Извънредно положение, Наказателно право

Фалшив сертификат за ваксиниране срещу COVID – 19. Последици

Постепенното облекчаване на повечето рестриктивни мерки в полза на притежателите на цифров COVID сертификат на ЕС доведе до повишаване на търсенето на тези документи, но на т. нар. „черен пазар“ чрез получаване на фалшив сертификат за отрицателен резултат от проведено изследване или за извършена ваксинация. Една част от причините се корени във все още скъпите тестове, срещу които може да се получи такъв документ, а друга част – в антивакс настроенията. 

Още в началото на м. юни 2021 г. германската полиция сформира специални екипи, които да отговарят за борбата с разрастващата се търговия с фалшиви сертификати за ваксиниране срещу COVID – 19. В началото на м. юли 2021 г., пък бяха установени данни за продажба на такива сертификати в т.нар. „тъмна мрежа“. В зависимост от държавата на предлагане, цените на сертификатите започват от 20 €, когато с тях се удостоверява отрицателен резултат от тест и достигат до 100 – 150 €, когато с тях се удостоверява извършена ваксинация. 

Предвид мащабите на темата, в днешната статия ще разгледаме накратко наказателноправния аспект на издаването и използването на фалшив сертификат за ваксиниране срещу COVID-19. 

Предлагане на фалшив сертификат за ваксиниране с квалификация "измама"

В практиката се среща възможността за предлагане (напр. чрез обява в интернет) издаването на фалшив сертификат за ваксиниране срещу COVID – 19 в замяна на заплащане на определена сума пари. В обичайния случай жертвата плаща поисканата сума, но не получава сертификат. 

При тези обстоятелства квалифицирането на деянието е сравнително безпроблемно – налице е класическа измама, която се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. В зависимост от това дали предлагащият се е представил за длъжностно лице, той самият е такова лице или има предварителен сговор между две и повече лица, наказанието може да достигне до осем години лишаване от свобода. 

Издаване на фалшив сертификат за ваксиниране, въз основа на информация, въведена от лекар

По доста по – сложен начин стоят нещата, когато бъде издаден фалшив сертификат за ваксиниране без реално да бъде поставена ваксина. 

Накратко, механизмът за издаване на цифров COVID сертификат на ЕС, удостоверяващ завършена ваксинационна схема, е следният:

1. Попълва се и се подписва форма за предоставяне на информирано съгласие от пациента, спрямо когото ще се приложи ваксината.

2. Поставя се ваксина.
Завършването на ваксинационната схема става с поставянето на втората доза при двудозовите ваксини и поставянето на единствена доза при еднодозовите ваксини.  

3. Лекарят въвежда необходимата информация в Националната здравно – информационна система, която автоматично генерира сертификат въз основа на тази информация. 

В някои лечебни заведения, правомощия за въвеждане на тази информация имат техните ръководители, а в други такова правомощие имат и лекарите, които не изпълняват ръководни функции. 

Фалшив сертификат, издаден въз основа на информация, въведена от ръководител на лечебното заведение

Лекарите, упражняващи ръководни функции, са длъжностни лица по смисъла на закона. В някои лечебни заведения именно ръководителите на лечебните заведения, в това си качество, имат правомощие да въвеждат информация относно поставена ваксина. 

Както беше посочено по – горе, при цифровите COVID сертификати на ЕС не е налице същинско „издаване“, а единствено въвеждане на информация, въз основа на която сертификатът се генерира автоматично. Именно, поради тази причина, според мен въвеждането на невярна информация за осъществено ваксиниране без реално поставяне на ваксина, не може да се квалифицира като документно престъпление, извършено от длъжностно лице. 

В случая, следва да се приеме, че е налице класическо престъпление по служба, извършено чрез нарушаване на служебни задължения с цел набавяне на имотна облага, от което могат да възникнат немаловажни последици.  Наказанието в този случай е лишаване от свобода до пет години, като законът предвижда възможност за лишаване от право за упражняване на лекарска професия. 

Фалшив сертификат, издаден въз основа на информация, въведена от "редови" лекар

В повечето лечебни заведения, със заповед на техния ръководител, са определени лекари, които не упражняват ръководни функции, да извършват ваксинация. Тези лекари не са длъжностни лица по смисъла на закона. Механизмът на издаване на цифров COVID сертификат на ЕС, удостоверяващ извършена ваксинация, остава същият, съответно не е налице същинско „издаване“ на този документ. 

В случая, при въвеждане на информация за завършена ваксинационна схема без това реално да се е случило, ще бъде налице невярно документиране чрез снабдяване на пациента с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му. Това деяние се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. 

Подправка на издаден сертификат, удостоверяващ извършено ваксиниране

Снабдяването с фалшив сертификат за ваксиниране чрез подправка на съдържанието на вече издаден такъв истински документ (напр. въвеждане на чуждо име) е много малко вероятно да възникне като практическа хипотеза.

Основната причина за това е, че всеки цифров COVID сертификат на ЕС съдържа уникален QR код, който при разчитане, показва пълната информация за конкретния сертификат, в т.ч. имената на пациента, датите на ваксиниране и вида на поставената ваксина. Според представители на „Информационно обслужване“ АД този QR код не е възможно да бъде фалшифициран, т.е. установяването на подправката ще бъде относително елементарно, а извършването на престъплението в този вид – доста наивно. 

Въпреки това, обаче, ако все пак бъде извършено в този вид, деянието се наказва с лишаване от свобода до три години.  

Използване на фалшив сертификат за ваксиниране

Важно е да се знае, че съзнателното използване на документ с невярно съдържание, каквото би представлявало представянето на фалшив сертификат за ваксиниране пред, например, граничните власти, също съставлява престъпление. 

„Съзнателно“ използване е налице тогава, когато притежателят на фалшив сертификат знае, че в него са отразени неверни данни за здравословното му състояние. 

Наказанието е този случай ще бъде лишаване от свобода до две години или пробация. 

Престъпление ще е налице и тогава, когато пациент предлага имотна облага на ръководител на лечебно заведение или на лекар, който не упражнява ръководни функции, за да му бъде генериран сертификат за извършена ваксинация, без реално поставяне на ваксина. 

Проблемът с реалното ангажиране на наказателна отговорност

На пръв поглед изглежда, че реализирането на наказателна отговорност за въвеждането на невярна информация и използването на генерирания въз основа на тази информация фалшив сертификат, подлежи на безусловно наказване. 

В практиката, обаче, за да се постигне осъдителна присъда, необходимо е да се съберат достатъчно убедителни данни, че конкретно лице е извършило конкретно престъпление. В коментирания случай, ключов момент за ангажирането на наказателна отговорност ще бъде доказването на обстоятелството, че реално ваксина не е поставена.  

Единствената косвена индикация при възникнало съмнение за извършването на подобно деяние, ще бъде резултатът от потенциален тест за формирани антитела. Казвам „косвена“, тъй като липсата на антитела може да е налице и поради невъзможност на конкретния пациент да формира такива.

От друга страна, спорният характер на деянията и на техните субекти в изключителна степен затруднява правната им квалификация, което може да доведе до повдигане на неправилно квалифицирани наказателни обвинения. 

В заключение

Въвеждането на невярна информация за извършена ваксинация, въз основа на която се генерира фалшив сертификат и използването на такъв сертификат, разкриват изключително висока степен на обществена опасност. 

Това е така, най – малко, поради две причини. 

Първата причина се разкрива в това, че един субект, за който няма реални данни относно липсата на заболяване или за наличието на приложен медикамент, който в значителна степен го предпазва от заразяване, сам по себе си представлява опасност за общественото здраве. 

Втората причина е, че за да бъде въведена информация за завършена ваксинационна схема без реално поставяне на ваксина, двете дози при двудозовите ваксини и единствената доза при еднодозовите ваксини, се изхвърлят, като по този начин се причиняват финансови щети на държавата, доколкото именно с публични средства се закупуват ваксините. Макар и към момента цената за една доза да се пази официално в тайна, по информация на Suddeutsche Zeitung, NDR и WDR, тя е 15,50 евро (за ваксината на Pfizer/BioNTech). 

Макар и на пръв поглед сумата да не е голяма, предполагаемата материална щета за публичните средства за всеки фалшив сертификат, генериран въз основа на информация за поставена двудозова ваксина, ще струва на данъкоплатеца около 31 евро или 60,63 лв. 

В тази връзка, изключително важно е да се преодолее възможността за издаване и използване на фалшиви сертификати за ваксиниране или тестване. Това може да се постигне, на първо място, чрез въвеждане на безплатни тестове и широка разяснителна кампания относно ползите и потенциалните вреди от ваксините. 

Едва на второ място, пресичането на този вид деяния може да се постигне чрез приложението на принципа за генерална превенция, осъществена въз основа ефективно разследване и успешно осъждане на извършителите. 

__________________________________________________________________

Репортажът на БНТ относно предлагането на фалшиви сертификати в интернет с коментар на специалиста по наказателно право и права на човека адв. Силвия Петкова, можете да откриете тук: „Специално: Предлагат фалшиви сертификати за ваксинация в интернет“

Още интересни теми, свързани с реализиране на наказателна отговорност в условията на пандемията от COVID – 19, можете да откриете в секциите „Наказателно право“ и „Извънредно положение“

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага специализирана правна помощ по наказателни дела по повдигнати обвинения за извършени престъпления. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Извънредно положение

Имунизационен паспорт и свободно движение. Има ли ограничения?

Въвеждането на имунизационен паспорт като изискване за пътуване в рамките на Европейския съюз доведе до множество притеснения, че с него се ограничава свободата на движение и се поставя изискване за задължително ваксиниране срещу COVID – 19. 

Ето защо ще разгледаме въпроса какво представлява имунизационния паспорт, какви данни съдържа и въвежда ли някакви задължения и ограничения извън обявените. 

Какво представлява въведения имунизационен паспорт и какви данни съдържа?

Наименованието на т.нар. имунизационен паспорт, всъщност е „цифров сертификат на ЕС за COVID„.

Сертификатът може да бъде издаден в цифров формат и/или на хартия и съдържа QR код, който препраща към Националната здравно – информационна система. 

Важно е да се отбележи, че издаването на т. нар. имунизационнен паспорт е напълно безплатно, а самият сертификат е двуезичен – на езика на съответната държава и на английски. Той е валиден във всички страни на Европейския съюз. 

Българският сертификат на ЕС за COVID се издава от Министерството на здравеопазването, като към настоящия момент той е одобрен от Европейската комисия, а издаването му започна още от 1 юни. 

Въведеният имунизационен паспорт съдържа един от трите вида данни:
1. че притежателят му е ваксиниран срещу COVID – 19;
2. че притежателят му е преболедувал COVID – 19 или
3. че притежателят му е получил отрицателен резултат от тест за COVID – 19. 

По отношение на притесненията относно защитата на данните на притежателите на този сертификат, те са неоснователни. Освен горепосочените данни, той съдържа основна информация за притежателя си, а именно:
1. име;
2. дата на раждане;
3. дата на издаване на сертификата;
4. информация за ваксината/теста/преболедуването;
5. уникален идентификатор на сертификата. 

Държавите членки, които притежателят на сертификата е посетил, нямат право да запазват посочената информация, а за целите на контрола ще се проверява единствено неговите валидност и издател. 

Не се предвижда сертификатът да съдържа други данни за притежателя му, в т.ч. и данни за здравословното му състояние. 

В случай че сертификатът съдържа информация, различна от горепосочената, отговорност ще носи съответната държава – издател на европейски имунизационен паспорт. 

Издаването на такъв сертификат по отношение на конкретен гражданин не е задължително. Той ще се издава само в случай на пътуване в рамките на Европейския съюз. 

Издаването на сертификата ще започне от 1 юни 2021 г., а от 1 юли 2021 г. ще бъде задължителен при пътуване. 

 

Български образец на цифров сертификат на ЕС за COVID

Имунизационен паспорт и свободно движение. Има ли ограничения? 1

Може ли европейският имунизационен паспорт да доведе до ограничаване на свободата на движение?

Отговорът на този въпрос е отрицателен. Точно обратното. Целта на европейския имунизационен паспорт е да улесни свободното движение в рамките на Европейския съюз, като въведе единен стандарт в изискванията за пътуване, който да бъде приложим за всички държави членки. По този начин се преодолява проблема с различното третиране на гражданите в различните държави членки, като неговата основна цел е координираното премахване на въведените в настоящия момент ограничения. 

Сред една от важните роли, които ще играе европейският имунизационен паспорт е изискването държавите членки на ЕС да се въздържат от въвеждане на допълнителни ограничения на свободното движение за притежателите му (напр. поставяне под карантина), освен ако те не са необходими и пропорционални с оглед опазването на общественото здраве.

В случай на поява на нови варианти на COVID – 19, които биха могли да доведат до възникване на необходимост от въвеждане на допълнителни ограничения, съответната държава членка ще има задължение да уведоми както Европейската комисия, така и останалите държави от ЕС. Тя ще трябва, също така, да обоснове решението си, в случай че прецени да въведе допълнителни ограничения за притежателите на цифров сертификат на ЕС за COVID. 

Въвежда ли европейският имунизационен паспорт изискване за задължително ваксиниране?

Отговорът на този въпрос също е отрицателен. Това е така, поради факта, че цифровият сертификат на ЕС за COVID се издава не само при завършен ваксинационен цикъл, но и при преболедуване и при получаване на отрицателен резултат от тест за COVID. 

Тоест, в случай че конкретният гражданин не е преболедувал COVID – 19 и не желае да се ваксинира срещу заболяването, той може да представи отрицателен резултат от тест и отново ще получи цифров сертификат на ЕС за COVID и ще може да пътува свободно в границите на ЕС. 

Към настоящия момент единственото притеснение е, че непреболедувалите и неваксинираните, ако желаят да пътуват, в повечето държави ще трябва да си направят тест за своя сметка. От финансова гледна точка, това би могло да представлява пречка за пътуване, доколкото европейският имунизационен паспорт не се използва единствено за целите на туризма, но се използва и от граждани, които пътуват по работа, живущи в гранични райони или трайно полагащи труд на територията на друга държава членка. 

Именно, поради тази причина, Европейският парламент настоява на гражданите да бъде предоставена възможност за достъпни и безплатни тестове за целите на цифровия сертификат на ЕС за COVID. Подобно решение би довело до цялостно равно третиране на всички граждани и възстановяване в пълна степен на свободното движение в рамките на Съюза. 

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на човека и ограниченията във връзка с COVID – 19 можете да намерите в секцията „Извънредно положение“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при нарушаване на основни човешки права съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Извънредно положение, Права на човека

Ваксинационна дискриминация при пътуване. Възможно ли е?

Ограничения за неваксинираните или привилегии за ваксинираните? Задава ли се ера на ваксинационна дискриминация при пътуване? Това е основният въпрос, който вълнува обществото, откакто се заговори за възможността да бъдат въведени „паспорти за ваксинация“, ограничаващи възможностите за пътуване на неваксинираните срещу COVID – 19 граждани.

Въпросът за това представляват ли задължителните ваксини неоправдано засягане на личния и семеен живот под формата на нарушение на неприкосновеността на физическия интегритет на индивида, както и осъществява ли се ваксинационна дискриминация при въвеждане на ограничения за хора, на които не са поставени задължителни ваксини, е бил предмет както на практиката на Европейския съд по правата на човека, така и на Върховния административен съд.

Когато се говори за опасни инфекциозни заболявания принципното мнение на съдебната практика е, че нито е налице непропорционално засягане на физическия интегритет на индивида, нито е налице дискриминация при въвеждане на определени ограничения за неваксинирани лица (напр. ограниченията за посещение на детска градина от деца, на които не са поставени задължителни ваксини). Що се отнася до утвърдените задължителни ваксини, приложими на територията на страната към момента, тази практика е безспорно правилна и обоснована.

Представлява ли идеята за въвеждане на европейски имунизационен паспорт привилегия или ограничение, изразяващо се във ваксинационна дискриминация?

Отговорът на този въпрос би бил изключително лесен, ако одобрените за употреба на този етап ваксини срещу COVID – 19 не се намираха практически в трета фаза на клинично изпитване и определено би бил в подкрепа на тезата, че въвеждането на ограничения за пътуване на неваксинирани лица се приближава в значителна степен до изискванията за необходимост и пропорционалност. И трите продукта, а именно „Комирнати“ (Пфайзер / Бионтех), Модерна и Оксфорд / Астра Зенека, са разрешени за употреба по схемата „разрешаване под условие“, като за всеки от тях се очакват допълнителни данни, а Европейската агенция по лекарствата ще извършва преглед на новата информация за тях поне веднъж годишно. 

Разгледани поотделно, трите ваксини към момента показват следните (неизчерпателно изброени) характеристики:

Употреба при тромбоцитопения и нарушения на кръвосъсирването:

Както при други интрамускулни инжекции ваксината трябва да се прилага внимателно при лица, получаващи антикоагулантна терапия или лица с тромбоцитопения или някакво нарушение на кръвосъсирването (като хемофилия), тъй като при тези лица могат да
възникнат кървене или образуване на синини след интрамускулно приложение.

Употреба при имунокомпрометирани лица

Ефикасността, безопасността и имуногенността на ваксината не са оценени при имунокомпрометирани лица, включително тези, получаващи имуносупресивна терапия. Ефикасността на Comirnaty може да е по-ниска при имуносупресирани лица.

Продължителност на защитата

Продължителността на защитата, предоставяна от ваксината, не е известна, тъй като тя все още се определя в текущи клинични проучвания. Както при всяка ваксина, ваксинацията с Comirnaty може да не защити всички ваксинирани. Лица може да не са напълно защитени до 7-мия ден след втората доза от ваксината за

Пфайзер, до 14-тия – за Модерна и до 15-тия -за Астра Зенека“ (вж. кратка характеристика на продуктите, всяка от които е достъпна на сайта на Министерството на здравеопазването).

По отношение на ваксината на Астра Зенека в публично достъпната кратка характеристика на продукта по отношение на ефективността е отбелязано, че ефикасността на ваксината е 62,6% при участници получили две препоръчителни дози с всякакъв интервал между приложените дози (вариращ от 3 до 23 седмици), а при участници с едно или повече съпътстващи заболявания ефикасността на ваксината е 58,3%, което е подобно на ефикасността на ваксината, наблюдавана в общата популация.

По отношение на проведените формални клинични проучвания, видно от публично достъпните листовки и кратки характеристики на трите одобрени за използване на територията на Европейския съюз ваксини:

– от проучването на Комирнати (Пфайзер / Бионтех) във втора и трета фаза са изключени участници, които са имунокомпрометирани, и участници с предишна клинична или микробиологична диагноза за COVID-19;

– от проучването на Модерна в трета фаза са изключени имунокомпрометирани лица или такива, получавали имуносупресори в рамките на последните 6 месеца, както и бременни или такива с известна анамнеза за инфекция със SARS-CoV-2;

– от проучването на Астра Зенека в трета фаза са изключени участници с тежко и/или неконтролирано сърдечносъдово, стомашно-чревно, чернодробно, бъбречно, ендокринно/метаболитно заболяване и неврологични заболявания, както и хора с тежка имуносупресия, бременни жени и участници с известна анамнеза за SARS-CoV-2 инфекция.

Възможна ли е ваксинационна дискриминация при нежелание за ваксиниране, при липса на достатъчно ваксини и при медицински противопоказания?

От публично достъпните кратки характеристики на одобрените за ползване на територията на Европейския съюз ваксини става ясно, че тяхното приложение може да доведе единствено до по –
лекото протичане
 на заболяването при заразяване, тъй като патогенът няма да бъде чужд за организма и той ще бъде „обучен“ да го разпознава и унищожава.

При наличието на горните данни и като се допълни факта, че към момента не са налице достатъчно дози от ваксините за всички европейски граждани, безусловното въвеждане на европейски имунизационен паспорт категорично ще представлява непропорционално ограничение на свободата на придвижване и ваксинационна дискриминация. 

Това е така, поради няколко причини. 

Първо, доколкото към момента е сигурна ефективността по отношение единствено на по – лекото протичане на заболяването, въвеждането на задължителна ваксинация при пътуване няма да бъде нито необходимо, нито пропорционално на преследваната цел за опазване на живота и здравето на другите.

Второ, предвид липсата на достатъчно данни за безопасното приложение на разрешените за употреба ваксини по отношение на хора, страдащи от тромбоцитопения и нарушения на кръвосъсирването, имунокомпротираните хора, бременните жени и жените, планиращи да станат майки, децата и младежите, както и възрастните хора, безусловните ограничения без да се вземат предвид изброените обективни признаци, също ще представлява непропорционално ограничение на свободата на придвижване и ваксинационна дискриминация.

Трето, оказва се, че ефективността на съществуващите ваксини спрямо новите щамове на COVID – 19 е под въпрос.

Четвърто, по отношение и на трите продукта съществува сравнително дълъг период за формиране на имунитет. Това ще означава, че при пътуване на ваксиниран с втора доза, когато се издава сертификат за ваксинация, три дни преди пътуване и неваксиниран, вероятността за заразяване и разпространение на заболяването изглежда близка, но възможностите за пътуване ще бъдат различни.

Така, ако ще се въвежда задължение за поставяне на ваксина срещу COVID – 19 с цел осигуряване на възможност за пътуване, което да е необходимо и пропорционално, ограничението следва да действа и за ваксинираните до изминаване на периода за формиране на защита, посочен в кратката характеристика на приложения продукт. 

Пето, следва да се зададе въпроса необходимо ли е и ако е, защо, да се поставя ваксина на преболедували COVID – 19, които имат антитела и повторното заразяване към момента е изключително рядко срещано.

Шесто, видно от публично достъпните кратки характеристики на всяка една от разрешените за употреба ваксини, продължителността на защитата е неизвестна. Това може да означава, че е необходимо последващо приложение през определен период от време по аналогия на грипната ваксина, която се поставя ежегодно. В този случай, ако първоначално ваксинираният е проявил някаква форма на нежелана лекарствена реакция, повторното приложение може да се окаже неподходящо, а едно потенциално ограничение – непропорционално и представляващо ваксинационна дискриминация.

Седмо, следва да се зададе въпроса дали при постигане на 70% имунизационно покритие ще бъде възможно отпадането на необходимостта от носене на маски, спазване на дистанция, периодична дезинфекция на ръце и повърхности и затваряне на определени категории бизнеси, както и по какъв начин ще се проследява поддържането на този процент при липса на данни за продължителността на придобитата чрез ваксина защита.

 

В заключение

Това са само някои от неизвестните по отношение на приложението на ваксините срещу COVID – 19, които поставят под съмнение въпроса за необходимостта и пропорционалността за въвеждането на ограничения за неваксинирани лица при пътуване и засилват усещането, че се допуска ваксинационна дискриминация.

В крайна сметка сред всички неизвестни едно е сигурно и това е, че ограничения действително са необходими. Всяко едно ограничение, обаче, особено, когато касае основни човешки права на гражданите като правото на свободно придвижване и неприкосновеността на физическия интегритет, както и опасността от въвеждане на ваксинационна дискриминация, следва да бъде достатъчно добре и подробно обмислено, като бъдат предвидени изключения при въвеждане на определени задължения, които засягат негативно тези права. 

Именно, поради тази причина, към настоящия момент липсва единодушие измежду европейските лидери следва ли да се въведе европейски имунизационен паспорт и при какви условия. Вероятно това решение и въпросите, възникващи покрай него, ще продължат да се обсъждат подробно в идните месеци. 

През това време остава отворен и въпросът защо светът продължава да се движи в коловоза на разработване на ваксина, а не на лекарство по аналогия на лекарството “Оселтамивир”, което беше създадено и широко използвано при епидемиите от птичи и свински грип през 2006 и 2009 г. 

__________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на гражданите по време на пандемията от COVID – 19, можете да намерите в секциите „Права на човека“ и „Извънредно положение“

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека, както и председател на Фондация „Мониторинг на политики и нормотворчество“. 

Текстът е изготвен по идея на правозащитната медия „Маргиналия“

Административно право, Извънредно положение

Масовата ваксинация и правовата държава

Месец след като се оказа, че България е на последно място в Европейския съюз по темп на ваксиниране, министър – председателят разпореди да се създаде т.нар. „зелен коридор“ за масова ваксинация на всички желаещи да се ваксинират срещу COVID – 19. Това се случи по време на работно съвещание от 19.02.2021 г., свикано от него с представители на Националния оперативен щаб, ваксинационния щаб и министъра на здравеопазването.

Разпореждането на премиера е масова ваксинация да се започне едновременно с четвъртата фаза, съгласно Националния план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България. Много бързо това разпореждане беше формално облечено в решение на Министерския съвет за допълнение на Националния план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България. 

Още на следващия ден се формираха огромни опашки от желаещи за ваксиниране пред пунктовете за ваксинация в големите градове в страната, а премиерът се похвали в социалните мрежи, че ваксинирането на неприоритетните групи вече е започнало. 

При условията на наближаващи избори, дълбока икономическа криза, поради ненавременни и неправилни противоепидемични мерки и продължаващ страх сред населението от заразяване с COVID – 19, подхранван от ежедневната „черна статистика“, подобно разпореждане и скоростното му обличане във формален акт на Министерския съвет вероятно звучи примамливо за масовата публика. Съвпада ли, обаче, този подход с принципите на правовата държава? 

Национален план за ваксиниране срещу COVID - 19 в Република България и петте фази на ваксинация

На 7 декември 2020 г. с Решение № 896 на Министерския съвет беше приет Национален план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България.

Националният план за ваксиниране предвижда пет фази за приоритетно ваксиниране и те са:

I фаза: Медицински персонал на лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, медицински специалисти по здравни грижи, лекари по дентална медицина, фармацевти, помощник фармацевти и друг помощен персонал.

II фаза: Потребители и персонал на социални институции, педагогически специалисти и персонал на ферми за отглеждане на норки.

III фаза: Служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности.

IV фаза: Възрастни хора на и над 65-годишна възрасти и лица с придружаващи хронични заболявания поради по-тежкото протичане на заболяването и по-високият риск от развитие на усложнения и смъртен изход, в т.ч. имунокомпроментирани или лица с вторични имунни дефицити.

V фаза: Уязвими групи от населението поради високия епидемиологичен риск от инфектиране, свързан с условията и начина им на живот.

Според съдържанието на Националния план за ваксиниране:
„Първоначално, при ваксинацията срещу COVID – 19 няма да има налични достатъчно количества ваксина, за да се отговори на общите нужди. Приоритизирането на целевите групи се основава на епидемиологични и етични критерии. Определянето на целевите групи и препоръките за ваксинация, ще зависят от посочените в официалната документация на разрешените за употреба ваксини групи от населението, за които е предназначена дадената ваксина“. 

На 24.02.2021 г. беше публикувано Решение № 144 на Министерския съвет от 2021 г. за допълнение на Националния план за ваксиниране. Решението е с дата 19.02.2021 г., като към момента на изготвяне на настоящия материал на страницата на Министерския съвет не са публикувани данни за дневен ред на извънредно заседание на Министерския съвет от тази дата, нито стенограма от такова. 

С единствената разпоредба на това решение се определя, че се допуска ваксиниране“по изключение и при налични достатъчно количества ваксини срещу COVID – 19 в събота и неделя и на лица, които не попадат в целевите групи на фаза I – V, при условие, че са изразили желание за имунизиране срещу COVID – 19″. 

Правна стойност на разпореждане на министър - председателя за масова ваксинация

Решението на Министерския съвет за приемане на Национален план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България е административен акт на централния колегиален орган на изпълнителната власт, който има обща компетентност. Докато това решение е в сила, то следва да се спазва от всички държавни органи, на които неговото изпълнение е възложено. 

Предвид, че към момента няма данни за спазване на правилата за провеждане на заседания на Министерския съвет съгласно неговия устройствен правилник, не може да се прецени валидността на решението, с което Националния план за ваксиниране е допълнен. 

Следва да се има предвид, че отмяната на решения на Министерския съвет или тяхното допълнение може да става само от самия Министерски съвет на редовно проведено заседание. Това може да стане и от Върховния административен съд по жалба на заинтересовано лице. 

Това означава, че никой друг не може да отменя такива решения. Още по – малко еднолично министър – председателя може да издаде законосъобразно разпореждане на неофициална среща, която в случая е наречена „работно съвещание“ за предприемане на действия в противоречие на разпоредби на решение на Министерския съвет. Това е така най – малко поради факта, че министър – председателят като централен едноличен орган на изпълнителната власт има само ръководни функции спрямо правителството, но не стои над Министерския съвет, а е само негов член. 

Така се оказва, че разпореждането за създаване на т.нар. „зелени коридори“ за масова ваксинация с ваксината на Astra Zeneca противоречи на Националния план за ваксиниране срещу COVID – 19 в Република България и не просто няма правна стойност, но и противоречи административен акт, който е задължителен и за самия министър – председател. 

 

Проблемът в разпореждането за масова ваксинация не е толкова в неговата правна стойност.

Освен че противоречи на задължителен административен акт, разпореждането за масова ваксинация разкрива и още един проблем, който е по – скоро морален. 

Към момента, дейността по ваксиниране е на етап започване на третата фаза за ваксиниране: служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности. Както беше отбелязано по – горе, започнала е дейността и по масова ваксинация във връзка с разпореждането на министър – председателя на работната среща от 19.02.2021 г. с представители на Националния оперативен щаб, ваксинационния щаб и министъра на здравеопазването. 

Така излиза, че една от най – уязвимите обществени групи, a именно възрастни хора на и над 65 – годишна възрасти и лица с придружаващи хронични заболявания, в т.ч. имунокомпроментирани или лица с вторични имунни дефицити, предвидени за приоритетно ваксиниране с решение на Министерския съвет отпадат от приоритетните етапи, поради правно невалидно разпореждане на министър – председателя, което, освен всичко останало, е и предварително и незаконосъобразно приведено в изпълнение. 

Извън правния аспект на въпроса, се повдига и моралният проблем за изоставянето от страна на държавата на уязвими социални групи, чиято закрила би следвало да бъде приоритет съгласно Конституцията на Република България.  

 

В заключение

Ускоряването на процеса на ваксиниране срещу COVID – 19 и предвиждането на масова ваксинация на всички желаещи е безспорно необходимо с оглед постигане на по – голямо ваксинационно покритие за по – кратък период от време. Такава необходимост има и с оглед осигуряване на възможност за по – скорошно възвръщане към нормалния живот. 

Това ускоряване, обаче, не може да става чрез използване на популистки методи във връзка с наближаващите избори, които противоречат на принципите на правовата държава, уредени в Конституцията. Това не може да става и със съмнителни и непрозрачни допълващи решения на Министерския съвет.

Макар и българското общество често да става свидетел на подобни методи в последните 10 години, те са по – скоро присъщи на един режим, действал на територията на страната преди 31 години. 

С цел спазване на залегналите в Конституцията на Република България принципи, необходимо е всички решения на държавните органи да бъдат в съответствие с правото. В конкретния случай, при наличие на политическа воля за ускоряване на процеса на ваксиниране и създаване на организация за масова ваксинация, това може да стане легитимно единствено чрез валидна промяна в Националния план за ваксиниране. 

__________________________________________________________

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека и председател на Фондация „Мониторинг на политики и нормотворчество“. 

Още интересни теми, свързани с правните аспекти на пандемията от COVID – 19 можете да намерите в секциите „Извънредно положение“ и „Административно право„. 

Административно право

Задължителна ваксина. Можем ли да откажем?

Извънредната епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID – 19, както и започването на имунизационната кампания срещу заболяването, отново повдигна темата за възможността да се прилага задължителна ваксина спрямо гражданите. 

Ето защо в днешната статия ще разгледаме действащата уредба и ще отговорим на въпросите:
1. В кои случаи се прилага задължителна ваксина?
2. Можем ли да откажем приложението на задължителна ваксина и на какви основания?
3. Какво включва информираното съгласие?
4. Какви са последиците от такъв отказ и можем ли да се защитим от наложени наказания? 

В кои случаи се прилага задължителна ваксина?

Законът за здравето предвижда, че за предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации. 

Заболяванията, за които се прилага задължителна ваксина са изчерпателно изброени в закона и са:
1. туберкулоза;
2. дифтерия;
3. тетанус;
4. коклюш;
5. полиомиелит;
6. морбили;
7. епидемичен паротит;
8. рубеола;
9. вирусен хепатит тип Б;
10. хемофилус инфлуенце тип Б;
11. пневмококови инфекции. 

Този списък може да се допълва от министъра на здравеопазването

На задължителна ваксинация, според действащия имунизационен календар, подлежат бебета, деца и възрастни. 

Бебетата подлежат на задължителна имунизация в следните възрасти:
1. при раждането;
2. всеки месец от първия до четвъртия включително;
3. шести и седми месец;
4. дванадесети, тринадесети и шестнадесети месец. 

Децата подлежат на задължителна ваксинация на шест, седем, единадесет и дванадесет годишна възраст. 

Задължително се прилага ваксина срещу туберкулоза на 17-годишна възраст. 

Що се отнася до възрастните, те подлежат на приложение на задължителна ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш на всеки 10 години след навършване на 25-годишна възраст.

Можем ли да откажем приложението на задължителна ваксина и на какво основание?

Макар че законът предвижда, че ваксините за горните заболявания са задължителни, както при всеки един лекарствен продукт съществуват противопоказания, които могат да обосноват отлагане на поставянето извън имунизационния календар, както и до възможност да се стигне до законосъобразен отказ от поставяне на ваксина. 

Противопоказания, обосноваващи отлагане на поставянето на задължителна ваксина

Тези противопоказания могат да бъдат наречени условно „временни“. Това е така, тъй като представляват краткотрайно обективно състояние на подлежащото на ваксинация лице, което се очаква да премине след определен период от време, но наличието му препятства незабавното поставяне на ваксината. Такива могат да бъдат например остро заболяване с температура, общо неразположение при пробиване на зъби, съпроводени с лека температура, много ниско тегло при недоносени бебета и др. под. 

Противопоказания, обосноваващи възможността за законосъобразен отказ от поставяне на задължителна ваксина

Тези противопоказания са „трайни“ и рядко се отнасят до всички задължителни ваксини едновременно. Сред тях са: сериозно прогресиращо заболяване на нервната  система, тежка форма на алергия, имунодефицитни състояния (при ваксините с живи ваксини, за които е възможно заместване), алергия към белтък от кокоши яйца или мая (за ваксините, които ги съдържат). 

При наличие на трайни противопоказания за поставяне на една задължителна ваксина или няколко такива едновременно, органите на медицинската експертиза преценяват дали да поставят заместващ препарат или изобщо да не приложат ваксина. При съществуване на безопасен заместващ препарат, за който не са налице трайните противопоказания, не може законосъобразно да се откаже неговото поставяне. Същото се отнася и за останалите ваксини, за които тези противопоказания не се отнасят.  

ВАЖНО!!! Във всички случаи пациентът трябва да бъде запознат най – малко с естеството на процеса на поставяне на задължителна ваксина, нейното предназначение, противопоказанията за приложението ѝ, както и с нежеланите лекарствени реакции и тяхната честота. 

Последици от отказа за приложение на задължителна ваксина

Когато отказът е направен на основания, различни от наличието на временни или трайни противопоказания за поставяне на задължителна ваксина, законът предвижда възможност за налагане на символично административно наказание под формата на глоба.

По отношение на пълнолетните лица, които подлежат на задължителна имунизация, се налага глоба от 50 до 100 лв., а при повторно нарушение – от 100 до 200 лв. 

Що се отнася до родителите, които не осигурят провеждането на задължителни имунизации на децата си, глобата е в същия размер – от 50 до 100 лв. за първо нарушение и от 100 до 200 лв. при повторност. 

Допълнителна неблагоприятна последица от непоставянето на ваксина на дете е ограничаването на достъпа му до детска градина. 

През 2019 г. пред българския съд беше поставен на дневен ред именно въпрос, свързан с недопускане на неваксинирано дете до детска градина. 

Казусът накратко

Баща на девет деца, две от които без поставени задължителни ваксини, и неговата съпруга, подават до Комисията за защита от дискриминация жалба, заради това, че по отношение на неваксинираните деца Регионалната здравна инспекция е издала предписание да не бъдат допускани до детска градина. Комисията постановява, че не е налице дискриминация. Поради това, родителите обжалват решението пред Административен съд – гр. Сливен. Той, от своя страна, постановява, че в случая е налице пряка дискриминация по отношение на двете неваксинирани деца.

Подробен коментар по темата на адв. Силвия Петкова за „Маргиналия“, можете да намерите в публикувания на сайта на правозащитната медия анализ, озаглавен „Дискриминационно ли е достъпът до детска градина да се поставя в зависимост от наличието на задължителни ваксини“

В крайна сметка казусът приключи с окончателно решение на Върховния административен съд, който отмени решението на Административен съд – гр. Сливен и потвърди законосъобразността на изискването за поставяне на задължителна ваксина с цел осигуряване на достъп до детска градина.

Върховните магистрати приемат, че изискването да представяне на данни от личния лекар за имунизационния статус на детето като условие за прием в детска градина няма дискриминационен характер, защото не противопоставя едни групи деца на други. То е насочено единствено към създаването на подходящи условия за осъществяване на установените и признати за законосъобразни от съда задължителни планови имунизации и реимунизации на деца, с оглед гарантиране изпълнението на конституционното задължение на държавата за защита интересите на децата и опазване на здравето и живота им. 

Върховният административен съд приема, че предвидените в закона и в наредбата задължителни имунизации се правят за предпазване на гражданите от заразни болести, които могат да прераснат в епидемии. Чрез тях държавата съхранява здравето и живота на всички български граждани, не само на тези, които подлежат на имунизация. 

Задължителното имунизиране на определени лица срещу определени заразни болести е съобразено с изискванията на световните здравни организации. Целта на закона е да не бъде поставено в риск здравето на гражданите като национален приоритет, гарантиран от държавата, включително чрез осъществяване на надзор над заразните болести. 

В заключение

В светлината на набиращото сила „антивакс движение“ и ширещите се конспиративни теории, следва да се има предвид, че приложението на всеки един лекарствен продукт крие медицински рискове от проява на леки до много тежки нежелани реакции, съответно включително и за ваксините съществуват противопоказания, чието наличие обоснова възможност за законосъобразен отказ от такава интервенция.  

Във всички случаи, обаче, дори и в тези, в които се прилага задължителна ваксина, е необходимо на пациента да се предостави достатъчно информация на разбираем език, която да му помогне да направи преценка съществуват ли по отношение на него някакви противопоказания, за които знае, както и с цел да поиска да му бъдат направени изследвания за изключване на противопоказанията за съответния препарат. 

По темата „ЗА“ и „ПРОТИВ“ ваксините, можете да чуете мнението на адв. Силвия Петкова в предаването „Нашия следобед“ с водещ Елена Пенчукова. 

Още интересни теми, свързани със защитата на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразни действия на държавни органи, можете да намерите в секцията „Административно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по дела за защита от институционален произвол. 

Административно право, Медии

Ваксината срещу COVID – 19 от правна гледна точка

Широко обсъжданата ваксина срещу коронавирус е обект на множество конспиративни теории, вкл. и че е задължителна към настоящия момент – обстоятелство, което противоречи на обективната истина. По отношение на ваксините, правото има своята гледна точка и подробно урежда правилата за тяхното приложение. 

Задължително ли е поставянето на ваксина срещу коронавирус?

В общественото пространство се разпространява погрешната информация, че поставяната на този етап ваксина срещу коронавирус е задължителна. 

Към настоящия момент, задължителните ваксини са 11 вида и те са срещу:
1. туберкулоза;
2. дифтерия;
3. тетанус;
4. коклюш;
5. полиомиелит;
6. морбили;
7. епидемичен паротит;
8. рубеола;
9. вирусен хепатит тип Б;
10, хемофилус инфлуенце тип Б (ХИБ);
11. пневмококови инфекции.  

Министърът на здравеопазването, обаче, има правомощията да включи и поставянето на ваксина срещу коронавирус в списъка на задължителните ваксини. 

Има ли достатъчно информация относно прилаганата в момента ваксина срещу коронавирус на Пфайзер и Бионтех?

Информацията относно състава, приложението, противопоказанията и етапите на проучванията на ваксината „Comirnaty“ на Pfizer и BioNTech е публично достъпна на страницата на Министерството на здравеопазването, като всеки гражданин може да се запознае с нейните характеристики. 

Имаме ли право на защита, в случай че наличието на приложена ваксина срещу коронавирус стане задължително при пътуване?

Въвеждането на изискване за наличие на поставена ваксина срещу коронавирус при пътуване/преминаване на граници би могло да доведе до ограничаване правото на свободно движение по смисъла на правото на Европейския съюз и на Европейската конвенция за защита правата на човека. 

Важно е да се има предвид, обаче, че това право не е абсолютно. Както според правото на Европейския съюз, така и според правото на Конвенцията, то подлежи на ограничения, основани на съображения във връзка с общественото здраве. 

Редът за защита е съдебен в случаите, в които ограниченията са наложени от държави – членки на Европейския съюз или на Съвета на Европа. 

Когато ограниченията са наложени от субекти на частното право, напр. авиокомпании/работодатели, чиито условия за пътуване/постъпване на работа са наличие на поставена ваксина срещу коронавирус, те нямат задължение за осигуряване спазването на правото на свободно движение. 

Въпреки всичко, обаче, защита би могла да се търси на база на твърдение за осъществена дискриминация по признак „лично положение“ (непоставена ваксина срещу коронавирус). Тук следва отново да се има предвид, че преценката за законосъобразността на подобно изискване ще се прави при анализиране на баланса между личния и обществения интерес. 

В заключение

Изброените по – горе предположения за възможностите за въвеждане на задължително приложение на ваксина срещу коронавирус са хипотетични, съответно потенциалната незаконосъобразност на дадени мерки и действия ще може да се преценява едва след като такива бъдат предприети и за всяка конкретна мярка и/или действие. 

Към настоящия момент, прилагането на ваксина срещу коронавирус се извършва на фази, определени от министъра на здравеопазването, в които са включени определени групи, намиращи се във висок епидемичен риск. Това са: 

Фаза I: Медицински персонал на лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ, медицински специалисти по здравни грижи, лекари по дентална медицина, фармацевти, помощник фармацевти и друг помощен персонал.

Фаза II: Потребители и персонал на социални институции, педагогически специалисти и персонал на ферми за отглеждане на норки. 

Фаза III: Служители, участващи в поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности. 

Фаза IV: Възрастни хора на и над 65-годишна възрасти и лица с придружаващи хронични заболявания поради по-тежкото протичане на заболяването и по-високият риск от развитие на усложнения и смъртен изход, в т.ч. имунокомпроментирани или лица с вторични имунни дефицити.

Фаза V: Уязвими групи от населението поради високия епидемиологичен риск от инфектиране, свързан с условията и начина им на живот.

Едва след успешното и пълно провеждане на изброените фази, ще бъде възможно да се премине към поставяне на ваксина срещу коронавирус на всеки български гражданин, който не е част от горните групи, като към настоящия момент няма достоверна информация, че това ще бъде задължително.  

Във видеото по – долу ще откриете подробен коментар на адв. Силвия Петкова в предаването „Делници“ относно гледната точка на правото по отношение на поставянето на ваксина срещу коронавирус. 

Още интересни коментари на адв. Силвия Петкова, можете да намерите в секцията „Медии“

Още интересни теми, свързани със защитата на гражданите срещу незаконосъобразни действия на държавни органи, можете да намерите в секцията „Административно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита по дела, свързани с институционален произвол.