Семейно и наследствено право

Съпружеска имуществена общност. Как се прекратява?

Възможностите за уреждане на имуществените отношения между съпрузите са уредени от Семейният кодекс, който урежда три различни режима – общност, разделност и брачен договор. 

Режимът на съпружеска имуществена общност се прилага в уреждането на имуществените отношения между съпрузите съществува във всички семейни кодекси, действали на територията на страната от Освобождението до момента. Той се прилага във всички случаи, в които съпрузите не са избрали някоя от другите уредени от закона възможности. 

И тъй като режимът на съпружеска имуществена общност е най – често срещан в практиката, то именно той ще бъде предмет на днешната статия.

Същност на понятието "съпружеска имуществена общност"

При действието на режима на съпружеска имуществена общност, правата върху движимо или недвижимо имущество, които съпрузите са придобили по време на брака, принадлежат общо и на двамата. Условието е да бъде налице съвместен принос, който се предполага до доказване на противното. Тоест, съпругът, който твърди липса на принос на другия съпруг при придобиване на имуществото, следва да го докаже. 

Важно! Съвместният принос може да се изрази по различни начини, като влагането на средства е само един от тях. Съвместен принос в придобиването на имуществото, което е обща собственост на двамата съпрузи, е налице и при полагане на грижи за децата и работа в домакинството. 

Важно! Законът предвижда определена и изрично определена категория лица, които могат да имат претенции пред съд за липса на съвместен принос. Това са съпругът (по време на брака или след неговото прекратяване) или наследник на починал съпруг.

При режима на съпружеска имуществена общност, няма значение чие име е вписано в документа на собственост на конкретното имущество. 

Общата собственост възниква по силата на закона, като основанието за това е действащият между съпрузите режим на съпружеска имуществена общност. 

Тази обща собственост има някои отличителни черти от обикновената съсобственост. На първо място, конкретните дялове на съпрузите са неопределени. Същите, при необходимост, могат обаче да бъдат определени. Това може да възникне при желание за прекратяване на режима на съпружеска имуществена общност и преминаване към режим на разделност или към сключване на брачен договор. 

Всеки от съпрузите има равни права на владение, управление и разпореждане с общото имущество, но през времетраенето на брака никой от двамата няма възможност да се разпорежда с дяла, който би получил при прекратяването на режима на съпружеска имуществена общност. 

Общата собственост се разпростира само до придобитите вещни права по време на валидно сключен граждански брак. 

Важно! За валидно сключен се счита и унищожаемият брак. Съответно и при него съпружеската имуществена общност ще се прилага до момента на неговото унищожаване по съответния ред. 

Важно! Кои права са вещни? 
Това са правото на собственост върху движимо и недвижимо имущество, право на ползване, право на строеж, пристрояване и надстрояване. Вещни права са и сервитутните права.

Важно! Паричните влогове не са включени в действаща съпружеска имуществена общност.  

Прекратяване на съпружеска имуществена общност

Законът предвижда няколко възможности за прекратяване на съпружеска имуществена общност. Общите основания за това са смърт на единия съпруг, развод и унищожаване на брака. 

Семейният кодекс позволява и вариант, в който съпружеска имуществена общност да бъде прекратена по време на действието на брака. Това става с промяна в режима на имуществените отношения на съпрузите. В този случай те могат да изберат режим на разделност или да сключат брачен договор. 

При избор на режим на разделност, имуществото, придобито по време на брака става лична собственост на съответния съпруг.

При сключването на брачен договор, съпрузите могат да уредят решението на следните въпроси:
1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;
2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
3. начините на управление и разпореждане с имущество, вкл. и със семейното жилище;
4. участието на страните в разходите и задълженията;
5. имуществените последици при развод;
6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
7. издръжката на децата от брака;
8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на Семейния кодекс. 

 

Имуществената общност може да бъде прекратена и по съдебен ред, ако важни причини налагат това. Кои причини са “важни” се преценява с оглед на всеки конкретен случай. 

Законът предвижда и някои специални основания, въз основа на които може да бъде прекратена съпружеска имуществена общност. 

Първото такова основание е, когато за личен дълг на единия съпруг принудителното изпълнение е насочено към вещ, включена в съпружеска имуществена общност. В този случай прекратяването засяга само тази вещ. Прекратяване по отношение на определена вещ настъпва и когато тя бъде включена в предприятието на съпруга  – едноличен търговец.

 

Второто такова основание възниква при влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг – едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.

В заключение

В общия случай, последицата от прекратяване режима на съпружеска имуществена общност е, че съсобствеността се трансформира от бездялова в дялова. Дяловете се смятат за равни до доказване на противното. Това може да стане, например, чрез оборване на презумпцията за съвместен принос. Както бе отбелязано по – горе, тежестта за доказване лежи у съпруга, който твърди липсата на такъв принос. 

________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с отношенията, правата и задълженията в рамките на семейството, можете да намерите в секцията “Семейно и наследствено право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ при развод, промяна на законовите режими за уреждане на имуществени отношения между съпрузи, изготвяне на брачни договори, медиация, водене на дела за издръжка, както и за определяне на режим на лични отношения с родените от брака деца и др. 

 

За контакт:

работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3, 
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Семейно и наследствено право

Развод по взаимно съгласие. Какъв е редът?

Според правилата на Семейния кодекс, сключеният брак се прекратява със смъртта на единия от съпрузите, при унищожаване на брака и при развод. В последния случай, прекратяването може да стане по вина на единия от съпрузите. Възможно е да се постигне и развод по взаимно съгласие и именно това е темата, която ще разгледаме подробно в днешната статия.

Общото между прекратяване на брака по вина на един от съпрузите и развод по взаимно съгласие е, че и в двете хипотези е необходимо преминаването през съдебна процедура, като във втория случай тя е значително улеснена. 

За да може да се осъществи развод по взаимно съгласие, необходимо е да бъде налице сериозно и непоколебимо съгласие, изразено от страна на двамата съпрузи едновременно. За да може съгласието да се приеме за “сериозно”, необходимо е решението за пристъпване към тази крачка да е обмислено, а не спонтанно. Що се отнася до въпроса кога съгласието е “непоколебимо”, то може да се приеме, че това основание е налице, когато решението е категорично, окончателно и неотменимо.

 

Какъв е редът за осъществяване на развод по взаимно съгласие?

Развод по взаимно съгласие се постига по реда на т.нар. охранителни производства, в които липсва правен спор, а съдът единствено одобрява или отхвърля молбата, с която това производство е инициирано. 

В случая, инициативата трябва да е налице от страна на двамата съпрузи едновременно, които следва да изразят сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака както с молбата, с която производството се инициира, така и впоследствие пред съда в съдебното заседание. Това става чрез изпълнение на задължението за лично явяване пред съда. При липса на такова, съдът отхвърля молбата и прекратява делото. 

Особеност на това производство, за разлика от производството при прекратяване на брака по вина на единия съпруг е, че не се събират доказателства и не се изисква представянето на мотиви за взимането на решение за развод.

След изслушване на съпрузите, съдът постановява решение, с което одобрява прекратяването на брака или отхвърля направеното искане. Само в случай на отхвърляне, решението подлежи на обжалване. 

Една от особеностите на това производство е, че в случай че един от съпрузите почине по време на висящото производство по развод по взаимно съгласие, то не може да бъде продължено от наследниците. Бракът се счита за прекратен, поради смърт. 

Споразумение за развод по взаимно съгласие

Неизменна част от производството за развод по взаимно съгласие е споразумението, с което двамата съпрузи уреждат следбрачните си отношения. Особено голямо значение има това споразумение в случаите, в които от брака има родени деца, които към момента на прекратяването му не са навършили пълнолетие. 

За да бъде одобрено осъществяването на развод по взаимно съгласие, необходимо е съпрузите да представят на съда споразумение, в което да се съдържа решение на следните въпроси:

1. определяне на местоживеенето на родените от брака ненавършили пълнолетие деца;
2. упражняването на родителските права;
3. личните отношения между децата и родителя, който не упражнява родителските права;
4. издръжката на децата;
5. ползването на семейното жилище;
6. издръжката между съпрузите;
7. запазването или промяната на фамилното име. 

Споразумението може да съдържа и обсъждане на други въпроси, свързани с развода, напр. разпределение на общото имущество. 

Споразумението се утвърждава от съда, след като се направи проверка дали са защитени интересите на децата. В този случай съдът има правомощие да поиска становище от дирекция “Социално подпомагане”. 

В случай че съдът констатира, че споразумението не отговаря на изискванията за задължителното му съдържание или че интересите на децата не са защитени в достатъчна степен, той дава срок на съпрузите да отстранят допуснатите непълноти. 

При отстраняването им в срок, съдът допуска осъществяването на развод по взаимно съгласие и одобрява споразумението. Изменение в съдържанието му относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и тяхната издръжка, се допуска при изменение на обстоятелствата. 

В заключение

При осъществяването на развод по взаимно съгласие, необратимата последица е, че бракът се прекратява. Както бе посочено по – горе, решението, с което разводът се допуска, не подлежи на обжалване, но е допустимо същите лица да сключат брак помежду си повторно. 

При прекратяването на брака, съпрузите престават да бъдат наследници по закон един на друг, както и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Законът предвижда изключение от това правило, в случай че завещателят изрично е посочил, че завещанието ще има действие и след развода. 

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на съпрузите по време на брака и след него, можете да намерите в секцията “Семейно и наследствено право”

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ на територията на цялата страна при осъществяване на развод по взаимно съгласие, както и по всякакви въпроси, свързани със защита правата и задълженията на съпрузите, както и интересите на родените от брака ненавършили пълнолетие деца. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

 

Семейно и наследствено право

Припознаване на дете. Същност и оспорване

Способът за установяване на произход от родител – майка или баща, се нарича припознаване на дете. За да се извърши това действие, необходимо е припознаващият да направи едностранно формално изявление, че детето произхожда от него.

Този метод за установяване на произход на дете е предоставен от закона най – вече за случаите, в които двамата родители нямат сключен граждански брак. Той може, обаче, да бъде използван и тогава, когато бъде оборена презумпцията за майчинство или за бащинство. Най – често в практиката се прибягва до оспорване на презумпцията за бащинство. 

При извършване на припознаване на дете, в полза на припознаващия възниква качеството “родител”, като той се вписва в акта за раждането на детето. В този случай се приема, че припознаващият има това качество от момента на раждането на детето. В негова полза възниква и пълния обем родителски права и задължения, уредени в закона. 

Същност на способа за установяване на произход "припознаване на дете"

Правната регламентация за припознаване на дете е уредена в Семейния кодекс.

 

Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, като в този случай припознаването може да се извърши само от бащата. Целта е да бъдат обезпечени наследствените права на нероденото дете, тъй като съгласно Закона за наследството, заченатият има право да наследява починал възходящ. 

 

Припознаване на дете е възможно и по отношение на починали деца, които са оставили низходящи (свои деца). В този случай припознаването също се допуска с цел обезпечаване на наследствени права. 

 

Законът не поставя ограничение във възрастта на лицето, което се припознава. Това означава, че припознаване на дете може да се извърши и спрямо пълнолетни лица. Единственото условие за това е лицето да е с неустановен или успешно оспорен произход от бащата или от майката.  

 

Спорен остава въпросът дали е възможно припознаване на дете от лице, което няма биологична връзка с него. 

 

Действително, буквалното тълкуване на закона води до извод, че само лице, което е биологичен родител на детето, може да го припознае, но преобладаващата съдебна практика приема друг по – целесъобразен подход, като допуска припознаване на дете да се извърши и от лице, което няма биологична връзка с него. 

 

ВАЖНО!!! За извършване на акта на припознаване не се изисква съгласието на другия родител. 

 

Що се отнася до реда за извършване на припознаване на дете, то се осъществява лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. 

 

Длъжностното лице по гражданското състояние има задължение да съобщи припознаването в 7-дневен срок от извършването му, ако той е известен. Припознаването се извършва и на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето. Това съобщаване е необходимо, тъй като от този момент започват да текат законово определените срокове за оспорване на извършеното припознаване на дете. 

 

ВАЖНО!!! Припознаващият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама (порок във волята). Това може да стане в едногодишен срок от припознаването. Припознаването може да бъде унищожено и в случай че то е направено, поради заплашване. Това може да стане в едногодишен срок от прекратяване на заплашването. В случай че припознаващият е бил недееспособен (напр. поради разстройство на съзнанието), унищожаването на припознаването може да се иска в едногодишен срок от придобиване на дееспособност.

Оспорване на припознаване на дете

 

Както беше отбелязано по – горе, за осъществяване на акта на припознаване на дете, не се изисква съгласието на другия родител. Впрочем, не се изисква и съгласието на детето. Поради тази причина законът предоставя възможност за оспорване на извършеното припознаване. 

 

Лицата, които имат право на оспорване на припознаването са:
1. другият родител;
2. детето, ако е навършило четиринадесет години;

3. дирекция “Социално подпомагане”; 

4. всяко лице, което твърди, че е родител на припознатото дете;

5. от прокурор, когато е налице обществен интерес. 

 

Редът за оспорване на припознаването е административен и съдебен. 

 

Семейният кодекс предоставя и правни способи за оспорване на припознаването от другия родител, от навършилото четиринадесет години дете, от Дирекция „Социално подпомагане“, както и от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия и от прокурора при наличие на обществен интерес.

 

Припознаването може да бъде оспорено по административен и по съдебен ред.

 

Оспорване по административен ред то може да бъде извършено от другия родител или от навършилото четиринадесет години дете. Срокът за това е тримесечен от съобщението за извършеното припознаване. Оспорването става чрез подаване на писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние. 

 

Оспорване по административен ред може да бъде извършено и по инициатива на Дирекция “Социално подпомагане”, ако това е в интерес на детето. 

 

ВАЖНО!!! Ако припознаването не бъде оспорено в посочения срок, то се вписва в акта за раждане. 

 

В случай че припознаването бъде оспорено, припознаващият може да предяви иск за установяване на произход. 

 

Законът предвижда особена хипотеза на недопустимост на оспорване на припознаването от страна на другия родител. Първото условие е припознаването да е извършено преди да е съставен акт за раждане на детето. Второто условие е другият родител да е заявил пред длъжностното лице по гражданското състояние лично или чрез управителя на лечебното заведение, в което детето е родено, че няма да оспорва припознаването. В този случай припозналият се вписва в акта за раждане веднага, а последващо оспорване от страна на другия родител не е възможно. 

 

Втората възможност за оспорване на припознаване на дете е по съдебен ред. Тя може да бъде използвана от детето, ако към момента на извършване на припознаването, то е било малолетно. Срокът за това е едногодишен от навършване на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако то е станало по – късно. 

 

Припознаване по съдебен ред може да извърши и всяко лице, което твърди, че е родител на припознатото дете. Това става чрез иск, предявен в едногодишен срок от припознаването. 

 

_____________________________________________________

 

Още интересни теми, свързани с правилата, определящи семейните отношения, можете да намерите в секцията “Семейно и наследствено право”

 

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ и съдействие при припознаване на дете и оспорване на припознаването. 

Семейно и наследствено право

Издръжка на дете. Как и кога?

Задължението за осигуряване на издръжка на дете, съпътства неговите родители както по време на брака/фактическото съжителство, така и след развод/фактическа раздяла. 

Уредбата на задължението за предоставяне на издръжка на дете се намира в Семейния кодекс, а наказанията за неизпълнение на това задължение са уредени в Наказателния кодекс

Задължение за издръжка на дете

Задължението за осигуряване на издръжка на дете тежи върху всеки родител. То се съобразява с неговите възможности и материално състояние, но във всички случаи трябва да бъде от естество да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. 

Предвид особената социална функция и важност на задължението за издръжка на дете, законът постановява, че родителите дължат издръжка на детето си, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

[!] ВАЖНО [!] Тази постановка се отнася до правилата на гражданското право. Това означава, че независимо от материалните възможности на родителя, вкл. и наличието на обективни пречки за даване на издръжка на дете, като напр. неработоспособност, неплатената издръжка пак може да бъде събрана по принудителен ред. Това, обаче, не може да се приложи по отношение на престъплението “неплащане на издръжка”. Предвид факта, че престъплението е умишлено, неплащащият издръжка родител ще следва да бъде осъден само, ако съзнава задължението си, има възможност да го изпълнява и въпреки това не го прави, вкл. и когато умишлено не си намира работа, за да осигури материалните си възможности за изпълнение на това задължение. Именно в това се състои обществената опасност на деянието. 

Родителите дължат издръжка, в случаите, в които детето е настанено извън семейството. 

[!] ВАЖНО [!] Лишаването от родителски права не е основание за освобождаване от задължението за плащане на издръжка на дете. То само отнема от родителя възможността му да взима решения, свързани с възпитанието и развитието на детето. От друга страна, трайното неполагане на грижи за детето и недаването на издръжка, е основание за лишаване на виновния родител от родителски права. 

Следва да се има предвид, че родителят дължи издръжка не само на малолетното или непълнолетното си дете. 
Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца. Условията за това са няколко:
– да учат редовно в средни учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст; или
– да учат редовно във висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет и пет годишна възраст.
Едновременно с това е необходимо учащото дете да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и родителите да могат да я дават без особени затруднения. 

Размер на задължението за издръжка на дете

В случай на развод, съдът определя размера на задължението за издръжка на дете, което следва да се изпълнява от родителя, при когото детето не живее

Правилото е, че нейният размер се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Във всички случаи, тя не може да бъде по – ниска от една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната за конкретната година. 

Размерът на издръжката не е нито постоянен, нито окончателен. Напротив. Съществуват няколко възможности за промяна на този размер. 

На първо място, към определената по съдебен ред издръжка може да се определи и добавка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Добавката се дължи за определен срок. 

На второ място, при изменение на обстоятелствата размерът на издръжката може да изменен или издръжката да бъде прекратена. Такова изменение може да настъпи, например, в икономическите условия и да наложи увеличаване на размера на издръжката. На следващо място, такова увеличение може да се наложи и когато нуждите на детето го налагат, напр. необходими са повече разходи за неговото правилно развитие и възпитание. 

Защита при неизпълнение на задължението за издръжка на дете

Защитата при неизпълнение на задължението за осигуряване на издръжка на дете може да се проведе по гражданскоправен и по наказателноправен ред. Двете възможности могат да се активират едновременно. 

Подробен анализ по темата, свързана със средствата за защита при неплащане на издръжка, можете да намерите в статията “Неплащане на издръжка. Последици и защита”

В заключение

Споровете относно изпълнението на задължение за осигуряване на издръжка на дете, както и необходимостта от защита срещу неизпълнение на това задължение, са често срещани в съвременния свят. 

Поради изключителната важност на това задължение спрямо малолетните, непълнолетните и учащите пълнолетни деца, неговото изпълнение е гарантирано от закона с особено сериозни правни средства, вкл. чрез възможността издръжката да се заплаща от държавата, вместо неизпълняващия задължението си родител. 

Разбира се, с оглед осигуряване на максимално адекватна и своевременна защита, препоръчително е ползването на специализирана правна помощ в областта на семейното право.

________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правните аспекти на семейните отношения, можете да намерите в секцията “Семейно и наследствено право”.   

Адвокатска кантора “Петкова” разполага със специалисти – адвокати по семейни дела. 

Семейно и наследствено право

Определяне на по – голям дял от общото имущество при развод

В днешната статия ще разгледаме въпроса в кои случаи е възможно да се стигне до определяне на по – голям дял от общото имущество при развод.

Основни принципи за имуществените отношения на съпрузите при законов режим на общност са общността върху придобитите по време на брака в резултат на съвместен принос общи вещни права, независимо от това на чие име са придобити и равенство на дяловете при прекратяване на имуществената общност. Често обаче единият съпруг смята, че е допринесъл значително повече в придобиването на семейното имущество от другия. В такива случаи може да се стигне до определяне на по  – голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. 

Този иск представлява правна възможност за оборване на установената от Семейния кодекс презумпция за съвместен принос в придобитото имущество по време на брака. 

Имаме множество примери от практиката на кантората за казуси, при които предявяването на иск за определяне на по – голям дял, поради значително по – голям принос, е пътят за постигане на справедливо уреждане на отношенията след прекратяване на брака. Това са случаи, в които единият съпруг е получавал много по – големи доходи и с тях семейството е било материално осигурено; единственият доход на семейството е на единия съпруг, а другият съпруг не е работил. 

!!! Квалифицирана адвокатска помощ в тези случаи е силно препоръчителна, защото, както ще видим в изложението по – нататък, съдът в тези хипотези взима предвид не само размера на доходите, но и преценява редица други фактори при постановяване на съдебното решение. 

Как се определя съвместният принос?

Съгласно Семейния кодекс съвместният принос не е само материален, а може да се изрази и във влагане на труд, грижи за децата, работа в домакинството. Съвместният принос се предполага до доказване на противното. 

Какви са характерът на иска за определяне на по - голям дял и срокът за предявяване?

Искът, предмет на настоящата статия, е конститутивен. При прекратяване на общността, поради развод, при унищожаване на брака по съдебен ред или при прекратяване на брака по съдебен ред, ако важни причини налагат това, съдът може да прибегне до определяне на по – голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. 

Правото за получаване на по-голям дял може да се осъществи само по съдебен ред. В случай на развод или унищожаване на брака искът за по-голям дял може да се съедини по преценка на съда с брачния иск. Искът може да се предяви и в срок една година от прекратяването на брака.

Как се определя размерът на приноса и кога се стига до определяне на по - голям дял?

Съдебната практика е безпротиворечива, че явното и значително несъответствие в приноса за придобиване на общите вещи следва да се установява не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а и като се държи сметка и за полагания труд в домакинството и в семейството, за отглеждането на децата, за създадената от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи, както и всички други обстоятелства, които са от значение за благополучието на семейството. 

В практиката си ВКС приема, че при изменение на установеното от закона равенство на дяловете на финансовия принос не се отдава по-голяма тежест! Ето защо, дори и при неоспорими доказателства, че доходите Ви са по-големи, с оглед цялата фактическа обстановка, съдът може да не уважи предявения иск за определяне на по – голям дял.

Практически съвети, свързани с въпроса за определяне на по - голям дял от общото имущество при развод

Най-често в практиката си наблюдаваме, че пречка да се установи какъв е приносът на всеки от съпрузите към придобиване на общото имущество и дали някой от двамата има по-голям такъв е най-често липсата на доказателства по отношение на:

  размера на получени и спестени от всеки от страните парични средства от тяхната трудова дейност;
– 
това как точно са се разпределяли грижите в
семейството;
– 
генералното дезинтересиране на единия съпруг от
семейните нужди, което е твърдяно от другата страна;
– 
получени и разходвани доходи в значителен размер в полза на семейството;
– 
поеманите ангажименти по отглеждане и издръжка на други членове на семейството;
– 
размера на заплатени разходи за дейността и издръжка на семейството;
– размера на получените от трети лица суми, вложени в покупката на имот.

 

 

 

 

 

В заключение

Съдът може да прибегне до определяне на по – голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. 

Справедливото уреждане на имуществените отношения
след прекратяване на семейната имуществена общност на основата на приноса, който всеки от съпрузите има за нейното създаване, е цел на това законодателно решение.

АВТОР: Радина Атанасова

____________________________________________________

Още интересни теми, свързани с уреждането на отношенията между съпрузи по време на брака и след неговото прекратяване, можете да намерите в секцията “Семейно и наследствено право”

Адвокатска кантора “Петкова” осъществява специализирана правна помощ по семейни дела. 

Договорно право, Принудително изпълнение, Семейно и наследствено право

Задължения по кредит на съпруг

Често пъти, както по време на брака, така и след развод, се оказва, че е налице задължение по кредит на единия съпруг, което се възлага в тежест на другия. 

Това е така, тъй като по време на брака съпрузите теглят кредити по различни поводи, като съгласно закона разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. Те отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на такива нужди.

Солидарната отговорност означава, че ако единият съпруг плати изцяло задължението, то той има право да иска от другия съпруг възстановяване на припадащата му се част.

Също толкова често се случва единият съпруг да изтегли кредит за задоволяване на лични нужди, но при спиране на плащанията, изпълнително дело да бъде образувано и срещу другия. 

Казус от кантората

За да обясним по – ясно защитата срещу задължения по кредит на единия съпруг, възложени в тежест на другия, ще дадем пример от нашата практика. 

Мартин е женен за Антоанета от 15 години. Двамата са в режим на семейна имуществена общност. На 10-тата година от техния брак, родителите на Мартин почиват и той наследява стара селска къща, в която двамата за живяли.

И тъй като къщата се нуждае от сериозен основен ремонт, Мартин тегли кредит именно с тази – извършване на основен ремонт на наследствен имот. Това основание е вписано в договора му за кредит. По неизвестни, както за него, така и за Антоанета причини, банката е поискала подписа на Антоанета под договора за кредит, без тя да е вписана като страна по него. 

Две години след сключване на договора Мартин преустановява плащанията, вследствие на което в полза на банката е издаден изпълнителен лист, въз основа на който тя е започнала принудително изпълнение. Като длъжник по делото е конституирана и Антоанета и тъй като Мартин няма официални доходи, а тя е държавен служител, изпълнението е насочено към нея чрез налагане на запор на заплатата ѝ. 

Именно, поради тази причина Мартин се обърна за помощ към кантората с молба съпругата му да бъде отстранена като страна по изпълнителното дело. 

Кога възниква задължение по кредит на единия съпруг в тежест на другия?

Както споменахме по – горе, законът постановява, че независимо на чие име е изтеглен кредитът, двамата съпрузи са солидарно отговорни за неговото изплащане, когато той е предназначен за задоволяване на нужди на семейството. 

За задоволяване на нужди на семейството се считат разходите за закупуване на семейно жилище, за неговото обзавеждане/ремонтиране, за плащане на режийни разходи, за закупуване на храна, облекло, уреди и др. под., за издръжка на роденото от брака дете. За разходи във връзка на нужди на семейството могат да се приемат и някои оправдани нужди на един от съпрузите, напр. за лечение. 

Съществува законова презумпция, че всичко, което е придобито (в т.ч. и задълженията) по време на брака служи за задоляване на такива нужди. Тази презумция, обаче, е оборима по съдебен ред. 

Солидарно отговорни са съпрузите и за разходите, свързани с техни общи вещи. 

Това означава, че за личен кредит на единия съпруг, например за финансиране на бизнес, за закупуване на имущество, задоволяващо лични нужди, както и за разходи за лично имущество, отговорност за задълженията по кредита следва да поеме съпругът – ползвател. 

Да се върнем на нашия пример по – горе.
Наследството, предвид, че не е плод на съвместен принос на двамата съпрузи, винаги е лично имущество на съпруга – наследник. Това означава, че наследената от Мартин къща е негово лично имущество. Ползите от този имот, както и задълженията, свързани с него принадлежат лично на Мартин. От своя страна, доколкото Антоанета не е собственик на къщата, тя не може да бъде солидарно задължена за плащането на кредита, изтеглен за нейния ремонт, освен ако сама не сключи договор за поръчителство. В конкретния случай поръчителство не е налице, поради което Антоанета няма задължение по кредита на Мартин. Тя следва да бъде заличена от списъка на длъжниците по изпълнителното дело. 

Защита по задължения за кредит на единия съпруг

В зависимост от това дали става дума за задължения по кредит на единия съпруг или за изплащане на задължения по общ семеен кредит, начините за осъществяване на защита са различни, макар да имат една обща черта – и в двата случая се защитата се осъществява по съдебен ред. 

Когато е налице задължение по кредит на единия съпруг, изтеглен за задоволяване на семейни нужди и съпругът – титуляр по договора е спрял плащанията, възможно и допустимо е изпълнението да се насочи към другия съпруг. 

В случаите, в които другият съпруг изплати задължението изцяло, той има право да иска от съпруга – титуляр да възстанови припадащата му се част от задължението. 

Доста по – различно стоят нещата, когато задължението по кредит на единия съпруг е възникнало за задоволяване на негови лични нужди, както е в случая на Мартин и Антоанета – за ремонт на наследствената къща на Мартин.

В този случай другият съпруг няма никакво задължение по изтегления кредит на единия съпруг и изобщо не може да бъде конституиран като длъжник по него. В случай, че въпреки това, изпълнението бъде насочено към негово имущество (в т.ч. и вземане, напр. за трудово възнаграждение), той може да се защити чрез оспорване на изпълнението по съдебен ред. В този случай неправомерно изтеглените от частния съдебен изпълнител (ЧСИ) суми ще подлежат на връщане, а пострадалият от неправомерните действия съпруг ще има право на обезщетение за претърпените от тези действия вреди, ако такива са настъпили. 

______________________________________________________

Още интересни теми, свързани с възможностите за защита в рамките на семейните отношения, можете да намерите в секцията “Семейно и наследствено право”

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ по семейни и наследствени дела. 

За контакт: 
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Семейно и наследствено право

Отказ от наследство. Как и кога?

Оказва се, че сме наследили огромни и непосилни за нас парични задължения, а в наследствената маса активи няма. Какво следва да предприемем? 

В такъв случай трябва да имаме предвид, че имаме право да се откажем от наследството. Отказ от наследство означава едностранно формално неоттегляемо волеизявление на наследника, с което той отказва да приеме полагащия му се дял от наследствената маса в своята правна сфера. Нужно е да се подчертае, че всеки отказ от наследство обхваща наследството в цялост като съвкупност от наследими права (имуществени, неимуществени, такива с комплексен характер), а не само задълженията на наследодателя. 

Съгласно Закона за наследството (ЗН) наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. 

Наследникът не е обвързан от срок, в който следва да заяви своя отказ от наследство. Ако се забави твърде дълго, обаче, всеки, който има интерес, може да поиска от съда да определи срок, в който наследникът следва да заяви дали приема или се отказва от наследството. Отказ от наследство се прави преди наследството да бъде прието (като следва да имаме предвид, че наследството се смята за прието и ако теглите пари от сметката на своя наследодател). 

Не е възможен частичен отказ от наследство (например – искаме да запазим правото си на собственост върху автомобил, но се отказваме от задълженията на наследодателя ни по банковия му кредит). Отказът обхваща и евентуално открити впоследствие права, част от наследствената маса, за които наследникът не е знаел към момента на подаване на заявлението за отказ. 

Какво е необходимо, за да се направи отказ от наследство?

Отказ от наследство може да се направи с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството. Наследството се открива в момента на смъртта по последния постоянен адрес на починалото лице (например, ако това е гр. София, компетентният съд е Софийски районен съд (СРС) ). Необходимо е да бъде извършена нотариална заверка на подписа на заявлението от нотариус. 

Към заявлението следва да се приложат:
1. препис – извлечение от акт за смърт;
2. удостоверение за наследници;
3. вносна бележка за платена държавна такса. 

При завеждането на заявлението получавате входящ номер, по който впоследствие можете да правите справки за движението му.

Какви са последиците при отказ от наследство?

Ако подадените документи са редовни, отказът от наследство се вписва в особена книга на съда, след като се разгледа от съдия. След това получавате готовото удостоверение. 

След вписване на отказа се счита, че наследникът не е имал права върху наследството и не е бил наследник. Последица от така направения отказ от наследство е уголемяване на дяловете на останалите наследници, които са от същото коляно като отказалия се.

Важно е да се знае, че при отказ от наследство кредиторите на лицето, което се е отказало от него, могат да искат унищожаване на отказа в своя полза, доколколкото не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. 

Този конститутивен иск се предявява в едногодишен срок от узнаването на отказа, но не по – късно от три години след отказа и за да бъде уважен не се изисква субективен елемент – знание за увреждането. Ако получите препис от искова молба на това основание, следва веднага да потърсите адвокатска помощ!

Може ли дете да извърши отказ от наследство? Защо има противоречива практика на Върховния касационен съд (ВКС) по въпроса?

Аналогични казуси дават повод за различни решения по въпроса от страна на различните състави на ВКС. Фактическата обстановка е следната: имуществото на починал наследодател – баща – съдържа множество пасиви и задължения, които детето няма правен интерес да наследи, поради което е подадено заявление за отказ от наследство. 

Ключови в този смисъл се явяват две от разпоредбите на Семейния кодекс (СК), според които:


1. Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. 

2. Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по горния ред при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството. 

С едно свое определение по частно гражданско дело, ВКС отменя като неправилни обжалваното определение на едно от окръжните съдилища в страната и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд и постановява вписване на отказа на детето от наследството на своя баща в особената книга на съответния районен съд. В определението си ВКС сочи, че е допустимо да бъде направен отказ от наследство от името на малолетен наследник, респективно непълнолетен наследник да се откаже от наследството със съгласието на своя родител или попечител, тък като отказът от наследство не представлява отказ от права по смисъла на СК. 

Отказът от наследство е разгледан не като отказ от конкретни права върху определено имущество, а като изявление, с което призованото към наследяване лице изразява воля да не приеме наследството, т.е. да не придобива права върху притежаваната от наследодателя съвкупност от права, задължения и фактически отношения, доколкото такива действително са били притежавани от наследодателя. 

От друга страна, с друго определение по частно гражданско дело, различен състав на ВКС постановява, че отказът от наследство представлява отказ от права по смисъла на СК и затова районният съд не може да уважи молба за вписването му, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник. Този състав на ВКС подчертава, че относимите разпоредби на СК са императивни правни норми, направеното в тях изброяване на правни действия е изчерпателно, което изключва възможността същите да бъдат тълкувани разширително. Посочва се още, че приемането на наследство от недееспособни лица е предмет на изрична правна уредба в ЗН, съгласно която те приемат наследството само по опис.

В заключение

Отказът от наследство може да има много сериозни последици за имуществото на детето. Налице е необходимостта интересите на детето да бъдат охранявани чрез извършване на преценка от независим правораздавателен орган, тъй като малолетното дете не извършва действието лично, а чрез законния си представител. Ние смятаме, че именно интересите на детето са водещи и са основна ценност, а за да се вземе решение по такъв казус районният съд следва да съпостави стойността на активите на наследството, ако има такива, със стойността на задълженията на наследодателя. 

Тъй като обаче относимите разпоредби на СК са императивни и не следва да бъдат тълкувани разширително, то отказ от наследство на дете следва да бъде уреден изрично в тях, а към настоящия момент не е. Ние поддържаме тезата, че отказът от наследство не е отказ от права и не е нищожен по смисъла на СК. Необходимо е ВКС да уеднакви практиката си, като постанови тълкувателно решение, за да няма противоречие по въпроса, като то, според нас, трябва да е в смисъл, че съдът чрез охранителното производство законосъорбазно може да преценя във всеки конкретен случай в интерес на детето ли е вписването на отказ от наследство и само тогава да разпореди вписване. 

АВТОР: Радина Атанасова

______________________________________________________________

Адвокатска кантора “Петкова” предлага специализирана правна помощ в областта на семейното и наследственото право

Адвокатска кантора “Петкова”
работно време: 10:00 ч. – 18:00 ч. (понеделник – петък) 
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
email: office@petkovalegal.com
тел.: +359 885 47 77 57

Семейно и наследствено право

Лишаване от наследство. Възможно ли е?

Колко често някой чува заплахата на ядосан родител “ще те лиша от наследство!”? Сравнително често. Още по – често тази реплика е следствие от афект, който скоро преминава.

Има случаи, обаче, в които родители сериозно обмислят въпроса как да лишат децата си от наследство. Причините, които изтъкват са разнообразни, но в повечето случаи се касае за разочарование на родителя от дадено поведение на неговото дете.

Възможно ли е, всъщност, лишаването от наследство? Това е въпросът, на който ще отговорим днес.

Законови основания за лишаване от наследство

Преди да разгледаме законовите основания за лишаване от наследство следва да отбележим, че това понятие е условно. Това е така, тъй като самото лишаване не може да стане преживе на наследодателя и от самия него. Защо това е така, ще видим по – долу.

Забрана за наследяване

Законът за наследството предвижда три основания при наличието, на които едно лице няма да наследи своя наследодател след смъртта му. Те са изчерпателно изброени. Това означава, че за случаи извън тях наследяването ще бъде възможно, независимо от волята на наследодателя.

Така, според закона, не може да наследява този, който е недостоен.
За недостоен се счита този, който:
1. умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления. Това няма да се отнася до случаите, в които престъплението е извършено от невменяемо лице. Същото се отнася и до случаите, в които деянието е амнистирано;
2. е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по – тежко наказание. Предвидено е изключение за случаите, в които набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;
3. е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието. Същото се отнася и до този, който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Любопитно! Всъщност, най – често срещаните в практиката случаи на недостойнство са свързани именно с унищожаване, скриване или поправяне на завещание, както и съзнателно служене с неистинско завещание.

По какъв ред става лишаването от наследство на недостойния?

Както споменахме по – горе, наследодателят не може преживе да “лиши” от наследство недостойния. Действително, неспособността за наследяване настъпва по силата на закона едновременно с извършване на някое от горните действия. В практиката, обаче, е необходимо съответния районен съд по местоокриване на наследството да признае тази неспособност. Това става чрез подаване на искова молба до съда от сънаследниците на недостойния, съответно от упълномощения от тях адвокат.

Едва след като с влязло в сила решение съдът установи недостойнството, настъпва ефектът на практическото лишаване от наследство.

И макар да казахме, че наследодателят не може преживе да лиши недостойния от правото на наследяване, то той може преживе да “отмени” недостойнството и да възпрепятства окончателно последващите възможности за лишаване от наследство. Това може да стане само, ако наследодателят е признал изрично недостойния за достоен чрез акт с нотариална заверка на съдържанието или чрез завещание.

Възможно е, обаче, завещателят да е знаел причината за недостойнството, но да не е признал изрично недостойния за достоен. В тези случаи, недостойният ще наследява само в границите на завещанието. Това означава, че ако, напр., е накърнена негова запазена част, то той няма да има възможност да иска нейното възстановяване.

ВАЖНО!!! Ако наследодателят не е знаел, че наследникът е недостоен и е направил завещание в негова полза, то такова завещание подлежи на оспорване.

Нотариално и саморъчно завещание. Същност, форма и оспорване

Лишаване от възможност за наследяване чрез завещание

Много хора смятат, че ако направят завещание в полза само на едното от децата си или пък на трето лице, извън своите роднини, ще могат да лишат от наследство лицето, което не искат да ги наследи. По същия начин се възприемат нещата и по отношение на извършване на дарение на цялото имущество. Това, обаче, не е възможно.

Това е така, тъй като законът предвижда запазени части по отношение на определени категории наследници. И макар наследодателят да може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество, той не може да накърнява запазената част. Такава имат три категории лица. Това са низходящите (деца и внуци), родителите или съпругът.

Размерът на запазените части също е уреден в закона. Така,
1. запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:
а. при едно дете или низходящи от него – 1/2;
б. при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя;
2. запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
3. запазената част на съпруга е:
а. 1/2, когато наследява сам;
б. 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.
Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

Възстановяването на запазената част става по съдебен ред.

От друга страна, в случаите на оспорване на дарение, може да се изследва дали то не е направено единствено с цел някой наследник да бъде лишен от наследство. Ако наличието на такава цел бъде установено, тогава дарението ще бъде нищожно, поради противоречие с добрите нрави. Така, имуществото – обект на дарението, ще бъде върнато изцяло в наследствената маса.

Лишаване от възможност за наследяване чрез възмездно разпореждане с имущество

Както видяхме по – горе, лишаването от наследство чрез завещание или дарение не е възможно. Това е така, поради безвъзмездния характер на тези сделки. Как стоят, обаче, нещата, в случай че преживе наследодателят се разпореди с цялото си имущество чрез възмездни сделки, напр. продажба или прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане?

По някои въпроси относно договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане

В тези случаи наследникът, чиято запазена част е била накърнена, няма да може да иска нейното възстановяване. Това е така, поради възмездния характер на извършените сделки.

Друг е въпросът, че не се изключва възможността продажбата или прехвърлянето на имота срещу задължение за издръжка и гледане да са симулативни и реалната им цел да е била лишаване на някой наследник от наследство. В тези случаи цената на продажбата не е реално платена, а издръжката и гледането не са реално осъществявани. Установяването на симулацията става по съдебен ред.

В заключение

Макар възможностите за изключване на наследник от реда на наследяването да са значително ограничени, това не означава, че при наличие на сериозни основания такова изключване е невъзможно. От друга страна пък, накърняването на запазената част на някой наследник без наличие на предвидените в закона основания дава възможност тя да бъде възстановена, а завещателните разпореждания и/или даренията – намалени. Важно е да се има предвид още, че всеки опит за заобикаляне на законовите разпоредби, свързани със забраната за накърняване на запазените части, може да доведе до неговата нищожност.

___________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правната страна на отношенията между съпрузи и роднини, четете в секцията “Семейно и наследствено право”.

Адвокатска кантора “Петкова” оказва правна помощ и съдействие по семейни и наследствени дела.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Договорно право, Семейно и наследствено право

Оспорване на дарение. Какво трябва да знаем?

Дарението е едно от най – удобните и евтини средства за прехвърляне на имущество. То е особено често използвано за сделки между роднини. От друга страна, много хора смятат, че като дарят имотите си само на едно от децата си, ще лишат от наследство другото, като наказание за това, че не се държи с тях така, както очакват. Поради това, сред често задаваните въпроси към кантората е този за оспорване на дарение.

Същност на дарението

Дарението е вид едностранен договор. С него дарителят прехвърля веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Казваме, че дарението е едностранен договор, тъй като поначало за дарения не възникват никакви задължения.

Дарението може, обаче, да бъде направено под условие или да бъде скрепено с някаква тежест. Например, баща дарява на дъщеря си жилище, при условие, че завърши висшето си образование. В случай че условието не бъде изпълнено, дарението няма да произведе действие.

Форма на дарението

В зависимост от предмета на дарението, то може да бъде както формален, така и неформален договор.

Според закона, във всички случаи на дарение на недвижим имот, то трябва да се осъществи под формата на нотариален акт.

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. Ценните книги се даряват по надлежния начин за прехвърлянето им в зависимост от техния вид.

Оспорване на дарение

Оспорване на дарение е възможно както преживе, така и след смъртта на дарителя.

В зависимост от основанията, оспорване на дарение е възможно както по реда на Закона за задълженията и договорите, така и по реда на Закона за наследството. В единия случай е възможна неговата отмяна, а в другия – намаляване или компенсиране. Ето защо двете възможности ще разгледаме поотделно в изложението.

Оспорване на дарение по реда на Закона за задълженията и договорите

Отмяната на дарението е възможна именно по този ред. Основанията, обаче, са изключително ограничени.

От една страна, дарението може да бъде отменено като нищожно. Общо основание за неговата нищожност е неспазването на предвидената форма, за която по – горе споменахме.

Специалните основания за нищожност на дарението са две.

На първо място, нищожно е дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено са противни на закона или на добрите нрави. Например, родители даряват на сина си вила, за да се разведе със съпругата си.

На второ място, дарението е нищожно и когато условията или тежестта са невъзможни. Например, баща дарява на дъщеря си жилище, при условие, че за една година завърши 4 висши образования.

От друга страна, оспорване на дарение и искане на неговата отмяна е възможно на няколко изрично изброени от закона основания. Те са:

1. когато дареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия/ата съпруг/а или неговото дете, или е съучастник в такова престъпление. Независимо от наличието на тези обстоятелства, ако дареният се окаже невменяем, дарението няма да подлежи на отмяна. По същия начин ще стоят нещата и ако деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана, уплаха и смущение, по непредпазливост или при условията на случайно деяние;

2. когато дареният набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по – малко от три години. Изключение от това правило е налице, в случаите в които престъплението се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;

3. когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Особеност при основанието “дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае”

Причината да се спрем малко по – подробно на това основание е, че то е и най – често срещано в практиката при оспорване на дарение.

За да бъде налице това основание за отмяна на дарението, трябва да бъдат едновременно налични няколко обстоятелства.

На първо място, необходимо е дарителят обективно да се нуждае от издръжка. Това означава, че ако например той просто иска да води луксозен начин на живот, който поначало не може да си позволи и иска дареният да му го осигури, това не е основание за отмяна на дарението.

На второ място, необходимо е дарителят да не може да си осигури издръжка чрез собствените доходи и имоти. Така, например, няма да е налице основание за отмяна на дарението, в случай че дарителят не получава доходи от труд или пенсия, но има недвижимо имущество, което може да продаде или да даде под наем.

На трето място, необходимо е дареният да отказва издръжка при липса на обективни причини за това. Така, например, ако той не разполага със свободни финансови средства, с тези средства издържа своите деца или родители, или изплаща кредити, няма да бъде налице основание за отмяна на дарението.

Изключения

Горните основания за оспорване на дарение и неговата отмяна не се отнасят до обичайните или възнаградителните дарове.

Като пример за “обичаен дар” можем да дадем подарък за сватба.

Възнаградителен дар, например, е налице, когато дадем пари на съседа, заради това, че ни е помогнал с ремонта на жилището ни.

Срок за оспорване на дарение и летимирани лица

В случай че са налице основания за нищожност на дарението, възможностите за неговото оспорване не са обвързани с никакви срокове. Оспорването може да се направи от всяко едно лице, което има правен интерес от отмяната.

По друг начин стоят нещата, в случаите в които са налице някое от трите основания за отмяна. Тогава, правото на оспорване на дарение се погасява с изтичането на една година, откакто на дарителя са станали известни основанията за отмяна. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

ВАЖНО!!! Възможно е в договора за дарение да бъде предвидена клауза, съгласно което дарителят се отказва от правата си да иска отмяна на дарението. Тази клауза, обаче, е нищожна и не може да породи действие. Тоест, независимо от нейното наличие в договора за дарение, тя не е пречка все пак дарителят да се възползва от правата си за оспорване на дарение.

ВАЖНО!!! Възможно е при приключване на оспорването и до уважаване на искането за отмяна на дарението, да се окаже, че неговият предмет да е продаден на трето лице. В този случай, ако исковата молба за отмяна е вписана преди продажбата, физическото връщане на имота, ще бъде възможно. Ако, обаче, продажбата е станала преди вписване на исковата молба за отмяната, тогава правото на купувача върху имота няма да бъде засегнато. Това, обаче, не означава, че дарителят ще остане с “празни ръце”. В този случай дареният дължи обезщетение за онова, с което се е обогатил. В конкретния пример, дареният ще трябва да предаде на дарителя сумата, която е получил от продажбата.

Оспорване на дарение по реда на Закона за наследството

Оспорване на дарение е възможно след смъртта на дарителя, когато се окаже, че той се е разпоредил преживе с имуществото си, накърнявайки запазената част на своите наследници. В този случай дарението не може да се отмени напълно, но може да се намали.

Кои лица имат право на запазена част от наследството и в какъв размер?

Запазената част е частта от наследството, с която наследодателят не може да се разпорежда със завещание или с дарение.

На първо място, право на запазена част имат низходящите (деца/внуци/правнуци) на наследодателя. Размерът на запазената им част зависи от техния брой, както и от това дали е налице друг наследник със запазена част. Така, запазената част на низходящите, когато наследодателят не е оставил съпруг е, както следва:
1. при едно дете или низходящи от него – 1/2;
2. при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3.

На второ място, право на запазена част имат и родителите на наследодателя или преживелият от тях. Тя е в размер на 1/3.

На трето място, право на запазена част има и преживелият съпруг. Тя е в размер на 1/2, когато наследява сам и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

В случай че направените от наследодателя дарения накърняват горните запазени части, даренията ще подлежат на намаляване с описаните размери.

Право да се възползват от възможността за оспорване на дарение и да искат намаляването му до размера на разполагаемата част, имат наследниците със запазена част.

Ред и срок за оспорване на дарение

По реда на Закона за наследството оспорване на дарение е възможно в петгодишен срок от смъртта на наследодателя. Това става по съдебен ред.

ВАЖНО!!! Накърняване на запазена част ще има само в случаите на безвъзмездно разпореждане с имуществото на наследодателя – при завещание и дарение. Това означава, че при всякакви други видове възмездни прехвърляния, няма да бъде налице такова накърняване.

В заключение

Макар дарението да е често срещан начин за прехвърляне на имущество, то разкрива известни недостатъци. Ето защо е необходимо, преди взимане на решение кой прехвърлителен способ да се използва, отчуждителят да се запознае както със същността на дарението, така и с останалите възможности за прехвърляне на имот. Особено силно това се касае за случаите, в които е налице друг мотив за прехвърлянето, извън дарственото намерение.

_______________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани с права, задължения и оспорвания по различните видове договори, можете да намерите в секцията “Договорно право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предлага специализирана правна помощ и представителство при неизпълнение на договорни задължения, както и при оспорване валидността на договори.

За контакти:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Семейно и наследствено право

Лишаване от родителски права. Кога и как?

Един от най – често задаваните към кантората въпроси в областта на семейното право е “Какво да правя, ако бащата на децата ми не плаща издръжка и не полага грижи за тях?”. Именно отговорът на този въпрос се намира в пряка връзка с днешната тема за лишаване от родителски права. 

Предварителни бележки

Съгласно Семейния кодекс, всеки от родителите е носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца. 

Поначало, родителите имат равни права и задължения, независимо дали се намират в брак или не. Те следва да се осъществяват винаги в интерес на детето. Сред тях са правото на осъществяване на лични отношения с детето, правото на участие във вземането на решения, свързани с неговото отглеждане, възпитание и обучение, задължението за полагане на грижа, както и задължението за даване на издръжка. 

Съществуват, обаче, ситуации, в които един от родителите не упражнява своите права по отношение на детето, нито изпълнява своите задължения. В такива случаи законът предоставя възможност по отношение на виновния родител да бъде постановено ограничаване или лишаване от родителски права.  

Ограничаване на родителски права е възможно, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. В този случай районният съд може да вземе съответни мерки в интерес на детето чрез ограничаване на родителски права като отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях. Той, също така, може да постанови осъществяването им от друго лице. 

По – интересен е случаят на лишаване от родителски права, тъй като условията за това са пряко свързани с неупражняване на родителските права и неизпълнение на родителските задължения. 

Кога може да се прибегне до лишаване от родителски права?

Мярката за лишаване от родителски права е крайна и изключителна. Тя се прилага с особено тежки случаи на поведение на виновния родител, застрашаващо личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Лишаване от родителски права е възможно (и по – често срещано), когато без основателна причина родителят трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Законът изисква едновременното наличие на тези четири условия. 

Липса на основателна причина

По отношение на неупражняването на родителските права и на неизпълнението на родителските задължения, законът и съдебната практика предвиждат изключително тесен кръг от възможности за признаване на основателност на причината за това. 

Обичайно в практиката, защитата се насочва по отношение на търсенето на основателна причина за недаване на издръжка. Често пъти като такава се изтъква невъзможността за реализиране на доход, поради липса на трудова дейност. Според последователната практика на съдилищата тази причина не може да се счете за основателна. Това е така, тъй като законът изисква от родителя да положи всички усилия да дава издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, като това, че не намира работа по професията си или работа, която да го удовлетворява, не означава, че не може да започне каквато и да било друга работа, благодарение на която да реализира доход. 

Накратко казано, липсата на парични средства обичайно не представлява основателна причина, макар че се допускат изключения, преценката на които зависи според обстоятелствата по конкретния случай. 

От друга страна, основателна причина за неполагане на грижи и недаване на издържка, може да бъде например тежко заболяване на родителя или тежко увреждане, които обективно пречат на упражняването на родителските права и изпълнението на родителските задължения. 

 

"Трайност" на поведението

Условието за “трайност” на неполагането на грижи и недаването на издръжка се преценява за всеки конкретен случай, тъй като липсва законоустановен критерий за това. Във всички случаи то е налице, когато това поведение се осъществява последователно за определен период от време, който не е твърде кратък. Така например, неполагането на грижи и недаването на издръжка не може да се приеме за “трайно”, когато родителят от седмица или месец не се е интересувал от детето и не му е давал издръжка. 

По отношение на изпълнението на това условие, може да се вземе предвид изискването на Наказателния кодекс, според което, за да е налице престъпление, осъденият да плаща издръжка не го е правил в продължение на два или повече месеца. 

Неполагане на грижи

Полагането на грижи е част от неимуществените задължения на родителите и се обуславя от крехката възраст на ненавършилото пълнолетие дете, което няма достатъчно знания и опит, за да се грижи само за отглеждането, възпитанието и обучението си. Ето защо задължение за това е възложено на неговите родители. 

Така, поведението, свързано с неполагане на грижи може да обхване широк кръг от бездействия, като например незаинтересованост от детето, липса на инициатива във възпитанието и отглеждането му, неучастие в неговите учебни и извънкласни дейности и много други. 

Недаване на издръжка

Даването на издръжка на ненавършилото пълнолетие дете пък е част от имуществените задължения на родителя. То се състои в предоставяне на парични средства в достатъчен размер за осигуряване на разумни негови нужди. 

Под “разумни нужди” се има предвид, че ако родителят дава издръжка, която е достатъчна за предоставяне на необходимите храна, дрехи и задължително образование (такси за детски градини/училища, учебници и ученически пособия и др.), но не е достатъчна за луксозен живот на детето, това не е основание да се приеме, че е налице неизпълнение на имущественото задължение на родителя.   

Процедура за лишаване от родителски права

В случай че горните четири условия, предвидени в закона, са налице, може да се прибегне до лишаване от родителски права на виновния родител. 

Следва да се има предвид, че за случаите на ограничаване на родителски права се ползва същата процедура. 

Производството за лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител. Правомощия имат и прокурорите, както и съответната териториална дирекция “Социално подпомагане”. Компетентен да разгледа делото е районният съд по настоящия адрес на детето. 

По делото се изслушват прокурорът, представител на дирекция “Социално подпомагане”, както и родителят, чието лишаване от родителски права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини. 

След като съдът установи, че е налице тежък случай на поведение на родителя, застрашаващо личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето или че родителят без основателна причина трайно не полага грижи за него и не му дава издръжка, той постановява лишаване от родителски права, определя изключително ограничен режим на осъществяване на лични отношения, както и разпорежда плащането на издръжка в конкретен размер.  

Важно! Така постановеното лишаване от родителски права не е необратимо. Родителските права могат да бъдат възстановени от лишения родител по негово искане, но само ако са отпаднали основанията, поради които е бил лишен от тях. 

 

Последици

За разлика от случаите на ограничаване на родителски права, при лишаване от родителски права последиците за виновния родител са изключително сериозни. Сред тях са отнемане на възможността на виновния родител да участва активно в грижите за детето, както и да взима решения за неговото възпитание и обучение, ограничаване на личните отношения между тях и отнемане на възможността това да става без присъствието на другия родител или на определено от съда лице.

Най – сериозната последица, обаче, се състои в това, че съгласието на лишения от родителски права родител не се изисква, в случай на пълно осиновяване на детето. Той дава единствено своето мнение, което не е задължително за съда. 

Важно! Постановяването на лишаване от родителски права не води до лишаване от имуществените родителски задължения. Това означава, че виновният родител продължава да има задължение за даване на издръжка, като за неизпълнението му може да се ангажира гражданска отговорност чрез образуване на изпълнително дело, както и наказателна отговорност. 

Вместо заключение: Два казуса от практиката на кантората

За да илюстрираме по – ясно теоретичните постановки по – горе, ще завършим днешната тема с два от най – интересните казуси от практиката на кантората. 

Казус 1: Илия е грижовен баща на две деца. С майката, с която не са имали сключен брак, са разделени от няколко месеца след пореден неоснователен скандал от нейна страна и поредните нанесени обиди към него. Илия се е съгласил децата да останат с майка си, а той да ги взима при себе си за два уикенда в месеца. Веднъж месечно той дава на ръка на майката пари за издръжката на децата, а от време на време праща допълнителни малки суми по куриер или по банка. Уговорката между Илия и бившата му партньорка относно издръжката и личните му отношения с децата е само устна и не е скрепена с никакъв писмен акт. 

Наскоро, обаче, майката спира да вдига телефона си и спира да му позволява да взима децата, а и да ги вижда изобщо. Дори, при един от опитите на Илия да види децата си, когато той се появил направо пред прага ѝ и започнал да звъни на звънеца, тя повикала полиция и се оплакала, че той я тормози, преследва и притеснява. Пристигналите на място полицаи му съставили протокол за предупреждение и го уверили, че следващо подобно поведение от негова страна ще доведе до задържането му. 

Тъй като той е в изпитателен срок след условна присъда за хулиганство, предупреждението на полицейските служители той възприема като заплаха и за сигурността на децата му, тъй като задържането му ще доведе до невъзможност да работи и да им изпраща пари. Затова, той спира да се опитва да се види с тях, но продължава опитите да се свърже с майка им, за да може поне да им дава издръжката. Поради това, че тя отказва да се вижда с него, той започва да ѝ превежда пари по куриер, които тя охотно прибира. 

Няколко месеца по – късно, майката завежда дело срещу него за лишаване от родителски права с аргументите, че той не се интересува от децата си с месеци, изоставил ги е, не е правил опити изобщо да се срещне с тях и не им дава издръжка. 

Казус 2:  Антоанета е разведена от три години с бившия си съпруг – Красимир. Той е осъден да плаща по 100 лв. месечна издръжка за двамата им малолетни близнаци, както и да осъществява лични отношения с тях в определени дни и часове. Първите няколко месеца, Красимир плащал редовно издръжка и спазвал стриктно режима на лични отношения. 

Дори, когато Антоанета поискала повишение на размера на издръжката, той се съгласил и двамата сключили писмено споразумение, с което издръжката била увеличена на 150 лв. за всяко дете. След сключването на споразумението минавали месеци, в които Красимир не плаща нищо и изобщо Антоанета не може да се свърже с него, за да вземе децата, няколко месеца, в които той плаща стриктно, а дори и в повече и сам проявява желание да осъществява лични отношения с децата. В последната година и половина, обаче, Красимир едва на два пъти е поискал да види децата си, респективно им е дал издръжка, а през другото време не проявява никакъв интерес към тях. 

Междувременно, Антоанета се омъжила повторно за Георги, който приел доведените си деца като свои и полага сериозни бащински грижи за тях. Поради това, двамата решават, че искат Георги да осинови близнаците, като за целта трябва да минат през процедурата за лишаване от родителски права по отношение на Красимир.

______________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани с отношенията между съпрузи, както и между родители и деца, можете да намерите в секцията “Семейно и наследствено право”

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ и защита по дела за ограничаване и лишаване от родителски права.