Полицейско насилие
Наказателно право

Жертва съм на полицейско насилие. Как да се защитя?

Осъществяването на полицейско насилие е едно от най – често срещаните нарушения на физическия интегритет на задържаните лица, което традиционно се игнорира както от прокуратурата, така и от съдилищата. 

Това е и причината България често да бъде осъждана за липса на ефективно разследване на упражненото полицейско насилие пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург

В практиката най – често срещаните причини за упражняване на полицейско насилие могат да бъдат идентифицирани като:
1. оказване на съпротива при арест;
2. изтръгване на самопризнания;
3. убеждение у полицейския орган, че задържаният е извършил престъпление и следва да бъде наказан за него незабавно.

Кога законът допуска използването на физическа сила от полицията?

Законът за Министерството на вътрешните работи и нормативните актове по неговото прилагане предвиждат изчерпателно случаите, в които полицейските органи имат право да използват физическа сила и помощни средства (белезници, оръжие). 

На първо място, използването на физическа сила и помощни средства е допустимо, когато конкретен гражданин противодейства на изпълнението на полицейско разпореждане или той самият не го изпълнява, когато то е насочено към него. 

На второ място, физическа сила и помощни средства могат да бъдат използвани при задържане на нарушител, който оказва съпротива на полицейския орган или не му се подчинява.

Третото основание е налице, когато конвоирано лице се опитва да избяга, да посегне на собствения си живот или на живота на други лица. 

Четвърто, такава възможност законът предвижда и при оказване на съдействие на други държавни органи или длъжностни лица. 

На пето място, физическа сила и помощни средства могат да бъдат използвани и при:
1. нападения срещу граждани и полицаи;
2. освобождаване на заложници;
3. групови нарушения на обществения ред;
4. нападения над сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;
5. освобождаване на незаконно заети обекти;
6. при необходимост от осигуряване на личната безопасност на полицейските служители. 

Извън посочените случаи полицейските служители нямат право да използват физическа сила и помощни средства.

ВАЖНО! Дори и да е налице някое от основанията, изброени по – горе, полицейските служители са длъжни да съобразяват степента на използваната физическа сила с необходимостта от това. Те носят отговорност във всички случаи, когато използваната от тях физическа сила е била прекомерна спрямо целта, за която е следвало да бъде приложена. 

Полицейско насилие

Какво означава "полицейско насилие?"

Ненужното или прекомерно използване на физическа сила и/или помощни средства представлява полицейско насилие, което винаги съставлява престъпление. 

От характера и степента на причинените увреждания, зависи и наказанието, което следва да се определи за упражненото полицейско насилие. 

Възможните увреждания, които могат да бъдат нанесени са две категории: убийство или телесна повреда. Последната, от своя страна, може да се раздели на три подкатегории, а именно тежка, средна или лека (с или без разстройство на здравето). 

В случай че вследствие на упражнено полицейско насилие, пострадалият почине, полицейските служители – извършители следва да бъдат наказани с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. 

Що се отнася до причиняването на телесна повреда, наказанията варират в зависимост от нейната степен. 

При нанасяне на тежка телесна повреда, вследствие на упражнено полицейско насилие, наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години. 

Телесната повреда е тежка, когато е причинено продължително разстройство на съзнанието, постоянна слепота или глухота, загуба на речта, детеродна неспособност, обезобразяване, причиняващо необратимо разстройство на речта, вкуса, обонянието или зрението, загуба на бъбрек, слезка или крило на бял дроб, загуба или осакатяване на крайник, както и постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. 

При нанасяне на средна телесна повреда, вследствие на упражнено полицейско насилие, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години. 

Телесната повреда е средна, когато е причинено трайно отслабване на зрението или слуха или, трайно затрудняване на речта, както и движението на крайниците, снагата, врата, функциите на половите органи. Средна телесна повреда е налице и при счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето.

ВАЖНО! Ако са избити зъби, без които не се причинява затруднение в дъвченето или говоренето, телесната повреда не се квалифицира като средна. 

На следващо място, средна телесна повреда е налице и когато е причинено обезобразяване на лицето или други части от тялото, постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или разстройство на здравето, временно опасно за живота (напр. сътресение на мозъка със загуба на съзнание). Накрая, средна телесна повреда е налице и при наранявания, които проникват в черепната, гръдната или коремната кухина. 

При нанасяне на лека телесна повреда, вследствие на упражнено полицейско насилие, наказанието е лишаване от свобода до три години, ако е придружена с разстройство на здравето и с до една година или пробация, ако такова не е причинено. 

Жертва съм на полицейско насилие. Как да се защитя? 1

Защита при полицейско насилие

Както отбелязахме по – горе, упражняването на полицейско насилие съставлява престъпление и всеки пострадал следва да подаде сигнал за това. 

Ако сте пострадал от полицейско насилие е необходимо, на първо място, още преди освобождаването си да поискате да Ви бъде предоставена медицинска помощ. Процедурата е такава, че често пъти това искане се прави именно пред полицейския орган, който е упражнил насилието. Съответно, в повечето случаи пострадалият получава отказ. 

При отказ да Ви бъде предоставена медицинска помощ преди освобождаване, необходимо е незабавно да потърсите свой близък, който да Ви вземе от ареста и да му покажете нараняванията си, както и да направите съответните снимки.

В повечето случаи при освобождаване и без поискване, полицейските органи водят задържания при фелдшер, работещ в съответното районно полицейско управление, който да констатира физическото му състояние. В много случаи пострадалият от полицейско насилие задържан бива заплашван да подпише документ, според който няма претенции за нанесени вреди по време на задържането си. 

Независимо от заплахите, обаче, необходимо е да се настоява фелдшерът или друго медицинско лице да опише получените в ареста наранявания и да предостави съответен документ на задържания.  

Следващата задължителна стъпка е незабавно посещение на съдебна медицина след освобождаване от ареста за снабдяване със съдебно – медицинско удостоверение за получените наранявания и пристъпване към изготвяне на сигнал за извършено престъпление. 

В заключение

В повечето случаи, пострадалите от полицейско насилие получават и предупреждение от извършителите – полицаи, че при подаване на сигнал насилието ще се повтори в много по – тежка степен. 

Практиката на кантората, обаче, показва, че се постига точно обратния ефект. 

____________________________________________________________________

Още интересни теми за правата и правните възможности на пострадалите от престъпления, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“предоставя специализирана правна помощ в полза на пострадали от полицейско насилие както пред българските държавни органи, така и пред Европейския съд по правата на човека.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Жертва съм на полицейско насилие. Как да се защитя? 2
Наказателно право

Домашен арест. Същност и защита

Мярката „домашен арест“ е втората по тежест мярка за неотклонение след задържането под стража, която се взима спрямо обвиняеми или подсъдими за извършено престъпление. 

Като всяка друга мярка за неотклонение, прилагана в наказателното производство, мярката „домашен арест“ е подробно регламентирана в Наказателно – процесуалния кодекс. Подобно на задържането под стража, тя също е свързана с лишаване от свобода на обвиняемия/подсъдимия, макар и в значително по – ниска степен. 

Именно, поради характера ѝ на мярка, свързана с лишаване от свобода, условията за нейното приложение следва да отговарят на утвърдените в Европейската конвенция за защита правата на човека международни стандарти.

Домашен арест. Същност и защита 3

Домашен арест. Същност и условия

Какво означава "домашен арест"?

Мярката за неотклонение „домашен арест“ представлява забрана за обвиняемия или подсъдимия да напуска жилището си без разрешението на прокурора или съда (в зависимост от това дали мярката се прилага в хода на досъдебната или в хода на съдебната фаза на наказателния процес). 

ВАЖНО! Адресът, на който ще се изпълнява домашен арест се определя от съда, който е постановил прилагането на мярката. В случай че обвиняемият или подсъдимият желае да бъде променен адреса на изпълнението ѝ, необходимо е последващо разрешение от прокурора, когато процесът е на досъдебна фаза или от съда, пред който се води делото. 

При какви условия се постановява домашен арест?

Както при всяка друга мярка за неотклонение, за да се постанови домашен арест е необходимо едновременното наличие на няколко, изчерпателно изброени в закона условия. 

На първо място, необходимо е, когато мярката се взима в досъдебното производство, да са налице доказателства за съпричастността на дадено лице към извършено престъпление и то да е привлечено в качеството на обвиняем. 

ВАЖНО! За целите на постановяването на домашен арест, не е необходимо тези „доказателства“ да са достатъчни за постановяване на осъдителна присъда и в хода на делото могат да бъдат разколебавани, респ. мярката да бъде отменена или изменена в по – лека. 

На второ място, както по отношение на обвиняемия в досъдебното производство, така и по отношение на подсъдимия в съдебната фаза е необходимо да са налице данни, че той може да се укрие, да извърши престъпление или да осуети изпълнението на постановената присъда.

Макар и по отношение на мярката за неотклонение „домашен арест“, законът да не използва словосъчетанието „реална опасност“, то при преценката за това дали обвиняемият/подсъдимият може да се укрие, да извърши престъпление или да осуети изпълнението на постановената присъда се взима предвид именно реалният характер на тази опасност. Това е така, тъй като никой не може да бъде лишаван от свобода, поради имагинерни причини. 

ВАЖНО! Именно, защото е свързана с лишаване от свобода, законът предвижда определени срокове, в рамките на които може да се прилага домашен арест. 

В досъдебната фаза, тази мярка може да се прилага за срок не по – дълъг от 8 месеца, ако е повдигнато обвинение за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода повече от 5 години. Максималният срок е година и половина, когато обвинението е за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода 15 или повече години, или друго по – тежко наказание. За всички останали престъпления, домашният арест не може да продължава повече от два месеца. 

По отношение на съдебната фаза, българският закон не предвижда конкретни срокове, в рамките на които може да се прилага мярката „домашен арест“. Европейската конвенция за защита правата на човека постановява, обаче, че всяко лице се ползва от правото делото му да се гледа в разумен срок. Съответно, ако този стандарт не може да бъде спазен, обвиняемият/подсъдимият следва да бъде освободен преди приключването на делото му. 

Кой срок е разумен се преценява съобразно обстоятелствата по всеки конкретен наказателен процес. 

Домашен арест

Изменение, отмяна и контрол на мярката "домашен арест"

Както всяка друга мярка за неотклонение, мярката „домашен арест“ не може да се прилага вечно. Ето защо тя подлежи на отмяна или на изменение към по – лека такава (подписка или гаранция в пари/ценни книжа).

ВАЖНО! Домашният арест може да бъде изменен и в задържане под стража, когато обвиняемият/подсъдимият напусне жилището си без разрешение на съответния орган. Контролът по изпълнението на мярката законът е възложил на органите на Министерството на вътрешните работи.

 

Кога може да се иска изменение или отмяна на мярката "домашен арест"?

Простият отговор на този въпрос е „винаги“. Разбира се, както във всеки правен процес, законът предвижда „нюанси“. 

Така, съгласно Наказателно – процесуалния кодекс, както по досъдебното, така и в съдебното производство, обвиняемият/подсъдимият или неговият защитник – адвокат, могат по всяко време да поискат изменение или отмяна на домашния арест. 

Делото се насрочва в тридневен срок и се разглежда в открито заседание. Обвиняемият/подсъдимият и неговият защитник – адвокат задължително взимат участие в това заседание. 

ВАЖНО! Делото може да бъде разгледано и в отсъствие на обвиняемия, ако той заяви, че не желае да се яви или ако не може да бъде доведен, поради здравословни причини. 

По искането за изменение или отмяна на постановения домашен арест съдът се произнася незабавно. 

ВАЖНО! Ако мярката бъде потвърдена, съдът може да определи срок, в който ново искане за изменение или отмяна е недопустимо. Този срок не може да бъде по – дълъг от два месеца. Това не се отнася за случаите, когато искането се основава на здравословното състояние на обвиняемия.

В заключение

Както отбелязахме, мярката на неотклонение „домашен арест“ може да се постановява само в предвидените от закона случаи и при спазване на предвидените от закона условия. 

Това по никакъв начин не означава, че тази мярка не може да бъде предприета по незаконосъобразен начин и да представлява произвол. В тези случаи е необходимо да бъдат предприети всички действия за нейното изменение или отмяна, като в някои случаи, произволното ѝ предприемане може да доведе и до обезщетение в полза на лицето, спрямо което е била прилагана. 

_____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защита правата и задълженията на обвиняемите и подсъдимите в рамките на наказателния процес, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита по наказателни дела по повдигнати обвинения за извършено престъпление. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел.: +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Домашен арест. Същност и защита 4
Задържане под стража
Наказателно право

Задържане под стража. Какво да правя?

Предвиденото в Наказателно – процесуалния кодекс задържане под стража е вид мярка за неотклонение, която може да бъде предприета както още в досъдебното производство, така и в съдебната фаза на наказателния процес. 

Целта на мярката „задържане под стража“ е да попречи на обвинямия или подсъдимия да се укрие или да извърши друго престъпление. 

Всъщност, това е и най – тежката мярка за неотклонение, която българското законодателство предвижда, като с нея се засягат в най – висока степен правата и основните свободи на задържаните лица. Ето защо, законът предвижда строги изисквания във връзка с нейното предприемане. 

Нека видим какво представлява това задържане под стража, какви са изискванията за предприемането му и какви са начините за неговата отмяна или замяната му с по – лека мярка за неотклонение. 

Задържане под стража. Какво да правя? 5

Задържане под стража. Същност и условия

Мярката „задържане под стража“ се взима тогава, когато по делото е налице обосновано предположение, че привлеченото в качеството на обвиняем лице е извършило престъплението, за което е привлечено в това качество. Под „обосновано предположение“ не се има предвид да са налице достатъчно доказателства, от които да се направи извод за осъждането на това лице. Достатъчно е да са налице предварителни данни за това, като в хода на следствието, те могат да бъдат опровергавани.

Едновременно с изискването за наличие на обосновано предположение за извършено престъпление, за взимане на мярка за неотклонение е необходимо по делото да е констатирано наличието на реална опасност обвиненият да се укрие или да извърши престъпление. 

Какво означава "реална опасност"?

Условията, въз основа на които се преценява налице ли е реална опасност обвиняемият да е укрие или да извърши престъпление са предвидени в закона и са:

1. повдигнато е обвинение срещу лице за престъпление, което е извършено повторно или при условията на опасен рецидив;
2. обвинението е за тежко умишлено престъпление и обвиняемият е осъждан за друго такова престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година или друго по – тежко наказание, чието изпълнение не е отложено при спазване на разпоредбите за условното осъждане;
3. обвинението е за престъпление, наказуемо с не по – малко от десет години лишаване от свобода или друго по – тежко наказание;
4. обвиняемият не се е явил пред съответните държавни органи без уважителни причини и не може да бъде открит на известните му адреси. 

Тези основания, обаче, не са абсолютни. Тоест, възможно е и те да бъдат налице, но въпреки това от останалите данни по делото да се прецени, че липсва реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. 

Изменение или отмяна на мярката "задържане под стража"

Веднъж взета, мярката за неотклонение „задържане под стража“ не може да трае до неопределен краен момент. 

Сроковете зависят от това дали тази мярка е приложена в досъдебното производство или в съдебната фаза. 

И така, когато е взета в досъдебното производство, мярката „задържане под стража“ може да продължи не повече от осем месеца, когато обвинението е за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода повече от 5 години. 

Когато престъплението, за което е повдигнато обвинение, се наказва с лишаване от свобода 15 и повече години или друго по – тежко наказание, задържането под стража може да продължи не повече от година и половина. 

При обвинение за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода под 5 години или с друго по – леко наказание, мярката задържане под стража може да трае не повече от два месеца. 

По отношение на мярката задържане под стража, взета в съдебната фаза, законът не предвижда конкретни срокове, но българският съд е обвързан от Европейската конвенция за защита правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека, според които всеки задържан има право делото му да бъде разгледано в разумен срок. Кой срок е разумен според международните стандарти се решава за всеки конкретен случай. 

Както в съдебната, така и в досъдебната фаза, мярката за неотклонение „задържане под стража“ може да бъде изменяна по искане на обвиняемия/подсъдимия или неговия защитник – адвокат. 

Както в съдебната, така и в досъдебната фаза, въпросът за изменението на тази мярка може да бъде поставян по всяко време и съдът е длъжен да се произнесе в тридневен срок от депозирането на искането. 

Ако мярката бъде потвърдена, съдът може да определи срок, в който е недопустимо да се иска ново изменение на мярката „задържане под стража“, като този срок не може да бъде по – дълъг от два месеца. 

ВАЖНО! Постановяване на задържане под стража е възможно и когато спрямо обвиняемия или подсъдимия е била взета по – лека мярка за неотклонение, напр. подписка или гаранция в пари, но той се е укрил от властите или е извършил ново престъпление. 

Задържане под стража. Какво да правя? 6

В заключение

Както вече отбелязахме, мярката за неотклонение „задържане под стража“ е най – тежката такава мярка, която в значителна степен ограничава основното човешко право на свобода и сигурност, предвид факта, че се изпълнява в помещение за задържане, а задържаното лице се намира под охрана. 

Ето защо, за да бъде законосъобразна, тя следва да бъде предприета в съответствие със закона, както и да не трае прекомерно дълго време. Законността на всяко задържане се решава според конкретните доказателства по конкретното наказателно дело. 

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и защитата на лицата, обвинени в извършване на престъпление, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита на обвиняеми и подсъдими както на досъдебна и съдебна фаза от наказателния процес, така и пред Европейския съд по правата на човека. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел.: +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Задържане под стража. Какво да правя? 7
Административно право, Наказателно право

Противообществени прояви на малолетни и непълнолетни. Защита.

Съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс малолетните (ненавършили 14-годишна възраст) не могат да носят наказателна отговорност и това правило е без изключение. За техните противообществени прояви законът предвижда прилагането на съответни възпитателни мерки. 

Що се отнася до непълнолетните (навършили 14-годишна възраст, но ненавършили пълнолетие), спрямо тях може да бъде ангажирана наказателна отговорност само, ако се установи, че конкретният непълнолетен извършител на противообществени прояви е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи поведението си. 

Това, че малолетните и непълнолетните извършители на противообществени прояви поначало могат да не носят наказателна отговорност, не означава, че за осъщественото поведение, което противоречи на закона или морала и добрите нрави, не може да следва съответна реакция на държавата във връзка с наказването им.  

В днешната статия ще изясним именно въпросите, свързани с наказването на укоримото поведение на младежите, които не могат по закон да носят наказателна отговорност, както и защитата в производството по наказването на такова поведение. 

Противообществени прояви на малолетни и непълнолетни. Защита. 8

Кои действия могат да се възприемат като противообществени прояви?

Според дефиницията, дадена в закона, противообществени прояви са тези действия, които са общественоопасни и противоправни или противоречат на морала и добрите нрави. Иначе казано, противообществената проява може да се изрази в извършване на престъпление (нанасяне на побой, кражба, притежание на забранени вещества) или в предприемане на някакво друго укоримо поведение, което не съвпада с общоприетите норми. 

Производство по наказване и видове наказания при противообществени прояви на малолетни и непълнолетни

Както беше отбелязано по – горе, децата, които не са навършили 14-годишна възраст, не могат да носят наказателна отговорност. Това означава, че във всички случаи, преследването на техните противообществени прояви ще става по реда на Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните чрез образуване на възпитателно дело пред съответната Местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. 

По същия ред се преследват деянията, извършени от навършили 14-годишна възраст, но ненавършили пълнолетие деца, които не съставляват престъпление. Това се отнася и за случаите, в които, макар и да е налице престъпление, то не е с висока степен на обществена опасност и е извършено, поради увлечение или лекомислие. 

ВАЖНО!!! Това, че престъпният деец е непълнолетен не означава непременно, че той не може да носи наказателна отговорност. Ако се установи, че той разбира свойството и значението на постъпките си, може да ръководи поведението си, престъплението е с висока степен на обществена опасност и не е извършено, поради лекомислие или увлечение, то извършителят ще носи наказателна отговорност по общия ред, вкл. и чрез налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода“. 

Производствата по установяване и наказване на противообществени прояви, извършени от малолетни или непълнолетни се провеждат пред местните комисии за борба с тези прояви, които се създават към общините. Компетентна е тази комисия, която действа по настоящия адрес на детето. Самото дело следва да се образува в срок до шест месеца от извършването на противообществената проява. То се провежда при закрити врати, но председателят на състава може да покани различни специалисти, когато това е в интерес на детето. Такива могат да бъдат педагози, психолози, педагогически съветници и др.

ВАЖНО!!! Когато се разглежда възпитателно дело относно извършена от малолетен или непълнолетен противообществена проява, неговото присъствие, както и присъствието на негов родител или на лице, което го замества, е задължително. Това означава, че във всички случаи на образувано възпитателно дело срещу конкретно дете, родителите получават съответно уведомление. 

На малолетния или непълнолетния могат да бъдат наложени едно или няколко от изчерпателно предвидените в закона тринадесет на брой наказания, като най – тежката от тях е настаняване във възпитателно училище – интернат.

Всяка една от предвидените в закона мерки може да се прилага за срок до една година, като при нейното неизпълнение се образува ново възпитателно дело, в рамките на което може да се наложи по – тежка мярка. 

ВАЖНО!!! При разглеждането на възпитателното дело може да се установи, че родителите или лицата, които ги заместват, не полагат достатъчно грижи за възпитанието на детето и с това са станали причина то да извърши противообществени прояви. В този случай те също могат да бъдат санкционирани, като наказанията са предупреждение, задължаване да посещават специално организирани беседи и консултации по въпросите на възпитанието, както и глоба в размер от 50 до 1000 лв. В по – тежки случаи е възможно и спрямо родителя или лицето, което го замества, да бъде ангажирана наказателна отговорност под формата на лишаване от свобода до три години и обществено порицание. 

Решенията на комисията подлежат на обжалване пред съответния районен съд. 

Ролята на адвоката във възпитателното дело по повод противообществени прояви на малолетни и непълнолетни

Производството по налагане на възпитателни мерки спрямо малолетни или непълнолетни извършители на противообществени прояви е вид несъщински наказателен процес, в рамките на които се повдига обвинение за извършено правонарушение. Поради тази причина в това производство следва да се прилагат международните стандарти за справедлив процес съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека. Основната гаранция за провеждането на справедлив процес е правото на защита, което в производството по налагане на възпитателни мерки може да бъде упражнено чрез участието на т.нар. „доверен представител“, на представител на съответната дирекция „Социално подпомагане“ или на адвокат. 

В рамките на процеса за установяване и наказване на малолетни или непълнолетни деца за извършени противообществени прояви, ролята на адвоката се състои в изпълнението на няколко основни функции:

1. Извършване на преценка дали малолетният/непълнолетният да даде обяснения по образуваното възпитателно дело. Следва да се отбележи, че правото да се запази мълчание е основното право на детето, обвинено в извършване на противоправно деяние. Макар законът изрично да предвижда, че решението на комисията не може да се основава единствено на самопризнанието на детето, то в някои случаи е важно то да запази пълно мълчание, в други случаи е препоръчително да се дадат максимално подробни обяснения по казуса, а в трети е необходимо да се наблегне на точно определени факти. 

2. Проследяване за спазване на правилото за разглеждане на казуса от независим и безпристрастен състав на комисията, както и осигуряване на щадящ за психиката на детето процес. 

3. Осигуряване на доказателства в полза на обвиненото в извършване на противоправно деяние дете. Това е необходимо с оглед преодоляване на често срещания „обвинителен уклон“, чрез използването на който детето предварително се смята за виновно, като се събират единствено доказателства, потвърждаващи неговата вина.    

Психически тормоз

В заключение

Производството за налагане на възпитателни мерки по отношение на малолетни или непълнолетни извършители на противообществени прояви има за основна цел преодоляване на отклоненията в поведението им, предотвратяване на бъдещи нарушения и интеграция в обществото. 

Ето защо всички предвидени в закона мерки са свързани с въздействие най – вече върху психиката на детето и във всички случаи са срочни. 

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на обвинените в извършване на противоправно поведение, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с опитни и обучени за работа с деца специалисти в областта на защитата на малолетни и непълнолетни извършители на противообществени прояви. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com 

Полицейско задържане за 24 часа
Административно право, Наказателно право, Новини

Полицейско задържане. Спечелено дело

Издаването на заповед за полицейско задържане за 24 часа е едно от най – често срещаните основания за краткотрайно лишаване от свобода по данни за съпричастност на едно лице към извършване на престъпление.  

Правото на свобода и сигурност е едно от основните човешки права, защитено от Конституцията на Република България, Европейската конвенция за защита правата на човека, приета от Съвета на Европа, Хартата за основните права в Европейския съюз и Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на Обединените нации. 

Условията за накърняване на това основно човешко право чрез задържане на конкретно лице във връзка с извършено престъпление са изчерпателно посочени в законодателството на страната ни, а процедурата за неговото осъществяване е строго формална. Неспазването ѝ винаги води до отмяна на задържането. 

Мярката „полицейско задържане за 24 часа“ може да има превантивен или преустановителен характер. Тя се предприема с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление или да се осуети прикриването му. Мярката се постановява и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител. 

Освен спазването на процедурата за постановяване на полицейско задържане за 24 часа, необходимо е да са налице факти и обстоятелства за наличието на конкретни обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането, е извършило или е съпричастно към извършването на престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.  

Със съдействието на кантората беше спечелено поредното дело за отмяна на незаконно полицейско задържане за 24 часа.

Полицейско задържане за 24 часа - казусът

Непълнолетен младеж е задържан за престъпление по чл. 216 от  Наказателния кодекс – унищожаване и повреждане. Взетата срещу него мярка полицейско задържане за 24 часа е постановена в 14:10 ч. 

На първо място, в заповедта за задържане е записано, че момчето е „заподозряно“ в извършване на престъпление, осъществено на същия ден в 21:30 ч. Друг въпрос е, че фигурата на заподозрения не съществува в българското законодателство от 2005 г. насам.

На второ място, отразено е, че задържането се извършва по подозрение за съпричастност към престъпление. 

На трето място, единствените и косвени индикации, че той може да е съпричастен към престъпление е фактът, че 1. предходната вечер е имал спречкване със собственика на повредения автомобил и 2. дете от квартала, в който живее, е чуло от друго дете, че именно младежът е повредил автомобила. 

Извън посочените, липсват каквито и да било данни да е извършено престъпление от него, съответно образуваното досъдебно производство е прекратено. Младежът, обаче, е освободен след изтичането на 24-часовия срок.

Полицейско задържане за 24 часа - решението на съда

В законоустановения срок е подадена жалба срещу заповедта за задържане с искане за нейната отмяна, поради незаконосъобразност. 

Съдът обявява постановената заповед за полицейско задържане за 24 часа за незаконосъобразна, поради това, че не отговаря на нормативно регламентираните изисквания за съдържанието на акта. Причината за това е, че не са посочени конкретни данни, които да обосновават необходимостта от задържането. 

Освен това, съдът констатира, че постановеното полицейско задържане за 24 часа е разпоредено в 14:10 ч., като към този момент описаното в заповедта инкриминирано деяние, заради което лицето е задържано, все още не е настъпило. В случая, от страна на органа по задържането се оспорва, че е допусната техническа грешка по отношение на инкриминираната дата, но предвид факта, че посочването на датата на престъпното деяние е задължителен елемент на заповедта за задържане, то такава грешка не може да бъде определена като „техническа“. Да се приеме нещо различно би означавало да се наруши правото на защита на задържания. 

Накрая, съдът обръща внимание, че формалното посочване, че задържането е постановено по подозрение за престъпление по чл. 216  от НК не е достатъчно, за да се приеме за изпълнено изискването за ясно и недвусмислено посочване на фактическите и правните основания за това.

Всички аргументи на съда за отмяна на заповедта за полицейско задържане за 24 часа са достъпни в решението, публикувано по – долу. 

 

Полицейско задържане. Спечелено дело 9
Полицейско задържане. Спечелено дело 10
Полицейско задържане. Спечелено дело 11
Полицейско задържане. Спечелено дело 12
Полицейско задържане. Спечелено дело 13
Полицейско задържане. Спечелено дело 14

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на задържаните от полицията, както и на обвиняемите и подсъдимите за извършено престъпление, можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Наказателно право“. В секцията „Новини“ ще откриете част от спечелените дела на кантората. 

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при полицейско задържане за 24 часа, прокурорско задържане за 72 часа и задържане под стража. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

 

Наказателно право

Причиняване на ПТП. Последици и защита

Нарушаването на правилата за движение по пътищата често води до причиняване на ПТП. В някои случаи виновният водач може да понесе единствено административно наказание под формата на глоба и отнемане на книжката. В други случаи, обаче, за причиняване на ПТП се носи наказателна отговорност, като в зависимост от настъпилия резултат, наказанията варират от „пробация“ до „доживотен затвор“.  

В днешната статия ще поговорим по – подробно именно за т.нар. „транспортни престъпления“, свързани с причиняване на ПТП, както и ще дадем примери от практиката. 

В кои случаи при причиняване на ПТП се носи наказателна отговорност?

В повечето случаи на нарушаване на правилата за движение, вследствие на което се е стигнало до причиняване на ПТП, на виновния водач се налага глоба по правилата за налагане на административни наказания. 

Наказателният кодекс, обаче, предвижда няколко случая на причиняване на ПТП, при които се носи наказателна отговорност за извършено престъпление. 

Значителни имуществени вреди, настъпили в в резултат на причиняване на ПТП

При нарушаване на правилата за движение по пътищата е възможно да се стигне до причиняване на ПТП, от което да възникнат значителни имуществени вреди. Тези вреди могат да се отнасят както до държавно и общинско, така и до частно имущество. 

Пример [!] При шофиране с превишена скорост, водач изпуска завой и се удря в електрически стълб. От удара стълба пада, вследствие на което е повредена електропреносната мрежа. Имуществото е държавно или общинско. При извършване на същото нарушение е възможно ударът да бъде в частен имот или в паркиран автомобил, в който няма хора или те не са пострадали. В последният случай, имуществото е частно. 

За да се прецени дали конкретно причинените имуществени вреди са „значителни“, следва да се направи сравнение между причиненото увреждане на конкретното имуществено и неговата стойност. В тези вреди се включват разходите за пълното възстановяване на увреденото имущество, изчислени по пазарни цени на дребно. Когато повреденото имущество не подлежи на възстановяване и ремонт, преценката на неговата стойност се прави по пазарни цени на дребно, като се отчете овехтяването му, а когато е унищожен автомобил – следва да се приспадне и стойността на частите, които могат да бъдат използвани от собственика. 

Минималният размер на значителната вреда е не по – малко от хиляда лева. 

За това престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години, ако деянието е умишлено и „лишаване от свобода“ до една година или пробация, ако деянието е извършено по непредпазливост. Във втория случай и според конкретните обстоятелства е възможно съдът да освободи виновния за причиняване на ПТП водач от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание, ако до приключване на делото възстанови причинените щети.  

В случай че не се установи значителност на причинените имуществени вреди, деянието не е престъпление, а административно нарушение. 

Средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица в резултат на причиняване на ПТП

Телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. 

Телесната повреда е тежка, ако е причинено: продължително разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или с двете очи; постоянна глухота, загуба на речта; детеродна неспособност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган; загуба на единия бъбрек, слезката или на крило от белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. 

Пример [!] При отнемане на предимство настъпва удар между два автомобила, вследствие на което пътник в един от автомобилите (различен от виновния водач) е със счупен крак (средна телесна повреда). 

За това престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от три до дванадесет години, когато е умишлено. Когато деянието е извършено по непредпазливост, наказанието за причинена тежка телесна повреда е „лишаване от свобода“ до четири години, а при причинена средна телесна повреда – „лишаване от свобода“ до три години или пробация. 

Настъпване на смърт като резултат от причиняване на ПТП

Настъпването на смърт при причиняване на ПТП е най – тежкият възможен резултат при това престъпление. 

Предвидените наказания са, както следва:
1. когато деянието е умишлено – „лишаване от свобода“ от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи – от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор;  
2. когато деянието е извършено по непредпазливост – „лишаване от свобода“ от две до шест години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от три до десет години. 

При този престъпен резултат трябва да се отбележат два важни особености. 

Първата особеност е свързана с това, че настъпилата смърт следва да се намира в пряка причинно – следствена връзка с осъщественото причиняване на ПТП. Така, ако пострадалият е починал, вследствие на увреждане, което е активирало стара травма, то тогава няма да се носи наказателна отговорност за настъпилата смърт, а за реално причиненото увреждане. 

Втората особеност е свързана с понятието „особено тежък случай“. Законът смята, че такъв е налице, когато извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Конкретизацията става за всеки отделен случай според данните по него. 

ВАЖНО!!! Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употребата на наркотични вещества или техни аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал без да има необходимата правоспособност, или на пешеходна пътека, наказанието е: 
1. при тежка или средна телесна повреда – лишаване от свобода от една до шест години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от две до десет години;
2. при смърт – лишаване от свобода от три до петнадесет години, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода от пет до двадесет години. 

ВАЖНО!!! Поведението на пострадалия от ПТП пешеходец, когато той също е нарушил правилата за движение по пътищата се отчита винаги като смекчаващо отговорността обстоятелство, т.е. води до по – леко наказание. Разбира се, виновното поведение на пешеходеца подлежи на доказване в рамките на процеса. 

ВАЖНО!!! По – леко наказание се налага на водач, по чиято вина е настъпило причиняване на ПТП, който е направил всичко възможно, за да помогне на пострадалия. Така например, той може да откара пострадалия в болница незабавно след настъпването на ПТП. След като го откара в болница, обаче, необходимо е да се върне на местопроизшествието и да изчака идването на контролни органи. 

В случай че виновният водач не се върне на местопроизшествието по неуважителни причини (напр. той самият да е имал нужда от медицинска помощ), тогава ще се приеме, че е избягал от местопроизшествието и ще се приложи по – тежко наказуемият състав. Оказаната помощ на пострадалия ще се цени единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство. 

В заключение

Както видяхме по – горе, транспортните престъпления разкриват редица сериозни особености. В зависимост от конкретните факти по случая и качеството на осъществената защита, може да бъде наложено по – леко или по – тежко наказание. 

________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата на обвиняеми и подсъдими за извършени престъпления, можете да откриете в секцията „Наказателно право“.   

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при причиняване на ПТП, като осъществява защита по отношение на виновни водачи, както и по отношение на пострадалите или техните близки. 

Нарушаване на карантина
Извънредно положение, Наказателно право

Нарушаване на карантина. Актуални проблеми и практика

Пандемията от COVID – 19 постави отговорните държавни органи пред някои много сериозни правни предизвикателства. Бързо променящата се епидемична обстановка изисква бързи решения, а българската практика показа, че в повечето случаи тези решения са неефективни и неефикасни. 

Още в самото начало на пандемията, властите започнаха да заплашват със затвор гражданите при осъществяване на спекула с цените, разпространение на заблуждаващо тревожна информация за COVID – 19 и за нарушаване на карантина.  

По отношение на първите две деяния не възникнаха никакви затруднения и единственото известно наказателно производство, което беше образувано, приключи с окончателна оправдателна присъда. Що се отнася, обаче, до въпроса за нарушаване на карантина, проблемите, свързани с него поляризираха научната общност и правните практици в две напълно противоположни мнения. 

Когато говорим за нарушаване на задължителна изолация на болен от COVID – 19, необходимостта от ангажиране на наказателна отговорност е безспорна, тъй като обществената опасност на това деяние е изключително висока.  

Доста по – спорно стои въпросът, обаче, когато става дума за нарушаване на карантина от страна на контактен на болен от COVID – 19 или от човек, пристигащ в страната от друга държава. 

И тъй като правната уредба в сферата беше в известна степен усъвършенствана след 13.05.2020 г., а голяма част от образуваните наказателни производства от преди този период са все още висящи или наскоро приключили, ще разгледаме съдебната практика, касаеща случаите на нарушаване на карантина преди 13.05.2020 г., както и тези след дата, вкл. и към настоящия момент.  

Нарушаване на карантина преди 13.05.2020 г.

В периода между 13.03.2020 г. и 13.05.2020 г. Законът за здравето не предвиждаше възможност за поставяне, нито под задължителна изолация на болни от COVID-19, нито под карантина на контактни и пристигащи от други държави. Въпреки това, обаче, се предвиждаше правомощие за министъра на здравеопазването, при заплаха за здравето на гражданите, да разпореди задължителна изолация на болни, заразносители, контактни и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави. Задължителната изолация, според закона следваше да се извършва със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация. 

Едновременно с това, в заповед на министъра на здравеопазването се предвиждаше образец на предписание за поставяне под карантина, което се издаваше от „органите на граничния здравен контрол“, т.е. от инспектори в регионалните здравни инспекции. 

Именно липсата на законова уредба и предвиждането на форма на лишаване от свобода в общ административен акт доведе до огромно количество противоречива съдебна практика по наказателни дела в този период. Една голяма част от тези наказателни дела приключиха със споразумения между прокуратурата, подсъдимия и защитника му. 

Първи, районният съд в гр. Дупница последователно отказа да одобрява такива споразумения, тъй като правилно прие, че те противоречат на закона и морала. Това е така, поради няколко причини:

На първо място, всички предписания за поставяне под карантина, издадени в този период от инспектори от регионалните здравни инспекции са нищожни, поради липса на законова уредба. 

[Любопитно] По делата за нарушаване на карантина, някои съдебни състави приеха, че наказателният съд има правомощие да се произнесе инцидентно по законосъобразността на предписанието. Други смятаха, че могат да се произнесат единствено по въпроса за нищожността, а трети приеха консервативния подход, според който наказателният съд изобщо няма правомощия да разглежда въпроса относно който и да било аспект на законосъобразността на предписанията. Всъщност, правилният подход е първият, тъй като не може да се приеме, че е извършено престъпление, когато е нарушена нищожна или незаконосъобразна наредба, правило или мярка, предназначена да предотврати или ограничи разпространението на заразна болест по хората. 

На второ място, нито в закона, нито в заповедите на министъра на здравеопазването имаше дефиниция какво точно представлява карантината. Някои съдилища правилно приеха, че при липсата на такава дефиниция, не може да се приеме, че подсъдимият за нарушаване на карантина, знае какви мерки е длъжен да спазва. Други пък обосноваха осъдителните си присъди с това, че понятието „карантина“ следвало да се разбира в общоупотребимия му смисъл. Това становище, обаче, противоречи на принципите на наказателното право и процес за законоустановеност на престъплението. Съответно, тези осъдителни присъди противоречат на закона. 

На трето място, самите заповеди на министъра на здравеопазването, с които се предвиждаше задължителна карантина бяха незаконосъобразни, поради това, че по недопустим начин дописваха закона – нещо, което не може да се случи с акт на орган на изпълнителната власт, който не притежава законодателна инициатива. 

Накрая, по нито едно от тези дела не може да се докаже по несъмнен начин, че подсъдимото лице е било уведомено за задължението си да не напуска дома си, тъй като в самото предписание такива разпореждания няма. От своя страна, здравните инспектори няма как с достатъчна сигурност да потвърдят, че са изяснили това задължение на конкретния подсъдим. Освен това, голяма част от предписанията се оказа, че са били връчвани от неустановени охранители и дори хигиенисти по летищата, а не от самите здравни инспектори.  

ВАЖНО!!! По сключените споразумения е възможно възобновяване на наказателното дело в 6-месечен срок от постановяването на съдебния акт, с който то е одобрено. 

Нарушаване на карантина след 13.05.2020 г.

По малко по – различен начин стои въпроса за наказателната отговорност за нарушаване на карантина след 13.05.2020 г. Считано от следващия ден влязоха в сила няколко съществени корекции в Закона за здравето. 

Така, предвиди се поставяне под карантина с предписание, издадено от директор на РЗИ и „оправомощено“ от него лице, както и се даде (доста неясна) дефиниция на понятията „карантина“ и  „изолация“. Предвиди се също така и административно наказание за нарушаване на карантина във вид на глоба в размер на 5000 лв. 

Към настоящия момент сравнително малко от образуваните наказателни дела са приключили с присъда, от която и да е инстанция, тъй като поначало наказателният процес продължава относително дълго във времето. 

Сред мотивите на съдилищата за оправдаване на подсъдими за нарушаване на карантина в този период се забелязва един основен аргумент и той е свързан с липсата на каквато и да било обществена опасност на нарушаването на карантина от лице, пристигнало на територията на страната от друга държава и за което липсва основание да се смята, че е болно от COVID – 19 или носи заразата в себе си.  

Други наказателни състави приемат, че макар и обществената опасност в тези случаи да е ниска, то такава все пак съществува. Поради това, прекратяват наказателните производства и изпращат материалите по делото за налагане на административно наказание по реда на Закона за здравето, което е в размер на 5000 лв. 

Именно, обаче, едновременното предвиждане на наказателна и на административнонаказателна отговорност доведе до множество проблеми и неясноти, като доведе до създаване на противоречива съдебна практика по подобни случаи. Така, някои прокурори и наказателни съдебни състави приемат, че при нарушаване на карантина е налице престъпление, други – че е налице административно нарушение, а трети – че изобщо липсва както престъпление, така и нарушение. 

Всъщност, предвиждането на два отделни вида отговорност за едно и също деяние противоречи на стандартите на Европейския съюз, както и на международните стандарти за яснота, предвидимост и достъпност на законовите разпоредби. Този подход противоречи и на основния принцип на наказателното право за законоустановеност на нарушенията и наказанията.  

Следва да се отбележи, че според последователната практика на Европейския съд по правата на човека, „стандартът за законност изисква всички закони да бъдат достатъчно точни, за да се избегне всякакъв риск от произвол и да се позволи на гражданите, ако е необходимо с подходящ съвет да предвидят – до разумна степен предвид обстоятелствата по делото – последиците, до които може да доведе дадено действие“.  

В тази връзка, при съществуващата след 13.05.2020 г. правна уредба на въпросите, свързани с нарушаване на карантина, стандартът за законност не е спазен. Именно, поради тази причина, доколкото поставените под карантина граждани не могат в никаква степен да предвидят последиците от нарушаването ѝ, то само, поради неспазване на стандарта за законност следва присъдите да бъдат оправдателни. 

В заключение

В наказателното и административнонаказателното право, спазването на стандарта за законност, както и на принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания е изключително важно, тъй като именно те формират основната защита срещу държавен произвол. 

Ето защо, при повдигане на обвинение за нарушаване на карантина и/или предаването на обвиняемия на съд, както и при издаване на наказателно постановление за такова деяние, необходимо е своевременно да се организира защитата на подсъдимия/наказания първо, за да се избегне налагането на явно несправедливо наказание и второ, за да се препятства продължаващото създаване на противоречива съдебна практика.   

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на поставените под карантина и средствата им за защита при незаконосъобразни действия на служители на регионална здравна инспекция, можете да намерите в секциите „Извънредно положение“ и „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на специализирана правна помощ по наказателни дела за нарушаване на карантина. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

 

Наказателно право

Разпространение на наркотици. Защита при повдигнато обвинение

Възможността за разпространение на наркотици, както и техните аналози, подобно на тяхното притежание, според българското законодателство е поставена в зависимост от получаването на съответно разрешение от компетентен държавен орган. Осъществяването на разпространение на наркотици без такова разрешение, както и притежанието на такива вещества с цел разпространение без надлежно разрешение, е въздигнато от закона като престъпление. 

Всъщност, образно казано разпространение на наркотици със съответно разрешение е възможно само при осъществяване на търговска дейност с наркотични вещества или лекарствени продукти, съдържащи такива вещества. Лицензията се издава в полза на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, при условие че дейностите с наркотични вещества, както и с лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества се извършват под ръководството на магистър – фармацевт. 

Търговията с наркотични вещества, както и с лекарствени продукти, съдържащи такива е възможна само по отношение на високорисковите вещества, разрешени за употреба в хуманитарната и ветеринарната медицина и на рисковите вещества. Това означава, че във всички случаи притежанието и разпространението на марихуана, амфетамини, метаамфетамини, кокаин, хероин и др. под. във всички случаи е забранено от закона и се наказва като престъпление. 

Изключение от горното правило е възможно само, когато изброените наркотици са в ограничени количества, използват се за медицински, научни и лабораторни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане на работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества. В този случай е необходимо разрешение, а притежанието на наркотици без такова разрешение е административно нарушение, което се наказва с глоба от 2 000 до 5 000 лв. 

В днешната статия ще разгледаме въпросите, свързани с престъпно държане на наркотични вещества с цел разпространение, както и с разпространение на наркотици. 

Наказания за притежание на наркотични вещества с цел разпространение и за разпространение на наркотици

Наказателният кодекс определя две възможни форми на деяния, наказуеми с предвидените наказания за разпространение на наркотици. 

Първото изпълнително деяние, което подлежи на наказване е държането на наркотични вещества с цел разпространение. Предвидените наказания са, както следва:
1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози – лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева;
2. за рискови наркотични вещества или техни аналози – лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. 

Второто изпълнително деяние, което подлежи на наказване е разпространение на наркотични вещества. Предвидените наказания са, както следва:
1. за високорискови наркотични вещества или техни аналози – лишаване от свобода от две до осем години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева;
2. за рискови наркотични вещества или техни аналози – лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. 

ВАЖНО!!! Държането с цел разпространение, както и разпространението на наркотични вещества са тежки престъпления по смисъла на закона. Макар и да не се предвижда задължително участие на защитник, то е желателно с цел осигуряване на максимална защита на правата на обвиняемия. Предвид факта, че разглежданите престъпления разкриват сериозни процесуални особености, препоръчително е ангажирането на опитен адвокат по наказателно право в областта на престъпленията, чийто предмет са наркотични вещества. 

 

Защита при повдигнато обвинение за притежание на наркотични вещества с цел разпространение и за разпространение на наркотици

Законодателят не случайно разделя изпълнителните деяния на „държане с цел разпространение“ и на „разпространение на наркотици“.  В първия случай разпространението все още не се е случило, но е налице такава особена цел, а във втория случай са предприети действия по достигане на наркотика до крайния потребител. Смисълът на тази диференциация се свежда до необходимостта от наказателно преследване на всички форми на разпространение на наркотици, независимо дали те са на етап намерение или вече се осъществяват.  

Основният критерий за преценка дали е налице държане с цел разпространение или държане за лична употреба е количеството на откритите наркотични вещества. Нито законът, нито задължителната съдебна практика определят граници, в рамките на които да се приеме, че наркотичните вещества се държат за лична употреба или с цел разпространение. Този въпрос се решава за всеки конкретен случай. 

Количеството открити наркотични вещества е от съществено значение за квалификацията на деянието, тъй като, както беше отбелязано по – горе, държането на наркотици с цел разпространение се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. При държане на наркотични вещества за лична употреба, когато деянието не съставлява маловажен случай, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. 

[Маловажен случай е налице, когато откритите количества наркотични вещества са пренебрежимо малки]. 

Пример с казус от кантората:
При полицейска проверка на автомобила на млад мъж са открити около 3 гр. суха зелена листна маса, която при полевия тест дава положителен резултат за марихуана. Мъжът е задържан. 

Извършено е претърсване в жилище, в което се смята, че мъжът пребивава, но то не е негова собственост. В жилището са намерени около 200 гр. марихуана, разпределена в полиетиленови пликове от по 1 гр. и 2 гр. 

На мъжа е повдигнато обвинение за държане на наркотични вещества с цел разпространение. По делото е приложен договор за наем на жилището, в което са открити 200 гр. марихуана, който се твърди, че е иззет при претърсването. В протокола от това действие, обаче, този договор не е посочен като открит и иззет. Налице е съществено процесуално нарушение, тъй като по делото е приложено доказателство, което не е събрано по надлежния ред и поради това е негодно. Договорът за наем се изключва от доказателствения материал. В тази връзка не може да се докаже по несъмнен начин дали откритото наркотично вещество е било притежание именно на обвинения мъж, на неговия съквартирант или на неговия хазаин. 

Така, процесът приключи с осъждане на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение беше отложено за три години (условно осъждане) за обикновено притежание на наркотични вещества – 3 гр. марихуана, открити в автомобила му.  

Друг пример с казус от кантората: 
Полицейски служители твърдят, че са получили „оперативна информация“ за разпространение на наркотици, извършвано от млад мъж. При обход на града установяват мъжа, заедно с три други лица пред учебно заведение. Според получената „оперативна информация“ в района на посоченото учебно заведение поначало се извършва дейност по разпространение на наркотици. 

В близост до групата от хора на земята, полицейските служители откриват голям полиетиленов плик, в който има други по – малки пликове със следното съдържание: 11 плика с по 1 гр. марихуана; 4 плика с по 2 гр. амфетамини и 1 плик с 3 гр. кокаин, като твърдят, че докато са се приближавали, са забелязали мъжа да изхвърля големия плик. Той е задържан за 24 часа. 

Повдигнато е обвинение за разпространение на наркотици. В хода на досъдебното производство не успяват да се съберат достатъчно безспорни доказателства, че именно обвиняемият е изхвърлил плика, тъй като това обстоятелство се потвърждава единствено от показанията на двама полицейски служители без да са налице каквито и да е други данни за това. Производството беше прекратено.   

В заключение

Посочените по – горе примери са само малка част от практиката, но са достатъчни, за да се разбере същността на престъпленията, свързани с притежание и разпространение на наркотици. Също така, не са малко и случаите, в които наркотичните вещества, които са били открити у „извършителите“ са подхвърляни с неизвестна цел. 

Дори и случаят да не е такъв и да не става въпрос за „скалъпено“ обвинение, а за реално извършено деяние, правилната и навременно предприета защита значително увеличава възможността за налагане на по – леко наказание. 

____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на обвиняемите и подсъдимите в наказателния процес, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.  

Адвокатска кантора „Петкова“разполага с опитни специалисти, които предоставят правна помощ и защита при повдигнато обвинение за притежание или разпространение на наркотици. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел.: +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com 

Извънредно положение, Наказателно право

Фалшив сертификат за ваксиниране срещу COVID – 19. Последици

Постепенното облекчаване на повечето рестриктивни мерки в полза на притежателите на цифров COVID сертификат на ЕС доведе до повишаване на търсенето на тези документи, но на т. нар. „черен пазар“ чрез получаване на фалшив сертификат за отрицателен резултат от проведено изследване или за извършена ваксинация. Една част от причините се корени във все още скъпите тестове, срещу които може да се получи такъв документ, а друга част – в антивакс настроенията. 

Още в началото на м. юни 2021 г. германската полиция сформира специални екипи, които да отговарят за борбата с разрастващата се търговия с фалшиви сертификати за ваксиниране срещу COVID – 19. В началото на м. юли 2021 г., пък бяха установени данни за продажба на такива сертификати в т.нар. „тъмна мрежа“. В зависимост от държавата на предлагане, цените на сертификатите започват от 20 €, когато с тях се удостоверява отрицателен резултат от тест и достигат до 100 – 150 €, когато с тях се удостоверява извършена ваксинация. 

Предвид мащабите на темата, в днешната статия ще разгледаме накратко наказателноправния аспект на издаването и използването на фалшив сертификат за ваксиниране срещу COVID-19. 

Предлагане на фалшив сертификат за ваксиниране с квалификация "измама"

В практиката се среща възможността за предлагане (напр. чрез обява в интернет) издаването на фалшив сертификат за ваксиниране срещу COVID – 19 в замяна на заплащане на определена сума пари. В обичайния случай жертвата плаща поисканата сума, но не получава сертификат. 

При тези обстоятелства квалифицирането на деянието е сравнително безпроблемно – налице е класическа измама, която се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. В зависимост от това дали предлагащият се е представил за длъжностно лице, той самият е такова лице или има предварителен сговор между две и повече лица, наказанието може да достигне до осем години лишаване от свобода. 

Издаване на фалшив сертификат за ваксиниране, въз основа на информация, въведена от лекар

По доста по – сложен начин стоят нещата, когато бъде издаден фалшив сертификат за ваксиниране без реално да бъде поставена ваксина. 

Накратко, механизмът за издаване на цифров COVID сертификат на ЕС, удостоверяващ завършена ваксинационна схема, е следният:

1. Попълва се и се подписва форма за предоставяне на информирано съгласие от пациента, спрямо когото ще се приложи ваксината.

2. Поставя се ваксина.
Завършването на ваксинационната схема става с поставянето на втората доза при двудозовите ваксини и поставянето на единствена доза при еднодозовите ваксини.  

3. Лекарят въвежда необходимата информация в Националната здравно – информационна система, която автоматично генерира сертификат въз основа на тази информация. 

В някои лечебни заведения, правомощия за въвеждане на тази информация имат техните ръководители, а в други такова правомощие имат и лекарите, които не изпълняват ръководни функции. 

Фалшив сертификат, издаден въз основа на информация, въведена от ръководител на лечебното заведение

Лекарите, упражняващи ръководни функции, са длъжностни лица по смисъла на закона. В някои лечебни заведения именно ръководителите на лечебните заведения, в това си качество, имат правомощие да въвеждат информация относно поставена ваксина. 

Както беше посочено по – горе, при цифровите COVID сертификати на ЕС не е налице същинско „издаване“, а единствено въвеждане на информация, въз основа на която сертификатът се генерира автоматично. Именно, поради тази причина, според мен въвеждането на невярна информация за осъществено ваксиниране без реално поставяне на ваксина, не може да се квалифицира като документно престъпление, извършено от длъжностно лице. 

В случая, следва да се приеме, че е налице класическо престъпление по служба, извършено чрез нарушаване на служебни задължения с цел набавяне на имотна облага, от което могат да възникнат немаловажни последици.  Наказанието в този случай е лишаване от свобода до пет години, като законът предвижда възможност за лишаване от право за упражняване на лекарска професия. 

Фалшив сертификат, издаден въз основа на информация, въведена от "редови" лекар

В повечето лечебни заведения, със заповед на техния ръководител, са определени лекари, които не упражняват ръководни функции, да извършват ваксинация. Тези лекари не са длъжностни лица по смисъла на закона. Механизмът на издаване на цифров COVID сертификат на ЕС, удостоверяващ извършена ваксинация, остава същият, съответно не е налице същинско „издаване“ на този документ. 

В случая, при въвеждане на информация за завършена ваксинационна схема без това реално да се е случило, ще бъде налице невярно документиране чрез снабдяване на пациента с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му. Това деяние се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. 

Подправка на издаден сертификат, удостоверяващ извършено ваксиниране

Снабдяването с фалшив сертификат за ваксиниране чрез подправка на съдържанието на вече издаден такъв истински документ (напр. въвеждане на чуждо име) е много малко вероятно да възникне като практическа хипотеза.

Основната причина за това е, че всеки цифров COVID сертификат на ЕС съдържа уникален QR код, който при разчитане, показва пълната информация за конкретния сертификат, в т.ч. имената на пациента, датите на ваксиниране и вида на поставената ваксина. Според представители на „Информационно обслужване“ АД този QR код не е възможно да бъде фалшифициран, т.е. установяването на подправката ще бъде относително елементарно, а извършването на престъплението в този вид – доста наивно. 

Въпреки това, обаче, ако все пак бъде извършено в този вид, деянието се наказва с лишаване от свобода до три години.  

Използване на фалшив сертификат за ваксиниране

Важно е да се знае, че съзнателното използване на документ с невярно съдържание, каквото би представлявало представянето на фалшив сертификат за ваксиниране пред, например, граничните власти, също съставлява престъпление. 

„Съзнателно“ използване е налице тогава, когато притежателят на фалшив сертификат знае, че в него са отразени неверни данни за здравословното му състояние. 

Наказанието е този случай ще бъде лишаване от свобода до две години или пробация. 

Престъпление ще е налице и тогава, когато пациент предлага имотна облага на ръководител на лечебно заведение или на лекар, който не упражнява ръководни функции, за да му бъде генериран сертификат за извършена ваксинация, без реално поставяне на ваксина. 

Проблемът с реалното ангажиране на наказателна отговорност

На пръв поглед изглежда, че реализирането на наказателна отговорност за въвеждането на невярна информация и използването на генерирания въз основа на тази информация фалшив сертификат, подлежи на безусловно наказване. 

В практиката, обаче, за да се постигне осъдителна присъда, необходимо е да се съберат достатъчно убедителни данни, че конкретно лице е извършило конкретно престъпление. В коментирания случай, ключов момент за ангажирането на наказателна отговорност ще бъде доказването на обстоятелството, че реално ваксина не е поставена.  

Единствената косвена индикация при възникнало съмнение за извършването на подобно деяние, ще бъде резултатът от потенциален тест за формирани антитела. Казвам „косвена“, тъй като липсата на антитела може да е налице и поради невъзможност на конкретния пациент да формира такива.

От друга страна, спорният характер на деянията и на техните субекти в изключителна степен затруднява правната им квалификация, което може да доведе до повдигане на неправилно квалифицирани наказателни обвинения. 

В заключение

Въвеждането на невярна информация за извършена ваксинация, въз основа на която се генерира фалшив сертификат и използването на такъв сертификат, разкриват изключително висока степен на обществена опасност. 

Това е така, най – малко, поради две причини. 

Първата причина се разкрива в това, че един субект, за който няма реални данни относно липсата на заболяване или за наличието на приложен медикамент, който в значителна степен го предпазва от заразяване, сам по себе си представлява опасност за общественото здраве. 

Втората причина е, че за да бъде въведена информация за завършена ваксинационна схема без реално поставяне на ваксина, двете дози при двудозовите ваксини и единствената доза при еднодозовите ваксини, се изхвърлят, като по този начин се причиняват финансови щети на държавата, доколкото именно с публични средства се закупуват ваксините. Макар и към момента цената за една доза да се пази официално в тайна, по информация на Suddeutsche Zeitung, NDR и WDR, тя е 15,50 евро (за ваксината на Pfizer/BioNTech). 

Макар и на пръв поглед сумата да не е голяма, предполагаемата материална щета за публичните средства за всеки фалшив сертификат, генериран въз основа на информация за поставена двудозова ваксина, ще струва на данъкоплатеца около 31 евро или 60,63 лв. 

В тази връзка, изключително важно е да се преодолее възможността за издаване и използване на фалшиви сертификати за ваксиниране или тестване. Това може да се постигне, на първо място, чрез въвеждане на безплатни тестове и широка разяснителна кампания относно ползите и потенциалните вреди от ваксините. 

Едва на второ място, пресичането на този вид деяния може да се постигне чрез приложението на принципа за генерална превенция, осъществена въз основа ефективно разследване и успешно осъждане на извършителите. 

__________________________________________________________________

Репортажът на БНТ относно предлагането на фалшиви сертификати в интернет с коментар на специалиста по наказателно право и права на човека адв. Силвия Петкова, можете да откриете тук: „Специално: Предлагат фалшиви сертификати за ваксинация в интернет“

Още интересни теми, свързани с реализиране на наказателна отговорност в условията на пандемията от COVID – 19, можете да откриете в секциите „Наказателно право“ и „Извънредно положение“

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага специализирана правна помощ по наказателни дела по повдигнати обвинения за извършени престъпления. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Новини

Съдът отмени наказание за отказ за проба за наркотици

Наказанията за отказ за проба за наркотици, предвидени в Закона за движението по пътищата, са „глоба“ в размер на 2 000 лв. и лишаване от свидетелство за управление на моторно превозно средство за 24 месеца. 

Нарушението е формално и за налагането на наказание, поначало е достатъчно водач на МПС да откаже да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Точно поради тази причина, в тези случаи защитата твърде често се оказва изключително трудна. 

За разлика от проверките за употреба на алкохол, при които няма изисквания за наличието на специални условия при извършването им, при проверките за употреба на наркотични вещества такива условия има и те са обусловени от наличието на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Това означава, че такава рутинна проверка не е възможна, а отказ за проба за наркотици при липса на посочените условия не следва да подлежи на наказание. 

Също така, законът предвижда особени правила, при които следва да се извърши проверката, както и при които следва да се изготвят документите, които се издават въз основа на нея. 

Със съдействието на кантората, съдът отмени като незаконосъобразно наказателно постановление, с което, поради отказ за проба за наркотици, беше наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от свидетелство за управление на МПС за период от 24 месеца. 

Отказ за проба за наркотици - казусът

По време на движение, патрулен автомобил на сектор „Пътна полиция“ отбива от движение лек автомобил „Мерцедес“, управляван от млад мъж. Полицейските служители запитват мъжа дали е употребил алкохол или наркотични вещества. Той отрича. Направена е проверка за употреба на алкохол, резултатът от която е отрицателен. Едновременно с поканата да даде проба за употреба за наркотични вещества, проверяващият полицай подхвърля на водача, че преди 10 минути е направен тест на друг млад мъж, който е твърдял, че не е употребил наркотични вещества, но проверката с тест е показала положителен резултат. 

ВАЖНО!!! Твърде често се случва drug тестовете на полицията да дадат фалшиво положителен резултат. Това се случва най – вече при DrugCheck 3000, като в практиката се установиха много случаи на положителни тестове, вкл. и след употреба на енергийни напитки. Дадените кръвни проби впоследствие се оказаха отрицателни. Ето защо, особено важно е, в случаите в които полицейският drug тест даде положителна проба, незабавно да бъде дадена биологична проба за химико – токсикологично лабораторно изследване, тъй като резултатите от него са точни. 

Мъжът, който няма никакви външни признаци за употреба на забранени вещества, решава да направи отказ за проба за наркотици. Полицейските органи му съставят акт за установяване на административно нарушение, свалят номерата на автомобила му и му взимат свидетелството за управление на моторно превозно средство. Около месец по – късно, водачът получава и наказателното постановление, с което му се налага административно наказание. В законоустановения 7-дневен срок, със съдействието на кантората е депозирана подробна правно аргументирана жалба.  

Решението на съда

В хода на съдебното производство, мъжът не оспорва да е направил отказ за проба за наркотици с техническото средство – тест. Оспорва, обаче, да му е предоставена възможност да даде биологична проба за химико – токсикологично изследване (кръвен тест). 

От събраните по делото доказателства става ясно, че талон за медицинско изследване изобщо не му е връчен. Това представлява сериозно нарушение, тъй като водачите имат задължение да се съгласят да бъдат изпробвани за употреба на наркотици с техническо средство – тест или да дадат биологична проба за химико – токсикологично лабораторно изследване. Административният орган има задължение да осигури възможност на проверявания да изпълни това свое задължение, като във всички случаи на отказ за проба за наркотици с техническо средство – тест, следва да издаде талон за медицинско изследване и да го връчи на водача. 

Освен това сериозно нарушение, при разглеждането на казуса, съдът открива още няколко.

Съдът констатира, че наказателното постановление е издадено преди да е изтекъл срока за подаване на възражение срещу акта за установяване на административно нарушение. По този начин е отнета законовата възможност на водача да възрази срещу констатациите в акта. 

Освен това, в наказателното постановление не е налице правилно описание на нарушението, което се вменява на водача, като е отбелязано единствено, че наказанието му се налага, заради това, че е направил отказ за проба за наркотици с техническо средство. За да бъде законосъобразно наложено, обаче, трябва водачът да не е изпълнил едновременно с това и задължението си даде кръв, като изпълнението му е следвало да се осигури от административния орган чрез връчване на талон за медицинско изследване. 

Съдът отмени наказание за отказ за проба за наркотици 15
Съдът отмени наказание за отказ за проба за наркотици 16
Съдът отмени наказание за отказ за проба за наркотици 17
Съдът отмени наказание за отказ за проба за наркотици 18
Съдът отмени наказание за отказ за проба за наркотици 19

Още интересни казуси, спечелени със съдействието на кантората, можете да намерите в секция „Новини“

Адвокатска кантора „Петкова“предоставя специализирана правна помощ при оспорване на наказателни постановления, с които се налагат наказания при отказ за даване на проби за алкохол и наркотични вещества. 

За контакт:
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
тел.: +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com