и роднини на заподозрения или обвиняемия и др.

При какви условия се извършва претърсване от полиция?

Както беше посочено по – горе, извършването на претърсване от полиция представлява съществено принудително засягане на конституционно и международно закрепени основни човешки права и поради тази причина може да се осъществява само в предвидените от закона случаи по предвидените от закона правила.

Първото и основно правило е наличието на съдебно разрешение преди извършване на претърсване. Това означава, че никой държавен орган не може да претърсва помещения и да иззема вещи от тях без предварително разрешение на съда. Това разрешение се издава само по конкретно дело и за конкретно помещение.

Законът допуска едно единствено изключение от правилото за предварително съдебно разрешение. Това е възможно в случаите на неотложност, когато няма друга възможност за събирането и запазването на доказателствата. В този случай претърсването може да бъде извършено и без разрешение от съда, но протоколът от действието трябва да бъде одобрен от него в рамките най – много на 24 часа.

Практически проблем
Именно при извършване на действия по претърсване при условията на неотложност се допуска най – сериозен полицейски произвол. Обикновено, когато не са налице основания за получаване на предварително разрешение от съда, полицията намира „оправдание“, с което да обоснове неотложност и извършва претърсването без разрешение. Тази практика не би била толкова често срещана и успешно прилагана, ако съдилищата отказваха да одобряват протоколите за такива действия, когато не са извършени според условията на закона. Това, обаче не се случва и съдът в мнозинството от случаите дава формално одобрение без изобщо да обърне внимание дали действително са били налице условията за извършване на претърсване, поради неотложност.

Второ важно условие за законосъобразност на извършено претърсване от полиция и изземване на вещи е присъствието на т.нар. „поемни лица“, чиято роля е да обезпечат обективността на осъществяваното действие.

По отношение на спазването на това условие също често в практиката се допуска произвол, тъй като се ползват неграмотни лица или такива, намиращи се в нетрезво състояние, които присъстват само формално и само формално поставят подписите си. Присъствието на такива поемни лица следва да се приравни на отсъствието на такива, респективно протоколите за извършените действия да бъдат изключени от материалите по наказателното дело.

Третото важно условие е претърсването да се извърши в присъствието на лицето, което използва помещението или на пълнолетен член на семейството му. Когато това не е възможно, претърсване от полиция се извършва в присъствие на домоуправителя или на представител на общината или кметството.

ВАЖНО!!! Законът забранява извършването на действия по време на претърсване и изземване, които не се налагат от тяхната цел. Принудително отваряне на помещения и хранилища е допустимо само при отказ да бъдат отворени доброволно. Органите, извършващи претърсването за длъжни да избягват ненужни повреди.

В случай че присъствалия собственик или ползвател на помещението има възражения по повод извършеното претърсване, може да ги отрази в протокола.

Как да се защитим при незаконно извършване на претърсване от полиция?

Защитата срещу незаконно извършване на претърсване от полиция зависи както от качеството на потърпевшия, така и от нейната цел.

Най – сериозно се поставя въпросът за защитата на обвиняемия срещу незаконно претърсване от полиция. Когато бъде внесено обвинение пред съд, всички действия по събиране на доказателствата се проверяват в съдебните заседания. Ако се установи незаконосъобразност на някое от тях, то не се взима предвид при постановяване на присъдата.

Всъщност, незаконно извършените претърсване и изземване са сред честите причини наказателни производства за извършване на престъпления да приключват с оправдателни присъди, поради липса на достатъчно доказателства.

Освен възможността за отпадане на протоколите за извършените действия при незаконно претърсване от полиция и изземване на вещи и постановяване на оправдателна присъда, съществува и възможност да се търси парично обезщетение за причинените с незаконните действия неудобства. Това става винаги по съдебен ред.

Обезщетение може да иска както лицето, което е собственик на претърсеното помещение, така и този, който е само негов ползвател.

В заключение

По отношение на условията и основанията за извършване на претърсване от полиция и изземване на предмети, документи и компютърни информационни системи, българският наказателнопроцесуален закон е изключително прецизен. Основните проблеми често възникват в неговото прилагане от държавните органи, като във всички случаи на превратно приложение, законът предвижда съответни възможности за защита.

_______________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на обвиняемите и подсъдимите по наказателни дела, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя правна помощ от утвърдени адвокати по наказателни дела.

Наказателно право

Престъплението „лекарска грешка“. Защита

28.04.202228.04.2022 Еднолично адвокатско дружество "Силвия Петкова"

В съвременното общество, темата за допускане на лекарска грешка се засяга все по – открито както в публичното пространство, така и в нарастващия брой съдебни процеси срещу медици за извършени от тях престъпления.

Според Световната здравна организация, 2,6 млн. души умират, вследствие на лекарска грешка, нареждайки я сред 10-те най – често срещани причини за настъпване на смърт. Смята се четири от десет пациенти претърпяват увреждания при ползване на медицинска помощ.

В България липсва статистика за броя на жертвите на лекарска грешка, но годишно около 600 дела се водят срещу лекари, поради опасения, че те са допринесли за увреждането или смъртта на пациенти. В действителност в България има доста повече ситуации, в
които има съмнение за лекарска грешка, но много малко от тях стигат
до съдебната зала.

От друга страна, медицината е такава сфера на дейност, при която дори и при правилна диагноза и своевременно адекватно лечение лекарят не успява да се пребори за живота на пациента или да предотврати настъпването на увреждания. Дори и в такива ситуации не са редки случаите, в които се повдигат обвинения за причиняване на смърт и телесна повреда при условията на лекарска грешка, които при посочените условия са неоснователни.

Какво е "лекарска грешка"?

Понятието „лекарска грешка“ няма изрична законова дефиниция. То се използва основно в разговорната реч, а неговото съдържание като форма на престъпно посегателство се извежда от разпоредбите на Наказателния кодекс.

Така, за да е налице престъпление, свързано с допусната лекарска грешка, необходимо е да са причинени смърт или телесна повреда вследствие на незнание или немарливо изпълнение на медицинска инвервенция.

Причиняване на смърт при условията на лекарска грешка

Наказателният кодекс предвижда три вида престъпления, засягащи въпроса за причиняване на смърт, поради допусната лекарска грешка.

Според първия състав, „който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правнорегламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години„.

По отношение на този състав на коментираното престъпление трябва да се отбележат няколко особености.

На първо място, законът наказва допускането на лекарска грешка с оглед на престъпния резултат, а именно – настъпване на смърт.

На второ място, необходимо е смъртта да е настъпила, поради незнание или немарливо изпълнение на медицинската дейност, т.е. не е налице целенасочено умъртвяване на пациента. Настъпването на смъртта се намира в пряка и непосредствена причинно – следствена връзка с незнанието на лекаря или на немарливото изпълнение на занятието му.

ВАЖНО!!! В случай че е налице умишлено умъртвяване на пациента чрез използване на медицински средства и методи, престъплението ще се квалифицира като убийство (напр. с цел отнемане на телесен орган), а не като причиняване на смърт, поради лекарска грешка.

ВАЖНО!!! В случай че лекарят е диагностицирал правилно и своевременно заболяването, предприел е всички необходими мерки за лечение и е положил всички необходими усилия за запазването на живота на пациента, но смъртта е настъпила въпреки това, то той не следва да носи наказателна отговорност.

Според втория състав, „който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или друга правнорегламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години„.

В коментирания контекст това престъпление касае причиняването на смърт от лице, упражняващо лекарска професия без да има такова право.

Според третия състав, ако лекарят е бил в пияно състояние или е причинена смърт на повече от едно лице (напр. на родилката и новороденото едновременно), наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от пет до петнадесет години.

Причиняване на телесна повреда, поради лекарска грешка

Престъпните състави, предвиждащи наказуемост на причиняването на телесна повреда, поради лекарска грешка са напълно идентични със съставите, касаещи причиняването на смърт при същите условия.

Различията се състоят в две обстоятелства.

Първото обстоятелство касае престъпния резултат, който в случая е средна или тежка телесна повреда.

Телесната повреда е средна, ако е причинено едно от следните изчепателно изброени увреждания:
1. трайно отслабване на зрението или слуха;
2. трайно затрудняване на речна, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност;
3. счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето;
4. обезобразяване на лицето или на друго части от тялото;
5. постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или разстройство на здравето, временно опасно за живота;
6. наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Телесната повреда е тежка, ако е причинено едно от следните изчерпателно изброени увреждания:
1. продължително разстройство на съзнанието;
2. постоянна слепота с едното или с двете очи;
3. постоянна глухота;
4. загуба на речта;
5. детеродна неспособност;
6. обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган;
7. загуба на единия бъбрек, слезката или крило на белия дроб;
8. загуба или осакатяване на крак или ръка;
9. постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Законът предвижда, че ако лекарят е направил всичко възможно за оказване на помощ на пострадалия, това негово поведение следва да се отчете като смекчаващо отговорността му при определяне на наказанието. В тези случаи, ако положените усилия могат да се отчетат и като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да доведе до условно осъждане или до замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация.

Второто различие между съставите, наказващи причиняването на телесна повреда, поради лекарска грешка и причиняването на смърт при същите условия, се състои в размерите на предвидените наказания, като в първия случай те са значително по – ниски. Това се обяснява с по – малко неблагоприятния престъпен резултат, а именно телесна повреда, а не смърт.

Така, при причиняване на средна телесна повреда, поради лекарска грешка, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.

При причиняване на тежка телесна повреда, поради лекарска грешка, наказанието е лишаване от свобода до три години.

При причиняване на средна телесна повреда при извършване на медицинска дейност без лицето да притежава такова право, наказанието е лишаване от свобода до три години.

При причиняване на средна телесна повреда при извършване на медицинска дейност без лицето да притежава такова право, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Ако лекарят или лицето са били в пияно състояние или е причинена телесна повреда на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода до пет години при средна телесна повреда и лишаване от свобода от една до шест години при тежка телесна повреда.

В заключение

Лекарската професия, освен че представлява правнорегламентирана дейност, която изисква задълбочени специални знания в областта на медицината, е и от тази категория дейности, които са с изключително висока степен на обществена полза, тъй като благодарение на медицинските работници се осигурява опазването на живота и здравето на гражданите.

Именно, поради тази причина, както законодателят, така и прокуратурата, и съдът е необходимо да бъдат изключително прецизни в преценката си, когато се пристъпва към търсене на наказателна отговорност от лица, упражняващи лекарска професия. Предвидените като престъпни деяния следва да бъдат ограничени единствено до общественополезния минимум с цел избягване предоставянето на некомпетентна или незаинтересована здравна грижа.

_______________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на обвиняемите и подсъдимите за извършени престъпления, можете да откриете в секцията „Наказателно право“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ в полза на лекари при повдигнато срещу тях обвинение за извършено престъпление.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Консултации по телефон и на място в кантората се осъществяват само с предварително записан час.

Наказателно право

Обиск на лице. Кога е законосъобразен?

24.04.202224.04.2022 Еднолично адвокатско дружество "Силвия Петкова"

Извършването обиск на лице е често срещано действие в практиката на държавните органи, което се извършва срещу гражданите. Условията за законосъобразност на извършване на обиск на лице се съдържат в Закона за Министерството на вътрешните работи, а когато този личен обиск на лице се извършва в хода на образувано досъдебно производство по наказателно дело, то неговата правна уредба е в Наказателно – процесуалния кодекс.

Все повече обаче са случаите, в които тези органи превишават законните предели на своите правомощия и това води до произвол и репресия върху гражданите.

Ето защо в днешната статия обсъдим какво представлява действието „обиск на лице“, какви са условията за неговата законосъобразност, както и какви са средствата за защита при полицейски произвол.

Обиск на лице по Закона за Министерството на вътрешните работи

Обиск на лице по Закона за Министерството на вътрешните работи се извършва от полицейските органи. Други често използвани думи за това действие са „обискиране на лице“ или още „преджобване“ – израз, използван в разговорната реч за маркиране на това действие.

На практика, обискът представлява проверка на лице за наличието на незаконни вещи, документи или вещества и субстанции, които също са забранени от закона. Личният обиск винаги се извършва само и единствено от лице, което принадлежи към пола на обискирания. Законовите основания за извършване обиск са:

1. ако обискираният е задържан от полицията за срок до 24 часа;

2. ако за проверяваното лице съществуват данни, че носи опасни или забранени за притежаване предмети. Тези данни трябва да са предварително събрани и конкретизирани.

3. ако лицето е заварено на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у него се намират вещи, които са свързани с престъплението или нарушението;

4. ако за лицето има сигнал в Шенгенската информационна система за извършване на специфичен контрол.

ВАЖНО! Обискът трябва да се извърши по начин, който няма да урони достойнството и честта на гражданите.

Полицейският орган е длъжен да състави протокол за извършеното действие. След съставянето му този протокол се предявява на обискираното лице. При несъгласие с въведената от полицаите информация в графа „Възражения“ това следва задължително да бъде отбелязано от страна на обискирания.

Протоколът задължително се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от гражданина, на който е извършена проверката, като се предоставя екземпляр и за него.

Обиск на лице по Наказателно - процесуалния кодекс

Обискът на лице по Наказателно – процесуалния кодекс е вид способ на доказване, използван за събиране на доказателства в досъдебната фаза на едно наказателно прозводство. Обискът от този вид може да се извърши само на лице, което е участник във вече образувано досъдебно производство за извършено престъпление.

При този вид обиск също е валидно правото, че следва да се извърши само от лице, което е от същия пол на обискирания и при стриткно съблюдаване на неговите чест и достойство. Друго важно условие в тази връзка е и обстоятелството, че обискът трябва да бъде осъществен в присъствието на поемни лица.

Обиск на лице по Наказателно – процесуалния кодекс може да се извърши само в някой от следните случаи:

1. когато съдът го е допуснал – чрез писмено разрешение от съдия, което трябва да бъде показано на потърпевшия гражданин, преди да му бъде изръшен обиска;

2. при задържане;

3. когато има достатъчно основание да се счита, че лицата, които присъстват при претърсването, са укрили предмети или книжа от значение за делото.

И при този вид обиск задължително се издава протокол за извършеното действие по разследването, който се подписва от органите, които го извършват, от обискирания и от поемните лица. В него се описват подробно намерените вещи с индивидуализиращите ги белези, а когато са намерени банкноти – те се индивидуализират с номиналната им стойност и серийния номер.

При задържане или когато лицето е укрило предмет или книжа от значение за делото, обискът се извършва и без предварително разрешение от съдия. Необходимо е, обаче протоколът от извършеното действие да се представи за одобрение от съдия незабавно, но не по-късно от 24 часа. При липса на съдебно одобрение, съответният протокол не може да бъде включен към доказателствения материал по делото.

Във всички останали случаи извън споменатите по – горе, които представляват законно основание за извършване на обиск на лице, ще бъдат налице незаконосъобразни действия на администрацията, които по същество представляват полицейски произвол.

Случаи от кантората

Случай 1:
Антон* е млад мъж от малък град, който е обект на постоянни полицейски проверки. Оправданието на полицейските служители за тези проверки спрямо са него са свързани със „сигнали“, че той държи в себе си наркотични вещества. Разбира се, тези „сигнали“ вероятно не съществуват изобщо, тъй като такива никога не са били доказани. Антон винаги съдейства на полицейските служители, които искат от него да извади всички вещи от джобовете си, а след това самите те бъркат го „опипват“, за да са сигурни, че не е скрил някой предмет. Всички проверки се извършват на публични места пред очите на множество граждани.

След поредната такава проверка, Антон решава, със съдействието на кантората, да заведе дело за вредите, които търпи от тези постоянни проверки. Съдът му присъди 500 лв. обезщетение, поради това, че счита конкретния обиск за извършен при липса на законово основание, както и поради това, че е извършен по начин, който накърнява неговото достойнство.

Случай 2:
Найден* е млад мъж, живеещ в голям град. Той няма криминални прояви и има сериозна професия, но има „екстравагентен“ външен вид – облича се само в черно, носи кубинки, вериги и качулка и също като Антон е обект на постоянни полицейски проверки. На негови въпроси спрямо полицейските служители какво ги провокира непрекъснато да го спират и да извършват спрямо него личен обиск на лице, отговорът е, че изглежда като наркоман, въпреки че никога не е употребявал наркотици.

Найден беше посъветван винаги да има на разположение разпоредбите от Закона за Министерството на вътрешните работи, които определят основанията за извършване на личен обиск на лице и при проверка, да пита полицейските служители на кое от законовите основания се извършват такива действия спрямо него. Той беше посъветват и да не се съгласява да бъде обискиран, ако не му бъде посочено основание за това.

След няколко негови отказа да бъде обискиран, той не е бил обект на проверка от повече от една година.

* С оглед запазване на адвокатската тайна, имената са променени.

Защита срещу незаконосъобразен обиск на лице

Защитата срещу незаконосъобразен обиск на лице е една и съща, независимо дали той е осъществен по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи или по Наказателнопроцесуалния кодекс. Разликата е единствено в това пред кой съд следва да се заяви претенцията.

Редът за защита е по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като в първия случай претенцията се предявява за незаконосъобразни действия на полицията, а във втория – за незаконно обвинение, ако е влязла в сила оправдателна присъда или досъдебното производство е било прекратено.

______________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на гражданите при незаконосъобразни полицейски действия, можете да откриете в секциите „Административно право“ и „Наказателно право“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита срещу полицейски произвол.

Наказателно право

Причиняване на смърт при ПТП. Обвиняем срещу пострадал

06.03.202206.03.2022 адв. Силвия Петкова

Според официалните данни на Националния статистически институт за 2020 г., 96,3% от случаите на причиняване на смърт при ПТП се дължат на неправилни действия на водача, като от тях 29,3% са следствие от движение с превишена или несъобразена скорост.

Тези данни водят до извод, че преимуществено, причиняване на смърт при ПТП се случва, поради непредпазливост. Това означава, че виновният водач не е предвиждал, например, че при движение с превишена скорост автомобилът може да поднесе и да се удари в крайпътно дърво, предизвиквайки по този начин смъртта на пасажер. Той, обаче е бил длъжен и е могъл да предвиди тези последици. В този случай се касае за небрежност.

Възможно е, виновният водач да е предвиждал горните последици, но да е мислил да ги предотврати. В този случай се касае за престъпна самонадеяност.

Макар и рядко, съществуват случаи, в които виновният водач не само, че е предвиждал възможността за причиняване на смърт при ПТП, но и е целял тези последици (пряк умисъл) или се е съгласявал с тях (евентуален умисъл).

В днешната статия ще обсъдим по – често срещаните случаи на причиняване на смърт при ПТП по непредпазливост. Текстът ще се фокусира както върху правните възможности на близките на пострадалия, така и върху тези на виновния водач.

Причиняване на смърт при ПТП - престъпление и наказание

Съгласно Наказателния кодекс, когато при управление на моторно превозно средство бъдат нарушени правилата за движение и това доведе до причиняване на смърт на едно или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от две до шест години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от три до десет години.

Наказанията са още по – тежки, когато водачът е бил в нетрезво състояние /пиян или употребил наркотични вещества/, избягал е от местопроизшествието, бил е неправоспособен или е налице причиняване на смърт при ПТП на пешеходна пътека. Виновният водач е изправен пред възможност да бъде лишен от свобода за срок от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи – от пет до двадесет години.

Кога ще бъде налице особено тежък случай се преценява според конкретния казус и обстоятелствата по него, но като пример може да се посочи, че така предвиденото по – тежко наказание ще се наложи, когато бъде причинена смъртта на повече от едно лице.

Възможности на обвиняемия при причиняване на смърт при ПТП

В почти всички случаи, когато е налице причиняване на смърт при ПТП става въпрос за извършено престъпление. Това е така дори и в случаите, в които не са налице неправомерни действия, като например шофиране в нетрезво състояние, превишаване на максимално разрешената скорост или нарушение на правилата за изпреварване или предимство.

Причината за това е, че Законът за движението по пътищата предвижда три ключови задължения за водачите на моторни превозни средства.

Първото такова задължение на водачите е непрекъснато да контролират МПС, които управляват.

Второто такова задължение е да съобразяват скоростта си с конкретните пътни условия и обстановка. Целта на това задължение е да се осигури възможност за спиране пред всяко предвидимо препятствие.

Третото такова задължение на водачите е да намалят скоростта, а в случай на необходимост и да спрат при възникнала опасност за движението.

Голяма част от случаите на повдигнати обвинения за причиняване на смърт при ПТП са свързани с нарушения именно на тези три задължения.

Няколко са важните особености на този вид престъпление, на които трябва да се обърне внимание, когато се коментира защитата на водача. Тези особености не се разкриват от самия текст, с който деянието „причиняване на смърт при ПТП“ е въздигнато в престъпление, но се извеждат от законодателството, регулиращо правилата за движение по пътищата, както и от съдебната практика.

Причиняване на смърт при ПТП на пешеходец

Макар Законът за движението по пътищата да предвижда предимство за пешеходците при пресичане на пътното платно, съдебната практика е тази, която определя кога това право е абсолютно и кога не е.

Абсолютно право на предимство в полза на пешеходеца е налице в следните случаи:

Първо, при пресичане на пешеходна пътека.
Второ, при пресичане на зелен светофар.
Трето, при пресичане на място, което е продължение на тротоар или банкет, намиращ се върху платното на движение.

Неабсолютно право на предимство в полза на пешеходеца е налице при пресичане на нерегламентираните за това места.

Съдебната практика приема, че ако пешеходецът не е спазил своите задължения съгласно Закона за движението по пътищата, ще бъде налице съпричиняване на вредоносния резултат (смъртта). Това обстоятелство ще се отчита при определяне на наказанието на виновния водач. В зависимост от тежестта на нарушението, извършено от пешеходеца и при добре проведена защита, възможно е това да доведе до значително намаляване на наложеното наказание, вкл. и до условно осъждане.

Причиняване на смърт при ПТП на пътник в автомобил или автобус

Най – важната особеност тук е свързана със задължението на водачите да съобразяват скоростта си с пътната обстановка, така че да могат да спрат пред всяко „предвидимо препятствие“.

Кога едно препятствие е предвидимо? Това е всяко препятствие, което може да бъде разумно очаквано и се намира в рамките на диапазон, който може да бъде прогнозиран.

Като пример за такова препятствие може да се посочи постоянно съществуващата възможност за рязкото спиране на автомобил, който се движи отпред. Друг такъв пример е внезапното изскачане на диво животно на междуградски път, минаващ през гориста местност. Трети такъв пример е появата на пешеходец при шофиране в градски условия. Четвърти такъв пример е наличието на невидимо с просто око заледяване на пътя при студено време. Пети такъв пример е хлъзгавостта на пътя при дъжд и т. н.

Какво се случва, обаче, когато ПТП е предизвикано, поради поява на препятствие, което не може да се приеме за предвидимо? В този случай виновният водаче не следва да носи наказателна отговорност.

Като пример за такова препятствие може да се посочи неправилната или липсваща маркировка на пътното платно.

Адвокат Силвия Петкова, специалист по наказателно право и права на човека в предаването „Твоят ден“ по NovaNews коментира случая с тежката катастрофа на АМ „Струма“, при която загинаха 46 граждани на Република Северна Македония.

Права и възможности на близките на пострадалия при причиняване на смърт при ПТП

На първо място, преди да обърнем внимание на правните възможности, които законът предвижда в полза на близките на пострадалия при приняване на смърт при ПТП, необходимо е да посочим кои лица влизат в кръга на тези, които имат право да се възползват от тези възможности.

Те са изчерпателно изброени и са:
1. съпруг или лице, с което починалият се е намирал в съжителство на съпружески начала;
2. дете /биологично, осиновено или отглеждано/;
3. родител /биологичен, осиновител или отглеждащ/;
4. брат/сестра и баба/дядо;
5. всяко лице, което е имало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия.

В последния случай обезщетението се присъжда, когато претендиращият докаже особено близката си връзка с починалия, както и действително претърпените вреди, настъпили вследствие на смъртта на пострадалия при причиняване на смърт при ПТП.

И така, най – важното право на близките на починалия е да получат обезщетение за претърпените от тях вреди.

Тези вреди могат да бъдат имуществени. Такива ще бъдат налице тогава, когато починалият е издържал неработоспособни или непълнолетни близки.

Тези вреди могат да бъдат и неимуществени. Това са страданията, които близките понасят във връзка със загубата на починалия.

По какъв ред става обезщетяването на близките на пострадалия при причиняване на ПТП?

Както беше посочено по – горе, причиняването на смърт при ПТП е престъпление и поради тази причина срещу виновния водач се образува наказателен процес, коЙто протича в две фази – досъдебна и съдебна.

За да има близкият на лицето, починало поради причинаване на смърт при ПТП контрол върху този процес, необходимо е той да бъде конституиран в качеството на пострадал. По този начин той ще има информация относно хода на разследването и извършените действия, ще може да прави свои искания, в т.ч. и за събиране на други доказателства, както и ще бъде уведомен при приключване на тази фаза с постановление за прекратяване или с внасяне на обвинителен акт в съда.

Лицето, което е имало качеството „пострадал“ в досъдебната фаза ще може да се включи в съдебната като частен обвинител и/или граждански ищец. От практическа гледна точка, по – обосновано е близкият на починалия да поиска да се присъедини към процеса само като частен обвинител. Препоръчително е участието на добър адвокат по наказателно право, чрез което да се сведе до минимум възможността да бъде постановена оправдателна присъда, поради доказателствени пропуски на прокуратурата.

Защо конституирането в наказателния процес е важно?

Когато препоръчаме на близките на починалия вследствие на причиняване на смърт при ПТП да се конституират в наказателния процес като частни обвинители, обичайно те се питат защо това е необходимо.

Първата причина е свързана с това, че частният обвинител има право да прави искания за събиране на доказателства, които прокуратурата може да не е събрала, но те да са необходими с оглед обезпечаването на осъдителната присъда на виновния.

Втората причина е свързана с възможността за уведомяваме за хода на процеса. Това е важно, тъй като законът предвижда строго определени срокове за предявяване на искането за обезщетение.

Третата причина е свързана с обстоятелството, че частният обвинител има право да обжалва присъдата, ако тя е оправдателна или ако наказанието е несправедливо ниско.

По отношение на претенцията за обезщетение, в повечето случаи тя се насочва към застрахователната компания, обслужваща полицата по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на водача, причинил ПТП. Причината обезщетението да се претендира от застрахователната компания, а не от виновния водач е, че няма никакви гаранции относно платежоспособността на последния, т.е. няма гаранции, че близкият на починалия реално ще може да получи присъдената сума.

В заключение

Случаите на причиняване на смърт при ПТП се равняват на средно по 709 починали в рамките на последните 10 години, като в повечето случаи спрямо виновните водачи се постановяват осъдителни присъди, вкл. и условни такива.

____________________________________________________________________

Още важни теми, свързани с правата на пострадалия при ПТП, неговите близки и на обвиняемите за причиняването на ПТП, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по наказателни дела в полза на пострадали при ПТП, както и по граждански дела за получаване на обезщетение за претърпените вреди.

Дружеството предоставя правна помощ и предствителство по наказателни дела във връзка с повдигнати обвинения за причиняване на смърт при ПТП.

Наказателно право

Фалшиво положителна проба за наркотици. Какво да правя?

27.02.202206.03.2022 адв. Силвия Петкова

Получаването на фалшиво положителна проба за наркотици е сред често срещаните причини за образуване на наказателни производства срещу водачи на моторни превозни средства.

Проверките за управление на моторни превозни средства след употреба на наркотични вещества се извършват от органите на Министерството на вътрешните работи чрез използването на тестове DrugCheck3000 и DrugTest5000, както и чрез химико – токсикологични лабораторни изследвания на кръв и урина. DrugCheck3000 и DrugTest5000, обаче, се оказват прекалено чувствителни и често пъти от тях се получава или фалшиво положителна проба за наркотици, или отчитане на положителен резултат за осъществена няколко дни преди проверката употреба.

Независимо дали се касае за фалшиво положителна проба за наркотици или за положителен резултат, получен при употреба няколко дни преди проверката, Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Във всички случаи, едновременно с наказанията лишаване от свобода и глоба се налага и наказание лишаване от право на извършителя да управлява моторно превозно средство за определен срок.

И тъй като случаите на фалшиво положителна проба за наркотици, както и на положителен резултат при употреба, осъществена няколко дни преди проверката, са все по – често срещано явление, днес ще поговорим за това предвижда ли законът средства за защита в подобни случаи.

Фалшиво положителна проба за наркотици. Кога е възможно да се получи?

Използваните от българската полиция тестове за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози засичат наличието на определени групи наркотични вещества в слюнката на проверявания.

С DrugCheck3000 може да се установява употребата на кокаин, опиати, амфетамин, метаамфетамин и канабис/марихуана. С DrugTest5000 може да се установява употребата, освен на посочените вещества, но и на бензодиазепин, метадон и кетамин.

Обичайно, проблеми възникват по отношение на опиатите, бензодиазепините и кетамина и това е така, поради няколко обстоятелства.

Първото такова обстоятелство е, че опиати се използват в множество различни лекарствени продукти и най – вече при различните видове болкоуспокояващи. В самата листовка, макар и да е записано наименованието на съответния опиат, не е отбелязано, че той представлява наркотично вещество и шофирането след употребата му е престъпление.

Един от най – често използваните опиати е кодеинът, който се съдържа в някои сиропи за кашлица, както и в редица лекарствени средства срещу главоболие, които се продават в аптеките без рецепта. Именно употребата на лекарства за главоболие е сред често срещаните причини за получаване на фалшиво положителна проба за наркотици.

Практиката показва също така и че фалшиво положителна проба за наркотици с резултат „опиати“ може да бъде получена и след употреба на енергийни напитки.

Второто такова обстоятелство е, че бензодиазепините са клас психоактивни вещества, които се използват широко в медицината и се съдържат в редица лекарствени продукти, прилагани при леки разстройства, като разстройства на съня и депресия. При тях отново в листовката е посочено съдържанието на бензодиазепин, но не е посочено, че това е вид наркотично вещество и шофирането след употребата му съставлява престъпление.

Кетаминът също е вид наркотик от категорията „рискови вещества“. Той се използва при производството на лекарствени продукти, които се прилагат при депресия и като болкоуспокояващи. Подобно на вече изброените вещества, използвани в медицината, в листовката е отразено обстоятелството, че конкретното лекарство съдържа кетамин без да се посочва, че шофирането е забранено под страх от ангажиране на наказателна отговорност.

Казаното до тук касае случаите, в които водачът е употребил наркотично вещество с някое от приеманите от него лекарства без да знае това.

Възможно е, обаче, да бъде получена фалшиво положителна проба за наркотици и без такива изобщо да са употребени.

В практиката на кантората съществуват случаи на фалшиво положителна проба за наркотици – „марихуана“ при употребени енергийни напитки, „опиати“ при употребени медикаменти за главоболие, „метаамфетамини“ по неизвестни причини и много други. Във всички тези случаи кръвната и уринна проба за били отрицателни, респ. наказателните производства – прекратени.

Защита при фалшиво положителна проба за наркотици

И така, по една или друга причина по време на проверката се получава фалшиво положителна проба за наркотици. Какво следва?

Първото действие на полицаите е да свалят регистрационните номера на автомобила и да отнемат свидетелството за управление на моторно превозно средство на проверяваното лице.

Второто им действие е да задържат проверявания за срок до 24 часа.

ВАЖНО!!! Много често, полицейските служители или изобщо не изясняват на проверявания, че има право да даде биологична проба за химико – токсикологично лабораторно изследване, или го убеждават, че няма смисъл да дава такава проба. Най – често срещаната причина за това поведение е нежеланието за изпълнение на задължението за придружаване на проверявания до лечебно заведение. Практиката на кантората показва, че също сред често срещаните причини проверяваните лица да не са дали кръвна проба е това, че полицаите са ги убедили, че кръвната проба може да покаже употреба за месец назад и ще стане „по – лошо“. Това твърдение е невярно.

Даването на биологична проба е единственото средство за защита срещу фалшиво положителна проба за наркотици.

Това е така, поради две обстоятелства.
Първо, полицейските тестове са много по – чувствителни, а химико – токсикологичното лабораторно изследване осигурява точни и обективни резултати.

Второ, химико – токсикологичното лабораторно изследване, за разлика от полицейските тестове, дава количествени резултати, т.е. показва концентранцията на наркотичното вещество в кръвта и урината. А тази концентрация се определя според времето, което е изминало от последната употреба. Казано по – просто, чрез биологичната проба може да се установи, макар и с относителна точност, преди колко време е употребено наркотичното вещество, а оттам и бил ли е водачът под неговото въздействие, когато е шофирал.

В случаите, в които е налице фалшиво положителна проба за наркотици без да е употребено наркотично вещество изобщо или пък е употребено лекарство, съдържащо такова вещество, в първия случай резултатът от биологичната проба ще бъде отрицателен, а във втория – той или ще бъде отрицателен, или ще може да се определи конкретното вещество, довело до положителния резултат, респективно ще може да се изгради адекватна линия на защита в наказателния процес, която да доведе до оправдателна присъда.

В заключение

На пръв поглед, при получена фалшиво положителна проба за наркотици, защитата изглежда трудна, а понякога и почти невъзможна. С особена сила това касае случаите, в които проверяваният действително е употребил наркотични вещества няколко дни преди проверката и се е поддал на заблудата, поддържана от страна на полицейските служители, че даването на биологична проба ще му донесе повече неприятности, отколкото ползи.

Както видяхме по – горе, обаче, даването на кръв и урина е от изключително значение за опровергаване на фалшиво положителна проба за наркотици, както поради липса на употреба изобщо, така и поради употреба няколко дни преди проверката.

Едновременно с това, ангажирането на правна помощ от опитен адвокат по наказателно право още на етап полицейско задържане може да изиграе решаваща роля при по – нататъшното развитие на ситуацията.

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на обвиняемите и подсъдимите за извършени престъпления, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ чрез добри адвокати по наказателно право в София и страната.

Консултации на място в кантората и по телефон се извършват с предварително записан час.

Административно право, Наказателно право

Отказ за тест за наркотици. Как да се защитим?

06.02.202206.02.2022 адв. Силвия Петкова

Възможността за отказ за тест за наркотици е установена от българското законодателство през 2007 г.

Законът за движението по пътищата въвежда забрана водачите на моторни превозни средства да ги управляват под въздействието на наркотични вещества. Нещо повече, Наказателният кодекс въздига това действие в престъпление, което се наказва с лишаване от свобода.

Доколкото, обаче, за да бъде един водач изпробван за употреба на такива вещества, то е необходимо да се накърни в известна степен неговото основно право на личен и семеен живот под формата на физическия му интегритет. Ето защо законодателството предвижда и възможност за отказ за тест за наркотици, който има сериозни последици – глоба в размер на 2000 лв. и 24 месеца лишаване от книжка.

Тези последици имат своето обяснение във факта, че шофирането под въздействието на наркотици е изключително опасна практика, която застрашава живота и здравето на другите. Когато един водач направи необоснован отказ за тест за наркотици се смята, че е възможно той все пак да е употребил такива и да представлява обществена опасност. Именно, поради тази причина е предвидено и високото административно наказание.

Практиката показва, обаче, че масово се извършват произволни проверки, както и незаконосъобразно се налагат наказания за отказ за тест за наркотици. Именно тези случаи ще разгледаме в днешната статия, както и ще обясним какви са средствата за защита срещу така наложените административни наказания.

[!] Съдът отмени наказание за отказ за тест за наркотици със съдействието на кантората. [!]

Условия за законосъобразност на проверката и на наложеното наказание за отказ за тест за наркотици

За да бъде едно наказание наложено по законен начин, то е необходимо проверката, в рамките на която е установено нарушението, също да бъде изпълнена в съответствие със законовите правила.

Стриктни правила се предвиждат и по отношение на проверките за употреба на наркотични вещества или техни аналози, тъй като те все пак представляват форма на държавно – властническа дейност.

На първо място, за да има един гражданин задължение да даде проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози, той трябва да има качеството „водач“ на моторно превозно средство. Изключително често срещана е хипотезата, в която се извършват проверки и се налагат наказания за отказ за тест за наркотици спрямо лица, които се намират в паркирани автомобили с изгасени двигатели. Не са редки и случаите, в които подобни проверки се осъществяват и спрямо лица, които се намират извън автомобилите си. Така наложените наказания, обаче, ще противоречат на закона и ще следва да бъдат отменени.

На второ място, законът изисква проверките с тест (DrugCheck 3000 и DrugTest5000) да се извършват „на място“. Това означава „на мястото, на което водачът е отбит от движение“. Едно от най – често срещаните нарушения в това отношение, особено в по – малките населени места, е водачите да бъдат „поканени“ (т. е. отведени) в сградата на сектор „Пътна полиция“ или на Районно управление на Министерството на вътрешните работи.

В подобни случаи, често срещана практика е, когато проверяваното лице откаже да „придружи“ полицейските служители до указаното от тях място да се налага наказание за отказ за тест за наркотици. По същия начин се процедира и когато лицето се съгласи да се яви в сградата на сектор „Пътна полиция“ или на РУ към МВР, но пък там откаже да бъде изпробвано по една или друга причина.

Така наложеното наказание ще бъде незаконосъобразно, поради две прости причини.

Първата причина е, че законът не допуска проверките с тест (DrugCheck 3000 и DrugTest5000) да се извършват на място и време, различни от мястото и времето на проверката. Тоест, полицейските органи нямат правомощие нито да разпореждат на водачите да изчакват доставянето на тест от компетентен екип на КАТ, нито имат правомощие да „канят“ или отвеждат водачи на други места за извършване на такава проверка.

Втората причина е, че разпореждането за неопределено по време изчакване на място до пристигането на друг полицейски екип, а също и отвеждането на водач в контролирана от полицията сграда представлява „фактическо задържане“ и не може да бъде законосъобразно осъществено без да бъде издадена заповед за задържане.

Така, наложеното при горните условия наказание за отказ за тест за наркотици противоречи на закона и ще следва да бъде отменено.

ВАЖНО е да се отбележи, че изпробване за шофиране под въздействието на наркотични вещества или техни аналози може да се извършва на място и време, различни от мястото и времето на отбиване на водача от движение, само когато се налага извършването на т.нар. химико – токсикологично лабораторно изследване. Това изследване е допустимо в три изрично определени от закона случаи:

1. когато водачът направи отказ за тест за наркотици с DrugCheck3000 или DrugTest5000;
2. когато, въпреки че се е съгласил на такъв тест, не приема неговите резултати;
3. когато физическото му състояние не позволява извършване на проверка с тест (тази хипотеза е налице най – често при тежки ПТП).

В този случай водачът може да бъде отведен единствено до съответно лечебно заведение за даване на биологична проба за химико – токсикологично лабораторно изследване.

Следващото важно изискване по отношение на законосъобразността на проверките за употреба на наркотични вещества или техни аналози е по отношение на проверявания водач да бъдат налице външни признаци, реакции или поведение за употреба на такива вещества. Извършването на проверка при липса на такива признаци няма да има фактическо основание, а наложеното наказание за отказ за тест за наркотици при тази ситуация ще следва да се счита за незаконосъобразно.

Защита срещу наложено наказание за отказ за тест за наркотици

Когато един водач направи отказ за тест за наркотици, проверяващите полицейски служители са длъжни да издадат и връчат акт за установяване на административно нарушение. Връчване не се прави, когато проверяваният откаже да подпише или да получи акта.

Незабавните последици от направения отказ за тест за наркотици са временно отнемане на книжката до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, както и временно прекратяване на регистрацията на автомобила за срок от 6 месеца.

Срещу самия акт може да се подаде възражение в 7-дневен срок от връчването му. Това възражение е изключително важно в случаите, в които:
1. проверяваният не е управлявал МПС в момента на проверката;
2. не е спрян от екип на КАТ;
3. отведен е на друго място, за да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или
4. не е имал външни признаци, реакции или поведение за употреба на такива;
5. не е издаден талон за медицинско изследване.

Независимо от подаденото възражение, от страна на полицията все пак може да бъде наложено наказание и това обикновено се случва. Както беше посочено по – горе, то се състои в глоба в размер на 2000 лв. и 24 месеца лишаване от книжка.

Така наложеното наказание за отказ за тест за наркотици може да бъде обжалвано пред съда в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление, особено ако са налице едно или няколко от вече описаните нарушения.

Проблемът с фалшиво положителните резултати от DrugCheck3000 и DrugTest 5000

В последната година на обществото стана известен един сериозен проблем, а именно този с фалшиво положителните резултати от полицейските тестове DrugCheck3000 и DrugTest5000. Именно това се посочва като честа причина от страна на много водачи, направили отказ за тест за наркотици – притеснението, че без да са употребили наркотични вещества или не са шофирали под въздействието на такива, тестът все пак може да даде неправилен резултат.

Действително, съобразно закона, водачите на МПС имат право да направят отказ за тест за наркотици с DrugCheck3000 или DrugTest5000. В този случай, обаче, за да избегнат наказание, имат задължение да дадат биологична проба за химико – токсикологично лабораторно изследване. Това тяхно право, обаче, често не се изяснява от страна на полицейските служители, които директно издават акт за установяване на административно нарушение без да връчат на водача талон за медицинско изследване или без да му обяснят каква е неговата роля.

Тази практика също е незаконосъобразна, респективно води до незаконосъобразно налагане на наказание.

В заключение

Практиката на кантората показва, че при проверките за шофиране след употреба на наркотични вещества или техни аналози, заедно с проверките за употреба на алкохол се допускат най – много съществени закононарушения, които могат да бъдат определени като полицейски произвол.

Едновременно с това, оспорването на наложени наказания за отказ за тест за наркотици се оказва и доста трудна, специализирана юридическа дейност, за която се изисква сериозен практически опит, тъй като често пъти водачите са сами в автомобилите си по време на проверките, а полицейските служители рядко дават показания в съда, които биха могли да ги уличат в произвол, предвид че това може да доведе до налагане на дисциплинарно наказание.

Макар и нарушенията, свързани с отказ за тест за наркотици да са формални, доброто познаване на законодателството и съдебната практика дава възможност за оспорване и отмяна на наложените наказания, когато те противоречат на закона.

______________________________________________________________________

Още важни теми, свързани с правата на гражданите при налагане на незаконосъобразни административни наказания или упражняване на полицейски произвол, можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Наказателно право“.

С най – интересните случаи от успешно проведените дела на кантората, можете да се запознаете в секция „Новини“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя правна помощ и защита срещу незаконосъобразно наложени административни наказания.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3,
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Консултации по телефон и на място в кантората се извършват само с предварително записан час.

Административно право, Наказателно право

Тормоз в училище. Как да се защитя?

02.02.202202.02.2022 адв. Силвия Петкова

Осъществяването на тормоз в училище или в детската градина е сред честите причини за депресия и мисли за самоубийство при децата и учениците. Именно, поради тези обстоятелства, в някои държави това деяние съставлява престъпление, което се наказва с лишаване от свобода и високи глоби.

На територията на Република България, повечето от случаите на тормоз в училище или в детската градина, извършен от друго дете или деца, ще е налице нарушение на Закона за предучилищното и училищното образование. Когато тормозът е осъществен от учител или възпитател, в общия случай ще става въпрос за дисциплинарно нарушение по смисъла на Кодекса на труда.

В други случаи, обаче, осъществяването на тормоз в училище или в детската градина може да се окаже противообществена проява и дори престъпление.

В днешната статия ще разгледаме случаите на тормоз, извършван както от други деца, така и от учители или възпитатели. Ще разгледаме и средствата, с които пострадалият от такъв тормоз може да защити правата си и да търси неговото преустановяване.

Кога е налице тормоз в училище или в детската градина?

Според Механизма за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование на Министерството на образованието и науката тормоз в училище или в детската градина е налице тогава, когато се осъществява злонамерена проява, която има за цел да нарани или унижи дете. Тази проява обикновено се извършва от доминиращата позиция на едната страна, която се използва, за да бъде другата страна наранена физически или психически, унизена или изолирана. Изключително типично за тормоза е, че той се повтаря многократно във времето.

Експертите на Министерството на образованието и науката идентифицират няколко вида насилие и тормоз:
1. физически;
2. психически;
3. сексуален;
4. кибер тормоз.

По отношение на сексуалното насилие и тормоз следва да се отбележи, че те могат да имат множество различни проявни форми, като например наричане със сексуализирани имена и прякори, коментари за нечия външност, подигравки със сексуален характер, неподходящо докосване и др. действия със сексуално съдържание, които могат да достигнат и до сексуално нападение.

Как да се защитим при тормоз в училище или в детската градина?

Както беше отбелязано по – горе, дете може да бъде пострадал от тормоз в училище или детската градина, извършен както от други деца, така и от учители, или възпитатели.

В зависимост от извършителя на тормоза, различна е и защитата, която се предвижда в полза на пострадалия.

Тормоз в училище или детска градина, осъществяван от други деца

Сред по – често срещаните случаи на тормоз е този, който се осъществява между деца.

Според Закона за предучилищното и училищното образование едно от основните задължения на учениците е да зачитат правата, честта и достойнството на другите, както и да не прилагат физическо и психическо насилие.

За неизпълнение на това задължение, на извършителите на неправомерното поведение може да бъде наложено едно от изчерпателно изброените в закона пет вида наказания. Те са:
1. забележка;
2. преместване в друга паралелка в същото училище;
3. предупреждение за преместване в друго училище;
4. преместване в друго училище;
5. преместване от дневна в самостоятелна форма на обучение.

Тези наказания могат да бъдат наложени със заповед на директора на училището по предложение на класния ръководител или на педагогическия съвет в зависимост от вида на предложеното наказание.

Възможно е извършеният тормоз да е с толкова висок интензитет (напр. физическо нападение, довело до счупване на нос, ръка, крак и др.), че да осъществява признаците на престъпление, което ще се квалифицира според конкретните наранявания.

В този случай защитата ще зависи от възрастта на извършителя.

Българското наказателно право предвижда, че наказателно отговорни за лицата, навършили пълнолетие. По изключение, наказателна отговорност може да носи и лице, което е навършило 14-годишна възраст, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Наличието на тези условия се установява за всеки отделен случай според степента на психо – емоционално и физическо развитие на конкретния извършител.

Това, че тормозът е извършен от лице, което не е навършило 14 години, не означава, че деянието ще остане безнаказано. Напротив. В този случай защитата може да се осъществи чрез сезиране на съответната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Повече информация за тази процедура можете да намерите в статията „Противообществени прояви на малолетни и непълнолетни. Защита.“.

Тормоз в училище или детска градина, осъществяван от учители или възпитатели

Насилие и тормоз в училище или детската градина, макар и в по – редки случаи, могат да бъдат извършени и от учители или възпитатели.

Във всички случаи, това деяние ще представлява дисциплинарно нарушение, а на извършителя може да бъде наложено наказание забележка, предупреждение за уволнение или уволнение. Активирането на дисциплинарна процедура става чрез работодателя, т.е. чрез директора на училището или детската градина.

По отношение на извършено физическо насилие, ситуацията се решава по същия начин като тази, когато извършителят е друго дете, т.е. в зависимост от вида на нанесената телесна повреда, ще бъде налице престъпление, което се преследва или чрез прокуратурата, или директно чрез съда.

По – различен е случаят на осъществен психически тормоз в училище или детската градина, който може бъде извършен чрез думи или поведение. В този случай е налице т.нар. „непозволено увреждане“ и може да се търси обезщетение от учителя или възпитателя, който го е извършил.

Повече за процедурата за търсене на обезщетение по реда на непозволеното увреждане, можете да откриете в статията „Психически тормоз. Какви са правата ни?“.

ВАЖНО! В някои случаи, вследствие на осъществен тормоз в училище или детската градина, пострадалият може да направи опит за самоубийство или да се самоубие. В този случай винаги ще бъде образувано наказателно производство за склоняване към самоубийство и ако пострадалият е бил жертва на тормоз, това обстоятелство задължително трябва да се посочи на разследващите органи.

В заключение

Много често, самите деца, извършители на тормоз в училище или детската градина, страдат от определени психологически смущения и се нуждаят от помощта и вниманието на възрастните. Това, разбира се, не означава, че по отношение на тях не следва да се предприемат никакви мерки за преодоляване на проблемното поведение. Точно обратното. Училищните власти имат задължение да положат всички възможни усилия това да се случи бързо и ефективно, като се следи най – добрия интерес както на пострадалия, така и на самия извършител.

______________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани правата и задълженията на гражданите във връзка с извършени административни нарушения или престъпления, можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя правна помощ както за пострадали от тормоз в училище или в детската градина, така и за обвинени в извършване на такъв.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com
Специалистите на кантората работят по конкретни казуси с предварително записан час.

Наказателно право

Жертва съм на полицейско насилие. Как да се защитя?

28.12.202128.12.2021 адв. Силвия Петкова

Осъществяването на полицейско насилие е едно от най – често срещаните нарушения на физическия интегритет на задържаните лица, което традиционно се игнорира както от прокуратурата, така и от съдилищата.

Това е и причината България често да бъде осъждана за липса на ефективно разследване на упражненото полицейско насилие пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

В практиката най – често срещаните причини за упражняване на полицейско насилие могат да бъдат идентифицирани като:
1. оказване на съпротива при арест;
2. изтръгване на самопризнания;
3. убеждение у полицейския орган, че задържаният е извършил престъпление и следва да бъде наказан за него незабавно.

Кога законът допуска използването на физическа сила от полицията?

Законът за Министерството на вътрешните работи и нормативните актове по неговото прилагане предвиждат изчерпателно случаите, в които полицейските органи имат право да използват физическа сила и помощни средства (белезници, оръжие).

На първо място, използването на физическа сила и помощни средства е допустимо, когато конкретен гражданин противодейства на изпълнението на полицейско разпореждане или той самият не го изпълнява, когато то е насочено към него.

На второ място, физическа сила и помощни средства могат да бъдат използвани при задържане на нарушител, който оказва съпротива на полицейския орган или не му се подчинява.

Третото основание е налице, когато конвоирано лице се опитва да избяга, да посегне на собствения си живот или на живота на други лица.

Четвърто, такава възможност законът предвижда и при оказване на съдействие на други държавни органи или длъжностни лица.

На пето място, физическа сила и помощни средства могат да бъдат използвани и при:
1. нападения срещу граждани и полицаи;
2. освобождаване на заложници;
3. групови нарушения на обществения ред;
4. нападения над сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;
5. освобождаване на незаконно заети обекти;
6. при необходимост от осигуряване на личната безопасност на полицейските служители.

Извън посочените случаи полицейските служители нямат право да използват физическа сила и помощни средства.

ВАЖНО! Дори и да е налице някое от основанията, изброени по – горе, полицейските служители са длъжни да съобразяват степента на използваната физическа сила с необходимостта от това. Те носят отговорност във всички случаи, когато използваната от тях физическа сила е била прекомерна спрямо целта, за която е следвало да бъде приложена.

Какво означава "полицейско насилие?"

Ненужното или прекомерно използване на физическа сила и/или помощни средства представлява полицейско насилие, което винаги съставлява престъпление.

От характера и степента на причинените увреждания, зависи и наказанието, което следва да се определи за упражненото полицейско насилие.

Възможните увреждания, които могат да бъдат нанесени са две категории: убийство или телесна повреда. Последната, от своя страна, може да се раздели на три подкатегории, а именно тежка, средна или лека (с или без разстройство на здравето).

В случай че вследствие на упражнено полицейско насилие, пострадалият почине, полицейските служители – извършители следва да бъдат наказани с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Що се отнася до причиняването на телесна повреда, наказанията варират в зависимост от нейната степен.

При нанасяне на тежка телесна повреда, вследствие на упражнено полицейско насилие, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Телесната повреда е тежка, когато е причинено продължително разстройство на съзнанието, постоянна слепота или глухота, загуба на речта, детеродна неспособност, обезобразяване, причиняващо необратимо разстройство на речта, вкуса, обонянието или зрението, загуба на бъбрек, слезка или крило на бял дроб, загуба или осакатяване на крайник, както и постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

При нанасяне на средна телесна повреда, вследствие на упражнено полицейско насилие, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години.

Телесната повреда е средна, когато е причинено трайно отслабване на зрението или слуха или, трайно затрудняване на речта, както и движението на крайниците, снагата, врата, функциите на половите органи. Средна телесна повреда е налице и при счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето.

ВАЖНО! Ако са избити зъби, без които не се причинява затруднение в дъвченето или говоренето, телесната повреда не се квалифицира като средна.

На следващо място, средна телесна повреда е налице и когато е причинено обезобразяване на лицето или други части от тялото, постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или разстройство на здравето, временно опасно за живота (напр. сътресение на мозъка със загуба на съзнание). Накрая, средна телесна повреда е налице и при наранявания, които проникват в черепната, гръдната или коремната кухина.

При нанасяне на лека телесна повреда, вследствие на упражнено полицейско насилие, наказанието е лишаване от свобода до три години, ако е придружена с разстройство на здравето и с до една година или пробация, ако такова не е причинено.

Защита при полицейско насилие

Както отбелязахме по – горе, упражняването на полицейско насилие съставлява престъпление и всеки пострадал следва да подаде сигнал за това.

Ако сте пострадал от полицейско насилие е необходимо, на първо място, още преди освобождаването си да поискате да Ви бъде предоставена медицинска помощ. Процедурата е такава, че често пъти това искане се прави именно пред полицейския орган, който е упражнил насилието. Съответно, в повечето случаи пострадалият получава отказ.

При отказ да Ви бъде предоставена медицинска помощ преди освобождаване, необходимо е незабавно да потърсите свой близък, който да Ви вземе от ареста и да му покажете нараняванията си, както и да направите съответните снимки.

В повечето случаи при освобождаване и без поискване, полицейските органи водят задържания при фелдшер, работещ в съответното районно полицейско управление, който да констатира физическото му състояние. В много случаи пострадалият от полицейско насилие задържан бива заплашван да подпише документ, според който няма претенции за нанесени вреди по време на задържането си.

Независимо от заплахите, обаче, необходимо е да се настоява фелдшерът или друго медицинско лице да опише получените в ареста наранявания и да предостави съответен документ на задържания.

Следващата задължителна стъпка е незабавно посещение на съдебна медицина след освобождаване от ареста за снабдяване със съдебно – медицинско удостоверение за получените наранявания и пристъпване към изготвяне на сигнал за извършено престъпление.

В заключение

В повечето случаи, пострадалите от полицейско насилие получават и предупреждение от извършителите – полицаи, че при подаване на сигнал насилието ще се повтори в много по – тежка степен.

Практиката на кантората, обаче, показва, че се постига точно обратния ефект.

____________________________________________________________________

Още интересни теми за правата и правните възможности на пострадалите от престъпления, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“предоставя специализирана правна помощ в полза на пострадали от полицейско насилие както пред българските държавни органи, така и пред Европейския съд по правата на човека.

Наказателно право

Домашен арест. Същност и защита

16.12.202116.12.2021 адв. Силвия Петкова

Мярката „домашен арест“ е втората по тежест мярка за неотклонение след задържането под стража, която се взима спрямо обвиняеми или подсъдими за извършено престъпление.

Като всяка друга мярка за неотклонение, прилагана в наказателното производство, мярката „домашен арест“ е подробно регламентирана в Наказателно – процесуалния кодекс. Подобно на задържането под стража, тя също е свързана с лишаване от свобода на обвиняемия/подсъдимия, макар и в значително по – ниска степен.

Именно, поради характера ѝ на мярка, свързана с лишаване от свобода, условията за нейното приложение следва да отговарят на утвърдените в Европейската конвенция за защита правата на човека международни стандарти.

Домашен арест. Същност и условия

Какво означава "домашен арест"?

Мярката за неотклонение „домашен арест“ представлява забрана за обвиняемия или подсъдимия да напуска жилището си без разрешението на прокурора или съда (в зависимост от това дали мярката се прилага в хода на досъдебната или в хода на съдебната фаза на наказателния процес).

ВАЖНО! Адресът, на който ще се изпълнява домашен арест се определя от съда, който е постановил прилагането на мярката. В случай че обвиняемият или подсъдимият желае да бъде променен адреса на изпълнението ѝ, необходимо е последващо разрешение от прокурора, когато процесът е на досъдебна фаза или от съда, пред който се води делото.

При какви условия се постановява домашен арест?

Както при всяка друга мярка за неотклонение, за да се постанови домашен арест е необходимо едновременното наличие на няколко, изчерпателно изброени в закона условия.

На първо място, необходимо е, когато мярката се взима в досъдебното производство, да са налице доказателства за съпричастността на дадено лице към извършено престъпление и то да е привлечено в качеството на обвиняем.

ВАЖНО! За целите на постановяването на домашен арест, не е необходимо тези „доказателства“ да са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда и в хода на делото могат да бъдат разколебавани, респ. мярката да бъде отменена или изменена в по – лека.

На второ място, както по отношение на обвиняемия в досъдебното производство, така и по отношение на подсъдимия в съдебната фаза е необходимо да са налице данни, че той може да се укрие, да извърши престъпление или да осуети изпълнението на постановената присъда.

Макар и по отношение на мярката за неотклонение „домашен арест“, законът да не използва словосъчетанието „реална опасност“, то при преценката за това дали обвиняемият/подсъдимият може да се укрие, да извърши престъпление или да осуети изпълнението на постановената присъда се взима предвид именно реалният характер на тази опасност. Това е така, тъй като никой не може да бъде лишаван от свобода, поради имагинерни причини.

ВАЖНО! Именно, защото е свързана с лишаване от свобода, законът предвижда определени срокове, в рамките на които може да се прилага домашен арест.

В досъдебната фаза, тази мярка може да се прилага за срок не по – дълъг от 8 месеца, ако е повдигнато обвинение за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода повече от 5 години. Максималният срок е година и половина, когато обвинението е за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода 15 или повече години, или друго по – тежко наказание. За всички останали престъпления, домашният арест не може да продължава повече от два месеца.

По отношение на съдебната фаза, българският закон не предвижда конкретни срокове, в рамките на които може да се прилага мярката „домашен арест“. Европейската конвенция за защита правата на човека постановява, обаче, че всяко лице се ползва от правото делото му да се гледа в разумен срок. Съответно, ако този стандарт не може да бъде спазен, обвиняемият/подсъдимият следва да бъде освободен преди приключването на делото му.

Кой срок е разумен се преценява съобразно обстоятелствата по всеки конкретен наказателен процес.

Изменение, отмяна и контрол на мярката "домашен арест"

Както всяка друга мярка за неотклонение, мярката „домашен арест“ не може да се прилага вечно. Ето защо тя подлежи на отмяна или на изменение към по – лека такава (подписка или гаранция в пари/ценни книжа).

ВАЖНО! Домашният арест може да бъде изменен и в задържане под стража, когато обвиняемият/подсъдимият напусне жилището си без разрешение на съответния орган. Контролът по изпълнението на мярката законът е възложил на органите на Министерството на вътрешните работи.

Кога може да се иска изменение или отмяна на мярката "домашен арест"?

Простият отговор на този въпрос е „винаги“. Разбира се, както във всеки правен процес, законът предвижда „нюанси“.

Така, съгласно Наказателно – процесуалния кодекс, както по досъдебното, така и в съдебното производство, обвиняемият/подсъдимият или неговият защитник – адвокат, могат по всяко време да поискат изменение или отмяна на домашния арест.

Делото се насрочва в тридневен срок и се разглежда в открито заседание. Обвиняемият/подсъдимият и неговият защитник – адвокат задължително взимат участие в това заседание.

ВАЖНО! Делото може да бъде разгледано и в отсъствие на обвиняемия, ако той заяви, че не желае да се яви или ако не може да бъде доведен, поради здравословни причини.

По искането за изменение или отмяна на постановения домашен арест съдът се произнася незабавно.

ВАЖНО! Ако мярката бъде потвърдена, съдът може да определи срок, в който ново искане за изменение или отмяна е недопустимо. Този срок не може да бъде по – дълъг от два месеца. Това не се отнася за случаите, когато искането се основава на здравословното състояние на обвиняемия.

В заключение

Както отбелязахме, мярката на неотклонение „домашен арест“ може да се постановява само в предвидените от закона случаи и при спазване на предвидените от закона условия.

Това по никакъв начин не означава, че тази мярка не може да бъде предприета по незаконосъобразен начин и да представлява произвол. В тези случаи е необходимо да бъдат предприети всички действия за нейното изменение или отмяна, като в някои случаи, произволното ѝ предприемане може да доведе и до обезщетение в полза на лицето, спрямо което е била прилагана.

_____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защита правата и задълженията на обвиняемите и подсъдимите в рамките на наказателния процес, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита по наказателни дела по повдигнати обвинения за извършено престъпление.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел.: +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com