Обясни ми правото

Обясни ми правото: Истанбулска конвенция

Истанбулската конвенция е един международен договор, който предизвика множество полюсни реакции. В медийното пространство превес взеха спекулациите, че конвенцията узаконява еднополовите бракове и третия пол. Твърдения, които напълно противоречат на нейното съдържание. А тяхната необоснованост може да бъде доказана от един прост и елементарен прочит на нейния текст. Ето защо в платформата „Обясни ми правото“ обсъждаме въпросът за Истанбулската конвенция изключително пространно. В първото видео от серията „Обясни ми правото: Истанбулска конвенция“ говорим за псевдо проблемите, които този международен договор разкрива.

Защо „псевдо проблеми“? Отговорът на този въпрос е много прост и еднозначен. Защото скритите проблеми и цели на Истанбулската конвенция, всъщност, не съществуват. Те са просто плод на медийни спекулации, чието разпространение беше постигнато, поради ниското ниво на правна култура на българското общество и склонността му да не създава собствено мнение по въпроси от обществен интерес. Именно и предвид притеснителните мащаби на тази тенденция, беше създадена платформата „Обясни ми правото“, чиято цел е точно повишаването на правната култура на гражданите и събуждането у тях на възможността за независимо мислене.

Отговор на въпроса „Узаконява ли Истанбулската конвенция еднополовите бракове и третия пол?“, можете да намерите в статията на адв. Силвия Петкова за българския правен портал lex.bg. А „Какво узаконява Истанбулската конвенция?“ чуйте в интервюто на адв. Силвия Петкова за Българска свободна телевизия.

В първата част от серията „Обясни ми правото: Истанбулска конвенция“ разкриваме абсурдността на спекулативните твърдения по отношение на нея. Обсъждаме и решението на Конституционния съд на Република България за обявяване на противоречието на Истанбулската конвенция с българската Конституция. В тази част обръщаме внимание и на обществено наложените стереотипи по отношение на социалните роли, възложени на мъжете и жените, които българският Конституционен съд счита за конституционосъобразни.

ВАЖНО!!!

„Социален пол“ и „социална роля на пола“ не са еднозначни понятия. Всъщност, понятие „социален пол“ не съществува. То е плод на грешка в превода на Истанбулската конвенция от официалните ѝ версии на български език.

И така, какви са псевдо проблемите на Истанбулската конвенция, вижте във видеото.

Другите видеа от платформата, можете да намерите в секцията „Обясни ми правото„.

Обясни ми правото

Обясни ми правото: Сексуален тормоз

Във видеото „Обясни ми правото: Сексуален тормоз“ обсъждаме за пореден път една от темите – табу за българското общество.

Сексуалният тормоз е тема, която е слабо регламентирана, слабо коментирана и още по – слабо разбирана.

Нека дадем пример за регламетацията на проблема в някои европейски държави. В съседна Румъния се регламентира сексуалният тормоз на работното място. Първо, той се смята за форма на дискриминация и затова се урежда в Закона за защита от дискриминация. Второ, съгласно Закона за равнопоставеност на мъжете и жените, сексуалният тормоз се счита за базиран на пола акт. И трето, съгласно Наказателния кодекс, тормозът, който се извършва чрез отправяне на заплахи или поставяне на ограничения с цел получаване на сексуално удовлетворение от лице, което злоупотребява с властта или влиянието си на работното място, представлява сексуален тормоз и се наказва с лишаване от свобода от три месеца до две години или с глоба.

Други държави

В Литва, сексуалният тормоз е уреден в Кодекса на труда, в Закона за равните възможности на мъжете и жените и в Наказателния кодекс. Съобразно последния „лице, което търсейки сексуален контакт или сексуално удовлетворение, тормози друго лице, което му е подчинено в длъжност или по друг начин чрез обидни или други сравними действия или чрез отправяне на предложения или намеци, следва да се счита за извършител на престъпление и се наказва с глоба или лишаване от свобода“.

В Полша, сексуалният тормоз е уреден в Кодекса на труда. Той е форма на дискриминация на работното място по признак „пол“. Наказателният кодекс не го урежда изрично. Според теорията и практиката, обаче, в определени случаи може да се преследва на основание чл. 198 и 199.

В Германия, сексуалният тормоз също не е изрично наказателноправно определен. В практиката може да се преследва като обида или клевета. От друга страна, германският Закон за защита от дискриминация го дефинира като форма на дискриминация на работното място.

В Холандия, сексуалният тормоз също е дефиниран като форма на дискриминация на работното място, а извън него липсва наказателноправна уредба и се преследва само, ако осъществява състава на някое от предвидените в холандския Наказателен кодекс сексуални престъпления.

Още примери от българската и световната практика можете да прочетете в статията на адв. Силвия Петкова за marginalia.bg „Защо темата за сексуалния тормоз продължава да бъде табу в България„. Чуйте и интервюто на адв. Силвия Петкова за БНР, в което коментира темата за сексуалния тормоз в светлината на целувката на Кубрат Пулев и Джени Суши.

А какво представлява сексуалният тормоз според българското законодателство, вижте във видеото „Обясни ми правото: Сексуален тормоз„.

Още теми от платформата за повишаване на правната култура на гражданите можете откриете в секцията „Обясни ми правото„.

Обясни ми правото, Домашно насилие и сексуален тормоз

Насилие над жени и домашно насилие

В съвременния динамичен свят почти никой няма време за повишаване на правната си култура. А общество с ниска правна култура не може да защитава своите законни права, свободи и интереси. И по този начин е застрашено от произвол. Ето защо, адв. Силвия Петкова реши да създаде платформата „Обясни ми правото“, където чрез кратки видеа ще говори по теми, които спомагат за повишаване правната култура на гражданите. Платформата беше стартирана на 25.11.2019 г. – Международният ден за борба с насилие над жени.

Именно по случай този ден, първата разглеждана тема е именно темата за осъществяване на насилие над жени и домашното насилие. Впрочем, тази тема вече сме разглеждали в статията „Домашно насилие. Как да го разпознаем?“. Предвид, обаче, голямото значение на темата е добре да се върнем отново на нея.

Във видеото „Обясни ми правото: Домашно насилие“ говорим за това какви са видовете домашно насилие според българския закон. Изясняваме кои лица могат да бъдат извършители, както и по какъв начин пострадалите могат да се защитят.
За тези, които нямат възможност да гледат видеото, нека разгледаме още веднъж въпроса тук.

 

Видове насилие над жени и домашно насилие

Домашното насилие може да приеме няколко форми.

Физическо насилие над жени

Този вид насилие не се нуждае от особено изясняване. То се изразява в извършване на физически агресивни актове – шамари, юмруци, ритници.

Сексуално насилие над жени

При него въпросът е доста по – деликатен. Това е така, тъй като широко се подкрепя разбирането за наличие на задължение за жената да изпълнява „съпружеския си дълг“, като осъществява редовни сексуални контакти с партньора си. Често се случва, обаче, жената не е в достатъчна кондиция или просто няма желание за сексуален акт в този момент. Ето защо следва да се има предвид, че осъществяването на интимните отношения между двама души не е задължение, а желание, което следва да бъде налице и при двамата партньори. Когато единият от тях не е предоставил съгласието си и такъв акт бъде осъществен въпреки това сме изправени пред сексуално насилие като форма на домашно насилие и пред изнасилване по смисъла на Наказателния кодекс.

Психическо и емоционално насилие над жени

Това е една от най – често срещаните форми на домашно насилие и една от най – подценяваните. То може да се изразява в омаловажаване на приноса на единия от партньорите във връзката към семейството, създаване на чувство за вина за взети решения, които не се харесват на другия партньор, омаловажаване на личността и качествата на пострадалия, проверки на онлайн кореспонденция,
поставяне на тайни или явни проследяващи устройства и др. под., а в по – тежките форми – в отправяне на заплахи за живота и здравето на пострадалото лице или негови близки и преследване. Важно е да се има предвид, че заплахата с престъпление се наказва по реда на наказателния процес.

От 2019 г. с промените в Наказателния кодекс беше криминализирано и системното следене. То се изразява в осъществяване на поведение със заплашителен характер срещу конкретно лице, което може да се изразява в преследване на другото лице, показване на другото лице, че е наблюдавано, навлизане в нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация. Когато е извършено в условията на домашно насилие, следенето е по – тежко наказуемо.

Икономическо насилие над жени

Икономическо насилие. Това е също една от най – често срещаните форми на домашно насилие и е най – подценяваната. Това е така, тъй като статистически в практиката изключително рядко се срещат случаи на подадени сигнали за защита от икономическо насилие.Най – уязвими към този вид домашно насилие са жените, които са в отпуск, поради бременност и майчинство, както и жените, които по „нареждане“ на партньора си не работят. В последния случай ще е налице случай на множество актове на домашно насилие – икономическо насилие и принудително ограничаване на личните права (в случая правото на труд).

Принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права като форма на насилие над жени

Това е също една от често срещаните форми на домашно насилие, която е и сравнително ясна. Всяко принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права представлява домашно насилие. То може да се изразява, както отбелязахме по – горе, в забрана за осъществяване на трудова дейност, ограничаване на контакти с близки и приятели и др. Този вид насилие ще бъде налице и когато няма „забрана“, но свободата е „конклудентно“ (мълчаливо) ограничена с вдигане на скандали.

N. B. Домашно насилие е и всеки опит за осъществяване на някой от горните актове. 

Във всички случаи, в които някой от гореописаните актове е извършен в присъствието на дете, то е налице домашно насилие и по отношение на него. 

Кой може да бъде извършител на домашно насилие

Най – често извършител на домашно насилие е бивш/съпруг или бивш/партньор, с който пострадалият живее или е живял във фактическо съпружеско съжителство, или от когото има дете. Също така, най – често в практиката се среща домашното насилие над жени. Това, обаче, не означава, че мъжете не могат да бъдат жертви на домашно насилие. Напротив. Не са малко случаите в практиката на констатирано домашно насилие, извършено от бивша/съпруга или бивша/партньорка. Най – разпространеният вид домашно насилие срещу мъже е психологическото и емоционалното насилие. То се изразява в ограничаване на контактите му с роденото от отношенията им дете, заплахи за пълно или частично отнемане на родителски права и др.

Според Закона за защита от домашно насилие извършител може да бъде и:

  1.  лице, с което пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
  2. лице, с което пострадалият се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
  3. настойник, попечител или приемен родител;
  4. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
  5. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.
  6.  

Кой може да търси защита срещу домашно насилие

На първо място, това е пострадалият. В случай на наличие на опасност за живота и здравето на последния, той може да подаде молба до органите на полицията за предприемане на незабавни мерки по Закона за Министерството на вътрешните работи.

Твърде често, обаче, пострадалият или се страхува да подаде такава молба, или няма физическата възможност да го направи, поради наложени комуникационни ограничения от страна на насилника. Ето защо, законът предвижда възможност молбата за защита да се подаде и от някои категории лица, близки до пострадалия. Това са: брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице, неговият настойник или попечител, както и директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато пострадалият е непълнолетен, поставен под запрещение или е с увреждания.

Кой е компетентният орган за предоставяне на защита

Това е районният съд по местоживеене на пострадалия (по постоянен или настоящ адрес). Молбата следва да се подаде в едномесечен срок от извършване на съответния акт на домашно насилие. В случаите, когато има непосредствена опасност за живота и здравето на пострадалия, съдът издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от подаване на молбата.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на пострадали от насилие, можете да намерите в секцията „Домашно насилие и сексуален тормоз“

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с опитни специалисти в сферата на защитата от домашно насилие и насилието над жени. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com