Отнемане на дете
Новини, Семейно и наследствено право

Отнемане на дете. Спечелено дело

Със съдействието на кантората беше спечелено дело за отнемане на дете, осъществено със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“, издадена по реда на Закона за закрила на детето, чрез разпореждане за настаняването му извън семейството в кризисен център. 

Делото е образувано по жалба на майката, подадена чрез кантората, която твърди, че не е налице основание за отнемане на дете, тъй като то не е в риск и не съществува опасност за физическото и психологическото му развитие и претендира, че негов най – добър интерес е да бъде отглеждано в семейството си. 

Какви са фактите по случая и какво е решението на съда?

Отнемане на дете - факти

Казусът касае осиновено дете, което към момента на водене на делото, живее с осиновителите си от около година и половина, като се оказва, че то среща трудности с адаптацията в социална среда. Поради това родителите и детето няколкократно са били насочвани към социални услуги за психологическа подкрепа, но опитите за социализация остават неуспешни. Установява се, че то е леко тревожно, проявява признаци на хиперактивност и изпитва трудности в общуването с връстници. 

Събраните по делото доказателства са няколко категории:

– доклад от конкретна неправителствена организация, според който родителите не проявяват достатъчно търпение и толерантност към детето, поставяйки изисквания към поведението му;

– писмени документи, според които родителите са положили достатъчно грижи, за да осигурят здравословна среда за детето в посещаваната от него детска градина;

– звукозаписи, в които детето споделя, че се чувства нежелано в детската градина и че не е допуснат до участие в занятията с другите деца.

Производството по отнемане на дете е започнало по сигнал от персонала на детската градина, в който се твърди, че то е станало жертва на насилие в семейството, тъй като забелязали синини по тялото му. В същото време, от страна на родителите са подавани жалби срещу персонала за тормоз над детето и неполагане на грижи за неговата социална адаптация. 

Въз основа единствено на сведенията, дадени от персонала на детската градина е прието, че детето е жертва на насилие и че по отношение на него следва да бъде предприета мярка за спешна закрила. Вследствие на този извод директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава заповед за отнемане на дете, като разпорежда настаняването му извън семейството в кризисен център без право на срещи между него и родителите. 

Родителско отчуждение

Какво е мнението на съда по повод осъщественото отнемане на дете?

След като провежда разпит на свидетели (възпитатели в детската градина), изслушва родителите и детето и събира писмени доказателства, съдът стига до извод, че сигналът, подаден от персонала на детската градина е тенденциозен, цели да злепостави родителите, а изложените в него факти са неверни. Отбелязва се още, че социалният работник не е извършил всестранна проверка и е приел безкритично подадения срещу родителите сигнал.

Поради това, от правна страна приема, че не са налице основанията за издаване на заповед за отнемане на дете и настаняването му извън семейството, тъй като не са налице данни родителите да са изправени пред трайна невъзможност да го отглеждат, нито да съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. 

Съдът установява не само, че твърденията на персонала на детската градина, според които детето е неглижирано от родителите си и е жертва на системно насилие, не отговарят на обективната действителност. Нещо повече. Достига се до извод, че самият персонал не е положил необходимата грижа да се запознае с проблемите на детето, въпреки надлежното им писмено уведомяване за тях при постъпването му в детската градина.

Едновременно с това се приема, че самите компетентни държавни органи не са предприели всички предвидени в закона мерки за закрила на детето в семейна среда, свързани с проблемите му с адаптацията. Те са издали една незаконосъобразна заповед, с която неправомерно са накърнили най – добрия интерес на детето да получи подкрепа в семейството. 

Съдът обръща внимание, че допуснатото извеждане на детето извън семейството и настаняването му в кризисен център без право на лични срещи с родителя го връща в периода от преди осиновяването и води до още по – трудна реинтеграция в семейството. 

Накрая, след като отменя заповедта за отнемане на дете, съдът постановява предварително изпълнение на решението си с аргумента, че всеки ден, прекаран извън семейната среда нанася голяма вреда на родителите и детето.

Към момента на публикуване на статията, решението на съда е влязло в сила и детето е върнато на семейството си. 

* с оглед запазване анонимността на страните решението на съда се публикува частично и с обезличени лични данни 

 

Отнемане на дете. Спечелено дело 1
Отнемане на дете. Спечелено дело 2

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със семейните отношения, можете да откриете в секцията „Семейно и наследствено право„. Спечелените от кантората дела се публикуват в секция „Новини„. 

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по въпросите на осиновяването, при отнемане на дете, както и във всички аспекти на семейното право. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел.: 0885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com 
Специалистите на кантората работят с предварително записан час. 

Отнемане на дете. Спечелено дело 3
Семейно и наследствено право

Развод по взаимно съгласие. Какъв е редът?

Според правилата на Семейния кодекс, сключеният брак се прекратява със смъртта на единия от съпрузите, при унищожаване на брака и при развод. В последния случай, прекратяването може да стане по вина на единия от съпрузите. Възможно е да се постигне и развод по взаимно съгласие и именно това е темата, която ще разгледаме подробно в днешната статия.

Общото между прекратяване на брака по вина на един от съпрузите и развод по взаимно съгласие е, че и в двете хипотези е необходимо преминаването през съдебна процедура, като във втория случай тя е значително улеснена. 

За да може да се осъществи развод по взаимно съгласие, необходимо е да бъде налице сериозно и непоколебимо съгласие, изразено от страна на двамата съпрузи едновременно. За да може съгласието да се приеме за „сериозно“, необходимо е решението за пристъпване към тази крачка да е обмислено, а не спонтанно. Що се отнася до въпроса кога съгласието е „непоколебимо“, то може да се приеме, че това основание е налице, когато решението е категорично, окончателно и неотменимо.

 

Какъв е редът за осъществяване на развод по взаимно съгласие?

Развод по взаимно съгласие се постига по реда на т.нар. охранителни производства, в които липсва правен спор, а съдът единствено одобрява или отхвърля молбата, с която това производство е инициирано. 

В случая, инициативата трябва да е налице от страна на двамата съпрузи едновременно, които следва да изразят сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака както с молбата, с която производството се инициира, така и впоследствие пред съда в съдебното заседание. Това става чрез изпълнение на задължението за лично явяване пред съда. При липса на такова, съдът отхвърля молбата и прекратява делото. 

Особеност на това производство, за разлика от производството при прекратяване на брака по вина на единия съпруг е, че не се събират доказателства и не се изисква представянето на мотиви за взимането на решение за развод.

След изслушване на съпрузите, съдът постановява решение, с което одобрява прекратяването на брака или отхвърля направеното искане. Само в случай на отхвърляне, решението подлежи на обжалване. 

Една от особеностите на това производство е, че в случай че един от съпрузите почине по време на висящото производство по развод по взаимно съгласие, то не може да бъде продължено от наследниците. Бракът се счита за прекратен, поради смърт. 

Споразумение за развод по взаимно съгласие

Неизменна част от производството за развод по взаимно съгласие е споразумението, с което двамата съпрузи уреждат следбрачните си отношения. Особено голямо значение има това споразумение в случаите, в които от брака има родени деца, които към момента на прекратяването му не са навършили пълнолетие. 

За да бъде одобрено осъществяването на развод по взаимно съгласие, необходимо е съпрузите да представят на съда споразумение, в което да се съдържа решение на следните въпроси:

1. определяне на местоживеенето на родените от брака ненавършили пълнолетие деца;
2. упражняването на родителските права;
3. личните отношения между децата и родителя, който не упражнява родителските права;
4. издръжката на децата;
5. ползването на семейното жилище;
6. издръжката между съпрузите;
7. запазването или промяната на фамилното име. 

Споразумението може да съдържа и обсъждане на други въпроси, свързани с развода, напр. разпределение на общото имущество. 

Споразумението се утвърждава от съда, след като се направи проверка дали са защитени интересите на децата. В този случай съдът има правомощие да поиска становище от дирекция „Социално подпомагане“. 

В случай че съдът констатира, че споразумението не отговаря на изискванията за задължителното му съдържание или че интересите на децата не са защитени в достатъчна степен, той дава срок на съпрузите да отстранят допуснатите непълноти. 

При отстраняването им в срок, съдът допуска осъществяването на развод по взаимно съгласие и одобрява споразумението. Изменение в съдържанието му относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и тяхната издръжка, се допуска при изменение на обстоятелствата. 

В заключение

При осъществяването на развод по взаимно съгласие, необратимата последица е, че бракът се прекратява. Както бе посочено по – горе, решението, с което разводът се допуска, не подлежи на обжалване, но е допустимо същите лица да сключат брак помежду си повторно. 

При прекратяването на брака, съпрузите престават да бъдат наследници по закон един на друг, както и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Законът предвижда изключение от това правило, в случай че завещателят изрично е посочил, че завещанието ще има действие и след развода. 

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на съпрузите по време на брака и след него, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ на територията на цялата страна при осъществяване на развод по взаимно съгласие, както и по всякакви въпроси, свързани със защита правата и задълженията на съпрузите, както и интересите на родените от брака ненавършили пълнолетие деца. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com