Наказателно право Архиви - Адвокат Петкова

Предвиденото в Наказателно – процесуалния кодекс задържане под стража е вид мярка за неотклонение, която може да бъде предприета както още в досъдебното производство, така и в съдебната фаза на наказателния процес.

Целта на мярката “задържане под стража” е да попречи на обвинямия или подсъдимия да се укрие или да извърши друго престъпление.

Всъщност, това е и най – тежката мярка за неотклонение, която българското законодателство предвижда, като с нея се засягат в най – висока степен правата и основните свободи на задържаните лица. Ето защо, законът предвижда строги изисквания във връзка с нейното предприемане.

Нека видим какво представлява това задържане под стража, какви са изискванията за предприемането му и какви са начините за неговата отмяна или замяната му с по – лека мярка за неотклонение.

Задържане под стража. Същност и условия

Мярката “задържане под стража” се взима тогава, когато по делото е налице обосновано предположение, че привлеченото в качеството на обвиняем лице е извършило престъплението, за което е привлечено в това качество. Под “обосновано предположение” не се има предвид да са налице достатъчно доказателства, от които да се направи извод за осъждането на това лице. Достатъчно е да са налице предварителни данни за това, като в хода на следствието, те могат да бъдат опровергавани.

Едновременно с изискването за наличие на обосновано предположение за извършено престъпление, за взимане на мярка за неотклонение е необходимо по делото да е констатирано наличието на реална опасност обвиненият да се укрие или да извърши престъпление.

Какво означава "реална опасност"?

Условията, въз основа на които се преценява налице ли е реална опасност обвиняемият да е укрие или да извърши престъпление са предвидени в закона и са:

1. повдигнато е обвинение срещу лице за престъпление, което е извършено повторно или при условията на опасен рецидив;
2. обвинението е за тежко умишлено престъпление и обвиняемият е осъждан за друго такова престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година или друго по – тежко наказание, чието изпълнение не е отложено при спазване на разпоредбите за условното осъждане;
3. обвинението е за престъпление, наказуемо с не по – малко от десет години лишаване от свобода или друго по – тежко наказание;
4. обвиняемият не се е явил пред съответните държавни органи без уважителни причини и не може да бъде открит на известните му адреси.

Тези основания, обаче, не са абсолютни. Тоест, възможно е и те да бъдат налице, но въпреки това от останалите данни по делото да се прецени, че липсва реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Изменение или отмяна на мярката "задържане под стража"

Веднъж взета, мярката за неотклонение “задържане под стража” не може да трае до неопределен краен момент.

Сроковете зависят от това дали тази мярка е приложена в досъдебното производство или в съдебната фаза.

И така, когато е взета в досъдебното производство, мярката “задържане под стража” може да продължи не повече от осем месеца, когато обвинението е за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода повече от 5 години.

Когато престъплението, за което е повдигнато обвинение, се наказва с лишаване от свобода 15 и повече години или друго по – тежко наказание, задържането под стража може да продължи не повече от година и половина.

При обвинение за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода под 5 години или с друго по – леко наказание, мярката задържане под стража може да трае не повече от два месеца.

По отношение на мярката задържане под стража, взета в съдебната фаза, законът не предвижда конкретни срокове, но българският съд е обвързан от Европейската конвенция за защита правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека, според които всеки задържан има право делото му да бъде разгледано в разумен срок. Кой срок е разумен според международните стандарти се решава за всеки конкретен случай.

Както в съдебната, така и в досъдебната фаза, мярката за неотклонение “задържане под стража” може да бъде изменяна по искане на обвиняемия/подсъдимия или неговия защитник – адвокат.

Както в съдебната, така и в досъдебната фаза, въпросът за изменението на тази мярка може да бъде поставян по всяко време и съдът е длъжен да се произнесе в тридневен срок от депозирането на искането.

Ако мярката бъде потвърдена, съдът може да определи срок, в който е недопустимо да се иска ново изменение на мярката “задържане под стража”, като този срок не може да бъде по – дълъг от два месеца.

ВАЖНО! Постановяване на задържане под стража е възможно и когато спрямо обвиняемия или подсъдимия е била взета по – лека мярка за неотклонение, напр. подписка или гаранция в пари, но той се е укрил от властите или е извършил ново престъпление.

В заключение

Както вече отбелязахме, мярката за неотклонение “задържане под стража” е най – тежката такава мярка, която в значителна степен ограничава основното човешко право на свобода и сигурност, предвид факта, че се изпълнява в помещение за задържане, а задържаното лице се намира под охрана.

Ето защо, за да бъде законосъобразна, тя следва да бъде предприета в съответствие със закона, както и да не трае прекомерно дълго време. Законността на всяко задържане се решава според конкретните доказателства по конкретното наказателно дело.

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и защитата на лицата, обвинени в извършване на престъпление, можете да намерите в секцията “Наказателно право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ и защита на обвиняеми и подсъдими както на досъдебна и съдебна фаза от наказателния процес, така и пред Европейския съд по правата на човека.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел.: +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Административно право, Наказателно право

Противообществени прояви на малолетни и непълнолетни. Защита.

31.10.202131.10.2021 адв. Силвия Петкова

Съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс малолетните (ненавършили 14-годишна възраст) не могат да носят наказателна отговорност и това правило е без изключение. За техните противообществени прояви законът предвижда прилагането на съответни възпитателни мерки.

Що се отнася до непълнолетните (навършили 14-годишна възраст, но ненавършили пълнолетие), спрямо тях може да бъде ангажирана наказателна отговорност само, ако се установи, че конкретният непълнолетен извършител на противообществени прояви е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи поведението си.

Това, че малолетните и непълнолетните извършители на противообществени прояви поначало могат да не носят наказателна отговорност, не означава, че за осъщественото поведение, което противоречи на закона или морала и добрите нрави, не може да следва съответна реакция на държавата във връзка с наказването им.

В днешната статия ще изясним именно въпросите, свързани с наказването на укоримото поведение на младежите, които не могат по закон да носят наказателна отговорност, както и защитата в производството по наказването на такова поведение.

Кои действия могат да се възприемат като противообществени прояви?

Според дефиницията, дадена в закона, противообществени прояви са тези действия, които са общественоопасни и противоправни или противоречат на морала и добрите нрави. Иначе казано, противообществената проява може да се изрази в извършване на престъпление (нанасяне на побой, кражба, притежание на забранени вещества) или в предприемане на някакво друго укоримо поведение, което не съвпада с общоприетите норми.

Производство по наказване и видове наказания при противообществени прояви на малолетни и непълнолетни

Както беше отбелязано по – горе, децата, които не са навършили 14-годишна възраст, не могат да носят наказателна отговорност. Това означава, че във всички случаи, преследването на техните противообществени прояви ще става по реда на Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните чрез образуване на възпитателно дело пред съответната Местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

По същия ред се преследват деянията, извършени от навършили 14-годишна възраст, но ненавършили пълнолетие деца, които не съставляват престъпление. Това се отнася и за случаите, в които, макар и да е налице престъпление, то не е с висока степен на обществена опасност и е извършено, поради увлечение или лекомислие.

ВАЖНО!!! Това, че престъпният деец е непълнолетен не означава непременно, че той не може да носи наказателна отговорност. Ако се установи, че той разбира свойството и значението на постъпките си, може да ръководи поведението си, престъплението е с висока степен на обществена опасност и не е извършено, поради лекомислие или увлечение, то извършителят ще носи наказателна отговорност по общия ред, вкл. и чрез налагане на ефективно наказание “лишаване от свобода”.

Производствата по установяване и наказване на противообществени прояви, извършени от малолетни или непълнолетни се провеждат пред местните комисии за борба с тези прояви, които се създават към общините. Компетентна е тази комисия, която действа по настоящия адрес на детето. Самото дело следва да се образува в срок до шест месеца от извършването на противообществената проява. То се провежда при закрити врати, но председателят на състава може да покани различни специалисти, когато това е в интерес на детето. Такива могат да бъдат педагози, психолози, педагогически съветници и др.

ВАЖНО!!! Когато се разглежда възпитателно дело относно извършена от малолетен или непълнолетен противообществена проява, неговото присъствие, както и присъствието на негов родител или на лице, което го замества, е задължително. Това означава, че във всички случаи на образувано възпитателно дело срещу конкретно дете, родителите получават съответно уведомление.

На малолетния или непълнолетния могат да бъдат наложени едно или няколко от изчерпателно предвидените в закона тринадесет на брой наказания, като най – тежката от тях е настаняване във възпитателно училище – интернат.

Всяка една от предвидените в закона мерки може да се прилага за срок до една година, като при нейното неизпълнение се образува ново възпитателно дело, в рамките на което може да се наложи по – тежка мярка.

ВАЖНО!!! При разглеждането на възпитателното дело може да се установи, че родителите или лицата, които ги заместват, не полагат достатъчно грижи за възпитанието на детето и с това са станали причина то да извърши противообществени прояви. В този случай те също могат да бъдат санкционирани, като наказанията са предупреждение, задължаване да посещават специално организирани беседи и консултации по въпросите на възпитанието, както и глоба в размер от 50 до 1000 лв. В по – тежки случаи е възможно и спрямо родителя или лицето, което го замества, да бъде ангажирана наказателна отговорност под формата на лишаване от свобода до три години и обществено порицание.

Решенията на комисията подлежат на обжалване пред съответния районен съд.

Ролята на адвоката във възпитателното дело по повод противообществени прояви на малолетни и непълнолетни

Производството по налагане на възпитателни мерки спрямо малолетни или непълнолетни извършители на противообществени прояви е вид несъщински наказателен процес, в рамките на които се повдига обвинение за извършено правонарушение. Поради тази причина в това производство следва да се прилагат международните стандарти за справедлив процес съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека. Основната гаранция за провеждането на справедлив процес е правото на защита, което в производството по налагане на възпитателни мерки може да бъде упражнено чрез участието на т.нар. “доверен представител”, на представител на съответната дирекция “Социално подпомагане” или на адвокат.

В рамките на процеса за установяване и наказване на малолетни или непълнолетни деца за извършени противообществени прояви, ролята на адвоката се състои в изпълнението на няколко основни функции:

1. Извършване на преценка дали малолетният/непълнолетният да даде обяснения по образуваното възпитателно дело. Следва да се отбележи, че правото да се запази мълчание е основното право на детето, обвинено в извършване на противоправно деяние. Макар законът изрично да предвижда, че решението на комисията не може да се основава единствено на самопризнанието на детето, то в някои случаи е важно то да запази пълно мълчание, в други случаи е препоръчително да се дадат максимално подробни обяснения по казуса, а в трети е необходимо да се наблегне на точно определени факти.

2. Проследяване за спазване на правилото за разглеждане на казуса от независим и безпристрастен състав на комисията, както и осигуряване на щадящ за психиката на детето процес.

3. Осигуряване на доказателства в полза на обвиненото в извършване на противоправно деяние дете. Това е необходимо с оглед преодоляване на често срещания “обвинителен уклон”, чрез използването на който детето предварително се смята за виновно, като се събират единствено доказателства, потвърждаващи неговата вина.

В заключение

Производството за налагане на възпитателни мерки по отношение на малолетни или непълнолетни извършители на противообществени прояви има за основна цел преодоляване на отклоненията в поведението им, предотвратяване на бъдещи нарушения и интеграция в обществото.

Ето защо всички предвидени в закона мерки са свързани с въздействие най – вече върху психиката на детето и във всички случаи са срочни.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на обвинените в извършване на противоправно поведение, можете да намерите в секцията “Наказателно право”.

Адвокатска кантора “Петкова” разполага с опитни и обучени за работа с деца специалисти в областта на защитата на малолетни и непълнолетни извършители на противообществени прояви.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Административно право, Наказателно право, Новини

Полицейско задържане. Спечелено дело

07.10.202116.10.2021 адв. Силвия Петкова

Издаването на заповед за полицейско задържане за 24 часа е едно от най – често срещаните основания за краткотрайно лишаване от свобода по данни за съпричастност на едно лице към извършване на престъпление.

Правото на свобода и сигурност е едно от основните човешки права, защитено от Конституцията на Република България, Европейската конвенция за защита правата на човека, приета от Съвета на Европа, Хартата за основните права в Европейския съюз и Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на Обединените нации.

Условията за накърняване на това основно човешко право чрез задържане на конкретно лице във връзка с извършено престъпление са изчерпателно посочени в законодателството на страната ни, а процедурата за неговото осъществяване е строго формална. Неспазването ѝ винаги води до отмяна на задържането.

Мярката “полицейско задържане за 24 часа” може да има превантивен или преустановителен характер. Тя се предприема с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление или да се осуети прикриването му. Мярката се постановява и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител.

Освен спазването на процедурата за постановяване на полицейско задържане за 24 часа, необходимо е да са налице факти и обстоятелства за наличието на конкретни обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането, е извършило или е съпричастно към извършването на престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.

Със съдействието на кантората беше спечелено поредното дело за отмяна на незаконно полицейско задържане за 24 часа.

Полицейско задържане за 24 часа - казусът

Непълнолетен младеж е задържан за престъпление по чл. 216 от Наказателния кодекс – унищожаване и повреждане. Взетата срещу него мярка полицейско задържане за 24 часа е постановена в 14:10 ч.

На първо място, в заповедта за задържане е записано, че момчето е “заподозряно” в извършване на престъпление, осъществено на същия ден в 21:30 ч. Друг въпрос е, че фигурата на заподозрения не съществува в българското законодателство от 2005 г. насам.

На второ място, отразено е, че задържането се извършва по подозрение за съпричастност към престъпление.

На трето място, единствените и косвени индикации, че той може да е съпричастен към престъпление е фактът, че 1. предходната вечер е имал спречкване със собственика на повредения автомобил и 2. дете от квартала, в който живее, е чуло от друго дете, че именно младежът е повредил автомобила.

Извън посочените, липсват каквито и да било данни да е извършено престъпление от него, съответно образуваното досъдебно производство е прекратено. Младежът, обаче, е освободен след изтичането на 24-часовия срок.

Полицейско задържане за 24 часа - решението на съда

В законоустановения срок е подадена жалба срещу заповедта за задържане с искане за нейната отмяна, поради незаконосъобразност.

Съдът обявява постановената заповед за полицейско задържане за 24 часа за незаконосъобразна, поради това, че не отговаря на нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта. Причината за това е, че не са посочени конкретни данни, които да обосновават необходимостта от задържането.

Освен това, съдът констатира, че постановеното полицейско задържане за 24 часа е разпоредено в 14:10 ч., като към този момент описаното в заповедта инкриминирано деяние, заради което лицето е задържано, все още не е настъпило. В случая, от страна на органа по задържането се оспорва, че е допусната техническа грешка по отношение на инкриминираната дата, но предвид факта, че посочването на датата на престъпното деяние е задължителен елемент на заповедта за задържане, то такава грешка не може да бъде определена като “техническа”. Да се приеме нещо различно би означавало да се наруши правото на защита на задържания.

Накрая, съдът обръща внимание, че формалното посочване, че задържането е постановено по подозрение за престъпление по чл. 216 от НК не е достатъчно, за да се приеме за изпълнено изискването за ясно и недвусмислено посочване на фактическите и правните основания за това.

Всички аргументи на съда за отмяна на заповедта за полицейско задържане за 24 часа са достъпни в решението, публикувано по – долу.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на задържаните от полицията, както и на обвиняемите и подсъдимите за извършено престъпление, можете да намерите в секциите “Административно право” и “Наказателно право”. В секцията “Новини” ще откриете част от спечелените дела на кантората.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ при полицейско задържане за 24 часа, прокурорско задържане за 72 часа и задържане под стража.

Наказателно право

Причиняване на ПТП. Последици и защита

12.09.202112.09.2021 адв. Силвия Петкова

Нарушаването на правилата за движение по пътищата често води до причиняване на ПТП. В някои случаи виновният водач може да понесе единствено административно наказание под формата на глоба и отнемане на книжката. В други случаи, обаче, за причиняване на ПТП се носи наказателна отговорност, като в зависимост от настъпилия резултат, наказанията варират от “пробация” до “доживотен затвор”.

В днешната статия ще поговорим по – подробно именно за т.нар. “транспортни престъпления”, свързани с причиняване на ПТП, както и ще дадем примери от практиката.

В кои случаи при причиняване на ПТП се носи наказателна отговорност?

В повечето случаи на нарушаване на правилата за движение, вследствие на което се е стигнало до причиняване на ПТП, на виновния водач се налага глоба по правилата за налагане на административни наказания.

Наказателният кодекс, обаче, предвижда няколко случая на причиняване на ПТП, при които се носи наказателна отговорност за извършено престъпление.

Значителни имуществени вреди, настъпили в в резултат на причиняване на ПТП

При нарушаване на правилата за движение по пътищата е възможно да се стигне до причиняване на ПТП, от което да възникнат значителни имуществени вреди. Тези вреди могат да се отнасят както до държавно и общинско, така и до частно имущество.

Пример [!] При шофиране с превишена скорост, водач изпуска завой и се удря в електрически стълб. От удара стълба пада, вследствие на което е повредена електропреносната мрежа. Имуществото е държавно или общинско. При извършване на същото нарушение е възможно ударът да бъде в частен имот или в паркиран автомобил, в който няма хора или те не са пострадали. В последният случай, имуществото е частно.

За да се прецени дали конкретно причинените имуществени вреди са “значителни”, следва да се направи сравнение между причиненото увреждане на конкретното имуществено и неговата стойност. В тези вреди се включват разходите за пълното възстановяване на увреденото имущество, изчислени по пазарни цени на дребно. Когато повреденото имущество не подлежи на възстановяване и ремонт, преценката на неговата стойност се прави по пазарни цени на дребно, като се отчете овехтяването му, а когато е унищожен автомобил – следва да се приспадне и стойността на частите, които могат да бъдат използвани от собственика.

Минималният размер на значителната вреда е не по – малко от хиляда лева.

За това престъпление е предвидено наказание “лишаване от свобода” от една до десет години, ако деянието е умишлено и “лишаване от свобода” до една година или пробация, ако деянието е извършено по непредпазливост. Във втория случай и според конкретните обстоятелства е възможно съдът да освободи виновния за причиняване на ПТП водач от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание, ако до приключване на делото възстанови причинените щети.

В случай че не се установи значителност на причинените имуществени вреди, деянието не е престъпление, а административно нарушение.

Средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица в резултат на причиняване на ПТП

Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота, загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило от белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Пример [!] При отнемане на предимство настъпва удар между два автомобила, вследствие на което пътник в един от автомобилите (различен от виновния водач) е със счупен крак (средна телесна повреда).

За това престъпление е предвидено наказание “лишаване от свобода” от три до дванадесет години, когато е умишлено. Когато деянието е извършено по непредпазливост, наказанието за причинена тежка телесна повреда е “лишаване от свобода” до четири години, а при причинена средна телесна повреда – “лишаване от свобода” до три години или пробация.

Настъпване на смърт като резултат от причиняване на ПТП

Настъпването на смърт при причиняване на ПТП е най – тежкият възможен резултат при това престъпление.

Предвидените наказания са, както следва:
1. когато деянието е умишлено – “лишаване от свобода” от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи – от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор;
2. когато деянието е извършено по непредпазливост – “лишаване от свобода” от две до шест години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от три до десет години.

При този престъпен резултат трябва да се отбележат два важни особености.

Първата особеност е свързана с това, че настъпилата смърт следва да се намира в пряка причинно – следствена връзка с осъщественото причиняване на ПТП. Така, ако пострадалият е починал, вследствие на увреждане, което е активирало стара травма, то тогава няма да се носи наказателна отговорност за настъпилата смърт, а за реално причиненото увреждане.

Втората особеност е свързана с понятието “особено тежък случай”. Законът смята, че такъв е налице, когато извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Конкретизацията става за всеки отделен случай според данните по него.

ВАЖНО!!! Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употребата на наркотични вещества или техни аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека, наказанието е:
1. при тежка или средна телесна повреда – лишаване от свобода от една до шест години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от две до десет години;
2. при смърт – лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от пет до двадесет години.

ВАЖНО!!! Поведението на пострадалия от ПТП пешеходец, когато той също е нарушил правилата за движение по пътищата се отчита винаги като смекчаващо отговорността обстоятелство, т.е. води до по – леко наказание. Разбира се, виновното поведение на пешеходеца подлежи на доказване в рамките на процеса.

ВАЖНО!!! По – леко наказание се налага на водач, по чиято вина е настъпило причиняване на ПТП, който е направил всичко възможно, за да помогне на пострадалия. Така например, той може да откара пострадалия в болница незабавно след настъпването на ПТП. След като го откара в болница, обаче, необходимо е да се върне на местопроизшествието и да изчака идването на контролни органи.

В случай че виновният водач не се върне на местопроизшествието по неуважителни причини (напр. той самият да е имал нужда от медицинска помощ), тогава ще се приеме, че е избягал от местопроизшествието и ще се приложи по – тежко наказуемият състав. Оказаната помощ на пострадалия ще се цени единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство.

В заключение

Както видяхме по – горе, транспортните престъпления разкриват редица сериозни особености. В зависимост от конкретните факти по случая и качеството на осъществената защита, може да бъде наложено по – леко или по – тежко наказание.

________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата на обвиняеми и подсъдими за извършени престъпления, можете да откриете в секцията “Наказателно право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ при причиняване на ПТП, като осъществява защита по отношение на виновни водачи, както и по отношение на пострадалите или техните близки.

Извънредно положение, Наказателно право

Нарушаване на карантина. Актуални проблеми и практика

22.08.202122.08.2021 адв. Силвия Петкова

Пандемията от COVID – 19 постави отговорните държавни органи пред някои много сериозни правни предизвикателства. Бързо променящата се епидемична обстановка изисква бързи решения, а българската практика показа, че в повечето случаи тези решения са неефективни и неефикасни.

Още в самото начало на пандемията, властите започнаха да заплашват със затвор гражданите при осъществяване на спекула с цените, разпространение на заблуждаващо тревожна информация за COVID – 19 и за нарушаване на карантина.

По отношение на първите две деяния не възникнаха никакви затруднения и единственото известно наказателно производство, което беше образувано, приключи с окончателна оправдателна присъда. Що се отнася, обаче, до въпроса за нарушаване на карантина, проблемите, свързани с него поляризираха научната общност и правните практици в две напълно противоположни мнения.

Когато говорим за нарушаване на задължителна изолация на болен от COVID – 19, необходимостта от ангажиране на наказателна отговорност е безспорна, тъй като обществената опасност на това деяние е изключително висока.

Доста по – спорно стои въпросът, обаче, когато става дума за нарушаване на карантина от страна на контактен на болен от COVID – 19 или от човек, пристигащ в страната от друга държава.

И тъй като правната уредба в сферата беше в известна степен усъвършенствана след 13.05.2020 г., а голяма част от образуваните наказателни производства от преди този период са все още висящи или наскоро приключили, ще разгледаме съдебната практика, касаеща случаите на нарушаване на карантина преди 13.05.2020 г., както и тези след дата, вкл. и към настоящия момент.

Нарушаване на карантина преди 13.05.2020 г.

В периода между 13.03.2020 г. и 13.05.2020 г. Законът за здравето не предвиждаше възможност за поставяне, нито под задължителна изолация на болни от COVID-19, нито под карантина на контактни и пристигащи от други държави. Въпреки това, обаче, се предвиждаше правомощие за министъра на здравеопазването, при заплаха за здравето на гражданите, да разпореди задължителна изолация на болни, заразносители, контактни и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави. Задължителната изолация, според закона следваше да се извършва със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация.

Едновременно с това, в заповед на министъра на здравеопазването се предвиждаше образец на предписание за поставяне под карантина, което се издаваше от “органите на граничния здравен контрол”, т.е. от инспектори в регионалните здравни инспекции.

Именно липсата на законова уредба и предвиждането на форма на лишаване от свобода в общ административен акт доведе до огромно количество противоречива съдебна практика по наказателни дела в този период. Една голяма част от тези наказателни дела приключиха със споразумения между прокуратурата, подсъдимия и защитника му.

Първи, районният съд в гр. Дупница последователно отказа да одобрява такива споразумения, тъй като правилно прие, че те противоречат на закона и морала. Това е така, поради няколко причини:

На първо място, всички предписания за поставяне под карантина, издадени в този период от инспектори от регионалните здравни инспекции са нищожни, поради липса на законова уредба.

[Любопитно] По делата за нарушаване на карантина, някои съдебни състави приеха, че наказателният съд има правомощие да се произнесе инцидентно по законосъобразността на предписанието. Други смятаха, че могат да се произнесат единствено по въпроса за нищожността, а трети приеха консервативния подход, според който наказателният съд изобщо няма правомощия да разглежда въпроса относно който и да било аспект на законосъобразността на предписанията. Всъщност, правилният подход е първият, тъй като не може да се приеме, че е извършено престъпление, когато е нарушена нищожна или незаконосъобразна наредба, правило или мярка, предназначена да предотврати или ограничи разпространението на заразна болест по хората.

На второ място, нито в закона, нито в заповедите на министъра на здравеопазването имаше дефиниция какво точно представлява карантината. Някои съдилища правилно приеха, че при липсата на такава дефиниция, не може да се приеме, че подсъдимият за нарушаване на карантина, знае какви мерки е длъжен да спазва. Други пък обосноваха осъдителните си присъди с това, че понятието “карантина” следвало да се разбира в общоупотребимия му смисъл. Това становище, обаче, противоречи на принципите на наказателното право и процес за законоустановеност на престъплението. Съответно, тези осъдителни присъди противоречат на закона.

На трето място, самите заповеди на министъра на здравеопазването, с които се предвиждаше задължителна карантина бяха незаконосъобразни, поради това, че по недопустим начин дописваха закона – нещо, което не може да се случи с акт на орган на изпълнителната власт, който не притежава законодателна инициатива.

Накрая, по нито едно от тези дела не може да се докаже по несъмнен начин, че подсъдимото лице е било уведомено за задължението си да не напуска дома си, тъй като в самото предписание такива разпореждания няма. От своя страна, здравните инспектори няма как с достатъчна сигурност да потвърдят, че са изяснили това задължение на конкретния подсъдим. Освен това, голяма част от предписанията се оказа, че са били връчвани от неустановени охранители и дори хигиенисти по летищата, а не от самите здравни инспектори.

ВАЖНО!!! По сключените споразумения е възможно възобновяване на наказателното дело в 6-месечен срок от постановяването на съдебния акт, с който то е одобрено.

Нарушаване на карантина след 13.05.2020 г.

По малко по – различен начин стои въпроса за наказателната отговорност за нарушаване на карантина след 13.05.2020 г. Считано от следващия ден влязоха в сила няколко съществени корекции в Закона за здравето.

Така, предвиди се поставяне под карантина с предписание, издадено от директор на РЗИ и “оправомощено” от него лице, както и се даде (доста неясна) дефиниция на понятията “карантина” и “изолация”. Предвиди се също така и административно наказание за нарушаване на карантина във вид на глоба в размер на 5000 лв.

Към настоящия момент сравнително малко от образуваните наказателни дела са приключили с присъда, от която и да е инстанция, тъй като поначало наказателният процес продължава относително дълго във времето.

Сред мотивите на съдилищата за оправдаване на подсъдими за нарушаване на карантина в този период се забелязва един основен аргумент и той е свързан с липсата на каквато и да било обществена опасност на нарушаването на карантина от лице, пристигнало на територията на страната от друга държава и за което липсва основание да се смята, че е болно от COVID – 19 или носи заразата в себе си.

Други наказателни състави приемат, че макар и обществената опасност в тези случаи да е ниска, то такава все пак съществува. Поради това, прекратяват наказателните производства и изпращат материалите по делото за налагане на административно наказание по реда на Закона за здравето, което е в размер на 5000 лв.

Именно, обаче, едновременното предвиждане на наказателна и на административнонаказателна отговорност доведе до множество проблеми и неясноти, като доведе до създаване на противоречива съдебна практика по подобни случаи. Така, някои прокурори и наказателни съдебни състави приемат, че при нарушаване на карантина е налице престъпление, други – че е налице административно нарушение, а трети – че изобщо липсва както престъпление, така и нарушение.

Всъщност, предвиждането на два отделни вида отговорност за едно и също деяние противоречи на стандартите на Европейския съюз, както и на международните стандарти за яснота, предвидимост и достъпност на законовите разпоредби. Този подход противоречи и на основния принцип на наказателното право за законоустановеност на нарушенията и наказанията.

Следва да се отбележи, че според последователната практика на Европейския съд по правата на човека, “стандартът за законност изисква всички закони да бъдат достатъчно точни, за да се избегне всякакъв риск от произвол и да се позволи на гражданите, ако е необходимо с подходящ съвет да предвидят – до разумна степен предвид обстоятелствата по делото – последиците, до които може да доведе дадено действие”.

В тази връзка, при съществуващата след 13.05.2020 г. правна уредба на въпросите, свързани с нарушаване на карантина, стандартът за законност не е спазен. Именно, поради тази причина, доколкото поставените под карантина граждани не могат в никаква степен да предвидят последиците от нарушаването ѝ, то само, поради неспазване на стандарта за законност следва присъдите да бъдат оправдателни.

В заключение

В наказателното и административнонаказателното право, спазването на стандарта за законност, както и на принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания е изключително важно, тъй като именно те формират основната защита срещу държавен произвол.

Ето защо, при повдигане на обвинение за нарушаване на карантина и/или предаването на обвиняемия на съд, както и при издаване на наказателно постановление за такова деяние, необходимо е своевременно да се организира защитата на подсъдимия/наказания първо, за да се избегне налагането на явно несправедливо наказание и второ, за да се препятства продължаващото създаване на противоречива съдебна практика.

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на поставените под карантина и средствата им за защита при незаконосъобразни действия на служители на регионална здравна инспекция, можете да намерите в секциите “Извънредно положение” и “Наказателно право”.

Адвокатска кантора “Петкова” има богат опит в предоставянето на специализирана правна помощ по наказателни дела за нарушаване на карантина.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Наказателно право

Разпространение на наркотици. Защита при повдигнато обвинение

09.08.202109.08.2021 адв. Силвия Петкова

Възможността за разпространение на наркотици, както и техните аналози, подобно на тяхното притежание, според българското законодателство е поставена в зависимост от получаването на съответно разрешение от компетентен държавен орган. Осъществяването на разпространение на наркотици без такова разрешение, както и притежанието на такива вещества с цел разпространение без надлежно разрешение, е въздигнато от закона като престъпление.

Всъщност, образно казано разпространение на наркотици със съответно разрешение е възможно само при осъществяване на търговска дейност с наркотични вещества или лекарствени продукти, съдържащи такива вещества. Лицензията се издава в полза на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, при условие че дейностите с наркотични вещества, както и с лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества се извършват под ръководството на магистър – фармацевт.

Търговията с наркотични вещества, както и с лекарствени продукти, съдържащи такива е възможна само по отношение на високорисковите вещества, разрешени за употреба в хуманитарната и ветеринарната медицина и на рисковите вещества. Това означава, че във всички случаи притежанието и разпространението на марихуана, амфетамини, метаамфетамини, кокаин, хероин и др. под. във всички случаи е забранено от закона и се наказва като престъпление.

Изключение от горното правило е възможно само, когато изброените наркотици са в ограничени количества, използват се за медицински, научни и лабораторни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане на работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества. В този случай е необходимо разрешение, а притежанието на наркотици без такова разрешение е административно нарушение, което се наказва с глоба от 2 000 до 5 000 лв.

В днешната статия ще разгледаме въпросите, свързани с престъпно държане на наркотични вещества с цел разпространение, както и с разпространение на наркотици.

Наказания за притежание на наркотични вещества с цел разпространение и за разпространение на наркотици

Наказателният кодекс определя две възможни форми на деяния, наказуеми с предвидените наказания за разпространение на наркотици.

Първото изпълнително деяние, което подлежи на наказване е държането на наркотични вещества с цел разпространение. Предвидените наказания са, както следва:
1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози – лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева;
2. за рискови наркотични вещества или техни аналози – лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

Второто изпълнително деяние, което подлежи на наказване е разпространение на наркотични вещества. Предвидените наказания са, както следва:
1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози – лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева;
2. за рискови наркотични вещества или техни аналози – лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

ВАЖНО!!! Държането с цел разпространение, както и разпространението на наркотични вещества са тежки престъпления по смисъла на закона. Макар и да не се предвижда задължително участие на защитник, то е желателно с цел осигуряване на максимална защита на правата на обвиняемия. Предвид факта, че разглежданите престъпления разкриват сериозни процесуални особености, препоръчително е ангажирането на опитен адвокат по наказателно право в областта на престъпленията, чийто предмет са наркотични вещества.

Защита при повдигнато обвинение за притежание на наркотични вещества с цел разпространение и за разпространение на наркотици

Законодателят не случайно разделя изпълнителните деяния на “държане с цел разпространение” и на “разпространение на наркотици”. В първия случай разпространението все още не се е случило, но е налице такава особена цел, а във втория случай са предприети действия по достигане на наркотика до крайния потребител. Смисълът на тази диференциация се свежда до необходимостта от наказателно преследване на всички форми на разпространение на наркотици, независимо дали те са на етап намерение или вече се осъществяват.

Основният критерий за преценка дали е налице държане с цел разпространение или държане за лична употреба е количеството на откритите наркотични вещества. Нито законът, нито задължителната съдебна практика определят граници, в рамките на които да се приеме, че наркотичните вещества се държат за лична употреба или с цел разпространение. Този въпрос се решава за всеки конкретен случай.

Количеството открити наркотични вещества е от съществено значение за квалификацията на деянието, тъй като, както беше отбелязано по – горе, държането на наркотици с цел разпространение се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. При държане на наркотични вещества за лична употреба, когато деянието не съставлява маловажен случай, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

[Маловажен случай е налице, когато откритите количества наркотични вещества са пренебрежимо малки].

Пример с казус от кантората:
При полицейска проверка на автомобила на млад мъж са открити около 3 гр. суха зелена листна маса, която при полевия тест дава положителен резултат за марихуана. Мъжът е задържан.

Извършено е претърсване в жилище, в което се смята, че мъжът пребивава, но то не е негова собственост. В жилището са намерени около 200 гр. марихуана, разпределена в полиетиленови пликове от по 1 гр. и 2 гр.

На мъжа е повдигнато обвинение за държане на наркотични вещества с цел разпространение. По делото е приложен договор за наем на жилището, в което са открити 200 гр. марихуана, който се твърди, че е иззет при претърсването. В протокола от това действие, обаче, този договор не е посочен като открит и иззет. Налице е съществено процесуално нарушение, тъй като по делото е приложено доказателство, което не е събрано по надлежния ред и поради това е негодно. Договорът за наем се изключва от доказателствения материал. В тази връзка не може да се докаже по несъмнен начин дали откритото наркотично вещество е било притежание именно на обвинения мъж, на неговия съквартирант или на неговия хазаин.

Така, процесът приключи с осъждане на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение беше отложено за три години (условно осъждане) за обикновено притежание на наркотични вещества – 3 гр. марихуана, открити в автомобила му.

Друг пример с казус от кантората:
Полицейски служители твърдят, че са получили “оперативна информация” за разпространение на наркотици, извършвано от млад мъж. При обход на града установяват мъжа, заедно с три други лица пред учебно заведение. Според получената “оперативна информация” в района на посоченото учебно заведение поначало се извършва дейност по разпространение на наркотици.

В близост до групата от хора на земята, полицейските служители откриват голям полиетиленов плик, в който има други по – малки пликове със следното съдържание: 11 плика с по 1 гр. марихуана; 4 плика с по 2 гр. амфетамини и 1 плик с 3 гр. кокаин, като твърдят, че докато са се приближавали, са забелязали мъжа да изхвърля големия плик. Той е задържан за 24 часа.

Повдигнато е обвинение за разпространение на наркотици. В хода на досъдебното производство не успяват да се съберат достатъчно безспорни доказателства, че именно обвиняемият е изхвърлил плика, тъй като това обстоятелство се потвърждава единствено от показанията на двама полицейски служители без да са налице каквито и да е други данни за това. Производството беше прекратено.

В заключение

Посочените по – горе примери са само малка част от практиката, но са достатъчни, за да се разбере същността на престъпленията, свързани с притежание и разпространение на наркотици. Също така, не са малко и случаите, в които наркотичните вещества, които са били открити у “извършителите” са подхвърляни с неизвестна цел.

Дори и случаят да не е такъв и да не става въпрос за “скалъпено” обвинение, а за реално извършено деяние, правилната и навременно предприета защита значително увеличава възможността за налагане на по – леко наказание.

____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на обвиняемите и подсъдимите в наказателния процес, можете да намерите в секцията “Наказателно право”.

Адвокатска кантора “Петкова”разполага с опитни специалисти, които предоставят правна помощ и защита при повдигнато обвинение за притежание или разпространение на наркотици.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
тел.: +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Извънредно положение, Наказателно право

Фалшив сертификат за ваксиниране срещу COVID – 19. Последици

19.07.202128.07.2021 адв. Силвия Петкова

Постепенното облекчаване на повечето рестриктивни мерки в полза на притежателите на цифров COVID сертификат на ЕС доведе до повишаване на търсенето на тези документи, но на т. нар. “черен пазар” чрез получаване на фалшив сертификат за отрицателен резултат от проведено изследване или за извършена ваксинация. Една част от причините се корени във все още скъпите тестове, срещу които може да се получи такъв документ, а друга част – в антивакс настроенията.

Още в началото на м. юни 2021 г. германската полиция сформира специални екипи, които да отговарят за борбата с разрастващата се търговия с фалшиви сертификати за ваксиниране срещу COVID – 19. В началото на м. юли 2021 г., пък бяха установени данни за продажба на такива сертификати в т.нар. “тъмна мрежа”. В зависимост от държавата на предлагане, цените на сертификатите започват от 20 €, когато с тях се удостоверява отрицателен резултат от тест и достигат до 100 – 150 €, когато с тях се удостоверява извършена ваксинация.

Предвид мащабите на темата, в днешната статия ще разгледаме накратко наказателноправния аспект на издаването и използването на фалшив сертификат за ваксиниране срещу COVID-19.

Предлагане на фалшив сертификат за ваксиниране с квалификация "измама"

В практиката се среща възможността за предлагане (напр. чрез обява в интернет) издаването на фалшив сертификат за ваксиниране срещу COVID – 19 в замяна на заплащане на определена сума пари. В обичайния случай жертвата плаща поисканата сума, но не получава сертификат.

При тези обстоятелства квалифицирането на деянието е сравнително безпроблемно – налице е класическа измама, която се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. В зависимост от това дали предлагащият се е представил за длъжностно лице, той самият е такова лице или има предварителен сговор между две и повече лица, наказанието може да достигне до осем години лишаване от свобода.

Издаване на фалшив сертификат за ваксиниране, въз основа на информация, въведена от лекар

По доста по – сложен начин стоят нещата, когато бъде издаден фалшив сертификат за ваксиниране без реално да бъде поставена ваксина.

Накратко, механизмът за издаване на цифров COVID сертификат на ЕС, удостоверяващ завършена ваксинационна схема, е следният:

1. Попълва се и се подписва форма за предоставяне на информирано съгласие от пациента, спрямо когото ще се приложи ваксината.

2. Поставя се ваксина.
Завършването на ваксинационната схема става с поставянето на втората доза при двудозовите ваксини и поставянето на единствена доза при еднодозовите ваксини.

3. Лекарят въвежда необходимата информация в Националната здравно – информационна система, която автоматично генерира сертификат въз основа на тази информация.

В някои лечебни заведения, правомощия за въвеждане на тази информация имат техните ръководители, а в други такова правомощие имат и лекарите, които не изпълняват ръководни функции.

Фалшив сертификат, издаден въз основа на информация, въведена от ръководител на лечебното заведение

Лекарите, упражняващи ръководни функции, са длъжностни лица по смисъла на закона. В някои лечебни заведения именно ръководителите на лечебните заведения, в това си качество, имат правомощие да въвеждат информация относно поставена ваксина.

Както беше посочено по – горе, при цифровите COVID сертификати на ЕС не е налице същинско “издаване”, а единствено въвеждане на информация, въз основа на която сертификатът се генерира автоматично. Именно, поради тази причина, според мен въвеждането на невярна информация за осъществено ваксиниране без реално поставяне на ваксина, не може да се квалифицира като документно престъпление, извършено от длъжностно лице.

В случая, следва да се приеме, че е налице класическо престъпление по служба, извършено чрез нарушаване на служебни задължения с цел набавяне на имотна облага, от което могат да възникнат немаловажни последици. Наказанието в този случай е лишаване от свобода до пет години, като законът предвижда възможност за лишаване от право за упражняване на лекарска професия.

Фалшив сертификат, издаден въз основа на информация, въведена от "редови" лекар

В повечето лечебни заведения, със заповед на техния ръководител, са определени лекари, които не упражняват ръководни функции, да извършват ваксинация. Тези лекари не са длъжностни лица по смисъла на закона. Механизмът на издаване на цифров COVID сертификат на ЕС, удостоверяващ извършена ваксинация, остава същият, съответно не е налице същинско “издаване” на този документ.

В случая, при въвеждане на информация за завършена ваксинационна схема без това реално да се е случило, ще бъде налице невярно документиране чрез снабдяване на пациента с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му. Това деяние се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Подправка на издаден сертификат, удостоверяващ извършено ваксиниране

Снабдяването с фалшив сертификат за ваксиниране чрез подправка на съдържанието на вече издаден такъв истински документ (напр. въвеждане на чуждо име) е много малко вероятно да възникне като практическа хипотеза.

Основната причина за това е, че всеки цифров COVID сертификат на ЕС съдържа уникален QR код, който при разчитане, показва пълната информация за конкретния сертификат, в т.ч. имената на пациента, датите на ваксиниране и вида на поставената ваксина. Според представители на “Информационно обслужване” АД този QR код не е възможно да бъде фалшифициран, т.е. установяването на подправката ще бъде относително елементарно, а извършването на престъплението в този вид – доста наивно.

Въпреки това, обаче, ако все пак бъде извършено в този вид, деянието се наказва с лишаване от свобода до три години.

Използване на фалшив сертификат за ваксиниране

Важно е да се знае, че съзнателното използване на документ с невярно съдържание, каквото би представлявало представянето на фалшив сертификат за ваксиниране пред, например, граничните власти, също съставлява престъпление.

“Съзнателно” използване е налице тогава, когато притежателят на фалшив сертификат знае, че в него са отразени неверни данни за здравословното му състояние.

Наказанието е този случай ще бъде лишаване от свобода до две години или пробация.

Престъпление ще е налице и тогава, когато пациент предлага имотна облага на ръководител на лечебно заведение или на лекар, който не упражнява ръководни функции, за да му бъде генериран сертификат за извършена ваксинация, без реално поставяне на ваксина.

Проблемът с реалното ангажиране на наказателна отговорност

На пръв поглед изглежда, че реализирането на наказателна отговорност за въвеждането на невярна информация и използването на генерирания въз основа на тази информация фалшив сертификат, подлежи на безусловно наказване.

В практиката, обаче, за да се постигне осъдителна присъда, необходимо е да се съберат достатъчно убедителни данни, че конкретно лице е извършило конкретно престъпление. В коментирания случай, ключов момент за ангажирането на наказателна отговорност ще бъде доказването на обстоятелството, че реално ваксина не е поставена.

Единствената косвена индикация при възникнало съмнение за извършването на подобно деяние, ще бъде резултатът от потенциален тест за формирани антитела. Казвам “косвена”, тъй като липсата на антитела може да е налице и поради невъзможност на конкретния пациент да формира такива.

От друга страна, спорният характер на деянията и на техните субекти в изключителна степен затруднява правната им квалификация, което може да доведе до повдигане на неправилно квалифицирани наказателни обвинения.

В заключение

Въвеждането на невярна информация за извършена ваксинация, въз основа на която се генерира фалшив сертификат и използването на такъв сертификат, разкриват изключително висока степен на обществена опасност.

Това е така, най – малко, поради две причини.

Първата причина се разкрива в това, че един субект, за който няма реални данни относно липсата на заболяване или за наличието на приложен медикамент, който в значителна степен го предпазва от заразяване, сам по себе си представлява опасност за общественото здраве.

Втората причина е, че за да бъде въведена информация за завършена ваксинационна схема без реално поставяне на ваксина, двете дози при двудозовите ваксини и единствената доза при еднодозовите ваксини, се изхвърлят, като по този начин се причиняват финансови щети на държавата, доколкото именно с публични средства се закупуват ваксините. Макар и към момента цената за една доза да се пази официално в тайна, по информация на Suddeutsche Zeitung, NDR и WDR, тя е 15,50 евро (за ваксината на Pfizer/BioNTech).

Макар и на пръв поглед сумата да не е голяма, предполагаемата материална щета за публичните средства за всеки фалшив сертификат, генериран въз основа на информация за поставена двудозова ваксина, ще струва на данъкоплатеца около 31 евро или 60,63 лв.

В тази връзка, изключително важно е да се преодолее възможността за издаване и използване на фалшиви сертификати за ваксиниране или тестване. Това може да се постигне, на първо място, чрез въвеждане на безплатни тестове и широка разяснителна кампания относно ползите и потенциалните вреди от ваксините.

Едва на второ място, пресичането на този вид деяния може да се постигне чрез приложението на принципа за генерална превенция, осъществена въз основа ефективно разследване и успешно осъждане на извършителите.

__________________________________________________________________

Репортажът на БНТ относно предлагането на фалшиви сертификати в интернет с коментар на специалиста по наказателно право и права на човека адв. Силвия Петкова, можете да откриете тук: “Специално: Предлагат фалшиви сертификати за ваксинация в интернет”.

Още интересни теми, свързани с реализиране на наказателна отговорност в условията на пандемията от COVID – 19, можете да откриете в секциите “Наказателно право” и “Извънредно положение”.

Адвокатска кантора “Петкова” предлага специализирана правна помощ по наказателни дела по повдигнати обвинения за извършени престъпления.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Наказателно право

Притежание на наркотици. Наказания и защита

14.06.202119.06.2021 адв. Силвия Петкова

Възможността за притежание на наркотици, според българското законодателство, е поставена под разрешителен режим, а държането им без надлежно разрешително е престъпление, което се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева за високорискови наркотични вещества или техни аналози, както и лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева за рискови наркотични вещества или техни аналози.

Много често обвиняемите по дела за притежание на наркотици погрешно смятат, че ако кажат на полицията, че откритите у тях наркотични вещества са еднократна доза за лична употреба, това ще им спести налагане на наказание.

Действително, през 2000 г. в Наказателния кодекс беше направена промяна, според която за притежание на наркотици в еднократна доза за лична употреба не се носи наказателна отговорност. Това положение остана до 2004 г., когато то беше отменено, поради това, че дилърите на наркотици започнаха да носят в себе си само еднократни дози, твърдейки че са за лична употреба и по този начин избягваха правосъдие.

В действащото българско законодателство, при установяване на притежание на наркотици, във всички случаи се образува досъдебно производство. Това, разбира се, далеч не означава, че всички такива производства завършват с осъдителна присъда или с налагане на ефективно наказание “лишаване от свобода”. За да се избегне в максимална степен възможността за постановяване на осъдителна присъда или ефективно наказание, необходимо е своевременно да се потърси специализирана правна помощ от адвокат по наказателни дела.

Във всички случаи е необходимо, до ангажирането на адвокатска защита, при откриване на наркотични вещества, да се запази мълчание. След запознаване със случая адвокатът ще прецени необходимо ли е да се дават обяснения или не.

Наказания за притежание на наркотици

Както беше отбелязано по – горе, за притежание на наркотици се налагат следните наказания:
1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози – с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева;
2. за рискови наркотични вещества или техни аналози – с лишаване от свобода до пет години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Кои наркотични вещества са високорискови?

Високорискови са всички вещества, които са описани в Списък I и Списък II от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Най – често срещаните сред тях са:
1. марихуана;
2. амфетамини;
3. метаамфетамини;
4. MDMA;
5. екстази;
6. кокаин;
7. хероин;
8. метадон;
9. фентанил;
10. морфин;
11. кодеин
и др.

По по – особен начин стои въпроса за притежанието на морфин, кодеин и метадон.

Морфинът и кодеинът се използват в хуманната медицина като лекарствени средства. Поради това, притежанието на тези наркотични вещества с рецепта, издадена от лекар, не е престъпление. Самата рецепта играе ролята на “надлежно разрешение” по смисъла на закона.

Що се отнася до метадона, с него се лекува наркотична хероинова зависимост, като зависимите се включват в метадонова програма, а употребата на наркотичното вещество се предписва и дозира от лекар. В тези случаи се издава карта на включеното в метадоновата програма лице, която също играе ролята на “надлежно разрешение” по смисъла на закона.

Кои наркотични вещества са рискови?

Рискови са всички вещества, които са описани в Списък III от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Най – често срещани сред тях са различните видове лекарства, съдържащи наркотични вещества, напр. бензодиазепините (клоназепам, алпразолам, диазепам, ривотрил, ксанакс); трамадолът, който е наркотично базиран аналгетик и кетаминът, който се използва при депресивни състояния и като болкоуспокояващо, заместител на морфина.

Тъй като всички рискови наркотични вещества са част от състава на лекарствени продукти, които при определена дозировка се използват и за постигане на ефект на наркотик, притежанието им без рецепта от лекар е престъпление.

Казус от кантората

Един от най – интересните случаи, по които сме работили касае млад мъж, у когото при полицейска проверка на автомобила му, са открити около 3 гр. суха зелена листна маса, която при полевия тест дава положителен резултат за марихуана. Мъжът е задържан, а полицейски служители осъществяват претърсване в дома му, където са открити около 200 гр. марихуана, разпределена в полиетиленови пликове в грамаж между 1 и 3 гр. всяко.

На мъжа беше повдигнато обвинение пред съд за притежание на наркотици с цел разпространение – деяние, което се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

Още в хода на досъдебното производство беше станало ясно, че жилището, в което са открити наркотичните вещества е под наем, а самият договор беше иззет и представен по делото без да бъде отразен в протокола за претърсване и изземване. Това дребно на пръв поглед процесуално нарушение се оказа решаващо, тъй като без договора за наем, сключен на името на обвиняемия, не можеше да се докаже, че намерените наркотични вещества са именно негови.

Така, в съдебната фаза обвинението беше изменено само за притежание на наркотици за лично ползване, а не с цел разпространение. Поради това, че количеството на откритите в автомобила на мъжа (3 гр. марихуана) е малко, а той беше съдействал изцяло на разследването, беше с чисто съдебно минало и трудово зает, наложеното наказание беше три месеца лишаване от свобода, което беше отложено с тригодишен изпитателен срок.

Еднократна доза за лична употреба

Фактът, че към настоящия момент в действащото законодателство случаите на притежание на наркотици са криминализирани, независимо от държаното количество, това не означава, че не е възможно да се постигне оправдателна присъда, административно наказание или условно осъждане.

Обичайно в практиката, когато намереното количество наркотици е незначително малко, напр. една цигара марихуана, съдилищата приемат, че осъщественото при тези обстоятелства притежание на наркотици представлява малозначително деяние. Тези деяния не са престъпни, което означава, че за тях не се ангажира наказателна отговорност, а ако е образувано съдебно производство, то приключва с оправдателна присъда.

Притежанието на малки количества наркотични вещества може все пак да бъде възприето като престъпно, но представляващо маловажен случай. При тези обстоятелства, присъдата е осъдителна, но за престъплението се налага единствено глоба в размер на 1 000 лв., а не наказание “лишаване от свобода”.

В маловажни случаи, т.е. при притежание на наркотици с малки количества, възможно е деецът да бъде освободен от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание “глоба”, ако няма предходни осъждания и не е освобождаван преди от наказателна отговорност. В тези случаи присъдата е оправдателна.

В заключение

Както видяхме по – горе, във всички случаи, когато се прави преценка дали да се повдигне обвинение за притежание на наркотици (за лична употреба) или за притежание на наркотици с цел разпространение, определящи са количествата на откритите наркотични вещества. Няма установена практика, нито законова уредба на “прагове” под и над които да се прави преценката. Тя се осъществява за всеки конкретен случай.

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и защитата на обвиняеми и подсъдими за извършени престъпления, можете да намерите в секцията “Наказателно право”.

Адвокатска кантора “Петкова” има богат опит в предоставянето на специализирана правна помощ по наказателни дела.

За контакт:
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
тел. +359 885 47 77 57 (за клиенти от чужбина контактът се осъществява чрез viber или whatsapp)
email: office@petkovalegal.com

Наказателно право

Нарушаване на условна присъда. Последици и защита

19.05.202119.05.2021 адв. Силвия Петкова

Често пъти, при извършване на леки престъпления, както и в случаите на извършени престъпления при наличие на множество смекчаващи вината обстоятелства, съдът постановява условна присъда, с която отлага изпълнението на наказанието “лишаване от свобода” за определен срок. Понякога, обаче, в рамките на изпитателния срок, осъденият извършва друго умишлено или непредпазливо престъпление от общ характер.

В този случай осъденият често си задава въпроса може ли да му бъде постановена втора условна присъда или ще трябва да изтърпи отложеното наказание “лишаване от свобода” и да отиде в затвора. Именно на този въпрос ще дадем отговор в днешната статия.

Кога се постановява условна присъда?

Наказателният кодекс разпорежда, че когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години. За да бъде постановена условна присъда, обаче, е необходимо да бъдат налице и още два задължителни критерия:

1. престъпният деец да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер;

Така, ако по предходна присъда престъпният деец е осъждан на наказание “пробация” или пък е освободен от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание, по новото престъпление съдът може да постанови условна присъда, с която да отложи изпълнението на наказанието.

2. съдът да прецени, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

Престъпленията от общ характер са всички престъпления, които засягат обществото като цяло. Тяхното извършване се установява и преследва от органите на досъдебното производство: разследващ полицай и прокурор. Сред тези престъпления са убийство, кражба, грабеж, измама, причиняване на средна или тежка телесна повреда, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, разпространение на наркотични вещества, шофиране след употреба на алкохол/наркотични вещества/техни аналози, хулиганство, палеж, подкуп, сексуални престъпления, трафик на хора, ръководене или участие в организирана престъпна група, хакерство, изнудване, лъжесвидетелстване, набедяване, нарушаване на противоепидемични мерки и т.н.

Следва да се има предвид, че когато отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода, чийто размер е шест месеца или повече, съдът има правомощие да постанови задължителна регистрация по настоящ адрес, задължителни периодични срещи с пробационен служител, ограничения в свободното придвижване или включване в курсове за професионална квалификация или програми за обществено въздействие.

Последици от нарушаване на условна присъда

Тези последици зависят най – вече от наказанието, което ще се наложи при постановяване на присъдата за престъплението, извършено в рамките на изпитателния срок. Ето защо при нарушаване на условна присъда е необходим опитен адвокат по наказателно право, който да окаже адекватно правно съдействие при определянето на вида и размера на наказанието.

Ако за престъплението, извършено в рамките на изпитателния срок, бъде наложено ново наказание лишаване от свобода за определен срок, осъденият ще трябва да изтърпи и наказанието по условната присъда.

Пример: По първата присъда е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, чието изтърпяване е отложено за 3 години. Присъдата е условна. Година и половина след влизането ѝ в сила е извършено ново престъпление от общ характер, за което съдът налага наказание лишаване от свобода 1 година. В този случай осъденият ще изтърпи ефективно както първото наказание от 5 месеца затвор, така и второто наказание от 1 година.

Горното правило се отнася само за умишлените престъпления от общ характер. Ако в рамките на изпитателния срок бъде извършено престъпление по непредпазливост, съдът може да постанови наказанието по предишната условна присъда да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти. Тази преценка е предоставена изцяло на решаващия съд, като при осъществяването ѝ се взимат предвид всякакви обстоятелства, относими към второто престъпление и неговия извършител (вида на престъплението, смекчаващите обстоятелства, поведението на дееца след извършването му, неговите характеристични данни и т.н.).

В случай, че за престъплението, извършено в рамките на изпитателния срок по условна присъда, бъде наложено наказание пробация, наказанието лишаване от свобода не се изтърпява.

Възможно ли е един извършител да има няколко условни присъди?

Простият отговор на този въпрос е “да, възможно е”.

На първо място, това може да се случи, когато едновременно или през непродължителен период от време са извършени две или повече престъпления, но преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. За да бъдат постановени условни присъди за тези престъпления, съдът трябва да наложи наказание лишаване от свобода до три години за всяко от тях. Освен това, необходимо е извършителят да не е осъждан преди това на лишаване от свобода.

На второ място, повторно постановяване на условна присъда за следващо престъпление е възможно и когато престъплението е извършено след изтичане на изпитателния срок. Това е така, защото тогава настъпва реабилитация по право и извършителят се води “неосъждан”.

ВАЖНО! Не е възможно да се постанови втора условна присъда, ако е извършено умишлено престъпление от общ характер в рамките на изпитателния срок по първата. В този случай задължително се изтърпява ефективно и отложеното наказание.

В заключение

Отлагането на изтърпяване на наложено наказание за извършено престъпление чрез опреляне на изпитателен срок има за цел да даде възможност на престъпния деец да разбере, че спрямо него държавата е упражнила наказателноправните си правомощия, но е счела, че не е необходимо да изтърпи наказанието, за да бъде превъзпитан към спазване на законите и обществения морал.

В случай че в рамките на този срок бъде извършено друго престъпление, това показва липса на превъзпитание у извършителя и поради тази причина законът предвижда да бъде изтърпяно наказанието, както по условната присъда, така и по новото осъждане. Това е така, тъй като целта на наказанието е да въздейства предупредително на обществото, но и на самия деец, че за извършените престъпления се налагат съответни наказания.

______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата в наказателния процес, можете да намерите в секцията “Наказателно право”.

Адвокатска кантора “Петкова” има богат опит в предоставянето на висококвалифицирана правна помощ и представителство в полза на обвиняеми и подсъдими за извършени престъпления.

Наказателно право

Предсрочно освобождаване от затвор. Възможно ли е?

05.04.202105.04.2021 адв. Силвия Петкова

Възможно ли е да се постигне предсрочно освобождаване от ефективно изтърпяване на наложено наказание?

Както вече е ставало въпрос, във връзка с наказателното преследване, държавата разполага с три правомощия – да осъди извършителя на престъпление; да изпълни наложеното наказание и да третира престъпния деец като осъждан, като може да се откаже от всяко едно от тези правомощия.

Днес ще говорим за възможността за освобождаване от изтърпяване на наложено наказание и по – точно за условното предсрочно освобождаване.

Видове освобождаване от изтърпяване на наложено наказание

Наказателният кодекс предвижда три възможности за освобождаване от изтърпяване на наложено наказание:
1. амнистия със закон;
2. помилване от президента;
3. условно предсрочно освобождаване.

Последният Закон за амнистията е приет през 2009 г., т.е. тази възможност за отказ на държавата да изпълни наложено наказание, се среща сравнително рядко.

Доста по – често срещана хипотеза е помилването с указ на президента, като молби за това се разглеждат и решават периодично от Комисията по помилванията.

Най – разпространената хипотеза на освобождаване от изтърпяване на част от наложено наказание е условното предсрочно освобождаване.

Предпоставки за условно предсрочно освобождаване

Условното предсрочно освобождаване се прилага по наказателни дела, по които има влязла в сила осъдителна присъда, с която е наложено ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода.

За да бъде осъденият освободен от изтърпяване на част от така наложеното наказание, е необходимо едновременното наличие на две предпоставки:
1. осъденият да е дал доказателства за своето поправяне;
2. осъденият да е изтърпял не по – малко от две трети от наложеното наказание в случаите на опасен рецидив и не по – малко от една втора от наложеното наказание в останалите случаи.

При наличието на тези условия съдът може да освободи осъдения от изтърпяване на остатъка от 1/3, респ. 1/2, но не е длъжен да го направи. Във всички случаи на условно предсрочно освобождаване се обсъжда въпроса и за освобождаване от изтърпяване на наказанието лишаване от право (обикновено да се упражнява определена професия или дейност), ако такова наказание също е наложено.

ВАЖНО!!! Опасен рецидив е налице в две хипотези:
1. когато преди извършването ново престъпление, престъпният деец е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, чието изпълнение не е отложено с условна присъда;
2. когато преди извършването на ново престъпление, престъпният деец е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено с условна присъда.

Последици от условното предсрочно освобождаване

Доколкото е налице установено с влязла в сила присъда извършителство на престъпление, постановяването на предсрочно освобождаване от изтърпяване на наложено наказание не може да бъде безусловно. Поради това, във всички случаи се установява изпитателен срок, който се равнява на неизтърпяната част от наказанието. В рамките на този изпитателен срок, но за не повече от 3 години на освободения може да бъде наложена пробационна мярка (обикновено задължителна регистрация по настоящ адрес или задължително посещение на пробационен служител).

Въпреки че, за да освободи предсрочно осъдения, съдът преценява, че той е дал достатъчно доказателства за своето поправяне към спазване на законите и обществения ред, възможно е, а и често се случва, да извърши ново престъпление в рамките на изпитателния срок.

В този случай, ако престъплението е умишлено, той ще трябва да изтърпи отделно неизтърпяната част от наложеното наказание лишаване от свобода, по отношение на което е предсрочно освободен, както и наказанието по новото престъпление, без да има възможност за условно осъждане по него. Изцяло се изтърпява и наказанието лишаване от право. По същия начин се постъпва и когато освободеният не спазва постановените пробационни мерки.

Ако извършеното в рамките на изпитателния срок престъпление е непредпазливо, съдът може да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти. Това се решава за всеки конкретен случай при отделна и съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по казуса.

В заключение

Както видяхме, наличието на осъждане, не означава задължително изтърпяване на цялото наложено наказание. Следва да се има предвид, обаче, че дори и да е изпълнен обективният елемент, т.е. да е изтърпяна определената в закона част от наказанието, то следва едновременно да бъде налице и субективният фактор – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Тази преценка се прави най – често въз основа на фактическата трудова заетост на затворника и желанието за получаване на такава заетост, както и неговото поведение по време на затворническия престой. Едни от най – сериозните фактори, които подлежат на преценка дали да се постанови условно предсрочно освобождаване са най – вече извършвал ли е затворникът дисциплинарни нарушения, наказван ли е за тях или напротив, получавал е награди за добро поведение.

___________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата на осъдени лица, можете да намерите в секцията “Наказателно право”.

Адвокатска кантора “Петкова”предоставя висококвалифицирана и специализирана правна помощ по наказателни дела във връзка с повдигнати обвинения за извършени престъпления от общ и частен характер.