Административно право

Неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС. Глоби и защита

Законът за данък върху добавената стойност урежда случаите, в които данъчно задължените лица имат задължение за регистрация по ЗДДС. За неизпълнението на това задължение се налагат глобите, предвидени в закона. 

В днешната статия ще разгледаме именно случаите, в които данъчно задължените лица имат задължение за регистрация по ЗДДС, както и възможна ли е защитата срещу наложени наказания за неизпълнение на такова задължение. 

В кои случаи е налице задължение за регистрация по ЗДДС?

Всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

 

В така цитираната правна норма, законът изрично предвижда какво се включва и не се включва в облагаемия оборот, във връзка с предвиденото задължение за регистрация по ЗДДС.

 

В ЗДДС също така изрично е определено и понятието за „данъчно задължено лице“. По смисъла на този закон е предвидено, че „данъчно задължено лице“ е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.“

 

Съгласно така установената законова разпоредба данъчно задължено лице е всяко лице, независимо от това дали извършва независима икономическа дейност като физическо лице и/или като търговец и/или търговско дружество по смисъла на ТЗ.

 

В закона изрично е определено и какво е независима икономическа дейност. Същата представлява по смисъла на ЗДДС дейност на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.“

 

При съблюдаването на изискванията за спазване на задължение за регистрация по ЗДДС, контролният орган в лицето на НАП може да издава наказателни постановления, като съгласно закона „данъчно задължено по този закон лице, което е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва с глоба – за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 5000 лв.“

 

Тези наказания подлежат на обжалване в 7-дневен срок от деня на получаване на наказателното постановление, с което се налага санкцията за неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС. 

Случай от практиката

Едно физическо лице, за период от 12 последователни месеца изпраща стоки чрез използване на куриерски услуги, получавайки за така предоставените стоки сума пари, която е представлявала цената на тези стоки.

 

Съгласно законоустановените изисквания тези действия представляват независима икономическа дейност. Чрез нейното осъществяване даденото физическо лице попада в обхвата на понятието за „данъчно задължено лице“. Съответно, когато достигне оборот от 50 000 лв. от тази дейност за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, то следва да изпълни своето задължение за регистрация по ЗДДС.

 

По отношение на конкретния случай, обаче следва да се отбележи, че изпращането на стоки и получаването на продажната цена за всяка изпратена по куриер стока, това физическо лице не е осъщестявало самостоятелно за себе си, а в изпълнение на своите трудови задължения и длъжностна характеристика. Същото е имало сключен трудов договор и е действало като пълномощник на съответното търговско дружество – негов работодател.

 

Тези факти и обстоятелства не са отчетени от страна на контролния орган – НАП и във връзка с констатирано от негова страна неспазване на законоустановеното задължение за регистрация по ЗДДС е издадено наказателно постановление и му е наложена глоба в размер на 5 000 лв.

 

Така наложеното наказание е оспорено пред съда в законоустановения срок. 

Съдът отменя глобата, наложена за неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС

От събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е изпращал чрез куриерска фирма стоките, от продажбата на които се поддържа в НП, че е формиран облагаемият оборот, надвишаващ 50 000 лв. за проверявания период, както и това, че той е получавал сумите от продажбата на стоките. В хода на производството пред АНО обаче, той е посочил, че е правил това от името и за сметка на своя работодател. 

 

Още в хода на производството пред АНО е било установено, че действително наказаното лице през конкретния период е бил в трудово правоотношение с  конкретно дружество, като същият е представил  и пълномощно, с което представляващият дружеството го е упълномощил, от името и за сметка на дружеството да приема и изпраща пратки чрез куриерски фирми, свързани с дейността на фирмата, а именно: автомобилни гуми, авточасти, джанти и други, както и да приема и плаща суми, свързани с изпращането и получаването на пратки по куриерски фирми. 

 

Въпреки това, незаконосъобразно доказателствената тежест да докаже, че изпращайки процесните куриерски пратки и получавайки плащанията за тях е действал от името и за сметка на дружеството, а не от свое име е прехвърлена на жалбоподателя. Това доказване е станало, както бе посочено по-горе чрез посочване от него на дружеството, в което е работил и представяне на пълномощно от неговия управител, с което е упълномощен да извършва тези действия от името и за сметка на дружеството – работодател. 

 

АНО е приел, че тези доказателства не са достатъчни и след като не са били представени от жалбоподателя такива от които категорично да се установява, че реализираните обороти са били от името и за сметка на дружеството  – работодател на жалбоподателя и след като не е доказал и начина на предаване на сумите на дружеството  и тяхното счетоводно отразяване в това дружество, е направен извод за извършено административно нарушение, като е прието, че процесният оборот е реализиран от наказаното лице, в качеството му на физическо лице. 

 

Съдът, обаче, счита че тези доказателства са напълно достатъчни и приема, че не е налице неизпълнение на задължение за регистрация по ЗДДС. 

 

______________________________________________________


Още интересни теми, свързани с административнонаказателната отговорност и защитата срещу наложени глоби за извършени административни нарушения, можете да намерите в секцията 
„Административно право“.

 

 

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по административни и административнонаказателни дела. 

 

 

За контакт:

работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207

тел. 0885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Административно право

Глоба за превишена скорост. Можем ли да се защитим?

Едно от най – често срещаните нарушения на Закона за движението по пътищата е шофирането със скорост над максимално разрешената. Тези нарушения се наказват по два начина – с наказателно постановление или с електронен фиш. И в двата случая, обаче, се налага глоба за превишена скорост. 

В зависимост от това с какъв акт е наложена глобата, защитата се осъществява по различен начин. В днешната статия ще разгледаме правилата за издаване на наказателно постановление и електронен фиш, с които се налага глоба за превишена скорост, както и ще коментираме най – честите случаи в практиката, при които наложените наказания се отменят.  

Глоба за превишена скорост, наложена с електронен фиш

Електронният фиш е най – широко разпространения акт, с който се налага глоба за превишена скорост. Той се издава за нарушения, установени и заснети с автоматизирано техническо средство или система (камера за скорост), за които не се предвижда наказание отнемане на книжка или на контролни точки. Електронният фиш се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Това означава, че електронни фишове могат да се издават само, ако нарушението е заснето със стационарна камера. В случай, че нарушението е установено с мобилна камера, необходимо е нарушителят да бъде отбит от движение, да му бъде съставен акт, а след това и наказателно постановление.

В случаите, в които за нарушение, заснето с мобилна камера, е издаден електронен фиш, той следва да бъде отменен, а наложената глоба за превишена скорост следва да отпадне. 

За да бъде валиден електронен фиш, с който се налага глоба за превишена скорост, той трябва да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на превозното средство, собственика, на когото е регистрирано то, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините на доброволно плащане. Липсата на който и да е от тези елементи води до отмяна на електронния фиш. 

Електронният фиш, с който се налага глоба за превишена скорост, следва да бъде издаден в тримесечен срок от откриване на нарушителя, но не по – късно от една година от установяване на нарушението. Издаването му след тези срокове е абсолютно основание за неговата отмяна. Това е така наречената обикновена давност на електронен фиш. 

Съществува и абсолютна давност на електронен фиш, с който е наложена глоба за превишена скорост. Тя е тригодишна, считано от датата на извършване на нарушението. 

Също често срещано основание за отмяна на електронен фиш, с който е наложена глоба за превишена скорост, е издаването му спрямо водач, който не е извършил нарушението. Това се случва най – често при констатация на превишена скорост със служебен автомобил. В този случай, в 14-дневен срок собственикът на автомобила може да даде данни на лицето, извършило нарушението. В този случай, глоба за превишена скорост се налага на реалния нарушител. Това може да стане само в случаите, в които може да се установи неговата личност. Посочването на дадено лице от страна  на собственика на автомобила не е достатъчно, за да се приеме, че именно той е извършител на нарушението. 

Електронните фишове подлежат на възразяване в 7-дневен срок от получаването им, а на обжалване – в 14-дневен срок. 

Глоба за превишена скорост, наложена с наказателно постановление

Наказателното постановление е вторият по вид акт, с който може да се наложи глоба за превишена скорост. То се издава в присъствието на контролен орган и на нарушител. Както беше отбелязано по – горе, при нарушения, установени с мобилна камера за скорост, следва да се издаде именно наказателно постановление, а не електронен фиш. 

Законът определя задължителните елементи на наказателното постановление, като разпорежда, че то следва да съдържа най – малко трите имена и длъжността на лицето, което го е издало, датата на издаване и номера на наказателното постановление, датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, трите имена на нарушителя и точния му адрес и ЕГН, описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на наказанието, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне на вида и размера на наказанието.

Липсата на който и да било от горните елементи води до незаконосъобразност на наказателното постановление. 

При издаване на наказателни постановления, с които се налага глоба за превишена скорост, същите задължително следва да се придружават от протокол и снимка, отразяващи позиционирането на мобилната камера и посоката на контрол. Дали е изготвен протокол и дали е попълнен правилно, се установява след завеждане на делото за отмяна на издаденото наказателно постановление. 

Във всички случаи трябва да бъде налице пълно съответствие между фактите, отразени в акта за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление. Всяка съществена разлика в посочените факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и в посочените за нарушени правни норми, е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление. 

 

Размери на възможната глоба за превишена скорост

В зависимост от това дали нарушението е извършено в рамките на населеното място или извън него, както и в зависимост от това с колко км/ч е надвишена максимално разрешената скорост.

Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населеното място, се наказва, както следва:
1. за превишаване с 10 км/ч – с глоба 20 лв.;
2. за превишаване от 11 до 20 км/ч – с глоба 50 лв.;
3. за превишаване от 21 до 30 км/ч – с глоба 100 лв.;
4. 
за превишаване от 31 до 40 км/ч – с глоба 400 лв.;
5. 
за превишаване над 40 км/ч – с глоба 600 лв.;
6. 
за превишаване над 50 км/ч – с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.

Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва:
1. за превишаване с 10 км/ч – с глоба 20 лв.;
2. за превишаване от 11 до 20 км/ч – с глоба 50 лв.;
3. за превишаване от 21 до 30 км/ч – с глоба 100 лв.;
4. 
за превишаване от 31 до 40 км/ч – с глоба 300 лв.;
5. 
за превишаване от 41 до 50 км/ч – с глоба 400 лв.;
6. 
за превишаване над 50 км/ч – с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв.

Когато шофирането с превишена скорост е извършено три или повече случаи, водачът се наказва с предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да управлява МПС за срок 6 месеца. 

В заключение

Изключително често се случва, нарушение действително да е извършено, но въпреки това издаденият електронен фиш или наказателно постановление, с което се налага глоба за превишена скорост, биват отменяни от съдилищата, поради наличие на съществени пропуски при осъществяването на процедурата по издаването им. Понякога тези пропуски са видими още при обикновен преглед на издадения административен акт. Друг път, пък, те стават ясни едва след завеждане на делото за оспорването им. 

Макар шофирането с превишена скорост да е едно от най – опасните нарушения на Закона за движението по пътищата, твърде често наказанието е наложено, поради това, че е извършено нарушение в участъци с абсолютно нелогични ограничения на скоростта, които по – скоро създават затруднения за движението, отколкото да целят осигуряване на живота и здравето на участниците в пътния трафик. Поради това, отмяната на такива наказания е напълно оправдано, доколкото в тези случаи поставянето на ограничения на скоростта не изпълнява законната си цел, а дори напротив – противоречи ѝ. 

_________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на гражданите при институционален произвол, можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с опитни специалисти и предоставя висококвалифицирана правна помощ при обжалване на незаконосъобразни електронни фишове и наказателни постановления.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
email: office@petkovalegal.com
тел.: +359 885 47 77 57

Административно право

Задължителна ваксина. Можем ли да откажем?

Извънредната епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID – 19, както и започването на имунизационната кампания срещу заболяването, отново повдигна темата за възможността да се прилага задължителна ваксина спрямо гражданите. 

Ето защо в днешната статия ще разгледаме действащата уредба и ще отговорим на въпросите:
1. В кои случаи се прилага задължителна ваксина?
2. Можем ли да откажем приложението на задължителна ваксина и на какви основания?
3. Какво включва информираното съгласие?
4. Какви са последиците от такъв отказ и можем ли да се защитим от наложени наказания? 

В кои случаи се прилага задължителна ваксина?

Законът за здравето предвижда, че за предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации. 

Заболяванията, за които се прилага задължителна ваксина са изчерпателно изброени в закона и са:
1. туберкулоза;
2. дифтерия;
3. тетанус;
4. коклюш;
5. полиомиелит;
6. морбили;
7. епидемичен паротит;
8. рубеола;
9. вирусен хепатит тип Б;
10. хемофилус инфлуенце тип Б;
11. пневмококови инфекции. 

Този списък може да се допълва от министъра на здравеопазването

На задължителна ваксинация, според действащия имунизационен календар, подлежат бебета, деца и възрастни. 

Бебетата подлежат на задължителна имунизация в следните възрасти:
1. при раждането;
2. всеки месец от първия до четвъртия включително;
3. шести и седми месец;
4. дванадесети, тринадесети и шестнадесети месец. 

Децата подлежат на задължителна ваксинация на шест, седем, единадесет и дванадесет годишна възраст. 

Задължително се прилага ваксина срещу туберкулоза на 17-годишна възраст. 

Що се отнася до възрастните, те подлежат на приложение на задължителна ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш на всеки 10 години след навършване на 25-годишна възраст.

Можем ли да откажем приложението на задължителна ваксина и на какво основание?

Макар че законът предвижда, че ваксините за горните заболявания са задължителни, както при всеки един лекарствен продукт съществуват противопоказания, които могат да обосноват отлагане на поставянето извън имунизационния календар, както и до възможност да се стигне до законосъобразен отказ от поставяне на ваксина. 

Противопоказания, обосноваващи отлагане на поставянето на задължителна ваксина

Тези противопоказания могат да бъдат наречени условно „временни“. Това е така, тъй като представляват краткотрайно обективно състояние на подлежащото на ваксинация лице, което се очаква да премине след определен период от време, но наличието му препятства незабавното поставяне на ваксината. Такива могат да бъдат например остро заболяване с температура, общо неразположение при пробиване на зъби, съпроводени с лека температура, много ниско тегло при недоносени бебета и др. под. 

Противопоказания, обосноваващи възможността за законосъобразен отказ от поставяне на задължителна ваксина

Тези противопоказания са „трайни“ и рядко се отнасят до всички задължителни ваксини едновременно. Сред тях са: сериозно прогресиращо заболяване на нервната  система, тежка форма на алергия, имунодефицитни състояния (при ваксините с живи ваксини, за които е възможно заместване), алергия към белтък от кокоши яйца или мая (за ваксините, които ги съдържат). 

При наличие на трайни противопоказания за поставяне на една задължителна ваксина или няколко такива едновременно, органите на медицинската експертиза преценяват дали да поставят заместващ препарат или изобщо да не приложат ваксина. При съществуване на безопасен заместващ препарат, за който не са налице трайните противопоказания, не може законосъобразно да се откаже неговото поставяне. Същото се отнася и за останалите ваксини, за които тези противопоказания не се отнасят.  

ВАЖНО!!! Във всички случаи пациентът трябва да бъде запознат най – малко с естеството на процеса на поставяне на задължителна ваксина, нейното предназначение, противопоказанията за приложението ѝ, както и с нежеланите лекарствени реакции и тяхната честота. 

Последици от отказа за приложение на задължителна ваксина

Когато отказът е направен на основания, различни от наличието на временни или трайни противопоказания за поставяне на задължителна ваксина, законът предвижда възможност за налагане на символично административно наказание под формата на глоба.

По отношение на пълнолетните лица, които подлежат на задължителна имунизация, се налага глоба от 50 до 100 лв., а при повторно нарушение – от 100 до 200 лв. 

Що се отнася до родителите, които не осигурят провеждането на задължителни имунизации на децата си, глобата е в същия размер – от 50 до 100 лв. за първо нарушение и от 100 до 200 лв. при повторност. 

Допълнителна неблагоприятна последица от непоставянето на ваксина на дете е ограничаването на достъпа му до детска градина. 

През 2019 г. пред българския съд беше поставен на дневен ред именно въпрос, свързан с недопускане на неваксинирано дете до детска градина. 

Казусът накратко

Баща на девет деца, две от които без поставени задължителни ваксини, и неговата съпруга, подават до Комисията за защита от дискриминация жалба, заради това, че по отношение на неваксинираните деца Регионалната здравна инспекция е издала предписание да не бъдат допускани до детска градина. Комисията постановява, че не е налице дискриминация. Поради това, родителите обжалват решението пред Административен съд – гр. Сливен. Той, от своя страна, постановява, че в случая е налице пряка дискриминация по отношение на двете неваксинирани деца.

Подробен коментар по темата на адв. Силвия Петкова за „Маргиналия“, можете да намерите в публикувания на сайта на правозащитната медия анализ, озаглавен „Дискриминационно ли е достъпът до детска градина да се поставя в зависимост от наличието на задължителни ваксини“

В крайна сметка казусът приключи с окончателно решение на Върховния административен съд, който отмени решението на Административен съд – гр. Сливен и потвърди законосъобразността на изискването за поставяне на задължителна ваксина с цел осигуряване на достъп до детска градина.

Върховните магистрати приемат, че изискването да представяне на данни от личния лекар за имунизационния статус на детето като условие за прием в детска градина няма дискриминационен характер, защото не противопоставя едни групи деца на други. То е насочено единствено към създаването на подходящи условия за осъществяване на установените и признати за законосъобразни от съда задължителни планови имунизации и реимунизации на деца, с оглед гарантиране изпълнението на конституционното задължение на държавата за защита интересите на децата и опазване на здравето и живота им. 

Върховният административен съд приема, че предвидените в закона и в наредбата задължителни имунизации се правят за предпазване на гражданите от заразни болести, които могат да прераснат в епидемии. Чрез тях държавата съхранява здравето и живота на всички български граждани, не само на тези, които подлежат на имунизация. 

Задължителното имунизиране на определени лица срещу определени заразни болести е съобразено с изискванията на световните здравни организации. Целта на закона е да не бъде поставено в риск здравето на гражданите като национален приоритет, гарантиран от държавата, включително чрез осъществяване на надзор над заразните болести. 

В заключение

В светлината на набиращото сила „антивакс движение“ и ширещите се конспиративни теории, следва да се има предвид, че приложението на всеки един лекарствен продукт крие медицински рискове от проява на леки до много тежки нежелани реакции, съответно включително и за ваксините съществуват противопоказания, чието наличие обоснова възможност за законосъобразен отказ от такава интервенция.  

Във всички случаи, обаче, дори и в тези, в които се прилага задължителна ваксина, е необходимо на пациента да се предостави достатъчно информация на разбираем език, която да му помогне да направи преценка съществуват ли по отношение на него някакви противопоказания, за които знае, както и с цел да поиска да му бъдат направени изследвания за изключване на противопоказанията за съответния препарат. 

По темата „ЗА“ и „ПРОТИВ“ ваксините, можете да чуете мнението на адв. Силвия Петкова в предаването „Нашия следобед“ с водещ Елена Пенчукова. 

Още интересни теми, свързани със защитата на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразни действия на държавни органи, можете да намерите в секцията „Административно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по дела за защита от институционален произвол. 

Административно право, Извънредно положение

Преглед на съдебната практика по глоби за разходка в парка

В началото на обявеното в страната извънредно положение във връзка с разпространението на COVID – 19 в страната бяха предприети множество противоепидемични мерки, сред които и забрана за посещение в паркове и градски градини. За неспазването на тази забрана бяха наложени редица глоби за разхождане в парка, в т. ч. и на домашни любимци. 

Тук е моментът да припомним, че при издаване и оповестяване на заповедта на министъра на здравеопазването, с която беше въведена забраната, самият той, по време на пресконференция, потвърди, че тя не важи за собственици на домашни любимци. Отделно от това, на интернет страницата на Министерството на здравеопазването беше публикувана изрична уточняваща информация в същия смисъл – че домашни любимци може да бъдат разхождани в паркове и градинки. Единственото правило, което следва да се спазва, е да не се предизвикват струпвания на граждани, като за целта следва да се спазва дистанция от минимум един метър между собствениците на домашните животни. 

Въпреки горните уточнения, на множество собственици на домашни любимци също бяха наложени глоби за разхождане в парка. Това е нормално, тъй като между писмената заповед на министъра на здравеопазването и неговите устни уточнения, както и уточненията, публикувани на интернет страницата на Министерството на здравеопазването, приложение намира именно заповедта, тъй като само тя има характер на административен акт. 

В това отношение следва да се има предвид, обаче, че нарушението на противоепидемични мерки се наказва единствено, когато е умишлено. При наличието на устни уточнения на пресконференция и официално уточнение, публикувано на интернет страницата на Министерството на здравеопазването в обратния на забраната смисъл, то умисълът отпада и наложените глоби за разхождане в парка на домашни любимци следва да отпаднат. 

Отмяна от съда на наложените глоби за разхождане в парка

Към настоящия момент вече има множество произнасяния на съдилища от цялата страна относно законосъобразността на наложени глоби за разхождане в парка, както и за посещение на детски площадки, спортни или други съоръжения на открито. Във всички прегледани съдебни решения, наказателните постановления са отменени, съответно отменени са и наложените с тях глоби. Някои от тези съдебни решения са окончателно потвърдени и от втората инстанция. 

Отмяна на наложени глоби за разхождане в парка, както и при посещение на детски площадки, спортни и други съоръжения на открито, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила

Отмяната на наложени глоби за разхождане в парка, за посещения на детски площадки и (спортни) съоръжения на обществени места, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице, е масовият случай

Наличието на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административното нарушение (АУАН) и/или при издаване на наказателното постановление (НП), с което се налага глобата, означава, че съдът изобщо не стига до гледане на казуса по същество. Въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, се разглеждат само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване. Когато самото производство е водено и извършено порочно, тези въпроси не се обсъждат, т.е. формално може и да е налице нарушение, отмяната става единствено на процедурно основание. 

От прегледаните съдебни решения, постановени по дела за разглеждане на законосъобразността на наложени глоби за разхождане в парка, за посещение на детски площадки или спортни съоръжения на открито, се наблюдават няколко основни видове нарушения, констатирани от съдилищата. 

Първото от тях е липсата на описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Към това процесуално нарушение спада и недостатъчно ясното описание на санкционираното противоправно поведение. Това, обаче, е задължителен реквизит на административния акт (такива са както АУАН, така и НП) и липсата му е абсолютно основание за отмяна.

В тези случаи съдилищата отбелязва, че посочването на обстоятелствата във връзка с деянието съставлява дейност по индивидуализиране на нарушението, която функция – установителна или констатираща, е една от трите основни функции, присъщи на АУАН, редом с обвинителната и сезиращата, и която се изразява именно в констатирането на нарушението чрез индивидуализирането му – както посредством неговото описание, така също и посредством описание на обстоятелствата, при които е било извършено. 

Второто най – често срещано съществено нарушение на процесуалните правила е неправилната правна квалификация на противоправното деяние, за което е наложено наказание „глоба“. В по – голямата част от случаите е посочвана бланкетна правна норма, която няма санкционен характер, а санкциониращата разпоредба на Закона за здравето, която определя нарушенията и наказанията, изобщо не присъства в издадените актове. 

Към неправилната правна квалификация спадат и случаите, в които в оспорените НП не е описано защо на конкретната дата е било забранено посещението на паркове, градинки, детски площадки и спортни съоръжения на открито. Тоест, не е цитирана релевантната заповед на министъра на здравеопазването, с която е наложена съответната забрана. 

На трето място, често пъти се наблюдава разминаване между обвинението по АУАН и обвинението по НП. При тези случаи, обаче, НП и наложените с тях глоби се отменят, тъй като, както правилно отбелязват съдилищата, недопустимо е за първи път в НП да се въвежда нарушена противоепидемична мярка, различна от посочената в АУАН, тъй като това на практика подмененя неговото съдържание, с което безспорно правото на защита на нарушителя се накърнява съществено. Това е така, тъй като едва с издаването на НП е узнал, че отговорността му е ангажирана за обстоятелства, непосочени в акта, срещу които не е могъл своевременно да се защити (чрез подаване на възражение в 3-дневния срок от издаването на АУАН).

Сред констатираните от съдилищата различия между АУАН и НП се наблюдават и разминавания в описаната от двата акта фактическа обстановка. В този случай отново е налице съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. 

Отмяна на наложени глоби за разхождане в парка, както и за посещение на детски площадки, спортни и други съоръжения на открито, поради маловажност

В изключително ограничените като брой случаи от прегледаната съдебна практика, в които не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, съдилищата са отменяли наложените глоби, поради маловажност на деянието. 

Според закона, „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. 

За да се внесе яснота в тази законова дефиниция, ще споменем един пример от гр. Генерал Тошево. В конкретния случай съдът разглежда казус на мъж, който „извършвал трудовата си дейност по сметосъбирането, когато спрял работа за регламентирана почивка, започнал да пие кафе и срещу него бил съставен АУАН, а впоследствие бил санкциониран“. 

В този случай съдът постановява, че съобразно събраните по делото данни, налице е формално нарушение на противоепидемична мярка, въведена със заповед на министъра на здравеопазването, но деянието представлява маловажен случай. 

За да обоснове този свой извод, съдът посочва, че „с извършеното нарушение не са настъпили вредни последици, съответно не са увредени в значителна степен нормативните изисквания по въведените противоепидемични мерки на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, не са застрашени от противоправни последици друг по – широк кръг от лица“. Това е така, тъй като пред сградата, където наказаното лице е стояло, пиейки кафе, не е имало сериозно струпване на хора, поради това, че на мястото на установяване на нарушението са присъствали единствено наказаният, негови колеги и двама свидетели. 

В заключение

Видно от достъпната към момента в различните правно – информационни системи и анализирана съдебна практика по дела за разглеждане законосъобразността на наложени глоби за разхождане в парка, както и за посещение на детски площадки, спортни и други съоръжения на открито, няма нито едно наказание, което да е оспорено и да не е отменено. В изключително редки случаи изобщо се е стигало до разглеждане на казусите по същество. 

Тук следва да се отбележи, че при отмяната на наложените глоби, регионалните здравни инспекции са осъждани да платят разноските за водене на делата, в т.ч. и адвокатските хонорари, които наказаните лица са платили, за да получат правна помощ. Според Закона за здравето и Устройствения правилник на регионалните здравни инспекции, тяхната издръжка се формира от субсидии от държавния бюджет, както и от държавни такси, глоби и имуществени санкции и други източници. 

Държавният бюджет, от който се субсидира част от издръжката на регионалните здравни инспекции, пък се формира от различните данъци, събирани от гражданите и юридическите лица, осъществяващи дейност на територията на Република България. 

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с оспорване на наказателни постановления, както и със законосъобразността на различните противоепидемични мерки, можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Извънредно положение“

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява специализирана правна помощ по дела за оспорване законосъобразността на глоби и досъдебни производства за неспазване на противоепимичните мерки, въведени във връзка с разпространението на COVID – 19 у нас. 

За контакт:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч. 
email: office@petkovalegal.com
тел.: 
+359 885 47 77 57

Административно право, Извънредно положение, Наказателно право

Поставяне под карантина и последици от нарушаването ѝ

Темата за законосъобразните правни средства за поставяне под карантина и последиците от нарушаването ѝ е изключително важна в условията на влошаващата се епидемична обстановка, предвид факта, че към 7 април 2020 г. поставените под карантина лица са почти 10 000 и се очаква броят им да се увеличава. 

От друга страна, обаче, макар и налагането на карантина да е необходимо с оглед ограничаване разпространението на заболяването COVID – 19, то самата задължителна изолация представлява сериозно засягане на основното човешко право на свобода и сигурност, уредено в Европейската конвенция за защита правата на човека, под формата на ограничаване на възможността за свободно придвижване в пространството. 

На фона на статистиката по отношение на поставените под карантина лица, както и предвид високите размери на отговорността за нарушаването ѝ, следва изключително внимателно да се изследва законосъобразността на налагането ѝ и в случай че такава не бъде установена, да бъдат предприети съответни мерки за защита. 

По темата адв. Силвия Петкова гостува на предаването „Студио Хъ“. 

ВАЖНО!!! Поставянето под карантина на недоказано болни лица е незаконосъобразно лишаване от свобода и подлежи на обжалване и обезщетяване от страна на държавата за претърпените неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконното лишаване от възможността на поставеното под карантина лице свободно да се придвижва в пространството. 

Международни стандарти за законосъобразно поставяне под карантина според Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ)

Според чл. 5, пар. 1, б. „е“ от ЕКПЧ, всеки има право на свобода и сигурност, като законосъобразно лишаване от свобода с цел да се предотврати разпространението на инфекциозни болести е възможно само по ред, предвиден в закона. 

Макар че тази разпоредба предвижда възможност за лишаване от свобода за защита на обществения интерес, както и за осигуряване сигурността на задържаните лица, все пак тя съдържа в себе си и сериозни гаранции срещу такова произволно задържане. 

В решението Енхорн срещу Швеция, Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) разкрива персоналния обхват на приложение на разпоредбата на чл. 5, пар. 1, б. „е“ от ЕКЗПЧ, като приема, че законосъобразно лишаване от свобода по този ред е възможно по отношение на лицата, разпространяващи инфекциозни болести. Или иначе казано, това са тези лица, които страдат от такива болести и по отношение на тях е необходимо да се предприеме лишаване от свобода с цел ограничаване на възможностите за разпространението им. 

Със същото решение са установени и двата критерия за законосъобразно налагане на карантина, а именно:
1. разпространението на инфекциозната болест да представлява опасност за здравето и сигурността на населението; и
2. задържането на лицето, болно от заразна болест, е единственият начин да се предотврати нейното разпространение, като по – малко суровите мерки биха били неефективни по отношение защитата на обществения интерес. 

За да бъде законосъобразно налагането на карантина, е необходимо както едновременното наличие на горните две условия, така и стриктното спазване на предвидения в националния закон ред за това. 

В светлината на необходимостта от ограничаване разпространението на COVID – 19 на територията на Република България и при прилагане на международните стандарти за законосъобразното ограничаване на свободата на придвижване в пространството, се стига до извода, че налагането на карантина е възможно единствено за лица с установено носителство на заболяването при извършване на обективна преценка, че това е единственият възможен начин за предотвратяване заразяването на други лица. 

Това, от своя страна, означава, че във всички случаи на налагане на карантина на лицата по Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, противоречи на международните стандарти, поради което е незаконосъобразно. Това са:
1. всички лица, които влизат на територията на Република България;
2. всички близки контактни на потвърден случай на COVID – 19. 

Разбира се, няма пречка тези лица доброволно да спазват препоръчителна карантина, но не могат да бъдат законосъобразно задължени „да не напускат домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават“. В случай на наложена санкция за неспазването на така определеното в цитираната запове задължение, същата ще подлежи на отмяна. 

При настоящото извънредно положение и епидемична обстановка, обаче, е налице необходимост от своевременно установяване на заразносителите и поставянето им под карантина с оглед ограничаване възможността за разпространение на заболяването COVID – 19. Ето защо е необходимо и преодоляването на изложените недостатъци на цитираната заповед и въвеждането ѝ в съответствие с международните стандарти. 

Такова преодоляване е възможно единствено при въвеждане на задължително изследване на горните лица и поставянето им под карантина след установяване на заразоносителство. По този начин се създават гаранции, както за стриктно спазване на основните човешки права без налагането на произволни мерки, така и за ефективното ограничаване разпространението на COVID – 19 у нас. В този смисъл и е изпратеното от кантората предложение до Народното събрание относно отговорността за нарушаването на противоепидемични мерки, регистрирано с вх. № ПГ-1094-С-31/03.04.2020 г. 

Ред за поставяне под карантина

Спазването на двата критерия за поставяне под карантина, установени от Европейския съд по правата на човека, не е достатъчно за законосъобразността на това действие, тъй като самата ЕКЗПЧ поставя допълнително изискване за това, а именно то да се случило по установения с национален закон ред. 

По отношение на българското национално законодателство, редът за поставяне под карантина и заболяванията, по отношение на които е възможно това, е уреден в Закона за здравето.   

Според неговите разпоредби, на задължителна изолация и болнично лечение подлежат лица, болни и заразоносители от холера, чума, вариола, жълта треска, вирусни хеморагични трески, дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бруцелоза, антракс, малария, тежък остър респираторен синдром и туберкулоза с бацилоотделяне. 

Когато съществува заплаха за здравето на гражданите от болести, извън изброените, министърът на здравеопазването е оправомощения държавен орган, който може да разпореди задължителна изолация на болни, на заразоносители, на контактни лица и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави.

По отношение на противоречието на предвиденото правомощие за разпореждане на задължителна изолация на контактни лица и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави с ЕКЗПЧ и международните стандарти за поставяне под карантина, бяха изложени аргументи по – горе. 

Именно, поради това противоречие и предвид характера на ЕКЗПЧ на международен договор, прилагащ се с предимство спрямо национални нормативни актове, които ѝ противоречат, разпоредбата в тази ѝ част е неприложима. Затова и не е необходимо да се коментира нейното съдържание. На коментар ще подлежи единствено редът за поставяне под карантина на болните и на заразоносителите на COVID – 19, тъй като единствено по отношение на тях е възможно законосъобразно разпореждане на задължителна изолация. 

И така, задължителната изолация и лечението на болните и заразоносителите на COVID – 19 се извършва със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение. 

Изолация и лечение на горните лица може да се осъществява и в домашни условия след преценка на съществуващия епидемичен риск от лекуващия лекар или след консултация с епидемиолог или специалист по инфекциозни болести. 

По същество, заповедта за поставяне под карантина представлява индивидуален административен акт и се подчинява на правилата за издаване и съобщаване на такива актове, уредени в Административнопроцесуалния кодекс. 

На първо място, по отношение на издаването и по – точно по отношение на формата на заповедта за поставяне под карантина, тя следва да бъде писмена. Това е така, поради факта, че устни административни актове, се издават само, когато това е предвидено в закон, а по отношение на коментирания случай това условие не е налице. 

На второ място, що се отнася до съобщаването, това може да стане по електронен път, чрез лицензиран пощенски оператор, както и по факс или по друг начин, оповестен от съответния орган. В практиката, най – често съобщаването на индивидуални административни актове става чрез лицензиран пощенски оператор. 

Предвидени са и допълнителни възможности за съобщаване, които са:
1. устно. То ще бъде възможно по разпореждане на ръководителя на съответното лечебно заведение и се удостоверява с подпис на длъжностното лице, извършило съобщаването;
2. по последния адрес, посочен от адресата на заповедта, а при липса на такъв – на адреса, на който той последно е получавал съобщения. Когато няма посочен от адресата на заповедта адрес или до момента той не е получавал съобщения, съобщаването се извършва по настоящия или по постоянния му адрес, а ако по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, връчването става по месторабота. 

Когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска в нея. 

Правилата за съобщаване на индивидуалните административни актове са толкова подробни и важни, поради факта, че от момента на съобщаването започва да тече и срок за обжалване. От друга страна, тези правила са гаранция за надлежно уведомяване на адресата на акта с цел, на първо място, неговото реално узнаване и изпълнение, и на второ място, осигуряване на възможност за ефективно упражняване на правото на защита при засягане на права и възлагане на задължения, какъвто е случаят при поставяне под задължителна карантина.   

Оспорването става в 14-дневен срок от съобщаването, но то не спира изпълнението, тъй като заповедите за поставяне под карантина подлежат на незабавно изпълнение.  

Санкции за нарушаване на карантина

Всяко задължение, за да има правна стойност, следва да бъде скрепено с ясно определена санкция за неизпълнение. 

По отношение на нарушаването на карантина са предвидени два вида отговорност – административнонаказателна и наказателна, като не е налице ясна диференциация в кои случаи следва да се прилага едната и в кои – другата, с което се създават условия за установяване на противоречива практика по отношение на наказването. 

Административнонаказателната отговорност е предвидена в Закона за здравето и се реализира чрез налагане на глоба в размер на 5000 лв. 

Наказателната отговорност е предвидена в Наказателния кодекс и се реализира чрез налагане на наказание лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева. 

ВАЖНО!!! С направените изменения в Закона за електронните съобщения се въведе изискване за предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги да съхраняват трафични данни за нуждите на принудителното изпълнение на задължителна изолация на лица, които са отказали или не изпълняват мярката. Право на достъп до тези данни имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи. 

Предвид липсата на ясна диференциация на приложимия вид отговорност, кантората е предложила на Народното събрание административнонаказателната отговорност за нарушаване на карантина да отпадне за установените случаи на заболяване от COVID – 19 и по отношение на тях да се прилага единствено наказателна отговорност, но в намален размер.  

В заключение

Законосъобразното налагане нa ограничения на основни човешки права е белег на демократичното управление и гаранция за ограничаване на възможностите за произвол.

Вероятно много хора се питат защо е необходимо буквалистичното схващане за защита правата на човека в условията на скоростно разпространение на опасно заболяване, вместо просто наложената карантина да се спазва, независимо от законосъобразността ѝ. 

Отговорът на този въпрос е изключително прост и той се разкрива при налагането на наказания за неспазването ѝ. Това е така, тъй като незаконосъобразните държавновластнически действия не могат да постигнат целта, за която се предприемат. В случая това е превенцията от разпространение на COVID – 19. 

Така, при намаляване на мотивацията за спазване на незакосъобразно разпореждане, вероятността за реално нарушаване на наложена карантина се увеличава, но за сметка на това санкция не може да бъде наложена или ако бъде, то тя ще подлежи на отмяна по съдебен ред, тъй като не е налице правновалидно задължение. 

Спазването на незаконосъобразно наложена карантина може да бъде квалифицирано единствено като морално задължение към обществото, чието неизпълнение не може да бъде санкционирано по правен ред. По този начин се препятства възможността за ефективност на превенцията.

Обратно, законосъобразно наложените ограничения, първо, повишават мотивацията за спазването им и второ, при наличието на правновалидно задължение, нарушенията на тези ограничения подлежат на неотменима санкция.  

_____________________________________________________________________

Информация за различните видове права, задължения и средства за защита за нарушаването им в условията на извънредно положение, можете да намерите в секцията „Извънредно положение“

Още интересни теми, свързани с правата на човека, както и с прилагането на административнонаказателна и наказателна отговорност, можете да намерите в секциите „Права на човека“„Административно право“ и „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ е специализирана в предоставянето на правна помощ и защита при нарушаване на основни човешки права, както и при незаконосъобразно ангажиране на административнонаказателна и наказателна отговорност.  

Административно право, Извънредно положение

Глоба за разходка при извънредно положение

Всеки ден в медиите се отразява хаотично информацията, свързана с новопредприети противоепидемични мерки, което води до масово объркване на гражданите относно това какво им е забранено да правят и какво не. Често пъти журналисти и обществени личности говорят от малкия екран за възможности за налагане на санкции за осъществяване на действия, които не са част от противоепидемичните мерки, нито пък са изобщо нормативно регулирани. Точно такъв е и случаят, свързан с твърденията за възможност за налагане на глоба за разходка в пешеходни зони, в т. ч. по улици и пазари в градовете. 

Ето защо в днешната статия от поредицата, свързана с правните аспекти на противоепидемичните мерки, ще говорим за това къде ни е забранено да се разхождаме, съществува ли възможност за налагане на глоба за разходка на открито и как да се защитим, както и къде на открито имаме право да се разхождаме. 

Къде ни е забранено да се разхождаме?

Както вече сме споменавали, Законът за здравето предоставя правомощия на министъра на здравеопазването да предприема противоепидемични мерки с цел ограничаване разпространението на заразни болести при възникване на извънредна епидемична обстановка. В изпълнение на тези правомощия и от обявяването на извънредното положение насам, той е издал множество заповеди, с които въвежда такива мерки или изменя, или уточнява предходни свои заповеди, въвеждащи такива мерки.

Сред тях е и заповедта, с която се въвеждат забрана за посещение на определени категории обществени места. Те са:
1. паркове;
2. градски градини;
3. спортни и детски площадки;
4. съоръжения на открити и закрити обществени места. 

Изброяването е изчерпателно. Това означава, че пребиваването на всякакви други места, различни от посочените, не е забранено, съответно не може да се налага санкция. 

Така, например, неверни са твърденията на столичния кмет, че на полицейските органи е възложено да осъществяват засилени проверки в пешеходните зони и да съставят актове за установяване на нарушения на забраната за разходки в такива зони. А дори и такива проверки да се извършват, да се отправят предупреждения или да се съставят актове, то тези действия от страна на полицейските органи биха били незаконосъобразни, а издадените актове и евентуално наложените санкции ще подлежат на отмяна. 

Така предвидените забрани, обаче, разкриват множество слабости, свързани с тяхното практическо приложение. 

На първо място, за да се наложи санкция за нарушение на забраната за посещение на паркове, градски градини, детски и спортни площадки, то необходимо е конкретното обществено място да има формално статут на парк, градска градина или детска/спортна площадка. Това означава, че в случаите на пребиваване в междублокови пространства, улици, пешеходни зони, дворове на жилищни комплекси и др. под., няма да бъде налице нарушение. Същото се отнася и за случаите, в които конкретно обществено място е известно като парк, градска градина, детска или спортна площадка, но няма формален статут на такова.  

На второ място, формулировката на забраната за посещение на „съоръжения“ на открити и закрити обществени места е твърде неясна и създава предпоставки за разширително тълкуване, което противоречи на принципа на законоустановеност на нарушението. Това е така, тъй като субектите, към които забраната е насочена, на практика не знаят какво точно им е забранено, поради което не могат обективно да насочат поведението си към спазване на забраната. Така, възниква въпроса пейките в междублоковите пространства, например, представляват ли „съоръжения“ по смисъла на заповедта, като във всички случаи отговорът на този въпрос ще противоречи на целта на противоепидемичните мерки.

Това е така, тъй като ако се приеме, че пейката в междублоковото пространство е „съоръжение“ по смисъла на заповедта, то използването ѝ ще бъде забранено и нарушението на тази забрана ще доведе до налагане на санкция. Същевременно, обаче, тъй като междублоковото пространство само по себе си не е част от забранените за посещение обществени места, няма да има основание за налагане на санкция, в случай че човек застане до пейката, стига да не сяда на нея. 

От друга страна, обаче, ако се приеме, че пейката в междублоковото пространство не е „съоръжение“ по смисъла на заповедта, то ще липсва всякаква житейска и правна логика да е налице забрана за ползване на пейките в парковете, но да не е налице забрана за ползване на пейките в междублоковите пространства. 

Така, в тази си част, коментираната противоепидемична мярка въвежда един правен абсурд

По отношение на „струпването на групи хора“ на обществени места и за пълнота на изложението, следва да се спомене, че някои кметове на райони/общини, са издали заповеди, с които такива действия се забраняват. Няма да им обръщаме подробно внимание, обаче, тъй като правомощия за установяване на забрана, свързана с ограничение на права като противоепидемична мярка, имат единствено министърът на здравеопазването и директорите на съответните РЗИ. Тоест, противоепидемични мерки, предприети със заповеди на кметове, са нищожни. 

 

Глоба за разходка. Кога може да се наложи и в какъв размер?

Предвид факта, че в по – голямата си част така формулираните противоепидемични мерки са изкючително неясни, което води до нарушаване на основни принципи на административнонаказателния и наказателния процес, то съществува вероятност наложените въз основа на забраните санкции да отпаднат по съдебен ред. 

Ето защо, в случай на наложена глоба за разходка на открито, нейната законосъобразност ще трябва да се преценява конкретно, според тълкуването на съответната забрана, която се твърди, че е нарушена. 

ВАЖНО!!! Макар че след издаване на заповедта, уреждаща забрана за посещение на паркове и градски градини, министърът на здравеопазването „уточни“, че няма да се налага глоба за разходка на домашни любимци на тяхна територия, при условие, че не се допуска струпване на граждани, като за целта следва да се спазва дистанция от минимум един метър между собствениците на домашните животни, следва да се има предвид, че това представлява неофициално и неформално уточнение. Това означава, че формално, въпреки това уточнение и предвид факта, че то не присъства в заповедите на министъра, глоба за разходка на домашен любимец в парка все пак може законосъобразно да се наложи.  

Формално, обаче, нарушаването на забраната за посещение на паркове, градски градини, спортни и детски площадки, съоръжения на открити и закрити обществени места, представлява по същество нарушение на противоепидемична мярка. За това деяние, законът предвижда два вида отговорност – административно наказателна по Закона за здравето и наказателна по Наказателния кодекс, които, обаче, не могат да се прилагат едновременно. Към настоящия момент за нарушение на тези противоепидемични мерки се прилага административнонаказателната отговорност, която е глоба в размер на от 300 до 1000 лв. 

Тук, обаче, се разкрива още един правен абсурд. Според Наказателния кодекс, нарушаването на каквито и да било правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, е престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петнадесет хиляди лева. Съдържащите се във всички заповеди на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки са „мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората“. 

Сред тях са както задължителната карантина на завърналите се от чужбина български граждани, така и забраната за посещаване на паркове, градски градини, детски и спортни площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места. Въпреки това, обаче, за нарушаване на карантина се образуват наказателни производства, а за посещение на паркове се налагат глоби по реда на Закона за здравето. Тоест, за нарушаване на една и съща категория мерки се прилага различен вид отговорност. 

Защита при наложена глоба за разходка

Както видяхме, не е налице забрана за посещение на места, различни от тези, имащи статут на паркове, градски градини, детски и спортни площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места, каквото и да представляват те. Съответно, глоба за разходка може да бъде наложена единствено в рамките на тези места. 

Така, междублоковите пространства и пешеходните зони, пазарите и улиците, например, остават извън обхвата на забраната. Всякакви видове предупреждения или действия по съставяне на актове, свързани с посещение на места извън изрично изброените, са незаконосъобразни. Съответно, евентуално наложена глоба за разходка в техните рамки, ще подлежи на отмяна от съответните съдилища. 

ВАЖНО!!! Нарушенията на противоепидемичните мерки, се установяват с актове на държавните здравни инспектори или на служители, определени от директора на регионалната здравна инспекция, от директорите на областните дирекции на МВР или от кметовете на общини. Това са органите, които могат да налагат глоба за разходка на забранените за това места. 
Във всеки конкретен случай, в който е съставен акт от служител, различен от държавен здравен инспектор, следва да се доказва, че този служител е компетентен да установи нарушението.  

В заключение

Макар и безспорно да е налице сериозна необходимост от въвеждане на противоепидемични мерки с цел ограничаване разпространението на коронавируса у нас, то за осигуряване на тяхната ефективност е необходимо те да бъдат адекватни, ясни и логични. За съжаление, това не може да се приеме за валидно, когато говорим за предвидените възможности за налагане на глоба за разходка на открито. 

От друга страна, за да могат тези мерки да обслужват правилно целта, за която са предприети, без да създават съмнения за произвол, следва да се предвидят законосъобразни форми на контрол, като „сплашването“ чрез средствата за масово осведомяване не е сред тях.  

_____________________________________________________________________

Информация за различните видове права, задължения и средства за защита за нарушаването им в условията на извънредно положение, можете да намерите в секцията „Извънредно положение„.

Още интересни теми, свързани с прилагането на административнонаказателна отговорност, можете да намерите в секцията „Административно право„. 

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява правна помощ и процесуално представителство по административнонаказателни дела. 

Административно право

Камери за скорост – как да оспорим електронен фиш

Актовете, с които се установяват административните нарушения по Закона за движението по пътищата, могат да бъдат акт, издаден от КАТ или електронен фиш. 

Законът разпорежда, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система (напр. камера за скорост), за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. 

За разлика от акта, издаден от КАТ, с който само се констатира нарушението и въз основа на него се издава наказателно постановление за налагане на наказание, с издаването на електронен фиш едновременно се установява нарушението и се налага наказанието за него.

И предвид факта, че електронните фишове са специфични актове, то има особено производство за тяхното издаване и оспорване. 

Електронен фиш - задължително съдържание

Като всеки държавно – властнически акт, електронният фиш следва да има определено минимално и задължително съдържание. В него трябва да бъдат описани данните са териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата и точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините на доброволното ѝ плащане. 

Липсата на който и да било от тези елементи води до фактическа незаконосъобразност на издадения електронен фиш, поради което той подлежи на отмяна по съдебен ред. 

[!] Любопитно [!] В практиката най – често срещаната причина съдилищата да отменят издадените електронни фишове е недостатъчно ясното описание на нарушението, както и неправилната му правна квалификация. 

Процедура по издаване на електронен фиш

Електронният фиш следва да бъде издаден най – късно една година след извършване на нарушението. В случай че издаването е осъществено след този срок, фишът ще подлежи на отмяна по съдебен ред само на това основание и без да се разглежда нарушението по същество. 

Съществува още една особеност в процедурата по издаване на електронен фиш и тя е, че той се издава в отсъствието на нарушителя и на контролния орган. Това означава, че ако нарушението е заснето от мобилна камера по време на движение на оборудвания с нея полицейски автомобил, електронен фиш не може да бъде законосъобразно издаден. В тези случаи нарушителят се спира от движение и му се издава акт за установяване на административно нарушение. 

Електронен фиш, издаден в нарушение на тази законова постановка, подлежи на отмяна по съдебен ред.  

На следващо място, наложеното с електронния фиш наказание глоба не се изпълнява, ако са изтекли две години от налагането му. За електронните фишове съществува и т. нар. абсолютна давност, която се прилага независимо от спирането и прекъсването ѝ. Тя е три години.  

Освен това, за законосъобразността на заснемането с автоматизирано техническо средство или система, съществуват и задължителни действия, които следва да бъдат извършени от поставилите ги на мястото на осъществяването на контрола полицейски органи, които обаче често се пропускат. 

Най – важните от тези действия са преминаването на техническото средство или система на редовен метрологичен контрол, както и изготвянето на протокол за разположението му и прилагането на снимка, от която да е видно това разположение. В случаите, в които липсва протокол, той е некоректно попълнен или не е приложена снимка на разположението на камерата, електронният фиш подлежи на отмяна по съдебен ред. 

Процедура по оспорване на електронен фиш

Електронният фиш по същество представлява особен индивидуален административен акт, с който се засягат правата и законните интереси на наказаното лице. Именно, поради тази причина законът предвижда и процедура по неговото оспорване. Възможностите са две: оспорване по административен и по съдебен ред. 

Съществува и предварителна процедура по възразяване, че констатирания в електронния фиш нарушител не е реалният такъв. В 14-дневен срок от получаване на електронния фиш собственикът на моторното превозно средство може да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В този случай се издава нов електронен фиш, но на лицето, което действително е извършило нарушението.

Оспорването на електронния фиш по същество по административен ред става чрез подаване на правно и фактически аргументирано възражение. Това трябва да стане в 7-дневен срок от получаването му. В рамките на това оспорване, издаденият електронен фиш може да бъде анулиран, ако се установи, че моторното превозно средство е било обявено за издирване или че то е със специален режим на движение. 

За уважаването или за отхвърлянето на възражението собственикът на моторното превозно средство следва да бъде уведомен писмено. Това трябва да стане в седмодневен срок   от датата на анулирането, съответно – на отказа за анулирането на фиша. Неспазването на този срок, обаче, не е основание за отмяна на електронния фиш. 

От датата на уведомяването за постановяването на отказ за анулиране на издадения електронен фиш, започва да тече 14-дневния срок за неговото обжалване по съдебен ред. В рамките на това производство административнонаказващият орган ще има задължение да докаже, че е спазил всички законови изисквания за издаването на електронния фиш, в т.ч. и че правилно е описано нарушението и е подведено под правилната правна норма, както и че е използвал утвърдения образец, че автоматизираното техническо средство или система е преминало метрологичен контрол, изготвени са съответните протоколи, приложени са съответните снимки и е приспадната максимално допустимата грешка за съответния вид средство или система. 

Липсата на недвусмислени доказателства, приложени от страна на административнонаказващия орган, във всички случаи води до отмяна от страна на съда на незаконосъобразно издадения електронен фиш. 

В заключение

Както видяхме по – горе, процедурата по издаване на електронен фиш се подчинява на специфични законови условия, които съществено се различават от условията, при които се издават актове и наказателни постановления от КАТ. 

Спазването на тази процедура е съществено за законосъобразността на електронните фишове, които в много случаи се отменят от съдилищата, поради допуснати процесуални пропуски от страна на полицейските органи. 

___________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на гражданите срещу актове на КАТ, можете да намерите в секцията „Административно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява квалифицирана правна помощ по дела, свързани с оспорване на наказания, наложени за нарушения на Закона за движението по пътищата. 

Контакти: 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com