Отнемане на дете
Новини, Семейно и наследствено право

Отнемане на дете. Спечелено дело

Със съдействието на кантората беше спечелено дело за отнемане на дете, осъществено със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“, издадена по реда на Закона за закрила на детето, чрез разпореждане за настаняването му извън семейството в кризисен център. 

Делото е образувано по жалба на майката, подадена чрез кантората, която твърди, че не е налице основание за отнемане на дете, тъй като то не е в риск и не съществува опасност за физическото и психологическото му развитие и претендира, че негов най – добър интерес е да бъде отглеждано в семейството си. 

Какви са фактите по случая и какво е решението на съда?

Отнемане на дете - факти

Казусът касае осиновено дете, което към момента на водене на делото, живее с осиновителите си от около година и половина, като се оказва, че то среща трудности с адаптацията в социална среда. Поради това родителите и детето няколкократно са били насочвани към социални услуги за психологическа подкрепа, но опитите за социализация остават неуспешни. Установява се, че то е леко тревожно, проявява признаци на хиперактивност и изпитва трудности в общуването с връстници. 

Събраните по делото доказателства са няколко категории:

– доклад от конкретна неправителствена организация, според който родителите не проявяват достатъчно търпение и толерантност към детето, поставяйки изисквания към поведението му;

– писмени документи, според които родителите са положили достатъчно грижи, за да осигурят здравословна среда за детето в посещаваната от него детска градина;

– звукозаписи, в които детето споделя, че се чувства нежелано в детската градина и че не е допуснат до участие в занятията с другите деца.

Производството по отнемане на дете е започнало по сигнал от персонала на детската градина, в който се твърди, че то е станало жертва на насилие в семейството, тъй като забелязали синини по тялото му. В същото време, от страна на родителите са подавани жалби срещу персонала за тормоз над детето и неполагане на грижи за неговата социална адаптация. 

Въз основа единствено на сведенията, дадени от персонала на детската градина е прието, че детето е жертва на насилие и че по отношение на него следва да бъде предприета мярка за спешна закрила. Вследствие на този извод директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава заповед за отнемане на дете, като разпорежда настаняването му извън семейството в кризисен център без право на срещи между него и родителите. 

Родителско отчуждение

Какво е мнението на съда по повод осъщественото отнемане на дете?

След като провежда разпит на свидетели (възпитатели в детската градина), изслушва родителите и детето и събира писмени доказателства, съдът стига до извод, че сигналът, подаден от персонала на детската градина е тенденциозен, цели да злепостави родителите, а изложените в него факти са неверни. Отбелязва се още, че социалният работник не е извършил всестранна проверка и е приел безкритично подадения срещу родителите сигнал.

Поради това, от правна страна приема, че не са налице основанията за издаване на заповед за отнемане на дете и настаняването му извън семейството, тъй като не са налице данни родителите да са изправени пред трайна невъзможност да го отглеждат, нито да съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. 

Съдът установява не само, че твърденията на персонала на детската градина, според които детето е неглижирано от родителите си и е жертва на системно насилие, не отговарят на обективната действителност. Нещо повече. Достига се до извод, че самият персонал не е положил необходимата грижа да се запознае с проблемите на детето, въпреки надлежното им писмено уведомяване за тях при постъпването му в детската градина.

Едновременно с това се приема, че самите компетентни държавни органи не са предприели всички предвидени в закона мерки за закрила на детето в семейна среда, свързани с проблемите му с адаптацията. Те са издали една незаконосъобразна заповед, с която неправомерно са накърнили най – добрия интерес на детето да получи подкрепа в семейството. 

Съдът обръща внимание, че допуснатото извеждане на детето извън семейството и настаняването му в кризисен център без право на лични срещи с родителя го връща в периода от преди осиновяването и води до още по – трудна реинтеграция в семейството. 

Накрая, след като отменя заповедта за отнемане на дете, съдът постановява предварително изпълнение на решението си с аргумента, че всеки ден, прекаран извън семейната среда нанася голяма вреда на родителите и детето.

Към момента на публикуване на статията, решението на съда е влязло в сила и детето е върнато на семейството си. 

* с оглед запазване анонимността на страните решението на съда се публикува частично и с обезличени лични данни 

 

Отнемане на дете. Спечелено дело 1
Отнемане на дете. Спечелено дело 2

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със семейните отношения, можете да откриете в секцията „Семейно и наследствено право„. Спечелените от кантората дела се публикуват в секция „Новини„. 

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по въпросите на осиновяването, при отнемане на дете, както и във всички аспекти на семейното право. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел.: 0885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com 
Специалистите на кантората работят с предварително записан час. 

Отнемане на дете. Спечелено дело 3
Семейно и наследствено право

Съпружеска имуществена общност. Как се прекратява?

Възможностите за уреждане на имуществените отношения между съпрузите са уредени от Семейният кодекс, който урежда три различни режима – общност, разделност и брачен договор. 

Режимът на съпружеска имуществена общност се прилага в уреждането на имуществените отношения между съпрузите съществува във всички семейни кодекси, действали на територията на страната от Освобождението до момента. Той се прилага във всички случаи, в които съпрузите не са избрали някоя от другите уредени от закона възможности. 

И тъй като режимът на съпружеска имуществена общност е най – често срещан в практиката, то именно той ще бъде предмет на днешната статия.

Същност на понятието "съпружеска имуществена общност"

При действието на режима на съпружеска имуществена общност, правата върху движимо или недвижимо имущество, които съпрузите са придобили по време на брака, принадлежат общо и на двамата. Условието е да бъде налице съвместен принос, който се предполага до доказване на противното. Тоест, съпругът, който твърди липса на принос на другия съпруг при придобиване на имуществото, следва да го докаже. 

Важно! Съвместният принос може да се изрази по различни начини, като влагането на средства е само един от тях. Съвместен принос в придобиването на имуществото, което е обща собственост на двамата съпрузи, е налице и при полагане на грижи за децата и работа в домакинството. 

Важно! Законът предвижда определена и изрично определена категория лица, които могат да имат претенции пред съд за липса на съвместен принос. Това са съпругът (по време на брака или след неговото прекратяване) или наследник на починал съпруг.

При режима на съпружеска имуществена общност, няма значение чие име е вписано в документа на собственост на конкретното имущество. 

Общата собственост възниква по силата на закона, като основанието за това е действащият между съпрузите режим на съпружеска имуществена общност. 

Тази обща собственост има някои отличителни черти от обикновената съсобственост. На първо място, конкретните дялове на съпрузите са неопределени. Същите, при необходимост, могат обаче да бъдат определени. Това може да възникне при желание за прекратяване на режима на съпружеска имуществена общност и преминаване към режим на разделност или към сключване на брачен договор. 

Всеки от съпрузите има равни права на владение, управление и разпореждане с общото имущество, но през времетраенето на брака никой от двамата няма възможност да се разпорежда с дяла, който би получил при прекратяването на режима на съпружеска имуществена общност. 

Общата собственост се разпростира само до придобитите вещни права по време на валидно сключен граждански брак. 

Важно! За валидно сключен се счита и унищожаемият брак. Съответно и при него съпружеската имуществена общност ще се прилага до момента на неговото унищожаване по съответния ред. 

Важно! Кои права са вещни? 
Това са правото на собственост върху движимо и недвижимо имущество, право на ползване, право на строеж, пристрояване и надстрояване. Вещни права са и сервитутните права.

Важно! Паричните влогове не са включени в действаща съпружеска имуществена общност.  

Прекратяване на съпружеска имуществена общност

Законът предвижда няколко възможности за прекратяване на съпружеска имуществена общност. Общите основания за това са смърт на единия съпруг, развод и унищожаване на брака. 

Семейният кодекс позволява и вариант, в който съпружеска имуществена общност да бъде прекратена по време на действието на брака. Това става с промяна в режима на имуществените отношения на съпрузите. В този случай те могат да изберат режим на разделност или да сключат брачен договор. 

При избор на режим на разделност, имуществото, придобито по време на брака става лична собственост на съответния съпруг.

При сключването на брачен договор, съпрузите могат да уредят решението на следните въпроси:
1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;
2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
3. начините на управление и разпореждане с имущество, вкл. и със семейното жилище;
4. участието на страните в разходите и задълженията;
5. имуществените последици при развод;
6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
7. издръжката на децата от брака;
8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на Семейния кодекс. 

 

Имуществената общност може да бъде прекратена и по съдебен ред, ако важни причини налагат това. Кои причини са „важни“ се преценява с оглед на всеки конкретен случай. 

Законът предвижда и някои специални основания, въз основа на които може да бъде прекратена съпружеска имуществена общност. 

Първото такова основание е, когато за личен дълг на единия съпруг принудителното изпълнение е насочено към вещ, включена в съпружеска имуществена общност. В този случай прекратяването засяга само тази вещ. Прекратяване по отношение на определена вещ настъпва и когато тя бъде включена в предприятието на съпруга  – едноличен търговец.

 

Второто такова основание възниква при влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг – едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.

В заключение

В общия случай, последицата от прекратяване режима на съпружеска имуществена общност е, че съсобствеността се трансформира от бездялова в дялова. Дяловете се смятат за равни до доказване на противното. Това може да стане, например, чрез оборване на презумпцията за съвместен принос. Както бе отбелязано по – горе, тежестта за доказване лежи у съпруга, който твърди липсата на такъв принос. 

________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с отношенията, правата и задълженията в рамките на семейството, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при развод, промяна на законовите режими за уреждане на имуществени отношения между съпрузи, изготвяне на брачни договори, медиация, водене на дела за издръжка, както и за определяне на режим на лични отношения с родените от брака деца и др. 

 

За контакт:

работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3, 
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Семейно и наследствено право

Припознаване на дете. Същност и оспорване

Способът за установяване на произход от родител – майка или баща, се нарича припознаване на дете. За да се извърши това действие, необходимо е припознаващият да направи едностранно формално изявление, че детето произхожда от него.

Този метод за установяване на произход на дете е предоставен от закона най – вече за случаите, в които двамата родители нямат сключен граждански брак. Той може, обаче, да бъде използван и тогава, когато бъде оборена презумпцията за майчинство или за бащинство. Най – често в практиката се прибягва до оспорване на презумпцията за бащинство. 

При извършване на припознаване на дете, в полза на припознаващия възниква качеството „родител“, като той се вписва в акта за раждането на детето. В този случай се приема, че припознаващият има това качество от момента на раждането на детето. В негова полза възниква и пълния обем родителски права и задължения, уредени в закона. 

Същност на способа за установяване на произход "припознаване на дете"

Правната регламентация за припознаване на дете е уредена в Семейния кодекс.

 

Всеки родител може да припознае своето дете. Могат да бъдат припознати и заченати деца, като в този случай припознаването може да се извърши само от бащата. Целта е да бъдат обезпечени наследствените права на нероденото дете, тъй като съгласно Закона за наследството, заченатият има право да наследява починал възходящ. 

 

Припознаване на дете е възможно и по отношение на починали деца, които са оставили низходящи (свои деца). В този случай припознаването също се допуска с цел обезпечаване на наследствени права. 

 

Законът не поставя ограничение във възрастта на лицето, което се припознава. Това означава, че припознаване на дете може да се извърши и спрямо пълнолетни лица. Единственото условие за това е лицето да е с неустановен или успешно оспорен произход от бащата или от майката.  

 

Спорен остава въпросът дали е възможно припознаване на дете от лице, което няма биологична връзка с него. 

 

Действително, буквалното тълкуване на закона води до извод, че само лице, което е биологичен родител на детето, може да го припознае, но преобладаващата съдебна практика приема друг по – целесъобразен подход, като допуска припознаване на дете да се извърши и от лице, което няма биологична връзка с него. 

 

ВАЖНО!!! За извършване на акта на припознаване не се изисква съгласието на другия родител. 

 

Що се отнася до реда за извършване на припознаване на дете, то се осъществява лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето. 

 

Длъжностното лице по гражданското състояние има задължение да съобщи припознаването в 7-дневен срок от извършването му, ако той е известен. Припознаването се извършва и на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето. Това съобщаване е необходимо, тъй като от този момент започват да текат законово определените срокове за оспорване на извършеното припознаване на дете. 

 

ВАЖНО!!! Припознаващият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама (порок във волята). Това може да стане в едногодишен срок от припознаването. Припознаването може да бъде унищожено и в случай че то е направено, поради заплашване. Това може да стане в едногодишен срок от прекратяване на заплашването. В случай че припознаващият е бил недееспособен (напр. поради разстройство на съзнанието), унищожаването на припознаването може да се иска в едногодишен срок от придобиване на дееспособност.

Оспорване на припознаване на дете

 

Както беше отбелязано по – горе, за осъществяване на акта на припознаване на дете, не се изисква съгласието на другия родител. Впрочем, не се изисква и съгласието на детето. Поради тази причина законът предоставя възможност за оспорване на извършеното припознаване. 

 

Лицата, които имат право на оспорване на припознаването са:
1. другият родител;
2. детето, ако е навършило четиринадесет години;

3. дирекция „Социално подпомагане“; 

4. всяко лице, което твърди, че е родител на припознатото дете;

5. от прокурор, когато е налице обществен интерес. 

 

Редът за оспорване на припознаването е административен и съдебен. 

 

Семейният кодекс предоставя и правни способи за оспорване на припознаването от другия родител, от навършилото четиринадесет години дете, от Дирекция „Социално подпомагане“, както и от всяко лице, което твърди, че е родител на припознатия и от прокурора при наличие на обществен интерес.

 

Припознаването може да бъде оспорено по административен и по съдебен ред.

 

Оспорване по административен ред то може да бъде извършено от другия родител или от навършилото четиринадесет години дете. Срокът за това е тримесечен от съобщението за извършеното припознаване. Оспорването става чрез подаване на писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние. 

 

Оспорване по административен ред може да бъде извършено и по инициатива на Дирекция „Социално подпомагане“, ако това е в интерес на детето. 

 

ВАЖНО!!! Ако припознаването не бъде оспорено в посочения срок, то се вписва в акта за раждане. 

 

В случай че припознаването бъде оспорено, припознаващият може да предяви иск за установяване на произход. 

 

Законът предвижда особена хипотеза на недопустимост на оспорване на припознаването от страна на другия родител. Първото условие е припознаването да е извършено преди да е съставен акт за раждане на детето. Второто условие е другият родител да е заявил пред длъжностното лице по гражданското състояние лично или чрез управителя на лечебното заведение, в което детето е родено, че няма да оспорва припознаването. В този случай припозналият се вписва в акта за раждане веднага, а последващо оспорване от страна на другия родител не е възможно. 

 

Втората възможност за оспорване на припознаване на дете е по съдебен ред. Тя може да бъде използвана от детето, ако към момента на извършване на припознаването, то е било малолетно. Срокът за това е едногодишен от навършване на пълнолетие или от узнаването на припознаването, ако то е станало по – късно. 

 

Припознаване по съдебен ред може да извърши и всяко лице, което твърди, че е родител на припознатото дете. Това става чрез иск, предявен в едногодишен срок от припознаването. 

 

_____________________________________________________

 

Още интересни теми, свързани с правилата, определящи семейните отношения, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“

 

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и съдействие при припознаване на дете и оспорване на припознаването. 

Семейно и наследствено право

Издръжка на дете. Как и кога?

Задължението за осигуряване на издръжка на дете, съпътства неговите родители както по време на брака/фактическото съжителство, така и след развод/фактическа раздяла. 

Уредбата на задължението за предоставяне на издръжка на дете се намира в Семейния кодекс, а наказанията за неизпълнение на това задължение са уредени в Наказателния кодекс

Задължение за издръжка на дете

Задължението за осигуряване на издръжка на дете тежи върху всеки родител. То се съобразява с неговите възможности и материално състояние, но във всички случаи трябва да бъде от естество да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. 

Предвид особената социална функция и важност на задължението за издръжка на дете, законът постановява, че родителите дължат издръжка на детето си, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

[!] ВАЖНО [!] Тази постановка се отнася до правилата на гражданското право. Това означава, че независимо от материалните възможности на родителя, вкл. и наличието на обективни пречки за даване на издръжка на дете, като напр. неработоспособност, неплатената издръжка пак може да бъде събрана по принудителен ред. Това, обаче, не може да се приложи по отношение на престъплението „неплащане на издръжка“. Предвид факта, че престъплението е умишлено, неплащащият издръжка родител ще следва да бъде осъден само, ако съзнава задължението си, има възможност да го изпълнява и въпреки това не го прави, вкл. и когато умишлено не си намира работа, за да осигури материалните си възможности за изпълнение на това задължение. Именно в това се състои обществената опасност на деянието. 

Родителите дължат издръжка, в случаите, в които детето е настанено извън семейството. 

[!] ВАЖНО [!] Лишаването от родителски права не е основание за освобождаване от задължението за плащане на издръжка на дете. То само отнема от родителя възможността му да взима решения, свързани с възпитанието и развитието на детето. От друга страна, трайното неполагане на грижи за детето и недаването на издръжка, е основание за лишаване на виновния родител от родителски права. 

Следва да се има предвид, че родителят дължи издръжка не само на малолетното или непълнолетното си дете. 
Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца. Условията за това са няколко:
– да учат редовно в средни учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст; или
– да учат редовно във висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет и пет годишна възраст.
Едновременно с това е необходимо учащото дете да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и родителите да могат да я дават без особени затруднения. 

Размер на задължението за издръжка на дете

В случай на развод, съдът определя размера на задължението за издръжка на дете, което следва да се изпълнява от родителя, при когото детето не живее

Правилото е, че нейният размер се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи. Във всички случаи, тя не може да бъде по – ниска от една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната за конкретната година. 

Размерът на издръжката не е нито постоянен, нито окончателен. Напротив. Съществуват няколко възможности за промяна на този размер. 

На първо място, към определената по съдебен ред издръжка може да се определи и добавка за покриване на изключителни нужди на детето до размер, до който родителят може да я дава без особени затруднения. Добавката се дължи за определен срок. 

На второ място, при изменение на обстоятелствата размерът на издръжката може да изменен или издръжката да бъде прекратена. Такова изменение може да настъпи, например, в икономическите условия и да наложи увеличаване на размера на издръжката. На следващо място, такова увеличение може да се наложи и когато нуждите на детето го налагат, напр. необходими са повече разходи за неговото правилно развитие и възпитание. 

Защита при неизпълнение на задължението за издръжка на дете

Защитата при неизпълнение на задължението за осигуряване на издръжка на дете може да се проведе по гражданскоправен и по наказателноправен ред. Двете възможности могат да се активират едновременно. 

Подробен анализ по темата, свързана със средствата за защита при неплащане на издръжка, можете да намерите в статията „Неплащане на издръжка. Последици и защита“

В заключение

Споровете относно изпълнението на задължение за осигуряване на издръжка на дете, както и необходимостта от защита срещу неизпълнение на това задължение, са често срещани в съвременния свят. 

Поради изключителната важност на това задължение спрямо малолетните, непълнолетните и учащите пълнолетни деца, неговото изпълнение е гарантирано от закона с особено сериозни правни средства, вкл. чрез възможността издръжката да се заплаща от държавата, вместо неизпълняващия задължението си родител. 

Разбира се, с оглед осигуряване на максимално адекватна и своевременна защита, препоръчително е ползването на специализирана правна помощ в областта на семейното право.

________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правните аспекти на семейните отношения, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“.   

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага със специалисти – адвокати по семейни дела. 

Семейно и наследствено право

Определяне на по – голям дял от общото имущество при развод

В днешната статия ще разгледаме въпроса в кои случаи е възможно да се стигне до определяне на по – голям дял от общото имущество при развод.

Основни принципи за имуществените отношения на съпрузите при законов режим на общност са общността върху придобитите по време на брака в резултат на съвместен принос общи вещни права, независимо от това на чие име са придобити и равенство на дяловете при прекратяване на имуществената общност. Често обаче единият съпруг смята, че е допринесъл значително повече в придобиването на семейното имущество от другия. В такива случаи може да се стигне до определяне на по  – голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. 

Този иск представлява правна възможност за оборване на установената от Семейния кодекс презумпция за съвместен принос в придобитото имущество по време на брака. 

Имаме множество примери от практиката на кантората за казуси, при които предявяването на иск за определяне на по – голям дял, поради значително по – голям принос, е пътят за постигане на справедливо уреждане на отношенията след прекратяване на брака. Това са случаи, в които единият съпруг е получавал много по – големи доходи и с тях семейството е било материално осигурено; единственият доход на семейството е на единия съпруг, а другият съпруг не е работил. 

!!! Квалифицирана адвокатска помощ в тези случаи е силно препоръчителна, защото, както ще видим в изложението по – нататък, съдът в тези хипотези взима предвид не само размера на доходите, но и преценява редица други фактори при постановяване на съдебното решение. 

Как се определя съвместният принос?

Съгласно Семейния кодекс съвместният принос не е само материален, а може да се изрази и във влагане на труд, грижи за децата, работа в домакинството. Съвместният принос се предполага до доказване на противното. 

Какви са характерът на иска за определяне на по - голям дял и срокът за предявяване?

Искът, предмет на настоящата статия, е конститутивен. При прекратяване на общността, поради развод, при унищожаване на брака по съдебен ред или при прекратяване на брака по съдебен ред, ако важни причини налагат това, съдът може да прибегне до определяне на по – голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. 

Правото за получаване на по-голям дял може да се осъществи само по съдебен ред. В случай на развод или унищожаване на брака искът за по-голям дял може да се съедини по преценка на съда с брачния иск. Искът може да се предяви и в срок една година от прекратяването на брака.

Как се определя размерът на приноса и кога се стига до определяне на по - голям дял?

Съдебната практика е безпротиворечива, че явното и значително несъответствие в приноса за придобиване на общите вещи следва да се установява не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а и като се държи сметка и за полагания труд в домакинството и в семейството, за отглеждането на децата, за създадената от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори, всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи, както и всички други обстоятелства, които са от значение за благополучието на семейството. 

В практиката си ВКС приема, че при изменение на установеното от закона равенство на дяловете на финансовия принос не се отдава по-голяма тежест! Ето защо, дори и при неоспорими доказателства, че доходите Ви са по-големи, с оглед цялата фактическа обстановка, съдът може да не уважи предявения иск за определяне на по – голям дял.

Практически съвети, свързани с въпроса за определяне на по - голям дял от общото имущество при развод

Най-често в практиката си наблюдаваме, че пречка да се установи какъв е приносът на всеки от съпрузите към придобиване на общото имущество и дали някой от двамата има по-голям такъв е най-често липсата на доказателства по отношение на:

  размера на получени и спестени от всеки от страните парични средства от тяхната трудова дейност;
– 
това как точно са се разпределяли грижите в
семейството;
– 
генералното дезинтересиране на единия съпруг от
семейните нужди, което е твърдяно от другата страна;
– 
получени и разходвани доходи в значителен размер в полза на семейството;
– 
поеманите ангажименти по отглеждане и издръжка на други членове на семейството;
– 
размера на заплатени разходи за дейността и издръжка на семейството;
– размера на получените от трети лица суми, вложени в покупката на имот.

 

 

 

 

 

В заключение

Съдът може да прибегне до определяне на по – голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. 

Справедливото уреждане на имуществените отношения
след прекратяване на семейната имуществена общност на основата на приноса, който всеки от съпрузите има за нейното създаване, е цел на това законодателно решение.

АВТОР: Радина Атанасова

____________________________________________________

Още интересни теми, свързани с уреждането на отношенията между съпрузи по време на брака и след неговото прекратяване, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява специализирана правна помощ по семейни дела. 

Договорно право, Принудително изпълнение, Семейно и наследствено право

Задължения по кредит на съпруг

Често пъти, както по време на брака, така и след развод, се оказва, че е налице задължение по кредит на единия съпруг, което се възлага в тежест на другия. 

Това е така, тъй като по време на брака съпрузите теглят кредити по различни поводи, като съгласно закона разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. Те отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на такива нужди.

Солидарната отговорност означава, че ако единият съпруг плати изцяло задължението, то той има право да иска от другия съпруг възстановяване на припадащата му се част.

Също толкова често се случва единият съпруг да изтегли кредит за задоволяване на лични нужди, но при спиране на плащанията, изпълнително дело да бъде образувано и срещу другия. 

Казус от кантората

За да обясним по – ясно защитата срещу задължения по кредит на единия съпруг, възложени в тежест на другия, ще дадем пример от нашата практика. 

Мартин е женен за Антоанета от 15 години. Двамата са в режим на семейна имуществена общност. На 10-тата година от техния брак, родителите на Мартин почиват и той наследява стара селска къща, в която двамата за живяли.

И тъй като къщата се нуждае от сериозен основен ремонт, Мартин тегли кредит именно с тази – извършване на основен ремонт на наследствен имот. Това основание е вписано в договора му за кредит. По неизвестни, както за него, така и за Антоанета причини, банката е поискала подписа на Антоанета под договора за кредит, без тя да е вписана като страна по него. 

Две години след сключване на договора Мартин преустановява плащанията, вследствие на което в полза на банката е издаден изпълнителен лист, въз основа на който тя е започнала принудително изпълнение. Като длъжник по делото е конституирана и Антоанета и тъй като Мартин няма официални доходи, а тя е държавен служител, изпълнението е насочено към нея чрез налагане на запор на заплатата ѝ. 

Именно, поради тази причина Мартин се обърна за помощ към кантората с молба съпругата му да бъде отстранена като страна по изпълнителното дело. 

Кога възниква задължение по кредит на единия съпруг в тежест на другия?

Както споменахме по – горе, законът постановява, че независимо на чие име е изтеглен кредитът, двамата съпрузи са солидарно отговорни за неговото изплащане, когато той е предназначен за задоволяване на нужди на семейството. 

За задоволяване на нужди на семейството се считат разходите за закупуване на семейно жилище, за неговото обзавеждане/ремонтиране, за плащане на режийни разходи, за закупуване на храна, облекло, уреди и др. под., за издръжка на роденото от брака дете. За разходи във връзка на нужди на семейството могат да се приемат и някои оправдани нужди на един от съпрузите, напр. за лечение. 

Съществува законова презумпция, че всичко, което е придобито (в т.ч. и задълженията) по време на брака служи за задоляване на такива нужди. Тази презумция, обаче, е оборима по съдебен ред. 

Солидарно отговорни са съпрузите и за разходите, свързани с техни общи вещи. 

Това означава, че за личен кредит на единия съпруг, например за финансиране на бизнес, за закупуване на имущество, задоволяващо лични нужди, както и за разходи за лично имущество, отговорност за задълженията по кредита следва да поеме съпругът – ползвател. 

Да се върнем на нашия пример по – горе.
Наследството, предвид, че не е плод на съвместен принос на двамата съпрузи, винаги е лично имущество на съпруга – наследник. Това означава, че наследената от Мартин къща е негово лично имущество. Ползите от този имот, както и задълженията, свързани с него принадлежат лично на Мартин. От своя страна, доколкото Антоанета не е собственик на къщата, тя не може да бъде солидарно задължена за плащането на кредита, изтеглен за нейния ремонт, освен ако сама не сключи договор за поръчителство. В конкретния случай поръчителство не е налице, поради което Антоанета няма задължение по кредита на Мартин. Тя следва да бъде заличена от списъка на длъжниците по изпълнителното дело. 

Защита по задължения за кредит на единия съпруг

В зависимост от това дали става дума за задължения по кредит на единия съпруг или за изплащане на задължения по общ семеен кредит, начините за осъществяване на защита са различни, макар да имат една обща черта – и в двата случая се защитата се осъществява по съдебен ред. 

Когато е налице задължение по кредит на единия съпруг, изтеглен за задоволяване на семейни нужди и съпругът – титуляр по договора е спрял плащанията, възможно и допустимо е изпълнението да се насочи към другия съпруг. 

В случаите, в които другият съпруг изплати задължението изцяло, той има право да иска от съпруга – титуляр да възстанови припадащата му се част от задължението. 

Доста по – различно стоят нещата, когато задължението по кредит на единия съпруг е възникнало за задоволяване на негови лични нужди, както е в случая на Мартин и Антоанета – за ремонт на наследствената къща на Мартин.

В този случай другият съпруг няма никакво задължение по изтегления кредит на единия съпруг и изобщо не може да бъде конституиран като длъжник по него. В случай, че въпреки това, изпълнението бъде насочено към негово имущество (в т.ч. и вземане, напр. за трудово възнаграждение), той може да се защити чрез оспорване на изпълнението по съдебен ред. В този случай неправомерно изтеглените от частния съдебен изпълнител (ЧСИ) суми ще подлежат на връщане, а пострадалият от неправомерните действия съпруг ще има право на обезщетение за претърпените от тези действия вреди, ако такива са настъпили. 

______________________________________________________

Още интересни теми, свързани с възможностите за защита в рамките на семейните отношения, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по семейни и наследствени дела. 

За контакт: 
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Домашно насилие и сексуален тормоз

Домашно насилие. Как да се защитим?

В световен мащаб темата за домашното насилие не e нова. Напротив, напредналите държави отдавна разполагат с добри механизми за противодействие на явлението „домашно насилие“. В България, обаче, тази тема започна да се повдига плахо едва напоследък. Това се случи покрай множеството убийства на жени, станали медийно достояние в последните години. Масовата истерия около Истанбулската конвенция допълнително нажежи обстановката, карайки българското общество да прояви готовност да жертва живота жените, пострадали от насилие от своите партньори, страхувайки се от неизяснения термин „джендър“ и несъществуващата „джендър идеология“.

С цел да се постигне някакъв компромис, правителството прие спорни промени с Наказателния кодекс, за които говорихме в статията „Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие„. За съжаление, обаче, в България продължава да битува масовото неразбиране за това какво е домашно насилие. Все още преобладават мненията сред обществото, че битата или убита жена си го е „заслужила“. И все още пострадалите от домашно насилие не знаят нито как да го разпознаят, нито как да се защитят. Ето защо днес ще поговорим именно за този сериозно наболял проблем.

Правната уредба

Основната правна уредба на домашното насилие се съдържа в Закона за защита от домашното насилие. От февруари 2019 г. в сила са и промените в Наказателния кодекс във връзка с престъпленията, извършени при условията на домашно насилие. Предвид, обаче, доста несъвършената българска правна уредба, специалистите често се обръщат „за помощ“ към международните актове. Такъв акт е Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която съдържа гаранции за спазването на:

  1. правото на живот (чл. 2);
  2. забраната на изтезанията (чл. 3);
  3. правото на личен и семеен живот (чл. 8);
  4. правото на ефективни правни средства за защита (чл. 13);
  5. забраната за дискриминация (чл. 14).

Какво е домашно насилие?

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Какво означава това? Това означава, че противно на масовото схващане сред обществото, домашното насилие не се състои единствено в упражняване на физическо насилие. Напротив. Проява на домашно насилие ще бъдат обидите, униженията, силната ревност, ограничаване на свободата на избор на месторабота, социална среда и социални контакти, принудата към осъществяване на сексуални действия и др.

[!] Важно [!] Дори и да се намира в брак или във фактическо съпружеско съжителство, жената не е длъжна да осъществява сексуални контакти с партньора си против своята воля. Всяко осъществяване на сексуален контакт против волята на жената, както и опитът към такива действия, се счита за изнасилване по смисъла на Наказателния кодекс и подлежи на наказание по общия ред. Това е така, тъй като в българското право не съществува съпружески дълг, който да е свързан с принудително осъществяване на сексуален контакт.

Кой може да бъде извършител на домашно насилие?

Законът за защита от домашното насилие изброява изчерпателно кои лица могат да бъдат извършители на домашно насилие. Това са:

  1. съпруг или бивш съпруг;
  2. лице, с което пострадалият се намира или се е намирал във фактическо съпружеско съжителство;
  3. лице, от което пострадалият има дете;
  4. възходящ (баща, майка, баба, дядо) на пострадалия;
  5. низходящ (син, дъщеря, внук) на пострадалия;
  6. лице, с което пострадалият се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително (до 1-ви братовчед);
  7. лице, с което пострадалият се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
  8. настойник, попечител или приемен родител;
  9. възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
  10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

За насилие, извършено от всяко друго лице, извън изброените, защитата се осъществява по общия ред, който е уреден главно в Наказателния кодекс. Това е така, тъй като една част от действията, които законът оценява като домашно насилие, се считат и за престъпления (напр. телесната повреда при побой и изнасилването).

Какви са мерките за защита от домашно насилие?

Мерките за защита от домашно насилие са:

  1. Задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие;
  2. Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда;
  3. Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
  4. Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
  5. Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
  6. Насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване;
  7. Във всички случаи се налага глоба от 200 до 1000 лв.

[!] За неизпълнение на съдебното решение, с което се налагат мерки за защита от домашно насилие се носи наказателна отговорност (лишаване от свобода до 3 години и глоба до 5 хиляди лева).

Най – често прилаганата мярка за защита е „задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие“. Още по – често се случва тази мярка да е единствената, която съдът прилага. И това води до неефективна защита на лицето, пострадало от домашно насилие, доколкото единствената последица от неспазване на това задължение е насилникът да бъде глобен.

Кой може да потърси защита?

По същия начин, по който е ограничен кръгът на лицата, които могат да бъдат извършители на домашно насилие, така е ограничен и кръгът на лицата, които могат да търсят защита. Тези лица са:

  1. Пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;
  2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице (майка, баща, син, дъщеря);
  3. настойника или попечителя на пострадалото лице;
  4. директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

Изброяването е изчерпателно. Това означава, че никое друго лице, извън изброените, няма право да търси защита от името на пострадал. Така например, близък приятел на пострадалото лице няма възможност да потърси защита. По същия начин стоят нещата и с лекаря, освидетелствал пострадалото лице.

Къде да потърсим защита, ако сме пострадал от домашно насилие?

В случай на домашно насилие, пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита. Молбата се подава до 1 месец от извършване на акта на домашно насилие.

Когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде молба до Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки по Закона за МВР (предупредителен протокол, задържане). Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.

Това е правната страна. Често пъти, обаче, пострадалите или не успяват да осъзнаят, че са жертва на домашно насилие, или се страхуват да потърсят помощ и защита. Важно е да се има предвид, че навременната намеса на държавните органи, може да спаси живота и да запази здравето на пострадалото лице. Всяко забавяне, от своя страна, може да предизвика влошаване на психологическото състояние на пострадалия, както и да постави в опасност живота и здравето му, в случай че се намира в постоянен контакт с насилника. Затова е препоръчително за всеки акт на домашно насилие се да се уведомява полицията чрез обаждане на телефон 112.

От друга страна, напълно разбираемо е, ако пострадалият се страхува да се обърне към държавните органи за защита. Затова, едновременно с намирането на адвокат, специализиран в сферата на домашното насилие, е препоръчително да се потърси и помощта на психотерапевт, който да помогне на пострадалия да се справи с емоционалните и психологическите последствия от претърпяното насилие.

Внимание!!!

При необходимост от предприемане на спешни мерки за извеждане на пострадал от жилището на насилника и скриване от него, можете да се обърнете към Кризисния център за деца и жени, пострадали от домашно насилие „Света Петка“, поддържан от Фондация „Асоциация Анимус“ на телефон 0800 1 86 76. 

В заключение

Неразбирането на същността на домашното насилие води до стигматизация на пострадалите от него. Именно обществото, обаче, е това, което има задължение да не възпитава насилници и жертви. Вероятно ще се запитате каква е причината специалистите да смятат, че обществото възпитава насилници и жертви. Отговорът на този въпрос е елементарен. Той се корени в господстващите все още в България стереотипи за силния мъж и подчинената му жена. Именно затова, всеки член на обществото, който поддържа тези стереотипи, може да се счита за съучастник в побоя или убийството на следващата жена, пострадала от домашно насилие.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата от насилие и тормоз, можете да намерите в секцията „Домашно насилие и сексуален тормоз“.

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с опитни специалисти в предоставянето на адекватна правна помощ и защита на пострадали от насилие. 

Контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Вещно право, Семейно и наследствено право

Договор за доброволна делба. Какво трябва да знаем?

Твърде често, особено при наследяване, възниква съсобственост между две или повече лица. В много случаи обаче, съсобствеността предизвиква множество неудобства, които съсобствениците желаят да избегнат. Пътят за това е извършването на делба на съсобственото имущество. Тази делба може да бъде съдебна или доброволна, като подписването на договор за доброволна делба винаги е по – добрият вариант. Това е така, тъй като чрез взаимни отстъпки съсобствениците могат да се споразумеят по начин, че всеки един от тях да бъде удовлетворен.

Същност на договора за доброволна делба

Съгласно Закона за собствеността, договор за доброволна делба може да бъде сключен само в писмена форма с нотариално заверени подписи. Формата е за действителност и се отнася за движими вещи на стойност над 50 лв., както и за недвижими имоти. Ако движимата вещ, която ще се дели е на стойност под 50 лв., то не е нужно да се спазва писмената форма с нотариално заверени подписи. Предвид икономическата обстановка, обаче, тази хипотеза е практически много рядко приложима.

Страни по договор за доброволна делба

Страни по договор за доброволна делба могат да бъдат само съсобствениците на делбеното имущество. Важно е да се има предвид, че в доброволната делба е необходимо участието на всички съсобственици. Ако някой от тях не бъде включен, тогава делбата ще бъде изцяло нищожна, т.е. няма да породи желаните правни последици.

Предмет на договор за доброволна делба

Предмет на всеки договор за доброволна делба може да бъде имущество – движимо, недвижимо или и двете. Например, Х и У са наследили един двустаен апартамент на стойност 100 000 лв., един тристаен апартамент на стойност 200 000 лв. и един автомобил на стойност 10 000 лв. В този пример вариантите на действие са много. 

Възможно е страните да се уговорят, че Х ще получи двустайния апартамент и автомобила, а У – тристайния апартамент като изплати на Х 90 000 лв. уравнение. Възможна е уговорка, според която Х получава цялото имущество, но ще трябва да уравни дела на У в пари – 300 000 лв. Накратко казано Х и У могат да се уговарят по всякакъв начин кой коя част от имуществото да получи, като задължително съсобственикът, получил по – малък дял от общото имущество има право да получи парично уравнение.

Правни възможности на съсобствениците

Всеки съсобственик може да иска да бъде извършена доброволна делба на общата вещ, дори и да е налице противна уговорка. Изключение от това правило се прави, когато извършването на делбата е несъвместима с естеството и предназначението на вещта.

Всеки съсобственик може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.

N.B. Когато с договора за доброволна делба се поделят земеделски земи, законът не допуска разделянето на нивите на части по – малки от 3 декара, на ливадите на части по – малки от 2 декара и на лозята и овощните градини на части по – малки от 1 декар.

В случай че някое имущество бъде пропуснато при сключване на договора за доброволна делба, то се поделя отделно.

Оспорване на договор за доброволна делба

Въпреки че е уредена в Закона за собствеността и в Закона за наследството, доброволната делба все пак е договор. Тя представлява съглашение между две или повече страни, които с цел да ликвидират съсобствеността си, се разпореждат с общо имущество. Поради тази своя характеристика, за неуредените въпроси по аналогия следва да се приложи Законът за задълженията и договорите (ЗЗД).

Общите основания за нищожност на договорите са противоречие или заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Нищожност е налице при договори, при които липсва съгласие или основание, предметът е невъзможен, предписаната от закона форма не е спазена или договорът е привиден. В допълнение към общите основания, доброволната делба ще бъде нищожна, ако някой от съделителите не е участвал в него.

Общите основания за унищожаемост на договорите са липса на дееспособност или при неспазване изискванията на законното представителство. Унищожаеми са още договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. И тук, законът предвижда особеност по отношение на договора за доброволна делба. 

Той не може да бъде оспорван като сключен поради погрешка. Изключение се прави само, в случай че някой от съсобствениците е увреден с повече от 1/4 от стойността на дела му. Разлика спрямо общите правила на оспорване на договор, сключен поради грешка е налице и по отношение на срока за оспорване. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗЗД

Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността започва да тече от деня, в който грешката е била открита.

По отношение на договора за доброволна делба, оспорването може да бъде направено до изтичане на 1 година от извършване на делбата. Унищожение не се допуска, ако преди постановяване на решението от последната съдебна инстанция делът на увредения бъде допълнен в пари или натура от останалите съсобственици.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията между роднини и начините за уреждане на имуществените отношения между тях, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при необходимост от изготвяне на договор за доброволна делба, както и представителство в производства по съдебна делба. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Семейно и наследствено право, Домашно насилие и сексуален тормоз, Наказателно право, Принудително изпълнение

Бивш съпруг отказва да предаде дете, въпреки определения от съда при развода режим на лични отношения с другия родител

Средства за защита при нарушаване на задължение за предаване на дете

Бившите съпрузи могат да се споразумеят относно режима на личните отношения на роденото от брака дете с родителите. А при липса на такова споразумение, Семейният кодекс повелява съдът служебно да определи такива отношения. Това става със съдебното решение за постановяване на развода. В не малко случаи обаче, бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права, отказва да изпълни задължението си за предаване на дете за осъществяване на определените от съда лични отношения. Така възниква въпросът в какви правни възможности за защита разполага другия родител.

I. Гражданскоправна защита

Гражданскоправната защита се провежда посредством способите на принудителното изпълнение. Посредством кой изпълнителен способ се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете?

Общите положения по отношение на коментираното задължение за предаване на дете

Отговор на този въпрос дава Върховния касационен съд в своето Тълкувателно решение № 3/2015. В него, съдът посочва, че правото на лични отношения с детето принадлежи на родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Със съдебното решение, с което правото на упражняване на родителските права се предоставя на единия родител, другият не се лишава от тези права. Той остава техен титуляр, но не може да ги упражнява в пълен обем. Затова законът предоставя на този родител правото на лични отношения с детето. 

По този начин се осигурява възможността на родителя да поддържа лични контакти с детето и така да участва в отглеждането и възпитанието му. Това право се упражнява при определения от съда режим, който включва период от време или определени дни, в които родителят може да вижда и взема детето включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. През този период детето пребивава при родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

Местоживеенето на детето е при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. И за последния възниква задължение за предаване на дете на другия родител за времето, определено от съда за осъществяване на личните отношения. Самото право на лични отношения е ограничено в рамките на определеното със съдебното решение време за упражняването му. 

Тоест, след изтичането му родителят е задължен да върне детето на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Последното задължение възниква само, ако упражняващият родителските права родител е изпълнил тежащото над него задължение за предаване на дете на родителя, който не упражнява родителските права. Това се нарича последващо предаване.

Принудително изпълнение

В случаите, когато съществуващото задължение за предаване на дете или за неговото връщане не се изпълняват доброволно е налице възможност за тяхното принудително изпълнение. Способът е посочен е чл. 528 от Гражданския процесуален кодекс. 

Какви са стъпките за образуване на такова изпълнително производство и за провеждането му? 

На първо място, за да се образува изпълнителното производство, трябва да се подаде молба до съдебния изпълнител по местоживеене на детето. Въз основа на тази молба ще бъде образувано производство по принудително изпълнение на задължението за предаване на дете.

N.B. Препоръчително е преди това да се положат всички възможни усилия за доброволно уреждане на спора между двамата родители. Това е така, тъй като по този начин ще се гарантира максималното запазване психиката на детето.

Действия на съдебния изпълнител след образуване на производството

Съдебният изпълнител изпраща покана за доброволно изпълнение до родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Тази покана трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето. Родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права разполага с 3-дневен срок от получаване на поканата, да посочи:

1. готов ли е да изпълни своето задължение за предаване на дете в определеното място и време;

2. какви пречки за своевременното изпълнение на неговото задължение за предаване на дете съществуват;

3. в кое място и време е готов да предаде детето.

N.B. За неизпълнение на това задължение, съдебният изпълнител налага глоба до 400 лв. и може да постанови принудително довеждане.

Действия на съдебния изпълнител при отказ за доброволно изпълнение на задължение за предаване на дете

Въпреки поканата, обаче, родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, може да продължава да отказва да предаде детето. В този случай, съдебният изпълнител може да му налага глоба до 400 лв. за всяко неизпълнение. Като крайна мярка, съдебният изпълнител, със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството, отнема детето принудително и го предава на другия родител.

II. Административноправна защита

Административноправната защита може да се приложи, в случай че се установи синдром на родителско отчуждение. Тя се осъществява посредством разпоредбите на Закона за защита от домашно насилие.

Какво е „синдром на родителско отчуждение“

Синдром на родителско отчуждение е налице тогава, когато детето изцяло отхвърля единия родител (лошия) и се обръща единствено към другия (добрия). Този синдром възниква вследствие на манипулативно поведение на единия родител, който „настройва“ детето против другия.

Мерки по Закона за защита от домашно насилие

В случай на установен синдром на родителско отчуждение, за извършител на домашно насилие се смята родителят, станал причина за възникването му. Пострадало лице е детето, като от съда може да иска определяне на местоживеенето му при родителя, който не е извършил насилието.

N.B. Установяване на извършено домашно насилие по отношение на детето може да бъде основание за внасяне на искане до съда за промяна на титуляра на родителските права.

III. Наказателноправна защита

Съгласно чл. 182, ал. 2 от Наказателния кодекс

Родител, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три хиляди лева.

Наказателното производство може да се инициира чрез подаване на жалба до районната прокуратура по постоянния адрес на неизпълняващия родител.

N.B. В случай на осъждане, освен налагането на наказание глоба или лишаване от свобода, неизпълняващия родител ще се счита за осъждан за умишлено престъпление от общ характер. Този факт би могъл да доведе до ограничаване на негови права, за чието упражняване е необходимо титулярът им да не бъде осъждан.

________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата в рамките на семейни и партньорски отношения, можете да намерите в секцията “Семейно и наследствено право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ при защитата срещу всички видове нарушения на семейноправни задължения. 

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57