Отнемане на дете
Новини, Семейно и наследствено право

Отнемане на дете. Спечелено дело

Със съдействието на кантората беше спечелено дело за отнемане на дете, осъществено със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“, издадена по реда на Закона за закрила на детето, чрез разпореждане за настаняването му извън семейството в кризисен център. 

Делото е образувано по жалба на майката, подадена чрез кантората, която твърди, че не е налице основание за отнемане на дете, тъй като то не е в риск и не съществува опасност за физическото и психологическото му развитие и претендира, че негов най – добър интерес е да бъде отглеждано в семейството си. 

Какви са фактите по случая и какво е решението на съда?

Отнемане на дете - факти

Казусът касае осиновено дете, което към момента на водене на делото, живее с осиновителите си от около година и половина, като се оказва, че то среща трудности с адаптацията в социална среда. Поради това родителите и детето няколкократно са били насочвани към социални услуги за психологическа подкрепа, но опитите за социализация остават неуспешни. Установява се, че то е леко тревожно, проявява признаци на хиперактивност и изпитва трудности в общуването с връстници. 

Събраните по делото доказателства са няколко категории:

– доклад от конкретна неправителствена организация, според който родителите не проявяват достатъчно търпение и толерантност към детето, поставяйки изисквания към поведението му;

– писмени документи, според които родителите са положили достатъчно грижи, за да осигурят здравословна среда за детето в посещаваната от него детска градина;

– звукозаписи, в които детето споделя, че се чувства нежелано в детската градина и че не е допуснат до участие в занятията с другите деца.

Производството по отнемане на дете е започнало по сигнал от персонала на детската градина, в който се твърди, че то е станало жертва на насилие в семейството, тъй като забелязали синини по тялото му. В същото време, от страна на родителите са подавани жалби срещу персонала за тормоз над детето и неполагане на грижи за неговата социална адаптация. 

Въз основа единствено на сведенията, дадени от персонала на детската градина е прието, че детето е жертва на насилие и че по отношение на него следва да бъде предприета мярка за спешна закрила. Вследствие на този извод директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава заповед за отнемане на дете, като разпорежда настаняването му извън семейството в кризисен център без право на срещи между него и родителите. 

Родителско отчуждение

Какво е мнението на съда по повод осъщественото отнемане на дете?

След като провежда разпит на свидетели (възпитатели в детската градина), изслушва родителите и детето и събира писмени доказателства, съдът стига до извод, че сигналът, подаден от персонала на детската градина е тенденциозен, цели да злепостави родителите, а изложените в него факти са неверни. Отбелязва се още, че социалният работник не е извършил всестранна проверка и е приел безкритично подадения срещу родителите сигнал.

Поради това, от правна страна приема, че не са налице основанията за издаване на заповед за отнемане на дете и настаняването му извън семейството, тъй като не са налице данни родителите да са изправени пред трайна невъзможност да го отглеждат, нито да съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. 

Съдът установява не само, че твърденията на персонала на детската градина, според които детето е неглижирано от родителите си и е жертва на системно насилие, не отговарят на обективната действителност. Нещо повече. Достига се до извод, че самият персонал не е положил необходимата грижа да се запознае с проблемите на детето, въпреки надлежното им писмено уведомяване за тях при постъпването му в детската градина.

Едновременно с това се приема, че самите компетентни държавни органи не са предприели всички предвидени в закона мерки за закрила на детето в семейна среда, свързани с проблемите му с адаптацията. Те са издали една незаконосъобразна заповед, с която неправомерно са накърнили най – добрия интерес на детето да получи подкрепа в семейството. 

Съдът обръща внимание, че допуснатото извеждане на детето извън семейството и настаняването му в кризисен център без право на лични срещи с родителя го връща в периода от преди осиновяването и води до още по – трудна реинтеграция в семейството. 

Накрая, след като отменя заповедта за отнемане на дете, съдът постановява предварително изпълнение на решението си с аргумента, че всеки ден, прекаран извън семейната среда нанася голяма вреда на родителите и детето.

Към момента на публикуване на статията, решението на съда е влязло в сила и детето е върнато на семейството си. 

* с оглед запазване анонимността на страните решението на съда се публикува частично и с обезличени лични данни 

 

Отнемане на дете. Спечелено дело 1
Отнемане на дете. Спечелено дело 2

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със семейните отношения, можете да откриете в секцията „Семейно и наследствено право„. Спечелените от кантората дела се публикуват в секция „Новини„. 

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по въпросите на осиновяването, при отнемане на дете, както и във всички аспекти на семейното право. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел.: 0885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com 
Специалистите на кантората работят с предварително записан час. 

Отнемане на дете. Спечелено дело 3
Съпружеска имуществена общност
Семейно и наследствено право

Съпружеска имуществена общност. Как се прекратява?

Възможностите за уреждане на имуществените отношения между съпрузите са уредени от Семейният кодекс, който урежда три различни режима – общност, разделност и брачен договор. 

Режимът на съпружеска имуществена общност се прилага в уреждането на имуществените отношения между съпрузите съществува във всички семейни кодекси, действали на територията на страната от Освобождението до момента. Той се прилага във всички случаи, в които съпрузите не са избрали някоя от другите уредени от закона възможности. 

И тъй като режимът на съпружеска имуществена общност е най – често срещан в практиката, то именно той ще бъде предмет на днешната статия.

Съпружеска имуществена общност. Как се прекратява? 4

Същност на понятието "съпружеска имуществена общност"

При действието на режима на съпружеска имуществена общност, правата върху движимо или недвижимо имущество, които съпрузите са придобили по време на брака, принадлежат общо и на двамата. Условието е да бъде налице съвместен принос, който се предполага до доказване на противното. Тоест, съпругът, който твърди липса на принос на другия съпруг при придобиване на имуществото, следва да го докаже. 

Важно! Съвместният принос може да се изрази по различни начини, като влагането на средства е само един от тях. Съвместен принос в придобиването на имуществото, което е обща собственост на двамата съпрузи, е налице и при полагане на грижи за децата и работа в домакинството. 

Важно! Законът предвижда определена и изрично определена категория лица, които могат да имат претенции пред съд за липса на съвместен принос. Това са съпругът (по време на брака или след неговото прекратяване) или наследник на починал съпруг.

При режима на съпружеска имуществена общност, няма значение чие име е вписано в документа на собственост на конкретното имущество. 

Общата собственост възниква по силата на закона, като основанието за това е действащият между съпрузите режим на съпружеска имуществена общност. 

Тази обща собственост има някои отличителни черти от обикновената съсобственост. На първо място, конкретните дялове на съпрузите са неопределени. Същите, при необходимост, могат обаче да бъдат определени. Това може да възникне при желание за прекратяване на режима на съпружеска имуществена общност и преминаване към режим на разделност или към сключване на брачен договор. 

Всеки от съпрузите има равни права на владение, управление и разпореждане с общото имущество, но през времетраенето на брака никой от двамата няма възможност да се разпорежда с дяла, който би получил при прекратяването на режима на съпружеска имуществена общност. 

Общата собственост се разпростира само до придобитите вещни права по време на валидно сключен граждански брак. 

Важно! За валидно сключен се счита и унищожаемият брак. Съответно и при него съпружеската имуществена общност ще се прилага до момента на неговото унищожаване по съответния ред. 

Важно! Кои права са вещни? 
Това са правото на собственост върху движимо и недвижимо имущество, право на ползване, право на строеж, пристрояване и надстрояване. Вещни права са и сервитутните права.

Важно! Паричните влогове не са включени в действаща съпружеска имуществена общност.  

Съпружеска имуществена общност. Как се прекратява? 5

Прекратяване на съпружеска имуществена общност

Законът предвижда няколко възможности за прекратяване на съпружеска имуществена общност. Общите основания за това са смърт на единия съпруг, развод и унищожаване на брака. 

Семейният кодекс позволява и вариант, в който съпружеска имуществена общност да бъде прекратена по време на действието на брака. Това става с промяна в режима на имуществените отношения на съпрузите. В този случай те могат да изберат режим на разделност или да сключат брачен договор. 

При избор на режим на разделност, имуществото, придобито по време на брака става лична собственост на съответния съпруг.

При сключването на брачен договор, съпрузите могат да уредят решението на следните въпроси:
1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;
2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
3. начините на управление и разпореждане с имущество, вкл. и със семейното жилище;
4. участието на страните в разходите и задълженията;
5. имуществените последици при развод;
6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
7. издръжката на децата от брака;
8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на Семейния кодекс. 

 

Имуществената общност може да бъде прекратена и по съдебен ред, ако важни причини налагат това. Кои причини са „важни“ се преценява с оглед на всеки конкретен случай. 

Законът предвижда и някои специални основания, въз основа на които може да бъде прекратена съпружеска имуществена общност. 

Първото такова основание е, когато за личен дълг на единия съпруг принудителното изпълнение е насочено към вещ, включена в съпружеска имуществена общност. В този случай прекратяването засяга само тази вещ. Прекратяване по отношение на определена вещ настъпва и когато тя бъде включена в предприятието на съпруга  – едноличен търговец.

 

Второто такова основание възниква при влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг – едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.

Съпружеска имуществена общност. Как се прекратява? 6

В заключение

В общия случай, последицата от прекратяване режима на съпружеска имуществена общност е, че съсобствеността се трансформира от бездялова в дялова. Дяловете се смятат за равни до доказване на противното. Това може да стане, например, чрез оборване на презумпцията за съвместен принос. Както бе отбелязано по – горе, тежестта за доказване лежи у съпруга, който твърди липсата на такъв принос. 

________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с отношенията, правата и задълженията в рамките на семейството, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“.

 

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при развод, промяна на законовите режими за уреждане на имуществени отношения между съпрузи, изготвяне на брачни договори, медиация, водене на дела за издръжка, както и за определяне на режим на лични отношения с родените от брака деца и др. 

 

За контакт:

работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3, 
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Съпружеска имуществена общност. Как се прекратява? 7
Развод по взаимно съгласие
Семейно и наследствено право

Развод по взаимно съгласие. Какъв е редът?

Според правилата на Семейния кодекс, сключеният брак се прекратява със смъртта на единия от съпрузите, при унищожаване на брака и при развод. В последния случай, прекратяването може да стане по вина на единия от съпрузите. Възможно е да се постигне и развод по взаимно съгласие и именно това е темата, която ще разгледаме подробно в днешната статия.

Общото между прекратяване на брака по вина на един от съпрузите и развод по взаимно съгласие е, че и в двете хипотези е необходимо преминаването през съдебна процедура, като във втория случай тя е значително улеснена. 

За да може да се осъществи развод по взаимно съгласие, необходимо е да бъде налице сериозно и непоколебимо съгласие, изразено от страна на двамата съпрузи едновременно. За да може съгласието да се приеме за „сериозно“, необходимо е решението за пристъпване към тази крачка да е обмислено, а не спонтанно. Що се отнася до въпроса кога съгласието е „непоколебимо“, то може да се приеме, че това основание е налице, когато решението е категорично, окончателно и неотменимо.

 

Развод по взаимно съгласие. Какъв е редът? 8

Какъв е редът за осъществяване на развод по взаимно съгласие?

Развод по взаимно съгласие се постига по реда на т.нар. охранителни производства, в които липсва правен спор, а съдът единствено одобрява или отхвърля молбата, с която това производство е инициирано. 

В случая, инициативата трябва да е налице от страна на двамата съпрузи едновременно, които следва да изразят сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака както с молбата, с която производството се инициира, така и впоследствие пред съда в съдебното заседание. Това става чрез изпълнение на задължението за лично явяване пред съда. При липса на такова, съдът отхвърля молбата и прекратява делото. 

Особеност на това производство, за разлика от производството при прекратяване на брака по вина на единия съпруг е, че не се събират доказателства и не се изисква представянето на мотиви за взимането на решение за развод.

След изслушване на съпрузите, съдът постановява решение, с което одобрява прекратяването на брака или отхвърля направеното искане. Само в случай на отхвърляне, решението подлежи на обжалване. 

Една от особеностите на това производство е, че в случай че един от съпрузите почине по време на висящото производство по развод по взаимно съгласие, то не може да бъде продължено от наследниците. Бракът се счита за прекратен, поради смърт. 

Развод по взаимно съгласие. Какъв е редът? 9

Споразумение за развод по взаимно съгласие

Неизменна част от производството за развод по взаимно съгласие е споразумението, с което двамата съпрузи уреждат следбрачните си отношения. Особено голямо значение има това споразумение в случаите, в които от брака има родени деца, които към момента на прекратяването му не са навършили пълнолетие. 

За да бъде одобрено осъществяването на развод по взаимно съгласие, необходимо е съпрузите да представят на съда споразумение, в което да се съдържа решение на следните въпроси:

1. определяне на местоживеенето на родените от брака ненавършили пълнолетие деца;
2. упражняването на родителските права;
3. личните отношения между децата и родителя, който не упражнява родителските права;
4. издръжката на децата;
5. ползването на семейното жилище;
6. издръжката между съпрузите;
7. запазването или промяната на фамилното име. 

Споразумението може да съдържа и обсъждане на други въпроси, свързани с развода, напр. разпределение на общото имущество. 

Споразумението се утвърждава от съда, след като се направи проверка дали са защитени интересите на децата. В този случай съдът има правомощие да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“. 

В случай че съдът констатира, че споразумението не отговаря на изискванията за задължителното му съдържание или че интересите на децата не са защитени в достатъчна степен, той дава срок на съпрузите да отстранят допуснатите непълноти. 

При отстраняването им в срок, съдът допуска осъществяването на развод по взаимно съгласие и одобрява споразумението. Изменение в съдържанието му относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и тяхната издръжка, се допуска при изменение на обстоятелствата. 

Еднократна помощ за деца

В заключение

При осъществяването на развод по взаимно съгласие, необратимата последица е, че бракът се прекратява. Както бе посочено по – горе, решението, с което разводът се допуска, не подлежи на обжалване, но е допустимо същите лица да сключат брак помежду си повторно. 

При прекратяването на брака, съпрузите престават да бъдат наследници по закон един на друг, както и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Законът предвижда изключение от това правило, в случай че завещателят изрично е посочил, че завещанието ще има действие и след развода. 

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на съпрузите по време на брака и след него, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ на територията на цялата страна при осъществяване на развод по взаимно съгласие, както и по всякакви въпроси, свързани със защита правата и задълженията на съпрузите, както и интересите на родените от брака ненавършили пълнолетие деца. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

 

Развод по взаимно съгласие. Какъв е редът? 10
Развод по вина на единия съпруг
Семейно и наследствено право

Развод по вина на съпруг. Какви са възможностите ни?

Разводът представлява способ за съдебно прекратяване на граждански брак приживе на съпрузите на основания, възникнали след неговото сключване.

 

В настоящата статия ще се разгледат съществените особености при развод по вина на единия съпруг, който се осъществява по исков ред.

 

При развод по исков ред единственото основание е дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

 

Под „дълбоко“ се разбира липса на взаимност, уважение, доверие между двамата съпрузи. Брачната връзка е само формална. 

 

Под „непопоравимо“ се има предвид, че противоречията между двамата съпрузи не могат да се преодолеят и да се възстановят нормалните им отношения. Налице е един нефункциониращ брак, чието запазване е неоправдано.

 

Когато разводът е поради разстройство на брака, т.е. налице е развод по вина на единия съпруг), реализира се особено исково производство.

 

На доказване в съдебния процес подлежи обективното състояние на брачната връзка. Изявленията на страните са твърдения, подлежащи на доказване. Съдът трябва да се убеди в наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Самопризнанията на страните не са достатъчни за уважаване на иска за развод. Съдът трябва да разгледа и обсъди всички обективни и субективни причини за развода и отражението им върху състоянието на брачната връзка между двамата съпрузи. Причините за разтрогването на брака трябва да са сериозни и убедителни.

 

Следва да се вземе под внимание, че дори при това основание за развод, съдът има задължение да предложи на съпрузите възможност за помирение чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Лишаване от родителски права

Развод по вина на единия съпруг и значение на вината

Вината в бракоразводния процес представлява субективното отношение на съпруга към извършените от него брачни нарушения и настъпилият от това резултат, а именно дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

 

Важна особеност при обсъждания развод по вина на единия съпруг е, че съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите изрично е поискал това. Няма задължение за служебно произнасяне по въпроса за вината.

 

В зависимост от конкретния случай, виновен може да е само единият, двамата или да липсва вина, когато дълбокото и непоправимо разстройство на брака е настъпило по обективни причини (например наличието на психическа болест).

 

При развода по исков ред правното значение на вината е в няколко важни насоки, а именно: за последиците от развода и във връзка със съдебния процес.

 

По отношение на претенциите към упражняване на родителски права при наличието на дете/деца от брака при доказана вина на единия съпруг, родителските права няма да се предоставят на виновния съпруг, ако неговото поведение може да се отрази отрицателно върху възпитанието на децата.

 

По отношение на имуществените претенции на единия към другия съпруг при решаването на въпроса за семейно жилище, то не би било предоставено за ползване на виновния съпруг. Освен това право да претендира издръжка има само невиновния за развода съпруг.

 

В съдебния процес продължаването на бракоразводното дело от наследниците на починалия съпруг е възможно, ако ищецът е поискал произнасяне по вината.

 

Освен това разноските по делото също са за сметка на виновния съпруг.

 

Следва да се има предвид, че при всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.

Психически тормоз

Особености на съдебното производство при развод по вина на единия съпруг

За непълнолетните и ограничено запретените е предвидена специална дееспособност.

 

По искане на съпругата производството може да бъде спряно, ако е бременна и до навършване на 12 месеца на детето.

 

По молба на всяка от страните съдът, пред когото е предявен иск може да определи привременни мерки относно издръжката, придобитото по време на брака движимо и недвижимо имущество.

 

На първото по делото заседание страните следва да се яват лично, ако ищецът не се яви без уважителна причина производството се прекратява.

 

На следващо място следва да се акцентира, че съдът има задължението да напъти страните към опит за доброволно уреждане на спора, какъвто способ представлява медиацията. Ако се постигне съгласие за медиация между двамата съпрузи производството се спира за срок до 6 месеца. Ако страните постигнат споразумение делото или се прекратява или се преминава към развод по взаимно съгласие. В случай, че не се постигне съгласие делото се продължава.

 

Важно е да се знае, че при предявяване на иск за развод трябва да е налице изчерпателност на основанията. Ищецът трябва да предяви всички основания, които са настъпили и са били му известни и водят до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Краен момент е приключването на устните състезания по делото. Непосочените не са основание за предяваване на нов иск за развод.

 

Друг съществен момент е, че всички брачни искове могат да се съединяват помежду си. Задължително с брачните искове се предявяват и разглеждат искове за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжка на децата, ползване на семейното жилище, издръжка на съпруга и фамилното име.

Развод по вина на единия съпруг

В заключение

По отношение решението за допускане на развод следва да се знае следното:


Не се постановява неприсъствено решение и решение при признаване на иска.


Решението за развод по вина на единия съпруг влиза в сила дори да е обжалвано в частта му за вината.


Решението действа по отношение на всички.


Ако е допуснат развод по вина на единия съпруг, решението не подлежи на отмяна по реда на Гражданския процесуален кодекс.


Фундаментална последица от развода е, че след него бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Изключение се прилага, ако завещателят изрично е посочил, че завещателните разпореждания ще имат действие и след развода.


____________________________________________________


Още интересни теми, свързани с правата в рамките на семейните отношения и тяхната реализация, можете на намерите в секцията „Семейно и наследствено право“


Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при развод по исков ред или по взаимно съгласие.  


За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Консултации на място и по телефон се предоставят с предварително записан час. 

Развод по вина на съпруг. Какви са възможностите ни? 11
Припознаване на дете
Семейно и наследствено право

Припознаване на дете. Същност и оспорване

Способът за установяване на произход от родител – майка или баща, се нарича припознаване на дете. За да се извърши това действие, необходимо е припознаващият да направи едностранно формално изявление, че детето произхожда от него.

Този метод за установяване на произход на дете е предоставен от закона най – вече за случаите, в които двамата родители нямат сключен граждански брак. Той може, обаче, да бъде използван и тогава, когато бъде оборена презумпцията за майчинство или за бащинство. Най – често в практиката се прибягва до оспорване на презумпцията за бащинство. 

При извършване на припознаване на дете, в полза на припознаващия възниква качеството „родител“, като той се вписва в акта за раждането на детето. В този случай се приема, че припознаващият има това качество от момента на раждането на детето. В негова полза възниква и пълния обем родителски права и задължения, уредени в закона. 

Родителско отчуждение

Същност на способа за установяване на произход "припознаване на дете"

Правната регламентация за припознаване на дете е уредена в Семейния кодекс.

 

Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, като в този случай припознаването може да се извърши само от бащата. Целта е да бъдат обезпечени наследствените права на нероденото дете, тъй като съгласно Закона за наследството, заченатият има право да наследява починал възходящ. 

 

Припознаване на дете е възможно и по отношение на починали деца, които са оставили низходящи (свои деца). В този случай припознаването също се допуска с цел обезпечаване на наследствени права. 

 

Законът не поставя ограничение във възрастта на лицето, което се припознава. Това означава, че припознаване на дете може да се извърши и спрямо пълнолетни лица. Единственото условие за това е лицето да е с неустановен или успешно оспорен произход от бащата или от майката.  

 

Спорен остава въпросът дали е възможно припознаване на дете от лице, което няма биологична връзка с него. 

 

Действително, буквалното тълкуване на закона води до извод, че само лице, което е биологичен родител на детето, може да го припознае, но преобладаващата съдебна практика приема друг по – целесъобразен подход, като допуска припознаване на дете да се извърши и от лице, което няма биологична връзка с него. 

 

ВАЖНО!!! За извършване на акта на припознаване не се изисква съгласието на другия родител. 

 

Що се отнася до реда за извършване на припознаване на дете, то се осъществява лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. 

 

Длъжностното лице по гражданското състояние има задължение да съобщи припознаването в 7-дневен срок от извършването му, ако той е известен. Припознаването се извършва и на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето. Това съобщаване е необходимо, тъй като от този момент започват да текат законово определените срокове за оспорване на извършеното припознаване на дете. 

 

ВАЖНО!!! Припознаващият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама (порок във волята). Това може да стане в едногодишен срок от припознаването. Припознаването може да бъде унищожено и в случай че то е направено, поради заплашване. Това може да стане в едногодишен срок от прекратяване на заплашването. В случай че припознаващият е бил недееспособен (напр. поради разстройство на съзнанието), унищожаването на припознаването може да се иска в едногодишен срок от придобиване на дееспособност.

Припознаване на дете

Оспорване на припознаване на дете

 

Както беше отбелязано по – горе, за осъществяване на акта на припознаване на дете, не се изисква съгласието на другия родител. Впрочем, не се изисква и съгласието на детето. Поради тази причина законът предоставя възможност за оспорване на извършеното припознаване. 

 

Лицата, които имат право на оспорване на припознаването са:
1. другият родител;
2. детето, ако е навършило четиринадесет години;

3. дирекция „Социално подпомагане“; 

4. всяко лице, което твърди, че е родител на припознатото дете;

5. от прокурор, когато е налице обществен интерес. 

 

Редът за оспорване на припознаването е административен и съдебен. 

 

Семейният кодекс предоставя и правни способи за оспорване на припознаването от другия родител, от навършилото четиринадесет години дете, от Дирекция „Социално подпомагане“, както и от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия и от прокурора при наличие на обществен интерес.

 

Припознаването може да бъде оспорено по административен и по съдебен ред.

 

Оспорване по административен ред то може да бъде извършено от другия родител или от навършилото четиринадесет години дете. Срокът за това е тримесечен от съобщението за извършеното припознаване. Оспорването става чрез подаване на писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние. 

 

Оспорване по административен ред може да бъде извършено и по инициатива на Дирекция „Социално подпомагане“, ако това е в интерес на детето. 

 

ВАЖНО!!! Ако припознаването не бъде оспорено в посочения срок, то се вписва в акта за раждане. 

 

В случай че припознаването бъде оспорено, припознаващият може да предяви иск за установяване на произход. 

 

Законът предвижда особена хипотеза на недопустимост на оспорване на припознаването от страна на другия родител. Първото условие е припознаването да е извършено преди да е съставен акт за раждане на детето. Второто условие е другият родител да е заявил пред длъжностното лице по гражданското състояние лично или чрез управителя на лечебното заведение, в което детето е родено, че няма да оспорва припознаването. В този случай припозналият се вписва в акта за раждане веднага, а последващо оспорване от страна на другия родител не е възможно. 

 

Втората възможност за оспорване на припознаване на дете е по съдебен ред. Тя може да бъде използвана от детето, ако към момента на извършване на припознаването, то е било малолетно. Срокът за това е едногодишен от навършване на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако то е станало по – късно. 

 

Припознаване по съдебен ред може да извърши и всяко лице, което твърди, че е родител на припознатото дете. Това става чрез иск, предявен в едногодишен срок от припознаването. 

 

_____________________________________________________

 

Още интересни теми, свързани с правилата, определящи семейните отношения, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“

 

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и съдействие при припознаване на дете и оспорване на припознаването. 


За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Припознаване на дете. Същност и оспорване 12
Семейно и наследствено право

Издръжка на дете. Как и кога?

Задължението за осигуряване на издръжка на дете, съпътства неговите родители както по време на брака/фактическото съжителство, така и след развод/фактическа раздяла. 

Уредбата на задължението за предоставяне на издръжка на дете се намира в Семейния кодекс, а наказанията за неизпълнение на това задължение са уредени в Наказателния кодекс

Задължение за издръжка на дете

Задължението за осигуряване на издръжка на дете тежи върху всеки родител. То се съобразява с неговите възможности и материално състояние, но във всички случаи трябва да бъде от естество да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. 

Предвид особената социална функция и важност на задължението за издръжка на дете, законът постановява, че родителите дължат издръжка на детето си, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

[!] ВАЖНО [!] Тази постановка се отнася до правилата на гражданското право. Това означава, че независимо от материалните възможности на родителя, вкл. и наличието на обективни пречки за даване на издръжка на дете, като напр. неработоспособност, неплатената издръжка пак може да бъде събрана по принудителен ред. Това, обаче, не може да се приложи по отношение на престъплението „неплащане на издръжка“. Предвид факта, че престъплението е умишлено, неплащащият издръжка родител ще следва да бъде осъден само, ако съзнава задължението си, има възможност да го изпълнява и въпреки това не го прави, вкл. и когато умишлено не си намира работа, за да осигури материалните си възможности за изпълнение на това задължение. Именно в това се състои обществената опасност на деянието. 

Родителите дължат издръжка, в случаите, в които детето е настанено извън семейството. 

[!] ВАЖНО [!] Лишаването от родителски права не е основание за освобождаване от задължението за плащане на издръжка на дете. То само отнема от родителя възможността му да взима решения, свързани с възпитанието и развитието на детето. От друга страна, трайното неполагане на грижи за детето и недаването на издръжка, е основание за лишаване на виновния родител от родителски права. 

Следва да се има предвид, че родителят дължи издръжка не само на малолетното или непълнолетното си дете. 
Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца. Условията за това са няколко:
– да учат редовно в средни учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст; или
– да учат редовно във висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет и пет годишна възраст.
Едновременно с това е необходимо учащото дете да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и родителите да могат да я дават без особени затруднения. 

Размер на задължението за издръжка на дете

В случай на развод, съдът определя размера на задължението за издръжка на дете, което следва да се изпълнява от родителя, при когото детето не живее

Правилото е, че нейният размер се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Във всички случаи, тя не може да бъде по – ниска от една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната за конкретната година. 

Размерът на издръжката не е нито постоянен, нито окончателен. Напротив. Съществуват няколко възможности за промяна на този размер. 

На първо място, към определената по съдебен ред издръжка може да се определи и добавка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Добавката се дължи за определен срок. 

На второ място, при изменение на обстоятелствата размерът на издръжката може да изменен или издръжката да бъде прекратена. Такова изменение може да настъпи, например, в икономическите условия и да наложи увеличаване на размера на издръжката. На следващо място, такова увеличение може да се наложи и когато нуждите на детето го налагат, напр. необходими са повече разходи за неговото правилно развитие и възпитание. 

Защита при неизпълнение на задължението за издръжка на дете

Защитата при неизпълнение на задължението за осигуряване на издръжка на дете може да се проведе по гражданскоправен и по наказателноправен ред. Двете възможности могат да се активират едновременно. 

Подробен анализ по темата, свързана със средствата за защита при неплащане на издръжка, можете да намерите в статията „Неплащане на издръжка. Последици и защита“

В заключение

Споровете относно изпълнението на задължение за осигуряване на издръжка на дете, както и необходимостта от защита срещу неизпълнение на това задължение, са често срещани в съвременния свят. 

Поради изключителната важност на това задължение спрямо малолетните, непълнолетните и учащите пълнолетни деца, неговото изпълнение е гарантирано от закона с особено сериозни правни средства, вкл. чрез възможността издръжката да се заплаща от държавата, вместо неизпълняващия задължението си родител. 

Разбира се, с оглед осигуряване на максимално адекватна и своевременна защита, препоръчително е ползването на специализирана правна помощ в областта на семейното право.

________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правните аспекти на семейните отношения, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“.   

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага със специалисти – адвокати по семейни дела. 

Семейно и наследствено право

Определяне на по – голям дял от общото имущество при развод

В днешната статия ще разгледаме въпроса в кои случаи е възможно да се стигне до определяне на по – голям дял от общото имущество при развод.

Основни принципи за имуществените отношения на съпрузите при законов режим на общност са общността върху придобитите по време на брака в резултат на съвместен принос общи вещни права, независимо от това на чие име са придобити и равенство на дяловете при прекратяване на имуществената общност. Често обаче единият съпруг смята, че е допринесъл значително повече в придобиването на семейното имущество от другия. В такива случаи може да се стигне до определяне на по  – голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. 

Този иск представлява правна възможност за оборване на установената от Семейния кодекс презумпция за съвместен принос в придобитото имущество по време на брака. 

Имаме множество примери от практиката на кантората за казуси, при които предявяването на иск за определяне на по – голям дял, поради значително по – голям принос, е пътят за постигане на справедливо уреждане на отношенията след прекратяване на брака. Това са случаи, в които единият съпруг е получавал много по – големи доходи и с тях семейството е било материално осигурено; единственият доход на семейството е на единия съпруг, а другият съпруг не е работил. 

!!! Квалифицирана адвокатска помощ в тези случаи е силно препоръчителна, защото, както ще видим в изложението по – нататък, съдът в тези хипотези взима предвид не само размера на доходите, но и преценява редица други фактори при постановяване на съдебното решение. 

Как се определя съвместният принос?

Съгласно Семейния кодекс съвместният принос не е само материален, а може да се изрази и във влагане на труд, грижи за децата, работа в домакинството. Съвместният принос се предполага до доказване на противното. 

Какви са характерът на иска за определяне на по - голям дял и срокът за предявяване?

Искът, предмет на настоящата статия, е конститутивен. При прекратяване на общността, поради развод, при унищожаване на брака по съдебен ред или при прекратяване на брака по съдебен ред, ако важни причини налагат това, съдът може да прибегне до определяне на по – голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. 

Правото за получаване на по-голям дял може да се осъществи само по съдебен ред. В случай на развод или унищожаване на брака искът за по-голям дял може да се съедини по преценка на съда с брачния иск. Искът може да се предяви и в срок една година от прекратяването на брака.

Как се определя размерът на приноса и кога се стига до определяне на по - голям дял?

Съдебната практика е безпротиворечива, че явното и значително несъответствие в приноса за придобиване на общите вещи следва да се установява не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а и като се държи сметка и за полагания труд в домакинството и в семейството, за отглеждането на децата, за създадената от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи, както и всички други обстоятелства, които са от значение за благополучието на семейството. 

В практиката си ВКС приема, че при изменение на установеното от закона равенство на дяловете на финансовия принос не се отдава по-голяма тежест! Ето защо, дори и при неоспорими доказателства, че доходите Ви са по-големи, с оглед цялата фактическа обстановка, съдът може да не уважи предявения иск за определяне на по – голям дял.

Практически съвети, свързани с въпроса за определяне на по - голям дял от общото имущество при развод

Най-често в практиката си наблюдаваме, че пречка да се установи какъв е приносът на всеки от съпрузите към придобиване на общото имущество и дали някой от двамата има по-голям такъв е най-често липсата на доказателства по отношение на:

  размера на получени и спестени от всеки от страните парични средства от тяхната трудова дейност;
– 
това как точно са се разпределяли грижите в
семейството;
– 
генералното дезинтересиране на единия съпруг от
семейните нужди, което е твърдяно от другата страна;
– 
получени и разходвани доходи в значителен размер в полза на семейството;
– 
поеманите ангажименти по отглеждане и издръжка на други членове на семейството;
– 
размера на заплатени разходи за дейността и издръжка на семейството;
– размера на получените от трети лица суми, вложени в покупката на имот.

 

 

 

 

 

В заключение

Съдът може да прибегне до определяне на по – голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. 

Справедливото уреждане на имуществените отношения
след прекратяване на семейната имуществена общност на основата на приноса, който всеки от съпрузите има за нейното създаване, е цел на това законодателно решение.

АВТОР: Радина Атанасова

____________________________________________________

Още интересни теми, свързани с уреждането на отношенията между съпрузи по време на брака и след неговото прекратяване, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява специализирана правна помощ по семейни дела. 

Договорно право, Принудително изпълнение, Семейно и наследствено право

Задължения по кредит на съпруг

Често пъти, както по време на брака, така и след развод, се оказва, че е налице задължение по кредит на единия съпруг, което се възлага в тежест на другия. 

Това е така, тъй като по време на брака съпрузите теглят кредити по различни поводи, като съгласно закона разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. Те отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на такива нужди.

Солидарната отговорност означава, че ако единият съпруг плати изцяло задължението, то той има право да иска от другия съпруг възстановяване на припадащата му се част.

Също толкова често се случва единият съпруг да изтегли кредит за задоволяване на лични нужди, но при спиране на плащанията, изпълнително дело да бъде образувано и срещу другия. 

Казус от кантората

За да обясним по – ясно защитата срещу задължения по кредит на единия съпруг, възложени в тежест на другия, ще дадем пример от нашата практика. 

Мартин е женен за Антоанета от 15 години. Двамата са в режим на семейна имуществена общност. На 10-тата година от техния брак, родителите на Мартин почиват и той наследява стара селска къща, в която двамата за живяли.

И тъй като къщата се нуждае от сериозен основен ремонт, Мартин тегли кредит именно с тази – извършване на основен ремонт на наследствен имот. Това основание е вписано в договора му за кредит. По неизвестни, както за него, така и за Антоанета причини, банката е поискала подписа на Антоанета под договора за кредит, без тя да е вписана като страна по него. 

Две години след сключване на договора Мартин преустановява плащанията, вследствие на което в полза на банката е издаден изпълнителен лист, въз основа на който тя е започнала принудително изпълнение. Като длъжник по делото е конституирана и Антоанета и тъй като Мартин няма официални доходи, а тя е държавен служител, изпълнението е насочено към нея чрез налагане на запор на заплатата ѝ. 

Именно, поради тази причина Мартин се обърна за помощ към кантората с молба съпругата му да бъде отстранена като страна по изпълнителното дело. 

Кога възниква задължение по кредит на единия съпруг в тежест на другия?

Както споменахме по – горе, законът постановява, че независимо на чие име е изтеглен кредитът, двамата съпрузи са солидарно отговорни за неговото изплащане, когато той е предназначен за задоволяване на нужди на семейството. 

За задоволяване на нужди на семейството се считат разходите за закупуване на семейно жилище, за неговото обзавеждане/ремонтиране, за плащане на режийни разходи, за закупуване на храна, облекло, уреди и др. под., за издръжка на роденото от брака дете. За разходи във връзка на нужди на семейството могат да се приемат и някои оправдани нужди на един от съпрузите, напр. за лечение. 

Съществува законова презумпция, че всичко, което е придобито (в т.ч. и задълженията) по време на брака служи за задоляване на такива нужди. Тази презумция, обаче, е оборима по съдебен ред. 

Солидарно отговорни са съпрузите и за разходите, свързани с техни общи вещи. 

Това означава, че за личен кредит на единия съпруг, например за финансиране на бизнес, за закупуване на имущество, задоволяващо лични нужди, както и за разходи за лично имущество, отговорност за задълженията по кредита следва да поеме съпругът – ползвател. 

Да се върнем на нашия пример по – горе.
Наследството, предвид, че не е плод на съвместен принос на двамата съпрузи, винаги е лично имущество на съпруга – наследник. Това означава, че наследената от Мартин къща е негово лично имущество. Ползите от този имот, както и задълженията, свързани с него принадлежат лично на Мартин. От своя страна, доколкото Антоанета не е собственик на къщата, тя не може да бъде солидарно задължена за плащането на кредита, изтеглен за нейния ремонт, освен ако сама не сключи договор за поръчителство. В конкретния случай поръчителство не е налице, поради което Антоанета няма задължение по кредита на Мартин. Тя следва да бъде заличена от списъка на длъжниците по изпълнителното дело. 

Защита по задължения за кредит на единия съпруг

В зависимост от това дали става дума за задължения по кредит на единия съпруг или за изплащане на задължения по общ семеен кредит, начините за осъществяване на защита са различни, макар да имат една обща черта – и в двата случая се защитата се осъществява по съдебен ред. 

Когато е налице задължение по кредит на единия съпруг, изтеглен за задоволяване на семейни нужди и съпругът – титуляр по договора е спрял плащанията, възможно и допустимо е изпълнението да се насочи към другия съпруг. 

В случаите, в които другият съпруг изплати задължението изцяло, той има право да иска от съпруга – титуляр да възстанови припадащата му се част от задължението. 

Доста по – различно стоят нещата, когато задължението по кредит на единия съпруг е възникнало за задоволяване на негови лични нужди, както е в случая на Мартин и Антоанета – за ремонт на наследствената къща на Мартин.

В този случай другият съпруг няма никакво задължение по изтегления кредит на единия съпруг и изобщо не може да бъде конституиран като длъжник по него. В случай, че въпреки това, изпълнението бъде насочено към негово имущество (в т.ч. и вземане, напр. за трудово възнаграждение), той може да се защити чрез оспорване на изпълнението по съдебен ред. В този случай неправомерно изтеглените от частния съдебен изпълнител (ЧСИ) суми ще подлежат на връщане, а пострадалият от неправомерните действия съпруг ще има право на обезщетение за претърпените от тези действия вреди, ако такива са настъпили. 

______________________________________________________

Още интересни теми, свързани с възможностите за защита в рамките на семейните отношения, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по семейни и наследствени дела. 

За контакт: 
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Семейно и наследствено право

Отказ от наследство. Как и кога?

Оказва се, че сме наследили огромни и непосилни за нас парични задължения, а в наследствената маса активи няма. Какво следва да предприемем? 

В такъв случай трябва да имаме предвид, че имаме право да се откажем от наследството. Отказ от наследство означава едностранно формално неоттегляемо волеизявление на наследника, с което той отказва да приеме полагащия му се дял от наследствената маса в своята правна сфера. Нужно е да се подчертае, че всеки отказ от наследство обхваща наследството в цялост като съвкупност от наследими права (имуществени, неимуществени, такива с комплексен характер), а не само задълженията на наследодателя. 

Съгласно Закона за наследството (ЗН) наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. 

Наследникът не е обвързан от срок, в който следва да заяви своя отказ от наследство. Ако се забави твърде дълго, обаче, всеки, който има интерес, може да поиска от съда да определи срок, в който наследникът следва да заяви дали приема или се отказва от наследството. Отказ от наследство се прави преди наследството да бъде прието (като следва да имаме предвид, че наследството се смята за прието и ако теглите пари от сметката на своя наследодател). 

Не е възможен частичен отказ от наследство (например – искаме да запазим правото си на собственост върху автомобил, но се отказваме от задълженията на наследодателя ни по банковия му кредит). Отказът обхваща и евентуално открити впоследствие права, част от наследствената маса, за които наследникът не е знаел към момента на подаване на заявлението за отказ. 

Какво е необходимо, за да се направи отказ от наследство?

Отказ от наследство може да се направи с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството. Наследството се открива в момента на смъртта по последния постоянен адрес на починалото лице (например, ако това е гр. София, компетентният съд е Софийски районен съд (СРС) ). Необходимо е да бъде извършена нотариална заверка на подписа на заявлението от нотариус. 

Към заявлението следва да се приложат:
1. препис – извлечение от акт за смърт;
2. удостоверение за наследници;
3. вносна бележка за платена държавна такса. 

При завеждането на заявлението получавате входящ номер, по който впоследствие можете да правите справки за движението му.

Какви са последиците при отказ от наследство?

Ако подадените документи са редовни, отказът от наследство се вписва в особена книга на съда, след като се разгледа от съдия. След това получавате готовото удостоверение. 

След вписване на отказа се счита, че наследникът не е имал права върху наследството и не е бил наследник. Последица от така направения отказ от наследство е уголемяване на дяловете на останалите наследници, които са от същото коляно като отказалия се.

Важно е да се знае, че при отказ от наследство кредиторите на лицето, което се е отказало от него, могат да искат унищожаване на отказа в своя полза, доколколкото не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. 

Този конститутивен иск се предявява в едногодишен срок от узнаването на отказа, но не по – късно от три години след отказа и за да бъде уважен не се изисква субективен елемент – знание за увреждането. Ако получите препис от искова молба на това основание, следва веднага да потърсите адвокатска помощ!

Може ли дете да извърши отказ от наследство? Защо има противоречива практика на Върховния касационен съд (ВКС) по въпроса?

Аналогични казуси дават повод за различни решения по въпроса от страна на различните състави на ВКС. Фактическата обстановка е следната: имуществото на починал наследодател – баща – съдържа множество пасиви и задължения, които детето няма правен интерес да наследи, поради което е подадено заявление за отказ от наследство. 

Ключови в този смисъл се явяват две от разпоредбите на Семейния кодекс (СК), според които:


1. Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. 

2. Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по горния ред при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството. 

С едно свое определение по частно гражданско дело, ВКС отменя като неправилни обжалваното определение на едно от окръжните съдилища в страната и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд и постановява вписване на отказа на детето от наследството на своя баща в особената книга на съответния районен съд. В определението си ВКС сочи, че е допустимо да бъде направен отказ от наследство от името на малолетен наследник, респективно непълнолетен наследник да се откаже от наследството със съгласието на своя родител или попечител, тък като отказът от наследство не представлява отказ от права по смисъла на СК. 

Отказът от наследство е разгледан не като отказ от конкретни права върху определено имущество, а като изявление, с което призованото към наследяване лице изразява воля да не приеме наследството, т.е. да не придобива права върху притежаваната от наследодателя съвкупност от права, задължения и фактически отношения, доколкото такива действително са били притежавани от наследодателя. 

От друга страна, с друго определение по частно гражданско дело, различен състав на ВКС постановява, че отказът от наследство представлява отказ от права по смисъла на СК и затова районният съд не може да уважи молба за вписването му, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник. Този състав на ВКС подчертава, че относимите разпоредби на СК са императивни правни норми, направеното в тях изброяване на правни действия е изчерпателно, което изключва възможността същите да бъдат тълкувани разширително. Посочва се още, че приемането на наследство от недееспособни лица е предмет на изрична правна уредба в ЗН, съгласно която те приемат наследството само по опис.

В заключение

Отказът от наследство може да има много сериозни последици за имуществото на детето. Налице е необходимостта интересите на детето да бъдат охранявани чрез извършване на преценка от независим правораздавателен орган, тъй като малолетното дете не извършва действието лично, а чрез законния си представител. Ние смятаме, че именно интересите на детето са водещи и са основна ценност, а за да се вземе решение по такъв казус районният съд следва да съпостави стойността на активите на наследството, ако има такива, със стойността на задълженията на наследодателя. 

Тъй като обаче относимите разпоредби на СК са императивни и не следва да бъдат тълкувани разширително, то отказ от наследство на дете следва да бъде уреден изрично в тях, а към настоящия момент не е. Ние поддържаме тезата, че отказът от наследство не е отказ от права и не е нищожен по смисъла на СК. Необходимо е ВКС да уеднакви практиката си, като постанови тълкувателно решение, за да няма противоречие по въпроса, като то, според нас, трябва да е в смисъл, че съдът чрез охранителното производство законосъорбазно може да преценя във всеки конкретен случай в интерес на детето ли е вписването на отказ от наследство и само тогава да разпореди вписване. 

АВТОР: Радина Атанасова

______________________________________________________________

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага специализирана правна помощ в областта на семейното и наследственото право

Адвокатска кантора “Петкова”
работно време: 10:00 ч. – 18:00 ч. (понеделник – петък) 
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
email: office@petkovalegal.com
тел.: +359 885 47 77 57

Семейно и наследствено право

Лишаване от наследство. Възможно ли е?

Колко често някой чува заплахата на ядосан родител „ще те лиша от наследство!“? Сравнително често. Още по – често тази реплика е следствие от афект, който скоро преминава.

Има случаи, обаче, в които родители сериозно обмислят въпроса как да лишат децата си от наследство. Причините, които изтъкват са разнообразни, но в повечето случаи се касае за разочарование на родителя от дадено поведение на неговото дете.

Възможно ли е, всъщност, лишаването от наследство? Това е въпросът, на който ще отговорим днес.

Законови основания за лишаване от наследство

Преди да разгледаме законовите основания за лишаване от наследство следва да отбележим, че това понятие е условно. Това е така, тъй като самото лишаване не може да стане преживе на наследодателя и от самия него. Защо това е така, ще видим по – долу.

Забрана за наследяване

Законът за наследството предвижда три основания при наличието, на които едно лице няма да наследи своя наследодател след смъртта му. Те са изчерпателно изброени. Това означава, че за случаи извън тях наследяването ще бъде възможно, независимо от волята на наследодателя.

Така, според закона, не може да наследява този, който е недостоен.
За недостоен се счита този, който:
1. умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления. Това няма да се отнася до случаите, в които престъплението е извършено от невменяемо лице. Същото се отнася и до случаите, в които деянието е амнистирано;
2. е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по – тежко наказание. Предвидено е изключение за случаите, в които набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;
3. е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието. Същото се отнася и до този, който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Любопитно! Всъщност, най – често срещаните в практиката случаи на недостойнство са свързани именно с унищожаване, скриване или поправяне на завещание, както и съзнателно служене с неистинско завещание.

По какъв ред става лишаването от наследство на недостойния?

Както споменахме по – горе, наследодателят не може преживе да „лиши“ от наследство недостойния. Действително, неспособността за наследяване настъпва по силата на закона едновременно с извършване на някое от горните действия. В практиката, обаче, е необходимо съответния районен съд по местоокриване на наследството да признае тази неспособност. Това става чрез подаване на искова молба до съда от сънаследниците на недостойния, съответно от упълномощения от тях адвокат.

Едва след като с влязло в сила решение съдът установи недостойнството, настъпва ефектът на практическото лишаване от наследство.

И макар да казахме, че наследодателят не може преживе да лиши недостойния от правото на наследяване, то той може преживе да „отмени“ недостойнството и да възпрепятства окончателно последващите възможности за лишаване от наследство. Това може да стане само, ако наследодателят е признал изрично недостойния за достоен чрез акт с нотариална заверка на съдържанието или чрез завещание.

Възможно е, обаче, завещателят да е знаел причината за недостойнството, но да не е признал изрично недостойния за достоен. В тези случаи, недостойният ще наследява само в границите на завещанието. Това означава, че ако, напр., е накърнена негова запазена част, то той няма да има възможност да иска нейното възстановяване.

ВАЖНО!!! Ако наследодателят не е знаел, че наследникът е недостоен и е направил завещание в негова полза, то такова завещание подлежи на оспорване.

Нотариално и саморъчно завещание. Същност, форма и оспорване

Лишаване от възможност за наследяване чрез завещание

Много хора смятат, че ако направят завещание в полза само на едното от децата си или пък на трето лице, извън своите роднини, ще могат да лишат от наследство лицето, което не искат да ги наследи. По същия начин се възприемат нещата и по отношение на извършване на дарение на цялото имущество. Това, обаче, не е възможно.

Това е така, тъй като законът предвижда запазени части по отношение на определени категории наследници. И макар наследодателят да може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество, той не може да накърнява запазената част. Такава имат три категории лица. Това са низходящите (деца и внуци), родителите или съпругът.

Размерът на запазените части също е уреден в закона. Така,
1. запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:
а. при едно дете или низходящи от него – 1/2;
б. при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя;
2. запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
3. запазената част на съпруга е:
а. 1/2, когато наследява сам;
б. 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.
Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

Възстановяването на запазената част става по съдебен ред.

От друга страна, в случаите на оспорване на дарение, може да се изследва дали то не е направено единствено с цел някой наследник да бъде лишен от наследство. Ако наличието на такава цел бъде установено, тогава дарението ще бъде нищожно, поради противоречие с добрите нрави. Така, имуществото – обект на дарението, ще бъде върнато изцяло в наследствената маса.

Лишаване от възможност за наследяване чрез възмездно разпореждане с имущество

Както видяхме по – горе, лишаването от наследство чрез завещание или дарение не е възможно. Това е така, поради безвъзмездния характер на тези сделки. Как стоят, обаче, нещата, в случай че преживе наследодателят се разпореди с цялото си имущество чрез възмездни сделки, напр. продажба или прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане?

По някои въпроси относно договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане

В тези случаи наследникът, чиято запазена част е била накърнена, няма да може да иска нейното възстановяване. Това е така, поради възмездния характер на извършените сделки.

Друг е въпросът, че не се изключва възможността продажбата или прехвърлянето на имота срещу задължение за издръжка и гледане да са симулативни и реалната им цел да е била лишаване на някой наследник от наследство. В тези случаи цената на продажбата не е реално платена, а издръжката и гледането не са реално осъществявани. Установяването на симулацията става по съдебен ред.

В заключение

Макар възможностите за изключване на наследник от реда на наследяването да са значително ограничени, това не означава, че при наличие на сериозни основания такова изключване е невъзможно. От друга страна пък, накърняването на запазената част на някой наследник без наличие на предвидените в закона основания дава възможност тя да бъде възстановена, а завещателните разпореждания и/или даренията – намалени. Важно е да се има предвид още, че всеки опит за заобикаляне на законовите разпоредби, свързани със забраната за накърняване на запазените части, може да доведе до неговата нищожност.

___________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правната страна на отношенията между съпрузи и роднини, четете в секцията „Семейно и наследствено право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ оказва правна помощ и съдействие по семейни и наследствени дела.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com