Давност на кредит
Договорно право, Новини, Принудително изпълнение

Давност на кредит. Спечелено дело

Със съдействието на кантората бе спечелено поредното дело, с което съдът призна за установено, че колекторска фирма няма право на принудително изпълнение върху парично задължение на наш клиент, поради погасяването по давност на кредит, изтеглен от него. 

Производството се проведе по реда на Гражданския процесуален кодекс

Погасяване по давност на кредит. Казусът

Коментираният казус за погасяване по давност на кредит по никакъв начин не се отличава от типичните случаи, в които взискател – колекторска фирма изисква плащане от длъжник в размери, далеч по – високи от реалните. 

Длъжникът Х изтеглил потребителски кредит от банка, който, поради финансови затруднения, спрял да обслужва своевременно. Банката обявила кредита за предсрочно изискуем, снабдила се със заповед за незабавно изпълнение и направила искане за образуване на изпълнително дело. Вследствие на това ЧСИ налага няколко запора на банковите сметки на длъжника, както и насрочва и описи на движимите вещи в дома му.

Година по – късно банката продава задължението на колекторска фирма, която встъпва в правата ѝ като взискател по образуваното изпълнително дело. 

Действията по принудително изпълнение продължават малко повече от 9 години, докато в един момент длъжникът не решава да потърси правата си по съдебен ред чрез подаване на искане до ЧСИ да прекрати делото, поради погасяването по давност на кредит. Както се получава в повечето такива случаи, ЧСИ отказва да прекрати делото, поради „неоснователност“ на искането и продължава с налагането на запори по банкови сметки на длъжника и насрочването на описи на негови движими вещи.

Поради това поведение на ЧСИ, длъжникът беше принуден да пристъпи към подаване на т.нар. отрицателен установителен иск, с който да се признае за установено, че задължението му не подлежи на принудително изпълнение, поради погасяване по давност на кредит. Необходимостта от образуване на съдебното производство произтече най – вече от факта, че единствено съдът има правомощие да обяви погасяването по давност на кредит без да има възможност това негово решение да бъде преразглеждано след като влезе в сила.  

Давност на кредит. Спечелено дело 1

Какво постанови съдът по отношение на казуса за погасяване по давност на кредит?

По предявените отрицателни установителни искове за признаване за установено, че колекторската фирма няма право на принудително изпълнение срещу длъжника, поради погасяване по давност на кредит, съдът направи подробен анализ на безспорно доказаните по случая факти. 

На първо място, съдът се съсредоточи върху периодите, през които взискателят беше проявявал активност да поддържа висящността на изпълнителния процес. 

На второ място, съдът направи подробен анализ на датите, на които са били извършвани изпълнителни действия спрямо длъжника, като изрично е отбелязал няколкократно кои действия имат качеството „изпълнителни“ по смисъла на закона и съдебната практика, съответно могат да спрат течението на давностния срок. 

Накрая, въз основа на всички събрани доказателства, съдът стигна до извод, че след 10.11.2015 г. взискателят не е предприемал активни действия по поддържане на висящността на изпълнителния процес, поради което прие, че правото му на принудително изпълнение на задължението е погасено. 

Цялото решение и доводите на съда можете да видите по – долу. 

Давност на кредит. Спечелено дело 2
Давност на кредит. Спечелено дело 3
Давност на кредит. Спечелено дело 4
Давност на кредит. Спечелено дело 5
Давност на кредит. Спечелено дело 6
Давност на кредит. Спечелено дело 7

В заключение

Както стана ясно от изложеното по – горе, макар и приетата през 2020 г. абсолютна давност да се прилага само по отношение на кредитите, изтеглени след влизането в сила на тези правила, фигурата на „вечния длъжник“ може да отпадне и при действието на предишните законови разпоредби, които предоставят достатъчно сериозна защита за длъжниците срещу произвол от страна на ЧСИ, банки и колекторски фирми. 

Защитата от този произвол се провежда успешно по съдебен ред.  

_____________________________________________________________________

Още интересни случаи, по които специалистите от кантората са провели успешна защита, можете да намерите в секция „Новини“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по казуси, свързани с погасяване по давност на кредит. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел.: +359 885 47 77 57 (за клиенти с чуждестранни номера контактът се осъществява чрез whatsapp или viber) 
email: office@petkovalegal.com

Специалистите на кантората работят с предварително записан час. 

Давност на кредит. Спечелено дело 8
Новини, Принудително изпълнение

Давност на задължение. Спечелено дело

Със съдействието на кантората беше спечелено поредното дело за отпадане по давност на задължения, за което беше образувано изпълнително дело. 

Отпадане по давност на задължения - казусът

Доверителят ни имаше задължения в размер на почти 40 000 лв., за което срещу него е било образувано изпълнително дело през 2006 г. при един съдебен изпълнител, а впоследствие делото е било прехвърлено към друг. Почти през цялото време от 2006 г. до момента на завеждане на делото по реда на Гражданския процесуален кодекс през 2020 г. взискателят е поддържал изпълнителния процес или като е правил искания за извършване на изпълнителни действия, или като е възлагал на съдебния изпълнител да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество. 

Тъй като материалният интерес е относително висок, съответно високи са и държавните такси, за да защитим максимално добре интереса на доверителя ни без същевременно да го натоварваме финансово, преценихме, че ще заведем дело за отпадане по давност на задължения чрез предявяване на иск само за част от сумата. Целта на този иск е, ако делото бъде загубено, това да не доведе до големи финансови загуби, а ако бъде спечелено – да обезпечи с достатъчна сигурност връщането на направените разноски и по иска за останалата част от задължението. 

В случая, доколкото така заведеното дело приключи в полза на доверителя ни, при завеждане на иска за отпадане по давност на задължения в останалата им част, той също ще бъде в негова полза. 

Решението на съда по заведеното дело за отпадане по давност на задължения

В конкретния случай ответникът призна иска и съдът постанови решение въз основа на това признание. Целта на дружеството – кредитор беше да не бъде осъдено за възстанови направените за воденото на делото разноски с аргумента, че не е дало повод за завеждането му. 

Съдът с решението си призна за установено, че дружеството – ответник не разполага с вземане спрямо доверителя ни, но въпреки това го осъди да възстанови направените разноски. Аргументите му са, че макар и да признава иска, ответникът, с поведението си е дал повод за завеждане на делото, тъй като въпреки изтеклата погасителна давност на задължения, които доверителят ни е имал към него, то е продължило да поддържа изпълнителния процес. Съответно, единствената възможност на длъжника е била да заведе отрицателен установителен иск пред съда, с който да иска да се признае за установено погасяването на задължението му по давност. 

Следва да се отбележи, че в съдебната практика и правната наука се приема, че признанието на иска е неоттегляемо. 

Решението на съда е публикувано по – долу.

Давност на задължение. Спечелено дело 9
Давност на задължение. Спечелено дело 10

____________________________________________________________________

Още интересни казуси от работата на кантората, можете да откриете в секцията „Новини“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя правна помощ във връзка с отпадане по давност на задължения и осъществява защита и представителство по изпълнителни дела. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Договорно право, Принудително изпълнение, Семейно и наследствено право

Задължения по кредит на съпруг

Често пъти, както по време на брака, така и след развод, се оказва, че е налице задължение по кредит на единия съпруг, което се възлага в тежест на другия. 

Това е така, тъй като по време на брака съпрузите теглят кредити по различни поводи, като съгласно закона разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи. Те отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на такива нужди.

Солидарната отговорност означава, че ако единият съпруг плати изцяло задължението, то той има право да иска от другия съпруг възстановяване на припадащата му се част.

Също толкова често се случва единият съпруг да изтегли кредит за задоволяване на лични нужди, но при спиране на плащанията, изпълнително дело да бъде образувано и срещу другия. 

Казус от кантората

За да обясним по – ясно защитата срещу задължения по кредит на единия съпруг, възложени в тежест на другия, ще дадем пример от нашата практика. 

Мартин е женен за Антоанета от 15 години. Двамата са в режим на семейна имуществена общност. На 10-тата година от техния брак, родителите на Мартин почиват и той наследява стара селска къща, в която двамата за живяли.

И тъй като къщата се нуждае от сериозен основен ремонт, Мартин тегли кредит именно с тази – извършване на основен ремонт на наследствен имот. Това основание е вписано в договора му за кредит. По неизвестни, както за него, така и за Антоанета причини, банката е поискала подписа на Антоанета под договора за кредит, без тя да е вписана като страна по него. 

Две години след сключване на договора Мартин преустановява плащанията, вследствие на което в полза на банката е издаден изпълнителен лист, въз основа на който тя е започнала принудително изпълнение. Като длъжник по делото е конституирана и Антоанета и тъй като Мартин няма официални доходи, а тя е държавен служител, изпълнението е насочено към нея чрез налагане на запор на заплатата ѝ. 

Именно, поради тази причина Мартин се обърна за помощ към кантората с молба съпругата му да бъде отстранена като страна по изпълнителното дело. 

Кога възниква задължение по кредит на единия съпруг в тежест на другия?

Както споменахме по – горе, законът постановява, че независимо на чие име е изтеглен кредитът, двамата съпрузи са солидарно отговорни за неговото изплащане, когато той е предназначен за задоволяване на нужди на семейството. 

За задоволяване на нужди на семейството се считат разходите за закупуване на семейно жилище, за неговото обзавеждане/ремонтиране, за плащане на режийни разходи, за закупуване на храна, облекло, уреди и др. под., за издръжка на роденото от брака дете. За разходи във връзка на нужди на семейството могат да се приемат и някои оправдани нужди на един от съпрузите, напр. за лечение. 

Съществува законова презумпция, че всичко, което е придобито (в т.ч. и задълженията) по време на брака служи за задоляване на такива нужди. Тази презумция, обаче, е оборима по съдебен ред. 

Солидарно отговорни са съпрузите и за разходите, свързани с техни общи вещи. 

Това означава, че за личен кредит на единия съпруг, например за финансиране на бизнес, за закупуване на имущество, задоволяващо лични нужди, както и за разходи за лично имущество, отговорност за задълженията по кредита следва да поеме съпругът – ползвател. 

Да се върнем на нашия пример по – горе.
Наследството, предвид, че не е плод на съвместен принос на двамата съпрузи, винаги е лично имущество на съпруга – наследник. Това означава, че наследената от Мартин къща е негово лично имущество. Ползите от този имот, както и задълженията, свързани с него принадлежат лично на Мартин. От своя страна, доколкото Антоанета не е собственик на къщата, тя не може да бъде солидарно задължена за плащането на кредита, изтеглен за нейния ремонт, освен ако сама не сключи договор за поръчителство. В конкретния случай поръчителство не е налице, поради което Антоанета няма задължение по кредита на Мартин. Тя следва да бъде заличена от списъка на длъжниците по изпълнителното дело. 

Защита по задължения за кредит на единия съпруг

В зависимост от това дали става дума за задължения по кредит на единия съпруг или за изплащане на задължения по общ семеен кредит, начините за осъществяване на защита са различни, макар да имат една обща черта – и в двата случая се защитата се осъществява по съдебен ред. 

Когато е налице задължение по кредит на единия съпруг, изтеглен за задоволяване на семейни нужди и съпругът – титуляр по договора е спрял плащанията, възможно и допустимо е изпълнението да се насочи към другия съпруг. 

В случаите, в които другият съпруг изплати задължението изцяло, той има право да иска от съпруга – титуляр да възстанови припадащата му се част от задължението. 

Доста по – различно стоят нещата, когато задължението по кредит на единия съпруг е възникнало за задоволяване на негови лични нужди, както е в случая на Мартин и Антоанета – за ремонт на наследствената къща на Мартин.

В този случай другият съпруг няма никакво задължение по изтегления кредит на единия съпруг и изобщо не може да бъде конституиран като длъжник по него. В случай, че въпреки това, изпълнението бъде насочено към негово имущество (в т.ч. и вземане, напр. за трудово възнаграждение), той може да се защити чрез оспорване на изпълнението по съдебен ред. В този случай неправомерно изтеглените от частния съдебен изпълнител (ЧСИ) суми ще подлежат на връщане, а пострадалият от неправомерните действия съпруг ще има право на обезщетение за претърпените от тези действия вреди, ако такива са настъпили. 

______________________________________________________

Още интересни теми, свързани с възможностите за защита в рамките на семейните отношения, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по семейни и наследствени дела. 

За контакт: 
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Договорно право, Принудително изпълнение

Абсолютна давност за задължения на физически лица

В продължение на повече от десетилетие българският законодател показваше намерения да въведе абсолютна давност за паричните задължения на физическите лица с цел да премахне фигурата на т. нар. „вечен длъжник“, като до тази промяна не се стигаше, заради спорния ѝ икономически характер. 

В крайна сметка, обаче, с „Държавен вестник“, бр. 102 от 2020 г., промяната стана факт, като със Закона за задълженията и договорите се въведе абсолютна давност, чийто срок е 10 години. Заедно с нея бяха въведени и особени правила за нейното приложение, както и редица изключения. 

За кои задължения се въвежда абсолютна давност?

Като правило, десетгодишна абсолютна давност беше въведена за парични задължения на физически лица. Основната категория задължения, за които ще се прилага на практика тази давност, са задълженията по банкови и бързи кредити, битови сметки (за ток, вода, парно), други периодични плащания (сметки за телефон, телевизия, интернет, наеми), задължения по договори за покупко – продажби и др. под. 

Какво, всъщност, означава това, че за задълженията на физически лица вече съществува абсолютна давност?

Давността е период от време, с изтичането на който настъпва невъзможност кредиторът по едно вземане да иска защита на правото си по съдебен ред. Казано по – просто, с изтичане на период от време конкретната парична сума не може да бъде събрана принудително чрез частен съдебен изпълнител, а в случай че има образувано изпълнително дело, длъжникът може да иска от съда задължението да бъде обявено за погасено по давност, съответно принудителното изпълнение да бъде прекратено. 

ВАЖНО! Често пъти, по погасени по давност задължения, недобросъвестните кредитори (напр. колекторски фирми), упражнявайки последователен психологически тормоз чрез непрекъснати телефонни обаждания и заплахи, успяват да убедят длъжниците или да платят задължението си, или да сключат споразумение за отсрочване или разсрочване. Ако длъжникът плати доброволно това задължение, въпреки че то е погасено по давност, платеното не подлежи на връщане.

Също така, ако длъжникът сключи споразумение за отсрочване и разсрочване на задължението си, ще започне да тече нова обикновена 5-годишна давност, а правилата за предвидената абсолютна давност, няма да се прилагат.

Ето защо е важно, при подобни случаи, своевременно да се потърси специализирана правна помощ. 

От кой момент започва да тече предвидената абсолютна давност?

Предвидените общи правила за давността като цяло, се прилагат и за предвидената абсолютна давност. Тя започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало (напр. в деня на сключване на договор за заем между физически лица).

Предвидени са и правила за приложение на новата абсолютна давност при заварени случаи, т.е. преди влизане в сила на закона. 

Според тези правила, за заварени случаи предвидената абсолютна давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. 

При висящо изпълнително производство, давността започва да тече от първото действие по изпълнението (напр. от първия запор).

В случаите, в които все още не е образувано изпълнително дело, предвидената абсолютна давност започва да тече от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането (напр. съдебно решение, с което длъжникът е осъден да плати определено парично задължение). 

Изключения от предвидената абсолютна давност

Съществуват някои парични задължения на физическите лица, които имат особено значение за кредитора по тях, поради което законодателят е избрал именно неговия интерес да бъде защитен в по – голяма степен. Това е така в общия случай, поради факта, че самият кредитор по задължението се намира в особена зависимост от длъжника, поради което се счита и за по – слабата страна в правоотношението. 

Ето защо законодателят е предвидил изключения от възможността за приложението на нововъведената абсолютна давност по определени категории задължения. Това са вземанията:

– от търговска дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в гражданско дружество;
– за непозволено увреждане;
– за неоснователно обогатяване;
за издръжка;
– за трудово възнаграждение;
– за обезщетения по Кодекса на труда;
– по повод приватизационна сделка;
– по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт. 

В заключение

Новите правила, уреждащи възможността за прилагане на абсолютна давност за парични задължения на физически лица, влизат в сила на 1 юни 2021 г. – шест месеца след тяхното обнародване в „Държавен вестник“. 

В рамките на този отлагателен период на влизане в сила на закона се очаква сериозно активиране на кредиторите по паричните задължения и особено на колекторските фирми, които ще се опитат да съберат задълженията си преди влизането на закона в сила, предвид факта, че след това по повечето от вземанията им това ще стане трудно, а в много случаи – невъзможно. Ето защо е необходимо длъжниците да бъдат изключително внимателни, да не се поддават на заплахи и своевременно да търсят правно съдействие, в случай на упражняване на натиск от страна на техните кредитори. 

______________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата на правата на длъжниците по парични задължения, можете да намерите в секциите „Договорно право“ и „Принудително изпълнение“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по изпълнителни дела, както и по спорове, свързани с парични задължения. 

За контакт:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч.
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

 

Принудително изпълнение

Получих заповед за изпълнение. Сега какво?

Издаването на заповед за изпълнение бележи началото на заповедното производство по Гражданския процесуален кодекс. Това производство се използва изключително често, особено в случаите на задължения по банков кредит или за битови разходи. Тези разходи най – често са периодични и са свързани със задължения към ЧЕЗ, Водоснабдяване, Топлофикация, мобилни и кабелни оператори и др.

Ипотечният кредит и неговите особености.

Причината за широкото използване на заповедното производство се корени в неговата бързина и финансовата му изгодност. На първо място, то е значително по – евтино от общия исков процес. При последния, държавната такса е в размер на 4 на сто от материалния интерес. Въз основа на този интерес се изчислява и адвокатското възнаграждение. За образуване на заповедно производство, обаче, се дължи проста държавна такса, която е предварително определена. 

Адвокатският хонорар, от своя страна, се дължи наполовина спрямо този при исков процес. Освен това, производството по издаване на заповед за изпълнение е значително ускорено. В идеалния случай, то може да приключи до месец и половина след подаване на молбата за издаване на заповед за изпълнение, съответно в рамките на този срок кредиторът да се снабди с изпълнителен лист, въз основа на който да започне принудително изпълнение.

Какво да правим, в случай че получим призовка от ЧСИ четете в статията „Принудително изпълнение. Можем ли да се отървем?“.

Именно, поради широката приложимост на производството за издаване на заповед за изпълнение днес ще разгледаме нейните особености и ще отговорим на множество въпроси, свързани със защитата срещу нея.

Кога се издава заповед за изпълнение?

Случаите, в които се издава заповед за изпълнение все пак са ограничен брой. Това означава, че не е възможно за всяко едно задължение да бъде издадена такава заповед. В българското заповедно производство съществуват два вида заповед за изпълнение – тази по чл. 410 от ГПК и тази по чл. 417 от ГПК (за незабавно изпълнение). В зависимост от това пред коя от двете заповеди сме изправени се разграничават техните характеристики и защитата срещу тях. Предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е сравнително по – често срещана, в настоящата статия ще разгледаме само нея. Особеностите на заповедта за незабавно изпълнение и формите на защита срещу нея, ще оставим за отделен коментар.

Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК

Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК по – нататък в изложението ще наричаме за краткост просто „заповед за изпълнение“.

Тя се издава за изчерпателно изброени задължения. Това са:

1. задълженията по вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд.

ВАЖНО!!! Подсъдни на районния съд са исковете с цена под 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

2. задължения за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължения да я върне (напр. при договор за наем на автомобил или при заем за послужване). Такава заповед може да се издаде и за предаването на движима вещ, която е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението. Последният случай ще бъде налице, напр., при договор за покупко – продажба, по който продавачът не е предал продадената вещ).

Производство по издаване на заповедта за изпълнение

Производството по издаване на заповедта за изпълнение започва по инициатива на кредитора чрез подаване на заявление до съда. В тридневен срок от получаването му той издава исканата заповед за изпълнение и връчва препис от нея на длъжника.

ВАЖНО!!! Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските.

Как да се защитим?

Защитата срещу издадената заповед за изпълнение може да се прояви на две нива – в заповедното производство и в исковия процес. Преценката кой от видовете защита следва да се предприеме се прави за всеки конкретен случай според обстоятелствата по казуса.

Защита в заповедното производство

Защитата в заповедното производство се осъществява чрез подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение. То може да се отнася до части от заповедта или до цялата заповед. Обосноваване на това възражение не се изисква. Иначе, казано, достатъчно е в него да се напише просто „Не дължа.“. Съществуват, обаче, две изключения от това правило. 

На първо място, едно от изключенията се отнася за случаите, в които длъжникът е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в рамките на едноседмичния срок за доброволно изпълнение, който се съдържа в нея. В този случай към възражението следва да се приложат доказателства за осъщественото изпълнение. На второ място, в случай че длъжникът с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи заплащане на направените от кредитора в заповедното производство разноски.

ВАЖНО!!! Възражението срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът може да подаде в едномесечен срок от връчването ѝ. Спазването на този срок е от изключително значение, тъй като той не може да бъде продължаван.

ВАЖНО!!! Подобно възражение не е препоръчително да се подава преди случаят да е прегледан от опитен адвокат. Това е така, тъй като има случаи, в които подаването на възражение може повече да навреди на длъжника. Кога да се подаде възражение и кога не се решава за всеки конкретен случай, според обстоятелствата по него. 

Като последица от подаването на възражение в едномесечния срок се явява указанието на съда до заявителя – кредитор да предяви иск за установяване на вземането си. Този иск следва да бъде подаден също в едномесечен срок. В противен случай заповедта за изпълнение се обезсилва.

Защита в исковия процес

Упражняването на защита чрез възражение в заповедното производство активира нуждата от защита в исковия процес, ако заявителят спази едномесечния срок.

ВАЖНО!!! Защита в исков процес срещу издадена заповед за изпълнение ще има и в случаите, когато:
1. заповедта за изпълнение се счита за връчена, в случаите в които длъжникът не се е явил в определения за получаването ѝ срок от канцеларията на съда или общината и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението;
2. когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Необходимостта от защита в исковия процес след представяне на възражение в рамките на заповедното производство произтича от факта, че при подаване на възражение от страна на длъжника се счита, че вече е налице правен спор по отношение на вземането, което се търси чрез искането за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка, единствено компетентен да реши такъв спор е съответния първоинстанционен съд.

Основното средство за защита в исковия процес, образуван след подаване на възражение, е възражението за давност. То трябва да бъде предявено най – късно в срока за отговор на исковата молба.

Защита срещу претенции за изпълнение на задължения, чиято погасителна давност е изтекла.

Защита по исков ред по инициатива на длъжника

Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Последици от неподаване на възражение

Когато възражение не е подадено в срок или е оттеглено, или след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта. С това действие заповедното производство приключва и се отваря възможност за започване на изпълнителен процес. Това ще се случи, когато кредиторът подаде молба до ЧСИ за образуване на изпълнително дело срещу длъжника.

ВАЖНО!!! В случай че възражение срещу заповедта за изпълнение не е подадено, давността се прекъсва с образуване на изпълнителното дело. Това означава, че считано от предприемането на това действие започва да тече нова давност, а изтеклата до момента губи своето значение. Дали давността ще бъде тригодишна или петгодишна зависи изцяло от вида на съответното задължение.

Как да преценим кое средство за защита да използваме?

Както вече споменахме, преценката за вида на конкретното средство за защита, което е препоръчително да се използва зависи от обстоятелствата по съответния случай. Съществуват, обаче, някои особени обстоятелства, които следва да се вземат предвид преди извършването на тази преценка.

На първо място, в случай че задължението, за изпълнението на което е издадена заповед за изпълнение не е погасено по давност и липсват други основания за недължимост, подаването на възражение може да доведе до възлагане на допълнителни разноски в тежест на длъжника. Това ще се случи, ако кредиторът успее да докаже основанието и размера на вземането си в исковия процес, който би започнал въз основа на направеното възражение.

На второ място, при подаване на възражение и образуване на исков процес въз основа на него, законодателят придава обратно действие на прекъсването на давността. В този случай, давността се счита за прекъсната от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, а не на иска за установяването на вземането.

На трето място, в случай че давността за предявеното вземане е изтекла, което е често срещана хипотеза, възражение срещу издадената заповед за изпълнение е препоръчително да се направи. В този случай, както споменахме по – горе, кредиторът ще има право да предяви иск за установяване на вземането си. В рамките на този процес, длъжникът може да повдигне възражение за изтекла погасителна давност. Последиците от предяваване на това възражение в рамките на образуван от кредитора исков процес ще спести на длъжника време и нерви. Освен това, уважаването на възражението за давност от страна на съда ще доведе не само до отпадане на задължението, но и до заплащане на направените от длъжника разноски за защита.

В заключение

Както видяхме, заповедното производство е едно изключително улеснено, ускорено и често срещано в практиката производство за събиране на неплатени задължения. Също толкова често, при получаване на заповед за изпълнение, длъжниците изпадат в паника, смятайки че положението е неспасяемо. Това, обаче, не винаги е така. Именно, поради факта, че производството е улеснено и ускорено, законът предоставя на длъжника достатъчно ефективни средства за защита. Разбира се, тези средства са предоставени и при отчитане на интереса на кредитора. При наличието на правилна преценка и навременно упражнена защита, може да се окаже, че кредиторът няма да успее да докаже наличието на вземането си.

_____________________________________________________________________

Още интересни теми във връзка със защитата срещу претенции за изпълнение на задължения по кредити или битови разходи, можете да прочетете в секцията „Принудително изпълнение“.

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с богат опит в успешното осъществяване на правна помощ, защита и съдействие на длъжници по изпълнителни дела и заповедни производства.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Принудително изпълнение

ЧСИ. Ръководство за „употреба“

В условията на усложнена икономическа обстановка в България се наблюдава висок процент на задлъжнялост на българите. Потребителски кредити, ипотечни кредити, бързи кредити – всички те все по – трудно се обслужват от кредитополучателите. Така неизбежно се стига до образуването на изпълнителни производства пред ЧСИ. Поради зачестилите въпроси към кантората във връзка с провеждане на принудително изпълнение, днес ще разгледаме в подробности именно този въпрос.

Частен съдебен изпълнител (ЧСИ). Същност и правомощия

Частният съдебен изпълнител е органът, пред който се водят изпълнителните дела. Цялата му дейност е законово регламентирана в Гражданския процесуален кодекс и в Закона за частните съдебни изпълнители.

Същност на ЧСИ като съдебноизпълнителен орган

Частен съдебен изпълнител е лица, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания.

[!] Според правната теория, притезанието е материалното право на иск. Така например, ако имаме вземане по договор за кредит с уговорен срок, то притезанието ще настъпи с настъпването на падежа. Тоест, притезанието представлява субективното право на кредитора да иска да му се плати.

Държавата може да възлага на ЧСИ и събирането на публични вземания. Районът му на действие съвпада с района на съответния окръжен съд. Частните съдебни изпълнители членуват в Камара на ЧСИ, която е юридическо лице със седалище в София. Камарата създава и води регистър на ЧСИ.

Правомощия на ЧСИ

Частните съдебни изпълнители имат правомощия единствено в рамките на изпълнителното производство. Ще ги разгледаме накратко.

1. Започване на изпълнителното производство

То става по молба на взискателя.

[!] Взискател се нарича лицето, което иска да се пристъпи към принудително изпълнение – кредиторът.

Принудителното изпълнение започва винаги с изпращане на покана за доброволно изпълнение, чийто срок не може да бъде по – кратък от две седмици. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването ѝ. Когато, обаче, заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното ѝ изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист. Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения. При противопоставяне от страна на длъжника ЧСИ има право да потърси съдействие от органите на полицията.

2. Спиране на изпълнението

Спирането на изпълнението е възможно в няколко случаи. На първо място, има възможност съдът да спре принудителното изпълнение. Това става в случаите, в които длъжникът предостави обезпечение на взискателя. На второ място, спиране на изпълнително дело е възможно и по искане на самия взискател – хипотеза, която не е особено често срещана. На трето място, производството се спира при смърт на взискателя или длъжника, както и когато е налице необходимост от учредяване на настойничество или попечителство на някоя от страните.

3. Прекратяване на производството


до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. На първо място, производството се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. На второ място, изпълнението се прекратява, когато взискателят е поискал това писмено. На трето място, когато изпълнителният лист е обезсилен.

Четвърто, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен. Пето, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Шесто, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите. Седмо, когато бъде представено влязло в сила решение, с което искът на засегнатото лице за установяване на недължимост, бъде уважен. Осмо, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Често пъти в практиката именно това осмо основание е ключът към измъкването на длъжника от продължаване на принудителното изпълнение. Затова, малко по – подробно ще разгледаме именно него.

Прекратяване на изпълнителното дело след изтичане на две години от последното изпълнително действие

Това е т.нар. перемция на изпълнителното дело и то следва да се прекрати ex lege (по право). Тоест, теоретично ЧСИ би трябвало служебно да следи за спазването и изтичането на този срок и да откаже да извърши изпълнителни действия, които са поискани след него. Това, че производството се прекратява по право, означава, че не е необходим нарочен акт на ЧСИ, както е в останалите случаи на прекратяване.

В практиката, обаче, нещата стоят по малко по – различен начин. 95% от успешната защита по изпълни дела, кантората е осъществила именно чрез използването на перемпцията. Всъщност, ЧСИ рядко следят за изтичането на двугодишния срок. Дали това е така умишлено, поради желание за събиране на таксата за извършване на поисканото след този срок изпълнително действие или е поради проява на небрежност при изпълнението на служебните задължения е без значение. Важното е, че всяко изпълнително действие, предприето след този срок е незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а ЧСИ – да носи отговорност за вредите от извършването му.

Поради горните причини, в практиката се подава молба до ЧСИ, в която се описват подробно фактическите и правни основания, въз основа на които се счита, че перемпцията е настъпила. Тогава, съдебният изпълнител издава постановление за прекратяване на изпълнителното дело, което изпраща на взискателя. Последният от своя страна има право да го обжалва. До колко този механизъм на прекратяване на изпълнително производство вследствие на настъпването на перемпцията е въпрос, който е според в практиката.

Кои действия са „изпълнителни“ по смисъла на закона

Изпълнителните действия, които са от естество да осуетят настъпването на перемпцията са няколко. Това са:

  1. насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
  2. присъединяването на кредитора;
  3. възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;
  4. извършването на опис и оценка на вещ;
  5. назначаването на пазач;
  6. насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Тоест, всички останали действия, извън посочените, не представляват изпълнителни действия по смисъла на закона и извършването им не препятства настъпването на перемпцията.

Давностни срокове

Важен въпрос, касаещ изпълнителните производства, е въпросът за давностните срокове, инкорпорирани в него.

Всъщност, погасителната давност се установява за вземанията и този въпрос е изключително обширен. Поради това няма да се спираме в подробности в настоящата статия. Ще кажем само няколко думи на общо основание.

Давностният срок за съдебно потвърдено вземане е винаги 5 години. „Съдебно потвърдено“ означава да е налице влязло в сила съдебно решение, с което се потвърждава дължимостта на вземането. Въз основа на това решение се издава изпълнителен лист, които се предава на ЧСИ за образуване на изпълнителното дело. И така, в случая на издаден изпълнителен лист, давността е 5 години и започва да тече от влизане в сила на съдебното решение. В рамките на този срок може да се образува изпълнително дело. В този случай, давността се прекъсва. Това означава, че изтеклият до момента срок се заличава.

Интерес представлява кумулирането на давностния срок на изпълнителното основание и настъпването на перемцията. В случай, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, казахме, че изпълнителното производство се прекратява по право. Не е нужен нарочен акт на ЧСИ. Така, нова погасителна давност започва да тече от датата, в която е поискано или извършено последното валидно изпълнително действие.

В заключение

Често пъти, когато бъде наложен запор на заплатата им, длъжниците бързат да намерят начин да платят доброволно възможно най – бързо или да сключат споразумение за отсрочване и разсрочване на задължението. В много случаи, това е правилният подход, но в много други води до невъзможност за осъществяване на ефективна правна защита. Това е така, тъй като плащането или сключването на споразумение препятства възможността за предприемане на по – нататъшни действия по упражняване правата на длъжника. Ето защо винаги е полезна консултацията със специалист в областта на изпълнителното производство, който да даде насоки за предприемане на последващи ефективни средства за правна защита.

______________________________________________________________________
Контакти:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Принудително изпълнение, Вещно право, Договорно право

Образувано дело срещу мен – какво да правя?

Преди няколко дни в кантората ми дойде г-н Х с молба за помощ. Получил призовка за явяване в съдебно заседание, насрочено за след седмица, по образувано дело срещу него пред граждански съд. В хода на консултацията разбрах, че господин Х е получил съобщение за образуването на това дело преди една година, но той не предприел никакви действия, защото мислил, че „ще се размине“. В днешната статия ще разберем защо г-н Х е закъснял с търсенето на правна помощ и ще загуби делото.

Какво означава това, че срещу мен има образувано дело?

Това означава, че някой е подал срещу мен искова молба в гражданския съд. В този случай, ще имам качеството на „ответник“ по делото.

Причините този някой да подаде такава молба могат да бъдат най – различни. Една от най – често срещаните е, че не съм изпълнил/а свое договорно задължение по отношение на него. Тоест, аз и г-н/г-жа У имаме договор, с който аз се задължавам, например, да платя определена сума срещу услуга или предоставяне на вещ в собственост или за ползване, но не съм изпълнил това задължение. 

Или обратно, задължил/а съм се да предоставя определена услуга или да прехвърля някаква вещ в собственост или за ползване, срещу определена сума, но не съм го направил/а. След като не съм се съгласил/а да изпълня доброволно, г-н/г-жа У искат от съда да ме осъди да го направя. И така се сдобивам с образувано дело срещу мен.

N.B. Това, че някой е подал искова молба срещу мен не означава непременно, че съм неизправен длъжник. Напълно възможно е г-н/г-жа У да иска от мен нещо, което изобщо не дължа. Това е така, тъй като всеки може да съди всекиго за всичко, но това не означава, че ще успее да спечели делото, тъй като трябва задължително да докаже претенцията си.

Много е важно веднага след като получа съобщение от съда с приложен препис от исковата молба за образувано дело срещу мен да потърся адвокатска помощ! Навременно предприетите действия по защитата ми могат да ми подсигурят спечелването на делото. Защо това е така, ще разберем малко по – нататък в настоящата статия.

Кой може да участва в образувано дело срещу мен?

Всеки гражданин и всяко юридическо лице може да се обръща към съда за съдействие. Въпреки това, обаче, за да се стигне до образувано дело срещу мен, този, който ме „съди“ (ищец) трябва да има правен интерес.

Правният интерес, от своя страна, означава, че ищецът има някакво право, което аз съм засегнал/а чрез неизпълнение на свое задължение. Източник на това задължение може да бъде законът (напр. да не се вреди другиму) или договорно (напр. договор за покупко – продажба). Във всички случаи правният интерес се доказва от този, който твърди наличието му.

N.B. Общ принцип на процесуалното право е, че на доказване подлежат положителните факти. Например, че съм платил/а определена сума пари по договор. Тежестта на доказване тежи върху този, който ги твърди. По изключение, може да се наложи да бъдат доказвани отрицателни факти. Обичайно, тогава тежестта на доказване се обръща. Така е, например, при отменителния иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите, където ответникът трябва да докаже, че не е знаел определеното в разпоредбата обстоятелство.

Защо трябва незабавно да потърсим правна помощ при наличието на образувано дело?

И така, стигнахме до отговора на въпроса защо г-н Х от нашия казус по – горе е закъснял с търсенето на адвокатска помощ и защо това ще доведе до неговото осъждане.

Обикновено разбираме, че срещу нас има образувано дело, когато получим съобщение от гражданския съд с приложен препис от искова молба. В общия случай разполагаме с едномесечен срок да отговорим на тази искова молба и да представим доказателства, които да подкрепят твърденията ни. Трябва да знаем, че има и някои особени производства, в които срокът за отговор е по – кратък (напр. при търговските спорове). Във всички случаи, в съобщението, което сме получили от съда ни е указано в какъв срок можем да подадем отговор.

Подаването на отговор на исковата молба по вече образувано дело не е задължително по закон, а зависи изцяло от това дали желаем да се защитаваме по него. В случай че решим да оспорваме твърденията на ищеца, добре е да потърсим адвокат, който да ни посъветва как да го направим. Правната помощ от специалист е необходима, поради това, че отговора на исковата молба е особено действие, което има определени последици.

Какви действия можем да предприемем с отговора на исковата молба?

На първо място, с отговора на исковата молба оспорваме твърденията на ищеца и даваме на съда своята гледна точка за казуса.

На второ място, с него представяме и доказателствата, които имаме и които подкрепят твърденията ни или опровергават твърденията на ищеца.

Трето, само с отговора на исковата молба (или в срока за отговор) можем да предприемем определени действия, които са от значение за защитата ни. Такива действия могат да бъдат:

1. да предявим насрещен иск. Такъв иск се предявява, когато ние също имаме претенция срещу ищеца. Пример: „Топлофикация“ иска от съда да ни осъди да платим сумата от 3 000 лв. Тази сума дължим за предоставена от компанията услуга за определено време, в което сме се ползвали от нея. Ние, обаче, когато все още сме си плащали задълженията, за определен период сме надплатили, тъй като ползването на услугата е било начислено на база предходно ползване. В този случай, за приспадане на надплатената сума, имаме право на насрещен иск.  

2. да предявим инцидентен установителен иск. С него ответникът, може да поиска съдът да се произнесе и относно не/съществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Пример: Господин У иска от съда да ни осъди да му платим определена сума по договор, който имаме с него. С инцидентен отрицателен установителен иск можем да искаме от съда да приеме, че този договор е нищожен.

3. да привлечем трето лице – помагач. Това лице трябва да е по някакъв начин заинтересувано от изхода на делото.

4. да оспорим истинността на документ, представен с исковата молба.

5. да направим възражение за изтичане на погасителна давност. Повече за това възражение можете да научите в статията „Защита срещу претенции, чиято погасителна давност е изтекла

6. да направим възражение за прихващане.

Какви са последиците от неподаването на отговор на исковата молба по образувано дело?

Последиците от неподаването на отговор в законоустановения срок са изключително неприятни. Ако не подадем отговор, не представим/не изискаме доказателства или не упражним правата, които изброихме по – горе губим възможността да направим това в по – късен етап от делото. Изключение се допуска, ако пропускът ни се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Такова обстоятелство ще бъде, например, престой в болнично заведение.

Много често се случва при мен да дойдат клиенти, които казват

Ама аз не съм се явил на делото. Как така има решение срещу мен?

Това е още една от неприятните последици от неподаването на отговор на исковата молба. Допълнително условие е да не сме се явили в първото по делото заседание и ицещът да е поискал да се постанови неприсъствено решение. Така се оказва, че сме се сдобили с едно решение, което е срещу нас без да сме имали възможност да се защитим по най – добрия начин.

Тази ситуация, за съжаление, е твърде често срещана. Много хора си мислят, че стратегията на „заравяне на главата в пясъка“ ще бъде в тяхна полза. Така те, като получат съобщение за образувано дело срещу тях или не го приемат или се направят, че не са го видели, мислейки че няма как да бъдат осъдени. 

Това, обаче, не е така. Съдебните дела не са нищо страшно. Достатъчно често се случва ответниците да печелят дела, поради това, че са предприели навременни и адекватни мерки за защита. Затова, когато получите съобщение с приложена искова молба, не бъдете като г-н Х от казуса в началото. Потърсете специализирана правна помощ, за да сте сигурни, че защитата Ви ще бъде организирана добре. Така шансовете да не бъдете осъдени значително се повишават.

_______________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с образувани дела срещу длъжници, четете в секцията „Принудително изпълнение“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя висококвалифицирана правна помощ и представителство по изпълнителни дела пред ЧСИ и срещу колекторски фирми.

За контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Договорно право, Принудително изпълнение

Колекторски фирми. Как да се защитим?

Напоследък, постоянният телефонен тормоз и безспирните заплахи от колекторски фирми са проблем, с който се сблъскват много български потребители. А значителният арсенал от способи за сплашване, с които тези фирми разполагат, често води до състояния на тревожност, страх и безпокойство.

Днес ще говорим за това какво представляват колекторските фирми, какъв е „репертоарът“ им и как да се защитим.

Защита от колекторски фирми по време на извънредно положение.

Какво представляват т. нар. колекторски фирми и как работят?

„Колекторски фирми“ е разговорното наименование на агенциите за събиране на вземания. Това са юридически лица, специализирани в тази дейност и могат да действат по два начина. Първият и по – често срещан е чрез изкупуване на т. нар. несъбираеми вземания от мобилни оператори, кредитни институции, доставчици на комунални услуги и др. Това става чрез договор за прехвърляне на вземането (цесия) между първоначалния кредитор и колекторската фирма. В този случай агенцията изкупува вземането на по – ниска цена от неговата реална стойност и се опитва да го събере.

Вторият им начин на действие е като пълномощници на кредитора. Този вариант е по – рядко срещан, но не е невъзможен. В този случай кредиторът не желае сам да организира събирането на задължението, затова го възлага на агенция за събиране на вземания.

„Репертоарът“

Основните средства за тормоз, които колекторските фирми прилагат, са телефонни позвънявания и посещения на адрес (значително по – рядко използван метод). Позвъняванията по телефона се осъществяват по всяко време на денонощието без съобразяване с границите на часовото благоприличие. Освен това се използват и различни телефонни номера. По този начин се стига до момента, в който потребителят пропуска важни лични и служебни обаждания, поради факта че е спрял да вдига на непознати номера. Преди да се стигне до този момент, обаче, потребителят е станал жертва на обичайните заплахи. Най – често срещаните от тях са със съд и съдебен изпълнител.

ЧСИ. Ръководство за „употреба“

N.B. Преди време в кантората позвъни изплашен гражданин, който попита могат ли да го вкарат в затвора, заради това, че не е платил задължението си. Причината? Получил телефонно обаждане от мъж, който му обяснил, че е прокурор и че му се обажда, за да уточнят как ще бъдат уредени отношенията във връзка със задължението. Е, за успокоение на уплашения гражданин, реалните прокурори не се занимават със събиране на вземания. А неизпълнението на договорно парично задължение не е престъпление.

Когато чуе подобни заплахи, обичайно човек бърза да намери средства, за да плати задължението си, „преди да е станало по – зле“. Или пък се съгласява да подпише споразумение за разсрочване на задължението. Или пък склонява да плати, „изкушен“ от предложението на колекторската фирма за опрощаване на част от задължението.

N.B. Преди, обаче, да бъде направена консултация със специалист, тези действия могат да се окажат пагубни.

Защо? Подведен от заплахи и притеснен от евентуални по – тежки последствия, потребителят не осъзнава, че подписвайки споразумение и/или заплащайки задължението на колекторската фирма, може да плати много повече отколкото дължи. А дори е възможно и да се окаже, че такова задължение вече изобщо не съществува. Това може да се случи, поради погасяване по давност.

Как да се защитим?

Пътят за защита е чрез исковия процес. Средството? Отрицателен установителен иск по реда на Гражданския процесуален кодекс. Това е най – често срещаният иск, когато потребител иска да се спаси от тормозещите го колекторски фирми. Този иск работи толкова добре, тъй като обичайно, колекторските фирми са наясно, че задължението е погасено по давност, но се надяват чрез телефонните обаждания и заплахите да склонят длъжника да плати. И твърде често успяват. С този иск, обаче, може да се поиска от съда да се признае за установено, че потребителят не дължи плащане.

Какво е необходимо за успешното провеждане на този иск? Единственото необходимо условие е да се обоснове правния интерес от завеждането му. Това може да стане чрез разпечатки от мобилния оператор, близки, присъствали по време на телефонните разговори. Следва да се има предвид, че колекторските фирми често залепят съобщения на входната врата на длъжника. Тези съобщения имат характера на извънсъдебна покана за плащане и е необходимо потребителят да ги запази. Те също представляват доказателство за наличие на правен интерес от завеждане на отрицателен установителен иск. Предвид, че основен принцип в процеса е, че на доказване подлежат положителните факти, оттук нататък в тежест на колекторската фирма е да докаже, че задължението съществува и че то е дължимо.

Следва да се има предвид и че заедно с този иск може да бъде предявено искане за обезщетение на неимуществени вреди. Това са негативните емоции, които потребителят е преживял, докато е получавал стотици телефонни обаждания и заплахи.

В заключение

Както видяхме по – горе, агресивният подход на колекторските фирми може да изплаши неинформирания длъжник. Но потребителите, които са положили усилие да се запознаят с правата си, имат сериозни възможности за защита. Така наречените колекторски фирми реално не са опасни, а законодателството предвижда ефективни методи за противодействие на методите им.

Принудително изпълнение. Можем ли да се „отървем“?

_________________________________________________________

Повече информация по темите, свързани с отпадане на задължения по кредити и битови сметки, можете да намерите в секцията „Принудително изпълнение„.

Адвокатска кантора „Петкова“има богат опит в предоставянето на правна помощ и защита срещу колекторски фирми и частни съдебни изпълнители.

За контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Договорно право

Защита срещу претенции за изпълнение на задължения, чиято погасителна давност е изтекла

Какви са средствата за защита срещу претенции за изпълнение на задължения с изтекла давност?

Общи положения.

Какво означава „погасителна давност“?

Институтът на погасителната давност се определя като период от време на бездействие на кредитора по едно вземане. С изтичането на този период се погасява възможността това вземане да бъде събрано по принудителен ред. Или казано по – просто, длъжникът продължава да дължи плащане, но кредиторът не може да го „принуди“ да плати.

Какви са давностните срокове за различните видове задължения?

Общата погасителна давност е уредена в чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. Според тази разпоредба

С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Давността започва да тече от деня, в който задължението е трябвало да бъде изпълнено.

Законът предвижда и някои специални срокове за определени видове парични вземания. Такива са, например, три годишните давностни срокове за:

1. вземанията за възнаграждение за труд;

Какво означава това? Работникът Х напуска работа на 27.02.2019 г. и има едно неизплатено възнаграждение за месец февруари. Работодателят не изплаща това възнаграждение, но и Х не го търси. На 28.02.2021 г. Х се сеща, че има едно вземане за труд от преди три години. Обажда се на своя бивш работодател да го покани да плати, но последния отказва, поради изтичане на погасителната давност. Х може да заведе дело, но ако работодателят направи възражение за изтекла погасителна давност, искът ще бъде отхвърлен.

2. вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;

По идентичен начин стоят нещата и при този вид парични вземания.

3. вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Тези вземания представляват особен практически интерес, особено в частта „други периодични плащания“. По въпроса „кои плащания са периодични“ Върховният касационен съд (ВКС) е имал повод да се произнесе с тълкувателно решение.

Съгласно задължителното за прилагане определение, дадено от ВКС

Понятието „периодични плащания” се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Или, казано по – просто, периодичните плащания имат два отличителни белега. Първо, предварително е определено какъв ще бъде техният размер. Второ, предварително е определено през какъв период от време ще се извършват. Периодични плащания са всички плащания за комунални услуги – ток, вода, парно. Такива са и плащанията по договори с мобилни оператори и интернет доставчици.

N.B. Пример за задължения с изтекла давност по периодично плащане.

Господин Х не е плащал сметки за парно в последните пет години – от 1.01.2014 г. На 27.02.2019 г. получава призовка от съда, съгласно която Топлофикация е завела дело срещу него. И тъй като давността не се прилага служебно, г-н Х трябва да направи изрично възражение пред съда, че погасителната давност за сметките от 1.01.2014 до 01.01.2017 г. е изтекла. Така съдът ще отхвърли иска в частта, засягаща дължимите суми за посочения период.

Съгласно задължителната практика на ВКС, вноските по договор за финансов лизинг представляват периодично плащане и се погасяват с изтичането на тригодишна давност.

Защита срещу претенции за изпълнение на задължения с изтекла давност

Вариант 1: в случай че кредиторът предяви иск срещу длъжника

При този вариант в теорията и съдебната практика единодушно се приема, че възражението за невъзможност за принудително изпълнение на задължения с изтекла давност, е правилният път за защита. От изключителна важност е това възражение да бъде направено своевременно (в срока за отговор на исковата молба), тъй като, както споменахме по – рано давността не се прилага служебно. Това означава, че без такова възражение, съдът ще уважи иска на кредитора и ще осъди длъжника да плати.

Вариант 2: кредиторът продължава да бездейства, но длъжникът не иска да живее „в страх“ от завеждане на дело или иска задълженията му да бъдат „отписани“, поради това, че представляват задължения с изтекла давност

Въпросът какви действия следва да се предприемат при този вариант е спорен в теорията и съдебната практика.

Най – често използваното средство за защита е т. нар. отрицателен установителен иск. С него се цели да се признае за установено, че претендираните суми не подлежат на принудително изпълнение, тъй като представляват задължения с изтекла давност. В този случай спорът дали е правилно да се каже, че длъжникът „не дължи“, поради изтичане на погасителната давност или че на кредитора е погасено правото да иска принудително изпълнение е по – скоро теоретичен. Практическият ефект е един и същ – длъжникът не може да бъде принуден да плати.

Има случаи, когато длъжникът иска да плати нововъзникналите задължения, но на каса на Топлофикация, например, служител отказва да приеме плащането без да бъдат платени и старите задължения.

Какви са възможностите?

На първо място, може да се подаде възражение до кредитора, че са налице стари задължения с изтекла давност (такава практика има Националната агенция за приходите). Въз основа на това възражение може да се постигне споразумение между кредитора и длъжника за отписване на задълженията. Кредиторът, обаче, не е длъжен да го приеме. Това е така, тъй като, макар и давността да е изтекла, изпълнение на задължението се дължи. Просто кредиторът не може да иска принудително изпълнение.

На второ място, в този случай също може да се подаде отрицателен установителен иск. Следва да се има предвид, разбира се, че тази възможност, също е спорна в теорията и практиката, но все пак съществуват множество съдебни решения в този смисъл. Петитумът (искането към съда) е същият като при защитата от принудително изпълнение – да се признае за установено, че г-н Х не дължи плащане, поради изтекла погасителна давност. В случай че съдът уважи такъв иск, въз основа на съдебното решение задълженията следва да бъдат отписани. Ролята на „подводен камък“ тук би могъл да играе въпросът с обосновката на правния интерес от предявяването на този иск.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията, предвидени от законите във връзка с различните видове договори, както и при принудително изпълнение, можете да намерите в секцията 
“Договорно право”.

Адвокатска кантора “Петкова” има богат опит при предоставянето на ефективна защита по дела за принудително изпълнение. 

За контакт: 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57 

Договорно право

Поръчителство по кредит – същност и защита

Същност и особености при поръчителство по кредит

В повечето случаи при заявка за предоставяне на кредит, кредиторът (банката) изисква кредитополучателят да представи обезпечение – било то лично или вещно.

В настоящата статия ще обсъдим проблемите на най – често срещания случай на обезпечение, а именно поръчителство по кредит като лично обезпечение.

Понятие за поръчителство по кредит

Договорът за поръчителство по кредит между кредитора и поръчителя трябва да бъде сключен в писмена форма. Тази форма е за действителност на договора. Това означава, че ако бъде сключен устен договор за поръчителство по кредит, той няма да породи своето правно действие. 

Особеност на този договор е, че той обичайно е едностранен, т.е. поръчителят поема задължение да отговаря за чуждия дълг, а кредиторът има право да иска плащане от него. В случая, обаче, се има предвид свободата на договаряне, съответно няма пречка да се уговорят задължения и за кредитора. Така, например, кредиторът може да се задължи да заплаща възнаграждение на поръчителя.

Всъщност, със сключването на договор за поръчителство по кредит, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителство може да съществува само за действително задължение. Ако е поето нищожно задължение или такова по унищожен по надлежния ред договор, то няма да е обезпечено с поръчителство.

Обем на отговорността на поръчителя

Съгласно чл. 140 от Закона за задълженията и договорите

Поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането.

Поръчителят е задължен за целия дълг – главницата, лихвите и разноските. Възможно е, обаче, в договора за поръчителство да се уговори по – малък обем на отговорността на поръчителя. Така например може се уговори последния да не отговаря за лихвите или разноските.

N.B. Поръчителят може да отговаря за по – малко от главния длъжник, но не може да се задължава за повече от него. Уговорка в противен смисъл е нищожна, т.е. не може да породи правно действие.

Поръчителят отговаря солидарно с главния длъжник. Това означава, че кредиторът не е длъжен да иска изпълнение първо от главния длъжник. Напротив, кредиторът има право да избере срещу кого от двамата да насочи претенцията си, като няма никаква законова пречка да се ангажира първо отговорността на поръчителя. А ако няколко лица са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му.

До кой момент се простира отговорността на поръчителя?

Поръчителят остава задължен след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това правило важи и тогава, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.

Защита на поръчителя

С оглед на факта, че поръчителят се задължава за чужд дълг и обичайно не извлича никакви ползи от това, законодателят е предвидил широки възможности за неговата правна защита.

На първо място, поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Той не губи тия права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение. Така например, в случай че е изтекла погасителната давност за дълга, но длъжникът все пак е признал задължението и се е отказал от нея, този отказ няма действие спрямо поръчителя. Той може да противопостави на кредитора възражението за изтекла погасителна давност.

На второ място, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.

На трето място, когато няколко лица са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също задължение, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от другите поръчители припадащите им се части.

И на последно място, най – важната и най – широко използваната възможност на поръчителя е, след като изпълни задължението на главния длъжник, да встъпи в правата на удовлетворения кредитор.
Поръчителят встъпва и в правата на кредитора срещу третите лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до размера, в който би имал иск срещу тях, ако те биха били поръчители. Това, най – общо казано, означава, че поръчителят става кредитор на главния длъжник, като в негова полза действат дадените за дълга лични и/или вещни обезпечения, които да гарантират неговото изпълнение.

______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията, предвидени от законите във връзка с различните видове договори, можете да намерите в секцията “Договорно право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ както при изготвянето на всички видове договори, така и при тяхното оспорване и разваляне. 

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57