Покупка на имот на зелено
Вещно право

Покупка на имот на зелено. Рискове и защита

В днешно време все по-популярна става практиката за покупка на имот на зелено. Тя е оправдана, поради няколко обстоятелства, които носят ползи и за двете страни по сделката /продавач и купувач/. Първо, продавачите /строителите/ получават предварително сума, която да им помогне и подсигури предстоящото строителство на съответните сгради, и второ, купувачите не се налага да заплатят накуп голяма сума пари за покупката на имот, а цената се разсрочва в съответствие със степента на завършеност на сградата /при сключване на договора, при получаването на акт 14, на акт 15 и на акт 16/.

Осъществяването на покупка на имот на зелено като вид договор не е изрично уреден в нашето законодателство, както и не са уредени минималните изисквания за неговото съдържание и за правата и задълженията на страните. Съгласно Закона за устройство на територията, за да бъде прехвърлено правото на собственост върху определен самостоятелен обект, сградата, в която той се намира, следва да бъде завършена в груб строеж, а такава ще бъде, когато бъдат изградени ограждащите ѝ стени и покривът. 

Следователно покупка на имот, съответно прехвърлянето на правото на собственост, съгласно нашето законодателство, е възможно едва след неговото построяване в груб строеж. 

Какви са начините за покупка на имот на зелено?

Като се има предвид посоченото по-горе, два са най-често използваните начини за уреждане на отношенията при покупка на имот на зелено:

1. Първият от тях е чрез сключване на договор за прехвърляне на право на строеж. 

Правото на строеж, съгласно Законът за устройство на територията, също е годен предмет на прехвърлителна сделка. В този случай, продавачът, на който вече е издадено разрешение за строеж върху определен имот, прехвърля правото на строеж на купувача срещу заплащането на определена сума, след което между страните се сключва още един договор за строителство. С прехвърлянето на правото на строеж на купувача, той става собственик на постройката, когато тя бъде завършена, но това право трябва да бъде упражнено в срок от 5 години, т.е. сградата трябва да бъде завършена в груб строеж, в противен случай той няма да придобие собствеността.

 

2. Вторият начин е чрез сключването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. 

По този начин, с предварителния договор се поемат задължения от страните при настъпването на определени условия /завършването на сградата и въвеждането ѝ в експлоатация, както и заплащането на определена цена/, да се сключи окончателен договор за покупко-продажба на имота. Предварителният договор не подлежи на вписване, с него не се прехвърлят вещни права, той представлява само едно задължение между страните за сключване на окончателен договор. Следователно, за да стане купувачът собственик на имота е необходимо сключването на окончателен договор.  

Покупка на имот

Какви са рисковете при покупка на имот на зелено?

Липсата на изрична законодателна уредба за покупка на имот на зелено, както и възможните промени в икономическата и финансова стабилност най-вече на продавача, водят до многобройни рискове за купувача, които зависят и от начина, по който се уреждат отношенията им.

В случаите, в които отношенията се уреждат чрез сключване на договор за прехвърляне на правото на строеж, са възможни следните неблагоприятни варианти:

– Продавачът /строителят/ може да не построи сградата в рамките на 5-годишния срок, като в този случай се губи правото на строеж и съответно възможността за придобиване на собствеността върху постройката.

– Тъй като правото на строеж се счита за упражнено със завършване на сградата в груб строеж, е възможно след това строителят да не довърши сградата до въвеждането ѝ в експлоатация.

– В случаите, в които отношенията между страните се уреждат с предварителен договор, съществуват следните рискове:

– Възможно е продавачът по предварителния договор да се откаже от сключването на окончателен.

– Възможно е преди сключването на окончателен договор продавачът да прехвърли същия имот на друго лице.

Без значение от начина на уреждане на отношенията, винаги съществуват и следните рискове:

– Продавачът е възможно да изпадне в неплатежоспособност, поради което да е в невъзможност да довърши започнатия строеж на сградата.

– В случай че строителството на сградата е финансирано със средства от банков кредит, е възможно сградата, съответно и самостоятелните обекти в нея, да са ипотекирани в полза на банката, което представлява тежест върху имота и съществува риск от неговата принудителна продажба от съдебен изпълнител. 

Покупка на имот на зелено. Рискове и защита 1

Как да се защитим при покупка на имот на зелено?

Средствата за защита при покупка на имот на зелено могат да бъдат разделени на предварителни и последващи. Предварителните средства са задължителни във всички случаи на покупка на имот на зелено. Последващите средства за защита ще настъпят при евентуално неблагоприятно развитие на отношенията между страните.

Преди покупката на имот на зелено е от изключителна важност да се предприемат следните стъпки:

Проверка на продавача – дали продавачът е известен строител на сгради, неговата история, неговите собственици и евентуалната промяна в тях, капиталът му, дали има наети лица и други обстоятелства, които биха имали значение за предстоящото строителство. Тази проверка е препоръчително да бъде извършена от специалист.

Проверка за начина на финансиране на строителството /лични средства или банков кредит/ – неблагоприятни последици може да има при финансиране на строителството с банков кредит. Тази информация следва да бъде предоставена от продавача.

Проверка на наличните документи и предложени договори преди тяхното сключване – важно е да се проверят разрешителните за строеж, важно е да се проверят и клаузите в договора, касаещи отговорността на продавача при неизпълнение на неговите задължения. Тази проверка също е препоръчително да бъде извършена от специалист.

Проверка за наличието на тежести над парцела, върху който ще се строи сградата – дали има вписани възбрани и ипотеки. В повечето случаи ипотеките се учредяват върху земята и върху евентуалните бъдещи сгради, построени на нея. Поради това тази проверка е също от изключителна важност и също е препоръчително извършването ѝ от специалист.

След сключване на договор за покупка на имот на зелено, независимо дали ще е под формата на договор за прехвърляне на правото на строеж или чрез предварителен договор, средствата за защита на купувача не са изчерпани. 

Купувачът разполага с възможността да реализира отговорността на продавача за неизпълнение на договора, може да развали договора и да иска обезщетение или неустойка, в случаите в които такава е уговорена. Купувачът разполага с възможността да иска обявяването на предварителния договор за окончателен. Във всички случаи, обаче, е важно какво е съдържанието на сключения между страните договор и каква е отговорността на продавача за неговото неизпълнение.  

В заключение

Може да се приеме, че покупката на имот на зелено притежава редица рискове, но при една предварителна обстойна проверка, извършена от специалист, е възможно тези рискове да бъдат сведени до минимум.

_____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата на права върху имот, можете да намерите в секцията „Вещно право“

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя правна помощ в сферата на имотното право, вкл. и при необходимост от проучване на инвеститори, имоти и посредници, както и преглед и корекция на предварителни договори и други документи. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. с предварително записан час
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Покупка на имот на зелено. Рискове и защита 2
Отнемане на дете
Новини, Семейно и наследствено право

Отнемане на дете. Спечелено дело

Със съдействието на кантората беше спечелено дело за отнемане на дете, осъществено със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“, издадена по реда на Закона за закрила на детето, чрез разпореждане за настаняването му извън семейството в кризисен център. 

Делото е образувано по жалба на майката, подадена чрез кантората, която твърди, че не е налице основание за отнемане на дете, тъй като то не е в риск и не съществува опасност за физическото и психологическото му развитие и претендира, че негов най – добър интерес е да бъде отглеждано в семейството си. 

Какви са фактите по случая и какво е решението на съда?

Отнемане на дете - факти

Казусът касае осиновено дете, което към момента на водене на делото, живее с осиновителите си от около година и половина, като се оказва, че то среща трудности с адаптацията в социална среда. Поради това родителите и детето няколкократно са били насочвани към социални услуги за психологическа подкрепа, но опитите за социализация остават неуспешни. Установява се, че то е леко тревожно, проявява признаци на хиперактивност и изпитва трудности в общуването с връстници. 

Събраните по делото доказателства са няколко категории:

– доклад от конкретна неправителствена организация, според който родителите не проявяват достатъчно търпение и толерантност към детето, поставяйки изисквания към поведението му;

– писмени документи, според които родителите са положили достатъчно грижи, за да осигурят здравословна среда за детето в посещаваната от него детска градина;

– звукозаписи, в които детето споделя, че се чувства нежелано в детската градина и че не е допуснат до участие в занятията с другите деца.

Производството по отнемане на дете е започнало по сигнал от персонала на детската градина, в който се твърди, че то е станало жертва на насилие в семейството, тъй като забелязали синини по тялото му. В същото време, от страна на родителите са подавани жалби срещу персонала за тормоз над детето и неполагане на грижи за неговата социална адаптация. 

Въз основа единствено на сведенията, дадени от персонала на детската градина е прието, че детето е жертва на насилие и че по отношение на него следва да бъде предприета мярка за спешна закрила. Вследствие на този извод директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава заповед за отнемане на дете, като разпорежда настаняването му извън семейството в кризисен център без право на срещи между него и родителите. 

Родителско отчуждение

Какво е мнението на съда по повод осъщественото отнемане на дете?

След като провежда разпит на свидетели (възпитатели в детската градина), изслушва родителите и детето и събира писмени доказателства, съдът стига до извод, че сигналът, подаден от персонала на детската градина е тенденциозен, цели да злепостави родителите, а изложените в него факти са неверни. Отбелязва се още, че социалният работник не е извършил всестранна проверка и е приел безкритично подадения срещу родителите сигнал.

Поради това, от правна страна приема, че не са налице основанията за издаване на заповед за отнемане на дете и настаняването му извън семейството, тъй като не са налице данни родителите да са изправени пред трайна невъзможност да го отглеждат, нито да съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. 

Съдът установява не само, че твърденията на персонала на детската градина, според които детето е неглижирано от родителите си и е жертва на системно насилие, не отговарят на обективната действителност. Нещо повече. Достига се до извод, че самият персонал не е положил необходимата грижа да се запознае с проблемите на детето, въпреки надлежното им писмено уведомяване за тях при постъпването му в детската градина.

Едновременно с това се приема, че самите компетентни държавни органи не са предприели всички предвидени в закона мерки за закрила на детето в семейна среда, свързани с проблемите му с адаптацията. Те са издали една незаконосъобразна заповед, с която неправомерно са накърнили най – добрия интерес на детето да получи подкрепа в семейството. 

Съдът обръща внимание, че допуснатото извеждане на детето извън семейството и настаняването му в кризисен център без право на лични срещи с родителя го връща в периода от преди осиновяването и води до още по – трудна реинтеграция в семейството. 

Накрая, след като отменя заповедта за отнемане на дете, съдът постановява предварително изпълнение на решението си с аргумента, че всеки ден, прекаран извън семейната среда нанася голяма вреда на родителите и детето.

Към момента на публикуване на статията, решението на съда е влязло в сила и детето е върнато на семейството си. 

* с оглед запазване анонимността на страните решението на съда се публикува частично и с обезличени лични данни 

 

Отнемане на дете. Спечелено дело 3
Отнемане на дете. Спечелено дело 4

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със семейните отношения, можете да откриете в секцията „Семейно и наследствено право„. Спечелените от кантората дела се публикуват в секция „Новини„. 

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по въпросите на осиновяването, при отнемане на дете, както и във всички аспекти на семейното право. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел.: 0885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com 
Специалистите на кантората работят с предварително записан час. 

Отнемане на дете. Спечелено дело 5
Снемане на полицейска регистрация
Административно право

Полицейска регистрация. Какви са правата ни?

Когато говорим за лични данни, обработвани от МВР, е необходимо да бъде направено разграничение между полицейска регистрация и обработване на лични данни в информационните фондове на Министерството на вътрешните работи

Кога се извършва полицейска регистрация?

Извършването на полицейска регистрация представлява специфичен вид обработване на лични данни на конкретна категория лица – привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, което обработване се осъществява по силата на закона, без да е необходимо и въпреки съгласието на субектите на данни. Когато лицето не съдейства на органите на МВР, събирането на данните се извършва принудително. Извършването на полицейска регистрация е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от извършването на умишлено престъпление от общ характер, т.е. ако дадено лице е привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, задължително се извършва полицейска регистрация, макар и да няма постановена и влязла в сила присъда

Полицейската регистрация, след като бъде извършена, може да бъде снета, което по същество представлява изтриване на личните данни на лицето, което да ограничи занапред обработването им. Основанията за снемане са изрично посочени в законодателството ни. Това са случаите, в които: 

1. регистрацията поначало е извършена в нарушение на закона;

2. наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите на прекратяване при одобрено от съда споразумение за решаване на делото;

3. наказателното производство е приключило с оправдателна присъда; 

4. лицето е освободено от наказателна отговорност с налагане на административно наказание; 

5. лицето е починало. 

Снемането на полицейска регистрация се извършва със заповед на министъра на вътрешните работи по мотивирано писмено искане на лицето или неговите наследници, или по служебен път. В съдебната ни практика категорично е прието, че основанията за снемане на полицейска регистрация са изчерпателно изброени, т.е. полицейска регистрация не може да бъде снета на различно основание от посочените (например при настъпила реабилитация). Това означава, че обработването на личните данни, събрани от извършената полицейска регистрация, не е ограничено със срок, но е ограничено от целта, за която се извършва, която е обяснена по-подробно в изложението по-долу.  

Полицейска регистрация. Какви са правата ни? 6

Какво представлява обработването на лични данни в информационните фондове на МВР?

Личните данни, които се събират в информационните фондове на МВР, са във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Това могат да бъдат данни както на обвиняем за престъпление, така и на пострадали от престъпления и на всички други лица, които имат връзка с провеждането на наказателното производство.

 Следователно, за разлика от полицейската регистрация, при обработването на данни в информационните фондове на МВР, субектите на данни са по-широк кръг лица. Основанията за изтриването на данните от информационните фондове на МВР също са различни от основанията за снемане на полицейската регистрация и зависят от качеството на субекта на данните. 

Какви са целите за обработване на лични данни от МВР?

Целта на обработването на данните е от изключително важно значение, тъй като при отпадането на целта, отпада и основанието за обработване на данните, което носи със себе си като последица изтриването на обработваните лични данни. Целта на обработката на данни от полицейската регистрация е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Обработката на данни в информационните фондове на МВР, освен за посочените за полицейската регистрация цели, се извършва и за разкриване на престъпления, което е още една разлика между двата вида обработка на лични данни. 

В случай че лицето установи, че данните му не се обработват само и единствено за посочените цели, то може да иска и органите са длъжни да ограничат обработката на личните данни. 

Полицейска регистрация. Какви са правата ни? 7

Принципи при обработване на лични данни

И при извършването на полицейска регистрация, и при обработването на данни в информационните фондове на МВР е необходимо да бъдат спазвани основните принципи на обработката на лични данни, които са предвидени както в европейското, така и в националното ни законодателство. Съгласно тези принципи, личните данни трябва да:

1. се обработват законосъобразно и добросъвестно – обработването е законосъобразно, когато се извършва от компетентен орган за определените цели;

2. се събират за конкретни, изрично указани и законни цели и да не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели – целите на обработването трябва да са точно определени и предвидени в закона;

3. са подходящи, относими и да не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват – не трябва да се събират и обработват данни, които не са необходими за постигане на определените цели;

4. са точни и при необходимост да са поддържани в актуален вид; трябва да се предприемат всички необходими мерки, за да се гарантира своевременното изтриване или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид целите, за които те се обработват;

5. се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субекта на данните за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват – при отпадането на целта на обработването, данните трябва да бъдат изтрити, като бъде преустановено обработването занапред;

6. се обработват по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки. 

Търговско наименование

С какви права разполага лицето при обработка на лични данни?

Като видове обработка на лични данни и при полицейската регистрация, и при обработването на данни в информационните фондове на МВР, субектът на данните /лицето, чиито данни се обработват/ разполага с редица права, които са му гарантирани от европейското и националното законодателство и които органите на МВР са длъжни да му предоставят. Това са:

Право на информация – лицето разполага с правото да получи информация за администратора на личните данни /органът на МВР, който обработва личните му данни/, за длъжностното лице по защита на данните, ако има такова, за целите, основанието и срока (ако такъв е предвиден) на обработването, за правото на жалба до компетентен орган, за правото да иска достъп до, коригиране или изтриване на лични данни и ограничаване на обработването на лични данни.

Право на достъп – лицето има право да получи от администратора на личните данни потвърждение дали се обработват лични данни, които го засягат, като в случай че се обработват има право на достъп до личните му данни.

Право на коригиране – лицето може да поиска от администратора да коригира личните му данни, когато са неточни или да ограничи обработването им, когато точността на данните не може да бъде проверена.

Право на изтриване или ограничаване на обработването – когато обработването на данните е незаконосъобразно, лицето има право да поиска тяхното изтриване. Когато поради законен интерес на администратора личните данни не могат да бъдат изтрити, се ограничава тяхното обработване.

В случай че лицето, чиито данни се обработват, сметне че данните се обработват незаконосъобразно, и извън предвидените цели, той може да направи тези свои възражения пред органа, който ги обработва /в настоящия случай органите на МВР/, може да подаде и жалба пред Комисия за защита на личните данни, както и да упражни правата си по съдебен ред. 

Полицейска регистрация. Какви са правата ни? 8

В заключение

Може да се приеме, че субектът на данни разполага с редица права по повод обработването на негови лични данни от органите на МВР, вкл. и при извършване на полицейска регистрация, чрез използването на разнообразни средства за защита, като решението кой точно способ за защита да се използва зависи от конкретиката на всеки случай. 

____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на гражданите във връзка с полицейски действия, можете да намерите в секцията „Административно право„. 

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при нарушаване на правата, свързани със защитата на личните данни.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Полицейска регистрация. Какви са правата ни? 9
ипотекиран имот
Вещно право, Договорно право

Покупка на ипотекиран имот. Плюсове и минуси

В обществени условия, при които покупката на жилище често се извършва чрез предоставен банков /ипотечен/ кредит, а не със собствени средства, е напълно възможно да се стигне до покупка на вече ипотекиран имот. Преди да разгледаме какви са плюсовете и минусите на покупката на ипотекиран имот е необходимо да се запознаем със значението и същността на ипотеката така, както е уредена в Закона за задълженията и договорите

Какво представлява ипотеката?

Ипотеката е право, което се учредява от собственика на конкретен имот в полза на друго лице, най-често негов кредитор /банка, финансова институция и други/, за обезпечаване на задължение, което собственика има към това друго лице. Това е най-често срещаната хипотеза, но не е единствена. Възможно е ипотека да се учреди от собственика на имота, но не за обезпечаване на негов дълг, а за чужд.

Ипотеката дава право на лицето, в полза на което е учредена, да продаде ипотекирания имот, в случай че задължението не се плаща редовно. Без значение е чия собственост е имота. Няма пречка след учредяването на ипотеката имотът да е бил прехвърлян на едно или няколко лица, еднократно или многократно. Върху един имот могат да бъдат учредени няколко ипотеки в полза на различни лица.

Ипотеката може да бъде законна или договорна, като по-често срещана е договорната. Във всички случаи ипотеката се вписва в Имотния регистър, което ѝ дава публичност, както и възможност на всяко лице да разбере дали искания от него имот е ипотекиран или не преди закупуването му.

Най-съществената особеност на ипотеката е че тя следва имота, а не лицето, което я е учредило или за чийто дълг е учредена. Няма пречка например лицето, което е учредило ипотеката, да продаде ипотекирания имот. Независимо от последващи прехвърляния, ипотеката продължава да „тежи“ върху имота, без значение кой е неговият собственик. Това означава, че в случай че дългът, за обезпечението на който е учредена, не се погасява редовно, имотът може да бъде изнесен на публична продан от съдебен изпълнител и съответно да бъде продаден, за да бъде удовлетворен кредиторът.

Забележка: При покупка на ипотекиран имот на публична продан от съдебен изпълнител тази особеност не е приложима, тъй като с извършената продажба от съдебен изпълнител се заличават всички ипотеки, които са били учредени върху продадения имот, освен ако купувачът не пожелае да поеме дълга със съгласие на кредитора.

Ипотеката се заличава, когато дългът, за обезпечение на който е била учредена, бъде погасен, както и със съгласие на кредитора. Заличава се също, ако не бъде подновена преди изтичането на 10 години от вписването ѝ, но това не означава, че не може да бъде вписана отново.

Покупка на ипотекиран имот. Плюсове и минуси 10

Какви са възможните варианти на лице, на което му предстои покупка на ипотекиран имот?

На първо място, покупката на ипотекиран имот не се различава от покупката на неипотекиран имот, т.е. купувачът разполага с правото да получи собствеността върху имота след заплащането на уговорената цена. Тази цена няма пречка да бъде заплатена на продавача, което е единият вариант при придобиването на имота и е най-традиционният, приложим при покупко-продажбата и на неипотекирани имоти.

Купувачът обаче може да плати уговорената цена не на продавача, а на кредитора му, като в този случай ипотеката остава вписана, но неин титуляр спрямо другите кредитори на продавача, е купувачът. Тази възможност е приложима, когато върху един имот има вписани няколко ипотеки. Целта е купувачът да се защити в случай че продавачът престане да заплаща дълговете си и ипотекираният имот бъде изнесен на публична продан от съдебен изпълнител. След продажбата на имота, сумата, която е постъпила, ще служи първо за негово удовлетворение, а не на останалите кредитори, които имат вписана ипотека.

В случай че върху имота има вписана само една ипотека, е възможно с уговорената продажна цена купувачът да изплати напълно дълга на продавача към кредитора и по този начин да бъде заличена ипотека, тъй като ще отпадне основанието за учредяването ѝ. 

С какви права разполага лицето, което вече е закупило ипотекиран имот?

Лице, което е закупило ипотекиран имот, разполага с всички права, с които разполага всеки собственик на имот, който не е ипотекиран. По-конкретно разполага с правото да ползва имота, да се разпорежда с него, да го отдава под наем, да извършва ремонтни дейности в него и други.

Съществуват обаче някои ограничения при упражняването на правата му. Собственикът няма право да поврежда имота, като в случай че го повреди, носи отговорност пред кредиторите, които могат да предявят иск срещу него за преустановяване на увреждането и за обезщетение за вреди.

На следващо място, правата на купувача на ипотекиран имот са ограничени от възможността на кредитора да изнесе на публична продан имота, в случай че лицето, за обезпечаването на чийто дълг е учредена ипотеката, спре да погасява редовно дълга си. 

Покупка на имот

Какви са възможностите на лицето, закупило ипотекиран имот, при продажбата му от съдебен изпълнител?

Най-важната възможност, с която разполага лицето, което е закупило ипотекиран имот, който впоследствие е продаден от съдебен изпълнител, поради незаплащане на дълга, за обезпечение на който е била учредена ипотеката, е встъпването в правата на удовлетворения кредитор. 

За да бъде обяснена по-подробно тази възможност е необходимо да се направят следните уточнения: за да бъде продаден ипотекираният имот трябва да бъде образувано изпълнително дело при съдебен изпълнител. В това образувано дело страни са кредиторът /банката, финансовата институция или други/, в полза на който е учредена ипотеката, и лицето, чийто дълг обезпечава ипотеката /например кредитополучателят по договора за кредит/. След като имотът, който вече не е бил собственост на длъжника, бъде продаден, лицето, което е било негов собственик към датата на публичната продажба, може да встъпи като страна по това изпълнително дело и да иска да му се заплати от длъжника сумата, с която е обеднял.

В допълнение разполага с правото да получи необходимите разноски, които е направил за запазването на състоянието на имота, както и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на извършени от него подобрения. Тези суми и разноски му се възстановяват от цената, която е получена от публичната продажба на имота, преди да се възползва от описаната по-горе възможност да встъпи в правата на удовлетворения кредитор. 

Покупка на ипотекиран имот. Плюсове и минуси 11

Какви са плюсовете и минусите на покупката на ипотекиран имот?

След всичко описано по-горе може да се направи извод за плюсовете и минусите при покупката на ипотекиран имот.

+ Предвид обстоятелството, че ипотеката е тежест върху имота, това предполага и по-ниска продажна цена, което е основния плюс.

+ Други плюсове са възможностите, с които разполага купувача, описани по-горе: при публична продажба на имота от съдебен изпълнител да встъпи в правата на кредитора, да получи необходимите разноски и увеличената стойност на имота.

+ Разбира се е възможно да не се стигне до продажба на имота на публична продан, в случай че дългът, за обезпечение на който е учредена ипотеката, се заплаща редовно или бъде изплатен с продажната цена, вследствие на което ипотеката бъде заличена.

– Минус е възможността имотът да бъде изнесен на публична продан и съответно неговия нов собственик да бъде отстранен.

– Съществува и риск след продажбата и въпреки възползването от правото да встъпи в правата на удовлетворения кредитор, купувачът да остане неудовлетворен, ако длъжникът не разполага с имущество.  

В заключение

Като заключение може да се отбележи, че покупката на ипотекиран имот е свързана с известни рискове, които могат да бъдат избегнати, ако правилно се преценят възможностите на купувача и той се възползва от тях, разбира се, като бъде отчетена и индивидуалността на всеки случай. 

_____________________________________________________________________

Още интересни и важни практически насоки в сферата на покупко – продажбите, можете да откриете в секцията „Договорно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя квалифицирана правна помощ при покупко – продажба на имоти, проучване на недвижимо имущество, инвеститори и строители, както и цялостно обслужване преди и след изповядване на сделки. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com 

Покупка на ипотекиран имот. Плюсове и минуси 12
Давност на кредит
Договорно право, Новини, Принудително изпълнение

Давност на кредит. Спечелено дело

Със съдействието на кантората бе спечелено поредното дело, с което съдът призна за установено, че колекторска фирма няма право на принудително изпълнение върху парично задължение на наш клиент, поради погасяването по давност на кредит, изтеглен от него. 

Производството се проведе по реда на Гражданския процесуален кодекс

Погасяване по давност на кредит. Казусът

Коментираният казус за погасяване по давност на кредит по никакъв начин не се отличава от типичните случаи, в които взискател – колекторска фирма изисква плащане от длъжник в размери, далеч по – високи от реалните. 

Длъжникът Х изтеглил потребителски кредит от банка, който, поради финансови затруднения, спрял да обслужва своевременно. Банката обявила кредита за предсрочно изискуем, снабдила се със заповед за незабавно изпълнение и направила искане за образуване на изпълнително дело. Вследствие на това ЧСИ налага няколко запора на банковите сметки на длъжника, както и насрочва и описи на движимите вещи в дома му.

Година по – късно банката продава задължението на колекторска фирма, която встъпва в правата ѝ като взискател по образуваното изпълнително дело. 

Действията по принудително изпълнение продължават малко повече от 9 години, докато в един момент длъжникът не решава да потърси правата си по съдебен ред чрез подаване на искане до ЧСИ да прекрати делото, поради погасяването по давност на кредит. Както се получава в повечето такива случаи, ЧСИ отказва да прекрати делото, поради „неоснователност“ на искането и продължава с налагането на запори по банкови сметки на длъжника и насрочването на описи на негови движими вещи.

Поради това поведение на ЧСИ, длъжникът беше принуден да пристъпи към подаване на т.нар. отрицателен установителен иск, с който да се признае за установено, че задължението му не подлежи на принудително изпълнение, поради погасяване по давност на кредит. Необходимостта от образуване на съдебното производство произтече най – вече от факта, че единствено съдът има правомощие да обяви погасяването по давност на кредит без да има възможност това негово решение да бъде преразглеждано след като влезе в сила.  

Давност на кредит. Спечелено дело 13

Какво постанови съдът по отношение на казуса за погасяване по давност на кредит?

По предявените отрицателни установителни искове за признаване за установено, че колекторската фирма няма право на принудително изпълнение срещу длъжника, поради погасяване по давност на кредит, съдът направи подробен анализ на безспорно доказаните по случая факти. 

На първо място, съдът се съсредоточи върху периодите, през които взискателят беше проявявал активност да поддържа висящността на изпълнителния процес. 

На второ място, съдът направи подробен анализ на датите, на които са били извършвани изпълнителни действия спрямо длъжника, като изрично е отбелязал няколкократно кои действия имат качеството „изпълнителни“ по смисъла на закона и съдебната практика, съответно могат да спрат течението на давностния срок. 

Накрая, въз основа на всички събрани доказателства, съдът стигна до извод, че след 10.11.2015 г. взискателят не е предприемал активни действия по поддържане на висящността на изпълнителния процес, поради което прие, че правото му на принудително изпълнение на задължението е погасено. 

Цялото решение и доводите на съда можете да видите по – долу. 

Давност на кредит. Спечелено дело 14
Давност на кредит. Спечелено дело 15
Давност на кредит. Спечелено дело 16
Давност на кредит. Спечелено дело 17
Давност на кредит. Спечелено дело 18
Давност на кредит. Спечелено дело 19

В заключение

Както стана ясно от изложеното по – горе, макар и приетата през 2020 г. абсолютна давност да се прилага само по отношение на кредитите, изтеглени след влизането в сила на тези правила, фигурата на „вечния длъжник“ може да отпадне и при действието на предишните законови разпоредби, които предоставят достатъчно сериозна защита за длъжниците срещу произвол от страна на ЧСИ, банки и колекторски фирми. 

Защитата от този произвол се провежда успешно по съдебен ред.  

_____________________________________________________________________

Още интересни случаи, по които специалистите от кантората са провели успешна защита, можете да намерите в секция „Новини“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по казуси, свързани с погасяване по давност на кредит. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел.: +359 885 47 77 57 (за клиенти с чуждестранни номера контактът се осъществява чрез whatsapp или viber) 
email: office@petkovalegal.com

Специалистите на кантората работят с предварително записан час. 

Давност на кредит. Спечелено дело 20
Полицейско насилие
Наказателно право

Жертва съм на полицейско насилие. Как да се защитя?

Осъществяването на полицейско насилие е едно от най – често срещаните нарушения на физическия интегритет на задържаните лица, което традиционно се игнорира както от прокуратурата, така и от съдилищата. 

Това е и причината България често да бъде осъждана за липса на ефективно разследване на упражненото полицейско насилие пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург

В практиката най – често срещаните причини за упражняване на полицейско насилие могат да бъдат идентифицирани като:
1. оказване на съпротива при арест;
2. изтръгване на самопризнания;
3. убеждение у полицейския орган, че задържаният е извършил престъпление и следва да бъде наказан за него незабавно.

Кога законът допуска използването на физическа сила от полицията?

Законът за Министерството на вътрешните работи и нормативните актове по неговото прилагане предвиждат изчерпателно случаите, в които полицейските органи имат право да използват физическа сила и помощни средства (белезници, оръжие). 

На първо място, използването на физическа сила и помощни средства е допустимо, когато конкретен гражданин противодейства на изпълнението на полицейско разпореждане или той самият не го изпълнява, когато то е насочено към него. 

На второ място, физическа сила и помощни средства могат да бъдат използвани при задържане на нарушител, който оказва съпротива на полицейския орган или не му се подчинява.

Третото основание е налице, когато конвоирано лице се опитва да избяга, да посегне на собствения си живот или на живота на други лица. 

Четвърто, такава възможност законът предвижда и при оказване на съдействие на други държавни органи или длъжностни лица. 

На пето място, физическа сила и помощни средства могат да бъдат използвани и при:
1. нападения срещу граждани и полицаи;
2. освобождаване на заложници;
3. групови нарушения на обществения ред;
4. нападения над сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;
5. освобождаване на незаконно заети обекти;
6. при необходимост от осигуряване на личната безопасност на полицейските служители. 

Извън посочените случаи полицейските служители нямат право да използват физическа сила и помощни средства.

ВАЖНО! Дори и да е налице някое от основанията, изброени по – горе, полицейските служители са длъжни да съобразяват степента на използваната физическа сила с необходимостта от това. Те носят отговорност във всички случаи, когато използваната от тях физическа сила е била прекомерна спрямо целта, за която е следвало да бъде приложена. 

Полицейско насилие

Какво означава "полицейско насилие?"

Ненужното или прекомерно използване на физическа сила и/или помощни средства представлява полицейско насилие, което винаги съставлява престъпление. 

От характера и степента на причинените увреждания, зависи и наказанието, което следва да се определи за упражненото полицейско насилие. 

Възможните увреждания, които могат да бъдат нанесени са две категории: убийство или телесна повреда. Последната, от своя страна, може да се раздели на три подкатегории, а именно тежка, средна или лека (с или без разстройство на здравето). 

В случай че вследствие на упражнено полицейско насилие, пострадалият почине, полицейските служители – извършители следва да бъдат наказани с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. 

Що се отнася до причиняването на телесна повреда, наказанията варират в зависимост от нейната степен. 

При нанасяне на тежка телесна повреда, вследствие на упражнено полицейско насилие, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години. 

Телесната повреда е тежка, когато е причинено продължително разстройство на съзнанието, постоянна слепота или глухота, загуба на речта, детеродна неспособност, обезобразяване, причиняващо необратимо разстройство на речта, вкуса, обонянието или зрението, загуба на бъбрек, слезка или крило на бял дроб, загуба или осакатяване на крайник, както и постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. 

При нанасяне на средна телесна повреда, вследствие на упражнено полицейско насилие, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години. 

Телесната повреда е средна, когато е причинено трайно отслабване на зрението или слуха или, трайно затрудняване на речта, както и движението на крайниците, снагата, врата, функциите на половите органи. Средна телесна повреда е налице и при счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето.

ВАЖНО! Ако са избити зъби, без които не се причинява затруднение в дъвченето или говоренето, телесната повреда не се квалифицира като средна. 

На следващо място, средна телесна повреда е налице и когато е причинено обезобразяване на лицето или други части от тялото, постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или разстройство на здравето, временно опасно за живота (напр. сътресение на мозъка със загуба на съзнание). Накрая, средна телесна повреда е налице и при наранявания, които проникват в черепната, гръдната или коремната кухина. 

При нанасяне на лека телесна повреда, вследствие на упражнено полицейско насилие, наказанието е лишаване от свобода до три години, ако е придружена с разстройство на здравето и с до една година или пробация, ако такова не е причинено. 

Жертва съм на полицейско насилие. Как да се защитя? 21

Защита при полицейско насилие

Както отбелязахме по – горе, упражняването на полицейско насилие съставлява престъпление и всеки пострадал следва да подаде сигнал за това. 

Ако сте пострадал от полицейско насилие е необходимо, на първо място, още преди освобождаването си да поискате да Ви бъде предоставена медицинска помощ. Процедурата е такава, че често пъти това искане се прави именно пред полицейския орган, който е упражнил насилието. Съответно, в повечето случаи пострадалият получава отказ. 

При отказ да Ви бъде предоставена медицинска помощ преди освобождаване, необходимо е незабавно да потърсите свой близък, който да Ви вземе от ареста и да му покажете нараняванията си, както и да направите съответните снимки.

В повечето случаи при освобождаване и без поискване, полицейските органи водят задържания при фелдшер, работещ в съответното районно полицейско управление, който да констатира физическото му състояние. В много случаи пострадалият от полицейско насилие задържан бива заплашван да подпише документ, според който няма претенции за нанесени вреди по време на задържането си. 

Независимо от заплахите, обаче, необходимо е да се настоява фелдшерът или друго медицинско лице да опише получените в ареста наранявания и да предостави съответен документ на задържания.  

Следващата задължителна стъпка е незабавно посещение на съдебна медицина след освобождаване от ареста за снабдяване със съдебно – медицинско удостоверение за получените наранявания и пристъпване към изготвяне на сигнал за извършено престъпление. 

В заключение

В повечето случаи, пострадалите от полицейско насилие получават и предупреждение от извършителите – полицаи, че при подаване на сигнал насилието ще се повтори в много по – тежка степен. 

Практиката на кантората, обаче, показва, че се постига точно обратния ефект. 

____________________________________________________________________

Още интересни теми за правата и правните възможности на пострадалите от престъпления, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“предоставя специализирана правна помощ в полза на пострадали от полицейско насилие както пред българските държавни органи, така и пред Европейския съд по правата на човека.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Жертва съм на полицейско насилие. Как да се защитя? 22
Покупка на имот
Вещно право, Договорно право

Покупка на имот. Трябва ли ми адвокат?

За какво трябва да внимаваме при покупка на имот?

Безпрецедентната здравна криза в последните две години доведе до огромно разрастване на имотния пазар, а като една от причините за това специалистите сочат основателното притеснение на гражданите от предстояща финансова криза и високи нива на инфлация. А както е известно, осъществяването на покупка на имот често може да се окаже едно добро противодействие на обезценяването на спестяванията ни. 

Масовото осъществяване на сделки, свързани с покупка на имот доведе и до изключително повишаване на запитванията към кантората от потенциални купувачи, които се питат дали им е необходим адвокат при осъществяването на преговорите и сключването на договорите. 

Отношенията, свързани с покупка на имот и собствеността върху такъв се уреждат от Закона за задълженията и договорите и Закона за собствеността

Покупка на имот. Трябва ли ми адвокат? 23

Действия преди сключване на договор за покупка на имот

Преди да се пристъпи към сключването на договор за покупка на имот, необходимо да се предприемат няколко задължителни стъпки, които могат да спестят на купувача сериозни главоболия впоследствие. 

Първото такова действие е цялостното проучване на продавача. Това е необходимо най – вече в случаите, в които продавачът е юридическото лице – инвеститор, който строи или ще построи сградата, в която се намира имотът, предмет на покупката.  

Защо това проучване е важно?

Строителството на сгради е дейност, изискваща както сериозен опит, така и сериозен капитал, а рискът сградата да не бъде довършена или да не бъде довършена в срок, поради изчерпване на финансовите средства на инвеститора, представлява опасност, която винаги следва да бъде взета предвид преди сключване на договор за покупка на имот. Ето защо е важно да се извърши подробна проверка на финансовото състояние на продавача – юридическо лице, а по възможност и предишните му проекти. Това би спомогнало за съставяне на обективна преценка относно потенциала му да довърши сградата. 

Проучването на финансовото състояние на продавача има и още една важна функция. Тя се състои в предоставянето на възможност за преценка дали купувачът би разполагал с достатъчно ефективни средства за удовлетворяване на претенция за възстановяване на предплатената сума, ако инвеститорът не успее да изпълни задължението си да построи сградата и да предаде имот в завършен вид. 

Случай от практиката

Лицето Х сключва предварителен договор за покупка на имот „на зелено“ от дружество „У“ АД, което се задължава да построи жилищен комплекс и да се снабди с удостоверение за въвеждане в експлоатация  в срок от две години от сключване на договора, като в седмодневен срок предаде на купувача обекта (апартамент), предмет на договора. На етап „груб строеж“ (акт 14) дружеството „У“ АД е обявено в несъстоятелност, като единственото му имущество е именно сградата, намираща се в степен на завършеност „груб строеж“. 

Лицето Х встъпва в производството като кредитор с цел да потърси начин да получи обратно платената по предварителния договор сума. Преди сключване на предварителния договор Х не проверил финансовото състояние на дружеството „У“ АД, поради което не е имало как да знае, че за последните три години то е натрупало огромни загуби от дейността си. 

Покупка на имот. Трябва ли ми адвокат? 24

Второто задължително действие преди сключване на договор за покупка на имот е проучването на самия имот. Това е необходимо както в случаите, в които се купува обект във вече построена сграда, така и когато сградата предстои да бъде построена. Основните цели на това проучване е да се установи собствеността върху имота (земята) и наличието на права на трети лица върху него. 

Защо това проучване е важно?

В практиката най – често се срещат един или няколко от следните проблеми:

1. Имотът да има няколко собственици.
За изповядването на сделката е необходимо съгласието на всеки един от тях. Предварителен договор, сключен само с един съсобственик без той да е упълномощен от всички останали, не ги задължава. Така може да се окаже, че купувачът е дал голяма сума по предварителен договор, който не може да произведе действието си спрямо всички собственици на продавания имот. Ако недобросъвестния продавач не разполага с имущество, купувачът би се изправил пред сериозни препятствия при получаването обратно на платената сума. 

2. Имотът е ипотекиран. 
Ипотеката е вещна тежест, която следва имота, а не собственика. Ако купувачът знае за наличието на ипотека, това не представлява проблем, тъй като той може да плати част от продажната цена на ипотекарния кредитор, а остатъка – на продавача.

Ако, обаче, продавачът не знае за наличието на учредена ипотека, при осъществяването на покупка на имот, той ще плати цялата продажна цена на продавача. В случай че последният не плаща задължението по кредита си, принудителното му изпълнение ще бъде насочено именно към ипотекирания имот.  Така може да се окаже, че купувачът е платил цената на имот, който бива продаден на публична продан. Действително, в този случай той може да потърси отговорността на продавача, като заведе иск срещу него за възстановяване на платената сума. В тази ситуация, обаче, успехът на такъв иск се поставя под въпрос.  

 

3. Имотът е обременен със сервитути или право на ползване. 

Правото на ползване обикновено се учредява пожизнено, а прекратяването му зависи единствено от волята на ползвателя. Така се оказва, че купувачът, който не е проучил имота и го е купил без да знае за наличието на това право, получава само „голата собственост“ без да има възможност да прекрати правото или да ползва самостоятелно обекта, предмет на договора за покупка на имота. 

 

Случай от практиката

Лицето Х закупува дворно място, в рамките на което има разрушена къща. Идеята му е да разчисти мястото, да построи нова къща и да се пренесе там със семейството си. Когато започва разчистването, изпод строителни отпадъци и биологична маса се появяват тръби, като се оказва, че в полза на съседен имот е учредено право на преминаване на газопреносна мрежа, за което Х не е знаел, тъй като не е направил проучване на имота. 

По стечение на обстоятелствата това право на преминаване се оказва нищожно, поради неспазване на установения от закона ред за учредяването му, но 4 години след закупуването на имота, Х не може да започне разчистване и строеж, тъй като газопреносната мрежа препятства тази възможност, а съдебното решение, с което се постановява премахването ѝ е обжалвано от притежателя на правото на преминаване. 

Покупка на имот. Трябва ли ми адвокат? 25

Съдържание на договора за покупка на имот

Особено, когато се касае за покупка на имот от дружество – инвеститор, предоставяните на купувача „бланкови“ договори, всъщност представляват договори, изготвени в интерес на инвеститора от неговите адвокати. Тези договори могат да съдържат клаузи, невидими за неспециализирания в областта на договорното и вещно право купувач. Сред тези клаузи могат да бъдат финансовите уговорки, скрити възможности за едностранно повишаване на продажната цена от страна на инвеститора, на която купувачът да не може впоследствие да се противопостави, особености при предаване владението над обекта, предмет на договора за покупка на имот, клаузи, свързани с гаранционното обслужване на строежа и много, много други. 

В заключение

Ползването на правна помощ от адвокат по имотно право при сключване на договор за покупка на имот не е задължително. Както видяхме по – горе, обаче, този вид сделки могат да проявят редица особени юридически специфики, които от своя страна, ако не бъдат изчистени своевременно, могат да доведат до сериозни загуби на финанси, време и нерви за купувачите, които са решили просто да се доверят, че спрямо тях няма да се прояви никоя от тези специфики. 

______________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на страните по различните договори, чийто предмет е имущество, можете да намерите в секциите „Вещно право“ и „Договорно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при изготвяне, преглеждане и коригиране на договори за покупка на имот, преговори с продавачи относно договорни клаузи, както и процесуално представителство при неизпълнение на предварителни или окончателни договори. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3,
тел: +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Темида лого
Наказателно право

Домашен арест. Същност и защита

Мярката „домашен арест“ е втората по тежест мярка за неотклонение след задържането под стража, която се взима спрямо обвиняеми или подсъдими за извършено престъпление. 

Като всяка друга мярка за неотклонение, прилагана в наказателното производство, мярката „домашен арест“ е подробно регламентирана в Наказателно – процесуалния кодекс. Подобно на задържането под стража, тя също е свързана с лишаване от свобода на обвиняемия/подсъдимия, макар и в значително по – ниска степен. 

Именно, поради характера ѝ на мярка, свързана с лишаване от свобода, условията за нейното приложение следва да отговарят на утвърдените в Европейската конвенция за защита правата на човека международни стандарти.

Домашен арест. Същност и защита 26

Домашен арест. Същност и условия

Какво означава "домашен арест"?

Мярката за неотклонение „домашен арест“ представлява забрана за обвиняемия или подсъдимия да напуска жилището си без разрешението на прокурора или съда (в зависимост от това дали мярката се прилага в хода на досъдебната или в хода на съдебната фаза на наказателния процес). 

ВАЖНО! Адресът, на който ще се изпълнява домашен арест се определя от съда, който е постановил прилагането на мярката. В случай че обвиняемият или подсъдимият желае да бъде променен адреса на изпълнението ѝ, необходимо е последващо разрешение от прокурора, когато процесът е на досъдебна фаза или от съда, пред който се води делото. 

При какви условия се постановява домашен арест?

Както при всяка друга мярка за неотклонение, за да се постанови домашен арест е необходимо едновременното наличие на няколко, изчерпателно изброени в закона условия. 

На първо място, необходимо е, когато мярката се взима в досъдебното производство, да са налице доказателства за съпричастността на дадено лице към извършено престъпление и то да е привлечено в качеството на обвиняем. 

ВАЖНО! За целите на постановяването на домашен арест, не е необходимо тези „доказателства“ да са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда и в хода на делото могат да бъдат разколебавани, респ. мярката да бъде отменена или изменена в по – лека. 

На второ място, както по отношение на обвиняемия в досъдебното производство, така и по отношение на подсъдимия в съдебната фаза е необходимо да са налице данни, че той може да се укрие, да извърши престъпление или да осуети изпълнението на постановената присъда.

Макар и по отношение на мярката за неотклонение „домашен арест“, законът да не използва словосъчетанието „реална опасност“, то при преценката за това дали обвиняемият/подсъдимият може да се укрие, да извърши престъпление или да осуети изпълнението на постановената присъда се взима предвид именно реалният характер на тази опасност. Това е така, тъй като никой не може да бъде лишаван от свобода, поради имагинерни причини. 

ВАЖНО! Именно, защото е свързана с лишаване от свобода, законът предвижда определени срокове, в рамките на които може да се прилага домашен арест. 

В досъдебната фаза, тази мярка може да се прилага за срок не по – дълъг от 8 месеца, ако е повдигнато обвинение за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода повече от 5 години. Максималният срок е година и половина, когато обвинението е за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода 15 или повече години, или друго по – тежко наказание. За всички останали престъпления, домашният арест не може да продължава повече от два месеца. 

По отношение на съдебната фаза, българският закон не предвижда конкретни срокове, в рамките на които може да се прилага мярката „домашен арест“. Европейската конвенция за защита правата на човека постановява, обаче, че всяко лице се ползва от правото делото му да се гледа в разумен срок. Съответно, ако този стандарт не може да бъде спазен, обвиняемият/подсъдимият следва да бъде освободен преди приключването на делото му. 

Кой срок е разумен се преценява съобразно обстоятелствата по всеки конкретен наказателен процес. 

Домашен арест

Изменение, отмяна и контрол на мярката "домашен арест"

Както всяка друга мярка за неотклонение, мярката „домашен арест“ не може да се прилага вечно. Ето защо тя подлежи на отмяна или на изменение към по – лека такава (подписка или гаранция в пари/ценни книжа).

ВАЖНО! Домашният арест може да бъде изменен и в задържане под стража, когато обвиняемият/подсъдимият напусне жилището си без разрешение на съответния орган. Контролът по изпълнението на мярката законът е възложил на органите на Министерството на вътрешните работи.

 

Кога може да се иска изменение или отмяна на мярката "домашен арест"?

Простият отговор на този въпрос е „винаги“. Разбира се, както във всеки правен процес, законът предвижда „нюанси“. 

Така, съгласно Наказателно – процесуалния кодекс, както по досъдебното, така и в съдебното производство, обвиняемият/подсъдимият или неговият защитник – адвокат, могат по всяко време да поискат изменение или отмяна на домашния арест. 

Делото се насрочва в тридневен срок и се разглежда в открито заседание. Обвиняемият/подсъдимият и неговият защитник – адвокат задължително взимат участие в това заседание. 

ВАЖНО! Делото може да бъде разгледано и в отсъствие на обвиняемия, ако той заяви, че не желае да се яви или ако не може да бъде доведен, поради здравословни причини. 

По искането за изменение или отмяна на постановения домашен арест съдът се произнася незабавно. 

ВАЖНО! Ако мярката бъде потвърдена, съдът може да определи срок, в който ново искане за изменение или отмяна е недопустимо. Този срок не може да бъде по – дълъг от два месеца. Това не се отнася за случаите, когато искането се основава на здравословното състояние на обвиняемия.

В заключение

Както отбелязахме, мярката на неотклонение „домашен арест“ може да се постановява само в предвидените от закона случаи и при спазване на предвидените от закона условия. 

Това по никакъв начин не означава, че тази мярка не може да бъде предприета по незаконосъобразен начин и да представлява произвол. В тези случаи е необходимо да бъдат предприети всички действия за нейното изменение или отмяна, като в някои случаи, произволното ѝ предприемане може да доведе и до обезщетение в полза на лицето, спрямо което е била прилагана. 

_____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защита правата и задълженията на обвиняемите и подсъдимите в рамките на наказателния процес, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита по наказателни дела по повдигнати обвинения за извършено престъпление. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел.: +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Домашен арест. Същност и защита 27
Търговско наименование
Търговско и корпоративно право

Неправомерно използване на търговско наименование. Как да се защитим?

С все по-динамичната пазарна обстановка и развиващи се търговски взаимоотношения, неизбежно се стига до ситуации на неправомерно използване на търговско наименование.

Какво представлява правото на търговско наименование?

Съгласно нашето и европейското законодателството, наименованието, под което едно дружество се е регистрирало и упражнява своята дейност, се ползва със засилена закрила от недобросъвестното му използване от други лица. Търговецът разполага с тази защита, независимо от това дали наименованието му е регистрирано като търговска марка.

 

Правото на наименование /или както се нарича в закона правото на фирма/ е изключително право на търговеца, който го регистрирал, да го използва в цялостната си дейност – в отношенията с други търговци, при рекламна дейност на предлаганите от него стоки и/или услуги, при сключване на договори и други.

Контакти

Какви са способите за защита на правото на търговско наименование?

В зависимост от начина, по който са засегнати правата му спрямо наименованието му, търговецът разполага с различни способи за защита.

 

Възможно е извършеното нарушение относно търговското наименование да се изразява в нелоялна конкуренция чрез използване на утвърденото име на търговеца на пазара.

 

В какво се изразява нелоялната конкуренция? В законодателството ни е прието, че нелоялна конкуренция е всяко действие или бездействие при осъществяването на търговска дейност, което противоречи на добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Може да се прояви по различни начини: чрез твърдения или разпространяване на неверни сведения, с които се цели увреждането на доброто име, доверието и предлаганите от конкурентите стоки и услуги. 

 

Друг начин е използването на заблуждаваща или сравнителна реклама. Най-често срещаният начин е имитацията, при която чрез използването на различни средства се цели потребителите да бъдат заблудени относно действителния производител или продавач, както и относно количеството, качеството и естеството на предлаганите стоки. В тези случаи, търговецът разполага с правото да сезира Комисия за защита на конкуренцията, която след като се запознае със становищата на страните и събере необходимите доказателства, да се произнесе с решение, с което да преустанови занапред извършването на нелоялната конкуренция и да санкционира нарушителя.

Регистрация на чуждо търговско наименование като търговска марка

 

Често срещана ситуация е регистрацията на търговско наименование на друг търговец като марка. Как се случва това? Търговец с регистрирано дружество под конкретно наименование развива своята дейност дълги години и се утвърждава на пазара, където името му е разпознаваемо. Търговецът обаче не регистрира своето наименование като търговска марка. В един момент, друг търговец, който си е учредил ново дружество, проверявайки че утвърденият вече на пазара търговец не е регистрирал като марка своето търговско наименование, решава да регистрира той като марка ползваното от другия търговец търговско наименование. 

 

Това действие на практика е позволено, тъй като регистрите на Патентното ведомство и Търговския регистър не са свързани и не се изисква от законодателството ни при подадено заявление от дадено лице до единия регистър, да се извършва проверка в другия. След като вече е регистрирал като своя марка чуждото наименование, търговецът може да иска от всяко друго лице да преустанови използването в своята дейност на регистрираната марка, като по този начин може да се опита да задължи регистрирания по-рано търговец да продължи да извършва дейността си, но под друго име, тъй като той разполага с права върху това наименование. 

 

Тези целенасочени, увреждащи и заобикалящи закона действия могат да бъдат преодолени, тъй като практиката на съдилищата е категорична, че макар и да не е регистрирано като търговска марка, търговското наименование се ползва с изключителна закрила, която може да бъде потърсена от съда. Увреденият търговец разполага и с правото да поиска от компетентния административен орган /в случая това е Патентното ведомство/ заличаване на регистрацията на марката, която се състои от или съдържа неговото търговско наименование и е регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги. 

В заключение

Може да се отбележи, че правото на търговско наименование може да бъде нарушено по многобройни начини, като средствата за защита са също толкова разнообразни и зависят от спецификата на конкретния случай.

 

Още интересни теми, свързани с правата на търговците, можете да намерите в секцията “Търговско право“.

 

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ в сферата на търговското и конкурентното право.

 

За контакт:

работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: 
гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел.: 
+359 885 47 77 57
email: 
office@petkovalegal.com

Неправомерно използване на търговско наименование. Как да се защитим? 28
Задържане под стража
Наказателно право

Задържане под стража. Какво да правя?

Предвиденото в Наказателно – процесуалния кодекс задържане под стража е вид мярка за неотклонение, която може да бъде предприета както още в досъдебното производство, така и в съдебната фаза на наказателния процес. 

Целта на мярката „задържане под стража“ е да попречи на обвинямия или подсъдимия да се укрие или да извърши друго престъпление. 

Всъщност, това е и най – тежката мярка за неотклонение, която българското законодателство предвижда, като с нея се засягат в най – висока степен правата и основните свободи на задържаните лица. Ето защо, законът предвижда строги изисквания във връзка с нейното предприемане. 

Нека видим какво представлява това задържане под стража, какви са изискванията за предприемането му и какви са начините за неговата отмяна или замяната му с по – лека мярка за неотклонение. 

Задържане под стража. Какво да правя? 29

Задържане под стража. Същност и условия

Мярката „задържане под стража“ се взима тогава, когато по делото е налице обосновано предположение, че привлеченото в качеството на обвиняем лице е извършило престъплението, за което е привлечено в това качество. Под „обосновано предположение“ не се има предвид да са налице достатъчно доказателства, от които да се направи извод за осъждането на това лице. Достатъчно е да са налице предварителни данни за това, като в хода на следствието, те могат да бъдат опровергавани.

Едновременно с изискването за наличие на обосновано предположение за извършено престъпление, за взимане на мярка за неотклонение е необходимо по делото да е констатирано наличието на реална опасност обвиненият да се укрие или да извърши престъпление. 

Какво означава "реална опасност"?

Условията, въз основа на които се преценява налице ли е реална опасност обвиняемият да е укрие или да извърши престъпление са предвидени в закона и са:

1. повдигнато е обвинение срещу лице за престъпление, което е извършено повторно или при условията на опасен рецидив;
2. обвинението е за тежко умишлено престъпление и обвиняемият е осъждан за друго такова престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година или друго по – тежко наказание, чието изпълнение не е отложено при спазване на разпоредбите за условното осъждане;
3. обвинението е за престъпление, наказуемо с не по – малко от десет години лишаване от свобода или друго по – тежко наказание;
4. обвиняемият не се е явил пред съответните държавни органи без уважителни причини и не може да бъде открит на известните му адреси. 

Тези основания, обаче, не са абсолютни. Тоест, възможно е и те да бъдат налице, но въпреки това от останалите данни по делото да се прецени, че липсва реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. 

Изменение или отмяна на мярката "задържане под стража"

Веднъж взета, мярката за неотклонение „задържане под стража“ не може да трае до неопределен краен момент. 

Сроковете зависят от това дали тази мярка е приложена в досъдебното производство или в съдебната фаза. 

И така, когато е взета в досъдебното производство, мярката „задържане под стража“ може да продължи не повече от осем месеца, когато обвинението е за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода повече от 5 години. 

Когато престъплението, за което е повдигнато обвинение, се наказва с лишаване от свобода 15 и повече години или друго по – тежко наказание, задържането под стража може да продължи не повече от година и половина. 

При обвинение за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода под 5 години или с друго по – леко наказание, мярката задържане под стража може да трае не повече от два месеца. 

По отношение на мярката задържане под стража, взета в съдебната фаза, законът не предвижда конкретни срокове, но българският съд е обвързан от Европейската конвенция за защита правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека, според които всеки задържан има право делото му да бъде разгледано в разумен срок. Кой срок е разумен според международните стандарти се решава за всеки конкретен случай. 

Както в съдебната, така и в досъдебната фаза, мярката за неотклонение „задържане под стража“ може да бъде изменяна по искане на обвиняемия/подсъдимия или неговия защитник – адвокат. 

Както в съдебната, така и в досъдебната фаза, въпросът за изменението на тази мярка може да бъде поставян по всяко време и съдът е длъжен да се произнесе в тридневен срок от депозирането на искането. 

Ако мярката бъде потвърдена, съдът може да определи срок, в който е недопустимо да се иска ново изменение на мярката „задържане под стража“, като този срок не може да бъде по – дълъг от два месеца. 

ВАЖНО! Постановяване на задържане под стража е възможно и когато спрямо обвиняемия или подсъдимия е била взета по – лека мярка за неотклонение, напр. подписка или гаранция в пари, но той се е укрил от властите или е извършил ново престъпление. 

Задържане под стража. Какво да правя? 30

В заключение

Както вече отбелязахме, мярката за неотклонение „задържане под стража“ е най – тежката такава мярка, която в значителна степен ограничава основното човешко право на свобода и сигурност, предвид факта, че се изпълнява в помещение за задържане, а задържаното лице се намира под охрана. 

Ето защо, за да бъде законосъобразна, тя следва да бъде предприета в съответствие със закона, както и да не трае прекомерно дълго време. Законността на всяко задържане се решава според конкретните доказателства по конкретното наказателно дело. 

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и защитата на лицата, обвинени в извършване на престъпление, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита на обвиняеми и подсъдими както на досъдебна и съдебна фаза от наказателния процес, така и пред Европейския съд по правата на човека. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел.: +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Задържане под стража. Какво да правя? 31