Договорно право

Продажба на изплащане. Какво трябва да знаем?

Договорът за продажба на изплащане е едно от най – често срещаните средства за придобиване на право на собственост в последните години. От една страна, причина за неговата популярност се корени в липсата на достатъчно ликвидни средства за придобиване на имущество. От друга страна, този договор е удобен и от гледна точка на разумното разпределение на разходите.

Както видяхме в предишната статия, договорите за лизинг и за продажба на изплащане със запазване на собствеността имат някои общи черти. Ето защо днес ще разгледаме по – подробно именно продажбата на изплащане.

Продажба на изплащане – същност и правна уредба

Договорът за продажба на изплащане е уреден в Закона за задълженията и договорите. Всъщност, този вид продажба се подчинява на общите правила на покупко – продажбата, но има и своите особености.

Същност

Договорът за продажба на изплащане носи родовите белези на продажбата като цяло. Това означава, че продавачът има задължение да прехвърли правото на собственост върху една вещ. Купувачът, от своя страна, е длъжен да плати нейната цена. За покупко – продажба на повечето категории вещи не се изисква особена форма. За по – добри възможности за защита както на купувача, така и на продавача, обаче, добре е договорът да бъде сключен в писмена форма. По изключение, законът изисква особена форма за някои видове прехвърляния. Това са недвижимите имоти (къщи, апартаменти, земи), леките автомобили, търговските предприятия и др.

Според закона,

При продажба на движими вещи на изплащане продавачът може да запази собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска. В такъв случай рискът преминава върху купувача от предаването.

От тази разпоредба можем да изведем и особените белези на продажбата на изплащане.

Първо

Продажба на изплащане е възможна само по отношение на движими вещи. Най – често се използва при закупуване на техника за бита (хладилници, готварски печки, перални и т.н.). Тоест, законът не позволява продажба на недвижими имоти на изплащане. За тази цел може да се използва договор за лизинг.

ВАЖНО!!! Най – често използваното средство за покупка на недвижим имот при липса на достатъчно ликвидни средства е ипотечният кредит. Той също разкрива известни особености и „подводни камъни“. Повече за него можете да видите в статията „Ипотечният кредит и неговите особености„.

Второ

При продажбата на изплащане прехвърлянето на собствеността може да стане със сключване на договора, но продавачът може и да поиска да запази собствеността си до изплащане на последната вноска. В зависимост от това дали продавачът запазва собствеността си или не, този договор разкрива допълнителни особености.

Продажба на изплащане без запазване на собствеността

В този случай важат изцяло общите правила на обикновената продажба.

  1. Купувачът става собственик на вещта от момента на сключване на договора;
  2. Рискът от случайното погиване или повреждане на вещта по общо правило е за собственика. Тоест, ако след сключване на договора вещта погине или се повреди, купувачът ще бъде длъжен да плати остатъка от вноските. Ако, обаче, вещта е застрахована, застрахователното обезщетение ще бъде изплатено на купувача като неин собственик.
  3. В случай че вноските не бъдат изплатени, важат общите правила за неизпълнение на договорите. Какви са начините за упражняване на тези права обсъдихме в статията „Какво да правим, когато длъжникът не изпълнява задълженията си по договора„.

Продажба на изплащане със запазване на собствеността

По – особен е случаят, при който продавачът решава да запази собствеността върху вещта. Всъщност, това запазване на собствеността играе ролята на обезпечение, в случай че купувачът не плати вноските. Тук има някои отклонения от общите правила за продажбата, като в този вариант договорът за продажба на изплащане се доближава по своите особености до оперативния лизинг.

  1. Купувачът не става собственик на вещта със сключване на договора, а с изплащане на последната вноска.
  2. Налице е отклонение от общото правило, че рискът е за собственика. В този случай рискът преминава у купувача с предването на вещта. Това означава, ако вещта погине или бъде повредена, купувачът все пак е длъжен да изплати оставащите вноски до края на срока на договора. Ако вещта е застрахована, застрахователното обезщетение ще се изплати на нейния собственик, т.е. на продавача. Отклонение от това общо правило е възможно единствено, ако е уговорено в застрахователния договор.
  3. При неплащане на дължимите вноски, продавачът може да иска връщане на вещта или реално изпълнение. В повечето случаи се иска именно връщане на вещта, тъй като, както казахме по – горе, в случаите на продажба на изплащане със запазване на собствеността, тя играе ролята на обезпечение. Обичайният метод за защита е по реда на Закона за собствеността

Последици от разваляне на договора за продажба на изплащане

Както всеки договор, продажбата на изплащане може да бъде развален в случай на неизпълнение. Предвид, обаче, че е особен договор, по отношение на развалянето също има някои специфични правила, различни от общите.

На първо място, разваляне на договора не се допуска, когато неплатените суми не надвишават 1/5 част от цената на вещта. Това разрешение се доближава до общото правило, съобразно което договорът не може да се развали, ако неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. Разликата е в това, че фактическата стойност на „незначителността“ на кредиторовия интерес се преценява за всеки конкретен случай, докато при продажбата на изплащане законът дава обективен критерий.

На второ място, при развалянето на договора за продажба на изплащане, страните дължат връщане на даденото по него. Това означава, че купувачът е длъжен да върне вещта, а продавачът е длъжен да върне платените до развалянето вноски.

ВАЖНО!!!

Именно в това се състои и предимството на договора за продажба на изплащане пред договора за лизинг. Това е така, тъй като лизингът, както говорихме в предишната статия, се доближава повече до наемното правоотношение. Тоест, при него се предоставя за ползване една вещ срещу възнаграждение с възможност за нейното изкупуване след края на срока на договора при заплащане на остатъчната ѝ стойност. От друга страна, обаче, при разваляне на договора, поради неплащане на вноски или поради погиване/повреждане на вещта, лизингополучателят няма да получи обратно това, което е платил.Това е така, тъй като вноските по договора за лизинг представляват възнаграждение за ползване на вещта, а не част от цената за нейното придобиване, както е при продажбата на изплащане.

Да се върнем на договора за продажба на изплащане. Както казахме, при него се дължи връщане на платените вноски. В случай че вината за развалянето на договора е на купувача, продавачът може да иска възнаграждение за ползването на вещта, както и обезщетение за неизпълнението. Уговорката, че платените вноски ще останат за продавача като обезщетение е недействителна. Това е така, тъй като в противен случай продавачът би получил еднаква облага, независимо дали договорът е действащ или развален, а подобно разрешение би противоречало на правната логика. От друга страна, обаче, виновният, поради неплащане или поради погиване/повреждане на вещта купувач ще дължи и обезщетение за вредите, които продавачът е понесъл.

Обективна невъзможност за изпълнение

Важно е да се отбележи, че съществува възможност вещта да погине или да бъде повредена без вина на никоя от страните. Така например, ако продадената на изплащане вещ бъде открадната от склада на продавача и той не може да я прехвърли в собственост на купувача, продавачът не дължи обезщетение за неизпълнение на това задължение. В този случай договорът се счита за прекратен по право.

Горното, обаче, не важи в случаите, в които например продадената на изплащане вещ бъде открадната от дома на купувача. Това е така, тъй като рискът и при двата вида продажба на изплащане е в негова тежест и както казахме по – горе, това означава, че той все пак ще бъде длъжен да заплати останалите вноски. В този случай не е възможно разваляне на договора по право.

Възможно е да възникне и частична невъзможност за изпълнение. Така например, сключен е договор за продажба на изплащане на три броя автомобили от определена марка. Един от автомобилите, обаче, бива откраднат от склада на продавача. В този случай, купувачът може да запази действието на договора и да иска намаление на цената съразмерно със стойността на липсващия автомобил. Ако пък няма интерес да придобие два, вместо три автомобила, купувачът може да се откаже от договора. В този случай, обаче, предвид, че е налице обективна невъзможност за неизпълнение, т.е. без да е налице виновно поведение от страна на продавача, то последният не дължи обезщетение.

Добре е да се знае, че обективна невъзможност за неплащане на вноски, не може да съществува. Тоест, при липсата на парични средства у купувача, неизпълнението на договора винаги ще бъде виновно.

В заключение

Договорът за продажба на изплащане поставя страните по него в много по – равностойно положение, отколкото договора за лизинг. Твърде често се случва, обаче, недобросъвестните търговци да прикриват продажбата на изплащане с привиден договор за лизинг. Последният, обаче, ще бъде недействителен. Също толкова често се случва търговците да залагат в договорите неравноправни клаузи, много от които също може да се окажат недействителни. Ето защо е изключително важно купувачът да познава добре правата, с които разполага, възможностите, които законът му предоставя, както и потенциалните „капани“, които подобни договори могат да крият.

______________________________________________________________________________

Отговорите на много други въпроси в сферата на договорното право, можете да потърсите тук

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява специализирана правна помощ в областта на договорното право

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *