Етикет: адвокат имотно право

Покупка на имот на зелено
Вещно право

Покупка на имот на зелено. Рискове и защита

Галина Чеширова

В днешно време все по-популярна става практиката за покупка на имот на зелено. Тя е оправдана, поради няколко обстоятелства, които носят ползи и за двете страни по сделката /продавач и купувач/. Първо, продавачите /строителите/ получават предварително сума, която да им помогне и подсигури предстоящото строителство на съответните сгради, и второ, купувачите не се налага да заплатят накуп голяма сума пари за покупката на имот, а цената се разсрочва в съответствие със степента на завършеност на сградата /при сключване на договора, при получаването на акт 14, на акт 15 и на акт 16/.

Осъществяването на покупка на имот на зелено като вид договор не е изрично уреден в нашето законодателство, както и не са уредени минималните изисквания за неговото съдържание и за правата и задълженията на страните. Съгласно Закона за устройство на територията, за да бъде прехвърлено правото на собственост върху определен самостоятелен обект, сградата, в която той се намира, следва да бъде завършена в груб строеж, а такава ще бъде, когато бъдат изградени ограждащите ѝ стени и покривът. 

Следователно покупка на имот, съответно прехвърлянето на правото на собственост, съгласно нашето законодателство, е възможно едва след неговото построяване в груб строеж. 

Какви са начините за покупка на имот на зелено?

Като се има предвид посоченото по-горе, два са най-често използваните начини за уреждане на отношенията при покупка на имот на зелено:

1. Първият от тях е чрез сключване на договор за прехвърляне на право на строеж. 

Правото на строеж, съгласно Законът за устройство на територията, също е годен предмет на прехвърлителна сделка. В този случай, продавачът, на който вече е издадено разрешение за строеж върху определен имот, прехвърля правото на строеж на купувача срещу заплащането на определена сума, след което между страните се сключва още един договор за строителство. С прехвърлянето на правото на строеж на купувача, той става собственик на постройката, когато тя бъде завършена, но това право трябва да бъде упражнено в срок от 5 години, т.е. сградата трябва да бъде завършена в груб строеж, в противен случай той няма да придобие собствеността.

 

2. Вторият начин е чрез сключването на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. 

По този начин, с предварителния договор се поемат задължения от страните при настъпването на определени условия /завършването на сградата и въвеждането ѝ в експлоатация, както и заплащането на определена цена/, да се сключи окончателен договор за покупко-продажба на имота. Предварителният договор не подлежи на вписване, с него не се прехвърлят вещни права, той представлява само едно задължение между страните за сключване на окончателен договор. Следователно, за да стане купувачът собственик на имота е необходимо сключването на окончателен договор.  

Покупка на имот

Какви са рисковете при покупка на имот на зелено?

Липсата на изрична законодателна уредба за покупка на имот на зелено, както и възможните промени в икономическата и финансова стабилност най-вече на продавача, водят до многобройни рискове за купувача, които зависят и от начина, по който се уреждат отношенията им.

В случаите, в които отношенията се уреждат чрез сключване на договор за прехвърляне на правото на строеж, са възможни следните неблагоприятни варианти:

– Продавачът /строителят/ може да не построи сградата в рамките на 5-годишния срок, като в този случай се губи правото на строеж и съответно възможността за придобиване на собствеността върху постройката.

– Тъй като правото на строеж се счита за упражнено със завършване на сградата в груб строеж, е възможно след това строителят да не довърши сградата до въвеждането ѝ в експлоатация.

– В случаите, в които отношенията между страните се уреждат с предварителен договор, съществуват следните рискове:

– Възможно е продавачът по предварителния договор да се откаже от сключването на окончателен.

– Възможно е преди сключването на окончателен договор продавачът да прехвърли същия имот на друго лице.

Без значение от начина на уреждане на отношенията, винаги съществуват и следните рискове:

– Продавачът е възможно да изпадне в неплатежоспособност, поради което да е в невъзможност да довърши започнатия строеж на сградата.

– В случай че строителството на сградата е финансирано със средства от банков кредит, е възможно сградата, съответно и самостоятелните обекти в нея, да са ипотекирани в полза на банката, което представлява тежест върху имота и съществува риск от неговата принудителна продажба от съдебен изпълнител. 

Покупка на имот на зелено. Рискове и защита 1

Как да се защитим при покупка на имот на зелено?

Средствата за защита при покупка на имот на зелено могат да бъдат разделени на предварителни и последващи. Предварителните средства са задължителни във всички случаи на покупка на имот на зелено. Последващите средства за защита ще настъпят при евентуално неблагоприятно развитие на отношенията между страните.

Преди покупката на имот на зелено е от изключителна важност да се предприемат следните стъпки:

Проверка на продавача – дали продавачът е известен строител на сгради, неговата история, неговите собственици и евентуалната промяна в тях, капиталът му, дали има наети лица и други обстоятелства, които биха имали значение за предстоящото строителство. Тази проверка е препоръчително да бъде извършена от специалист.

Проверка за начина на финансиране на строителството /лични средства или банков кредит/ – неблагоприятни последици може да има при финансиране на строителството с банков кредит. Тази информация следва да бъде предоставена от продавача.

Проверка на наличните документи и предложени договори преди тяхното сключване – важно е да се проверят разрешителните за строеж, важно е да се проверят и клаузите в договора, касаещи отговорността на продавача при неизпълнение на неговите задължения. Тази проверка също е препоръчително да бъде извършена от специалист.

Проверка за наличието на тежести над парцела, върху който ще се строи сградата – дали има вписани възбрани и ипотеки. В повечето случаи ипотеките се учредяват върху земята и върху евентуалните бъдещи сгради, построени на нея. Поради това тази проверка е също от изключителна важност и също е препоръчително извършването ѝ от специалист.

След сключване на договор за покупка на имот на зелено, независимо дали ще е под формата на договор за прехвърляне на правото на строеж или чрез предварителен договор, средствата за защита на купувача не са изчерпани. 

Купувачът разполага с възможността да реализира отговорността на продавача за неизпълнение на договора, може да развали договора и да иска обезщетение или неустойка, в случаите в които такава е уговорена. Купувачът разполага с възможността да иска обявяването на предварителния договор за окончателен. Във всички случаи, обаче, е важно какво е съдържанието на сключения между страните договор и каква е отговорността на продавача за неговото неизпълнение.  

В заключение

Може да се приеме, че покупката на имот на зелено притежава редица рискове, но при една предварителна обстойна проверка, извършена от специалист, е възможно тези рискове да бъдат сведени до минимум.

_____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата на права върху имот, можете да намерите в секцията „Вещно право“. 

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя правна помощ в сферата на имотното право, вкл. и при необходимост от проучване на инвеститори, имоти и посредници, както и преглед и корекция на предварителни договори и други документи. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. с предварително записан час
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Покупка на имот на зелено. Рискове и защита 2
ипотекиран имот
Вещно право, Договорно право

Покупка на ипотекиран имот. Плюсове и минуси

Галина Чеширова

В обществени условия, при които покупката на жилище често се извършва чрез предоставен банков /ипотечен/ кредит, а не със собствени средства, е напълно възможно да се стигне до покупка на вече ипотекиран имот. Преди да разгледаме какви са плюсовете и минусите на покупката на ипотекиран имот е необходимо да се запознаем със значението и същността на ипотеката така, както е уредена в Закона за задълженията и договорите. 

Какво представлява ипотеката?

Ипотеката е право, което се учредява от собственика на конкретен имот в полза на друго лице, най-често негов кредитор /банка, финансова институция и други/, за обезпечаване на задължение, което собственика има към това друго лице. Това е най-често срещаната хипотеза, но не е единствена. Възможно е ипотека да се учреди от собственика на имота, но не за обезпечаване на негов дълг, а за чужд.

Ипотеката дава право на лицето, в полза на което е учредена, да продаде ипотекирания имот, в случай че задължението не се плаща редовно. Без значение е чия собственост е имота. Няма пречка след учредяването на ипотеката имотът да е бил прехвърлян на едно или няколко лица, еднократно или многократно. Върху един имот могат да бъдат учредени няколко ипотеки в полза на различни лица.

Ипотеката може да бъде законна или договорна, като по-често срещана е договорната. Във всички случаи ипотеката се вписва в Имотния регистър, което ѝ дава публичност, както и възможност на всяко лице да разбере дали искания от него имот е ипотекиран или не преди закупуването му.

Най-съществената особеност на ипотеката е че тя следва имота, а не лицето, което я е учредило или за чийто дълг е учредена. Няма пречка например лицето, което е учредило ипотеката, да продаде ипотекирания имот. Независимо от последващи прехвърляния, ипотеката продължава да „тежи“ върху имота, без значение кой е неговият собственик. Това означава, че в случай че дългът, за обезпечението на който е учредена, не се погасява редовно, имотът може да бъде изнесен на публична продан от съдебен изпълнител и съответно да бъде продаден, за да бъде удовлетворен кредиторът.

Забележка: При покупка на ипотекиран имот на публична продан от съдебен изпълнител тази особеност не е приложима, тъй като с извършената продажба от съдебен изпълнител се заличават всички ипотеки, които са били учредени върху продадения имот, освен ако купувачът не пожелае да поеме дълга със съгласие на кредитора.

Ипотеката се заличава, когато дългът, за обезпечение на който е била учредена, бъде погасен, както и със съгласие на кредитора. Заличава се също, ако не бъде подновена преди изтичането на 10 години от вписването ѝ, но това не означава, че не може да бъде вписана отново.

Покупка на ипотекиран имот. Плюсове и минуси 3

Какви са възможните варианти на лице, на което му предстои покупка на ипотекиран имот?

На първо място, покупката на ипотекиран имот не се различава от покупката на неипотекиран имот, т.е. купувачът разполага с правото да получи собствеността върху имота след заплащането на уговорената цена. Тази цена няма пречка да бъде заплатена на продавача, което е единият вариант при придобиването на имота и е най-традиционният, приложим при покупко-продажбата и на неипотекирани имоти.

Купувачът обаче може да плати уговорената цена не на продавача, а на кредитора му, като в този случай ипотеката остава вписана, но неин титуляр спрямо другите кредитори на продавача, е купувачът. Тази възможност е приложима, когато върху един имот има вписани няколко ипотеки. Целта е купувачът да се защити в случай че продавачът престане да заплаща дълговете си и ипотекираният имот бъде изнесен на публична продан от съдебен изпълнител. След продажбата на имота, сумата, която е постъпила, ще служи първо за негово удовлетворение, а не на останалите кредитори, които имат вписана ипотека.

В случай че върху имота има вписана само една ипотека, е възможно с уговорената продажна цена купувачът да изплати напълно дълга на продавача към кредитора и по този начин да бъде заличена ипотека, тъй като ще отпадне основанието за учредяването ѝ. 

С какви права разполага лицето, което вече е закупило ипотекиран имот?

Лице, което е закупило ипотекиран имот, разполага с всички права, с които разполага всеки собственик на имот, който не е ипотекиран. По-конкретно разполага с правото да ползва имота, да се разпорежда с него, да го отдава под наем, да извършва ремонтни дейности в него и други.

Съществуват обаче някои ограничения при упражняването на правата му. Собственикът няма право да поврежда имота, като в случай че го повреди, носи отговорност пред кредиторите, които могат да предявят иск срещу него за преустановяване на увреждането и за обезщетение за вреди.

На следващо място, правата на купувача на ипотекиран имот са ограничени от възможността на кредитора да изнесе на публична продан имота, в случай че лицето, за обезпечаването на чийто дълг е учредена ипотеката, спре да погасява редовно дълга си. 

Покупка на имот

Какви са възможностите на лицето, закупило ипотекиран имот, при продажбата му от съдебен изпълнител?

Най-важната възможност, с която разполага лицето, което е закупило ипотекиран имот, който впоследствие е продаден от съдебен изпълнител, поради незаплащане на дълга, за обезпечение на който е била учредена ипотеката, е встъпването в правата на удовлетворения кредитор. 

За да бъде обяснена по-подробно тази възможност е необходимо да се направят следните уточнения: за да бъде продаден ипотекираният имот трябва да бъде образувано изпълнително дело при съдебен изпълнител. В това образувано дело страни са кредиторът /банката, финансовата институция или други/, в полза на който е учредена ипотеката, и лицето, чийто дълг обезпечава ипотеката /например кредитополучателят по договора за кредит/. След като имотът, който вече не е бил собственост на длъжника, бъде продаден, лицето, което е било негов собственик към датата на публичната продажба, може да встъпи като страна по това изпълнително дело и да иска да му се заплати от длъжника сумата, с която е обеднял.

В допълнение разполага с правото да получи необходимите разноски, които е направил за запазването на състоянието на имота, както и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на извършени от него подобрения. Тези суми и разноски му се възстановяват от цената, която е получена от публичната продажба на имота, преди да се възползва от описаната по-горе възможност да встъпи в правата на удовлетворения кредитор. 

Покупка на ипотекиран имот. Плюсове и минуси 4

Какви са плюсовете и минусите на покупката на ипотекиран имот?

След всичко описано по-горе може да се направи извод за плюсовете и минусите при покупката на ипотекиран имот.

+ Предвид обстоятелството, че ипотеката е тежест върху имота, това предполага и по-ниска продажна цена, което е основния плюс.

+ Други плюсове са възможностите, с които разполага купувача, описани по-горе: при публична продажба на имота от съдебен изпълнител да встъпи в правата на кредитора, да получи необходимите разноски и увеличената стойност на имота.

+ Разбира се е възможно да не се стигне до продажба на имота на публична продан, в случай че дългът, за обезпечение на който е учредена ипотеката, се заплаща редовно или бъде изплатен с продажната цена, вследствие на което ипотеката бъде заличена.

– Минус е възможността имотът да бъде изнесен на публична продан и съответно неговия нов собственик да бъде отстранен.

– Съществува и риск след продажбата и въпреки възползването от правото да встъпи в правата на удовлетворения кредитор, купувачът да остане неудовлетворен, ако длъжникът не разполага с имущество.  

В заключение

Като заключение може да се отбележи, че покупката на ипотекиран имот е свързана с известни рискове, които могат да бъдат избегнати, ако правилно се преценят възможностите на купувача и той се възползва от тях, разбира се, като бъде отчетена и индивидуалността на всеки случай. 

_____________________________________________________________________

Още интересни и важни практически насоки в сферата на покупко – продажбите, можете да откриете в секцията „Договорно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя квалифицирана правна помощ при покупко – продажба на имоти, проучване на недвижимо имущество, инвеститори и строители, както и цялостно обслужване преди и след изповядване на сделки. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com 

Покупка на ипотекиран имот. Плюсове и минуси 5
Покупка на имот
Вещно право, Договорно право

Покупка на имот. Трябва ли ми адвокат?

Галина Чеширова

За какво трябва да внимаваме при покупка на имот?

Безпрецедентната здравна криза в последните две години доведе до огромно разрастване на имотния пазар, а като една от причините за това специалистите сочат основателното притеснение на гражданите от предстояща финансова криза и високи нива на инфлация. А както е известно, осъществяването на покупка на имот често може да се окаже едно добро противодействие на обезценяването на спестяванията ни. 

Масовото осъществяване на сделки, свързани с покупка на имот доведе и до изключително повишаване на запитванията към кантората от потенциални купувачи, които се питат дали им е необходим адвокат при осъществяването на преговорите и сключването на договорите. 

Отношенията, свързани с покупка на имот и собствеността върху такъв се уреждат от Закона за задълженията и договорите и Закона за собствеността. 

Покупка на имот. Трябва ли ми адвокат? 6

Действия преди сключване на договор за покупка на имот

Преди да се пристъпи към сключването на договор за покупка на имот, необходимо да се предприемат няколко задължителни стъпки, които могат да спестят на купувача сериозни главоболия впоследствие. 

Първото такова действие е цялостното проучване на продавача. Това е необходимо най – вече в случаите, в които продавачът е юридическото лице – инвеститор, който строи или ще построи сградата, в която се намира имотът, предмет на покупката.  

Защо това проучване е важно?

Строителството на сгради е дейност, изискваща както сериозен опит, така и сериозен капитал, а рискът сградата да не бъде довършена или да не бъде довършена в срок, поради изчерпване на финансовите средства на инвеститора, представлява опасност, която винаги следва да бъде взета предвид преди сключване на договор за покупка на имот. Ето защо е важно да се извърши подробна проверка на финансовото състояние на продавача – юридическо лице, а по възможност и предишните му проекти. Това би спомогнало за съставяне на обективна преценка относно потенциала му да довърши сградата. 

Проучването на финансовото състояние на продавача има и още една важна функция. Тя се състои в предоставянето на възможност за преценка дали купувачът би разполагал с достатъчно ефективни средства за удовлетворяване на претенция за възстановяване на предплатената сума, ако инвеститорът не успее да изпълни задължението си да построи сградата и да предаде имот в завършен вид. 

Случай от практиката

Лицето Х сключва предварителен договор за покупка на имот „на зелено“ от дружество „У“ АД, което се задължава да построи жилищен комплекс и да се снабди с удостоверение за въвеждане в експлоатация  в срок от две години от сключване на договора, като в седмодневен срок предаде на купувача обекта (апартамент), предмет на договора. На етап „груб строеж“ (акт 14) дружеството „У“ АД е обявено в несъстоятелност, като единственото му имущество е именно сградата, намираща се в степен на завършеност „груб строеж“. 

Лицето Х встъпва в производството като кредитор с цел да потърси начин да получи обратно платената по предварителния договор сума. Преди сключване на предварителния договор Х не проверил финансовото състояние на дружеството „У“ АД, поради което не е имало как да знае, че за последните три години то е натрупало огромни загуби от дейността си. 

Покупка на имот. Трябва ли ми адвокат? 7

Второто задължително действие преди сключване на договор за покупка на имот е проучването на самия имот. Това е необходимо както в случаите, в които се купува обект във вече построена сграда, така и когато сградата предстои да бъде построена. Основните цели на това проучване е да се установи собствеността върху имота (земята) и наличието на права на трети лица върху него. 

Защо това проучване е важно?

В практиката най – често се срещат един или няколко от следните проблеми:

1. Имотът да има няколко собственици.
За изповядването на сделката е необходимо съгласието на всеки един от тях. Предварителен договор, сключен само с един съсобственик без той да е упълномощен от всички останали, не ги задължава. Така може да се окаже, че купувачът е дал голяма сума по предварителен договор, който не може да произведе действието си спрямо всички собственици на продавания имот. Ако недобросъвестния продавач не разполага с имущество, купувачът би се изправил пред сериозни препятствия при получаването обратно на платената сума. 

2. Имотът е ипотекиран. 
Ипотеката е вещна тежест, която следва имота, а не собственика. Ако купувачът знае за наличието на ипотека, това не представлява проблем, тъй като той може да плати част от продажната цена на ипотекарния кредитор, а остатъка – на продавача.

Ако, обаче, продавачът не знае за наличието на учредена ипотека, при осъществяването на покупка на имот, той ще плати цялата продажна цена на продавача. В случай че последният не плаща задължението по кредита си, принудителното му изпълнение ще бъде насочено именно към ипотекирания имот.  Така може да се окаже, че купувачът е платил цената на имот, който бива продаден на публична продан. Действително, в този случай той може да потърси отговорността на продавача, като заведе иск срещу него за възстановяване на платената сума. В тази ситуация, обаче, успехът на такъв иск се поставя под въпрос.  

 

3. Имотът е обременен със сервитути или право на ползване. 

Правото на ползване обикновено се учредява пожизнено, а прекратяването му зависи единствено от волята на ползвателя. Така се оказва, че купувачът, който не е проучил имота и го е купил без да знае за наличието на това право, получава само „голата собственост“ без да има възможност да прекрати правото или да ползва самостоятелно обекта, предмет на договора за покупка на имота. 

 

Случай от практиката

Лицето Х закупува дворно място, в рамките на което има разрушена къща. Идеята му е да разчисти мястото, да построи нова къща и да се пренесе там със семейството си. Когато започва разчистването, изпод строителни отпадъци и биологична маса се появяват тръби, като се оказва, че в полза на съседен имот е учредено право на преминаване на газопреносна мрежа, за което Х не е знаел, тъй като не е направил проучване на имота. 

По стечение на обстоятелствата това право на преминаване се оказва нищожно, поради неспазване на установения от закона ред за учредяването му, но 4 години след закупуването на имота, Х не може да започне разчистване и строеж, тъй като газопреносната мрежа препятства тази възможност, а съдебното решение, с което се постановява премахването ѝ е обжалвано от притежателя на правото на преминаване. 

Покупка на имот. Трябва ли ми адвокат? 8

Съдържание на договора за покупка на имот

Особено, когато се касае за покупка на имот от дружество – инвеститор, предоставяните на купувача „бланкови“ договори, всъщност представляват договори, изготвени в интерес на инвеститора от неговите адвокати. Тези договори могат да съдържат клаузи, невидими за неспециализирания в областта на договорното и вещно право купувач. Сред тези клаузи могат да бъдат финансовите уговорки, скрити възможности за едностранно повишаване на продажната цена от страна на инвеститора, на която купувачът да не може впоследствие да се противопостави, особености при предаване владението над обекта, предмет на договора за покупка на имот, клаузи, свързани с гаранционното обслужване на строежа и много, много други. 

В заключение

Ползването на правна помощ от адвокат по имотно право при сключване на договор за покупка на имот не е задължително. Както видяхме по – горе, обаче, този вид сделки могат да проявят редица особени юридически специфики, които от своя страна, ако не бъдат изчистени своевременно, могат да доведат до сериозни загуби на финанси, време и нерви за купувачите, които са решили просто да се доверят, че спрямо тях няма да се прояви никоя от тези специфики. 

______________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на страните по различните договори, чийто предмет е имущество, можете да намерите в секциите „Вещно право“ и „Договорно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при изготвяне, преглеждане и коригиране на договори за покупка на имот, преговори с продавачи относно договорни клаузи, както и процесуално представителство при неизпълнение на предварителни или окончателни договори. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3,
тел: +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Темида лого
Вещно право

Право на ползване. Същност и защита

адв. Цветанка Тодорова

Когато говорим за право на ползване на имот следва да се има предвид, че този термин се използва с различни значения. С него се обозначава едно от вещните права върху чужда вещ. Този термин се употребява и в облигационното право, например в Закона за задълженията и договорите, където се постановява, че „с договора за наем наемодателят предоставя на наемателя една вещ за временно ползване“.

По отношение на установеното право на ползване на имот, като вид вещно право, следва да се има предвид, че общата му правна уредба се съдържа в Закона за собствеността.

Същност и съдържание на установеното от закона право на ползване на имот

Съгласно Закона за собствеността „правото на ползване, включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добивите от нея, без тя да се променя съществено“.

Иначе казано, правото на ползване на имот представлява ограничено вещно право, чрез което се предоставя правната възможност едно лице да използва чужда вещ съобразно нейното предназначение и да получава добивите от нея, без да я променя съществено. Важно е да се обърне внимание по отношение на факта, че като един от видовете ограничено вещно право, то съдържанието на законоустановеното право на ползване на имот се състои от отделни правомощия.

Важен акцент при правото на ползване на имот е, че за разлика от правото на собственост, то е срочно. 

Коментираното право също така е неотчуждимо, тъй като се учредява в полза на конкретно лице, т.е. с оглед на неговата личност. В случай, че лицето, в чиято полза е учредено право на ползване на имот почине, то се погасява, тъй като е ненаследимо.

Съдържанието на правото на ползване се изразява в правата и задълженията на  ползвателя. Съгласно Закона за собствеността, това са:

1. Правото да се упражнява фактическата власт върху дадена вещ: това правомощие е необходимо, с оглед на факта, че за да се използва дадена вещ, то фактическата власт върху нея следва да бъде предадена на ползващото лице. Това означава, че правомощието „владение“ е съществен елемент от съдържанието на правото на ползване;

2. Правото да се ползва вещта и да се получат добивите от нея: най-общо казано това правомощие се изразява в извличане на полезните свойства на вещта, като законът не посочва изрично какви са начините за използване на вещта, а само границите, обема на това правомощие, а именно според нейното предназначение. Меродавно е предназначението на вещта към момента на учредяване на право на ползване на имот. Последващо изменение е допустимо, но в разумни граници, без вещта да се променя съществено.

3. Учреденото право на ползване на имот съдържа в себе си и други правни действия. 

Съгласно закона ползвателят може да отдава под наем чуждата вещ, в заем за послужване и др. Тези сделки по същността си представляват сделки на управление, а не на разпореждане и са допустими при наличие на учредено право на ползване на имот. Точно обратно стои въпросът със сделките, които представляват сделки на разпореждане, като например: ипотеката и залога.Същите съобразно законовите изисквания са недопустими, тъй като ползвателят не може да отчуждава своето право.

Правомощията, които съставляват ограниченото вещно право на ползване на имот, а именно правото да се използва вещта и да се получават добивите от нея са ограничени и във времето, и в начина на упражняването им. Това е така, защото законът съдържа изричното изискване вещта да не бъде променяна съществено. Следва да се има предвид, че ползвателят не отговаря за овехтяването и изхабяването на вещта.

С учредяването на право на ползване на имот възникват правоотношения между лицето, което го е учредило и ползвателя. Част от тези отношения се свеждат до това, че като вид вещно право, правото на ползване е абсолютно и противопоставимо на всички трети лица. То може да бъде противопоставено дори и на собственика на вещта, който е учредил върху същата право на ползване на имот.

Също така, по повод учреденото право на ползване на имот могат да възникат отношения, които да имат облигационен характер, а не вещен такъв, като например собственикът да предаде владението върху вещта на ползвателя, да съдейства за защитата на вещта, върху която е учредено право на ползване.

Съгласно закона, ползвателят има задължението да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, да поддържа вещта в състоянието, в което я е приел, и да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване. Тук следва да се отбележи, че всички тези разноски представляват необходими разноски.

Друг вид разноски, които ползвателят следва да заплати по повод използването на дадената вещ са т. нар „подобрения“.

Също така, видно от цитираната разпоредба, ползвателят на вещта следва да заплати и разноските свързани със заплащане на данъци и такси. По смисъла на данъчните закони, данъчно задължено лице е собственикът, но Законът за собствеността ги възлага в тежест на ползвателя (напр. данък сгради, такса смет и др.).

Следва да се отбележи, че Законът за собствеността изрично предвижда, че задължение на ползвателя е да застрахова вещта и да заплаща разноските свързани със застраховката.

Специфика на ограниченото вещно право на ползване на имот, също така е, че собственикът на вещта, върху която е учредено то, не упражнява фактическата власт върху вещта лично, а чрез ползвателя. Това е и причината, поради която на ползвателя му се вменява задължението да съобщава на собственика за всяко посегателство върху вещта. В случай, че не изпълни това си задължение, ползвателят ще носи отговорност за изплащане на обезщетение за вредите, които са настъпили от неговото бездействие.

Друго задължение на ползвателя е да върне вещта след прекратяване на учреденото право на ползване на имот и то в състоянието, в което тя се е намирала към момента на нейното предване. Но разбира се, следва да се отчете и овехтяването или изхабяването, които настъпват при използването на вещта.

Учредяване и прекратяване на право на ползване на имот

Ограничено  вещно право на ползване на имот може да се учреди по един от установените от закона начини, а именно: „вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват или учредяват с правна сделка по давност, или по други начини, определени от закона“.

Казано иначе, право на ползване на имот като вид вещно право може да се учреди с договор за учредяване право на ползване или като отделна клауза в такъв договор.

В практиката съществуват и случаи, при които правото на ползване може да се учреди чрез административен акт. Такъв пример се съдържа в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, където се посочва, че: „Министърът на земеделието, храните и горите или оправомощени от него лица и общинските съвети могат да предоставят на гражданите безвъзмездно правото на ползване от държавния или общинския поземлен фонд върху слабопродуктивни земи и върху земи в обезлюдени райони, определени от Министерския съвет. Лицата, обработвали предоставената им земя повече от десет години, могат да придобият безвъзмездно правото на собственост по решение на общинския съвет, а когато се придобива правото на собственост върху земя от държавния поземлен фонд – със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.“

Право на ползване на имот може да възникне в следствие на конститутивни съдебни решения или по давност.

Прекратяването на право на ползване на имот също е уредено в закона. Така, то може да се прекрати с уговорения срок, със смъртта на ползвателя, с погиване на вещта, върху което то е учредено или когато не е упражнено в продължение на 5 години от неговото учредяване.

Защита на нарушено право на ползване върху имот

Доколкото често пъти с посегателствата върху учредено право на ползване върху имот се посяга и върху правото на собственост, ползвателят разполага с възможност да защити своето право по съдебен ред, като иска прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си. По същия начин може да бъде защитено правото и спрямо собственика, ако нарушението произлиза от него. 

_____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата, задълженията и защитата на права върху имоти, можете да откриете в секцията „Вещно право“. 

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при изготвяне на договори за учредяване и прехвърляне вещни права върху движими и недвижими имоти, както и защита при нарушения на право на собственост и право на ползване върху имот. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Вещно право

Имот с много наследници. Как да постъпим?

адв. Цветанка Тодорова

Българското законодателство, чрез Закона за собствеността, предвижда възможност един имот да бъде собственост на множество лица. Едновременно с това, Законът за наследството повелява, че идеалните части на починал съсобственик стават собственост на неговите наследници. По този начин се получава така, че е налице един имот с много наследници, като някои от тях изобщо не се интересуват от него и не полагат грижи за поддръжката и подобряването му, но и не желаят да изкупят частите на другите съсобственици, които предпочитат да не притежават въпросния имот. 

Така постепенно възниква въпросът кой е най – добрият начин да се реши проблема със собствеността на част от имот с много наследници. Именно на него ще отговорим в днешната статия, като ще дадем и примери от практиката на кантората. 

Делба на имот с много наследници

Един от начините за прекратяване на съсобствеността при наличието на имот с много наследници е делбата, която може да бъде доброволна или съдебна. До втория случай се стига, когато между съсобствениците не може да се постигне съгласие относно разделянето на общото имущество. 

Когато се дели недвижим имот, това става задължително с договор, който подлежи на нотариално заверяване. Важно е да се отбележи, че делба може да се извърши дори и когато между съсобствениците има противна уговорка. 

Доброволната делба е по – лесният, удобен и евтин начин за прекратяване на съсобствеността. За да може да бъде осъществена, обаче, необходимо е да е налице съгласие между съсобствениците относно конкретните части от имота, които всеки съделител ще получи. 

Често пъти, обаче, такова съгласие липсва и е необходимо да се пристъпи към осъществяване на съдебна делба. 

Тя се извършва по реда на гражданското процесуално право и в нея следва да участват всички съсобственици. Процедурата се провежда в рамките на две фази, като с решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася между кого и за кои имоти следва да се извърши тя. Съдът определя и частите на всеки от съделителите. След това се изготвя разделителен протокол и се призовават страните за теглене на жребий. По този начин се определя кой от съделите коя конкретна част от имота ще получи. 

Двете описани по – горе процедури могат да се използват само, ако съответният имот с много наследници е поделяем. 

Когато, обаче, имотът не може да бъде разделен, съответно не може да се поставен в един от дяловете, имотът се изнася на публична продан. И макар съделителите да имат право да участват в наддаването в публичната продан, този метод е изключително неудобен, тъй като в повечето случаи продажбата става бавно и на цена, много по – ниска от пазарната. 

Имот с много наследници. Как да постъпим? 9

Продажба на имот с много наследници

Горепосоченият проблем може да бъде преодолян много лесно и ефективно, когато всички съсобственици вземат решение заедно да продадат общия имот с много наследници. Дори и някои от съсобствениците да не желаят да проявят необходимата активност, тяхното съгласие може да бъде получено чрез осъществяване на преговори от упълномощен посредник – адвокат по имотно право. 

Важно е да се отбележи, че не може да бъде извършена валидна продажба без да е налице съгласието на всички съсобственици. Това е така, поради две причини.

Първата е, че макар и продажбата на чужда вещ да не е нищожна, тя не може да породи своя ефект, най – вече поради факта, че от чисто практическа гледна точка няма да има нотариус, който да се съгласие да изповяда сделката в този вид.

Втората е, че ако бъдат продадени частите само на съсобствениците, чието съгласие е получено, то продажбата на тези части на трето лице, ще бъде недействителна, ако те не са му предварително предложени за изкупуване при същите условия, при които са предложени на третото лице – купувач. 

В случай че е осигурено съгласието на всички съсобственици, винаги е препоръчително по самата сделка да бъде упълномощен само от един от тях или всички заедно да упълномощят  посредник – адвокат по имотно право, който да проведе целия процес. 

Самото осъществяване на продажбата на имот с много наследници не разкрива сериозни особености спрямо обикновената продажба на имот с един или двама собственици. 

 

Казус от кантората

С нас се свързаха двама от наследниците на къща, намираща се в български планински курорт, върху която право на собственост имаха общо осем души. 

От тях, само двамата, които се свързаха с нашата кантора, имали желание да поддържат имота, който в противен случай е щял да се разпадне напълно. Те били и тези, които го ползват сравнително често. Сред останалите шестима съсобственици, трима ползвали имота от време на време, но с твърдението, че нямат излишни пари, отказвали последователно да участват в обикновените ремонти, от които имота се нуждае (напр. ремонт на покрива, на верандата и др.). Последните трима изобщо не се интересували нито от ползването на имота, нито от участие в разходите за него, но и не искали да се откажат от собствеността.

Двамата ползващи имота съсобственици дори бяха поискали да изкупят частите на останалите, но те бяха отказали да продават. Едновременно с това, не беше възможно осъществяване нито на доброволна, нито на съдебна делба, тъй като се касаеше за единен имот, който нямаше как да бъде поделен на осем равни части.  

Ситуацията, която на пръв поглед изглеждаше безизходна, включително и поради факта, че част от съсобствениците не бяха в добри отношения с друга част от съсобствениците, беше решена след провеждане на сериозни преговори, които продължиха няколко месеца. 

След получаване на съгласието на всички съсобственици, къщата беше продадена като единен имот без да се налага да бъде обявявана на публична продан, съответно без да бъде загубена възможността за продажба на пазарна цена.  

Покупка на имот с много наследници

Много често, самият факт, че обект на покупко – продажбата е имот с много наследници, с цел сделката да се осъществи максимално бързо, цената на имота се намалява спрямо пазарната, съответно се появяват и много желаещи да го придобият. 

Когато, обаче, разбират, че става въпрос за имот с много наследници, много потенциални купувачи се отказват от идеята, поради притеснения, че е възможно да възникне опасност от предявяване на претенции за собственост от някой собственик, за който те не знаят. 

Всъщност, както посочихме по – горе, покупко – продажбата на имот с много наследници, не разкрива сериозни особености спрямо обикновената покупко – продажба. 

За да се избегне възможността някой от множеството съсобственици да не е участвал в сделката, респ. спрямо него тя да е недействителна, необходимо е единствено да се направи задълбочено проучване, вкл. и по отношение на наследодателите на собствениците (лицата, от които съсобствениците черпят правата си), за да се установят всички собственици, размера на притежаваните от тях части, наличието на ограничени вещни права в полза на трети лица, в т.ч. и пожизнено право на ползване. 

Имот с много наследници. Как да постъпим? 10

 

_____________________________________________________________________

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при:
1. преговори с другите съсобственици с цел организиране продажба на имот с много наследници и изготвяне на всички необходими документи;
2. изготвяне на договори за доброволна делба;
3. процесуално представителство при съдебна делба;
4. правна помощ и проучване на имот преди закупуване и др. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Вещно право

Съсобственост и правила за ползване на обща вещ

адв. Цветанка Тодорова

Какво означава понятието "съсобственост"?

Понятието „съсобственост“ означава правния статут на дадена движима и/или недвижима вещ, която се притежава от две или повече лица. 

Според законовото определение на Закона за собствеността „правото на собственост може да принадлежи и общо на две или повече лица – държавата, общините и други юридически или физически лица. Частите на съсобствениците се считат за равни до доказване на противното“.

Нека разгледаме по – подробно какви са правата и задълженията на съсобствениците и възможностите за тяхната защита. 

Права и задължения на съсобствениците

Съгласно разпоредбите на Закона за собствеността всеки от съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. 

Това означава, че всеки съсобственик участва в печалбите и разходите на общата вещ съобразно идеалните части от правото на собственост, които притежава.

Например, ако двама души притежават по 1/2 идеална част от общ апартамент, който дават под наем, всеки от двамата ще дължи 1/2 от разходите за ремонт и ще има право на 1/2 от получавания наем.  

Всеки от съсобствениците на вещта може да владее вещта, но съответно на своя дял и по начин да не пречи на останалите съсобственици да си служат с нея съобразно правата им.

ВАЖНО! Ако един от съсобствениците пречи на останалите да упражняват своята фактическа власт върху вещта, те разполагат с възможността да поискат по съдебен ред той да бъде осъден да прекрати всяко неоснователно действие, което им пречи да упражняват своите права.

Всеки от съсобствениците разполага с възможността да ползва вещта, съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Това означава, че всеки един от съсобствениците може да ползва общата вещ, която е обект на съсобственост, но той следва да се ограничи, на първо място, от предназначението на вещта. Например, един гараж, който се намира в режим на съсобственост, не може да се ползва от един от съсобствениците за жилище.

На второ място, съсобственикът е ограничен в ползването на вещта и от правата на всички останали съсобственици. Така, например, ако трима души са съсобственици на вила, никой от тях не може да ползва частта на другите без тяхно съгласие. 

На трето място, всеки от съсобствениците може свободно да се разпореди със своя дял от правото на собственост върху вещта, без да е необходимо съгласие на останалите съсобственици. Единственото изключение от това правило касае продажба на дял от правото на собственост върху недвижим имот. Тогава Законът за собствеността изисква съсобственикът да предложи своя дял от правото на собственост първо на останалите съсобственици, при същите условия, при които е обявен за продажба. В случай, че никой от тях не е приел да изкупи дела, тогава съсобственикът може да предложи своя дял и на трети лица.

Що се отнася до задълженията на съсобствениците, всеки от тях е длъжен да участва в „тежестите на общата вещ съразмерно на частта си“. Това означава, че всеки съсобственик следва да участва във всички разноски, които произхождат от поддържането на вещта, съобразно своя дял. 

Права на съсобственика - подобрител

Когато говорим за съсобственост върху вещ, възможно е само един от съсобствениците да е извършил подобрения върху нея. В този случай, той може да поиска от останалите съсобственици, разликата между размера на своя дял от правото на собственост и стойността на извършените подобрения.

Пример:
Иван, Петър и Мария наследяват триетажна къща, като се договарят всеки един от тях да получи по един етаж, т.е. всеки има по 1/3 от тази съсобственост. Петър решава да постави външна изолация на цялата къща, чиято стойност е 9 000 лв., платена изцяло от него. В този случай, той има право да поиска от Иван и Мария да му платят всеки по 3 000 лв., съобразно размера на тяхната 1/3 част и след приспадане на неговата 1/3 част.    

По друг начин стои въпросът, когато са направени разноски и/или подобрения върху чужда вещ. Право да иска разноските, направени върху чуждия имот има само владелецът. Неговата претенция е спрямо собственика.

Разликите в режима на отношенията между собственика и други лица, които са направили подобрения върху чуждата вещ са следните:

Държателят – преобретател: държателят не е владелец, защото не държи вещта като своя, а я държи за друго лице. Тогава отношенията между него и собственика на вещта ще се уредят от нормите на облигационното право. Така, Законът за задълженията и договорите му дава право да прихване разноските, които е направил за дребни поправки, от наема;

Носителят на вещно право върху чужда вещ: ползвателят или суперфициарът също правят разноски във връзка с ползването и застрояването на чуждия недвижим имот. Но тези разноски са за тяхна сметка.

По правилата на Закона за собствеността владелецът има право на два вида разноски – необходими и полезни разноски.
Необходими са разноските, без които вещта съществено би се повредила илипогинала. Полезните разноски се наричат „подобрения“. Това са онези разноски, които не са необходими за запазване на вещта, но са довели до увеличаване на нейната стойност.

Право на вземания за необходимите разноски имат, както добросъвестният, така и недобросъвестният владелец. За целта следва да съществува обективна необходимост от извършването на тези разноски. 

Съществуват разлики при режима на вземания за необходимите разноски за добросъвестния и недобросъвестния владелец.

На първо място, добросъвестният владелец може да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се определя към деня на постановяване съдебното решение. Законът указва ясно как и кога ще се определи размерът на увеличената стойност. Тази сума е равна на разликата между стойността на имота към датата на постановяване на съдебното решение и стойността на тази сума към същата тази дата, ако извършените подобрения не бяха направени. Определящи в този случай са пазарните цени към деня на съдебното решение.

Той може да иска да му се заплатят необходимите разноски, които е направил за запазване на вещта. До заплащане на подобренията и на разноските той има право да задържи вещта. т

Oт така посочените правила става ясно, че за да поиска разликата от стойността на вещта преди подобренията и след това, както и разноските за тези подобрения лицето, което ги е осъществило следва да е добросъвестен владелец. Такъв ще е ако владее вещта на годно правно основание.

По – различни са правилата, когато е налице недобросъвестно владение. Според закона, „недобросъвестния владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. Той може да иска да му се заплатят и направените от него необходими за запазването на вещта
разноски“. 

Горното показва, че за разлика от добросъвестния владелец, недобросъвестният има правото само на заплащане на разноски и то необходими, за запазването на вещта. Недобросъвестен е владелецът, когято владее вещта без правно основание.

_______________________________________________________

Още интересни теми, свързани със законовите правила при право на собственост и съсобственост, можете да намерите в секцията „Вещно право“. 

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита при нарушения в случай на съществуваща съсобственост на вещ или имот.  

Новини

Кадастрална карта и кадастрален регистър в община Божурище

адв. Цветанка Тодорова

Важна новина за приемане на нова кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти за урбанизираните територии в землищата на с. Делян, с. Златуша, с. Мала Раковица, с. Хераково и с. Храбърско, община Божурище

 

На основание чл. 46, ал. 1 и 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/  Служба по геодезия, картография и кадастър – София област /СГКК/ Ви информира, че са приети нова кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти за урбанизираните територии в землищата на с. Делян, с. Златуша, с. Мала Раковица, с. Хераково и с. Храбърско, община Божурище, /обява в „Държавен вестник“, бр. 21 от 2021 г./

Материалите се намират в Службата по геодезия, картография и кадастър – Софийска област и община Божурище.

Справки могат да се правят в сградата на СГКК–София област, гр. София, ул. ,,Мусала” № 1, директно на гише 6, без да се тегли номер от машината, всеки работен ден от 9.00 до 11.30ч. и от 14.00 до 16.00 ч. и на сайта на АГКК – https://kais.cadastre.bg/bg/Map  –  „слоеве“: „Неодобрени КККР“ или в Община Божурище и съответните кметства.

В 30 – дневен срок от обявяването в „Държавен вестник”, т.е. до 12.04.2021 г. вкл., заинтересованите лица могат да направят ПИСМЕНИ ИСКАНИЯ И ВЪЗРАЖЕНИЯ ПО ПРИЕТИТЕ МАТЕРИАЛИ И ДАННИ пред Службата по геодезия, картография и кадастър – София област. Възраженията могат да се подават в сградата на СГКК София област, община Божурище и на е–мейла на СГКК – София област: sofia.oblast@cadastre.bg

По този повод АГКК Ви информира, че:

Подаването на писмени искания и възражения не решава спорове за материално право между собственици на поземлени имоти.

Допуснати непълноти и грешки в изготвената нова кадастрална карта и кадастрални регистри се допълват и поправят по молба на заинтресуваното лице до СГКК София област след влизането в сила на заповедта за одобряване, като необходимите изменения се извършват по реда на поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.

Когато непълнотите и грешките в изготвената нова кадастрална карта и кадастралните  регистри  са свързани със спор за материално право, те се коригират от СГКК след решаването на спора по съдебен ред.

______________________________________________________

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя правна помощ при имотни спорове, както и по повод писмени възражения и искания до съответните служби по геодезия, картография и кадастър.