Договорно право

Неустойка при неизпълнение на договор

Темата за дължимостта на неустойка се разгръща както в гражданското, така и в търговското право. Съответно правната ѝ уредба се намира в Закона за задълженията и договорите и в Търговския закон.

Съществува и законна неустойка. Тя, обаче, няма бъде предмет на настоящия анализ, тъй като в практиката се среща изключително рядко.

Неустойка. Същност и функции

Както споменахме по – горе, тя е институт на гражданското и на търговското право. Поради това, тя се уговаря между равнопоставени субекти. Нека видим какво, всъщност, представлява тя?

Същност

Когато говорим за неустойката, уговорена в договор, нейната най – важна характеристика е, че тя представлява предварително определена отговорност в случай на пълно или частично неизпълнение на задълженията в него.

Какво да правим, ако длъжникът не изпълнява задълженията си по договора?

„Предварително определена“ означава, че настъпилите за вреди, които съответстват на размера на неустойката, не е необходимо да се доказват.

Например, Георги и Никола сключват договор, съгласно който Никола ще достави на Георги лек автомобил от конкретно определена марка и с конкретно определени характеристики, както и с конкретно определена дата на цена 10 000 лв. Тя трябва да бъде платена на 20 месечни вноски от по 500 лв. Неустойката в тежест на Никола е в размер на 3 000 лв. Тя се дължи, в случай че той не успее да достави автомобила в срок или достави автомобил с други характеристики.

Неустойката е уговорена и в тежест на Георги. Тя се дължи, в случай че той спре плащанията и е в размер на оставащите до края на срока на договора вноски. Така, в случай че Никола не изпълни задължението си за доставка на автомобила, той ще дължи на Георги 3000 лв.

Той, от своя страна, няма нужда да доказва, че претърпените от него вреди са точно в размер на 3000 лв. Същото се отнася и в случаите на неизпълнение на задължението за плащане от страна на Георги.

ВАЖНО!!! В случай че изправната страна е претърпяла вреди, които надвишават размера на неустойката, тя може да ги претендира. За да може, обаче, да ѝ бъдат присъдени, техният размер трябва да бъде доказан.

Функции

Тя не е безпредметно съществуваща договорна клауза, а има своите функции. Те са обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Обезпечителната ѝ функция служи като гаранция, че в случай на неизпълнение, неизправната страна ще дължи най – малко нейния размер. Част от тази функция е и превантивния характер на неустойката. Той произтича от нейния „сплашващ“ елемент, а именно, че страхът от заплащане на неустойка в случай на неизпълнение ще послужи като мотивация за добросъвестно отношение между страните.

Обезщетителната функция намира проявление в това, че неустойката се уговаря с цел покриване на вреди, настъпили поради неизпълнение. Важна гаранция за обезпечаване на тази функция е липсата на необходимост тези вреди да се доказват до размера на уговорената неустойка.

Санкционната функция се изразява в това, че неустойката представлява своеобразно „наказание“ за допуснатото неизпълнение.

Стриктното съблюдаване на изброените функции е от изключително значение. Малко по – надолу ще видим защо.

Възможно ли е неустойка да бъде прекомерно висока, съответно да бъде намалена?

Отговорът на този въпрос зависи от това дали тя е уговорена по гражданско или по търговско правоотношение.

В гражданското правоотношение

Когато неустойката по договор, който не е търговска сделка и тя е прекомерна, съдът може да я намали. Законът определя и критериите, въз основа на които се прави преценката за това прекомерна ли е неустойката или не.

На първо място, тя ще подлежи на намаляване, в случай че е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди. Така, ако вземем нашия пример от по – горе, неустойката в размер на 3000 лв. би била прекомерна, ако поради неизпълнението на задължението на Никола да достави автомобила, Георги го е закупил от другиго на цена 10 200 лв. Тоест, претърпените от Георги вреди са в размер на разликата между първоначалната и покупната цена, която е 200 лв.

На второ място, съдът може да я намали, ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти. Така, неустойката може да бъде намалена, в случай че Никола достави червен автомобил, вместо уговорения черен цвят. Изпълнението е неправилно, но все пак Георги е получил своя автомобил. Дали е червен или черен е въпрос на пребоядисване, чиято стойност е, да речем 1000 лв. Неустойка в размер на 3000 лв. ще бъде прекалено голяма в този случай.

В търговското правоотношение

Тук нещата са малко по – особени. Това е така, тъй като при уговарянето на неустойка по двустранната търговска сделка, законът счита страните за равнопоставени професионалисти при упражняване на своята търговска дейност. Ето защо в тези случаи не се допуска намаляване на неустойката, поради прекомерност.

Това, обаче, не означава, че тя не може да бъде намалена, поради противоречие с добрите нрави. То ще бъде налице тогава, когато тя е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В този смисъл е тълкувателната практика на Върховния касационен съд.

В светлината на примера с договора между Георги и Никола, нека предложим, че двамата са еднолични търговци. Уговорените между тях неустойки не могат да бъдат намалени, поради прекомерност. Но, в примера, в тежест на Георги е уговорена неустойка, която е нищожна. Това е така, тъй като заплащането на оставащите до края на срока на договора вноски под формата на неустойка, излиза извън трите изброени по – горе нейни функции. В примера, неустойката, която следва да плати Георги се равнява на това, което Никола би получил, в случай че договорът им продължаваше своето действие. Впрочем, противоречието с добрите нрави в този случай ще се отнася и за гражданскоправните отношения.

ВАЖНО!!! Законът не предвижда отпадане на задължението за заплащането ѝ, поради прекомерност. В гражданскоправните отношения тя може да бъде само намалена на това основание, а в търговскоправните – не може. Това, обаче, не означава, че тя трябва да се плати във всички случаи. Както видяхме по – горе, уговорената неустойка може да противоречи на добрите нрави и съответно да отпадне.

В заключение

Както повечето неща правото, така и въпросите, свързани с неустойката, се преценяват за всеки конкретен случай. Особено що се касае за поначално абстрактни понятия като „прекомерност“ и „добри нрави“. От друга страна, въпросът дали тя може да се намали или да отпадне е от изключително значение за защита на финансовия интерес на неизправната страна по договора. Разбира се, в зависимост от фактите при конкретния случай, може да се иска от нея да заплати настъпилите от неизпълнението вреди, но в случай че уговорената неустойка отпадне, целият техен размер ще подлежи на доказване. А този процес не винаги е особено лесен.

______________________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с различните видове договори, както и последиците от неизпълнението на задължения по тях, четете в секцията „Договорно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя висококвалифицирана правна помощ при изготвяне на всякакви видове договори, както и правна защита и представителство по дела за неизпълнение на договорни задължения.

Договорно право

Продажба на изплащане. Какво трябва да знаем?

Договорът за продажба на изплащане е едно от най – често срещаните средства за придобиване на право на собственост в последните години. От една страна, причина за неговата популярност се корени в липсата на достатъчно ликвидни средства за придобиване на имущество. От друга страна, този договор е удобен и от гледна точка на разумното разпределение на разходите.

Както видяхме в предишна статия, договорите за лизинг и за продажба на изплащане със запазване на собствеността имат някои общи черти. Ето защо днес ще разгледаме по – подробно именно продажбата на изплащане.

Продажба на изплащане – същност и правна уредба

Договорът за продажба на изплащане е уреден в Закона за задълженията и договорите. Всъщност, този вид продажба се подчинява на общите правила на покупко – продажбата, но има и своите особености.

Същност

Договорът за продажба на изплащане носи родовите белези на продажбата като цяло. Това означава, че продавачът има задължение да прехвърли правото на собственост върху една вещ. Купувачът, от своя страна, е длъжен да плати нейната цена. За покупко – продажба на повечето категории вещи не се изисква особена форма. За по – добри възможности за защита както на купувача, така и на продавача, обаче, добре е договорът да бъде сключен в писмена форма. По изключение, законът изисква особена форма за някои видове прехвърляния. Това са недвижимите имоти (къщи, апартаменти, земи), леките автомобили, търговските предприятия и др.

Според закона,

При продажба на движими вещи на изплащане продавачът може да запази собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска. В такъв случай рискът преминава върху купувача от предаването.

От тази разпоредба можем да изведем и особените белези на продажбата на изплащане.

Първо

Продажба на изплащане е възможна само по отношение на движими вещи. Най – често се използва при закупуване на техника за бита (хладилници, готварски печки, перални и т.н.). Тоест, законът не позволява продажба на недвижими имоти на изплащане. За тази цел може да се използва договор за лизинг.

ВАЖНО!!! Най – често използваното средство за покупка на недвижим имот при липса на достатъчно ликвидни средства е ипотечният кредит. Той също разкрива известни особености и „подводни камъни“. Повече за него можете да видите в статията „Ипотечният кредит и неговите особености„.

Второ

При продажбата на изплащане прехвърлянето на собствеността може да стане със сключване на договора, но продавачът може и да поиска да запази собствеността си до изплащане на последната вноска. В зависимост от това дали продавачът запазва собствеността си или не, този договор разкрива допълнителни особености.

Продажба на изплащане без запазване на собствеността

В този случай важат изцяло общите правила на обикновената продажба.

  1. Купувачът става собственик на вещта от момента на сключване на договора;
  2. Рискът от случайното погиване или повреждане на вещта по общо правило е за собственика. Тоест, ако след сключване на договора вещта погине или се повреди, купувачът ще бъде длъжен да плати остатъка от вноските. Ако, обаче, вещта е застрахована, застрахователното обезщетение ще бъде изплатено на купувача като неин собственик.
  3. В случай че вноските не бъдат изплатени, важат общите правила за неизпълнение на договорите. Какви са начините за упражняване на тези права обсъдихме в статията „Какво да правим, когато длъжникът не изпълнява задълженията си по договора„.

Продажба на изплащане със запазване на собствеността

По – особен е случаят, при който продавачът решава да запази собствеността върху вещта. Всъщност, това запазване на собствеността играе ролята на обезпечение, в случай че купувачът не плати вноските. Тук има някои отклонения от общите правила за продажбата, като в този вариант договорът за продажба на изплащане се доближава по своите особености до оперативния лизинг.

  1. Купувачът не става собственик на вещта със сключване на договора, а с изплащане на последната вноска.
  2. Налице е отклонение от общото правило, че рискът е за собственика. В този случай рискът преминава у купувача с предването на вещта. Това означава, ако вещта погине или бъде повредена, купувачът все пак е длъжен да изплати оставащите вноски до края на срока на договора. Ако вещта е застрахована, застрахователното обезщетение ще се изплати на нейния собственик, т.е. на продавача. Отклонение от това общо правило е възможно единствено, ако е уговорено в застрахователния договор.
  3. При неплащане на дължимите вноски, продавачът може да иска връщане на вещта или реално изпълнение. В повечето случаи се иска именно връщане на вещта, тъй като, както казахме по – горе, в случаите на продажба на изплащане със запазване на собствеността, тя играе ролята на обезпечение. Обичайният метод за защита е по реда на Закона за собствеността

Последици от разваляне на договора за продажба на изплащане

Както всеки договор, продажбата на изплащане може да бъде развален в случай на неизпълнение. Предвид, обаче, че е особен договор, по отношение на развалянето също има някои специфични правила, различни от общите.

На първо място, разваляне на договора не се допуска, когато неплатените суми не надвишават 1/5 част от цената на вещта. Това разрешение се доближава до общото правило, съобразно което договорът не може да се развали, ако неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. Разликата е в това, че фактическата стойност на „незначителността“ на кредиторовия интерес се преценява за всеки конкретен случай, докато при продажбата на изплащане законът дава обективен критерий.

На второ място, при развалянето на договора за продажба на изплащане, страните дължат връщане на даденото по него. Това означава, че купувачът е длъжен да върне вещта, а продавачът е длъжен да върне платените до развалянето вноски.

ВАЖНО!!!

Именно в това се състои и предимството на договора за продажба на изплащане пред договора за лизинг. Това е така, тъй като лизингът, както говорихме в предишната статия, се доближава повече до наемното правоотношение. Тоест, при него се предоставя за ползване една вещ срещу възнаграждение с възможност за нейното изкупуване след края на срока на договора при заплащане на остатъчната ѝ стойност. От друга страна, обаче, при разваляне на договора, поради неплащане на вноски или поради погиване/повреждане на вещта, лизингополучателят няма да получи обратно това, което е платил.Това е така, тъй като вноските по договора за лизинг представляват възнаграждение за ползване на вещта, а не част от цената за нейното придобиване, както е при продажбата на изплащане.

Да се върнем на договора за продажба на изплащане. Както казахме, при него се дължи връщане на платените вноски. В случай че вината за развалянето на договора е на купувача, продавачът може да иска възнаграждение за ползването на вещта, както и обезщетение за неизпълнението. Уговорката, че платените вноски ще останат за продавача като обезщетение е недействителна. Това е така, тъй като в противен случай продавачът би получил еднаква облага, независимо дали договорът е действащ или развален, а подобно разрешение би противоречало на правната логика. От друга страна, обаче, виновният, поради неплащане или поради погиване/повреждане на вещта купувач ще дължи и обезщетение за вредите, които продавачът е понесъл.

Обективна невъзможност за изпълнение

Важно е да се отбележи, че съществува възможност вещта да погине или да бъде повредена без вина на никоя от страните. Така например, ако продадената на изплащане вещ бъде открадната от склада на продавача и той не може да я прехвърли в собственост на купувача, продавачът не дължи обезщетение за неизпълнение на това задължение. В този случай договорът се счита за прекратен по право.

Горното, обаче, не важи в случаите, в които например продадената на изплащане вещ бъде открадната от дома на купувача. Това е така, тъй като рискът и при двата вида продажба на изплащане е в негова тежест и както казахме по – горе, това означава, че той все пак ще бъде длъжен да заплати останалите вноски. В този случай не е възможно разваляне на договора по право.

Възможно е да възникне и частична невъзможност за изпълнение. Така например, сключен е договор за продажба на изплащане на три броя автомобили от определена марка. Един от автомобилите, обаче, бива откраднат от склада на продавача. В този случай, купувачът може да запази действието на договора и да иска намаление на цената съразмерно със стойността на липсващия автомобил. Ако пък няма интерес да придобие два, вместо три автомобила, купувачът може да се откаже от договора. В този случай, обаче, предвид, че е налице обективна невъзможност за неизпълнение, т.е. без да е налице виновно поведение от страна на продавача, то последният не дължи обезщетение.

Добре е да се знае, че обективна невъзможност за неплащане на вноски, не може да съществува. Тоест, при липсата на парични средства у купувача, неизпълнението на договора винаги ще бъде виновно.

В заключение

Договорът за продажба на изплащане поставя страните по него в много по – равностойно положение, отколкото договора за лизинг. Твърде често се случва, обаче, недобросъвестните търговци да прикриват продажбата на изплащане с привиден договор за лизинг. Последният, обаче, ще бъде недействителен. Също толкова често се случва търговците да залагат в договорите неравноправни клаузи, много от които също може да се окажат недействителни. Ето защо е изключително важно купувачът да познава добре правата, с които разполага, възможностите, които законът му предоставя, както и потенциалните „капани“, които подобни договори могат да крият.

______________________________________________________________________________

Отговорите на много други въпроси в сферата на договорното право, можете да потърсите тук.

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява специализирана правна помощ в областта на договорното право

Принудително изпълнение

Заповед за незабавно изпълнение. Ами сега?

С днешната тема продължаваме разглеждането на средствата за защита на длъжниците в рамките на принудителното изпълнение. Издаването на заповед за незабавно изпълнение е сред най – често срещаните способи за принудително събиране на задължения. Най – вече това се отнася до задълженията по банкови и бързи кредити.

Ипотечният кредит и неговите особености

След като миналата седмица разгледахме въпроса какво да правим, ако получим заповед за изпълнение, днес ще видим как да постъпим, в случай на издаден срещу нас изпълнителен лист, въз основа на заповед за незабавно изпълнение.

Принудително изпълнение. Можем ли да се отървем?

Заповед за незабавно изпълнение – същност и особености

В закона тази заповед се нарича „заповед за изпълнение въз основа на документ“. Не всеки документ, обаче, може да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Напротив. Тези документи са изрично и изчерпателно изброени.

Това са:

1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения и общините или вземания на банка. Към това извлечение следва да е представен документът, от който произтича вземането на банката (напр. договор за кредит). Представят се и всички негови приложения, включително приложимите общи условия;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите. Заповедта се издава за съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;


4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг . Заповедта се издава за връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт;


7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения;
9. акт за начет;
10. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

ВАЖНО!!!

Най – честите случаи, за които се издава заповед за незабавно изпълнение са свързани със задължения по банкови кредити.

Производство по издаване на заповед за незабавно изпълнение

При наличието на някой от горните документи и без значение от цената на иска, може да се подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение пред съответния районен съд. Основна особеност на този вид заповед, както подсказва и нейното наименование е, че изпълнителният лист се издава едновременно със заповедта. Тя, от своя страна, се връчва на съдебен изпълнител, заедно с копие от документа, въз основа на който е издадена.

ЧСИ. Ръководство за „употреба“

Това означава, че длъжникът разбира за издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение едва след като тя му бъде връчена от съдебния изпълнител.

Средства за защита

Предвид факта, че заповедта за незабавно изпълнение се издава въз основа на документ, средствата за защита срещу нея са силно ограничени. Това е така, тъй като се счита, че представеният документ има доказателствена сила по отношение на задължението.

ВАЖНО!!! Заповед за незабавно изпълнение може да се издаде само по отношение на изискуемо вземане. Това означава, че трябва да е настъпила датата за плащане на съответното задължение и то да не е платено.

Защита в заповедното производство

Защитата в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба и възражение в едномесечен срок. Този срок се брои от датата на получаване на заповедта за незабавно изпълнение. Жалбата и възражението се подават едновременно. Частната жалба е срещу разпореждането, с което се уважава искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Възражението, от своя страна, е срещу самата заповед.

ВАЖНО!!! Подаването на частна жалба и възражение не спират незабавното изпълнение, освен ако длъжникът не представи обезпечение. Спирането на изпълнението е възможно и в случаите, в които заповедта е издадена въз основа на ценна книга.

Въз основа на така представените частна жалба и възражение, съдът ще отмени разпореждането, а така издадената заповед за незабавно изпълнение няма да подлежи на изпълнение, когато:

1. документът, въз основа на който е издадена заповедта не е редовен от външна страна (в случаите на наличие на ценни книги);
2. същият този документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника;
3. според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство и изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството не са удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ;
4. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В тези случаи до взискателя ще бъдат изпратени указания за предявяване на иск за установяване на вземането му срещу длъжника.

ВАЖНО!!!

Основната линия на защита в заповедното производство при представянето на частна жалба и възражение се намира в погасителната давност. Това е така, поради няколко съображения. На първо място, както споменахме по – горе, заповед за незабавно изпълнение се издава, в общия случай, за задължения с настъпил падеж. Този падеж, обаче, може да е настъпил достатъчно отдавна, за да е погасено задължението по давност. На второ място, съдът не следи служебно за настъпването на давността. Това означава, че е необходимо длъжникът да представи възражение в този смисъл. На трето място, изтичането на давностния срок за погасяване на вземането препятства неговото изпълнение по принудителен ред.

Защита по исков ред

Тази защита се осъществява в рамките на исковия процес, образуван по молба на взискателя, след като е подадено възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. Основната линия на защита в исковия процес (но не и единствената) също е свързана с погасителната давност. Тя се упражнява, в случаите в които кредиторът е подал установителен иск за вземането си въз основа на указанията на заповедния съд. Това става чрез възражение, предявено с отговора на исковата молба.

ВАЖНО!!! Предявяването на иск за установяване на вземането прекъсва неговата давност. Същото се отнася и за започването на принудително изпълнение. Това се случва тогава, когато давността още не е изтекла.

А ако изпуснем едномесечния срок за подаване на частна жалба и възражение или пък не сме имали възможност да възразим в исковия процес?

Често се случва съответният кредитор (умишлено или не) да даде на съда грешен адрес за призоваване на длъжника. В този случай се оказва, че последният изобщо не е разбрал за воденото заповедно производство. Възможно е и да е разбрал за заповедното производство, но по някаква причина да не е бил редовно призован за исковия процес. Така, длъжникът не е успял да защити правата си, изпускайки законовите срокове за това.

Дори и при това обстоятелство, законът все пак предоставя средство за защита. Това е т. нар. отрицателен установителен иск, който се предявява срещу кредитора. Той е допустим в два случая:

1. когато, поради каквито и да е (извинителни) обстоятелства длъжникът не е могъл да се защити в заповедното производство или исковия процес;
2. когато е изтекла давността на вземането, съобразно изпълнителния лист.

Повече за давността говорихме в темата „Защита срещу претенции за изпълнение на задължения, чието погасителна давност е изтекла„.

В заключение

Макар че заповед за изпълнение се издава въз основа на документ, за който се счита, че има определена доказателствена сила, това не означава, че длъжникът е лишен от средства за защита. От друга страна, твърде често, защитата се осъществява именно в рамките на изпълнителното производство. Това е така, защото често пъти банката – кредитор обявява предсрочна изискуемост на кредита и се снабдява със заповед за незабавно изпълнение. Предвид липсата на секвестируемо имущество на длъжника, обаче, приема дълга за несъбираем.

В този случай, банките продават вземанията си на колекторски фирми, които подават молба до ЧСИ за присъединяване като взискател по делото. В повечето случаи въпросните колекторски фирми осъзнават факта, че давността на задължението по изпълнителния лист е изтекла. Именно затова започват да упражняват тормоз по телефона върху длъжниците. Този тормоз се осъществява най – често чрез заплахи с отнемане на имущество. Заплахите обикновено са придружени с покана към длъжника да се яви в офиса на съответния колектор за подписване на споразумение.

Важно е да се знае, обаче, че подписването на споразумение има характер на признание на задължението. А това признание прекъсва давността на вземането по изпълнителния лист. Това означава, че изтеклата до момента давност, няма да има правно значение. А от датата на подписване на споразумението започва да тече нова давност. Ето защо е изключително важно да не се подписват никакви документи, представени от колектора, докато не бъде проведена консултация със специалист в областта на принудителното изпълнение.

____________________________________________________________________________

Още интересни теми във връзка със защитата срещу претенции за изпълнение на задължения по кредити или битови разходи, можете да прочетете в секцията „Принудително изпълнение“.

Адвокатска кантора „Петкова“ разполага с богат опит в успешното осъществяване на правна помощ, защита и съдействие на длъжници по изпълнителни дела и заповедни производства.

Заповед за незабавно изпълнение. Ами сега? 1
Договорно право, Принудително изпълнение

Колекторски фирми. Как да се защитим?

Напоследък, постоянният телефонен тормоз и безспирните заплахи от колекторски фирми са проблем, с който се сблъскват много български потребители. А значителният арсенал от способи за сплашване, с които тези фирми разполагат, често води до състояния на тревожност, страх и безпокойство.

Днес ще говорим за това какво представляват колекторските фирми, какъв е „репертоарът“ им и как да се защитим.

Защита от колекторски фирми по време на извънредно положение.

Какво представляват т. нар. колекторски фирми и как работят?

„Колекторски фирми“ е разговорното наименование на агенциите за събиране на вземания. Това са юридически лица, специализирани в тази дейност и могат да действат по два начина. Първият и по – често срещан е чрез изкупуване на т. нар. несъбираеми вземания от мобилни оператори, кредитни институции, доставчици на комунални услуги и др. Това става чрез договор за прехвърляне на вземането (цесия) между първоначалния кредитор и колекторската фирма. В този случай агенцията изкупува вземането на по – ниска цена от неговата реална стойност и се опитва да го събере.

Вторият им начин на действие е като пълномощници на кредитора. Този вариант е по – рядко срещан, но не е невъзможен. В този случай кредиторът не желае сам да организира събирането на задължението, затова го възлага на агенция за събиране на вземания.

„Репертоарът“

Основните средства за тормоз, които колекторските фирми прилагат, са телефонни позвънявания и посещения на адрес (значително по – рядко използван метод). Позвъняванията по телефона се осъществяват по всяко време на денонощието без съобразяване с границите на часовото благоприличие. Освен това се използват и различни телефонни номера. По този начин се стига до момента, в който потребителят пропуска важни лични и служебни обаждания, поради факта че е спрял да вдига на непознати номера. Преди да се стигне до този момент, обаче, потребителят е станал жертва на обичайните заплахи. Най – често срещаните от тях са със съд и съдебен изпълнител.

ЧСИ. Ръководство за „употреба“

N.B. Преди време в кантората позвъни изплашен гражданин, който попита могат ли да го вкарат в затвора, заради това, че не е платил задължението си. Причината? Получил телефонно обаждане от мъж, който му обяснил, че е прокурор и че му се обажда, за да уточнят как ще бъдат уредени отношенията във връзка със задължението. Е, за успокоение на уплашения гражданин, реалните прокурори не се занимават със събиране на вземания. А неизпълнението на договорно парично задължение не е престъпление.

Когато чуе подобни заплахи, обичайно човек бърза да намери средства, за да плати задължението си, „преди да е станало по – зле“. Или пък се съгласява да подпише споразумение за разсрочване на задължението. Или пък склонява да плати, „изкушен“ от предложението на колекторската фирма за опрощаване на част от задължението.

N.B. Преди, обаче, да бъде направена консултация със специалист, тези действия могат да се окажат пагубни.

Защо? Подведен от заплахи и притеснен от евентуални по – тежки последствия, потребителят не осъзнава, че подписвайки споразумение и/или заплащайки задължението на колекторската фирма, може да плати много повече отколкото дължи. А дори е възможно и да се окаже, че такова задължение вече изобщо не съществува. Това може да се случи, поради погасяване по давност.

Как да се защитим?

Пътят за защита е чрез исковия процес. Средството? Отрицателен установителен иск по реда на Гражданския процесуален кодекс. Това е най – често срещаният иск, когато потребител иска да се спаси от тормозещите го колекторски фирми. Този иск работи толкова добре, тъй като обичайно, колекторските фирми са наясно, че задължението е погасено по давност, но се надяват чрез телефонните обаждания и заплахите да склонят длъжника да плати. И твърде често успяват. С този иск, обаче, може да се поиска от съда да се признае за установено, че потребителят не дължи плащане.

Какво е необходимо за успешното провеждане на този иск? Единственото необходимо условие е да се обоснове правния интерес от завеждането му. Това може да стане чрез разпечатки от мобилния оператор, близки, присъствали по време на телефонните разговори. Следва да се има предвид, че колекторските фирми често залепят съобщения на входната врата на длъжника. Тези съобщения имат характера на извънсъдебна покана за плащане и е необходимо потребителят да ги запази. Те също представляват доказателство за наличие на правен интерес от завеждане на отрицателен установителен иск. Предвид, че основен принцип в процеса е, че на доказване подлежат положителните факти, оттук нататък в тежест на колекторската фирма е да докаже, че задължението съществува и че то е дължимо.

Следва да се има предвид и че заедно с този иск може да бъде предявено искане за обезщетение на неимуществени вреди. Това са негативните емоции, които потребителят е преживял, докато е получавал стотици телефонни обаждания и заплахи.

В заключение

Както видяхме по – горе, агресивният подход на колекторските фирми може да изплаши неинформирания длъжник. Но потребителите, които са положили усилие да се запознаят с правата си, имат сериозни възможности за защита. Така наречените колекторски фирми реално не са опасни, а законодателството предвижда ефективни методи за противодействие на методите им.

Принудително изпълнение. Можем ли да се „отървем“?

_________________________________________________________

Повече информация по темите, свързани с отпадане на задължения по кредити и битови сметки, можете да намерите в секцията „Принудително изпълнение„.

Адвокатска кантора „Петкова“има богат опит в предоставянето на правна помощ и защита срещу колекторски фирми и частни съдебни изпълнители.

За контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Договорно право

Поръчителство по кредит – същност и защита

Същност и особености при поръчителство по кредит

В повечето случаи при заявка за предоставяне на кредит, кредиторът (банката) изисква кредитополучателят да представи обезпечение – било то лично или вещно.

В настоящата статия ще обсъдим проблемите на най – често срещания случай на обезпечение, а именно поръчителство по кредит като лично обезпечение.

Понятие за поръчителство по кредит

Договорът за поръчителство по кредит между кредитора и поръчителя трябва да бъде сключен в писмена форма. Тази форма е за действителност на договора. Това означава, че ако бъде сключен устен договор за поръчителство по кредит, той няма да породи своето правно действие. 

Особеност на този договор е, че той обичайно е едностранен, т.е. поръчителят поема задължение да отговаря за чуждия дълг, а кредиторът има право да иска плащане от него. В случая, обаче, се има предвид свободата на договаряне, съответно няма пречка да се уговорят задължения и за кредитора. Така, например, кредиторът може да се задължи да заплаща възнаграждение на поръчителя.

Всъщност, със сключването на договор за поръчителство по кредит, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителство може да съществува само за действително задължение. Ако е поето нищожно задължение или такова по унищожен по надлежния ред договор, то няма да е обезпечено с поръчителство.

Обем на отговорността на поръчителя

Съгласно чл. 140 от Закона за задълженията и договорите

Поръчителството се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането.

Поръчителят е задължен за целия дълг – главницата, лихвите и разноските. Възможно е, обаче, в договора за поръчителство да се уговори по – малък обем на отговорността на поръчителя. Така например може се уговори последния да не отговаря за лихвите или разноските.

N.B. Поръчителят може да отговаря за по – малко от главния длъжник, но не може да се задължава за повече от него. Уговорка в противен смисъл е нищожна, т.е. не може да породи правно действие.

Поръчителят отговаря солидарно с главния длъжник. Това означава, че кредиторът не е длъжен да иска изпълнение първо от главния длъжник. Напротив, кредиторът има право да избере срещу кого от двамата да насочи претенцията си, като няма никаква законова пречка да се ангажира първо отговорността на поръчителя. А ако няколко лица са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също задължение, всеки от тях отговаря за цялото задължение, освен ако има съглашение за разделянето му.

До кой момент се простира отговорността на поръчителя?

Поръчителят остава задължен след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това правило важи и тогава, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.

Защита на поръчителя

С оглед на факта, че поръчителят се задължава за чужд дълг и обичайно не извлича никакви ползи от това, законодателят е предвидил широки възможности за неговата правна защита.

На първо място, поръчителят може да противопостави на кредитора всички възражения, принадлежащи на длъжника, както и да направи прихващане с вземане на длъжника към кредитора. Той не губи тия права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето задължение. Така например, в случай че е изтекла погасителната давност за дълга, но длъжникът все пак е признал задължението и се е отказал от нея, този отказ няма действие спрямо поръчителя. Той може да противопостави на кредитора възражението за изтекла погасителна давност.

На второ място, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането.

На трето място, когато няколко лица са поръчителствали за един и същ длъжник и за едно и също задължение, поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от другите поръчители припадащите им се части.

И на последно място, най – важната и най – широко използваната възможност на поръчителя е, след като изпълни задължението на главния длъжник, да встъпи в правата на удовлетворения кредитор.
Поръчителят встъпва и в правата на кредитора срещу третите лица, които са учредили залог или ипотека за задължението, но само до размера, в който би имал иск срещу тях, ако те биха били поръчители. Това, най – общо казано, означава, че поръчителят става кредитор на главния длъжник, като в негова полза действат дадените за дълга лични и/или вещни обезпечения, които да гарантират неговото изпълнение.

______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията, предвидени от законите във връзка с различните видове договори, можете да намерите в секцията “Договорно право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ както при изготвянето на всички видове договори, така и при тяхното оспорване и разваляне. 

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57 

Договорно право

Какво да правим, когато длъжникът не изпълнява задълженията си по договора?

Как да постъпим, когато сме изправени пред неизпълнение на задължение по договор?

Правната уредба на договорите се намира в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Легалната дефиниция на понятието „договор“ се съдържа в чл. 8, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно този текст:

Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.

Видно от определението, дадено от законодателя, за да е налице договор са необходими най – малко две лица със съвпадащи насрещни волеизявления.

N.B. По отношение на някои договори, законодателят е предвидил особена форма на сключване с оглед тяхната действителност. Тя може да бъде писмена или нотариална. По – голямата част от договорите, обаче, могат да се сключват и устно, а писмената форма може да бъде за противопоставимост или за доказване. В настоящата статия ще се спрем на темата за неизпълнение на задължение по договор като цяло, а в отделна тема ще разгледаме „Проблеми на устните договори“.

Видове неизпълнение на задължение по договор

Неизпълнение на задължение по договор може да се прояви по множество начини. Длъжникът може да изпълни неточно, да не изпълни въобще или да изпълни лошо като цяло. И поради това неизпълнението може условно да се раздели на два вида – пълно и неточно.

Същност на пълното неизпълнение на задължение по договор и правни възможности при наличието му

Пълното неизпълнение на задължение по договор е по – простата хипотеза на неизпълнение на договорите, тъй като при него длъжникът изобщо не е предприел поведение, което да съответства на поетите от него задължения по договора. Той не осъществява никаква част от предметното съдържание на дължимата престация. В този случай насрещната страна разполага с няколко възможности:

  1. Ако кредиторът все още има интерес от изпълнението, той може да иска от длъжника да изпълни и да му плати обезщетение за забавата. А ако кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той може да иска обезщетение за неизпълнение;
  2. Когато задължението е за действие, което може да бъде извършено от друго лице, кредиторът има право да иска да му се разреши да извърши това действие за сметка на длъжника. Когато задължението е да не се върши нещо, кредиторът може да иска да му се разреши да премахне за сметка на длъжника това, което е било направено в нарушение на задължението.
  3. Изправната страна по договора може да иска и неговото разваляне при следните предпоставки: а) неизпълнението се дължи на причина, за която длъжникът отговаря; б) кредиторът е дал подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за развален; в) този срок е изтекъл без длъжникът да е изпълнил;
  4. Кредиторът има право на обезщетение за причинените вреди от неизпълнението, което обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза.

Развалянето на договорите поначало има обратно действие. Това означава, че ако изправната страна упражни правото си на разваляне, следва да получи обратно това, което сам е дал по разваления договор.

Същност на неточното изпълнение и правни възможности при наличието му

Неточното изпълнение е по – сложната хипотеза на неизпълнение, тъй като може да има безброй проявни форми. Длъжникът може да изпълни нещо различно (напр. да достави тениски, вместо ризи); по – малко от уговореното (напр. 10 ризи, вместо поръчаните 20); не в уговорения срок; с по – лошо качество (напр. вместо ризи от памук достави ризи от синтетична материя) и т. н. В този случай, кредиторът разполага със същите възможности като описаните по – горе. Следва да се има предвид, обаче, една особеност, която се открива в разпоредбата на чл. 87, ал. 5 от ЗЗД, съгласно която:

Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора.

N.B. Важно е да се обърне внимание на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която:

Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

Такива са случаите, когато неизпълнението, било то пълно или частично, се дължи на някаква непреодолима сила – природно бедствие, действия на трето лице и др. Това, че длъжникът „не отговаря“ означава, че той няма да дължи обезщетение за неизпълнението си, но все пак е длъжен да върне даденото по договора. В противен случай ще бъде налице неоснователно обогатяване.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията, предвидени от законите във връзка с различните видове договори, можете да намерите в секцията “Договорно право”.

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ както при изготвянето на всички видове договори, така и при тяхното оспорване и разваляне. 

За контакт: 
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
email: office@petkovalegal.com
тел.: + 359 885 47 77 57