адвокат административно право Архиви - Еднолично адвокатско дружество "Силвия Петкова"

Законът за предучилищното и училищното образование, приет през 2015 г., предвиди изчерпателен списък, от който може да се избере наказание на ученик за неспазване на училищната дисциплина.

Със съдействието на Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ беше спечелено поредното дело, заведено по повод незаконосъобразно и несправедливо наложено наказание на ученик, което беше отменено от съда.

Наказание на ученик - казусът

Иван* е първокласник с установени проблеми с адаптацията в училищна среда. Тези проблеми се изразяват най – вече в използване на груб език спрямо съучениците му и епизодични агресивни прояви. Била проведена една единствена среща между Иван, майка му и педагогическия съветник преди на майката да бъде предложено сама да премести детето в индивидуална форма на обучение.

Предвид изключително крехката възраст, в която детето има нужда от контакт с връстниците си, майката отказала това предложение. Вместо това, записала на свои разноски детето на детски психолог, когото посещавали ежеседмично с цел улесняване и ускоряване на адаптацията в училищната среда и преодоляване на проблемното поведение.

Вместо да бъдат предприети мерки от страна на училищните власти за изготвяне и въвеждане в действие на план за психологическа подкрепа в училищна среда, директорът на училището подал сигнал до съответната дирекция „Социално подпомагане“ за извършван от страна на Иван „системен физически и психически тормоз“ спрямо съучениците му и спрямо класния му ръководител. Отново било предложено на майка му той да бъде преместен в индивидуална форма на обучение – предложение, което тя отново отказала.

През това време, още след първата консултация с детския психолог, Иван започнал да проявява сериозен прогрес, като се забелязвала положителна промяна в поведението му.

Въпреки това, обаче, поради продължаващи епизодични прояви на неспазване на училищната дисциплина, било разпоредено със заповед Иван да посещава училище само с придружител, а при липсата на такъв не е допускан до учебни занятия, въпреки факта, че е ученик от първи клас.

Така издадената заповед беше оспорена от майката на Иван с помощта на кантората.

* С оглед запазване на адвокатската тайна, имената са променени.

Наказание на ученик - решението на съда

Съдът прие жалбата за основателна и отмени наложеното наказание на ученик, състоящо се в задължаването му да посещава учебни занятия с придружител, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

На първо място, съдът отчита факта, че в заповедта за налагането на оспореното наказание на ученик няма посочени никакви фактически и правни основания, с което е допуснато съществено ограничение на възможността му да се защити срещу отправените обвинения за извършени нарушения на училищната дисциплина. Липсата на мотиви за налагане на наказанието съдът приема и като пречка да бъде осъществен ефективен контрол за неговата законосъобразност от гледна точка на спазване на условията за това.

На второ място, съдът обръща внимание, че законът изчерпателно посочва всички мерки, които могат да бъдат предприемани с цел преодоляване на затруднението на учениците да се приспособят към образователния процес. Училищните власти не са предприели ефективно използване на нито една от тези мерки, а вместо това са наложили наказание на ученик, каквото не е предвидено в закона.

В тази връзка следва да се отбележи, че разпореждането детето да посещава учебни занятия само с придружител и недопускането му до училище, когато такъв придружител липсва, представлява по същество лишаване от възможност за достъп до задължителните етапи на българското образование.

На трето място, съдът констатира и че така издадената заповед противоречи и на принципа за съразмерност, според който наложените наказания не могат да засягат правата и интересите на наказания в по – висока степен от тази, необходима за постигане на законната цел – в случая за осигуряване на училищната дисциплина и спокойното протичане на часовете. Както беше посочено по – горе, практически, наложената на Иван санкция го лишава от достъп до образование.

В съображенията си относно несъразмерност на наложеното наказание, съдът упреква училищните власти, че не са отчели полаганите системни усилия на майката, насочени към преодоляване на поведенческите проблеми на Иван, изразени чрез ангажиране на специализирана помощ.

Поради описаните съображения, съдът приема, че така наложеното наказание на ученик е незаконосъобразно и го отменя, присъждайки в цялост направените разноски за правна помощ.

___________________________________________________________________

Още интересни случаи от работата на кантората и спечелените ни дела, можете да намерите в секция „Новини“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ има богат опит в успешното предоставяне на правна помощ по дела за налагане на наказание на ученик.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел. +359 885 47 77 57

Консултации по телефон и на място в кантората се осъществяват само с предварително записан час.

Административно право, Наказателно право

Тормоз в училище. Как да се защитя?

02.02.202202.02.2022 адв. Силвия Петкова

Осъществяването на тормоз в училище или в детската градина е сред честите причини за депресия и мисли за самоубийство при децата и учениците. Именно, поради тези обстоятелства, в някои държави това деяние съставлява престъпление, което се наказва с лишаване от свобода и високи глоби.

На територията на Република България, повечето от случаите на тормоз в училище или в детската градина, извършен от друго дете или деца, ще е налице нарушение на Закона за предучилищното и училищното образование. Когато тормозът е осъществен от учител или възпитател, в общия случай ще става въпрос за дисциплинарно нарушение по смисъла на Кодекса на труда.

В други случаи, обаче, осъществяването на тормоз в училище или в детската градина може да се окаже противообществена проява и дори престъпление.

В днешната статия ще разгледаме случаите на тормоз, извършван както от други деца, така и от учители или възпитатели. Ще разгледаме и средствата, с които пострадалият от такъв тормоз може да защити правата си и да търси неговото преустановяване.

Кога е налице тормоз в училище или в детската градина?

Според Механизма за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование на Министерството на образованието и науката тормоз в училище или в детската градина е налице тогава, когато се осъществява злонамерена проява, която има за цел да нарани или унижи дете. Тази проява обикновено се извършва от доминиращата позиция на едната страна, която се използва, за да бъде другата страна наранена физически или психически, унизена или изолирана. Изключително типично за тормоза е, че той се повтаря многократно във времето.

Експертите на Министерството на образованието и науката идентифицират няколко вида насилие и тормоз:
1. физически;
2. психически;
3. сексуален;
4. кибер тормоз.

По отношение на сексуалното насилие и тормоз следва да се отбележи, че те могат да имат множество различни проявни форми, като например наричане със сексуализирани имена и прякори, коментари за нечия външност, подигравки със сексуален характер, неподходящо докосване и др. действия със сексуално съдържание, които могат да достигнат и до сексуално нападение.

Как да се защитим при тормоз в училище или в детската градина?

Както беше отбелязано по – горе, дете може да бъде пострадал от тормоз в училище или детската градина, извършен както от други деца, така и от учители, или възпитатели.

В зависимост от извършителя на тормоза, различна е и защитата, която се предвижда в полза на пострадалия.

Тормоз в училище или детска градина, осъществяван от други деца

Сред по – често срещаните случаи на тормоз е този, който се осъществява между деца.

Според Закона за предучилищното и училищното образование едно от основните задължения на учениците е да зачитат правата, честта и достойнството на другите, както и да не прилагат физическо и психическо насилие.

За неизпълнение на това задължение, на извършителите на неправомерното поведение може да бъде наложено едно от изчерпателно изброените в закона пет вида наказания. Те са:
1. забележка;
2. преместване в друга паралелка в същото училище;
3. предупреждение за преместване в друго училище;
4. преместване в друго училище;
5. преместване от дневна в самостоятелна форма на обучение.

Тези наказания могат да бъдат наложени със заповед на директора на училището по предложение на класния ръководител или на педагогическия съвет в зависимост от вида на предложеното наказание.

Възможно е извършеният тормоз да е с толкова висок интензитет (напр. физическо нападение, довело до счупване на нос, ръка, крак и др.), че да осъществява признаците на престъпление, което ще се квалифицира според конкретните наранявания.

В този случай защитата ще зависи от възрастта на извършителя.

Българското наказателно право предвижда, че наказателно отговорни за лицата, навършили пълнолетие. По изключение, наказателна отговорност може да носи и лице, което е навършило 14-годишна възраст, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Наличието на тези условия се установява за всеки отделен случай според степента на психо – емоционално и физическо развитие на конкретния извършител.

Това, че тормозът е извършен от лице, което не е навършило 14 години, не означава, че деянието ще остане безнаказано. Напротив. В този случай защитата може да се осъществи чрез сезиране на съответната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Повече информация за тази процедура можете да намерите в статията „Противообществени прояви на малолетни и непълнолетни. Защита.“.

Тормоз в училище или детска градина, осъществяван от учители или възпитатели

Насилие и тормоз в училище или детската градина, макар и в по – редки случаи, могат да бъдат извършени и от учители или възпитатели.

Във всички случаи, това деяние ще представлява дисциплинарно нарушение, а на извършителя може да бъде наложено наказание забележка, предупреждение за уволнение или уволнение. Активирането на дисциплинарна процедура става чрез работодателя, т.е. чрез директора на училището или детската градина.

По отношение на извършено физическо насилие, ситуацията се решава по същия начин като тази, когато извършителят е друго дете, т.е. в зависимост от вида на нанесената телесна повреда, ще бъде налице престъпление, което се преследва или чрез прокуратурата, или директно чрез съда.

По – различен е случаят на осъществен психически тормоз в училище или детската градина, който може бъде извършен чрез думи или поведение. В този случай е налице т.нар. „непозволено увреждане“ и може да се търси обезщетение от учителя или възпитателя, който го е извършил.

Повече за процедурата за търсене на обезщетение по реда на непозволеното увреждане, можете да откриете в статията „Психически тормоз. Какви са правата ни?“.

ВАЖНО! В някои случаи, вследствие на осъществен тормоз в училище или детската градина, пострадалият може да направи опит за самоубийство или да се самоубие. В този случай винаги ще бъде образувано наказателно производство за склоняване към самоубийство и ако пострадалият е бил жертва на тормоз, това обстоятелство задължително трябва да се посочи на разследващите органи.

В заключение

Много често, самите деца, извършители на тормоз в училище или детската градина, страдат от определени психологически смущения и се нуждаят от помощта и вниманието на възрастните. Това, разбира се, не означава, че по отношение на тях не следва да се предприемат никакви мерки за преодоляване на проблемното поведение. Точно обратното. Училищните власти имат задължение да положат всички възможни усилия това да се случи бързо и ефективно, като се следи най – добрия интерес както на пострадалия, така и на самия извършител.

______________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани правата и задълженията на гражданите във връзка с извършени административни нарушения или престъпления, можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя правна помощ както за пострадали от тормоз в училище или в детската градина, така и за обвинени в извършване на такъв.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com
Специалистите на кантората работят по конкретни казуси с предварително записан час.

Административно право, Наказателно право, Новини

Полицейско задържане. Спечелено дело

07.10.202116.10.2021 адв. Силвия Петкова

Издаването на заповед за полицейско задържане за 24 часа е едно от най – често срещаните основания за краткотрайно лишаване от свобода по данни за съпричастност на едно лице към извършване на престъпление.

Правото на свобода и сигурност е едно от основните човешки права, защитено от Конституцията на Република България, Европейската конвенция за защита правата на човека, приета от Съвета на Европа, Хартата за основните права в Европейския съюз и Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на Обединените нации.

Условията за накърняване на това основно човешко право чрез задържане на конкретно лице във връзка с извършено престъпление са изчерпателно посочени в законодателството на страната ни, а процедурата за неговото осъществяване е строго формална. Неспазването ѝ винаги води до отмяна на задържането.

Мярката „полицейско задържане за 24 часа“ може да има превантивен или преустановителен характер. Тя се предприема с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление или да се осуети прикриването му. Мярката се постановява и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител.

Освен спазването на процедурата за постановяване на полицейско задържане за 24 часа, необходимо е да са налице факти и обстоятелства за наличието на конкретни обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането, е извършило или е съпричастно към извършването на престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.

Със съдействието на кантората беше спечелено поредното дело за отмяна на незаконно полицейско задържане за 24 часа.

Полицейско задържане за 24 часа - казусът

Непълнолетен младеж е задържан за престъпление по чл. 216 от Наказателния кодекс – унищожаване и повреждане. Взетата срещу него мярка полицейско задържане за 24 часа е постановена в 14:10 ч.

На първо място, в заповедта за задържане е записано, че момчето е „заподозряно“ в извършване на престъпление, осъществено на същия ден в 21:30 ч. Друг въпрос е, че фигурата на заподозрения не съществува в българското законодателство от 2005 г. насам.

На второ място, отразено е, че задържането се извършва по подозрение за съпричастност към престъпление.

На трето място, единствените и косвени индикации, че той може да е съпричастен към престъпление е фактът, че 1. предходната вечер е имал спречкване със собственика на повредения автомобил и 2. дете от квартала, в който живее, е чуло от друго дете, че именно младежът е повредил автомобила.

Извън посочените, липсват каквито и да било данни да е извършено престъпление от него, съответно образуваното досъдебно производство е прекратено. Младежът, обаче, е освободен след изтичането на 24-часовия срок.

Полицейско задържане за 24 часа - решението на съда

В законоустановения срок е подадена жалба срещу заповедта за задържане с искане за нейната отмяна, поради незаконосъобразност.

Съдът обявява постановената заповед за полицейско задържане за 24 часа за незаконосъобразна, поради това, че не отговаря на нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта. Причината за това е, че не са посочени конкретни данни, които да обосновават необходимостта от задържането.

Освен това, съдът констатира, че постановеното полицейско задържане за 24 часа е разпоредено в 14:10 ч., като към този момент описаното в заповедта инкриминирано деяние, заради което лицето е задържано, все още не е настъпило. В случая, от страна на органа по задържането се оспорва, че е допусната техническа грешка по отношение на инкриминираната дата, но предвид факта, че посочването на датата на престъпното деяние е задължителен елемент на заповедта за задържане, то такава грешка не може да бъде определена като „техническа“. Да се приеме нещо различно би означавало да се наруши правото на защита на задържания.

Накрая, съдът обръща внимание, че формалното посочване, че задържането е постановено по подозрение за престъпление по чл. 216 от НК не е достатъчно, за да се приеме за изпълнено изискването за ясно и недвусмислено посочване на фактическите и правните основания за това.

Всички аргументи на съда за отмяна на заповедта за полицейско задържане за 24 часа са достъпни в решението, публикувано по – долу.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на задържаните от полицията, както и на обвиняемите и подсъдимите за извършено престъпление, можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Наказателно право“. В секцията „Новини“ ще откриете част от спечелените дела на кантората.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при полицейско задържане за 24 часа, прокурорско задържане за 72 часа и задържане под стража.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Административно право, Новини

Причиняване на ПТП. Спечелено дело

29.08.202130.08.2021 адв. Силвия Петкова

Със съдействието на кантората беше спечелено дело, по което оспорихме наказателно постановление, с което беше наложено наказание за причиняване на ПТП съгласно Закона за движението по пътищата. Както се случва при повечето подобни казуси, съдът изобщо не стигна до разглеждане на въпроса по същество, поради допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на наказателното постановление. Тогава, когато са налице такива нарушения, съдът изобщо не разглежда въпроса дали наказаното лице действително е виновно за причиняване на ПТП или не.

Казусът, свързан с причиняване на ПТП

Павел*, като водач на моторно превозно средство, спрял непосредствено преди спирка на градския транспорт в непознат за него град, за да попита за пътя човек, чакащ на спирката. След като получил необходимите упътвания, той потеглил и със съобразена скорост на движение се престроил в платното за движение. На около 50 метра в посоката му на движение имало завой, от който с много висока скорост изскочил друг автомобил, управляван от Никола и който навлизайки в насрещното платно, ударил челно излезлият току – що от района на спирката автомобил на Павел.

Двамата мъже били невредими, а от ПТП имало само материални щети по автомобилите им. Тъй като Никола управлявал чисто нов лизингов автомобил, в гнева си, заради причинените материални щети, извадил все още стъписания Павел от автомобила му и му нанесъл няколко удара с юмруци в областта на лицето, вследствие на което счупил носа му.

При пристигане на патрул на КАТ, полицейските служители, без да направят необходимите измервания, отразили че причиняване на ПТП е налице вследствие на нарушение, извършено от Павел. Актът за административно нарушение му бил съставен в спешното отделение, в което е бил закаран с линейка, за да му бъде осъществен преглед във връзка със счупването на носа.

Павел възразил срещу акта, твърдейки, че не той, а Никола, е виновен в причиняване на ПТП, поради навлизане в насрещното движение със скорост над максимално разрешената за населеното място. Въпреки това, обаче, му било издадено наказателно постановление, с което му била наложена глоба в размер на 200 лв. Със съдействието на кантората, Павел оспори така наложеното наказание пред съда.

* Имената на участниците са сменени с оглед запазване на адвокатската тайна.

Решението на съда

Първоинстанционният съд отмени наложеното наказание единствено въз основа на констатацията, че наказателното постановление е издадено при съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като липсва описание на твърдяното нарушение.

В случая беше посочено единствено, че Павел, при излизане от крайпътна територия, не е пропуснал движещият се насреща автомобил на Никола и с това свое поведение е станал повод за причиняване на ПТП. Административнонаказващият орган, обаче, не беше посочил видът на крайпътната територия, от която твърди, че Павел е потеглил, с което е ограничил възможността му да се защити срещу повдигнатото му административнонаказателно обвинение.

Решението беше обжалвано от страна на полицията пред по – горестоящия административния съд, който прие, че районният съд е изследвал подробно всички релевантни за спора обстоятелства, като е изложил изключително пространни и задълбочени мотиви. Правилно е констатирано извършването на процесуалното нарушение въз основа на събраните по административнонаказателната преписка доказателства. Разпитан е актосъставителят и са обсъдени писмените доказателства. Показанията са разгледани в съвкупност с останалите събрани материали. Изложените мотиви и направените от първоинстанционния съд изводи се споделят изцяло от състава на административния съд, поради което той решава да не ги преповтаря.

С тези аргументи административният съд потвърди решението на районния съд, с което беше отменено наложеното на Павел наказание за причиняване на ПТП.

Подробните мотиви на съда можете да видите по – долу.

________________________________________________________________

Още интересни казуси, по които специалисти на кантората успешно са провеждали защита в полза на нашите клиенти, можете да намерите в секция „Новини“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по административнонаказателни дела при наложени наказания за нарушаване на правилата на Закона за движението по пътищата.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Извънредно положение, Наказателно право

Нарушаване на карантина. Актуални проблеми и практика

22.08.202122.08.2021 адв. Силвия Петкова

Пандемията от COVID – 19 постави отговорните държавни органи пред някои много сериозни правни предизвикателства. Бързо променящата се епидемична обстановка изисква бързи решения, а българската практика показа, че в повечето случаи тези решения са неефективни и неефикасни.

Още в самото начало на пандемията, властите започнаха да заплашват със затвор гражданите при осъществяване на спекула с цените, разпространение на заблуждаващо тревожна информация за COVID – 19 и за нарушаване на карантина.

По отношение на първите две деяния не възникнаха никакви затруднения и единственото известно наказателно производство, което беше образувано, приключи с окончателна оправдателна присъда. Що се отнася, обаче, до въпроса за нарушаване на карантина, проблемите, свързани с него поляризираха научната общност и правните практици в две напълно противоположни мнения.

Когато говорим за нарушаване на задължителна изолация на болен от COVID – 19, необходимостта от ангажиране на наказателна отговорност е безспорна, тъй като обществената опасност на това деяние е изключително висока.

Доста по – спорно стои въпросът, обаче, когато става дума за нарушаване на карантина от страна на контактен на болен от COVID – 19 или от човек, пристигащ в страната от друга държава.

И тъй като правната уредба в сферата беше в известна степен усъвършенствана след 13.05.2020 г., а голяма част от образуваните наказателни производства от преди този период са все още висящи или наскоро приключили, ще разгледаме съдебната практика, касаеща случаите на нарушаване на карантина преди 13.05.2020 г., както и тези след дата, вкл. и към настоящия момент.

Нарушаване на карантина преди 13.05.2020 г.

В периода между 13.03.2020 г. и 13.05.2020 г. Законът за здравето не предвиждаше възможност за поставяне, нито под задължителна изолация на болни от COVID-19, нито под карантина на контактни и пристигащи от други държави. Въпреки това, обаче, се предвиждаше правомощие за министъра на здравеопазването, при заплаха за здравето на гражданите, да разпореди задължителна изолация на болни, заразносители, контактни и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави. Задължителната изолация, според закона следваше да се извършва със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация.

Едновременно с това, в заповед на министъра на здравеопазването се предвиждаше образец на предписание за поставяне под карантина, което се издаваше от „органите на граничния здравен контрол“, т.е. от инспектори в регионалните здравни инспекции.

Именно липсата на законова уредба и предвиждането на форма на лишаване от свобода в общ административен акт доведе до огромно количество противоречива съдебна практика по наказателни дела в този период. Една голяма част от тези наказателни дела приключиха със споразумения между прокуратурата, подсъдимия и защитника му.

Първи, районният съд в гр. Дупница последователно отказа да одобрява такива споразумения, тъй като правилно прие, че те противоречат на закона и морала. Това е така, поради няколко причини:

На първо място, всички предписания за поставяне под карантина, издадени в този период от инспектори от регионалните здравни инспекции са нищожни, поради липса на законова уредба.

[Любопитно] По делата за нарушаване на карантина, някои съдебни състави приеха, че наказателният съд има правомощие да се произнесе инцидентно по законосъобразността на предписанието. Други смятаха, че могат да се произнесат единствено по въпроса за нищожността, а трети приеха консервативния подход, според който наказателният съд изобщо няма правомощия да разглежда въпроса относно който и да било аспект на законосъобразността на предписанията. Всъщност, правилният подход е първият, тъй като не може да се приеме, че е извършено престъпление, когато е нарушена нищожна или незаконосъобразна наредба, правило или мярка, предназначена да предотврати или ограничи разпространението на заразна болест по хората.

На второ място, нито в закона, нито в заповедите на министъра на здравеопазването имаше дефиниция какво точно представлява карантината. Някои съдилища правилно приеха, че при липсата на такава дефиниция, не може да се приеме, че подсъдимият за нарушаване на карантина, знае какви мерки е длъжен да спазва. Други пък обосноваха осъдителните си присъди с това, че понятието „карантина“ следвало да се разбира в общоупотребимия му смисъл. Това становище, обаче, противоречи на принципите на наказателното право и процес за законоустановеност на престъплението. Съответно, тези осъдителни присъди противоречат на закона.

На трето място, самите заповеди на министъра на здравеопазването, с които се предвиждаше задължителна карантина бяха незаконосъобразни, поради това, че по недопустим начин дописваха закона – нещо, което не може да се случи с акт на орган на изпълнителната власт, който не притежава законодателна инициатива.

Накрая, по нито едно от тези дела не може да се докаже по несъмнен начин, че подсъдимото лице е било уведомено за задължението си да не напуска дома си, тъй като в самото предписание такива разпореждания няма. От своя страна, здравните инспектори няма как с достатъчна сигурност да потвърдят, че са изяснили това задължение на конкретния подсъдим. Освен това, голяма част от предписанията се оказа, че са били връчвани от неустановени охранители и дори хигиенисти по летищата, а не от самите здравни инспектори.

ВАЖНО!!! По сключените споразумения е възможно възобновяване на наказателното дело в 6-месечен срок от постановяването на съдебния акт, с който то е одобрено.

Нарушаване на карантина след 13.05.2020 г.

По малко по – различен начин стои въпроса за наказателната отговорност за нарушаване на карантина след 13.05.2020 г. Считано от следващия ден влязоха в сила няколко съществени корекции в Закона за здравето.

Така, предвиди се поставяне под карантина с предписание, издадено от директор на РЗИ и „оправомощено“ от него лице, както и се даде (доста неясна) дефиниция на понятията „карантина“ и „изолация“. Предвиди се също така и административно наказание за нарушаване на карантина във вид на глоба в размер на 5000 лв.

Към настоящия момент сравнително малко от образуваните наказателни дела са приключили с присъда, от която и да е инстанция, тъй като поначало наказателният процес продължава относително дълго във времето.

Сред мотивите на съдилищата за оправдаване на подсъдими за нарушаване на карантина в този период се забелязва един основен аргумент и той е свързан с липсата на каквато и да било обществена опасност на нарушаването на карантина от лице, пристигнало на територията на страната от друга държава и за което липсва основание да се смята, че е болно от COVID – 19 или носи заразата в себе си.

Други наказателни състави приемат, че макар и обществената опасност в тези случаи да е ниска, то такава все пак съществува. Поради това, прекратяват наказателните производства и изпращат материалите по делото за налагане на административно наказание по реда на Закона за здравето, което е в размер на 5000 лв.

Именно, обаче, едновременното предвиждане на наказателна и на административнонаказателна отговорност доведе до множество проблеми и неясноти, като доведе до създаване на противоречива съдебна практика по подобни случаи. Така, някои прокурори и наказателни съдебни състави приемат, че при нарушаване на карантина е налице престъпление, други – че е налице административно нарушение, а трети – че изобщо липсва както престъпление, така и нарушение.

Всъщност, предвиждането на два отделни вида отговорност за едно и също деяние противоречи на стандартите на Европейския съюз, както и на международните стандарти за яснота, предвидимост и достъпност на законовите разпоредби. Този подход противоречи и на основния принцип на наказателното право за законоустановеност на нарушенията и наказанията.

Следва да се отбележи, че според последователната практика на Европейския съд по правата на човека, „стандартът за законност изисква всички закони да бъдат достатъчно точни, за да се избегне всякакъв риск от произвол и да се позволи на гражданите, ако е необходимо с подходящ съвет да предвидят – до разумна степен предвид обстоятелствата по делото – последиците, до които може да доведе дадено действие“.

В тази връзка, при съществуващата след 13.05.2020 г. правна уредба на въпросите, свързани с нарушаване на карантина, стандартът за законност не е спазен. Именно, поради тази причина, доколкото поставените под карантина граждани не могат в никаква степен да предвидят последиците от нарушаването ѝ, то само, поради неспазване на стандарта за законност следва присъдите да бъдат оправдателни.

В заключение

В наказателното и административнонаказателното право, спазването на стандарта за законност, както и на принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания е изключително важно, тъй като именно те формират основната защита срещу държавен произвол.

Ето защо, при повдигане на обвинение за нарушаване на карантина и/или предаването на обвиняемия на съд, както и при издаване на наказателно постановление за такова деяние, необходимо е своевременно да се организира защитата на подсъдимия/наказания първо, за да се избегне налагането на явно несправедливо наказание и второ, за да се препятства продължаващото създаване на противоречива съдебна практика.

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на поставените под карантина и средствата им за защита при незаконосъобразни действия на служители на регионална здравна инспекция, можете да намерите в секциите „Извънредно положение“ и „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на специализирана правна помощ по наказателни дела за нарушаване на карантина.

Административно право

Неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС. Глоби и защита

01.08.202115.03.2022 Еднолично адвокатско дружество "Силвия Петкова"

Законът за данък върху добавената стойност урежда случаите, в които данъчно задължените лица имат задължение за регистрация по ЗДДС. За неизпълнението на това задължение се налагат глобите, предвидени в закона.

В днешната статия ще разгледаме именно случаите, в които данъчно задължените лица имат задължение за регистрация по ЗДДС, както и възможна ли е защитата срещу наложени наказания за неизпълнение на такова задължение.

В кои случаи е налице задължение за регистрация по ЗДДС?

Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

В така цитираната правна норма, законът изрично предвижда какво се включва и не се включва в облагаемия оборот, във връзка с предвиденото задължение за регистрация по ЗДДС.

В ЗДДС също така изрично е определено и понятието за „данъчно задължено лице“. По смисъла на този закон е предвидено, че „данъчно задължено лице“ е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.“

Съгласно така установената законова разпоредба данъчно задължено лице е всяко лице, независимо от това дали извършва независима икономическа дейност като физическо лице и/или като търговец и/или търговско дружество по смисъла на ТЗ.

В закона изрично е определено и какво е независима икономическа дейност. Същата представлява по смисъла на ЗДДС дейност на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.“

При съблюдаването на изискванията за спазване на задължение за регистрация по ЗДДС, контролният орган в лицето на НАП може да издава наказателни постановления, като съгласно закона „данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.“

Тези наказания подлежат на обжалване в 7-дневен срок от деня на получаване на наказателното постановление, с което се налага санкцията за неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС.

Случай от практиката

Едно физическо лице, за период от 12 последователни месеца изпраща стоки чрез използване на куриерски услуги, получавайки за така предоставените стоки сума пари, която е представлявала цената на тези стоки.

Съгласно законоустановените изисквания тези действия представляват независима икономическа дейност. Чрез нейното осъществяване даденото физическо лице попада в обхвата на понятието за „данъчно задължено лице“. Съответно, когато достигне оборот от 50 000 лв. от тази дейност за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, то следва да изпълни своето задължение за регистрация по ЗДДС.

По отношение на конкретния случай, обаче следва да се отбележи, че изпращането на стоки и получаването на продажната цена за всяка изпратена по куриер стока, това физическо лице не е осъщестявало самостоятелно за себе си, а в изпълнение на своите трудови задължения и длъжностна характеристика. Същото е имало сключен трудов договор и е действало като пълномощник на съответното търговско дружество – негов работодател.

Тези факти и обстоятелства не са отчетени от страна на контролния орган – НАП и във връзка с констатирано от негова страна неспазване на законоустановеното задължение за регистрация по ЗДДС е издадено наказателно постановление и му е наложена глоба в размер на 5 000 лв.

Така наложеното наказание е оспорено пред съда в законоустановения срок.

Съдът отменя глобата, наложена за неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС

От събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е изпращал чрез куриерска фирма стоките, от продажбата на които се поддържа в НП, че е формиран облагаемият оборот, надвишаващ 50 000 лв. за проверявания период, както и това, че той е получавал сумите от продажбата на стоките. В хода на производството пред АНО обаче, той е посочил, че е правил това от името и за сметка на своя работодател.

Още в хода на производството пред АНО е било установено, че действително наказаното лице през конкретния период е бил в трудово правоотношение с конкретно дружество, като същият е представил и пълномощно, с което представляващият дружеството го е упълномощил, от името и за сметка на дружеството да приема и изпраща пратки чрез куриерски фирми, свързани с дейността на фирмата, а именно: автомобилни гуми, авточасти, джанти и други, както и да приема и плаща суми, свързани с изпращането и получаването на пратки по куриерски фирми.

Въпреки това, незаконосъобразно доказателствената тежест да докаже, че изпращайки процесните куриерски пратки и получавайки плащанията за тях е действал от името и за сметка на дружеството, а не от свое име е прехвърлена на жалбоподателя. Това доказване е станало, както бе посочено по-горе чрез посочване от него на дружеството, в което е работил и представяне на пълномощно от неговия управител, с което е упълномощен да извършва тези действия от името и за сметка на дружеството – работодател.

АНО е приел, че тези доказателства не са достатъчни и след като не са били представени от жалбоподателя такива от които категорично да се установява, че реализираните обороти са били от името и за сметка на дружеството – работодател на жалбоподателя и след като не е доказал и начина на предаване на сумите на дружеството и тяхното счетоводно отразяване в това дружество, е направен извод за извършено административно нарушение, като е прието, че процесният оборот е реализиран от наказаното лице, в качеството му на физическо лице.

Съдът, обаче, счита че тези доказателства са напълно достатъчни и приема, че не е налице неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС.

______________________________________________________

Още интересни теми, свързани с административнонаказателната отговорност и защитата срещу наложени глоби за извършени административни нарушения, можете да намерите в секцията „Административно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по административни и административнонаказателни дела.

За контакт:

работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207

тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Новини

Съдът отмени наказание за отказ за проба за наркотици

25.06.202106.02.2022 адв. Силвия Петкова

Наказанията за отказ за проба за наркотици, предвидени в Закона за движението по пътищата, са „глоба“ в размер на 2 000 лв. и лишаване от свидетелство за управление на моторно превозно средство за 24 месеца.

Нарушението е формално и за налагането на наказание, поначало е достатъчно водач на МПС да откаже да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Точно поради тази причина, в тези случаи защитата твърде често се оказва изключително трудна.

За разлика от проверките за употреба на алкохол, при които няма изисквания за наличието на специални условия при извършването им, при проверките за употреба на наркотични вещества такива условия има и те са обусловени от наличието на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това означава, че такава рутинна проверка не е възможна, а отказ за проба за наркотици при липса на посочените условия не следва да подлежи на наказание.

Също така, законът предвижда особени правила, при които следва да се извърши проверката, както и при които следва да се изготвят документите, които се издават въз основа на нея.

Със съдействието на кантората, съдът отмени като незаконосъобразно наказателно постановление, с което, поради отказ за проба за наркотици, беше наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от свидетелство за управление на МПС за период от 24 месеца.

Отказ за проба за наркотици - казусът

По време на движение, патрулен автомобил на сектор „Пътна полиция“ отбива от движение лек автомобил „Мерцедес“, управляван от млад мъж. Полицейските служители запитват мъжа дали е употребил алкохол или наркотични вещества. Той отрича. Направена е проверка за употреба на алкохол, резултатът от която е отрицателен. Едновременно с поканата да даде проба за употреба за наркотични вещества, проверяващият полицай подхвърля на водача, че преди 10 минути е направен тест на друг млад мъж, който е твърдял, че не е употребил наркотични вещества, но проверката с тест е показала положителен резултат.

ВАЖНО!!! Твърде често се случва drug тестовете на полицията да дадат фалшиво положителен резултат. Това се случва най – вече при DrugCheck 3000, като в практиката се установиха много случаи на положителни тестове, вкл. и след употреба на енергийни напитки. Дадените кръвни проби впоследствие се оказаха отрицателни. Ето защо, особено важно е, в случаите в които полицейският drug тест даде положителна проба, незабавно да бъде дадена биологична проба за химико – токсикологично лабораторно изследване, тъй като резултатите от него са точни.

Мъжът, който няма никакви външни признаци за употреба на забранени вещества, решава да направи отказ за проба за наркотици. Полицейските органи му съставят акт за установяване на административно нарушение, свалят номерата на автомобила му и му взимат свидетелството за управление на моторно превозно средство. Около месец по – късно, водачът получава и наказателното постановление, с което му се налага административно наказание. В законоустановения 7-дневен срок, със съдействието на кантората е депозирана подробна правно аргументирана жалба.

Решението на съда

В хода на съдебното производство, мъжът не оспорва да е направил отказ за проба за наркотици с техническото средство – тест. Оспорва, обаче, да му е предоставена възможност да даде биологична проба за химико – токсикологично изследване (кръвен тест).

От събраните по делото доказателства става ясно, че талон за медицинско изследване изобщо не му е връчен. Това представлява сериозно нарушение, тъй като водачите имат задължение да се съгласят да бъдат изпробвани за употреба на наркотици с техническо средство – тест или да дадат биологична проба за химико – токсикологично лабораторно изследване. Административният орган има задължение да осигури възможност на проверявания да изпълни това свое задължение, като във всички случаи на отказ за проба за наркотици с техническо средство – тест, следва да издаде талон за медицинско изследване и да го връчи на водача.

Освен това сериозно нарушение, при разглеждането на казуса, съдът открива още няколко.

Съдът констатира, че наказателното постановление е издадено преди да е изтекъл срока за подаване на възражение срещу акта за установяване на административно нарушение. По този начин е отнета законовата възможност на водача да възрази срещу констатациите в акта.

Освен това, в наказателното постановление не е налице правилно описание на нарушението, което се вменява на водача, като е отбелязано единствено, че наказанието му се налага, заради това, че е направил отказ за проба за наркотици с техническо средство. За да бъде законосъобразно наложено, обаче, трябва водачът да не е изпълнил едновременно с това и задължението си даде кръв, като изпълнението му е следвало да се осигури от административния орган чрез връчване на талон за медицинско изследване.

Още интересни казуси, спечелени със съдействието на кантората, можете да намерите в секция „Новини“.

Адвокатска кантора „Петкова“предоставя специализирана правна помощ при оспорване на наказателни постановления, с които се налагат наказания при отказ за даване на проби за алкохол и наркотични вещества.

За контакт:
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
тел.: +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Новини

Спечелено дело срещу КАТ за шофиране с алкохол

08.05.202108.05.2021 адв. Силвия Петкова

Едно от най – често срещаните нарушения по Закона за движението по пътищата, за които се издават наказателни постановления е шофиране с алкохол при концентрация от 0.5 до 1.2 промила.

В по – голямата част от случаите, съдилищата констатират, че нарушение действително е извършено, но при осъществената проверка за шофиране с алкохол или при издаването на самото наказателно постановление са допуснати толкова съществени процедурни нарушения, че оставянето в сила на наложеното наказание противоречи на закона и на правния ред.

Точно такъв е случаят с поредното спечелено дело срещу КАТ.

Наказание за шофиране с алкохол. Казусът

При извършване на рутинна проверка на пътя, служители на КАТ установяват водач на лек автомобил, който е адекватен и с ясно съзнание, но от него се носи мирис на алкохол. Поради това, полицейските служители решават да му направят тест с техническо средство – Дрегер. Резултатът показва шофиране с алкохол с концентрация 1.1 промила.

Полицейските служители издават акт за установяване на административно нарушение и заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която временно отнемат свидетелството за управление на МПС на водача.

В обстоятелствената част на акта е записано, че водачът управлява лек автомобил след употреба на алкохол с констатираната концентрация.

В същия този акт, само няколко реда по – надолу в описанието на нарушението е записано, че водачът управлява пътно превозно средство, което не е моторно, с концентрация на алкохол в кръвта 1.1 промила. Това несъответствие беше отстранено с издаденото наказателно постановление. Според трайната съдебна практика, обаче, всяка разлика отразеното в акта и наказателното постановление, води до отмяна на наложеното наказание.

В акта беше отбелязано още и че е реализирано пътно – транспортно произшествие (ПТП), което не отговаряше на обективната истина.

Предприети действия за обжалване на наложените мерки и наказания за шофиране с алкохол

Наказаният водач се свърза с мен. В рамките на проведената консултация беше констатирано, че е налице съществено противоречие между описанието на обстоятелствата по случая, цифровото изражение на нарушената правна норма и словесното описание на нарушението. Всяко подобно противоречие се приема от трайната съдебна практика на районните наказателни съдилища като съществено процесуално нарушение. Наложените при тези условия принудителни административни мерки и наказания подлежат на отмяна.

Поради това с наказания водач пристъпихме към обжалване както на принудителната административна мярка, така и на издаденото наказателно постановление, с което му беше наложено наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. и „отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца.

Решенията на съдилищата

Административният съд, пред който беше обжалвана заповедта за налагане на принудителна административна мярка, прецени, че не следва да се съобразява с безпротиворечивата и трайна съдебна практика на съдилищата в страната и потвърди временното отнемане на книжката на водача. Аргументите му бяха свързани с това, че констатираното противоречие не било съществено и не водело до нарушаване на правото на защита на наказания.

Отделно от това, въпреки изрично направеното оспорване, че не са представени доказателства за компетентността на полицейския служител, издал заповедта, съдът прие тази компетентност за доказана единствено на база на направено твърдение от страна на полицията в тази насока. Поначало, правната теория и съдебната практика приемат, че недоказаните факти се считат за несъществуващи – принцип, който убягна на конкретния административен съд.

На административния съд убягна и факта, че по делото нито се представиха твърдения, нито доказателства за реализиране на ПТП.

Решението на административния съд за потвърждаването на наложената, поради шофиране с алкохол мярка не подлежи на обжалване, но пък за сметка на това има, образно казано, „временно действие“ до произнасянето на районния съд, пред който е оспорено наложеното наказание. Това е така, тъй като административният съд разглежда единствено въпроса за прилагане на временното отнемане на книжката до решаване на случая, а случаят се решава окончателно именно от районния съд.

В своето решение, той не се отклони от трайната съдебна практика и постанови решение, с което отмени наложените за шофиране с алкохол наказания „глоба“ в размер на 1 000 лв. и „отнемане на свидетелството за управление на МПС“ за 12 месеца, както и присъди в полза на жалбоподателя всички направени от него разноски за адвокатска защита.

В своята подробна аргументация, районният наказателен съд отбелязва, че липсва яснота относно установеното и санкционираното административно нарушение, тъй като по делото безспорно се установи, че е водачът, при извършената му проверка от полицейските служители, е управлявал МПС – лек автомобил и е нелогично да е извършил нарушението шофиране с алкохол на пътно превозно средство, което не е моторно с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Съдът отбелязва, че липсват данни и доказателства за реализирано ПТП.

Именно това е и правилното решение. При влизането му в сила, незаконосъобразно отнетата книжка на водача ще бъде върната, глобата му отпада, а самият той би имал право на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от незаконния акт на полицията, ако такива са настъпили.

___________________________________________________________________

Още интересни казуси от практиката на кантората за нарушения по Закона за движението по пътищата, можете да намерите в секцията „Административно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в успешното предоставяне на специализирана правна помощ по административнонаказателни дела.

За контакт:
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел.: + 359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Административно право

Глоба за шофиране без застраховка „Гражданска отговорност“. Защита.

28.04.202106.03.2022 адв. Силвия Петкова

Всяко лице, което притежава моторно превозно средство,е регистрирано на територията на Република България, има задължение да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Същото задължение има и всяко лице, което управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за страната ни застраховка.

При неизпълнение на това задължение се налага глоба за шофиране без гражданска отговорност.

Макар и нарушението „шофиране без гражданска отговорност“ да е формално и на пръв поглед да изглежда, че за наказването му е достатъчно единствено обективно да не е била сключена такава застраховка, това не е точно така. Българските съдилища имат богата практика по отмяна на наказателни постановления и електронни фишове. Важно е да има предвид, обаче, че тази практика не може да се приложи общо за всички подобни казуси, а наличието на основания за отмяна следва да се разглежда за всеки конкретен случай на наложено наказание.

Глоби за шофиране без гражданска отговорност

Кодексът за застраховането урежда няколко вида глоби за шофиране без гражданска отговорност, както и няколко вида наказателноотговорни лица.

На първо място, на собственик на моторно превозно средство, регистрирано на територията на Република България, който не изпълни задължението си да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се налага глоба в размер на 250 лв., ако е физическо лице и имуществена санкция в размер на 2 000 лв., ако е юридическо лице.

При повторно нарушение глобата е 800 лв., а имуществената санкция – 4 000 лв.

На второ място, на глоба подлежи и лицето, което управлява моторно превозно средство, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Тя е в размер на 400 лв. При повторно нарушение, глобата се удвоява.

Повторност е налице тогава, когато нарушението е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акта, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

Например, ако на 30 юни 2020 г. с влязло в сила наказателно постановление ни е наложена глоба за шофиране без гражданска отговорност и на 28 април 2021 г. отново шофираме без такава застраховка, нарушението ще бъде извършено повторно.

[!] ВАЖНО [!] Вече е възможно да бъде установено шофиране без гражданска отговорност и от автоматизирани технически средства или системи (камери на пътя).

Налагането на горните наказания става с наказателно постановление, когато нарушението е установено в присъствието на нарушителя и на контролния орган и с електронен фиш, когато нарушението е заснето от автоматизирано техническо средство или система (камера).

За законосъобразното налагане на наказанията за шофиране без гражданска отговорност е необходимо да бъдат спазени всички законовоуредени общи процедури за издаване на наказателни постановления и електронни фишове.

Електронен фиш с глоба за шофиране без гражданска отговорност

Електронен фиш се издава тогава, когато е нарушението „шофиране без гражданска отговорност“ е констатирано с автоматизирано техническо средство или система (камера) в отсъствието на контролен орган и на нарушител.

Това означава, че електронни фишове могат да се издават само, ако нарушението е заснето със стационарна камера. В случай, че нарушението е установено с мобилна камера, необходимо е нарушителят да бъде отбит от движение, да му бъде съставен акт, а след това и наказателно постановление.

В случаите, в които за нарушение, заснето с мобилна камера, е издаден електронен фиш, той следва да бъде отменен, а наложената глоба за шофиране без гражданска отговорност следва да отпадне.

За да бъде валиден електронен фиш, с който се налага глоба за шофиране без гражданска отговорност, той трябва да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на превозното средство, собственика, на когото е регистрирано то, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините на доброволно плащане. Липсата на който и да е от тези елементи води до отмяна на електронния фиш.

Липсата на който и да било от посочените елементи води до незаконосъобразност на електронния фиш и отпадане на наложената с него глоба.

Сред най – честите пороци, които водят до отмяна на наказания и са свързани със задължителното съдържание на електронните фишове, в съдебната практика са липсата или недостатъчно ясното описание на нарушението. Важно е да се отбележи, че посочването единствено на текстове от закона, не представлява „описание на нарушението“. В тези случаи, електронният фиш подлежи на отмяна.

Също сред най – често срещаните пороци, водещи до отмяна на наложеното наказание е различието между словестното описание на нарушението и посочването на санкционната норма на закона.

Електронният фиш, с който се налага глоба за шофиране без гражданска отговорност, следва да бъде издаден в тримесечен срок от откриване на нарушителя, но не по – късно от една година от установяване на нарушението. Издаването му след тези срокове е абсолютно основание за неговата отмяна. Това е така наречената обикновена давност на електронен фиш.

Съществува и абсолютна давност на електронен фиш, с който е наложена глоба за шофиране без гражданска отговорност. Тя е тригодишна, считано от датата на извършване на нарушението.

Електронните фишове подлежат на възразяване в 7-дневен срок от получаването им, а на обжалване – в 14-дневен срок.

Наказателно постановление с глоба за шофиране без гражданска отговорност

Наказателните постановления, с които се налага глоба за шофиране без гражданска отговорност са по – рядко срещаната хипотеза и при тях се допускат по – малко нарушения при съставянето им от страна на контролните органи. По отношение на тях се прилагат общите правила на административното наказване.

Наказателното постановление се издава след извършена проверка на място в присъствието на контролен орган и на нарушител въз основа на съставен при тази проверка валиден акт за установяване на административно нарушение.

Законът определя задължителните елементи на наказателното постановление, като разпорежда, че то следва да съдържа най – малко трите имена и длъжността на лицето, което го е издало, датата на издаване и номера на наказателното постановление, датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, трите имена на нарушителя и точния му адрес и ЕГН, описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на наказанието, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието.

Подобно на случаите при електронните фишове за нагалане на глоба за шофиране без гражданска отговорност, липсата на който и да било от горните елементи води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Във всички случаи трябва да бъде налице пълно съответствие между фактите, отразени в акта за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление. Всяка съществена разлика в посочените факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и в посочените за нарушени правни норми, е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

В заключение

Съществуват и не малко случаи, в който по съдебен ред се установява, че за съответното моторно превозно средство действително не е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Едновременно с това се установява, че не са допуснати пропуски в електронния фиш или наказателното постановление. Въпреки това, обаче, е възможно, съдът да отмени наложената глоба за шофиране без гражданска отговорност.

Това се случва при маловажност на нарушението. Такава е налице, когато извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Най – често, съдилищата обявяват нарушението за маловажно и отменят наложеното наказание тогава, когато например собственикът или водачът е забравил, че гражданската отговорност на автомобила е изтекла, но е сключил такава в същия ден или на следващия ден спрямо датата на изтичането ѝ и преди да получи акта, с който нарушението е констатирано.

______________________________________________________________

Спечелените дела на кантората, с които са отменени електронни фишове или наказателни постановления на КАТ, можете да видите в секция „Новини“.

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на собствениците и водачите на моторни превозни средства и възможностите им за защита при извършени нарушения, можете да намерите в секцията „Административно право“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ разполага с опитни специалисти и предоставя висококвалифицирана правна помощ при обжалване на незаконосъобразни електронни фишове и наказателни постановления.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: +359 885 47 77 57

Административно право

Глоба за превишена скорост. Можем ли да се защитим?

14.04.202114.04.2021 адв. Силвия Петкова

Едно от най – често срещаните нарушения на Закона за движението по пътищата е шофирането със скорост над максимално разрешената. Тези нарушения се наказват по два начина – с наказателно постановление или с електронен фиш. И в двата случая, обаче, се налага глоба за превишена скорост.

В зависимост от това с какъв акт е наложена глобата, защитата се осъществява по различен начин. В днешната статия ще разгледаме правилата за издаване на наказателно постановление и електронен фиш, с които се налага глоба за превишена скорост, както и ще коментираме най – честите случаи в практиката, при които наложените наказания се отменят.

Глоба за превишена скорост, наложена с електронен фиш

Електронният фиш е най – широко разпространения акт, с който се налага глоба за превишена скорост. Той се издава за нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система (камера за скорост), за които не се предвижда наказание отнемане на книжка или на контролни точки. Електронният фиш се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Това означава, че електронни фишове могат да се издават само, ако нарушението е заснето със стационарна камера. В случай, че нарушението е установено с мобилна камера, необходимо е нарушителят да бъде отбит от движение, да му бъде съставен акт, а след това и наказателно постановление.

В случаите, в които за нарушение, заснето с мобилна камера, е издаден електронен фиш, той следва да бъде отменен, а наложената глоба за превишена скорост следва да отпадне.

За да бъде валиден електронен фиш, с който се налага глоба за превишена скорост, той трябва да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на превозното средство, собственика, на когото е регистрирано то, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините на доброволно плащане. Липсата на който и да е от тези елементи води до отмяна на електронния фиш.

Електронният фиш, с който се налага глоба за превишена скорост, следва да бъде издаден в тримесечен срок от откриване на нарушителя, но не по – късно от една година от установяване на нарушението. Издаването му след тези срокове е абсолютно основание за неговата отмяна. Това е така наречената обикновена давност на електронен фиш.

Съществува и абсолютна давност на електронен фиш, с който е наложена глоба за превишена скорост. Тя е тригодишна, считано от датата на извършване на нарушението.

Също често срещано основание за отмяна на електронен фиш, с който е наложена глоба за превишена скорост, е издаването му спрямо водач, който не е извършил нарушението. Това се случва най – често при констатация на превишена скорост със служебен автомобил. В този случай, в 14-дневен срок собственикът на автомобила може да даде данни на лицето, извършило нарушението. В този случай, глоба за превишена скорост се налага на реалния нарушител. Това може да стане само в случаите, в които може да се установи неговата личност. Посочването на дадено лице от страна на собственика на автомобила не е достатъчно, за да се приеме, че именно той е извършител на нарушението.

Глоба за превишена скорост, наложена с наказателно постановление

Наказателното постановление е вторият по вид акт, с който може да се наложи глоба за превишена скорост. То се издава в присъствието на контролен орган и на нарушител. Както беше отбелязано по – горе, при нарушения, установени с мобилна камера за скорост, следва да се издаде именно наказателно постановление, а не електронен фиш.

Липсата на който и да било от горните елементи води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

При издаване на наказателни постановления, с които се налага глоба за превишена скорост, същите задължително следва да се придружават от протокол и снимка, отразяващи позиционирането на мобилната камера и посоката на контрол. Дали е изготвен протокол и дали е попълнен правилно, се установява след завеждане на делото за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Размери на възможната глоба за превишена скорост

В зависимост от това дали нарушението е извършено в рамките на населеното място или извън него, както и в зависимост от това с колко км/ч е надвишена максимално разрешената скорост.

Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населеното място, се наказва, както следва:
1. за превишаване с 10 км/ч – с глоба 20 лв.;
2. за превишаване от 11 до 20 км/ч – с глоба 50 лв.;
3. за превишаване от 21 до 30 км/ч – с глоба 100 лв.;
4. за превишаване от 31 до 40 км/ч – с глоба 400 лв.;
5. за превишаване над 40 км/ч – с глоба 600 лв.;
6. за превишаване над 50 км/ч – с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.

Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва:
1. за превишаване с 10 км/ч – с глоба 20 лв.;
2. за превишаване от 11 до 20 км/ч – с глоба 50 лв.;
3. за превишаване от 21 до 30 км/ч – с глоба 100 лв.;
4. за превишаване от 31 до 40 км/ч – с глоба 300 лв.;
5. за превишаване от 41 до 50 км/ч – с глоба 400 лв.;
6. за превишаване над 50 км/ч – с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.

Когато шофирането с превишена скорост е извършено три или повече случаи, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок 6 месеца.

В заключение

Изключително често се случва, нарушение действително да е извършено, но въпреки това издаденият електронен фиш или наказателно постановление, с което се налага глоба за превишена скорост, биват отменяни от съдилищата, поради наличие на съществени пропуски при осъществяването на процедурата по издаването им. Понякога тези пропуски са видими още при обикновен преглед на издадения административен акт. Друг път, пък, те стават ясни едва след завеждане на делото за оспорването им.

Макар шофирането с превишена скорост да е едно от най – опасните нарушения на Закона за движението по пътищата, твърде често наказанието е наложено, поради това, че е извършено нарушение в участъци с абсолютно нелогични ограничения на скоростта, които по – скоро създават затруднения за движението, отколкото да целят осигуряване на живота и здравето на участниците в пътния трафик. Поради това, отмяната на такива наказания е напълно оправдано, доколкото в тези случаи поставянето на ограничения на скоростта не изпълнява законната си цел, а дори напротив – противоречи ѝ.

_________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на гражданите при институционален произвол, можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с опитни специалисти и предоставя висококвалифицирана правна помощ при обжалване на незаконосъобразни електронни фишове и наказателни постановления.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
email: office@petkovalegal.com
тел.: +359 885 47 77 57