Извънредно положение, Права на човека

Ваксинационна дискриминация при пътуване. Възможно ли е?

Ограничения за неваксинираните или привилегии за ваксинираните? Задава ли се ера на ваксинационна дискриминация при пътуване? Това е основният въпрос, който вълнува обществото, откакто се заговори за възможността да бъдат въведени „паспорти за ваксинация“, ограничаващи възможностите за пътуване на неваксинираните срещу COVID – 19 граждани.

Въпросът за това представляват ли задължителните ваксини неоправдано засягане на личния и семеен живот под формата на нарушение на неприкосновеността на физическия интегритет на индивида, както и осъществява ли се ваксинационна дискриминация при въвеждане на ограничения за хора, на които не са поставени задължителни ваксини, е бил предмет както на практиката на Европейския съд по правата на човека, така и на Върховния административен съд.

Когато се говори за опасни инфекциозни заболявания принципното мнение на съдебната практика е, че нито е налице непропорционално засягане на физическия интегритет на индивида, нито е налице дискриминация при въвеждане на определени ограничения за неваксинирани лица (напр. ограниченията за посещение на детска градина от деца, на които не са поставени задължителни ваксини). Що се отнася до утвърдените задължителни ваксини, приложими на територията на страната към момента, тази практика е безспорно правилна и обоснована.

Представлява ли идеята за въвеждане на европейски имунизационен паспорт привилегия или ограничение, изразяващо се във ваксинационна дискриминация?

Отговорът на този въпрос би бил изключително лесен, ако одобрените за употреба на този етап ваксини срещу COVID – 19 не се намираха практически в трета фаза на клинично изпитване и определено би бил в подкрепа на тезата, че въвеждането на ограничения за пътуване на неваксинирани лица се приближава в значителна степен до изискванията за необходимост и пропорционалност. И трите продукта, а именно „Комирнати“ (Пфайзер / Бионтех), Модерна и Оксфорд / Астра Зенека, са разрешени за употреба по схемата „разрешаване под условие“, като за всеки от тях се очакват допълнителни данни, а Европейската агенция по лекарствата ще извършва преглед на новата информация за тях поне веднъж годишно. 

Разгледани поотделно, трите ваксини към момента показват следните (неизчерпателно изброени) характеристики:

Употреба при тромбоцитопения и нарушения на кръвосъсирването:

Както при други интрамускулни инжекции ваксината трябва да се прилага внимателно при лица, получаващи антикоагулантна терапия или лица с тромбоцитопения или някакво нарушение на кръвосъсирването (като хемофилия), тъй като при тези лица могат да
възникнат кървене или образуване на синини след интрамускулно приложение.

Употреба при имунокомпрометирани лица

Ефикасността, безопасността и имуногенността на ваксината не са оценени при имунокомпрометирани лица, включително тези, получаващи имуносупресивна терапия. Ефикасността на Comirnaty може да е по-ниска при имуносупресирани лица.

Продължителност на защитата

Продължителността на защитата, предоставяна от ваксината, не е известна, тъй като тя все още се определя в текущи клинични проучвания. Както при всяка ваксина, ваксинацията с Comirnaty може да не защити всички ваксинирани. Лица може да не са напълно защитени до 7-мия ден след втората доза от ваксината за

Пфайзер, до 14-тия – за Модерна и до 15-тия -за Астра Зенека“ (вж. кратка характеристика на продуктите, всяка от които е достъпна на сайта на Министерството на здравеопазването).

По отношение на ваксината на Астра Зенека в публично достъпната кратка характеристика на продукта по отношение на ефективността е отбелязано, че ефикасността на ваксината е 62,6% при участници получили две препоръчителни дози с всякакъв интервал между приложените дози (вариращ от 3 до 23 седмици), а при участници с едно или повече съпътстващи заболявания ефикасността на ваксината е 58,3%, което е подобно на ефикасността на ваксината, наблюдавана в общата популация.

По отношение на проведените формални клинични проучвания, видно от публично достъпните листовки и кратки характеристики на трите одобрени за използване на територията на Европейския съюз ваксини:

– от проучването на Комирнати (Пфайзер / Бионтех) във втора и трета фаза са изключени участници, които са имунокомпрометирани, и участници с предишна клинична или микробиологична диагноза за COVID-19;

– от проучването на Модерна в трета фаза са изключени имунокомпрометирани лица или такива, получавали имуносупресори в рамките на последните 6 месеца, както и бременни или такива с известна анамнеза за инфекция със SARS-CoV-2;

– от проучването на Астра Зенека в трета фаза са изключени участници с тежко и/или неконтролирано сърдечносъдово, стомашно-чревно, чернодробно, бъбречно, ендокринно/метаболитно заболяване и неврологични заболявания, както и хора с тежка имуносупресия, бременни жени и участници с известна анамнеза за SARS-CoV-2 инфекция.

Възможна ли е ваксинационна дискриминация при нежелание за ваксиниране, при липса на достатъчно ваксини и при медицински противопоказания?

От публично достъпните кратки характеристики на одобрените за ползване на територията на Европейския съюз ваксини става ясно, че тяхното приложение може да доведе единствено до по –
лекото протичане
 на заболяването при заразяване, тъй като патогенът няма да бъде чужд за организма и той ще бъде „обучен“ да го разпознава и унищожава.

При наличието на горните данни и като се допълни факта, че към момента не са налице достатъчно дози от ваксините за всички европейски граждани, безусловното въвеждане на европейски имунизационен паспорт категорично ще представлява непропорционално ограничение на свободата на придвижване и ваксинационна дискриминация. 

Това е така, поради няколко причини. 

Първо, доколкото към момента е сигурна ефективността по отношение единствено на по – лекото протичане на заболяването, въвеждането на задължителна ваксинация при пътуване няма да бъде нито необходимо, нито пропорционално на преследваната цел за опазване на живота и здравето на другите.

Второ, предвид липсата на достатъчно данни за безопасното приложение на разрешените за употреба ваксини по отношение на хора, страдащи от тромбоцитопения и нарушения на кръвосъсирването, имунокомпротираните хора, бременните жени и жените, планиращи да станат майки, децата и младежите, както и възрастните хора, безусловните ограничения без да се вземат предвид изброените обективни признаци, също ще представлява непропорционално ограничение на свободата на придвижване и ваксинационна дискриминация.

Трето, оказва се, че ефективността на съществуващите ваксини спрямо новите щамове на COVID – 19 е под въпрос.

Четвърто, по отношение и на трите продукта съществува сравнително дълъг период за формиране на имунитет. Това ще означава, че при пътуване на ваксиниран с втора доза, когато се издава сертификат за ваксинация, три дни преди пътуване и неваксиниран, вероятността за заразяване и разпространение на заболяването изглежда близка, но възможностите за пътуване ще бъдат различни.

Така, ако ще се въвежда задължение за поставяне на ваксина срещу COVID – 19 с цел осигуряване на възможност за пътуване, което да е необходимо и пропорционално, ограничението следва да действа и за ваксинираните до изминаване на периода за формиране на защита, посочен в кратката характеристика на приложения продукт. 

Пето, следва да се зададе въпроса необходимо ли е и ако е, защо, да се поставя ваксина на преболедували COVID – 19, които имат антитела и повторното заразяване към момента е изключително рядко срещано.

Шесто, видно от публично достъпните кратки характеристики на всяка една от разрешените за употреба ваксини, продължителността на защитата е неизвестна. Това може да означава, че е необходимо последващо приложение през определен период от време по аналогия на грипната ваксина, която се поставя ежегодно. В този случай, ако първоначално ваксинираният е проявил някаква форма на нежелана лекарствена реакция, повторното приложение може да се окаже неподходящо, а едно потенциално ограничение – непропорционално и представляващо ваксинационна дискриминация.

Седмо, следва да се зададе въпроса дали при постигане на 70% имунизационно покритие ще бъде възможно отпадането на необходимостта от носене на маски, спазване на дистанция, периодична дезинфекция на ръце и повърхности и затваряне на определени категории бизнеси, както и по какъв начин ще се проследява поддържането на този процент при липса на данни за продължителността на придобитата чрез ваксина защита.

 

В заключение

Това са само някои от неизвестните по отношение на приложението на ваксините срещу COVID – 19, които поставят под съмнение въпроса за необходимостта и пропорционалността за въвеждането на ограничения за неваксинирани лица при пътуване и засилват усещането, че се допуска ваксинационна дискриминация.

В крайна сметка сред всички неизвестни едно е сигурно и това е, че ограничения действително са необходими. Всяко едно ограничение, обаче, особено, когато касае основни човешки права на гражданите като правото на свободно придвижване и неприкосновеността на физическия интегритет, както и опасността от въвеждане на ваксинационна дискриминация, следва да бъде достатъчно добре и подробно обмислено, като бъдат предвидени изключения при въвеждане на определени задължения, които засягат негативно тези права. 

Именно, поради тази причина, към настоящия момент липсва единодушие измежду европейските лидери следва ли да се въведе европейски имунизационен паспорт и при какви условия. Вероятно това решение и въпросите, възникващи покрай него, ще продължат да се обсъждат подробно в идните месеци. 

През това време остава отворен и въпросът защо светът продължава да се движи в коловоза на разработване на ваксина, а не на лекарство по аналогия на лекарството “Оселтамивир”, което беше създадено и широко използвано при епидемиите от птичи и свински грип през 2006 и 2009 г. 

__________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на гражданите по време на пандемията от COVID – 19, можете да намерите в секциите “Права на човека” и “Извънредно положение”

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека, както и председател на Фондация “Мониторинг на политики и нормотворчество”. 

Текстът е изготвен по идея на правозащитната медия “Маргиналия”

Административно право

Задължителна ваксина. Можем ли да откажем?

Извънредната епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID – 19, както и започването на имунизационната кампания срещу заболяването, отново повдигна темата за възможността да се прилага задължителна ваксина спрямо гражданите. 

Ето защо в днешната статия ще разгледаме действащата уредба и ще отговорим на въпросите:
1. В кои случаи се прилага задължителна ваксина?
2. Можем ли да откажем приложението на задължителна ваксина и на какви основания?
3. Какво включва информираното съгласие?
4. Какви са последиците от такъв отказ и можем ли да се защитим от наложени наказания? 

В кои случаи се прилага задължителна ваксина?

Законът за здравето предвижда, че за предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации. 

Заболяванията, за които се прилага задължителна ваксина са изчерпателно изброени в закона и са:
1. туберкулоза;
2. дифтерия;
3. тетанус;
4. коклюш;
5. полиомиелит;
6. морбили;
7. епидемичен паротит;
8. рубеола;
9. вирусен хепатит тип Б;
10. хемофилус инфлуенце тип Б;
11. пневмококови инфекции. 

Този списък може да се допълва от министъра на здравеопазването

На задължителна ваксинация, според действащия имунизационен календар, подлежат бебета, деца и възрастни. 

Бебетата подлежат на задължителна имунизация в следните възрасти:
1. при раждането;
2. всеки месец от първия до четвъртия включително;
3. шести и седми месец;
4. дванадесети, тринадесети и шестнадесети месец. 

Децата подлежат на задължителна ваксинация на шест, седем, единадесет и дванадесет годишна възраст. 

Задължително се прилага ваксина срещу туберкулоза на 17-годишна възраст. 

Що се отнася до възрастните, те подлежат на приложение на задължителна ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш на всеки 10 години след навършване на 25-годишна възраст.

Можем ли да откажем приложението на задължителна ваксина и на какво основание?

Макар че законът предвижда, че ваксините за горните заболявания са задължителни, както при всеки един лекарствен продукт съществуват противопоказания, които могат да обосноват отлагане на поставянето извън имунизационния календар, както и до възможност да се стигне до законосъобразен отказ от поставяне на ваксина. 

Противопоказания, обосноваващи отлагане на поставянето на задължителна ваксина

Тези противопоказания могат да бъдат наречени условно “временни”. Това е така, тъй като представляват краткотрайно обективно състояние на подлежащото на ваксинация лице, което се очаква да премине след определен период от време, но наличието му препятства незабавното поставяне на ваксината. Такива могат да бъдат например остро заболяване с температура, общо неразположение при пробиване на зъби, съпроводени с лека температура, много ниско тегло при недоносени бебета и др. под. 

Противопоказания, обосноваващи възможността за законосъобразен отказ от поставяне на задължителна ваксина

Тези противопоказания са “трайни” и рядко се отнасят до всички задължителни ваксини едновременно. Сред тях са: сериозно прогресиращо заболяване на нервната  система, тежка форма на алергия, имунодефицитни състояния (при ваксините с живи ваксини, за които е възможно заместване), алергия към белтък от кокоши яйца или мая (за ваксините, които ги съдържат). 

При наличие на трайни противопоказания за поставяне на една задължителна ваксина или няколко такива едновременно, органите на медицинската експертиза преценяват дали да поставят заместващ препарат или изобщо да не приложат ваксина. При съществуване на безопасен заместващ препарат, за който не са налице трайните противопоказания, не може законосъобразно да се откаже неговото поставяне. Същото се отнася и за останалите ваксини, за които тези противопоказания не се отнасят.  

ВАЖНО!!! Във всички случаи пациентът трябва да бъде запознат най – малко с естеството на процеса на поставяне на задължителна ваксина, нейното предназначение, противопоказанията за приложението ѝ, както и с нежеланите лекарствени реакции и тяхната честота. 

Последици от отказа за приложение на задължителна ваксина

Когато отказът е направен на основания, различни от наличието на временни или трайни противопоказания за поставяне на задължителна ваксина, законът предвижда възможност за налагане на символично административно наказание под формата на глоба.

По отношение на пълнолетните лица, които подлежат на задължителна имунизация, се налага глоба от 50 до 100 лв., а при повторно нарушение – от 100 до 200 лв. 

Що се отнася до родителите, които не осигурят провеждането на задължителни имунизации на децата си, глобата е в същия размер – от 50 до 100 лв. за първо нарушение и от 100 до 200 лв. при повторност. 

Допълнителна неблагоприятна последица от непоставянето на ваксина на дете е ограничаването на достъпа му до детска градина. 

През 2019 г. пред българския съд беше поставен на дневен ред именно въпрос, свързан с недопускане на неваксинирано дете до детска градина. 

Казусът накратко

Баща на девет деца, две от които без поставени задължителни ваксини, и неговата съпруга, подават до Комисията за защита от дискриминация жалба, заради това, че по отношение на неваксинираните деца Регионалната здравна инспекция е издала предписание да не бъдат допускани до детска градина. Комисията постановява, че не е налице дискриминация. Поради това, родителите обжалват решението пред Административен съд – гр. Сливен. Той, от своя страна, постановява, че в случая е налице пряка дискриминация по отношение на двете неваксинирани деца.

Подробен коментар по темата на адв. Силвия Петкова за “Маргиналия”, можете да намерите в публикувания на сайта на правозащитната медия анализ, озаглавен “Дискриминационно ли е достъпът до детска градина да се поставя в зависимост от наличието на задължителни ваксини”

В крайна сметка казусът приключи с окончателно решение на Върховния административен съд, който отмени решението на Административен съд – гр. Сливен и потвърди законосъобразността на изискването за поставяне на задължителна ваксина с цел осигуряване на достъп до детска градина.

Върховните магистрати приемат, че изискването да представяне на данни от личния лекар за имунизационния статус на детето като условие за прием в детска градина няма дискриминационен характер, защото не противопоставя едни групи деца на други. То е насочено единствено към създаването на подходящи условия за осъществяване на установените и признати за законосъобразни от съда задължителни планови имунизации и реимунизации на деца, с оглед гарантиране изпълнението на конституционното задължение на държавата за защита интересите на децата и опазване на здравето и живота им. 

Върховният административен съд приема, че предвидените в закона и в наредбата задължителни имунизации се правят за предпазване на гражданите от заразни болести, които могат да прераснат в епидемии. Чрез тях държавата съхранява здравето и живота на всички български граждани, не само на тези, които подлежат на имунизация. 

Задължителното имунизиране на определени лица срещу определени заразни болести е съобразено с изискванията на световните здравни организации. Целта на закона е да не бъде поставено в риск здравето на гражданите като национален приоритет, гарантиран от държавата, включително чрез осъществяване на надзор над заразните болести. 

В заключение

В светлината на набиращото сила “антивакс движение” и ширещите се конспиративни теории, следва да се има предвид, че приложението на всеки един лекарствен продукт крие медицински рискове от проява на леки до много тежки нежелани реакции, съответно включително и за ваксините съществуват противопоказания, чието наличие обоснова възможност за законосъобразен отказ от такава интервенция.  

Във всички случаи, обаче, дори и в тези, в които се прилага задължителна ваксина, е необходимо на пациента да се предостави достатъчно информация на разбираем език, която да му помогне да направи преценка съществуват ли по отношение на него някакви противопоказания, за които знае, както и с цел да поиска да му бъдат направени изследвания за изключване на противопоказанията за съответния препарат. 

По темата “ЗА” и “ПРОТИВ” ваксините, можете да чуете мнението на адв. Силвия Петкова в предаването “Нашия следобед” с водещ Елена Пенчукова. 

Още интересни теми, свързани със защитата на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразни действия на държавни органи, можете да намерите в секцията “Административно право”

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ по дела за защита от институционален произвол. 

Административно право, Извънредно положение, Наказателно право

Поставяне под карантина и нарушаването ѝ. Съдебна практика

Най – тежката противоепидемична мярка, предприета от министъра на здравеопазването за ограничаване разпространението на COVID – 19, беше наложена чрез поставяне под карантина на болни, контактни и пристигащи от определени държави. 

От началото на извънредното положение насам многократно отбелязвахме, че мярката “поставяне под карантина” по същество представлява лишаване от свобода по смисъла на Европейската конвенция за защита правата на човека, което трябва да отговаря на определени критерии. 

Малко повече от 9 месеца по – късно, когато вече има постановени съдебни решения по дела за поставяне под карантина и нейното нарушаване, се оказва, че съдилищата в страната не са единодушни в мнението си по тези казуси. Предвид изключително неясната и хаотична уредба, това не е изненада.    

След като разгледахме съдебната практика по жалбите за отмяна на глобите за разходка в парка, както и на глобите за неносене на маска, днес ще обърнем внимание и на най – спорната от всички противоепидемични мерки, а именно мярката “поставяне под карантина” на контактни лица и на граждани, пристигащи в страната от определени държави. 

Анализът е базиран на достъпната в правно – информационните системи съдебна практика до момента, както и на дела, свързани с поставяне под карантина, спечелени от кантората. 

Незаконосъобразност на предписанията за поставяне под карантина

Много от предписанията за поставяне под карантина бяха оспорени пред административните съдилища. Наличната до момента съдебна практика не показва отклонение от констатациите, свързани с отмяна на глобите за неносене на маски и на глобите за разходка в парка. Всички оспорени предписания за поставяне под карантина, за които има постановени и достъпни в правно – информационните системи съдебни решения, са отменени

Според решението по едно от спечелените дела, водени от кантората, оспореното предписание за поставяне под карантина е издадено от инспектор в РЗИ. По делото няма твърдения и данни за овластяването му да изпълнява функциите на директор на РЗИ към момента на издаване на предписанието, нито да са му предоставени такива правомощия с нарочен акт от директора. Компетентност за него не е предвидена нито в заповедите на министъра на здравеопазването, нито в закона. След като предписанието не е издадено от директора на РЗИ или надлежно упълномощено от него лице, то се явява нищожно като постановено от некомпетентен орган. 

В допълнение и с цел пълнота на съдебното решение, съдът посочва, че предписанието на отговаря и на задължителните изисквания за форма на административния акт, които са посочени в закона, тъй като в него не са посочени никакви правни и фактически основания за поставяне под карантина на жалбоподателя. Съдът отбелязва, че липсата на мотиви препятства съдебния контрол за правилното прилагане на материалния закон и обуславя незаконосъобразност на акта. 

С горните аргументи са обявени за нищожни повечето от оспорените предписания, вкл. и тези на граждани, пристигащи от територията на определени държави, главно от Великобритания. 

Според публично обявените съдебни решения, предписанията за поставяне под карантина на контактни лица на болни от COVID – 19, също са отменени, поради липса на доказателства поставените под карантина действително да са били (близки) контактни на заразен, кога е бил последният контакт и по какъв начин е установен той. 

Наказания за нарушаване на карантина

Макар че всички предписания за поставяне под карантина по публично достъпните дела и делата на кантората са отменени, по доста по – интересен начин стои ситуацията с наказанията за нарушаването на карантина. Истинският правен хаос се разкрива именно там. 

За нарушаване на карантина в закона беше предвидено едновременно административно наказание “глоба” и наказание “лишаване от свобода”, налагано по реда на Наказателния кодекс. В практиката, обаче, е недопустимо административнонаказателната и наказателната отговорност да се прилагат едновременно. Това доведе до сериозно объркване при приложението на отговорността, защото правоприлагащите органи бяха поставени пред “избор” кой вид отговорност да ангажират. 

Така се стигна до случаи, в които са едно и също нарушение (излизане от дома след издадено предписание за поставяне под карантина) на едни лица бяха наложени глоби по административен ред, а срещу други бяха образувани наказателни дела. Излишно е да споменавам, че според публично достъпните решения за разглеждане законосъобразността на наложените глоби за нарушаване на карантина, те са отменени, поради допуснати съществени процесуални нарушения от страна на РЗИ.   

Налагането на глоба за нарушаване на карантина, обаче, е по – редкият случай. В повечето случаи са образувани досъдебни производства. Голяма част от тях, вкл. и водените от кантората, са прекратени, поради липса на субективната страна на престъплението. Такава субективна страна е налице само тогава, когато деецът знае, че за него съществува забрана да напуска дома си. Тя, обаче, не беше отбелязана в предписанията за поставяне под карантина. 

Така, когато поставеният под карантина не знае, че има забрана за напускане на дома си за срока на карантината, не може да се приеме, че е извършил престъпление. Разбира се, за незаконно повдигнатите обвинения, на тези граждани се дължи обезщетение от държавата. 

В много случаи, обаче, нарушителите на карантината, които не са ползвали правна помощ и са били притиснати от полиция и прокуратура (една често срещана порочна практика), са сключили споразумения, въпреки липсата на субективна страна. За съжаление, голяма част от тези споразумения са одобрени от съдилищата в нарушение на задължението да не се одобрява споразумение, което противоречи на закона и на морала. С тях се налагат основно наказания “пробация”, но по – сериозната последица е, че сключилият споразумението се води “осъждан” със съответните последици на осъждането. 

По – малка част от тези споразумения са върнати на прокуратурата. Според мотивите на един от съдилищата, който е отказал да одобри споразумение за налагане на наказание по реда на Наказателния кодекс на нарушител на карантина, в хода на досъдебното производство липсват доказателства по отношение на субективната страна на обвинението. Установява се, че подсъдимият не е осъзнавал какво точно е нарушавал, какво поведение е изисквано от него и съответно с кои действия го е нарушил. Същият е влязъл на територията на страната от друга държава, като при влизането му е издадено предписание за поставяне под карантина, в което се сочат действия единствено спрямо членовете на неговото семейство (спазване на дистанция, неползване на общи прибори). 

Липсата на субективна страна означава липса на престъпление, поради което одобрението на споразумението е отказано, предвид противоречието му със закона и морала. 

Нарушение на принципа на равенството на гражданите пред закона и защита срещу него

С различното третиране на едно и също деяние (нарушаване на карантина) по отношение на налагането на наказания, се допусна неравно третиране на гражданите пред закона. 

В масовия случай на поставяне под карантина, в предписанията изобщо не е изписано задължението да не се напуска дома и именно поради тази причина всички или почти всички сключени споразумения в рамките на досъдебните производства противоречат на закона и на морала, поради липса на престъпление. Законът постановява, че одобрените споразумения между обвиняемия и прокуратурата имат характер на влязла в сила присъда и не подлежат на оспорване. 

Това, обаче, не означава, че осъдените с противоречащи на закона и морала споразумения нямат възможност за защита. Напротив. Всеки съд, както споменахме, има задължение да не одобрява такива споразумения. Те следва да бъдат върнати на прокуратурата. Нарушавайки това свое задължение, съдът допуска съществено нарушение на процесуалните правила и делото подлежи на възобновяване по искане на осъдения. 

С цел уеднаквяване на практиката и отпадане на последиците от незаконосъобразните осъждания с одобрените в противоречие на закона и морала споразумения, препоръчително е всички осъдени на база на такива споразумения да поискат възобновяване на делата им. 

Разбира се, осъдените въз основа на такива споразумения, ще имат право на сериозни обезщетения от страна на държавата. 

В заключение

Към момента, съдебната практика по дела за поставяне под карантина и нейното нарушаване е оскъдна, но показателна – масово се издават незаконосъобразни предписания, които се отменят от съдилищата само на процедурно основание. 

Предвид сериозната продължителност на извънредната епидемична обстановка в България и последователните законодателни и правоприлагащи грешки на държавните органи, съдебната практика по отмяна на наказанията за неспазване на противоепидемични мерки, тепърва ще се утвърждава.

_____________________________________________________________

Адв. Силвия Петкова, като специалист в областта на правото на свобода и сигурност, води множество от делата за оспорване на предписания за поставяне под карантина и нарушаването ѝ на територията на цялата страна.  

Още интересни теми, свързани с прилагането на противоепидемичните мерки, можете да намерите в секцията “Извънредно положение”.  

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ по административнонаказателни и наказателни дела. 

Адвокатска кантора “Петкова”
работно време: 10:00 ч. – 18:00 ч. (понеделник – петък) 
адрес: гр. София, бул. “Христо Ботев” № 48, ет. 2, офис 207
email: office@petkovalegal.com
тел. +359 885 47 77 57 (за клиенти от чужбина контактът на посочения номер се осъществява чрез viber или whatsapp)