Договорно право

Застраховка на банков кредит. Как и кога?

При получаването на кредит от банка или банкова институция, винаги се предлага възможност за сключване на договор за застраховка на банков кредит. В повечето случаи, обаче, кредитополучателят се оказва затруднен в това каква застраховка да избере, така че да бъде най – изгодна и същевременно да му осигури необходимото спокойствие. 

Ето защо в днешната статия ще разгледаме различните възможности за сключване на договор за застраховка на банков кредит, както и предимствата на всяка една от тях. 

Какви са възможностите за сключване на договор за застраховка на банков кредит?

Всички видове застраховки са уредени в Кодекса за застраховането, като днешният анализ ще започнем с двата най – често използвани видове застраховане. Ще посочим и каква е тяхната връзка със задълженията по кредити. 

Това са застраховките “Живот” и “Имущество”.

Застраховка “Живот” като застраховка на банков кредит

Застраховката живот може да бъде сключена като рискова застраховка (за смърт) и като спестовна застраховка. В настоящата статия ще разгледаме само рисковата застраховка, тъй като тя касае в най – голяма степен темата за кредитното застраховане.

При рисковата застраховка “Живот” застрахователното събитие настъпва със смъртта на застрахования. Отговорът на въпроса каква е връзката на тази застраховка с кредитирането се крие в наследственото право. Това е така, тъй като със смъртта на физическото лице, неговото имущество и неговите задължения преминават у наследниците му. 

Тоест, след смъртта на длъжника по банков кредит, последният ще трябва да бъде изплатен от наследниците. С настъпването на смъртта на застрахованото лице по застраховка “Живот”, лицата, в чиято полза тя е направена, получават определена сума, определена съобразно застрахователния договор. Предвид факта, че обичайно застраховката “Живот” се прави в полза на близки, които влизат в кръга на наследниците, то тези наследници ще могат по – лесно да изплатят кредита на своя наследодател.

N.B. Застраховка “Живот” може да се направи и в полза на банката при тегленето на кредита. В този случай, при настъпване на застрахователното събитие, застрахователната сума се получава от банката.

Застраховка “Имущество” като застраховка по банков кредит

Смисълът на застраховането на имущество при кредитиране се разкрива при ипотечните кредити. Повече за ипотеката като вещно обезпечение можете да намерите в статията “Ипотечният кредит и неговите особености”

В този случай застрахователното събитие може да варира, но като цяло застраховката покрива риска “погиване на имущество”. Покритието е в размер на действителната или възстановителната стойност на имота, който служи за обезпечение по кредита. Действително, ипотеката се погасява с погиването на ипотекирания имот, но задължението не се погасява. В случай на неплащане на вноските по кредита, погиването на незастрахован ипотекиран имот може да доведе до значителни проблеми за длъжника – запориране на вземания, възбрана на друго имущество и т.н.

Застраховка на банков кредит

Особеност на този вид застраховка на банков кредит е, че застраховано лице е кредитната институция, а задължено по застраховката лице е кредитополучателят. Тоест, застрахователните премии се изплащат от този, който получава кредита, а застраховката е в полза на банката. Застрахователното събитие настъпва при просрочване на плащане по главницата на кредита. Периодът на просрочване се определя в зависимост от т.нар. период на изчакване, посочен в застрахователната полица.

За какво да внимаваме, когато сключваме застраховка на банков кредит при неговото получаване?

Първо, често пъти при теглене на банков кредит, банката изисква да се направи застраховка. Обичайно банките сключват групов застрахователен договор с определен застраховател, а на клиента – кредитополучател се предоставя декларация за застраховане. В този случай, обаче, кредитополучателят няма достъп до договора за застраховане между банката и застрахователя. Трябва да се поиска достъп до условията по договора, за да може клиентът да избере най – изгодната за него оферта.

Второ, макар и банката да има задължение да уведоми клиентите си за промени в застрахователния договор, тя обичайно не го прави. Така може да се окаже, че кредитополучателят не е информиран за повишаване на застрахователната премия, например. Възможно е и застрахователният договор да бъде прекратен и клиентът да не е наясно. Тогава се оказва, че той е останал без застраховка.

Трето, ако кредитополучателят закъснее с плащането на застрахователната премия, то застраховката му автоматично се прекратява. Възможно е да е предвидено, че при възстановяване на плащанията се възстановява и застраховката, но за периода за неплащане, няма да е налице застрахователно покритие.

Четвърто, кредитополучателят няма информация относно изключенията от покритите рискове. Така може да се окаже, че клиентът си мисли, че е застрахован в случай на продължителен болничен, но реално да не е.

В заключение

Сключването на договор за застраховка на банков кредит е “необходимото зло”, но с множество уговорки. Кредитополучателят трябва да прочете внимателно договора за застраховане и общите условия към него, както и добре да се запознае с предлаганите от избраната от него банка застраховки. В противен случай, застраховането по кредита от необходимо и полезно действие, може да се превърне в значителен финансов проблем.

_______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на длъжниците по кредити, както и защитата им при просрочени вземания, можете да намерите в секцията “Договорно право”

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ при избор на най – добрия вариант за сключване на застраховка на банков кредит, преглед и становище по общи условия, както и всякакви услуги, свързани със защита на кредитополучателите.   

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Вещно право, Договорно право

Ипотечният кредит и неговите особености

Какво трябва да знаем преди да сключим договор за ипотечен кредит?

Често пъти длъжниците по парични вземания (кредити), които са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, не успяват да платят задълженията си. И по този начин са застрашени от отнемане на имотите им по принудителен ред. В тези случаи ситуацията изглежда безизходна, но обичайно това не е така, тъй като съществуват множество важни законодателни изисквания към този вид договори. А ако тези изисквания не бъдат спазени, ипотеката няма да бъде валидно учредена. Нека се запознаем с тях.

Същност и видове ипотека

Ипотеката представлява реално (вещно) обезпечение на едно задължение. Тя се учредява посредством вписване в Имотния регистър въз основа на договор или на закона. Важно е да се има предвид разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която:

Ипотека може да се учреди само върху поединично определени имоти и за определена парична сума.

Това означава, че ипотека, учредена общо върху цялото имущество на длъжника или за “всички задължения” на длъжника, ще бъде нищожна, т.е. няма да породи своето правно действие и няма да тежи върху недвижимия имот, върху който е учредена. Това обстоятелство е обща особеност на двата вида ипотека.

I. Законна ипотека

Такава ипотека се учредява в два случая:

1. в полза на отчуждителя на недвижим имот – върху отчуждения имот, за обезпечение на вземанията му по договора, и

2. в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела – върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване.

II. Договорна ипотека

Договорът за ипотека се сключва във формата на нотариален акт. Тази форма е за действителност, което означава, че ако не бъде спазена, договорът ще бъде нищожен.

Друга важна особеност на ипотеката е, че има ред от вписването, чието действие трае в продължение на 10 години. Това действие може да бъде продължено, ако бъде подновено вписването преди този срок да е изтекъл. Ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново. В такъв случай тя има ред от новото вписване. Какво означава това? Това означава, че ако има период на “прекъсване” на вписването, в рамките на това прекъсване върху съответния недвижим имот няма да тежи ипотека.

Важна особеност на договора за ипотека откриваме и в разпоредбата на чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, съгласно която:

Ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява.

Единодушно в теорията и съдебната практика се приема, че ипотеката, учредена върху имот, на който длъжникът не е собственик, е нищожна.

Несеквестируемост

Съгласно чл. 444, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс

Изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него.

Несеквестируемостта представлява забрана за насочване на принудително изпълнение върху конкретно определени вещи на длъжника. Тази забрана е предвидена с оглед необходимостта от осигуряване на минимални жизнени условия за длъжника, въпреки наличието на неизпълнение по неговия дълг. В случай, обаче, че върху единственото жилище на длъжника е учредена ипотека, несеквестируемостта отпада. Това означава, че ако кредиторът насочи принудително изпълнение върху ипотекирания недвижим имот, той ще бъде продаден на публична продан, дори и ако е единственото жилище на длъжника.

Предсрочна изискуемост

Възможността за обявяване на предсрочна изискуемост на ипотечен кредит, отпуснат от банка, е уредена в закона. За да бъде валидно, обаче, такова обявяване, е необходимо изпълнението на няколко задължителни условия, а именно:

  1. неплащане в срок на една или повече вноски по сключения договор за ипотечен кредит;
  2. банката да е изпратила уведомление до длъжника, че счита изтегленият ипотечен кредит за предсрочно изискуем.

Необходимо е уведомлението не просто формално да е изпратено, но и да бъде реално получено от длъжника. Това задължение трябва да бъде изпълнено преди банката да е пристъпила към действия по започване на принудително изпълнение. Липсата на такова уведомление опорочава обявяването на предсрочната изискуемост и тя следва да се счита за ненастъпила.

В случай на обявяване на предсрочна изискуемост на изтегления ипотечен кредит, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение. Получаването на съобщение за така издадената заповед или за доброволно изпълнение по започнато изпълнително производство не представлява изпълнение на задължението на банката да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост на съществуващото задължение по ипотечен кредит

В тази връзка следва да се има предвид, че извършените действия по принудително изпълнение при липса на уведомление за предсрочна изискуемост ще бъдат невалидни.

Междувременно, защитата срещу заповедта за незабавно изпълнение е значително улеснена от законодателя. Необходимо е длъжникът просто да възрази срещу нея без да се налага да излага аргументи за възражението си. В този случай на кредиторът ще бъде даден срок за завеждане на дело за установяване съществуване на задължението, което дава възможност и достатъчно време на длъжника да се защити срещу кредиторовата претенция.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията, предвидени от законите във връзка с различните видове договори, можете да намерите в секцията “Договорно право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ както при изготвянето на всички видове договори, така и при тяхното оспорване и разваляне. 

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57